(1)

На 30 април 2024 г. влезе в сила реформирана рамка на ЕС за икономическо управление. Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение (1), заедно с изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 за прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (2) и изменената Директива 2011/85/ЕС на Съвета за бюджетните рамки на държавите членки (3) са основните елементи на реформираната рамка на ЕС за икономическо управление. Рамката цели насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси, устойчив и приобщаващ растеж и устойчивост чрез реформи и инвестиции, както и предотвратяване на прекомерни бюджетни дефицити. Тя насърчава също националната ангажираност и има средносрочна насоченост, съчетана с по-ефективно и съгласувано прилагане на правилата.

(2)

Националните средносрочни фискално-структурни планове, които държавите членки представят на Съвета и на Комисията, са в центъра на новата рамка за икономическо управление. Плановете следва да постигат две цели: i) да гарантират, наред с другото, че до края на периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища, както и че бюджетният дефицит се свежда и поддържа под референтната стойност от 3 % от БВП в средносрочен план, и ii) да гарантират осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и насочени към общите приоритети на ЕС. За тази цел всеки план трябва да съдържа средносрочен ангажимент за план за нетните разходи (4), с който ефективно се установява бюджетно ограничение за срока на плана, обхващащ четири или пет години (в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл в държавата членка). Освен това планът трябва да включва обяснение как държавата членка ще гарантира осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално в специфичните за всяка държава препоръки (включително тези, които се отнасят до процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД), ако е приложимо), и как държавата членка ще подходи към общите приоритети на Съюза. Периодът за фискална корекция обхваща четири години и може да бъде удължен с до три години, ако държавата членка се ангажира да осъществи набор от съответни реформи и инвестиции, които отговарят на критериите, определени в член 14 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(3)

След представянето на плана Комисията трябва да оцени дали той отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(4)

По препоръка на Комисията Съветът трябва да приеме препоръка за залагане на плана за нетните разходи на съответната държава членка и, когато е приложимо, за одобряване на набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на фискална корекция.

(5)

На 31 октомври 2024 г. Франция представи своя национален средносрочен фискално-структурен план на Съвета и Комисията. Това стана след удължаване на срока, посочен в член 36 от Регламент (ЕС) 2024/1263, както беше договорено с Комисията, за да се предостави възможност на Франция да представи план, който се основава на солиден политически ангажимент, поет от страна на новоназначеното правителство. Но вследствие на гласувания от парламента вот на недоверие на 5 декември, на 23 декември 2024 г. беше назначено ново правителство. На 14 януари 2025 г. министър-председателят обяви пред Националното събрание нова цел за дефицита от 5,4 % от БВП за 2025 г., която е по-висока от предишната цел от 5,0 % от БВП, и потвърди ангажимента за намаляване на дефицита под 3 % от БВП до 2029 г. На 16 януари 2025 г. с писмо от генералния директор на държавната хазна Франция поиска адаптиране на плана на нетните разходи, на който се основава препоръката за одобряване на френския средносрочен план и препоръката съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС, за да се отрази новата цел за дефицита. Писмото не включва актуализирани стойности за други фискални променливи.

(6)

За да се определят рамките на диалога, предшестващ представянето на националните средносрочни фискално-структурни планове, на 21 юни 2024 г. Комисията изпрати на Франция, в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1263, референтната траектория (5). Комисията публикува референтната траектория на 31 октомври 2024 г. (6) Референтната траектория се основава на риска и гарантира, че до края на периода на фискална корекция и при липса на допълнителни бюджетни мерки след периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища в средносрочен план, както и че дефицитът по консолидирания държавен бюджет е сведен под 3 % от БВП през периода на корекция и се поддържа под тази референтна стойност в средносрочен план. Средносрочният период се определя като период от десет години след края на периода на корекция. В съответствие с член 6, буква г) и членове 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 референтната траектория е съобразена и с референтната стойност за дефицита, механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга и механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит.

Съгласно референтната траектория на Франция, базирана на допусканията на Комисията, които са в основата на предварителните насоки, предадени през юни 2024 г., и ако се приеме период на корекция от 7 години, нетните разходи не следва да се увеличават над стойностите, посочени в таблица 1. Това означава среден ръст на нетните разходи от 1,6 % както през периода на корекция (2025 – 2031 г.), така и през периода, обхванат от плана (2025 – 2029 г.).

Таблица 1: Референтна траектория, предоставена от Комисията на Франция на 21 юни 2024 г.

(7)

В съответствие с член 12 от Регламент (ЕС) 2024/1263 през октомври 2024 г. Франция и Комисията проведоха технически диалог. Диалогът беше съсредоточен върху плана за нетните разходи, предвиден от Франция, и основните му допускания (по-специално планираната траектория за потенциален растеж, реален БВП и дефлатор на БВП и фискалния мултипликатор), планирания набор от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на корекция, включително реформите и инвестициите, като например ангажиментите за допълване на неотдавнашните реформи на пазара на труда за постигането на целта за пълна заетост, за укрепване на повторната индустриализация и конкурентоспособността чрез подкрепа за научните изследвания и иновациите и опростяване на бизнес средата, за ускоряване на екологичния преход и за укрепване на управлението на публичните финанси), които целят също така да се отговори на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, и общите приоритети на Съюза за справедлив, екологичен и цифров преход, социална и икономическа устойчивост, енергийна сигурност и изграждане на отбранителни способности.

(8)

В плана не се докладва за процес на консултации със съответните заинтересованите страни на национално равнище (включително социални партньори) преди неговото представяне.

(9)

Висшият съвет по публични финанси (независима фискална институция на Франция) даде становище относно макроикономическата прогноза и макроикономическите допускания, залегнали в основата на многогодишния план за нетните разходи. Висшият съвет стигна до заключението, че предоставената от правителството информация към момента на изготвяне на становището е била недостатъчна, за да е възможно да се извърши оценка на реалистичността на заложената в средносрочния план многогодишна траектория, по-специално относно структурата на растежа след 2025 г., плана за публичните финанси или набора от реформи и инвестиции, които биха били в основата на удължаването на периода за корекция от 4 на 7 години. Въз основа обаче на наличната информация Висшият съвет счита, че макар и все още да са донякъде оптимистични, сценарият за потенциалния БВП и разликата между фактическия и потенциалния БВП са били разумни в сравнение с предишни оценки, докато сценарият за реалния растеж остава оптимистичен. Висшият съвет отново подчерта колко е важно Франция да спазва траекторията на средносрочния план, като същевременно продължава да финансира приоритетни инвестиции и да запазва потенциала за растеж.

(10)

Планът беше представен на националния парламент на 21 октомври 2024 г.

(11)

На 26 юли 2024 г. Съветът установи наличието на прекомерен дефицит във Франция поради неспазване на критерия за дефицита (7).

Настоящата препоръка съвпада с препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС за прекратяване на ситуацията на прекомерен бюджетен дефицит в Франция. Едновременното приемане на тези препоръки, което е съобразено с прехода към новата рамка за икономическо управление и е обосновано от него, гарантира съгласуваност между препоръчаните планове за корекции.

(12)

На 23 октомври 2024 г. Франция представи своя проект на бюджетен план за 2025 г. Комисията прие становище по този проект на бюджетен план на 26 ноември 2024 г. (8). Вследствие на гласувания от парламента вот на недоверие процесът на приемане на проектобюджета за 2025 г. беше спрян. До приемането на нов бюджет за 2025 г. специален закон, приет от парламента през декември 2024 г., позволява на държавата да събира данъци, както и емитиране на дълг от държавата и социалноосигурителните институции през 2025 г. Същевременно с указ, приет от правителството на 30 декември 2024 г., се разрешава пренасянето на бюджета за 2024 г. към 2025 г.

(13)

На 21 октомври 2024 г. Съветът отправи към Франция поредица от специфични за държавата препоръки (СДП) в контекста на европейския семестър (9).

(14)

В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Комисията оцени плана, както следва:

(15)

Икономическата активност във Франция се увеличи с 0,9 % през 2023 г. поради частното потребление и положителния принос на нетния износ. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. икономиката се очаква да отчете ръст с 1,1 % през 2024 г. на фона на все още високото равнище на нетния износ, което подпомага публичното потребление и инвестициите. През 2025 г. се очаква реалният БВП да нарасне с 0,8 %, тъй като се очаква рестриктивната фискална позиция да повлияе на икономическата активност. Макар че се поддържа от дезинфлацията и увеличенията на реалните заплати, частното потребление се очаква да остане слабо изразено, като същевременно забавените ефекти от по-стабилната парична политика, както и несигурността в сферата на икономиката и на политиката ще продължи да влияе на частните инвестиции. Очаква се през 2026 г. реалният БВП да нарасне с 1,4 %, тъй като се прогнозира, че по-ниските фискални корекции и по-нататъшното намаляване на кредитните разходи ще стимулират частното вътрешно търсене и частните инвестиции. В рамките на прогнозния период (т.е. 2024 – 2026 г.) растежът на потенциалния БВП във Франция се очаква да се забави леко поради забавянето на приноса от труда. Равнището на безработица беше 7,3 % през 2023 г. и според прогнозите на Комисията ще възлиза на 7,4 % през 2024, 7,5 % през 2025 г. и 7,6 % през 2026 г. Очаква се инфлацията (дефлаторът на БВП) да намалее от 5,3 % през 2023 г. до 2,2 % през 2024 г. и да достигне 1,6 % през 2025 г. и 1,7 % през 2026 г.

(16)

Що се отнася до фискалната динамика, през 2023 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Франция възлизаше на 5,5 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. се очаква той да достигне 6,2 % от БВП през 2024 г. и да намалее до 5,3 % от БВП през 2025 г. и при условие че политиката остане непроменена — да нарасне до 5,4 % през 2026 г. Прогнозата на Комисията включва проектобюджета на Франция за 2025 г., който правителството предложи на националния парламент през октомври. В края на 2023 г. консолидираният държавен дълг беше 109,9 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. съотношението на дълга към БВП се очаква да нарасне до 112,7 % от БВП в края на 2024 г. Очаква се то да нарасне допълнително до 115,3 % от БВП в края на 2025 г. и до 117,1 % в края на 2026 г. Във фискалната прогноза на Комисията не се вземат предвид самите политически ангажименти в средносрочните планове, докато те не бъдат подкрепени от надеждно обявени и уточнени в достатъчна степен конкретни мерки на политиката.

(17)

Националният средносрочен фискално-структурен план на Франция обхваща периода 2025 – 2029 г. и представя фискална корекция в продължение на седем години.

(18)

Планът съдържа информацията, изисквана по член 13 от Регламент (ЕС) 2024/1263, с изключение на консултацията с националните парламенти и посочената в член 11 консултация, изисквана по член 13, буква ж) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(19)

Планът, допълнен с писмото от властите от 16 януари 2025 г., се ангажира с плана за нетните разходи, посочен в таблица 2, което съответства на среден ръст на нетните разходи от 1,1 % през годините 2025 – 2029. В оценката по-долу е взет предвид този адаптиран план за нетните разходи. Освен това Франция се ангажира с набор от реформи и инвестиции с оглед на удължаване на периода на корекция до 7 години (2025 –2031 г.), през който се планира средният ръст на нетните разходи да бъде 1,1 %.

Средният ръст на нетните разходи, отчетен в плана за периода на корекция (2025 – 2031 г.), е по-нисък от референтната траектория, предадена от Комисията на 21 юни 2024 г.

В плана се допуска, че растежът на потенциалния БВП ще продължи да бъде стабилен при 1,2 % до 2028 г. (непроменен от 2024 г.), преди да намалее до 1,0 % през 2029 г. Освен това според плана се очаква темпът на растеж на дефлатора на БВП да намалее до 1,7 % през 2025 г. (от 2,3 % през 2024 г.), след което да продължи да намалява до 1,6 % през периода 2026 – 2029 г.

Таблица 2: План за нетните разходи и основни допускания в плана на Франция

(20)

Ако се реализират заложените в плана допускания и поетият ангажимент за плана за нетните разходи, в съответствие с плана, консолидираният държавен дълг ще се увеличи постепенно от 112,9 % през 2024 г. на 116,5 % от БВП през 2027 г. и след това ще спадне постепенно до 113,5 % от БВП в края на периода на корекция (2031 г.), както е посочено в таблицата по-долу. В средносрочен план, т.е. над 10 години след края на периода на корекция, съотношението на консолидирания държавен дълг ще се запази при постоянна тенденция за намаляване, като през 2041 г. ще достигне 100,9 %.

Таблица 3: Динамика на консолидирания държавен дълг и на салдото по държавния бюджет в плана на Франция

Така според плана съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще започне да намалява до края на периода на корекция (2031 г.). Това е правдоподобно, тъй като въз основа на допусканията, залегнали в плана, се предвижда дългът да намалее през десетте години след периода на корекция при всички детерминистични стрес тестове на Комисията за анализ на устойчивостта на обслужването на дълга, а стохастичните прогнози показват с достатъчно голяма вероятност, че дългът ще намалее.

Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с изискването за дълга, посочено в член 6, буква а) и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263. Според френските власти и собствените изчисления на Комисията тенденциите в средносрочното изменение на дълга въз основа на адаптирания план за нетните разходи няма да се различават значително от съдържащите се в първоначалния план.

(21)

Въз основа на плана за нетните разходи и допусканията в плана дефицитът на консолидирания държавен бюджет ще намалее постепенно от 6,1 % от БВП през 2024 г. до 2,8 % от БВП през 2029 г. и до 1,7 % от БВП в края на периода на корекция (2031 г.). Така според плана салдото по консолидирания държавен бюджет няма да надвиши референтната стойност от 3 % от БВП в края на периода на корекция (2031 г.). В допълнение, през десетте години след периода на корекция (т.е. до 2041 г.) бюджетният дефицит няма да надвиши 3 % от БВП. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания представеният план за нетните разходи ще бъде в съответствие с изискването за дефицита, посочено в член 6, буква б) и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263. Според френските власти и собствените изчисления на Комисията тенденциите в средносрочното изменение на дефицита въз основа на адаптирания план за нетните разходи, представени в писмото от френските власти, няма да се различават значително от съдържащите се в първоначалния план.

(22)

Времевият профил на фискалната корекция, измерена като промяна в структурното първично салдо, както е описано в плана, е изтеглен в началото на периода в сравнение с линейния път, който по правило се изисква съгласно член 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263. Това отразява мащабните усилия за консолидация през 2025 г. Освен това фискалната корекция през първите четири години от плана е повече от пропорционална на общата корекция.

Следователно въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с гаранционния механизъм за предотвратяване на съсредоточаването на усилията за фискална корекция в края на периода съгласно член 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263. Според френските власти и собствените изчисления на Комисията фискалната корекция, произтичаща от адаптирания план за нетните разходи, е съсредоточена в началото на периода.

Таблица 4: Развитие на структурното първично салдо в плана на Франция 2023 г. 2024 г. 2025 г. 2026 г. 2027 г. 2028 г. 2029 г. 2030 г.

(23)

Планът за нетните разходи, залегнал в плана, е в съответствие с изискванията съгласно процедурата при прекомерен дефицит (и по-специално с минималната годишна структурна корекция, установена в член 3, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕО) 1467/97 на Съвета). Според френските власти и собствените изчисления на Комисията фискалната корекция, произтичаща от адаптирания план за нетните разходи, все още е в съответствие с минималната годишна структурна корекция в рамките на процедурата при прекомерен дефицит.

(24)

Изискването за предпазни мерки, посочено в член 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 по отношение на механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит, който има за цел да осигури общ марж на устойчивост спрямо референтната стойност на дефицита от 3 % от БВП, се прилага за Франция от 2030 г., тъй като е планирано дефицитът да бъде под 3 % от БВП от 2029 г. Поради това през 2030 г. и 2031 г. годишната корекция на структурното първично салдо не следва да бъде по-малка от 0,25 % от БВП, ако структурният дефицит е останал над 1,5 % от БВП през предходните години, за да се постигне общ марж на устойчивост в структурно изражение от 1,5 % от БВП. Фискалната корекция, която е резултат от залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания, е по-голяма от 0,25 % от БВП и през двете години. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит. Според френските власти и собствените изчисления на Комисията фискалната корекция, произтичаща от адаптирания план на нетните разходи, все още е в съответствие с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит.

(25)

В съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) 2024/1263, тъй като консолидираният държавен дълг ще бъде над 90 % от БВП през периода на корекция съгласно плана, съотношението на дълга към БВП трябва да намалява с поне 1 процентен пункт средно годишно, докато спадне под 90 %, след което трябва да намалява средно с 0,5 процентни пункта. Тъй като според плана се очаква към 2029 г. дефицитът да бъде под 3 % от БВП, този спад е изчислен за 2031 г. (спрямо равнището от 2030 г.) и възлиза на 1,4 процентни пункта (вж. таблица 3). Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга. Според френските власти и собствените изчисления на Комисията тенденциите в изменението на дълга, произтичащи от адаптирания план за нетните разходи, все още са в съответствие с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит.

(26)

Планът се основава на набор от допускания, които се различават от допусканията на Комисията, предадени на Франция на 21 юни 2024 г. По-специално в плана се използват различни допускания за десет променливи, а именно началната точка (структурното първично салдо през 2024 г.), растежа на потенциалния БВП, ръста на дефлатора на БВП, растежа на реалния БВП, разликата между фактическия и потенциалния БВП, номиналния имплицитен лихвен процент, фискалния мултипликатор, корекциите наличности—потоци, еднократните и други временни мерки и полуеластичността на бюджетното салдо. Освен това корекцията е в началото на периода, като Франция използва различна формула за изчисляване на ръста на нетните разходи. По-долу е представена оценка на тези разлики в допусканията.

Разликите в допусканията с най-значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи са изброени по-долу, заедно с оценка на всяка разлика, разглеждана отделно.

В плана се допуска по-ниско структурно първично салдо за 2024 г., а именно структурен първичен дефицит от 3,6 % от БВП, докато Комисията очакваше структурен първичен дефицит от 3,0 % от БВП в предварителните си насоки през пролетта на 2024 г. Тази по-неблагоприятна първоначална фискална позиция е отразена и в по-високия бюджетен дефицит (от 6,1 % от БВП в плана) за 2024 г. спрямо дефицит от 5,3 % от БВП в допусканията на Комисията през пролетта. Това преразглеждане и съпътстващите го актуализирани макроикономически условия за 2024 г. в плана отразяват по-актуалната информация, налична от пролетта насам. То също така е в съответствие с прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. Следователно въпросната разлика в допусканията се счита за надлежно обоснована. Ако се разглежда поотделно, разликата в допусканията допринася за по-нисък среден ръст на нетните разходи през периода на корекция в плана, отколкото според допусканията на Комисията.

В крайна сметка съвместното въздействие на по-предпазливите допускания и разликите в допусканията, които са надлежно обосновани, превишава въздействието на допускането за растежа на потенциалния БВП. Освен това оставащата разлика в допусканията, макар и невинаги съгласувана с общата рамка за анализ на устойчивостта на обслужването на дълга, не оказва значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи в сравнение с допусканията на Комисията. Като цяло всички разлики в допусканията, взети заедно, водят до по-малък среден ръст на нетните разходи в плана, отколкото в референтната траектория.

Комисията ще вземе под внимание горепосочената оценка на допусканията в плана в бъдещите оценки на съответствието с плана за нетните разходи.

(27)

Съгласно индикативната фискална стратегия в плана ангажиментите за нетните разходи ще бъдат изпълнени както чрез ограничаване на разходите, така и чрез дискреционни увеличения на приходите. В плана се предвижда засилена в началото на периода консолидация, като само през 2025 г. трябва да бъде постигната около една четвърт от намалението на съотношението на държавния дефицит към БВП под референтната стойност от 3 %. Това ще бъде постигнато най-вече чрез ограничаване на разходите в сравнение със сценарий, при който не се извършват изменения в политиката, предимно на равнището на централното правителство, но с приноса на всички подсектори на публичната администрация. През срока на действие на плана усилията за ограничаване на разходите, както и подобряването на тяхното качество и ефективност, ще бъдат подкрепени от преработени ангажименти по отношение на прегледите на разходите и опростяването на публичните действия. С предложените основни допълнителни мерки по отношение на приходите се цели да бъде постигната по-голяма социална и фискална справедливост и да се насърчи по-добра енергийна ефективност. Те се отнасят до извънредни данъци върху най-високите доходи и печалбите на най-големите дружества, намаляването на някои данъчни разходи и екологизирането на данъчното облагане.

Спецификата на мерките на политиката, които предстои да бъдат приети, трябва да бъде потвърдена или коригирана и определена количествено в годишните бюджети. В същото време съществуват рискове за прилагането на индикативната фискална стратегия в плана, произтичащи от макроикономическите допускания, залегнали в плана, които предполагат оптимистичен растеж на БВП при сценария за корекция и възможността за по-ниски от очакваните икономии от прегледите на разходите.

Освен това в бюджета, който правителството представи на националния парламент през октомври 2024 г. за 2025 г., се посочват повечето от мерките на политиката, чрез които ще бъде изпълнен ангажиментът за нетните разходи за 2025 г. (10)

(28)

В плана Франция се ангажира с набор от реформи и инвестиции, насочени към подобряване на потенциалния растеж и фискалната устойчивост, обуславящи удължаване на периода на корекция от 4 на 7 години.

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, се състои от три съществуващи ангажимента от плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ); два ангажимента от ПВУ с допълнителни спецификации, както и шест нови реформи и инвестиции (вж. също приложение II):

реформата на осигуряването срещу безработица, включена в ПВУ (компонент 8 — Защита на работните места, младежи, хора с увреждания, професионално обучение), насочена към засилване на стимулите за връщане към стабилна заетост и ограничаване на редуването на краткосрочни договори и периоди на безработица. Реформата е съществуващ ангажимент по ПВУ. Тя се състоеше от законодателен пакет, приет през 2019 г., който влезе в сила през 2021 г. в рамките на ПВУ. Реформата включваше мерки относно изчисляването на компенсациите и мярка „бонус-малус“, определяща вноските на работодателите по схемата.

Реформи съгласно Закона за планиране на научните изследвания. Тази мярка е съществуващ ангажимент в рамките на ПВУ (компонент 6 — Технологичен суверенитет и устойчивост), а именно чрез мярката „Структурни аспекти на Закона за планиране на научните изследвания“, с която се изисква до третото тримесечие на 2025 г. да се демонстрира увеличението на разходите за научни изследвания в сравнение с 2020 г. Различните разпоредби се отнасят до научните изследвания и висшето образование и имат за цел да се укрепят на финансирането и организацията на научните изследвания, да се насърчат високите научни постижения, да се повиши привлекателността на работните места и кариерите в областта на науката и по-добре да се разпространяват резултатите от публичните изследвания в частния сектор, като се засилят връзките между публичните изследвания и частните иновации, икономиката и обществото. Прилагането на Закона за планиране на научните изследвания обхваща периода 2021 – 2030 г., като надхвърля продължителността на ПВУ.

Реформи съгласно Закона за ускоряване на производството на енергия от възобновяеми източници. Мерките, произтичащи от прилагането на закона, който е приет и влязъл в сила през първото тримесечие на 2023 г., са съществуващ ангажимент в рамките на ПВУ (компонент 10 — REPowerEU), а именно чрез мярката „Закон за ускоряване на производството на енергия от възобновяеми източници“. През периода 2023 – 2030 г., след приемането на предходни и бъдещи укази за изпълнение, са предвидени за изпълнение няколко действия, като цялостната им цел е да се ускори навлизането на енергия от възобновяеми източници във Франция, да се постигнат целите на Франция за енергиен преход и да се гарантира нейната сигурност на енергийните доставки. Мярката включва множество канали за интервенция, а именно опростяване на процедурите и ускоряване на териториалното планиране, поставяне на акцент върху източниците на слънчева (топлинна, фотоволтаична и агроволтаична) енергия и енергия от възобновяеми източници в морето, както и финансиране във всички области.

Инвестиции съгласно многогодишния план „Франция 2030“ . Инвестиционният план включва програмата PIA4 (Programme d’Investissements d’Avenir) и този ангажимент се добавя към съществуващите мерки по ПВУ (по-специално по компонент 6 — Технологичен суверенитет и устойчивост), а именно „Иновации за устойчивостта на нашите бизнес модели“, с която се подпомагат инвестициите за разработване на ключови цифрови технологии, и „Подкрепа за иновативни предприятия“, с която се финансират инвестиции в НИРД за новаторски дружества. Очаква се и двете мерки да бъдат финализирани до четвъртото тримесечие на 2024 г. С плана „Франция 2030“ се подкрепя дългосрочната трансформация на производствените процеси в стратегически сектори като здравеопазване, енергетика и аеронавтика по цялата верига на стойността — от фундаменталните научни изследвания до иновациите и индустриализацията, и се постига по-широк обхват от този на ПВУ. С плана се допринася и за преодоляване на недостига на инвестиции по отношение на разходите за НИРД в конкретни области, като се ускоряват екологизирането и цифровизацията на икономиката. Той обхваща периода 2022 – 2026 г.

Реформи, произтичащи от оценката на качеството на публичните разходи, чрез засилени прегледи на разходите в сравнение с ангажиментите по ПВУ. В плана се поема ангажимент за увеличаване на годишните прегледи на разходите във всички подсектори на държавното управление. Така ангажиментът допълва мерките, включени в ПВУ (компонент 7 — Цифровизация на държавата, териториите, предприятията, Култура), чрез мярката „Оценка на качеството на публичните разходи“. За периода 2025 – 2027 г. се представя количествена кумулативна цел за постоянни икономии на публичните разходи и за намаляване на данъчните и социалните разходи (в допълнение към мярката „реформа на общите намаления на социалноосигурителните вноски спрямо минималната работна заплата (SMIC)“, въз основа на прегледите на разходите. Очаква се изпълнението да обхване целия период на корекция и се предполага ефективно и редовно включване на резултатите от прегледите на разходите в годишните проектобюджети, придружено от публикуване на годишни мониторингови доклади, показващи както годишните, така и кумулативните икономии, които са идентифицирани и реализирани.

Реформа на осигуряването срещу безработица съгласно преговорите между социалните партньори. С тази мярка, която е нова в сравнение с ПВУ, се цели по-нататъшното реформиране на правилата за осигуряването срещу безработица през следващите три години, по-специално по отношение на възрастните работници, като същевременно се запазват постиженията на реформите от 2019 г., 2021 г. и 2023 г. и се допринася за засилване на тяхното положително въздействие върху бюджета. В плана се предвижда прилагането от средата на 2025 г. на новите правила, произтичащи от преговорите между социалните партньори, и доклад за оценка на кумулативния ефект от всички реформи на осигуряването срещу безработица до края на 2027 г.

Реформа на размера на вноските в Caisse Nationale de Retraites des Agents des Collectivités Locales (CNRACL). Реформата, която е нова в сравнение с ПВУ, се състои в постоянно увеличаване на размера на социалноосигурителните вноски на работодателите в специалната пенсионна схема, предназначена за осигуряването на служителите на органите на местното самоуправление и болниците. Като оказва положително въздействие върху бюджета, тя има за цел да допринесе за финансовото равновесие на схемата и за тази цел планът включва ангажимент за евентуално прилагане на допълнителни постоянни увеличения през периода на корекция. Поради това реформата се представя и като допринасяща за цялостната устойчивост на пенсионната система заедно с основната пенсионна реформа от 2023 г., чиито основни характеристики бяха увеличаването на законоустановената пенсионна възраст и очакваното увеличаване на минималния период на законоустановена пенсионна възраст за получаване на пенсия в пълен размер и във връзка с които в плана се поема ангажимент за запазване на въздействията по отношение на устойчивостта. В плана се предвиждат приемане на увеличението на вноските в CNRCAL с 5 процентни пункта съгласно законите за бюджета за социална сигурност за 2025 г. и 2026 г. и последващо прилагане в допълнение към вече въведеното увеличение през 2024 г.

Реформа на общите намаления на социалноосигурителните вноски върху по-ниските заплати, спрямо минималната работна заплата (SMIC). Реформата, която е нова в сравнение с ПВУ, е насочена към опростяване и рационализиране на съществуващите схеми за намаляване на разходите за труд с цел стимулиране на мобилността на заплатите и намаляване на рисковете от капан на ниските заплати, главно на равнището на минималните работни заплати. Реформата по-специално се състои в изглаждане на кривата на общите намаления с цел по-изразеното ѝ намаляване във времето и ограничаване на специфичните освобождавания от здравноосигурителни и семейни вноски. В плана се предвижда приемането на реформата в Закона за бюджета за социална сигурност за 2025 г., която трябва да бъде одобрена до декември 2024 г., и поетапното ѝ изпълнение на два етапа, които да завършат съответно до края на 2025 г. и до края на 2026 г.

Реформи съгласно новия Закон за опростяване на бизнес средата Реформата, която е нова в сравнение с ПВУ, има три основни цели: драстично намаляване на тежестта на административните процедури за предприятията, например чрез трансформиране на определени процедури по разрешаване, които да се преобразуват в обикновена декларация, или чрез подобряване на достъпа на дружествата до обществени поръчки; преразглеждане на отношенията между администрацията и предприятията, по-специално за много малките предприятия, като правата им се приведат в съответствие с тези на самостоятелно заетите лица; и рационализиране на съществуващите стандарти чрез мерки за дерогация в подкрепа на създаването на проекти за промишлен и енергиен преход. Новият закон, който се очаква да бъде приет до края на 2025 г., ще се прилага постепенно съгласно приемането и мониторинга на указите за изпълнение през периода до 2028 г.

Реформи съгласно Закона за екологичната промишленост. Новите ангажименти съгласно закона, приети през четвъртото тримесечие на 2023 г., които са нови в сравнение с ПВУ, предвиждат изпълнение и редовен мониторинг на резултатите, разпределени през периода до 2030 г. Основните преследвани цели се отнасят до ускоряването на разработването на екологосъобразни технологии и придружаването на промишлеността към декарбонизация. По-специфичните, но всеобхватни оси за интервенция, се отнасят до улесняване на инсталирането на нови промишлени обекти, подобряване на условията за финансиране на екологосъобразни промишлени проекти, екологизиране на обществените поръчки и засилване на обвързаността на публичната подкрепа с целите на екологичния преход.

Реформа на данъчните и социалните разходи. Реформата, която е нова в сравнение с ПВУ, има за цел рационализиране на данъчните и социалните разходи чрез намаляване и премахване на най-неефективните. За периода 2025 – 2027 г. се представя количествена кумулативна цел за постоянно намаляване на данъчните и социалните разходи и икономиите на публични разходи (в допълнение към мярката „реформа на общите намаления на социалноосигурителните вноски спрямо минималната работна заплата (SMIC)“. Очаква се изпълнението да обхване целия период на корекция и се предполага ефективно и редовно включване на намаляването на данъчните и социалните разходи в проектобюджетите, придружено от публикуване на годишни мониторингови доклади, показващи както годишните, така и кумулативните икономии, които са идентифицирани и реализирани.

(29)

В съответствие с член 14, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1263 всяка реформа и инвестиция, обуславящи удължаване на периода на корекция, е достатъчно подробна, съсредоточена в началото на периода, обвързана със срокове и проверима.

(30)

Ангажиментите по ПВУ, обуславящи удължаването, съдържат значителни реформи и инвестиции, насочени към подобряване на фискалната устойчивост и повишаване на потенциала за растеж на икономиката. Освен това Франция се ангажира да продължи усилията за реформи през периода, обхванат от средносрочния фискално-структурен план, и да поддържа равнищата на финансираните на национално равнище инвестиции, реализирани през периода, обхванат от ПВУ (вж. таблица 5 по-долу). Ангажиментите ще бъде наблюдавани по време на изпълнението на плана. Съответно ангажиментите в рамките на ПВУ могат да бъдат взети предвид при удължаването на периода на корекция, както е предвидено в член 36, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(31)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, се очаква да подобри потенциала за растеж и устойчивост на икономиката на Франция по устойчив начин, както се изисква в член 14, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) 2024/1263. В плана на Франция не се предоставя оценка на цялостното очаквано въздействие на набора от предложените реформи и инвестиции. Такова въздействие обаче се съобщава за някои от реформите въз основа на предходните анализи и наличната литература. В това отношение според плана акумулираното въздействие върху БВП на някои от тези реформи ще надхвърли 0,7 процентни пункта до 2030 г., като в дългосрочен план ще бъде малко по-голямо. По-специално се очаква реформата на осигуряването срещу безработица да доведе до увеличаване на БВП с 0,5 процентни пункта, както и в дългосрочен план да се създадат повече от 40 000 работни места. Освен това, въз основа на симулациите на разработения от Комисията макроикономически модел QUEST-III за НИРД, с прилагането на Закона за планиране на научните изследвания биха се добавили 0,2 процентни пункта от БВП за 15 години и 0,3 процентни пункта в дългосрочен план. За други реформи е посочено, че ad hoc оценката вече е в ход или ще се провежда по време на изпълнението на плана, като по този начин ще се подкрепя съпътстващият набор от показатели. Очаква се тези реформи да доведат и до положително въздействие върху дейността, която не е количествено определена на този етап. Като цяло, въз основа на предоставената информация изглежда, че икономическата стратегия, която стои зад набора от реформи и инвестиции, включително ангажиментите по ПВУ, е добре формулирана и се предполага, че ефективно ще отговори на установените по-рано слабости в потенциала за растеж и устойчивост на Франция (например в докладите по държави). Ключовите области на интервенция действително засягат пазара на труда и напредъка към пълна заетост; необходимостта от подкрепа за повторната индустриализация и укрепването на конкурентоспособността; предизвикателствата, свързани със справедливия екологичен и енергиен преход и управлението на публичните финанси.

(32)

Очаква се наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, да подкрепи фискалната устойчивост, както се изисква в член 14, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) 2024/1263. Според прогнозите в плана наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, ще доведе до пряко въздействие върху намаляването на дефицита с около 20 милиарда евро годишно (0,6 % от БВП) към 2027 г., главно поради въздействието върху бюджета на реформите на осигурителната схема за безработица от 2021 г. и приетата през 2023 г. допълнителна реформа, с която се модулира продължителността на обезщетенията за безработица в зависимост от ситуацията на пазара на труда с цел предоставяне на повече стимули за връщане на работа през благоприятни периоди и по-голяма защита при неблагоприятни периоди (0,1 % от БВП), както и преработването на намаленията на социалноосигурителните вноски спрямо минималната работна заплата (0,2 % от БВП) и постоянните икономии от прегледите на разходите и намаляването на данъчните и социалните разходи (0,3 % от БВП). Очаква се реформите и инвестициите, насочени към изпълнението на инвестиционния план „Франция 2030“, реформите и инвестициите съгласно Закона за планиране на научните изследвания, Закона за опростяване на бизнес средата и Закона за екологичната промишленост на свой ред да доведат и до положителни непреки последици за публичните финанси чрез увеличаване на данъчните приходи, тъй като тези реформи ще окажат положително въздействие върху заетостта, инвестициите и растежа. Като цяло наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, предполага скромен пряк принос за подобряването на устойчивостта на публичните финанси, въпреки че този принос може да бъде малко по-висок след като се добавят потенциалният принос на предвидените прегледи на разходите, рационализирането на данъчните разходи и непреките последици, произтичащи от по-високия БВП и заетостта в дългосрочен план.

(33)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, е насочен към изпълнение на общите приоритети на ЕС, както се изисква в член 14, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263. По-специално социалната и икономическата устойчивост, включително Европейският стълб на социалните права, ще бъдат предмет на реформите на осигурителната схема за безработица, увеличените вноски в пенсионната схема на служителите на органите на местното самоуправление и болниците, в съчетание със запазването на пенсионната реформа от 2023 г., реформата на общите намаления на социалноосигурителните вноски върху ниските заплати спрямо минималната работна заплата и Закона за опростяване на бизнес средата. Приоритетите, свързани със справедливия екологичен и цифров преход и с гарантиране на енергийната сигурност, ще бъдат предмет на реформи и инвестиции в рамките на инвестиционния план „Франция 2030“, Закона за планиране на научните изследвания, Закона за екологичната промишленост, Закона за ускоряване на производството на енергия от възобновяеми източници.

(34)

Наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, е съобразен с имащите отношение (11) СДП, отправени като част от европейския семестър, както се изисква в член 14, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263. По-специално реформите и мерките в областта на бюджетната рамка и фискалното управление, пенсионните системи и активния живот на възрастните хора са свързани с фискалните структурни СДП за 2019 г., 2021 г., 2022 г. и 2024 г., съгласно които от Франция се изисква по-добро насочване на данъчните разходи, продължаване на усилията за подобряване на качеството на бюджетните мерки, включително чрез определяне на количествени цели за икономии на разходите, постигане на икономии на разходите и повишаване на ефективността във всички подсектори на държавното управление, реформиране на пенсионната система, като същевременно се подкрепя нейната устойчивост и допълнително се подобряват рамковите условия за улесняване на инвестициите и иновациите. Други реформи и мерки в областта на екологичния преход, интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж и социалното и териториалното сближаване са свързани със съответните СДП за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., съгласно които се изисква подобряване на бизнес средата, подсилване на интензитета на научноизследователска и развойна дейност в стопанския сектор, ускоряване на внедряването на енергията от възобновяеми източници и намаляване на цялостната зависимост от изкопаеми горива.

(35)

Планът гарантира, че планираното общо равнище на национално финансирани публични инвестиции, реализирани средно за периода, обхванат от ПВУ, се запазва, както се изисква в член 14, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Таблица 5: Национално финансирани публични инвестиции в плана (% от БВП)

(36)

И накрая, наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаването, може да се счита за съответстващ на ангажиментите в ПВУ и в споразумението за партньорство, договорени по многогодишната финансова рамка, както се изисква в член 14, параграф 4, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263. По-специално в съответствие с изискванията се очаква всеки приоритет да води до непрекъснатост и допълване на ПВУ или на споразумението за партньорство на Франция и да отговаря на специфичните за държавата препоръки и на един или повече общи приоритети на ЕС.

(37)

В заключение, наборът от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, се оценява като цяло на отговарящ на критериите по член 14 от Регламент (ЕС) 2024/1263. В резултат на това периодът на корекция може да бъде удължен от 4 на 7 години, както е предложено в плана.

(38)

Освен набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, в плана се описват намеренията на политиката по отношение на други реформи и инвестиции в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално специфичните за всяка държава препоръки, и насочени към общите приоритети на ЕС. Планът включва 28 реформи и инвестиции, седем от които се подпомагат финансово по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост.

(39)

Що се отнася до общия приоритет за справедлив екологичен и цифров преход, включително целите в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119, планът включва няколко мерки. Те се отнасят до транспортния сектор, като се решават и въпроси, свързани с предотвратяване на замърсяването, развитието на обществения транспорт (в рамките на ПВУ), екологизирането на френските пристанища (в рамките на ПВУ), плана за пешеходци и велосипеди и подкрепата за закупуване и наемане на леки превозни средства с ниски емисии. В плана се поставя акцент и върху иновационни проекти за екологичния преход (в рамките на ПВУ) в контекста на четвъртата ориентирана към бъдещето програма за инвестиции („Programme d’Investissements d’Avenir“, PIA4). По отношение на СДП за 2022 г. и 2023 г., обхващащи енергийната ефективност, планът включва мерки като привеждане в съответствие на ставката на ДДС върху газовите котли и обновяване и модернизиране на болнични сгради. Мерките в плана, свързани с приоритета на цифровия преход, се основават на заложените в Програмата за политиката на цифровото десетилетие цели за инфраструктура за свързаност и цифровизация на обществените услуги. Примерите за съдържащите се в плана мерки се отнасят до плана за високоскоростен широколентов достъп, който се очаква да е в полза на цифровизацията на френската икономика, както и до мерки в областта на космическото пространство, цифровото здравеопазване и модернизацията и цифровизацията на професионалното обучение.

(40)

Що се отнася до общия приоритет за социална и икономическа устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права, планът включва редица реформи и инвестиции. По отношение на СДП за 2019 г., 2022 г. и 2023 г. относно уменията, професионалното образование и обучение и ученето за възрастни, както и по отношение на СДП за 2019 г. и 2020 г. относно активните политики на пазара на труда, стимулите за работа и участието на пазара на труда, съответните мерки се отнасят до: създаването на публична служба за образование в ранна детска възраст на местно равнище за подпомагане на родителите, по-специално на жените, и домакинствата с ниски доходи, за да се включат и да останат на пазара на труда, реформата на публичните служби по заетостта и засилената подкрепа за получателите на активен солидарен доход (RSA) и предприятията, подкрепата за млади хора без работа или обучението за трайна професионална интеграция, внедряването на обучителния компонент от „Франция 2030“, планът за инвестиции в уменията (PIC), насочен към повишаване на пригодността за заетост на хората, които са най-отдалечени от пазара на труда, програмата за подпомагане на чиракуването и реформата на професионалните гимназии. По отношение на СДП за 2022 г., 2023 г. и 2024 г. относно образованието, по-нататъшните мерки целят подобряване на основните умения в средното училище и популяризиране и подобряване на учителската професия, по-специално чрез укрепване на първоначалното и продължаващото обучение. Освен това планът включва други мерки на политиката за подобряване на достъпа и ефективността на предоставянето на здравни услуги, обновяване и адаптиране на заведения за грижи за зависими стари хора, както и мерки, насочени към укрепване на превенцията и мобилизиране на изкуствения интелект за подобряване на медицинската диагностика и медицинските предписания в областта на здравните услуги.

(41)

Що се отнася до общия приоритет на енергийната сигурност, планът включва няколко мерки, като разработването на малки ядрени реактори (SMR) и обновяването на съществуващи ядрени съоръжения. По отношение на СДП за 2019 г., 2020 г., 2022 г. и 2023 г., обхващащи енергията от възобновяеми източници, енергийната инфраструктура и мрежи, планът включва мерки като втората електрическа междусистемна връзка между Савоя (Франция) и Пиемонте (Италия), както и изпълнението на плана за умереност в потреблението на енергия.

(42)

Що се отнася до общия приоритет на отбранителните способности, планът включва Закона за военно програмиране, в който се определят целите на отбранителната политика и нейното финансово програмиране за периода 2024 – 2030 г. с цел укрепването на отбранителните способности в геополитическия контекст на нарастващо напрежение, включително войната в Украйна. Мярката предвижда инвестиции в отбранителната промишленост и революционни иновации в областта на отбраната.

(43)

В плана се предоставя информация относно съгласуваността и когато е целесъобразно, взаимното допълване с фондовете на политиката на сближаване и ПВУ на Франция. В плана се подчертава, че с цел да се избегне всякакъв риск от двойно финансиране и недостатъчното използване на фондовете е необходима тясна координация за прилагането на тези фондове във Франция. Съгласно плана реформите и инвестициите, които не са включени в ПВУ, представляват финансирани на национално равнище мерки, които не включват европейско съфинансиране. Някои от включените в плана мерки са приети като продължение на мерките, включени в ПВУ. Освен това в плана се обяснява начинът, по който няколко от тях продължават и разширяват действията, приети в ПВУ (за реформите на осигуряването срещу безработица, публичните служби по заетостта и екологичната промишленост).

(44)

Целта на плана е да допринесе за задоволяване на нуждите от публични инвестиции на Франция, свързани с общите приоритети на ЕС.

Що се отнася до справедливия цифров преход, в плана се споменава необходимостта от продължаване на цифровизацията на френската икономика и увеличаване на инвестициите ѝ в НИРД, като се имат предвид сравненията на международно равнище. Например, въпреки обнадеждаващите подобрения през последните години, са необходими усилия за по-нататъшно подпомагане на приемането от френските дружества, по-специално от МСП, на нови информационни и комуникационни технологии и основни цифрови инструменти, с цел увеличаване на тяхната производителност. Наред с останалите приоритети дружествата трябва да бъдат стимулирани да инвестират повече, за да станат по-конкурентоспособни, по-специално във важни за екологичния и цифровия преход сектори.

Що се отнася до справедливия екологичен преход и гарантирането на енергийна сигурност, планът се позовава на годишните прогнозни нужди от инвестиции за постигане на националните цели за декарбонизация до 2030 г. и на лостовете на икономическата политика за насърчаване и подкрепа за това допълнително усилие както от страна на публични, така и на частни участници, съгласно посоченото в многогодишната стратегия за финансиране на екологичния преход и енергийната политика на Франция (SPAFTE), публикувана през октомври 2024 г.

Във връзка със социалната и икономическата устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права, планът се позовава на ключовата цел за постигане на пълна заетост и на инвестициите, планирани за тази цел в полза на активните политики на пазара на труда, както и на увеличаването на участието на пазара на труда, като същевременно се подкрепят заетостта на младежите и жените и включването на всички работници. Друга посочена област на интервенция се отнася до укрепването на уменията и образованието, включително на местно равнище, с цел да се предвидят бъдещите нужди на френската икономика и да се подпомогнат екологичният и цифровият преход, както и иновациите в стратегически сектори.

Що се отнася до изграждането на отбранителни способности, планът се позовава на необходимостта от укрепване на суверенитета на Франция в геополитически контекст на нарастващо напрежение и в подкрепа на целите, определени в Стратегическата програма за периода 2024 – 2029 г., приета от Съвета на 27 юни 2024 г. а именно укрепване на готовността и капацитета на ЕС в областта на отбраната, включително чрез увеличаване на разходите за отбрана.

(45)

Като цяло Комисията е на мнение, че планът на Франция, допълнен с писмото от властите от 16 януари 2025 г., изпълнява изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(46)

Съветът приветства средносрочния фискално-структурен план на Франция и счита, че цялостното му изпълнение би допринесло за гарантирането на стабилни публични финанси и за подпомагането на устойчивостта на публичния дълг, както и на устойчивия и приобщаващ растеж.

(47)

Съветът взема под внимание извършената от Комисията оценка на плана. Въпреки това Съветът приканва Комисията да представя своята оценка на бъдещите планове в отделен документ от препоръките на Комисията за препоръки на Съвета.

(48)

Съветът взема под внимание оценката на Комисията на плана за нетните разходи и основните макроикономически допускания в плана, включително във връзка с предварителните насоки на Комисията, както и въздействието на плана за нетните разходи върху бюджетния дефицит и държавния дълг. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, че макроикономическите и фискалните допускания, макар в някои случаи да се различават от допусканията на Комисията, включително за да се отчетат актуализираните макроикономически и фискални данни, като цяло са надлежно обосновани и подкрепени със солидни икономически доводи. Съветът взема под внимание широката фискална стратегия на плана и рисковете за перспективите, които биха могли да засегнат осъществяването на макроикономическия сценарий и основните допускания и изпълнението на плана за нетните разходи. По-специално Съветът приветства и факта, че преди представянето на плана са проведени консултации със съответните заинтересовани страни, въпреки че това не е посочено в плана. Съветът отбелязва също, че геополитическите рискове могат да окажат натиск върху разходите за отбрана.

(49)

Съветът очаква Франция да бъде готова да коригира фискалната си стратегия при необходимост, за да гарантира изпълнението на плана си за нетните разходи. Съветът изразява решимост да следи отблизо икономическата и фискалната динамика, включително динамиката, залегнала в основата на включения в плана сценарий.

(50)

Съветът счита, че по-нататъшните обсъждания за постигане на общо разбиране относно въздействието на кумулативните темпове на растеж на нетни разходи върху годишния надзор е необходимо да бъдат проведени навреме за следващия кръг на фискалния надзор.

(51)

Съветът одобрява набора от ангажименти за реформи и инвестиции, представени от Франция в нейния средносрочен план, обуславящи удължаването на периода на корекция, и приветства усилията за количествено определяне на въздействието върху растежа и фискалната устойчивост. Съветът изразява съгласие с Комисията, че наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, представен от Франция, оправдава удължаването на периода на корекция от 4 на 7 години. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, в която се посочва, че критериите в член 14 като цяло са изпълнени, като се взема предвид и преходната разпоредба на член 36, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) 2024/1263, чрез набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаването. Съветът взема под внимание оценката на Комисията, според която се очаква ангажиментите за реформи и инвестиции да доведат до устойчиво подобряване на потенциала за растеж и устойчивостта на икономиката и да подкрепят фискалната устойчивост. Съветът препоръчва на Франция да изпълни изцяло набора от ангажименти за реформи и инвестиции, за да се запази удължаването на периода на корекция.

(52)

Съветът взема под внимание представеното от Комисията описание на потребностите и намеренията по отношение на реформите и инвестициите, освен оценката на набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция, в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и изтъква, че е важно да се гарантира осъществяването на тези реформи и инвестиции. Въз основа на докладите, които ще бъдат представени от Комисията, Съветът ще направи оценка на тези реформи и инвестиции и ще наблюдава тяхното изпълнение в рамките на европейския семестър.

(53)

Съветът очаква представянето от Франция на годишните доклади за напредъка, които следва да съдържат по-специално информация за напредъка в изпълнението на плана за нетните разходи, заложен от Съвета, и осъществяването на по-общите реформи и инвестиции в контекста на европейския семестър, както и осъществяването на набора от реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на корекция.

(54)

В съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Съветът следва да препоръча на Франция плана за нетните разходи, определен в плана, а наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаването на периода на корекция до 7 години, следва да бъде одобрен,

1.

2.