62016CJ0245

6 юли 2017 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Държавни помощи — Регламент (ЕО) № 800/2008 — Общо групово освобождаване — Приложно поле — Член 1, параграф 6, буква в) — Член 1, параграф 7, буква в) — Понятие за предприятие в затруднение — Понятие за общо производство по несъстоятелност — Дружество, получател на държавна помощ по регионална оперативна програма на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), по отношение на което впоследствие е допуснато производство за предпазен конкордат с оглед на продължаването на дейността — Отмяна на помощта — Задължение за възстановяване на изплатените суми“

По дело C‑245/16

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale amministrativo regionale per le Marche (Регионален административен съд за регион Марке, Италия) с акт от 4 март 2016 г., постъпил в Съда на 28 април 2016 г., в рамките на производство по дело

Nerea SpA

срещу

Regione Marche,

в присъствието на:

Banca del Mezzogiorno — Mediocredito Centrale SpA,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, M. Vilaras (докладчик), J. Malenovský, M. Safjan и D. Šváby, съдии,

генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

—	за Regione Marche, от L. Di Ianni, avvocato,

—	за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от C. Colelli и M. Capolupo, avvocati dello Stato,

—	за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

—	за Европейската комисия, от D. Recchia и A. Bouchagiar, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 5 април 2017 г.,

постанови настоящото

Решение

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 7, буква в) от Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 година относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове [107 и 108 ДФЕС] (Общ регламент за групово освобождаване) (ОВ L 214, 2008 г., стр. 3).

Запитването е отправено в рамките на спор между Nerea SpA и Regione Marche (регион Марке, Италия) по повод на отмяната на държавна помощ, предоставена на Nerea при прилагането на регионална оперативна програма (наричана по-нататък „РОП“) на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), поради обстоятелството, че по отношение на това дружество е открито производство за сключване на предпазен конкордат с оглед на продължаването на дейността.

Правна уредба

Правото на Съюза

Съображения 15 и 36 от Регламент № 800/2008 предвиждат:

„(15)

Помощи, предоставени на предприятия в затруднение по смисъла на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение [ОВ C 244, 2004 г., стр. 2], следва да бъдат оценявани съгласно тези насоки, за да се избегне възможността те да не бъдат спазени. Следователно помощите за такива предприятия следва да бъдат изключени от приложното поле на настоящия регламент. С оглед намаляване на административната тежест за държавите членки при предоставяне на помощи, обхванати от настоящия регламент, в подкрепа на МСП [малки и средни предприятия], определението за предприятие в затруднение следва да се опрости в сравнение с определението, което се използва в тези насоки. Освен това МСП, които са регистрирани от по-малко от три години, не следва да се смятат, за целите на настоящия регламент, за предприятия в затруднение за този период, освен ако не отговарят на критериите на съответното национално право за прилагане на общо производство по несъстоятелност. Това опростяване следва да не засяга квалифицирането на тези МСП съгласно посочените насоки по отношение на помощи, които не са обхванати от настоящия регламент, нито квалифицирането на големи предприятия като предприятия в затруднение съгласно настоящия регламент, които се определят от пълната дефиниция, съдържаща се в тези насоки.

[…]

(36)	В съответствие с принципите относно помощта, спадаща към член [107, параграф 1, ДФЕС], помощта следва да се приема за предоставена в момента, когато законовото право на получаване на помощта е предоставено на получателя съгласно приложимото национално законодателство“.

Член 1, параграфи 6 и 7 от Регламент № 800/2008 гласи:

„6. Настоящият регламент не се прилага за следните помощи:

[…]

в)	помощи на предприятия в затруднение.

7. За целите на буква в) от параграф 6, МСП се счита за предприятие в затруднение, ако отговаря на следните условия:

[…]

в)	каквото и да е видът на дружеството, когато то отговаря на критериите по националното право за прилагане на общо производство по несъстоятелност.

МСП, което е регистрирано от по-малко от три години, не се счита, за целите на настоящия регламент, за предприятие в затруднение за този период, освен ако не отговаря на условията, определени в буква в) от първа алинея“.

Точки 9—11 от Насоките на Общността за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (ОВ C 244, 2004 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 187, наричани по-нататък „Насоките“) предвиждат:

„9.

Няма дефиниция на Общността за онова, което представлява „предприятие в затруднено положение“. Независимо от това за целите на настоящите насоки Комисията приема, че дадено предприятие е в затруднено положение, когато то е неспособно, било чрез свои собствени ресурси или чрез средства, които може да получи от своите собственици/акционери или кредитори да се справи със загуби, които без външна намеса от страна на публичните власти почти сигурно го обричат да се оттегли от бизнеса в кратък или средносрочен период от време.

10.

По-специално, едно предприятие по-принцип и независимо от неговата големина се смята, че се намира в затруднение за целите на настоящите насоки при следните обстоятелства:

а)	в случай на дружество с ограничена отговорност, когато първоначално регистрираният му капитал е намалял с повече от половината и повече от една четвърт от този капитал е бил загубен през предходните 12 месеца;

б)	в случай на дружество, при което част от членовете носят неограничена отговорност за дълговете на дружеството, когато повече от половината капитал, посочен в баланса на предприятието, е изразходван и повече от една четвърт от този капитал е бил загубен през предходните 12 месеца;

в)	каквото и да е по вид предприятие, което отговаря на критериите на вътрешното право за прилагане на процедура по обявяване в несъстоятелност.

11.

Дори и да липсва което и да било от обстоятелствата, предвидени в точка 10, едно предприятие може да бъде считано за намиращо се в затруднение, особено когато са налице обичайните признаци за предприятие в затруднение като например — нарастващи загуби, намаляващ оборот, увеличаваща се нереализирана продукция, свръхпроизводство, намаляващ паричен поток, нарастващи дългове, нарастващи лихвени проценти и намаляващи или нулеви нетни стойности на активите. В крайни случаи предприятието може вече да е неплатежоспособно или да е обект на процедура по несъстоятелност, провеждана в рамките на вътрешното законодателство. В последния случай настоящите насоки се прилагат по отношение на всяка помощ, предоставена в рамките на такива процедури, която води дотам, че предприятието продължава своята дейност. При всеки случай дадено предприятие в затруднение може да бъде избрано за обект на помощ само когато очевидно не може да се възстанови със свои собствени ресурси или със средства, получени от собствениците/акционерите или от пазарни източници“.

Италианското право

Режимът на предпазния конкордат, съответно на неговата разновидност „предпазнен конкордат с оглед на продължаването на дейността“, се урежда от членове 160—186 bis от Regio Decreto n. 267 — Disciplina del fallimento, del concordato preventivo, dell’amministrazione controllata e della liquidazione coatta amministrativa (Кралски указ № 267 от 16 март 1942 г. относно несъстоятелността, предпазния конкордат, надзора върху управлението и принудителната административна ликвидация) от 16 март 1942 г. (GURI № 81 от 6 април 1942 г.) в редакцията му, приложима към фактите по главното производство (наричан по-нататък „Законът за несъстоятелността“).

7	Член 160 от Закона за несъстоятелността, озаглавен „Условия за откриване на производството“, гласи: „Търговецът в затруднение може да предложи на кредиторите си предпазен конкордат въз основа на план […]. За целите на първа алинея затруднението включва и състоянието на неплатежоспособност.“

8	Член 161 от Закона за несъстоятелността, озаглавен „Молба за сключване на предпазен конкордат“, предвижда: „Искането за допускане на производство за предпазен конкордат се отправя до съда по основното седалище на предприятието посредством молба, подписана от длъжника […]“.

Член 186 bis от Закона за несъстоятелността, озаглавен „Предпазен конкордат с оглед на продължаването на дейността“, предвижда:

„Когато планът за предпазния конкордат по член 161, втора алинея, буква e) предвижда длъжникът да продължи дейността на предприятието си, да се прехвърли действащото предприятие или да се предостави управлението на действащото предприятие на едно или повече дружества, включително и на новоучредени дружества, се прилагат разпоредбите на настоящия член. Планът може също така да предвижда и осребряване на имущество, което не служи за осъществяване на дейността на предприятието.

В случаите по настоящия член:

предвиденият в член 161, втора алинея, буква e) план трябва да съдържа и подробен разчет на разходите и приходите, които се очакват от продължаване на дейността на предприятието, предвидено в плана за предпазния конкордат, както и на необходимите финансови средства и на съответните начини за осигуряването им;

b)	предвидената в член 161, трета алинея експертиза на вещото лице трябва да удостоверява, че предвиденото в плана за предпазния конкордат продължаване на дейността на предприятието служи за удовлетворяване по най-добър начин на кредиторите;

без да се засягат разпоредбите на член 160, алинея втора, планът може да предвижда мораториум до една година от одобрението за удовлетворяване на привилегировани кредитори, или кредитори, в полза на които са учредени залози или ипотеки, освен ако не е предвидено осребряването на имущество или права, по отношение на които е налице основание за предпочтително удовлетворение. В такъв случай кредиторите, по отношение на които е налице основание за предпочтително удовлетворение съгласно предходното изречение, нямат право на глас.

При спазване на разпоредбите на член 169 bis, договорите, които са в процес на изпълнение към датата на подаване на молбата, включително и сключените с публични административни органи, не се прекратяват с откриването на производството. Евентуални уговорки в обратния смисъл са недействителни. Допускането на предпазен конкордат не е пречка да продължат да се изпълняват договори за обществени поръчки, ако вещото лице, определено от длъжника съгласно член 67, е удостоверило съответствието с плана и основателното наличие на капацитет за изпълнение. Ако са спазени законовите изисквания, продължаването на изпълнението може да е в полза и на дружеството, на което е прехвърлено предприятието или са предоставени за управление части от предприятието, чиито договори са прехвърлени. При прехвърлянето или предоставянето на управлението съдията по несъстоятелността постановява заличаването на вписванията.

След подаване на молбата участието в процедури за възлагане на обществени поръчки трябва да бъде разрешено от съда след получаването на становището на синдика, ако има назначен такъв; а ако такъв не е назначен, се произнася съдът.

Допускането на предпазен конкордат не е пречка за участие в процедури за възлагане на обществени поръчки, когато в процедурата предприятието представи:

a)	експертиза от вещо лице, отговарящо на изискванията по член 67, трета алинея, буква d), с която се удостоверява съответствието с плана и основателното наличие на възможност за изпълнение на договора;

декларация от друг оператор, който отговаря на общите изисквания за участие в обществената поръчка, както и на изискванията за финансовите, техническите и икономически възможности и притежава необходимото за възлагането на поръчката удостоверение, в което се задължава спрямо оферента и възлагащия орган за срока на договора да предостави средствата, необходими за изпълнение на обществената поръчка, и да встъпи на мястото на подизпълнителя, ако той изпадне в несъстоятелност по време на процедурата за възлагане на обществена поръчка или след сключването на договора или поради каквато и да било причина вече не е в състояние да изпълни надлежно обществената поръчка. Прилага се член 49 от [decreto legislativo n. 163 — Codice dei contratti pubblici relativi a lavori, servizi e forniture in attuazione delle direttive 2004/17/CE e 2004/18/CE (Законодателен указ № 163 за приемане на Кодекс на обществените поръчки за строителство, услуги и доставки в изпълнение на директиви 2004/17/ЕО и 2004/18/ЕО) от 12 април 2006 г. (редовна притурка към GURI, бр. 100, 2 май 2006 г.)].

При спазване на предходната алинея предприятието в предпазен конкордат може да участва в процедури за обществени поръчки и като участник във временно обединение на предприятия, при условие че няма качеството на представител и при условие че другите предприятия от обединението не са в производство по несъстоятелност. В такъв случай декларацията по четвърта алинея, буква b) може да бъде представена от предприятие, което участва в обединението.

Ако по време на откритото по настоящия член производство дейността на предприятието спре или се окаже, че тази дейност явно уврежда кредиторите, съдът предприема действия по реда на член 173. Не се накърнява правото на длъжника да промени предложението за предпазен конкордат“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

10	С решение от 9 ноември 2010 г. регион Марке одобрява обявлението и формулярите относно привеждането в изпълнение на помощ 1.2.1.05.01 на РОП на ЕФРР относно регион Марке за периода 2007—2013 г., одобрена с Решение № 3986 на Европейската комисия от 17 август 2007 г.

На 13 април 2011 г. Nerea подава молба за предоставяне на помощ в рамките на посочената РОП. С решение от 20 март 2012 г. регион Марке му отпуска финансова помощ в размер на 144052,58 EUR при допустим разход 665262,91 EUR. По искане на Nerea междинният орган MedioCredito centrale (MCC) SpA (наричан по-нататък „MCC“) му изплаща авансово 50 % от помощта, а именно 72026,29 EUR.

12	На 18 ноември 2013 г., след като реализира инвестицията, предмет на посочената помощ, Nerea представя отчет за изразходваните средства и иска да му бъде изплатена останалата част от помощта.

На 24 декември 2013 г. Nerea подава пред Tribunale di Macerata (Съд на Mачерата, Италия) молба за сключване на предпазен конкордат с оглед на продължаване на дейността. С решение от 15 октомври 2014 г., публикувано на 23 октомври 2014 г., посоченият съд образува производството за предпазен конкордат.

С писмо от 11 февруари 2015 г. MCC уведомява Nerea, че е взето решение за образуване на процедура по отмяна на помощта, предоставена на дружеството от регион Марке. Образуването на тази процедура се обосновавало с обстоятелството, че след като по отношение на Nerea е допуснато образуването на производство за предпазен конкордат с оглед на продължаване на дейността, дружеството вече не отговаряло на условията за допускане на финансирането, предвидени в член 1 и член 20, буква h) от обявлението.

15	На 5 март 2015 г. Nerea представя становище и иска прекратяване на процедурата за отмяна.

16	С писмо до Nerea от 20 март 2015 г. MCC потвърждава, че образуването по отношение на дружеството на производство за предпазен конкордат с оглед на продължаване на дейността съставлява пречка за получаване на помощ по силата на член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008.

17	На 11 май 2015 г. регион Марке отменя предоставената на Nerea помощ и претендира дружеството да му възстанови авансово изплатената сума в размер на 72026,29 EUR заедно с лихви в размер на 4997,93 EUR.

18	Тогава Nerea подава пред запитващата юрисдикция жалба срещу тези решения, като се позовава по-специално на нарушение на РОП, на член 1, параграф 7 от Регламент № 800/2008 и на принципа на добрата администрация.

При това положение Tribunale amministrativo regionale per le Marche (Регионален административен съд за регион Марке, Италия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

На първо място, отнася ли се член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008 единствено до производства, които могат да се образуват служебно от административните и съдебните органи на държавите членки (като например в Италия производството по несъстоятелност), или се отнася и до производствата, които могат да се образуват по искане на заинтересования търговец (какъвто е случаят в националното право с предпазния конкордат), като се има предвид, че в посочената разпоредба се използва изразът „прилагане“ на общо производство по несъстоятелност?

Ако трябва да се приеме, че Регламент № 800/2008 се отнася до всички производства по несъстоятелност — по-специално що се отнася до института на предпазния конкордат при продължаване на дейността на предприятието, предвиден в член 186 bis от [Regio Decreto n. 267/1942] — трябва ли член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008 да се тълкува в смисъл, че самото наличие на предпоставки за откриване на общо производство по несъстоятелност срещу търговеца, който иска да получи средства от структурните фондове, е пречка за предоставянето на финансиране, или задължава националния управляващ орган да отмени вече предоставено финансиране, или пък, напротив, затруднението трябва да бъде конкретно установено, като се вземат предвид например сроковете за откриване на производството, обстоятелството дали търговецът е изпълнил поетите задължения, както и всякакви други релевантни обстоятелства?“.

По преюдициалните въпроси

В самото начало следва да се посочи, че запитващата юрисдикция моли Съда да даде тълкуване на член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008, доколкото е сезирана със спор, в рамките на който Nerea — предприятие, получател на държавна помощ, предоставена в рамките на РОП относно регион Марке, оспорва, че съгласно посочената разпоредба е длъжно да възстанови изплатената сума и лихвите върху нея, тъй като е поискало да се ползва от предпазния конкордат с оглед на продължаване на дейността, след като помощта вече е била отпусната.

По първия въпрос

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „общо производство по несъстоятелност“ обхваща само производствата, които могат да бъдат образувани служебно от административните и съдебните органи на държавите членки, или то обхваща и производствата, които могат да бъдат образувани по искане на предприятието.

От акта за преюдициално запитване се установява, че този въпрос е възникнал поради особеностите на разглежданото по спора общо производство по несъстоятелност, а именно предвиденото в Закона за несъстоятелността производство за предпазен конкордат с оглед на продължаването на дейността, което се образува от компетентния съд по искане на заинтересованото предприятие.

Всъщност, ако бъде възприето тълкуване, съгласно което понятието „общо производство по несъстоятелност“ се отнася единствено до производствата, образувани служебно от компетентния съд, предпазният конкордат с оглед на продължаването на дейността няма да попадне в обхвата на това понятие и следователно член 1, параграфи 6 и 7 от Регламент № 800/2008 няма да бъде приложим към случая на Nerea.

В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 1, параграф 6, буква в) от Регламент № 800/2008 последният не се прилага за помощи на предприятия в затруднение. В съображение 15 от посочения регламент се уточнява, че помощи, предоставени на предприятия в затруднение, следва да бъдат преценявани съгласно Насоките, за да се избегне възможността последните да не бъдат спазени.

25	Член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008 предвижда, че малко и средно предприятие (наричано по-нататък „МСП“) трябва да се счита за предприятие в затруднение, когато то отговаря на критериите по националното право за прилагане на общо производство по несъстоятелност.

26	Така тази разпоредба препраща към националното право, доколкото се отнася до определянето на критериите за прилагане на общо производство по несъстоятелност по отношение на МСП.

От значение е обаче да се посочи, че нито в тази разпоредба, нито в която и да е друга разпоредба от Регламент № 800/2008 не се прави разграничение между различните производства по несъстоятелност, които съществуват в различните национални законодателства, в зависимост от това дали тези производства са образувани от административните и съдебните органи на държавите членки, или по искане на предприятието.

Така, макар да е вярно, че член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008 се позовава на „критериите […] за прилагане“ на общо производство по несъстоятелност, тази разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че се отнася единствено до служебно образуваните производства срещу предприятията, а не и до производствата, образувани по искане на последните.

Следователно член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „общо производство по несъстоятелност“ обхваща всички предвидени в националното право производства по несъстоятелност на предприятията, независимо дали са образувани служебно от националните административни или съдебни органи, или по искане на съответното предприятие.

По втория въпрос

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че наличието на условията за откриване на общо производство по несъстоятелност срещу дадено предприятие е пречка да му бъде предоставена държавна помощ съгласно посочения регламент или налага отмяната на помощта, ако вече е била предоставена, или обратно на това, в това отношение е необходимо затруднението на предприятието да бъде конкретно установено.

Във връзка с това трябва да се напомни, че по силата на член 1, параграф 6, буква в) от Регламент № 800/2008 от неговото приложно поле се изключват помощите на предприятия в затруднение, тоест по-специално на предприятия, които съгласно член 1, параграф 7, буква в) от този регламент отговарят на критериите по националното право за прилагане на общо производство по несъстоятелност.

32	При все това съгласно съображение 36 от Регламент № 800/2008 помощта, спадаща към член 107, параграф 1 ДФЕС, следва да се приема за предоставена в момента, когато законовото право за нейното получаване е предоставено на получателя съгласно приложимото национално законодателство.

Следователно, както по същество е посочил генералният адвокат в точка 71 от заключението си, обстоятелството, че поискалото помощ предприятие отговаря на условията за отпускането ѝ съгласно Регламент № 800/2008, следва да се преценява именно към този момент (вж. в този смисъл решение от 21 март 2013 г., Magdeburger Mühlenwerke, C‑129/12, EU:C:2013:200, т. 40).

По-нататък следва да се напомни, че съгласно съображение 15 от Регламент № 800/2008 определението за предприятие в затруднение следва да се опрости в сравнение с определението, което се използва в Насоките, с оглед намаляване на административната тежест на държавите членки при предоставяне на МСП на помощи, обхванати от посочения регламент. В резултат от това член 1, параграф 7 от Регламент № 800/2008 се ограничава до това да възпроизведе елементите на понятието за предприятие в затруднение, посочени в точка 10 от Насоките, без да възпроизвежда елементите, посочени в точка 11 от тях.

При все това изискването при предоставянето на държавна помощ на предприятие в приложение на Регламент № 800/2008 компетентните органи на държавите членки сами да преценят конкретно дали предприятието е в затруднение в момента, в който проверяват дали то отговаря на условията за получаване на помощта, би било в противоречие с посочената цел за опростяване.

Впрочем член 1, параграф 7, буква в) от посочения регламент не предвижда задължение за тези органи да извършат самостоятелна преценка на конкретното положение на предприятието, а само да следят в приложение на посочения регламент да не предоставят помощ на предприятие, което отговаря на критериите за прилагане на общо производство по несъстоятелност.

От това следва, че предприятие като Nerea, което към датата на отпускане на помощта не е отговаряло на критериите по националното право за прилагане на общо производство по несъстоятелност, което трябва да бъде установено от запитващата юрисдикция, не може да се счита за предприятие в затруднение по член 1, параграф 6 от Регламент № 800/2008.

От това следва също така, че помощ, която е предоставена на предприятие при спазване на Регламент № 800/2008, и по-специално на установеното в член 1, параграф 6 от този регламент отрицателно условие, не може да бъде отменена само на основание че след датата на предоставяне на помощта по отношение на това предприятие е приложено общо производство по несъстоятелност.

Следователно член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че наличието на критериите по националното право за прилагане на общо производство по несъстоятелност по отношение на дадено предприятие, което обстоятелство трябва да бъде установено от запитващата юрисдикция, е пречка на предприятието да бъде предоставена държавна помощ съгласно посочения регламент, а ако такава помощ вече му е била предоставена, е достатъчно условие, за да се установи, че помощта не е следвало да се предоставя съгласно посочения регламент, при условие че тези критерии са били изпълнени към датата на нейното предоставяне. Помощ, предоставена на предприятие при спазване на Регламент № 800/2008, и по-специално на член 1, параграф 6, не може обаче да бъде отменена само на основание че след датата на предоставянето ѝ е приложено общо производство по несъстоятелност по отношение на предприятието.

По съдебните разноски

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 1, параграф 7, буква в) от Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 година относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове [107 и 108 ДФЕС] (Общ регламент за групово освобождаване) трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „общо производство по несъстоятелност“ обхваща всички предвидени в националното право производства по несъстоятелност на предприятията, независимо дали са образувани служебно от националните административни или съдебни органи, или по искане на съответното предприятие.

Член 1, параграф 7, буква в) от Регламент № 800/2008 трябва да се тълкува в смисъл, че наличието на критериите по националното право за прилагане на общо производство по несъстоятелност по отношение на дадено предприятие, което обстоятелство трябва да бъде установено от запитващата юрисдикция, е пречка на предприятието да бъде предоставена държавна помощ съгласно посочения регламент, а ако такава помощ вече му е била предоставена, е достатъчно условие, за да се установи, че помощта не е следвало да се предоставя съгласно същия регламент, при условие че тези критерии са били изпълнени към датата на нейното предоставяне. Помощ, предоставена на предприятие при спазване на Регламент № 800/2008, и по-специално на член 1, параграф 6, не може обаче да бъде отменена само на основание че след датата на предоставянето ѝ е приложено общо производство по несъстоятелност по отношение на предприятието.

Подписи

( *1 ) Език на производството: италиански.