<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-722/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CJ0722</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:577">EU:C:2019:577</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20190710">10.7.2019 г.</DATE> — Дело C‑722/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">Reitbauer и др.</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20190710">10 юли 2019 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: немски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Пространство на свобода, сигурност и правосъдие</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 1215/2012</KEYWORD><KEYWORD>Съдебна компетентност по граждански и търговски дела</KEYWORD><KEYWORD>Изключителна компетентност</KEYWORD><KEYWORD>Член 24, точки 1 и 5</KEYWORD><KEYWORD>Спорове в областта на вещните права върху недвижим имот и в областта на изпълнението на съдебни решения</KEYWORD><KEYWORD>Производство за публична продан на недвижим имот</KEYWORD><KEYWORD>Иск, с който се оспорва разпределението на постъпленията от тази продан</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑722/17</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bezirksgericht Villach (Районен съд Филах, Австрия) с акт от <DATE ISO="20171219">19 декември 2017 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20171227">27 декември 2017 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Norbert Reitebauer,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Dolinschek GmbH,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">B.T.S. Trendfloor Raumausstattungs-GmbH,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Superternehmen K. Maschke GmbH,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Klaus Egger,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Architekt DI Klaus Egger Ziviltechniker GmbH</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Enrico Casamassima</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (първи състав),</P><P>състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на състава, C. Toader (докладчик), A. Rosas, L. Bay Larsen и M. Safjan, съдии,</P><P>генерален адвокат: Е. Танчев,</P><P>секретар: D. Dittert, началник отдел,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20190116">16 януари 2019 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="2"?><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за N. Reitbauer, Dolinschek GmbH, B.T.S. Trendfloor Raumausstattungs-GmbH, Elektrounternehmen K. Maschke GmbH, K. Egger и Architekt DI Klaus Egger Ziviltechniker GmbH, от G. Götz, Rechtsanwalt,</P></ITEM><ITEM><P>за E. Casamassima, от H. Walder, Rechtsanwalt,</P></ITEM><ITEM><P>за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, M. Figueiredo и P. Lacerda, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за швейцарското правителство, от M. Schöll, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от M. Heller и M. Wilderspin, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20190403">3 април 2019 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 24, точки 1 и 5 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Norbert Reitbauer, Dolinschek GmbH, B.T.S. Trendfloor Raumausstattungs-GmbH, Elektrounternehmen K. Maschke GmbH, г‑н Klaus Egger и Architekt DI Klaus Egger Ziviltechniker GmbH (наричани по-нататък заедно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Reitbauer и др.<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) и г‑н Enrico Casamassima, с местоживеене в Италия, относно иск, с който се оспорва разпределението на постъпленията от публична продан на недвижими имот в Австрия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображения 15, 21 и 34 от Регламент № 1215/2012 гласят следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>(15)</NO.P><TXT>Правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. Винаги следва да е налице компетентност на това основание, освен в няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор. Местоживеенето на правния субект трябва да се определя автономно, така че общите правила да се направят по-прозрачни и да се избегнат спорове за компетентност.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(21)</NO.P><TXT>В името на хармоничното правораздаване е необходимо да се сведе до минимум възможността да има успоредни производства, както и да се гарантира, че в различни държави членки няма да се произнасят противоречащи си съдебни решения. Следва да<?PAGE NO="3"?> съществува ясен и ефективен механизъм за решаване на висящи дела (lis pendens) и свързани с тях производства и за отстраняване на проблемите, които произтичат от национални различия като тези във връзка с определянето на времето, към което едно дело се счита за висящо. За целите на настоящия регламент това време следва да се определи автономно.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(34)</NO.P><TXT>Следва да се гарантира приемственост между Конвенция[та] [от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 г.</DATE> относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="1972">OВ L 299, 1972 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>)], Регламент (ЕО) № 44/2001 [на Съвета от <DATE ISO="20001222">22 декември 2000 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="012" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">OВ L 12, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74)] и настоящия регламент и за тази цел следва да се установят преходни разпоредби. Същата нужда от приемственост се прилага и по отношение на тълкуването от Съда на Европейския съюз на Брюкселската конвенция от 1968 г. и на регламентите, които я заменят<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Глава II от посочения регламент е озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Компетентност<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> и включва по-специално раздел 1, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Общи разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, и раздел 2, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Специална компетентност<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>. Член 4, параграф 1 е част от посочения раздел 1 и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>При условията на настоящия регламент, искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 7 от този регламент гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>за целите на настоящата разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>в случая на продажба на стоки, мястото в държава членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени,</P></ITEM><ITEM><P>в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени;</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></TXT><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Съгласно член 24, точки 1 и 5 от същия регламент:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Следните съдилища на държава членка притежават изключителна компетентност независимо от местоживеенето на страните:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на недвижим имот — съдилищата на държавата членка, в която е разположен имотът.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><?PAGE NO="4"?><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>по дела във връзка с изпълнението на съдебни решения — съдилищата на държавата членка, в която съдебното решение е било или трябва да бъде изпълнено<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Австрийското право</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">EO</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>От членове 209—212 от Exekutionsordnung (Кодекс за принудително изпълнение, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>EO<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>) е видно, че разпределението на постъпленията от принудителната продажба на недвижим имот трябва да бъде обсъдено устно. За тази цел кредиторите се поканват да заявят и докажат с документи правата си върху постъпленията от продажбата. В заседанието се проверяват съществуването и редът за предпочтително удовлетворяване на вземанията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>В рамките на процедурата за разпределяне на постъпленията от принудителната продажба, кредиторите и длъжникът могат да възразят срещу някои вземания съгласно член 213 от ЕО. Оспорени могат да бъдат съществуването, редът за удовлетворяване или размерът на предявено вземане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Съгласно член 231, параграф 1 от ЕО съдията се произнася с решение по разпределението относно правните въпроси, повдигнати с възражението. Ако, за да се вземе решение по възражението, трябва да бъдат установени спорни фактически обстоятелства, с решението по разпределението оспорилата страна се приканва да предяви иск, с който да оспори разпределението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Съгласно член 232 от ЕО компетентен да се произнесе по иска, с който се оспорва разпределението, е съдът по изпълнението.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">AnfO</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Съгласно член 1 от Anfechtungsordnung (Кодекс за производството по отменителни искове [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Павлов иск<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>], наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>AnfO<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>), целта на Павловия иск е да бъдат обявени за недействителни единствено по отношение на предявилия такъв иск кредитор правните действия, които увреждат имуществото на длъжника. Правото да се предяви такъв иск, е налице, когато не се е стигнало или не би се стигнало до пълно удовлетворяване на кредитора от имуществото на длъжника, а с този иск има изгледи за такова удовлетворяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>От членове 2 и 3 от AnfO следва, че с Павловия иск могат да се оспорят действия, извършени с намерение за увреждане или за разпиляване на имуществото, а също и при безвъзмездно разпореждане с него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Съгласно член 6 от AnfO Павловият иск може да бъде предявен дори ако спорното действие е извършено въз основа на изпълнителен титул или при изпълнение на съдебно решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Както следва от член 10 от ANFO, Павловият иск може да бъде предявен в рамките на производството за разпределяне на постъпленията от принудителната продажба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Г‑н Casamassima и г‑жа C. са с местоживеене в Рим (Италия) и поне до пролетта на 2014 г. живеят във фактическо съпружеско съжителство. През 2010 г. купуват къща във Филах (Австрия). В имотния регистър като собственик е вписана само г‑жа C.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>След това на Reitbauer и др. е възложен ремонт на имота. Тъй като този ремонт не е платен изцяло, Reitbauer и др. предявяват иск за обезщетение на вреди срещу г‑жа C. Искането е уважено с поредица съдебни решения, първото от които, неокончателно, е постановено в началото на 2014 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140507">7 май 2014 г.</DATE> г‑жа C. признава пред съд в Рим, че има към г‑н Casamassima дълг за заем в размер на <FT TYPE="DECIMAL">349772,95</FT> EUR, чиито условия на погасяване за пет години били договорени със съдебна спогодба. Освен това, за да обезпечи това вземане, г‑жа C. се задължила да учреди ипотека върху имота във Филах.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>С нотариален акт от <DATE ISO="20140613">13 юни 2014 г.</DATE>, съставен във Виена (Австрия), г‑жа C. извършва ново признаване на този дълг. На <DATE ISO="20140618">18 юни 2014 г.</DATE> в имотния регистър е вписано вещно обезпечение върху недвижимия имот в полза на г‑н Casamasisima.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Първото съдебно решение, постановено в полза на Reitbauer и др. в началото на 2014 г. по предявения иск за обезщетение на вреди, придобива изпълнителна сила едва след вписването на вещното обезпечение в полза на г‑н Casamassima, така че обезпеченията на Reitbauer и др. върху имота на г‑жа С., произтичащи от изпълняемостта на това съдебно решение, се нареждат след това на г‑н Casamassima.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150903">3 септември 2015 г.</DATE> съдът в Рим удостоверява съдебната спогодба, сключена между г‑жа C. и г‑н Casamassima като европейско изпълнително основание, в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040421">21 април 2004 година</DATE> за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="143" PAGE.FIRST="15" DATE.PUB="2004">OВ L 143, 2004 г., стр. 15</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 3).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>През февруари 2016 г. г‑н Casamassima иска от Bezirksgericht Villach (Районен съд Филах, Австрия) запитващата юрисдикция, да постанови принудителна продажба на въпросния недвижим имот. От реда за удовлетворяване на кредиторите, който фигурира в имотния регистър, става ясно, че цената от <FT TYPE="NUMBER">280000</FT> EUR, на която недвижимият имот е възложен през есента на 2016 г., почти изцяло отива у от г‑н Casamassima на основание на вписаното в този регистър вещно обезпечение в негова ползва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>За да избегнат това разпределение на постъпленията от публичната продан, Reitbauer и др. предприемат някои правни действия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Така, от една страна, през юни 2016 г. Reitbauer и др. предявяват пред Landesgericht Klagenfurt (Областен съд Клагенфурт, Австрия) Павлов иск срещу г‑н Casamassima и г‑жа C. С определение, влязло в сила през юли 2017 г., този съд приема, че тъй като местоживеенето на г‑н Casamassima и г‑жа C. е извън Австрия, той няма международна компетентност, поради което отхвърля иска.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>От друга страна, в съдебното заседание, организирано на <DATE ISO="20170510">10 май 2017 г.</DATE> пред запитващата юрисдикция в съответствие с членове 209—212 от EO, за разпределяне на постъпленията от публичната продан между различните кредитори, Reitbauer и др. възразяват на основание на член 213 от EO срещу разпределението в частта, в която се отнася до г‑н Casamassima.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>След това Reitbauer и др. сезират на основание член 232 от ЕО запитващата юрисдикция с иск, с който оспорват разпределението, и в негова подкрепа изтъкват две възражения. Първото възражение е, че решението за разпределяне на постъпленията от публичната продан на г‑н Casamassima е неправилно, тъй като неговото вземане било погасено чрез прихващане с обезщетението за вреди, което дължал на г‑жа C., поради това че възложил ремонта на Reitbauer и др. без нейното съгласие. Второто възражение, което запитващата юрисдикция<?PAGE NO="6"?> приравнява на Павлов иск, се отнася до признаването на дълг от <DATE ISO="20140613">13 юни 2014 г.</DATE>, нотариалният акт за което според Reitbauer и др. бил съставен единствено с цел да се изпревари и осуети възможността те да инициират изпълнително производство върху въпросния недвижим имот.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>За да обосноват международната компетентност на Bezirksgericht Villach (Районен съд Филах) да разгледа такъв иск, Reitbauer и др. се позовават на член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012. Г‑н Casamassima обаче повдигна възражение за липса на международна компетентност на този съд, твърдейки, че искът в главното производство по същество е аналогичен на Павлов иск, за който Съдът вече приел в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920326">26 март 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Reichert и Kockler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑261/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:149">EU:C:1992:149</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), че не попада в обхвата на това правило за изключителна компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция уточнява, че съгласно австрийското право в съдебното заседание, в което се обсъжда разпределението на постъпленията от публичната продан, в случай че срещу това разпределение постъпи възражение на основание член 213 от ЕО, може да се извърши проверка относно съществуването и реда за предпочтително удовлетворяване на вземанията. Ако, за да се вземе решение по възражението, трябва да бъдат установени спорни фактически обстоятелства, страните се приканват в едномесечен срок да предявен отделен иск, а именно иск, с който да оспорят разпределението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Този иск спира изпълнението на решението относно разпределянето в спорната му част.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция искът, с който се оспорва разпределението, дава възможност, по-специално, да се провери действителността на вещното обезпечение, както искат с второто си възражение Reitbauer и др. от тази юрисдикция. Последната е на мнение, че тази възможност придава на иска, с който се оспорва разпределението, характер на Павлов иск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Що се отнася до международната компетентност по иск, с който се оспорва разпределението, запитващата юрисдикция иска да установи дали правилата относно компетентността следва да се анализират за иска, преценен общо и абстрактно, или за всяко повдигнато в дадения случай възражение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Според същата юрисдикция характеристиките на това производство, взето като цяло, показват тясна връзка със съда по мястото на принудителното изпълнение или по мястото на вещта, върху която е учредено обезпечение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Така, що се отнася до правилата за изключителна компетентност в полза на съдилищата на държавата членка по мястото на изпълнението, предвидени в член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012, запитващата юрисдикция изтъква, че според EO искът, с който се оспорва разпределянето, попада в задължителната компетентност на съда по изпълнението. Макар да е вярно, че главната цел на иска по член 232 от ЕО не е да се противопостави на изпълнението, тъй като длъжникът вече е загубил собствеността върху недвижимия имот в публичната продан, на този етап въпросният имот ще бъде заменен с постъпленията от продажбата, така че разпределянето им от съда също би попаднало в обхвата на дейностите на органа по изпълнението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Що се отнася до правилата за изключителна компетентност в полза на съдилищата на държавата членка по местонахождението на недвижимия имот, предвидени в член 24, точка 1 от Регламент № 1215/2012, запитващата юрисдикция посочва, че искът, с който се оспорва разпределението, също попада в обхвата на тази разпоредба, понеже такъв иск представлява етап от реализиране на вещното обезпечение, който завършва с разпределяне на постъпленията от продажбата на имуществото, върху което то е учредено.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>При това положение Bezirksgericht Villach (Районен съд Филах) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че в случай на несъгласие с разпределението на постъпленията от принудителната продан предвиденият в член 232 от EO иск, с който се оспорва разпределението на тези постъпления, попада в обхвата на тази разпоредба,</TXT><P>включително когато искът на обезпечен кредитор срещу друг обезпечен кредитор:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>се основава на възражението, че обезпеченото вземане на последния кредитор по договор за заем вече не съществува поради насрещно вземане на длъжника за обезщетение за вреди;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>се основава, както при отменителния иск, освен това на възражението, че учреденото обезпечение на вземането по договора за заем е недействително, защото облагодетелства конкретния кредитор?</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли член 24, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че в случай на несъгласие с разпределението на постъпленията от принудителната продан предвиденият в член 232 от [EO] иск, с който се оспорва разпределението на тези постъпления, попада в обхвата на тази разпоредба,</TXT><P>включително когато искът на един обезпечен кредитор срещу друг обезпечен кредитор:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>се основава на възражението, че обезпеченото вземане на последния кредитор по договор за заем вече не съществува поради насрещно вземане на длъжника за обезщетение за вреди;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>се основава, както при отменителния иск, освен това на възражението, че учреденото обезпечение на вземането по договора за заем е недействително, защото облагодетелства конкретния кредитор?<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Със своите два въпроса, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 24, точки 1 и 5 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че искът, с който кредитор оспорва разпределението на постъпленията от публична продан на недвижим имот, за да се установи, от една страна, че конкурентното вземане е погасено чрез прихващане и от друга страна, че учредяването на вещното обезпечение, гарантиращо изпълнението на последното вземане, е недействително, е от изключителната компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е разположен имотът, или на съдилищата по мястото на принудителното изпълнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>В самото начало следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, доколкото Регламент № 1215/2012 отменя и заменя Регламент № 44/2001, на свой ред заменил Конвенцията от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 г.</DATE> относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, изменена с последващите конвенции за присъединяването на нови държави членки към тази конвенция, направеното от Съда тълкуване на разпоредбите на последните правни актове важи и за Регламент № 1215/2012, когато тези разпоредби могат да се квалифицират като еквивалентни (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180531">31 май 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nothartová</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑306/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:360">EU:C:2018:360</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181115">15 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kuhn</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑308/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:911">EU:C:2018:911</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190228">28 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gradbeništvo Korana</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑579/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:162">EU:C:2019:162</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Системата на общите за Съюза норми за предоставяне на компетентност, предвидени в глава II от Регламент № 1215/2012, се основава на общото правило, установено в член 4, параграф 1, че искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, се предявяват пред съдилищата на тази държава, независимо от гражданството на страните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Единствено като изключение от общото правило за компетентност на съдилищата по местоживеенето на ответника член 24 от Регламент № 1215/2012 предвижда правила за изключителна компетентност, и по-специално при дела относно вещни права върху недвижим имот и изпълнение на съдебни решения. Поради това тези специфични правила за компетентност следва да се тълкуват стриктно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване е видно, че съгласно съответните норми на EO след производство за публична продан на недвижим имот разпределението на постъпленията от принудителното изпълнение се решава в съдебно заседание, организирано от съда по изпълнението. В този случай, ако срещу правото на кредитор да участва постъпи възражение, съдът ще трябва да извърши проверки, по-специално относно съществуването или реда за предпочтително удовлетворяване на вземанията. Ако за решението по възражението трябва да бъдат установени спорни фактически обстоятелства, страните се приканват да предявят иск, с който да оспорят разпределението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>В случая в подкрепа на иска, с който оспорват разпределението в главното производство, Reitbauer и др. изтъкват, от една страна, че вземането на г‑н Casamassima е погасено чрез прихващане и от друга страна, че учредяването на вещното обезпечение, гарантиращо изпълнението на това вземане, е недействително, като според запитващата юрисдикция последното възражение има характер на Павлов иск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Макар да няма съмнение, че анализиран в неговата цялост, искът, с който се оспорва разпределянето, има връзка с производството по принудително изпълнение върху недвижима вещ, така или иначе, както личи от представените на Съда материали по делото, повдигнатите в рамките на такъв иск възражения могат да бъдат много различни по съдържание, поради което да са с различен правен характер, така че тяхната близост с принудителното изпълнение или с вещните права върху недвижим имот може да варира значително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Ето защо, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 35, 38 и 48 от своето заключение, ако за определянето на приложимите за него правила за международна компетентност искът, с който се оспорва разпределянето, бъде анализиран общо, това би противоречало на изискваното — поради техния характер на дерогация — за стриктно тълкуване на правилата за изключителна компетентност, предвидени в член 24, точки 1 и 5 от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Предвид тези съображения следва да се провери дали, от една страна, член 24, точка 1 от Регламент № 1215/2012 и от друга страна, член 24, точка 5 от същия дават възможност да се определи съдът, компетентен да разгледа съответно всяко от възраженията, направени от Reitbauer и др.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По член 24, точка 1 от Регламент № 1215/2012</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Относно предвидената в член 24, точка 1 от Регламент № 1215/2012 компетентност на съдилищата на държавата, в която е разположен имотът, Съдът неведнъж е постановявал, че тази изключителна компетентност не обхваща всички искове за вещни права върху недвижими имоти, а само тези, които попадат в приложното поле на Регламент № 1215/2012, и едновременно с това са насочени, от една страна, към определяне на площта, състоянието, собствеността и владението на недвижим имот или към установяване на наличието на други<?PAGE NO="9"?> вещни права върху тези имоти и от друга страна, към осигуряване спрямо носителите на тези права на защита, що се отнася до произтичащите от положението им правомощия (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140403">3 април 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Weber</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑438/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:212">EU:C:2014:212</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Komu и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑605/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:833">EU:C:2015:833</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161116">16 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmidt</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑417/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:881">EU:C:2016:881</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>При това положение не е достатъчно искът да се отнася до вещно право върху недвижим имот или да има връзка с такъв имот, за да се обоснове компетентността на юрисдикцията на държавата членка, в която се намира недвижимият имот. Напротив, искът трябва да се основава на вещно, а не на облигационно право върху недвижим имот (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161116">16 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmidt</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑417/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:881">EU:C:2016:881</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Що се отнася, на първо място, до възражението, че вземането на г‑н Casamassima е погасено чрез прихващане, следва да се отбележи, че с това искане Reitbauer и др. по същество се стремят да оспорят съществуването на вземането, което им е било противопоставено при разпределянето на цената от публична продан.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Макар да е вярно, че съществуването на вземането е послужило като основа за учредяване на вещното обезпечение и на последващото изпълнение, искането за прихващане не се основава на вещно право. При това положение въпросът дали вземането на г‑н Casamassima към неговата длъжница е погасено чрез прихващане, не е свързан с основанията за предоставяне на изключителна компетентност на съдилищата по местонахождението на имота, а именно необходимостта да се направят проверки, проучвания и експертизи, които да бъдат извършени на място (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Komuи др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑605/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:833">EU:C:2015:833</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>По отношение на второто възражение, с което Reitbauer и др. оспорват нотариалния акт за признаване на дълга, съставен между г‑н Casamassima и г‑жа C. на <DATE ISO="20140613">13 юни 2014 г.</DATE>, послужил за основание на принудителното изпълнение, и с което искат този акт да бъде обявен за недействителен спрямо тях, трябва да се отбележи, че проверката на такъв довод не изисква преценка на факти или прилагане на правила и практики по местонахождението на имота, които могат да обосноват компетентността на съд на държавата членка, в която се той се намира (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900110">10 януари 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Reichert и Kockler</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑115/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:3">EU:C:1990:3</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Всъщност такова възражение, което запитващата юрисдикция приравнява на Павлов иск, намира основанието си в правото на вземане, облигационно право на кредитора спрямо длъжника, и има за цел да защити евентуалното право на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181004">4 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Feniks</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑337/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:805">EU:C:2018:805</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Следователно, както отбелязва и генералният адвокат в точка 58 от своето заключение, въпросът дали условията за такъв иск са изпълнени, не предполага проверки, тясно свързани с местонахождението на имота, което може да обоснове изключителна компетентност на съдилищата на държавата членка, в която се намира този имот.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>В самото начало следва да се припомни, че съгласно тази разпоредба по дела във връзка с изпълнението на съдебни решения компетентни са само съдилищата на държавата членка по мястото на изпълнение, независимо от местоживеенето на страните.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда в приложното поле на член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012 попадат исковете, чиято цел е да издействат решение по спор, свързан с прилагането на сила, принуда или мерки за отнемане на движимо или недвижимо имущество, за да се гарантира реалното изпълнение на съдебните решения и актове (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920326">26 март 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Reichert и Kockler</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑261/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1992:149">EU:C:1992:149</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Що се отнася, на първо място, до възражението на Retebauer и др,. че вземането на г‑н Casamassima е погасено чрез прихващане, следва да се отбележи, че проверката на основателността на такова твърдение е далеч от въпросите, свързани с прилагането на принудителното изпълнение като такова.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Както следва обаче от практиката на Съда, спецификата на връзката, изисквана от член 16, точка 5 от Конвенцията от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 г.</DATE> относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, изменена с последващите конвенции, свързани с присъединяването на нови държави членки към тази конвенция, чиито разпоредби са възпроизведени в член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012, предполага, че страната не може да се позовава на компетентността, която тази разпоредба предоставя на съдилищата по мястото на изпълнението, за да ги сезира по изключение със спор, по който компетентни са съдилищата на друга държава членка (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850704">4 юли 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>AS-Autoteile Service</NAME.CASE>, <NO.CASE>220/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:302">EU:C:1985:302</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Що се отнася, на второ място, до възражението, което запитващата юрисдикция приравнява на Павлов иск, следва да се отбележи, че с него Reitbauer и др. не оспорват самите действия на органите, отговорни за принудителното изпълнение, така че този иск няма необходимата степен на близост с това изпълнение, за да обоснове прилагането на изключителното правило за компетентност, предвидено в член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>При все това, за да се предоставят на запитващата юрисдикция всички полезни насоки, за да разреши висящия пред нея спор, следва да се провери, както прави генералният адвокат, дали член 7, точка 1, буква a) от Регламент № 1215/2012 не дава правно основание за международната компетентност на този съд, що се отнася до Павловия иск.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Съгласно тази разпоредба по дела, свързани с договор, искове срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани в друга държава членка в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>В това отношение Съдът вече е постановил, че когато Павловият иск е предявен въз основа на право на вземане, възникнало вследствие от поети чрез сключването на договор задължения, делото по този иск попада сред делата, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>свързани с договор<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, по смисъла на член 7, точка 1, буква a) от Регламент № 1215/2012 (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181004">4 октомври 2018 г.</DATE> <NAME.CASE>Feniks</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑337/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:805">EU:C:2018:805</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>В случая, както Reitbauer и др. и Европейската комисия изтъкват по същество в съдебното заседание, тъй като с второто възражение, което запитващата юрисдикция приравнява на Павлов иск, се иска да се установи, че е недействително спрямо Reitbauer и др. вещното обезпечение, учредено в полза на г‑н Casamassima от г‑жа C., общата длъжница, с която всеки от кредиторите е договорно обвързан, компетентността на съдилищата по местоживеенето на ответника би могла да бъде допълнена от компетентността, предвидена в член 7, точка 1, буква a) от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Предвид договорния произход на отношенията между кредиторите и г‑жа C. тази компетентност отговаря както на изискването за правна сигурност и предвидимост, така и на целта за добро правораздаване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Следователно носителите на произтичащо от договор право на вземане могат да предявят Павлов иск пред съда по <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>мястото на изпълнение на въпросното задължение<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, чиято компетентност именно е допусната с член 7, точка 1, буква a) от Регламент № 1215/2012. В случая с второто си възражение Reitbauer и др. защитават своите интереси във връзка с изпълнението на задълженията, произтичащи от договорите за ремонт, сключени с г‑жа C. Следователно в съответствие с член 7, точка 1, буква б) от този регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>мястото на изпълнение на въпросното задължение<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> би било мястото, където съгласно тези договори са били предоставени ремонтните услуги, а именно в Австрия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>С оглед на тези съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 24, точки 1 и 5 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че искът, с който кредитор оспорва разпределението на постъпленията от публична продан на недвижим имот, за да се установи, от една страна, че конкурентното вземане е погасено чрез прихващане и от друга страна, че учредяването на вещното обезпечение, гарантиращо изпълнението на последното вземане, е недействително, не е от изключителната компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е разположен имотът, или на съдилищата по мястото на принудителното изпълнение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 24, точки 1 и 5 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейски парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкуват в смисъл, че искът, с който кредитор оспорва разпределението на постъпленията от публична продан на недвижим имот, за да се установи, от една страна, че конкурентното вземане е погасено чрез прихващане и от друга страна, че учредяването на вещното обезпечение, гарантиращо изпълнението на последното вземане, е недействително, не е от изключителната компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е разположен имотът, или на съдилищата по мястото на принудителното изпълнение.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>