<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑392/16</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016CJ0392</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:519">EU:C:2017:519</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20170706">6.7.2017 г.</DATE> — ДЕЛО C 392/16</P><P>MARCU</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (девети състав)</P><P><DATE ISO="20170706">6 юли 2017 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: румънски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Данък върху добавената стойност (ДДС)</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2006/112/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Член 199, параграф 1, буква в)</KEYWORD><KEYWORD>Липса на регистрация за целите на ДДС</KEYWORD><KEYWORD>Обратно начисляване</KEYWORD><KEYWORD>Хипотетичен характер на преюдициалния въпрос</KEYWORD><KEYWORD>Недопустимост на преюдициалното запитване</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑392/16</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel Bucureşti (Апелативен съд Букурещ, Румъния) с акт от <DATE ISO="20160425">25 април 2016 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20160713">13 юли 2016 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Dumitru Marcu</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>cрещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Agenţia Naţională de Administrare Fiscală (ANAF),</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice București,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (девети състав),</P><P>състоящ се от: E. Juhász, председател на състава, C. Vajda и C. Lycourgos (докладчик), съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Bobek,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за румънското правителство, от R.-H. Radu, L. Liţu и C.M. Florescu, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и L. Radu Bouyon, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Решение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19770517">17 май 1977 година</DATE> относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1977">ОВ L 145, 1977 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 347, 2006, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="323" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="2015">OB L 323, 2015 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>), по-специално до тълкуването на техните разпоредби относно условията за прилагане на механизма за обратно начисляване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на правен спор между г‑н Marcu Dumitru и Agenţia Naţională de Administrare Fiscală (ANAF) — Direcția Generală regională a finanțelor publice București (Национална агенция на данъчната администрация (ANAF) — Генерална регионална дирекция на публичните финанси, Букурещ, Румъния, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>данъчната администрация<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) по повод на искане за отмяна на решението на последната, с което на жалбоподателя се разпорежда да плати с обратна сила данъка върху добавената стойност (ДДС) за сделки с недвижими имоти и с което се отхвърля прилагането на механизма за обратно начисляване.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Правна уредба</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 2 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="157" PAGE.FIRST="203" DATE.PUB="2005">ОВ L 157, 2005 г., стр. 203</REF.DOC.OJ>) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>От датата на присъединяване, разпоредбите на Учредителните договори и актовете, които са приети от институциите и от Европейската централна банка преди присъединяването, са задължителни за България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в тези договори и в настоящия акт<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2006/112</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Данъчнозадължено лице<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.</ALINEA><ALINEA>Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>. Експлоатацията на материална [или] нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 12 от посочената директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="012.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки могат да считат за данъчнозадължено лице всеки, който инцидентно извършва някаква сделка, свързана с дейностите, посочени в член 9, параграф 1, втора алинея, и по-специално някоя от следните сделки:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>доставка на сгради или на части от сгради и прилежащата им земя, когато е извършена преди първото обитаване;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="3"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>доставка на земя за строеж.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="012.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>За целите на параграф 1, буква а), <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>сграда<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> означава всяка конструкция, фиксирана към или в земята.</ALINEA><ALINEA>Държавите членки могат да предвидят подробни правила за прилагането на критерия, посочен в параграф 1, буква а) за преобразуването на сгради и могат да определят какво се разбира под израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>прилежащата земя на дадена сграда<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="012.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>За целите на параграф 1, буква б) <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>земя за строеж<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> означава всяка необлагородена или облагородена земя, определена като такава от държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 135, параграф 1 от посочената директива гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Държавите членки освобождават следните сделки:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>й)</NO.P><TXT>доставката на сгради или части от сгради, както и на земята, която заемат, с изключение на доставката, посочена в член 12, параграф 1, буква а);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>к)</NO.P><TXT>доставката на незастроена земя с изключение доставката на земя за строеж, както е посочено в член 12, параграф 1, буква б);</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Съгласно член 137, параграф 1 от Директива 2006/112:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Държавите членки могат да позволят на данъчнозадължените лица право на избор за данъчно облагане на следните сделки:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>доставка на сграда или на части от нея и прилежащата ѝ земя, различна от доставката, посочена в член 12, параграф 1, буква а);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>доставката на незастроена земя с изключение доставката на земя за строеж, както е посочено в член 12, параграф 1, буква б);</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 193 от Директива 2006/112 гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки и услуги, освен когато е платим от друго лице в случаите, посочени в членове 194—199 и член 202<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 199, параграф 1 от посочената директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Държавите членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е данъчнозадълженото лице, за което е направена някоя от следните доставки:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>доставката на недвижими вещи, както е посочено в член 135, параграф 1, букви й) и к), когато доставчикът е избрал възможността за данъчно облагане на доставката в съответствие с член 137;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 395, параграф 1 от посочената директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Съветът, действащ с единодушие по предложение на Комисията, може да упълномощи всяка държава членка да въведе специални мерки за дерогация от разпоредбите на настоящата директива, за да се опрости процедурата за събиране на ДДС или за избягване на определени форми на избягване и неплащане на данъци.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 411 от същата директива гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="411.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Директива 67/227/ЕИО и [Шеста директива] 77/388/ЕИО се отменят, без да се засягат задълженията на държавите членки относно сроковете, изброени в приложение ХI, част Б, за транспонирането в националното право и прилагането на тази директиви.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="411.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Позоваването на отменените директиви се счита за позоваване на настоящата директива и се чете съобразно таблицата на съответствието в приложение ХII<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 413 от Директива 2006/112 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Настоящата директива влиза в сила на <DATE ISO="20070101">1 януари 2007 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Румънското право</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Закон № 571/2003 за Данъчния кодекс</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 127 от Закон № 571/2003 за Данъчния кодекс (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Данъчният кодекс<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Данъчнозадължени лица и икономическа дейност</P></TI></TITLE><PARAG IDENTIFIER="127.001"><NO.PARAG>1)</NO.PARAG><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Данъчнозадължено лице<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, посочена в параграф 2, на някое място, независимо от целите и резултатите от тази дейност.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="5"?><PARAG IDENTIFIER="127.002"><NO.PARAG>2)</NO.PARAG><ALINEA>По смисъла на настоящата глава икономическите дейности обхващат дейностите на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните и приравнените на тях професии. Икономическа дейност е и използването на материална или нематериална вещ, с цел редовното получаване на доходи от нея<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></PARAG></GR.SEQ></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 160 от Данъчния кодекс, в действащата през 2007 г. редакция, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Мерки за опростяване</P></TI></TITLE><PARAG IDENTIFIER="160.001"><NO.PARAG>1)</NO.PARAG><ALINEA>Доставчиците и приобретателите на стоките или услугите по параграф 2 са длъжни да прилагат мерките за опростяване, предвидени в настоящия член. Задължително условие за прилагането на тези мерки е както доставчикът, така и приобретателят да са регистрирани за целите на ДДС съгласно член 153.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="160.002"><NO.PARAG>2)</NO.PARAG><ALINEA><P>Мерките за опростяване се прилагат спрямо следните стоки и услуги:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>сградите и частите от сгради, както и всички видове земи, за доставката на които се прилага режимът на облагане;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="060.003"><NO.PARAG>3)</NO.PARAG><ALINEA>Доставчиците са длъжни да посочват израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>обратно начисляване<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> в издаваните фактури за доставките на стоките по параграф 2, без да посочват съответния данък за тях. Приобретателите посочват съответния данък върху издадените от доставчика фактури, в които посочват както размера на събрания данък, така и размера на подлежащия на приспадане данък в декларацията за ДДС. Не се плаща ДДС между доставчика и приобретателя по сделки, спрямо които се прилагат мерки за опростяване.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="160.005"><NO.PARAG>5)</NO.PARAG><ALINEA>Прилагането на разпоредбите в настоящия член е задължение на доставчика и на приобретателя. В случай че доставчикът не е отбелязал <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>обратно начисляване<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> в издадените фактури за стоките или услугите, които попадат в обхвата на параграф 2, получателят е длъжен да приложи обратно начисляване, да не заплаща ДДС на доставчика, да отбележи самият той <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>обратно начисляване<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> във фактурата и да изпълни задълженията по параграф 3<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></PARAG></GR.SEQ></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Решение № 44/2004 на правителството за установяване на реда и условията на прилагане на Данъчния кодекс</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Точка 62, параграф 2 от Решение № 44/2004 на правителството за установяване на реда и условията на прилагане на Данъчния кодекс в изменената през 2007 г. редакция предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>Когато данъчнозадълженото лице достигне или надхвърли прага за освобождаване и не е поискало да бъде регистрирано по член 153 от Данъчния кодекс, компетентните данъчни органи действат по следния начин:</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>когато установят неспазване на законовите разпоредби, преди данъчнозадълженото лице да бъде регистрирано за целите на ДДС съгласно член 153 от Данъчния кодекс, компетентните данъчни органи му разпореждат да плати данъка в размер, който то би дължало, ако беше регистрирано за целите на ДДС по общия ред съгласно член 153 от Данъчния кодекс, за периода от датата, на която съответно лице е щяло да бъде регистрирано за целите на ДДС,<?PAGE NO="6"?> ако беше поискало това в предвидения по закон срок, и датата, на която е установено неспазването законовите разпоредби. Освен това контролните органи служебно регистрират лицето за целите на ДДС съгласно член 153, параграф 7 от Данъчния кодекс.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Точка 82 от действащата през 2007 г. редакция на посочените подробни правила гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Предвиденото в член 160, параграф 1 от Данъчния кодекс задължително условие за прилагането на мерките за опростяване, т.е. обратно начисляване, е както доставчикът, така и приобретателят да са регистрирани за целите на ДДС съгласно член 153 от Данъчния кодекс и съответната сделка да е облагаема. […]</P><P>[…]</P><NP><NO.P>9)</NO.P><TXT>Данъчните органи налагат наказания на доставчиците и приобретателите за неспазването на предвидените в закона мерки за опростяване и ги задължават да коригират сделките и да приложат обратното начисляване съгласно разпоредбите на настоящата уредба.</TXT><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</P></NP></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Между август 2005 г. и декември 2009 г. г‑н Marcu сключва в качеството си на продавач — както с физически лица, които не са регистрирани за целите на ДДС, така и с регистрирани за целите на ДДС юридически лица на румънското право — 35 сделки с недвижими имоти с предмет земи и апартаменти, които са част от неговото лично имущество. За посочените сделки той не е събирал ДДС, нито го е отчислявал на държавата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция само 7 от посочените 35 сделки с недвижими имоти са релевантни в рамките на делото, с което е сезирана. Става въпрос за седем договора за продажба, сключени между септември 2006 г. и ноември 2007 г. с регистрирани за целите на ДДС юридически лица на румънското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>След проверка, направена през 2010 г., данъчната администрация установява, че по отношение на посочените сделки с недвижими имоти са налице необходимите правни предпоставки, за да бъдат те облагаеми за целите на ДДС, и че г‑н Marcu е имал качеството на данъчнозадължено лице, тъй като е надхвърлил прага за освобождаване и е извършвал икономическа дейност, състояща се в използването на материални и нематериални блага с цел получаване на редовни доходи от тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Във връзка с това на <DATE ISO="20100929">29 септември 2010 г.</DATE> данъчната администрация установява, че не е изпълнено задължението за регистриране за целите на ДДС, което г‑н Marcu е имал в срок от десет дни, след като е надхвърлил прага за освобождаване от ДДС. Освен това тя приема, че г‑н Marcu е придобил качеството данъчнозадължено за целите на ДДС лице, считано от <DATE ISO="20060201">1 февруари 2006 г.</DATE>, и издава данъчнооблагателен акт за дължимия с обратна сила ДДС за всички сделки с недвижими имоти, сключени от него след посочената дата в качеството на продавач.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Г‑н Marcu оспорва законосъобразността на данъчнооблагателния акт пред Agenția Națională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor (Национална агенция на данъчната администрация — генерална дирекция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Жалби<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, Румъния) и иска за сключените през 2006 г. и 2007 г. сделки с регистрирани за целите на ДДС лица да се приложи механизмът на<?PAGE NO="7"?> опростеното облагане, т.е. механизмът за обратно начисляване, който по силата на националното законодателство е бил задължителен тогава за сделките със земи, страни по които са данъчнозадължени лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Според г‑н Marcu, доколкото данъчната администрация е установила с обратна сила качеството му на данъчнозадължено лице, считано от <DATE ISO="20060201">1 февруари 2006 г.</DATE>, тя е трябвало също така да приложи спрямо тези сделки механизма за обратно начисляване. Твърди, че регистрацията за целите на ДДС е формално условие, чиято цел е да се осигури контрол върху прилагането на посочения механизъм, и не трябва да оказва никакво влияние върху признаването на правото на дадено лице спрямо него да се прилага посоченият режим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>L’Agenția Națională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor (Национална агенция на данъчната администрация — генерална дирекция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Жалби<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>) отхвърля доводите на г‑н Marcu във връзка с прилагането с обратна сила на механизма за обратно начисляване, на основание че съгласно националното данъчно законодателство в действащата през 2006 г. и 2007 г. редакция, задължително условие за прилагането на посочения механизъм е както доставчикът, така и приобретателят да са регистрирани за целите на ДДС. По отношение на г‑н Marcu това условие обаче не било изпълнено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>В рамките на съдебното производство, образувано вследствие на решението на Agenția Națională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor (Национална агенция на данъчната администрация — генерална дирекция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Жалби<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>) данъчната администрация поддържа своята позиция, като се основава на същите доводи. Пред запитващата юрисдикция г‑н Marcu изтъква, че следвало да се отправи запитване до Съда по въпроса дали тази позиция е съвместима с правото на Съюза в областта на ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че Съдът е постановил, че регистрацията за целите на ДДС представлява формално изискване, което не може да постави под въпрос правото на приспадане на ДДС, в случай че са изпълнени материалноправните условия за възникването на това право. Според посочената юрисдикция при обстоятелства като в главното производство това поражда въпроса дали наличието на валиден регистрационен номер за целите на ДДС, в момента на доставката на недвижимите вещи, също е формално изискване за целите на прилагане на механизма за обратно начисляване, или то се превръща в изискване по същество, като води по необходимост до неприложимостта на посочения механизъм, независимо че съгласно румънското право прилагането на посочения механизъм е задължително за сделките със земи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>При тези условия Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ) решава да спре делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>При обстоятелства като тези по спора в главното производство, недопустима ли е съгласно [Шеста директива 77/388 и Директива 2006/112] национална правна уредба или данъчна практика, съгласно която по отношение на лице, подложено на проверка и след нея служебно регистрирано за целите на ДДС, не може да се приложи механизмът за обратно начисляване (мерки за опростяване) — който към съответния момент е задължителен за сделките със земи между данъчнозадължени за целите на ДДС лица — на основание че това лице не е поискало и не е получило регистрация за целите на ДДС преди извършването на сделките или към датата на превишаване на тавана?<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По допустимостта на преюдициалното запитване</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали съгласно Шеста директива 77/388 и Директива 2006/112 е недопустима разпоредба на националното право или национална данъчна практика, съгласно която механизмът за обратно начисляване се прилага само при условие че както доставчикът, така и приобретателят на съответната вещ са регистрирани за целите на ДДС в момента на извършване на сделката, като неспазването на посоченото условие има за последица, че съгласно общите правила на системата на ДДС доставчикът дължи посочения данък.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>По отношение на допустимостта на преюдициалното запитване на първо място следва да се установи, че една от разглежданите в главното производство седем сделки с недвижими имоти е договор за продажба, сключен на <DATE ISO="20060913">13 септември 2006 г.</DATE>, т.е. преди присъединяването на Румъния към Европейския съюз, осъществено на <DATE ISO="20070101">1 януари 2007 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Съдът обаче е компетентен да тълкува правото на Съюза единствено що се отнася до прилагането му в нова държава членка от момента на присъединяването ѝ към Съюза (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060110">10 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ynos</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑302/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:9">EU:C:2006:9</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Следователно Съдът не е компетентен да отговори на преюдициалния въпрос в частта относно договора за продажба от <DATE ISO="20060913">13 септември 2006 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>На второ място, следва да се отбележи, че преюдициалният въпрос се отнася както до разпоредбите на Шеста директива 77/388, така и до разпоредбите на Директива 2006/112.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че относимите факти по спора в главното производство са настъпили след <DATE ISO="20070101">1 януари 2007 г.</DATE>, датата, на която съгласно членове 411 и 413 от Директива 2006/112 тя влиза в сила и отменя Шеста директива 77/388. Освен това от член 411, параграф 2 от Директива 2006/112 следва, че от посочената дата позоваванията на Шеста директива 77/388 се считат за позовавания на Директива 2006/112.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Ето защо за разглеждането на преюдициалния въпрос е от значение само анализът на разпоредбите на Директива 2006/112.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>На трето място, следва да се отбележи, че Комисията изразява съмнения във връзка с обстоятелството дали отговорът на преюдициалния въпрос ще е от полза за решаването на спора в главното производство, а следователно и във връзка с допустимостта на преюдициалното запитване. Всъщност не било сигурно, че г‑н Marcu би могъл да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>данъчнозадължено лице<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> по смисъла на член 9 от Директива 2006/112 в качеството си на продавач на земи и апартаменти, които са част от неговото лично имущество. Ако обаче тази квалификация не трябва да се прилага спрямо г‑н Marcu, то според Комисията спорният в главното производство данъчнооблагателен акт следвало да се отмени, без да е необходимо да се поставя въпрос на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>В това отношение е важно е да се припомни, че Съдът не следва да се произнася по тълкуването и приложимостта на национални разпоредби или да установява релевантните за разрешаването на спора по главното производство факти. Всъщност в рамките на разпределянето на правомощията между юрисдикциите на Съюза и националните юрисдикции Съдът трябва да вземе предвид фактическия и правен контекст, въз основа на който е поставен преюдициалният въпрос, така както е очертан с акта за преюдициално запитване (в този смисъл вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130613">13 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Костов</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑62/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:391">EU:C:2013:391</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>При тези обстоятелства, освен факта, че г‑н Marcu, изглежда, не е оспорил квалифицирането си като данъчнозадължено лице в рамките на националното производство, следва да се има предвид и фактът, че в преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция приема, че г‑н Marcu има това качество на основание на разпоредбите на румънското право, с които е транспониран член 9 от Директива 2006/112.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че от тази гледна точка преюдициалното запитване е допустимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>На четвърто и последно място, съгласно постоянната съдебна практика Съдът отхвърля отправеното от национална юрисдикция запитване като недопустимо, когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170302">2 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pérez Retamero</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑97/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:158">EU:C:2017:158</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>В това отношение следва да се посочи, че преюдициалният въпрос се основава на схващането, че предвиденият в Директива 2006/112 механизъм за обратно начисляване може да се прилага към сделки като посочените в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>От предоставените на Съда материали по преписката обаче не е видно, че на основание член 395 от Директива 2006/112 на Румъния е било предоставено правото да прилага механизма за обратно начисляване в случаи, които не са изрично предвидени в посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Ето защо е необходимо да се разгледа въпросът дали спрямо спорните в главното производство сделки с недвижими имоти може да се прилага механизмът за обратно начисляване на основание член 199, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Член 199 от Директива 2006/112 представлява изключение от установения в член 193 от посочената директива принцип, съгласно който ДДС е платим от всяко данъчнозадължено лице, извършващо облагаеми доставки на стоки или услуги. Посоченият член 199 всъщност позволява на държавите членки в случаите, посочени в параграф 1, букви a)—ж) от него, да прибягват към механизма за обратно начисляване, по силата на който лицето — платец на ДДС, е данъчнозадълженото лице, получател по облагаемата с ДДС сделка (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130613">13 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Promociones y Construcciones BJ 200</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑125/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:392">EU:C:2013:392</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Така по силата на член 199, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 държавите членки могат да предвидят, че лицето — платец на ДДС, е данъчнозадълженото лице, за което е направена доставката на недвижими вещи по смисъла на член 135, параграф 1, букви й) и к) от посочената директива, когато доставчикът е избрал възможността за данъчно облагане на доставката в съответствие с член 137 от Директивата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Следва да се посочи, че съгласно член 135, параграф 1, букви й) и к) от Директива 2006/112 държавите членки са длъжни да освободят доставката на сгради или части от сгради, както и на прилежаща им земя, с изключение на доставките по член 12, параграф 1, буква а) от Директивата, както и доставката на незастроена земя с изключение на доставката на земя за строеж по член 12, параграф 1, буква б) от посочената директива. Посоченият член 12, параграф 1, букви а) и б), към който препраща член 135, параграф 1, букви й) и к) от Директива 2006/112, се отнася до доставката на сгради или на части от сгради и прилежащата им земя, извършена преди първото обитаване, както и до доставката на земя за строеж.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Ето защо от посочените разпоредби, разглеждани във връзка една с друга, следва, че от една страна, доставката на сграда или част от сграда и прилежащата земя, различна от извършената преди първото ѝ обитаване, както и, от друга страна, доставката на незастроени недвижими имоти, различни от земите за строеж, по правило трябва да са освободени от ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Член 137 от Директива 2006/112 позволява на държавите членки обаче да предоставят на данъчнозадължените лица право на избор за данъчно облагане на определени сделки, сред които са сделките по член 135, параграф 1, букви й) и к) от Директивата, т.е. посочените в предходната точка сделки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Само когато съответната държава членка е избрала да предостави на данъчнозадължените лица правото на избор по член 137 от Директива 2006/112 и само когато данъчнозадължените лица са упражнили това право на избор спрямо сделките по член 135, параграф 1, букви й) и к) от Директивата, към посочените сделки може да се приложи механизмът за обратно начисляване на основание член 199, параграф 1, буква в) от посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че в преюдициалното запитване не се посочва точното естество на разглежданите в главното производство недвижими имоти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>При все това, ако се приеме на първо място, че разглежданите в главното производство сделки се отнасят до недвижими имоти по смисъла на член 135, параграф 1, букви й) и к) от Директива 2006/112, необходимо е освен това Румъния да е предвидила в законодателството си установената в член 137 от Директивата възможност да предостави на данъчнозадължените лица правото на избор за данъчното облагане на доставките на такива недвижими имоти. Не се установява обаче от акта за преюдициално запитване да следва, че Румъния е приложила тази възможност в своето законодателство — като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>В това отношение, дори да се приеме, че посочената възможност съществува в румънското право, от преюдициалното запитване ясно следва, че г‑н Marcu не е избрал облагането на разглежданите в главното производство сделки, тъй като той първоначално не е бил регистриран за целите на ДДС, а след това, когато данъчната администрация приема служебно, че той е данъчнозадължено лице и му е издаден данъчнооблагателен акт за въпросните сделки, той е оспорил законосъобразността на този акт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Следователно, макар разглежданите в главното производство сделки, или някои от тях, да се отнасят до недвижими имоти по смисъла на член 135, параграф 1, букви й) и к) от Директива 2006/112, след като Румъния не е приложила предвидената в член 137, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2006/112 възможност да предостави на данъчнозадължените лица правото на избор за данъчно облагане на посочените сделки или г‑н Marcu не е поискал изрично съгласно член 137 от Директивата спрямо посочените сделки да се прилага ДДС, условията за прилагане на член 199, параграф 1, буква в) от Директивата не са изпълнени и поради това предвиденият в Директивата механизъм за обратно начисляване не може да се прилага.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>На второ място, ако се приеме, че разглежданите в главното производство сделки се отнасят до недвижими имоти по смисъла на член 12, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2006/112, механизмът за обратно начисляване пак не може да се прилага спрямо посочените сделки, тъй като те не са сред изрично посочените в член 199, параграф 1, букви а)—ж) от Директива 2006/112.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Предвид изложеното следва да се отбележи, че от анализа на разпоредбите на Директива 2006/112 следва, че предвиденият в нея механизъм за обратно начисляване не може да се приложи към разглежданите в главното производство сделки. Следователно преюдициалният<?PAGE NO="11"?> въпрос, които се отнася до реда и условията на прилагане на посочения механизъм, има хипотетичен характер и неговият отговор не е необходим за решаване на главния спор. Ето защо този въпрос е недопустим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>По изложените съображения следва да се установи, че настоящото преюдициално запитване е недопустимо.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По съдебните разноски</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Преюдициалното запитване, отправено от Curtea de Apel Bucureşti (Апелативен съд Букурещ), е недопустимо.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>