(1)

Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация от 1958 г. е договор, управляван от Световната организация за интелектуална собственост (СОИС). Тя е отворена за страните по Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. По спогодбата има 28 договарящи страни, включително седем държави — членки на Съюза (България, Чешката република, Франция, Италия, Унгария, Португалия и Словакия).

(2)

Международната система на Лисабонската спогодба понастоящем се преразглежда с оглед на нейното подобряване, за да бъдат привлечени повече страни по нея, като в същото време бъдат съхранени принципите и целите ѝ. Въз основа на напредъка, постигнат от работната група, която направи основно предложение за преразглеждане през октомври 2014 г., от 11 до 21 май 2015 г. в Женева се проведе дипломатическа конференция по приемането на преразгледана Лисабонска спогодба („преразгледана Лисабонска спогодба“) за наименованията за произход и географските указания.

(3)

Като се има предвид ключовата роля, която защитата на интелектуалната собственост, и по-специално защитата на наименованията за произход и географските указания, играе в международната търговия, преразгледаната Лисабонска спогодба попада в обхвата на общата търговска политика на Съюза. Преразгледаната Лисабонска спогодба се отнася конкретно до международната търговия, в смисъл че основното ѝ предназначение е да насърчава и улеснява тази търговия и че има преки и непосредствени последици за нея (1). Общата търговска политика попада в обхвата на изключителната компетентност на Съюза в съответствие с член 3, параграф 1, буква д) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Вследствие на това преговорите по преразгледаната Лисабонска спогодба попадат в обхвата на изключителната компетентност на Съюза.

(4)

В съответствие с член 207, параграф 3 и член 218, параграф 3 от ДФЕС Комисията е преговарящ от страна на Съюза в областта на изключителната компетентност на Съюза (2),