De Broe, L. et De Boeck, R. De moeder-dochterriichtlijn: Europese fiscale piecemeal engineering op weg naar harmonie. — Europees Belastingrecht, Peeters, B. (ed.), Larcier, Gent, 2005, р. 362; Jansen, T. et De Vos, P. Handboek internationaal en Europees belastingrecht. — Intersentia, Antwerpen, 2008, р. 269; Lagae, J.P. Les revenus d’actions et de parts de sociétés belges et étrangères. — Le régime fiscal des sociétés en Belgique, Ed. du Jeune Barreau, Bruxelles, 1990, р. 116; Van Crombrugge, S. Beginselen van de vennootschapsbelasting. Kluwer, Antwerpen, 2008, р. 54 и Van Crombrugge, S. Beginselen van de vennootschapsbelasting. Kluwer, Antwerpen, 1997, р. 48.

Marres, O.C.R. et Wattel, P.J. Dividendbelasting. Kluwer, Deventer, 2011, р. 216 et 217.

В своя подкрепа се позовават на решение от 17 октомври 1996 г. Denkavit и др. (C‑283/94, C‑291/94 и C‑292/94, EU:C:1996:387, т. 29).

Решение от 12 юли 2012 г. (C‑384/11, EU:C:2012:463).

Решение от 18 юни 2009 г. (C‑303/07, EU:C:2009:377).

Решение от 12 юли 2012 г. (C‑384/11, EU:C:2012:463).

Възпроизведени в точки 5 и 6 от настоящото заключение.

Подчертават, че при прилагането за определена данъчна година на правилата за изчисляване на данъка, включително намаления на данъчната основа или на данъчната ставка, сумата на задължението може да бъде равна на нула (или да бъде отрицателна), без това да засяга обстоятелството, че подлежат на данъчно облагане. Считам обаче, че под освобождаване Директивата има предвид не определянето на данъчното задължение за всяка данъчна година, а общите правила на закона за корпоративния данък, включени в този институт.

Правителството на Чешката република излага този довод в писменото си становище: наличието на ефективно облагане с данък е задължително условие за съществуването на двойно данъчно облагане. Да се допусне освобождаване от удържане на данък при източника, при положение че липсва ефективно облагане в страната на установяване, не би служило на целта за избягване на двойното данъчно облагане.

Декларацията в частта относно дружествата от Нидерландия гласи следното: Съветът и Комисията застъпват становището, че нидерландските инвестиционни дружества по смисъла на член 28 от Закона за корпоративния данък от 1969 г. не попадат в приложното поле на настоящата директива. В протокола се съдържат подобни декларации на Съвета и на Комисията: а) за някои германски инвестиционни дружества; б) за испанските дружества, обхванати от схемата за финансова прозрачност, и в) за португалските дружества, които поначало подлежат на облагане с корпоративен данък, но същевременно са освободени от него и чиито печалбите се считат за такива на техните съдружници.

Решение от 18 юни 2009 г. (C‑303/07, EU:C:2009:377, т. 28).

Белгийското правителство се позовава в становището си на член 10 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, възпроизведен в точка 13 от настоящото заключение. По силата на тази разпоредба от Спогодбата двойното данъчно облагане в резултат на удържането на данъка, извършено в Белгия, се смекчава чрез определянето на максимална ставка от 5 % от брутната сума на дивидентите, когато техен получател е акционерно дружество, притежаващо пряко не по-малко от 25 % от капитала на дружеството, плащащо дивидентите. Дружествата — ищци в главното производство, обаче оспорват довода, че прилагането на тази спогодба позволява да се компенсира различното третиране, произтичащо от белгийското законодателство, тъй като удържаният при източника данък (посочените 5 %) се превръща в окончателна данъчна тежест, неподлежаща на приспадане от ПКИ в Нидерландия.

Независимо че запитващата юрисдикция (която в тази връзка е възприела предложението за преюдициалния въпрос, направено от страните, без да добави собствени аргументи) се позовава както на член 49 ДФЕС, така и на член 56 ДФЕС, считам, че правилната рамка за анализа е свободното движение на капитали. Въпреки това не изключвам възможността хипотетично да бъде засегната свободата на установяване, доколкото ограничението би могло да засегне възможността на акционера ефективно да влияе върху решенията на дружеството и да определя действията му. Ако тази възможност не е налице (което в случая не изглежда да е така, тъй като Wereldhave International и Wereldhave участват в Wereldhave Belgium съответно с 35 % и 45 %), приложим би бил единствено член 56 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2006 г., Test Claimants in the FII Group Litigation, C‑446/04, EU:C:2006:774, т. 38).

Решение от 25 октомври 2012 г., Комисия/Белгия (C‑387/11, EU:C:2012:670, т. 78), в което са цитирани решения от 12 декември 2006 г., Test Claimants in Class IV of the ACT Group Litigation (C‑374/04, EU:C:2006:773, т. 59), от 17 септември 2009 г., Glaxo Wellcome (C‑182/08, EU:C:2011:670, т. 83) и от 20 октомври 2011 г., Комисия/Германия (C‑284/09, EU:C:2011:670, т. 80).

Определение от 12 юли 2012 г., Tate & Lyle Investments (C‑384/11, EU:C:2012:463, т. 3—9).

C‑387/11, EU:C:2012:670.

Само ще посоча, че в този случай Съдът отговаря на запитващата юрисдикция с определение, не с решение, приемайки, че се касае за преюдициален въпрос, идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл, или отговорът на който се налага недвусмислено от съдебната практика (точка 17 от определението).

Определение от 12 юли 2012 г. (C‑384/11, EU:C:2012:463).

Пак там, т. 33.

Пак там, т. 36.

Пак там, т. 36 и 37.

Пак там, т. 45.

C‑387/11, EU:C:2012:670, т. 74.