<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-477/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CJ0477</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:60">EU:C:2019:60</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>12</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>12</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20190124">24.1.2019 г.</DATE> — Дело C‑477/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">Баландин и др.</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20190124">24 януари 2019 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: нидерландски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Социално осигуряване</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 1231/2010</KEYWORD><KEYWORD>Приложимо законодателство</KEYWORD><KEYWORD>Удостоверение A 1</KEYWORD><KEYWORD>Член 1</KEYWORD><KEYWORD>Разширяване на правото на ползване на удостоверение A 1 по отношение на лицата, които пребивават законно на територията на държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Законно пребиваване</KEYWORD><KEYWORD>Понятие</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑477/17</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Centrale Raad van Beroep (Апелативен съд по дела в областта на социалната сигурност и публичната служба, Нидерландия) с акт от <DATE ISO="20170804">4 август 2017 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20170808">8 август 2017 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Raad van bestuur van de Sociale Verzekeringsbank</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Д. Баландин,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">И. Лукашенко,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Holiday on Ice Services BV,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (първи състав),</P><P>състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, заместник-председател на Съда, изпълняващ функцията на председател на първи състав, J.‑C. Bonichot, E. Regan (докладчик), C. G. Fernlund и S. Rodin, съдии,</P><P>генерален адвокат: N. Wahl,</P><P>секретар: M. Ferreira, главен администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20180704">4 юли 2018 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Raad van bestuur van de Sociale Verzekeringsbank, от H. van der Most, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за Holiday on Ice Services BV, И. Лукашенко и Д. Баландин, от F. J. Webbink, advocaat,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за нидерландското правителство, от M. Noort, M. Bulterman и J. Langer, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и J. Pavliš, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за френското правителство, от D. Colas и C. David, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от M. van Beek и D. Martin, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20180927">27 септември 2018 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1 от Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20101124">24 ноември 2010 г.</DATE> за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="344" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2010">ОВ L 344, 2010 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на съдебен спор между Raad van bestuur van de Sociale Verzekeringsbank (Управителен съвет на банката за социално осигуряване, Нидерландия, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Svb<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) и Д. Баландин и И. Лукашенко, както и Holiday on Ice Services BV, по-рано Stage Entertainment Touring Services BV (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>HOI<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), във връзка с отказа на Svb да издаде на г‑н Баландин и на г‑н Лукашенко, в качеството им на граждани на трети страни, които са наети от HOI, удостоверение на основание член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090916">16 септември 2009 година</DATE> за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="284" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 284, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>удостоверение A 1<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 1231/2010</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображения 6—8, 10 и 11 от Регламент № 1231/2010 гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>(6)</NO.P><TXT>Регламент (ЕО) № 883/2004 [на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> за координация на системите за социална сигурност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="166" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 166, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ> и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="200" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 200, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5 том 7, стр. 82)] и Регламент [№ 987/2009] значително актуализират и опростяват правилата за координация както по отношение на осигурените лица, така и на институциите за социална сигурност. При последните актуализираните правила за координация целят да се ускори и улесни обработката на данните, свързани с правата на обезщетение на осигурените лица, и да се съкратят съответните административни разходи.</TXT></NP></CONSID><?PAGE NO="3"?><CONSID><NP><NO.P>(7)</NO.P><TXT>Насърчаването на високо равнище на социална закрила и повишаването на стандарта и качеството на живот в държавите членки са цели на Съюза.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(8)</NO.P><TXT>За да се избегне положение, при което се налага работодателите и националните органи за социална сигурност да разрешават сложни правни и административни ситуации, засягащи само ограничен кръг лица, е важно да се използват пълноценно всички предимства на актуализирането и опростяването в областта на социалната сигурност, като се прилага единен правен инструмент за координиране, съчетаващ Регламент [№ 883/2004] и Регламент [№ 987/2009].</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(10)</NO.P><TXT>Прилагането на Регламент [№ 883/2004] и Регламент [№ 987/2009] по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание на тяхното гражданство, не трябва да им предоставя право на влизане, престой или пребиваване в дадена държава членка, нито на достъп до нейния пазар на труда. Ето защо прилагането на Регламент [№ 883/2004] и Регламент [№ 987/2009]не следва да засяга правото на държавите членки да отказват издаването, да отнемат или да отказват подновяването на разрешение за влизане, престой, пребиваване или работа в съответната държава членка в съответствие с правото на Съюза.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(11)</NO.P><TXT>По силата на настоящия регламент Регламент [№ 883/2004] и Регламент [№ 987/2009] следва да са приложими, само ако заинтересованото лице вече пребивава законно на територията на държава членка. Следователно законното пребиваване следва да е предварително условие за прилагането на тези регламенти<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 1 от този регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Регламент [№ 883/2004] и Регламент [№ 987/2009] се прилагат по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство, както и по отношение на членовете на техните семейства и наследниците им, при условие че същите пребивават законно на територията на дадена държава членка и не се намират в ситуация, която се ограничава във всяко едно отношение само в рамките на една-единствена държава членка<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 883/2004</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Съгласно член 1, букви й) и к) от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20120522">22 май 2012 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="149" PAGE.FIRST="4" DATE.PUB="2012">ОВ L 149, 2012 г., стр. 4</REF.DOC.OJ>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Регламент № 883/2004<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>За целите на настоящия регламент:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>й)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> означава мястото, където лицето обичайно пребивава;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>к)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>престой<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> означава временно пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 13, параграф 1 от този регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки, е подчинено:</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>на законодателството на държавата членка на пребиваване, ако то осъществява значителна част от дейността си в тази държава членка; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>ако не осъществява значителна част от дейността си в държавата членка на пребиваване:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>на законодателството на държавата членка, в която се намира седалището или мястото на дейност на предприятието или работодателя, ако лицето е наето от едно предприятие или работодател; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>на законодателството на държавата членка, в която се намира седалището или мястото на дейност на предприятията или работодателите, ако лицето е наето от две или повече предприятия или работодатели, чието седалище или място на дейност се намира само в една държава членка; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>iii)</NO.P><TXT>на законодателството на държавата членка, в която се намира седалището или мястото на дейност на предприятието или работодателя, различна от държавата членка на пребиваване, ако лицето е наето от две или повече предприятия или работодатели, чието седалище или място на дейност се намира в две държави членки, една от които е държавата членка на пребиваване; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>iv)</NO.P><TXT>на законодателството на държавата членка на пребиваване, ако лицето е наето от две или повече предприятия или работодатели, на поне двама от които седалището или мястото на дейност се намира в други държави членки, различни от държавата членка на пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 987/2009</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 16, параграфи 1 и 2 от Регламент № 987/2009 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="016.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Лице, което упражнява дейности в две или повече държави членки, уведомява за това институцията, определена от компетентния орган на държавата членка по пребиваване.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="016.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Определената институция по мястото на пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид член 13 от регламент [№ 883/2004] и член 14 от [настоящия] регламент. Това първоначално определяне е временно. Институцията уведомява определените институции на всяка държава членка, в която се извършва дейност, за временното определяне<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 19, параграф 2 от този регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>По искане на съответното лице или на работодателя компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо по силата на дял II от регламент [№ 883/2004], предоставя атестация, че такова законодателство е приложимо и, където е уместно, посочва до коя дата и при какви условия<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2011/98</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 2 от Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20111213">13 декември 2011 година</DATE> относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="343" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">ОВ L 343,.2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) предвижда под заглавие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>работник от трета държава<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> означава гражданин на трета държава, който е приет на територията на държава членка и който пребивава законно и му е разрешено да работи в рамките на възмездно правоотношение в тази държава членка, в съответствие с националното право или практика;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 3 от тази директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Приложно поле<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящата директива се прилага за:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>граждани на трети държави, които са приети в държава членка за цели, различни от работа, в съответствие с правото на Съюза или националното право и на които е разрешено да работят, и които притежават разрешение за пребиваване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002 [на Съвета от <DATE ISO="20020613">13 юни 2002 година</DATE> относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни] (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="157" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2002">ОВ L 157, 2002 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 242)]; както и,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>граждани на трети държави, които са приети в държава членка с цел работа в съответствие с правото на Съюза или националното право.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящата директива не се прилага за граждани на трети държави:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>и)</NO.P><TXT>които са дългосрочно пребиваващи в съответствие с Директива 2003/109/ЕО [на Съвета от <DATE ISO="20031125">25 ноември 2003 година</DATE> относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="016" PAGE.FIRST="44" DATE.PUB="2004">ОВ L 16, 2004 г., стр. 44</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225)]</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки могат да решат, че глава II не се прилага за граждани на трети държави, които са получили разрешение за работа на територията на държава членка за срок, който не надвишава шест месеца […]</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Съгласно член 12 от посочената директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Право на равно третиране<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="012.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Работници от трети държави по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) се ползват от право на равно третиране с гражданите на държавата членка, в която пребивават, по отношение на:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>e)</NO.P><TXT>клоновете на социалната сигурност, определени в Регламент (ЕО) № 883/2004;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="012.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Държавите членки могат да ограничат равното третиране:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>като ограничат правата на работници от трети държави съгласно параграф 1, буква д), но не ограничават такива права за онези работници от трети държави, които са трудово заети или са били трудово заети за минимален срок от шест месеца и са регистрирани като безработни.</TXT><P>Освен това държавите членки могат да решат, че параграф 1, буква д) във връзка със семейните обезщетения не се прилага за граждани на трети държави, получили разрешение за работа в държава членка за срок до шест месеца, за граждани на трети държави, приети с цел обучение, и за граждани на трети държави, на които се разрешава да работят въз основа на виза;</P></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]“.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Нидерландското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Les beleidsregels van de Svb met betrekking tot de onderdanen van landen buiten de Europese Unie (SB2124) [Административни правила на Svb относно гражданите на страни, които не са членки на Европейския съюз (SB2124)] имат следния текст:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Персоналният обхват на Регламент [№ 883/2004] принципно е ограничен до граждани на държави — членки на Европейския съюз, на страни от [Европейското икономическо пространство (ЕИП)] и на Швейцарската конфедерация. Граждани на трети държави са обхванати от персоналния обхват на този регламент само в случай че им е предоставен статут на бежанци или в качеството им на членове на семейството или наследници. Регламентът обаче определя, че Регламент [№ 1231/2010] се прилага по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от този регламент единствено на основание тяхното гражданство, при условие че същите пребивават законно на територията на дадена държава членка и се движат законно в рамките на Съюза.</P><P>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>законно пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> не е дефинирано в Регламент [№ 1231/2010]. SVB приема, че е налице законно пребиваване в Нидерландия, ако това пребиваване е законно по смисъла на член 8 от [Vreemdelingenwet 2000 (Закон за чужденците от 2000 г.)]; SVB обаче не приема, че е налице законно пребиваване, ако чужденецът пребивава в Нидерландия в очакване на решение по неговото заявление за първоначално приемане.</P><P>От заглавието, съображенията и разпоредбите на Регламент [№ 1231/2010] обаче произтича, че гражданите на трети страни трябва също като гражданите на Съюза да отговарят на критерия за критерия за преместване на мястото на пребиваване, така както той е определен в<?PAGE NO="7"?> [beleidsregels van de Svb met betrekking tot de Verplaatsingscriterium (SB2120) [Административни правила на Svb относно критерия за критерия за преместване на мястото на пребиваване (SB2120)].</P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Съгласно Административните правила на Svb относно критерия за преместване на мястото на пребиваване (SB2120) Регламент № 883/2004 се прилага по отношение на лицата, положението на които има елементи на привързване към няколко държави членки. Той не можело да се прилага в чисто национални положения, както и в случаите, в които положението на съответното лице съдържа само елементи на привързване към една трета държава и към една-единствена държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Съгласно beleidsregels van de Svb met betrekking tot de territoriale werkingssfeer (SB2135) [Административни правила на Svb относно териториалното приложно поле (SB2135)], Регламент № 883/2004 по принцип се прилага само ако дадено лице пребивава и работи на територията на Съюза. От практиката на Съда произтичало обаче, че този регламент може да се прилага, когато дадено лице попада в персоналното му приложно поле, но живее или работи извън територията на Съюза.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Г‑н Баландин и г‑н Лукашенко са граждани на трети страни, наети са от HOI, предприятие с уставно установено седалище в Амстердам (Нидерландия), офисите на което се намират в Утрехт (Нидерландия) и което всяка година организира между месеците октомври и май спектакли на фигурно пързаляне в различни страни, някои от които са държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Всички сътрудници на HOI се събират в Нидерландия за няколко седмици, за да тренират за подготовка на спектаклите. Част от кънкьорите след това има поредица от участия в представления в Нидерландия, докато останалите кънкьори участват в представления по-специално, но не само, във Франция и в Германия. По време на репетиционния период и на евентуалните участия всички граждани на трети държави пребивават легално в Нидерландия, където при необходимост получават и разрешение за работа. В другите държави членки, в които също се осъществяват участия, те също пребивават легално многократно на основание на т.нар. шенгенска виза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Години наред Svb издава на гражданите на трети страни, наети от HOI, удостоверения A 1, потвърждаващи, че по отношение на тях е приложимо нидерландското законодателство и че задължителните вноски също така са плащани в Нидерландия. От сезона 2015/2016 г. обаче Svb отказва да издава такива удостоверения, изтъквайки, че в предходните години те са били издавани неоснователно. Вследствие на това то отхвърля молбите на HOI в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>След обсъждане, включително и в рамките на обезпечителните мерки, разпоредени от voorzieningenrechter Amsterdam (съдия по обезпечителното производство, Амстердам, Нидерландия), Svb издава удостоверения A 1, валидни до <DATE ISO="20160501">1 май 2016 г.</DATE> Сезон 2015/2016 г. обаче приключва на <DATE ISO="20160522">22 май 2016 г.</DATE>, поради което спорът продължава относно последните седмици на май 2016 г. В решение от <DATE ISO="20160428">28 април 2016 г.</DATE> Rechtbank Amsterdam (Районен съд Амстердам, Нидерландия) приема, на основание на принципа на оправданите правни очаквания, че Svb е следвало да издаде удостоверения A 1, включващи последните седмици на този сезон. Svb обжалва посоченото решение пред запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Последната посочва, че г‑н Баландин и г‑н Лукашенко не попадат директно в персоналното приложно поле на Регламент № 883/2004, така както то е определено в член 2 от него, тъй като не са нито граждани на държава членка, нито лица без гражданство или бежанци. Те можели да се ползват от разпоредбите на този регламент само на основание на Регламент № 1231/2010, който разширява при определени условия обхвата на регламенти № 883/2004 и № 987/2009 по отношение на гражданите на трети страни, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция безспорно г‑н Баландин и г‑н Лукашенко не пребивават в Нидерландия или в друга държава членка, а пребивават и работят временно в Съюза по смисъла на член 1, буква к) от Регламент № 883/2004. Вследствие на това съществувала неяснота по отношение на въпроса дали единствено граждани на трети страни, които пребивават действително, по смисъла на член 1, буква й), от Регламент № 883/2004, могат да се ползват от разпоредбите на член 1 от Регламент № 1231/2010, или дали граждани на трети страни, които са в положение като това на г‑н Баландин и г‑н Лукашенко, също имат право да правят това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Всъщност запитващата юрисдикция счита, че прилагането на последната разпоредба поставя проблем поради различията, съществуващи между текстовете на отделните езици, тъй като изглежда, че понятието за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>законно пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> може да отговаря както на престой, което не е непременно дългосрочен, така и на престой, който в известна степен има постоянен характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>При тези условия Centrale Raad van Beroep (Апелативен съд по дела в областта на социалната сигурност и публичната служба) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Следва ли член 1 от Регламент № 1231/2010 да се тълкува в смисъл, че работници с гражданство на трета държава, които живеят извън Съюза, но временно работят в различни държави членки за работодател със седалище в Нидерландия, могат да се позовават на регламенти № 883/2004 и № 987/2009 (респективно на дял II от тези регламенти)?<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Със своя въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 1 от Регламент № 1231/2010 трябва да се тълкува в смисъл, че граждани на трети страни като разглежданите в главното производство, които живеят и работят временно в различни държави членки за работодател, установен в една държава членка, могат да се позовават на правото да ползват правилата за координация, предвидени в Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009, за да се определи приложимото по отношение на тях социалноосигурително законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Най-напред следва да се припомни, че съобразно разпоредбите на член 1 от Регламент № 1231/2010, Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 се прилагат за гражданите на трети страни, които все още не са включени в приложното поле на посочените регламенти единствено на основание на тяхното гражданство, както и за членовете на техните семейства и наследниците им, при условие че същите законно пребивават на територията на дадена държава членка и се намират в положение, което не се ограничава във всяко едно отношение в рамките на една-единствена държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Така Регламент № 1231/2010 има за цел да разшири приложното поле ratione personae на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 по отношение на гражданите на трети страни, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание на тяхното гражданство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Видно от съображение 7, с това разширяване на приложното поле Регламент № 1231/2010 допринася за целта, която си е поставил Съюзът, за насърчаване на високо равнище на социална закрила, като гарантира, че гражданите на трети страни се ползват, както е посочено в съображения 6 и 8, с предимствата от актуализирането и опростяването на правилата за координация в областта на социалното осигуряване, извършено с приемането на регламенти № 883/2004 и № 987/2009, както по отношение на осигурените лица, така и на институциите за социално осигуряване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>В случая е установено, че лицата, разглеждани в главното производство, в качеството им на граждани на трети страни, все още не са обхванати от Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 на основание тяхното гражданство, тъй като те не са нито граждани на държавите членки, нито бежанци или апатриди. От друга страна, не се оспорва и това, че тези лица не са в положение, в което всички елементи са налице в една-единствена държава членка, тъй като те представят някои от своите спектакли за фигурно пързаляне в други страни, различни от Кралство Нидерландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>При тези условия е видно, че лицата, засегнати в главното производство, имат правото, съгласно член 1 от Регламент № 1231/2010, да се ползват от прилагането на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009, доколкото те <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>пребивават законно<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> на територията на държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>От изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130919">19 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Brey</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑140/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:565">EU:C:2013:565</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция преценява, че точният обхват на понятието за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>законно пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> по смисъла на тази разпоредба, е неясен, с оглед на различията в текстовете на отделните езици. Така например, докато в текста на нидерландски език е използвана думата <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/><HT TYPE="ITALIC">verblijven</HT><QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, която изглежда, че препраща към присъствие, което не е непременно дългосрочно, текстовете на немски или английски език, в които се използват съответно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/><HT TYPE="ITALIC">rechtmässigne Wohnsitz</HT><QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/><HT TYPE="ITALIC">legally resident</HT><QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, би могло да се разглеждат като отнасящи се до престой, който в известна степен има постоянен характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или в това отношение да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Всъщност разпоредбите от правото на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат по един и същ начин, като се вземат предвид текстовете на всички езици на Европейския съюз. В случай на несъответствия между текстовете на различните езици на разпоредба от правото на Съюза съответната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от които е част (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171220">20 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gusa</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑442/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:1004">EU:C:2017:1004</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Що се отнася, на първо място, до правния контекст, в който се вписва Регламент № 1231/2010, следва да се припомни, че видно от точка 25 от настоящото съдебно решение, този регламент има за цел да разшири прилагането на Регламент № 883/2004 и на Регламент № 987/2009 по отношение на гражданите на трети страни, които не могат да се ползват от неговите разпоредби единствено на основание тяхното гражданство. И тъй като член 1, буква й) от Регламент № 883/2004 дава определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, следва да се определи<?PAGE NO="10"?> най-напред дали понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>законно [пребиваване]<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, съдържащо се в член 1 от Регламент № 1231/2010, има същия обхват като понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, предвидено в член 1 от Регламент № 883/2004.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Съгласно член 1, буква й) от Регламент № 883/2004 понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> означава мястото, където лицето обичайно пребивава. То се различава от понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>престой<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, което член 1, буква к) от този регламент определя като означаващо временно пребиваване. Следователно пребиваването на съответното лице по смисъла на член 1, буква й) от посочения регламент подлежи на преценка от гледна точка на фактите и то се определя в зависимост от мястото, на което се намира обичайният център на интересите му (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140605">5 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>I</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑255/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:1291">EU:C:2014:1291</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Същевременно обаче следва да се посочи, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> по смисъла на същия регламент и понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>законно пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> по смисъла на Регламент № 1231/2010 не се използват за едни и същи цели в тези два регламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Всъщност Регламент № 883/2004, както произтича от съображение 15 от него, има за цел да не се допусне заинтересованите лица да се окажат без социалноосигурителна защита поради липса на приложимо към тях законодателство, а също така цели същите тези лица да се подчиняват на социалноосигурителната схема на една-единствена държава членка, за да се избегне припокриване на приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140605">5 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>I</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑255/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:1291">EU:C:2014:1291</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>В този контекст разграничението между понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> и понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>престой<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, както посочва генералният адвокат в точка 63 от заключението си, има за цел да се определи държавата членка, с която гражданите на Съюза са най-тясно свързани и чието законодателство вследствие на това се прилага към тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>В замяна на това, както вече беше посочено в точка 25 от настоящото съдебно решение, Регламент № 1231/2010 има за цел да разшири приложното поле ratione personae на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 по отношение на гражданите на трети страни, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено поради тяхното гражданство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>В този контекст, видно от съображение 11 от Регламент № 1231/2010, понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>законно пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> по смисъла на този регламент е израз на избора на законодателя на Съюза да обвърже разширяването на приложното поле ratione personae на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 по отношение на гражданите на трети страни с предварителното условие те да пребивават законно на територията на съответната държава членка. Така това понятие се разграничава от понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> по смисъла на член 1, буква й) от Регламент № 883/2004.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Тази констатация е видна и от съображение 10 от Регламент № 1231/2010, което гласи, че прилагането на Регламент № 883/2004 и на Регламент № 987/2009 по отношение на тези граждани, от една страна, не трябва да им предоставя право на влизане, престой или пребиваване, нито на достъп до пазара на труда в държава членка, и от друга страна, не следва да засяга правото на държавите членки да отказват издаването или да отнемат разрешение за влизане, престой, пребиваване или работа на територията на съответните държави или да отказват подновяването му в съответствие с правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Този избор на критерий, основаващ се на правните условия за присъствието на граждани на трети страни на територията на държава членка, се потвърждава от подготвителната работа по Регламент № 1231/2010. Всъщност, видно от страница 6 от Обяснителния меморандум на предложението за регламент за разширяване на приложното поле на разпоредбите на Регламент<?PAGE NO="11"?> № 883/2004 и на Регламент № 987/2009 по отношение на гражданите на трети страни, които все още не са субект на тези разпоредби единствено на основание на тяхното гражданство (COM(2007) 439 окончателен), такива граждани трябва да пребивават законно на територията на държава членка и вследствие на това да имат правото на временен или постоянен престой. Този обяснителен меморандум уточнява също така, че за да може да се ползва от правата, които са му предоставени от Регламент № 883/2004, в друга държава членка, гражданинът на трета страна не е длъжен да отговаря на условието за пребиваване, а може само да е временно на територията на тази държава членка, но в съответствие с националното законодателство от гледна точка на влизането и престоя в държавата членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Вследствие на това, както продължителността на престоя на тези граждани на територията на държава членка, така и обстоятелството, че обичайният център на техните интереси продължава да бъде в трета страна, не са определящи сами по себе си, за да се определи дали те <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>пребивават законно на територията на държава членка<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> по смисъла на член 1 от Регламент № 1231/2010.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Това тълкуване се потвърждава и от Директива 2011/98, която определя общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка. Всъщност, видно от член 12, параграф 1, буква д) и параграф 2, буква б) от тази директива, във връзка с член 2, буква б), както и член 3, параграф 1, букви б) и в), параграф 2, буква и), и параграф 3 от посочената директива, гражданите на трети страни, които са приети да работят, макар и временно, в държава членка, по принцип се ползват с правото на равно третиране по отношение на клоновете на социалната сигурност, определени в Регламент № 883/2004.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Налага се изводът, че такова тълкуване всъщност може по-добре гарантира изпълнението на целите, припомнени в точка 26 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>В случая обаче следва да се посочи, че видно от акта за преюдициално запитване, лицата, разглеждани в главното производство, които са наети от предприятие, чието седалище по устав е в Нидерландия, живеят и работят законно на територията на държавите членки, в които представят своите спектакли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>От това произтича, че гражданите на трети страни, които се оказват в положението на лицата, разглеждани в главното производство, се ползват от прилагането на правилата за координация, предвидени от Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 за целите на определянето на приложимото законодателство в областта на социалното осигуряване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, с оглед на фактическите обстоятелства, посочени в точка 44 от настоящото решение, че член 13 от Регламент № 883/2004 предвижда по-конкретно критерии за привързване, приложими към лицата, които работят като наети лица в две или повече държави членки. Запитващата юрисдикция следва да провери дали някой от критериите за привързване е приложим към разглежданите в главното производство лица, за да определи дали по отношение на тях се прилага нидерландското социалноосигурително законодателство. Ако случаят е такъв, компетентната институция от държавата членка, чието законодателство е приложимо, доказва с издаването на удостоверение A1, че това законодателство е приложимо, и евентуално посочва до коя дата и при какви условия съгласно член 19, параграф 2 от Регламент № 987/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>С оглед на всички предходни съображения, на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1 от Регламент № 1231/2010 трябва да се тълкува в смисъл, че гражданите на трети страни като разглежданите в главното производство, които временно пребивават и работят в различни държави членки за работодател, установен в държава членка, могат да се позовават на правото<?PAGE NO="12"?> си да се ползват от правилата за координация, предвидени от Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009, с цел да се определи приложимото към тях социалноосигурително законодателство, когато те живеят и работят законно на територията на държавите членки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 1 от Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20101124">24 ноември 2010 година</DATE> за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство, трябва да се тълкува в смисъл, че гражданите на трети страни като разглежданите в главното производство, които временно пребивават и работят в различни държави членки за установен в държава членка работодател, могат да се позоват на правото си да се ползват от правилата за координация, предвидени от Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090916">16 септември 2009 година</DATE> за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, с цел да се определи приложимото към тях социалноосигурително законодателство, когато те живеят и работят законно на територията на държавите членки.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>