(1)

С членове 168 и 168а от Директива 2006/112/ЕО се урежда правото на данъчно задължените лица да приспадат данъка върху добавената стойност (ДДС), начисляван върху получаваните от тях доставки на стоки и услуги, предназначени за облагаемите им сделки. Член 26, параграф 1, буква а) от същата директива съдържа изискването ДДС да се начислява, когато даден стопански актив се използва за лични нужди на данъчно задълженото лице или неговия персонал, или по-общо за цели, различни от тези на стопанската му дейност.

(2)

С Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2429 на Съвета (2), изменено с решения за изпълнение (ЕС) 2018/1921 (3) и (ЕС) 2021/1968 на Съвета (4), на Латвия се разрешава до 31 декември 2024 г. да ограничи до 50 % правото на приспадане на ДДС върху разходите за леки пътнически автомобили, които не се използват изцяло за стопански цели, както и да не третира като възмездна доставка на услуги използването за лични нужди на лек пътнически автомобил, който е част от стопанските активи на данъчно задължено лице, когато за въпросния автомобил се прилага ограничение, разрешено съгласно член 1 от посоченото решение (наричана по-нататък „специалната мярка“).

(3)

С писмо, заведено в Комисията на 15 май 2024 г., Латвия поиска разрешение в съответствие с член 395, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО да продължи да прилага специалната мярка (наричано по-нататък „искането“).

(4)

В съответствие с член 395, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО, с писмо от 10 септември 2024 г. Комисията препрати искането до останалите държави членки. С писмо от 11 септември 2024 г. Комисията уведоми Латвия, че разполага с пълната информация, необходима за разглеждане на искането.

(5)

В съответствие с член 6, параграф 2 от Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2429, заедно с искането Латвия представи доклад, включващ преглед на определения процент за ограничаване на правото на приспадане на ДДС, посочен в член 1 от същото решение за изпълнение. Въз основа на наличната в момента информация, а именно опита от данъчни ревизии и статистически данни относно употребата за лични нужди на леки пътнически автомобили, Латвия твърди, че ограничението от 50 % продължава да е обосновано и целесъобразно.

(6)

Предвид благоприятното въздействие на специалната мярка върху административната тежест за данъкоплатците и за данъчните органи чрез опростяване на събирането на ДДС и предотвратяване на отклонението от данъчно облагане посредством неправилно водене на отчетност, Комисията смята, че е целесъобразно удължи специалната мярка. Поради това следва да се разреши на Латвия да прилага специалната мярка до 31 декември 2027 г.

(7)

Специалната мярка следва да бъде ограничена по време до необходимото за оценка на нейната ефективност и целесъобразността на съотношението на прилаганото процентно ограничение.

(8)

Специалната мярка е пропорционална на преследваните цели, а именно опростяване на процедурата за събиране на ДДС и предотвратяване на някои форми на отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци, тъй като е ограничена по време и обхват. Освен това специалната мярка не създава риск от прехвърляне на измамите към други отрасли или други държави членки.

(9)

Ако Латвия сметне, че е необходимо срокът на действие на специалната мярка да бъде удължен и след 2027 г., тя следва да представи на Комисията до 31 март 2027 г. искане за удължаване на срока. Това искане следва да бъде придружено от доклад за прилагането на специалната мярка, който включва преглед на прилаганото съотношение.

(10)

Според предоставената от Латвия информация, специалната мярка ще има незначително отражение върху общия размер на данъчните приходи, събирани от Латвия на етапа на крайно потребление, и няма да окаже отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС.

(11)

Поради това Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2429 следва да бъде съответно изменено,