Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
22 октомври 2026 година(*)
„ Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 258 ДФЕС — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива 2013/48/ЕС — Право на достъп до адвокат в наказателното производство — Член 3, параграф 3, буква б) — Право на заподозрените и обвиняемите адвокатът им да присъства и да участва ефективно по време на разпита им — Понятията „присъствие“ и „ефективно участие“ — Член 3, параграф 6, буква б) — Временна дерогация от правото на достъп до адвокат — Национално законодателство, което позволява заподозрените и лицата, за които има обосновано предположение, че са извършили престъпление, да бъдат разпитвани без техния адвокат, ако той не се яви в определен срок — Неправилно транспониране — Член 9 — Отказ от присъствието на адвокат или от адвокатска защита — Информация относно съдържанието на това право и възможните последици от отказа от него — Липса на транспониране “
По дело C‑660/24
с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 10 октомври 2024 г.,
Европейска комисия, представлявана от C. Kovács, P. Ondrůšek и M. Wasmeier,
ищец,
срещу
Унгария, представлявана от Zs. Biró-Tóth, M. Z. Fehér и G. Koós,
ответник,
подпомагана от:
Чешка република, представлявана първоначално от T. Müller, A. Pagáčová, M. Smolek и J. Vláčil, а впоследствие от T. Müller, J. Očková, A. Pagáčová и J. Vláčil,
встъпила страна,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, R. Frendo (докладчик), N. Jääskinen, M. Condinanzi и Ал. Корнезов, съдии,
генерален адвокат: T. Ćapeta,
секретар: E. Sartori, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 декември 2025 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 12 март 2026 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като не е приела необходимите разпоредби, за да се съобрази, от една страна, с член 3, параграф 6, буква б) във връзка с член 3, параграф 3 от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ L 294, 2013 г., стр. 1) и от друга страна, с член 9 от тази директива, Унгария не е изпълнила задълженията си по посочената директива.
Правна уредба
Правото на Съюза
2 Съображения 4, 6, 8, 23—25, 28, 30—32, 44, 52 и 54 от Директива 2013/48 гласят:
„(4) Прилагането на принципа на взаимно признаване на актовете по наказателни дела предполага, че държавите членки имат взаимно доверие в системите си за наказателно правосъдие. Обхватът на взаимното признаване зависи в голяма степен от редица фактори, които включват механизми за защита на правата на заподозрените или обвиняемите, и общи минимални стандарти, необходими за улесняване прилагането на принципа на взаимно признаване.
[…]
(6) Взаимното признаване на актове по наказателни дела може да бъде ефективно само в условията на доверие, при което не само съдебните органи, но и участниците в наказателния процес считат актовете на съдебните органи на други държави членки за равностойни на техните собствени, което предполага доверие не само в подходящия характер на правилата на другите държави членки, но и в правилното им прилагане. Укрепването на взаимното доверие изисква подробни правила за защитата на процесуалните права и гаранциите, произтичащи от [Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“], [Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)] и [Международния пакт за граждански и политически права, приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г. и влязъл в сила на 23 март 1976 г.]. То налага също така минималните стандарти, определени в Хартата и ЕКПЧ, да бъдат доразвити в рамките на [Европейския съюз] чрез настоящата директива и други мерки.
[…]
(8) Общите минимални правила следва да доведат до повишаване на доверието в системите за наказателно правосъдие на всички държави членки, което от своя страна следва да доведе до по-ефикасно съдебно сътрудничество в условията на взаимно доверие и до утвърждаването на култура на основните права в Съюза. Тези минимални общи правила следва да премахнат и пречките пред свободното движение на граждани на територията на държавите членки. Такива общи минимални правила следва да бъдат установени във връзка с правото на достъп до адвокат в наказателното производство, правото на уведомяване на трето лице при задържане, както и правото на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане.
[…]
(23) Заподозрените или обвиняемите следва да имат право на осъществяване на връзка с адвоката, който ги представлява. Връзката следва да може да се осъществява на всеки етап, включително преди упражняването на правото на среща с адвоката. Държавите членки следва да могат да определят условията и реда относно продължителността, честотата и средствата за осъществяването на такава връзка, включително относно използването на видеоконферентна връзка и други съобщителни технологии за осъществяване на връзка. Тези условия и ред не следва да засягат ефективното упражняване или същността на правото на заподозрения или обвиняемия на осъществяване на връзка с адвоката му.
(24) По отношение на някои леки нарушения настоящата директива не следва да бъде пречка за държавите членки да организират упражняването на правото на заподозрените или обвиняемите на достъп до адвокат по телефона. Такова ограничаване на правото обаче следва да бъде прилагано само в случаи, когато заподозреният или обвиняемият няма да бъде разпитван от полицията или от друг правоохранителен орган.
(25) Държавите членки следва да гарантират, че заподозрените или обвиняемите имат право адвокатът им да присъства и ефективно да участва по време на разпитите на тези лица от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган, включително по време на съдебните заседания. Това участие следва да се осъществява в съответствие с процедурите по националното право, които уреждат участието на адвокат по време на разпита на заподозрян или обвиняем от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган, включително по време на съдебни заседания, при условие че тези процедури не засягат ефективното упражняване и същността на съответните права. По време на разпита на заподозрения или обвиняемия, провеждан от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган, или на съдебно заседание адвокатът има право, наред с другото, в съответствие с тези процедури, да задава въпроси, да иска разяснения и да прави изявления, които следва да се протоколират в съответствие с националното право.
[…]
(28) В случай на задържане на заподозрени или обвиняеми държавите членки следва да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че тези лица са в състояние ефективно да упражнят правото си на достъп до адвокат, включително като осигурят адвокатска защита, когато съответното лице няма такава, освен ако лицето не се е отказало от това право. Тези мерки може да включват, наред с другото, компетентните органи да осигуряват адвокатска защита въз основа на списък с адвокати, от който заподозреният или обвиняемият може да избира. Тези мерки може да включват и мерките за правна помощ, ако е приложимо.
[…]
(30) В случай на географска отдалеченост на заподозрения или обвиняемия, например в отвъдморски територии, или ако държава членка води или участва във военни операции извън своята територия, на държавите членки се разрешава временна дерогация от правото на заподозрения или обвиняемия да получи без неоправдано забавяне достъп до адвокат след задържането. При такава временна дерогация компетентните органи не следва да могат да разпитват съответното лице или да провеждат следствени действия или действия по събиране на доказателства, предвидени в настоящата директива. Когато поради географската отдалеченост на заподозрения или обвиняемия не е възможно да се осигури незабавен достъп до адвокат, държавите членки следва да предвидят възможност за осъществяване на връзка по телефон или чрез видеоконферентна връзка, освен ако това не е невъзможно.
(31) На държавите членки следва да се разрешава временна дерогация от правото на достъп до адвокат в досъдебното производство при извънредни обстоятелства, когато е необходимо да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице. При временна дерогация на това основание компетентните органи могат да разпитват заподозрените или обвиняемите в отсъствието на адвокат, при условие че те са уведомени за правото си да запазят мълчание и че могат да упражняват това право, както и че този разпит не накърнява правата на защитата, включително правото на лицето да не дава показания срещу себе си. Може да се провеждат разпити единствено с цел и доколкото е необходимо за получаване на информация, която е от съществено значение за предотвратяване настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице. Всяка злоупотреба с тази дерогация по принцип би накърнила необратимо правата на защитата.
(32) На държавите членки следва да се разреши временна дерогация от правото на достъп до адвокат в досъдебното производство, когато има неотложна необходимост от предприемане на незабавни действия от страна на разследващите органи, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателно производство, по-специално да се предотврати унищожаването или подправянето на съществени доказателства или оказването на влияние върху свидетели. При временна дерогация на това основание компетентните органи могат да разпитват заподозрените или обвиняемите в отсъствието на адвокат, при условие че те са уведомени за правото си да запазят мълчание и че могат да упражняват това право, както и че този разпит не накърнява правата на защитата, включително правото на лицето да не дава показания срещу себе си. Може да се провеждат разпити единствено с цел и доколкото е необходимо за получаване на информация, която е от съществено значение за предотвратяването на сериозно възпрепятстване на наказателно производство. Всяка злоупотреба с тази дерогация по принцип би накърнила необратимо правата на защитата.
[…]
(44) Издирваните лица следва да имат право да осъществят връзка с адвоката, който ги представлява в изпълняващата държава членка. Връзката следва да може да се осъществява на всеки етап, включително преди упражняването на правото на среща с адвоката. Държавите членки следва да могат да определят условията и реда относно продължителността, честотата и средствата за осъществяването на такава връзка между издирваното лице и неговия адвокат, включително относно използването на видеоконферентна връзка и други съобщителни технологии за осъществяване на връзка. Тези условия и ред не следва да засягат ефективното упражняване и същността на правото на издирваните лица на осъществяване на връзка с адвоката им.
[…]
(52) Настоящата директива потвърждава основните права и принципи, признати в Хартата, включително […] правото на ефективни правни средства за защита и правото на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита. Настоящата директива следва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.
[…]
(54) Настоящата директива установява минимални правила. Държавите членки могат да разширят правата, установени в настоящата директива, за да осигурят по-висока степен на защита. По-високата степен на защита не следва да представлява пречка пред взаимното признаване на съдебни актове, което настоящите минимални правила имат за цел да улеснят. Степента на защита никога не следва да пада под стандартите, определени в Хартата и в ЕКПЧ, съгласно тълкуването в практиката на Съда на [Европейския съюз] и на Европейския съд по правата на човека [(наричан по-нататък „ЕСПЧ“)]“.
3 Член 3 от тази директива е озаглавен „Право на достъп до адвокат в наказателното производство“ и гласи:
„1. Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат право на достъп до адвокат в срок и по начин, които позволяват на заинтересованите лица реално и ефективно да упражнят правата си на защита.
2. Заподозрените или обвиняемите имат право на достъп до адвокат без неоправдано забавяне. Във всички случаи заподозрените или обвиняемите трябва да имат достъп до адвокат, считано от настъпването на по-ранния от следните моменти:
а) преди да бъдат разпитани от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган;
б) при извършването на следствено действие или на друго действие по събиране на доказателства от страна на разследващите или на други компетентни органи съгласно параграф 3, буква в);
в) без неоправдано забавяне след задържането;
г) когато са призовани да се явят пред съд, компетентен по наказателни дела — своевременно преди явяването им пред този съд.
3. Правото на достъп до адвокат включва следното:
а) държавите членки гарантират, че заподозрените или обвиняемите имат правото да се срещат насаме и да осъществяват връзка с представляващия ги адвокат, включително преди разпита от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган;
б) държавите членки гарантират, че заподозрените или обвиняемите имат право техният адвокат да присъства и да участва ефективно по време на разпитите им. Това участие се осъществява в съответствие с процедурите по националното право, при условие че тези процедури не засягат ефективното упражняване и същността на посоченото право. Когато адвокатът взема участие по време на разпит, обстоятелството, че е имало такова участие, се отбелязва, като се използват процедурите за протоколиране в съответствие с правото на съответната държава членка;
[…]
4. Държавите членки се стремят да осигурят обща информация, която да улесни намирането на адвокат от заподозрения или обвиняемия.
Независимо от разпоредбите на националното право относно задължителното присъствие на адвокат, държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че всички задържани заподозрени или обвиняеми са в състояние да упражнят ефективно правото си на достъп до адвокат, освен ако не са се отказали от това право в съответствие с член 9.
5. При изключителни обстоятелства и само в досъдебната фаза държавите членки могат да използват временна дерогация от прилагането на параграф 2, буква в), когато географската отдалеченост на заподозрения или обвиняемия прави невъзможно да се гарантира упражняването на правото на достъп до адвокат без неоправдано забавяне след задържането.
6. При изключителни обстоятелства и само в досъдебната фаза държавите членки могат да използват временна дерогация от прилагането на правата, предвидени в параграф 3, доколкото това е обосновано предвид конкретните обстоятелства по делото от една или повече от следните наложителни причини:
а) при неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице;
б) когато е наложително предприемането на незабавни действия от страна на разследващите органи, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателното производство“.
4 Съгласно член 8 от посочената директива, озаглавен „Общи условия за прилагане на временни дерогации“:
„1. Всяка временна дерогация по член 3, параграф 5 или 6 […] трябва да:
а) е пропорционална и да не надхвърля необходимото;
б) е строго ограничена във времето;
в) не е основана изключително на вида или тежестта на предполагаемото престъпление; и
г) не засяга справедливостта на производството като цяло.
2. Временни дерогации по член 3, параграф 5 или 6 може да се разрешават само с надлежно мотивиран акт, постановен конкретно за всеки отделен случай от съдебен орган или от друг компетентен орган, при условие че този акт подлежи на съдебен контрол. Надлежно мотивираният акт се протоколира, като се използва процедурата за протоколиране в съответствие с правото на съответната държава членка.
[…]“.
5 Член 9 от същата директива е озаглавен „Отказ“ и предвижда:
„1. Без да се засягат разпоредбите на националното право, изискващи задължителното присъствие на адвокат или адвокатска защита, държавите членки гарантират по отношение на всеки отказ от право, посочено в членове 3 и 10, че:
а) на заподозрения или обвиняемия е предоставена ясна и достатъчна устна или писмена информация на прост и разбираем език относно съдържанието на въпросното право и възможните последици на отказа от него; и
б) отказът е направен доброволно и недвусмислено.
2. Отказът, който може да бъде направен писмено или устно, се отбелязва, заедно с обстоятелствата, при които е направен, като се използва процедурата за протоколиране в съответствие с правото на съответната държава членка.
3. Държавите членки гарантират, че заподозрените или обвиняемите могат впоследствие да оттеглят този отказ на всеки етап от наказателното производство и че те са уведомени за тази възможност. Оттеглянето поражда действие от момента, в който е направено“.
6 Член 11 от Директива 2013/48 е озаглавен „Правна помощ“ и гласи следното:
„Настоящата директива не засяга националното право относно правната помощ, което се прилага в съответствие с Хартата и ЕКПЧ“.
Унгарското право
7 Член 3, параграфи 1 и 2 от A büntetőeljárásról szóló 2017. évi XC. törvény (Закон № XC от 2017 г. за приемане на Наказателно-процесуалния кодекс) (Magyar Közlöny 2017/99., наричан по-нататък „Наказателно-процесуалният кодекс“) предвижда:
„(1) Обвиняемият има право на ефективна защита на всички етапи от наказателното производство.
(2) Обвиняемият има право както да се защитава сам, така и да ползва услугите на адвокат, за да осигури защитата си“.
8 Член 39 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда:
„(1) Обвиняемият има следните права:
[…]
b) да му бъдат предоставени от съда, прокуратурата и разследващия орган необходимото време и условия, за да подготви защитата си;
c) да получи от съда, прокуратурата и разследващия орган информация за правата и задълженията си в наказателното производство;
d) да упълномощи адвокат, за да осигури защитата си, или да поиска назначаването на адвокат;
e) да се консултира с адвоката си без надзор;
[…]
(2) Обвиняемият, задържан под стража, има следните права:
[…]
c) да осъществява без надзор връзка с адвоката си, а когато е чужд гражданин — с консулските органи на държавата си, лично, по пощата или по електронен път;
[…]
[…]
(4) Съдът, прокуратурата или разследващият орган трябва да уведомят обвиняемия за неговите права, както и за задълженията му от самото начало на участието му в наказателното производство. […]
(5) Когато обвиняемият е задържан под стража, съдът, прокуратурата или разследващият орган го уведомяват за правата му и писмено. Информацията се отнася до максималната възможна продължителност на задържането съгласно акта, с който е постановено, или по закон, правилата за удължаване, потвърждаване и преразглеждане на задържането, правото на обжалване на тези актове и правото на подаване на молба за прекратяване на задържането.
[…]“.
9 Съгласно член 44, параграф 3 от този кодекс:
„Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:
a) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до пет или повече години;
b) обвиняемият или лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъпление, е с наложена ограничаваща личната свобода мярка за неотклонение, е задържан(о) по друго дело, е с наложена превантивна задължителна медицинска мярка, изтърпява наказание лишаване от свобода, е задържан(о) или настанен(о) във възпитателен център под надзор;
c) обвиняемият или лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъпление, е с увреден слух, лишен(о) от слух и зрение или незрящ(о), страда от нарушения на говора, не е в състояние да се изразява по други причини или е силно ограничен(о) в общуването си или, независимо от когнитивните си способности, страда от психични разстройства;
d) обвиняемият или лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъпление, не владее унгарски език;
e) обвиняемият или лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъпление, по други причини не може да се защитава сам(о);
f) съдът, прокуратурата или разследващият орган е назначил адвокат по искане на обвиняемия или на лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъпление, или защото това е било счетено за необходимо по други причини;
g) този закон изрично го изисква“.
10 Член 74, параграф 1 от посочения кодекс гласи следното:
„Съдът, прокуратурата и разследващият орган уведомяват лицето, срещу което е образувано наказателното производство, за правата и задълженията му преди извършването на съответното процесуално действие по отношение на него, освен ако този закон не предвижда друго“.
11 Член 274, параграф 3 от същия кодекс предвижда:
„Задържането може да продължи до постановяването на ограничаваща личната свобода мярка за неотклонение, но не повече от 72 часа“.
12 Съгласно член 385, параграф 2 от Наказателно-процесуалния кодекс:
„Задържаният трябва да бъде разпитан в срок от 24 часа от началото на задържането му“.
13 Член 387, параграф 3 от този кодекс предвижда:
„Ако заподозреният или лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъпление, желае да упълномощи адвокат, или ако разследващият орган или прокуратурата назначи адвокат, разследващият орган или прокуратурата незабавно уведомява адвоката и отлага разпита на заподозрения до пристигането на адвоката или най-малко с два часа. Ако през това време:
a) адвокатът не се яви, или
b) заподозреният или лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъпление, се съгласи, след консултиране с адвоката си, разпитът да започне,
разследващият орган или прокуратурата започва разпита на заподозрения“.
Досъдебната процедура и производството пред Съда
14 На 19 декември 2016 г. Унгария уведомява Комисията за приемането на национални мерки за транспониране на Директива 2013/48 в правния си ред.
15 След като разглежда мерките, за които е изпратено уведомление, Комисията приема, че те не осигуряват привеждане на националното право в съответствие с член 3, параграф 6, буква б), както и с членове 9 и 10 от Директива 2013/48. Поради това на 12 ноември 2021 г. тя изпраща на Унгария официално уведомително писмо, като я приканва да представи становище в двумесечен срок.
16 С писмо от 12 януари 2022 г. Унгария отговаря на официалното уведомително писмо, като посочва, че според нея е транспонирала правилно тези разпоредби от Директива 2013/48 в своя правен ред.
17 След като анализира така дадените отговори, Комисията приема, че те са незадоволителни, но само доколкото се отнасят до член 3, параграф 6, буква б) и член 9 от Директива 2013/48. Поради това на 14 юли 2023 г. тази институция изпраща на Унгария мотивирано становище, като я приканва да изпълни посочените в него задължения в срок от два месеца, считано от получаването му.
18 В отговора си от 13 септември 2023 г. на мотивираното становище Унгария отново твърди, че е транспонирала правилно член 3, параграф 6, буква б) от Директива 2013/48 в правния си ред. Що се отнася до липсата на транспониране на член 9 от посочената директива, тази държава членка отбелязва, че унгарската правна уредба може да бъде адаптирана, за да се предприемат действия във връзка с това твърдение за нарушение.
19 След среща, проведена на 5 април 2024 г., Унгария заявява, че ще предостави допълнителна информация относно възможните промени в законодателството си възможно най-скоро, без непременно да предоставя конкретен текст.
20 Тъй като не намира отговора на Унгария за удовлетворителен, на 10 октомври 2024 г. Комисията предявява пред Съда иска по настоящото производството.
21 С решение на председателя на Съда от 7 февруари 2025 г. Чешката република е допусната да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Унгария.
По иска
22 В подкрепа на иска си Комисията излага две твърдения за нарушение, като по първото изтъква липса на правилно транспониране в унгарския правен ред на член 3, параграф 6, буква б) във връзка с член 3, параграф 3 от Директива 2013/48, а по второто — липса на транспониране на член 9 от тази директива.
По първото твърдение за нарушение: неправилно транспониране на член 3, параграф 6, буква б) във връзка с член 3, параграф 3 от Директива 2013/48
Доводи на страните
23 В рамките на първото твърдение за нарушение Комисията изтъква, че Унгария е транспонирала неправилно в правния си ред член 3, параграф 6, буква б) във връзка с член 3, параграф 3 от Директива 2013/48, доколкото член 387, параграф 3 от Наказателно-процесуалния кодекс по принцип позволява заподозрените или лицата, за които има обосновано предположение, че са извършили престъпление, да бъдат разпитани без присъствието на адвокат, ако той не се яви на разпита в срок от най-малко два часа, след като е бил уведомен.
24 Всъщност това законодателство било несъвместимо с член 3, параграф 3 от Директива 2013/48, съгласно който на заподозрените или обвиняемите трябва да бъде признато правото на достъп до адвокат, и по-специално с буква б) от тази разпоредба, която предвижда, че тези лица имат право техният адвокат да присъства и да участва ефективно по време на разпитите им. Ако не е направен отказ от правото на достъп до адвокат при спазване на условията по член 9 от тази директива, държавите членки можели да дерогират прилагането на правото на присъствие на адвокат по време на разпита на съответните лица само при изключителни обстоятелства, изрично предвидени в член 3, параграф 6 от посочената директива, и по-специално в буква б) от тази разпоредба, а именно когато е наложително предприемането на незабавни действия от страна на разследващите органи, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателното производство.
25 Комисията изтъква, че правото на общуване с адвокат преди разпита и на разпит в негово присъствие, предвидено в член 3, параграф 3, букви а) и б) от Директива 2013/48, е безусловно, като единствените дерогации от тези права са изрично предвидени в член 3, параграф 6 от посочената директива. Съответно според тази институция член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2013/48 задължава държавите членки да гарантират присъствието на адвокат по време на разпита, освен ако не са изпълнени условията по член 3, параграф 6 от същата директива.
26 Комисията счита, че думата „присъства“, употребена в член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2013/48, трябва да се разбира като отнасяща се до физическото присъствие на адвоката. Предвиденото в тази разпоредба изискване адвокатът да „участва ефективно“ по време на разпита, потвърждавало това тълкуване. В това отношение препращането към националното право в посочената разпоредба не се отнасяло до присъствието на адвоката, а само до реда и условията за неговото участие. Освен това, що се отнася до разпита или съдебното заседание, в съображение 25 от Директива 2013/48 не се споменавала комуникацията от разстояние. От съображение 24 от тази директива следвало, че помощта на адвокат от разстояние, а именно по телефона, можело да се организира само по изключение за леки нарушения. Тази възможност обаче била ясно ограничена до производства, в които обвиняемият не е разпитван от правоохранителен орган.
27 Комисията оспорва и довода на Унгария, че това тълкуване на член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2013/48 пораждало опасност от злоупотреба и положение, при което разпитът не можел да се проведе навреме, което забавяло наказателното производство и можело да се отрази и на другите права на заподозрения или обвиняемия или на правата на други засегнати лица, като например пострадалите. Според Комисията само опасността от злоупотреба с право не може да обоснове поставянето на правото на достъп до адвокат в зависимост от общо условие, което противоречи на текста и целта на член 3 от Директива 2013/48. Всъщност посочената институция счита, че за да се предотврати тази опасност от злоупотреба, може да се предвиди служебно назначаване на адвокат, който да подпомага заподозрените или обвиняемите.
28 В писмената си защита Унгария твърди, че унгарското законодателство е в съответствие с разпоредбите на Директива 2013/48. Всъщност член 3, параграф 3, буква б) от тази директива изисквал единствено заподозрените или обвиняемите да могат да имат достъп до адвокат, ако желаят това, без обаче да трябва по време на разпита винаги физически да присъства адвокат. Поради това от тази разпоредба не следвало, че ако съответното лице не желае да се ползва от правото по време на разпита му да присъства адвокат, то в такъв случай разпитът не би могъл да се проведе. Освен това от текста на член 3, параграф 3, буква б) от посочената директива, и по-специално от израза „[к]огато адвокатът взема участие по време на разпит“ следвало, че адвокатът не трябва винаги да участва по време на разпита.
29 Унгария счита, че застъпеното от Комисията тълкуване на член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2013/48 би направило на практика задължително присъствието на адвокат по време на разпита, освен ако съответното лице не се откаже от него. Обстоятелството обаче, че адвокатът фактически не присъства при определено процесуално действие, не може да представлява обща пречка за извършването на процесуални действия, които са задължителни на всеки етап от производството. Правото на Съюза не можело да води до налагане на задължение на държавите членки, което би имало за последица да възпрепятства извършването на каквото и да било процесуално действие, когато отсъствието на адвокат се дължи на това, че заподозреният или обвиняемият е действал умишлено и недобросъвестно. Следователно правото на присъствие на адвокат не можело да бъде абсолютно и практиката на ЕСПЧ не налагала абсолютно изискване адвокатът да присъства по време на разпита.
30 Унгария счита, че член 3, параграф 6 от Директива 2013/48, като изключение от член 3, параграф 3 от нея, не изброява случаите, в които може да се дерогира задължителното присъствие на адвокат по време на разпита на заподозрения или обвиняемия, а случаите, в които няма основание на това лице да се предоставя възможност за достъп до адвокат. Съответно, когато на посоченото лице е предоставена възможност да присъства адвокат, но то не е пожелало да се ползва от това право, отсъствието на адвокат по време на разпита, независимо от причината за това, не представлявало изключение, което да трябва да отговаря на условията по член 3, параграф 6 от Директива 2013/48. Ето защо не следвало да се приема, че унгарското законодателство дерогира, на основание на тази разпоредба, установения в член 3, параграф 3, буква б) от тази директива принцип, тъй като то не освобождавало органите от задължението да уведомят адвоката и не ограничавало възможността съответното лице да упълномощи адвокат по свой избор или да поиска назначаването на адвокат на всеки етап от производството.
31 Според Унгария разпитът на заподозрения или на лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъпление, може да се проведе само ако на адвоката е дадена възможност да участва ефективно при извършването на процесуалното действие, но или той не е пожелал да се ползва от правото си да присъства, или засегнатото лице не е сметнало, че участието му е необходимо. Съответно унгарското законодателство позволявало по изключение заподозреният или лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъпление, да бъде разпитано при отсъствието на адвокат, когато последният не се яви на разпита в срок от най-малко два часа от момента, в който е бил уведомен. Освен това изтичането на този срок не водело до началото на разпита, тъй като засегнатото лице можело да откаже да даде обяснения, след като е било уведомено за правата си.
32 Унгария добавя, че националният законодател е изменил Наказателно-процесуалния кодекс със закон, приет на 26 ноември 2024 г. и обнародван на 4 декември 2024 г., с който в този кодекс е въведен член 387/A. Тази нова разпоредба имала за цел именно да отговори на очакванията на Комисията по отношение на Директива 2013/48, тъй като била насочена към засилване на необходимите гаранции за разпитите, провеждани в отсъствието на адвокат, макар според тази държава членка такива гаранции вече да са били предвидени в унгарското законодателство преди това изменение.
33 В писмената си реплика Комисията счита, че новият член 387/A от Наказателно-процесуалния кодекс продължава да не е в съответствие с Директива 2013/48 и по никакъв начин не променя факта, че член 387, параграф 3 от този кодекс разрешава, извън условията, предвидени в член 3, параграф 6, буква б) от тази директива, разпита на заподозрения или на лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъпление, без присъствието на адвокат. При всички положения, тъй като член 387/A влязъл в сила на 4 декември 2024 г., тоест близо два месеца след предявяването на иска в настоящото производство, Съдът не можел да го вземе предвид, тъй като от постоянната съдебна практика следвало, че наличието на неизпълнение на задължения трябва да се преценява единствено с оглед на положението на съответната държава членка към момента на изтичането на срока, даден в мотивираното становище.
34 В писменото си становище при встъпване Чешката република изтъква, че макар в подкрепа на иска си Комисията да твърди, че правото на присъствието на адвокат по време на разпит може да бъде ограничено само по императивни съображения, това схващане не се подкрепя от практиката на ЕСПЧ, на която се основава член 3 от Директива 2013/48. В това отношение от решение на ЕСПЧ от 23 февруари 2010 г., Yoldaș с/у Турция (CE:ECHR:2010:0223JUD 002750304, § 52), следвало, че определящо с оглед на целта на член 6, параграф 3, буква в) от ЕКПЧ било не действителното присъствие на адвокат по време на разпита, а възможността заинтересованото лице да упражни ефективно правото си на достъп до адвокат, да избере свободно последния, който би могъл да присъства по време на разпита, и да бъде надлежно информирано за това право.
35 Според тази държава членка доводът на Комисията, че опасността от злоупотреба може да бъде предотвратена, като се гарантира, че ще бъде назначен наличен служебен адвокат с оглед на предоставянето на правна помощ, ако избраният от заподозрения или обвиняемия адвокат не е на разположение, означавал държавите членки да бъдат принудени на основание Директива 2013/48 да назначат на посоченото лице служебен адвокат.
36 В отговора си на това писмено становище при встъпване Комисията възразява, че когато е сезиран с конкретен случай, ЕСПЧ преценява във всеки отделен случай справедливостта на националното производство като цяло. Нещата обаче не стояли така, когато пред Съда е образувано производство за установяване на неизпълнение на задължения от страна на държава членка във връзка с нарушение на член 3, параграф 6 от Директива 2013/48. Тъй като тази разпоредба определяла именно условията, при които държавите членки могат временно да дерогират прилагането на правата, предвидени в член 3, параграф 3 от тази директива, всяка национална правна уредба, която не отговаря на тези условия, била в противоречие с член 3, параграф 6. Съответно несъвместимостта на национално законодателство с посочената директива сама по себе си била достатъчна, за да се установи нарушение на последната, без да е необходимо във всеки конкретен случай да се преценява справедливостта на производството, провеждано въз основа на това национално законодателство, като цяло.
Съображения на Съда
37 Член 3, параграф 1 от Директива 2013/48 установява основния принцип, че заподозрените и обвиняемите имат право на достъп до адвокат в срок и по начин, които им позволяват реално и ефективно да упражнят правата си на защита (решение от 14 май 2024 г., Стачев, C‑15/24 PPU, EU:C:2024:399, т. 47 и цитираната съдебна практика).
38 Този принцип е конкретизиран в член 3, параграф 2 от посочената директива, съгласно който заподозрените и обвиняемите имат право на достъп до адвокат без неоправдано забавяне, и във всички случаи, считано от настъпването на по-ранния от четири конкретни момента, изброени в букви a)—г) от тази разпоредба. Освен това в член 3, параграф 3 от посочената директива се уточняват в букви а)—в) елементите, включени в правото на достъп до адвокат (решение от 14 май 2024 г., Стачев, C‑15/24 PPU, EU:C:2024:399, т. 48).
39 Съответно съгласно член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2013/48 държавите членки гарантират, че заподозрените или обвиняемите имат право техният адвокат да присъства и да участва ефективно по време на разпитите им. Това участие се осъществява в съответствие с процедурите по националното право, при условие че тези процедури не засягат ефективното упражняване и същността на посоченото право.
40 Съответно, макар от член 3, параграф 3, буква б), второ изречение във връзка със съображение 25 от Директива 2013/48 да следва, както правилно изтъква Унгария, че „ефективното участие“ на адвоката по време на разпита се осъществява в съответствие с процесуалните правила, предвидени в националното право, това изрично препращане към правните системи на държавите членки се отнася единствено до „ефективното участие“, а не до „присъствието“.
41 От това следва, от една страна, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 47 и 48 от заключението си, че препращането към националните процесуални правила в член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2013/48 се отнася единствено до ефективното участие на адвоката по време на разпита на заподозрения или обвиняемия. Следователно с това препращане се цели не да се позволи на държавите членки да ограничат, извън предвидените в член 3, параграф 3, буква б) от тази директива условия, самото присъствие на адвоката на този разпит, както счита Унгария, а само да се предвидят редът и условията за участието му.
42 От друга страна, тъй като в Директива 2013/48 няма никакво определение на думата „присъствие“, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика значението и обхватът на термините, за които правото на Съюза не дава никакво определение и не препраща към правото на държавите членки, трябва да се определят в съответствие с обичайното им значение в общоупотребимия език, като се държи сметка за контекста, в който те се използват, и за целите, преследвани от правната уредба, от която те са част (решение от 16 юли 2026 г., Knocknamona и Massey, C‑27/25 и C‑356/25, EU:C:2026:596, т. 40 и цитираната съдебна практика).
43 В това отношение следва да се отбележи най-напред, че в обичайното си значение в общоупотребимия език думата „присъствие“ означава дадено лице по принцип физически или фактически да е на определено място в определен момент, като антонимът на тази дума е „отсъствие“.
44 По-нататък, що се отнася до контекста, в който се използва тази дума, следва да се отбележи, от една страна, че тя е употребена по-специално в съображение 25 от Директива 2013/48, в което се уточнява, че държавите членки следва да гарантират, че заподозрените и обвиняемите имат право адвокатът им да присъства и ефективно да участва по време на разпитите им от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган, включително по време на съдебните заседания.
45 От друга страна, от член 3, параграф 5 във връзка със съображение 30 от тази директива следва, че в случай на географска отдалеченост на заподозрения или обвиняемия държавите членки могат временно да дерогират правото на това лице на достъп до адвокат без неоправдано забавяне след задържането му и само в досъдебната фаза на наказателното производство, но че докато действа тази временна дерогация компетентните органи не трябва по-специално да разпитват лицето. От това следва, че „достъпът до адвокат“ по смисъла на посочения член 3 изисква адвокатът да присъства, по принцип физически, по време на разпита на заподозрения или обвиняемия.
46 Освен това член 3, параграф 3, буква а) във връзка със съображения 23 и 44 от посочената директива предвижда по същество, че заподозрените или обвиняемите трябва да имат правото да се срещат насаме и да осъществяват връзка с представляващия ги адвокат на всеки етап, включително преди разпита от полицията или от друг правоохранителен орган или от съдебен орган. От това следва, че законодателят на Съюза е искал да разграничи предоставеното на тези лица „право да осъществяват връзка“ с адвоката си, което може да бъде упражнено чрез телекомуникационни средства, от тяхното „право да се срещат“ с този адвокат, което, напротив, изисква по принцип физическото му присъствие. Същото важи и за присъствието на адвоката по време на разпита, в който той трябва да може да участва ефективно.
47 Накрая, що се отнася до целите на Директива 2013/48, от съображения 4, 6 и 54 от нея следва, че целта ѝ е по-специално прилагането на принципа на взаимно признаване на актовете по наказателни дела, което предполага, че държавите членки имат взаимно доверие в системите си за наказателно правосъдие. От това следва също, че законодателят на Съюза е взел предвид факта, че укрепването на това взаимно доверие изисква подробни правила в областта на защитата на процесуалните права и гаранции, произтичащи по-специално от Хартата и от ЕКПЧ.
48 В това отношение ЕСПЧ постановява, че заподозреният трябва да се ползва от физическото присъствие на своя адвокат по време на първоначалните разпити, провеждани от полицията, и по време на последващите разпити, провеждани в хода на досъдебното производство. Това присъствие трябва да позволи на адвоката да предостави на лицето не абстрактна, а ефективна и конкретна помощ, и по-специално да гарантира, че правото на защита на разпитвания заподозрян няма да бъде нарушено (вж. в този смисъл ЕСПЧ, 9 ноември 2018 г., Beuze с/у Белгия, CE:ECHR:2018:1109JUD007140910, § 134, ЕСПЧ, 23 май 2019 г., Doyle с/у Ирландия, CE:ECHR:2019:0523JUD005197917, § 74, ЕСПЧ, 4 юни 2019 г., Farrugia с/у Малта, CE:ECHR:2019:0604JUD006304113, § 97, и ЕСПЧ, 18 януари 2022 г., Atristain Gorosabel с/у Испания, CE:ECHR:2022:0118JUD001550815, § 49).
49 При това положение следва да се приеме, че понятието „присъствие“ на адвокат по смисъла на член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2013/48 означава, че заподозрените и обвиняемите имат право техният адвокат да присъства, по принцип физически, по време на разпита им.
50 При все това не може да се изключи, че при определени извънредни обстоятелства присъствието на адвоката може да бъде осигурено с други средства, по-специално цифрови, при условие че те гарантират пълното и ефективно упражняване на правото на защита.
51 Правото по време на разпита да присъства адвокат, обаче може да бъде предмет на временни дерогации. Така в съответствие с член 3, параграф 6 от Директива 2013/48 при изключителни обстоятелства и само в досъдебната фаза на наказателното производство държавите членки могат да използват временна дерогация от прилагането на правата, предвидени в член 3, параграф 3 от тази директива, доколкото това е обосновано предвид конкретните обстоятелства по делото от поне една от двете посочени в букви а) и б) от член 3, параграф 6 „наложителни причини“. Първата от тези причини е наличието на „неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице“. Втората причина е налице, „когато е наложително предприемането на незабавни действия от страна на разследващите органи, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателното производство“.
52 В случая следва да се констатира, че унгарската правна уредба предвижда, че разследващият орган или прокуратурата може да започне разпита на заподозрения, когато избраният или назначен адвокат не се яви в срок от най-малко два часа от момента, в който е бил уведомен.
53 От това следва, че противно на изискванията по член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2013/48, тази правна уредба не гарантира присъствието на адвокат и ефективното му участие по време на разпита.
54 Остава да се определи дали това законодателство може да се разглежда като временна дерогация от задължението по член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2013/48, която отговаря на условията по член 3, параграф 6 от нея. В това отношение следва да се констатира, че посоченото законодателство дерогира общо правото на заподозрените или на лицата, за които има обосновано предположение, че са извършили престъпление, да бъдат разпитвани в присъствието на адвокат, когато последният не се яви на разпита в срок от най-малко два часа от момента, в който е бил уведомен, без то да обвързва тази дерогация с условията по член 3, параграф 6 от Директива 2013/48, и по-специално с една от двете наложителни причини, посочени съответно в букви а) и б) от член 3.
55 От системата и от целите на тази директива обаче следва, че временните дерогации на правото на достъп до адвокат, които могат да бъдат предвидени от държавите членки, са изброени изчерпателно в член 3, параграфи 5 и 6 от нея (решение от 12 март 2020 г., VW (Право на достъп до адвокат в случай на неявяване), C‑659/18, EU:C:2020:201, т 42).
56 Що се отнася до системата на Директива 2013/48, като разпоредба, дерогираща принципите, установени с член 3, параграфи 1—3 от тази директива, член 3, параграф 6 от нея трябва да се тълкува буквално. Освен това член 8 от тази директива, озаглавен „Общи условия за прилагане на временни дерогации“, има предвид, що се отнася до правото на достъп до адвокат, само дерогациите по член 3, параграфи 5 или 6 от нея. Съображения 30—32 от Директива 2013/48 също препращат само към тези дерогации (решение от 12 март 2020 г., VW (Право на достъп до адвокат в случай на неявяване), C‑659/18, EU:C:2020:201, т. 43).
57 Що се отнася до целите на Директива 2013/48, от една страна, от съображения 4 и 6 от нея следва, че целта ѝ е по-специално да укрепи взаимното доверие на държавите членки в системите им за наказателно правосъдие, за да се приложи съответно принципът на взаимно признаване на решенията по наказателни дела, чийто обхват зависи в голяма степен от редица фактори, които включват механизмите за защита на правата на заподозрените или обвиняемите. От друга страна, от съображения 8 и 52 от тази директива следва, че тя има за цел и да гарантира общо равнище на правото на справедлив съдебен процес на заподозрените или обвиняемите в целия Съюз, по-специално що се отнася до правото на достъп до адвокат в наказателното производство.
58 Тълкуването на член 3 от Директива 2013/48 като позволяващ на държавите членки да предвиждат други дерогации на правото на достъп до адвокат извън изчерпателно изброените в член 3 обаче би противоречало на тези цели, както и на системата на тази директива и на самия текст на посочения член 3 и би лишило това право от полезно действие (решение от 12 март 2020 г., VW (Право на достъп до адвокат в случай на неявяване), C‑659/18, EU:C:2020:201, т. 45).
59 При това положение следва да се констатира, че национално законодателство, което по принцип позволява заподозрените или лицата, за които има обосновано предположение, че са извършили престъпление, да бъдат разпитвани в отсъствието на адвокат, ако той не се яви в срок от най-малко два часа от момента, в който е бил уведомен, не попада в обхвата на изчерпателно изброените в Директива 2013/48 причини за временно дерогиране на това право и поради това нарушава член 3, параграф 6, буква б) във връзка с член 3, параграф 3 от тази директива, доколкото тази дерогация от правото на присъствие на адвоката и на ефективното му участие по време на разпита не е обусловена от констатацията, че е наложително предприемането на незабавни действия от страна на разследващите органи, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателното производство.
60 Този извод не може да бъде оборен с нито един от доводите на Унгария.
61 От една страна, следва да бъде отхвърлен доводът на Унгария, че посоченото в точка 59 от настоящото решение ограничение на правото на достъп до адвокат е обосновано, когато заподозреният или лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъпление, е задържано, доколкото съгласно унгарското законодателство в тази хипотеза разпитът на това лице трябва да се проведе в срок от 24 часа, считано от началото на задържането, без да може да се надвишават 72 часа. Ето защо според тази държава членка е налице опасност от възпрепятстване на наказателното производство, която обосновава провеждането на разпит, когато не е избран адвокат или адвокатът не се яви в определения срок.
62 Несъмнено от съображение 28 от Директива 2013/48 следва, че волята на законодателя на Съюза е била, когато заподозрените или обвиняемите са задържани, държавите членки да вземат необходимите мерки, за да гарантират, че тези лица са в състояние ефективно да упражнят правото си на достъп до адвокат, включително като им осигурят адвокатска защита, ако те нямат адвокат, освен ако лицата не са се отказали от това право.
63 Както обаче правилно изтъква Комисията, съответната държава членка има няколко възможности, които отговарят на изискванията на Директива 2013/48, за да предотврати опасността от възпрепятстване на наказателното производство, която произтича от това, че заподозреният или обвиняемият не е избрал адвокат или от това, че избраният адвокат не се е явил в определения срок. Най-напред, при изключителните обстоятелства, посочени в член 3, параграф 6 от Директива 2013/48, по-специално когато е наложително предприемането на незабавни действия от страна на разследващите органи, за да се предотврати сериозно възпрепятстване на наказателното производство, тези органи могат да проведат разпита в отсъствието на адвокат. По-нататък, ако тези условия не са изпълнени и компетентните органи считат, че все пак е необходимо да се проведе разпит, те могат да назначат служебно наличен адвокат, за да компенсират липсата на избор на адвокат от заподозрения или обвиняемия или невъзможността избраният адвокат да присъства на този разпит. Накрая, когато заподозреният или обвиняемият се откаже от правото си на достъп до адвокат при условията, предвидени в член 9 от тази директива, разпитът също може да се проведе в отсъствието на адвокат.
64 Наличието на тези различни възможности е свидетелство за това, че зачитането на правото на достъп до адвокат, предвидено в член 3, параграф 3, буква б) от Директива 2013/48, не предполага непременно задължение за съответната държава членка да предвиди служебно назначаване на адвокат, който да подпомага задържаното лице по време на разпита му.
65 Следователно не може да се поддържа, че продължаването на разпита в отсъствието на адвоката би могло да се обоснове с обстоятелството, че непосочването на адвокат от заподозрения или от лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъпление, или неявяването на адвоката в определения срок, би могло да представлява шиканиране от страна на заподозрения или обвиняемия и би създало опасност от възпрепятстване на наказателното производство.
66 От друга страна, що се отнася до довода на Унгария, свързан с приемането на нов член 387/A в Наказателно-процесуалния кодекс, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика наличието на неизпълнение на задължения трябва да се преценява с оглед на положението в съответната държава членка към момента на изтичане на определения в мотивираното становище срок и последващи промени не могат да се вземат предвид от Съда (решение от 1 август 2025 г., Комисия/Испания (Директива за равновесието между професионалния и личния живот), C‑70/24, EU:C:2025:615, т. 58 и цитираната съдебна практика).
67 В случая с мотивираното становище от 14 юли 2023 г. Комисията приканва Унгария да изпълни задълженията си, посочени в това становище, в срок от два месеца, считано от получаването му.
68 От това следва, че в случая Унгария не може надлежно да оспорва неизпълнението на задълженията си, като се позовава на изменение на Наказателно-процесуалния кодекс, обнародвано на 4 декември 2024 г., тоест след изтичането на този срок.
69 От всички изложени по-горе съображения следва, че като не е приела необходимите разпоредби, за да се съобрази с член 3, параграф 6, буква б) във връзка с член 3, параграф 3 от Директива 2013/48, Унгария не е изпълнила задълженията си по тази директива.
По второто твърдение за нарушение: липса на транспониране на член 9 от Директива 2013/48
Доводи на страните
70 В исковата си молба Комисията твърди, че Унгария не е изпълнила задълженията си по Директива 2013/48, тъй като не е транспонирала член 9 от нея в своя правен ред. Всъщност унгарското право не предвиждало, че заподозрените или обвиняемите трябва да бъдат уведомени за възможните последици от отказа от правото на достъп до адвокат, както предвижда член 9, параграф 1, буква а) от тази директива, и/или за възможността за оттегляне на първоначалното им решение в съответствие с член 9, параграф 3 от посочената директива.
71 Според тази институция възможността, която унгарското право оставя на заподозрените и обвиняемите да не упражнят правото си на достъп до адвокат, има същите последици като формалния отказ от това право, така че за тази възможност би трябвало да се прилагат изискванията относно всеки отказ, по-специално от това право, предвидени в член 9 от Директива 2013/48, като в противен случай тези изисквания ще бъдат заобиколени или поне сериозно застрашени.
72 Всъщност използваният в член 9 термин „отказ“ трябвало да се тълкува в смисъл, че обхваща както формалния, така и неформалния отказ от посоченото право.
73 Според Комисията предоставените с Директива 2013/48 права трябва да бъдат гарантирани конкретно и ефективно и по този начин да се даде възможност на заподозрените и обвиняемите да бъдат в състояние да вземат информирано решение относно своята защита на всички етапи от производството. За тази цел унгарската правна система, която по отношение на правото на достъп до адвокат предвижда неотменимо право, което заподозреният или обвиняемият е свободен да упражни или да не упражни, трябва да предвижда достатъчно гаранции за тези лица, когато те решат да не упражнят това право, тъй като такова решение води до лишаването им от ефективна адвокатска защита.
74 В писмената си защита Унгария изтъква, че разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс предвиждат на заподозрения или обвиняемия да бъде дадена пълна информация за неговите права и задължения. В това отношение тази държава членка поддържа, че заподозрените и обвиняемите в действителност нямат възможност да се откажат от правото си на достъп до адвокат, тъй като това право е неотменимо съгласно унгарското право. Съответно, когато процесуалното представителство е задължително, компетентните органи назначавали адвокат, който да ги подпомага. За сметка на това, когато процесуалното представителство не е задължително, заподозрените или обвиняемите били свободни да решат дали желаят да бъдат подпомагани от адвокат или да поискат назначаването на адвокат. Следователно решението да не бъдат подпомагани от адвокат, не представлявало отказ от правото на достъп до адвокат, а просто означавало, че заподозрените или обвиняемите не желаят да упражнят това право.
75 Следователно не било необходимо член 9 от Директива 2013/48 да бъде транспониран в унгарския правен ред, тъй като нямало хипотеза, в която заподозрените или обвиняемите да могат надлежно да се откажат от правото на достъп до адвокат и която да изисква те да бъдат уведомени за тази възможност.
76 Освен това Унгария твърди, че макар разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс вече да позволяват на заподозрените или обвиняемите да получат пълна информация за правото си на защита, обхватът на информацията, която трябва да им бъде предоставена, е изяснен в новия член 387/А от този кодекс. От посочената разпоредба следвало, че тези лица трябва да бъдат уведомени за правото си да откажат да дават обяснения, по-специално в отсъствието на техния адвокат, и да поискат присъствието на адвокат по всяко време. Съответно, ако засегнатото лице заяви, че не желае да дава обяснения, новият член 387/A предвиждал, че разпитът се прекратява. За сметка на това, ако това лице, без да е подпомагано от адвокат, даде обяснения, след като е било уведомено, че има право да не го прави, тази нова разпоредба уточнявала, че вследствие на това то прави информиран отказ от присъствието на адвокат и следователно от правото да отговаря на въпросите само в присъствието на адвокат. Съответно целта на новия член 387/A от Наказателно-процесуалния кодекс била да се засилят гаранциите за заподозрените или обвиняемите по време на разпитите, провеждани в отсъствието на адвокат, за да може Унгария да изпълни в по-голяма степен изискванията на Комисията.
Съображения на Съда
77 Като начало по същите причини като изложените в точки 66—68 от настоящото решение следва да се отхвърли доводът на Унгария, свързан с приемането на новия член 387/A от Наказателно-процесуалния кодекс.
78 Следователно трябва да се вземе предвид единствено националната правна уредба, която е била в сила преди изтичането на срока, определен в мотивираното становище.
79 Член 9, параграф 1 от Директива 2013/48 предвижда две условия, които трябва да бъдат изпълнени при евентуалния отказ на заподозрения или обвиняемия от правото му на достъп до адвокат.
80 Съответно съгласно буква а) от тази разпоредба заподозреният или обвиняемият трябва да е получил информация относно съдържанието на правото на достъп до адвокат и възможните последици от отказа от това право, като се уточнява, че информацията, която може да бъде предоставена устно или писмено, трябва да е ясна и достатъчна, както и да е дадена на прост и разбираем език. Освен това съгласно буква б) от посочената разпоредба отказът трябва да е направен доброволно и недвусмислено.
81 Съгласно член 9, параграф 3 от Директива 2013/48 държавите членки гарантират, че заподозрените или обвиняемите могат впоследствие да оттеглят отказа на всеки етап от наказателното производство и че те са уведомени за тази възможност.
82 В това отношение, макар съгласно унгарското право правото на достъп до адвокат да се счита за неотменимо право, безспорно е, че заподозрените или обвиняемите могат да решат да не го упражняват. Както обаче правилно изтъква Комисията, последицата от решението на обвиняемия да не упражнява това право е, че той трябва да се защитава без помощта на адвокат. Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точки 90 и 91 от заключението си, на практика такова решение има същия резултат като отказ по смисъла на член 9 от Директива 2013/48.
83 Що се отнася до довода на Унгария, че отказът от правото на достъп до адвокат в наказателното производство не е изрично признат в тази държава членка, следва да се припомни, че фактът, че определено правно понятие не съществува в дадена държава членка, не може да освободи посочената държава членка от задължението ѝ да приеме законови, подзаконови и административни мерки, за да гарантира правилното транспониране на всички разпоредби на тази директива. Всъщност, както принципът на правна сигурност, така и необходимостта да се гарантира цялостното прилагане на директивите от правна, а не само от фактическа гледна точка, налагат всички държави членки да възпроизвеждат предписанията на разглежданата директива в ясна, точна и прозрачна правна рамка, която предвижда задължителни разпоредби в засегнатата от тази директива област. Държавите членки имат такова задължение, за да не се допусне каквото и да било изменение на положението, съществуващо в тях към даден момент, и с оглед да се гарантира, че всички правни субекти в Съюза, включително тези от държавите членки, в които не съществува определено правно понятие, посочено в директива, във всички случаи знаят ясно и точно кои са техните права и задължения (вж. по аналогия решение от 1 август 2025 г., Комисия/Испания (Директива за равновесието между професионалния и личния живот), C‑70/24, EU:C:2025:615, т. 64).
84 Ето защо следва да се констатира, че като до изтичането на определения в мотивираното становище срок не е приела законовите разпоредби, необходими за транспониране на член 9 от Директива 2013/48 в правния си ред, Унгария не е изпълнила задълженията си по тази директива.
85 От всички изложени по-горе съображения следва, че като не е приела необходимите разпоредби, за да се съобрази, от една страна, с член 3, параграф 6, буква б) във връзка с член 3, параграф 3 от Директива 2013/48 и от друга страна, с член 9 от тази директива, Унгария не е изпълнила задълженията си по посочената директива.
По съдебните разноски
86 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е поискала Унгария да бъде осъдена да заплати съдебните разноски и последната е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на посочената институция.
87 В съответствие с член 140, параграф 1 от този процедурен правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Поради това Чешката република следва да понесе направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Като не е приела необходимите разпоредби, за да се съобрази, от една страна, с член 3, параграф 6, буква б) във връзка с член 3, параграф 3 от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане и от друга страна, с член 9 от тази директива, Унгария не е изпълнила задълженията си по посочената директива.
2) Осъжда Унгария да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.
3) Чешката република понася направените от нея съдебни разноски.
Подписи
* Език на производството: унгарски.