<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2025-07-202507C110202400370-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0037-24-202505984-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="18-07-25 10:58:24" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="5Ttlg8+HPsQ+2sG1gBlgrBmP1UEqBOfnjKZklK9gD4CBJwnNh7neWeIOuTEdgaUpHNnp10HlR/iDNjSLoOzy5QbsA1lRrqbLPWv/V9HFutOzToudylgeV7h9ORuUj9OXNo0epFHV9v9SbUqH+KMTPr/SBmtq//uPWt9KU7IvqmI=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0037" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2024" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_green" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 08-07-25 09:59:36" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="28b5bfe0abd9430492df3a4cd9f96961" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0037" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 10.7.2025 г. — Дело C-37/24</div>
      <div id="rId21" style="default">DADA Music и UPFR</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      10 юли 2025 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Интелектуална собственост — Колективно управление на авторското право и сродните му права — Директива 2006/115/ЕО — Член 8, параграф 2 — Излъчване и публично съобщаване — Директива 2014/26/ЕС — Член 16, параграф 2, втора алинея — Лицензиране — Излъчване — Понятията „справедливо възнаграждение“ и „подходящо възнаграждение“ — Критерии за преценка дали възнаграждението е справедливо или подходящо — Член 17, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Основно право на защита на интелектуалната собственост — Обхват и тълкуване на правата и принципите — Национална правна уредба, която отменя система на фиксирано минимално възнаграждение“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑37/24
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel Bucureşti (апелативен съд Букурещ, Румъния) с акт от 23 май 2023 г., постъпил в Съда на 19 януари 2024 г., в рамките на производство по дело
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      Uniunea Producătorilor de Fonograme din România (UPFR)
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      DADA Music и SRL
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      при участието на:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      Asociaţia Radiourilor Locale şi Regionale (ARLR),
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-11" title="page-1">
      СЪДЪТ (шести състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      състоящ се от: A. Kumin, председател на състава, I. Ziemele (докладчик) и S. Gervasoni, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      генерален адвокат: M. Szpunar,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      секретар: R. I. Şereş, администратор,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 11 декември 2024 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-16" title="page-1">
      като има предвид становищата, представени:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Uniunea Producătorilor de Fonograme din România (UPFR), от G. Cracea и A. Strătulă, avocaţi,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за DADA Music SRL, от M.‑C. Furtună, avocat,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за румънското правителство, от E. Gane, L. Ghiţă и A. Rotăreanu, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за датското правителство, от D. Elkan, M. D. B. Jespersen и C. A.‑S. Maertens, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Европейската комисия, от A. Biolan и J. Samnadda, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-22" title="page-1">
      предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-23" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-24" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/EО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (OВ L 376, 2006 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 14) и на член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар (OВ L 84, 2014 г., стр. 72), разглеждани във връзка с членове 17 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в рамките на спор между Uniunea Producătorilor de Fonograme din România (UPFR) [Съюз на румънските продуценти на звукозаписи в Румъния (UPFR)], организация за колективно управление на сродните права на продуцентите на звукозаписи, и DADA Music SRL, което стопанисва местна радиостанция, по повод плащането от последното дружество на фиксирано минимално възнаграждение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Международното право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Бернската конвенция</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения, подписана в Берн на 9 септември 1886 г. (Парижки акт от 24 юли 1971 г.), в редакцията ѝ след изменението от 28 септември 1979 г. (наричана по-нататък „Бернската конвенция“), която е подписана от всички държави членки, предвижда в член 11 bis, параграфи 1 и 2:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-2">
      „1) Авторите на литературни и художествени произведения имат изключителното право да разрешават:
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-32" title="page-2">
      1° излъчването по безжичен път на произведенията си или публичното им съобщаване по какъвто и да е друг начин за безжично разпространение на знаци, звуци или образи;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-2">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-34" title="page-2">
      2) Законодателствата на страните от Съюза[, създаден с тази конвенция,] определят условията, при които могат да се упражняват правата [на авторите на литературни и художествени произведения ] […] Тези условия в никакъв случай не могат да накърняват […] правото [на автора] да получи справедливо възнаграждение, което, при липсата на споразумение, се определя от компетентен орган“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">WPPT</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 20 декември 1996 г. Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) приема Договора на СОИС за авторското право и Договора на СОИС за изпълненията и звукозаписите (наричан по-нататък „WPPT“). Тези договори са одобрени от името на Европейската общност с Решение 2000/278/ЕО на Съвета от 16 март 2000 година относно одобрението от името на Европейската общност на Договора на СОИС за авторското право и Договора на СОИС за изпълненията и фонограмите (ОВ L 89, 2000 г., стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 20, стр. 212) и влизат в сила по отношение на Съюза на 14 март 2010 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 15 от WPPT, озаглавен „Право на възнаграждение за разпространение в ефир и [публично съобщаване]“, гласи следното в параграфи 1 и 2:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-38" title="page-3">
      „1) Изпълнителите и продуцентите на фонограми притежават право на еднократно [справедливо] възнаграждение за пряко или непряко ползване на фонограми, публикувани […] [с търговска цел за излъчване] или за целите на [какъвто и да е вид публично съобщаване]. 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-39" title="page-3">
      2) Националните законодателства на договарящите се страни [могат] да съдържат разпоредби във връзка с еднократното [справедливо] възнаграждение, платимо от по[лзвателя] на изпълнителя или на продуцента на фонограма, или съвместно на изпълнителя и на продуцента на фонограма. В случай че отношенията между изпълнителя и продуцента на фонограми не подлежат на уреждане по реда на договор или споразумение, договарящите се страни имат право да приемат законодателен акт, уреждащ плащането и разпределението на сумата на еднократното [справедливо] възнаграждение между изпълнителя и продуцента на фонограми“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2006/115</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения 5, 7 и 12 от Директива 2006/115 гласят:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-43" title="page-3">
      „(5) Творческата и художествената работа на авторите и изпълнителите има нужда от адекватен доход като основа за по-нататъшна творческа и художествена работа, а инвестициите, по-специално необходими за производството на звукозаписи и филми, са твърде големи и рискови. Възможността за осигуряване на този доход и възвръщане на инвестициите може да бъде гарантирана ефективно чрез адекватна правна закрила на съответните носители на права.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-44" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-45" title="page-3">
      (7) Законодателството на държавите членки следва да бъде сближено, така че да не противоречи на международните конвенции, върху които се основават законите за авторското право и сродните му права в много от държавите членки.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-46" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-47" title="page-3">
      (12) Необходимо е да се въведе уредба, чрез която се гарантира, че авторите и изпълнителите получават неотменимо справедливо възнаграждение, като запазват възможността да поверяват управлението на това право на колективни дружества, които ги представляват“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 8 („Излъчване и публично съобщаване“) от посочената директива предвижда в параграф 2:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-49" title="page-4">
      „Държавите членки предвиждат право, чрез което се гарантира, че ползвателят заплаща еднократно справедливо възнаграждение, ако звукозаписът се публикува с търговска цел или ако възпроизвеждането на този звукозапис се използва за излъчване по безжичен път или за какъвто и да е вид публично съобщаване, както и се гарантира, че това възнаграждение се поделя между съответните изпълнители и продуценти на звукозаписи. При липса на съгласие между изпълнителите и продуцентите на звукозаписи, държавите членки могат да установят условията за поделяне на възнаграждението помежду им“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2014/26</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения 2 и 31 от Директива 2014/26 гласят:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-52" title="page-4">
      „(2) […] Обикновено носителят на права избира между индивидуално или колективно управление на правата си, освен ако държавите членки предвидят друго в съответствие с правото на Съюза и с международните задължения на Съюза и държавите членки. […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-53" title="page-4">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-54" title="page-4">
      (31) […] Целесъобразно е да се изисква лицензионната такса или възнаграждение, определени от организации за колективно управление на авторски права, да бъдат [разумни, предвид], inter alia, икономическата стойност на използването на правата в конкретен контекст. […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 12 от тази директива („Удръжки“), предвижда в параграф 1:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-56" title="page-4">
      „Държавите членки гарантират, че в случаите, когато носител на авторски права оправомощава организация за колективно управление на авторски права да управлява неговите авторски права, от тази организация се изисква да предоставя на носителя на авторски права информация относно удръжки от такси за управление на авторски права и от всякакви приходи от инвестиции на приходи от управление на авторски права, преди да получи съгласието му за управление на авторските му права“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 16 от посочената директива („Лицензиране“), предвижда в параграф 2, втора алинея:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-58" title="page-5">
      „Носителите на авторски права получават подходящо възнаграждение за използването на правата им. Тарифите за изключителни права и права на възнаграждение са обвързани в разумна степен, inter alia, с икономическата стойност на ползването на търгуваните права, като се отчита характерът и обхватът на използване на произведението и на други обекти, както и икономическата стойност на услугите, предоставяни от организацията за колективно управление на авторски права. Организациите за колективно управление на права информират заинтересования ползвател за критериите, които са използвани при определянето на тарифите“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 17 от същата директива („Задължения на ползвателите“), гласи следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-60" title="page-5">
      „Държавите членки приемат разпоредби, за да гарантират, че ползвателите предоставят на организациите за колективно управление на авторски права, в рамките на договорени или предварително определени срок и формат, релевантната налична информацията относно ползването на представляваните от тях авторски права, необходима за събиране на приходите от управление на авторски права и за разпределението и плащането на сумите, дължими на носителите на авторски права. […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Румънското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Законът за авторското право </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 112 от Legea nr. 8/1996 privind dreptul de autor și drepturile conexe) (Закон № 8/1996 за авторското право и сродните му права) от 14 март 1996 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 60 от 26 март 1996 г., повторно обнародван в Monitorul Oficial al României, част I, бр. 489 от 14 юни 2018 г., наричан по-нататък „Законът за авторското право“), гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-64" title="page-5">
      „1. Артистите изпълнители и продуцентите на звукозаписи имат право на еднократно справедливо възнаграждение за прякото или непрякото използване на звукозаписи, публикувани с търговска цел, или за тяхното възпроизвеждане чрез излъчване или чрез всякакви средства за публично съобщаване. 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-65" title="page-5">
      2. Размерът на това възнаграждение се определя чрез методики в съответствие с процедурата, предвидена в членове 163 — 165.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-66" title="page-5">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 145 от Закона за авторското право предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-68" title="page-5">
      „Колективното управление е задължително за упражняването на следните права:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-69" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-70" title="page-5">
      c) правото на излъчване на музикални произведения;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-71" title="page-6">
      d) правото на еднократно справедливо възнаграждение, признато на артистите изпълнители и на продуцентите на звукозаписи за публичното съобщаване и излъчване на звукозаписи, публикувани с търговска цел, или за възпроизвеждането на такива звукозаписи;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-72" title="page-6">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 164 от този закон гласи следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-74" title="page-6">
      „1. Методиките се договарят от организациите за колективно управление на права и представителите, посочени в член 163, параграф 3, букви b) и c), въз основа на следните основни критерии:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-75" title="page-6">
      a) категорията носители на права, видовете произведения и други обекти на закрила, както и областта, в която се провеждат преговорите;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-76" title="page-6">
      b) категорията ползватели, представлявани в преговорите от структурите на сдруженията или от другите ползватели, определени да водят преговори;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-77" title="page-6">
      c) репертоара, управляван от организацията за колективно управление на права за нейните собствени членове, както и за членовете на други сродни чуждестранни организации, въз основа на реципрочни договори;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-78" title="page-6">
      d) степента, в която се използва репертоарът, управляван от организация за колективно управление на права;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-79" title="page-6">
      e) обема на използването, за който ползвателят е изпълнил задълженията за плащане чрез преки договори с носителите на права;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-80" title="page-6">
      f) приходите, получени от ползвателите от дейността, в която се използва репертоарът, за чието ползване се договарят методиките;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-81" title="page-6">
      g) европейската практика относно резултатите от преговорите между ползвателите и организациите за колективно управление на права.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-82" title="page-6">
      2. В рамките на преговорите организациите за колективно управление на права могат да изискват от една и съща категория ползватели или фиксирано, или процентни възнаграждения, които се определят като процент от приходите, получавани от всеки ползвател чрез дейността, в чийто контекст се използва репертоарът, или, при липса на приходи — от направените разходи във връзка с използването. За дейността по излъчване организациите за колективно управление на права могат да изискват само процентни възнаграждения, диференцирани и пряко пропорционални на обема на използването от всеки ползвател — излъчваща организация — на репертоара, който се управлява колективно в рамките на тази дейност.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-83" title="page-7">
      3. Възнагражденията, предвидени в параграф 2, са обвързани в разумна степен с икономическата стойност и обема на използването на посочените права, като се отчитат характерът и обхватът на използване на произведението и на други закриляни обекти, както и икономическата стойност на услугите, предоставяни от организацията за колективно управление на права. Организациите за колективно управление на права и ползвателите трябва да обосноват метода за изчисляване на това възнаграждение“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 166 от посочения закон:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-85" title="page-7">
      „1. Организациите за колективно управление на права, ползвателите или сдруженията на ползвателите, посочени в член 163, параграф 3, букви b) и c), могат да подадат ново заявление за започване на процедури за договаряне на тарифите и методиките едва след като се изминали три години от датата на тяхното окончателно публикуване в Monitorul Oficial al României, част I.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-86" title="page-7">
      2. При преговорите, посочени в член 114, параграф 4, всяка от страните може да подаде ново заявление за започване на процедури по договаряне на методиките едва след като са изминали три години от датата на тяхното окончателно публикуване в Monitorul Oficial al României, част I.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-87" title="page-7">
      3. До момента на публикуване на новите методики остават в сила предходните методики“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Закон № 74/2018</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член II от Legea nr. 74/2018 pentru modificarea si completarea legii nr. 8/1996 privind dreptul de autor și drepturile conexe (Закон № 74/2018 за изменение и допълнение на Закон № 8/1996 за авторското право и сродните му права) от 22 март 2018 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 268 от 27 март 2018 г.) в сила от 30 март 2018 г., предвижда в параграфи 2 и 3:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-90" title="page-7">
      „2. Методиките, предвидени в член 131 от [Закона за авторското право] и последващите изменения и допълнения, остават в сила до изтичането на срока, за който са приети.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-91" title="page-7">
      3. Разпоредбите на методиките, изготвени в съответствие с член 131 и 131 от [Закона за авторското право] и последващите изменения и допълнения, които съдържат разпоредби относно фиксирани или минимални суми/възнаграждения за излъчване, които противоречат на разпоредбите на член 131, параграф 2, както са изменени с настоящия закон, не се прилагат, считано от датата, на която изтича 90‑дневен срок от обнародването на настоящия закон в Monitorul Oficial al României, част I“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Методика за възнагражденията</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Metodologia privind remunerația datorata artiștilor interpreți sau executanți și producătorilor de fonograme pentru radiodifuzarea fonogramelor publicate în scop comercial ori a reproducerilor acestora de către organismele de radiodifuziune (Методика за възнагражденията, дължими на артистите изпълнители и продуцентите на звукозаписи за излъчването на звукозаписи, публикувани с търговска цел, или за тяхното възпроизвеждане от излъчващите организации, наричана по-нататък „Методика за възнагражденията“) в точки 4—6 предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-94" title="page-8">
      „4. Излъчващите организации, наричани „ползватели“ по смисъла на настоящата методика, са длъжни всяко тримесечие да плащат на организациите за колективно управление на права, определени от [Oficiul Român pentru Drepturile de Autor (Румънската служба за авторските права)] да събират възнагражденията в полза на артистите изпълнители и продуцентите на звукозаписи, възнаграждение за имуществените права, свързани с използването или възпроизвеждането на търговските звукозаписи, определено чрез прилагане на процент, посочен в таблицата по-долу, към основата за изчисляване, предвидена в точка 5 от методиката, за всяка притежавана радиостанция.
    </p>
    <table>
      <tbody>
        <tr class="table">
          <td class="table" valign="top">
            <p class="tbl-txt" id="para-95" title="page-8">
              Обем на използването на търговските звукозаписи в програмите
            </p>
          </td>
          <td class="table" valign="top">
            <p class="tbl-txt" id="para-96" title="page-8">
              Артисти изпълнители и продуценти на звукозаписи
            </p>
          </td>
        </tr>
        <tr class="table">
          <td class="table" valign="top">
            <p class="tbl-txt" id="para-97" title="page-8">
              До 35 % включително
            </p>
          </td>
          <td class="table" valign="top">
            <p class="tbl-txt" id="para-98" title="page-8">
              1,8 %
            </p>
          </td>
        </tr>
        <tr class="table">
          <td class="table" valign="top">
            <p class="tbl-txt" id="para-99" title="page-8">
              От 35 % до 65 %
            </p>
          </td>
          <td class="table" valign="top">
            <p class="tbl-txt" id="para-100" title="page-8">
              2,4 %
            </p>
          </td>
        </tr>
        <tr class="table">
          <td class="table" valign="top">
            <p class="tbl-txt" id="para-101" title="page-8">
              Над 65 %
            </p>
          </td>
          <td class="table" valign="top">
            <p class="tbl-txt" id="para-102" title="page-8">
              3 %
            </p>
          </td>
        </tr>
      </tbody>
    </table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-103" title="page-1">
      
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-104" title="page-8">
      Излъчващите организации са длъжни всяко тримесечие да плащат на организациите за колективно управление на права, определени от [Румънската служба за авторските права] да събират възнагражденията в полза на артистите изпълнители и продуцентите на звукозаписи, възнаграждение за имуществените права, свързани с използването или възпроизвеждането на публикувани за търговски цели звукозаписи, изчислено чрез прилагане към общия размер на брутните месечни приходи от дейността по излъчване на ставка от 3 % при използване на звукозаписи в размер на 100 % от общото време за излъчване на програмите. В случай на по-малко използване ставката от 3 % се намалява пряко пропорционално на обема на използването на звукозаписите спрямо общото време за излъчване на програмите.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-105" title="page-8">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-106" title="page-9">
      5. Основата за изчисляване, към която се прилагат ставките по точка 3, се състои от всички брутни месечни приходи, без данъка върху добавената стойност, които ползвателите получават от дейността по излъчване, включително, но не само, приходите от реклама, обмен, абонаменти, съобщения и информация, телефонни обаждания и SMS на увеличени цени, спонсорство, радио- и телевизионни състезания и игри, отдаване под наем на пространства за излъчване, други финансови вноски, разрешения за приемане, приходи от радио- и телевизионни предавания, направени по поръчка, приходи от сдружения или други дейности, свързани с излъчването. В основата за изчисляване се включват и приходите на трети дружества, по-специално тези на продуцентските и рекламните дружества, доколкото те са получени от дейността по излъчване на ползвателя, съответстваща на излъчвания или излъчваните и публикувани с търговска цел звукозаписи, и доколкото е налице несправедливо прехвърляне, противоречащо на добросъвестните търговски практики, характерни за съответния сектор.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-107" title="page-9">
      При липса на приходи, основата за изчисляване се състои от общите разходи, направени от ползвателя за дейността по излъчване (например разходи за персонал, разходи за услуги, предоставени от трети страни, покупки от всякакъв вид и т.н.) през тримесечието, за което се дължи възнаграждението.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-108" title="page-9">
      6. Сумите, получени в резултат на прилагането на процентите към основата за изчисляване, не могат да бъдат по-малки от равностойността в [румънски леи] (RON) — изчислена по курса на BNR [Banca Națională a României (Национална банка на Румъния)] в деня на падежа — на 500 евро/тримесечие като минимално възнаграждение, дължимо от ползвателите за всяка притежавана местна радиостанция, и 1000 евро/тримесечие като минимално възнаграждение, дължимо от ползвателите за всяка притежавана национална радиостанция“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 20 октомври 2011 г. UPFR, организация за колективно управление на сродните права на продуцентите на звукозаписи, сключва с DADA Music договор за неизключителна лицензия за излъчване на търговски звукозаписи. По силата на този договор DADA Music придобива правото да излъчва такива звукозаписи чрез своя радиоканал, като поема съответното задължение да заплаща възнаграждението, предвидено в методиката за изчисляването му.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Договорът предвижда, че в зависимост от обема на използването на звукозаписите в радиопрограмите DADA Music дължи възнаграждение на UPFR, определено като процент, изчислено въз основа на общите приходи, а при липса на приходи — въз основа на общите разходи, направени за дейността по излъчване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно същия договор така дължимото възнаграждение не може да бъде по-малко от фиксирана сума, съответстваща на еквивалента в румънски леи на 250 евро на тримесечие, като минимално възнаграждение, дължимо от ползвателите за всяка притежавана местна радиостанция, или на 500 евро на тримесечие — фиксираното минимално възнаграждение, дължимо от ползвателите за всяка притежавана национална радиостанция, в съответствие с методиката за възнагражденията.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След влизането в сила на Закон № 74/2018, който отменя, считано от 90 дни след обнародването му, разпоредбите относно минималните възнаграждения за излъчване, DADA Music отказва да продължи да плаща фиксираното възнаграждение, тъй като счита, че този закон се прилага незабавно и дължи възнаграждение само във връзка с действително получените приходи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От своя страна UPFR поддържа, че минималното фиксирано възнаграждение, изчислено в съответствие с методиката за възнагражденията, се дължи до приемането на нова методика.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 24 юни 2019 г. UPFR предявява пред Tribunalul București (Окръжен съд Букурещ, Румъния) иск DADA Music да бъде осъдено да му заплати сумите, дължими по договора за лицензия в съответствие с методиката за възнагражденията. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 28 януари 2022 г. този съд уважава частично иска и осъжда DADA Music да заплати на UPFR сумите от 16,13 RON (около 3 евро) и от 70,68 RON (около 14 евро) лихва за забава. По същество съдът обявява за приложими към спора по главното производство както член 164, параграф 2 от Закона за авторското право, така и член II от Закон № 74/2018. Тъй като през спорния период разпоредбите относно фиксираното минимално възнаграждение вече не са в сила, той приема, че за този период се дължи само процентно възнаграждение, свързано с действително получените приходи, а не фиксирано минимално възнаграждение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">UPFR и DADA Music обжалват това решение пред Curtea de Apel București (апелативен съд Букурещ, Румъния), който е запитващата юрисдикция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на жалбата си UPFR изтъква по същество, че разпоредбите на член II от Закон № 74/2018 са приложими само в контекста на приемането на нова методика. До приемането на такава методика, методиката за възнагражденията оставала изцяло приложима. Според UPFR, ако тези разпоредби трябва да се тълкуват като пряко приложими в случая, те биха противоречали на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 и на член 16, параграф 2 от Директива 2014/26.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция отбелязва, че в случая се поставя въпросът дали член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 и член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26, разглеждани във връзка с членове 17 и 52 от Хартата, допускат национално законодателство, което не гарантира фиксирано минимално възнаграждение на носителите на права, представлявани от организациите за колективно управление на права, което е независимо от получените приходи или разходите, направени от излъчващите организации.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение тази юрисдикция отбелязва, първо, че нищо в посочените разпоредби не изглежда да обосновава тълкуването, че е задължително да се предвиди фиксирано минимално възнаграждение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, посочената юрисдикция подчертава, че член II от Закон № 74/2018 отменя с незабавно действие в полза на радио- и телевизионните оператори компонент от приложимата система на възнаграждение, без да променя критериите за изчисляване на възнаграждението и без да предвижда максимален срок за сключване на нови споразумения за определяне на размера на справедливото възнаграждение, като променя съществуващото положение в полза на радио- и телевизионните оператори, без да предвижда система, която да гарантира, че дължимите на продуцента на звукозаписи възнаграждения са разумни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, що се отнася до справедливия и разумен характер на възнаграждението, същата юрисдикция поставя въпроса кои критерии, обхванати от правото на Съюза, могат да се използват за целите на тази преценка. По-конкретно тя иска да се разбере дали, ако установи, че възнаграждението, дължимо при прилагане на определените в правната уредба критерии, е незначително, тя може или пък трябва да приложи алтернативни критерии, за да гарантира, че носителите на права получават подходящо възнаграждение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Curtea de Apel București (апелативен съд Букурещ) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-124" title="page-11">
      „[1)] Трябва ли член 8, параграф 2 от Директива [2006/115] и член 16, параграф 2, втора алинея от Директива [2014/26] във връзка с членове 17 и 52 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че […] не допускат национална правна уредба, която не гарантира справедливо минимално (фиксирано) възнаграждение на носителите на права (продуценти на звукозаписи), представлявани от организации за колективно управление на права, независимо от получените приходи или от направените от излъчващите организации разходи?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-125" title="page-12">
      2) При отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли посочените разпоредби национална правна уредба, която с незабавно действие отменя минималните (фиксирани по размер) възнаграждения, определени въз основа на предварително договорена методика между организацията за колективно управление на права и ползвателите, без да изменя критериите за изчисляване на възнаграждението и без да предвижда максимален срок за договаряне на нови споразумения (методики) за определяне на размера на справедливите възнаграждения?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-126" title="page-12">
      3) При отрицателен отговор на първите два въпроса, има ли националната юрисдикция право и евентуално задължение да проверява дали процентните възнаграждения, изчислени въз основа на действителните приходи, декларирани от излъчващите организации, са справедливи и разумни съответно за носителите на права, от една страна, и за ползвателите, от друга страна, или, напротив, са явно незначителни или, в зависимост от случая, явно прекомерни и какви са критериите, които могат да се използват при тази преценка?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-127" title="page-12">
      4) При утвърдителен отговор на третия въпрос, ако националната юрисдикция установи, че възнаграждението, дължимо по силата на изменената с новата национална правна уредба методика, е незначително, има ли тази юрисдикция право и/или задължение да приложи алтернативни критерии, различни от критерия за декларирани приходи — като например определянето на възнаграждението въз основа на направените от радио- и телевизионните оператори разходи за дейността по излъчване, възнагражденията, платени от подобни радио- и телевизионни оператори или други сходни критерии — за да се гарантира, че носителите на правата получават подходящи възнаграждения, без да се накърняват законните интереси на ползвателите, т.е. без да са незначителни, нито прекомерно обременяващи за излъчващите организации?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първия и втория въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26 и член 17, параграф 2 от Хартата, разглеждан във връзка с член 52, параграф 1 от нея, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не гарантира на продуцентите на звукозаписи фиксирано минимално възнаграждение за излъчването на звукозаписи, публикувани с търговска цел, и което отменя, считано от 90 дни след обнародването му, разпоредбите относно фиксираните минимални възнаграждения за излъчване, установени с приложима преди това методика, без обаче да променя критериите за изчисляване на възнаграждението и без да предвижда максимален срок за приемането на нова методика за определяне на неговия размер.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В самото начало следва да се отбележи, че нито член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, нито член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26 препращат към правото на държавите членки относно смисъла, който следва да се даде на съдържащите се в тях понятия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи навсякъде в Съюза самостоятелно и еднакво тълкуване, което следва да бъде направено с оглед на контекста на тази разпоредба и преследваната от разглежданата правна уредба цел (решения от 18 януари 1984 г., Ekro, 327/82, EU:C:1984:11, т. 11, и от 8 септември 2020 г., Recorded Artists Actors Performers, C‑265/19, EU:C:2020:677, т. 46 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, що се отнася до текста на разглежданите разпоредби, член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 гласи, че държавите членки са длъжни да предвидят право, чрез което се гарантира, че ползвателят заплаща еднократно справедливо възнаграждение, ако звукозаписът се публикува с търговска цел или ако възпроизвеждането на този звукозапис се използва за излъчване по безжичен път или за какъвто и да е вид публично съобщаване, както и се гарантира, че това възнаграждение се поделя между съответните артисти изпълнители и продуценти на звукозаписи. При липса на съгласие между артистите изпълнители и продуцентите на звукозаписи държавите членки могат да установят условията за поделяне на възнаграждението помежду им.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно текста на член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26 носителите на авторски права получават подходящо възнаграждение за използването на правата им. Тарифите за изключителни права и права на възнаграждение трябва да са обвързани в разумна степен, inter alia, с икономическата стойност на ползването на търгуваните права, като се отчита характерът и обхватът на използване на произведението и на други обекти, както и икономическата стойност на услугите, предоставяни от организацията за колективно управление на авторски права. Организациите за колективно управление на права трябва да информират заинтересования ползвател за критериите, които са използвани при определянето на тарифите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно нито от текста на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, нито от текста на член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26 произтича, че държавите членки трябва да гарантират на носителите на права фиксирано минимално възнаграждение за излъчването на звукозапис, публикуван с търговска цел, тъй като тези разпоредби предвиждат съответно, че възнаграждението трябва да бъде „справедливо „или „подходящо“. Всъщност според обичайното му значение в общоупотребимия език изразът „фиксирано минимално възнаграждение“ предполага, възнаграждение, което може да няма никаква връзка с икономическата стойност на услугата, за която се плаща, независимо дали е справедливо или подходящо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, от една страна, макар несъмнено член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 да използва понятието „справедливо възнаграждение“, а член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26 да съдържа израза „подходящо възнаграждение“, следва да се приеме, че целта и на двете разпоредби е да гарантират, че на носителите на права се плаща възнаграждение, което има връзка с икономическата стойност на доставената услуга. От друга страна, както Съдът е приел, предвид изискванията за единност и съгласуваност на правния ред на Съюза понятията, употребени в Директиви 2006/115 и 2014/26, трябва да имат едно и също значение, освен ако в конкретно определен законодателен контекст законодателят на Съюза не е изразил различна воля (вж. в този смисъл решение от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 28), така че на посочените в тези директиви понятия „справедливо възнаграждение“ и „подходящо възнаграждение“ трябва да се даде еднакво тълкуване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, що се отнася до контекста на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 и член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26, следва да се припомни, че разпоредбите на тези директиви трябва да се тълкуват в светлината на международното право, и по-специално на конвенциите, които тези директиви именно целят да приведат в действие, както е припомнено в съображение 7 от първата директива и по същество в съображение 2 от Директива 2014/26 (вж. в този смисъл решение от 18 ноември 2020 г. Atresmedia Corporación de Medios de Comunicación, C‑147/19, EU:C:2020:935, т. 34).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст, от една страна, член 15, параграф 1 от WPPT изрично предвижда, че продуцентите на звукозаписи имат право на еднократно справедливо възнаграждение, когато звукозаписи, публикувани с търговска цел, се използват за излъчване или за какъвто и да е вид публично съобщаване. Съдът е постановил, че транспонирането на това задължение в правото на Съюза към момента на влизане в сила на WPPT за Съюза, а именно на 14 март 2010 г., вече е било осигурено с член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 (решение от 8 септември 2020 г., Recorded Artists Actors Performers, C‑265/19, EU:C:2020:677, т. 63).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, следва да се констатира, че член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 и член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26 съвпадат по същество с член 11 bis, параграф 2 от Бернската конвенция, който в параграф 1 от този член се отнася конкретно до излъчването на литературни и художествени произведения. Всъщност член 11bis, параграф 2 от тази конвенция предвижда по същество, че авторите на литературни и художествени произведения имат правото да получат при излъчването на тези произведения „справедливо възнаграждение“. Съгласно постоянната съдебна практика обаче, когато тълкува това понятие по смисъла на посочените разпоредби от правото на Съюза, Съдът прави това в съответствие с въпросната разпоредба от конвенцията (вж. в този смисъл решение от 16 март 2017 г. AKM, C‑138/16, EU:C:2017:218, т. 21 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение, видно от „Ръководство за администрираните от СОИС договори в областта на авторското право и сродните му права“ — съставен от СОИС тълкувателен документ, който, без да има задължителна сила, все пак допринася за тълкуването на Бернската конвенция (вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2011 г. Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, EU:C:2011:631, т. 201 и цитираната съдебна практика), възнаграждението може да бъде справедливо само ако то повече или по-малко съответства на размера на плащането, за който авторът би могъл да се съгласи след преговори при липсата на принудителна лицензия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, що се отнася до целите, преследвани с Директиви 2006/115 и 2014/26, от една страна, в съображения 5 и 12 от Директива 2006/115 по същество се уточнява, че адекватна правна закрила на носителите на права трябва да им гарантира възможността както да получават неотменимо справедливо възнаграждение, така и възвръщане на инвестициите, направени по-специално за производството на звукозаписи и филми. От друга страна, както следва от съображение 31 от Директива 2014/26, възнаграждението на носителите на авторски права, когато се определя от организация за колективно управление на авторски права, да бъде разумно, като се вземе предвид, inter alia, икономическата стойност на използването на правата в конкретен контекст.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на тези цели понятията „справедливо възнаграждение“ или „подходящо възнаграждение“ трябва да се разбират в смисъл, че са насочени към постигане на подходящ баланс между интереса на продуцентите на звукозаписи да получат възнаграждение за излъчването на определен звукозапис и интереса на трети лица да могат да излъчват този звукозапис при разумни условия (вж. по аналогия решение от 6 февруари 2003 г., SENA, C‑245/00, EU:C:2003:68, т. 36).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпросът дали е справедливо възнаграждението, което представлява насрещна престация за използването на търговски звукозапис, по-специално с цел излъчване, трябва да бъде анализиран по-специално с оглед на стойността на това използване в икономическия обмен (решение от 6 февруари 2003 г., SENA, C‑245/00, EU:C:2003:68, т. 37).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както личи от неговата практика обаче, Съдът не следва да замества държавите членки, които разполагат със свобода на преценка, за да определят критериите за справедливо възнаграждение, нито да поставя общи и предварително установени граници за определянето на такива критерии. Той обаче може да предостави на запитващата юрисдикция насоките, въз основа на които тя ще може да прецени дали националните критерии, които служат за определяне на възнаграждението на продуцентите на звукозаписи, са годни да осигурят тяхното справедливо възнаграждение при спазване на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2003 г. SENA, C‑245/00, EU:C:2003:68, т. 40).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така Съдът е постановил, че член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 допуска модел за изчисляване на справедливото възнаграждение на артистите изпълнители и на продуцентите на звукозаписи, стига по-специално той да не противоречи на някой от принципите на правото на Съюза (решение от 6 февруари 2003 г. SENA, C‑245/00, EU:C:2003:68, т. 46)</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно определянето на критериите, въз основа на които се установява справедливото или подходящо възнаграждение, трябва да се извърши при спазване на правото на Съюза. По-конкретно, когато правят това, държавите членки не могат да нарушават разпоредбите на Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия и втория преюдициален въпрос запитващата юрисдикция изрично пита дали са съвместими с член 17, параграф 2 от Хартата правилата за определяне на възнаграждението на носителите на права, определени със Закон № 74/2018, който отменя, считано от 90 дни след обнародването му, разпоредбите относно фиксираните минимални възнаграждения за излъчване. Следва обаче да се припомни, че съгласно член 51, параграф 1 от Хартата нейните разпоредби се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се установи дали дадена национална мярка е свързана с „прилагането на правото на Съюза“ по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, следва наред с други обстоятелства да се провери дали предназначението на разглежданата национална правна уредба е да се приложи разпоредба от правото на Съюза (решение от 5 май 2022 г., BPC Lux 2 и др., C‑83/20, EU:C:2022:346, т. 27 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, когато носителите на права и ползвателите не постигнат съгласие относно правилата за определяне на възнаграждението на въпросните носители на права, тези правила се определят от Закон № 74/2018 според критерии, които Румъния е определила при упражняване на свободата на преценка, с която разполага в това отношение. От акта за преюдициално запитване обаче изглежда става ясно, че разпоредбите на този закон представляват прилагане на правото на Съюза, и по-конкретно на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 и член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26, което все пак запитващата юрисдикция трябва да потвърди.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства, когато прилага тези разпоредби, държавата членка ще трябва да спазва разпоредбите на Хартата, и по-конкретно член 17 от нея.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се подчертае, че член 17 от Хартата, който е вдъхновен от член 1 от Допълнителния протокол към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., предвижда в параграф 1, че всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, и че никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Закрилата на интелектуалната собственост е изрично посочена в параграф 2 от този член поради своето значение, а гаранциите, предвидени в параграф 1, се прилагат в зависимост от случая и за интелектуалната собственост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От съдебната практика следва, че правото на справедливо възнаграждение в Съюза представлява право, сродно на авторското право, и при това положение то е неразделна част от защитата на интелектуалната собственост, гарантирана в член 17, параграф 2 от Хартата (решение от 8 септември 2020 г., Recorded Artists Actors Performers, C‑265/19, EU:C:2020:677, т. 85 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно, тъй като член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 и член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26 гарантират правото на възнаграждение на носителите на права за използването на техните права, национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която отменя, считано от 90 дни след обнародването ѝ, разпоредбите относно фиксираните минимални възнаграждения, приложими за излъчване, може да представлява ограничение на защитата на правото на интелектуална собственост, закрепена в член 17, параграф 2 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Нито от тази разпоредба, нито от практиката на Съда обаче следва, че правото на интелектуална собственост, предвидено в посочената разпоредба, е неприкосновено и че трябва да се осигури абсолютната му защита (вж. в този смисъл решение от 26 април 2022 г., Полша/Парламент и Съвет, C‑401/19, EU:C:2022:297, т. 92 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение член 52, параграф 1 от Хартата допуска налагането на ограничения при упражняването на права като прогласените от нея, ако тези ограничения са предвидени в закон, зачитат основното съдържание на посочените права и при спазване на принципа на пропорционалност са необходими и действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора (решения от 9 ноември 2010 г., Volker und Markus Schecke и Eifert, C‑92/09 и C‑93/09, EU:C:2010:662, т. 50, и от 5 май 2022 г., BPC Lux 2 и др., C‑83/20, EU:C:2022:346, т. 51 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар в крайна сметка националният съд, който е единствено компетентен да прецени фактите и да тълкува националното законодателство, да трябва да определи дали предвидените в него изисквания отговарят на поставените от правото на Съюза условия, Съдът, в рамките на преюдициално производство, е компетентен въз основа на материалите по делото в главното производство и на представените пред него писмени и устни становища да даде на запитващата юрисдикция полезни насоки, които да ѝ позволят да реши спора, с който е сезирана (решение от 4 октомври 2024 г., Tecno*37, C‑242/23, EU:C:2024:831, т. 67 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, безспорно е, че ограниченията при упражняването на правата по член 17, параграф 2 от Хартата, съдържащи се в разглеждания в главното производство режим, са предвидени в Закон № 74/2018.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, доколкото национално законодателство, което не гарантира фиксирано минимално възнаграждение за продуцентите на звукозаписи, тъй като отменя, считано от 90 дни след обнародването му, разпоредбите относно такова възнаграждение за излъчване, не води до лишаване от собственост, то не може да засегне същността на правото на собственост (вж. по аналогия решение от 5 май 2022 г., BPC Lux 2 и др., C‑83/20, EU:C:2022:346, т. 53 и цитираната съдебна практика). Всъщност от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че правилата, предвидени в разглежданото в главното производство законодателство, за определяне на възнагражденията на носителите на права са довели до изплащането им на възнаграждения, пропорционални на приходите, действително получени от местните радиостанции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, от тази преписка е видно, че целта на Закон № 74/2018 е да се създаде система, която отчита икономическото положение на местните радиостанции, които поради ограничената си аудитория и често малките си приходи не са в състояние да понесат прекомерни разходи спрямо доходите си. Освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, подобна цел изглежда законосъобразна, тъй като се стреми да осигури икономическата жизнеспособност на тези радиостанции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Четвърто, що се отнася до това дали ограничението на правото, закрепено в член 17, параграф 2 от Хартата, е пропорционално на целта, преследвана от разглежданото в главното производство законодателство, най-напред се оказва — при условие че запитващата юрисдикция провери това — че определянето на дължимото на носителите на права възнаграждение единствено въз основа на доходите на радио- и телевизионните оператори може да постигне целта, преследвана с разглежданото в главното производство законодателство, тъй като позволява да се вземе предвид икономическият капацитет на местните радиостанции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-нататък, що се отнася до необходимостта от предвидената в това законодателство мярка, запитващата юрисдикция следва да провери, като вземе предвид припомнената в точка 51 от настоящото решение свобода на преценка, с която разполага Румъния, дали е явно, че съществуват и по-малко ограничителни мерки, с които може да бъде осъществена целта на това законодателство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, що се отнася до пропорционалността в тесен смисъл на същото законодателство, за да се предоставят на запитващата юрисдикция насоки, които да ѝ позволят да извърши такава проверка, следва да се подчертае, че при определянето на справедливото или подходящо възнаграждение, дължимо на носителите на права, следва да се вземе предвид икономическата стойност на използването на произведенията в контекста на излъчването. Всъщност само при това условие може да се осигури справедлив баланс между, от една страна, интереса на притежателите на авторски и сродни права от защитата на тяхното право на интелектуална собственост, гарантирана с член 17, параграф 2 от Хартата, и от друга страна, защитата на интересите на ползвателите на звукозаписи (вж. по аналогия решение от 29 юли 2019 г., Pelham и др., C‑476/17, EU:C:2019:624, т. 32 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно възнаграждение, чийто размер е доста под тази стойност, не може да се счита за справедливо или подходящо с оглед на принципа на пропорционалност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените по-горе съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26 и член 17, параграф 2 от Хартата, разглеждан във връзка с член 52, параграф 1 от нея, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство, което не гарантира на продуцентите на звукозаписи фиксирано минимално възнаграждение за излъчването на звукозаписи, публикувани с търговска цел, и което отменя, считано от 90 дни след обнародването му, разпоредбите относно фиксираните минимални възнаграждения за излъчване, установени с приложима преди това методика, без обаче да променя критериите за изчисляване на възнаграждението и без да предвижда максимален срок за приемането на нова методика за определяне на неговия размер, при условие че това законодателство гарантира, че възнаграждението, изплащано на носителите на права, е справедливо или подходящо и е в съответствие с принципа на пропорционалност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третия и четвъртия въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По допустимостта</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според DADA Music третият и четвъртият въпрос са недопустими, тъй като нямали връзка с разрешаването на спора по главното производство. Всъщност UPFR не е поискало от националния съд да провери дали процентните възнаграждения, изчислени въз основа на действителните приходи, декларирани от излъчващите организации, са справедливи и разумни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната съдебна практика въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът им предоставя насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаване на висящи пред тях спорове (решения от 20 юни 2013 г., Impacto Azul, C‑186/12, EU:C:2013:412, т. 26, и от 1 август 2022 г., Vyriausioji tarnybinės etikos komisija, C‑184/20, EU:C:2022:601, т. 47 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е важно да се припомни, че в рамките на това производство само националният съд, който е сезиран със спора в главното производство и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на всяко дело — както необходимостта от преюдициално решение, за да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, тъй като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе. Ето защо въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 3 юни 2021 г., БалевБио, C‑76/20, EU:C:2021:441, т. 46 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От постоянната съдебна практика следва също, че необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическата и правната обстановка, в която се вписват поставените от него въпроси, или най-малко да обясни фактическите хипотези, на които те се основават. Актът за преюдициално запитване трябва да посочва и конкретните причини, поради които националният съд си задава въпроси относно тълкуването на правото на Съюза и приема за необходимо да отправи преюдициален въпрос до Съда (решение от 1 август 2022 г., Roma Multiservizi и Rekeep, C‑332/20, EU:C:2022:610, т. 43 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая запитващата юрисдикция е изложила достатъчно ясно причините, поради които счита отговора на третия и четвъртия преюдициален въпрос за необходим, за да може да се произнесе по спора в главното производство. По-конкретно, както бе отбелязано в точка 30 от настоящото решение, тази юрисдикция посочва, че иска да установи кои критерии могат да се използват, за да се прецени дали възнаграждението, което трябва да се плати на носителите на права, е справедливо и разумно, и дали, ако установи, че възнаграждението, дължимо съгласно определените в правната уредба критерии, е незначително, тя би могла или би трябвало да приложи алтернативни критерии, за да гарантира, че носителите на права получават подходящо възнаграждение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо третият и четвъртият въпрос са допустими.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По същество</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третия и четвъртия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали — и при какви условия — тя трябва да провери дали размерът на възнаграждението, изплащано на притежателите на права, изчислено по правилата, определени от националното законодателство, гарантира подходящ баланс между интереса на носителите на права и този на ползвателите на звукозаписи, и ако е така, дали, сезирана със спор между частноправни субекти, тя може да приложи пряко разпоредбите на Директива 2006/115 и на Директива 2014/26, за да остави без приложение национално законодателство, което не гарантира такъв баланс.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така с оглед на съображенията, припомнени в точки 45 и 46 от настоящото решение националният съд, сезиран със спор по въпроса дали възнаграждението, дължимо на носителите на права, е справедливо или подходящо, трябва да извърши проверки в този смисъл, като вземе предвид по-специално, както следва от член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26, икономическата стойност на ползването на търгуваните права, като отчита характера и обхвата на използване на произведението и на други обекти, както и икономическата стойност на услугите, предоставяни от организацията за колективно управление на авторски права.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст националният съд трябва по-специално да вземе предвид особената същност на авторското право и да потърси подходящия баланс между интереса на носителите на права да получат възнаграждение за използването на техните права и интереса на ползвателите на звукозаписи да могат да използват произведенията и другите обекти при разумни условия (вж. по аналогия решение от 25 ноември 2020 г., SABAM, C‑372/19, EU:C:2020:959, т. 30 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение принципът на предимство на правото на Съюза утвърждава върховенството на правото на Съюза над правото на държавите членки и задължава всички институции на държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на Съюза, като правото на държавите членки не може да накърнява признатото действие на тези различни норми на територията на посочените държави (решение от 18 януари 2022 г., Thelen Technopark Berlin, C‑261/20, EU:C:2022:33, т. 25 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се гарантира ефективността на всички разпоредби от правото на Съюза, този принцип задължава по-специално националните юрисдикции във възможно най-голяма степен да тълкуват вътрешното си право по начин, съответстващ на правото на Съюза, и да признаят на частноправните субекти възможността да бъдат обезщетени при накърняване на правата им поради нарушение на правото на Съюза, за което отговорност носи държава членка (решение от 18 януари 2022 г., Thelen Technopark Berlin, C‑261/20, EU:C:2022:33, т. 26 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно Съдът многократно е постановявал, че национална юрисдикция, която е сезирана по спор единствено между частноправни субекти, е длъжна при прилагането на вътрешноправните разпоредби, приети с цел транспониране на предвидени в директива задължения, да вземе предвид нормите от националното право в тяхната цялост и във възможно най-голяма степен да ги тълкува предвид текста и целта на тази директива, за да се стигне до решение, съответстващо на преследваната от нея цел (решение от 18 януари 2022 г., Thelen Technopark Berlin, C‑261/20, EU:C:2022:33, т. 27 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Принципът на съответстващо тълкуване на националното право обаче има определени ограничения. Така задължението на националния съд да се позове на съдържанието на директива, когато тълкува и прилага релевантните норми на вътрешното право, е ограничено от общите принципи на правото и не може да служи за основа на тълкуване contra legem на националното право (решение от 18 януари 2022 г., Thelen Technopark Berlin, C‑261/20, EU:C:2022:33, т. 28 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, отново съгласно принципа на предимство, когато националната правна уредба не може да се тълкува в съответствие с изискванията на правото на Съюза, националният съд, натоварен в рамките на своята компетентност с прилагането на разпоредбите от правото на Съюза, трябва да гарантира пълното им действие, като при необходимост по собствена инициатива оставя без приложение противоречащите им разпоредби от националното законодателство, дори да са по-късни, без да е необходимо да иска или да изчаква тяхната предварителна отмяна по законодателен път или по какъвто и да било друг ред, предвиден в конституцията (вж. в този смисъл решение от 18 януари 2022 г. Thelen Technopark Berlin, C‑261/20, EU:C:2022:33, т. 30 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това трябва също така да се имат предвид другите съществени особености на правото на Съюза, и по-специално естеството и правните последици на директивите (решение от 18 януари 2022 г. Thelen Technopark Berlin, C‑261/20, EU:C:2022:33, т. 31 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така директива не може сама по себе си да поражда задължения за частноправен субект и следователно тя самата не може да му бъде противопоставяна пред национална юрисдикция. Всъщност съгласно член 288, трета алинея ДФЕС обвързващият характер на директива, на който се основава възможността за позоваване на нея, е налице само по отношение на „държавите членки, до ко[и]то е адресиран[а]“, като Съюзът има правомощия за общо и абстрактно налагане с незабавно действие на задължения на частноправни субекти само там, където е оправомощен да приема регламенти. Следователно, дори да е ясна, точна и безусловна, разпоредба от директива не позволява на националния съд да не приложи противоречаща ѝ разпоредба от вътрешното си право, ако по този начин се стига до налагане на допълнително задължение на частноправен субект (решение от 18 януари 2022 г. Thelen Technopark Berlin, C‑261/20, EU:C:2022:33, т. 32 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че национална юрисдикция не е длъжна само въз основа на правото на Съюза да остави без приложение разпоредба от националното си право, противоречаща на разпоредба от правото на Съюза, ако последната няма директен ефект, без обаче да се засяга възможността тази юрисдикция, както и всеки компетентен национален административен орган, да не приложи — въз основа на вътрешното право — всяка разпоредба от националното право, която противоречи на разпоредба от правото на Съюза без директен ефект (решение от 18 януари 2022 г. Thelen Technopark Berlin, C‑261/20, EU:C:2022:33, т. 33 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените по-горе съображения на третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че националният съд, сезиран със спор между частноправни субекти по въпроса дали е справедливо или подходящо възнаграждението, изплащано на носителите на права за излъчването на звукозаписи, публикувани с търговска цел, изчислено по правилата, определени от националното законодателство, трябва да провери дали това възнаграждение е справедливо или подходящо по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 и на член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26, т.е. дали то осигурява баланс между интересите на носителите на права и тези на ползвателите на звукозаписите. Ако прилагането на това законодателство не дава възможност да се определи такова възнаграждение, разпоредбите на тези директиви не могат да бъдат изтъквани, за да се остави посоченото законодателство без приложение, освен ако вътрешното право не предвижда друго.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-188" title="page-24">
      По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/EО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 26 февруари 2014 година относно колективното управление на авторското право и сродните му права и многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар и член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разглеждан във връзка с член 52, параграф 1 от нея,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-190" title="page-24">
      трябва да се тълкуват в смисъл, че
    </p>
    <p class="C32Dispositifmarge1" id="para-191" title="page-24">
      допускат национално законодателство, което не гарантира на продуцентите на звукозаписи фиксирано минимално възнаграждение за излъчването на звукозаписи, публикувани с търговска цел, и което отменя, считано от 90 дни след обнародването му, разпоредбите относно фиксираните минимални възнаграждения за излъчване, установени с приложима преди това методика, без обаче да променя критериите за изчисляване на възнаграждението и без да предвижда максимален срок за приемането на нова методика за определяне на неговия размер, при условие че това законодателство гарантира, че възнаграждението, изплащано на носителите на права, е справедливо или подходящо и е в съответствие с принципа на пропорционалност.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Националният съд, сезиран със спор между частноправни субекти по въпроса дали е справедливо или подходящо възнаграждението, изплащано на носителите на права за излъчването на звукозаписи, публикувани с търговска цел, изчислено по правилата, определени от националното законодателство, трябва да провери дали това възнаграждение е справедливо или подходящо по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 и на член 16, параграф 2, втора алинея от Директива 2014/26, т.е. дали то осигурява баланс между интересите на носителите на права и тези на ползвателите на звукозаписите. Ако прилагането на това законодателство не дава възможност да се определи такова възнаграждение, разпоредбите на тези директиви не могат да бъдат изтъквани, за да се остави посоченото законодателство без приложение, освен ако вътрешното право не предвижда друго.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-193" title="page-25">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: румънски.</p>
</body>
</html>
