<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-517/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CC0517</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:225">EU:C:2020:225</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>27</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>27</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на G. Hogan — Дело C‑517/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">Addis</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">G. Hogan</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200319">19 март 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑517/17</HT></P><P>Milkiyas Addis</P><P>срещу</P><P>Федерална република Германия</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Пространство на свобода, сигурност и правосъдие</KEYWORD><KEYWORD>Политика във връзка с убежището</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2013/32/EС</KEYWORD><KEYWORD>Общи процедури за предоставяне и отказ на международна закрила</KEYWORD><KEYWORD>Член 33</KEYWORD><KEYWORD>Недопустими молби</KEYWORD><KEYWORD>Член 33, параграф 2, буква a)</KEYWORD><KEYWORD>Отхвърляне на молба за убежище след предоставяне на международна закрила в друга държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Членове 14 и 34</KEYWORD><KEYWORD>Непровеждане на лично интервю</KEYWORD><KEYWORD>Последици</KEYWORD><KEYWORD>Процедури по обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Член 46</KEYWORD><KEYWORD>Право на ефективни правни средства за защита</KEYWORD><KEYWORD>Цялостно и ex nunc разглеждане</KEYWORD><KEYWORD>Възможно ли е съд да санира непровеждането на лично интервю от решаващия орган</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване в сегашната му редакция се отнася до тълкуването на член 14, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="180" PAGE.FIRST="60" DATE.PUB="2013">ОВ L 180, 2013 г., стр. 60</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> и на предшестващите го разпоредби, а именно член 12, параграф 1 от Директива 2005/85/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20051201">1 декември 2005 година</DATE> относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="326" PAGE.FIRST="13" DATE.PUB="2005">OВ L 326, 2005 г., стр. 13</REF.DOC.OJ> (Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242). За удобство на места ще наричам тези директиви <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Директивата относно процедурите<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</P></NOTE>. Член 14, параграф 1 от Директива 2013/32 предвижда, че на кандидата за международна закрила или статут на бежанец трябва да бъде предоставена възможност за провеждане на лично интервю, преди решаващият орган да се произнесе с решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на производство пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) между г‑н Milkiyas Addis и Bundesrepublik Deutschland (Федерална република Германия) с предмет по-специално решение на Bundesamt für Migration und Flüchtlinge (Федерална служба за миграцията и бежанците, Германия, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Службата<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) от февруари 2013 г., с което е отхвърлена молбата на г‑н Addis за предоставяне на статут на бежанец.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Молбата на г‑н Addis за предоставяне на статут на бежанец в Германия е отхвърлена от Службата като недопустима, на основание че вече му е предоставен статут на бежанец в Италия. Не се спори обаче, че това решение е взето в нарушение на гарантираното от националното и европейското законодателство право на г‑н Addis на лично интервю, проведено от решаващия орган — в случая Службата — относно допустимостта на молбата му. Както ще видим, основният въпрос, който повдига настоящото преюдициално запитване, е свързан с последиците от неспазването на изрична императивна разпоредба на Директивата относно процедурите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>В този контекст запитващата юрисдикция пита Съда дали изключенията от задължението за провеждане на лично интервю, предвидени в Директивата относно процедурите, са изчерпателно изброени, и по-специално дали непровеждането на това интервю трябва да доведе до отмяна на решението, с което е отхвърлена като недопустима молбата на г‑н Addis за предоставяне на статут на бежанец. Освен това запитващата юрисдикция пита дали неизпълнението на задължението за провеждане на лично интервю от Службата може — и ако това е така, при какви условия — да бъде санирано в рамките на съдебното производство, образувано по жалба от г‑н Addis срещу законосъобразността на решението, с което е отхвърлена като недопустима молбата му за предоставяне на статут на бежанец.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) пита също така дали решението на Службата по недопустимостта трябва да бъде отменено, ако кандидатът за статут на бежанец е имал възможността в последващото съдебно производство по обжалване да изложи всички основания или доводи против решението за недопустимост и съобразяването на всички тези основания или доводи не би довело до постановяването на различно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Преди да припомня приложимите правни разпоредби и фактите по случая, ще разгледам накратко донякъде сложната процесуална история на това дело пред Съда. Причината е, че въпросите, поставени от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) по това дело се припокриват до някаква степен — макар и не напълно — с тези по делата, по които е постановено решението от <DATE ISO="20190319">19 март 2019 г.</DATE>, Ibrahim и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:219">EU:C:2019:219</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване по настоящото дело С‑517/17, което първоначално съдържа три въпроса, е внесено в секретариата на Съда на <DATE ISO="20170828">28 август 2017 г.</DATE> С решение от <DATE ISO="20170929">29 септември 2017 г.</DATE> председателят на Съда съединява делата C‑517/17 (настоящото дело), C‑540/17 и C‑541/17. На <DATE ISO="20180404">4 април 2018 г.</DATE> е взето решение да се спре производството по съединени дела C‑517/17, C‑540/17 и C‑541/17 до постановяването на решение по съединени дела C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция е уведомена за решението от <DATE ISO="20190319">19 март 2019 г.</DATE>, Ibrahim и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:219">EU:C:2019:219</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, на <DATE ISO="20190326">26 март 2019 г.</DATE> На <DATE ISO="20190426">26 април 2019 г.</DATE> запитващата юрисдикция частично оттегля въпросите си, поставени по съединени дела C‑517/17, C‑540/17 и C‑541/17.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>По-специално, по отношение на дело С‑517/17 запитващата юрисдикция оттегля първите два от първоначално отправените към Съда въпроси. Тези въпроси се отнасят до степента, в която е забранено на държава членка да отхвърли като недопустима молба за международна закрила на основание, че на кандидата вече е предоставен статут на бежанец в друга държава членка, ако условията на живот в тази друга държава членка не отговарят на изискванията на член 20 и сл. от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20111213">13 декември 2011 година</DATE><?PAGE NO="3"?> относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="337" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2011">ОВ L 337, 2011 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, без обаче да нарушават член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция приема, че с решението от <DATE ISO="20190319">19 март 2019 г.</DATE>, Ibrahim и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:219">EU:C:2019:219</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>. В тази връзка бих отбелязал, че по-специално в точка 101 от това решение Съдът постановява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>член 33, параграф 2 буква а) от [Директива 2013/32] следва да бъде тълкуван в смисъл, че допуска дадена държава членка да се ползва от предоставената с тази разпоредба възможност да отхвърли като недопустима молба за предоставяне на статут на бежанец с мотива, че на кандидата вече е предоставена субсидиарна закрила от друга държава членка, когато очакваните условия на живот, които посоченият кандидат би имал като лице, ползващо се от субсидиарна закрила в тази друга държава членка, не биха представлявали за него сериозна опасност да бъде изложен на нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата. От обстоятелството, че лицата, ползващи се от субсидиарна закрила, не получават в посочената държавата членка никаква социална закрила, гарантираща жизнения им минимум, или получават такава закрила, която в сравнение с други държави членки е силно ограничена, без обаче тези лица да бъдат третирани по по-различен начин, отколкото гражданите на тази държава членка, може да се заключи, че посоченият кандидат би бил изложен там на такава опасност само ако вследствие на това обстоятелство, поради особената си уязвимост и независимо от волята си и личния си избор, той би се намирал в положение на крайна материална нищета<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</P></NOTE>, е даден отговор на първите два от първоначално поставените въпроси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Все пак с писмо, внесено в секретариата на Съда на <DATE ISO="20190502">2 май 2019 г.</DATE>, Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) посочва, че според него третият от въпросите му по дело C‑517/17 не е обсъден в посоченото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>С решение на председателя на Съда от <DATE ISO="20190516">16 май 2019 г.</DATE> дело C‑517/17 е разделено от съединените дела C‑540/17 и C‑541/17 и е възобновено производството по всички тези дела. Съединени дела C‑540/17 и C‑541/17 са приключили с определение от <DATE ISO="20191113">13 ноември 2019 г.</DATE>, Hamed и Omar<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑540/17 и C‑541/17</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:964">EU:C:2019:964</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>По отношение на настоящото дело, C‑517/17, след решение на Съда от <DATE ISO="20191001">1 октомври 2019 г.</DATE>, на <DATE ISO="20191004">4 октомври 2019 г.</DATE> запитващата юрисдикция отправя искане на разяснение. На <DATE ISO="20191106">6 ноември 2019 г.</DATE> в Съда е получен отговор на искането<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. точка 102 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Преди спирането на дело C‑517/17 по третия от поставените от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) въпроси са подадени писмени становища от германското, френското, унгарското и нидерландското правителство и от Европейската комисия. Германското, унгарското и нидерландското правителство и Комисията считат, че член 14, параграф 1 от Директива 2013/32 допуска прилагането на национална разпоредба, съгласно която непровеждането на лично интервю с търсещото убежище лице при отхвърляне от решаващия орган на молбата за убежище като недопустима на основание член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32 не води до отмяна на това решение поради непровеждане на лично интервю, ако в производството по обжалване търсещото убежище лице е имало възможност да изложи всички обстоятелства против решението за недопустимост и освен това при съобразяване на твърденията му не може да бъде постановено различно решение по делото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Френското правителство пък счита по същество че член 14 от Директива 2013/32, разглеждан в светлината на общия принцип на правото на изслушване, който е неразделна част от правото на защита, не допуска национална правна норма, съгласно която, ако жалбоподателят има възможност да представи становището си в рамките на съдебното производство, нарушението на правото на изслушване в първоинстанционното производство пред решаващия орган преди приемането на решение за недопустимост на основание член 33, параграф 2, буква а) от Директивата не води до отмяна на това решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20200115">15 януари 2020 г.</DATE> е проведено съдебно заседание, на което присъстват г‑н Addis, Службата, германското правителство и Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Директива 2013/32</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Съображения 18 и 22 от Директива 2013/32 гласят, както следва:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>(18)</NO.P><TXT>В интерес едновременно и на държавите членки, и на търсещите международна закрила е по молбите за международна закрила да бъде вземано решение възможно най-бързо, без това да засяга точността и пълнотата на тяхното разглеждане.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(22)</NO.P><TXT>В интерес едновременно и на държавите членки, и на кандидатите е [да се гарантира, че още пред първата инстанция] се отчита по правилен начин нуждата от международна закрила […]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Член 1, буква б) от Директива 2013/32 предвижда, че целта ѝ е да се определят общи процедури за предоставяне или отнемане на международна закрила съгласно Директива 2011/95 (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Директивата за определянето<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Член 2, буква б) от Директива 2013/32 дава определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>молба за международна закрила<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> като искане за закрила от държава членка, подадено от гражданин на трета страна или лице без гражданство, за който/което може да се счита, че търси статут на бежанец или субсидиарна закрила и не иска изрично друг вид закрила извън обхвата на Директивата за определянето, за която се кандидатства отделно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Член 14 от Директива 2013/32, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Лично интервю<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="014.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Преди да се произнесе решаващият орган, на кандидата се предоставя възможност за провеждане на лично интервю относно неговата молба за международна закрила с лице, което има правомощия по силата на националното право за провеждането на подобно интервю. Личните интервюта по същността на молбата за международна закрила се провеждат винаги от персонала на решаващия орган […]</ALINEA><ALINEA>Когато едновременното подаване на молби за международна закрила от голям брой граждани на трети държави или от лица без гражданство прави невъзможно решаващият орган да проведе своевременно интервютата по същността на всяка молба, държавите членки могат да предвидят служители от друг орган временно да участват в провеждането на тези интервюта. В тези случаи служителите на този друг орган преминават предварително съответното обучение, което съдържа елементите, изброени в член 6, параграф 4, букви а)—д) от Регламент (ЕС) № 439/2010 [на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20100519">19 май 2010 година</DATE> за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (ОВL 132, 2010 г., стр. 11)]. Лицата, които провеждат личните интервюта с кандидатите съгласно настоящата директива, са придобили също така общи познания за проблемите, които биха могли да повлияят неблагоприятно на способността на кандидатите да бъдат интервюирани, например признаци, че кандидатът може да е бил подложен в миналото на мъчения.</ALINEA><?PAGE NO="5"?><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Личното интервю по съществото на молбата може да не се проведе, когато:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>решаващият орган е в състояние да вземе положително решение по отношение на статута на бежанец на основание на наличните доказателства; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>решаващият орган е на мнение, че кандидатът не е в състояние или не може да бъде разпитван поради трайно независещи от неговата воля обстоятелства. В случай на съмнение решаващият орган се консултира с медицинско лице, за да установи дали състоянието, заради което кандидатът не може да бъде разпитан, е временно или с траен характер.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>Когато не е проведено лично интервю с кандидата в съответствие с буква б) или когато е уместно, с лице на негова издръжка, се полагат разумни усилия, за да се позволи на кандидата или на лицето на негова издръжка да предостави допълнителна информация.</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Отсъствието на лично интервю в съответствие с настоящия член не възпрепятства решаващия орган да се произнесе по молбата за международна закрила.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Липсата на лично интервю в съответствие с параграф 2, буква б) не влияе неблагоприятно върху решението на решаващия орган.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Член 15 от Директива 2013/32, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Изисквания за лично интервю<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> предвижда, че:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="015.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Личното интервю се провежда при условия, които гарантират съответстваща поверителност.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="015.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки вземат необходимите мерки за това личното интервю да се проведе при условия, които дават възможност на кандидата да изложи основанията за своята молба по последователен начин. За целта държавите членки:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>когато това е възможно, уреждат интервюто на кандидата да бъде проведено от лице от същия пол, ако кандидатът е поискал това, освен ако решаващият орган има причини да смята, че искането е на основания, които не са свързани със затруднения от страна на кандидата да представи изчерпателно основания за молбата си;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Член 25 от Директива 2013/32, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Гаранции за непридружавани непълнолетни<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> гласи:</TXT><P><PARAG IDENTIFIER="025.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>По отношение на всички процедури, които са предвидени в настоящата директива, и без да се засягат разпоредбите на членове 14—17, държавите членки:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>гарантират, че този представител има възможност да информира непридружавания непълнолетен за смисъла и евентуалните последствия от личното интервю и когато е целесъобразно, да му посочи как да се подготви за него. Държавите членки гарантират, че<?PAGE NO="6"?> представител и/или правен или друг съветник, признат или оправомощен за такъв от националното право, присъстват на личното интервю и имат възможност да задават въпроси или да излагат съображения в рамките, които са определени от лицето, което провежда интервюто.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="025.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки гарантират, че:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>личното интервю по молбата за международна закрила на непридружавания непълнолетен по членове 14—17 и член 34 се провежда от лице, което има необходимите познания за специфичните нужди на непълнолетните;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]“.</P></ALINEA></PARAG></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Член 33 от Директива 2013/32, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Недопустими молби<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="033.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>В допълнение към случаите, в които молбата не се разглежда, в съответствие с Регламент (ЕС) № 604/2013 [на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="180" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="2013">ОВ L 180, 2013 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>)], от държавите членки не се изисква да разглеждат дали кандидатът отговаря на условията за международна закрила в съответствие с [Директивата за определянето], когато молбата се счете за недопустима съгласно настоящия член.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="033.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима единствено, ако:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>друга държава членка е предоставила международна закрила</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Член 34 от Директива 2013/32, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Специални правила относно интервю за допустимост<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="034.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки дават възможност на кандидатите да представят своето становище по отношение на прилагането на основанията, посочени в член 33, към техните конкретни обстоятелства преди решаващият орган да вземе решение относно допустимостта на дадена молба за международна закрила. За тази цел държавите членки провеждат лично интервю относно допустимостта на молбата. Държавите членки могат да направят изключение само в съответствие с член 42 в случаи на последващи молби.</ALINEA><ALINEA>Настоящият параграф не засяга член 4, параграф 2, буква а) от настоящата директива и член 5 от Регламент (ЕС) № 604/2013.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Член 51, параграф 1 от Директива 2013/32 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 1—30, член 31, параграфи 1, 2 и 6—9, членове 32—46, членове 49 и 50 и с приложение I най-късно до <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE> Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Съгласно член 52, първа алинея от Директива 2013/32:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Държавите членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, посочени в член 51, параграф 1, към молбите за международна закрила и към процедурите за отнемане на международна закрила, които са подадени след <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE> или на по-ранна дата. Молбите, подадени преди <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE>, и процедурите за отнемане на статута на бежанец, започнати преди същата дата, се уреждат от законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно Директива 2005/85/ЕО<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Член 53, първа алинея от Директива 2013/32 предвижда, че Директива 2005/85 се отменя за държавите членки, обвързани от настоящата директива, считано от <DATE ISO="20150721">21 юли 2015 г.</DATE>, без да се засягат задълженията на държавите членки по отношение на срока за транспониране в националното право на Директива 2005/85, посочен в част Б от приложение II към Директива 2013/32.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Член 54 от Директива 2013/32 предвижда, че Директивата влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT> на <DATE ISO="20130629">29 юни 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Националното законодателство</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция към разглежданите в главното производство факти се прилагат разпоредбите на Asylgesetz (Закон за убежището, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>AsylG<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>) в редакцията му, публикувана на <DATE ISO="20080902">2 септември 2008 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>BGB1. 2008 I, стр. 1798.</P></NOTE> и изменена с Fünfzigste Gesetz zur Änderung des Strafgesetzbuches — Verbesserung des Schutzes der sexuellen Selbstbestimmung (Петдесето изменение на Наказателния кодекс — Подобряване на защитата на сексуалното самоопределяне, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>StrÄndG 50<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>) от <DATE ISO="20161104">4 ноември 2016 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>BGB1. 2016 I, стр. 2460.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Член 24 от AsylG гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="024.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Службата изяснява фактите по случая и събира необходимите доказателства […] Тя провежда лично интервю с чужденеца. Изслушването може да не се проведе, ако Службата възнамерява да признае на чужденеца право на убежище или ако чужденецът заяви, че е влязъл на територията на страната от трета сигурна страна […]</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Член 29 от AsylG, изменен, считано от <DATE ISO="20160806">6 август 2016 г.</DATE>, с член 6 от Integrationsgesetz (Закон за интеграцията) от <DATE ISO="20160731">31 юли 2016 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>BGB1. 2016 I, стр. 1939.</P></NOTE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Integrationsgesetz<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>) гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="029.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA><P>Молбата за убежище е недопустима, когато:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Друга държава — членка на Европейския съюз, вече е предоставила на чужденеца международна закрила […],</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Член 36 от AsylG, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Производство по молби за убежище, които са недопустими съгласно член 29, параграф 1, точки 1 и 4 или са явно неоснователни<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="036.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>В случаите, когато молбата за убежище е недопустима съгласно член 29 параграф 1, точки 1 и 4 или е явно неоснователна, на чужденеца се дава едноседмичен срок да напусне страната.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="036.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Службата изпраща на заинтересованите лица копие от тяхната преписка за предоставяне на убежище заедно с решението. Административната преписка се изпраща незабавно на компетентния административен съд заедно с доказателство за връчването.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="036.003"><NO.PARAG>(3)</NO.PARAG><ALINEA>Жалбите срещу предупрежденията за извеждане по реда на член 80, параграф 5 от Кодекса за съдебното производство по административни дела се подават в едноседмичен срок от уведомяването; към жалбата се прилага съобщението от Службата. Тези изисквания се разясняват на чужденеца. Член 58 от Кодекса за съдебното производство по административни дела се прилага съответно. Решението се взима в писмено производство; забранено е едновременното провеждане на съдебно заседание за разглеждане на жалбата. Решението се постановява в едноседмичен срок от изтичането на срока по алинея 1 по-горе. Съставът на административния съд може да продължава срока по алинея 5 по-горе всеки път с по една седмица. Второто и всяко следващо продължаване на срока са допустими само при наличие на основателни причини, по-конкретно когато за съда е невъзможно да постанови решението си по-рано поради извънредна натовареност. Не се разрешава извеждане от страната преди постановяването на съдебното решение, ако жалбата е била подадена в срок. Решението се счита за постановено, когато диспозитивът му е подписан от съдията или съдиите и е предоставен на разположение в деловодството на състава. В едноседмичен срок от уведомяването се подават и молби за привременни мерки за защита срещу решенията на Службата, с които се определят срокове на забрана за влизане или пребиваване в страната на основание член 11, параграф 2 от Закона за пребиваването и на заповедите и сроковете по член 11, параграф 7 от Закона за пребиваването. Това не засяга изпълняемостта на предупреждението за извеждане от страната.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="036.004"><NO.PARAG>(4)</NO.PARAG><ALINEA>Заповед за спиране на извеждането от страната се издава, когато са налице сериозни съмнения относно законосъобразността на обжалвания административен акт. Съдът не обсъжда факти и доказателства, които не са били представени от заинтересованите лица, освен ако не са очевидни или не са му служебно известни. Съдът може да не вземе под внимание факти и доказателства, които не са обсъдени в административното производство по реда на член 25, параграф 3, и факти и обстоятелства по смисъла на член 25, параграф 2, които чужденецът не е посочил в административното производство, ако това би забавило постановяването на решението му<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Член 77, параграф 1 от AsylG гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>По делата по този закон съдът основава решението си на фактическото и правно положение към момента на провеждането на последното съдебно заседание; ако решението се постановява без провеждане на съдебни заседания, то се основа на положението към момента на постановяването му […]<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Член 46 от Verwaltungsverfahrensgesetz (Административно процесуален закон, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>VwVfG<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>) от <DATE ISO="19760525">25 май 1976 г.</DATE> в последната му редакция, обнародвана на <DATE ISO="20030123">23 януари 2003 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>BGB1. 2003 I., стр. 102.</P></NOTE>, изменен с член 1 от Viertes Gesetz zur Änderung verwaltungsverfahrensrechtlicher Vorschriften (Четвърти закон за изменение на административния закон) от <DATE ISO="20081211">11 декември 2008 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>BGB1. 2008 I, стр. 2418.</P></NOTE> гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>Не може да се иска отмяна на административен акт, който не е недействителен, […] единствено поради допуснати при постановяването му нарушения на разпоредби относно процедурата, формата или местната компетентност, ако се докаже, че нарушението не е повлияло на решението по същество<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Член 80 от Verwaltungsgerichtsordnung (Кодекс за съдебното производството по административни дела, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>VwGo<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>) в последната му редакция, обнародвана на <DATE ISO="19910319">19 март 1991 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>BGB1. 1991 I, стр. 686.</P></NOTE>, изменен наскоро с член 9 от Gesetz zur Umsetzung der Dienstleistungsrichtlinie in der Justiz und zur Änderung weiterer Vorschriften (Закон за транспониране на Директивата за услугите и за изменение на други разпоредби) от <DATE ISO="20101222">22 декември 2010 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>BGB1. 2010 I., стр. 2248.</P></NOTE> гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="080.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Подадените по административен и по съдебен ред жалби имат суспензивно действие. Това се отнася и до конститутивните и декларативните административни актове, както и до административните актове с двойно действие (член 80а).</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="080.002"><NO.PARAG>(5)</NO.PARAG><ALINEA>При направено искане съдът по главното производство може да разпореди пълно или частично суспензивно действие по дела по параграф 2, точки 1—3 и може да го възстанови напълно или частично по дела по параграф 2, точка 4. Искането трябва да е допустимо още преди подаването на жалбата по съдебен ред. Ако към момента на постановяване на решението административният акт се изпълнява, съдът може да разпореди спиране на изпълнението. Възстановяването на суспензивното действие може да бъде обусловено от представяне на гаранция или изпълнение на други условия. Възстановяването може да бъде ограничено със срок.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Член 86 от VwGo предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="086.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Съдът проучва фактите служебно; при проучването им той се консултира със заинтересованите лица. Съдът не е обвързан от твърденията и доказателствените искания на заинтересованите лица.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите в главното производство и отправеното преюдициално запитване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Г‑н Addis твърди, че е гражданин на Еритрея<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>По информацията, предоставена от него.</P></NOTE>. През 2009 г. обаче той е кандидатствал за убежище в Италия, където за тази цел е заявил пред властите различна самоличност и дата на раждане и бил регистриран като етиопски гражданин. Молбата му е била уважена: била му е издадена лична карта и му е бил разрешен престой до февруари 2015 г. Жалбоподателят е останал в Италия до септември 2011 г., когато е заминал за Германия и е кандидатствал там за статут на бежанец.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Макар първоначално да отрича да е влизал в друга европейска държава, данните за първоначалната му молба в Италия стават известни след анализ на пръстовите отпечатъци. С оглед на тази информация на <DATE ISO="20130218">18 февруари 2013 г.</DATE> Службата отхвърля молбата на г‑н Addis, с мотива че е влязъл във Федерална република Германия от трета сигурна държава, и разпорежда извеждането му към Италия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Преди издаването на това решение обаче с г‑н Addis не е проведено лично интервю, в нарушение по-специално на приложимото национално законодателство в областта на убежището. В тази връзка запитващата юрисдикция посочва, че той не е разпитан за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>причините, поради които е бил преследван, нито относно пребиваването му в Италия или признатия му там статут на бежанец<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130415">15 април 2013 г.</DATE> жалбата на г‑н Addis срещу това решение е отхвърлена от Verwaltungsgericht Minden (Административен съд Минден, Германия). Той обжалва решението на този съд пред Oberverwaltungsgericht Münster (Висш административен съд Мюнстер, Германия). На <DATE ISO="20160519">19 май 2016 г.</DATE> Oberverwaltungsgericht Münster (Висш административен съд Мюнстер) отменя заповедта за извеждане, тъй като не е ясно дали Италия ще поеме отговорността за г‑н Addis. Този съд обаче отхвърля жалбата срещу решението, с което на г‑н Addis се отказва статут на бежанец.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Г‑н Addis обжалва решението на Oberverwaltungsgericht Münster (Висш административен съд, Мюнстер) пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд). Пред този съд той поддържа по-конкретно че Службата не е имала право да не проведе лично интервю, преди да издаде решението от <DATE ISO="20130218">18 февруари 2013 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) Федерална република Германия поддържа, че молбата на г‑н Addis за предоставяне на статут на бежанец във всички случаи е недопустима на основание член 29, параграф 1, точка 2 от AsylG, тъй като вече му е бил предоставен статут на бежанец в Италия. Счита, че непровеждането на лично интервю не следва да е пречка решаващият орган да се произнесе по молба за убежище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция — Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) — счита, че е необходимо да се определят последиците от нарушаването на задължението за провеждане на лично интервю по отношение на законосъобразността на решение, обявяващо за недопустима молба за предоставяне на статут на бежанец. В това отношение запитващата юрисдикция счита, че е необходимо този въпрос да бъде изяснен, по-специално при положение че жалбоподателят има възможността в производството по обжалване да изложи всички правни и фактически аргументи против оспорваното решение, и че тези аргументи въпреки това не са основание за отмяна на решението.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Като се има предвид, че Службата не е изпълнила задължението да проведе лично интервю в съответствие с член 12, параграф 1 от Директива 2005/85 и член 14, параграф 1 и член 34 от Директива 2013/32, запитващата юрисдикция по същество моли Съда да тълкува обхвата на изключенията, предвидени в член 12, параграфи 2 и 3 от Директива 2005/85, и на тези, предвидени в член 14, параграф 2 от Директива 2013/32, и да укаже дали изключенията са изчерпателно изброени или, като се има предвид процесуалната автономия на държавите членки, правото на Съюза допуска и други изключения, които да са изрично предвидени в националния закон.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно националното право член 46 от VwVfG разглежда непровеждането на лично интервю като несъществено нарушение, когато е очевидно, че този пропуск не е повлиял върху същността на взетото решение. Тя също така посочва, че решението за недопустимост, прието на основание член 29, параграф 1, точка 2 от AsylG е решение, което се взима от решаващия орган в рамките на обвързана компетентност. В такива случаи непровеждането на лично интервю не оказва влияние, тъй като Службата и на свой ред административните съдилища са задължени да разгледат всички обстоятелства, свързани с прилагането на въпросната правна норма. Запитващата юрисдикция обаче препраща към практиката на състав на Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд, Германия)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. решение на Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд) от <DATE ISO="20170117">17 януари 2017 г.</DATE>, 2 BvR 2013/16, DE:BVerfG:2017:rk20170117.2bvr201316, точка 20.</P></NOTE>, съгласно която обхватът на член 46 от VwVfG може да бъде ограничен поради факта, че член 14, параграф 2 и член 34, параграф 1 от Директива 2013/32 въвеждат изключения от правото на лично интервю и следователно представляват специална процесуална норма, която изчерпателно урежда този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Що се отнася до конкретното положение на г‑н Addis, запитващата юрисдикция отбелязва, че Службата и на свой ред административните съдилища са задължени да установят дали условията на живот на лице, на което е предоставен статут на бежанец в Италия, са съобразени по-специално с член 4 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Всъщност запитващата юрисдикция излага подробно как долните инстанции са разгледали и отхвърлили жалбата на г‑н Addis за отмяна на решението на Службата от <DATE ISO="20130218">18 февруари 2013 г.</DATE>, след като са разгледали служебно фактите и са обсъдили становищата на г‑н Addis и Службата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Запитващата юрисдикция подчертава, че съгласно решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151015">15 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑137/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:683">EU:C:2015:683</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Службата носи тежестта на доказване.</P></NOTE> относно условията, при които той би живял в Италия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) спира производството и отправя до Съда преюдициално запитване, съдържащо три въпроса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Третият въпрос, който е единственият неоттеглен от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) с оглед на решението от <DATE ISO="20190319">19 март 2019 г.</DATE>, Ibrahim и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:219">EU:C:2019:219</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, е формулиран, както следва:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>Допуска ли член 14, параграф 1, първо изречение от [Директива 2013/32], респективно член 12, параграф 1, първо изречение от предхождащата я Директива [2005/85], прилагането на национална разпоредба, съгласно която непровеждането на лично интервю с търсещото убежище лице при отхвърляне от решаващия орган на молбата за предоставяне на убежище като недопустима в изпълнение на правомощието по член 33, параграф 2, буква а) от Директива [2013/32], респективно по член 25, параграф 2, буква а) от предхождащата я Директива [2005/85],<?PAGE NO="12"?> не води до отмяна на това решение поради непровеждане на лично интервю, ако в производството по обжалване търсещото убежище лице е имало възможност да изложи всички обстоятелства против решението за недопустимост и освен това при съобразяване на твърденията му не може да бъде постановено различно решение по делото?<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Сега можем да се върнем към разглеждането на този въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Приложение ratione temporis</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Трябва да се припомни, че г‑н Addis е кандидатствал за статут на бежанец в Германия през септември 2011 г. и че молбата му е била отхвърлена с решение на Службата през февруари 2013 г. Пред запитващата юрисдикция понастоящем се оспорва законосъобразността на това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>В преюдициалното си запитване Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) се позовава <HT TYPE="ITALIC">както на</HT> Директива 2005/85, <HT TYPE="ITALIC">така</HT> <HT TYPE="ITALIC">и на</HT> Директива 2013/32.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Що се отнася до приложението ratione temporis на относимите разпоредби на националното право към разглежданото от него дело, Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) посочва, че съгласно установената съдебна практика, при определени обстоятелства той следва да отчита законодателни промени, настъпили след постановяване на въззивното решение. В контекста на настоящото производство за предоставяне на убежище Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) потвърждава, че в съответствие с член 77, параграф 1, първо изречение от AsylG трябва да се съобрази с фактическото и правното положение към момента на последното съдебно заседание, проведено през май 2016 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>В тази връзка Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) посочва, че член 29 от AsylG, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>Недопустими молби<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, изменен с член 6 от Integrationsgesetz (Закон за интеграцията), считано от <DATE ISO="20160806">6 август 2016 г.</DATE>, е приложим в производствата пред него<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190319">19 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ibrahim и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:219">EU:C:2019:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Нещо повече, става ясно, че към разглежданите в главното производство факти се прилагат разпоредбите на AsylG в редакцията му, публикувана на <DATE ISO="20080902">2 септември 2008 г.</DATE> и изменена на <DATE ISO="20161104">4 ноември 2016 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. т. 29 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Член 51, параграф 1 от Директива 2013/32 изисква държавите членки да въведат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с членове 1—30, член 31, параграфи 1, 2 и 6—9, членове 32—46, 49 и 50 от тази директива и с приложение I към нея най-късно до <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE> Съгласно член 52, първа алинея, първо изречение от Директива 2013/32 обаче държавите членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, посочени в член 51, параграф 1, към молбите за международна закрила, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>подадени след <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE> или на по-ранна дата<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>. Съдебната практика е постоянна, че с добавянето на израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>или на по-ранна дата<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> в член 52, първа алинея, първо изречение законодателят на Съюза е искал да позволи на държавите членки да прилагат незабавно разпоредбите си за транспониране на тази директива към молби за международна закрила, подадени преди <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Торубаров</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑556/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:626">EU:C:2019:626</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Тъй като г‑н Addis е кандидатствал за статут на бежанец в Германия през септември 2011 г., молбата му за международна закрила е подадена преди <DATE ISO="20130719">19 юли 2013 г.</DATE>, когато влиза в сила Директива 2013/32, и всъщност много преди крайния срок за транспонирането ѝ в националното законодателство, а именно <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>При все това изглежда — с уговорката, че това трябва да се провери от запитващата юрисдикция — че в съответствие с член 77, параграф 1, първо изречение от AsylG именно разпоредбите на националното право, които транспонират или могат да транспонират<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Алхето</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> разпоредбите на Директива 2013/32, са приложими в случая, разглеждан в главното производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Отбелязвам, че по делото няма доказателства, че Федерална република Германия не е транспонирала Директива 2013/32, по-специално разпоредбите, свързани с провеждането на лично интервю. Нещо повече, запитващата юрисдикция счита, че в главното производство е приложимо законодателството, изменено през 2016 г., т.е. след <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE></P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че в точка 74 от решение от <DATE ISO="20190319">19 март 2019 г.</DATE>, Ibrahim и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:219">EU:C:2019:219</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>. Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Алхето</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Торубаров</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑556/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:626">EU:C:2019:626</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Съдът по-специално констатира, че член 52, първа алинея от Директива 2013/32, който съдържа преходни разпоредби за прилагането на законите за транспониране на Директивата, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да предвиди незабавното прилагане на националната разпоредба, с която се транспонира Директивата към молбите за убежище, по които още не е постановено окончателно решение и които са подадени преди <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE> и преди влизането в сила на тази разпоредба от националното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>В точки 70—74 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190319">19 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ibrahim и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:219">EU:C:2019:219</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът обаче посочва по-специално че член 52, първа алинея от Директива 2013/32 не допуска такова незабавно прилагане в случай, в който както молбата за убежище, така и искането за обратно приемане по реда на Регламент (EО) № 343/2003 на Съвета от <DATE ISO="20030218">18 февруари 2003 година</DATE> за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="050" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2003">OВ L 50, 2003 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 56) са подадени преди влизането в сила на Директива 2013/32. В преписката по делото пред Съда няма данни, че по отношение на г‑н Addis е било направено такова искане за обратно приемане. Всъщност в точка 3 от преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция посочва, че в съответствие с правилата Дъблин не е можело да бъде направено такова искане. В това отношение Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) уточнява, че г‑н Addis е можел да бъде изпратен в Италия по реда на споразумение за реадмисия. В точка 5 от преюдициалното запитване обаче Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) посочва, че заповедта за извеждане на г‑н Addis към Италия е била незаконосъобразна, тъй като не е било изяснено дали след <DATE ISO="20150205">5 февруари 2015 г.</DATE>, когато изтича срокът на издадения му документ за пътуване, Италия продължава да е готова да поеме отговорността за него.</P></NOTE>. Макар от Съда да не се иска да изясни какво точно се има предвид с израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>окончателно решение<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> в този контекст, аз бих го тълкувал като окончателно решение, постановено от съответните административни органи (в настоящия случай Службата) по молба за международна закрила, различно от всяко решение, постановено в последващо съдебно производство по обжалване на решението за предоставяне или отказ за предоставяне на закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Що се отнася до настоящото дело, може да се отбележи, че окончателното решение по молбата на г‑н Addis за убежище е взето от Службата още през февруари 2013 г. Това е няколко месеца преди публикуването на Директива 2013/32 в Официален вестник през юни 2013 г. и влизането ѝ в сила през следващия месец<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. член 54 от Директива 2013/32.</P></NOTE>. При тези обстоятелства считам, че предварителното прилагане на Директива 2013/32, което е допустимо съгласно член 52 от нея (в съответствие с тълкуването от Съда в решението му от <DATE ISO="20190319">19 март 2019 г.</DATE>, Ibrahim и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:219">EU:C:2019:219</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>. Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Алхето</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Торубаров</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑556/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:626">EU:C:2019:626</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>), не е относимо към настоящия случай. Макар това решение да позволява предварителното прилагане на Директивата дори към производства, които са висящи преди крайната дата за транспониране, а именно <DATE ISO="20150720">20 юли 2015 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. член 51, параграф 1 от Директива 2013/32.</P></NOTE>, когато това е предвидено от приложимото национално<?PAGE NO="14"?> законодателство, този принцип <HT TYPE="ITALIC">не се</HT> прилага, когато окончателното административно решение е взето, преди Директивата дори да е била публикувана. Следователно становището ми е, че към настоящия случай е приложима ratione temporis предходната редакция на Директивата относно процедурите, а именно Директива 2005/85.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Все пак отбелязвам, че в съдебното заседание <HT TYPE="ITALIC">всички</HT> страни, включително г‑н Addis, бяха на различно становище относно приложението ratione temporis на разглежданите директиви и поддържаха, че всъщност последната от тях, а именно Директива 2013/32, урежда настоящия случай. Макар все още да смятам, че тя <HT TYPE="ITALIC">не е</HT> приложима, като отчитам единодушното мнение на страните, наред с подхода, възприет от запитващата юрисдикция, предлагам съответно в останалата част от настоящото заключение да се изхожда от разбирането, че случаят се урежда от Директива 2013/32. Следователно ще приема, че в контекста на главното производство са приложими разпоредбите на членове 1—30, член 31, параграфи 1, 2 и 6—9 и членове 32—46, 49 и 50 от Директива 2013/32 и приложение I към нея.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Правото на лично интервю съществува не само когато решаващият орган възнамерява да вземе решение по основателността на молба за международна закрила, но и когато възнамерява, както е в случая на г‑н Addis, да приеме решение на основание член 33 от Директива 2013/32 по допустимостта на такава молба. В това отношение и член 14, и член 34 от Директива 2013/32<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>При условие че делото в главното производство се отнася до допустимостта на молба за предоставяне на статут на бежанец, е приложим по-скоро член 34 от Директива 2013/32, отколкото член 14 от нея. Все пак за пълнота на изложението ще препращам общо към двете разпоредби, освен когато е необходимо да се изтъкнат някои разлики, които са от значение.</P></NOTE> предвиждат изрично, че <HT TYPE="ITALIC">решаващият орган</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>В член 14, параграф 1, втора алинея и член 34, параграф 2 от Директива 2013/32 е предвидено изключение от този принцип. Член 14, параграф 1, втора алинея от Директивата предвижда <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>когато едновременното подаване на молби за международна закрила от голям брой граждани на трети държави или от лица без гражданство прави невъзможно решаващият орган да проведе своевременно интервютата по същността на всяка молба, държавите членки могат да предвидят служители от друг орган временно да участват в провеждането на тези интервюта. В тези случаи служителите на този друг орган преминават предварително съответното обучение, <HT TYPE="ITALIC">което съдържа елементите, изброени в член 6, параграф 4, букви а)—д) от Регламент (ЕС) № 439/2010</HT>. Лицата, които провеждат личните интервюта с кандидатите съгласно настоящата директива, са придобили също така общи познания за проблемите, които биха могли да повлияят неблагоприятно на способността на кандидатите да бъдат интервюирани, например признаци, че кандидатът може да е бил подложен в миналото на мъчения<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>. Член 34, параграф 2 от Директива 2013/32 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>държавите членки могат да предвидят служителите на други органи, различни от решаващия орган, да провеждат личното интервю относно допустимостта на молбата за международна закрила. В такива случаи държавите членки гарантират, че <HT TYPE="ITALIC">тези служители получават предварително необходимото основно обучение</HT>, по-специално по отношение на международното право в областта на правата на човека, <HT TYPE="ITALIC">достиженията на правото на Съюза в областта на убежището</HT> и <HT TYPE="ITALIC">техниките за провеждане на интервюта</HT><QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>. Курсивът е мой.</P></NOTE> трябва да проведе лично интервю с кандидата за международна закрила, <HT TYPE="ITALIC">преди</HT> да вземе решение по основателността или по допустимостта на молбата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>От определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>решаващ орган<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> в член 2, буква е) от Директива 2013/32 е видно, че интервюто трябва да бъде проведено от квазисъдебен или административен орган, определен от държавата членка в съответствие с член 4, параграф 1 от Директивата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Като изключение от това правило вж. член 4, параграф 2 от Директива 2013/32.</P></NOTE>. Самата Директива 2013/32 не предвижда провеждането на лично интервю от съд. Следва да се отбележи, че в точка 103 от решение от <DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, Алхето<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, Съдът е направил ясно разграничение между <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>решаващия орган<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, дефиниран в член 2, буква е) от Директива 2013/32, и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>съда<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, посочен в член 46 от тази директива. Следователно процедурата пред решаващия орган е уредена в глава III от Директивата, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>Първоинстанционни процедури<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>, докато производството пред съд трябва да е съобразено с правилата в глава V от Директивата, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>Процедури за обжалване<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>, установени с член 46.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Безспорно е, че правото на г‑н Addis на лично интервю, проведено от решаващия орган в съответствие с Директива 2013/32, е било нарушено<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. член 34, параграф 1 от Директива 2013/32.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>От акта за преюдициалното запитване обаче е видно, че макар г‑н Addis да не е бил изслушан лично от Службата, по-специално относно това при какви условия би живял, ако бъде върнат в Италия, запитващата юрисдикция все пак счита, че този пропуск е напълно поправен или компенсиран в производството пред националния съд, което е проведено в съответствие с глава V от Директива 2013/32.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Така според запитващата юрисдикция в жалбата си в производството по обжалване на решението по допустимостта г‑н Addis е представил подробна информация за трудностите, пред които би бил изправен в Италия. Verwaltungsgericht Minden (Административен съд Минден) е решил, че издадената заповед за извеждане не може да бъде изпълнена. В съответствие с възложената му от член 86, параграф 1 от VwGO компетентност той е решил служебно да събере информация относно правата на пребиваване, придвижване, достъп до работа и здравеопазване, които имат в Италия лицата, на които е признат статут на бежанци. Запитващата юрисдикция посочва, че административният съд е отхвърлил жалбата на г‑н Addis след извършена самостоятелна оценка на фактите и доказателствата. След като е обсъдил представените становища и положението на г‑н Addis, този съд е стигнал до извода, че като млад неженен мъж той може постепенно да си стъпи на краката в Италия и че за него е възможно, поне първоначално, да разчита на помощта на благотворителни организации. Той е подчертал, че много бежанци — особено млади мъже — често си намират сезонна работа в селскостопанския сектор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция административният съд е преценил служебно също и дали, в случай на извеждане през италианската граница, г‑н Addis може да бъде подложен на отношение, противоречащо на член 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>). След като се е запознал с информация относно съответната държава на произход, предоставена от германското министерство на външните работи и Swiss Refugee Council, както и източници от неправителствени организации като Associazione per gli Studi Giuridici sull’Immigrazione (Асоциация за изучаване на имиграционното право), този съд е стигнало до извода, че макар възможностите за достъп на бежанците до държавна и частна подкрепа да са по-ограничени, от тези, с които разполагат италианците, тези ограничени възможности не са на такова ниво, че да е нарушен член 3 ЕКПЧ, като например да са оставени да бедстват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>В рамките на настоящото преюдициално запитване Съдът трябва да провери дали изключенията от правото на лично интервю, предвидени в членове 14 и 34 от Директива 2013/32, са изчерпателно изброени и ако това е така, какви са в действителност последиците от извършеното от решаващия орган нарушение на процесуалните права на г‑н Addis. По-специално Съдът е запитан дали непровеждането на интервю трябва да доведе до отмяна на решението, с което е отхвърлена като недопустима молбата на г‑н Addis за предоставяне на статут на бежанец, или пропускът на решаващия орган може, и ако да, при какви условия, да бъде поправен в рамките на съдебното производство по глава V от Директива 2013/32.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="16"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Изчерпателно ли са изброени в членове 14 и 34 от Директива 2013/32 изключенията от правото на лично интервю?</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Член 14, параграф 2 от Директива 2013/32 изброява обстоятелствата, при които решаващият орган на държавата членка може да не проведе лично интервю. Освен това член 14, параграф 3 от Директива 2013/32 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>отсъствието на лично интервю <HT TYPE="ITALIC">в съответствие</HT> с настоящия член не възпрепятства решаващия орган да се произнесе по молбата за международна закрила<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. От самата формулировка на член 14, параграф 3 от Директива 2013/32 и употребата на израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/><HT TYPE="ITALIC">отсъствието на лично интервю в съответствие с настоящия член</HT><QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> следва, че решаващият орган не може да вземе решение по основателността на молбата за международна закрила, без да бъде проведено лично интервю, освен ако не е приложимо едното от двете конкретни изключения, предвидени в член 14. Няма данни настоящият случай да попада в обхвата на едното или другото изключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>От текста на разпоредбата е ясно, че изключенията, предвидени в член 14, параграф 2 от Директива 2013/32, имат изчерпателен характер. От това следва, че държавите членки не могат да въвеждат в националното си право допълнителни изключения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Що се отнася до решенията относно допустимостта на молба за международна закрила, член 34, параграф 1 от Директива 2013/32 всъщност предвижда, че решаващият орган<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>При условията на член 34, параграф 2 от Директива 2013/32.</P></NOTE> на държава членка провежда лично интервю относно допустимостта на молбата за международна закрила, преди да вземе решение по този въпрос. Освен това в него се уточнява, че държавите членки могат да предвидят изключение от това право <HT TYPE="ITALIC">само</HT> в съответствие с член 42 в случай на последваща молба. Така от самия текст на член 34, параграф 1 от Директива 2013/32 следва, че изключението, свързано с последваща молба, има изчерпателен характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Според мен държавите членки нямат право да въвеждат други изключения от правото на лично интервю, различни от изрично предвидените от законодателя на Съюза в членове 14 и 34 от Директива 2013/32.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Следователно от изрично посоченото на член 14, параграф 3 от Директива 2013/32 става ясно, че решаващият орган не може да приеме решение по основателността на молба за международна закрила, без да проведе лично интервю, освен ако не се прилага някое от изключенията, изброени в член 14, параграф 2 от тази директива. Считам, че същото се отнася и за решение по допустимостта на молба за международна закрила на основание член 33 от Директива 2013/32, прието без провеждането на лично интервю по член 34 от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Както вече отбелязах, от преписката по делото пред Съда е видно, че в случая на г‑н Addis не е приложимо нито едно от предвидените в Директива 2013/32 изключения от правото на лично интервю. Справедливо е да се добави, че никоя от страните не твърди обратното.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Последиците от нарушение на задължението за провеждане на лично интервю — може ли подобно нарушение да бъде отстранено в рамките на съдебното производство?</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Това е централният въпрос по настоящия спор между страните. Следва да се подчертае, че както сочат съображения 11 и 12 и член 1 от Директива 2013/32, рамката за предоставяне на международна закрила почива на идеята за единна процедура за убежище и се основава на общи минимални правила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>A</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑404/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:588">EU:C:2018:588</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Макар самата Директива 2013/32 да не сочи какви биха били<?PAGE NO="17"?> последиците, в случай че решаващият орган не изпълни задължението си да проведе лично интервю с кандидат за международна закрила по изискуемия от закона ред, все пак изглежда присъщо на законодателната система, установена с Директивата, изричното изискване за лично интервю да е неразделна и съществена част от целия процес по предоставяне на убежище<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>В този смисъл вж. също точки <REF.DOC.ECR><REF.NP.ECR REF="NP0145">145</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0149">149</REF.NP.ECR> от решение от <DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Алхето</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), към които препраща точка 87 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства по същество запитването към Съда е дали в случай на неизпълнение от страна на решаващия орган на задължението за провеждане на лично интервю съдът, който впоследствие цялостно и ex nunc разглежда фактите и правните въпроси в съответствие с член 46, параграф 3 от Директива 2013/32, може по принцип да отстрани нарушението, като сам проведе личното интервю и след това потвърди решението на решаващия орган. Евентуално, трябва ли той въпреки това да отмени решението на решаващия орган и да му върне преписката, за да проведе решаващият орган интервюто и евентуално да вземе ново решение?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Въпросът на запитващата юрисдикция е нов и въпреки някои сходства не е получил отговор с решенията от <DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE>, Sacko<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑348/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:591">EU:C:2017:591</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, от <DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, Алхето<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, или от <DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, Торубаров<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑556/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:626">EU:C:2019:626</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, които безспорно засягат сходни проблеми. Тези дела обаче са основополагащи по отношението на взаимовръзката между <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>Първоинстанционни[те] процедури<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> по глава III от Директива 2013/32 и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>Процедури[те] за обжалване<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> по глава V от Директивата. Ето защо ще разгледам накратко тази съдебна практика в контекста на настоящото дело.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Досегашната практика на Съда — Директива 2013/32</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sacko</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑348/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:591">EU:C:2017:591</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>В точки 33—35 от решението от <DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE>, Sacko<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑348/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:591">EU:C:2017:591</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, Съдът потвърждава установената съдебна практика по отношение на първоинстанционните процедури, предвидени в глава III от Директива 2013/32. Той припомня, че зачитането на правото на защита на адресатите на решения, които засягат осезаемо техните интереси, по принцип е задължение на административните органи на държавите членки, когато те вземат решения, попадащи в приложното поле на правото на Съюза. По-конкретно, Съдът е приел, че правото на лицето да бъде изслушвано във всяко производство, право, което е неразделна част от зачитането на правото на защита, което е основен принцип на правото на Съюза, гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на административно производство и преди приемането на всяко решение, което може да засегне неблагоприятно неговите интереси. В това отношение целта на правилото, според което на адресата на увреждащо решение трябва да бъде дадена възможност да изложи своето становище преди приемането на решението, е да му се даде възможност да поправи грешка или да изтъкне свързани с личното му положение обстоятелства, които могат да бъдат основания за това решението да бъде прието, да не бъде прието или то да има определено съдържание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>В точка 49 от решението от <DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE>, Sacko<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑348/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:591">EU:C:2017:591</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, Съдът посочва, че Директива 2013/32, и по-специално членове 12, 14, 31 и 46 от нея във връзка с член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че тя допуска национална юрисдикция, пред която е подадена жалба срещу решението за отказ на явно неоснователна молба за международна закрила, да отхвърли<?PAGE NO="18"?> посочената жалба, <HT TYPE="ITALIC">без да проведе изслушване на кандидата</HT>, когато фактическите обстоятелства не оставят никакво съмнение относно основателността на това решение. Този извод обаче е направен при следните условия: от една страна, че в хода на първоинстанционната процедура на кандидата е дадена възможност за лично интервю във връзка с молбата му за международна закрила съгласно член 14 от тази директива и че докладът или записът на това интервю, ако такова се е състояло, е приложен към преписката по делото съгласно член 17, параграф 2 от Директивата, и от друга страна, че юрисдикцията, пред която е подадена жалбата, може да разпореди провеждането на такова изслушване, ако тя прецени това за необходимо за целите на цялостното и ex nunc разглеждане както на фактите, така и на правните въпроси, предвидено в член 46, параграф 3 от Директивата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Така по делото, във връзка с което е постановено решението Sacko, решаващият орган всъщност е провел лично интервю<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>От точка 18 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sacko</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑348/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:591">EU:C:2017:591</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), е видно, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>[н]а <DATE ISO="20160310">10 март 2016 г.</DATE> териториалната комисия към Prefettura di Milano (префектура на Милано, Италия) изслушва г‑н Sacko във връзка с неговото положение и с мотивите за молбата му<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>.</P></NOTE> и предмет на разглеждане е било дали и до каква степен национална юрисдикция, пред която е подадена жалба срещу решение за отхвърляне на явно неоснователна молба за международна закрила, може да се позове на записа от това интервю.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Моето мнение е, че решението от <DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE>, Sacko, ясно подчертава значимостта на личното интервю, проведено от решаващия орган в контекста на Директива 2013/32. В допълнение Съдът посочва, че това задължение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>се отнася изключително до административния орган, който е компетентен за разглеждането на молбите за международна закрила и който е компетентен да вземе решение като първа инстанция по такива молби, и следователно не се прилага по отношение на производствата по обжалване<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sacko</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑348/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:591">EU:C:2017:591</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Фактите в решението от <DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE>, Sacko<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑348/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:591">EU:C:2017:591</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, са относими и в настоящия контекст. По това дело, за да му бъде предоставена международна закрила, жалбоподателят е бил интервюиран на първа инстанция от комисар към териториалната комисия. Комисарят е стигнал до извода, че г‑н Sacko е икономически мигрант и следователно няма право на убежище. Това решение впоследствие е било обжалвано пред италианските съдилища, които са отправили до Съда преюдициалното запитване относно това, били ли са длъжни да изслушат лично жалбоподателя за целите на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>цялостното и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>, което националните съдилища са задължени да извършат съгласно член 46, параграф 2<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sacko</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑348/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:591">EU:C:2017:591</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Както отбелязах преди малко, Съдът е дал отрицателен отговор на този въпрос (при наличието на определени условия), като по думите на генерален адвокат Sanchez Bordona:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>Доколкото Директива 2013/32 предвижда задължително провеждане на интервю в административната фаза на процедурата за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила, считам, че необходимост от повтаряне на същото в съдебното производство е налице само тогава, когато първото интервю в крайна сметка не е предоставило достатъчно информация на съда, който разглежда жалбата и има съмнения относно нейната основателност<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Заключение на генералния адвокат М. Campos Sánchez-Bordona по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sacko</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑348/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:288">EU:C:2017:288</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</P></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Истината обаче е, че решението от <DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE>, Sacko<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑348/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:591">EU:C:2017:591</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, не разглежда директно представената тук ситуация, а именно когато интервюто не е било проведено <HT TYPE="ITALIC">на първата инстанция</HT> от решаващия орган, който отговаря за разглеждането на молбата за убежище.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Алхето</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>В решението от <DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, Алхето<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, Съдът постановява, че в съответствие с член 47 от Хартата, изискването за цялостно и ex nunc<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>В точка 52 от решението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Торубаров</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑556/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:626">EU:C:2019:626</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът отново потвърждава, че изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>ex nunc<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> подчертава задължението на съда да извърши преценка, която отчита при необходимост новите обстоятелства, настъпили след приемането на обжалваното решение. Що се отнася до прилагателното <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>цялостно<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, то потвърждава, че съдът е длъжен да разгледа както обстоятелствата, които решаващият орган е отчел или е могъл да отчете, така и тези, които са настъпили след приемането на решението от този орган. За да се гарантира, че молбите се обработват възможно най-бързо, без това да засяга точността и пълнотата на тяхното разглеждане, съдът трябва да може да извърши проверка на всички фактически и правни обстоятелства, които му позволяват да извърши актуализирана преценка на конкретния случай, така че молбата за международна закрила да може да се разгледа изчерпателно, без да е необходимо преписката да се връща на решаващия орган. Вж. точка 53 от същото решение. Цялостното и ex nunc разглеждане, от компетентността на съда, не следва непременно да се отнася до разглеждането по същество на нуждите от международна закрила и следователно може да се отнася до допустимостта на молбата за международна закрила, когато това е възможно съгласно националното право в съответствие с член 33, параграф 2 от Директива 2013/32. Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Алхето</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0115">115</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> разглеждане съгласно член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 означава, че съдът, пред който е подадена жалбата, изслушва кандидата, освен ако прецени, че може да извърши разглеждането въз основа само на данните от преписката по делото, включително, когато случаят е такъв, въз основа на доклада или стенограмата на личното интервю пред посочения орган<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Алхето</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0114">114</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В точка 126 от това решение Съдът посочва, че ако основанието за недопустимост, разгледано от съда, пред който е подадена жалбата, също е било разгледано от решаващия орган преди приемането на оспореното с тази жалба решение, посоченият съд може да се основе на доклада от проведеното от споменатия орган лично интервю, без да изслушва кандидата, освен ако прецени това за необходимо. Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sacko</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑348/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:591">EU:C:2017:591</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Все пак при <HT TYPE="ITALIC">възникване на нови обстоятелства, настъпили след приемането на решението, предмет на обжалване</HT>, съдът <HT TYPE="ITALIC">е длъжен</HT>, както следва от член 47 от Хартата, да предостави възможност на кандидата да изрази становище, когато тези обстоятелства могат да го засегнат неблагоприятно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Алхето</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0114">114</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Ако решаващият орган не е разгледал някое основание за недопустимост и следователно не е провел личното интервю по член 34 от Директива 2013/32, съдът е длъжен да проведе такова изслушване, когато смята, че такова основание е трябвало да бъде разгледано от посочения орган или трябва да бъде разгледано поради настъпването на нови обстоятелства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. точка <REF.DOC.ECR><REF.NP.ECR REF="NP0127">127</REF.NP.ECR> от решение от <DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Алхето</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). В допълнение Съдът посочва, че подобно на предвиденото в член 12, параграф 1, буква б) от Директива 2013/32 за провежданите от решаващия орган лични интервюта, при изслушването на кандидата от съда трябва да му бъдат осигурени, когато е необходимо, услугите на преводач за представяне на неговия случай. Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Алхето</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0128">128</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също член 15, параграф 3, буква в) от Директива 2013/32.</P></NOTE>. Както Съдът отбелязва в решение Алхето, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>в случаите, когато съдът, пред който е подадена жалбата, възнамерява да разгледа основание за недопустимост, което <HT TYPE="ITALIC">не</HT> е било разгледано от решаващия орган, той трябва да изслуша кандидата, за да му даде възможност да представи лично, на език, който владее, своето становище по отношение на приложимостта на посоченото основание към конкретните обстоятелства, в които се намира<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Решение от <DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0130">130</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Така от фактите по делото, довели до решението от <DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, Алхето<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, е видно, че решаващият орган по това дело <HT TYPE="ITALIC">не е</HT> взел решение по допустимостта. Поради това от него <HT TYPE="ITALIC">не се е</HT> изисквало да проведе лично интервю в съответствие с член 34 от Директива 2013/32. Тъй като въпросът за допустимостта е бил повдигнат за пръв път от националния съд в контекста на цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси съгласно член 46, параграф 3<?PAGE NO="20"?> от Директива 2013/32, Съдът е постановил, че задължение на <HT TYPE="ITALIC">този</HT> национален съд е сам да проведе лично интервю с кандидата с цел да защити правата, гарантирани с член 47 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Алхето</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0130">130</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно, когато сезиран с жалба съд служебно повдига въпрос за допустимостта, който преди това <HT TYPE="ITALIC">не</HT> е бил разгледан от решаващия орган, този съд <HT TYPE="ITALIC">трябва</HT> сам да проведе лично интервю.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>В допълнение, в решение Алхето Съдът посочва, че член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 се отнася само до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>разглеждането<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> на жалбата и следователно не засяга последиците от евентуалната отмяна на решението, предмет на тази жалба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Алхето</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0145">145</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0149">149</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Торубаров</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑556/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:626">EU:C:2019:626</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По същество Съдът постановява, че националният съд, сезиран като първа инстанция, не е задължен, в случай че отмени решението, да се произнесе сам по молбата за международна закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>В точка 69 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Торубаров</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑556/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:626">EU:C:2019:626</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът потвърждава, че член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 не задължава държавите членки да възлагат на съдилищата, които са компетентни да разглеждат жалби съгласно тази разпоредба, в съответствие с правото на Съюза, да заменят със своето решение това на решаващия орган. Държавите членки обаче са длъжни да гарантират във всеки отделен случай зачитането на правото на ефективни правни средства за защита, прогласено в член 47 от Хартата.</P></NOTE>, тъй като законодателят на Съюза не е възнамерявал да въведе никакво общо правило, съгласно което квазисъдебният или административен орган, посочен в член 2, буква е) от тази директива, трябва да губи своята компетентност след отмяната на първоначалното му решение по молба за международна закрила. Следователно продължава да е допустимо държавите членки да предвиждат, че след такава отмяна преписката трябва да бъде върната на този орган, така че той да вземе ново решение. Този орган обаче е длъжен да приеме решение в кратък срок, което да съответства на преценката, съдържаща се в отменителното съдебно решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>В това отношение в точка 58 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Торубаров</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑556/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:626">EU:C:2019:626</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът посочва, че член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 би бил лишен от полезно действие, ако се допусне възможността след постановяването на съдебно решение, с което първоинстанционният съд е извършил в съответствие с тази разпоредба цялостна и ex nunc преценка на нуждите от международна закрила на кандидата, квазисъдебният или административен орган, посочен в член 2, буква е) от Директива 2013/32, да вземе решение в противоречие с тази преценка.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Тази съдебна практика съответно сочи, че сезираният като първа инстанция съд трябва при определени обстоятелства да проведе лично интервю, когато служебно повдига въпроси, които преди това не са били разгледани от решаващия орган. Освен това сезираният като първа инстанция съд, който, на основание че е било нарушено правото на кандидата на лично интервю, проведено от решаващия орган, отмени решение, с което се отхвърля като недопустима молба за международна закрила, <HT TYPE="ITALIC">може</HT> да върне преписката на квазисъдебния или административния орган, посочен в член 2, буква е) от Директива 2013/32 — в случая Службата — за взимане на ново решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Въпреки това следва да се отбележи, че случаят, във връзка с който е постановено решението от <DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, Алхето<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, се различава от настоящия в поне два значими аспекта. Първо, в настоящия случай на първа инстанция решаващият орган <HT TYPE="ITALIC">всъщност</HT> <HT TYPE="ITALIC">е</HT> повдигнал въпроса за допустимостта, макар да не е провел лично интервю. Второ, Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд) е потвърдил, че дори когато се препоръчва разглеждащият жалбата съд да проведе интервю, не може да се гарантира лично интервю като предвиденото в член 15 от Директива 2013/32.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="21"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Последици, които трябва да се предвидят в националното право — принцип на равностойност и ефективност</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Това, което не разглежда цитираната до тук съдебна практика, е дали съд, от който се иска да отмени решение, отхвърлящо като недопустима молба за международна закрила на основание, че е било нарушено правото на кандидата на лично интервю от решаващия орган, е длъжен да отмени това решение и да върне преписката на този орган за взимане на ново решение. Евентуално се поставя въпросът дали съдът може сам да проведе личното интервю и, след като изслуша всички доводи на кандидата срещу недопустимостта, да потвърди решението на решаващия орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Считам, че от установената практика на Съда относно правото на изслушване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>В своето решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141105">5 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mukarubega</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑166/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2336">EU:C:2014:2336</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Съдът е постановил, че това е съставна част от зачитането на правото на защита, което е основен принцип в правото на Съюза.</P></NOTE> по аналогия следва, че когато, както в главното производство, последиците от нарушението на правото на лично интервю не са определени от Директива 2013/32 или от друга разпоредба на правото на Съюза, те по принцип следва да бъдат уредени от националното право. Трябва обаче да бъде спазено условието приетите във връзка с това разпоредби да са същите като разпоредбите, които са в сила за частноправните субекти в сходни положения, регулирани от националното право (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130910">10 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>G. и R</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑383/13 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:533">EU:C:2013:533</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141105">5 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mukarubega</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑166/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2336">EU:C:2014:2336</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141211">11 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Boudjlida</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑249/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2431">EU:C:2014:2431</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>В този контекст е необходимо да се има предвид и че Директива 2013/32 цели молбите за международна закрила да се обработват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/><HT TYPE="ITALIC">възможно най-бързо, без това да засяга точността и пълнотата на тяхното разглеждане</HT><QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Съображение 18 от Директива 2013/32. Курсивът е мой. Вж. и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Алхето</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0109">109</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>В допълнение следва да се напомни, че в решението от <DATE ISO="20170209">9 февруари 2017 г.</DATE>, M.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑560/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:101">EU:C:2017:101</NO.ECLI>, точка <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.</P></NOTE>, Съдът е постановил, че целта на личното интервю е да се провери дали решаващият орган обективно е в позиция да прецени, при пълното познаване на фактите, дали следва да уважи молбата за международна закрила или не. Личното интервю е още повече наложително, когато кандидатът е в особено уязвимо положение</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>В точка 38 и сл. от решение от <DATE ISO="20130910">10 септември 2013 г.</DATE>, G. и R.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑383/13 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:533">EU:C:2013:533</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, Съдът изтъква, че според правото на Съюза нарушаване на правото на защита, и по-специално на правото на изслушване, води до отмяна на решението, прието в резултат на съответната административна процедура, само ако при липсата на това нарушение е могло резултатът от тази процедура да бъде друг. От това следва, че не всяко неправомерно действие при упражняването на правото на защита в хода на административната процедура ще доведе до отмяна на съответното обжалвано решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>От преписката по делото пред Съда е видно, че приложимите национални разпоредби са по-специално член 46 от VwVfG и член 29, параграф 1, точка 2 от AsylG. Според запитващата юрисдикция член 46 от VwVfG разглежда непровеждането на лично интервю като несъществено нарушение, когато е очевидно, че този пропуск не е повлиял върху същността на взетото решение. В допълнение запитващата юрисдикция посочва, че решение за недопустимост, прието на основание член 29, параграф 1, точка 2 от AsylG, е решение, което се взима от решаващия<?PAGE NO="22"?> орган в рамките на обвързана компетентност. В такива случаи непровеждането на лично интервю не оказва влияние, тъй като Службата, и на свой ред административните съдилища, са задължени да разгледат всички обстоятелства, свързани с прилагането на въпросната правна норма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Тъй като в преписката по делото пред Съда липсват данни за неспазване на принципа на равностойност в националното съдебно производство, то това производство трябва да се прецени с оглед на принципа на ефективност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Основният въпрос, който следва да се постави сега, е дали сезираният с жалба национален съд може да проведе лично интервю, като същевременно осигури всички приложими императивни изисквания и гаранции, посочени в Директива 2013/32.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се провери дали, от една страна, националното право действително гарантира във всички случаи провеждането на лично интервю от съд, когато решаващият орган не е провел такова интервю, и от друга страна, в случай че е гарантирано лично интервю, дали то отговаря на специфичните относими императивни изисквания, предвидени в Директива 2013/32, що се отнася до начина, по който трябва да се провежда такова интервю.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Гарантира ли националното право лично интервю?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Член 46, параграф 1 от Директива 2013/32 гарантира на кандидатите за международна закрила право на ефективна защита пред съд срещу решенията по техните молби. В това отношение член 46, параграф 1, буква а), подточка ii) и параграф 3) от Директива 2013/32 всъщност предвижда, че държавите членки трябва да гарантират, че кандидатът разполага с право на ефективна защита пред съд, когато молбата му за международна закрила е намерена за недопустима<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Алхето</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0115">115</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0120">120</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдът трябва да проведе цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Следва обаче да се отбележи, че една от последиците за лицето, чиято молба е отхвърлена като недопустима съгласно член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Тъй като му е предоставена международна закрила от друга държава членка.</P></NOTE>, е че за разлика от случаите на обикновено отхвърляне, на това лице може да не бъде разрешено да остане на територията на държавата, в която е подадена молбата, до приключването на производството по обжалване. Това следва от разпоредбите на член 46, параграфи 5 и 6 от Директива 2013/32<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>A</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑404/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:588">EU:C:2018:588</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180705">5 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>C и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑269/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:544">EU:C:2018:544</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>В точка 53 от определение от <DATE ISO="20180705">5 юли 2018 г.</DATE>, C и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑269/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:544">EU:C:2018:544</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, Съдът обаче посочва, че по силата на изискванията на член 46, параграф 6, последно изречение от Директива 2013/32 засегнатото лице трябва да може да сезира съд, който да постанови дали то може да остане на тази територия до постановяването на решение по жалбата му. Член 46, параграф 8 от тази директива гласи, че съответната държава членка трябва да позволи на кандидата да остане на нейна територия до приключване на съдебната процедура, в която се решава дали той може да остане.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>В това отношение жалба срещу решение на Службата, с което на основание член 29 от AsylG е отхвърлена като недопустима молба за международна закрила, подадена от гражданин на трета страна, явно няма суспензивно действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Вж. член 75, параграф 1 от AsylG.</P></NOTE>, като това подлежи на уточняване от запитващата юрисдикция. Нещо повече, в отговора си на поставен ѝ от Съда въпрос, депозиран в секретариата на Съда на <DATE ISO="20191106">6 ноември 2019 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Вж. точка 13 от настоящото заключение.</P></NOTE>, запитващата юрисдикция посочва, че ако не е подадена молба по член 80, параграф 5 от VwGO за временна защита срещу изпълнението на заповед на Службата за извеждане, решението за извеждане може да бъде изпълнено, преди да влезе в сила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>В съдебното заседание на <DATE ISO="20200115">15 януари 2020 г.</DATE> представителят на г‑н Addis подчертава, че в такива случаи молбата трябва да бъде подадена в седмичен срок.</P></NOTE>. Същият е резултатът и ако молбата по член 80, параграф 5 от VwGO е подадена своевременно, но е отхвърлена. В допълнение, запитващата юрисдикция посочва, че съгласно член 36, параграф 3, точка 4 от AsylG, когато по силата на член 29 от AsylG молба за убежище е недопустима на основание, че на кандидата е предоставена международна закрила в друга държава членка, процедурата обикновено е писмена и по принцип най-малкото не се провежда съдебно заседание, нито има каквато и да било реална възможност кандидатът да бъде изслушан чрез лично интервю.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>При това положение от отговора на запитващата юрисдикция следва, че в хипотезата, при която решаващият орган, в случая Службата, не проведе лично интервю и отхвърли молба като недопустима, няма гаранции сезираният с жалбата съд да проведе лично интервю. От това непременно следва, че само поради този факт принципът на ефективност не е спазен, тъй като правата на кандидата не са гарантирани на нито един етап от производството — нито в административното, нито в съдебното. Да се приеме друго, би означавало на практика съдебна квазиотмяна на правото на кандидата на лично интервю, ясно предвидено в Директива 2013/23 и незачитане на гаранция, която законодателят на Съюза счита за основна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>В случай че сезираният с жалба съд проведе лично интервю, когато решаващият орган не е провел предварително лично интервю поради недопустимост на жалбата, е необходимо да се провери дали начинът, по който се провежда интервюто, е в съответствие с принципа на ефективност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Преди да се отговори на този въпрос, е уместно да се разгледат условията за провеждане на лично интервю от административен или квазисъдебен орган, предвидени в Директива 2013/32.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правила за провеждане на лично интервю, предвидени в Директива 2013/32</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Трябва да се отбележи, че в членове 14 и 34 от Директива 2013/32 законодателят на Съюза не просто е посочил, че решаващият орган провежда лично интервю с кандидата за международна закрила, и след това да е оставил на държавите членки да уредят свързаните с това условия. Точно обратното, законодателят на Съюза е предвидил конкретни, подробни и императивни правила за провеждането на тези интервюта. Това е видно от повтарящата се употреба на изрази като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>личното интервю се провежда…<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>държавите членки вземат…<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> в член 15 от Директива 2013/32<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Подробните условия относно провеждането на лично интервю, предвидени в член 15 от Директива 2013/32, се прилагат по отношение на всички молби за международна закрила. В Директива 2013/32 не се прави никакво разграничение между прилагането на тези условия към личното интервю по член 14 от Директивата и по член 34 от нея.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Така член 15 от Директива 2013/32 предвижда по-специално поредица от изисквания или гаранции по отношение провеждането на лично интервю. Подчертавам по-специално изискването, че съгласно член 15, параграф 2 от Директива 2013/32 личното интервю се провежда при условия, които гарантират съответстваща поверителност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Това би могло да се гарантира от съд, който провежда личното интервю при закрити врата.</P></NOTE>. Член 15, параграф 4 от Директива 2013/32 обаче уточнява, че държавите членки могат да предвидят правила, които уреждат присъствието на трети лица на личното интервю.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Член 15, параграф 3, буква а) от Директива 2013/32 задължава държавите членки да гарантират, че лицето, което провежда интервюто, е компетентно да отчете личните и общите обстоятелства във връзка с молбата, включително културния произход, пола, сексуалната ориентация, половата идентичност или уязвимостта на кандидата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>Трябва да се отбележи, че съображение 29 от Директива 2013/32 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>някои кандидати […] може да се нуждаят от специални процедурни гаранции въз основа на inter alia тяхната възраст, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, увреждане, тежко заболяване, психична болест или последици от мъчения, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие. Държавите членки следва да се стремят да разпознават кандидатите, които се нуждаят от специални процедурни гаранции преди да бъде взето <HT TYPE="ITALIC">решение на първа инстанция</HT><QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>. Курсивът е мой. Освен това съображение 32 от Директива 2013/32 предвижда, inter alia, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>с цел осигуряване на реална равнопоставеност на кандидатите от мъжки и женски пол процедурите за разглеждане следва да отчитат въпросите, свързани с пола. По-конкретно личните интервюта следва да бъдат организирани по начин, който предоставя възможност както на кандидатите от женски пол, така и на кандидатите от мъжки пол да говорят за своя опит от миналото в случаи, свързани с преследване, основано на пола<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Оценка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>В този контекст може откровено да възникне съмнение дали в случаите, когато е налице нарушение на членове 14 и 34, съдът е компетентен <HT TYPE="ITALIC">във всички случаи</HT> ефективно да замести решаващия орган и да проведе лично интервю в съответствие с член 15 от Директива 2013/32<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>Такъв е по-специално случаят, когато съдът разглежда по същество молбата за международна закрила.</P></NOTE>. В крайна сметка е ясно, че целта на европейския законодател е на първа инстанция да се проведе подробно лично интервю при условия на поверителност от специално обучени администратори, за разлика от разпит от съдии (които може да не са преминали такова обучение), проведен по съдебен ред, в публично заседание. Принципът на ефективност в член 47 от Хартата изисква тези императивни изисквания да не бъдат отхвърляни с лекота, тъй като европейският законодател ясно е установил спазването на тази изрична законодателна разпоредба като условие за валидността на всяко последващо неблагоприятно решение за убежище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>В това отношение член 4, параграфи 3 и 4 от Директива 2013/32 предвижда, че държавите членки трябва да гарантират, че служителите на решаващия орган <HT TYPE="ITALIC">са надлежно обучени</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Вж. също съображение 16 от Директива 2013/32, което предвижда: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>важно е по отношение на молбите за международна закрила решенията да се вземат на основа на факти, на първа инстанция, от органи, чийто персонал притежава необходимите познания или е преминал необходимото обучение по въпросите, свързани с правото на убежище и международната закрила<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>.</P></NOTE>. Тълкуването на член 4, параграфи 3 и 4 от Директива 2013/32 във връзка с член 6, параграф 4, буква в) от Регламент № 439/2010 потвърждава, че персоналът на решаващия орган трябва да премине обучение за <HT TYPE="ITALIC">техники на интервюиране</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>Член 4, параграф 3 от Директива 2013/32 изрично препраща към член 6, параграф 4, букви а)—д) от Регламент (ЕС) № 439/2010.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>Съдът неведнъж е отбелязвал, че разглеждането на молбата за международна закрила от компетентния национален административен или квазисъдебен орган, <HT TYPE="ITALIC">разполагащ със специфични средства и специализирани служители в тази област</HT>, е основен етап от общите процедури, въведени с Директива 2013/32<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0081"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Торубаров</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑556/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:626">EU:C:2019:626</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="25"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Макар в съответствие с член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 съдът да трябва да извърши цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси и може, по мое мнение, да отстрани определени пропуски, допуснати от решаващия орган в процедурата пред него<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0082"><P>За да не се удължава излишно процедурата и така да се засегне специфичната цел на Директива 2013/32 — да се гарантира, че жалбите ще бъдат разглеждани в най-кратки срокове.</P></NOTE>, е възможно да възникне съмнение дали съдиите, които по-късно може да трябва да проведат лично интервю по Директива 2013/32 — на практика вместо решаващия орган — са преминали обучение или са придобили умения в техники за интервюиране, равностойни на тези на решаващия орган<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0083"><P>По мое мнение от решението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Алхето</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), следва, че при определени обстоятелства съдът може да проведе лично интервю, при условие че са спазени определени гаранции, предвидени в Директива 2013/32, като правото на устен преводач.</P></NOTE>. В крайна сметка обаче става въпрос за фактическо обстоятелство, което трябва да бъде преценено от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Член 15, параграф 3, буква б) от Директива 2013/32 предвижда, че когато това е възможно, държавите членки, уреждат интервюто на кандидата да бъде проведено от лице от същия пол, ако кандидатът е поискал това, освен ако решаващият орган има причини да смята, че основанията на искането не са свързани със затруднения от страна на кандидата да представи изчерпателно основанията за молбата си. Може обаче да възникнат съмнения дали изискванията на член 15, параграф 3, буква б) от Директива 2013/32 могат да бъдат изпълнени в някои държави членки, като се има предвид, че може да съществуват много строги правила относно разпределението на делата и да не е възможен отвод на съдия на основание пол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Всъщност следва да се отбележи, че самата запитваща юрисдикция е изразила съмнения по въпроса дали всички изисквания и гаранции, предвидени в член 15 от Директива 2013/32 относно провеждането на лично интервю, могат да бъдат спазени в рамките на съдебно производство в Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>Считам, че ако в процедурите по обжалване по глава V от Директива 2013/32 не са изпълнени всички относими изисквания и гаранции, предвидени в член 15 от Директива 2013/32<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0084"><P>Като се имат предвид и разпоредбите на член 4, параграфи 3 и 4 от тази директива.</P></NOTE> по отношение на личното интервю, то принципът на ефективност не е спазен. Не става въпрос за абстрактна, а по-скоро за индивидуална преценка на конкретния случай, тъй като някои от изискванията и гаранциите на член 15 от Директива 2013/32 може просто да не са приложими в даден случай. Следва обаче да се припомни, че трябва да бъде извършена <HT TYPE="ITALIC">точна и пълна проверка на</HT> <HT TYPE="ITALIC">случая на всеки кандидат</HT> и неизвършването ѝ трябва най-малкото, по принцип, да се разглежда като основание да недействителност на всяко неблагоприятно решение по молба за международна закрила<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0085"><P>Вж. съображение 18 от Директива 2013/32 и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Алхето</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:584">EU:C:2018:584</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0109">109</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>Що се отнася до случая в главното производство, запитващата юрисдикция следва да прецени дали провеждането на лично интервю с г‑н Addis от Verwaltungsgericht Minden (Административен съд Минден) е съобразено с приложимите разпоредби на член 15 от Директива 2013/32. В това отношение отбелязвам, че искането му е обявено за недопустимо от решаващия орган. Съответно обхватът на личното интервю, което следва да бъде проведено, може да е по-ограничен и някои от изискванията и гаранциите на член 15 от Директива 2013/32 може да не са приложими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>И все пак в основата на молбата на г‑н Addis е твърдението му, че той на практика ще бъде подложен на лишения и унизителен жизнен стандарт, който ще го постави, съгласно формулировката на Съда в решението му от <DATE ISO="20190319">19 март 2019 г.</DATE>, Ibrahim и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0086"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑297/17, C‑318/17, C‑319/17 и C‑438/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:219">EU:C:2019:219</NO.ECLI>, точка <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>в положение на крайна материална нищета, без да може да задоволява най-основните си потребности<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>, поради което, ако бъде депортиран или по друг начин върнат в Италия, правата му по член 4 от<?PAGE NO="26"?> Хартата биха били нарушени. Макар разглеждането на доклади относно държавите и доклади на неправителствени организации без съмнение да е от значителна полза при преценката на този въпрос, докладите не могат да заменят личното интервю, в рамките на което на кандидата е дадена възможност да опише собствения си личен опит, както и личните си обстоятелства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0087"><P>В съдебното заседание от <DATE ISO="20200115">15 януари 2020 г.</DATE> адвокатът на г‑н Addis посочва, че той страда от психическо заболяване, което би го направило особено уязвим, ако бъде изпратен в Италия, като се има предвид по-специално че той не говори италиански. Очевидно е обаче, че Съдът не разполага с възможност да прецени истинността на това твърдение или по-точно значимостта, която трябва да се отдаде на такова твърдение. Бих искал обаче да подчертая, че на кандидата за международна закрила трябва да се дава възможност да повдига именно такива проблеми в рамките на личното интервю по членове 14 и 34 от Директива 2013/32. Освен това такова твърдение трябва да се преценява от обучени и опитни служители на решаващия орган. Правилният форум за подобни проблеми със сигурност не е Съдът, нито впрочем, според мен, съдилищата на държава членка в рамките на процедура по обжалване по член 46 от Директива 2013/32. От решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170216">16 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>C. K. и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑578/16 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:127">EU:C:2017:127</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), следва, че фактът, че кандидат за международна закрила има физическо или психическо заболяване, може да е от значение при прехвърлянето му в друга държава членка съгласно Регламент № 604/2013. В същата точка на цитираното решение Съдът посочва още че от свързаната с член 3 от ЕКЧП практика на Европейския съд по правата на човека, която трябва да бъде взета предвид при тълкуването на член 4 от Хартата, следва, че страданията поради настъпило по естествен път физическо или психическо заболяване могат да попаднат в обхвата на член 3 от ЕКПЧ, ако се окаже, че се изострят или има опасност от изостряне на това заболяване поради отношение, произтичащо от условията на задържане, от експулсиране или от други мерки, за които органите могат да бъдат държани отговорни, при условие че настъпилите от това страдания са достигнали минималното ниво на тежест по този член.</P></NOTE>. Във всеки случай така е постановил европейския законодател.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Всъщност опитът показва, че това е така — колко често установяваме, че личният разговор или диалог с друг човек е променил мнението ни? Това е и нещо, с което, със сигурност повече от всички професии, ние като съдии и адвокати трябва да сме наясно и да съзнаваме — колко често установяваме, че по безсмъртните слова на английския съдия Megarry:</TXT></NP.ECR><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>пътят на правото е осеян с примери за кристално ясни случаи, за които впоследствие се е оказало, че не са такива, за неопровержими обвинения, които са били напълно опровергани, за необяснимо поведение, което е било напълно обяснено, за твърди и непроменими убеждения, които след обсъждане са претърпели промяна<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0088"><P><HT TYPE="ITALIC">John v Rees</HT> [1970] Ch. 345 at 402.</P></NOTE>?</P><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>Несъмнено е вярно, както потвърждава Съдът в решението си от <DATE ISO="20130910">10 септември 2013 г.</DATE>, G. and R.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0089"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑383/13 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:533">EU:C:2013:533</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, че не всяко нарушаване на правото на защита следва да води до отмяна на съответното обжалвано административно решение и че за тази цел по принцип е необходимо да се докаже, че именно поради конкретното нарушение изходът от административната процедура е можел да бъде различен. Когато обаче, както е в настоящия случай, нарушението се отнася до същината на ключовите процесуални гаранции, предвидени в правото на Съюза, при липса на особени и необичайни обстоятелства почти винаги е трудно да се твърди, че административните решения не биха били или не биха могли да бъдат различни. Това обаче в крайна сметка е въпрос, който запитващата юрисдикция следва да прецени и провери с оглед на конкретните обстоятелства по случая.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на Съда да постанови, че запитващата юрисдикция трябва да прецени дали, в съответствие с националните процесуални правила, националният съд, сезиран с жалба по член 46 от Директива 2013/32, може да проведе цялостно лично интервю по реда на член 14 или 34 от тази директива, като същевременно гарантира всички относими императивни изисквания и гаранции, установени от европейския законодател в член 15 от тази директива. В случай че такова лично интервю не може да се проведе надлежно, решението за отхвърляне на молбата за международна закрила трябва да бъде отменено на това основание и делото да се върне на решаващия орган за ново решение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="27"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VII.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да постанови, че Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) трябва да прецени дали, в съответствие с националните процесуални правила, националният съд, сезиран с жалба по член 46 от Директива 2013/32 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 година</DATE> относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, може да проведе цялостно лично интервю по реда на член 14 или 34 от тази директива, като същевременно гарантира всички относими императивни изисквания и гаранции, установени от европейския законодател в член 15 от тази директива. В случай че такова лично интервю не може да се проведе надлежно, решението за отхвърляне на молбата за международна закрила трябва да бъде отменено на това основание и делото да се върне на решаващия орган за ново решение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>