Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Т. ĆAPETA
представено на 1 август 2025 година(1)
Дело C‑799/23
Европейска комисия
срещу
Словашка република
„ Неизпълнение на задължения на държава членка — Социална политика — Директива 2000/43/EО — Равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход — Непряка дискриминация на ромски деца в областта на образованието “
I. Въведение
1. С настоящия иск, предявен на основание член 258 ДФЕС, Европейската комисия иска от Съда да приеме за установено, че като е дискриминирала ромските деца в областта на образованието, Словашката република не е изпълнила задълженията си по Директива 2000/43(2).
2. По-конкретно, с първото си правно основание Комисията твърди, че значително по-голям брой ромски деца са настанявани в специални училища или специални класове за деца с умствени или други увреждания в сравнение с други деца. С второто си правно основание тя твърди, че ромските деца са обект на сегрегация от другите деца в началното образование в обикновените училища, като са били настанявани в училища само за роми, в отделни класове, на отделни етажи или като са били отделяни в училищните столове.
3. Според Комисията такова неблагоприятно третиране на ромски деца е резултат от практики, които съществуват отдавна и които Словашката република не е премахнала. Практиките са широко разпространени в смисъл, че водят до дискриминация на ромските деца в образователната система в цялата страна.
4. Макар да не оспорва съществуването на тази дискриминация, Словашката република твърди, че тя е резултат от структурни проблеми, произтичащи от вкоренената дискриминация на ромите в словашкото общество, които не могат да бъдат разрешени бързо. Държавата членка обаче счита, че е доказала предприемането на редица мерки, предназначени за справяне с проблема.
5. Настоящото дело е първият иск за установяване на нарушение поради утвърдено в обществото структурно неравенство и поставя пред Съда неизследвания досега въпрос как следва да се подходи към такъв вид искове. Комисията не упреква Словашката република за наличието на конкретни законодателни (или други) мерки, които са дискриминационни или водят до дискриминация, а за продължаващото съществуване на дискриминация в словашкото общество.
6. Ето защо според мен е необходимо да се разгледа въпросът дали Словашката република има задължение за постигане на определен резултат, което я задължава да премахне дискриминацията на етническа основа в областта на образованието, или има задължение за поведение, което я задължава само да положи максимални усилия за премахване на такава дискриминация. Видът на доказателствата, които са от значение за Съда за решаването на делото, ще зависи от това дали задължението по Директива 2000/43 е задължение за постигане на определен резултат, или е задължение за поведение.
II. Досъдебната процедура и производството пред Съда
7. След проверки в рамките на процедура EU pilot, на 30 април 2015 г. Комисията изпраща на Словашката република официално уведомително писмо.
8. В това писмо Комисията посочва, че са налице убедителни доказателства, че ромските деца са обект на значителна дискриминация в областта на образованието в Словашката република. Комисията твърди по-специално, че непропорционално голям брой ромски деца са настанявани в специални училища или в класове за деца с умствени или други увреждания, както и че по други начини ромски деца са маргинализирани в обикновените училища чрез сегрегация — чрез настаняването им в отделни класове или в отделни училища. Според Комисията тази дискриминация е резултат от неадекватни законодателни мерки за транспониране на Директива 2000/43, от неадекватно прилагане на съществуващите мерки и от порочни административни и социални практики.
9. На 16 август 2015 г. Словашката република представя отговор на официалното уведомително писмо, като посочва, че е въвела законодателни промени. Например тя включила в съответното законодателство определение за сегрегация, а за да се избегне сегрегацията, въвела изрично задължение за настаняване на деца от социално слаби семейства заедно с други деца. Въвела също така правен механизъм, позволяващ преразглеждане на диагностичните процедури, които допринасяли за непропорционално големия брой ромски деца в специални училища. Освен това тази държава членка отхвърля довода, че съществуващото законодателство не се прилага правилно, и твърди, че продължава с постепенното въвеждане на няколко допълнителни мерки за отстраняване на проблемите, посочени в официалното уведомително писмо.
10. Между декември 2015 г. и декември 2017 г. са отправени искания за допълнителна информация и е проведена среща между Комисията и представители на Словашката република.
11. На 11 октомври 2019 г. Комисията изпраща на Словашката република мотивирано становище, в което отбеляза, че макар последните промени в съответното законодателство със сигурност да представляват значително подобрение, все още са налице доказателства за продължаващи дискриминационни практики, идентични с установените преди това.
12. Съответно Комисията оттегля твърдението си за неправилно законодателно транспониране на Директива 2000/43. Въпреки това счита, че данните все още сочат, че Словашката република не се е справила ефективно с дискриминацията срещу ромски деца в образователната система, тъй като непропорционално голям брой ромски деца продължават да бъдат в специални училища и специални класове. Според Комисията това до голяма степен се дължи на неадекватна методология за диагностика и на трудности при преразглеждането на вече поставена диагноза. Освен това Комисията поддържа твърдението за сегрегация на ромските деца в обикновените училища. Въпреки наличието на многобройни причини, нямало оправдание за продължаващата сегрегация.
13. В мотивираното становище Комисията определя краен срок до 11 декември 2019 г., до която дата Словашката република трябва да преустанови твърдените нарушения.
14. На 6 декември 2019 г. Словашката република отговаря на мотивираното становище.
15. В отговора си Словашката република твърди, че статистическите данни за ромите, на които се позовава Комисията, са ненадеждни, по-специално поради трудностите, свързани със събирането на данни за етническа принадлежност. На следващо място, Словашката република изброява приетите наскоро законодателни и незаконодателни мерки за борба с дискриминацията на ромските деца в училищната система, както и конкретните проекти, предложени в тази област. Накрая Словашката република уверява Комисията, че ще положи усилия да въведе конкретните законодателни мерки, посочени в отговора ѝ на мотивираното становище на Комисията, във възможно най-кратък срок, и че се ангажира да въведе постепенно и последователно други свързани краткосрочни и дългосрочни мерки.
16. След този отговор Комисията и Словашката република осъществяват допълнителни контакти в периода 2020—2022 г., най-вече през септември 2022 г., когато г‑жа Хелена Дали, европейски комисар за равенството, посещава училища в Източна Словакия и се среща с представители на Словашката република, включително с министър-председателя Едуард Хегер.
17. На 22 декември 2023 г. Комисията предявява настоящия иск пред Съда на основание член 258 ДФЕС.
18. Словашката република представя писмената си защитата на 26 март 2024 г.
19. Комисията и Словашката република депозират реплика и дуплика съответно на 7 май 2024 г. и 17 юни 2024 г.
20. На проведеното на 8 април 2025 г. съдебно заседание Комисията и Словашката република излагат устни доводи.
III. Анализ
21. С настоящия иск Комисията иска от Съда да приеме за установено, че Словашката република систематично и трайно не изпълнява задълженията си по член 2, параграф 1 от Директива 2000/43 във връзка с член 2, параграф 2, буква б) и член 3, параграф 1, буква ж) от нея:
– като настанява непропорционално голям брой ромски деца в специални училища или специални класове за деца с умствени и други увреждания, в които се учи по опростена учебна програма, и
– като сегрегира ромските деца в отделни класове в обикновените училища или в отделни училища.
22. В производството по установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС Комисията трябва да докаже твърденията си за наличие на неизпълнение на задължения(3).
23. Считам, че преди да прецени изложените доводи, Съдът трябва да разгледа въпроса за вида на доказателствата, които Комисията следва да представи в подкрепа на своите правни основания в производство от такова естество.
24. Според мен това зависи от това дали задължението, произтичащо от член 2, параграф 1 във връзка с член 2, параграф 2 от Директива 2000/43, е задължение за постигане на определен резултат, или задължение за поведение.
25. Ето защо ще продължа по следния начин.
26. В раздел (А) ще разгледам разликите, произтичащи от извод за наличие на задължение за постигане на определен резултат в сравнение с извод за наличие на задължение за поведение.
27. В раздел (Б) ще предложа на Съда да тълкува член 2, параграф 1 във връзка с член 1 и член 2, параграф 2 от Директива 2000/43 като налагащ на държавите членки задължение за постигане на определен резултат. Това означава, че Комисията трябва да докаже, че желаният резултат — липсата на дискриминация в областта на образованието — не е постигнат в съответната държава членка.
28. В това отношение, както ще предложа в раздел (В), статистическите или други данни, доказващи съществуването на твърдяната дискриминация, представляват подходящо средство за доказване на наличието на твърдяното от Комисията неизпълнение на задължения. За разлика от това, други доказателства, свързани с предприетите мерки за борба с дискриминацията и тяхната ефективност или неефективност, са без значение за доказаността на неизпълнението на задължението за постигане на определен резултат.
29. В раздел (Г) ще изложа доводите си защо Комисията е доказала в достатъчна степен наличието на дискриминация на деца от ромски произход във връзка с двете си правни основания. Писмената защита на Словашката република, която има за цел да убеди Съда, че въведените от нея мерки ще доведат до желаното подобрение, не може да опровергае доказателствата, че и двете форми на твърдяна дискриминация на ромски деца са продължавали да съществуват към момента на изтичане на срока, указан в мотивираното становище.
А. Задължение за постигане на определен резултат срещу задължение за поведение
30. По настоящото дело, като доказателство в подкрепа на двете си правни основания, Комисията представя на Съда различни статистически и други данни от доклади на международни организации, неправителствени организации (НПО) и словашки органи. Тези документи целят да докажат, от една страна, че към края на срока, указан в мотивираното становище, и дори след тази дата е имало непропорционално голям брой ромски деца в специални училища или специални класове, и от друга страна, че в много ситуации ромските деца са настанявани в отделни училища или в отделни класове в рамките на обикновените училища(4). Тези данни са представени с цел да се докаже съществуването или продължаващото съществуване на дискриминация на ромските деца в словашката образователна система.
31. Словашката република по принцип(5) не отхвърля твърденията, че дискриминацията продължава да съществува. Тя обаче твърди, че е приела редица мерки и програми, насочени към справяне със съществуващата дискриминация(6). Някои от тези мерки били предприети преди изтичането на срока, определен в мотивираното становище, а други — след това. Според Словашката република тези мерки вече са довели до определени подобрения. При все това държавата членка подчертава, че предвид съществуването на дългосрочно и структурно неравенство на ромите в словашкото общество, приетите мерки не биха могли да променят обществените модели в определения кратък период от време.
32. Комисията признава, че Словашката република е приела редица мерки, които биха могли да допринесат за премахването на дискриминацията. Въпреки това тя счита, че част от тези мерки са неподходящи или не се прилагат в достатъчна степен(7). Важно е да се отбележи, че Комисията твърди, че тези мерки все още не са премахнали или дори намалили равнището на дискриминация на ромски деца в словашката образователна система(8).
33. Според мен релевантността на тези доводи за решаването на въпроса дали твърдяното неизпълнение на задължения е действително налице, или не, зависи от вида на задължението, наложено на държавите членки от разпоредбите, на които се позовава Комисията. Различни доводи ще бъдат от значение в зависимост от това дали искането на Комисията се отнася до неизпълнение на задължение за постигане на определен резултат, или до неизпълнение на задължение за поведение.
34. Дадено задължение за постигане на определен резултат задължава държавата членка да постигне конкретен, предварително определен резултат или състояние. Фокусът е върху самия резултат, независимо от средствата, избрани за постигането му. Ако резултатът не бъде постигнат, е налице нарушение, освен ако държавата членка може да докаже наличието на force majeure или други изключителни обстоятелства. Обратно, задължението за поведение изисква от държавата членка да предприеме всички подходящи мерки за постигане на определена цел, без непременно да гарантира, че тази цел ще бъде постигната. Акцентът се поставя върху положените усилия дори ако резултатът (все още) не е постигнат(9).
35. Следователно, ако Директива 2000/43 налага задължение за постигане на определен резултат, достатъчно е Комисията само да докаже, че дискриминацията на ромски деца в училищата съществува. При такъв сценарий аргументите на Словашката република относно взетите мерки за постигане на резултата не представляват защита по същество; те не опровергават твърдението за неизпълнение на задължение.
36. За разлика от това, ако е налице задължение за поведение, дори резултатът все още да не е постигнат, обстоятелството, че държавата членка е положила максимални усилия за премахване на дискриминацията, е довод, който е от значение. В такъв случай Комисията трябва да докаже защо мерките, предприети от Словашката република, не представляват максимални усилия за справяне с дискриминацията(10).
37. Освен това е необходимо да се припомни, че Комисията не е задължена да започне производство за установяване на нарушение, и разполага с пълна свобода на преценка не само да реши дали да започне производство, но и кога да го направи и по какъв въпрос(11). Комисията също така разполага с пълна свобода на преценка дали да продължи производството и пред Съда(12).
38. Запитана по време на съдебното заседание, Комисията обясни, че е решила да заведе пред Съда дело срещу Словашката република, въпреки че подобни проблеми съществуват и в други държави членки(13), тъй като е преценила, че в тази държава членка не е постигнат значителен напредък в премахването на дискриминацията на ромски деца.
39. Комисията разполага с пълна свобода на преценка по време на цялото производство за установяване на нарушение, но след като делото бъде отнесено до Съда, той трябва да го реши въз основа на правни критерии(14) и не е компетентен да преценява целесъобразността на решението на Комисията да заведе дело срещу дадена държава членка пред Съда(15).
40. Следователно, ако производството, образувано пред Съда, се отнася до иск за нарушение на задължение за постигане на определен резултат и ако Комисията докаже, че резултатът не е постигнат, Съдът може единствено да направи извод за наличието на нарушение на това задължение.
41. Когато бъде направен такъв извод, Комисията ще следи за напредъка на държавата членка в изпълнението на решението на Съда и има право да реши дали, кога и при какви условия да продължи делото, като предяви иск по член 260 ДФЕС(16).
42. В настоящия случай Комисията, изглежда, е предявила иска си въз основа на твърдяно неизпълнение на задължение за постигане на определен на резултат. Тя по-скоро твърди, че е налице дискриминация на ромски деца в училищата, отколкото, че Словашката република не полага усилия да премахне тази дискриминация.
43. Следователно основните твърдения на Комисията са, че не е постигнат резултат по отношение на прекратяването на настаняването на непропорционално голям брой ромски деца в специални училища и относно премахването на сегрегацията на ромските деца в редовното образование.
44. Преди да се прецени дали Комисията е доказала твърденията си, е необходимо да се отговори на въпроса дали Комисията има основание да започне настоящото производство за установяване на нарушение на основание член 2, параграф 1 от Директива 2000/43 във връзка с член 2, параграф 2, буква б) от нея.
Б. Премахването на дискриминацията като задължение за постигане на определен резултат
45. Съдържа ли член 2, параграф 1 от Директива 2000/43 задължение за постигане на определен резултат, което изисква от държавите членки да премахнат пряката и непряката дискриминация в образованието(17)?
46. Както ще поддържам, Директива 2000/43 действително налага задължение за постигане на определен резултат, а не само задължение за поведение.
47. Както е посочено в член 1 от Директива 2000/43, с тази директива се въвежда „рамка за борба срещу дискриминацията въз основа на расов признак или етнически произход с оглед прилагането в държавите членки на принципа на равно третиране“. Съществителното име „прилагането“ предполага не просто усилие, а конкретен резултат.
48. В член 2, параграф 1 от Директива 2000/43 се посочва, че „по смисъла на настоящата директива „принципът на равно третиране“ означава отсъствие на пряка или непряка дискриминация, основана на расов признак или етнически произход“. Изразът „отсъствие […] на дискриминация“ също предполага задължение за резултат.
49. В член 2, параграф 2, букви а) и б) от тази директива се дава определение за пряка и непряка дискриминация. По този начин в разпоредбата се посочва желаното състояние, при което е спазен принципът на равно третиране.
50. Следователно прилагането на този принцип, което е целта на Директива 2000/43, изисква в държавите членки да се премахне пряката или непряката дискриминация, основана на расов признак или етнически произход, включително в областта на образованието, както се твърди по настоящото дело.
51. В писмената си защита(18) обаче Словашката република поддържа, че разпоредбите на Директива 2000/43, на които се позовава Комисията, изобщо не създават задължения за държавите членки, а само определят принципа на равно третиране и понятието за непряка дискриминация.
52. Вярно е, че тези разпоредби не са формулирани от гледна точка на задълженията на държавите членки. Въпреки това директивите като цяло са инструменти на Съюза, чрез които се изисква от държавите членки постигането на нормативни резултати, но им се оставя свобода да избират формите за постигане на тези резултати(19).
53. Директива 2000/43 ясно очертава резултата, който всяка държава членка трябва да постигне: равенство в своето общество чрез премахване на пряката и непряката дискриминация, основана на расов признак или етнически произход. Следователно правилното прилагане на тази директива предполага липсата на дискриминация в дадена държава членка.
54. Това се отнася и за премахването на структурните неравенства, а не само за отделни случаи на дискриминация(20).
55. Комисията предявява настоящия иск, като се позовава на непряка дискриминация, както е определена в член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43. Съгласно тази разпоредба непряка дискриминация е налице, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика поставя лица от определена раса или етнически произход в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица.
56. Именно защото е включил непряката дискриминация като забранен резултат, ми се струва ясно, че законодателят на Съюза е имал за цел да премахне структурните неравенства в държавите членки(21).
57. Непряката дискриминация е особено значим проблем, когато е налице утвърдено структурно неравенство, засягащо една група в рамките на дадено общество. В такива случаи правилата, които на пръв поглед са неутрални по отношение на етническата принадлежност, лесно могат да доведат до неравностойно засягане на етническа група, която вече е подложена на дискриминация(22).
58. Именно такава е разглежданата ситуация по настоящото дело. Както потвърждава Словашката република, специфична форма на непряка дискриминация, сегрегация на ромите, е налице в обществото на тази държава членка от дълго време. Проблемът не е в сегрегацията de jure, като тази, която е била предмет на делото Brown v Board of Education(23), както поддържат някои участници в настоящото производство. Този вид дискриминация е по-лесна за преодоляване, тъй като всички законови, подзаконови и административни разпоредби в дадена държава членка, противоречащи на принципа на равно третиране, трябва да бъдат премахнати. Това изрично се изисква от член 14, буква а) от Директива 2000/43(24).
59. В настоящия случай обаче сме изправени пред de facto сегрегация, която е уредена по-скоро в практиката, отколкото в буквата на закона. Директива 2000/43 не би могла да предпише конкретни мерки за прекратяване на тази de facto сегрегация, тъй като решение на проблема не може да бъде постигнато чрез приемането на една или дори на няколко конкретни норми. Освен това средствата за справяне с подобна сегрегация са различни в зависимост от конкретните обстоятелства във всяка държава членка. Това обяснява защо Директива 2000/43 не предписва конкретни мерки, които да са насочени към премахването на утвърдена дискриминация на дадена етническа група.
60. Подобна липса на конкретни мерки обаче не може да се тълкува в смисъл, че Директива 2000/43 не налага на държавите членки задължение да премахнат de facto дискриминацията, произтичаща от структурно неравенство. Държавите членки действително имат позитивно задължение да предприемат всички необходими мерки за премахване на вкоренена дискриминация на етническа група. Това задължение не е формулирано под формата на конкретни мерки, които държавите членки трябва да приемат, тъй като не може да бъде изразено по този начин.
61. Освен това в съображение 12 от Директива 2000/43 се посочва, че е необходимо да се предприемат конкретни действия в областта на дискриминацията, основана на расов или етнически произход, за да се осигури развитието на демократични и толерантни общества, които позволяват участието на всички лица, независимо от тяхната раса или етнически произход(25). Това потвърждава, че целта на този акт е премахването на утвърдени обществени неравенства.
62. Подобна гледна точка към понятието за дискриминация се потвърждава от практиката на Съда.
63. В своите решения Съдът многократно е постановявал, че принципът на равно третиране, залегнал в Договорите и в Хартата на основните права на Европейския съюз, е основен общ принцип на правото на Съюза. Актовете на вторичното право, като Директива 2000/43, конкретизират този принцип(26). Прилагането на този принцип налага задължение, което надхвърля обикновеното задължение на държавите членки за полагане на „максимални усилия“.
64. Ако Директива 2000/43 налагаше само задължения за поведение, нейното effet utile (полезно действие) в борбата с дискриминацията щеше да бъде значително по-слабо. Решенията на Съда, например относно тълкуването на понятието за дискриминация, свидетелстват за фокус върху предотвратяването на последиците от дискриминацията. Такъв е случаят по отношение както на пряката(27), така и на непряката дискриминация(28). Същото важи и за борбата със съществуващата вкоренена дискриминация.
65. Освен това тълкуването на задължението на държавите членки по членове 1 и 2 от Директива 2000/43 като задължение за постигане на определен резултат, което включва позитивно задължение за премахване на дискриминацията на ромски деца в училищата, е в съответствие с позицията на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) в последните му решения, свързани със сегрегацията на ромски деца в училищата(29). Този съд счита, че изводът за наличие на сегрегация води до позитивни задължения за държавите да премахнат сегрегацията.
66. И накрая, точно в областта на образованието съществува допълнителен довод защо законодателят на Съюза не би могъл да посочи конкретни мерки, които държавите членки да приемат, а единствено да наложи задължение за постигане на определен резултат. Този довод е свързан с разделението на компетентностите между Европейския съюз и неговите държави членки, както беше обсъдено в съдебното заседание.
67. Европейският съюз не разполага с регулаторни правомощия в областта на образованието, а както следва от членове 6 и 165 ДФЕС, той има само спомагателна компетентност. Следователно Европейският съюз не може да предписва мерки, които държавите членки трябва да предприемат по отношение на организацията на своите образователни системи или съдържанието на учебния процес.
68. Независимо от това, въз основа на своята компетентност, произтичаща от член 19 ДФЕС, Европейският съюз може да приема мерки за борба с дискриминацията, основана на етнически произход, като по този начин ограничава компетентността на държавите членки в организацията на образователните им системи(30). По този начин, предвид липсата на компетентност на Европейския съюз да определя конкретни мерки, премахването на дискриминацията в образованието може да бъде постигнато само чрез налагане на задължение за постигане на определен резултат. Мерките, чрез които трябва да се постигне резултатът, са от компетентността на държавите членки.
69. Словашката република, въпреки първоначалния си довод, че член 2 от Директива 2000/43 съдържа само определения, изглежда, приема, че тази директива налага задължение за постигане на определен резултат. В писмената си защита тя заявява: „По този начин Директива 2000/43 изисква от държавите членки да осигурят прилагането на принципа на равно третиране, включително в областта на образованието“(31).
70. В обобщение, членове 1 и 2 от Директива 2000/43 във връзка с член 3, параграф 1, буква ж) от нея налагат на държавите членки задължението за постигане на определен резултат — да премахнат дискриминацията, основана на етнически произход, в областта на образованието. Това задължение не само забранява на държавите членки да дискриминират, но и налага задължението да приемат специфични мерки и да предприемат конкретни действия, които да премахнат съществуващите неравенства, произтичащи от вкоренени обществени предразсъдъци.
71. Ако целеният резултат е общество, свободно от дискриминация на дадена етническа група в образованието, начинът, по който Съдът трябва да установи дали е налице нарушение на това задължение за постигане на определен резултат, е, като разгледа доказателствата и въз основа на тях прецени дали съществува, или не дискриминация на ромските деца в училищата. Това ме насочва към следващия въпрос — относно вида на доказателствата, които трябва да бъдат представени пред Съда, за да се докаже неизпълнение на задължение за постигане на определен резултат.
В. Доказване на неизпълнение на задължение за постигане на определен резултат
72. За да докаже неизпълнение на задължение за постигане на определен резултат за премахване на дискриминацията на ромски деца в училищата, Комисията трябва да представи пред Съда доказателства, че ромските деца са в неравностойно положение в словашката училищна система. Ако Комисията докаже в достатъчна степен съществуването на такава дискриминация, Словашката република трябва да представи доказателства, които да опровергаят доказателствата на Комисията и да покажат, че не съществува различно третиране, което да поставя ромските деца в неравностойно положение. В противен случай тя трябва да обоснове причините за наличието на такова дискриминационно третиране.
73. При това положение според мен повечето от доказателствата, представени пред Съда от двете страни по настоящото дело, не са от значение за решаването на въпроса дали е съществувала твърдяната в двете правни основания на Комисията дискриминация към момента на изтичане на срока, указан в мотивираното становище.
74. По време на съдебното заседание Комисията уточни, че според нея Словашката република е в нарушение на задълженията си поради дискриминационни практики, които активно са допринесли за дискриминацията, както и поради непредприемане на подходящи мерки за премахване на вкоренената в обществото дискриминация.
75. По мое мнение, макар че със сигурност е важно да се открият причините за вкоренената дискриминация, в иск, с който се твърди неизпълнение на задължение за постигане на определен резултат, не е необходимо да се доказва кои конкретни действия на държавните органи са допринесли за твърдяната дискриминация или кои действия не са успели да я отстранят. Държавата на практика е свободна да избере средствата за премахване на дискриминацията. Дали тези средства са подходящи и ефективни, е от значение за целите на решението на Съда само доколкото доказва дали желаният резултат е постигнат(32).
76. В обобщение, всички доводи и подкрепящи доказателства, разменени от страните относно това дали различните мерки, които Словашката република е приела, за да се справи с проблемите, посочени в двете правни основания, са адекватни и достатъчни, са много важни в контекста на антидискриминационната политика и усилията на тази държава членка и на Комисията за постигане на равенство. Тези доводи обаче не са от значение за Съда за определяне дали нарушението е съществувало към момента на изтичане на срока, определен от Комисията в мотивираното становище.
77. За Съда е от значение само дали доказателствата на Комисията сочат, че дискриминацията е съществувала към релевантния момент, и дали Словашката република е доказала, че въведените от нея мерки са успели да премахнат дискриминацията към този момент.
Г. Доказала ли е Комисията в достатъчна степен твърдените нарушения по настоящото дело?
1. Първото правно основание: непропорционално голям брой ромски деца в специални училища или специални класове
78. Комисията твърди, че според официалните данни не само към 11 декември 2019 г., когато е изтекъл срокът, определен в мотивираното становище, но и след това в Словашката република има непропорционално голям брой ромски деца, настанени в специални училища или специални класове. Приблизително три пъти повече ромски деца са посещавали такива специални програми в сравнение с други деца(33).
79. Комисията се позовава не само на различни доклади на органи на Съюза, международни организации и НПО, но и на доклади, изготвени от словашките власти. Дори тези доклади да използват различни методологии и да съдържат леко различаващи се резултати, всички те показват непропорционален брой ромски деца в специалните училища. Според мен тези доказателства са достатъчно prima facie доказателство, за да се прехвърли тежестта на доказване върху държавата членка, която трябва да докаже неточността или ирелевантността на подобни доказателства.
80. От формална гледна точка Словашката република не оспорва твърдението за дискриминация, а вместо това твърди, че чрез няколко въведени от нея мерки е постигнато подобрение и в резултат броят е по-малък(34). При все това държавата обяснява, че не може да докаже намаляването на броя [на децата] въз основа на същите данни и методология, използвани в докладите, представени от Комисията, тъй като не разполага нито с тези данни, нито с тази методология(35).
81. Въпреки това, както Комисията правилно посочва, дори методологията да е различна, ако е налице значително намаляване на дела на ромските деца в специалните училища, различните доклади, дори да се основават на различна методология, биха отчели тази положителна тенденция.
82. Във всеки случай, статистическите данни, изготвени от различни органи в Словашката република, не показват значителна промяна, а потвърждават наличието на значителна диспропорция през декември 2019 г., когато е изтекъл срокът, определен в мотивираното становище.
83. В по-ранен документ, изготвен през 2011 г. от Министерството на образованието на Словашката република, а именно в Националния стратегически план, се признават съществуващите проблеми с дискриминация вследствие на неправилно диагностициране на деца(36). Според този документ, макар че само малък процент от дадено население (между 1 и 3 %) по принцип е с умствени увреждания, в Словашката република ромските деца представляват между 16 и 17 % от децата, които се намират в специални училища или специални класове. По същия начин 60 % от децата в специалните класове и 80 % от децата в специалните училища са от ромски произход, докато ромското население представлява само около 8 % от общото население.
84. През 2020 г. Атласът на ромските общности, разработен от заместник-министъра в правителството на Словашката република, отговарящ за ромските общности, се позовава на подобни данни. Според този документ(37) 17 % от децата на възраст от 6 до 15 години от маргинализирани ромски общности (наричани по-нататък „МРО“) са били настанени в специални образователни институции. При ромските деца, живеещи в интегрирани домакинства, този процент е малко по-нисък — 14 %. Както се вижда от въпросния документ, тези проценти са били значително по-високи, отколкото сред общото население — през 2019 г. само 5,7 % от всички деца в училищна възраст в Словашката република са били включени в специални образователни програми.
85. По принцип може да се оспорват точността на даден набор от стойности в числа спрямо друг и/или ефективността на методологията, използвана в едно проучване спрямо друго(38). Въпреки това обаче е видно, че диспропорцията, която разкриват разликите между стойностите в числа, отразяващи положението на децата от ромски произход и това на децата от неромски произход, е твърде значителна, за да бъде пренебрегната(39).
86. Няма спор, че неправилното настаняване на деца в специални класове или училища е признак на дискриминация. Специалните училища са с намалена учебна програма, а това означава, че шансовете на децата да продължат образованието си, са ограничени, което съответно намалява перспективите им за равноправно включване в обществото в зряла възраст.
87. По този начин децата от ромски произход са поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите деца по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43.
88. Въпреки това, в съответствие с установената съдебна практика, непряката дискриминация може да бъде оправдана, ако въпросното правило или практика има легитимна цел, която се постига по пропорционален начин. Това понятие за легитимна цел, която може да оправдае етническа дискриминация, обаче трябва да се тълкува стриктно(40).
89. В това отношение Словашката република твърди, че съществуващата диспропорция в данните може да се обясни с факта, че голям брой ромски деца, живеещи в МРО, идват от толкова неблагоприятна социално-икономическа среда, че не са така подготвени, както другите деца, за да се справят на тестовете за постъпване в начално училище. Държавата членка обяснява още, че е въвела мерки, като например задължително предучилищно образование и асистенти на родителите, чрез които да се преодолеят тези различия.
90. От една страна, обстоятелството, че голяма част от ромските деца живеят в неблагоприятна социално-икономическа среда в МРО, не може да се използва като оправдание за тяхната дискриминация в училищата. Такова вкоренено неравенство, дори да може да обясни непропорционалното представяне на ромски деца в специални училища, не може служи като оправдание на друг пример на неблагоприятно засягане. От друга страна, мерките, които са били приети за отстраняване на съществуващата диспропорция, може да се изтъкват като довод единствено след като тези мерки постигнат желания резултат.
91. В заключение, считам, че Комисията доказва в достатъчна степен, че е съществувала разлика в третирането с оглед на непропорционално големия брой ромски деца, които са били настанени в специални училища или класове към момента на изтичането на срока, определен в мотивираното становище. За сметка на това Словашката република не оборва доказателствата на Комисията, нито посочва легитимна цел на тази дискриминация.
92. Ето защо предлагам на Съда да приеме първото правно основание на Комисията за основателно.
2. Второто правно основание: de facto сегрегация
93. Второто правно основание на Комисията е свързано със сегрегацията на ромски деца в рамките на обикновените училища.
94. Неизпълнението на задължението за премахване на сегрегацията, като неизпълнение на задължение за постигане на определен резултат, може да бъде доказано чрез надеждни данни, показващи, че сегрегацията съществува на практика.
95. В това отношение Комисията твърди, че не само към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище, но и след това(41) в словашките училища е имало широко разпространена сегрегация на ромски деца от техните връстници от неромски произход. Тази сегрегация приема различни форми — като например отделни училища, класни стаи или училищни столове. Комисията подкрепя това твърдение със статистически данни и други доказателства.
96. В исковата си молба Комисията отново се позовава на различни документи, издадени от национални или международни органи или неправителствени организации.
97. Във връзка с това още през 2012 г., преди началото на досъдебната процедура, Словашката република признава съществуването на сегрегация на ромски деца по етнически признак(42).
98. По време на досъдебната процедура са представени различни други официални доклади, в които се признава съществуването на сегрегация на ромски деца по етнически признак. В доклад на Štátna školská inšpekcia (Училищен инспекторат) за 2017/2018 г. се признава, че „в четири училища организацията на обучението показва признаци на сегрегация чрез създаването на отделни класове за децата от МРО, а също и чрез пространственото разделяне на съблекалните и отделното хранене“(43).
99. Дори след изтичането на срока, определен в мотивираното становище, словашките власти продължават да признават съществуването на сегрегация. През юни 2020 г. Министерството на образованието, науката, изследванията и спорта на Словашката република признава, че сегрегацията на ромски деца в училищата е дългогодишен проблем(44). В „Стратегията за равенство, приобщаване и участие на ромите до 2030 г.“, приета през април 2021 г. от словашките власти, все така се признава, че предишната стратегия не е успяла да постигне целите си(45).
100. По подобен начин през последните години словашките съдилища, и по-специално Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република), многократно приемат, че в няколко училища ромски ученици са били подложени на de facto сегрегация(46). Дори сами по себе си такива решения да не могат да се използват като доказателство за обща сегрегация, а по-скоро за отделни случаи на дискриминация, те все пак, в съвкупност с останалите представени данни, са релевантно доказателство.
101. И накрая, през 2023 г. Министерството на образованието, науката, изследванията и спорта на Словашката република приема ръководство за премахване на сегрегацията(47), което е актуализирано през 2024 г.(48) Към момента на изготвяне на настоящото заключение на уебсайта на Министерството на образованието на Словашката република има специален раздел, посветен на премахването на сегрегацията, в който се посочва, че „за Министерството на образованието, научните изследвания, развитието и младежта на Словашката република (MŠVVaM SR) премахването на сегрегацията е не само стратегически приоритет, но и предпоставка за създаването на по-справедлива и приобщаваща образователна система в Словакия. Целта е всички деца да бъдат напълно интегрирани в образователната система и всяко дете да получи образование, съответстващо на индивидуалните му образователни потребности, и да бъде напълно интегрирано в обществото“(49).
102. Гореизложеното свидетелства за ангажираността на Словашката република с разрешаването на проблема и дава ясно да се разбере, че проблемът по настоящото дело не е свързан с отричане на ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС(50).
103. Независимо от това, ако представените пред Съда доказателства показват, че сегрегацията на ромски деца е съществувала към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище, Съдът трябва да приеме, че е налице нарушение(51).
104. Всички документи, представени от Комисията, сочат наличието на de facto сегрегация и Словашката република не е опровергала тези доказателства.
105. Отделен въпрос, който следва да бъде поставен, е дали сегрегацията непременно представлява неблагоприятно третиране, така че да води до дискриминация.
106. Според мен сегрегацията сама по себе си представлява дискриминация.
107. Въпреки че е възможно училищните програми, по които се преподава на ромски деца в отделени училища или класове, да не са с по-ниско качество от програмите, предлагани в смесени класове(52), социалното и културно разделение на една етническа група засилва съществуващата вече стигматизация в обществото. Следователно то намалява шансовете на тези деца да намерят своето място в словашкото общество, като не ги поставя на равни начала с техните връстници, които не са роми. Сегрегацията е също толкова вредна и за децата от неромски произход, тъй като те са лишени от възможността да се докоснат до култура, различна от тяхната собствена, което възпрепятства тяхното образователно и обществено развитие.
108. Това е причината, поради която според мен сегрегацията сама по себе си представлява дискриминация и никога не може да бъде оправдана.
109. Въпреки това Словашката република счита, че не може да бъде държана отговорна за сегрегация, която не е под неин контрол.
110. Например тя посочва, че често родителите на деца от неромски произход се противопоставят на включването на ромски деца в класовете или преместват децата си в други училища, защото в класа в първоначално избраното училище има роми. Това явление, известно като „бягство на бялата раса“(53), беше обсъдено по време на съдебното заседание като възможно оправдание за Словашката република.
111. Този факт не може да се приеме като оправдание за дискриминация(54). Позитивните задължения, наложени на държавите членки с Директива 2000/43, изискват от тях да приемат и прилагат мерки, които предотвратяват сегрегацията в училищата, произтичаща от предразсъдъците, утвърдени в обществото по отношение на дадена етническа група(55).
112. Същото важи и за обратната ситуация, при която родители на ромски деца се съгласяват със сегрегацията. Както посочва ЕСПЧ по делото Salay с/у Словакия, съгласието на родителите не трябва да нарушава правото на детето на равен достъп до образование или да легитимира действия, които водят до неравно третиране на децата в рамките на образователната система(56).
113. Словашката република също така твърди, че някои ромски общности, много често MРО, са териториално отделени от останалата част от населението, което обяснява защо училищата в такива райони са само ромски.
114. Макар да разбирам, че този факт е сериозна пречка за премахването на училища, в които учат само роми, все пак съм на мнение, че подобна сегрегация на децата в училищата не може да бъде оправдана с наличието на сегрегация на ромите като цяло в Словашката република(57).
115. Вярно е, както твърди Словашката република, че предвид ситуацията на място, разрешаването на проблемите, свързани с вкоренената дискриминация, отнема време. Въпреки това трудностите, необходими за премахване на сегрегацията, както и времето, което това би отнело, не могат да се използват като защита срещу искове за установяване на нарушение, в които се твърди, че е налице дискриминация.
116. Не може да се пренебрегне тъжният факт, че всяка година, в която сегрегацията все още е налице, всяка група ромски деца, засегнати от това неблагоприятно третиране, пропускат възможност за своето бъдеще. Това е трудно, ако не и невъзможно, да се поправи.
117. В заключение, считам, че Комисията е доказала в достатъчна степен, че съществува широко разпространена практика на сегрегация на ромски деца в отделни класове в обикновените училища или в отделни училища. За сметка на това Словашката република не опровергава този извод, нито пък такава сегрегация може да бъде оправдана.
118. Ето защо предлагам на Съда да приеме второто правно основание на Комисията за основателно.
IV. Съдебни разноски
119. Комисията е направила искане Словашката република да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Словашката република е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
V. Заключение
120. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда:
1) Да приеме за установено, че:
– като настанява непропорционално голям брой ромски деца в специални училища или специални класове за деца с умствени и други увреждания, в които се учи по опростена учебна програма, и
– като сегрегира ромските деца в отделни класове в обикновените училища или в отделни училища,
Словашката република систематично и трайно не изпълнява задълженията си по член 2, параграф 1 от Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход във връзка с член 2, параграф 2, буква б) и член 3, параграф 1, буква ж) от същата директива;
2) Да осъди Словашката република да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия.
1 Език на оригиналния текст: английски.
2 Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (ОВ L 180, 2000 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 20, том 1, стр. 19).
3 Вж. в този смисъл решения от 4 май 2006 г., Комисия/Обединено Кралство (C‑508/03, EU:C:2006:287, т. 77 и цитираната съдебна практика), и от 11 юли 2013 г., Комисия/Чешка Република (C‑545/10, EU:C:2013:509, т. 70 и цитираната съдебна практика).
4 Вж. по отношение на първото правно основание точка 48 от исковата молба на Комисията, а по отношение на второто правно основание — точки 82 и 83 от нея. В приложенията към исковата молба и към репликата си Комисията представя голям брой документи, на които се прави позоваване в исковата молба.
5 Въпреки това Словашката република изтъква трудности при опровергаването на статистическите данни, представени от Комисията, тъй като много от докладите, на които Комисията се позовава, са външни и използват различна методология, което означава, че Словашката република не може да обоснове положителна промяна в статистическите данни чрез използване на същата методология.
6 Вж. в това отношение точка 74 от писмената защита. Словашката република също представя голям брой документи, които свидетелстват за усилията ѝ да въведе адекватни мерки и програми.
7 Вж. отговора на Комисията, точка 53.
8 Вж. отговора на Комисията, точка 35.
9 В международното право задължение за постигане на определен резултат съществува, „когато държавите трябва да постигнат конкретно фактическо положение, което може да бъде описано като забраняващо или задължаващо“. Вж. Wolfrum, R. Obligation of result versus obligation of conduct: Some thoughts about the implementation of international obligations. — In: Arsanjani, M. H. et al. (Eds.). Looking to the Future. Essays on International Law in Honor of W. Michael Reisman. Leiden, Boston: Martinus Nijhoff Publishers, 2011, pр. 366, 369. Вж. също Nový, Z. The dichotomy of obligations of conduct and result in international investment law. — Cofola International, 2022, pр. 170, 172.
10 Обичайното разграничение, използвано в международното право, е между задължения за поведение и задължения за постигане на определен резултат. Wolfrum обаче смята, че съществуват и други видове задължения, които държавите поемат в рамките на международното право. Такъв вид задължение е това, което той нарича „задължение, ориентирано към постигане на определена цел“. Такова задължение се различава от задължението за постигане на определен резултат, тъй като държавите „се ангажират да задействат еволюционен процес, водещ в определена посока“, но без предварително да е наложено постигането на конкретен резултат (Wolfrum, op. cit., 366—367). Не съм на мнение, че задължението по член 2, параграф 1 от Директива 2000/43 следва да се тълкува като ориентирано към постигане на определена цел, тъй като е налице ясен резултат, който трябва да бъде постигнат — премахване на пряката и непряката дискриминация.
11 Вж. в този смисъл решение от 14 февруари 1989 г., Star Fruit/Комисия (247/87, EU:C:1989:58), и определение от 4 октомври 2024 г., Fass/Германия и Комисия (C‑187/24 P, EU:C:2024:872, т. 33 и цитираната съдебна практика).
12 Съществуват и други случаи на вкоренена дискриминация, които Комисията е решила да не разследва засега. Например дискриминация между мъже и жени по отношение на равното заплащане за равен труд или за труд с равна стойност е налице в почти всички държави членки на Съюза. Във връзка с това вж. https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Gender_pay_gap_statistics. Въпреки това Комисията никога не е започвала процедура за установяване на нарушение.
13 Комисията е започнала процедури за нарушение и срещу Унгария (INFR(2015)2206) и Чешката република. (INFR(2014)2174). Комисията обаче (все още) не е взела решение да сезира Съда по тези случаи.
14 Вж. ex multis решения от 10 ноември 2020 г., Комисия/Италия (Пределно допустими стойности — ПЧ10) (C‑644/18, EU:C:2020:895, т. 70 и цитираната съдебна практика), и от 28 януари 2020 г., Комисия/Италия (Директива за борба със забавянето на плащане) (C‑122/18, EU:C:2020:41, т. 64 и цитираната съдебна практика). След като Комисията твърди, че е нарушена конкретна правна разпоредба, Съдът трябва да провери дали това е така от правна и фактическа страна, независимо от причините, поради които Комисията е започнала производството. Вж. в това отношение решение от 6 октомври 2020 г. Комисия/Унгария (Висше образование) (C‑66/18, EU:C:2020:792, т. 56).
15 Както посочва Съдът, Комисията разполага с право на преценка дали да започне производство за установяване на нарушение, а Съдът не трябва да преценява дали е било уместно тя да го направи. Вж. в това отношение решение от 6 юли 2000 г. Комисия/Белгия (C‑236/99, EU:C:2000:374, т. 28).
16 Съдът потвърждава, че и тук, както при производството по член 258 ДФЕС, Комисията разполага с право на преценка дали е целесъобразно да образува производство по член 260 ДФЕС, върху която Съдът не може да упражнява съдебен контрол. Вж. например решение от 16 юли 2020 г. Комисия/Румъния (Борба с изпирането на пари) (C‑549/18, EU:C:2020:563, т. 49 и цитираната съдебна практика).
17 Образованието попада в приложното поле на Директива 2000/43 въз основа на член 3, параграф 1, буква ж) от нея, поради което Комисията твърди, че е нарушен член 2, параграф 2 във връзка с член 3, параграф 1, буква ж) от тази директива.
18 Вж. точка 33 от писмената защита на Словашката република.
19 Вж. член 288 ДФЕС.
20 За случаите на единични прояви на дискриминация Директивата изисква да се осигурят ефективни средства за защита на лицата, пострадали от дискриминация. Вж. във връзка с това членове 7 и 8 от Директива 2000/43.
21 Според мен това се потвърждава от член 5 от Директива 2000/43. Позволявайки предприемането на позитивни действия „с оглед гарантиране на пълно равенство на практика“, законодателят на Съюза предлага инструмент в отговор именно на вкоренени неравенства.
22 Вж. например Fredman, S. The Reason Why: Unravelling Indirect Discrimination. — Industrial Law Journal, 2016, 231—243.
23 347 U.S. 483 (1954) („Brown v. Board of Education“). По това дело Върховният съд на САЩ обявява, че законите, приети от американските щати, които въвеждат расова сегрегация, са противоконституционни. Този съд постановява, че разделянето на учебните заведения по своята същност е неравностойно и следователно законите, които го налагат, нарушават клаузата за равна защита на Четиринадесетата поправка на Конституцията на САЩ (в 459).
24 За разлика от ситуацията в САЩ към момента на делото Brown v. Board of Education, в Словашката република няма сегрегационно законодателство и тя е съгласна, че сегрегацията трябва да бъде премахната. Искът на Комисията не е насочен към словашкото законодателство, а по-скоро се отнася до ситуацията de facto.
25 Вж. в този смисъл решения от 12 май 2011 г., Runevič-Vardyn and Wardyn (C‑391/09, EU:C:2011:291, т. 41), от 16 юли 2015 г., ЧЕЗ Разпределение България (C‑83/14, EU:C:2015:480, т. 40), и от 15 ноември 2018 г., Maniero (C‑457/17, EU:C:2018:912, т. 35).
26 Решение от 15 ноември 2018 г., Maniero (C‑457/17, EU:C:2018:912, т. 36).
27 Решение от 10 юли 2008 г., Feryn (C‑54/07, EU:C:2008:397).
28 Решение от 16 юли 2015 г., ЧЕЗ Разпределение България (C‑83/14, EU:C:2015:480).
29 Вж. решения на ЕСПЧ от 31 май 2022 г., X и др./Албания (CE:ECHR:2022:0531JUD007354817, §84—87), от 13 декември 2022 г., Елмазова и др. с/у Северна Македония ( CE:ECHR:2022:1213JUD001181120, § 74), и от 30 март 2023 г., Szolcsán с/у Унгария ( CE:ECHR:2023:0330JUD002440816, § 69). За преглед на еволюцията на съдебната практика на ЕСПЧ, довела до признаването на задължението за премахване на сегрегацията, вж. Vrancken, M. Segregation in education and a duty of desegregation under the ECHR. — European Human Rights Law Review, 2024, 112—126.
30 В това отношение Съдът вече е постановил, че „[м]акар правото на Съюза да не засяга това правомощие на държавите членки, що се отнася, от една страна, до съдържанието на обучението и организацията на образователната система, както и до тяхното културно и езиково многообразие […] все пак при упражняването на това правомощие държавите членки трябва да зачитат правото на Съюза“. Вж. например решение от 7 септември 2022 г., Cilevičs и др. (C‑391/20, EU:C:2022:638, т. 59 и цитираната съдебна практика).
31 Точка 34 от писмената защита на Словашката република (мой превод от френски език на английски език). Тя посочва, че „[з]а да се спазва ефективно този принцип, е необходимо да се гарантира, че всяко дете, независимо от своя произход, има еднакъв шанс да получи качествено образование, което да му помогне да развие в максимална степен естествения си потенциал“.
32 Този извод е в съответствие и с позицията на ЕСПЧ по неотдавнашни дела, свързани с дискриминация в образованието. Например в решенията от 30 май 2013 г., Lavida и др. с/у Гърция (CE:ECHR:2013:0530JUD000797310), и от 30 март 2023 г., Szolcsán с/у Унгария (CE:ECHR:2023:0330JUD002440816), ЕСПЧ дори не е имал за цел да установи коя държавна мярка е причина за сегрегацията. Фактът на съществуването на сегрегация е бил достатъчен, за да послужи като prima facie доказателство за дискриминация.
33 Освен това според Комисията, въпреки че са били въведени реформи в диагностичните процедури, те са имали слабо въздействие и числата са останали до голяма степен непроменени.
34 Всички тези твърдения обаче се отнасят за периода след крайния срок, указан в мотивираното становище.
35 Вж. дупликата на Словашката република, точка 6.
36 Вж. Правителствена служба на Словашката република, Служба на пълномощника на правителството на Словашката република за ромските общности. Стратегия на Словашката република за интеграция на ромите до 2020 г., 2012, стр. 15, достъпна на: https://www.employment.gov.sk/files/legislativa/dokumenty-zoznamy-pod/strategyoftheslovakrepublicforintegrationof-romaupto2020.pdf.
37 Úrad splnomocnenca vlády SR pre rómske komunity (Служба на пълномощника на правителството за ромските общности), Príjmy a životné podmienky v marginalizovaných rómskych komunitách: Vybrané ukazovatele zo zist’ovania EU SILC_MRK 2020 (Доходи и условия на живот в маргинализирани ромски общности: Избрани показатели от проучването на EU SILC_MRK 2020), достъпен на: https://www.romovia.vlada.gov.sk/site/assets/files/1561/analyticka_sprava_eu_silc_mrk_2020_elektronicka_final.pdf, стр. 34 (Приложение A.32 към исковата молба, стр. 1878).
38 Един от проблемите, свързани с точността на статистическите данни, е разминаването относно броя на ромите, живеещи в Словакия, въз основа на проучвания на населението и техния брой, използван в различни доклади. Макар да изглежда, че числата в проучванията на населението наистина са неточни, различни органи стигат до съпоставими констатации, а именно че броят на ромите в Словакия е около половин милион (за такъв доклад с препратки виж Консултативния комитет на Съвета на Европа по Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, Пето становище относно Словашката република, 2022 г., бележка под линия 26, достъпен на: https://rm.coe.int/5th-op-slovak-republic-en/1680a6e4ee).
39 Вж. също така решение на ЕСПЧ от 13 ноември 2007 г., D.H. и др. с/у Чешка република (CE:ECHR:2007:1113JUD005732500, § 191).
40 Вж. в този смисъл решение от 16 юли 2015 г., ЧЕЗ Разпределение България (C‑83/14, EU:C:2015:480, т. 112). За подобна аргументация относно обхвата на оправдаването вж. решение на ЕСПЧ от 11 декември 2012 г., Sampanis и др. с/у Гърция (Sampanis II) (CE:ECHR:2012:1211JUD005960809, § 91).
41 В това отношение Комисията счита, че въпреки някои законодателни промени от 2015 г. насам, мерките все още са недостатъчни, а статистическите данни показват липса на реално подобрение. Например докладът на Европейската агенция за основните права (достъпен на: https://fra.europa.eu/en/publication/2022/roma-survey-findings) се позовава на данни от 2021 г., според които 65 % от ромските деца на възраст от 6 до 15 години посещават училища, в които повечето, ако не всички, ученици са от ромски произход. Освен това, въпреки че словашките органи и съдилища признават, че този проблем продължава да съществува, националните закони не изискват конкретни действия срещу такава сегрегация.
42 Вж. цит. по-горе, бележка под линия 36, стр. 4.
43 Štátna školská inšpekcia. Správa o stave a úrovni výchovy a vzdelávania v školách a školských zariadeniach v Slovenskej republike v školskom roku 2017/2018. Приложение A.44 към исковата молба, стр. 32.
44 Filipová, M., Министерство на образованието, науката, изследванията и спорта на Словашката република. Naším cieľom je odstrániť segregáciu rómskych detí („Нашата цел е да сложим край на сегрегацията на ромските ученици“). Press release, 17.06.2020, достъпно на: https://www.minedu.sk/m-filipova-nasim-cielom-je-odstranit-segregaciu-romskych-deti/.
45 Úrad splnomocnenca vlády SR pre rómske komunity (Служба на пълномощника на правителството за ромските общности). Stratégia rovnosti, inklúzie a participácie Rómov do roku 2030 (Стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите до 2030 г.), 2021, достъпна на: https://www.romovia.vlada.gov.sk/strategie/strategia-pre-rovnost-inkluziu-a-participaciu-romov-do-roku-2030/.
46 Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република), решения от 15 декември 2022 г., № 5Cdo/102/2020 (приложение A.52 към исковата молба), от 28 март 2023 г., № 4Cdo/112/2021 (приложение A.53 към исковата молба), и от 12 юли 2023 г., № 5Cdo/220/2022 (приложение A.54 към исковата молба).
47 Ministerstvo školstva, vedy, výskumu a športu SR. Metodická príručka desegregácie vo výchove a vzdelávaní, 2023, достъпно на: https://www.minedu.sk/data/att/71e/30599.332e7e.pdf.
48 Ministerstvo školstva, výskumu, vývoja a mládeže SR. Manuál a monitoring uplatňovania štandardov dodržiavania zákazu segregácie vo výchove a vzdelávaní, 2024, достъпно на: https://www.minedu.sk/data/att/629/31682.beb17a.pdf.
49 Достъпен на: https://www.minedu.sk/desegregacia/ (посетено на 9.06.2025).
50 Вж. в този смисъл моето заключение по дело Комисия/Унгария (Ценности на Европейския съюз) (C‑769/22, EU:C:2025:408, т. 237 и сл.).
51 Предприетите мерки за борба с дискриминацията могат да окажат влияние върху решението за налагане на санкции, ако Комисията реши да предяви иск въз основа на член 260 ДФЕС.
52 Доказателствата, с които разполага Съдът, обаче показват, че в повечето случаи учебната програма в сегрегираните класове или училища наистина е с по-ниско качество. Вж. например Европейска комисия: Генерална дирекция „Правосъдие и потребители“, Група за миграционна политика, Университет в Утрехт и Durbáková, V. Country report non-discrimination — Transposition and implementation at national level of Council Directives 2000/43 and 2000/78 — Slovakia 2023. Publications Office of the European Union, 2023, достъпно на: https://data.europa.eu/doi/10.2838/45886. Приложение A.51 към исковата молба, стр. 49.
53 Това понятие се отнася до явлението, при което „бели“/привилегировани семейства преместват децата си от държавните училища, особено от тези с нарастващо расово разнообразие, в частни училища или в училища в райони с преобладаващо бяло население. Това често се случва в отговор на наблюдаваното понижаване на качеството на училищата, което може да бъде повлияно от фактори като интеграционни политики или демографски промени.
54 ЕСПЧ не приема бягството на бялата раса като оправдание на държавата срещу твърденията в сегрегация. В решение от 13 декември 2022 г., Елмазова и др. с/у Северна Македония (CE:ECHR:2022:1213JUD001181120, § 72—79), ЕСПЧ признава, че държавата може да не е единствената причина за сегрегацията, по-специално в случаите на отказ на родители на ученици от неромски произход да запишат децата си поради голямото присъствие на ученици от ромски произход. ЕСПЧ обаче установява нарушение на правилата за недопускане на дискриминация, макар да не е имало умисъл от страна на държавата, тъй като сегрегацията, която е очевидна по това дело, не е била обективно и разумно оправдана. Вж. също решение от 30 май 2013 г., Lavida и др. с/у Гърция (CE:ECHR:2013:0530JUD000797310, § 72).
55 Вж. в същия смисъл решение на ЕСПЧ от 13 декември 2022 г., Елмазова и др. с/у Северна Македония (CE:ECHR:2022:1213JUD001181120, § 77 и 78), в което ЕСПЧ констатира, че бягството на бялата раса е станало възможно благодарение на начина, по който е структурирана регулаторната рамка по отношение на правилата за прием и преместване, позволяваща на привилегировани родители подобен избор.
56 ЕСПЧ, решение от 27 февруари 2025 г., Salay с/у Словакия (CE:ECHR:2025:0227JUD002935922, §112).
57 Вж. в същия смисъл решения на ЕСПЧ от 13 декември 2022 г., Елмазова и др. с/у Северна Македония (CE:ECHR:2022:1213JUD001181120, § 73), и от 30 март 2023 г., Szolcsán с/у Унгария (CE:ECHR:2023:0330JUD002440816, 54, 55 и 57).