РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

10 септември 2026 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Конкуренция — Член 102 ДФЕС — Злоупотреба с господстващо положение — Понятие „икономическа дейност“ — Решение, което е част от упражняването на властнически правомощия — Възлагане от община на правото за предоставяне на услугата по управление на битовите отпадъци — Изпълнител на услуги, притежаван отчасти от общината“

По дело C‑11/25

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākā tiesa (Senāts) (Върховен съд, Латвия), с акт от 8 януари 2025 г., постъпил в Съда на 9 януари 2025 г., в рамките на производство по дело

Jelgavas valstspilsētas pašvaldība

срещу

Konkurences padome,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, I. Ziemele, A. Kumin, S. Gervasoni (докладчик) и M. Bošnjak, съдии,

генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,

секретар: M. Aleksejev, началник на отдел,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 декември 2025 г.,

като има предвид становищата, представени:

–

за Jelgavas valstspilsētas pašvaldība, от Z. Norenberga, юрист,

–

за Konkurences padome, от A. Eglons, juridiskā departamenta direktors, I. Lapiņa, juridiskā departamenta galvenā juriste tiesvedībās, и M. Spička, izpildinstitūcijas vadītājs,

–

за латвийското правителство, от J. Davidoviča, K. Pommere и S. Zellis,

–

за Европейската комисия, от M. Martínez Navarro и I. Naglis,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 12 март 2026 г.,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 102 ДФЕС.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Jelgavas valstspilsētas pašvaldība (община Йелгава, Латвия) и Konkurences padome (Съвет за защита на конкуренцията, Латвия) по повод на решение, с което последният установява, че съгласно националното право в областта на конкуренцията тази община е извършила злоупотреба с господстващо положение.

Правна уредба

Правото на Съюза

ДФЕС

3

Член 102 ДФЕС гласи:

„Забранена като несъвместима с вътрешния пазар е всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите членки.

Такава злоупотреба в частност може да се изразява в:

[…]

б)

ограничаване на производството, пазарите или технологичното развитие във вреда на потребителите;

[…]“.

Директива 75/442ЕИО

4

Член 4, параграф 1 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ L 194, 1975 г., стр. 39) предвижда, че държавите членки трябва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че отпадъците се оползотворяват или обезвреждат, без да се застрашава човешкото здраве и без да се използват процеси или методи, които биха могли да навредят на околната среда.

5

Съгласно член 6 от тази директива държавите членки трябва да създадат или да определят компетентния орган или органи, отговорни за нейното прилагане.

Латвийското право

6

Член 13 от Konkurences likums (Закон за конкуренцията) от 4 октомври 2001 г. (Latvijas Vēstnesis, 2001 г., бр.o151), гласи:

„(1)   Забранена е всяка злоупотреба от страна на икономическите оператори с господстващо положение на територията на Латвия. Злоупотребата с господстващо положение в частност може да се изразява в:

[…]

2)

ограничаване без обективно обоснована причина на обема на производството или продажбите на стоки, пазарите или технологичното развитие във вреда на потребителя“.

7

Член 15 от Likums „Par pašvaldībām“ (Закон за общините) от 19 май 1994 г. (Latvijas Vēstnesis, 1994 г., бр.o61), в редакцията му, приложима към спора в главното производство, гласи:

„В рамките на своята функционална компетентност общините:

1)

организират комуналните услуги (водоснабдяване и канализация, доставка на топлинна енергия, управление на отпадъците на тяхна територия, събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчни води) за населението, независимо от собствеността върху сградния фонд.

[…]“.

8

Член 9 от Atkritumu apsaimniekošanas likums (Закон за управление на отпадъците) от 14 декември 2000 г. (Latvijas Vēstnesis, 2000 г., бр.o473/476), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за управление на отпадъците“), предвижда:

„1.   На своята административна територия общините, областите и градовете:

1)

организират управлението на битовите отпадъци, в т.ч. опасните отпадъци, в съответствие с плановете за управление на отпадъците.

[…]“.

9

Член 4 от Likums „Par iepirkumu valsts vai pašvaldību vajadzībām“ (Закон за обществените поръчки за държавни или общински нужди) от 5 юли 2001 г. (Latvijas Vēstnesis, 2001 г., бр.o110), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за обществените поръчки за държавни или общински нужди“), гласи:

„(1)   Възлагащият орган не прилага настоящия закон при възлагане на обществени поръчки за:

[…]

6)

услуга, предоставяна от орган, който е създаден с цел да изпълнява функциите на възлагащия орган, контролиран е изцяло или е подчинен на възлагащия орган, предоставя услуги предимно (повече от 80 % от паричната им стойност) на възлагащия орган и отговаря изцяло на изискванията на настоящия закон в отношенията си с трети лица.

[…]“.

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

10

Jelgavas komunālie pakalpojumi SIA (наричано по-нататък „Jelgava SIA“) е дружество по латвийското право, чиято дейност се състои в събиране и третиране на отпадъците. То е собственост съвместно на община Йелгава, която притежава 51 % от неговия дялов капитал, и на Kulk SIA, частноправно юридическо лице, което притежава останалите 49 %.

11

Община Йелгава решава да възложи на Jelgava SIA управлението на отпадъците на нейна територия. На 1 ноември 2004 г. тя сключва с това дружество договор за услуги със срок до 31 декември 2029 г. в областта на управлението на отпадъците, както и при разработването и популяризирането на системата за управление на отпадъци на административната територия на град Йелгава. Договорът за услуги е сключен по вътрешноведомствена процедура, т.е. без да се провежда процедура за възлагане на обществена поръчка, на основание на изключението, предвидено в националното право с член 4, параграф 1, точка 6 от Закона за обществените поръчки за държавни или общински нужди.

12

На 22 юли 2021 г. Съветът за защита на конкуренцията приема решение, с което налага глоба на община Йелгава за нарушение на член 13, параграф 1 от Закона за конкуренцията. Най-напред той определя като релевантен пазар този за събирането и извозването на битовите отпадъци на административната територия на град Йелгава. По-нататък, той приема, че като е решила да възложи изпълнението на услугата по управление на отпадъците на Jelgava SIA и като е имала участие в дейността на това дружество, община Йелгава е действала като „предприятие“, поради което такова решение подлежи на контрол от гледна точка на Закона за конкуренцията. Във връзка с последното Съветът за защита на конкуренцията приема, че тази община и Jelgava SIA са имали господстващо положение на съответния пазар поради изключителното право на последното да предоставя съответните услуги. Накрая той стига до извода, че посочената община е извършила злоупотреба с господстващо положение, като е възложила на Jelgava SIA изключителното право да предоставя услугата по управление на отпадъците на нейна територия съгласно вътрешноведомствената процедура, въпреки че самата община не упражнява пълен контрол върху Jelgava SIA, отстранявайки от съответния пазар други потенциални доставчици на услуги.

13

Община Йелгава подава жалба срещу това решение пред компетентния административен съд. Тя твърди, че при възлагането на поръчката на Jelgava SIA, не е действала в качеството на „предприятие“, а като публичноправно юридическо лице.

14

На 28 юни 2022 г. Administratīvā apgabaltiesa (Окръжен административен съд, Латвия) отхвърля жалбата, като приема, че община Йелгава е действала като „предприятие“ по смисъла на Закона за конкуренцията при сключването на договора с Jelgava SIA, в което е съдружник.

15

Община Йелгава обжалва това решение пред Augstākā tiesa (Senāts) (Върховен съд, Латвия), който е запитващата юрисдикция.

16

Запитващата юрисдикция счита, че приложимостта на забраната за злоупотреба с господстващо положение, предвидена в член 13, параграф 1 от Закона за конкуренцията, предполага, че община Йелгава извършва икономическа дейност и следователно трябва да се квалифицира като „предприятие“ по смисъла на член 102 ДФЕС.

17

Според тази юрисдикция делото в главното производство поставя въпроса дали субект като община Йелгава извършва икономическа дейност при вземането на решение за начина, по който да бъде организирано управлението на отпадъците на нейната територия, или действа при упражняване на властнически правомощия.

18

Според запитващата юрисдикция съгласно латвийското право организирането на управлението на отпадъците на територията на дадена община е част от функционалната ѝ самостоятелност. Възложеното на общината изискване за организиране на това управление съответства на задълженията, наложени на държавите членки с Директива 75/442. От това следвало, че организирането на управлението на отпадъците на територията на общината е част от упражняването на властнически правомощия.

19

При тези обстоятелства Augstākā tiesa (Senāts) (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 102 [ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че с оглед на обстоятелствата по делото, в обхвата на тази разпоредба попада решение на публичноправно юридическо лице относно организацията на управлението на отпадъците на територията на дадена община, което в конкретния случай представлява решение за организиране на предоставянето на посочената услуга за управление на отпадъците посредством процедура за вътрешноведомствено възлагане на дружество, което отчасти се притежава от тази община?

По-конкретно, може ли да се счита, че дадена община действа като икономически оператор или предприятие по смисъла на член 102 [ДФЕС], когато приема решение за организиране на предоставянето на услугите за управление на отпадъците на нейната територия посредством процедура за вътрешноведомствено възлагане на дружество, което отчасти се притежава от общината?“.

По компетентността на Съда

20

Запитващата юрисдикция посочва, че злоупотребата с господстващо положение по главното производство, която е санкционирана от Съвета за защита на конкуренцията на основание член 13, параграф 1 от Закона за защита на конкуренцията, се отнася до чисто вътрешно положение и не засяга търговията между държавите членки. Тази юрисдикция подчертава обаче, че при такива чисто вътрешни положения посоченият закон е в съответствие с възприетите от правото на Съюза разрешения.

21

Съгласно постоянната съдебна практика, в рамките на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 5 декември 2024 г., Tallinna Kaubamaja Grupp и KIA Auto, C‑606/23, EU:C:2024:1004, т. 16 и цитираната съдебна практика).

22

В постоянната съдебна практика обаче се приема и че Съдът следва да разгледа условията, при които е сезиран от националния съд, за да провери собствената си компетентност (решение от 5 декември 2024 г., Tallinna Kaubamaja Grupp и KIA Auto, C‑606/23, EU:C:2024:1004, т. 17 и цитираната съдебна практика).

23

В това отношение следва да се припомни, че Съдът е приел, че е компетентен да се произнася по преюдициални запитвания относно разпоредби на правото на Съюза в случаи, в които фактите по главното производство не попадат в прякото приложно поле на правото на Съюза, стига въпросните разпоредби да са станали приложими по силата на националното право, в което възприетите за чисто вътрешни положения разрешения са в съответствие с тези в правото на Съюза (вж. решения от 18 октомври 1990 г., Dzodzi, C‑297/88 и C‑197/89, EU:C:1990:360, т. 36, и от 5 декември 2024 г., Tallinna Kaubamaja Grupp и KIA Auto, C‑606/23, EU:C:2024:1004, т. 18 и цитираната съдебна практика).

24

Подобна компетентност е оправдана поради явния интерес за правния ред на Съюза от еднообразно тълкуване на заимстваните от правото на Съюза разпоредби, за да се избегнат последващи различия в тълкуването (вж. решения от 18 октомври 1990 г., Dzodzi, C‑297/88 и C‑197/89, EU:C:1990:360, т. 37, и от 5 декември 2024 г., Tallinna Kaubamaja Grupp и KIA Auto, C‑606/23, EU:C:2024:1004, т. 19 и цитираната съдебна практика).

25

В случая запитващата юрисдикция отбелязва, че Законът за конкуренцията е изготвен, като е отчетена необходимостта от хармонизиране на разпоредбите на латвийското право на конкуренцията с релевантното законодателство на Съюза, а възприетите при чисто вътрешни положения разрешения са в съответствие с възприетите в правото на Съюза. Запитващата юрисдикция посочва по-специално, че член 13, параграф 1, точка 2 от Закона за конкуренцията е идентичен с член 102, втора алинея, буква б) ДФЕС, поради което прилагането на националното право не трябва да се отклонява от начина, по който се прилага правото на Съюза.

26

Следователно по настоящото дело Съдът е компетентен да се произнесе по поставения от запитващата юрисдикция въпрос.

По преюдициалния въпрос

27

С единствения си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че взетото от община решение да възложи на юридическо лице, което отчасти се притежава от нея, правото да предоставя услугата по управление на отпадъците на нейна територия, попада в обхвата на упражняването на икономическа дейност.

28

Съгласно член 102 ДФЕС е забранена като несъвместима с вътрешния пазар всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите членки.

29

За да се отговори на поставения въпрос, следва да се провери дали юридическо лице, което действа при условия като тези в главното производство, може да се счита за „предприятие“ по смисъла на член 102 ДФЕС. Само ако това юридическо лице е предприятие, извършваната от него дейност може да се квалифицира като икономическа дейност.

30

Съгласно постоянната съдебна практика в областта на конкурентното право на Съюза понятието „предприятие“ по смисъла на член 102 ДФЕС обхваща всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране (решения от 23 април 1991 г., Höfner и Elser, C‑41/90, EU:C:1991:161, т. 21, и от 10 юли 2025 г., INTERZERO и др., C‑254/23, EU:C:2025:569, т. 47).

31

Всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар, тоест услуги, които обичайно се предоставят срещу възнаграждение, представлява икономическа дейност. В това отношение основната характеристика на възнаграждението е, че представлява насрещната икономическа престация за съответната услуга (решение от 10 юли 2025 г., INTERZERO и др., C‑254/23, EU:C:2025:569, т. 48).

32

За сметка на това, възможно е нормите на Договорите да не се прилагат за дейност, която поради своя характер, своите цели и правилата, съгласно които се осъществява, не попада в сферата на икономическия обмен или е свързана с упражняването на правомощия на публичната власт (решение от 10 юли 2025 г., INTERZERO и др., C‑254/23, EU:C:2025:569, т. 49).

33

Освен това, дадено публично образувание може да се счита за предприятие само по отношение на дейностите, които трябва да се квалифицират като икономически, и доколкото тези дейности могат да се отделят от упражняването на властническите му правомощия (вж. в този смисъл решения от 12 юли 2012 г., Compass-Datenbank,C‑138/11, EU:C:2012:449, т. 37 и 38, и от 24 март 2022 г., GVN/Комисия, C‑666/20 P, EU:C:2022:225, т. 71).

34

Така Съдът е постановил, че сред дейностите, които са свързани с упражняването на властнически правомощия, попадат в частност дейностите на Евроконтрол, които са свързани по-специално с контрола и наблюдението на въздушното пространство (решение от 19 януари 1994 г., SAT Fluggesellschaft, C‑364/92, EU:C:1994:7, т. 30), наблюдението с цел предотвратяване на замърсяването в нефтено пристанище, което публичните органи са възложили на частноправен субект да упражнява (решение от 18 март 1997 г., Diego Calì & Figli, C‑343/95, EU:C:1997:160, т. 23—25), или дейността по събиране на данни, отнасящи се до предприятия въз основа на законово задължение за деклариране, наложено на последните, и съответстващите ѝ правомощия за упражняване на принуда (решение от 12 юли 2012 г., Compass-Datenbank, C‑138/11, EU:C:2012:449, т. 40).

35

В случая, както посочва запитващата юрисдикция и както впрочем са съгласни всички участници в производството пред Съда, услугата по управление на отпадъците на територията на общината представлява икономическа дейност.

36

От акта за преюдициално запитване обаче е видно, че решението на община Йелгава да възложи на юридическо лице, което отчасти се притежава от нея, правото да предоставя тази услуга, е прието на основание на Закона за управление на отпадъците, който е предвиждал, че общините организират управлението на битовите отпадъци на своята административна територия.

37

Запитващата юрисдикция посочва обаче, че Законът за управление на отпадъците участва в прилагането на Директива 75/442.

38

Следва да се припомни, че съгласно член 4, параграф 1 от тази директива държавите членки трябва да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че отпадъците се оползотворяват или обезвреждат, без да се застрашава човешкото здраве и без да се използват процеси или методи, които биха могли да навредят на околната среда. Съгласно член 6 от посочената директива държавите членки трябва да създадат или да определят компетентния орган или органи, отговорни за прилагането на тази директива.

39

При тези обстоятелства следва да се приеме, че когато община, която съгласно националното право е компетентна да определя реда и условията за управление на услугата по управление на отпадъците на своята административна територия, реши да възложи на юридическо лице правото да предоставя посочената услуга на тази територия, тя не предлага стоки или услуги на пазара срещу възнаграждение. Тя не извършва икономическа дейност, а действа в качеството си на компетентен орган в рамките на властнически правомощия, възложени ѝ със закон, и в съответствие с изискванията, предвидени за тази цел в Директива 75/442.

40

Същото важи и когато общината, действаща в качеството си на компетентен орган, реши да предостави такова право на юридическо лице, което отчасти се притежава от нея.

41

Освен това за този извод е без значение обстоятелството дали решението на общината противоречи на националните правила и на правилата на Съюза в областта на обществените поръчки заради това, че не са изпълнени условията за прилагане на вътрешноведомствената процедура, посочени в член 4, параграф 1, точка 6 от Закона за обществените поръчки за държавни или общински нужди. Всъщност евентуалното нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки от субект, който действа при упражняването на властнически правомощия, не може да се счита за злоупотреба от негова страна с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС. Важно е също да се отбележи, както посочва генералният адвокат в точка 85 от заключението си, че такова решение би могло евентуално да бъде оспорено пред органите, на които съгласно националното право е възложено да преценяват законосъобразността на актовете на публичната администрация в областта на възлагането на обществени поръчки.

42

Освен това обстоятелството дали договорът, сключен между общината и предприятието, на което е възложено управлението на битовите отпадъци, трябва да се квалифицира като „концесия за обществени услуги, „или като „обществена поръчка за услуги“, не е от значение за квалификацията на решение като разглежданото в главното производство, с което тази община упражнява властнически правомощия.

43

Всъщност, от една страна, в първата хипотеза, посочена в точка 42 от настоящото решение, следва да се приеме, че член 102 ДФЕС по принцип не се отнася до възлагането от община, действаща в качеството си на публичен орган, на договор за концесия на концесионера, натоварен с извършването на обществена услуга (вж. в този смисъл решения от 4 май 1988 г., Bodson, 30/87, EU:C:1988:225, т. 18, и от 21 юли 2005 г., Coname, C‑231/03, EU:C:2005:487, т. 12).

44

От друга страна, във втората хипотеза, посочена в точка 42 от настоящото решение, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика не е необходимо да се разделя дейността по закупуване на услуги от последващото им използване, за да се установи естеството на тази дейност, и че естеството на дейността по закупуване трябва да се определи в зависимост от това дали последващото използване на закупените услуги представлява икономическа дейност (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2006 г., FENIN/Комисия, C‑205/03 P, EU:C:2006:453, т. 26). Тази съдебна практика обаче не е приложима при обстоятелства като тези в главното производство. Всъщност, когато община, която действа в рамките на властнически правомощия, възлага предоставянето на услугата по управление на отпадъците на нейна територия с обществена поръчка за услуги, не може да се приеме, че услугата е предмет на последващо използване от страна на тази община, което има характер на икономическа дейност.

45

От всички изложени по-горе съображения следва, че член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че взетото от община решение да възложи на юридическо лице, което отчасти се притежава от нея, правото да предоставя услугата по управление на отпадъците на нейна територия, не попада в обхвата на упражняването на икономическа дейност.

По съдебните разноски

46

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

 

Член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че взетото от община решение да възложи на юридическо лице, което отчасти се притежава от нея, правото да предоставя услугата по управление на отпадъците на нейна територия, не попада в обхвата на упражняването на икономическа дейност.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: латвийски.