<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-727/16</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016TJ0727</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:88">EU:T:2018:88</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>19</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>19</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20180221">21.2.2018 г.</DATE> — Дело T‑727/16</HT></P><P><HT TYPE="SC">Repower/EUIPO — repowermap.org (REPOWER)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия съд</HT> (пети състав)</P><P><DATE ISO="20180221">21 февруари 2018 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Марка на Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Решение на апелативен състав за оттегляне на предходно решение</KEYWORD><KEYWORD>Член 80 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 103 от Регламент (ЕС) 2017/1001)</KEYWORD><KEYWORD>Общ правен принцип, допускащ оттеглянето на незаконосъобразен административен акт</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑727/16</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Repower AG</HT>, установено в Брузио (Швейцария), за което се явяват R. Kunz-Hallstein и H. P. Kunz-Hallstein, адвокати,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)</HT>, за която се явява J. Crespo Carrillo, в качеството на представител,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS><P>като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд, е</P><INTERVENERS><P><HT TYPE="BOLD">repowermap.org</HT>, установено в Берн (Швейцария), за което се явява P. González-Bueno Catalán de Ocón, адвокат,</P></INTERVENERS></PARTIES><P>с предмет жалба против решението на пети апелативен състав на EUIPO от <DATE ISO="20160803">3 август 2016 г.</DATE> (преписка R 2311/2014‑5 (REV), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни repowermap.org и Repower,</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),</P><P>състоящ се от: D. Gratsias, председател, A. Dittrich и P. G. Xuereb (докладчик), съдии,</P><P>секретар: E. Coulon,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20161010">10 октомври 2016 г.</DATE>,</VISA><VISA>предвид писмения отговор на EUIPO, подаден в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20170227">27 февруари 2017 г.</DATE>,</VISA><?PAGE NO="2"?><VISA>предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20170221">21 февруари 2017 г.</DATE>,</VISA><VISA>предвид писмените въпроси на Общия съд към страните и отговорите им на тези въпроси, подадени в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20170731">31 юли</DATE> и <DATE ISO="20170814">14 август 2017 г.</DATE>,</VISA><VISA>като взе предвид, че в триседмичния срок, считано от връчването на съобщението за приключване на писмената фаза на производството, страните не са поискали да се насрочи съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устната фаза на производството,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20090626">26 юни 2009 г.</DATE> съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от <DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 година</DATE> относно марката на Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="078" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 78, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), изменен (заменен от Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20170614">14 юни 2017 година</DATE> относно марката на Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="154" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2017">ОВ L 154, 2017 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), жалбоподателят Repower AG получава от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) защита в Европейския съюз на международна регистрация № 1020351 на словната марка REPOWER.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Стоките и услугите, за които е получена защита за тази марка, попадат в класове 4, 9, 37, 39, 40 и 42 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от <DATE ISO="19570615">15 юни 1957 г.</DATE> и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>клас 4: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Електрическа енергия, включително електрическа енергия, произведена с използване на биогаз; електрическа енергия, произведена с използване на водата, вятъра и слънцето<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>,</P></ITEM><ITEM><P>клас 9: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Научни, навигационни, геодезични, фотографски, кинематографични, оптични, теглилни, измервателни, сигнални, контролни, надзорни, животоспасяващи и учебни апарати и уреди; апарати и уреди за провеждане, комутиране, трансформиране, акумулиране, регулиране и управление на електричество; апарати за записване, предаване или възпроизвеждане на звук или образ; магнитни носители на данни, записващи дискове; автомати за продажба и механизми за автомати за продажба с предплащане; касови апарати, сметачни машини, оборудване за обработка на данни и компютри, пожарогасители; електрически уреди и инструменти (в този клас), тоест силнотокова електроапаратура, електроапаратура за провеждане, трансформиране, акумулиране, регулиране и управление на електричество, слаботокова електроапаратура, електроапаратура за пренос на разстояние; фотоволтаични елементи; противопожарни аларми; електрически уреди за наблюдение, алармени системи против кражби, инсталации за контрол на сгради, видео инсталации; домофони и звънци; радио- и телевизионни инсталации; високочестотни и регулиращи технически инсталации, информационно оборудване за обработка на информация (компютри); аналогови връзки, интернет връзки, електронни устройства за телефонно общуване; електронни устройства за общуване между участниците; клетъчни телефони, радиотелефони, телефонни апарати и факсове; контакти, комутатори, командни табла, звукопроводи, електрически кабели, електропроводими влакна, прекъсвачи<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>,</P></ITEM><?PAGE NO="3"?><ITEM><P>клас 37: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Строителство; ремонти; монтажни услуги; изграждане, ремонт и поддръжка на преносни и разпределителни инсталации, инсталации за средно и ниско напрежение, инсталации за обществено осветление, както и на електрически инсталации; услуги за поддръжка във връзка с електронните инсталации в строителни обекти и предприятия; монтаж, поддръжка и ремонт на електронни инсталации; изграждане, ремонт и поддръжка на електроразпределителни инсталации; монтаж, поддръжка и ремонт на компютърно оборудване, по-специално на информационни мрежи; инсталиране, поддръжка и ремонт в областта на далекосъобщителните инсталации, заключващи инсталации и за управление на комутатори; услуги във връзка със сградно отопление; инсталиране и поддръжка на трансформаторни станции и електроразпределителни инсталации; монтаж и поддръжка на улично осветление; изграждане, инсталиране и поддръжка на големи паркове за високопроизводителни термопомпи; електромери и дистанционни релета (теле релета) за клиентите; инсталиране на мрежови компоненти (компютърно оборудване) за доставчиците на далекосъобщителни услуги; инсталиране, поддръжка и ремонт на компютърно оборудване в областта на далекосъобщенията; технически консултации във връзка със строителството; консултации в областта на посочените услуги<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>,</P></ITEM><ITEM><P>клас 39: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Транспорт; опаковане и съхраняване на стоки; организиране на пътувания; разпределение на енергия; доставка на компютърно оборудване; професионални консултации във връзка с преноса (разпределението) на енергия; консултации в областта на посочените услуги<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>,</P></ITEM><ITEM><P>клас 40: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Производство на енергия<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>,</P></ITEM><ITEM><P>клас 42: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Научни и технологически услуги и свързани с тях изследователски и проектантски услуги; услуги за промишлени анализи и изследвания; проектиране и разработване на компютърен софтуер и хардуер; проектиране в областта на електроразпределението, електрическите инсталации, инсталациите за сигурност и съобщителните инсталации; професионални консултации във връзка с компютърни системи; техническа експертиза на електрически инсталации; инженерни услуги и услуги за проверка на качеството в областта на дейностите по сертифициране, отчитане, служебна информация и контрол на инсталации във връзка с енергоснабдяването; инсталация, поддръжка и обслужване на софтуер в областта на далекосъобщенията и командните операции; измервания на показатели за качество на мрежи; конфигуриране на активни компоненти (софтуер) в информационни мрежи; организация на централното обезопасяване на данни; разработване и инсталиране на софтуер за свързване на телефонни инсталации към компютърна мрежа и компютърно-телефонно интегриране; консултации в областта на посочените услуги при смяна на жилището; качествен контрол; консултации в сферата на енергоспестяването, и по-точно информация относно потреблението на електроенергия<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130603">3 юни 2013 г.</DATE> встъпилата страна repowermap.org представя искане за обявяване на недействителност на оспорваната марка на основание член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 59, параграф 1, буква а) от Регламент 2017/1001) във връзка с член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2017/1001). Тя твърди, че оспорваната марка е описателна и лишена от отличителен характер по отношение на всички стоки и услуги, за които се отнася.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140709">9 юли 2014 г.</DATE> отделът по отмяна уважава искането за обявяване на недействителност за следните услуги, за които се отнася оспорваната мярка, попадащи в класове 37 и 42:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>клас 37: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Строителство; ремонти; монтажни услуги; изграждане, ремонт и поддръжка на преносни и разпределителни инсталации, инсталации за средно и ниско напрежение, инсталации за обществено осветление, както и на електрически инсталации; изграждане, ремонт и поддръжка на електроразпределителни инсталации; инсталиране и поддръжка на<?PAGE NO="4"?> трансформаторни станции и електроразпределителни инсталации; монтаж и поддръжка на улично осветление; изграждане, инсталиране и поддръжка на големи паркове за високопроизводителни термопомпи; консултации в областта на посочените услуги<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>,</P></ITEM><ITEM><P>клас 42: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Технологически услуги и свързани с тях изследователски и проектантски услуги; техническа експертиза на електрически инсталации; инженерни услуги в областта на дейностите по сертифициране, отчитане, служебна информация и контрол на инсталации във връзка с енергоснабдяването<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Отделът по отмяна отхвърля искането за обявяване на недействителност за останалите стоки и услуги, за които се отнася оспорваната мярка (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>останалите стоки и услуги<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>). Във връзка с описателния характер на оспорваната мярка този отдел посочва, че следва да се провери дали думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>repower<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> се отличава от гледна точка на средния англоезичен потребител в Съюза с пряка и конкретна връзка със стоките и услугите, за които се отнася оспорваната марка. Той счита, че думата може да се разбира в смисъла на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>повторно пускане в действие, и по-специално: оборудване (на плавателен съд) с нов мотор<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>възстановяване или замяна на източника на енергия или двигателя на нещо, напр. автомобил или електроцентрала<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, както и че думата се използва единствено, от една страна, във връзка с двигателите и от друга страна, в областта на енергетиката, и по-специално във връзка с енергийните инсталации. При това положение отделът по отмяна приема, че думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>repower<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> информира непосредствено англоезичните потребители, че посочените в точка 4 по-горе услуги са предназначени за повторното пускане в действие или за замяната на двигател или източник на енергия в енергийна инсталация или са с предмет такова повторно пускане в действие или такава замяна. Отделът по отмяна счита също, че останалите стоки и услуги нямат връзка с повторното пускане в действие или замяната на двигатели, нито пък със замяната на източник на енергия в енергийна инсталация. Що се отнася до отличителния характер на оспорваната марка, отделът по отмяна посочва, че встъпилата страна не е доказала, че думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>repower<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> се използва обичайно в търговския оборот за означаване на останалите стоки и услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140908">8 септември 2014 г.</DATE> встъпилата страна подава пред EUIPO жалба срещу решението на отдела по отмяна на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 (впоследствие членове 66—71 от Регламент 2017/1001).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> пети апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>). Във връзка с описателния характер на оспорваната марка най-напред апелативният състав отбелязва, че стоките и услугите, за които тя се отнася, са насочени основно за средния потребител и професионалната аудитория, че нивото на внимание на съответната аудитория варира от обичайно до високо и че следва да се вземе предвид англоезичният потребител от Съюза, тъй като оспорваната марка се състои от дума на английски. На следващо място апелативният състав напомня дефинициите на думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>repower<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, дадени от отдела по отмяна, и отхвърля доводите на встъпилата страна относно значението на тази дума. Накрая, в точка 34 от решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> той приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>в заключение [апелативният състав] счита, че представените от [встъпилата страна] доказателства не позволяват да се установи, че [оспореният] знак се използва текущо в областта на енергетиката и описва свойства на останалите стоки и услуги<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>. Във връзка с отличителния характер на оспорваната марка апелативният състав счита, че не е било доказано, че оспорваният знак се използва обикновено във връзка със стоките и услугите, за които се отнася тази марка, поради което счита, че той може да се възприема като марка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160426">26 април 2016 г.</DATE> встъпилата страна подава жалба против решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> в секретариата на Общия съд. Настоящото дело е образувано под номер T‑188/16.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Със съобщение от <DATE ISO="20160622">22 юни 2016 г.</DATE> пети апелативен състав уведомява страните, че след подаването на жалбата пред Общия съд по дело Т‑188/16, repowermap/EUIPO — Repower (REPOWER) апелативният състав е констатирал, че решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> е опорочено поради недостатъчни мотиви по смисъла на член 75 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 94 от Регламент 2017/1001). Този състав уточнява, че поради недостатъчните мотиви и в приложение на член 80 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 103 от Регламент 2017/1001) той счита, че е уместно да оттегли решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE>, за да извърши задълбочен анализ на отличителния и описателния характер на оспорваната марка с оглед на визираните от този знак стоки и услуги. Посоченият състав приканва страните да представят становища относно намерението му да оттегли решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Жалбоподателят представя становището си на <DATE ISO="20160705">5 юли 2016 г.</DATE> По същество той твърди, че тъй като разпоредителната част на решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> не е била изменена, е било възможно мотивите му да се доразвият съгласно условията по член 83 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 107 от Регламент 2017/1001), съгласно който при липсата на процедурни разпоредби в Регламент № 207/2009, Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от <DATE ISO="19951213">13 декември 1995 година</DATE> за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1995">ОВ L 303, 1995 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189) (отменен с Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430 на Комисията от <DATE ISO="20170518">18 май 2017 година</DATE> за допълнение на Регламент № 207/2009 и за отмяна на регламенти № 2868/95 и (ЕО) № 216/96 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="205" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2017">ОВ L 205, 2017 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), Регламент (ЕО) № 2869/95 на Комисията от <DATE ISO="19951213">13 декември 1995 година</DATE> относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="33" DATE.PUB="1995">ОВ L 303, 1995 г., стр. 33</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 13) (отменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20151216">16 декември 2015 година</DATE> за изменение на Регламент № 207/2009 и Регламент № 2868/95 и за отмяна на Регламент № 2869/95 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="341" PAGE.FIRST="21" DATE.PUB="2015">ОВ L 341, 2015 г., стр. 21</REF.DOC.OJ>) или в Регламент (ЕО) № 216/96 на Комисията от <DATE ISO="19960205">5 февруари 1996 година</DATE> за установяване на процедурни правила за организацията на дейността на апелативните състави към Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="028" PAGE.FIRST="11" DATE.PUB="1996">ОВ L 28, 1996 г., стр. 11</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 221), изменен с Регламент (EO) № 2082/2004 на Комисията от <DATE ISO="20041206">6 декември 2004 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="360" PAGE.FIRST="8" DATE.PUB="2004">ОВ L 360, 2004 г., стр. 8</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 64) (отменен с Делегиран регламент 2017/1430), EUIPO взема предвид общоприетите в тази област принципи в държавите членки. За сметка на това той счита, че оттеглянето на решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> на основание член 80 от Регламент № 207/2009, който не съществува или вече е отпаднал от консолидираната редакция на Регламент № 297/2009, публикувана онлайн в базата данни EUR-Lex, не е възможно, тъй като с посочения член се създават само правомощия за проверителите на EUIPO и липсата на мотиви не представлява процесуално нарушение по смисъла на член 80 от Регламент № 207/2009. Накрая, жалбоподателят твърди, че от решението на големия апелативен състав на EUIPO от <DATE ISO="20090428">28 април 2009 г.</DATE> (преписка R 323/2008‑G) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>решението на големия апелативен състав<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>) е видно, че решения на EUIPO, против които има висяща пред Общия съд жалба, не могат да бъдат оттегляни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Встъпилата страна представя становище на <DATE ISO="20160720">20 юли 2016 г.</DATE> Тя подчертава, че тъй като член 80 от Регламент № 207/2009 е специално правило, е приложим той, а не общите принципи, към които препраща член 83 от Регламент № 207/2009. Тя също отбелязва, че отговорът на въпроса дали недостатъчните мотиви представляват процесуално нарушение, е несигурен и че е налице значителна вероятност оттеглянето на решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> поради недостатъчни мотиви да е недопустимо. Тя счита, че с оглед на тези обстоятелства най-удачно е да продължи производството пред Общия съд по дело Т‑188/16, repowermap/EUIPO — Repower (REPOWER).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20160803">3 август 2016 г.</DATE> пети апелативен състав на EUIPO оттегля решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>обжалваното решение<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>). Той изяснява, че противно на изразените от страните съмнения, член 80 от Регламент № 207/2009 продължава да се прилага след влизането в сила на Регламент 2015/2424. Освен това той отбелязва, че EUIPO е била задължена да мотивира решенията си, като по-специално анализира мотивите за отказ с оглед на съответните стоки и услуги, поради което недостатъчните мотиви в решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> са явна процедурна грешка по смисъла на член 80 от Регламент № 207/2009, която следва да бъде отстранена.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Искания на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Жалбоподателят иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното решение,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>EUIPO иска от Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Встъпилата страна по същество иска от Общия съд да отхвърли жалбата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Жалбоподателят сочи по същество четири основания. Първото е изведено от липсата на правен фундамент на самия акт. Второто е изведено от липсата на компетентност на апелативните състави да оттеглят решенията си. Третото е изведено от нарушение на член 80 от Регламент № 207/2009, на насоките за разглеждане на EUIPO, както и на принципите на добра администрация, правна сигурност и сила на пресъдено нещо. Накрая, четвъртото е изведено от липсата на мотиви.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първото основание, изведено от липсата на правен фундамент</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Жалбоподателят отбелязва, че член 80, параграф 1 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 103, параграф 1 от Регламент 2017/1001), от който апелативният състав черпи основание, за да оттегли решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE>, вече не е бил в сила към момента на постановяване на обжалваното решение. Според жалбоподателя изменението на член 80, параграф 1 от Регламент № 207/2009 с Регламент 2015/2424 влиза в сила едва от <DATE ISO="20171001">1 октомври 2017 г.</DATE> До тази дата член 80, параграф 1 от изменения Регламент № 207/2009 не бил в сила. Това обяснявало защо в консолидираната редакция на Регламент № 207/2009 член 80, параграф 1 от Регламент № 207/2009 е бил заличен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>EUIPO поддържа, че обжалваното решение се основава на член 80 от Регламент № 207/2009 в редакцията му отпреди измененията с Регламент 2015/2424 (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>член 80 от предишната редакция на Регламент № 207/2009<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>). Встъпилата страна обаче твърди, че в момента на постановяване на обжалваното решение в сила е бил член 80, параграф 1 от Регламент № 207/2009. Тя добавя, че дори този член да не бил в сила, това не означавало, че<?PAGE NO="7"?> обжалваното решение няма правно основание. Член 83 от Регламент № 207/2009, който отпраща към общите принципи, можел да бъде правно основание, тъй като сред тези принципи е и възможността на администрацията при определени условия да поправя своите решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Безспорно е, че правното основание, упоменато в обжалваното решение, е член 80, параграф 1 от Регламент № 207/2009, както и че този член е изменен с Регламент 2015/2424.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Първото изречение от член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Когато Службата е извършила вписване в регистъра или е взела решение, което съдържа явна процедурна грешка по вина на Службата, тя прави нужното вписването да бъде заличено или решението да бъде отменено<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Член 80, параграф 1, първо изречение от Регламент № 207/2009 след изменението му с Регламент 2015/2424 (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>член 80, параграф 1 от новата редакция на Регламент № 207/2009<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>) вече предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Когато Службата е извършила вписване в регистъра или е взела решение, което съдържа явна грешка по вина на Службата, тя прави нужното вписването да бъде заличено или решението да бъде отменено<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Следователно член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 се отнася за решенията, съдържащи явна процедурна грешка, докато член 80, параграф 1 от новата редакция на Регламент № 207/2009 се отнася за решенията, съдържащи явна грешка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че в точка 13 от обжалваното решение апелативният състав е посочил, че в <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>[с]ъответствие с член 80, параграф 1 от Регламент № 207/2009, когато Службата постанови решение, същото може да бъде оттеглено в случай, че съдържа явна грешка по вина на Службата<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>В точка 16 от обжалваното решение обаче апелативният състав е подчертал, че член 75 от Регламент № 207/2009, съгласно който решенията на апелативните състави трябва да се мотивират, е процесуална разпоредба, че решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> е недостатъчно мотивирано и че тези недостатъчни мотиви представляват явна процедурна грешка по смисъла на член 80 от Регламент № 207/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>В този смисъл, след като апелативният състав е положил усилия да квалифицира недостатъчните мотиви в решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> като явна процедурна грешка, следва да се приеме, че посоченото в обжалваното решение правно основание е член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009, както впрочем EUIPO потвърждава в писмения си отговор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>От член 4, първа алинея от Регламент 2015/2424 следва, че този регламент влиза в сила на <DATE ISO="20160323">23 март 2016 г.</DATE> От член 4, втора алинея от същия регламент обаче следва също, че изменението в член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 влиза в сила, считано едва от <DATE ISO="20171001">1 октомври 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Това обаче не означава, както по същество твърди жалбоподателят, че член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 е бил заличен, считано от влизането в сила на Регламент 2015/2424 на <DATE ISO="20160323">23 март 2016 г.</DATE> до влизането в сила на изменението на <DATE ISO="20171001">1 октомври 2017 г.</DATE> Това означава само, че до <DATE ISO="20171001">1 октомври 2017 г.</DATE> се прилага член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Действително в консолидираната редакция на Регламент № 207/2009, публикувана онлайн в базата данни EUR-Lex в преходния период, посочен в точка 27 по-горе, отчитаща измененията, внесени с Регламент 2015/2424, член 80 от Регламент № 207/2009 съдържа само един параграф, а именно параграф 3 (понастоящем член 103, параграф 3 от Регламент 2017/1001). Както обаче отбелязва самият жалбоподател, посочената консолидирана редакция включва на първа страница следното уточнение:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>От редакцията на Регламент 2015/2424, публикувана в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT>, следва, че член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 продължава да се прилага в момента на постановяване на обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Поради това първото основание трябва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По второто основание, изведено от липсата на компетентност на апелативните състави да оттеглят решенията си</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Жалбоподателят сочи, че дори член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 да е бил приложим, апелативният състав не е бил компетентен да постанови обжалваното решение. В тази връзка, първо, той твърди, че видно от член 80, параграф 3 от предишната редакция на Регламент № 207/2009, правомощието за оттегляне на актове, посочено в параграф 1 от този член, е предоставено единствено на службите на EUIPO, посочени в член 58, параграф 1 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 66, параграф 1 от Регламент 2017/1001). Апелативният състав в качеството си на орган, разглеждащ жалби, нямал право да оттегля постановените от него решения. Второ, жалбоподателят сочи, че част А, раздел 6, точка 1.2 от насоките за разглеждане на EUIPO, посветен на правото на оттегляне, не предвижда, че апелативните състави могат да оттеглят решенията си. Трето, той сочи, че от точка 23 от решението на големия апелативен състав също следва, че член 80 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 не трябва да се прилага в производството по обжалване, а следователно и от апелативните състави.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя. Запитана дали член 80, параграф 3 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 е бил приложим в момента на постановяване на обжалваното решение, EUIPO отговаря, че той не е бил приложим. Обратно, встъпилата страна твърди в писмения си отговор, че той е бил приложим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Най-напред следва да се отбележи, че член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 предоставя право на оттегляне на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Службата<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, а следователно и на апелативните състави, които са неин орган. Доводите на жалбоподателя, че това не е така, са неубедителни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Действително, първо, следва да се отбележи, че видно от член 1, точка 74 от Регламент 2015/2424 във връзка с член 4 от този регламент, член 80, параграф 3 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 е бил заменен, считано от <DATE ISO="20160323">23 март 2016 г.</DATE>, с нов параграф 3, който се отнася до делегирането на правомощия на Европейската комисия. Също от разпоредбите на Регламент 2015/2424 следва, че член 80, параграф 3 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 става, считано от <DATE ISO="20171001">1 октомври 2017 г.</DATE>, член 80, параграф 4 от новата редакция на Регламент № 207/2009. От това изглежда следва, че член 80, параграф 3 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 е бил заличен, считано от <DATE ISO="20160323">23 март 2016 г.</DATE> до <DATE ISO="20171001">1 октомври 2017 г.</DATE> Същевременно не може да се приеме, че това е било намерението на законодателя.<?PAGE NO="9"?> Напротив, следва да се приеме, че член 80, параграф 3 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 и член 80, параграф 3 от новата редакция на Регламент № 207/2009 са съществували едновременно от <DATE ISO="20160323">23 март 2016 г.</DATE> до <DATE ISO="20171001">1 октомври 2017 г.</DATE>, и следователно че член 80, параграф 3 от предишната версия на Регламент № 207/2009 е бил приложим в момента на постановяване на обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Член 80, параграф 3 от предишната редакция на Регламент № 207/2009, на който се позовава жалбоподателят, гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>Настоящият член не засяга правото на страните да подадат жалба съгласно членове 58 и 65, нито възможността, съгласно реда и условията, определени в регламента за прилагане, да се коригират евентуални езикови грешки или грешки при транскрипцията и явни грешки в решенията на Службата или грешки по вина на Службата при регистрацията на марката или при публикуването на тази регистрация<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Член 80, параграф 3 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 следователно препраща към член 58 от същия регламент, но и към член 65 от него (понастоящем член 72 от Регламент 2017/1001).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Макар член 58, параграф 1 от Регламент № 207/2009 да изброява решенията на службите на EUIPO, които могат да бъдат обжалвани пред нея, и макар сред тези решения да не фигурират решенията на апелативните състави, член 65, параграф 1 от този регламент (понастоящем член 72, параграф 1 от Регламент 2017/1001) гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>[ж]алби срещу решенията на апелативните състави във връзка с жалби могат да се подават пред Общия съд<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Следователно, тъй като член 80, параграф 3 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 препраща не само към разпоредбите относно обжалването пред апелативните състави, а и относно обжалването пред Общия съд на решенията на тези състави, жалбоподателят неправилно твърди, че от член 80, параграф 3 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 следва, че правото на оттегляне, посочено в параграф 1 от този член, е предоставено само на изброените в член 58 от Регламент № 207/2009 служби на EUIPO. Напротив, от препращането в член 80, параграф 3 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 към член 65 от същия регламент следва, че правото на оттегляне, предвидено в член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009, се предоставя и на апелативните състави.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Второ, следва да се отбележи, че част А, раздел 6, точка 1.2 от насоките за разглеждане на EUIPO, на който се позовава жалбоподателят, предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>решенията за оттегляне/заличаване се приемат от дирекцията или отдела, извършили вписването или постановили решението, и [че тези решения] подлежат на обжалване в съответствие с член 58, параграф 2 от Регламент № 207/2009<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>. [неофициален превод]</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Действително посочените разпоредби от насоките за разглеждане на EUIPO, които се отнасят до правото на оттегляне, не упоменават апелативните състави. Тези насоки обаче представляват единствено кодифициране на определена линия на поведение, която самата EUIPO предлага да възприеме. Затова техните указания сами по себе си не могат нито да имат предимство над разпоредбите на Регламент № 207/2009 и Регламент № 2868/95, нито дори да повлияят на тълкуването им от съда на Съюза. Напротив, техният прочит трябва да бъде съобразен с разпоредбите на Регламент № 207/2009 и Регламент № 2868/95 (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120627">27 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Interkobo/СХВП — XXXLutz Marken (my baby)</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑523/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:326">EU:T:2012:326</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Следователно от разпоредбите на насоките за разглеждане на EUIPO, посочени от жалбоподателя, не би могъл да се направи изводът, че апелативните състави нямат право да оттеглят решенията си, след като от член 80, параграф 3 от предишната редакция на Регламент<?PAGE NO="10"?> № 207/2009 във връзка с член 65 от същия регламент следва, че правото на оттегляне, предвидено в член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009, се предоставя и на апелативните състави.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Трето, следва да се отбележи, че точка 23 от решението на големия апелативен състав, на която се позовава жалбоподателят, гласи, че:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>След внасяне на жалбата единствено компетентни да постановят решение по делото са апелативните състави, докато органът, постановил обжалваното решение, вече не е компетентен. От този момент решение по делото може да постанови единствено съставът. След като се запознае с делото, той евентуално може да го препрати на съответния орган за предприемане на действия. След внасянето на жалба, проверителят, постановил обжалваното решение, може да го измени само при спазване на стриктните условия, предвидени в член 61 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 69 от Регламент 2017/1001). Следователно той е обвързан от производството по преразглеждане, предвидено в тази разпоредба, и не може по собствена инициатива да вземе решение за прилагане на разпоредби за оттегляне като тези по член 80 от Регламент № 207/2009, които са приложими извън рамките на производството по обжалване<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>От точка 23 от решението на големия апелативен състав следва само, че според последния проверителят не може да оттегли собственото си решение, ако против него е била подадена жалба пред апелативен състав. В тази точка апелативният състав не се произнася относно правото на оттегляне на самите апелативни състави. Точка 23 от решението на големия апелативен състав следователно е ирелевантна в случая.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Освен това следва да се подчертае, че Общият съд вече е приел, че наличието на висяща жалба против решение на Комисията пред него в момента, в който това решение е било оттеглено, не е пречка за неговото оттегляне (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150715">15 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Socitrel и Companhia Previdente/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑413/10 и T‑414/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:500">EU:T:2015:500</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0187">187</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Няма основание да се счита, че положението би трябвало да е по-различно по отношение на решението на апелативен състав. Напротив, следва да се приеме, че когато Общият съд установи липса на основание за произнасяне по същество вследствие на оттеглянето на обжалвано пред него решение на апелативен състав, той имплицитно приема, че апелативните състави са компетентни да оттеглят своите решение и могат да направят това, въпреки че тези решения са предмет на обжалване пред Общия съд (определения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141021">21 октомври 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gappol Marzena Porczyńska/СХВП — Gap (ITM) (GAPPol)</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑125/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:1121">EU:T:2014:1121</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150727">27 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deere и Münch/СХВП (EXHAUST-GARD)</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑236/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:567">EU:T:2015:567</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170614">14 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Márquez Alentà/EUIPO — Fiesta Hotels &amp; Resorts (Изображение на мравка)</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑657/16</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:425">EU:T:2017:425</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Оттук следва, че жалбоподателят неправилно твърди, че апелативните състави не са компетентни да оттеглят собствените си решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Поради това второто основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третото основание, изведено от нарушение на член 80 от предишната редакция на Регламент № 207/2009, на насоките за разглеждане на EUIPO, както и на принципите на добра администрация, правна сигурност и сила на пресъдено нещо</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Жалбоподателят твърди, че липсата на мотиви не попада в приложното поле на член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009, тъй като това не е процедурна грешка, а грешка при прилагане на материалноправната уредба. В това отношение той се позовава на част А, раздел 6, точка 1.1 от насоките за разглеждане на EUIPO, посветен на<?PAGE NO="11"?> правото на оттегляне, от която по-специално е видно, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>[с]ледва да се прави разграничение между процедурните грешки и грешките по същество, които не могат да са основание за оттегляне<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> [неофициален превод]. Жалбоподателят сочи също, че съгласно част А, раздел 6, точка 1.3.1 от насоките за разглеждане на EUIPO решение, което е предмет на обжалване пред апелативен състав, не може да бъде оттегляно. Този принцип трябвало да се прилага по аналогия за решенията на апелативните състави. Жалбоподателят твърди също, че възможността за кой да е орган свободно да изменя предмета на спора в рамките на производство, което е в ход, била несъвместима с принципите на добра администрация, правна сигурност и сила на пресъдено нещо. Освен това в отговорите си на писмени въпроси на Общия съд жалбоподателят сочи, на първо място, че общият правен принцип, който допуска оттеглянето на незаконосъобразен административен акт, на който се позовават EUIPO и встъпилата страна в писмените си отговори, не можел да бъде правно основание на обжалваното решение. Той сочи, на второ място, че мотивите на решение от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE>, които препращат към решението на отдела по отмяна, са достатъчни, както и че съгласно съдебната практика апелативният състав не е имал задължение да мотивира решението си по отношение на всяка стока или услуга.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>EUIPO твърди, че решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> е било опорочено поради липсата на мотиви, а липсата на мотиви представлява явна процедурна грешка. В това отношение тя сочи, че в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111018">18 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Reisenthel/СХВП — Dynamic Promotion (Щайги и кошове)</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑53/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:601">EU:T:2011:601</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) Общият съд констатира, че нарушението на правото на защита представлява грешка, която засяга производството, довело до приемането на решението, и следователно може по същество да опорочи това решение. В това решение Общият съд извел също така общ принцип на правото, съгласно който е допустимо оттеглянето с обратно действие на незаконосъобразен административен акт, породил субективни права, стига институцията, издала акта, да изпълнява условията относно спазването на разумен срок и на оправданите правни очаквания на ползващото се от акта лице (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111018">18 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Щайги и кошове</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑53/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:601">EU:T:2011:601</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В случая апелативният състав действал в разумен срок и спазил оправданите правни очаквания на ползващото се от акта лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>В това отношение EUIPO сочи, че постановяването на подлежащо на обжалване пред Общия съд решение няма характеристиките на конкретни уверения или на конкретни, безусловни и непротиворечиви сведения, които да могат да породят у жалбоподателя оправдани очаквания и правото да се позове на принципа на защита на оправданите правни очаквания. Това важало в още по-голяма степен, поради това че предвид липсата на мотиви, решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> било явно незаконосъобразен административен акт. В допълнение според EUIPO възможността за обжалване на решенията на апелативните състави пред Общия съд, както и самото наличие в приложимия закон на разпоредба, предвиждаща изрично оттеглянето, а именно член 80 от Регламент № 207/2009, изключвали възможността за позоваване в настоящия случай на принципа на защита на оправданите правни очаквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>EUIPO подчертава също, че постановяването на обжалваното решение е било в съответствие не само с текста на член 80 от Регламент № 207/2009, но и с целта на тази разпоредба, тъй като, ако апелативният състав не бе постановил обжалваното решение, EUIPO би трябвало да констатира липсата на мотиви в писмения си отговор по дело Т‑188/16, repowermap/EUIPO — Repower (REPOWER), с предмет жалбата против решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> В най-добрия случай новото решение щяло да може да бъде постановено едва към края на 2017 г., докато в резултат от постановяване на обжалваното решение новото решение вече могло да бъде постановено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Накрая EUIPO твърди, че апелативните състави не са обвързани от насоките за разглеждане на EUIPO и че обжалваното решение не нарушава принципа на добра администрация.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Встъпилата страна сочи, че Общият съд следва да тълкува понятието процедурна грешка по смисъла на член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009, и подчертава, че апелативният състав е спазил принципа на правна сигурност, тъй като решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> е било оттеглено в разумен срок и тъй като мотивите на това решение са били явно недостатъчни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>От обжалваното решение е видно, че апелативният състав го постановява, поради това че в решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> той не е изпълнил задължението за мотивиране на своите решения, и по-специално задължението си да анализира основанията за отказ с оглед на стоките и услугите, за които се отнася оспорената марка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Ето защо, на първо място, следва да се определи дали липсата на мотиви може да съставлява явна процедурна грешка по смисъла на член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Общият съд е уточнил, че процедурната грешка по смисъла на член 80, параграф 1 от предишната редакция Регламент № 207/2009 е грешка, която има процедурни последици (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110315">15 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ifemy’s/СХВП — Dada &amp; Co Kids (Dada &amp; Co. kids)</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑50/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:90">EU:T:2011:90</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110909">9 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Biodes/СХВП — Manasul Internacional (LINEASUL)</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑598/10</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:458">EU:T:2011:458</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Общият съд също така е подчертал, че разглеждането на въпросите по съществото на спора и дори изменението на взетото от апелативния състав решение не може да се направи в рамките на член 80 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090701">1 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Okalux/СХВП — Messe Düsseldorf (OKATECH)</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑419/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:238">EU:T:2009:238</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110909">9 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>LINEASUL</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑598/10</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:458">EU:T:2011:458</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Освен това в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111122">22 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>mPAY24/СХВП — Ultra (MPAY24)</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑275/10</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:683">EU:T:2011:683</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) Общият съд е счел, че поправката на решение на апелативен състав, с което към това решение се добавя точка относно описателния характер на оспорваната марка за обхванатите от нея стоки и услуги, засяга самата същност на поправеното решение. Поради това Общият съд стига до извода не само че тази поправка не е можела да бъде внесена на основание член 53 от Регламент № 2868/95 (понастоящем член 102, параграф 1 от Регламент 2017/1001), който предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>могат да се поправят само езикови грешки, грешки при преписване и явни грешки<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, но и че не е можела да бъде извършена на основание член 80 от предишната редакция на Регламент № 207/2009, тъй като в случая не са били изпълнени условията за прилагането му, понеже не е била допусната явна процедурна грешка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>По делото, приключило с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111122">22 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>MPAY24</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑275/10</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:683">EU:T:2011:683</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), добавената от апелативния състав точка в поправката цели да допълни мотивите на поправеното решение. От това съдебно решение следва, че допълването на мотивите на решението засяга самата му същност и липсата на мотиви не може да се счита за процедурна грешка по смисъла на член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Този извод не се поставя под въпрос от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111018">18 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Щайги и кошове</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑53/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:601">EU:T:2011:601</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), на което се позовава EUIPO. В точка 37 от това решение Общият съд приема, че нарушението на правото на защита представлява грешка, която засяга производството, довело до приемането на решението на апелативния състав, и която следователно може по същество да опорочи това решение. От тази констатация и съдебната практика, съгласно която понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>явна грешка<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> не би могло да се отнася до грешка, която може по същество да опорочи решението, Общият съд стига до извода, че нарушението на правото на защита не представлява явна грешка по смисъла на член 39 от Регламент (ЕО) № 2245/2002 на Комисията от <DATE ISO="20021021">21 октомври 2002 година</DATE> за прилагане на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета за промишления дизайн на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="341" PAGE.FIRST="28" DATE.PUB="2002">ОВ L 341, 2002 г., стр. 28</REF.DOC.OJ>;<?PAGE NO="13"?> Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 39, стр. 14), която може да бъде поправена. Поради това точка 37 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111018">18 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Щайги и кошове</NAME.CASE> (<NO.CASE>Т‑53/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:601">EU:T:2011:601</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) не позволява да се направи никакъв извод по въпроса дали липсата на мотиви може да съставлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>явна процедурна грешка<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> по смисъла на член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>От изложеното следва, че апелативният състав не е можел да основе обжалваното решение на член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>На второ място, следва да се провери дали, както твърди EUIPO, обжалваното решение е можело да се основе на общия правен принцип, закрепен в съдебната практика, съгласно който оттеглянето с обратно действие на незаконосъобразен административен акт, породил субективни права, е допустимо, стига институцията, издала акта, да изпълнява условията относно спазването на разумен срок и на оправданите правни очаквания на ползващото се от акта лице, което е можело да разчита на законосъобразността на последния (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111018">18 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Щайги и кошове</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑53/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:601">EU:T:2011:601</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Най-напред следва да се напомни, че тъй като производството пред апелативните състави е от административно естество (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130711">11 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Metropolis Inmobiliarias y Restauraciones/СХВП — MIP Metro (METRO)</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑197/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:375">EU:T:2013:375</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), постановените от апелативните състави решения са административни по естеството си, както и че с оглед на това апелативните състави по принцип могат да се позовават на общия правен принцип, допускащ оттеглянето на незаконосъобразен административен акт, за да оттеглят своите решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Следва все пак да се определи дали предвид наличието в Регламент № 207/2009 на разпоредба относно оттеглянето на решенията на отделите на EUIPO, оттеглянето на решение на апелативен състав може да се основава на този общ правен принцип.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111018">18 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Щайги и кошове</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑53/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:601">EU:T:2011:601</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), на което се позовава EUIPO, не позволява този въпрос да бъде разрешен. Действително в посоченото решение Общият съд, след като констатира, че решението на апелативен състав, с което се внася поправка, не е можело да бъде прието на основание член 39 от Регламент № 2245/2002, разглежда въпроса дали то е можело да бъде постановено на основание на общия правен принцип, допускащ оттеглянето с обратна сила на незаконосъобразен административен акт. При все това нито в Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от <DATE ISO="20011212">12 декември 2001 година</DATE> относно промишления дизайн на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="003" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2002">ОВ L 3, 2002 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70), нито в Регламент № 2245/2002 съществува разпоредба, еквивалентна на член 80 от Регламент № 207/2009, която да урежда производството по оттегляне на постановени в областта на промишления дизайн решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>В решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070912">12 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>González y Díez/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑25/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:257">EU:T:2007:257</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0097">97</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150918">18 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deutsche Post/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑421/07 RENV</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:654">EU:T:2015:654</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), постановени по дела за държавни помощи, Общият съд е подчертал — след като констатира, че Комисията не може да оттегли решението си на основание член 9 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от <DATE ISO="19990322">22 март 1999 година</DATE> за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="083" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1999">ОВ L 83, 1999 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), който урежда правото на Комисията да оттегля решения — че възможността Комисията да оттегли дадено решение относно държавни помощи, не е ограничена само до ситуацията, визирана в член 9 от този регламент, която е само специфичен израз на общия принцип на правото, допускащ оттеглянето с ретроактивно действие на незаконосъобразен административен акт, който е породил субективни права. Общият съд е добавил, че такова<?PAGE NO="14"?> оттегляне може винаги да бъде извършено, стига институцията, която е автор на акта, да съблюдава условията относно спазването на разумен срок и на оправданите правни очаквания на ползващото се от акта лице, което е можело да разчита на законосъобразността на последния.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Следователно от посочените в точка 64 по-горе съдебни решения следва, че дори в случая на уредено от законодателя производство за оттегляне на актовете на определена институцията последната може да оттегли определен акт на основание на общия правен принцип, допускащ оттеглянето на незаконосъобразни административни актове при спазване на определени условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Освен това, макар да е вярно, както подчертава жалбоподателят, че член 83 от Регламент № 207/2009 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>[п]ри липса на процедурни разпоредби в настоящия регламент, в регламента за прилагането, в правилата за таксите или в процедурния правилник на апелативните състави Службата взема предвид общоприетите в тази област принципи в държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, както и че съгласно съдебната практика този член се прилага само при празнота или двусмислие в процесуалните разпоредби (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100913">13 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Travel Service/СХВП — Eurowings Luftverkehrs (smartWings)</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑72/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2010:395">EU:T:2010:395</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), все пак посоченият член не предвижда, че при наличието на процесуална разпоредба EUIPO не може да вземе под внимание тези принципи. При всички положения, доколкото понятието за явна процедурна грешка не е дефинирано в посочените регламенти, член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 не е лишен от двусмислие и следователно не е достатъчно ясен, за да изключи прилагането на член 83 от Регламент № 207/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>При това положение следва да се определи дали припомнените в точка 60 по-горе условия за прилагане на общия правен принцип, допускащ оттеглянето на незаконосъобразните административни актове, в случая са изпълнени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Що се отнася до спазването на разумния срок, следва да се отбележи, че преценката дали срокът е разумен, трябва да се прави в зависимост от обстоятелствата, характерни за съответното положение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100512">12 май 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bui Van/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>T‑491/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2010:191">EU:T:2010:191</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>В случая страните са били уведомени още на <DATE ISO="20160622">22 юни 2016 г.</DATE>, тоест четири месеца и петнадесет дни след приемането на решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE>, за намерението на апелативния състав да оттегли това решение. Освен това обжалваното решение, с което се оттегля решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE>, е постановено на <DATE ISO="20160803">3 август 2016 г.</DATE>, тоест малко по-малко от шест месеца след постановяването на решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Следователно трябва да се приеме, че решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> е било оттеглено в разумен срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Що се отнася до спазването на принципа на оправданите правни очаквания относно законосъобразността на решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE>, следва да се отбележи, че когато против решението е подадена жалба за отмяна, ползващото се от това решение лице може да има оправдани правни очаквани относно неговата законосъобразност едва когато съдът на Съюза се произнесе с окончателно решение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080212">12 февруари 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>CELF и Ministre de la Culture et de la Communication</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑199/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:79">EU:C:2008:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Освен това от съдебната практика е видно, че ако оттегленият акт съдържа явна незаконосъобразност, ползващото се от този акт лице, в качеството си на добър търговец, е трябвало да се усъмни в неговата законосъобразност и не би могло да се позовава на<?PAGE NO="15"?> оправдани правни очаквания относно законосъобразността на същия (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19910620">20 юни 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cargill/Комисия,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑248/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:264">EU:C:1991:264</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021120">20 ноември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lagardère и Canal+/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑251/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2002:278">EU:T:2002:278</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0147">147</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0149">149</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>EUIPO твърди, че както отбелязва встъпилата страна в жалбата си за отмяна по дело T‑188/16, repowermap/EUIPO — Repower (REPOWER), подадена против решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE>, последното не съдържало мотиви относно връзката между оспорваната марка и стоките и услугите, за които тя се отнася, поради което жалбоподателят не можел да има оправдани правни очаквани относно неговата законосъобразност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>В това отношение следва да се напомни, че видно от постоянната съдебна практика, предвиденото в член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009 задължение за мотивиране има същия обхват като закрепеното в член 296, втора алинея ДФЕС, а целта му е да позволи, от една страна, на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да защитят правата си, и от друга страна, на съда на Съюза да упражни контрол за законосъобразността на решението (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151008">8 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Société des produits Nestlé/СХВП (NOURISHING PERSONAL HEALTH)</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑336/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:770">EU:T:2015:770</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Освен това, апелативният състав не е длъжен да изрази становище по всички доводи, приведени от страните. Достатъчно е да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151008">8 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>NOURISHING PERSONAL HEALTH</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑336/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:770">EU:T:2015:770</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>Накрая, следва също да се напомни, че описателният характер на дадена марка трябва да се преценява по отношение, от една страна, на стоките или услугите, за които е заявена регистрацията на знака, и от друга страна, на възприемането им от съответната аудитория, включваща потребителите на тези стоки или услуги (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161109">9 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Smarter Travel Media/EUIPO (SMARTER TRAVEL)</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑290/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:651">EU:T:2016:651</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Връзката на оспорваната марка със стоките и услугите, за които тя се отнася, следователно е част от правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението относно описателния характер на марката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>Решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> съдържа само една точка, а именно точка 34, отнасяща се до връзката на оспорваната марка с останалите стоки и услуги (вж. т. 7 по-горе). Апелативният състав не дава никакво описание на тези стоки и услуги и на техните характеристики, поради което е невъзможно да се разбере защо е приел, че оспорваната марка не е била описателна по отношение на тези стоки и услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Освен това в писменото становище, излагащо съображенията за обжалване пред апелативния състав, встъпилата страна е изяснила подробно, на около пет страници, защо оспорваната марка е трябвало да бъде счетена за описателна, що се отнася до останалите стоки и услуги. В този смисъл например тя твърди, че оспорваната марка е описателна по отношение на стоките <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>електрическа енергия, включително електрическа енергия, произведена с използване на биогаз; електрическа енергия, произведена с използване на водата, вятъра и слънцето<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, попадащи в клас 4, тъй като думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>repower<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> може да се разбира като цел на тези стоки, а именно определена машина, апарат или друг уред, консумиращ енергия, отново да бъдат захранени с енергия. Встъпилата страна поддържа също, от една страна, че оспорваната марка е описателна по отношение на услугите за производство на електроенергия, попадащи в клас 40, тъй като думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>repower<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> може да се разбира като въвеждане в експлоатация на нови инсталации за производството на електроенергия или замяна на неефикасни енергийни инсталации, а от друга<?PAGE NO="16"?> страна, че тази марка е описателна по отношение на услугите за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>разпределение на енергия; професионални консултации във връзка с преноса (разпределението) на енергия; консултации в областта на посочените услуги<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, попадащи в клас 39, тъй като тези услуги позволяват отново да се задейства или да се поднови разпределението на електроенергия и подобряват енергийната ефективност или показателите за енергоразпределение. Действително, видно от цитираната в точка 75 по-горе съдебна практика, апелативният състав не е длъжен да изрази становище по всички доводи, приведени от страните. При все това точка 34 от решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> очевидно не е достатъчен отговор на доводите на встъпилата страна относно връзката на оспорваната марка с останалите стоки и услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>Освен това, действително когато апелативният състав потвърждава изцяло решението на отдела по отмяна и предвид функционалната приемственост между отделите по отмяна и апелативните състави, за която свидетелства член 64, параграф 1 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 71, параграф 1 от Регламент 2017/1001), това решение, както и мотивите му са част от контекста на постановяване на решението на апелативния състав, контекст, известен на страните, позволяващ на съда да упражни изцяло контрол за законосъобразност на основателността на преценката, извършена от апелативния състав (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150318">18 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Naazneen Investments/СХВП — Energy Brands (SMART WATER)</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑250/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:160">EU:T:2015:160</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Същевременно, ако се допусне, че в случая решението на отделя по отмяна е било достатъчно мотивирано, това не променя факта, че апелативният състав е трябвало да отговори, поне накратко, на подробните доводи на встъпилата страна. Извън това следва да се добави, че от решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> не става ясно, че решението на отдела по отмяна е било изцяло потвърдено от апелативния състав.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>Накрая, жалбоподателят неправилно твърди, че апелативният състав е можел да се задоволи с общи мотиви. Действително Съдът е уточнил, че тази възможност се отнася само до стоки и услуги, които имат помежду си достатъчно непосредствена и конкретна връзка, за да формират категория или група от стоки или услуги с достатъчна хомогенност (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131017">17 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Isdin/Bial-Portela</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑597/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:672">EU:C:2013:672</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). От обжалваното решение обаче не следва нито експлицитно, нито имплицитно, че останалите стоки и услуги формират категория или група от стоки или услуги с достатъчна хомогенност по смисъла на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131017">17 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Isdin/Bial-Portela</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑597/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:672">EU:C:2013:672</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>При това положение пропуските в мотивите на решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> относно връзката на оспорваната марка с останалите стоки и услуги е трябвало да породят у жалбоподателя, в качеството му на добър търговец, съмнения относно законосъобразността на това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>Освен това, след като оттеглянето на незаконосъобразно решение е позволено само при изпълнението на определени условия, не може да се твърди, както прави жалбоподателят, че възможността за кой да е орган свободно да изменя предмета на спора в рамките на производство, което е в ход, би била несъвместима с принципите на добра администрация, правна сигурност и сила на пресъдено нещо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>Извън това общият правен принцип, допускащ оттеглянето на незаконосъобразно решение, е съвместим с принципа на добра администрация. Действително многократно е било постановявано, че поправянето на опорочаващи дадено решение грешки или пропуски е законосъобразно и в интерес на доброто административно управление (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150715">15 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Socitrel и Companhia Previdente/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑413/10 и T‑414/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:500">EU:T:2015:500</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0176">176</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Следва да се добави, че макар принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания да изискват оттеглянето на незаконосъобразния акт в разумен срок и отчитане на степента, в която заинтересованото лице евентуално е имало основание да разчита на законосъобразността на акта, това не променя факта, че подобно оттегляне по принцип е позволено (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060504">4 май 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Обединено кралство</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑508/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:287">EU:C:2006:287</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>Накрая, следва да се отбележи, че решенията на апелативните състави не се ползват със сила на пресъдено нещо, тъй като по-специално, както бе припомнено в точка 61 по-горе, производствата пред EUIPO са административни, а не съдебни (вж. в този смисъл и по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151208">8 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Giand/СХВП — Flamagas (FLAMINAIRE)</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑583/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:943">EU:T:2015:943</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>Освен това следва също да се напомни, че висящността на жалбата против решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> по дело T‑188/16, repowermap/EUIPO — Repower (REPOWER) пред Общия съд в момента, в който това решение е оттеглено, не е била пречка за неговото оттегляне (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150715">15 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Socitrel и Companhia Previdente/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑413/10 и T‑414/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:500">EU:T:2015:500</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0187">187</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>Оттук следва, че установените от съдебната практика, цитирана в точка 60 по-горе, условия в случая са изпълнени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>Въпреки това, независимо от наличието на друго правно основание, грешката при избора на правното основание води до отмяната на съответния акт, когато тя може да има последици по отношение на неговото съдържание по-специално когато опорочава с нередовност производството, приложимо към неговото приемане (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111018">18 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Щайги и кошове</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑53/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:601">EU:T:2011:601</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>Съдебната практика във връзка с прилагането на общия правен принцип, допускащ оттеглянето на незаконосъобразните административни актове, не предвижда особено производство за оттегляне на незаконосъобразен акт (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111018">18 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Щайги и кошове</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑53/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:601">EU:T:2011:601</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>Ето защо следва да се направи изводът, че грешката на апелативния състав при избора на приложимото правно основание не обосновава отмяната на обжалваното решение. Всяко друго разрешение впрочем би било трудно съвместимо с принципа на добро правораздаване. Действително, ако обжалваното решение бъде отменено поради грешка в избора на правно основание, Общият съд би трябвало да отмени и решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE>, което е опорочено поради липсата на мотиви. Това би задължило, от една страна, апелативния състав да постанови ново решение в производството за обявяване на недействителност относно оспорваната марка между repowermap.org и Repower, което вероятно би било идентично с постановеното на <DATE ISO="20160926">26 септември 2016 г.</DATE> вследствие на оттеглянето на решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE>, и от друга страна, жалбоподателя да подаде нова жалба срещу това ново решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>Останалите доводи на жалбоподателите също не са убедителни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>Що се отнася, първо, до доводите, съгласно които, от една страна, член 83 от Регламент № 207/2009 препраща към общите процесуално-правни принципи в държавите членки, а не към общите правни принципи на Съюза и от друга страна, EUIPO била задължена да изложи общите национално-правни принципи, опирайки се на приложимите във всички държави членки без изключение принципи, следва да се отбележи, че общият правен принцип, съгласно който администрацията има възможност да преразглежда и евентуално да оттегля незаконосъобразни административни актове, се основава на правото на държавите членки и е признат още в първите решения на Съда (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19570712">12 юли 1957 г.</DATE>, <NAME.CASE>Algera и др./Обща асамблея</NAME.CASE>, <NO.CASE>7/56<?PAGE NO="18"?> и 3/57—7/57</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1957:7">EU:C:1957:7</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, стр. 115 и 116, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19610322">22 март 1961 г.</DATE>, <NAME.CASE>Snupat/Върховен орган</NAME.CASE>, <NO.CASE>42/59 и 49/59</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1961:5">EU:C:1961:5</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, стр. 160 и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19650713">13 юли 1965 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lemmerz-Werke/Върховен орган</NAME.CASE>, <NO.CASE>111/63</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1965:76">EU:C:1965:76</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, стр. 852). От неговото признаване съществуването на този принцип, основаващ се на правото на държавите членки, се припомня многократно от Съда и Общия съд (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820303">3 март 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Alpha Steel/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>14/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:76">EU:C:1982:76</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001205">5 декември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gooch/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑197/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2000:282">EU:T:2000:282</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070912">12 септември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>González y Díez/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑25/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:257">EU:T:2007:257</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0097">97</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130711">11 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>BVGD/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑104/07 и T‑339/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:366">EU:T:2013:366</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Следователно юрисдикциите на Съюза възприемат последователно позицията, че този принцип е признат в националното право на държавите членки. Жалбоподателят не дава пример за нито една държава членка, в която този принцип не се признава. Той само сочи, че например в Германия принципът на деволутивния ефект означава, че при сезиране на съда с жалба компетентността на предходния орган отпада. При все това този довод не засяга съществуването на принципа, че администрацията има възможност да преразглежда и евентуално да оттегля индивидуални административни актове, а само начините на прилагане на тази възможност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>Що се отнася, второ, до довода, съгласно който принципите например на защита на оправданите правни очаквания, добра администрация и правна сигурност не допускали оттеглянето на решение, което било предмет на обжалване пред Общия съд, тъй като имало опасност двата органа да достигнат до противоположен извод, следва да се отбележи, че в случай на оттегляне на решението на апелативен състав при наличие на подадена пред Общия съд жалба срещу това решение, която следователно е висяща, Общият съд установява липсата на основание за произнасяне по същество във връзка с тази жалба. Следователно няма никаква опасност Общият съд да достигне до противоположен на извода на апелативния състав.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>С оглед на изложеното настоящото основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По четвъртото основание, изведено от липса на мотиви</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>Жалбоподателят твърди, че апелативният състав не е изпълнил задължението си за мотивиране, тъй като не е разгледал изложените пред него доводи. Жалбоподателят сочи, че още в становището си пред апелативния състав е изложил всички доводи, на които се позовава пред Общия съд. Апелативният състав обаче не разгледал в обжалваното решение решението на големия апелативен състав. Той се задоволил да посочи, че член 80, параграф 1 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 все още e приложим и че решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> съдържа процедурна грешка, но не обсъдил останалите доводи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>EUIPO и встъпилата страна не вземат отношение по това основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98</NO.P><TXT>От обжалваното решение следва, че апелативният състав е изложил фактите и правните съображения от съществено значение в контекста на обжалваното решение по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 75 по-горе. Всъщност той посочва, че член 80 от предишната редакция на Регламент № 207/2009 е все още в сила, че EUIPO е била задължена да мотивира решенията си, и по-специално да анализира основанията за отказ с оглед на стоките и услугите, за които се отнася оспорената марка, и че решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE> се оттегля, тъй като е опорочено поради липса на мотиви, съставляваща явна процедурна грешка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99</NO.P><TXT>Апелативният състав не е бил длъжен да обсъди довода, изведен от решението на големия апелативен състав, което в случая е ирелевантно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100</NO.P><TXT>Поради това четвъртото основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101</NO.P><TXT>С оглед на изложеното жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="19"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103</NO.P><TXT>Същевременно съгласно член 135, параграф 1 от Процедурния правилник, когато справедливостта изисква това, Общият съд може да реши страна, която е загубила делото, да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, само част от съдебните разноски на другата страна и дори да не бъде осъдена да ги заплаща. Освен това съгласно член 135, параграф 2 от същия правилник Общият съд може да осъди дори спечелила делото страна да заплати част от или всички съдебни разноски, ако това е оправдано от поведението на спечелилата страна, включително преди образуване на съдебното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104</NO.P><TXT>Освен това следва да се отбележи, че Общият съд може да осъди институция, когато нейното решение не е било отменено, да заплати съдебните разноски поради недостатъци в решението ѝ, които са породили възможността жалбоподателят да го обжалва (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100909">9 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Evropaïki Dynamiki/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑387/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2010:377">EU:T:2010:377</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0177">177</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105</NO.P><TXT>В случая жалбоподателят е загубил делото. Не би му се наложило обаче да подава настоящата жалба, а на встъпилата страна не би се наложило да встъпи по делото, ако не се бе наложило EUIPO да постанови обжалваното решение за оттегляне на решението от <DATE ISO="20160208">8 февруари 2016 г.</DATE>, което е било опорочено поради липса на мотиви. Освен това обжалваното решение неправилно се основава на член 80, параграф 1 от Регламент № 207/2009, което е породило възможността жалбоподателят да подаде настоящата жалба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106</NO.P><TXT>Поради това Общият съд счита, че обстоятелствата по настоящото дело оправдават решението EUIPO да понесе собствените си съдебни разноски и да бъде осъдена да понесе съдебните разноски както на жалбоподателя, така и на встъпилата страна.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Repower AG и repowermap.org.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Gratsias</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Dittrich</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Xuereb</P></SIGNATORY><P>Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20180221">21 февруари 2018 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>