ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав)

18 декември 2025 година(*)

„ Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Отговор, който може да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест, издадена с оглед изпълнението на наказание лишаване от свобода — Член 4, точка 6 — Случай, при който изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано — Рамково решение 2008/909/ПВР — Член 8, параграф 1 — Признаване на съдебно решение, с което се налага наказание лишаване от свобода, за целите на изпълнението на последното — Член 25 — Спазване на условията и процедурата, предвидени в това рамково решение, в случай че държава членка поеме изпълнението на наказание, наложено със съдебно решение, постановено от съд на държавата, издала европейската заповед за арест — Съгласие на издаващата държава за поемане на изпълнението на такова наказание от друга държава членка — Прилагане на Рамково решение 2008/909 към процедура за признаване в тази държава членка “

По дело C‑293/25 [Mогучев](i)

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Апелативен съд София (България) с акт от 22 април 2025 г., постъпил в Съда на 22 април 2025 г., в рамките на производство по изпълнение на европейска заповед за арест, издадена срещу

RT,

СЪДЪТ (осми състав),

състоящ се от: O. Spineanu-Matei (докладчик), председател на състава, S. Rodin и N. Fenger, съдии,

генерален адвокат: M. Szpunar,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда,

постанови настоящото

Определение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 1 и на член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (ОВ L 327, 2008 г., стр. 27).

2        Запитването е отправено в рамките на производство за признаване и изпълнение в България на присъда, постановена от Hovrätten för Övre Norrland (Апелативен съд, заседаващ в Умео, Швеция), с която RT е осъден за изнасилване на лишаване от свобода за срок от две години.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

 Рамково решение 2002/584

3        Член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), озаглавен „Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано“, предвижда:

„Изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест:

[…]

„6.      когато европейската заповед за арест е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане и издирваното лице се намира или е гражданин или пребиваващ в изпълняващата страна, а същата поема изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане съгласно националното си право“.

 Рамково решение 2008/909

4        Съгласно съображение 12 от Рамково решение 2008/909:

„Настоящото рамково решение следва също така да се прилага, mutatis mutandis, и към изпълнението на наказания в случаите по член 4, [точка] 6 и член 5, [точка] 3 от Рамково решение 2002/584 […]. Това означава, inter alia, че без да засяга това рамково решение, изпълняващата държава може да провери наличието на основание за отказ от признаване и изпълнение съгласно член 9 от настоящото рамково решение, включително и да извърши проверка за двойна наказуемост, доколкото изпълняващата държава е направила декларация по член 7, параграф 4 от настоящото рамково решение, като условие за признаването и изпълнението на съдебното решение, за да се прецени дали лицето да бъде предадено или да се изпълни наказанието в случаите по член 4, [точка] 6 от Рамково решение 2002/584 […]“.

5        Член 3 („Цел и приложно поле“), параграф 1 от Рамково решение 2008/909 предвижда:

„Целта на настоящото рамково решение е да установи привила, съгласно които държавите членки, с оглед улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице, да признават постановените съдебни решения и да изпълняват наказанието“.

6        Член 4 от това рамково решение е озаглавен „Критерии за изпращане на съдебни решения и удостоверения до друга държава членка“ и предвижда:

„1.      При условие че осъденото лице се намира в издаващата държава или в изпълняващата държава и че това лице е дало съгласието си, когато такова се изисква съгласно член 6, съдебно решение, заедно с удостоверение, стандартен формуляр за което е даден в приложение I, може да бъде изпратено до една от следните държави членки:

[…]

5.      Изпълняващата държава може по своя инициатива да поиска от издаващата държава да изпрати съдебното решение заедно с удостоверението. […]

[…]“.

7        Член 5 („Изпращане на съдебното решение и удостоверението“), параграф 1 от посоченото рамково решение предвижда:

„Компетентният орган на издаващата държава изпраща решението или заверен препис от решението заедно с удостоверението пряко на компетентния орган на изпълняващата държава, и то по начин, който позволява писмено документиране и при условия, позволяващи на изпълняващата държава да установи истинността му. Оригиналът на съдебното решение или негов заверен препис и оригиналът на удостоверението се изпращат на изпълняващата държава при искане от нейна страна. Всички официални съобщения също се извършват пряко между посочените компетентни органи“.

8        Член 8 от Рамково решение 2008/909 („Признаване на съдебното решение и изпълнение на наказанието“), параграф 1 гласи:

„Компетентният орган на изпълняващата държава признава решението, което е предадено в съответствие с член [4] и съгласно процедурата по член 5, и незабавно предприема необходимите действия за изпълнение на наказанието, освен ако не реши да се позове на някое от основанията за отказ от признаване или от изпълнение по член 9“.

9        Съгласно член 25 от това рамково решение:

„Без да се засягат разпоредбите на Рамково решение 2002/584 […], разпоредбите на настоящото рамково решение се прилагат mutatis mutantis, доколкото са съвместими с разпоредбите на това рамково решение, към изпълнението на наказанията в случаи, когато държава членка се задължава да изпълни наказание съгласно член 4, параграф 6 от това рамково решение, или когато, действайки съгласно член 5, параграф 3 от това рамково решение, тя е поставила условие за последващо връщане на осъденото лице в съответната държава за изтърпяване на наказанието, за да се избегне възможността съответното лице да остане ненаказано“.

10      Член 26 от Рамково решение 2008/909 („Отношение с други споразумения и договорености“), параграф 1, първо тире предвижда:

„Без да се засяга изпълнението им от страна на държавите членки и трети държави, както и временното им прилагане в съответствие с член 28, от 5 декември 2011 [г.] настоящото рамково решение заменя съответните разпоредби на следните конвенции, приложими към отношенията между държавите членки:

–        Европейската конвенция за трансфер на осъдени лица от 21 март 1983 г. [подписана в Страсбург на 21 март 1983 г.] и допълнителният протокол към нея от 18 декември 1997 г.“.

11      Посоченият в член 4 от това рамково решение стандартен формуляр се съдържа в приложение I към Рамковото решение. Буква е) от това приложение съдържа две рубрики, първата от които гласи следното:

„Издадена е [европейска заповед за арест] с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане и изпълняващата държава се задължава да изпълни наказанието или мярката, изискваща зад[ър]жане (член 4, [точка] 6 от Рамковото решение [2002/584])“.

 Българското право

 ЗЕЕЗА

12      Рамково решение 2002/584 е транспонирано в българското право със Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ДВ, бр. 46 от 3 юни 2005 г.), редакция след измененията (ДВ, бр. 45 от 7 юни 2019 г., наричан по-нататък „ЗЕЕЗА“).

13      Член 40, алинея 1, точка 4 от ЗЕЕЗА гласи:

„Окръжният съд може да откаже изпълнение на Европейска заповед за арест, когато:

[…]

4.      исканото лице живее или е постоянно пребиваващо в [България], или е български гражданин и е осъдено за деяние, което съставлява престъпление по българския закон, и българският съд приеме да се приведе в изпълнение от прокурора наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане на лицето, наложени от съда на издаващата държава членка, като в тези случаи се прилага чл. 29, ал. 2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ДВ, бр. 45 от 7 юни 2019 г., наричан по-нататък „ЗПИИСАНН“)“.

14      Съгласно член 44, алинеи 8, 10 и 11 от ЗЕЕЗА:

„8.      В случаите по чл. 40, ал. 1, т. 4 съдът приема да се приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане на лицето.

[…]

10.      След влизането в сила на решението по ал. 8 съдът изпраща препис от него на съответната окръжна прокуратура по местонахождението на лицето.

11.      Окръжният прокурор внася предложение пред съответния окръжен съд по местонахождението на лицето, като съдът разглежда предложението по реда на чл. 457, ал. 2—5 от Наказателно-процесуалния кодекс (ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в редакцията му, приложима към фактите по главното производство, наричан по-нататък „НПК“)“.

 ЗПИИСАНН

15      Рамково решение 2008/909 е транспонирано в българското право със ЗПИИСАНН, който влиза в сила на 1 януари 2020 г.

16      Член 12 от ЗПИИСАНН гласи:

„(1)      След получаване на съдебния акт заедно с удостоверението по чл. 3 съдът незабавно образува производство по признаване и в 14‑дневен срок насрочва открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

[…]

(3)      Съдът разглежда делото еднолично със задължително участие на прокурор при призоваване на осъденото лице.“.

17      Член 29 от ЗПИИСАНН гласи:

„(1)      Когато е издадена Европейска заповед за арест за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка, включваща задържане, и издирваното лице пребивава или се намира на територията на Република България, или е български гражданин, компетентният съд може да реши да изпълни наказанието или мярката съгласно българското законодателство.

(2)      Български гражданин или лице, пребиваващо на територията на Република България, предадено на друга държава членка на основание на Европейска заповед за арест за провеждане на наказателно производство след предоставени гаранции за връщане, се връща по реда на този закон.

(3)      Решението по ал. 1 следва да бъде взето не по-късно от 30 дни от получаване на искането по реда на чл. 44, ал. 8—13 от [ЗЕЕЗА]“.

 НПК

18      НПК съдържа глава тридесет и шеста, озаглавена „Производства във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела“, чийто раздел I, озаглавен „Трансфер на осъдени лица“, се състои от членове 453—462 от този кодекс.

19      Член 453, параграф 1 от НПК гласи:

„Трансферът на лица, осъдени от съд на Република България, за изтърпяване на наказанието в държавата, чиито граждани са, и трансферът на български граждани, осъдени от чуждестранен съд за изтърпяване на наказанието в [България], се решава от главния прокурор по споразумение с компетентния орган на другата държава, при наличие на писмено съгласие на осъденото лице“.

20      Член 457 от НПК, озаглавен „Решаване от съда на въпросите във връзка с изпълнение на присъдата“, предвижда в алинеи 1—5:

„(1)      След като осъденият пристигне в [България] или се установи, че се намира на нейна територия, главният прокурор изпраща присъдата, приета за изпълнение, и приложените към нея материали на Софийския градски съд с предложение за решаване на въпросите, свързани с изпълнението ѝ.

(2)      Съдът се произнася по предложението с определение в съдебно заседание с участието на прокурор и с призоваване на осъдения.

(3)      В определението се посочват номерът и датата на приетата за изпълнение присъда, делото, по което е постановена, текстът от закона на Република България, предвиждащ отговорност за извършеното престъпление, срокът на наложеното от чуждестранния съд наказание лишаване от свобода и се определя първоначалният режим на изтърпяване на наказанието.

(4)      Когато по закона на Република България максималният срок на лишаване от свобода за извършеното престъпление е по-малък от определения с присъдата, съдът намалява наложеното наказание до този срок. Когато по закона на Република България за извършеното престъпление не се предвижда лишаване от свобода, съдът определя наказание, което най-пълно съответства на наложеното с присъдата.

(5)      Предварителното задържане и изтърпяното наказание в държавата, в която е постановена присъдата, се приспада, а когато наказанията са различни, се взема предвид при определяне срока на наказанието“.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

21      С влязла в сила присъда българският гражданин RT е осъден от шведски съд на две години лишаване от свобода за извършено престъпление „изнасилване“. Компетентният шведски орган издава европейска заповед за арест за предаване на RT за целите на изпълнението на тази присъда в Швеция.

22      След като е издадена тази заповед, RT е задържан в България, а след това му е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 21 декември 2023 г.

23      С решение от 3 януари 2024 г. Софийски градски съд отказва да изпълни посочената заповед на основание член 40, параграф 1, точка 4 от ЗЕЕЗА — разпоредбата, която транспонира в българското право член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 — и приема наложеното на RT наказание да бъде изпълнено в България. Това съдебно решение е влязло в сила.

24      На 7 февруари 2024 г. на основание член 12, параграф 1 от ЗПИИСАНН Софийска градска прокуратура (България) внася в Софийски градски съд предложение за признаване на постановената в Швеция присъда срещу RT, за да бъде изпълнено в България наложеното с тази присъда наказание. Към това предложение е приложена посочената присъда и предвиденото в членове 4 и 5 от Рамково решение 2008/909 удостоверение, издадено от постановилия присъдата шведски съд. Съгласно член 12, алинея 3 от ЗПИИСАНН делото е разгледано от съдебен състав от един съдия.

25      На 8 април 2024 г. този съдебен състав на Софийски градски съд постановява решение, с което признава постановената в Швеция присъда с оглед на изпълнението в България на наложеното на RT наказание и определя общ режим на изтърпяването му. За тази цел са приспаднати периодите на предварителното задържане на RT в Швеция и в България, както и периодът на наложената в последната държава членка мярка за неотклонение „домашен арест“ на RT, считано от 21 декември 2023 г. — до приключване на производството по привеждане в изпълнение на посоченото наказание.

26      Вследствие на подадената от RT въззивна жалба срещу това решение Апелативен съд София (България) го отменя с мотива, че е постановено от незаконен съдебен състав, тъй като предложението за признаване на осъдителната присъда на RT е следвало да бъде разгледано от съдебен състав от трима съдии по реда на разпоредбите от НПК, към които препраща член 44, алинея 11 от ЗЕЕЗА, който транспонира Рамково решение 2002/584 в българското право.

27      След като делото е върнато за ново разглеждане на Софийски градски съд, той, заседаващ в състав от трима съдии, постановява на 5 декември 2024 г. определение, което е по същество сходно със съдебното решение от 8 април 2024 г.

28      Запитващата юрисдикция, Апелативен съд София, отново е сезирана с въззивна жалба от RT.

29      В рамките на това въззивно производство RT поддържа, че тъй като производството пред първоинстанционния съд се отнася до признаването и изпълнението на постановена в друга държава членка осъдителна присъда, производството пред първоинстанционния съд трябва да се проведе в съответствие с член 12 от ЗПИИСАНН и следователно пред съдебен състав от един съдия, а не в съответствие с разпоредбите на НПК, съгласно които в конкретния случай определението от 5 декември 2024 г. е постановено от състав от трима съдии. Всъщност според RT, след като влиза в сила ЗПИИСАНН, който транспонира Рамково решение 2008/909 в българското право, разпоредбите на НПК относно трансфера на осъдени лица вече се прилагат само по отношение на приемането на осъдителни присъди, постановени в трети държави, и за изпращането на такива присъди на трети държави.

30      Запитващата юрисдикция посочва, че спорът, с който е сезирана, се отнася до определянето на правилата, които следва да уреждат процедурата за признаване на постановена в друга държава членка осъдителна присъда, с която се налага наказание лишаване от свобода, с оглед на привеждането в изпълнение на това наказание в България, когато тази процедура, която по принцип попада в приложното поле на националните разпоредби за транспониране на Рамково решение 2008/909, е образувана след постановен отказ за изпълнение на европейска заповед за арест на предвиденото в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 основание.

31      Според запитващата юрисдикция в настоящия случай биха могли да се приложат както процесуалните правила на ЗПИИСАНН, които транспонират Рамково решение 2008/909 в българското право и които предвиждат, че Съдът разглежда еднолично делото относно признаването на постановена в друга държава членка присъда, така и разпоредбите на ЗЕЕЗА — законът, с който се транспонира Рамково решение 2002/584 — и на НПК, съгласно които компетентен в това отношение е съдебен състав от трима съдии. Всъщност поради неяснотата в различните национални разпоредби се стигало до противоречия в националната съдебна практика, поради което запитващата юрисдикция счита, че е необходимо Съдът да изясни този аспект, като се произнесе по връзката между двете рамкови решения в случай като разглеждания от нея.

32      При тези условия Апелативен съд – София решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли разпоредбите на чл. 8, пар. 1 и чл. 25 от [Рамково решение 2008/909] да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба и съдебна практика, според която сезиран с решение за налагане на наказание „лишаване от свобода“ и удостоверение по чл. 5, пар. 1 от [това] рамково решение […] съд [на държава членка] може да приложи различна, предвидена във вътрешното право процедура за признаване и изпълнение на решението, от процедурата, предвидена във вътрешното право, с която е транспонирано [посоченото] рамково решение, в случаите, когато удостоверението и решението са изпратени след постановен[о решение за] отказ от съд на същата държава да бъде изпълнена Европейска заповед за арест и е поето задължение да бъде изпълнено наказанието съгласно чл. 4, [точка] 6 от [Рамково решение 2002/584]?“.

 Производството пред Съда

33      С писмо от 8 септември 2025 г. секретариатът на Съда изпраща на запитващата юрисдикция решение от 4 септември 2025 г., C.J. (Изпълнение на осъдителна присъда след ЕЗА) (C‑305/22, EU:C:2025:665), и я приканва да посочи дали с оглед на това решение поддържа преюдициалното си запитване.

34      С писмо от 16 септември 2025 г. тази юрисдикция уведомява Съда, че поддържа преюдициалното си запитване.

 По преюдициалния въпрос

35      Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда последният може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика.

36      Следва също така да се припомни, че съдебното сътрудничество, въведено с член 267 ДФЕС, е основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда. От една страна, Съдът не следва да се произнася по тълкуването на националните разпоредби, нито да преценява дали е правилно тълкуването или прилагането им от националната юрисдикция. Освен това Съдът не разполага с правомощия да прилага разпоредбите от правото на Съюза към определен случай, а само да се произнася по тълкуването на Договорите и на актовете, приети от институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (вж. в този смисъл решения от 18 май 2021 г., Asociajapia „Forumul Judecătorilor din România“ и др., C‑83/19, C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19, C‑355/19 и C‑397/19, EU:C:2021:393, т. 201 и цитираната съдебна практика, и от 15 юни 2023 г., Getin Noble Bank (Спиране на изпълнението на договор за кредит), C‑287/22, EU:C:2023:491, т. 32 и цитираната съдебна практика). От друга страна, в съответствие с точка 11 от Препоръките към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (ОВ C, C/2024/6008) националните юрисдикции са тези, които трябва да направят във висящия пред тях спор конкретните изводи от предоставените от Съда насоки за тълкуване.

37      В настоящия случай, въпреки изразените от запитващата юрисдикция съмнения Съдът счита, че тълкуването на правото на Съюза, поискано от този съд, може да бъде ясно изведено от решение от 4 септември 2025 г., C.J. (Изпълнение на осъдителна присъда след ЕЗА) (C‑305/22, EU:C:2025:665). Ето защо по настоящото дело следва да се приложи член 99 от Процедурния правилник.

38      Както следва от точка 36 от настоящото определение, запитващата юрисдикция е тази, която трябва да направи по главното производство конкретните изводи от насоките за тълкуване, произтичащи от тази практика на Съда.

39      В самото начало следва да се отбележи, че нито Рамково решение 2002/584, нито Рамково решение 2008/909 съдържат разпоредби, определящи състава на националния орган, компетентен в изпълняващата държава да се произнася по признаването на присъди и изпълнението на наказанията.

40      При това положение от акта за преюдициално запитване е видно, че макар запитващата юрисдикция да иска да определи какъв следва да е надлежният съдебен състав, който да се произнесе по спора в главното производство, тя си поставя за цел преди всичко да получи тълкуване на Рамкови решения 2002/584 и 2008/909, за да установи кой от тези актове на Съюза урежда признаването на присъдите, въз основа на които са издадени европейски заповеди за арест, чието изпълнение е отказано в приложение на предвидения в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 случай, при който изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано.

41      При тези условия следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 8, параграф 1 и член 25 от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкуват в смисъл, че след като в приложение на предвидения в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 случай, при който изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано, компетентният орган на държава членка е отказал да изпълни издадена от друга държава членка европейска заповед за арест за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, наложено с постановено в тази друга държава членка съдебно решение, процедурата за признаване на това съдебно решение и за изпълнение на наложеното наказание в първата държава членка се урежда от Рамково решение 2008/909 след изпращането на посоченото съдебно решение и на удостоверението при условията и по реда на членове 4 и 5 от това рамково решение.

42      Във връзка с това в решение от 4 септември 2025 г., C.J. (Изпълнение на осъдителна присъда след ЕЗА) (C‑305/22, EU:C:2025:665), Съдът постановява:

„45      Що се отнася до отражението на Рамково решение 2008/909 върху прилагането на предвидения в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 случай, при който изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано, важно е да се припомни, че подобно на Рамково решение 2002/584, Рамково решение 2008/909 конкретизира в областта на наказателното право принципите на взаимно доверие и взаимно признаване, които изискват, по-специално що се отнася до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, от всяка държава членка да приеме, освен при изключителни обстоятелства, че останалите държави членки зачитат правото на Съюза и особено признатите от него основни права. Последното рамково решение укрепва съдебното сътрудничество в областта на признаване и изпълнение на съдебни решения по наказателни дела, с които лица са осъдени на наказания или мерки, включващи лишаване от свобода в друга държава членка, за улесняване на тяхната социална реинтеграция […] (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2023 г., Staatsanwaltschaft Aachen, C‑819/21, EU:C:2023:841, т. 19).

46      Съгласно член 3, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 целта на последното е да установи правила, позволяващи на държавите членки, с оглед улесняване на социалната реинтеграция на осъденото лице, да признават постановените съдебни решения и да изпълняват наказанието, наложено от юрисдикция на друга държава членка. Както следва от член 26, параграф 1 от това рамково решение, то заменя разпоредбите от посочените в този член конвенции за трансфер на осъдени лица, приложими в отношенията между държавите членки (вж. в този смисъл решение от 24 юни 2019 г., Popławski, C‑573/17, EU:C:2019:530, т. 36 и 37).

47      Така, като се има предвид идентичността на целта, преследвана, от една страна, с предвидения в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 случай, при който изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано, и от друга страна, с предвидените в Рамково решение 2008/909 правила, а именно тези, които са насочени към улесняване на социалната реинтеграция на осъдените в друга държава членка лица, следва да се приеме, че когато съдебен орган на изпълняващата държава желае да се позове на този случай, той трябва да вземе предвид посочените правила.

48      В това отношение трябва да се подчертае, както прави генералният адвокат в точка 45 от заключението си от 13 юни 2024 г., че нищо не позволява да се приеме, че законодателят на Съюза е възнамерявал да предвиди два отделни правни режима, що се отнася до признаването и изпълнението на съдебни решения по наказателни дела, в зависимост от наличието или липсата на европейска заповед за арест.

49      В този смисъл член 25 от Рамково решение 2008/909 във връзка със съображение 12 от него гласи, че това рамково решение се прилага mutatis mutantis, доколкото разпоредбите му са съвместими с тези на Рамково решение 2002/584, към изпълнението на наказанията в случаи, когато държава членка се задължава да изпълни наказанието съгласно член 4, параграф 6 от последното рамково решение. […]

[…]

51      […] [С]ледва да се приеме, че когато изпълняващ съдебен орган възнамерява да откаже въз основа на предвиденото в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 факултативно основание за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, признаването на осъдителната присъда за това наказание и поемането на изпълнението му се уреждат от Рамково решение 2008/909.

52      Всъщност отказът да се изпълни европейска заповед за арест, основан на член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, предполага изпълняващата държава наистина да поеме изпълнението на наложеното на издирваното лице наказание лишаване от свобода (вж. в този смисъл решение от 6 юни 2023 г., O. G. (Европейска заповед за арест срещу гражданин на трета държава), C‑700/21, EU:C:2023:444, т. 48 и цитираната съдебна практика). Доколкото това лице е осъдено в издаващата държава, това задължително означава, че органите на изпълняващата държава признават осъдителната присъда, постановена по отношение на посоченото лице, в съответствие с разпоредбите на Рамково решение 2008/909.

53      Въз основа на член 25 от Рамково решение 2008/909 Съдът наистина стига до извода, че нито една от неговите разпоредби не може да засегне обхвата, нито реда и условията за прилагане на факултативното основание за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест, предвидено в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 (решение от 13 декември 2018 г., Sut, C‑514/17, EU:C:2018:1016, т. 48).

54      Тази констатация обаче не означава, че предвидените в Рамково решение 2008/909 условия за признаване и изпълнение на съдебни решения по наказателни дела не са приложими, когато държава членка поема изпълнението на наказание съгласно член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, въпреки че прилагането на Рамково решение 2008/909 не би довело до несъвместимост или несъгласуваност при съвместното прилагане на тези два акта. Както отбелязва генералният адвокат в точка 63 от заключението си от 13 юни 2024 г., предвидените в Рамково решение 2008/909 условия за признаване и изпълнение на съдебни решения по наказателни дела са приложими при прилагането на предвиденото в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 факултативно основание за отказ на изпълнение, доколкото, както изрично предвижда член 25 от Рамково решение 2008/909 и както Съдът отбелязва в точка 48 от решение от 13 декември 2018 г., Sut (C‑514/17, EU:C:2018:1016), тези условия са съвместими с разпоредбите на Рамково решение 2002/584. Това позволява да се гарантира правилното функциониране на установената с това рамково решение опростена и ефикасна система за предаване на издирвани лица.

[…]

57      […] Рамково решение 2008/909 […] [предвижда] изискване за съгласие на издаващата държава за поемане на изпълнението на наложеното в тази държава наказание. Това съгласие се изразява в изпращането, по реда на член 4 от това рамково решение, на изпълняващата държава на осъдителната присъда, постановена от съд на издаващата държава, заедно с удостоверението, чийто образец се съдържа в приложение I към посоченото рамково решение.

58      Всъщност от буква е) от образеца на удостоверение, съдържащ се в приложение I към Рамково решение 2008/909, изрично следва, че именно в рамките на прилагането на факултативното основание за отказ, предвидено в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, разпоредбите на Рамково решение 2008/909 могат да се приложат, като в удостоверението трябва да се посочи това основание, когато се прави позоваване на него.

[…]

87      […]

–        […] основаният на предвидения в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 случай, при който изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано, отказ на изпълняващия съдебен орган да предаде лице, за което е издадена европейска заповед за арест с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода, предполага този съдебен орган да спазва условията и процедурата, предвидени в Рамково решение 2008/909, що се отнася до признаването на осъдителната присъда за това наказание и до поемането на изпълнението на посоченото наказание […]“.

43      От цитираната в предходната точка от настоящото определение съдебна практика следва, че когато, какъвто е настоящият случай, в съответствие с член 8, параграф 1 от Рамково решение 2008/909 процедурата за признаване на постановено в една държава членка съдебно решение и за изпълнение на наложеното с него наказание е образувана в друга държава членка, след като последната е отказала да изпълни европейска заповед за арест на основанието, предвидено в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584, при положение че първата държава членка е изпратила на втората държава членка посоченото съдебно решение и удостоверението, чийто образец се съдържа в приложение I към това рамково решение, в изпълнение на условията и по реда на членове 4 и 5 от Рамково решение 2008/909, и по този начин първата държава членка е изразила съгласието си за поемане на изпълнението на наказанието във втората държава членка, тази процедура трябва да се проведе в съответствие с посоченото рамково решение.

44      При тези условия на поставения въпрос следва да се отговори, че член 8, параграф 1 и член 25 от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкуват в смисъл, че след като в приложение на предвидения в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 случай, при който изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано, компетентният орган на държава членка е отказал да изпълни издадена от друга държава членка европейска заповед за арест за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, наложено с постановено в тази друга държава членка съдебно решение, процедурата за признаване на това съдебно решение и за изпълнение на наложеното наказание в първата държава членка се урежда от Рамково решение 2008/909 след изпращането на посоченото съдебно решение и на удостоверението при условията и по реда на членове 4 и 5 от това рамково решение.

 По съдебните разноски

45      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Член 8, параграф 1 и член 25 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз

трябва да се тълкуват в смисъл, че

след като в приложение на предвидения в член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, случай, при който изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано, компетентният орган на държава членка е отказал да изпълни издадена от друга държава членка европейска заповед за арест за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, наложено с постановено в тази друга държава членка съдебно решение, процедурата за признаване на това съдебно решение и за изпълнение на наложеното наказание в първата държава членка се урежда от Рамково решение 2008/909 след изпращането на посоченото съдебно решение и на удостоверението при условията и по реда на членове 4 и 5 от това рамково решение.

Подписи

*      Език на производството: български.

i      Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.