<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<!DOCTYPE C_Doc_Ref SYSTEM "CNC.dtd">
<C_Doc_Ref C_Langue="bg" C_Version_doc="4.0" C_Debut_ID="BG62015-0587">
   <Properties>
      <Property name="Gendoc_User">tza</Property>
      <Property name="Gendoc_GenerationDate">21/03/2017 17:07:51</Property>
      <Property name="Created">GenDoc 21/03/2017 15:07:51</Property>
      <Property name="Gendoc_GendocTemplateType">CNC_C</Property>
      <Property name="TypeDoc">CNC</Property>
      <Property name="Gendoc_Juridiction">C</Property>
      <Property name="Juridiction">C</Property>
      <Property name="Gendoc_CaseNumber">0587</Property>
      <Property name="NumeroOrdre">0587</Property>
      <Property name="Gendoc_CaseYear">2015</Property>
      <Property name="Annee">2015</Property>
      <Property name="Gendoc_CaseNature">RP</Property>
      <Property name="NatureAff">RP</Property>
      <Property name="Gendoc_CaseNumberSuite">0001</Property>
      <Property name="NumSuite">0001</Property>
      <Property name="Gendoc_ProcedureType">P</Property>
      <Property name="TypeProc">P</Property>
      <Property name="Gendoc_ProcedureNumber">1</Property>
      <Property name="NumProc">1</Property>
      <Property name="Gendoc_EditionType">Final</Property>
      <Property name="Gendoc_LastVerificationDate">14/06/2017 15:03:13</Property>
      <Property name="Gendoc_LastVerificationStatus">FAST_document_go_green</Property>
      <Property name="Canevas3_Vademecum">0</Property>
      <Property name="ReadyToPublish">OK</Property>
      <Property name="EP_Version">0</Property>
      <Property name="EP_Mode">1</Property>
      <Property name="DocumentIdentifier">fb3e800b66c94601a5fd3b9b8498308d</Property>
      <Property name="SdlIdentifier">ImportedWithoutSource</Property>
      <Property name="Gendoc_DGTGenerated">True</Property>
      <Property name="Gendoc_DGTGeneratedDate">21/03/2017 18:08:22</Property>
      <Property name="Gendoc_DGTGeneratedUser">tza</Property>
      <Property name="Gendoc_Lang">bg-BG</Property>
      <Property name="Gendoc_LangCode">bg</Property>
      <Property name="Langue">BG</Property>
      <Property name="Gendoc_Vademecum">2016</Property>
      <Property name="IsFlattened">True</Property>
      <Property name="CreateCustomParts">False</Property>
      <Property name="GenDocUID">o0hvF1/b7Rw8RjYR+qUeIsweJK/hV3FY1x+86ldU8wOO78spDpi4miBbJmWfh18wAXu7bif4WVrTx9YdIeKheKmcX6u84DVNEYBrj2tgzWN36Yb4oWxBhQHwOoiaMEr9zJxa1IHwtCNjxlGS7lEUvur9BSOP8G3vZiKtbkbPWno=</Property>
      <Property name="SectionType1">CNC</Property>
      <Property name="SectionData1">§182;pos=54928:lng=BG</Property>
      <Property name="Filename">TRA-DOC-BG-CONCL-C-0587-2015-201701428-07_00</Property>
      <Property name="QuotationMark_Open">„</Property>
      <Property name="QuotationMark_Close">“</Property>
      <Property name="serveur_nom">Doc2XML_2003 PUB</Property>
      <Property name="serveur_config_path">C:\Documents and Settings\gti_prod\Application Data\Doc2XML\PR_Doc2XML_2003_PUB.xml</Property>
      <Property name="watch">R:\flux_Publication\conversion\doc2xml_in\</Property>
   </Properties>
   <C_Header_Gauche>
      <blockquote id="A010000000">
         <para style="header" id="A150000000">tzacjeЗАКЛЮЧЕНИЕ НА M. BOBEK — ДЕЛО C‑587/15</para>
      </blockquote>
   </C_Header_Gauche>
   <C_Header_Droit>
      <blockquote id="A010000001">
         <para style="header" id="A150000001">LIETUVOS RESPUBLIKOS TRANSPORTO PRIEMONIŲ DRAUDIKŲ BIURAS</para>
      </blockquote>
   </C_Header_Droit>
   <C_Footer_Gauche>
      <blockquote id="A010000002">
         <para style="footer" id="A150000002">28<emphasis role="tab" id="A400000000"/>
         </para>
      </blockquote>
   </C_Footer_Gauche>
   <C_Footer_Droit>
      <blockquote id="A010000003">
         <para style="footer" id="A150000003">27</para>
      </blockquote>
   </C_Footer_Droit>
   <Affaire>
      <Introduction>
         <section id="A000000000">
            <para style="36Centre" id="A150000004">ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ</para>
            <para style="36Centre" id="A150000005">M. BOBEK</para>
            <para style="36Centre" id="A150000006">представено на 23 март 2017 година<footnote role="fNote" id="A110000000">
                  <number>1</number>
                  <para style="40FootnoteLangue" id="A150000007"> 	Език на оригиналния текст: английски.</para>
               </footnote>
            </para>
            <para style="38Centregrasgrandespacement" id="A150000008">
               <emphasis role="bold" id="A400000001">Дело C‑587/15</emphasis>
            </para>
            <para style="37Centregras" id="A150000009">
               <emphasis role="bold" id="A400000002">Lietuvos Respublikos transporto priemonių draudikų biuras</emphasis>
            </para>
            <para style="37Centregras" id="A150000010">
               <emphasis role="bold" id="A400000003">срещу</emphasis>
            </para>
            <para style="37Centregras" id="A150000011">
               <emphasis role="bold" id="A400000004">Gintaras Dockevičius</emphasis>
            </para>
            <para style="37Centregras" id="A150000012">
               <emphasis role="bold" id="A400000005">Jurgita Dockevičienė</emphasis>
            </para>
            <para style="39Centreespacement" id="A150000013">(Преюдициално запитване, отправено от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд, Литва)</para>
            <para style="71Indicateur" id="A150000014">
               <phrase role="QuotationMark_Open" id="A410000000">„</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000001">Преюдициално запитване </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000002">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000003"> Застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000004">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000005"> Произшествие между превозни средства с обичайно домуване в различни държави членки </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000006">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000007"> Възстановяване на обезщетението, изплатено от национално застрахователно бюро </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000008">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000009"> Регресен иск срещу лицата, отговорни за произшествието </phrase>
               <phrase role="Separator" id="A410000010">—</phrase>
               <phrase role="motcle" id="A410000011"> Процесуални гаранции</phrase>
               <phrase role="QuotationMark_Close" id="A410000012">“</phrase>
            </para>
         </section>
      </Introduction>
      <C_Conclusions role="page break">
         <C_Conc_Txt>
            <section id="B000000000">
               <para style="02AlineaAltA" id="B150000000"/>
               <blockquote id="B010000000">
                  <title id="B210000000">
                     <number>I.</number>
                  </title>
                  <para style="21Titrenumerote1" id="B150000001">
                     <emphasis role="bold" id="B400000000">Въведение</emphasis>
                  </para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000001">
                  <title id="B210000001">
                     <number>1.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000002">През юли 2006 г. два автомобила се сблъскват в Германия: единият е с литовска регистрация, а другият — регистрирано в Германия такси. И двамата водачи са глобени за произшествието. Литовският автомобил не е застрахован. Германският водач предявява иск срещу германското застрахователно бюро за моторни превозни средства, като претендира изплащането на обезщетение. Германските съдилища не се произнасят с окончателно съдебно решение по спора, тъй като страните постигат спогодба. Германското бюро изплаща на германския водач сумата по спогодбата. След това тази сума е възстановена на последното от литовското застрахователно бюро за моторни превозни средства. Литовското бюро на свой ред предявява искове пред литовските съдилища както срещу водача, така и срещу собственика на регистрирания в Литва автомобил, като претендира да му бъде възстановена същата сума.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000002">
                  <title id="B210000002">
                     <number>2.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000003">Отправените до Съда въпроси по настоящото дело основно се отнасят до правните последици от спогодбата, и по-специално до съответните права и процесуални гаранции, когато се предприемат действия с оглед на нейното изпълнение срещу трети лица пред националните съдилища. Както посочва запитващата юрисдикция, тези лица не са участвали в нито един етап от съдебното производство или в преговорите във връзка със сключването на спогодбата в Германия.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000003">
                  <title id="B210000003">
                     <number>3.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000004">Преди да се разгледа този проблем обаче, е необходимо да се изследва преюдициалният въпрос относно компетентността Съда. В момента правната уредба относно автомобилното застраховане в Съюза е относително сложна, тъй като се намира в две групи актове: директивите за автомобилно застраховане и системата „Зелена карта“. Приложимият по настоящото дело акт изглежда е системата „Зелена карта“. Тя е въведена с т.нар. Вътрешни правила — акт, който не е изготвен от институция на Съюза, но се публикува като приложение към решение на Комисията. Оттук възниква въпросът дали Съдът е компетентен да ги тълкува.</para>
                  <blockquote id="B010000004">
                     <title id="B210000004">
                        <number>II.</number>
                     </title>
                     <para style="21Titrenumerote1" id="B150000005">
                        <emphasis role="bold" id="B400000001">Приложимо право</emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000005">
                     <title id="B210000005">
                        <number>1.</number>
                     </title>
                     <para style="22Titrenumerote2" id="B150000006">
                        <emphasis role="bold" id="B400000002">Право на ЕС</emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000006">
                     <title id="B210000006">
                        <number>1.</number>
                     </title>
                     <para style="23Titrenumerote3" id="B150000007">
                        <emphasis role="bold" id="B400000003">
                           <emphasis role="italc" id="B400000004">Харта на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)</emphasis>
                        </emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000007">
                  <title id="B210000007">
                     <number>4.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000008">Член 47 от Хартата урежда правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес:</para>
                  <para style="02AlineaAltA" id="B150000009">„Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия.</para>
                  <para style="02AlineaAltA" id="B150000010">Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. […]“.</para>
                  <blockquote id="B010000008">
                     <title id="B210000008">
                        <number>2.</number>
                     </title>
                     <para style="23Titrenumerote3" id="B150000011">
                        <emphasis role="bold" id="B400000005">
                           <emphasis role="italc" id="B400000006">Директивите за автомобилното застраховане</emphasis>
                        </emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000009">
                  <title id="B210000009">
                     <number>5.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000012">Съществуват общо шест директиви в областта на автомобилно застраховане, като шестата кодифицира предходните пет.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000010">
                  <title id="B210000010">
                     <number>6.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000013">Член 2 от Първата директива за автомобилното застраховане (наричана по-нататък „Първата ДАЗ“)<footnote role="fNote" id="B110000000">
                        <number>2</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000014">
                           <emphasis role="tab" id="B400000007"/>Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 103, 1972 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 10).</para>
                     </footnote> предвижда, че:</para>
                  <blockquote id="B010000011">
                     <para style="10Marge1" id="B150000015">„1. Държавите членки се въздържат от извършване на проверки за застраховки „Гражданска отговорност“ на превозни средства с обичайно домуване на територията на друга държава членка.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000012">
                     <para style="10Marge1" id="B150000016">По същия начин […] държавите членки се въздържат от извършване на такива проверки за застраховка на превозни средства с обичайно домуване на територията на трета държава, които влизат в тяхната територия от територията на друга държава членка. Въпреки това, държавите членки могат да извършват проверки на случаен принцип.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000013">
                     <para style="10Marge1" id="B150000017">2. За превозни средства с обичайно домуване на територията на държава членка, разпоредбите на настоящата директива, с изключение на член 3 и 4, влизат в сила:</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000014">
                     <para style="10Marge1" id="B150000018">след сключване на споразумение между шестте национални застрахователни бюра, съгласно което всяко национално бюро гарантира, съобразно разпоредбите на собственото си национално законодателство за задължителното застраховане, уреждането на претенции във връзка с настъпили на негова територия произшествия, причинени от превозни средства с обичайно домуване на територията на друга държава членка, независимо дали тези превозни средства са застраховани или не;</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000015">
                     <para style="10Marge1" id="B150000019">от определената от Комисията дата, след като същата е установила в тясно сътрудничество с държавите членки, че е сключено такова споразумение;</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000016">
                     <para style="10Marge1" id="B150000020">– за срока на сключеното споразумение“.</para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000017">
                  <title id="B210000011">
                     <number>7.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000021">Съгласно член 1 от Втората директива за автомобилно застрахована (наричана по-нататък „Втората ДАЗ“)<footnote role="fNote" id="B110000001">
                        <number>3</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000022">
                           <emphasis role="tab" id="B400000008"/>Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983 година за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС) (ОВ L 8, 1984 г., стр. 17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 104).</para>
                     </footnote>:</para>
                  <blockquote id="B010000018">
                     <para style="10Marge1" id="B150000023">„[…]</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000019">
                     <para style="10Marge1" id="B150000024">4. Всяка държава членка създава или оправомощава свой орган със задачата да предоставя обезщетения, поне до границите на застрахователното задължение за увреждане на имущество или телесни повреди, причинени от неидентифицирано моторно превозно средство или моторно превозно средство, за което застрахователното задължение, предвидено в параграф 1, не е било удовлетворено.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000020">
                     <para style="10Marge1" id="B150000025">[…]</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000021">
                     <para style="10Marge1" id="B150000026">5. При [всички положения] пострадалото лице може да се обръща директно към органа, който на базата на информацията, предоставена от пострадалото лице по негово искане, се задължава да му дава добре аргументиран отговор относно плащането на всякакви обезщетения.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000022">
                     <para style="10Marge1" id="B150000027">[…]</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000023">
                     <para style="10Marge1" id="B150000028">7.<emphasis role="tab" id="B400000009"/>Всяка държава членка прилага своите законови, подзаконови и административни разпоредби по отношение на плащането на обезщетения от страна на органа, без да накърнява всякакви други практики, ко[и]то [са] по-благоприятн[и] за пострадалото лице“.</para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000024">
                  <title id="B210000012">
                     <number>8.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000029">Член 6 от Четвъртата директива за автомобилно застраховане (наричана по-нататък „Четвъртата ДАЗ“)<footnote role="fNote" id="B110000002">
                        <number>4</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000030">
                           <emphasis role="tab" id="B400000010"/>Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 май 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета (ОВ L 181, 2000 г., стр. 65; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 3).</para>
                     </footnote> изисква да се изплаща обезщетение на лице, увредено при произшествие в държава членка, различна от държавата членка по пребиваване. Той предвижда, че увредените лица могат да получават обезщетение от органа за изплащане на обезщетения в държавата членка по тяхното пребиваване. По-нататък той предвижда, че органът за изплащане на обезщетения има право да претендира възстановяване на изплатеното обезщетение от органа за изплащане на обезщетения в държавата членка, в която е установено застрахователното предприятие, издало полицата. В този случай последният орган встъпва в правата на пострадалото лице спрямо лицето, причинило произшествието, или спрямо неговото застрахователно предприятие. Държавите членки са длъжни да признаят суброгацията, предвидена от друга държава членка.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000025">
                  <title id="B210000013">
                     <number>9.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000031">Директива 2009/103 („Kонсолидирана директива за автомобилно застраховане“, наричана по-нататък „КДАЗ“) кодифицира материята<footnote role="fNote" id="B110000003">
                        <number>5</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000032">
                           <emphasis role="tab" id="B400000011"/>Директива 2009/103/ЕО на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 263, 2009 г., стр. 11). Запитващата юрисдикция се позовава на съответните разпоредби от КДАЗ. Разглежданото произшествие обаче предшества нейното приемане. Когато за определени въпроси по делото са релевантни Директивите за автомобилно застраховане (наричани по-нататък „ДАЗ“), ratione temporis те следва да бъдат разгледани с оглед на предходните ДАЗ. В този смисъл в настоящото заключение се позовавам на съответните разпоредби от тези по-ранни директиви. Следва да се добави обаче, че по същество разпоредбите са едни и същи, тъй като КДАЗ е само инструмент за кодификация. Вж. например решения от 23 януари 2014 г., Petillo (C‑371/12, EU:C:2014:26, т. 24), от 26 март 2015 г., Litaksa (C‑556/13, EU:C:2015:202, т. 4) и от 15 декември 2016 г., Vieira de Azevedo и др. (C‑558/15, EU:C:2016:957, т. 4).</para>
                     </footnote>.</para>
                  <blockquote id="B010000026">
                     <title id="B210000014">
                        <number>3.</number>
                     </title>
                     <para style="23Titrenumerote3" id="B150000033">
                        <emphasis role="bold" id="B400000012">
                           <emphasis role="italc" id="B400000013">Решение 2003/564 на Комисията</emphasis>
                        </emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000027">
                  <title id="B210000015">
                     <number>10.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000034">В приложение към Решение 2003/564/ЕО<footnote role="fNote" id="B110000004">
                        <number>6</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000035">
                           <emphasis role="tab" id="B400000014"/>Вътрешни правила на Съвета на бюрата, приети със споразумение от 30 май 2002 г., съдържащо се в допълнение към Решение 2003/564/ЕО на Комисията за прилагането на Директива 72/166/ЕИО на Съвета относно проверките на застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (ОВ L 192, 2003 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 5, стр. 220).</para>
                     </footnote> на Комисията се съдържат Вътрешните правила. Член 3 от Вътрешните правила урежда обработването на претенциите. Той предвижда, че:</para>
                  <blockquote id="B010000028">
                     <para style="10Marge1" id="B150000036">„1. Когато едно бюро бъде уведомено за настъпването на злополука на територията на страна, за която то е компетентно, в която участва превозно средство, произхождащо от друга страна, то трябва да пристъпи незабавно, без да чака предявяването на официална претенция, към разследване на обстоятелствата на злополуката. То съобщава във възможно най-кратък срок тези сведения на застрахователя, който е издал зелената карта или застрахователната полица, или, когато са налице условията за това, на заинтересованото бюро. Независимо от това, всеки пропуск в тази насока не може да бъде използван срещу него.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000029">
                     <para style="10Marge1" id="B150000037">[…]</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000030">
                     <para style="10Marge1" id="B150000038">4. Всички претенции се обработват от бюрото напълно независимо и в съответствие със законовите и подзаконовите разпоредби относно отговорността, обезщетяването на пострадалите лица и задължителното автомобилно застраховане, приложими в страната, в която е настъпила злополуката, по най-добър начин от гледна точка на интересите на застрахователя, издал зелената карта или застрахователната полица, или, когато такъв е случаят, на заинтересованото бюро.</para>
                  </blockquote>
                  <blockquote id="B010000031">
                     <para style="10Marge1" id="B150000039">То единствено е компетентно по всички въпроси, свързани с тълкуването на приложимото право в страната, в която е настъпила злополуката (дори то да препраща към правните разпоредби на друга страна) и с уреждането на претенцията. Независимо от тази последна разпоредба, бюрото уведомява, по изрично искане, застрахователя или заинтересуваното бюро, преди да вземе окончателно решение“.</para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000032">
                  <title id="B210000016">
                     <number>11.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000040">Член 5 урежда условията за възстановяване между съответните бюра.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000033">
                  <title id="B210000017">
                     <number>12.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000041">Съгласно член 6 всяко национално застрахователно бюро гарантира възстановяването на сумите, поискани от неговите членове в съответствие с разпоредбите, предвидени в член 5.</para>
                  <blockquote id="B010000034">
                     <title id="B210000018">
                        <number>2.</number>
                     </title>
                     <para style="22Titrenumerote2" id="B150000042">
                        <emphasis role="bold" id="B400000015">Литовското право</emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000035">
                  <title id="B210000019">
                     <number>13.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000043">Член 17, параграф 4 от Transporto priemonių valdytojų civilinės atsakomybės privalomojo draudimo įstatymas (Закон за задължителното застраховане) предвижда, че: „[Литовското застрахователно б]юро [за моторни превозни средства] заплаща обезщетение за вредата, причинена в друга държава членка на Европейския съюз, в съответствие със законодателството на тази държава членка (чието национално застрахователно бюро е подписало Вътрешните правила), ако отговорното лице, чието превозно средство е с обичайно домуване на територията на Република Литва, не е покрито от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на моторни превозни средства […] Бюрото заплаща обезщетение и в други случаи в съответствие с изискванията на Вътрешните правила“.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000036">
                  <title id="B210000020">
                     <number>14.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000044">Член 23, параграф 5 от този закон гласи: „След извършване на плащането, поискано от органа за изплащане на обезщетения на друга държава членка на Европейския съюз, Бюрото има право да претендира възстановяване на така платената сума от отговорното лице, което не е застраховано, или от застрахователя на отговорното лице“.</para>
                  <blockquote id="B010000037">
                     <title id="B210000021">
                        <number>III.</number>
                     </title>
                     <para style="21Titrenumerote1" id="B150000045">
                        <emphasis role="bold" id="B400000016">Фактите, националното производство и отправените въпроси</emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000038">
                  <title id="B210000022">
                     <number>15.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000046">На 20 юли 2006 г. в Германия настъпва пътнотранспортно произшествие с регистрирано в Германия превозно средство, управлявано от г‑н Floros, и регистрирано в Литва превозно средство, управлявано от г‑н Dockevičius (и собственост на г‑жа Dockevičienė). Не е изяснено коя от страните е отговорна за причиняване на произшествието; германските органи налагат глоба както на г‑н Floros, така и на г‑н Dockevičius, съответно в размер на 35 EUR и 60 EUR. Установява се, че регистрираното в Литва превозно средство не е застраховано в момента на произшествието.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000039">
                  <title id="B210000023">
                     <number>16.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000047">На 11 октомври 2010 г. г‑н Floros иска да му бъде изплатено обезщетение за вредите, причинени на неговото превозно средство. Той насочва претенцията си към Deutsches Büro Grüne Karte e.V. (Германското застрахователно бюро, наричано по-нататък „Бюро А“). Това бюро обаче отхвърля искането му.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000040">
                  <title id="B210000024">
                     <number>17.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000048">Г‑н Floros предявява иск срещу Бюро А пред Landgericht Frankfurt am Main (Окръжен съд Франкфурт на Майн, Германия). Той иска обезщетение за вреди в размер на 10 831,77 EUR.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000041">
                  <title id="B210000025">
                     <number>18.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000049">Поради неявяване на г‑н Floros с неприсъствено решение от 27 декември 2010 г. посоченият съд отхвърля иска. Впоследствие, на 8 август 2011 г., 25-то гражданско отделение на Landgericht Frankfurt am Main (Окръжен съд Франкфурт на Майн, Германия) потвърждава това решение, но на различно основание: във фактическото описание на произшествието са установени недостатъци.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000042">
                  <title id="B210000026">
                     <number>19.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000050">Г‑н Flores обжалва съдебното решение пред Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Върховен областен съд Франкфурт на Майн). С определение от 31 януари 2012 г. посоченият съд приема, че в постановеното в първоинстанционното производство решение са допуснати грешки поради недостатъчни доказателства, както и че при невъзможност страните да постигнат спогодба помежду си делото ще трябва да бъде върнато за ново разглеждане. Той призовава страните да се спогодят, като Бюро А следва да изплати на г‑н Floros 4 095 EUR. Посоченият съд приема, че в противен случай следва да се проведе съдебно заседание с изслушване на свидетелски показания.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000043">
                  <title id="B210000027">
                     <number>20.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000051">След посочените действия на съда г‑н Floros и Бюро А сключват спогодба (наричана по-нататък „спогодбата“). На г‑н Floros е изплатена сума в общ размер от 8 352.96 EUR, която включва препоръчания от Съда размер и съдебните разноски (по-нататък „сумата по спогодбата“).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000044">
                  <title id="B210000028">
                     <number>21.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000052">Сумата по спогодбата е възстановена на Бюро А от Lietuvos Respublikos transporto priemonių draudikų biuras (Бюро за застраховане на моторни превозни средства на Република Литва, наричано по-нататък „Бюро Б“ или „ищецът в първоинстанционното производство“).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000045">
                  <title id="B210000029">
                     <number>22.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000053">Впоследствие Бюро Б предприема съдопроизводствени действия пред литовските съдилища. То иска да събере сумата по спогодбата от г‑н Dockevičius и от г‑жа Dockevičienė (наричани по-нататък „съответниците“). Искът е предявен на основание на литовския Закон за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, с който съгласно акта за преюдициално запитване е транспонирана Директива 2009/103 (Консолидираната директива за автомобилно застраховане, наричана по-нататък „КДАЗ“)<footnote role="fNote" id="B110000005">
                        <number>7</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000054">
                           <emphasis role="tab" id="B400000017"/>Посочена в бележка под линия 5 по-горе.</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000046">
                  <title id="B210000030">
                     <number>23.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000055">С решение от 5 май 2014 г. Marijampolės rajono apylinkės teismas (Районен съд Мариампол) уважава иска на Бюро Б (наричано по-нататък „първоинстанционното съдебно решение“).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000047">
                  <title id="B210000031">
                     <number>24.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000056">Съответниците обжалват това съдебно решение. С решение от 7 октомври 2014 г. Kauno apygardos teismas (гражданско отделение на Окръжен съд Каунас, Литва) отменя първоинстанционното съдебно решение (наричано по-нататък „въззивното съдебно решение“).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000048">
                  <title id="B210000032">
                     <number>25.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000057">При отмяната на първоинстанционното съдебно решение въззивният съд отбелязва, че съответниците не са приели сумата по спогодбата. Те не били страни в правоотношението между Бюро А и Бюро Б. Следователно не можело да се приеме, че информацията, предоставена от ищеца в първоинстанционното производство относно изплатеното от Бюро А на г‑н Floros обезщетение, установява наличието и размера на вредите. Във въззивното съдебно решение се приема също, че тежестта на доказване в това отношение се носи от ищеца в първоинстанционното производство. В него се отбелязва, че Вътрешните правила, които са правното основание за възстановяване на суми между националните застрахователни бюра, уреждат отношенията само между такива бюра: те не уреждат пряко отношенията между бюрата и трети лица. Нито Законът за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, нито пък КДАЗ предвиждали, че ищецът в първоинстанционното производство може да събере сумата (която е възстановил на Бюро А) от лицата, причинили вредата, без да преценява дали тази сума е обоснована.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000049">
                  <title id="B210000033">
                     <number>26.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000058">Въззивното съдебно решение е обжалвано пред запитващата юрисдикция, Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд, Литва).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000050">
                  <title id="B210000034">
                     <number>27.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000059">Запитващата юрисдикция отбелязва, че съответниците не са участвали в съдебното производство в Германия, нито пък са били страни в преговорите по спогодбата, довели до изплащане на сумата по спогодбата на г‑н Floros. Всъщност Бюро А през цялото време поддържало, че исканията от г‑н Floros не могат да бъдат уважени. Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че г‑н Dockevičius отрича, че носи отговорност за разглежданото произшествие.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000051">
                  <title id="B210000035">
                     <number>28.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000060">С оглед на изложените обстоятелства запитващата юрисдикция има съмнения относно обхвата на процесуалните задължения на засегнатите национални застрахователни бюра, както и относно обхвата на произтичащите в тази връзка права за съответниците съгласно КДАЗ, Вътрешните правила и Хартата.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000052">
                  <title id="B210000036">
                     <number>29.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000061">При тези обстоятелства Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд, Литва) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</para>
                  <blockquote id="B010000053">
                     <para style="11Marge1avecretrait" id="B150000062">„1.<emphasis role="tab" id="B400000018"/>Трябва ли член 2, член 10, параграфи 1 и 4 и член 24, параграф 2 от [КДАЗ], член 3, параграф 4, член 5, параграфи 1 и 4, член 6, параграф 1 и член 10 от Вътрешните правила, както и член 47 от Хартата (разглеждани заедно или поотделно, но без ограничaване до горепосочените разпоредби) да се разбират и тълкуват в смисъл, че в случаите, когато:</para>
                     <itemizedlist id="B030000000">
                        <listitem id="B060000000">
                           <blockquote id="B010000054">
                              <title id="B210000037">
                                 <number>–</number>
                              </title>
                              <para style="12Marge1avectiretlong" id="B150000063">
                                 <emphasis role="italc" id="B400000019">национално застрахователно бюро (Бюро A) плати обезщетение на лице, пострадало в пътнотранспортно произшествие в държавата членка, в която това бюро е установено, тъй като гражданинът на друга държава членка, който е отговорен за вредата, няма застраховка „Гражданска отговорност“,</emphasis>
                              </para>
                           </blockquote>
                        </listitem>
                        <listitem id="B060000001">
                           <blockquote id="B010000055">
                              <title id="B210000038">
                                 <number>–</number>
                              </title>
                              <para style="12Marge1avectiretlong" id="B150000064">
                                 <emphasis role="italc" id="B400000020">поради това обезщетение Бюро A встъпва в правата на пострадалото лице и претендира възстановяване на разходите, възникнали при уреждането на претенцията от националното застрахователно бюро в държавата на произход на отговорното лице (Бюро Б),</emphasis>
                              </para>
                           </blockquote>
                        </listitem>
                        <listitem id="B060000002">
                           <blockquote id="B010000056">
                              <title id="B210000039">
                                 <number>–</number>
                              </title>
                              <para style="12Marge1avectiretlong" id="B150000065">
                                 <emphasis role="italc" id="B400000021">Бюро Б, без да проведе независимо разследване или да поиска допълнителна информация, се съгласява с искането на Бюро A за възстановяване,</emphasis>
                              </para>
                           </blockquote>
                        </listitem>
                        <listitem id="B060000003">
                           <blockquote id="B010000057">
                              <title id="B210000040">
                                 <number>–</number>
                              </title>
                              <para style="12Marge1avectiretlong" id="B150000066">
                                 <emphasis role="italc" id="B400000022">Бюро Б претендира по съдебен ред от ответниците (отговорното лице и собственика на превозното средство) обезщетение за направените разходи,</emphasis>
                              </para>
                           </blockquote>
                        </listitem>
                        <listitem id="B060000004">
                           <blockquote id="B010000058">
                              <title id="B210000041">
                                 <number>–</number>
                              </title>
                              <para style="12Marge1avectiretlong" id="B150000067">
                                 <emphasis role="italc" id="B400000023">ищецът в това производство (Бюро Б) може да основе претенцията си срещу ответниците (отговорното лице и собственика на превозното средство) единствено на извършеното от Бюро А плащане на разходите и (ищецът в първоинстанционното производство) не е длъжен да установи дали е спазен режимът, уреждащ гражданската отговорност на ответника/отговорното лице (неговата вина, неправомерни деяния, причинно-следствената връзка и размера на вредата), както и дали чуждото право е било правилно приложено при обезщетяването на пострадалото лице?</emphasis>
                              </para>
                           </blockquote>
                        </listitem>
                        <listitem id="B060000005">
                           <blockquote id="B010000059">
                              <para style="11Marge1avecretrait" id="B150000068">2.<emphasis role="tab" id="B400000024"/>Трябва ли член 24, параграф 1, пета алинея, буква в) от [КДАЗ] и член 3, параграфи 1 и 4 от Вътрешните правила (разглеждани заедно или поотделно, но без ограничaване до горепосочените разпоредби) да се разбират и тълкуват в смисъл, че преди да вземе окончателно решение за плащане на обезщетение за претърпяната от пострадалото лице вреда, Бюро А трябва да информира ясно и разбираемо (включително с оглед на езика, на който се предоставя информацията) отговорното лице и собственика на превозното средство (ако не са едно и също лице) за началото и хода на процедурата за уреждане на претенцията, както и да им предостави достатъчно време да дадат обяснения или да повдигнат възражения във връзка с бъдещото решение за плащане на обезщетение и/или размера на това обезщетение?</para>
                           </blockquote>
                           <blockquote id="B010000060">
                              <para style="11Marge1avecretrait" id="B150000069">3.<emphasis role="tab" id="B400000025"/>При отрицателен отговор на първия въпрос (т.е. ако ответниците (отговорното лице и собственикът на превозното средство) могат да искат от ищеца в първоинстанционното производство (Бюро Б) да представи доказателства и могат да повдигнат възражения или да изразят съмнения по-специално относно обстоятелствата на пътнотранспортното произшествие, прилагането на регулаторната рамка относно гражданската отговорност на отговорното лице, размера на вредата и начина на изчисляването му), трябва ли член 2, член 10, параграф 1 и член 24, параграф 2 от [КДАЗ] и член 3, параграф 4, втора алинея от Вътрешните правила (разглеждани заедно или поотделно, но без ограничaване до горепосочените разпоредби) да се разбират и тълкуват в смисъл, че макар, преди да вземе окончателно решение, Бюро Б да не е поискало от Бюро А да представи информация относно тълкуването на законодателството, приложимо в държавата, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие, и относно уреждането на претенцията, Бюро А във всички случаи трябва да предостави тази информация на Бюро Б, ако последното я поиска впоследствие, заедно с всякаква друга информация, необходима на Бюро Б, за да докаже претенцията си [за обезщетение] срещу ответниците (отговорното лице и собственика на превозното средство)?</para>
                           </blockquote>
                           <blockquote id="B010000061">
                              <para style="11Marge1avecretrait" id="B150000070">4.<emphasis role="tab" id="B400000026"/>При утвърдителен отговор на втория въпрос (т.е. ако Бюро А е длъжно да информира отговорното лице и собственика на превозното средство относно процедурата за уреждане на претенцията и да им даде възможност да повдигнат възражения по отношение на отговорността или на размера на вредата), в случай че Бюро А не изпълни задължението си за предоставяне на информация, какви ще бъдат последиците за:</para>
                           </blockquote>
                           <blockquote id="B010000062">
                              <para style="11Marge1avecretrait" id="B150000071">а)<emphasis role="tab" id="B400000027"/>задължението на Бюро Б да се съгласи с искането за възстановяване, направено от Бюро A;</para>
                           </blockquote>
                           <blockquote id="B010000063">
                              <para style="11Marge1avecretrait" id="B150000072">б)<emphasis role="tab" id="B400000028"/>задължението на отговорното лице и собственика на превозното средство да обезщетят Бюро Б за направените от него разходи?</para>
                           </blockquote>
                           <blockquote id="B010000064">
                              <para style="11Marge1avecretrait" id="B150000073">5.<emphasis role="tab" id="B400000029"/>Трябва ли член 5, параграф 1 и член 10 от Вътрешните правила да се разбират и тълкуват в смисъл, че сумата, изплатена като обезщетение от Бюро A на пострадалото лице, трябва да се разглежда като необезпечен риск, поет от самото Бюро А (освен ако този риск е поет от Бюро Б), а не като парично задължение на другото лице, участвало в същото пътнотранспортно произшествие, като се имат предвид a fortiori обстоятелствата по настоящото дело:</para>
                              <blockquote id="B010000065">
                                 <para style="14Marge2avecretrait" id="B150000074">–<emphasis role="tab" id="B400000030"/>първоначално органът за изплащане на обезщетения (Бюро A) отхвърля претенцията за обезщетение на пострадалото лице,</para>
                              </blockquote>
                              <blockquote id="B010000066">
                                 <para style="14Marge2avecretrait" id="B150000075">–<emphasis role="tab" id="B400000031"/>поради тази причина пострадалото лице претендира обезщетение по съдебен ред,</para>
                              </blockquote>
                              <blockquote id="B010000067">
                                 <para style="14Marge2avecretrait" id="B150000076">–<emphasis role="tab" id="B400000032"/>предявеният срещу Бюро A иск е отхвърлен от по-нисшестоящите съдилища като неоснователен и неподкрепен с доказателства,</para>
                              </blockquote>
                              <blockquote id="B010000068">
                                 <para style="14Marge2avecretrait" id="B150000077">–<emphasis role="tab" id="B400000033"/>споразумението за доброволно уреждане на спора между пострадалото лице и Бюро A е постигнато едва пред по-висшестоящ съд, след като последният посочва, че ако страните откажат да сключат споразумение за доброволно уреждане на спора, делото ще бъде върнато за ново разглеждане,</para>
                              </blockquote>
                              <blockquote id="B010000069">
                                 <para style="14Marge2avecretrait" id="B150000078">–<emphasis role="tab" id="B400000034"/>Бюро A обосновава решението си да сключи споразумение за доброволно уреждане на спора главно поради обстоятелството, че по този начин ще се избегнат допълнителни разходи, свързани с удължаване на производството,</para>
                              </blockquote>
                              <blockquote id="B010000070">
                                 <para style="14Marge2avecretrait" id="B150000079">–<emphasis role="tab" id="B400000035"/>в случая отговорността (вината) на ответника, участвал в пътнотранспортното произшествие, не е съдебно установена?“.</para>
                              </blockquote>
                           </blockquote>
                        </listitem>
                     </itemizedlist>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000071">
                  <title id="B210000042">
                     <number>30.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000080">Писмени становища представят Бюро Б, чешкото и италианското правителство, както и Комисията. Литовското правителство и Комисията излагат устно доводи в съдебното заседание от 14 декември 2016 г.</para>
                  <blockquote id="B010000072">
                     <title id="B210000043">
                        <number>IV.</number>
                     </title>
                     <para style="21Titrenumerote1" id="B150000081">
                        <emphasis role="bold" id="B400000036">Анализ</emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000073">
                  <title id="B210000044">
                     <number>31.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000082">Настоящото заключение има следната структура: тъй като отправените въпроси към Съда се отнасят както до КДАЗ, така и до Вътрешните правила, най-напред ще разгледам взаимовръзката между тези два акта (А). Без да се засяга резултатът от проверката на националната юрисдикция в това отношение, настоящият случай се урежда от системата „Зелена карта“, въведена с Вътрешните правила. Те са акт, който не е изготвен от институция на ЕС. Поради това ще се спра на въпроса дали Съдът е компетентен да ги тълкува (Б). На следващо място ще проследя изискванията, произтичащи от правото на Съюза във връзка с процесуалните права на съответниците (В).</para>
                  <blockquote id="B010000074">
                     <title id="B210000045">
                        <number>1.</number>
                     </title>
                     <para style="22Titrenumerote2" id="B150000083">
                        <emphasis role="bold" id="B400000037">Паралелни системи: на зелената карта и на директивите за автомобилно застраховане</emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000075">
                  <title id="B210000046">
                     <number>32.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000084">По-рано при пресичане на граница пътуващите с автомобил водачи е трябвало да доказват, че имат застраховка за пътуването в чужбина. Освен това застраховката за гражданска отговорност на моторното превозно средство често е трябвало да бъде сключена с местен застраховател<footnote role="fNote" id="B110000006">
                        <number>8</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000085">
                           <emphasis role="tab" id="B400000038"/>
                           <emphasis role="italc" id="B400000039">Merkin</emphasis>, R. et <emphasis role="italc" id="B400000040">Hemsworth</emphasis>, M. The Law of Motor Insurance, 2. ed., Sweet &amp; Maxwell, London, 2015, р. 26—27, point I‑26. Вж. също решение от 9 юни1977 г., Ufficio van Ameyde (90/76, EU:C:1977:101, стр. 1094, т. 8).</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000076">
                  <title id="B210000047">
                     <number>33.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000086">Трудностите при пътуване в чужбина във връзка със застраховането са предмет на подписано на 17 декември 1953 г. споразумение под егидата на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации<footnote role="fNote" id="B110000007">
                        <number>9</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000087">
                           <emphasis role="tab" id="B400000041"/>Съгласно Препоръка № 5, приета през 1949 г. от Работната група по автомобилен транспорт на Комитета по вътрешен транспорт на Икономическата комисия на Обединените нации за Европа, E/ECE/TRANS/145, E/ECE/TRANS/SCI/39, стр. 2.</para>
                     </footnote>. То е известно като „Стандартно споразумение между бюрата“ (наричано по-нататък „Споразумението от 1953 г.“)<footnote role="fNote" id="B110000008">
                        <number>10</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000088">
                           <emphasis role="tab" id="B400000042"/>Решение от 12 ноември 1992 г., Fournier (C‑73/89, EU:C:1992:431, т. 13).</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000077">
                  <title id="B210000048">
                     <number>34.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000089">Споразумението от 1953 г. поставя началото на системата на зелените карти (наричана по-нататък „системата „Зелена карта“)<footnote role="fNote" id="B110000009">
                        <number>11</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000090">
                           <emphasis role="tab" id="B400000043"/>Вж. член 2, параграф 11 от Вътрешните правила и член 1, параграф 5 от КДАЗ.</para>
                     </footnote>. Зелената карта е международно удостоверение, доказващо, че водачът е застрахован за случаите, в които носи гражданска отговорност при произшествие на територията на „приемащата страна“. С нея се удостоверява също, че задълженията, произтичащи във връзка с посочената отговорност, ще бъдат изпълнени от застрахователя на „приемащата страна“ или от съответното бюро за автомобилно застраховане.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000078">
                  <title id="B210000049">
                     <number>35.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000091">Споразумението от 1953 г. впоследствие е заменяно няколкократно, а на последно място — с Вътрешните правила. Понастоящем националните застрахователни бюра на 48 държави (включително всички държави — членки на Съюза) участват в системата „Зелена карта“.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000079">
                  <title id="B210000050">
                     <number>36.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000092">Вътрешните правила се приемат и прилагат от Съвета на бюрата (наричан по-нататък „СБ“) — международно сдружението с нестопанска цел, учредено по белгийското право.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000080">
                  <title id="B210000051">
                     <number>37.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000093">Вътрешните правила уреждат задължението на съответното национално застрахователно бюро (член на СБ) да предоставя обезщетение за произшествия, настъпили на негова територия, предизвикани от превозни средства с обичайно домуване в друга държава. Те също предвиждат задължение за бюрото по регистрация на превозните средства да гарантира възстановяване на сумите, изплатени от бюрото на страната, в която е настъпила злополуката.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000081">
                  <title id="B210000052">
                     <number>38.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000094">Макар и прогресивна, системата „Зелена карта“ все пак оставя без разрешение определени проблеми, свързани с управлението на автомобил в чужбина. Сред тях са граничните проверки на моторните превозни средства, несъответствията между националните правила за обезщетяване на вреди и усложненията във връзка с трансграничните спорове<footnote role="fNote" id="B110000010">
                        <number>12</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000095">
                           <emphasis role="tab" id="B400000044"/>
                           <emphasis role="italc" id="B400000045">Merkin</emphasis>, R. et <emphasis role="italc" id="B400000046">Hemsworth</emphasis>, M. The Law of Motor Insurance, 2. ed., Sweet &amp; Maxwell, London, 2015, р. 27, point I‑27.</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000082">
                  <title id="B210000053">
                     <number>39.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000096">В рамките на Съюза тези въпроси се уреждат с петте ДАЗ<footnote role="fNote" id="B110000011">
                        <number>13</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000097">
                           <emphasis role="tab" id="B400000047"/>Първа, втора и четвърта ДАЗ (посочени по-горе в бележки под линия 2—4); Директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14 май 1990 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства (OВ L 129, 1990 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 240, наричана по-нататък „Третата ДАЗ“) и Директива 2005/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година за изменение на Директиви 72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 88/357/ЕИО и 90/232/ЕИО на Съвета и Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства (OВ L 149, 2005 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 212, наричана по-нататък „Петата ДАЗ“).</para>
                     </footnote>, понастоящем кодифицирани и заменени от КДАЗ<footnote role="fNote" id="B110000012">
                        <number>14</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000098">
                           <emphasis role="tab" id="B400000048"/>Посочена в бележка под линия 5 по-горе.</para>
                     </footnote>. От създаването си режимът за застраховане на моторни превозни средства в рамките на ЕС е замислен най-вече като инструмент за улесняване на свободното движение на хора, допринасящ за функционирането на вътрешния пазар<footnote role="fNote" id="B110000013">
                        <number>15</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000099">
                           <emphasis role="tab" id="B400000049"/>Вж. съображение 1 от Първата ДАЗ. Решения от 9 юни 1977 г., Ufficio van Ameyde (90/76, EU:С:1977:101, стр. 1123, т. 13, стр. 1124, т. 18), от 12 ноември 1992 г., Fournier (С‑73/89, EU:С:1992:431, т. 9), от 17 март 2011 г., Carvalho Ferreira Santos (С‑484/09, EU:С:2011:158, т. 24 и цитираната съдебна практика) и от 26 март 2015 г., Litaksa (EU:С:2015:202, т. 24—26).</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000083">
                  <title id="B210000054">
                     <number>40.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000100">В изпълнение на тази цел Съюзът разчита на системата „Зелена карта“ и в някои отношения я разширява. Двете системи очевидно се развиват успоредно, надграждат се взаимно и помежду им е налице взаимно позоваване.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000084">
                  <title id="B210000055">
                     <number>41.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000101">Първата ДАЗ изисква държавите членки да въведат задължителна застраховка за гражданска отговорност и да се въздържат от извършване на проверки за застраховки „Гражданска отговорност“ на превозни средства с обичайно домуване на територията на друга държава членка.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000085">
                  <title id="B210000056">
                     <number>42.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000102">Премахването на граничните проверки за застраховка на автомобилите обаче се обуславя от сключването на споразумение между съответните национални застрахователни бюра на държавите членки<footnote role="fNote" id="B110000014">
                        <number>16</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000103">
                           <emphasis role="tab" id="B400000050"/>Член 2 от Първата ДАЗ предвижда датата на сключване на това споразумение като референтна за влизането в сила на правилата на Директивата, за което неговото наличие също така се явява предварително условие. Вж. член 2 от КДАЗ.</para>
                     </footnote>. В отговор на това е подписано т.нар. Допълнително споразумение между бюрата от 16 октомври 1972 г. (наричано по-нататък „Споразумението от 1972 г.“).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000086">
                  <title id="B210000057">
                     <number>43.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000104">Освен това в Препоръка 73/185 Комисията заявява, че Споразумението от 1972 г. отговаря на условията по Първата ДАЗ. В нея се определя датата, от която на държавите членки се препоръчва да се въздържат от гранични проверки за наличие на застраховка (1 юли 1973 г.)<footnote role="fNote" id="B110000015">
                        <number>17</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000105">
                           <emphasis role="tab" id="B400000051"/>Препоръка от 15 май 1973 г. (ОВ L 194, 1973 г., стр. 13).</para>
                     </footnote>. Препоръката е последвана от Решение 74/166, в което съгласно член 2, параграф 2 от Първата ДАЗ Комисията предвижда задължение държавите членки да се въздържат от гранични проверки за наличие на застраховка, считано от 15 май 1974 г.<footnote role="fNote" id="B110000016">
                        <number>18</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000106">
                           <emphasis role="tab" id="B400000052"/>Първо решение 74/166/ЕИО на Комисията от 6 февруари 1974 година относно прилагането на Директива № 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 87, 1974 г., стр. 13).</para>
                     </footnote>. То се отнася до превозните средства с обичайно домуване на европейската територия на друга държава членка и за които се прилага съответното споразумение на националните бюра на застрахователите. Релевантният акт, на който се прави позоваване, е редакция на посоченото споразумение, но от 1973 г. (наричано по-нататък „Споразумението от 1973 г.“)<footnote role="fNote" id="B110000017">
                        <number>19</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000107">
                           <emphasis role="tab" id="B400000053"/>Публикувано в приложение към Второ Решение 74/167/ЕИО на Комисията от 6 февруари 1974 година относно прилагането на Директива № 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 87, 1974 г., стр. 14).</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000087">
                  <title id="B210000058">
                     <number>44.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000108">На основание член 7, параграф 2 от Първата ДАЗ Комисията приема по сходен механизъм второ решение (Решение 74/167), изискващо държавите членки да се въздържат от еквивалентни проверки по отношение на превозни средства с обичайно домуване в трети страни, които влизат на територията на Общността (считано от 15 май 1974 г.)<footnote role="fNote" id="B110000018">
                        <number>20</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000109">
                           <emphasis role="tab" id="B400000054"/>Вж. Второто решение на Комисията, посочено в бележка под линия 19 по-горе.</para>
                     </footnote>. Тази възможност за третирането им като превозни средства с обичайно домуване в Общността се обуславя и от наличието на гаранция. Последната следва да се предостави от националните бюра на всички държави членки, що се отнася до уреждането на претенциите за произшествия, настъпили на тяхна територия и причинени от тези превозни средства. Впоследствие решението е адаптирано с оглед на постепенно разширяващия му се териториален обхват<footnote role="fNote" id="B110000019">
                        <number>21</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000110">
                           <emphasis role="tab" id="B400000055"/>Вж. например Трето решение 72/23/ЕИО на Комисията от 13 декември 1974 година относно прилагането на Директива на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 6, 1974 г., стр. 33); Пето решение 86/219/ЕИО на Комисията от 16 май 1986 година относно прилагането на Директива № 72/166/ЕИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 153, 1986 г., стр. 53).</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000088">
                  <title id="B210000059">
                     <number>45.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000111">Успоредно със задължението да се въздържат от проверки за гражданска отговорност по границите, Първата ДАЗ задължава държавите членки да гарантират получаването и предаването на информация от националните застрахователни бюра, установени в рамките на системата „Зелена карта“, относно територията, в която обичайно домува превозното средство, неговия регистрационен номер и застраховката му<footnote role="fNote" id="B110000020">
                        <number>22</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000112">
                           <emphasis role="tab" id="B400000056"/>Член 5 от Първата ДАЗ и член 6 от КДАЗ. Относно определението за „бюра“ вж. член 1, параграф 3 от Първата ДАЗ и член 1, параграф 3 от КДАЗ.</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000089">
                  <title id="B210000060">
                     <number>46.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000113">Втората, третата, четвъртата и петата ДАЗ хармонизират други аспекти на застраховането на моторни превозни средства в Съюза, които не са пряко релевантни за настоящото дело<footnote role="fNote" id="B110000021">
                        <number>23</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000114">
                           <emphasis role="tab" id="B400000057"/>За кратко описание на съответните ДАЗ вж. заключението на генералния адвокат Stix-Hackl по делото Farrell (C‑356/05, EU:С:2006:653, т. 18—25).</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000090">
                  <title id="B210000061">
                     <number>47.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000115">Що се отнася до взаимните връзки между системата „Зелена карта“ и системата на ДАЗ, Петата ДАЗ урежда задълженията на държавите членки да въведат процедура за уреждане на претенциите, приложима и в случаите на „произшествия, които могат да се уредят чрез мрежата от национални застрахователни служби“<footnote role="fNote" id="B110000022">
                        <number>24</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000116">
                           <emphasis role="tab" id="B400000058"/>В този смисъл се изменя Третата ДАЗ. Вж. член 4 от Петата ДАЗ, член 4д от Третата ДАЗ и член 19 от КДАЗ.</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000091">
                  <title id="B210000062">
                     <number>48.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000117">Накрая, законодателната история показва, че някои изменения, внесени с Петата ДАЗ, са вдъхновени от СБ<footnote role="fNote" id="B110000023">
                        <number>25</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000118">
                           <emphasis role="tab" id="B400000059"/>Вж. с позоваване на Съвета на бюрата озаглавената „Консултация“ точка 6, подточка 3 от формуляра за оценка на въздействието, приложен към предложението за Пета ДАЗ (COM(2002) 244 окончателен) (OВ E 227, 2002 г., стр. 387), където е посочено, че СБ „изразява подкрепа за основните разпоредби, съдържащи се в предложението, и съдейства на Комисията за надлежното разрешаване на някои сложни проблеми, например свързани с превозните средства без регистрационна табела или снабдени с неотговаряща на изискванията такава, както и със застрахователното покритие на вносните превозни средства“ [неофициален превод].</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000092">
                  <title id="B210000063">
                     <number>49.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000119">Що се отнася до правните източници, очертаващи развитието на системата „Зелена карта“, Споразумението от 1973 г. е публикувано в серия L на <emphasis role="italc" id="B400000060">Официален вестник на Европейския съюз</emphasis> (наричан по-нататък „Официален вестник“) като приложение към решение на Комисията<footnote role="fNote" id="B110000024">
                        <number>26</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000120">
                           <emphasis role="tab" id="B400000061"/>Вж. Второ решение на Комисията от 6 февруари 1974 г., посочено по-горе в бележка под линия 19. Вж. също Шесто решение 86/220/ЕИО на Комисията от 16 май 1986 година относно прилагането на Директива 72/166/ЕИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 153, 1986 г., стр. 54) и Девето решение 88/369/ЕИО на Комисията от 18 май 1988 година относно прилагането на Директива 72/166/ЕИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 181, 1988 г., стр. 47).</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000093">
                  <title id="B210000064">
                     <number>50.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000121">Същото разрешение впоследствие е възприето и за т.нар. Многостранно гаранционно споразумение между националните застрахователни бюра, подписано в Мадрид на 15 март 1991 г., което обединява и заменя предходните споразумения, свързани със системата „Зелена карта“<footnote role="fNote" id="B110000025">
                        <number>27</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000122">
                           <emphasis role="tab" id="B400000062"/>Вж. Решение 91/323/ЕИО на Комисията от 30 май 1991 година относно прилагането на Директива 72/166/ЕИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 177, 1991 г., стр. 25).</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000094">
                  <title id="B210000065">
                     <number>51.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000123">Този акт на свой ред е заменен от Вътрешните правила, които са релевантни за настоящото дело<footnote role="fNote" id="B110000026">
                        <number>28</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000124">
                           <emphasis role="tab" id="B400000063"/>Посочени по-горе в бележка под линия 6.</para>
                     </footnote>. Подобно на предходните актове, Вътрешните правила посочват, че са приети в съответствие с принципите на Първата ДАЗ. Вътрешните правила съдържат три приложения, едно от които е именно Първата ДАЗ. В последващото изменение на Вътрешните правила от 2008 г. се декларира, че е взета предвид Петата ДАЗ.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000095">
                  <title id="B210000066">
                     <number>52.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000125">Последното уточнение може би най-нагледно показва целта на подробното описание на развитието и съвместното съществуване на двете системи, представено в настоящия раздел, а именно степента, в която двете системи се развиват успоредно. От гледна точка на законодателната техника процесът прилича на матрьошка: в приложение към решение на Комисията се съдържат Вътрешните правила, а приложен към приложението е и друг правен акт на Съюза, Първата ДАЗ. Двете системи се оказват взаимно обусловени.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000096">
                  <title id="B210000067">
                     <number>53.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000126">В крайна сметка понастоящем в Съюза е относително ясно, че системата „Зелена карта“ и ДАЗ са силно преплетени. Системата „Зелена карта“ възниква първа, последвана от ДАЗ. Тези директиви са приети като „специфична за ЕС приставка“, която отчасти се наслагва към системата „Зелена карта“. От този момент нататък двете системи еволюират успоредно, като Съюзът извежда редица изисквания и условия за своите държави членки от системата „Зелена карта“.</para>
                  <blockquote id="B010000097">
                     <title id="B210000068">
                        <number>2.</number>
                     </title>
                     <para style="22Titrenumerote2" id="B150000127">
                        <emphasis role="bold" id="B400000064">Компетентност на Съда да тълкува Вътрешните правила</emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000098">
                  <title id="B210000069">
                     <number>54.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000128">В съдебното заседание литовското правителство потвърждава, че разглежданата в главното производство претенция (първоначално разглеждана от Бюро А), преминала към Бюро Б, попада под действието на системата „Зелена карта“. Това обстоятелство, което следва да се потвърди от запитващата юрисдикция, все пак поставя въпроса дали Съдът е компетентен да тълкува Вътрешните правила.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000099">
                  <title id="B210000070">
                     <number>55.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000129">Като се позовава на решения Demouche<footnote role="fNote" id="B110000027">
                        <number>29</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000130">
                           <emphasis role="tab" id="B400000065"/>Решение от 6 октомври 1987 г., Demouche и др. (152/83, EU:C:1987:421).</para>
                     </footnote> и Fournier<footnote role="fNote" id="B110000028">
                        <number>30</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000131">
                           <emphasis role="tab" id="B400000066"/>Решение от 12 ноември 1992 г., Fournier (C‑73/89, EU:C:1992:431).</para>
                     </footnote>, в писменото си становище и устно, в съдебното заседание, Комисията твърди, че Съдът не е компетентен да тълкува Вътрешните правила. Тя сочи, че неговата компетентност съгласно член 267, буква б) от ДФЕС се простира само по отношение на актове на институциите на ЕС. Вътрешните правила, от своя страна, не били такъв акт. Следователно Съдът не можел да ги тълкува.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000100">
                  <title id="B210000071">
                     <number>56.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000132">Не съм съгласен с това.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000101">
                  <title id="B210000072">
                     <number>57.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000133">Има два подхода за разглеждане на правното положение на Вътрешните правила в правната система на Съюза: формален подход (1) или подход по същество (2). Която и от двете линии на разсъждение обаче да възприема, стигам до един и същ извод: Съдът може да тълкува Вътрешните правила по дело като настоящото.</para>
                  <blockquote id="B010000102">
                     <title id="B210000073">
                        <number>1.</number>
                     </title>
                     <para style="23Titrenumerote3" id="B150000134">
                        <emphasis role="bold" id="B400000067">
                           <emphasis role="italc" id="B400000068">Формален подход</emphasis>
                        </emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000103">
                  <title id="B210000074">
                     <number>58.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000135">Първо, Вътрешните правила са публикувани като приложение към Решение 2003/564<footnote role="fNote" id="B110000029">
                        <number>31</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000136">
                           <emphasis role="tab" id="B400000069"/>Решение 2003/564/ЕО на Комисията, посочено по-горе в бележка под линия 6.</para>
                     </footnote>. Само по себе си това решение е част от правния ред на Съюза. Поначало би могло да се допусне, че приложенията към правните актове се ползват със същата правна сила като самите актове<footnote role="fNote" id="B110000030">
                        <number>32</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000137">
                           <emphasis role="tab" id="B400000070"/>Вж. по аналогия решение от 11 септември 2003 г., Австрия/Съвет (C‑445/00, EU:C:2003:445, т. 62), в което е посочено, че „протоколите и приложенията към акт за присъединяване представляват разпоредби на първичното право, които не могат да се суспендират, изменят или отменят освен по реда, предвиден за преразглеждане на първоначалните Договори, освен ако съответният акт предвижда друго“.</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000104">
                  <title id="B210000075">
                     <number>59.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000138">Второ, Решение 2003/564 е публикувано в серия L на Официален вестник, който съдържа правнозадължителни законодателни актове<footnote role="fNote" id="B110000031">
                        <number>33</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000139">
                           <emphasis role="tab" id="B400000071"/>Вж., a contrario, във връзка със серия С, която е предназначена за публикуването само на информации, препоръки и становища относно Съюза, решения от 12 май 2011 г., Polska Telefonia Cyfrowa (C‑410/09, EU:C:2011:294, т. 35) и от 13 декември 2012 г., Expedia (C‑226/11, EU:C:2012:795, т. 30). Вж. също заключението на генералния адвокат Wathelet по дело DHL Express (Италия) и DHL Global Forwarding (Италия) (C‑428/14, EU:C:2015:587, бележка под линия 17).</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000105">
                  <title id="B210000076">
                     <number>60.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000140">Трето, с член 1 от самото решение държавите членки се задължават да се въздържат от гранични проверки за застраховки по отношение на превозни средства от други държави членки или трети страни, за които се прилагат Вътрешните правила<footnote role="fNote" id="B110000032">
                        <number>34</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000141">
                           <emphasis role="tab" id="B400000072"/>Вж. член 1 от Решение 2003/564/ЕО на Комисията, посочено по-горе в бележка под линия 6: „[с]читано от 1 август 2003 г. всички държави членки се въздържат да извършват проверки за застраховки за гражданска отговорност на превозните средства, домуващи обичайно на територията на друга държава членка или на територията на […], които са предмет на Споразумението между националните застрахователни бюра на държавите членки на Европейското икономическо пространство и на други асоциирани държави, подписано на 30 май 2002 г. и добавен[о] като приложение към настоящото решение“.</para>
                     </footnote>. Освен това член 6 от КДАЗ (предишен член 5 от Първата ДАЗ) установява задължение за държавите членки да гарантират, че националните застрахователни бюра (които иначе се уреждат от Вътрешните правила в други отношения) обменят определена информация. Тези задължения, чието изпълнение предполага приемане на Вътрешните правила, очевидно подлежат на изпълнение в рамките на правото на Съюза.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000106">
                  <title id="B210000077">
                     <number>61.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000142">Разгледани заедно, според мен тези обстоятелства пораждат ясни правни последици: формалното инкорпориране на външен акт в правния ред на Съюза. Този факт установява компетентността Съда да тълкува същия, който се явява част от решение на Комисията.</para>
                  <blockquote id="B010000107">
                     <title id="B210000078">
                        <number>2.</number>
                     </title>
                     <para style="23Titrenumerote3" id="B150000143">
                        <emphasis role="bold" id="B400000073">
                           <emphasis role="italc" id="B400000074">Подход по същество</emphasis>
                        </emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000108">
                  <title id="B210000079">
                     <number>62.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000144">Дори да се възприеме подходът „същността над формата“, не смятам, че изводът би бил по-различен. Тъкмо обратното, ако се разгледат по-внимателно цялостният контекст и действието на Вътрешните правила в рамките на правото на Съюза, според мен е неизбежен изводът, че Вътрешните правила са част от правния ред на Съюза.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000109">
                  <title id="B210000080">
                     <number>63.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000145">Изложението ми по този въпрос е структурирано по следния начин: най-напред, ще разгледам решение Demouche в контекста на съдебната практика (а). На следващо място, ще изложа виждането си относно неговия обхват (б). На трето място, ще се спра на цялостната еволюция на застраховането на моторни превозни средства след постановяването на решение Demouche (в). На четвърто място, ще проследя развитието на по-нова съдебна практика относно компетентността Съда да разглежда външни актове (г). На пето и последно място, накратко ще разглеждам евентуално по-широко основание за компетентност, в което попадат правилата за застраховане на моторните превозни средства: свободното движение на хора (д).</para>
                  <blockquote id="B010000110">
                     <title id="B210000081">
                        <number>1)</number>
                     </title>
                     <para style="24Titrenumerote4" id="B150000146">
                        <emphasis role="bold" id="B400000075">
                           <emphasis role="italc" id="B400000076">Решението Demouche в по-широк контекст</emphasis>
                        </emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000111">
                  <title id="B210000082">
                     <number>64.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000147">Делото Demouche не е изолирано. Разглеждането на практиката на Съда преди и след решение Demouche показва ясно различния тълкувателен подход на Съда и на неговите генерални адвокати във връзка със Споразумението от 1972 г., предшественик на Вътрешните правила.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000112">
                  <title id="B210000083">
                     <number>65.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000148">В заключението, представено по дело Van Ameyde, генералният адвокат Reichl решава да „разгледа“ Споразумението от 1972 г., „за да определи обхвата на правните норми на Общността, които се допълват от [това] Споразумение и тълкуването на които трябва да е в съответствие с неговото тълкуване“, тъй като посоченото Споразумение „в известен смисъл“ представлява „част от нормите на Общността“<footnote role="fNote" id="B110000033">
                        <number>35</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000149">
                           <emphasis role="tab" id="B400000077"/>Заключение, представено от генералния адвокат Reischl по дело Ufficio van Ameyde (90/76, непубликувано, EU:C:1977:76, стр. 1135). В своето решение Съдът не се произнася изрично относно правното положение на споразуменията за зелената карта в правото на Съюза. Той посочва, че „системата „Зелена карта“, призната и доразвита в разпоредбите на Общността, цели да улесни свободното движение на хора и стоки, като същевременно защитава интересите на хората, претърпели загуби или увреждане […]“, решение от 9 юни 1977 г., Ufficio van Ameyde (90/76, EU:C:1977:101, стр. 1124, т. 18).</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000113">
                  <title id="B210000084">
                     <number>66.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000150">В заключението, представено по дело Demouche, генералният адвокат Slynn не възприема изцяло този подход. По-специално той изразява някои резерви по въпроса дали заключението на генералния адвокат Reichl следва да се разбира в смисъл, че Споразумението от 1972 г. е акт на институциите на Общността<footnote role="fNote" id="B110000034">
                        <number>36</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000151">
                           <emphasis role="tab" id="B400000078"/>Заключение на генералния адвокат Slynn по дело Demouche (152/83, непубликувано, EU:C:1987:319, стр. 3845).</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000114">
                  <title id="B210000085">
                     <number>67.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000152">Впоследствие в решение Fournier Съдът възприема по-нюансиран подход във връзка с тълкуването на съответното споразумение относно системата „Зелена карта“<footnote role="fNote" id="B110000035">
                        <number>37</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000153">
                           <emphasis role="tab" id="B400000079"/>Решение от 12 ноември 1992 г., Fournier (C‑73/89, EU:C:1992:431).</para>
                     </footnote>. Преюдициалният въпрос по това дело е относно тълкуването на израза „превозно средство с обичайно домуване на територията на друга държава членка“ съгласно член 1, параграф 4 от Първата ДАЗ. Интересно е да се отбележи, че Съдът предоставя поисканото от националната юрисдикция тълкуване, макар очевидно фактите по делото да попадат под действието на системата „Зелена карта“, а не на ДАЗ<footnote role="fNote" id="B110000036">
                        <number>38</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000154">
                           <emphasis role="tab" id="B400000080"/>Това е отбелязано и в заключението на генералния адвокат Tesauro по дело Kleinwort Benson (C‑346/93, непубликувано, EU:C:1995:17, т. 14).</para>
                     </footnote>. Вероятно по тази причина Съдът добавя, че изразите, с които си служат Споразумението от 1972 г. и Първата ДАЗ, нямат непременно същия смисъл, поради което националната юрисдикция следва да тълкува употребените в споразумението изрази „в смисъла, който счита за подходящ, без да е обвързана […] от смисъла […], който има същият израз […] [съгласно Първата ДАЗ]“<footnote role="fNote" id="B110000037">
                        <number>39</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000155">
                           <emphasis role="tab" id="B400000081"/>Решение от 12 ноември 1992 г., Fournier (C‑73/89, EU:C:1992:431, т. 22 и 23).</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000115">
                  <title id="B210000086">
                     <number>68.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000156">Търсенето на подходящо място на актовете относно зелената карта в правната система на Съюза се открива и в заключението на генералния адвокат Jacobs, представено по делото Fournier<footnote role="fNote" id="B110000038">
                        <number>40</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000157">
                           <emphasis role="tab" id="B400000082"/>Заключение на генералния адвокат Jacobs по дело Fournier (C‑73/89, непубликувано, EU:C:1992:222, т. 18 и 19 на стр. I‑5646).</para>
                     </footnote>. Той посочва, че макар Съдът да не може да тълкува Споразумението от 1972 г., това не означава, че Съдът „не е компетентен да отговори на повдигнатите от националната юрисдикция въпроси“. След като прави съпоставка с решение Dzodzi<footnote role="fNote" id="B110000039">
                        <number>41</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000158">
                           <emphasis role="tab" id="B400000083"/>Решение от 18 октомври 1990 г., Dzodzi (C‑297/88 и С‑197/89, EU:C:1990:360).</para>
                     </footnote> и свързаната с него съдебно практика<footnote role="fNote" id="B110000040">
                        <number>42</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000159">
                           <emphasis role="tab" id="B400000084"/>Решение от 8 ноември 1990 г., Gmurzynska-Bscher (C‑231/89, EU:C:1990:386).</para>
                     </footnote>, генералният адвокат Jacobs посочва, че тълкувателната компетентност на Съда е приложима, тъй като, „макар да не е обикновен частноправен договор“, Споразумението „е основен елемент от установената с [Първата ДАЗ] система. То не само е взето предвид от директивата; сключването му е предварително условие за влизането в сила на повечето ѝ разпоредби“<footnote role="fNote" id="B110000041">
                        <number>43</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000160">
                           <emphasis role="tab" id="B400000085"/>Заключение на генералния адвокат Jacobs по дело Fournier (C‑73/89, непубликувано, EU:C:1992:222, т. 19 in fine).</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000116">
                  <title id="B210000087">
                     <number>69.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000161">Според мен позицията на Съда и на генералния адвокат по делото Fournier, както и позицията на генералния адвокат по делото Van Ameyde свидетелстват, че никога не е имало строго черно-бяло разделение между цялостната компетентност на Съда или пълната ѝ липса, макар че позоваването на решение Demouche без неговия контекст би могло да остави това впечатление. Всъщност съществуват различни нюанси. Съдът вече е приел, че системата „Зелена карта“ е преплетена с други актове на Съюза, както и че няма как тя просто да бъде пренебрегната от правото на Съюза.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000117">
                  <title id="B210000088">
                     <number>70.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000162">Избраният по това дело подход обаче е на тълкувателен паралелизъм в „стил Dzodzi“ между разпоредбите на ДАЗ и системата „Зелена карта“. Макар този подход все пак да е възможен, поради изложените в следващите точки от настоящия раздел съображения, според мен той не би отразил правилно реалното и значително еволюирало впоследствие действие на системата „Зелена карта“ в рамките на Съюза.</para>
                  <blockquote id="B010000118">
                     <title id="B210000089">
                        <number>2)</number>
                     </title>
                     <para style="24Titrenumerote4" id="B150000163">
                        <emphasis role="bold" id="B400000086">
                           <emphasis role="italc" id="B400000087">Обхватът на решение Demouche</emphasis>
                        </emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000119">
                  <title id="B210000090">
                     <number>71.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000164">Преюдициалният въпрос по делото Demouche е съвсем точен и конкретен: отнася се до арбитражната клауза, предвидена в Споразумението от 1972 г., и по-специално до внесените в нея промени в сравнение с първоначалното споразумение от 1953 г.<footnote role="fNote" id="B110000042">
                        <number>44</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000165">
                           <emphasis role="tab" id="B400000088"/>Арбитражна клауза се съдържа и в действащата редакция на Вътрешните правила (член 19).</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000120">
                  <title id="B210000091">
                     <number>72.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000166">С други думи решението Demouche се отнася изключително до <emphasis role="italc" id="B400000089">вътрешното</emphasis> функциониране на системата „Зелена карта“ съгласно тогавашното ѝ устройство и до прилагането на механизма за уреждане на спорове на разположение на националните застрахователни бюра. По това дело не се повдигат въпроси относно взаимодействието на Вътрешните правила със системата на ДАЗ в тогавашния ѝ облик, нито пък относно последиците от този режим за правата на трети лица.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000121">
                  <title id="B210000092">
                     <number>73.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000167">За разлика от това по настоящото дело запитващата юрисдикция иска от Съда да установи по-специално процесуалните гаранции, които да се предоставят на лицата, за които се счита, че отговарят за произшествие, и срещу които може да се предяви регресен иск за вреди в друга държава членка. Искът е следствие от действието на системата „Зелена карта“, която е изрично инкорпорирана в правото на Съюза.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000122">
                  <title id="B210000093">
                     <number>74.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000168">Поставените по настоящото дело въпроси следователно се простират далеч извън систематиката на Вътрешните правила. Те са от съвсем различно естество. По същество се отнасят до <emphasis role="italc" id="B400000090">външните</emphasis> правни последици от прилагането на Вътрешните правила по отношение на правата и задълженията на трети лица. От тази гледна точка считам настоящото преюдициално запитване за твърде различно от поставения по делото Demouche въпрос.</para>
                  <blockquote id="B010000123">
                     <title id="B210000094">
                        <number>3)</number>
                     </title>
                     <para style="24Titrenumerote4" id="B150000169">
                        <emphasis role="bold" id="B400000091">
                           <emphasis role="italc" id="B400000092">Общ контекст и развитие на застраховането на моторни превозни средства</emphasis>
                        </emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000124">
                  <title id="B210000095">
                     <number>75.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000170">Освен обстоятелството, че в решение Demouche се разглежда различен по вида си въпрос, който не изисква от Съда да изследва по-широките последици от системата „Зелена карта“ в рамките на правото на Съюза, следва също да се подчертае, че в областта на застраховането на моторни превозни средства уредбата в рамките на системата на „Зелената карта“ и ДАЗ е претърпяла развитие след постановяването на решение Demouche през 1987 г.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000125">
                  <title id="B210000096">
                     <number>76.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000171">Накратко, системите на зелената карта и на ДАЗ се преплитат все повече на материалноправно, процесуално и институционално равнище.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000126">
                  <title id="B210000097">
                     <number>77.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000172">Взаимовръзката <emphasis role="italc" id="B400000093">с оглед на съществото</emphasis> на материята вече бе разгледана в точки 32—53 от настоящото заключение. Премахването на граничните проверки за автомобилни застраховки съгласно Първата ДАЗ се обуславя от сключеното впоследствие Споразумение от 1972 г. Липсата на такива проверки продължава да се обуславя от обстоятелството, че Вътрешните правила продължават да са в сила.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000127">
                  <title id="B210000098">
                     <number>78.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000173">
                     <emphasis role="italc" id="B400000094">Институционалното</emphasis> взаимодействие между двете системи отива още по-далеч. Най-общо, националните застрахователни бюра предоставят обезщетения по системата „Зелена карта“. В рамките на ДАЗ образувания, изпълняващи такава роля, се наричат „органи за изплащане на обезщетения“. Всъщност едно и също образувание действа и в двете качества: като национално застрахователно бюро и като орган за изплащане на обезщетения.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000128">
                  <title id="B210000099">
                     <number>79.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000174">В някои държави членки едно и също образувание обработва претенциите в рамките както на системата „Зелена карта“, така и на ДАЗ. Така на практика предявяващият претенция едва ли би могъл да направи разлика в кой момент съответният орган действа в рамките на ДАЗ и на системата „Зелена карта“, тъй като често националното производство отново е идентично. Пример в това отношение е самата Литва. Обратно, в Германия задължението за предоставяне на обезщетение се споделя от различни органи.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000129">
                  <title id="B210000100">
                     <number>80.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000175">
                     <emphasis role="italc" id="B400000095">Процесуалните</emphasis> връзки могат да се онагледят например с член 6 от КДАЗ (по-рано член 5 от Първата ДАЗ). Съгласно тази разпоредба държавите членки са длъжни да гарантират обмена на определена информация между националните застрахователни бюра, които се уреждат от системата „Зелена карта“.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000130">
                  <title id="B210000101">
                     <number>81.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000176">Освен това член 19 от КДАЗ (по-рано член 4д от Третата ДАЗ)<footnote role="fNote" id="B110000043">
                        <number>45</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000177">
                           <emphasis role="tab" id="B400000096"/>Член 4д е добавен в Третата ДАЗ с Петата ДАЗ. Вж. съображение 22 от Петата ДАЗ. На уебсайта на СБ също има информация за хронологията в развитието както на системата „Зелена карта“, така и на системата в рамките на Съюза: http://www.cobx.org. На разположение на пострадалите от транспортни произшествия на уебсайта на СБ е предоставено и приложение за търсене, което позволява да се избере съответният орган по едната или по другата система.</para>
                     </footnote> изисква претенциите, независимо по коя от системите, да се уреждат в съответствие с една и съща процедура.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000131">
                  <title id="B210000102">
                     <number>82.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000178">Само за изчерпателност би могло да се добави, че документите на самия СБ, които са обществено достъпни, също отразяват преплитането между системата „Зелена карта“ и ДАЗ. В тях се говори за „стълб по зелената карта“ и „стълб по ДАЗ“, поради което може да се твърди, че те са представени като елементи от една обща система.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000132">
                  <title id="B210000103">
                     <number>83.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000179">Изложеното показва според мен, че системата „Зелена карта“, макар и формално самостоятелна, до такава степен се е преплела със системата на Съюза, че двете представляват едно общо цяло<footnote role="fNote" id="B110000044">
                        <number>46</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000180">
                           <emphasis role="tab" id="B400000097"/>Следва да се добави, че UK Supreme Court [Върховният съд на Обединеното кралство] наскоро възприе сходна позиция относно връзката между Четвъртата ДАЗ и споразумението между органите за изплащане на обезщетения и гаранционните фондове, предвидено в Четвъртата директива, подобно на посоченото в Първата ДАЗ относно Споразумението от 1972 г. Той стига до извода, че не се налага изследване на връзката между двете системи „при отчитане на твърде много технически подробности“, а по-скоро те следва „да се разглеждат като един последователен режим, който да се изследва и тълкува като цяло“: Moreno с/у The Motor Insurers’ Bureau [2016] UKSC 52, т. 33 (per Lord Mance).</para>
                     </footnote>.</para>
                  <blockquote id="B010000133">
                     <title id="B210000104">
                        <number>4)</number>
                     </title>
                     <para style="24Titrenumerote4" id="B150000181">
                        <emphasis role="bold" id="B400000098">
                           <emphasis role="italc" id="B400000099">По-новата съдебна практика относно компетентността на Съда да тълкува външни актове</emphasis>
                        </emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000134">
                  <title id="B210000105">
                     <number>84.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000182">Наред с вътрешното развитие на системата на автомобилното застраховане от значение е и по-обширният контекст на по-новата съдебна практика относно компетентността на Съда по член 267 ДФЕС. След решение Sevince<footnote role="fNote" id="B110000045">
                        <number>47</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000183">
                           <emphasis role="tab" id="B400000100"/>Съдът решава, че е компетентен да тълкува решенията, приети от орган, учреден по силата на сключено от Съюза международно споразумение, за чието изпълнение същият отговаря. Решения от 20 септември 1990 г., Sevince (C‑192/89, EU:C:1990:322, т. 8—12) и от 21 януари 1993 г., Deutsche Shell (C‑188/91, EU:C:1993:24, т. 17—19).</para>
                     </footnote> Съдът приема, че тълкувателната му компетентност по член 267 ДФЕС не се ограничава до актове, приети от институции, органи, служби или агенции на Съюза в тесен смисъл. Тя обхваща и актове, които, макар и приети извън институционалната рамка на Съюза, впоследствие стават част от правната му система. Тази компетентност се обуславя от самата цел на член 267 ДФЕС, а именно да се гарантира еднаквото прилагане на всички разпоредби, които са част от правната система на Съюза<footnote role="fNote" id="B110000046">
                        <number>48</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000184">
                           <emphasis role="tab" id="B400000101"/>Решения от 20 септември 1990 г., Sevince (C‑192/89, EU:C:1990:322, т. 11) и от 27 октомври 2016 г., James Elliott Construction (C‑613/14, EU:C:2016:821, т. 34).</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000135">
                  <title id="B210000106">
                     <number>85.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000185">Съдът потвърди компетентността си да тълкува хармонизиран стандарт, приет от CEN (частноправна организация), публикуван в серия С на Официален вестник, последно по делото Elliott. Съдът отбелязва, че такъв стандарт е част от правото на Съюза, още повече като се има предвид че за неговото спазване следи Комисията<footnote role="fNote" id="B110000047">
                        <number>49</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000186">
                           <emphasis role="tab" id="B400000102"/>Решение от 27 октомври 2016 г., James Elliott Construction (C‑613/14, EU:C:2016:821, т. 40, 43 и 46).</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000136">
                  <title id="B210000107">
                     <number>86.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000187">Ако този извод важи за технически стандарт, публикуван само като <emphasis role="italc" id="B400000103">съобщение</emphasis> в серия С на Официален вестник, няма как да не заключа, че по аргумент за по-силното основание същото се отнася и за частта от решение на Комисията, публикувана в Официален вестник като <emphasis role="italc" id="B400000104">правнозадължителен законодателен акт</emphasis> в неговата серия L. Освен това, както посочих и по-горе, от това решение произтичат подлежащи на изпълнение задължения<footnote role="fNote" id="B110000048">
                        <number>50</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000188">
                           <emphasis role="tab" id="B400000105"/>Вж. по-горе точки 58—61 от настоящото заключение.</para>
                     </footnote>, за чието спазване следи Комисията.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000137">
                  <title id="B210000108">
                     <number>87.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000189">Това твърдение се подкрепя и с оглед на по-общ конституционен довод. Наскоро в решение Ledra Advertising<footnote role="fNote" id="B110000049">
                        <number>51</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000190">
                           <emphasis role="tab" id="B400000106"/>Решение от 20 септември 2016 г., Ledra Advertising и др./Комисия и ЕЦБ (C‑8/15 P—C‑10/15 P, EU:C:2016:701).</para>
                     </footnote> Съдът приема, че макар конкретен акт да не може да се счита за акт на институция, подлежащ на обжалване по член 263 ДФЕС, това обстоятелство не е непременно в състояние да предпазва Съюза от предявяване на искове за ангажиране на извъндоговорната му отговорност по член 340 ДФЕС. По аналогия това означава, че дори ако институциите на Съюза действат в донякъде нетипичен контекст и по нетипичен начин, това не означава, че не подлежат на никакъв съдебен контрол.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000138">
                  <title id="B210000109">
                     <number>88.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000191">Според мен същата логика още по-убедително се прилага във вътрешен план, след като институция на Съюза реши да инкорпорира първоначално външен акт в неговото право и да почерпи правни последици от него чрез действителното му прилагане в рамките на Съюза. При това положение същата институция не може впоследствие да затвори очи и да твърди, че след като първоначално актът е изготвен от трето лице, същият не представлява акт на институция. Допускането на подобни „черни дупки“, неподлежащи на съдебен контрол, би било несъвместимо с представата за основания на върховенството на правото Съюз<footnote role="fNote" id="B110000050">
                        <number>52</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000192">
                           <emphasis role="tab" id="B400000107"/>Решения от 23 април 1986 г., Les Verts/Парламент (294/83, EU:C:1986:166, т. 23), от 25 юли 2002 г., Unión de Pequeños Agricultores/Съвет (C‑50/00 P, EU:C:2002:462, т. 38) и от 26 юни 2012 г., Полша/Комисия (C‑335/09 P, EU:C:2012:385, т. 48 и цитираната съдебна практика).</para>
                     </footnote>.</para>
                  <blockquote id="B010000139">
                     <title id="B210000110">
                        <number>5)</number>
                     </title>
                     <para style="24Titrenumerote4" id="B150000193">
                        <emphasis role="bold" id="B400000108">
                           <emphasis role="italc" id="B400000109">Инкорпорирани правила, които засягат свободното движение на хора</emphasis>
                        </emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000140">
                  <title id="B210000111">
                     <number>89.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000194">В заключение остава да бъде обсъден още един, по-скоро страничен, но релевантен въпрос: общият контекст, в който действат както Вътрешните правила, така и ДАЗ, а също и целта, поради която тези две системи са въведени в правния ред на Съюза.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000141">
                  <title id="B210000112">
                     <number>90.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000195">Както бе посочено, двете системи са въведени като средство за осъществяване на свободното движение на хора<footnote role="fNote" id="B110000051">
                        <number>53</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000196">
                           <emphasis role="tab" id="B400000110"/>Вж. по-горе точка 39 от настоящото заключение.</para>
                     </footnote>. Тогава другите елементи  на свободното движение на услуги, например предоставянето на застрахователни услуги (както потвърждават Четвъртата ДАЗ и КДАЗ) остават свързани с двете системи<footnote role="fNote" id="B110000052">
                        <number>54</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000197">
                           <emphasis role="tab" id="B400000111"/>Вж. например съображения 1 и 2 от Четвъртата ДАЗ или съображение 2 от КДАЗ.</para>
                     </footnote>. </para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000142">
                  <title id="B210000113">
                     <number>91.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000198">Следователно в контекста на настоящото дело е от особено значение обстоятелството, че участието на държавата в системата „Зелена карта“, въведена с Вътрешните правила и предшестващите я актове, очевидно оказва въздействие върху свободата на хората да се придвижват през граница в рамките на Съюза<footnote role="fNote" id="B110000053">
                        <number>55</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000199">
                           <emphasis role="tab" id="B400000112"/>Вж. например изключението относно Гърция, предвидено в Четвъртото решение на Комисията от 16 май 1986 година относно прилагането на Директива 72/166/ЕИО на Съвета относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка (ОВ L 153, 1986 г., стр. 52).</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000143">
                  <title id="B210000114">
                     <number>92.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000200">Следователно алтернативният (или допълнителен) подход към въпроса за компетентността на Съда би бил не член 267, буква б) ДФЕС, а по-скоро член 267, буква а) ДФЕС. Няма съмнение, че предметът на настоящото дело категорично попада в обхвата на правилата за свободно движение по Договора. В крайна сметка нормите на вторичното право на Съюза под формата на ДАЗ и КДАЗ, които уреждат същата материалноправна област, като Вътрешните правила, са приети, за да утвърдят свободното движение на хора в Съюза.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000144">
                  <title id="B210000115">
                     <number>93.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000201">Последиците от това са две. Първо, с оглед на преплитането на двете системи е необходимо да се гарантира последователно прилагане на съответните елементи, които са част от вторичното право на ЕС, а именно на КДАЗ и Вътрешните правила<footnote role="fNote" id="B110000054">
                        <number>56</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000202">
                           <emphasis role="tab" id="B400000113"/>Било с оглед на разпоредбите на Договора както в настоящия раздел, било от хоризонтална гледна точка, което ни отвежда отново към паралелизма по решение Dzodzi от вида съгласно решение Fournier, възприет от генералния адвокат Jacobs (вж. т. 68 по-горе и бележка под линия 40 от настоящото заключение).</para>
                     </footnote>. Второ, важно е също да се гарантира, че действието на тези актове няма да има негативно отражение по несъвместим с разпоредбите на първичното право начин върху свободното движение на хора, каквито са лицата, за които се счита, че носят отговорност за произшествие.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000145">
                  <title id="B210000116">
                     <number>94.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000203">Попадането на разглеждания предмет в обхвата на разпоредбите от Договора относно свободното движение е от значение и с оглед приложимостта на процесуалните права на засегнатите лица, закрепени по-специално в член 47 от Хартата и упоменати от националната юрисдикция.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000146">
                  <title id="B210000117">
                     <number>95.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000204">Съгласно член 51, параграф 1 от Хартата нейните разпоредби се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза<footnote role="fNote" id="B110000055">
                        <number>57</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000205">
                           <emphasis role="tab" id="B400000114"/>Решения от 6 октомври 2015 г., Delvigne (C‑650/13, EU:C:2015:648, т. 25—27 и цитираната съдебна практика), от 25 май 2016 г., Meroni (C‑559/14, EU:C:2016:349, т. 43 и цитираната съдебна практика) и от 6 октомври 2016 г., Paoletti и др. (C‑218/15, EU:C:2016:748, т. 13—15 и цитираната съдебна практика).</para>
                     </footnote>. Изпълнявайки решението на Комисията, инкорпориращо Вътрешните правила в правния ред на Съюза, държавите членки прилагат неговото право по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, поради тази причина предвидените от Хартата гаранции стават приложими.</para>
                  <blockquote id="B010000147">
                     <title id="B210000118">
                        <number>6)</number>
                     </title>
                     <para style="24Titrenumerote4" id="B150000206">
                        <emphasis role="bold" id="B400000115">
                           <emphasis role="italc" id="B400000116">Извод относно компетентността на Съда</emphasis>
                        </emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000148">
                  <title id="B210000119">
                     <number>96.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000207">С оглед на всички изложени съображения, както формални, така и по същество, междинният ми извод е, че Съдът е компетентен да тълкува Вътрешните правила, приложени към решението на Комисията.</para>
                  <blockquote id="B010000149">
                     <title id="B210000120">
                        <number>3.</number>
                     </title>
                     <para style="22Titrenumerote2" id="B150000208">
                        <emphasis role="bold" id="B400000117">Правата на трети лица при действието на Вътрешните правила</emphasis>
                     </para>
                  </blockquote>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000150">
                  <title id="B210000121">
                     <number>97.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000209">Запитващата юрисдикция иска да установи дали КДАЗ и Вътрешните правила дават възможност национално застрахователно бюро, в случая Бюро Б, да основе претенцията си за плащане, предявена срещу лица като съответниците, само на обстоятелството, че Бюро Б е изплатило претендираната сума на друго национално застрахователно бюро, в случая Бюро А. По-конкретно, въпросът на запитващата юрисдикция е дали Бюро Б (в качеството на ищец в първоинстанционното производство) трябва да докаже изцяло отговорността, на която се основава неговата претенция, и съответно размера на вредите в държавата членка на ответника (първи въпрос).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000151">
                  <title id="B210000122">
                     <number>98.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000210">Запитващата юрисдикция се интересува и от обхвата на задълженията във връзка с информацията, които Бюро А има по отношение на лица като съответниците и ищеца в първоинстанционното производство (втори и трети въпрос). Тя иска да установи и какви са последствията от неизпълнението на подобни задължения (четвърти въпрос). Накрая, запитващата юрисдикция задава въпроса дали възстановената от едно на друго бюро сума следва с оглед на Вътрешните правила да се счита за необезпечен риск, а не за парично задължение (пети въпрос).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000152">
                  <title id="B210000123">
                     <number>99.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000211">Първият поставен от запитващата юрисдикция въпрос по същество е свързан с тежестта на доказване, която носи ищецът в първоинстанционното производство. На свой ред той е свързан с процесуалните гаранции, които следва да се предоставят на съответниците. Считам, че този въпрос има основно значение за разглеждането на иска, предмет на главното производство.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000153">
                  <title id="B210000124">
                     <number>100.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000212">За разлика от това останалите въпроси са свързани с насрещните задължения на Бюра А и Б. Не смятам, че отговорите им предоставят полезни насоки във връзка с конкретните права и задължения в правоотношението между Бюро Б и съответниците, от което произтича искът, разглеждан в главното производство пред националната юрисдикция.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000154">
                  <title id="B210000125">
                     <number>101.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000213">Поради това предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос и ако възприеме предложението ми за отговор, останалите преюдициални въпроси до голяма степен биха се оказали излишни.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000155">
                  <title id="B210000126">
                     <number>102.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000214">Преди всичко трябва отново да бъде посочено, че ДАЗ не се прилагат към настоящия случай. Както отбелязва Комисията в писменото си становище, а литовското правителство потвърждава на заседанието, претенцията във връзка произшествието по настоящото дело е обработена в рамките на системата „Зелена карта“. Запитващата юрисдикция следва да потвърди установените факти. Тъй като липсват данни за обратното, считам, че на поставения въпрос следва да се отговори само с оглед на Вътрешните правила.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000156">
                  <title id="B210000127">
                     <number>103.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000215">Вътрешните правила обаче не уреждат процесуалните условия, при които национално застрахователно бюро, встъпило в правата на друго национално застрахователно бюро, може да предяви иск като разглеждания в главното производство. Те уреждат отношенията между съответните национални застрахователни бюра.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000157">
                  <title id="B210000128">
                     <number>104.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000216">Оттук следва, че както производството, така и материалноправните въпроси във връзка с иск за вреди като предявения от ищеца в първоинстанционното производство регресен иск се уреждат изцяло от националното право на държавата членка по неговото предявяване.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000158">
                  <title id="B210000129">
                     <number>105.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000217">Както изясних обаче в част Б от настоящото заключение, Вътрешните правила са инкорпорирани в решение на Комисията. По този начин те стават част от правния ред на Съюза. Освен това, тъй като са инструмент за укрепване на свободното движение на хора и категорично попадат в обхвата му, приложение намират предвидените в Хартата минимални стандарти. В този контекст ще разгледам позоваването, направено от националната юрисдикция в първия ѝ въпрос, на член 47 от нея (право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес).</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000159">
                  <title id="B210000130">
                     <number>106.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000218">Поради това трябва да се гарантира, че в съдебните производства по искове, основани на Вътрешните правила, се зачитат минималните процесуални гаранции, предвидени от Хартата. Тези гаранции са приложими не само за пострадалите от пътнотранспортни произшествия, но и за лицата, които се твърди, че носят отговорност за тези произшествия и срещу които могат да бъдат предявени произтичащите от тях искове за обезщетение. При обстоятелства като разглежданите в главното производство, когато отговорността за разглежданото произшествие изглежда се носи от двамата водачи, балансираният подход е още по-важен.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000160">
                  <title id="B210000131">
                     <number>107.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000219">Хоризонталната съпоставка показва, че ДАЗ съдържат правила, макар и твърде рудиментарни, относно правото на суброгация на органа за изплащане на обезщетения срещу лицето, отговорно за произшествието, от което е пострадало лице извън държавата си на пребиваване<footnote role="fNote" id="B110000056">
                        <number>58</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000220">
                           <emphasis role="tab" id="B400000118"/>Това правило е въведено с Четвъртата ДАЗ (вж. членове 20—26 КДАЗ).</para>
                     </footnote>.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000161">
                  <title id="B210000132">
                     <number>108.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000221">Въпреки че по настоящото дело не е налице подобно положение<footnote role="fNote" id="B110000057">
                        <number>59</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000222">
                           <emphasis role="tab" id="B400000119"/>Представените от запитващата юрисдикция факти не сочат, че г‑н Floros е претърпял вреди извън своята държава членка на пребиваване.</para>
                     </footnote>, трудно би могло да се приеме, че минималните процесуални гаранции, които следва да се приложат във връзка с него, не би следвало да се изведат и във връзка с предявяваните в останалите случаи суброгационните искове, какъвто е този по главното производство.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000162">
                  <title id="B210000133">
                     <number>109.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000223">Вземайки предвид преплитането между ДАЗ и системата „Зелена карта“ в рамките на Съюза, считам, че лицата, отговарни за произшествия, трябва да се ползват от общата минимална процесуална защита по член 47 от Хартата. Ако тя се гарантира в рамките на едната система, в рамките на правната система на Съюза другата не трябва да се развива изолирано от нея.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000163">
                  <title id="B210000134">
                     <number>110.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000224">При това положение и с оглед на изложените съображения каква минимална защита трябва да се изисква при регресен иск като разглеждания в главното производство?</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000164">
                  <title id="B210000135">
                     <number>111.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000225">В главното производство е налице граждански иск за извъндогодворна/деликтна отговорност. Що се отнася до процесуалните гаранции, правото на страните на ефективни правни средства за защита и на справедливо, публично гледане на делото им съгласно член 47 от Хартата по същество означава<footnote role="fNote" id="B110000058">
                        <number>60</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000226">
                           <emphasis role="tab" id="B400000120"/>Вж. в този смисъл например решения от 8 февруари 2013 г., RX‑II (C‑334/12, EU:C:2013:134, т. 41 и 42), от 30 арил 2014 г., P FLSmidth (C‑238/12 P, EU:C:2014:284, т. 112 и цитираната съдебна практика) и от 25 май 2016 г., Meroni (C‑559/14, EU:C:2016:349, т. 44, 45 и цитираната съдебна практика).</para>
                     </footnote>, че съответниците трябва да имат възможност да оспорят твърдението, че носят отговорност, както и размера на претендираните вреди. Такава възможност трябва да бъде осигурена или в рамките на съдебно производство в държавата членка на произшествието (ако бъде образувано такова производство), или в държавата членка по предявяване на регресния иск.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000165">
                  <title id="B210000136">
                     <number>112.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000227">Не би било съвместимо с посочените изисквания срещу лицето, считано за отговорно за произшествието, автоматично да започне изпълнение на спогодба, сключена в държавата членка на произшествието, в която то не е имало участие. До същия извод се стига, независимо дали подобен случай се определя като res inter alios actа<footnote role="fNote" id="B110000059">
                        <number>61</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000228">
                           <emphasis role="tab" id="B400000121"/>Res inter alios acta aliis neque nocere, neque prodesse potest. Вж. заключението на генералния адвокат Ruiz-Jarabo Colomer по дело Seagon/Deko Marty Belgium (C‑339/07, EU:C:2008:575, т. 26 и бележка под линия 12).</para>
                     </footnote>, или се разглежда през сходното понятие за относителното действие на договорите<footnote role="fNote" id="B110000060">
                        <number>62</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000229">
                           <emphasis role="tab" id="B400000122"/>Вж. решение от 7 февруари 2013 г., Refcomp SpA (C‑543/10, ECLI:EU:C:2013:62, т. 16), отнасящо се до френската правна уредба. Вж. също заключението на генералния адвокат Mazák по делото Masdar (С‑47/07 Р, EU:C:2008:342, т. 48).</para>
                     </footnote>. С други думи, изпълнението на вземане за обезщетение по регресен иск в рамките на системата „Зелена карта“ не поражда действие поради наличието на взаимно признаване<footnote role="fNote" id="B110000061">
                        <number>63</number>
                        <para style="footnotetext" id="B150000230">
                           <emphasis role="tab" id="B400000123"/>Положението е съпоставимо със системата по Регламент № 1215/2012. Последната предполага наличие на съдебно решение, което по принцип обезпечава спазването на приложимите процесуални гаранции. Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).</para>
                     </footnote>. От фактите по делото обаче се установява, че в първоинстанционното съдебно решение в главното производство се възприема този подход.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000166">
                  <title id="B210000137">
                     <number>113.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000231">Държавите членки следва да уредят подробно процесуалните гаранции, които трябва да се прилагат за лица като съответниците в главното производство. Уведомяването, от застрахователно бюро на друго бюро, в друга държава членка, че е изплатено обезщетение съгласно Вътрешните правила, обаче не може да се счита за достатъчно доказателство за отговорност и следователно за размера на претендираните вреди. Доказателствата в подкрепа на претенция, предявена от национално застрахователно бюро с регресен иск против лице, считано за отговорно за пътнотранспортно произшествие, в държавата членка по регистрация на автомобила, трябва да бъдат <emphasis role="italc" id="B400000124">пълни</emphasis> според националноправните изисквания за установяването на гражданска отговорност на тази държава членка.</para>
               </blockquote>
               <blockquote id="B010000167">
                  <title id="B210000138">
                     <number>114.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="B150000232">Казано накратко: дори инкорпорирани в правната система на Съюза с решение на Комисията, Вътрешните правила не въвеждат режим на „взаимно признаване“. Уредбата на производството по регресния иск е националноправна. Член 47 от Хартата обаче изисква лицето, което се счита за отговорно за пътнотранспортно произшествие, да има право да оспори отговорността си в съда. Това може да стане в държавата членка на произшествието или в държавата членка по предявяване на регресния иск срещу това лице. При всички положения правото на справедлив процес не може да отпадне по трасето. Няма как то да потъне в пукнатините между правните системи.</para>
               </blockquote>
            </section>
         </C_Conc_Txt>
         <C_Conc_Conc>
            <section id="C000000000">
               <blockquote id="C010000000">
                  <title id="C210000000">
                     <number>V.</number>
                  </title>
                  <para style="21Titrenumerote1" id="C150000000">
                     <emphasis role="bold" id="C400000000">Заключение</emphasis>
                  </para>
               </blockquote>
               <blockquote id="C010000001">
                  <title id="C210000001">
                     <number>115.</number>
                  </title>
                  <para style="01PointAltN" id="C150000001">С оглед на изложеното предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос, отправен от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Върховен съд, Литва), по следния начин:</para>
                  <para style="02AlineaAltA" id="C150000002">„Вътрешните правила на Съвета на бюрата, приети със споразумение от 30 май 2002 г., съдържащо се в допълнение към Решение 2003/564/ЕО на Комисията за прилагането на Директива 72/166/ЕИО на Съвета относно проверките на застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, не могат да се тълкуват в смисъл, че изискват в държавата членка по регистрация на автомобила да се пристъпи към автоматичното изпълнение на спогодба, сключена в държавата членка на местопроизшествието без участие на считаното за отговорно за това произшествие лице.</para>
                  <para style="02AlineaAltA" id="C150000003">Доказателствата относно претенция, предявена от национално застрахователно бюро в държавата членка по регистрация на автомобила в производство по регресен иск срещу лице, считано за отговорно за пътнотранспортно произшествие, трябва да бъдат в пълно съответствие с националноправните изисквания на тази държава членка, като едновременно с това се спазват и гаранциите по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз“.</para>
               </blockquote>
            </section>
         </C_Conc_Conc>
      </C_Conclusions>
   </Affaire>
</C_Doc_Ref>