(1)

С писмо от 22 юли 2003 г. Италия уведоми Комисията за помощта в полза на захарната рафинерия във Villasor, собственост на дружество Sadam ISZ. С писма от 19 септември 2003 г. и от 30 март 2004 г. Италия съобщи допълнителни сведения на Комисията.

(2)

С писмо от 8 септември 2004 г. Комисията уведоми Италия за своето решение да открие процедурата, описана в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, относно въпросната помощ.

(3)

С писма от 13 октомври 2004 г. и 7 април 2005 г. Италия представи на Комисията забележките на a-лианските органи относно решението за откриване на официалната процедура на проучване.

(4)

Решението на Комисията да открие процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (1). Комисията прикани заинтересованите страни да представят своите забележки относно въпросната помощ.

(5)

Комисията получи забележки по този въпрос от заинтересованите страни. Тя ги изпрати на Италия, с което ѝ даде възможност да ги коментира и получи нейните коментари с писмо от 18 май 2005 г.

(6)

С писма от 31 януари 2008 г. и 14 април 2008 г. италианските органи представиха на Комисията информацията, поискана с писмо от 29 март 2007 г.

(7)

Предприятието бенефициер — захарната рафинерия във Villasor, собственост на дружество Sadam ISZ — е предприятие за преработване на захарно цвекло, което е единствено на територията на Сардиния (един от най-големите острови в Средиземно море).

(8)

Италианските органи предоставят на тази рафинерия 3,5 милиона евро като частично обезщетение за загубите, понесени вследствие на спада на производството на захар, причинен от намалените постъпления на захарно цвекло поради сушата през 2001 — 2002 г.

(9)

Що се отнася до производството на захарно цвекло, компетентните органи представиха данни, които показват спад на регионалната продукция и оттам — на постъпленията в рафинерията. Спрямо базовия период от 1998 до 2000 г. спадът възлиза на 39 % през 2001 г. и на 68 % през 2002 г. (2)

(10)

Компетентните органи са изчислили щетите, понесени от рафинерията във Villasor, въз основа на данните от балансите на дружеството за бюджетните години от 1998 до 2002 и са ги оценили на 6 858 448 EUR (3). Методиката на изчисление на щетите е, както следва: органите са изчислили дела на постоянните разходи за един тон захар за избран базов период (1998—2000 г.) и са сравнили тази цифра с дела на постоянните разходи на един тон захар през годините 2001 и 2002. Те са приели за постоянни разходи: постоянния персонал, складовото стопанство (услуги от трети страни и складови разходи), общите разходи, амортизациите и финансовите такси (4). През базовия период постоянните разходи за единица продукция са били 166,61 EUR/t (5). За годините 2001—2002 същата методика на изчисление дава следните резултати: делът на постоянните разходи за единица продукция през 2001 г. е бил 287,95 EUR/t (6), а през 2002 г.—569,18 EUR/t (7). Общият дял на постоянните разходи за базовия период е получен, като е изваден делът на постоянните разходи за базовия период от дела на постоянните разходи за 2001 и 2002 г. Резултатът през 2001 г. е 121,34 EUR/t, а през 2002 г. — 402,58 EUR/t (8). За да се изчислят общите понесени щети, цялото производство на захар през 2001 и 2002 г. е умножено по определения по-горе дял. През 2001 г. щетите са изчислени на 2 427 278 EUR, а през 2002 г. — на 4 431 170 EUR (9), или общо 6 858 448 EUR.

(11)

Сумата от 3,5 милиона евро, предоставена от а-лианските органи, отговаря следователно на 51 % от понесените щети. Италианските органи обясниха, че размерът на помощта е бил определен от бюджетните ограничения.

(12)

Настоящата помощ не може да се кумулира с други помощи.

(13)

Италианските органи представиха досие, обобщаващо метеорологичните данни от последните 10 години и изготвено от Регионалната агрометеорологична служба (SAR) за Сардиния (10), за да докажат извънредния характер на сушата, засегнала острова през 2001 — 2002 г. Тези данни показват напр. продължителността на сушата, нивото на водните запаси, както и данни за агроклиматологичната ситуация в Сардиния през 2001—2002 г.

(14)

Италианските органи посочиха впрочем, че за отглеждането на захарно цвекло неколкократно са били получавани помощи. За периода от 1990 до 2002 г. помощи са били предоставени през 1995, 2000, 2001 и 2002 г.

(15)

Италианските органи определят помощта като съвместима с общия пазар в съответствие с точка 11.3.1 от насоките на Общността за държавните помощи в земеделския сектор за периода 2000—2006 г. (наричани по-долу „Насоките“) (11),тъй като според тях тя е предназначена да компенсира щетите, понесени от захарната рафинерия вследствие на спад на производството на захарно цвекло, предизвикан от метеорологично явление, което е признато като природно бедствие.

(16)

Италианските органи считат, че това тълкуване е в съответствие с практиката на Комисията по този въпрос (12) там, където е налице тясна връзка между основната селскостопанска продукция и процесите на агропромишлена преработка, и по-специално в случая, когато съответното агропромишлено предприятие не разполага с алтернативни източници на снабдяване.

(17)

За тази цел италианските органи посочиха, че в захарната промишленост, основана на преработката на цвекло, селскостопанските и промишлените компоненти са тясно свързани и взаимно зависими. Съществуването на едно предприятие за преработка на захарно цвекло зависи от наличието на подходящ снабдителен район и дейността на рафинерията във Villasor се състои изключително само в преработката в захар на цвеклото, произведено в снабдителния район, разположен на острова. Италианските органи посочиха, че поради своите физиологични характеристики цвеклото, отглеждано в средиземноморския район, трябва да бъде събрано през кратък период, когато захарното съдържание е най-високо, и трябва да бъде бързо транспортирано (до 36 часа след събирането му) в преработвателното предприятие, тъй като иначе то може да загуби захарното си съдържание и да бъде нападнато от гъби, което го прави неизползваемо. По тази причина снабдителните райони са разположени обикновено в радиус от 80 до 100 km от преработвателните предприятия, като кампаниите на събиране и преработка са много къси. Източникът на снабдяване, който е най-близък до рафинерията във Villasor, се намира в континентална Италия, на разстояние повече от 250 km (от които 180 km по море).

(18)

Италианските органи напомниха, че производството на захар се управлява на общностно равнище от общата организация на пазара (ООП) в сектора на захарта (регламент относно ООП в сектора на захарта) (13), която предвижда всъщност, че рафинериите трябва да сключват договори с производителите на цвекло от своя снабдителен район за квотите за производство на захар „А + Б“, които са им отпуснати от държавата, за да могат да се ползват от цените и приходите, гарантирани от ООП. Захарта, произведена свръх квотите „А + Б“, не може да се ползва от вътрешните мерки за подпомагане, нито да се продава свободно в общия пазар. Оттук следва, че рафинерията и земеделските стопанства, които обикновено я снабдяват, планират в своя договор за отглеждане обработваеми площи, чиято продукция не надхвърля квотите „А + Б“, предоставени от държавата на рафинерията. В този контекст за една рафинерия е трудно да се снабдява от район за производство на цвекло, различен от нейния собствен, поради ограничените наличности на продукта за обработка извън договорите за отглеждане, необходимостта от споразумения в този смисъл между дружествата за преработка на захар и най-после, що се отнася до средиземноморския район, тъй като алтернативните райони за цвекло трябва да са разположени достатъчно близо, за да се гарантира добивът на годен за преработка продукт.

(19)

Италианските органи поискаха също да предвидят възможността, при която предприятието във Villasor би намерило от друго място преработваната суровина, но отдалечеността на производствените зони, разположени в континентална Италия, е толкова голяма, че прави икономически неизгоден транспорта на захарно цвекло, дори ако бъде оставен настрана фактът, че суровината би пристигнала на местоназначението в негодно за използване състояние.

(20)

Италианските органи предоставиха на Комисията разчет за сроковете и транспортните разходи на цвекло от „алтернативен“ район, разположен в континентална Италия. Времето за транспортиране на цвеклото до Сардиния би било от порядъка на 2,5 дена, считано от натоварването. Тъй като преработката на цвеклото трябва непременно да стане до тридесет и шест часа след събирането му (1,5 дена), то би пристигнало на местоназначението в негодно за използване състояние. Стойността на тази операция съгласно изчисленията на компетентните органи би възлизала на около 10 188 000 EUR за двата периода.

(21)

Що се отнася до специфичния аспект на сушата и на политиката за управление на водните ресурси (свързана с последната), провеждана в Сардиния, италианските органи посочиха, че извънредното положение с водните ресурси е било обявено през 1995 г. и че е бил назначен специален комисар (Commissario Governativo per l'Emergenza Idrica), който разполага със специални пълномощия по управлението на водните ресурси, както и при извършването на инфраструктурни работи от първостепенна важност.

(22)

Италианските органи посочиха също, че планът за регионалното развитие на Сардиния за периода 2000—2006 г. предвижда специални мерки за отглеждането на захарно цвекло. Сред тези мерки може да се посочат хидроземеделското устройство на терените, снабдяването на земеделските стопанства с напоителни съоръжения и инсталации, въвеждането на по-модерни машини, както и на машини за наторяване и защита на растенията.

(23)

Комисията откри процедурата по член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, тъй като се съмняваше в съвместимостта на мярката с член 87, параграф 2, буква б) от Договора, според който съвместими с общия пазар са помощите, предоставени за компенсиране на щети, нанесени от природни бедствия или извънредни събития. Тъй като става въпрос за изключения от общия принцип на несъвместимост на държавните помощи с общия пазар, установен от член 87, параграф 1 от Договора, Комисията прави рестриктивно тълкуване на понятието „природни бедствия“, посочено в член 87, параграф 2, буква б). Досега Комисията е приемала, че земетресенията, лавините, свличанията на почвата и наводненията представляват природно бедствие.

(24)

Комисията винаги е считала, че метеорологичните явления, като слана, градушка, заледяване, дъждове или суша, не могат да се разглеждат като природни бедствия по смисъла на член 87, параграф 2, буква б). Въпреки това, като се имат предвид щетите, които тези явления могат да причинят на земеделското производство или на средствата за земеделско производство, Комисията е приела, че тези събития се приравняват към природни бедствия, когато равнището на щетите достигне определен праг (който беше определен на 20 % от нормалната продукция на слаборазвитите райони и на 30 % на другите райони). Насоките (14) предвиждат в точка 11.3, че помощ, предназначена за обезщетение за загубите, дължащи се на лоши климатични условия, не може да се предоставя на земеделските стопани, нито на асоциацията на производители, в която членуват земеделските стопани. Комисията счита, че помощите по точка 11.3 са съвместими с общия пазар в съответствие с член 87, параграф 3, буква в) от Договора при спазване на определени условия.

(25)

Комисията винаги е считала, че разпоредбите на точка 11.3 от Насоките не са приложими към преработвателните агропромишлени предприятия, които по нейно мнение имат необходимата гъвкавост, за да управляват снабдяването си. Това може очевидно да доведе до допълнителни разходи за суровини и/или до по-ниска рентабилност, но не може да оправдае прякото прилагане на правилата, отнасящи се до земеделското производство.

(26)

Тъй като италианските органи не предложиха други правни основания за проучване и евентуално одобряване на помощите, Комисията не можеше да изключи на този етап на процедурата, че предвидената помощ представлява помощ за дейността, или с други думи, помощ, която е предназначена да освободи предприятието от разходите, които то по принцип би понесло в рамките на текущото управление или на нормалната си дейност.

(27)

Освен това данните, предоставени от италианските органи, и тези, с които разполагаше Комисията, очевидно показваха, че дружеството Sadam ISZ и тези, на които то принадлежи пряко или косвено — по-специално SAM (15) и FINBIETICOLA Spa (16) — щяха да бъдат в състояние да понесат спада на рентабилността на това предприятие.

(28)

И накрая, като допълнение, дори ако прилагането към Sadam ISZ на принципа на компенсация, посочен в точка 11.3 от Насоките, можеше да бъде оценено като приемливо (quod non на този етап на процедурата), базовият период, избран от италианските органи за изчислението на помощта, е погрешно посочен.

(29)

Към момента на откриване на процедурата Комисията получи забележки от Sadam ISZ (17), от председателя на регион Сардиния (18) и от Brumar Srl (19).

(30)

В своите забележки дружество Sadam ISZ повтаря мотивите, изложени в съображения от 12 до 36 от писмото за откриването на официална процедура за проучване, които са подтикнали италианските органи да предвидят предоставянето на помощта: извънредният характер на сушата, невъзможността за снабдяване от други райони поради специфичната структура на организацията на пазара на захар и невъзможността за транспортиране, свързана с островното положение на рафинерията, както и значението на агропромишления сектор на захарта в икономиката на острова. То представя също информация за промените в собствеността на дружеството, което понастоящем принадлежи изцяло на групата Eridania Sadam. Всъщност след оттеглянето на дружество Sviluppo Italia SpA през декември 2003 г. делът на Finbieticola също преминава към групата Eridania Sadam през октомври 2004 г. Sadam ISZ представи копие от споразумението, сключено между различните частни и публични органи с цел да се гарантира продължаване на производството на захарно цвекло в Сардиния. В този контекст регион Сардиния поема задължението да предприеме всички необходими инициативи, за да възстанови инвестициите в сектора на цвеклото, по-специално по отношение на управлението на водните ресурси, и да получи в най-кратък срок одобрението на Комисията относно помощта от 3,5 милиона евро, нотифицирана с цел да се компенсират загубите, дължащи се на сушата.

(31)

Дружество Sadam ISZ счита, че неговата продукция не влияе изобщо на развитията в европейския пазар не само защото тя възлиза само на 0,2 %, но и поради това, че 98 % от тази продукция са предназначени за пазара в Сардиния, където покрива почти 50 % от нуждите на острова, докато групата Eridania Sadam произвежда 35 % от италианската захар, равни на 1,7 % от европейската захар, и държи 23 % от националния пазар, равни на 2,15 % от европейския пазар.

(32)

Президентът на регион Сардиния изтъква подчертано извънредния характер на положението, характеризиращо годините 2001 и 2002, което по никакъв начин не може „да представлява прецедент, приложим в бъдеще при други ситуации“. Президентът на региона поставя ударението върху отрицателните последици, които би имало затварянето на единствената сардинска рафинерия за икономиката на острова с оглед на значението на сектора на цвеклото в Сардиния, броя на засегнатите земеделски стопанства (1 300 с около 5 000 работници), броя на постоянните (83) и сезонните (почти 200) работници в рафинерията, без да се броят работните места, свързани с тази дейност (трети страни, заети с отглеждането и събирането на цвеклото, транспортни фирми, предприятия за поддържане на инсталациите), както и с оглед на рационалното управление на земеделските производства като цяло, доколкото цвеклото представлява важна ротационна култура. Председателят на региона напомня значението, отдавано от регионалната администрация на сектора на цвеклото, и нейния ангажимент за запазването му.

(33)

Дружеството Brumar Srl твърди, че рафинерията Sadam не е понесла щети, тъй като е имала възможността да закупи захар във Франция, Германия, Словения и Хърватия; че всички италиански рафинерии са повишили цената на бялата захар с 50 EUR/t след 1 октомври 2003 г. при нетна печалба 80 милиона евро за петте захарни рафинерии, присъстващи на италианска територия. Според Brumar Srl дружеството Sadam е получило най-голямата част от тази печалба, тъй като то притежава по-голямата част от италианското производство. В заключение Brumar Srl счита, че помощ би трябвало да бъде предоставена на производителите на цвекло заради щетите, понесени поради липсата на реколта, дължаща се на сушата, както и на работниците, които не са били наети от преработвателните предприятия.

(34)

Италианските органи изпратиха своите забележки след откриването на процедура с писма от 13 октомври 2004 г. и 7 април 2005 г. и представиха своите коментари в отговор на писмото на дружество Brumar Srl с писмо от 17 май 2005 г.

(35)

Що се отнася до забележките на дружество Brumar Srl, италианските органи ги оспорват като цяло, като смятат, че те не са релевантни в конкретния случай, тъй като рафинерията във Villasor не е внасяла никога захар от страните, посочени от дружество Brumar Srl, а повишението на цените на бялата захар се отнася до цялата италианска продукция и е свързано с пазарната 2003 година, последвала тези, за които помощта би трябвало да бъде предоставена; накрая те оспорват и изчисленията на предполагаемите печалби, реализирани през 2003 г. от италианските захарни рафинерии изобщо и от групата Eridania Sadam в частност: групата Eridania Sadam, от която е част Sadam ISZ, е произвела през 2003 г. 34 % от италианската захар.

(36)

В своето писмо от 13 октомври 2004 г. италианските органи признават, че Комисията е представила по изчерпателен начин всички елементи на досието и всички данни, предоставени през етапа, предхождащ откриването на официалната процедура на проучване, по-специално правното основание, компенсационния характер на предложената мярка, методите на изчисляване на помощта, правното основание от значение за одобрение на мярката, връзката на взаимозависимост между земеделския и промишления компонент на сектора на цвеклото, невъзможността за снабдяване от други производствени райони на преработвателната дейност в Сардиния и значението на посочения сектор за икономиката на острова.

(37)

Италианските органи считат, че мярката за помощ не влияе върху търговията в Общността, тъй като тя би изчерпала своето въздействие на регионално равнище: продукцията на рафинерията във Villasor се поема на 98 % от местния пазар и поради това не влиза в конкуренция с другите общностни предприятия нито на пазара на континентална Италия, нито на общностния или международния пазар. Италианските органи считат, че Комисията, в съответствие със своя „Проект за комуникация. Нови насоки за оценка на държавните помощи, които имат ограничени последици за търговията в Общността“, трябва да обръща повече внимание на икономическите последици от въпросната мярка, като се има предвид по-специално слабото ѝ влияние върху търговията. Според италианските органи твърдението на Комисията (20), според което „Италия заема видно място в производството на захар“, трябва да отчита поне факта, че Италия е едва четвъртият европейски производител на захар и че в този контекст група Eridania Sadam има част от пазара, малко по-голяма от 1,5 % от европейския пазар, докато производството на Sadam ISZ възлиза на 0,06 % (данни от пазарната 2002 година).

(38)

Що се отнася до правното основание за одобрение на мярката, италианските органи цитират редица предишни решения на Комисията, в които последната одобрява помощи в земеделския и агропромишления сектор въз основа на член 87, параграф 2, буква б) от Договора и в светлината на критериите за прилагане, посочени в точка 11.3 от Насоките (и по-специалното мерките за държавни помощи N 83/2000, N 185/2000, N 657/02 и N 729/02), настоявайки, че в конкретния случай условията за прилагане на посочените критерии са изпълнени.

(39)

Италианските органи обръщат също внимание на Комисията върху точка 3.4 от Насоките, според която фактът, че дадена мярка за помощ не отговаря по всички точки на една от хипотезите, предвидени от самите Насоки, не освобождава Комисията от задължението да извърши оценка на всеки отделен случай, имайки предвид принципите, изложени в членове 87, 88 и 89 от Договора, за общата селскостопанска политика и за политиката на Общностите за развитие на селските райони. Поради това италианските органи считат, че ако Комисията е на мнение, че член 87, параграф 2, буква б) не е приложим към предложената мярка, последната трябва да бъде одобрена въз основа на член 87, параграф 3, буква в).

(40)

Според италианските органи предложената мярка ще позволи на рафинерията да компенсира частично големите загуби, понесени поради спряното производство на захар, дължащо се на липсата на суровина за преработка вследствие на голямата суша от периода 2001—2002 г. В Сардиния една нормална реколта на захарно цвекло би позволила на преработвателното предприятие да постигне икономическо равновесие. Предложената помощ, квалифицирана още веднъж като ограничена и изключителна от италианските органи, би помогнала също на целия проект за преструктуриране, започнат през 1999 г. с големи инвестиции в промишлеността (21) и земеделието (вж. мярка 4.9 N от регионалния план за развитие (POR) Сардиния, одобрена от Комисията), да бъде доведен докрай с полза за икономическото развитие на целия регион.

(41)

Италианските органи считат позоваването на вътрешните отчети на групата Eridania Sadam за неуместно при оценката на конкретния случай. Групата Sadam Eridania и FINBIETICOLA Spa, предвид големия пасив от 2003 г., е извършила през декември 2003 г. рекапитализация на предприятието с внасяне на 5 039 393 EUR, спазвайки по този начин задълженията си по отношение на управляваното дружество, предвид нормалните рискове на предприятието, понесени от Sadam ISZ през 2003 г. (година на нормално управление/производство). След тази рекапитализация публичният акционер Sviluppo Italia се е оттеглил, тъй като не е участвал в нея. Италианските органи не считат, че контролиращото дружество може да има задължението да компенсира чрез вътрешни финансови потоци на групата загубите, причинени от събитие от изключително и непредвидимо естество, в рамката на спешно планиране на предприемаческите дейности на групата. Италианските органи твърдят, че отговорността на контролните акционери трябва да бъде сведена до изискванията, произтичащи от нормалната дейност на предприятието.

(42)

Накрая, що се отнася до базовия период, определен за изчисление на обезщетяването, италианските органи считат, че са спазили принципите, определени в точка 11.3.2 от Насоките. Освен това сумата на разликата между стойността на фактически понесените от предприятието щети (6 858 448 EUR) и предложения размер на помощта (3,5 милиона евро) изключва прекомерната компенсация. Италианските органи подчертават, че Комисията вече е приела начини на изчисление на щетите, различни от посочените в Насоките, при условие, че приетият начин не рискува да компенсира прекомерно понесените щети (22).

(43)

В последните си писма от 2008 г. италианските органи предоставиха по искане на Комисията допълнителни уточнения. По-специално италианските органи предоставиха данни (изразени в тонове) за производството на захар, които са обобщени в следната таблица:

(44)

Италианските органи посочиха също, че рафинерията във Villasor е преустановила окончателно дейността си в рамките на процес на преструктуриране на сектора вследствие на реформата на ООП захар. Във връзка с това Eridania Sadam представи на 30 април 2007 г.„проект за преструктуриране на рафинерията във Villasor“ на Министерството на политиките в земеделието, храните и горското стопанство.

(45)

Нотифицираната помощ ще може, според италианските органи, да се включи в процеса на преструктуриране на сектора и на предприятието, което остава жизнеспособно по отношение на запазването на работните места и на перспективите пред агроенергийния сектор на Сардиния.

(46)

Разглежданата мярка е помощ в полза на захарна рафинерия. В съответствие с член 36 от Регламент (ЕО) № 318/2006 на Съвета от 28 февруари 2006 г. относно общата организация на пазарите в сектора на захарта (23) и преди него член 45 от Регламент (ЕО) № 1260/2001 членове 87, 88 и 89 от Договора за ЕО се прилагат към продуктите, попадащи в обхвата на посочените регламенти. В резултат на това секторът, за който се предвижда мярката за помощ, попада в обхвата на общностните разпоредби, отнасящи се до държавните помощи.

(47)

Съгласно член 87, параграф 1 от Договора несъвместими с общия пазар в случаите, когато засягат търговията между държавите-членки, са помощите, предоставени от държавите или чрез държавни ресурси, под каквато и да е форма, които нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, като облагодетелстват дадени предприятия или дадени производства.

(48)

Разглежданата мярка отговаря на определението на помощта, посочено в член 87, параграф 1 от Договора, тъй като тя дава икономическо предимство (под формата на финансова субсидия) на определено предприятие (Sadam ISZ от Villasor), тъй като става въпрос за финансиране от публични (регионални) ресурси и тъй като посочената помощ може да повлияе на търговията. Освен това от данните, предоставени от Sadam след откриването на процедурата, дружеството действа не само на италианския пазар, но и на пазара на Общността (вж. съображение 31 по-горе). Във всички случаи, дори ако захарта, произвеждана от рафинерията във Villasor, да е почти изключително предназначена за сардинския пазар, трябва все пак да се отбележи, че разглежданата помощ може да постави в неблагоприятно положение евентуален конкурент от друга държава-членка на този пазар.

(49)

Според съдебната практика на Съда на Европейските общности засилването на конкурентното положение на едно предприятие на базата на държавна помощ води по принцип до нарушаване на конкуренцията по отношение на конкурентните предприятия, които не получават подобна подкрепа (24). Съдебната практика е показала, че сравнително малката сума на една помощ или сравнително скромният размер на предприятието получател не изключват предварително възможността за нарушаване на търговията между държавите-членки (25).

(50)

Една мярка засяга търговията между държавите-членки, когато затруднява вноса от други държави-членки или когато улеснява износа към други държави-членки. Определящ в случая е фактът, че търговията в Общността се развива или заплашват да се развие по различен начин поради въпросната мярка.

(51)

Продуктът, ползващ се от схемата на помощ, е обект на търговия между държави-членки (26) и поради това е изложен на конкуренция.

(52)

Съществуването на обща организация на пазара в сектора на захарта, както е посочено в съображение 46, свидетелства впрочем за значителния обем на търговията със захар в Общността, както и за решимостта да се осигурят условия на ненарушена конкуренция на общия пазар.

(53)

Проектът за съобщение на Комисията за „Нови насоки за оценка на държавните помощи, които имат ограничени последици за търговията в Общността“, за което споменават италианските органи (вж. съображение 37), не беше приет от Комисията и не може да повлияе на изложените разсъждения.

(54)

Следователно критериите относно въздействието върху търговията и нарушаването на конкуренцията са изцяло изпълнени.

(55)

По този начин настоящата мярка представлява държавна помощ в смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(56)

Забраната, посочена в член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, не е безусловна. За да бъде считана за съвместима с общия пазар, предложената мярка трябва да може да се възползва от една от дерогациите, предвидени в член 87, параграфи 2 и 3 от Договора.

(57)

Разпоредбите на член 87, параграф 2, буква б) от Договора за ЕО, на които се позовават италианските органи и които обявяват за съвместими с общия пазар помощите, предоставени за компенсиране на щети, нанесени от природни бедствия или други извънредни събития, не са приложими.

(58)

Тъй като в Договора не е дадено определение на термините „извънредно събитие“ и „природни бедствия“, следва да се провери дали сушата, засегнала Сардиния, може да се счита за природно бедствие по смисъла на член 87, параграф 2, буква б) от Договора за ЕО. Всъщност постоянна практика на Комисията е да дава ограничително тълкуване на понятията „природни бедствия“ и „извънредни събития“, посочени в член 87, параграф 2, буква б).

(59)

Необходимостта от такова ограничително тълкуване е потвърдена многократно от Съда на Европейските общности (27).

(60)

Досега Комисията е разглеждала като природни бедствия земетресенията, лавините, свличанията на почвата и наводненията. Сред извънредните събития бяха приети войните, вътрешните безредици и стачките и — с известни резерви и в зависимост от мащабите им — тежките ядрени или промишлени аварии и пожарите, които причиняват големи загуби.

(61)

Имайки предвид трудностите, присъщи на прогнозите в това отношение, Комисията ще продължи да оценява предложенията за предоставяне на помощи, като проучва всеки отделен случай в съответствие с член 87, параграф 2, буква б) и практиката, установена в тази област. Този анализ представлява особен интерес при помощ, предназначена за един чувствителен сектор като този на захарта, където всяка мярка на намеса може да влезе в конфликт с мерките, предвидени от общата организация на пазара.

(62)

Постоянна практика на Комисията е да счита, че лошите атмосферни условия, като слана, градушка, заледяване, дъждове или суша, не могат да се разглеждат като природни бедствия по смисъла на член 87, параграф 2, буква б) (вж. точка 11.3.1 от Насоките за 2000—2006 г.).

(63)

Досега сушата, дори когато е тежка, никога не е била признавана за природно бедствие по смисъла на член 87, параграф 2, буква б) от Договора.

(64)

По принцип едно извънредно събитие трябва да има най-малко характеристиките на събитие, което по своята природа и своите последици за съответните оператори се отличава определено от обичайните условия и излиза извън рамката на нормалните условия на функциониране на един пазар.

(65)

Впрочем данните, предоставени от Италия, не позволяват да се направи заключение за извънредния характер на сушата, а по-скоро за нейния хроничен характер: от есента на 1999 г. (с изключение на ноември 2001 г.) е бил констатиран продължителен период на суша. Годината 2001/2002 се характеризира с валежи под средните, но не и изключително ниски. През периода 1990—2000 г. е имало в действителност три години, през които сушата е била по-голяма (1994/1995 г., 1998/1999 г., 1999/2000 г.). След 1970 г. е наблюдавана обща тенденция към намаляване на валежите (28).

(66)

Друг елемент, който дава основание сушата да се счита за хронично явление, е фактът, че извънредното положение с водните запаси е било обявено в Сардиния през 1995 г. (29) и е било отменено на 31 декември 2004 г. (30)

(67)

Фактът, че помощи са били предоставени четири път на производителите на захарно цвекло като обезщетение за загубите, дължащи се на сушата през периода 1990 — 2002 г., също сочи, че сушата не е била изключителна.

(68)

Нещо повече, данните за производството преди разглеждания период 2001—2002 г. (вж. таблицата към съображение 43) показват сами по себе си значителен спад на производството на рафинерията във Villasor, макар че през този период не е била констатирана суша.

(69)

Ето защо помощта, предложена от италианските органи, не може да бъде одобрена на това правно основание.

(70)

Следва да се прецени дали предложената помощ може да се счита за съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3 от Договора. Интерес представляват по-точно разпоредбите на буква в), според които като съвместими с общия пазар може да се считат помощите, предназначени да улеснят развитието на определени дейности или на определени икономически региони, когато те не променят условията на търговия до степен, противоречаща на общия интерес.

(71)

При тълкуването на цитираната по-горе дерогация относно земеделския сектор Комисията проверява на първо място приложимостта на Регламент (ЕО) № 1/2004 на Комисията от 23 декември 2003 г. за прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към държавните помощи за малки и средни предприятия, които произвеждат, преработват и търгуват със земеделски продукти (31). В случай на неприложимост на посочения регламент Комисията се основава на Насоките.

(72)

В този случай Регламент (ЕО) № 1/2004 не е приложим, тъй като помощта е предназначена за преработвателно предприятие вследствие на загубите, дължащи се на неблагоприятни атмосферни условия — случай, който не е предвиден от цитирания регламент. По тази причина Комисията трябваше да прецени мярката въз основа на Насоките.

(73)

Насоките регламентират в точка 11.2 държавните помощи, предназначени за компенсиране на щетите от природни бедствия или извънредни събития. Тази точка няма да бъде обсъждана по-долу, тъй като тя се отнася до прилагането на член 87, параграф 2, буква б) от Договора, което бе вече разгледано по-горе.

(74)

Насоките регламентират в точка 11.3 държавните помощи, преназначени за обезщетяване на земеделските производители за загубите, причинени от лоши климатични условия, като слана, дъждове, заледяване или суша — събития, които не могат да бъдат считани в това си качество за природни бедствия по смисъла на член 87, параграф 2, буква б) от Договора.

(75)

Когато такива събития причиняват щети на земеделската продукция или на земеделските средства за производство, надхвърлящи с 20 % нормалното производство в слаборазвитите зони и с 30 % в другите зони, Комисията ги приравнява към природни бедствия и одобрява предоставянето на помощи на земеделските стопани, предназначени за компенсиране на тези загуби съгласно член 87, параграф 3, буква в) от Договора.

(76)

По принцип сушата може наистина да се приравни към природно бедствие, както това е станало с Решение № 331/02 (32), заради размера на щетите, които са били понесени от земеделските производители или от организациите на производители. Въпреки това Комисията, както е посочено в писмото за откриване на процедурата, винаги е считала, че разпоредбите на точка 11.3 от Насоките не са приложими към преработвателни агроиндустриални предприятия, които по нейно мнение имат гъвкавост, за да управляват снабдяването си. Това може очевидно да доведе до допълнителни разходи за суровини и/или до спад на рентабилността, но очевидно не оправдава прякото прилагане на правилата, отнасящи се до земеделското производство. Този подход, включен в точка 11.3.8 от Насоките, беше впрочем потвърден в едно неотдавнашно решение на Първоинстанционния съд (33).

(77)

От това следва, че точка 11.3 от Насоките за земеделския сектор изключва съвместимостта с общия пазар на помощ, предназначена за обезщетение на преработвателните агропромишлени предприятия за загуби, причинени от неблагоприятни климатични условия.

(78)

Италианските органи бяха обосновали част от аргументите си с факта, че въпросната рафинерия не разполага с гъвкавост за управление на снабдяването си и че следователно, с оглед на тясната връзка между производството на захарно цвекло и рафинерията, помощта следва да бъде разширена и за рафинерията. Италианските органи посочваха в този контекст редица решения на Комисията като прецеденти: първата поредица от цитираните решения не може да бъде приета като база за сравнение, тъй като в тях става дума за сбития, квалифицирани сами по себе си като природни бедствия (помощ N 729/02) (34) се отнася до компенсации вследствие на наводненията в Югоизточна Франция) или до извънредни събития (помощ N 83/2000) (35) се отнася до заразяване с диоксин в Белгия, мярката N 185/2000 (36) компенсира щетите вследствие на разпространението на водораслите в Адриатическо море в Италия, а мярката N 657/02 (37) се отнася до сектора на горското стопанство в Белгия, ощетено поради изключителното разпространение на корояди и гъби). Както бе вече посочено, сушата не може да бъде квалифицирана сама по себе си като природно бедствие или извънредно събитие, така че цитираните решения не могат да се считат за прецеденти, подобни на разглеждания случай.

(79)

Италианските органи споменаха също решения N 745/2000 — C 4/01 (38) и N 331/02 (39). В тези два случая Комисията е стигнала до заключение, че сушата може да бъде приравнена към природно бедствие поради размера на нанесените щети. И в двата случая помощта е предоставена на първични производители и на „consorzi di bonifica“. По отношение на тези „consorzi di bonifica“ Комисията заключи, че Насоките за земеделския сектор не се прилагат поради факта, че водата не е продукт, фигуриращ в приложение I към Договора.

(80)

От друга страна, тези „consorzi di bonifica“ не могат да бъдат приравнени към преработвателни предприятия, какъвто е случаят с въпросната рафинерия. Консорциумите „consorzi di bonifica“ са автономни публични предприятия, които управляват зоните на засушаване. В замяна те получават заплащане от страна на земеделските производители за доставената вода за напояване. Тази разлика между „consorzi di bonifica“ и предприятия за преработка или търговия със земеделски продукти е потвърдена впрочем от факта, че в цитирания случай N 745/2000 — C 4/01 Комисията е решила да открие процедура по отношение на онази част от помощта, която се отнася до предприятията и кооперативите, занимаващи се с преработка и търговия със земеделски продукти, посочвайки, че помощ за тези преработвателни предприятия не може да бъде одобрена в съответствие с Насоките за земеделския сектор. Тъй като нотификацията беше впоследствие оттеглена, окончателно решение по този случай не беше взето.

(81)

Що се отнася до трудностите на рафинерията да се снабдява от друго място, италианските органи изложиха аргументи, опитвайки се да докажат трудностите, присъщи на всяка рафинерия при снабдяване от район за производство на захарно цвекло, различен от нейния собствен, поради системата на договаряне, която свързва производителите на цвекло и рафинериите, островното положение на въпросната рафинерия и краткия срок на запазване на захарното цвекло. Тази невъзможност за снабдяване от друго място произтича все пак от Регламент (ЕО) № 1260/2001, който установява система на договаряне между производителите на захарно цвекло и рафинериите. Италианските органи сами посочиха, че при нормални условия не е възможно снабдяването от други райони на производство на захарно цвекло, предназначено за други предприятия, без да се срине крайното производство на захар на другите предприятия, което би им попречило да достигнат своите квоти. Италианските органи следователно изтъкнаха, че по принцип възможността една рафинерия да се снабдява от производствени райони, различни от обичайните производствени райони, не е често явление.

(82)

Аргументът за недостатъчна гъвкавост на предприятията, изтъкнат от Италия, е следователно характерен за всяка рафинерия по силата на цитирания по-горе Регламент (ЕО) № 1260/2001, каквото и да е местоположението на предприятието. Подобен аргумент би бил поради това в сила за всички преработвателни предприятия, чиято връзка с производителите е присъща на организацията на пазара, на който те действат. Приемането на този аргумент би влязло в противоречие със стриктното тълкуване на Насоките за земеделския сектор, което трябва да остане, тъй като става въпрос за изключение от общото правило за несъвместимост на помощите.

(83)

Ето защо помощта, предложена от италианските органи, не може да бъде одобрена на това правно основание.

(84)

Италианските органи посочиха също точка 3.4 от цитираните по-горе Насоки за земеделския сектор като правно основание за помощта. При прилагането на тази точка Комисията проучва във всеки случай поотделно всички мерки за помощ, които не са включени в обхвата на Насоките за земеделския сектор, като има предвид принципите, изложени в членове 87, 88 и 89 от Договора, общата селскостопанска политика и политиката на Общността за развитие на селските райони. Както е посочено в предшестващите съображения, въпросните мерки за помощи (помощи за преработвателните предприятия, предназначени за компенсиране на щетите, понесени поради неблагоприятни климатични условия) са включени изрично в обхвата на точка 11.3 от Насоките, което ги изключва от получаване на помощта, така че точка 3.4 не се прилага.

(85)

За по-голяма изчерпателност Комисията проучва дали насоките за спасяването и преструктурирането на предприятия в затруднение не са приложими в конкретния случай. Първото условие за получаване на помощ за спасяване или преструктуриране е съответното предприятие да бъде считано като такова в затруднение по смисъла на насоките за помощи с цел спасяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (40). От информацията, с която разполага Комисията, не следва, че предприятието е било в затруднение по смисъла на споменатите по-горе насоки към момента, когато помощта е била нотифицирана. Единственият известен признак за затруднение е фактът, че се е налагала рекапитализация поради голям пасив през 2003 г. Частните акционери са се намесили, за да рекапитализират предприятието през декември 2003 г., правейки по този начин излишна всякаква публична помощ за преструктуриране. Освен това предприятието е получило вече помощ за преструктуриране, одобрена от Комисията през 1999 г. (41) Тъй като от периода на преструктуриране са изтекли по-малко от десет години, не може да бъде одобрена нова помощ за преструктуриране по силата на принципа на единствената помощ, изложен в точка 3.2.3 от насоките за спасяване и преструктуриране. Във всички случаи Комисията държи да подчертае, че отговорност на съответната държава-членка е, за да може да изпълни задължението си за сътрудничество с Комисията, да предостави всички данни, които биха позволили на тази институция да провери дали са изпълнени условията за дерогация, от която държавата-членка иска да се възползва (42). В конкретния случай италианските органи така и не споменават за прилагането на насоките за спасяване и преструктуриране, нито представят документ, който да позволи на Комисията да проучи данните в светлината на тези насоки, и това въпреки указанията, дадени от Комисията в съображение 44 от решението за откриване на процедура.

(86)

Информацията, с която Комисията разполагаше към момента на откриването на процедурата, показва, че както изглежда, дружество Sadam ISZ и дружествата — по-специално SAM и FINBIETICOLA Spa, — на които то принадлежи пряко или косвено, са били в състояние да понесат спада на рентабилност на това предприятие.

(87)

Тъй като дружество Sadam ISZ е минало изцяло под контрола на Eridania Sadam в хода на процедурата, Комисията отбелязва, че управляващото дружество е било в състояние да спази своите задължения по отношение на управляваното дружество, давайки му възможност да продължи дейността си, като се имат предвид също така значителните инвестиции в рамките на плана за преструктуриране, започнат през 1999—2000 г., и рекапитализацията през 2003—2004 г. Ето защо, както е посочено в съображение 75, д-приятието явно не е в затруднение, което обезсилва прилагането на насоките за спасяване и преструктуриране.

(88)

Решението за откриване на процедурата посочваше също, че дори ако прилагането към Sadam ISZ на принципа на компенсация, изложен в точка 11.3 от Насоките, можеше да бъде оценено като приемливо (quod non на този етап на процедурата), базовият период, избран от италианските органи за изчислението на помощта, е погрешно посочен. Тъй като прилагането на точка 11.3 от Насоките не бе преценено като възможно поради изложените по-горе причини, става излишно проучването на това последно съмнение, изказано при решението за откриване на процедурата.

(89)

Имайки предвид изложените по-горе съображения, Комисията счита, че държавната помощ, която Италия предвижда да приведе в действие в полза на захарната рафинерия във Villasor, собственост на Sadam ISZ, в размер на 3 500 000 EUR, не е съвместима с общия пазар,