<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-603/16</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016TJ0603</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:820">EU:T:2018:820</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>8</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>8</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20181122">22.11.2018 г.</DATE> — Дело T‑603/16 [<HT TYPE="ITALIC">Откъси</HT>]</HT></P><P><HT TYPE="SC">Brahma/Съд на Европейския съюз</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия Съд</HT> (трети състав)</P><P><DATE ISO="20181122">22 ноември 2018 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Публична служба</KEYWORD><KEYWORD>Длъжностни лица в срок за изпитване</KEYWORD><KEYWORD>Срок за изпитване</KEYWORD><KEYWORD>Удължаване на срока за изпитване</KEYWORD><KEYWORD>Уволнение в края на срока за изпитване</KEYWORD><KEYWORD>Член 34 от Правилника</KEYWORD><KEYWORD>Злоупотреба с власт</KEYWORD><KEYWORD>Задължение за мотивиране</KEYWORD><KEYWORD>Член 25, параграф 2 от Правилника</KEYWORD><KEYWORD>Право на изслушване</KEYWORD><KEYWORD>Член 90, параграф 2 от Правилника</KEYWORD><KEYWORD>Отговорност</KEYWORD><KEYWORD>Изисквания за форма</KEYWORD><KEYWORD>Правило за съответствие между жалбата по съдебен и жалбата по административен ред</KEYWORD><KEYWORD>Допустимост</KEYWORD><KEYWORD>Имуществена вреда</KEYWORD><KEYWORD>Неимуществена вреда</KEYWORD><KEYWORD>Причинно-следствена връзка</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑603/16</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Zoher Brahma</HT>, с местожителство в Тионвил (Франция), представляван от A. Tymen, адвокат,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Съд на Европейския съюз</HT>, представляван първоначално от J. Inghelram и L. Tonini Alabiso, а впоследствие от J. Inghelram и Á. Almendros Manzano, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><P>с предмет искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решение от <DATE ISO="20150717">17 юли 2015 г.</DATE> на Съда на Европейския съюз да не титуляризира жалбоподателя и да го уволни, считано от <DATE ISO="20150731">31 юли 2015 г.</DATE>, и на решение от <DATE ISO="20160316">16 март 2016 г.</DATE> на комитета за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, с което се отхвърля жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателя срещу решение от <DATE ISO="20150717">17 юли 2015 г.</DATE>, и от друга страна, за обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял в резултат на тези решения,</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),</P><P>състоящ се от: S. Frimodt Nielsen, председател, V. Kreuschitz (докладчик) и N. Półtorak, съдии,</P><P>секретар: M. Marescaux, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20171113">13 ноември 2017 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0002"><P>Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.</P></NOTE></HT></P></TI><STI><P>[<HT TYPE="ITALIC">…</HT>]</P></STI></TITLE></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По искането за отмяна</HT></HT></TXT></NP></TI><STI><P>[<HT TYPE="ITALIC">…</HT>]</P></STI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По първото основание, а именно нарушение на разрешената съгласно член 34 от Правилника максимална продължителност на срока за изпитване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0182"><NO.P>182</NO.P><TXT>Жалбоподателят твърди, че срокът му за изпитване е надвишил разрешената съгласно член 34 от Правилника максимална продължителност от 15 месеца и това е основание за отмяна на решението да не бъде титуляризиран и за титуляризирането му. Според жалбоподателя седемте месеца, през които е бил в отпуск по болест, не се вземат предвид при изчисляването на продължителността на срока му за изпитване, така че вместо разрешените съгласно член 34 от Правилника не повече от 15 месеца този срок продължил 16,5 месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0183"><NO.P>183</NO.P><TXT>Освен това жалбоподателят счита, че както решението да не бъде титуляризиран, така и първият доклад за срока на изпитване, са приети след изтичането на срока за изпитване, което било в нарушение на член 34 от Правилника. Тъй като Съдът на Европейския съюз не изразил намерението си да го уволни преди края на срока му за изпитване, жалбоподателят счита, че има право да бъде титуляризиран. Освен това жалбоподателят смята, че в действителност срокът за изпитване е удължен до <DATE ISO="20150505">5 май 2015 г.</DATE>, на която дата е изготвен вторият доклад за срока на изпитване, така че срокът му за изпитване продължил повече от 17 месеца. Поради това било налице и нарушение на член 34, параграф 4 от Правилника, което е основание за отмяната на решението да не бъде титуляризиран.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0184"><NO.P>184</NO.P><TXT>Съдът на Европейския съюз оспорва твърдението за наличие на нарушение на член 34 от Правилника. Той счита, че член 34, параграф 1, втора алинея, последно изречение от Правилника трябва да се тълкува, като се вземе предвид не само неговият текст, но и контекстът му и целите на правната уредба, от която той е част. От контекста на тази разпоредба се установявало, че срокът за изпитване трябва да е не по-малко от девет месеца. Нещо повече, целта на тази разпоредба била да се даде възможност за преценка на способностите и на поведението на длъжностното лице в срок за изпитване, за да може назначаването да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0185"><NO.P>185</NO.P><TXT>Според Съда на Европейския съюз разглежданият случай е особен и при приемането на член 34 от Правилника не е предвиден от законодателя на Съюза. Много дългото седеммесечно отсъствие на жалбоподателя по болест през първоначалния период от срока за изпитване щяло да му попречи да се ползва от минималния деветмесечен срок за изпитване, ако срокът за изпитване бе удължен само с шест месеца, за да стане общо петнадесет месеца. Според Съда на Европейския съюз, ако срокът за изпитване бе удължен до <DATE ISO="20150228">28 февруари 2015 г.</DATE>, тоест петнадесет месеца след началната дата на срока за изпитване на жалбоподателя, последният щял да бъде оценяван в продължение само на осем месеца. Да се възприеме поддържаното от жалбоподателя становище, би означавало да се пренебрегне целта, с оглед на която е установена минимална<?PAGE NO="3"?> продължителност на срока за изпитване, а именно да се гарантира с оглед на член 27 от Правилника, че само длъжностно лице в срок за изпитване, показало, че отговаря на най-високите стандарти, може да бъде титуляризирано. Освен това в случай като разглеждания въпросното становище би могло да доведе до положение, при което органът по назначаването да бъде принуден да уволни длъжностно лице в срок за изпитване с мотива, че не е могло да покаже, че отговаря на посочените стандарти, докато то евентуално би могло да покаже това, ако действително е разполагало с деветмесечен срок за изпитване. Такава последица би била в явно противоречие с интересите на длъжностните лица в срок за изпитване, чийто срок за изпитване е бил прекъснат по обективни причини, а именно посочените в член 34, параграф 1, втора алинея от Правилника, и би довела до дискриминацията им спрямо длъжностните лица в срок за изпитване, които са могли да се ползват от деветмесечен срок за изпитване, и дори евентуално от петнадесетмесечен срок за изпитване. Впрочем Съдът на Европейския съюз подчертава, че в забележките си по първия доклад за срока на изпитване жалбоподателят признава, че е имал интерес срокът му за изпитване да бъде удължен над максималната продължителност от петнадесет месеца и не е оспорил взетото на <DATE ISO="20141001">1 октомври 2014 г.</DATE> решение за удължаване на срока.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0186"><NO.P>186</NO.P><TXT>При всяко положение Съдът на Европейския съюз счита, че дори да се предположи, че продължителността на срока за изпитване на жалбоподателя не е била в съответствие с член 34, параграф 1, втора алинея от Правилника, сама по себе си тази нередовност не е основание, без да се вземат предвид професионалните качества на жалбоподателя, същият да бъде титуляризиран или решението да не бъде титуляризиран да бъде отменено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0187"><NO.P>187</NO.P><TXT>Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че в действителност срокът за изпитване е продължил дори до <DATE ISO="20150505">5 май 2015 г.</DATE>, Съдът на Европейския съюз счита, че във втория доклад за срока на изпитване се оценява поведението на жалбоподателя до <DATE ISO="20150415">15 април 2015 г.</DATE>, в съответствие с решението за удължаване на срока за изпитване до тази дата. От друга страна, той приема, че късното изготвяне на доклада за срока на изпитване не е причина да се постави под съмнение действителността на този доклад или евентуално на решението съответното длъжностно лице да не бъде титуляризирано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0188"><NO.P>188</NO.P><TXT>С оглед на доводите на страните следва да се припомни, че срокът за изпитване на жалбоподателя започва на <DATE ISO="20131201">1 декември 2013 г.</DATE>, че в периода <DATE ISO="20140113">13 януари</DATE>—<DATE ISO="20140817">17 август 2014 г.</DATE> той е в отпуск по болест и че с решение от <DATE ISO="20141001">1 октомври 2014 г.</DATE> срокът му за изпитване е удължен до <DATE ISO="20150415">15 април 2015 г.</DATE> поради отпуска му по болест. От тези факти жалбоподателят прави извод, че срокът му за изпитване обхваща периода от <DATE ISO="20131201">1 декември 2013 г.</DATE> до <DATE ISO="20150415">15 април 2015 г.</DATE> и че следователно е продължил 16,5 месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0189"><NO.P>189</NO.P><TXT>Съгласно разпоредбата на член 34, параграф 1, втора алинея от Правилника общата продължителност на срока за изпитване при никакви обстоятелства не може да надвишава 15 месеца. Според буквалното тълкуване на тази разпоредба това, че длъжностното лице в срок за изпитване е възпрепятствано да изпълнява задълженията си по време на този срок, не е основание за удължаването на същия над петнадесет месеца, считано от началната му дата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0190"><NO.P>190</NO.P><TXT>Нито контекстът, нито преследваните с Правилника цели, които също трябва да се вземат предвид при тълкуването на една от разпоредбите му (в този смисъл вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19991118">18 ноември 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pharos/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑151/98 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1999:563">EU:C:1999:563</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160714">14 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Латвия/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑661/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:412">EU:T:2016:412</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), обезсилват това тълкуване на член 34, параграф 1, втора алинея от Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0191"><NO.P>191</NO.P><TXT>Що се отнася до целта, преследвана с член 34, параграф 1, втора алинея от Правилника, постановено е, че с установяването на максимална продължителност на срока за изпитване се цели, от една страна, да се ограничи — в интерес както на администрацията, така и на длъжностното лице в срок за изпитване — периодът, през който служебното правоотношение е<?PAGE NO="4"?> в известна степен несигурно, и от друга страна, да се определи периодът, за който органът по назначаването дава оценка на изпълнението на служебните задължения от длъжностното лице (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070214">14 февруари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fernández Ortiz/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑1/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2007:25">EU:F:2007:25</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0192"><NO.P>192</NO.P><TXT>Тази цел потвърждава посоченото по-горе тълкуване на член 34, параграф 1, втора алинея от Правилника. Всъщност, като предвижда максимална продължителност на срока му за изпитване от петнадесет месеца, считано от началото му, независимо от това дали длъжностното лице в срок за изпитване е възпрепятствано да изпълнява служебните си задължения, Правилникът установява абсолютно времево ограничение на несигурното служебно правоотношение между това лице и администрацията в интерес на правната сигурност и определя максималния период, който органът по назначаването може да вземе предвид, за да оцени начина, по който длъжностното лице изпълнява служебните си задължения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0193"><NO.P>193</NO.P><TXT>Възпроизведеното по-горе тълкуване на член 34, параграф 1, втора алинея от Правилника не се поставя под въпрос от двойната цел на срока за изпитване, а именно през този период да бъде дадена възможност, от една страна, на институциите да проверят дали назначават длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, в съответствие с изискванията на член 27 от Правилника (в този смисъл вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141106">6 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>DH/Парламент</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑4/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2014:241">EU:F:2014:241</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от друга страна, на длъжностните лица в срок за изпитване да покажат способностите си да изпълняват присъщите на тяхната длъжност задължения, както и своята ефикасност и поведение в службата (в този смисъл вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970305">5 март 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rozand-Lambiotte/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑96/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1997:25">EU:T:1997:25</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0095">95</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071018">18 октомври 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Krcova/Съд</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑112/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2007:178">EU:F:2007:178</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Всъщност тези цели — длъжностното лице в срок за изпитване да покаже способностите си, а съответната институция да ги провери — не изключват възможността периодът за осъществяването им да бъде ограничен във времето. Дори ако по време на срока за изпитване длъжностното лице е възпрепятствано да изпълнява служебните си задължения поради заболяване, отпуск за бременност и раждане или злополука, горните цели не са основание срокът за изпитване да няма максимална продължителност, тъй като тези цели трябва да се съчетаят с легитимния интерес от правна сигурност. Този интерес е в основата на решението на законодателя изрично да предвиди максимална продължителност на срока за изпитване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0194"><NO.P>194</NO.P><TXT>Що се отнася до контекста, член 34, параграф 1, първа алинея от Правилника не изключва направеното в точка 189 по-горе тълкуване на втора алинея на същата разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0195"><NO.P>195</NO.P><TXT>Член 34, параграф 1, първа алинея от Правилника предвижда, че длъжностното лице преминава деветмесечен срок за изпитване, преди да бъде титуляризирано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0196"><NO.P>196</NO.P><TXT>Макар действително тази разпоредба да предвижда, че продължителността на срока за изпитване по принцип е девет месеца, от нея не може да се изведе, както обаче прави Съдът на Европейския съюз, че периодът, през който длъжностното лице в срок за изпитване трябва да може да покаже способностите си, а администрацията да ги оцени, е не по-малко от девет месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0197"><NO.P>197</NO.P><TXT>Всъщност съгласно член 34, параграф 3 от Правилника докладът относно способностите на лицето трябва да се изготви най-късно един месец преди изтичането на срока за изпитване. Следователно този доклад, който обосновава решението за титуляризиране или за уволнение на длъжностното лице в срок за изпитване, неминуемо оценява способностите на посоченото длъжностно лице за период, по-кратък от девет месеца. Обстоятелството, че способностите на длъжностното лице не биват оценявани в този период от срока за изпитване, който следва изготвянето на въпросния доклад, по принцип не е достатъчно, за да се отрази на действителността на решението дали длъжностното лице в срок за изпитване да бъде титуляризирано.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0198"><NO.P>198</NO.P><TXT>Така съгласно член 34, параграф 1, втора алинея от Правилника органът по назначаването има право (може) да удължи деветмесечния срок за изпитване, посочен в първа алинея на тази разпоредба, ако по време на този срок съответното длъжностно лице бъде възпрепятствано да изпълнява служебните си задължения в продължение на непрекъснат период от най-малко един месец поради заболяване, отпуск за бременност и раждане или злополука. Затова, когато, упражнявайки широката си свобода на преценка и поради основателни причини, свързани със способностите на длъжностното лице в срок за изпитване, неговата ефикасност или поведение в службата, органът по назначаването откаже такова удължаване, независимо от обстоятелството, че длъжностното лице в срок за изпитване е било по време на този срок възпрепятствано да изпълнява служебните си задължения в продължение на непрекъснат период от най-малко един месец, това длъжностно лице трябва да покаже способностите си и те да бъдат оценени за период, по-кратък от девет месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0199"><NO.P>199</NO.P><TXT>Освен това, също съгласно член 34, параграф 1, втора алинея от Правилника, ако длъжностното лице в срок за изпитване е възпрепятствано да изпълнява задълженията си за период, който е по-кратък от един месец, или в продължение на непрекъснат период, който е по-кратък от един месец, органът по назначаването не може да удължи деветмесечния срок за изпитване независимо от посоченото обстоятелство. В такъв случай въпросното длъжностно лице в срок за изпитване също трябва да покаже способностите си и те да бъдат оценени за период, по-кратък от девет месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0200"><NO.P>200</NO.P><TXT>Накрая, член 34, параграф 2 от Правилника позволява на органа по назначаването да изготви доклад за длъжностното лице в срок за изпитване по всяко време преди края на срока за изпитване, ако работата на това лице е очевидно незадоволителна, така че в тази хипотеза способностите на длъжностното лице ще бъдат оценени в рамките на срок за изпитване, по-кратък от девет месеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0201"><NO.P>201</NO.P><TXT>Така, независимо че, за да може да бъде титуляризирано, длъжностното лице преминава деветмесечен срок за изпитване, не се изисква то действително да изпълнява служебните си задължения през целия деветмесечен период и неговите способности да бъдат показани, съответно оценени, с оглед на действителното изпълнение на задълженията му по време на минимален деветмесечен период. Длъжностното лице в срок за изпитване няма право на девет пълни месеца, за да се докаже (заключение на генералния адвокат Warner по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Van de Roy/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>92/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:19">EU:C:1976:19</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, стр. 357). То има право само да изисква да му се даде възможност да покаже способностите си (в този смисъл вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19920401">1 април 1992 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kupka-Floridi/ИСК</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑26/91</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1992:53">EU:T:1992:53</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Следователно възприетото в точка 189 по-горе тълкуване на член 34, параграф 1, втора алинея от Правилника не противоречи на първа алинея на същата разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0202"><NO.P>202</NO.P><TXT>В случая следва да се приеме за установено, че срокът за изпитване на жалбоподателя започва на <DATE ISO="20131201">1 декември 2013 г.</DATE>, така че съгласно член 34, параграф 1, втора алинея от Правилника той е трябвало да изтече най-късно на <DATE ISO="20150228">28 февруари 2015 г.</DATE> Съдът на Европейския съюз нито твърди, че за него е било невъзможно да оцени способностите на жалбоподателя през този период, нито оспорва законосъобразността на член 34, параграф 1, втора алинея от Правилника. Следователно, като удължава срока за изпитване на жалбоподателя до <DATE ISO="20150415">15 април 2015 г.</DATE> поради седеммесечното му отсъствие по болест по време на срока за изпитване, Съдът на Европейския съюз нарушава член 34, параграф 1, втора алинея от Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0203"><NO.P>203</NO.P><TXT>Този извод не се поставя под въпрос от соченото от Съда на Европейския съюз обстоятелство, че жалбоподателят не е оспорил решението от <DATE ISO="20141001">1 октомври 2014 г.</DATE>, с което срокът му за изпитване е удължен до <DATE ISO="20150415">15 април 2015 г.</DATE> поради отсъствието му по болест през първоначалния период на срока му за изпитване. Всъщност междинният акт не подлежи на обжалване, ако незаконосъобразността му може да се изтъкне в подкрепа на жалба срещу окончателното решение, по отношение на което този акт е подготвителен (вж. определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120514">14 май 2012 г.</DATE>,<?PAGE NO="6"?> <NAME.CASE>Sepracor Pharmaceuticals (Ireland)/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑477/11 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:292">EU:C:2012:292</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Решението от <DATE ISO="20141001">1 октомври 2014 г.</DATE> е подготвителен акт спрямо решението жалбоподателят да не бъде титуляризиран и нарушението на член 34, параграф 1, втора алинея от Правилника може да бъде изтъкнато в подкрепа на жалба срещу посоченото окончателно решение, което е акт с неблагоприятни последици за жалбоподателя и което в случая той е обжалвал.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0204"><NO.P>204</NO.P><TXT>Освен това от приемането на втория доклад за срока на изпитване и на решението да не бъде титуляризиран след изтичане на максималния петнадесетмесечен срок жалбоподателят неправилно прави извод за автоматично удължаване на срока му за изпитване до датата, на която са приети посочените решения. Всъщност такова тълкуване противоречи на разрешената в член 34, параграф 1, втора алинея от Правилника максимална продължителност на срока за изпитване. Макар по принцип докладът за срока на изпитване да трябва да се приеме един месец преди края на този срок, за да може решението за титуляризиране или за уволнение на длъжностното лице в срок за изпитване да съвпадне, доколкото е възможно, с датата, на която изтича първоначалният или удълженият срок за изпитване, приемането на тези актове след края на срока за изпитване не се отразява на тяхната действителност и не води до мълчаливо удължаване на срока за изпитване до деня на приемането им. В този смисъл е постановено, че макар късното изготвяне на въпросния доклад да представлява нередовност от гледна точка на изискванията на Правилника, тази нередовност не може, колкото и да е нежелателна, да постави под въпрос действителността на доклада, нито евентуално на решението, с което институцията уволнява длъжностното лице в срок за изпитване или удължава срока му за изпитване (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19730712">12 юли 1973 г.</DATE>, <NAME.CASE>Di Pillo/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>10/72 и 47/72</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1973:84">EU:C:1973:84</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0005">5</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19811008">8 октомври 1981 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tither/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>175/80</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:221">EU:C:1981:221</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141211">11 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>CZ/ЕОЦКП</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑80/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2014:266">EU:F:2014:266</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Въпросният едномесечен срок не е срок за предизвестие, а цели да гарантира на длъжностното лице в срок за изпитване възможността да направи своите забележки, преди институцията да вземе решение — доколкото е възможно на датата, на която изтича срокът за изпитване — дали да го остави или не на работа (в този смисъл вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141211">11 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>CZ/ЕОЦКП</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑80/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2014:266">EU:F:2014:266</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0205"><NO.P>205</NO.P><TXT>Поради изложените по-горе съображения следва да се приеме, че първото основание, а именно нарушение на член 34, параграф 1, втора алинея от Правилника, е налице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0206"><NO.P>206</NO.P><TXT>Следователно решението жалбоподателят да не бъде титуляризиран, трябва да се отмени. Всъщност това решение се основава на обстоятелства, настъпили след <DATE ISO="20150228">28 февруари 2015 г.</DATE>, на която дата съгласно член 34, параграф 1, втора алинея от Правилника е трябвало да изтече срокът за изпитване на жалбоподателя. Тази разпоредба обаче установява материалноправно условие за титуляризиране, тъй като определя периода, за който администрацията дава оценка как длъжностното лице в срок за изпитване изпълнява служебните си задължения с оглед на титуляризирането му. Ето защо настъпилите след <DATE ISO="20150228">28 февруари 2015 г.</DATE> обстоятелства, взети предвид от органа по назначаването, задължително съставляват фактическата основа, на която този орган, упражнявайки широката си свобода на преценка, е решил да не титуляризира жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0207"><NO.P>207</NO.P><TXT>Така от втория доклад за срока на изпитване, на който се основава решението да не бъде титуляризиран жалбоподателят, се вижда, че поведението на жалбоподателя при организацията на съдебното заседание от <DATE ISO="20150318">18 март 2015 г.</DATE> е отчетено като белег за това, че му липсва съобразителност и здравомислие и има затруднения да се справя в необичайни ситуации. Същото поведение е използвано във втория доклад като доказателство за отрицателното отражение на участието му върху условията на работа в неговата служба. Необясненото отсъствие на жалбоподателя от курса по английски език на <DATE ISO="20150324">24 март 2015 г.</DATE> и броят на корекциите, които в периода <DATE ISO="20150101">1 януари</DATE>—<DATE ISO="20150417">17 април 2015 г.</DATE> са нанесени по отношение на жалбоподателя в системата за управление на работното време, са отчетени във втория доклад като свидетелство за трудностите на жалбоподателя да организира работата си и за<?PAGE NO="7"?> съответните последици за ръководството. Ритъмът, с който жалбоподателят изготвя протоколите от съдебните заседания между <DATE ISO="20150327">27 март</DATE> и <DATE ISO="20150427">27 април 2015 г.</DATE>, отсъствието му от работа на <DATE ISO="20150417">17 април 2015 г.</DATE> и съдебните заседания на <DATE ISO="20150310">10</DATE> и <DATE ISO="20150317">17 март 2015 г.</DATE>, в които участва, са взети предвид във втория доклад, за да се оцени количествено свършената от него работа. Освен това във втория доклад поведението на жалбоподателя в службата, и в частност липсата на предпоставки началниците на жалбоподателя да му гласуват доверие, е оценено въз основа на броя корекции в системата за управление на работното време между <DATE ISO="20150101">1 януари</DATE> и <DATE ISO="20150417">17 април 2015 г.</DATE>, въз основа на проблемите на жалбоподателя да спази работния график на 24 март и на <DATE ISO="20150414">14 април 2015 г.</DATE> и въз основа на молбите за отпуск, които е подал за седмицата от <DATE ISO="20150420">20 април 2015 г.</DATE>, без предварително да се допита до началника си. Накрая, вторият доклад се основава на поведението на жалбоподателя при подготовката на съдебното заседание от <DATE ISO="20150318">18 март 2015 г.</DATE>, като съответно показва затрудненията му да работи в екип и неуместното му поведение в отношенията с хората.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0208"><NO.P>208</NO.P><TXT>От това следва също, че решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, трябва да се отмени, тъй като комитетът за разглеждане на такива жалби е приел, че не е налице нарушение на член 34, параграф 1, втора алинея от Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0209"><NO.P>209</NO.P><TXT>Тъй като органът по назначаването и комитетът за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, се ползват с широко право да преценяват според интереса на службата способностите и представянето на длъжностното лице в срок за изпитване, Общият съд не може да замени със своя преценката на администрацията относно постигнатия в срока за изпитване резултат и способностите на кандидата за окончателно назначение в рамките на публичната служба на Съюза, тъй като неговият съдебен контрол се свежда до проверка дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт (в този смисъл вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820325">25 март 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Munk/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>98/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:111">EU:C:1982:111</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840405">5 април 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE>Alvarez/Парламент</NAME.CASE>, <NO.CASE>347/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:147">EU:C:1984:147</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19970305">5 март 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rozand-Lambiotte/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑96/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1997:25">EU:T:1997:25</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0112">112</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0210"><NO.P>210</NO.P><TXT>От друга страна, съгласно установената съдебна практика в рамките на контрола за законосъобразност по член 263 ДФЕС Общият съд не може да замести мотивите на автора на обжалвания акт със свои мотиви (в този смисъл вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130124">24 януари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Frucona Košice/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑73/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:32">EU:C:2013:32</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Това се отнася и за осъществявания от Общия съд контрол за законосъобразност съгласно член 270 ДФЕС (в този смисъл вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140115">15 януари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stols/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑95/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:3">EU:T:2014:3</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Следователно не е задача на Общия съд да преценява дали съдържащите се в решението да не бъде титуляризиран жалбоподателят оценки относно преминатия между <DATE ISO="20131201">1 декември 2013 г.</DATE> и <DATE ISO="20150228">28 февруари 2015 г.</DATE> срок за изпитване обосновават в достатъчна степен това решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0211"><NO.P>211</NO.P><TXT>Ето защо поради изложените по-горе съображения решението да не бъде титуляризиран жалбоподателят и решението за отхвърляне на подадената по административен ред жалба трябва да бъдат отменени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0212"><NO.P>212</NO.P><TXT>Противно на твърденията на жалбоподателя, отмяната на тези решения обаче не може да бъде основание за титуляризирането му. Всъщност титуляризирането на длъжностно лице може да се извърши само по предвидените в Правилника ред и условия (в този смисъл вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19700513">13 май 1970 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fournier/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>18/69</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1970:37">EU:C:1970:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Нито една разпоредба от Правилника обаче не санкционира надвишаването на посочения срок чрез титуляризиране без извършване на оценка. Следователно длъжностно лице в срок за изпитване не бива титуляризирано със самото изтичане на този срок (в този смисъл вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070214">14 февруари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fernández Ortiz/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑1/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2007:25">EU:F:2007:25</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT><P>[…]</P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отменя решението от <DATE ISO="20150717">17 юли 2015 г.</DATE>, с което секретарят на Съда на Европейския съюз, в качеството на орган по назначаването, уволнява г‑н Zoher Brahma след изтичане на срока му за изпитване, считано от <DATE ISO="20150731">31 юли 2015 г.</DATE></HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отменя решението от <DATE ISO="20160316">16 март 2016 г.</DATE>, с което комитетът за разглеждане на жалбите, подадени по административен ред, отхвърля жалбата по административен ред срещу решението от <DATE ISO="20150717">17 юли 2015 г.</DATE>, с което секретарят на Съда на Европейския съюз, в качеството на орган по назначаването, уволнява г‑н Brahma след изтичане на срока му за изпитване, считано от <DATE ISO="20150731">31 юли 2015 г.</DATE></HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">4)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда Съда на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Frimodt Nielsen</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Kreuschitz</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Półtorak</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20181122">22 ноември 2018 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>