<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-573/16</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016TJ0573</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:481">EU:T:2019:481</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>9</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>9</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20190703">3.7.2019 г.</DATE> — Дело T‑573/16 [<HT TYPE="ITALIC">Откъси</HT>]</HT></P><P>PT/ЕИБ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия Съд</HT> (четвърти състав)</P><P><DATE ISO="20190703">3 юли 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: шведски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Публична служба</KEYWORD><KEYWORD>Персонал на ЕИБ</KEYWORD><KEYWORD>Организация на службите</KEYWORD><KEYWORD>Освобождаване от служба</KEYWORD><KEYWORD>Достъп до електронната поща и информационните системи</KEYWORD><KEYWORD>Досъдебна процедура</KEYWORD><KEYWORD>Допустимост</KEYWORD><KEYWORD>Правна сигурност</KEYWORD><KEYWORD>Право на изслушване</KEYWORD><KEYWORD>Презумпция за невиновност</KEYWORD><KEYWORD>Окончателен доклад на OLAF</KEYWORD><KEYWORD>Задължение за мотивиране</KEYWORD><KEYWORD>Отговорност</KEYWORD><KEYWORD>Имуществени вреди</KEYWORD><KEYWORD>Неимуществени вреди</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑573/16</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">PT</HT>, член на персонала на Европейската инвестиционна банка, за когото се явява E. Nordh, адвокат,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска инвестиционна банка (ЕИБ)</HT>, за която се явяват първоначално G. Nuvoli, E. Raimond, T. Gilliams и G. Faedo, а впоследствие G. Faedo и M. Loizou, в качеството на представители, подпомагани от M. Johansson, B. Wägenbaur, адвокати, и J. Currall, barrister,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS><INTERVENERS><P>с предмет искане на основание член 270 ДФЕС и член 50а от Статута на Съда на Европейския съюз, от една страна, за отмяна на решенията на ЕИБ от <DATE ISO="20150413">13 април</DATE>, <DATE ISO="20150512">12 май</DATE>, <DATE ISO="20150616">16 юни</DATE> и <DATE ISO="20151020">20 октомври 2015 г.</DATE>, <DATE ISO="20160606">6 юни 2016 г.</DATE> и <DATE ISO="20170207">7 февруари 2017 г.</DATE> за освобождаване на жалбоподателя от служба, на решението на ЕИБ от <DATE ISO="20150618">18 юни 2015 г.</DATE> да блокира достъпа на жалбоподателя до електронната му поща и информационните системи на ЕИБ, както и на отказа на ЕИБ да му изпрати фишовете за заплати и решението ѝ да заличи името му от органиграмата, поместена на интранет сайта на ЕИБ, и от друга страна, за поправяне на вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял,</P></INTERVENERS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),</P><P>състоящ се от: H. Kanninen (докладчик), председател, J. Schwarcz и C. Iliopoulos, съдии,</P><P>секретар: P. Cullen, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20180123">23 януари 2018 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NOTE.ID="E0002"><P>Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да бъдат публикувани.</P></NOTE></HT></P></TI><STI><P>[…]</P></STI></TITLE></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></TXT></NP></TI><STI><P>[…]</P></STI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Г.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По същество</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По исканията за отмяна</HT></HT></TXT></NP></TI><STI><P>[…]</P></STI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първото твърдение по първото основание, а именно че е нарушен принципът на правната сигурност</HT></HT></TXT></NP></TI><STI><P>[…]</P></STI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По основателността на първото твърдение по първото основание</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0233"><NO.P>233</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че принципът на правната сигурност, неразделна част от който е принципът на предвидимост (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170511">11 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deza/ECHA</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑115/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:329">EU:T:2017:329</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0135">135</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), е общ принцип на правото на Съюза. Този принцип цели да гарантира предвидимостта на правните положения и отношения, произтичащи от правото на Съюза (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160504">4 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Andres и др./ЕЦБ</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑129/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:267">EU:T:2016:267</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и изисква всеки акт на администрацията, който произвежда правни последици, да бъде ясен и точен, за да могат заинтересованите лица да разберат недвусмислено правата и задълженията си и да действат съобразно с тях (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160127">27 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>DF/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑782/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:29">EU:T:2016:29</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Това изискване важи в частност когато съответният акт може да има неблагоприятни последици за заинтересованите лица (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170511">11 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deza/ECHA</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑115/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:329">EU:T:2017:329</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0135">135</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0234"><NO.P>234</NO.P><TXT>В този смисъл, от една страна, принципът на правната сигурност изисква всеки акт, който има за цел да породи правни последици, да черпи своята задължителна сила от правна норма на Съюза, изрично посочена като правно основание (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170511">11 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deza/ECHA</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑115/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:329">EU:T:2017:329</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0135">135</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Това изискване се налага и във връзка със задължението за мотивиране (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091001">1 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑370/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:590">EU:C:2009:590</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0235"><NO.P>235</NO.P><TXT>Пропускът да се посочи точната разпоредба, действително може да не представлява съществен порок, когато правното основание на съответния акт може да се определи с помощта на други негови елементи. Изричното посочване все пак е необходимо, когато без него заинтересованите страни и съдът на Съюза не биха били сигурни кое точно е правното основание (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160614">14 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/McBride и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑361/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:434">EU:C:2016:434</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0236"><NO.P>236</NO.P><TXT>От друга страна, принципът на правната сигурност изисква последиците на съответния акт да са предвидими (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150612">12 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Health Food Manufacturers’ Association и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑296/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:375">EU:T:2015:375</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0237"><NO.P>237</NO.P><TXT>Обхватът на понятието за предвидимост обаче зависи до голяма степен от областта и съдържанието на съответния акт и от качеството на адресата му. Това понятие по-специално допуска заинтересованото лице да прибегне до компетентен съвет, за да може да оцени в разумна при наличните обстоятелства степен последиците, които могат да възникнат от този акт (вж. в този смисъл и по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050628">28 юни 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dansk Rørindustri и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:408">EU:C:2005:408</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0219">219</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0238"><NO.P>238</NO.P><TXT>В случая следва да се отбележи, по примера на жалбоподателя, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>освобождаване от служба<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> няма изрична основа нито в Правилника за персонала от 2009 г., нито в който и да е друг текст от правото на Съюза. От данните в преписката не личи прибягването до мерки като освобождаването на жалбоподателя от служба да е обичайна или дори известна практика в рамките на ЕИБ, в частност и на институциите на Съюза като цяло. По време на срещите от <DATE ISO="20150313">13 март</DATE> и <DATE ISO="20150615">15 юни 2015 г.</DATE> впрочем изрично се изтъква <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>особеният<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> характер на освобождаването на жалбоподателя от служба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0239"><NO.P>239</NO.P><TXT>Нито в решението от <DATE ISO="20150413">13 април 2015 г.</DATE>, нито в това от <DATE ISO="20150512">12 май 2015 г.</DATE> обаче се споменава правното основание, на което ЕИБ е възнамерявала да се позове, за да освободи жалбоподателя от служба. Тези особено кратки решения не посочват никаква правна норма, нито пък съдържат елементи, които биха позволили на жалбоподателя да изведе такова правно основание. Всъщност в решението от <DATE ISO="20150413">13 април 2015 г.</DATE> ЕИБ само споменава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>обстановката на работното място<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> на жалбоподателя, разследването на главния инспекторат и интереса на службата и на жалбоподателя и посочва без повече уточнения, че жалбоподателят е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>временно освободен от служебните си задължения<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> и че служебните му права остават непроменени. Решението от <DATE ISO="20150512">12 май 2015 г.</DATE> е още по-лаконично, тъй като в него просто се посочва, че разследването продължава, и се споменават интересите на жалбоподателя и на висшестоящите му и възможността за евентуално преназначаване на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0240"><NO.P>240</NO.P><TXT>Въпреки че в решенията от <DATE ISO="20150413">13 април</DATE> и <DATE ISO="20150512">12 май 2015 г.</DATE> правното основание за освобождаването на жалбоподателя от служба не е посочено, месеци наред ЕИБ не отговаря на исканията на жалбоподателя да получи разяснения в това отношение, като само го уведомява, чрез директора на дирекция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Социални взаимоотношения и административно обслужване<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, че освобождаването му от служба не представлява временно отстраняване от длъжност по смисъла на член 39 от Правилника за персонала от 2009 г. В този смисъл не се оспорва, че ЕИБ не е отговорила на електронно писмо от <DATE ISO="20150313">13 март 2015 г.</DATE>, с което жалбоподателят иска от нея изрично <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>да посочи правното основание на решението<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> за освобождаване от служба, което ЕИБ възнамерява да приеме (вж. т. 224 по-горе). Едва на <DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE>, тоест след изтичането на срока на действие на решенията от <DATE ISO="20150413">13 април</DATE> и <DATE ISO="20150512">12 май 2015 г.</DATE>, и по изрично искане на представителя на жалбоподателя ЕИБ посочва, че освобождава жалбоподателя от служба въз основа на широкото право на преценка, с което разполага администрацията при организирането на своите служби, и на задължението ѝ за полагане на грижа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0241"><NO.P>241</NO.P><TXT>При това положение преди <DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE> жалбоподателят не е можел, въпреки юридическото си образование и дори прибягвайки до компетентен съвет, да си изясни кое е правното основание на решенията от <DATE ISO="20150413">13 април</DATE> и <DATE ISO="20150512">12 май 2015 г.</DATE> Поради това следва да се заключи, че ЕИБ е оставила дълго време жалбоподателя в неяснота по отношение на обхвата на тези решения. Вследствие на това за него е било невъзможно да разбере недвусмислено правата и задълженията си и да действа съобразно с тях.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0242"><NO.P>242</NO.P><TXT>Това заключение се налага и поради това че както посочва жалбоподателят по същество, тълкуването, което в решенията от <DATE ISO="20150413">13 април</DATE> и <DATE ISO="20150512">12 май 2015 г.</DATE> ЕИБ дава на понятието за освобождаване (от служба) и на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>освободен<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> (от служебните си задължения), се отклонява значително от обичайното им значение. Всъщност в общоприетия му смисъл понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>освобождаване (от задължение)<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> означава позволение да не се върши предписаното. Що се отнася до термина <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>освободен<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, в общоприетия му смисъл той съдържа идеята за снемане на задължения поради отпадането на изискването да се върши предписаното. В случая обаче ЕИБ използва понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>освобождаване (от задължение)<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> и термина <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>освободен<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, за да опише забрана да се върши предписаното. Както ЕИБ изрично признава по време на съдебното заседание, жалбоподателят <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>не може да работи<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> поради освобождаването му от служба. Кореспонденцията между жалбоподателя и ЕИБ свидетелства за тази неяснота. Така отговорът на жалбоподателя на служебно електронно писмо от <DATE ISO="20150415">15 април 2015 г.</DATE> му е коствал <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>предупреждение<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> от страна на директора на дирекция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Финансов риск<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> към ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Управление на рисковете<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>. Последният обаче не казва на жалбоподателя, че му е забранено да работи, а само че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>официално не е на служба<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> и че не се очаква от него да работи или да отговаря на електронните си съобщения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0243"><NO.P>243</NO.P><TXT>Следователно поради непосочването на използваното правно основание решенията от <DATE ISO="20150413">13 април</DATE> и <DATE ISO="20150512">12 май 2015 г.</DATE> са в разрез с принципа на правната сигурност и със задължението за мотивиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0244"><NO.P>244</NO.P><TXT>За сметка на това решенията от <DATE ISO="20150616">16 юни</DATE> и <DATE ISO="20151020">20 октомври 2015 г.</DATE> ясно и точно посочват правното си основание или най-малкото съдържат данни, позволяващи на жалбоподателя сам да го изведе съвсем еднозначно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0245"><NO.P>245</NO.P><TXT>Така в решението от <DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE> се посочва, наред с другото, следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Освен това, що се отнася до отправеното от адвокатите Ви в писмото от <DATE ISO="20150603">3 юни 2015 г.</DATE> искане за изясняване на правното основание за освобождаването от служба, имайте предвид, че ЕИБ, като всяка друга институция на Съюза, разполага с широки дискреционни правомощия, що се отнася до организацията на службите и персонала си. Тези [правомощия] включват правомощието за освобождаване от служба, по-специално в съответствие със съдебната практика, когато администрацията е изправена пред нарушения на реда и спокойствието в службата. ЕИБ е длъжна да положи всички необходими усилия и да отговори с нужната бързина и грижа предвид обстоятелствата по случая, за да установи фактите и въз основа на тях да предприеме подходящите действия.</P><P>Затова при обстоятелства като наличните в случая [ЕИБ], от една страна, взема спешните временни административни мерки, които счита за необходими за възстановяване на спокойната работна обстановка в съответствие с изискванията за добро управление и за полагане на грижа. Тези мерки се вземат с грижата, която [ЕИБ] дължи, когато разглежда случаи на конкретни лица.</P><P>От друга страна, при сигнализирани случаи или обвинения [ЕИБ] се опитва бързо да установи релевантните факти, за да вземе евентуално допълнителни мерки. С оглед на естеството на случилото се [ЕИБ] положи особена грижа.</P><P>[…]</P><?PAGE NO="5"?><P>Настоящото потвърждение на освобождаването Ви от служба се основава главно на:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>подчертан интерес на службата, който изисква официални защитни мерки от страна на [ЕИБ], за да се справи тя със създалата се на работното Ви място обстановка, при която отношенията Ви с висшестоящите са до такава степен недопустими, че правят вече невъзможно нормалното функциониране на службата. Възстановяване на нормалната работа в отдела вече не е възможно без разделянето Ви от вашите преки началници;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>задължение за отчитане на интересите на началниците Ви, които са се почувствали застрашени от вашето поведение и не са били повече в състояние да изпълняват професионалните си задължения, докато сте в [ЕИБ];</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>задължение за отчитане на Вашите интереси в смисъл, че администрацията няма право да Ви излага на досег с лицата, срещу които сте отправили обвинения<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0246"><NO.P>246</NO.P><TXT>В решението от <DATE ISO="20151020">20 октомври 2015 г.</DATE> се <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>потвърждава<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> освобождаването на жалбоподателя от служба, посочва се, че въпросът с използваното правно основание вече е решен, и се уточнява следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Освобождаването от служба е изцяло в правомощията на администрацията на [ЕИБ], и по-специално в прерогативите и компетентността на председателя [на ЕИБ] да управлява персонала на [ЕИБ] в официалното си качество на орган по назначаването съгласно [Протокол № 5 за устава на ЕИБ] и процедурния правилник на ЕИБ (член 23, параграф 3)<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0247"><NO.P>247</NO.P><TXT>При все това фактът, че решенията от <DATE ISO="20150616">16 юни</DATE> и <DATE ISO="20151020">20 октомври 2015 г.</DATE> изрично определят или дават възможност на жалбоподателя лесно да установи използваното правно основание, сам по себе си не е достатъчен, за да се заключи, че тези решения са в съответствие с изискванията на принципа на правната сигурност. Все пак е необходимо, в съответствие със съдебната практика, цитирана в точки 233, 234 и 236 по-горе, жалбоподателят да е в състояние да прецени достатъчно точно обхвата, в частност времевия, на тези решения и съответно да определи колко дълго ще бъде освободен от служба. Това изискване важи с още по-голяма сила, тъй като продължително освобождаване от служба като това на жалбоподателя не само е равнозначно на решение за временно отстраняване от длъжност на основание член 39 от Правилника за персонала от 2009 г., доколкото лишава съответното лице от възможността да изпълнява задълженията си (вж. в този смисъл и по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>DE/EMA</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑135/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2015:152">EU:F:2015:152</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), но и може да има съществени неблагоприятни последици за служебното, административното и финансовото му положение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0248"><NO.P>248</NO.P><TXT>Всъщност, на първо място, продължително освобождаване от служба като това на жалбоподателя може да окаже неблагоприятно въздействие върху служебните права на съответното лице. Доколкото му е забранено да работи, член на персонала на ЕИБ, който както жалбоподателя е освободен от служба за продължителен период от време, не може да бъде надлежно оценяван съгласно член 22 от Правилника за персонала от 2009 г., нито пък впоследствие повишен заради заслуги съгласно член 23 от същия правилник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0249"><NO.P>249</NO.P><TXT>На второ място, продължително освобождаване от служба като това на жалбоподателя може да окаже неблагоприятно въздействие върху неговите имуществени права. Такъв би бил случаят дори когато заинтересованото лице, както жалбоподателя, получава заплата през целия период на освобождаването си от служба. Следва всъщност да се припомни, че възнаграждението на член на персонала на ЕИБ като жалбоподателя може да включва не само заплатата, а в частност и годишните премии, посочени в приложение II към Правилника за персонала от 2009 г. Доколкото обаче продължително освобождаване от служба като това на жалбоподателя е пречка за дълъг период от време да бъде оценявана работата на съответното лице (вж. т. 245 по-горе), същото на практика е лишено от възможността да получава такива премии. Тъй като<?PAGE NO="6"?> в такъв случай не може да бъде и повишено (вж. т. 248), то е лишено и от всякаква възможност да получи полагащото се при повишение увеличение на заплатата съгласно член 23 от Правилника за персонала от 2009 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0250"><NO.P>250</NO.P><TXT>На трето място, доколкото не му се възлага никаква задача, член на персонала на ЕИБ, който, както жалбоподателя, е освободен от служба за продължителен период от време, може, независимо от факта, че продължава да получава заплатата си, да твърди незачитане на неимуществените му интереси (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151216">16 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>DE/EMA</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑135/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2015:152">EU:F:2015:152</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и на принципа на съответствие между степента и длъжността, съгласно който по естеството, значението и обхвата си функциите на длъжностно лице или служител на Съюза не бива да са доста по-незначителни от съответстващите на неговата степен и длъжност (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19880323">23 март 1988 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hecq/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>19/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1988:165">EU:C:1988:165</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980528">28 май 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>W/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑78/96 и T‑170/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1998:112">EU:T:1998:112</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0104">104</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Всъщност, противно на поддържаното от ЕИБ, този принцип съвсем не обхваща само решенията за преназначаване (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080508">8 май 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kerstens/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑119/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2008:54">EU:F:2008:54</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0251"><NO.P>251</NO.P><TXT>За разлика обаче не само от решенията от <DATE ISO="20150413">13 април</DATE> и <DATE ISO="20150312">12 март 2015 г.</DATE>, чийто срок на действие е бил изрично ограничен до един месец, но и от решението за временно отстраняване от длъжност съгласно член 39 от Правилника за персонала от 2009 г., действащо за максимален срок от три месеца освен в случаите на наказателно преследване, решенията от <DATE ISO="20150616">16 юни</DATE> и <DATE ISO="20151020">20 октомври 2015 г.</DATE> не са по никакъв начин ограничени във времето. Разбира се, в тези решения се припомня, че освобождаването на жалбоподателя от служба е временно и се уточнява по същество, че краят му зависи от настъпването на бъдещо събитие. Същевременно следва да се отбележи, че датата на настъпване на това събитие не може да бъде определена достатъчно точно към момента на приемането на тези решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0252"><NO.P>252</NO.P><TXT>Всъщност в решението от <DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE> просто крайният момент на освобождаването на жалбоподателя от служба се обвързва с приключването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>официалното разследване<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> на OLAF. Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>официално разследване<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> не се съдържа в Регламент № 883/2013, нито в отменения с него Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19990525">25 май 1999 година</DATE> относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="136" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1999">ОВ L 136, 1999 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 129). Същевременно от паметната записка от срещата на <DATE ISO="20150615">15 юни 2015 г.</DATE> е видно, че противно на впечатлението, което създават писмените изявления на жалбоподателя, това понятие препраща не към определеното в член 2, параграф 4 от Регламент № 883/2013 понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>административно разследване<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, а по-общо към процедурата пред OLAF, приключваща с изготвянето на доклад от разследването. Действително, на тази среща директорът на дирекция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Социални взаимоотношения и административно обслужване<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> на ЕИБ уведомява жалбоподателя, че вероятно периодът на освобождаването му от служба ще продължи, докато OLAF изготви доклада си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0253"><NO.P>253</NO.P><TXT>По същия начин в решението от <DATE ISO="20151020">20 октомври 2015 г.</DATE> просто крайният момент на освобождаването на жалбоподателя от служба се обвързва с приключването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>работата<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> на OLAF. Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>работа<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> не е използвано така нито в Регламент № 883/2013, нито в отменения с него Регламент № 1073/1999. С оглед обаче на съображенията, възприети в точка 252 по-горе, жалбоподателят е можел да разбере, че подобно на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>официално разследване<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>работа<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> се отнася общо до процедурата пред OLAF, приключваща с изготвянето на доклад от разследването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0254"><NO.P>254</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че Регламент № 883/2013 не изисква от OLAF да изготви доклада от разследването в някакъв твърд срок. В този регламент само се посочва, без допълнителни уточнения, че OLAF изготвя доклада от разследването <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>след завършването<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>след провеждането<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> на административното разследване, което е дефинирано в член 2, параграф 4 от посочения регламент и чиято продължителността също не е обвързана с някакъв твърд срок.<?PAGE NO="7"?> Всъщност член 7, параграф 8 от този регламент предвижда, че ако дадено разследване не може да бъде приключено в рамките на 12 месеца, генералният директор на OLAF докладва при изтичането на посочените 12 месеца и на всеки шест месеца след това на надзорния съвет на OLAF, като посочва причините и корективните мерки, предвидени за ускоряване на разследването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0255"><NO.P>255</NO.P><TXT>Изявленията на директора на дирекция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>Социални взаимоотношения и административно обслужване<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> на ЕИБ по време на срещата от <DATE ISO="20150615">15 юни 2015 г.</DATE> за изслушване на жалбоподателя преди приемането на решението от <DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE>, потвърждават, че трудно може да се предвиди с каквато и да е точност или сигурност някакъв краен момент, свързан с приключването на процедурата пред OLAF. На тази среща директорът на дирекция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>Социални взаимоотношения и административно обслужване<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> на ЕИБ уведомява жалбоподателя, че вероятно периодът на освобождаването му от служба ще продължи, докато OLAF изготви доклада си, и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>се очаква това да се случи преди лятната ваканция, но че в това отношение не може да му се даде никаква гаранция, тъй като [ЕИБ] няма никакъв контрол върху процедурата на OLAF<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0256"><NO.P>256</NO.P><TXT>При това положение жалбоподателят не е можел да определи с достатъчна точност времевия обхват на решенията от <DATE ISO="20150616">16 юни</DATE> и <DATE ISO="20151020">20 октомври 2015 г.</DATE> Следователно не му е било възможно недвусмислено да разбере правата и задълженията си и да действа съобразно с тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0257"><NO.P>257</NO.P><TXT>Следователно решенията от <DATE ISO="20150616">16 юни</DATE> и <DATE ISO="20151020">20 октомври 2015 г.</DATE> са, също както решенията от <DATE ISO="20150413">13 април</DATE> и <DATE ISO="20150512">12 май 2015 г.</DATE>, в разрез с принципа на правната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0258"><NO.P>258</NO.P><TXT>Не опровергава този извод доводът на ЕИБ, че тъй като не било възможно жалбоподателят да бъде преназначен в друг отдел или командирован в друга структура, освобождаването му от служба била единствената възможност, за да се сложи край на конфликта между него и началниците му. Широкото право на преценка, с което ЕИБ твърди, че разполага, за да организира своите служби с оглед на задачите, които са ѝ възложени, и за да назначава персонал на наличните длъжности с оглед на същите тези задачи, всъщност не е неограничено. Напротив, това право трябва да се упражнява в интерес на службата и при спазване на принципа на съответствие между степента и длъжността (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150619">19 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Z/Съд</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑88/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:393">EU:T:2015:393</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0105">105</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), както и на задължението за полагане на грижа, общите принципи на правото на Съюза и основните права на заинтересованото лице (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171213">13 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>HQ/OCVV</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑592/16</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:897">EU:T:2017:897</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070502">2 май 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giraudy/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑23/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2007:75">EU:F:2007:75</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0141">141</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071009">9 октомври 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bellantone/Сметна палата</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑85/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2007:171">EU:F:2007:171</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Следователно това право не е такова, че да позволява на администрацията да заобиколи изискванията на принципа на правната сигурност или на принципа на съответствие между степента и длъжността, за да отстрани жалбоподателя от работа за продължителен период от време, който не може да бъде определен с точност, и то при наличието на съществените неблагоприятни последици, описани в точки 247—250 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0259"><NO.P>259</NO.P><TXT>Ако е смятала, че поведението на жалбоподателя представлява сериозно основание, достатъчно за уволнението му без предизвестие, ЕИБ е трябвало да образува дисциплинарно производство срещу жалбоподателя и временно да го отстрани от длъжност по силата на член 39 от Правилника за персонала от 2009 г. Ако обаче е смятала, както твърди на съдебното заседание, че поведението на жалбоподателя не попада в обхвата на тази разпоредба, но че по-нататъшното сътрудничество с него не е възможно, ЕИБ е трябвало, при спазване на приложимите правила, да прекрати договора му на основание член 16 от Правилника за персонала от 2009 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0260"><NO.P>260</NO.P><TXT>Поради това първото твърдение по първото основание следва да се приеме и съответно решенията от <DATE ISO="20150413">13 април</DATE>, <DATE ISO="20150512">12 май</DATE>, <DATE ISO="20150616">16 юни</DATE> и <DATE ISO="20151020">20 октомври 2015 г.</DATE> да се отменят.</TXT><?PAGE NO="8"?><P>[…]</P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отменя решенията на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от <DATE ISO="20150413">13 април</DATE>, <DATE ISO="20150512">12 май</DATE>, <DATE ISO="20150616">16 юни</DATE> и <DATE ISO="20151020">20 октомври 2015 г.</DATE>, <DATE ISO="20160606">6 юни 2016 г.</DATE> и <DATE ISO="20170207">7 февруари 2017 г.</DATE> за освобождаването на PT от служба, както и решението на ЕИБ от <DATE ISO="20150618">18 юни 2015 г.</DATE> да блокира достъпа на PT до електронната му поща и информационните системи на ЕИБ.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда ЕИБ да заплати на PT обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на <FT TYPE="NUMBER">25000</FT> EUR заедно с мораторни лихви, считано от датата на произнасяне на настоящото решение, по определения от Европейската централна банка (ЕЦБ) лихвен процент за основните операции по рефинансиране, увеличен с 3,5 пункта.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">4)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда ЕИБ да заплати съдебните разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Kanninen</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Schwarcz</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Iliopoulos</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20190703">3 юли 2019 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE><?PAGE NO="9"?><TOC><TITLE><TI><P>Съдържание</P></TI></TITLE><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>III.</NO.ITEM><ITEM.CONT>От правна страна</ITEM.CONT><ITEM.REF>2</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Г.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По същество</ITEM.CONT><ITEM.REF>2</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По исканията за отмяна</ITEM.CONT><ITEM.REF>2</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По първото твърдение по първото основание, а именно че е нарушен принципът на правната сигурност</ITEM.CONT><ITEM.REF>2</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По основателността на първото твърдение по първото основание</ITEM.CONT><ITEM.REF>2</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC></JUDGMENT>