Член 1 от изменената Директива 2001/82 гласи: „По смисъла на настоящата директива, следните термини означават: […]

17)Продажба на едро на ветеринарни лекарствени продукти:

Всяка дейност, включваща покупката, продажбата, вноса, износа или всякаква друга търговска сделка с ветеринарни лекарствени продукти, със или без печалба, с изключение на:

–снабдяване от производителя с ветеринарни лекарствени продукти, произведени от него,

–снабдяване на дребно с ветеринарни лекарствени продукти от лица, които имат право да извършват такива доставки в съответствие с член 66“.

Член 5, параграф 1, първа алинея от изменената Директива 2001/82 предвижда, че „[н]е се допуска ветеринарен лекарствен продукт да бъде пуснат на пазара на дадена държава членка, освен ако компетентните органи в тази държава членка не са издали [РПП] съгласно настоящата директива или ако не е издадено [РПП] съгласно Регламент (ЕО) № 776/2004“.

Член 65 от изменената Директива 2001/82 гласи: „1.Държавите членки предприемат всички подходящи мерки, за да осигурят, че дистрибуцията на едро на ветеринарни лекарствени продукти подлежи на притежаване на разрешително и да гарантират, че времето, необходимо по процедурата за предоставяне на такова разрешително не превишава 90 дни от датата, на която компетентният орган получи искането. Държавите членки могат да изключат снабдяването на един търговец на дребно от друг с малки количества ветеринарни лекарствени продукти от приложното поле на определението за дистрибуция на едро. 2.За да получи разрешително за дистрибуция, кандидатът трябва да разполага с технически компетентен персонал и подходящи и достатъчни помещения, отговарящи на изискванията, установени в съответната държава членка, за съхранението и работата с ветеринарни лекарствени продукти. 3.От притежателя на разрешителното за дистрибуция се изисква да води подробни записи. Следната минимална информация се записва за всяка влизаща или излизаща сделка:

a)дата;

б)точна идентичност на ветеринарния лекарствен продукт;

в)номер на производствената партида, срок на годност;

г)получено или доставено количество;

д)име и адрес на доставчика или получателя.

Поне веднъж годишно се извършва подробен одит и се сравняват входящите и изходящи лекарствени количества с наличните на склад, като се отбелязват всякакви несъответствия. Тези документи трябва да са на разположение на компетентните органи за проверка, за период от поне три години. 3а.Притежателят на разрешителното за разпространение разполага с план за действие при спешни случаи, гарантиращ ефективното осъществяване на всяка операция по изтегляне, което е разпоредено от компетентните органи или предприето съвместно с производителя на въпросния продукт или притежателя на [РПП]. […]“.

Член 69 от изменената Директива 2001/82 предвижда следното: „Държавите членки [гарантират], че собствениците или управителите на обекти, в които се отглеждат продуктивни животни, могат да представят доказателство за закупуването, притежаването и прилагането на ветеринарни лекарствени продукти на тези животни в продължение на пет години след тяхното прилагане, включително в случаите, когато животното е заклано по време на петгодишния срок. По-специално, държавите членки могат да изискат наличие на записи, съдържащи поне следната информация:

a)дата;

б)наименование на ветеринарния лекарствен продукт;

в)количество;

г)име и адрес на доставчика на лекарствения продукт;

e)идентификация на третираните животни“.

Член 70 от изменената Директива 2001/82 гласи: „Чрез дерогация от член 9 и без да се засягат разпоредбите на член 67, държавите членки [гарантират], че ветеринарни лекари, които извършват услуги в друга държава членка, могат да носят [в себе си] и да прилагат на животни малки количества ветеринарни лекарствени продукти, ненадвишаващи необходимите дневни норми, с изключение на имунологични ветеринарни лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба в държавата членка, в която се извършват услугите (оттук нататък наричана „държава членка домакин“), при условие че са изпълнени следните условия:

а)[РПП].на продукта, предвидено в членове 5, 7 и 8, е издадено от компетентните органи на държавата членка, където се е установил ветеринарният лекар;

б)ветеринарните лекарствени продукти се транспортират от ветеринарния лекар в оригиналната им опаковка от производителя;

в)ветеринарните лекарствени продукти, предназначени за предписване на животни, от които се произвежда храна, имат същия качествен и количествен състав по отношение на активните субстанции, като лекарствените продукти, разрешени в съответствие с членове 5, 7 и 8, в приемащата държава членка;

г)ветеринарният лекар, предоставящ услуги в друга държава членка, се запознава с добрите ветеринарни практики, прилагани в тази държава членка и гарантира, че карентният период, посочен върху етикета на съответния ветеринарен лекарствен продукт се спазва, освен ако основателно се очаква той да знае, че по-дълъг карентен период следва да бъде определен, за да отговаря на тези добри ветеринарни практики;

д)ветеринарният лекар не може да доставя какъвто и да било ветеринарен лекарствен продукт на собственика или гледача на третираните животни в държавата членка, домакин, освен ако това не е допустимо въз основа на правилата на държавата членка, домакин; в този случай обаче, той доставя само за животните, за които се грижи и само в минимални количества ветеринарния лекарствен продукт, необходим за завършване на лечението на съответните животни;

е)от ветеринарния лекар се изисква да води подробни записи за лекуваните животни, диагнозата, предписаните ветеринарни лекарствени продукти, предписаната доза, продължителността на лечение и приложения карентен период. Тези записи следва да са на разположение на компетентните органи на държавата членка домакин за период от поне три години;

ж)общото количество и гамата на ветеринарните лекарствени продукти, носени от ветеринарния лекар, не трябва да превишават тези, които са обикновено необходими за дневните нужди на добрата ветеринарна практика“.

Съгласно член 72 от изменената Директива 2001/82: „1.Държавите членки предприемат всички подходящи мерки, за да насърчат докладването на компетентните органи за предполагаеми нежелани реакции към ветеринарни лекарствени продукти. 2.Държавите членки могат да налагат специфични изисквания на ветеринарните лекари и другите специалисти в областта на здравеопазването по отношение на докладването на предполагаеми сериозни или неочаквани неблагоприятни реакции и неблагоприятни реакции върху хората“.

Член 74, първа алинея от изменената Директива 2001/82 предвижда, че „[п]ритежателят на [РПП] следва да има постоянно и непрекъснато на свое разположение подходящо квалифицирано лице, което да отговаря за системата за фармакологична бдителност“.

Член 75, параграф 1, първа алинея от изменената Директива 2001/82 гласи: „[…] притежателя[т] на [РПП] поддържа подробна документация за всички предполагаеми неблагоприятни реакции, настъпващи в Общността или в трета страна“.

Член 16, параграф 2 от Директива 2006/123/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар 6  – ОВ L 376, стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50. , предвижда следното: „Държавите членки не могат да ограничават свободата да се предоставят услуги, в случай на доставчик, установен в друга държава членка като налагат някое от следните изисквания:

а)задължение доставчикът да е установен на тяхна територия;

б)задължение за доставчика да получи разрешение от техните компетентни органи, включително вписване в регистър или регистрация при професионална институция или сдружение на тяхна територия, освен където това е предвидено в настоящата директива или в инструмент на правото на Общността;

[…]“.

Член 16, параграф 3, изречение първо от Директива 2006/123 гласи, че „[д]ържавата членка, в която се мести доставчикът, запазва възможността да налага изисквания относно осъществяването на дейност по предоставяне на услуга, когато това е оправдано по причини, свързани с обществената политика, обществената сигурност, общественото здраве и опазването на околната среда, и в съответствие с параграф 1“.

Съгласно член L. 5142‑1 от Кодекса за общественото здраве: „Производството, вносът, износът и дистрибуцията на едро на ветеринарни лекарствени продукти, производството, вносът и дистрибуцията на лекарствени продукти, стигнали до клинични изпитания, както и използването на ветеринарни лекарствени продукти, могат да бъдат осъществявани само в обекти, попадащи в обхвата на настоящата глава. Всяко предприятие, което има поне един обект по първа алинея, трябва да бъде собственост на фармацевт, ветеринарен лекар или дружество, в чието управление или генерална дирекция участва фармацевт или ветеринарен лекар […]“.

Член L. 5142‑2 от Кодекса за общественото здраве предвижда по-конкретно, че „[з]а откриването на обект, посочен в член L. 5142‑1, се изисква разрешително, издадено от Agence nationale chargée de la sécurité sanitaire de l’alimentation, de l’environnement et du travail (Национална агенция за безопасност на храните, околната среда и заетостта)“.

Член R. 5141‑123‑6 от Кодекса за общественото здраве предвижда: „Паралелен внос с оглед пускане на пазара във Франция представлява вносът на патентован ветеринарен лекарствен продукт:

1)С произход от друга държава членка на Европейската общност или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в която е получил [РПП] за същите целеви животни;

2)Чийто количествен и качествен състав от активни елементи и помощни вещества, фармацевтична форма и терапевтичен ефект са идентични с тези на патентован ветеринарен лекарствен продукт, който е получил [РПП], издадено от Agence nationale de sécurité sanitaire de l’alimentation, de l’environnement et du travail.

Същевременно, при условията, предвидени в член R. 5141‑123‑8, параграф I, точки 3 и 4, патентованият продукт може да съдържа различни количества активни елементи или помощни вещества, или помощни вещества, различни по своето естество от тези на патентования продукт, който е получил [РПП], издадено от Agence nationale de sécurité sanitaire de l’alimentation, de l’environnement et du travail, при положение че тези разлики са без никакво терапевтично въздействие и не водят до риск за общественото здраве“.

Член R. 5141‑123‑7 от Кодекса за общественото здраве гласи: „Освен когато съображения, свързани със здравето на човека или на животните, са пречка за това, разрешителното за паралелен внос се издава, ако са изпълнени следните условия:

1)Патентованият ветеринарен лекарствен продукт е получен от предприятие, одобрено по смисъла на член 65 от изменената Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти;

2)Партидите от този патентован продукт са били освободени в съответствие с член 55 от същата директива;

3)При спазване на разпоредбите на член R. 5141‑123‑8, съдържанието по тегло, обем или брой на дозите на продукта, кратката характеристика на продукта, условията за предписване, доставка и прием, листовката и етикетирането на патентования ветеринарен лекарствен продукт, така както ще се търгува, са идентични с тези на патентования ветеринарен лекарствен продукт, който е получил [РПП] във Франция.

Освен това поради съображения, свързани със здравето на човека или на животните, генералният директор на Agence nationale de sécurité sanitaire de l’alimentation, de l’environnement et du travail може да изисква като условие за издаване на разрешителното за паралелен внос промяна в първоначално предложеното наименование“.

Член R. 5141‑123‑17 от Кодекса за общественото здраве предвижда: „Използването, както е дефинирано в член R. 5142‑1, точка 3, втора алинея, а по отношение на фармакологичната бдителност — в членове R. 5141‑104, R. 5141‑105 и R. 5141‑108, на патентован ветеринарен лекарствен продукт, ползващ се с разрешение за паралелен внос, се осигурява от притежателя на това разрешение, при условие че е получил разрешението за откриване, предвидено в член L. 5142‑2“.

Съгласно член R. 5142‑42 от Кодекса за общественото здраве: „Ветеринарните фармацевтични обекти работят в съответствие с приложимите за тях добри практики, посочени в член L. 5142‑3. Те притежават по-специално:

1)Оборудвани помещения, разположени и поддържани в зависимост от фармацевтичните дейности, извършвани там;

2)Човешките и материални ресурси, необходими за упражняването на тези дейности.

Всяка година те изпращат на генералния директор на Agence nationale de sécurité sanitaire de l’alimentation, de l’environnement et du travail отчет за обекта си, чиято форма и съдържание се определят по предложение на генералния директор на Agence nationale de sécurité sanitaire de l’alimentation, de l’environnement et du travail, с наредба на министрите, отговарящи за земеделието и за здравеопазването“.

Член R. 5141‑105 от Кодекса за общественото здраве гласи: „Без да се засягат условията, предвидени при издаването на [РПП] съгласно разпоредбите на член L. 5141‑5, четвърта алинея, предприятието, осигуряващо използването на ветеринарния лекарствен продукт, изпраща до генералния директор на Agence nationale de sécurité sanitaire de l’alimentation, de l’environnement et du travail, под формата на периодично актуализиран доклад за безопасността, информацията относно нежеланите последици, които той е обявил или които са му били съобщени, придружен[и] от научна оценка на ползите и рисковете от ветеринарния лекарствен продукт […]“.

Френското правителство поддържа, че като не е представила фактическата рамка и националната правна уредба, както и като не е посочила причините, поради които има съмнения относно съвместимостта на национална правна уредба с правото на Съюза и в частност с член 65 от изменената Директива 2001/82, член 56 ДФЕС и член 16 от Директива 2006/123, запитващата юрисдикция нарушава член 94 от Процедурния правилник на Съда.

Според мен повдигнатото от френското правителство възражение за недопустимост може да се приеме само по отношение, от една страна, на втория преюдициален въпрос и от друга страна, на третия преюдициален въпрос, доколкото той се отнася до член 56 ДФЕС и член 16 от Директива 2006/123.

Ще припомня, че съгласно член 94, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда преюдициалното запитване съдържа, първо, „кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти“, второ, „възпроизвежда съдържанието на [приложимите] национални[…] разпоредби“, трето, „излага причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза“.

Що се отнася, първо, до фактическата рамка на спора, действително фактите в преюдициалното запитване са представени накратко.

Въпреки това в преюдициалното запитване се споменава претърсването от страна на ветеринарните служби в животновъдно стопанство в Източни Пиренеи, което е в основата на наказателното производство пред запитващата юрисдикция, както и последвалото предварително разследване и откриването в хода на същото на лекарствени продукти, внесени от Испания без разрешително. В него се посочва също предметът на съдебното производство: уточнява се, че животновъдите, ветеринарният лекар и разглежданите сдружения обжалват присъда, като извършители или помагачи, за престъпленията внос на ветеринарни лекарствени продукти без разрешително и недеклариран внос на забранени стоки.

Освен това присъдата на Tribunal correctionnel de Bayonne, която е включена в материалите по националното производство, представени на Съда, съдържа подробно описание на релевантните факти, което е възпроизведено в точки 26 и 27 от настоящото заключение. Впрочем от съдебната практика следва, че от материалите по националното производство Съдът може да получи необходимата информация, за да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция 10  – Вж. в това отношение решение Europièces (C‑399/96, EU:C:1998:532, т. 24), в което Съдът отхвърля възражение за недопустимост на преюдициалното запитване, с мотива по-специално че „представените от запитващата юрисдикция материали по делото съдържат достатъчно информация, за да може Съдът да даде тълкуване на разпоредбите на общностното право с оглед на ситуацията, предмет на спора по главното производство“. .

Действително, както подчертава френското правителство, в преюдициалното запитване не се посочва дали обвиняемите животновъди, ветеринарен лекар и сдружения са подали заявление за издаване на разрешително за внос пред френските компетентни органи и то е било отхвърлено. Присъдата на Tribunal correctionnel de Bayonne също не уточнява това. Ще отбележа обаче, че в представеното писмено становище по първия преюдициален въпрос френското правителство признава, че животновъдите и лицата, които имат право да продават на дребно, не могат да получат разрешително за паралелен внос 11  – Вж. по този въпрос точка 61 от настоящото заключение. . При положение че по признание на самото френско правителство животновъдите, ветеринарният лекар и сдруженията, разглеждани по настоящото дело, не могат да получат такова разрешително, независимо дали са го поискали или не, Съдът не се нуждае от тази информация, за да отговори на преюдициалните въпроси. Единствено при продължаващи съмнения относно съдържанието на френската правна уредба 12  – Що се отнася до довода на френското правителство, че запитващата юрисдикция е допуснала грешка при тълкуването на френската правна уредба, струва ми се безполезно да се спираме върху него. По този въпрос вж. точка 52 от настоящото заключение. (т.е. ако има неясноти, що се отнася до възможността за животновъдите и лицата, които имат право да продават на дребно, да имат достъп до паралелен внос) би било наложително, за да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, Съдът да установи дали в случая е подадено и отхвърлено заявление за разрешително за паралелен внос.

Второ, що се отнася до националната правна уредба, действително преюдициалното запитване визира някои разпоредби, по-специално от Кодекса за общественото здраве 13  – Всъщност преюдициалното запитване се ограничава да цитира, по отношение на Кодекса за общественото здраве, членове L. 5441‑8, L. 5441‑11, L. 5124‑7 и L. 5141‑8. Първата разпоредба обаче инкриминира вноса на ветеринарни лекарствени продукти без разрешително, втората предвижда приложимите допълнителни наказания, третата гласи, че вносът на ветеринарни лекарствени продукти подлежи на разрешение от компетентните френски органи, а четвъртата дава определение на ветеринарния лекарствен продукт. Следователно, с изключение на член L. 5142‑7, в преюдициалното запитване липсва позоваване на основните разпоредби на Кодекса за общественото здраве, посочени в точки 15—21 от настоящото заключение. Диспозитивът на решението на Cour d’appel de Pau обаче визира Декрета от 7 май 2005 г., който е променил някои от тези разпоредби. , както и Декрета от 27 май 2005 г., без да ги цитира или представя съдържанието им.

Същевременно отбелязвам, че в присъдата на Tribunal correctionnel de Bayonne, включена в материалите по настоящото дело и от която Съдът, както вече споменах 14  – Вж. точка 37 от настоящото заключение. , може да получи необходимата информация, за да разгледа преюдициалните въпроси, се уточнява, че по „заявлението за паралелен внос на ветеринар[ни] лекарствен[и] продукт[и] трябва да се получи разрешение от [френските компетентни органи] и това може да се направи само в полза на оператор, а именно ветеринарен фармацевтичен обект“. Следователно от материалите по делото е видно, че само ветеринарен фармацевтичен обект може да получи разрешително за паралелен внос.

Освен това ще подчертая, че наложеното на запитващата юрисдикция задължение да опише правната уредба и фактическата рамка има за цел да позволи на Съда да ѝ даде полезен отговор 15  – Вж. в това отношение решение Europièces (C‑399/96, EU:C:1998:532, т. 23). . Впрочем в случая страните по делото — по-специално френското правителство и Audace — представят много подробно френската правна уредба. Ето защо Съдът е напълно в състояние да разбере френската правна уредба и да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция.

Несъмнено задължението на запитващата юрисдикция да представи по-специално правната уредба има за своя функция също така да позволи на заинтересованите страни по смисъла на член 23 от Статута на Съда, а именно страните в производството пред запитващата юрисдикция, държавите членки, Комисията, както и институцията или органът на Съюза, автор на акта, чието тълкуване се иска или чиято валидност се оспорва, да представят писмени становища 16  – Вж. в това отношение определение Laguillaumie, според което „целта на съдържащата се в актовете за преюдициално запитване информация е не само да позволи на Съда да даде полезен отговор, но също така да даде възможност на правителствата на държавите членки и на другите заинтересовани страни да представят становища съгласно член 20 от Статута на Съда на Европейския съюз […]. Съдът трябва да следи за запазването на тази възможност, тъй като по силата на посочената разпоредба на заинтересованите страни се съобщават само актовете за преюдициално запитване“ (определение Laguillaumie (C‑116/00, EU:C:2000:350, т. 14). . Според мен обаче, за да може по-специално държавите членки да представят надлежно становища, същественото е да знаят, че френската правна уредба отказва разрешителни за паралелен внос на животновъдите и на лицата, които имат право да продават на дребно — което става ясно от преюдициалните въпроси. Именно това е в основата на настоящото преюдициално запитване, с оглед на което подробностите относно френската процедура за издаване на тези разрешителни са в крайна сметка второстепенни.

Трето, що се отнася до причините, подтикнали запитващата юрисдикция да се обърне с въпрос към Съда, вярно е, че преюдициалното запитване ги излага накратко.

В посоченото запитване обаче се отбелязва, че макар цените на ветеринарните лекарствени продукти на испанския пазар да са значително по-ниски от тези във Франция, е странно, че от 2005 г. насам е било издадено само едно разрешително за паралелен внос 17  –В това отношение в мотивите на акта за преюдициално запитване се посочва следното: „тъй като […] сдружение Audace и SAS Phyteron изтъкват, че от 2005 г. насам е издадено само едно разрешение за паралелен внос на ветеринарни лекарствени продукти, въпреки че ценовите несъответствия, съществуващи между Франция и останалите държави членки, е трябвало да доведат до издаването на стотици разрешени[я], както е станало в сектора на продуктите за растителна защита“. . Затова според мен първият преюдициален въпрос, свързан с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС, не може да се разглежда като недопустим, с мотива че запитващата юрисдикция не е изложила причините, които са я подтикнали да се обърне с въпрос към Съда.

За сметка на това имам съмнения относно допустимостта, от една страна, на втория преюдициален въпрос и от друга страна, на третия преюдициален въпрос, доколкото последният въпрос се отнася до член 56 ДФЕС и член 16 от Директива 2006/123.

Всъщност вторият въпрос се отнася до съвместимостта с правото на Съюза на национална правна уредба, която предвижда, че за „да използва“ разрешително за паралелен внос, т.е. за да извършва търговия на едро на своя територия с внесените ветеринарни лекарствени продукти, паралелният вносител трябва да е снабден с разрешително за продажба на едро, издадено от неговите компетентни национални органи, дори ако вече разполага с разрешително за продажба на едро, издадено от друга държава членка. С други думи, запитващата юрисдикция пита Съда дали правото на Съюза — по-конкретно член 65 от изменената Директива 2001/82 и член 16 от Директива 2006/123 — предвижда задължение за взаимно признаване на разрешителните за дистрибуция на едро. Нито от преюдициалното запитване, нито от присъдата на Tribunal correctionnel de Bayonne обаче не се установява, че някоя от страните в националното производство е извършвала продажба на едро на внесените лекарствени продукти. Всъщност животновъдите не са внасяли разглежданите ветеринарни лекарствени продукти, за да ги препродават, а за свои собствени нужди: не е налице дистрибуция. Що се отнася до ветеринарния лекар, в присъдата на Tribunal correctionnel de Bayonne 18  – Вж. точка 26 от настоящото заключение. се посочва, че той само е подписвал рецептите, позволяващи на животновъдите да закупуват ветеринарни лекарствени продукти в Испания, без самият той да закупува какъвто и да е ветеринарен лекарствен продукт в Испания, нито следователно да го препродава. Следователно той е осъден не като извършител, а като помагач за престъплението внос без разрешително. В отговор на поставен в съдебното заседание въпрос в този смисъл Audace потвърждава, че самият ветеринарен лекар не е закупувал какъвто и да е лекарствен продукт и че животновъдите отивали лично в Испания, за да закупуват там разглежданите лекарствени продукти. Audace уточнява също, че нито една от страните в главното производство не притежавала разрешително за продажба на едро, издадено от испанските компетентни органи, чието признаване да иска от френските компетентни органи 19  – В писменото си становище Audace се позовава на заявлението за издаване на разрешително за паралелен внос, подадено пред френските власти от дружеството Sendagai, испанският търговец на едро, от който се снабдява дружеството Landizoo, което е продало спорните ветеринарни лекарствени продукти на животновъдите по настоящото дело. Според Audace това заявление за издаване на разрешително за паралелен внос било отхвърлено от френските органи, с мотива че дружеството Sendagai притежава разрешително за продажба на едро, издадено от испанските органи, а не разрешително за продажба на едро, издадено от френските органи. Дружеството Sendagai обаче не е страна в производството пред запитващата юрисдикция: съдебното преследване за престъплението внос без разрешително е срещу животновъдите, а не срещу дружеството Sendagai. . При това положение според мен вторият преюдициален въпрос трябва да се счита за недопустим, тъй като е хипотетичен 20  – Вж. по-конкретно решение Kamberaj (C‑571/10, EU:C:2012:233, т. 42). .

Третият преюдициален въпрос се отнася до съвместимостта с разпоредбите на членове 34 ДФЕС, 36 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и с член 16 от Директива 2006/123, на национална правна уредба, която изисква от паралелния вносител, от една страна, да разполага с обект на националната територия, от друга страна, да отговаря на задълженията за фармакологична бдителност, предвидени в членове 72—79 от изменената Директива 2001/82. От материалите по делото не е видно обаче страните в националното производство да са предоставяли услуги. Всъщност животновъдите са внасяли ветеринарни лекарствени продукти само за нуждите на своите стопанства: те не са извършвали никаква услуга на трето лице. Ветеринарният лекар се e ограничавал до това да съставя медицински рецепти, без да извършва дистрибуция на паралелно внесените ветеринарни лекарствени продукти. Тези рецепти изглежда дори не са изготвени за животните, за които е полагал грижи, тъй като в присъдата на Tribunal correctionnel de Bayonne се уточнява, че той ги е изготвял просто при обаждане по телефона от страна на животновъдите. Съмнявам се, че самото съставяне на медицинска рецепта може да се счита за услуга по смисъла на член 56 ДФЕС и на Директива 2006/123. При това положение смятам, че третият преюдициален въпрос трябва да се отхвърли като недопустим, но единствено в частта, в която се отнася до съвместимостта на френската правна уредба с член 56 ДФЕС и с член 16 от Директива 2006/123. Според мен той е допустим в частта, в която се отнася до съвместимостта на тази правна уредба с членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС.

Поради това предлагам да се отхвърли повдигнатото от френското правителство възражение за недопустимост срещу първия преюдициален въпрос, като същото се уважи, от една страна, срещу втория преюдициален въпрос в неговата цялост, и от друга страна, срещу третия преюдициален въпрос, но само в частта, в която се отнася до съвместимостта на френската правна уредба с член 56 ДФЕС и с член 16 от Директива 2006/123.

Доколкото обаче познаваме само частично фактите по настоящото дело, ще разгледам накратко по същество втория и третия преюдициален въпрос, в частта, в която последният се отнася до съвместимостта на френската правна уредба с член 56 ДФЕС и с член 16 от Директива 2006/123.

Преди да пристъпя към разглеждането на отправените от запитващата юрисдикция въпроси по същество, бих искал да привлека вниманието на Съда върху обстоятелството, че понастоящем производство по жалба за отмяна на Декрета от 27 май 2005 г. е висящо пред френския Conseil d’État и че той е спрял производството до постановяване на решението на Съда по настоящото дело. Тази жалба е подадена от Audace и повдига въпроси, подобни на тези, които Съдът следва да разгледа тук 21  –Audace иска отмяна, поради превишаване на правомощията, на Декрета от 27 май 2005 г. с мотива по-специално че член R. 5141‑123‑17 от Кодекса за общественото здраве противоречи на членове 34 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и на целите на Директива 2001/82, и на член 16 от Директива 2006/123, тъй като, от една страна, той „приравняв[а] паралелните вносители на ветеринарни лекарствени продукти на ползватели на [РПП] и предвижд[а] за тях задълженията за фармакологична бдителност, предвидени в членове R. 5141‑104, R. 5141‑105 и R. 5141‑108 от Кодекса за общественото здраве“, а от друга страна, той „налаг[а] на паралелните вносители на ветеринарни лекарствени продукти да използват своите разрешителни за паралелен внос чрез обект, разрешен съгласно член L. 5142‑2 от Кодекса за общественото здраве и установен във Франция“. Вж. Conseil d’État, 9 април 2015 г., Association des utilisateurs et distributeurs de l’agrochimie européenne (requête № 370350). . Бих искал също да уточня, че сезиран през 2006 г. с жалба за отмяна на същия декрет, френският Conseil d’État не е сезирал Съда с преюдициално запитване 22  – Conseil d’État, 6 декември 2006 г., Association des utilisateurs et distributeurs de l’agrochimie européenne (requête № 282417: Lebon 498; AJDA 2007. 607; RDSS 2007. 165, note Mergelin). В рамките на тази жалба Audace критикува по-специално член R. 5141‑123‑17 от Кодекса за общественото здраве за това, че не позволява на животновъдите да осъществяват пряко паралелен внос на ветеринарни лекарствени продукти от други държави членки. Conseil d’État е отхвърлил това твърдение за нарушение. , последван в това през 2014 г. от Cour de cassation (Франция), пред който е било повдигнато възражение за незаконосъобразност на този декрет 23  – Cour de cassation, наказателен състав, № 13‑86.686 от 17 декември 2014 г. Cour d’appel de Poitiers (Франция) е отхвърлил възражението за незаконосъобразност на Декрета от 27 май 2005 г., като отбелязва, че с оглед на решението на Conseil d’État от 6 декември 2006 г. въпросният декрет можел да се противопостави на обвиняемите. Cour de cassation отменя решението на Cour d’appel на процесуално основание и изпраща делото на Cour d’appel de Bordeaux. .