–

за Malmö Motorrenovering AB, от D. Winhagen,

–

за белгийското правителство, от S. Baeyens и P. Cottin, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Björkland и B. Eggers, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 251 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) 2019/474 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. (ОВ L 83, 2019 г., стр. 38) (наричан по-нататък „Митническият кодекс“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Malmö Motorrenovering AB, акционерно дружество по шведското право, и Allmänna ombudet hos Tullverket (представител на общия интерес към митническата администрация, Швеция) (наричан по-нататък „представителят на общия интерес“) относно митническо задължение, възникнало поради неспазване на срока, в който състезателен автомобил, внесен под режим временен внос, е трябвало да бъде реекспортиран.

Правна уредба

Митническият кодекс

3

Съгласно член 79 от Митническия кодекс, озаглавен „Възникване на митническо задължение при неизпълнение“:

4

Член 124 от този кодекс, озаглавен „Погасяване“, гласи:

5

Дял VII от посочения кодекс е озаглавен „Специални режими“. Глава 4 от този дял VII, озаглавена „Употреба за специфични цели“, съдържа раздел 1, озаглавен „Временен внос“, който включва член 250 от същия кодекс, озаглавен „Обхват“. Параграф 1 от този член предвижда:

6

Член 251 от Митническия кодекс, озаглавен „Срок, в който стоките могат да останат под режим временен внос“, гласи:

Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446

7

Член 103 („Пропуски, които не оказват значително влияние върху правилното действие на митническия режим“) от Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 343, 2015 г., стр. 1) гласи:

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

8

На 30 април 2019 г. Malmö Motorrenovering внася под режим временен внос състезателен автомобил от Съединените щати в Швеция, за да го използва в състезания, провеждани в Съюза, последното от които е трябвало да се проведе на 8 септември 2019 г., и впоследствие да го реекспортира.

9

Съгласно условията на разрешението, получено за тази цел от митническата администрация, автомобилът е трябвало да бъде реекспортиран до 30 юли 2019 г., тоест преди датата на последното състезание, без да се уточнява причината, поради която 30 юли 2019 г. е определен за дата за реекспортиране.

10

Автомобилът е реекспортиран на 19 септември 2019 г., тоест след датата за реекспортиране, посочена в предходната точка.

11

С неспазването на този срок Malmö Motorrenovering не е направило опит за измама. Неспазването на срока обаче води до начисляването на мито в размер на 101 959 SEK (шведски крони) (около 8 973 евро) и на данък върху добавената стойност в размер на 280 387 SEK (около 24 676 евро) (наричани по-нататък „митническото задължение“).

12

Malmö Motorrenovering обжалва акта на митническата администрация за установяване на митническото задължение пред Förvaltningsrätten i Linköping (Административен съд Линшьопинг, Швеция). След като установява, първо, че в митническата си декларация Malmö Motorrenovering не е посочило дата за реекспортиране на автомобила и че намерението му е било да го реекспортира след приключването на състезателния сезон, второ, че нищо в преписката не сочи, че дружеството е действало с цел измама, и трето, че митническата администрация не е твърдяла, че е имало основания да не се предостави на дружеството срок до датата на реалното реекспортиране на автомобила, щом тази дата вече е била посочена в декларацията, посоченият съд уважава жалбата и на основание член 124, параграф 1, буква з) от Митническия кодекс постановява, че митническото задължение е погасено.

13

Въззивната жалба, подадена от митническата администрация срещу това решение, е уважена от Kammarrätten i Jönköping (Апелативен административен съд Йоншьопинг, Швеция). Според посочения съд митническото задължение не може да бъде обявено за погасено на основание член 124, параграф 1, буква з) от Митническия кодекс. Всъщност, за да се предостави освобождаване на основание на тази разпоредба и на член 103, буква а) от Делегиран регламент 2015/2446, е необходимо да се провери дали Malmö Motorrenovering е щяло да получи удължаване на срока за реекспортиране на автомобила, ако бе подало заявление за това до митническата администрация. Malmö Motorrenovering обаче не е доказало, че е щяло да получи удължаване на срока, тъй като, за да получи такова удължаване, в подкрепа на заявлението си то трябва да е посочило изключителни обстоятелства.

14

Malmö Motorrenovering обжалва решението на Kammarrätten i Jönköping (Апелативен административен съд Йоншьопинг) пред запитващата юрисдикция, Högsta förvaltningsdomstolen (Върховен административен съд, Швеция).

15

Запитващата юрисдикция посочва, че макар страни по спора в главното производство да са Malmö Motorrenovering и представителят на общия интерес, който представлява обществения интерес, на митническата администрация е била дадена възможност да изрази становище. Посочените лица стигат до различно тълкуване на член 251 от Митническия кодекс.

16

Malmö Motorrenovering и представителят на общия интерес поддържат, че член 251, параграф 3 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че трябва да са налице изключителни обстоятелства само когато заявлението за удължаване на срока, в който внесените стоки могат да останат под режим временен внос, би довело до обща продължителност на този срок и на поисканото удължаване на срока, която надхвърля предвидения в посочения член 251, параграф 2 максимален срок от 24 месеца. Според това тълкуване не се изисква да са налице изключителни обстоятелства, когато, както в случая по главното производство, този срок не надхвърля 24 месеца.

17

Митническата администрация обаче счита, че от препращането в посочения член 251, параграф 3 към параграфи 1 и 2 от същия член следва, че изискването за наличие на изключителни обстоятелства се прилага във всички случаи, когато разрешеното ползване не може да се осъществи в първоначално предоставения срок, включително когато посочената обща продължителност е по-малка от 24 месеца.

18

Högsta förvaltningsdomstolen (Върховен административен съд) счита, че текстът на член 251 от Митническия кодекс не позволява да се изключи никое от тези тълкувания.

19

При тези обстоятелства Högsta förvaltningsdomstolen (Върховен административен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

По преюдициалния въпрос

20

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 251 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че за да може да се удължи определеният съгласно параграф 1 от този член срок, в който дадена стока може да остане под режим временен внос, е необходимо да са налице „извънредни обстоятелства“ по смисъла на параграф 3 от посочения член, когато в резултат на удължаването общият срок, в който стоката може да остане под този режим, не надвишава максималния срок от 24 месеца, предвиден в параграф 2 от същия член.

21

Най-напред следва да се припомни, че режимът временен внос е дерогационен режим, който, както предвижда член 250, параграф 1 от Митническия кодекс, позволява на митническата територия на Съюза несъюзни стоки да могат да бъдат обект на употреба за специфични цели, с пълно или частично освобождаване от вносни мита. Разпоредбите, които предвиждат освобождаване от мита, представляват изключение от принципа, според който внасяните в Съюза стоки по общо правило се облагат с мита, и следователно, тъй като са дeрогиращи разпоредби, трябва да се тълкуват стриктно (вж. в този смисъл решения от 17 февруари 2011 г., Marishipping and Transport, C‑11/10, EU:C:2011:91, т. 16, и от 5 септември 2024 г., BIOR, C‑344/23, EU:C:2024:696, т. 44).

22

Съгласно член 251, параграф 1 от Митническия кодекс митническите органи определят срока, в който стоките, поставени под режим временен внос, се реекспортират или поставят под следващ митнически режим. Този срок трябва да е достатъчно дълъг за постигане на целта на разрешеното ползване.

23

Съгласно член 251, параграф 2, „[о]свен ако е предвидено друго, максималният срок, през който стоките могат да останат под режим временен внос за същата цел и под отговорността на същия титуляр на разрешението, е 24 месеца“.

24

Съгласно член 251, параграф 3, когато, при изключителни обстоятелства, разрешеното използване не може да се постигне в рамките на сроковете, предвидени в параграфи 1 и 2 от същия член, митническите органи могат да продължат тези срокове в разумни граници, при обосновано заявление от титуляря на разрешението. Накрая, съгласно член 251, параграф 4 от Митническия кодекс общият срок, в който стоките могат да останат под този режим, не трябва да надвишава десет години, освен в случай на непредвидени обстоятелства.

25

От съвместния прочит на параграфи 1—3 на член 251 от Митническия кодекс следва, че макар параграф 1 от този член да предвижда задължение за определяне на достатъчно дълъг срок, в който внесените стоки могат да останат под режим временен внос, параграф 2 от същия член само предвижда максимален срок от 24 месеца, в който стоките могат да останат под този режим, „освен ако не е предвидено друго“. Параграф 3 от същия член представлява такава дерогираща разпоредба, тъй като позволява удължаването на този срок над максималния срок. При това положение, използвайки единствено число, посоченият параграф 3 визира един-единствен срок, чиято продължителност произтича от съвместното прилагане на параграфи 1 и 2.

26

Ето защо наличието на извънредни обстоятелства се изисква само когато посоченият максимален срок от 24 месеца се окаже недостатъчен за постигането на целта на разрешеното ползване. При това положение може да се разреши удължаване на срока, в който стоките могат да останат под режим временен внос, ако представените от титуляря на митническото разрешение обосновки в подкрепа на заявлението му могат да се квалифицират като „извънредни обстоятелства“ след проверка в съответствие с изискванията за стриктно тълкуване на режима временен внос, припомнени в точка 21 от настоящото решение. Съгласно член 251, параграф 4 от Митническия кодекс подобно удължаване не трябва да води до надвишаване на десетгодишния срок, освен в случай на непредвидени обстоятелства.

27

Така от текста на член 251 от Митническия кодекс следва, че наличието на „извънредни обстоятелства“ по смисъла на член 251, параграф 3 се изисква, когато общата продължителност на първоначално определения по параграф 1 от посочения член срок, в който стоките могат да останат под режим временен внос, и поисканото удължаване на този срок надвишава максималния срок от 24 месеца, предвиден в параграф 2 от същия член.

28

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че на 30 април 2019 г. Malmö Motorrenovering е внесло в Съюза състезателен автомобил под режим временен внос, за да го използва в спортни състезания, последното от които е трябвало да се проведе на 8 септември 2019 г. Въпреки това митническата администрация е определила 30 юли 2019 г. за краен срок, в който този автомобил е трябвало да бъде реекспортиран, тоест преди да е реализирана напълно целта, за която е внесен автомобилът, без да се уточнява причината да се избере тази дата. Тъй като автомобилът е реекспортиран след изтичането на този срок, а именно на 19 септември 2019 г., митническата администрация е установила възникването на митническо задължение в съответствие с член 79, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс.

29

От акта за преюдициално запитване следва също, че страните по спора в главното производство не спорят, че определеният от митническата администрация срок за реекспортиране не е достатъчно дълъг за постигане на целта на разрешеното ползване, че за постигането на тази цел ще е достатъчен срок, по-кратък от 24 месеца, и че неспазването на правилата, приложими към режима временен внос, не е с цел измама. При това положение Malmö Motorrenovering иска митническото задължение да се счита за погасено.

30

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 124, параграф 1, буква з) от Митническия кодекс възникналото по силата на член 79 от този кодекс митническо задължение се погасява, когато са изпълнени две условия, а именно, от една страна, нарушението, породило възникването на митническото задължение, да не е имало значително въздействие върху правилното прилагане на съответния митнически режим и да не е представлявало опит за измама, и от друга страна, всички необходими формалности за уреждане на положението на стоките да са извършени впоследствие.

31

Съгласно член 103, буква а) от Делегиран регламент 2015/2446 се счита, че неизпълнението не е имало значително въздействие върху правилното прилагане на приложимия митнически режим, когато срокът е надвишен с период от време, не по-дълъг от удължаването на срока, което би било разрешено, ако е било поискано.

32

Както обаче следва от възприетото в точка 27 от настоящото решение тълкуване на член 251 от Митническия кодекс, митническите органи са могли да удължат първоначалния срок, определен в съответствие с параграф 1 от този член, до датата, на която автомобилът е бил реекспортиран, а именно 19 септември 2019 г., без да е необходимо да са налице изключителни обстоятелства, стига първоначалният срок и това удължаване да не надвишават максималния срок от 24 месеца, предвиден в параграф 2 от посочения член. Следователно, ако са изпълнени другите условия по член 124, параграф 1, буква з) от Митническия кодекс, което следва да се провери от запитващата юрисдикция, митническото задължение следва да може да се счита за погасено.

33

С оглед на гореизложеното на поставения от запитващата юрисдикция въпрос следва да се отговори, че член 251 от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че за да се удължи определеният съгласно параграф 1 от този член срок, в който стоките могат да останат под режим временен внос, не е необходимо да са налице „извънредни обстоятелства“ по смисъла на параграф 3 от посочения член, когато в резултат на удължаването общият срок, в който стоките остават под този режим, не надвишава максималния срок от 24 месеца, предвиден в параграф 2 от същия член.

По съдебните разноски

34

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.