<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2026-09-202609C110202406690-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0669-24-202607373-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="true" name="ParExtraits_2021"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="22/09/2026 18:34:57" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="L+yDkgVpiwhipCbR5oRIJl8XsHhBsEsnOj1ek2DyOK6VSfD/tLzRAlk/QUSspllSqxjrgiLkFFdFk8ucVzFBmm6eFTl6wTvTJtw06xINKhiW6kWE898FCkPYLODPg0mzGg9s/VLdOG70n3s1PXIJPACzELaEpWfwpdlhnitktMU=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0669" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2024" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 29-07-26 11:09:47" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="cc99e909683e4d98b70d27197ed2caa0" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0669" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 10.9.2026 г. — Дело C-669/24</div>
      <div id="rId21" style="default">Verbraucherzentrale Bundesverband (Едностранна промяна на договорните условия)</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      10 септември 2026 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Директива (ЕС) 2018/1972 — Европейски кодекс за електронни съобщения — Договор за електронна съобщителна услуга — Право на доставчика за едностранна промяна — Член 105, параграф 4, първа алинея — Право на крайните ползватели да прекратят договора“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑669/24
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия) с акт от 26 септември 2024 г., постъпил в Съда на 11 октомври 2024 г., в рамките на производство по дело
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband e.V.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      Vodafone GmbH,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      при участието на:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      Bundesnetzagentur für Elektrizität, Gas, Telekommunikation und Eisenbahnen,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-11" title="page-1">
      СЪДЪТ (седми състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      състоящ се от: F. Schalin, председател на състава, M. Gavalec (докладчик) и Z. Csehi, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      секретар: A. Calot Escobar,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-16" title="page-1">
      като има предвид становищата, представени:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband e.V., от T. Rader, Rechtsanwalt,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Vodafone GmbH, от C. Rohnke, Rechtsanwalt,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за италианското правителство, от S. Fiorentino, в качеството на представител, подпомаган от E. Manzo, avvocato dello Stato,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за румънското правителство, от E. Gane, R. Antonie и L. Ghiță, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Европейската комисия, от G. Conte, O. Gariazzo и G. Meeßen, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-22" title="page-1">
      предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-23" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-24" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 105, параграф 4, първа алинея от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 2018 г., стр. 36).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в рамките на спор между Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband e.V. (Федерален съюз на потребителските центрове и сдружения, Германия) (наричан по-нататък „BV“) и Vodafone GmbH, доставчик на далекосъобщителни услуги, във връзка с използването в общите условия на последното на клауза, която му предоставя възможност да променя едностранно договорните условия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 93/13/ЕИО</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-2">
      „1. В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-32" title="page-2">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-2">
      3. Приложението съдържа примерен и неизчерпателен списък на клаузи, които се смятат за неравноправни“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно приложението към тази директива, озаглавено „[Клаузи], посочени в член 3, параграф 3“:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-35" title="page-2">
      „1. [Клаузи], които имат за предмет или резултат:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-36" title="page-2">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-37" title="page-2">
      й) даване право на продавача или доставчика да изменя едностранно условията по договора без основателна причина, което е посочено в самия договор;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-38" title="page-2">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-39" title="page-2">
      2. Букви ж), й) и л) обхващат:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-40" title="page-2">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-41" title="page-2">
      б) […]
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-42" title="page-2">
      буква й) не възпрепятства също така условията при които, продавач или предоставящо услуги лице си запазва правото едностранно да [промени] договор с неопределен срок, когато е договорно задължен да известява потребителя в разумен срок, а потребителя, от своя страна, може свободно да разтрогне договора.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-43" title="page-2">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2018/1972</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения 257, 258, 275 и 276 от Директива 2018/1972 гласят:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-46" title="page-3">
      „(257) Различното прилагане на правилата за защита на крайните ползватели създаде значителни пречки пред вътрешния пазар, които засягат както доставчиците на електронни съобщителни услуги, така и крайните ползватели. Тези пречки следва да бъдат намалени чрез прилагането на едни и същи правила, което ще гарантира високо общо ниво на защита в целия [Европейски съюз]. Прецизната и пълна хармонизация на правата на крайните ползватели, обхванати от настоящата директива, следва да увеличи значително правната сигурност както за крайните ползватели, така и за доставчиците на електронни съобщителни услуги, и следва силно да намали пречките пред навлизането на пазара и ненужната тежест за спазване, произтичаща от разпокъсаността на правилата. […] Пълната хармонизация следва да обхваща само въпроси, включени в предмета на разпоредбите за правата на крайните ползватели в настоящата директива. […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-47" title="page-3">
      (258) Договорите представляват важно средство за крайните ползватели, което гарантира прозрачност на информацията и правна сигурност. Повечето доставчици на услуги в конкурентна среда сключват договори с клиентите си по търговски съображения. Освен настоящата директива и изискванията на съществуващото право на Съюза относно защитата на потребителите във връзка с договорите, и по-специално Директива [93/13] и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета [от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64)], се прилагат за потребителските сделки във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги. […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-48" title="page-3">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-49" title="page-4">
      (275) Всички промени в договорните условия, предложени от доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги без номерà, които не са в полза на крайния ползвател, например по отношение на таксите, тарифите, ограниченията за обема на данните, скоростите на предаване на данни, покритието или обработката на личните данни, следва да дават право на крайния ползвател да прекрати договора си, без да дължи такси, дори ако са комбинирани с някои изгодни промени. Поради това всяка промяна на договорните условия от доставчика следва да дава право на крайния ползвател да прекрати договора, освен ако всяка промяна сама по себе си е от полза за него, или ако промените са от чисто административен характер, например промяна в адреса на доставчика, и не оказват отрицателно въздействие върху крайния ползвател, или промените са строго наложени от законодателни или регулаторни промени, като например нови изисквания за предоставяне на информация за договорите, наложени от правото на Съюза или националното право. Въз основа на обективни критерии следва да се оценява дали дадена промяна е изключително в полза на крайния ползвател. Правото на крайния ползвател на прекратяване на договора следва да не се признава, само ако доставчикът е в състояние да докаже, че всички промени са изключително в полза на крайния ползвател или са от чисто административен характер, без да оказват отрицателен ефект върху крайния ползвател.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-50" title="page-4">
      (276) Крайните ползватели следва да бъдат уведомявани посредством траен носител за всички промени в договорните условия. Що се отнася до предавателните услуги, използвани за предоставяне на услуги машина—машина, крайните ползватели, които са различни от потребители, микропредприятия или малки предприятия или организации с нестопанска цел, не следва да се ползват от правата на прекратяване в случай на промяна на договора. Държавите членки следва да могат да предвидят специфични защитни мерки за крайния ползвател във връзка с прекратяването на договорите, когато крайният ползвател сменя мястото си на пребиваване. Разпоредбите относно прекратяването на договорите следва да не засягат други разпоредби на правото на Съюза или националното право във връзка с основанията, на които договорите могат да бъдат прекратявани или договорните условия — променяни от доставчика на услуги или от крайния ползвател“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3 от Директива 2018/1972 е озаглавен „Общи цели“ и предвижда в параграф 2, буква г):</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-52" title="page-4">
      „В рамките на настоящата директива националните регулаторни органи и другите компетентни органи, както и [Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС)], [Европейската комисия] и държавите членки преследват всяка от посочените по-долу общи цели, които не са изброени в ред от приоритетна гледна точка:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-53" title="page-4">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-54" title="page-5">
      г) допринасят за защитата на интересите на гражданите на Съюза, като осигуряват свързаност, широка достъпност и използване на мрежи с много голям капацитет, включително фиксирани, мобилни и безжични, и на електронни съобщителни услуги, като генерират максимални ползи по отношение на избора, цената и качеството въз основа на ефективна конкуренция, като поддържат сигурността на мрежите и услугите, като осигуряват високо и общо ниво на защита на крайните ползватели чрез необходимите секторни правила и като вземат предвид нуждите, като например достъпните цени, на конкретни социални групи, по-специално на крайните ползватели с увреждания, възрастните крайни ползватели и крайни ползвателите със специални социални потребности, както и избора и равностойния достъп на крайните ползватели с увреждания“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 101, параграф 1 от тази директива предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-56" title="page-5">
      „Държавите членки не запазват в сила и не въвеждат в своето национално право разпоредби за защита на крайните ползватели, които се отклоняват от членове 102—115, включително повече или по-малко строги разпоредби, с които да гарантират различно ниво на защита, освен ако в настоящия дял е предвидено друго“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 105 от посочената директива е озаглавен „Срок на договора и прекратяване“ и предвижда в параграф 4:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-58" title="page-5">
      „Крайните ползватели имат правото да прекратят сключения от тях договор без допълнителни разходи, когато доставчикът на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номерà, ги уведоми за предложени от него промени в договорните условия, освен когато предложените промени не са изключително в интерес на крайния ползвател, или са от чисто административно естество и нямат неблагоприятно въздействие за крайния ползвател, или са пряко наложени от правото на Съюза или националното право.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-59" title="page-5">
      Доставчиците уведомяват крайните ползватели за всички промени в договорните условия в срок, не по-кратък от един месец преди въвеждането им, и едновременно с това ги уведомяват и за правото им да прекратят договора си без допълнителни разходи, в случай че не приемат новите условия. Правото на прекратяване на договора се упражнява в срок от един месец след уведомлението. Държавите членки могат да удължат този срок с още три месеца. Държавите членки гарантират, че уведомяването се извършва по ясен и изчерпателен начин на траен носител“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Германското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 57, параграф 1 от Telekommunikationsgesetz (Закон за далекосъобщенията) от 23 юни 2021 г. (BGBl. 2021 I, стр. 1858) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „TKG“):</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-62" title="page-6">
      „Когато доставчик на обществено достъпни електронни съобщителни услуги си е запазил в общите условия правото да променя едностранно договор, той може да промени едностранно договорните условия, като крайният ползвател има право да прекрати договора без предизвестие и без разходи, освен ако измененията:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-63" title="page-6">
      1. са изключително в полза на крайния ползвател,
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-64" title="page-6">
      2. имат чисто административен характер и нямат отрицателно въздействие върху крайния ползвател,
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-65" title="page-6">
      3. или са пряко наложени от правото на Съюза или от националното право“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 307 от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „BGB“), предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-67" title="page-6">
      „(1) Клаузите в общи условия са неприложими, когато неоправдано и в противоречие с изискването за добросъвестност увреждат интересите на съдоговорителя на страната, която ги прилага. Неоправдано увреждане на интересите може да е налице и когато съответната клауза не е ясна и разбираема.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-68" title="page-6">
      (2) При съмнение се приема, че е налице неоправдано увреждане, когато клаузата:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-69" title="page-6">
      1. е несъвместима с основните принципи на законовата уредба, от която тя отклонява, или
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-70" title="page-6">
      2. ограничава съществени права или задължения, произтичащи от естеството на договора, по начин, който застрашава постигането на неговата цел.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-71" title="page-6">
      (3) Параграфи 1 и 2, както и членове 308 и 309, се прилагат само за клаузи в общи условия, чийто предмет е да дерогират законови разпоредби или да ги допълват. Други клаузи могат да бъдат неприложими на основание параграф 1, второ изречение във връзка с параграф 1, първо изречение“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 308 от BGB:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-73" title="page-6">
      „В общите условия е неприложима, по-специално: […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-74" title="page-6">
      4. [...] клауза, съгласно която страната, която я прилага, си запазва правото да променя обещаната престация или да се отклонява от нея, освен ако с оглед на интересите на тази страна за другата страна липсва разумен мотив да не се съгласи с такава промяна или отклонение“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">BV, сдружение за защита на потребителите, което действа в качеството на субект, оправомощен да предявява искове за защита на колективните интереси на потребителите, предявява иск за преустановяване на нарушение пред Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф, Германия) срещу Vodafone. С този иск за преустановяване на нарушение се цели да се забрани на дружеството да включва в общите условия на договори за определени електронни съобщителни услуги, сключени с клиентите му, по-специално клауза, съгласно която си запазва правото едностранно да променя договорните условия въз основа на дискреционна преценка с оглед на съображения за справедливост.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на иска си за преустановяване на нарушение BV твърди, че тази клауза противоречи на член 307, параграф 1, първо и второ изречение и на член 308, точка 4 от BGB и не може да бъде обоснована с член 57, параграф 1, първо изречение от TKG. В това отношение BV поддържа по-специално, че от член 308, точка 4 от BGB следва, че клауза за едностранна промяна, използвана в общи условия, е валидна само ако с оглед на интересите на прилагащата страна за другата страна липсва разумен мотив да не се съгласи с предвидената промяна или отклонение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Vodafone възразява, че спорната клауза съответства на текста на член 57, параграф 1, първо изречение от TKG, който признава на доставчиците възможността да си запазят в общите условия право на едностранна промяна. Според него тази разпоредба съдържа изчерпателна уредба. Поради това, доколкото спорната клауза само възпроизвеждала текста на тази уредба, тя не можела да бъде предмет на контрол за валидност с оглед на специалните разпоредби относно общите условия. Във всеки случай Vodafone поддържа, че посочената клауза не уврежда неоправдано клиента, от една страна, поради изискването за отчитане на съображения за справедливост, и от друга страна, поради специалното право на прекратяване, предоставено в замяна на клиента. На последно място, член 57, параграф 1, първо изречение от TKG, доколкото изисквал правото на промяна да фигурира в общите условия, противоречал на изискването за пълна хармонизация по член 101, параграф 1 от Директива 2018/1972. Поради това тази разпоредба трябвало да се тълкува в съответствие с тази директива в смисъл, че предоставя право на едностранна промяна, за което не се прилагат ограниченията по член 308, точка 4 от BGB.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Landgericht Düsseldorf (Областен съд Дюселдорф) отхвърля иска, като посочва, че спорната клауза няма за цел нито да дерогира, нито да допълни законовите разпоредби, поради което член 307, параграф 3 от BGB изключва възможността за контрол на нейното съдържание. Според този съд, дори да се допусне възможността за такъв контрол, спорната клауза е допустима, тъй като предоставя на крайните ползватели специално право на прекратяване без разходи, чрез което тези ползватели могат да прекратят договора, преди обявените промени да влязат в сила. Освен това той приема, че член 57, параграф 1, първо изречение от TKG предполага, че право на едностранна промяна може да бъде предвидено в общите условия и че в замяна на това тази разпоредба урежда условията за прекратяване на договора за съдоговорителите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">BV обжалва това решение пред Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф, Германия), който е запитващата юрисдикция, като поддържа, че член 105, параграф 4, първа алинея от Директива 2018/1972 и член 57, параграф 1, първо изречение от TKG не предоставят на търговеца право на едностранна промяна, а само уреждат правните последици от неговото упражняване. Vodafone иска жалбата да бъде отхвърлена.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция иска да се установи как следва да се тълкува член 105, параграф 4, първа алинея от Директива 2018/1972. Тя счита, че тази разпоредба би могла да се тълкува по няколко начина. В този контекст тя подчертава, че в Германия тази разпоредба често се тълкува като предоставяща на доставчика законово право на едностранна промяна. Възможно било обаче и тълкуване в обратен смисъл, че посочената разпоредба урежда само правните последици от правото на едностранна промяна на доставчика, чието правно основание се урежда от други правила.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Oberlandesgericht Düsseldorf (Висш областен съд Дюселдорф) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-83" title="page-8">
      „Трябва ли член 105, параграф 4, първа алинея от Директива 2018/1972 да се тълкува в смисъл, че на доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номера, се признава право по закон едностранно да променят договорните условия, като в замяна на това крайните ползватели получават специално право да прекратят сключения договор, или тази разпоредба предполага, че на друго основание доставчиците вече разполагат с право едностранно да променят договорните условия, и урежда само произтичащото от това обстоятелство специално право на крайните ползватели да прекратят сключения договор?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалния въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С единствения си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 105, параграф 4, първа алинея от Директива 2018/1972 трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на доставчиците на електронни съобщителни услуги правото едностранно да променят договорните условия, или предполага наличието на такова право, и само урежда правото на прекратяване, признато на крайните ползватели, когато доставчикът упражнява правото си на едностранна промяна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 12 март 2026 г., Magyar Telekom, C‑514/24, EU:C:2026:184, т. 30 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, член 105, параграф 4, първа алинея от Директива 2018/1972 предвижда, че крайните ползватели имат правото да прекратят сключения от тях договор без допълнителни разходи, когато доставчикът на обществени електронни съобщителни услуги ги уведоми за предложени от него промени в договорните условия. Тази разпоредба обаче уточнява, че това право не им се признава, когато предложените промени са изключително в техен интерес, или са от чисто административно естество и нямат неблагоприятно въздействие върху тези ползватели или са пряко наложени от правото на Съюза или националното право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображение 275 от тази директива гласи в същия смисъл, че всички промени в договорните условия, предложени от доставчика, следва да дават право на крайния ползвател да прекрати договора си, без да дължи такси, при спазване на същите изключения като описаните в предходната точка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така от текста на член 105, параграф 4, първа алинея във връзка със съображение 275 от посочената директива следва, че тази разпоредба урежда последиците за крайния ползвател от промяна на договорните условия, предвидена от доставчика на електронни съобщителни услуги. Тя предвижда случай, при който подобна промяна поражда право на прекратяване без заплащане на такси, както и изключенията от това право. Тя обаче не определя нито правното основание за едностранната промяна, нито условията, които доставчикът е длъжен да изпълни, за да може едностранно да промени договора. Посочената разпоредба следователно предполага наличието на такова право, без обаче да го предоставя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, това тълкуване се потвърждава от контекста, в който се вписва член 105, параграф 4, първа алинея от Директива 2018/1972.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност член 105 от тази директива, озаглавен „Срок на договора и прекратяване“, който е част от дял III от посочената директива, озаглавен „Права на крайните ползватели“, предвижда общо правило, чиято основна цел е да уреди различните случаи и условия за упражняване на правото на крайните ползватели да прекратяват договорите си. Следва обаче да се подчертае, че той не урежда правата на доставчиците, още по-малко им предоставя правото на едностранна промяна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва също така да се отбележи, че член 101 от Директива 2018/1972 предвижда, че член 105 от същата директива извършва пълна хармонизация само доколкото се отнася до защитата на крайните ползватели, като се изключва тази на доставчиците. Също така съображение 257 от посочената директива уточнява, че пълната хармонизация следва да обхваща само въпроси, включени в предмета на разпоредбите на същата директива за правата на крайните ползватели.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това от съображение 258 от Директива 2018/1972 следва, че изискванията на съществуващото право на Съюза относно защитата на потребителите във връзка с договорите, и по-специално тези, предвидени в Директиви 93/13 и 2011/83, се прилагат за потребителските сделки във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение точка 1, буква й) от приложението към Директива 93/13 посочва, сред клаузите, които могат да бъдат обявени за неравноправни по смисъла на член 3, параграфи 1 и 3 от тази директива, онези, които имат за предмет или резултат даване право на продавача или доставчика да изменя едностранно условията по договора без основателна причина, което е посочено в самия договор. Точка 2, буква б) от това приложение обаче уточнява, че точка 1, буква й) не възпрепятства клаузите, при които търговецът си запазва правото едностранно да променя условията на договор с неопределен срок, при условие че уведоми потребителя с предизвестие в разумен срок и че последният има правото да прекрати договора.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че условията, при които доставчикът може да си запази правото на едностранна промяна, попадат в приложното поле на Директива 93/13, а не на Директива 2018/1972. Освен това член 8 от Директива 93/13 позволява на държавите членки да приемат или да запазят в сила по-строгите действащи разпоредби, които са в съответствие с [Договора за функционирането на ЕС], с цел да се осигури по-високо равнище на защита на потребителите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно анализът на контекста потвърждава буквалното тълкуване на член 105, параграф 4, първа алинея от Директива 2018/1972, че тази разпоредба не предоставя на доставчиците право на едностранна промяна на договорите, а предполага наличието на такова право въз основа на други приложими правила. Следователно упражняването на това право на промяна продължава да зависи от условията и изискванията, произтичащи от правото на Съюза и от националното право в областта на защитата на потребителите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда, макар и клауза за едностранна промяна да може да отговаря на законен интерес на доставчика, тя трябва въпреки това да отговаря на изискванията за добросъвестност, балансираност и прозрачност, произтичащи по-специално от Директива 93/13 (вж. в този смисъл решение от 21 март 2013 г., RWE Vertrieb, C‑92/11, EU:C:2013:180, т. 46 и 47).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображение 276 от Директива 2018/1972 потвърждава това тълкуване, като посочва, че разпоредбите относно прекратяването на договорите следва да не засягат други разпоредби на правото на Съюза или националното право във връзка с основанията, на които договорите могат да бъдат прекратявани, или с условията, при които техните клаузи могат да бъдат променени от доставчика на услуги или от крайния ползвател.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето и последно място, възприетото в точка 30 от настоящото решение тълкуване е в съответствие с целта за защита на крайните ползватели, посочена в член 3, параграф 2, буква г) от Директива 2018/1972. Така специалната защита, която тази разпоредба им предоставя по отношение на прекратяването на договорите, се добавя към гаранциите, произтичащи от другите разпоредби на правото на Съюза и националното право, приложими към промените на договора. В това отношение е важно да се отбележи, че тъй като крайният ползвател е по-слабата страна в договорните отношения с търговеца, той би трябвало да се ползва от по-голяма защита. Ефективността на такава защита може да бъде гарантирана само чрез съвкупност от мерки, установени от различните нормативни актове. Тази констатация се потвърждава и от съображение 276 от посочената директива, което гласи, че разпоредбите относно прекратяването на договорите следва да не засягат други разпоредби на правото на Съюза или националното право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тълкуване в смисъл, че член 105, параграф 4, първа алинея от Директива 2018/1972 сам по себе си предоставя на доставчиците право на едностранна промяна, би могло да изключи упражняването на това право от обхвата на условията, предвидени в общите правила за защита на потребителите в правото на Съюза или в националното право. То би било в противоречие както с целта, преследвана от тази директива, така и със съображение 276 от нея и следователно не може да бъде прието.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 105, параграф 4, първа алинея от Директива 2018/1972 трябва да се тълкува в смисъл, че не предоставя на доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги без номера, правото едностранно да променят договорните условия, а предполага наличието на такова право въз основа на други приложими разпоредби и само урежда правото на прекратяване, признато на крайните ползватели, когато доставчикът упражнява правото си на едностранна промяна, без да се засягат условията и изискванията, предвидени за тази цел в правото на Съюза и националното право в областта на защитата на потребителите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-104" title="page-12">
      По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:
    </p>
    <p class="C30Dispositifalinea" id="para-105" title="page-12">
      Член 105, параграф 4, първи алинея, от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения,
    </p>
    <p class="C30Dispositifalinea" id="para-106" title="page-12">
      трябва да се тълкува в смисъл, че
    </p>
    <p class="C30Dispositifalinea" id="para-107" title="page-12">
      не предоставя на доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги без номера, правото едностранно да променят договорните условия, а предполага наличието на такова право въз основа на други приложими разпоредби и само урежда правото на прекратяване, признато на крайните ползватели, когато доставчикът упражнява правото си на едностранна промяна, без да се засягат условията и изискванията, предвидени за тази цел в правото на Съюза и националното право в областта на защитата на потребителите.
    </p>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-108" title="page-12">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: немски.</p>
</body>
</html>
