(1)

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (наричана по-нататък „Конвенцията“) беше сключена от Съюза с Решение (ЕС) 2023/1075 на Съвета (1) по отношение на институциите и публичната администрация на Съюза, и с Решение (ЕС) 2023/1076 на Съвета (2) — по отношение на въпросите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, правото на убежище и забраната за връщане, и влезе в сила за Съюза на 1 октомври 2023 г. Понастоящем има 39 страни по Конвенцията, в това число Съюзът и 22 държави членки.

(2)

Комитетът на министрите на Съвета на Европа (наричан по-нататък „Комитетът на министрите“) е органът за вземане на решения на Съвета на Европа. Всеки от 46-те члена на Съвета на Европа има право на един представител в Комитета на министрите, а всеки представител има право на един глас. Всички държави членки, са членове на Съвета на Европа и следователно са представени в Комитета на министрите.

(3)

Съгласно член 76, параграф 1 от Конвенцията Комитетът на министрите, след като се консултира със страните по Конвенцията и получи единодушното им съгласие, може да реши да покани държава, която не е членка на Съвета на Европа, да се присъедини към Конвенцията. За такова решение се изисква мнозинство от две трети в Комитета на министрите и единодушие на представителите на страните по Конвенцията, имащи право да заседават в Комитета на министрите.

(4)

На 22 април 2020 г. Комитетът на министрите взе решение да покани Казахстан да се присъедини към Конвенцията. Съгласно това решение поканата бе валидна за срок от пет години от приемането му, тоест до 23 април 2025 г.

(5)

С писмо от 3 април 2025 г. Казахстан поиска удължаване с две години на срока за присъединяването си към Конвенцията, тоест до 23 април 2027 г., за да може да приключи вътрешните си процедури.

(6)

Очаква се на заседанието си през септември 2025 г. Комитетът на министрите да приеме решение, с което на Казахстан да се предостави двугодишно удължаване на срока за присъединяване към Конвенцията.

(7)

Целесъобразно е да се определи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Комитета на министрите, по отношение на удължаването на срока за присъединяване на Казахстан към Конвенцията може да има правни последици за Съюза. Последицата от удължаването би представлявало подновяване на изтеклата покана за присъединяване към Конвенцията, отправена към Казахстан, и следователно може да доведе до установяване на договорни отношения между Съюза и Казахстан в рамките на Конвенцията. Решението може също така да повлияе на начина, по който се вземат решенията в рамките на Комитета на страните по Конвенцията.

(8)

Присъединяването на Казахстан към Конвенцията ще бъде от полза за Съюза, тъй като чрез него амбициозните стандарти на Конвенцията ще обхванат и тази държава. Поради това позицията на Съюза следва да бъде да се предостави удължаване с две години на срока за присъединяване на Казахстан към Конвенцията, за да може той да приключи вътрешните си процедури.

(9)

Тъй като Съюзът не е член на Съвета на Европа, но всички негови държави членки са членове и на Съвета на Европа, позицията на Съюза трябва да бъде изразена от държавите членки, действащи съвместно,