Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
представено на 8 май 2025 година(1)
Дело C-698/23 P
Европейски надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД)
срещу
Европейски парламент
Съвет на Европейския съюз
при участието на:
Федерална република Германия
Френска република
Европейска комисия
„ Обжалване — Институционално право — Обработване на лични данни от Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) — Регламент (ЕС) 2016/794 — Регламент (ЕС) 2022/991 — Институционални прерогативи на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) — Жалба за отмяна — Процесуална легитимация — Член 263 ДФЕС “
1. Предмет на настоящата жалба е определението на Общия съд от 6 септември 2023 г., ЕНОЗД/Парламент и Съвет(2), който отхвърля като недопустима жалбата на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) за отмяна на членове 74а и 74б от Регламент (ЕС) 2016/794(3), изменен с Регламент (ЕС) 2022/991(4).
2. В жалбата си пред Общия съд ЕНОЗД посочва, че с обжалваните разпоредби се узаконяват с обратна сила определени практики на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) по отношение на защитата на данните, срещу които самият ЕНОЗД е предприел действия с решение от 3 януари 2022 г.
3. ЕНОЗД счита, че чрез изменението на Регламент 2016/794 с Регламент 2022/991 de facto се отменя решението му от 3 януари 2022 г. срещу Европол. Според него новите разпоредби(5) накърняват неговата независимост и ограничават неговите правомощия в качеството му на надзорен орган.
4. Казано накратко, в обжалваното решение Общият съд приема, че ЕНОЗД:
– не притежава процесуалната легитимация, предоставена на държавите членки и определени институции на Съюза от член 263, втора и трета алинея ДФЕС;
– би могъл да оспори валидността на спорните разпоредби само ако отговаря на условията на член 263, четвърта алинея ДФЕС, което в настоящия случай не е така.
I. Обстоятелствата по спора
5. Обстоятелствата по спора, са изложени в точки 2—13 от обжалваното определение, от които възпроизвеждам следните:
„2 След провеждане на разследване по собствена инициатива и приемане на решение за налагане на порицание от 17 септември 2020 г., на 3 януари 2022 г. ЕНОЗД приема решение срещу [Европол] на основание член 43, параграф 3, буква д) от първоначалния регламент за Европол, с което констатира, че „[к]ато предвижда непрекъснато съхранение на набора от данни без категоризиране, представеният от Европол план за действие не се отнася до нарушението, установено в решението за налагане на порицание от 17 септември 2020 г.“, и че „[о]бработката от страна на Европол на всички данни без категоризиране, […] единствено с цел да се извлече релевантна информация съгласно член 18, параграфи 3 и 5 и приложение II.Б към [първоначалния] регламент за Европол[(6)], както и според принципите на свеждане на данните до минимум и на ограничаване на запазването на данни (член 28, параграф 1, букви в) и д) от [първоначалния] регламент за Европол), не може да надхвърля максимален срок от шест месеца, считано от датата на получаване на съответната информация“.
– 3 Във връзка с тези разсъждения ЕНОЗД уточнява по-специално, че „[п]ри липсата на изрична правна разпоредба, която да определя срока на съхранение на личните данни, обработвани за тази цел, […] следва да се пристъпи към тълкуване по аналогия на член 18, параграф 6 от [първоначалния] регламент [за Европол]“[(7)].
– 4 Така от решението от 3 януари 2022 г. следва, че ЕНОЗД по същество е разпоредил на Европол за всяка информация, получена след 4 януари 2022 г., да извърши категоризиране на субектите на данни по смисъла на член 18, параграф 5 от първоначалния регламент за Европол в срок от шест месеца, считано от датата на получаване на информацията, и в срок от дванадесет месеца за съществуващия към 3 януари 2022 г. набор от данни, след изтичането на които срокове Европол е трябвало да заличи тези данни.
[…]
– 8 На 8 юни 2022 г. Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приемат изменения регламент за Европол. Формулировката на членове 74а и 74б е потвърдена в този регламент.
– 9 Тези разпоредби по същество предвиждат условията, при които Европол в определен срок категоризира набора от данни, с който разполага към момента на влизане в сила на изменения регламент за Европол, и в тях се уточняват условията и процедурите, при които обработването на лични данни, което не се отнася до категориите субекти на данни, посочени в приложение II към изменения регламент за Европол, и които са предадени на Европол преди 28 юни 2022 г., е допустимо в подкрепа на текущо наказателно разследване.
[…]
– 10 Тъй като счита, че обхватът на решението му от 3 януари 2022 г. и на членове 74а и 74б от изменения регламент за Европол не е един и същ, на 15 юни 2022 г. ЕНОЗД иска от Парламента, Съвета и Комисията да му предоставят документи относно наличието на връзка между разпоредбите на изменения регламент за Европол и упражняваните от него надзорни правомощия преди това. Парламентът и Съветът отговарят на това искане, съответно с писма от 12 и 25 юли 2022 г.
– 11 В документ № 5370/22 на Съвета от 24 януари 2022 г. относно подготовката за тристранната среща се уточнява, че „[н]еотдавнашното решение на [ЕНОЗД], което би могло да има последици от оперативен характер за дейността на Европол, потвърждава необходимостта от бързо приемане на регламента“, че „председателството предложи на делегациите да въведат нов член 74[а], който да има за цел допълнително изясняване на положението с данните, с които понастоящем разполага Европол, по-специално в контекста на посоченото по-горе решение на ЕНОЗД от 3 януари 2022 г.“ и че „[н]а заседанието от 19 януари [2022 г.] много делегации възприеха положително принципите на това предложение, но поради неотдавнашното му представяне и значението, което този въпрос представлява вследствие на решението на ЕНОЗД, е необходимо одобрение от Комитета“.
– 12 С писмо от 15 юли 2022 г. ЕНОЗД отправя запитване до Европол дали с оглед на членове 74а и 74б от изменения регламент за Европол неговото решение от 3 януари 2022 г. продължава да се прилага, или Европол счита, че посочените членове са заменили или изменили обхвата на това решение.
– 13 С писмо от 22 август 2022 г. Европол отговаря на ЕНОЗД по същество, че продължава да прилага някои точки от решението от 3 януари 2022 г., но на този етап не е в състояние да коментира положението към 3 януари 2023 г. и представянето на нови доклади за изпълнение съгласно това решение. В това писмо се споменава също така, че членове 74а и 74б от изменения регламент за Европол не са приложени по отношение на определена информация, която е била заличена“.
II. Производството пред Общия съд и обжалваното определение
6. В жалбата си пред Общия съд ЕНОЗД иска отмяна на спорните преходни разпоредби.
7. В писмената си защита Парламентът иска от Общия съд да отхвърли жалбата.
8. От своя страна Съветът повдига възражение за недопустимост на жалбата „на две основания. […] [О]т една страна, че жалбата е недопустима, тъй като ЕНОЗД не е упоменат в член 263, втора и трета алинея ДФЕС или пък на основание на решение […] Парламент/Съвет[(8)] […], и от друга страна, че ЕНОЗД не е пряко и лично засегнат по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС“(9).
9. Що се отнася до посоченото възражение за недопустимост, ЕНОЗД поддържа, че:
– „процесуалната му легитимация да иска отмяна на основание член 263 ДФЕС е обоснована от необходимостта да има възможност за съдебна защита, за да защити институционалните си правомощия, и по-специално независимостта си като надзорен орган по член 8, параграф 3 от [Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата)], както и институционалното равновесие между ролята на надзорните органи и ролята на законодателя. В това отношение той уточнява, че има процесуална легитимация съгласно съдебната практика, установена с решение [Парламент/Съвет], която трябва да се приложи по аналогия в случая, тъй като това решение доказва, че защитата на институционалните прерогативи позволява по изключение на дадена институция да ги защитава, без да е необходимо да отговаря на условията за допустимост, приложими за физическите или юридическите лица съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС“(10),
– „[…] при условията на евентуалност ЕНОЗД твърди, че е пряко и лично засегнат от обжалваните разпоредби, по отношение на които има ясен и реален правен интерес да иска тяхната отмяна […]“(11).
10. Общият съд отхвърля жалбата на ЕНОЗД като недопустима със следните мотиви:
– на първо място, макар да е орган на Съюза със специален статут, ЕНОЗД не е сред жалбоподателите, посочени в член 263, втора и трета алинея ДФЕС, нито е включен в списъка на институциите по член 13, параграф 1 ДЕС,
– на второ място, по отношение на позоваването от страна на ЕНОЗД на съдебната практика, установена с решение Парламент/Съвет, признатата тогава процесуална легитимация на Парламента е обоснована от необходимостта да се запълни непълнотата, свързана към съответния момент с липсата на възможност да оспорва актовете на останалите институции, които могат да засегнат правомощията на Парламента. Що се отнася до ЕНОЗД обаче, понастоящем той може да подаде жалба за отмяна на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС, ако е орган, създаден с акт на вторичното право, който може да бъде приравнен на юридическо лице,
– на трето място, в качеството си на орган на Съюза ЕНОЗД може да бъде приравнен на юридическо лице по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, така че като такъв има процесуална легитимация да иска отмяна на спорните преходни разпоредби, при условие че е пряко и лично засегнат от тях,
– във връзка с последното спорните преходни разпоредби променят правния режим на защита на данните, чийто надзор се извършва от ЕНОЗД, но не засягат естеството или обхвата на правомощията, предоставени на жалбоподателя от законодателството на Съюза, поради което не е изпълнено условието за пряко засягане,
– следователно, като се има предвид, че спорните преходни разпоредби не засягат пряко правното положение на ЕНОЗД и че условията за пряко и лично засягане от акта, чиято отмяна се иска, са кумулативни, Общият съд стига до извода, че жалбата е частично недопустима и частично явно недопустима.
III. Жалбата и производството пред Съда
11. В жалбата си ЕНОЗД иска:
– да се отмени обжалваното определение;
– да се отменят спорните преходни разпоредби;
– да се осъдят ответниците в първоинстанционното производство да заплатят съдебните разноски.
12. В подкрепа на своята жалба ЕНОЗД изтъква едно главно основание и едно основание при условията на евентуалност:
– като главно основание той изтъква нарушение на принципа на институционално равновесие по смисъла на решение Парламент/Съвет и на правото му на ефективна защита на правомощията му като независим орган,
– при условията на евентуалност той твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като не е квалифицирал ЕНОЗД като пряко засегнат от оспорваните преходни разпоредби при условията на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
13. Парламентът иска:
– да се отхвърли жалбата,
– да се осъди ЕНОЗД да заплати съдебните разноски.
14. Съветът иска:
– да се отхвърли жалбата като явно недопустима или при условията на евентуалност като явно неоснователна,
– да се осъди ЕНОЗД да заплати съдебните разноски.
15. Френската република и Комисията представят писмени становища в подкрепа на Парламента и Съвета.
16. След представянето на писмената реплика и писмената дуплика на 11 март 2025 г. е проведено открито съдебно заседание, в което се явяват ЕНОЗД, Парламентът, Съветът и Комисията.
IV. Анализ
А. По главното основание за обжалване
1. Доводи на страните
а) По допустимостта
17. Съветът предлага това основание да бъде отхвърлено като недопустимо, тъй като ЕНОЗД само повтаря изложените доводи в първоинстанционното производство и излага несъгласието си с обжалваното определение, без да посочва ясно твърдените грешки при прилагане на правото.
18. В своята реплика ЕНОЗД изтъква, че в жалбата му са посочени конкретно спорните въпроси и в настоящото производство той може да оспорва тълкуването на правото от Общия съд, чиито мотиви са и недостатъчни.
б) По същество
19. ЕНОЗД твърди, че Общият съд е трябвало да му признае процесуална легитимация да иска отмяна на спорните преходни разпоредби, независимо от условията на член 263, четвърта алинея ДФЕС, тъй като в противен случай независим надзорен орган по смисъла на член 8, параграф 3 от Хартата е лишен от правото на обжалване по съдебен ред с цел запазване на институционалното равновесие.
20. В подкрепа на това искане ЕНОЗД се позовава на решение Парламент/Съвет, което Общият съд е счел за ирелевантно по съображения, които според ЕНОЗД не са основателни. Подобно на Парламента в случая, разглеждан в посоченото решение, понастоящем ЕНОЗД не разполага с никакво правно средство за защита на своята независимост, гарантирана с член 8, параграф 3 от Хартата, като основен елемент от защитата на личните данни.
21. ЕНОЗД счита, че след като има правосубектност, за разлика от Парламента в случая, разглеждан в решение Парламент/Съвет, Общият съд не може да го лиши от възможността да защити своята независимост, която е неизбежно засегната от прилагането с обратно действие на спорните преходни разпоредби.
22. ЕНОЗД счита, че определящо, както приема Съдът, е да се гарантира целостта на създадената с Договорите система за разпределяне на правомощията. Този извод изисква наличието на правни средства за защита, които са достъпни не само за институциите, но и за орган като ЕНОЗД, с оглед на принципа на равновесие на правомощията.
23. Според ЕНОЗД ограничаването от Общия съд на възможностите на ЕНОЗД за обжалване до способа по член 263, четвърта алинея ДФЕС води до непълнота на цялата създадена с Договорите правораздавателна система. Само обща и самостоятелна процесуална легитимация може да гарантира съдебна защита на правомощията на ЕНОЗД при всякакви обстоятелства, без да зависи от изпълнението на условия, които, като условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС, са налице в съвсем изключителни случаи. Независимостта на ЕНОЗД може да бъде засегната от мерки, които не се отнасят пряко и лично до него, но могат да породят риск от „изпреварващо послушание“.
24. ЕНОЗД упреква и Общия съд, че му приписва претенция за „привилегировано“ право да иска отмяна на всеки законодателен акт в областта на обработката на лични данни. Напротив, единствената му цел е да се признае правото му да защити правомощията си като независим орган при условията на решение Парламент/Съвет и да възрази само в това отношение срещу съдържанието на определен законодателен акт при много специфични обстоятелства.
25. Парламентът и Съветът, подкрепени от Комисията и френското правителство, искат главното основание на жалбата да бъде отхвърлено, тъй като ЕНОЗД не може да подаде жалба за отмяна, ако не са изпълнени условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС.
26. Според Парламента и Съвета условията по член 263 ДФЕС са ясни: по волята на авторите на Договорите ЕНОЗД не е включен сред субектите, които имат право на обжалване, без да е необходимо да отговарят на условията на четвърта алинея от посочения член.
27. Съветът изключва възможността за наличие на твърдяната от ЕНОЗД непълнота и твърди, че допускането на искането му за разглеждане по същество би позволило на ЕНОЗД да иска евентуално отмяна на всеки законодателен акт за защита на данните и по този начин би се затруднило изменението на законодателството в тази област.
28. Парламентът, Съветът и Комисията са съгласни с възприетото от Общия съд тълкуване на решение Парламент/Съвет. Те изтъкват, че Договорите не предоставят на ЕНОЗД (орган, създаден с акт на вторичното право, който упражнява част от контрола на правото на Съюза в областта на защитата на данните) правомощия, сходни с разглежданите по посоченото дело.
29. Комисията твърди, че защитаваното от ЕНОЗД тълкуване би могло да се прилага по отношение на всички органи, служби и агенции на Съюза в нарушение на условията на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Тълкувани с оглед на правото на ефективна съдебна защита тези условия не възпрепятстват надлежната защита на личните данни, която е решаващата причина за предоставената на ЕНОЗД независимост, без да е необходимо да му се признава пряка и обща процесуална легитимация.
30. Парламентът твърди, че при всички случаи независимостта на ЕНОЗД не е засегната, а е налице законосъобразно упражняване на законодателните правомощия за изменение на правната уредба относно защитата на личните данни.
2. Анализ
а) По допустимостта
31. Противно на становището на Съвета, считам, че главното основание на жалбата не е недопустимо.
32. Безспорно жалба, която само повтаря или възпроизвежда буквално вече изложени пред Общия съд основания и доводи, не би отговаряла на изискванията за мотивиране, предвидени в член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда(12).
33. Съгласно решение Германия/Комисия обаче „разгледаните в първоинстанционното производство правни въпроси могат отново да бъдат обсъдени в хода на производството по обжалване, ако жалбоподател оспорва тълкуването или прилагането на правото на Съюза от Общия съд“(13).
34. Това е така в настоящия случай. ЕНОЗД повтаря изтъкнатите в първоинстанционното производство доводи, за да обоснове допустимостта на жалбата си за отмяна, но като оспорва в настоящото производство тълкуването на член 263 ДФЕС от Общия съд. ЕНОЗД указва (и критикува) мотивите на обжалваното определение, като посочва ясно правните доводи в подкрепа на искането си.
б) По същество
35. В точки 26—35 от определението са посочени основанията, поради които според Общия съд ЕНОЗД не може да подаде жалба, без да отговаря на условията на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
36. Общият съд подчертава, че ЕНОЗД не е сред институциите, на които член 263 ДФЕС предоставя изрично процесуална легитимация а) за предявяване на иск на основание на некомпетентност, съществено процесуално нарушение, нарушаване на Договорите или на всякаква правна норма, свързана с тяхното изпълнение, или злоупотреба с власт (втора алинея), и б) за предявяване на иск от определени институции за защита на техните изключителни правомощия (трета алинея).
37. Страните, притежаващи такава процесуална легитимация, са по-конкретно:
– държавите членки, Парламентът, Съветът и Комисията, на които член 263, втора алинея ДФЕС им предоставя обща процесуална легитимация,
– Сметната палата, Европейската централна банка и Комитетът на регионите, които съгласно член 263, трета алинея ДФЕС могат да предявят иск за защита на своите изключителни правомощия.
38. Освен че не е сред страните, посочени в член 263, втора и трета алинея ДФЕС, ЕНОЗД не е включен и в списъка на институциите, изброени в член 13, параграф 1 ДЕС. С изключение на Комитета на регионите, тези институции са същите, на които Договорът за функционирането на ЕС признава активната процесуална легитимация, претендирана в настоящото производство от ЕНОЗД, въпреки че не е включен в този списък(14).
39. ЕНОЗД е орган на Съюза, създаден с акт на вторичното право(15). Като такъв и съгласно практиката на Съда не може да се приеме, че той попада в обхвата на понятието „институции“: съгласно член 13, параграф 1 ДЕС това понятие препраща към точен списък на образувания, който не включва органите, службите и агенциите на Съюза(16).
40. Съгласно член 263, първа алинея in fine ДФЕС на контрол от Съда подлежи „законосъобразността на актовете, издадени от органите, службите или агенциите на Съюза, предназначени да произвеждат правно действие по отношение на трети страни“. Тези органи, служби и агенции обаче не са признати за субекти, които имат процесуална легитимация да искат Съдът да упражни правораздавателните си правомощия на основание член 263, втора и трета алинея ДФЕС.
41. Става въпрос за съзнателен избор, тъй като, както посочва Общият съд, включването на Комитета на регионите сред жалбоподателите, посочени в член 263, трета алинея ДФЕС, доказва, че „макар съставителите на Договора да са взели предвид други субекти, различни от институциите, посочени в списъка на лицата, които могат да защитават правомощията си по силата на тази разпоредба, те са избрали да не включат ЕНОЗД“(17).
42. ЕНОЗД е независим орган, който съгласно член 16, параграф 2 ДФЕС упражнява контрол върху спазването на правилата на Съюза в тази област от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза(18). Поради това обстоятелство ЕНОЗД е независим орган на Съюза, но не и институция на Съюза.
43. ЕНОЗД не е сезирал Съда с искане за отмяна на новите разпоредби, което би било задължително, ако е институция на Съюза. Всъщност член 51, буква б) от Статута на Съда на Европейския съюз запазва компетентността на последния да разглежда исковете, посочени в член 263 ДФЕС, които са предявени по-специално от институция на Съюза срещу законодателен акт. Този подход показва, че самият ЕНОЗД не се счита за институция на Съюза.
44. ЕНОЗД оспорва по-скоро мотивите на Общия съд да не приложи по аналогия решение Парламент/Съвет, изложени в точки 38—55 от обжалваното определение.
45. Следователно ЕНОЗД изглежда признава, най-малкото имплицитно, че член 263, втора и трета алинея ДФЕС води до решението, възприето в обжалваното определение. Въпреки това той счита, че съображенията, по които в решение Парламент/Съвет Съдът признава на Парламента разглежданата по това дело активна процесуална легитимация, трябва да имат предимство пред текста на посочените две разпоредби.
46. В това отношение обаче споделям становището на Общия съд.
47. В резултат от прочита на решение Парламент/Съвет Общият съд „припомня“, че в него „Съдът констатира, че текстът на член 173 от Договора за ЕИО не предоставя на Парламента никаква възможност да оспорва пред съдилищата на Съюза актовете, приети от другите институции, които могат да засегнат собствените му правомощия, и решава да запълни тази непълнота, като използва общия принцип на институционално равновесие“(19).
48. В решение Парламент/Съвет Съдът приема, че:
– правомощията на Парламента „са един от елементите на институционалното равновесие, създадено с Договорите, [които] [...]създават система за разпределяне на правомощията между различните институции на [Съюза], която възлага на всяка институция собствена мисия в институционалната структура на [Съюза] и в изпълнението на поверените ѝ задачи“(20),
– трябва да се „осигури запазването на институционалното равновесие и следователно осъществяването на съдебен контрол за зачитането на правомощията на Парламента, когато е сезиран за тази цел от последния с подходящо за преследваната от него цел правно средство за защита“(21),
– с оглед на това задължение самият Съд е длъжен „да осигури пълно прилагане на разпоредбите на Договорите, отнасящи се до институционалното равновесие, и да гарантира, че както при другите институции, правомощията на Парламента не могат да бъдат засегнати, без последният да разполага с някоя от предвидените от Договорите възможности да обжалва по съдебен ред, която да може да бъде използвана по сигурен и ефективен начин“(22),
– „[л]ипсата на разпоредба в договорите, която да предвижда правото на Парламента да подава жалба за отмяна, може да представлява процесуална непълнота, но не може да вземе превес над основополагащия интерес да се запази и да се спазва институционалното равновесие, определено с Договорите за създаване на Европейските общности“(23).
49. Поради това Съдът приема, че „е допустимо Парламентът да подаде […] жалба за отмяна срещу акт на Съвета или на Комисията, при условие че тази жалба цели само да защити правомощията му и се основава само на правни основания, изведени от нарушаването на тези правомощия“(24).
50. Обстоятелствата по отношение на ЕНОЗД са много различни в сравнение с тези спрямо Парламента към момента на постановяване на решение Парламент/Съвет.
51. На първо място, в решение Парламент/Съвет се прави позоваване на институционалното равновесие във връзка с разпределянето на правомощията „между различните институции на [Съюза]“. ЕНОЗД не е институция на Съюза, както посочих по-горе.
52. На второ място, в случая, разглеждан в решение Парламент/Съвет, Парламентът е разполагал само с „неефективни и несигурни“ правни средства за защита на своите правомощия. Обратно, в настоящия случай ЕНОЗД разполага с ефективни и сигурни възможности за обжалване. ЕНОЗД твърди(25), че е в състояние да докаже, че отговаря на условията относно активната си процесуалната легитимация по член 263, четвърта алинея ДФЕС(26).
53. С допускането на тази възможност именно в настоящия случай ЕНОЗД обезсмисля до голяма степен първото си основание за обжалване, що се отнася до прилагането на съдебната практика, установена с решение Парламент/Съвет. Отправната точка на последното, повтарям, е обстоятелството, че Парламентът не е разполагал с ефективни и сигурни правни средства за защита.
54. С оглед на изложеното няма особено значение дали има или няма други случаи, в които въпреки че правомощията му са засегнати, ЕНОЗД няма процесуална легитимация да сезира Съда на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС(27). Независимо от възможността за наличие на хипотези като посочените от ЕНОЗД, за целите на настоящото производство е от значение единствено конкретният и реален случай, разглеждан от Общия съд. Само във връзка с този случай следва да се установи дали ЕНОЗД отговаря на условията да иска отмяна на спорните преходни разпоредби.
55. В обобщение считам, че ЕНОЗД няма активната процесуална легитимация, предвидена в член 263, втора и трета алинея ДФЕС, поради което първото му основание за обжалване следва да бъде отхвърлено.
Б. По основанието, изтъкнато при условията на евентуалност
1. Доводи на страните
а) По допустимостта
56. Съветът счита, че това основание също е недопустимо по същите причини, които трябва да водят до недопустимост на главното основание.
б) По същество
57. ЕНОЗД изтъква най-напред недостатъчната яснота на точки 76 и 77 от обжалваното определение, в които се посочва, че решението от 3 януари 2022 г. „е административно решение, което не може да засяга законодателни актове като [ИРЕ] или да променя неговото съдържание“ и „макар обжалваните разпоредби да изменят приложимата правна уредба, контролът за чието спазване е възложен на ЕНОЗД, и да нямат изцяло същия обхват като това на решението от 3 януари 2022 г., те все пак не засягат правното му положение“.
58. Според ЕНОЗД при тези констатации са допуснати две грешки. От една страна, в тях не се посочва, че по отношение на упражняването на правомощията на ЕНОЗД е налице изискване за правна сигурност и че тези правомощия са засегнати от въвеждането на мерки с обратно действие. От друга страна, те не признават, че спорните преходни разпоредби имат за цел да неутрализират настъпилите последици от конкретно решение и следователно се отнасят за ЕНОЗД и Европол.
59. ЕНОЗД счита, че именно прилагането с обратно действие на спорните преходни разпоредби поставя под въпрос неговата независимост, която изобщо не би била засегната, ако законодателното изменение се прилага pro futuro.
60. ЕНОЗД добавя, че посочените разпоредби го засягат най-вече и при упражняването на функцията му по контрол в областта на защитата на данните. Тук става въпрос за лични данни, чиято защита е застрашена от преходни разпоредби, които по същата причина засягат неизбежно самия ЕНОЗД.
61. Парламентът и Съветът, подкрепени от Комисията и френското правителство, споделят по същество мотивите на Общия съд.
62. По-конкретно Парламентът изтъква, че ако се приеме, че всяко изменение на прилагани от ЕНОЗД разпоредби го засяга пряко, би му се признал статут на привилегирован жалбоподател в противоречие с член 263 ДФЕС. В това отношение френското правителство посочва, че по този начин критерият за лично засягане би бил изпразнен от съдържание.
2. Анализ
а) По допустимостта
63. Съображенията, които изложих за отхвърлянето на поддържаните от Съвета основания за недопустимост на главното основание, могат да бъдат приложени и по отношение на основанието, изтъкнато при условията на евентуалност.
б) По същество
64. Както Общият съд, така и институциите, участващи в настоящото производство, споделят становището, че ЕНОЗД няма процесуалната легитимация, предвидена в член 263, втора и трета алинея ДФЕС (привилегирована процесуална легитимация). Освен това са единодушни, че процесуалната легитимация на ЕНОЗД е обусловена от изпълнението на условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС. Дотук съм съгласен с техните становища.
65. Не съм съгласен обаче, че в настоящия случай ЕНОЗД не отговаря на условията на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
66. Като се изключи привилегированата процесуална легитимация, претендирана от ЕНОЗД, считам, че с оглед на естеството на възложените на посочения орган функции по контрол върху правната уредба относно защитата на данните, обикновената му активна процесуална легитимация не следва да бъде тълкувана прекомерно ограничително.
67. Ако по-горе посочих, че ЕНОЗД не е институция на Съюза, сега трябва да подчертая, че той изпълнява важна функция, закрепена в Договора за функционирането на ЕС, за да се гарантира спазването на правилата за защита на физическите лица по отношение на обработката на личните данни от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Упражняването на тези функции под формата на сезиране на съдилищата на Съюза не трябва да бъде засегнато без достатъчно солидни основания.
68. По изложените по-долу съображения считам, че дори при ограничително тълкуване на условията на член 263, четвърта алинея ДФЕС може да бъде призната на ЕНОЗД процесуалната легитимация, с която според обжалваното определение не разполага.
69. Решението, което предлагам, не предопределя решението по същество по жалбата за отмяна пред Общия съд. На етапа на разглеждане на допустимостта на жалба не следва да се постановява предварително решение по същество: достатъчно е да се провери дали жалбоподателят е изложил надлежно съображенията си защо счита, че спорната разпоредба засяга правното му положение(28).
70. Общият съд е изключил възможността спорните преходни разпоредби да засягат пряко ЕНОЗД, както се изисква от член 263, четвърта алинея ДФЕС. От една страна, тъй като тези разпоредби изменят правната уредба, чийто контрол е възложен на ЕНОЗД, но не и неговите правомощия(29). От друга страна, тъй като такива разпоредби оставят „известна свобода на преценка на Европол“(30).
71. По принцип възприетият от Общия съд подход при излагането на критериите за установяване на наличието на „пряко засягане“ е правилен. Съдът нееднократно е постановявал, че за обжалване на конкретна мярка се изисква да са изпълнени две кумулативни условия, „а именно оспорената мярка, от една страна, пряко да поражда последици в правното положение на това лице и от друга страна, да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, което е с чисто автоматичен характер и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер“(31).
72. Считам обаче, че като преценява дали в настоящия случай спорните преходни разпоредби пораждат последици в правното положение на ЕНОЗД, Общият съд всъщност се произнася не по допустимостта, а по съществото на жалбата: основните му съображения се отнасят до евентуалните последици от спорните преходни разпоредби за независимостта на ЕНОЗД. По-конкретно Общият съд изключва възможността (твърдяното) прилагане с обратно действие на спорните преходни разпоредби да засяга независимостта на ЕНОЗД.
73. Според мен на този етап от производството Общият съд е трябвало само да установи дали ЕНОЗД е изложил надлежно (т.е. обосновано и правдоподобно) съображенията си защо счита, че посочените разпоредби могат да имат такива последици.
74. Същото важи и за второто от посочените условия: Общият съд приема за установено, че спорните преходни разпоредби предоставят известна свобода на преценка на Европол, за да реши „дали да продължи или да преустанови обработването на определени данни“, от което следва, че изпълнението на „обжалваните разпоредби […] не е напълно автоматично“(32).
75. Общият съд отхвърля жалбата на ЕНОЗД (по отношение на последиците от упражняването на тази свобода на преценка за решението му от 3 януари 2022 г.), посочвайки, че „обжалваните разпоредби не са пречка ЕНОЗД да упражнява, както той възнамерява, своите собствени правомощия“(33).
76. Срещу последната преценка обаче могат да се направят две възражения:
– от една страна, отново се разрешава спорът по същество, като на етапа на преценката за допустимост се предрешват правните последици от спорните преходни разпоредби за положението на лицето, което иска тяхната отмяна(34). Освен това спорът се разрешава, като се изтъква теоретичната възможност Европол да действа по определен начин, когато в действителност от отговора, даден от Европол на ЕНОЗД на 22 август 2022 г.(35), е видно, че Европол вече не прилага част от решението на ЕНОЗД от 3 януари 2022 г.,
– от друга страна, проблемът се измества към евентуалната реакция на ЕНОЗД срещу (бъдещите) решения на Европол, когато за решаването на спора е определящо да се установи дали спорните преходни разпоредби имат предимство сами по себе си и ad hoc пред предходно конкретно решение на ЕНОЗД срещу определено поведение на Европол, което също е предходно. При подобни условия е оправдано предоставената „свобода на преценка“ да позволява eo ipso на Европол да не се съобрази с решението на ЕНОЗД от 3 януари 2022 г.
77. Независимо от горното, не съм убеден, че при обстоятелствата в настоящия случай изискването за свобода на преценка трябва да се отнася до поведението на Европол. Ако, както е според мен, спорните преходни разпоредби засягат пряко и, както ще стане ясно по-нататък, лично ЕНОЗД, то е защото те пораждат правни последици за конкретно решение на ЕНОЗД и следователно се отнасят до него. ЕНОЗД не е разполагал с никаква свобода на действие по отношение на адресата на посоченото решение, след като в резултат на спорните преходни разпоредби неговото поведение е трябвало да бъде съобразено задължително с произтичащото от тези разпоредби.
78. Според мен от изложените от ЕНОЗД факти и от фактите, представени в акта за преюдициално запитване, следва, че спорните преходни разпоредби засягат пряко ЕНОЗД. Въпросът дали го засягат пряко, като нарушават неговите правомощия или неговата независимост е, повтарям, въпросът по същество, повдигнат от ЕНОЗД пред Общия съд.
79. Противоречието между съдържанието на решението на ЕНОЗД от 3 януари 2022 г. и съдържанието на спорните преходни разпоредби показва, че при всички положения има основание да се поддържа, че с изменения регламент за Европол законодателят е имал за цел да „коригира“ решение на ЕНОЗД, което е влязло в сила (не е било обжалвано от Европол).
80. Всъщност:
– от една страна, ЕНОЗД е разпоредил на Европол да категоризира в срок от 12 месеца набора от данни, с който разполага към 3 януари 2022 г.,
– от друга страна, със спорните преходни разпоредби: а) се удължава до 18 месеца срокът, в който Европол следва да категоризира данните, с които разполага към датата на влизането им в сила, т.е. 28 юни 2022 г., като може да бъде удължаван и б) се уточняват условията и процедурите, при които обработването на лични данни, което не се отнася до категориите субекти на данни, посочени в приложение II към ИРЕ, и които са предадени на Европол преди 28 юни 2022 г., е допустимо в подкрепа на текущо наказателно разследване.
81. ЕНОЗД уверява, че не претендира за процесуална легитимация да обжалва всяко изменение на правната уредба, включваща съдържанието на неговите функции. Нещо повече, той е склонен да признае, както заяви в съдебното заседание, че не би имал никакви възражения срещу новите правила, ако се прилагат pro futuro.
82. Според него обаче в този случай той е засегнат от изменението, тъй като с него се променя съдържанието на негово предходно влязло в сила решение, прието в съответствие с действащата правна уредба, като по този начин се създава риск от изпреварващо послушание, което може да постави под въпрос неговата независимост.
83. Може да се спори, подобно на Парламента, дали спорните преходни разпоредби имат обратно действие. Освен това, дори ако се приеме, че те имат обратно действие, е спорно дали застрашават независимостта на ЕНОЗД. В общи линии считам, че изменението от законодателя на материалноправното съдържание на разпоредбите, които трябва да прилага административен орган, не води до засягане на неговата независимост(36).
84. Това обаче, повтарям, е въпросът по същество, повдигнат от ЕНОЗД с неговата жалба за отмяна, който не може да бъде пренебрегнат чрез предварителното му отхвърляне. Всъщност Общият съд излага предварително материалноправните си мотиви относно искането по същество на ЕНОЗД като основание за отхвърлянето на жалбата за отмяна като недопустима.
85. Ad hoc характерът на спорните преходни разпоредби позволява да се приеме, че е изпълнено и условието за лично засягане, който въпрос следва да бъде разрешен в настоящото производство, въпреки че Общият съд не се е произнесъл по него(37).
86. Според мен личното засягане проличава от самото развитие на законодателната процедура, приключила с приемането на спорните преходни разпоредби. Общият съд го описва подробно в точки 5—11 от обжалваното определение.
87. В тези точки се посочва, че законодателната процедура е започнала преди приемането на решението на ЕНОЗД на 3 януари 2022 г. — по-конкретно на 9 декември 2020 г. с предложение за изменение на ПРЕ, представено от Комисията. В становище 4/2021(38) самият ЕНОЗД подкрепя посоченото изменение при определени условия.
88. Трябва да се отбележи, че спорните преходни разпоредби са добавени на 1 февруари 2022 г., след последните преговори в рамките на тристранна среща, т.е. скоро след приемането на решението на ЕНОЗД на 3 януари 2022 г. По всичко личи, че в основата на това добавяне е документ № 5370/22 на Съвета от 24 януари 2022 г. относно подготовката за тристранната среща(39). В него се посочва, че:
– „[н]еотдавнашното решение на [ЕНОЗД], което би могло да има последици от оперативен характер за дейността на Европол, потвърждава необходимостта от бързо приемане на регламента“,
– „председателството предложи на делегациите да въведат нов член 74[а], който да има за цел допълнително изясняване на положението с данните, с които понастоящем разполага Европол, по-специално в контекста на посоченото по-горе решение на ЕНОЗД от 3 януари 2022 г.“ и
– „[н]а заседанието от 19 януари [2022 г.] много делегации възприеха положително принципите на това предложение, но поради неотдавнашното му представяне и значението, което този въпрос представлява вследствие на решението на ЕНОЗД, е необходимо одобрение от Комитета“(40).
89. Трудно е да се отрече, че спорните преходни разпоредби са добавени в отговор на мярката, предвидена в решението на ЕНОЗД от 3 януари 2022 г., и следователно се отнасят лично до ЕНОЗД. Става въпрос за правила, които поради значението на това решение на ЕНОЗД, което вече не може да бъде атакувано, тъй като е влязло в сила, имат за цел да неутрализират съдържанието и последиците на решението.
90. В този контекст не виждам как може да се приеме, че ЕНОЗД не е пряко и лично засегнат от спорните преходни разпоредби, когато те са специално предназначени да противодействат на конкретно и влязло в сила решение на самия ЕНОЗД.
91. ЕНОЗД отговаря за наблюдението и гарантирането на прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/1725(41) „и всеки друг акт на Съюза, който се отнася до защитата на основните права и свободи на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от институция или орган на Съюза“(42).
92. Считам че, ако при упражняване на това правомощие ЕНОЗД разпореди на орган на Съюза да извърши определено конкретно действие и впоследствие срещу това решение (което е влязло в сила) бъде приета разпоредба, специално предназначена да го неутрализира, трябва да бъде призната възможността на ЕНОЗД да сезира съдебните органи на Съюза, за да се произнесат по валидността на (новата) разпоредба.
93. В обобщение, без да засягам съществото на повдигнатия от ЕНОЗД въпрос пред Общия съд относно валидността на спорните преходни разпоредби, считам, че последните го засягат в достатъчна степен, за да бъде обоснована процесуалната му легитимация, която не му е призната в обжалваното определение.
В. Окончателно решаване на делото
94. Съгласно член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз, ако жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Общия съд и може да сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.
95. ЕНОЗД иска Съдът да постанови окончателно решение по повдигнатия в първоинстанционното производство въпрос по същество.
96. Според мен фазата на производството не позволява Съдът да постанови окончателно решение по делото. Всъщност това признава самият ЕНОЗД, който иска „да се постанови окончателно решение, след като на всички страни е предоставена възможност да представят становищата си по всеки аспект на делото“(43).
97. В първоинстанционното производство е обсъдена главно допустимостта на жалбата на ЕНОЗД за отмяна на спорните преходни разпоредби. Макар този въпрос да е решен, както току-що изложих, при предварително произнасяне по определени аспекти на въпроса по същество, последният е обсъждан само за целите на преценката на оспорваната от Парламента и Съвета процесуална легитимация на ЕНОЗД, а не в неговата цялост. Поради това делото следва да бъде върнато на Общия съд за постановяване на решение след съответното обсъждане при условията на състезателност.
Г. По съдебните разноски
98. На основание член 184 от Процедурния правилник на Съда и при направеното от ЕНОЗД искане в този смисъл Парламентът и Съветът следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в настоящото производство, като Федерална република Германия и Френската република следва да понесат направените от тях съдебни разноски.
V. Заключение
99. С оглед на изложените съображения, предлагам на Съда:
– да уважи жалбата,
– да отмени определение на Общия съд от 6 септември 2023 г., ЕНОЗД/Парламент и Съвет (T-578/22, EU:T:2023:522),
– да върне делото на Общия съд за постановяване на решение по същество на основание член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз,
– да осъди Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски,
– да разпореди Федерална република Германия и Френската република да понесат направените от тях разноски.
1 Език на оригиналния текст: испански.
2 Дело T-578/22, EU:T:2023:522. Наричано по-нататък „обжалваното определение“.
3 Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и за замяна и отмяна на решения 2009/371/ПВР, 2009/934/ПВР, 2009/935/ПВР, 2009/936/ПВР и 2009/968/ПВР на Съвета (OВ L 135, 2016 г., стр. 53). Наричан по-нататък „първоначалният регламент за Европол“ или „ПРЕ“.
4 Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2022 година по отношение на сътрудничеството на Европол с частноправни субекти, обработването на лични данни от Европол в подкрепа на наказателни разследвания и ролята на Европол в областта на научните изследвания и иновациите (OВ L 169, 2022 г., стр. 1). По-нататък произтичащата от това изменение редакция на ПРЕ наричам „измененият регламент за Европол“ или „ИРЕ“.
5 Става въпрос за две преходни разпоредби (членове 74а и 74б, наричани по-нататък „спорните преходни разпоредби“), които за целите на настоящото производство се отнасят съответно до обработката на лични данни в подкрепа на текущо наказателно разследване и обработката на лични данни, съхранявани от Европол.
6 Член 18 („Цели на дейностите по обработка на информацията“), параграфи 3 и 5 от ПРЕ предвижда:
„3. Обработката за целите на оперативните анализи, посочени в параграф 2, буква в), се извършва посредством проекти за оперативен анализ, за които се прилагат следните конкретни гаранции:
а) за всеки проект за оперативен анализ изпълнителният директор определя конкретната цел, категориите лични данни и категориите субекти на данни, участниците, продължителността на съхранението и условията за достъп, предаване и използване на въпросните данни, и информира за това управителния съвет и ЕНОЗД;
б) лични данни могат да бъдат събирани и обработвани само за целите на посочения проект за оперативен анализ. Когато се изясни, че личните данни може да представляват интерес в рамките на друг проект за оперативен анализ, допълнителната обработка на тези лични данни е разрешена само доколкото тя е необходима, до степента, в която тя е необходима, и ако личните данни съответстват на разпоредбите на буква а), приложими към другия проект за оперативен анализ;
в) достъпът до и обработката на данните във връзка със съответния проект се предоставят само на упълномощени служители.
[…]
5. Категориите лични данни и категориите субекти на данни, чиито данни могат да бъдат събирани и обработвани с оглед на всяка цел, посочена в параграф 2, са изброени в приложение II“.
7 Член 18, параграф 6 от ПРЕ гласи: „Европол може временно да обработва данни с цел да се определи дали тези данни имат отношение към неговите задачи и ако е така, към коя от целите, посочени в параграф 2. По предложение на изпълнителния директор и след консултация с ЕНОЗД управителният съвет уточнява допълнително условията за обработка на тези данни, по-конкретно що се отнася до достъпа до тях и използването им, както и сроковете за съхраняване и заличаване на данните, които не могат да надвишават шест месеца, като надлежно спазва посочените в член 28 принципи“.
8 Междинно решение от 22 май 1990 г., Парламент/Съвет (C-70/88, EU:C:1990:217, наричано по-нататък „решение Парламент/Съвет“).
9 Точка 23 от обжалваното определение.
10 Точка 21 от обжалваното определение.
11 Точка 22 от обжалваното определение.
12 Решение от 17 декември 2020 г., Германия/Комисия (C-475/19 P и C-688/19 P, EU:C:2020:1036, наричано по-нататък „решение Германия/Комисия“, т. 33), на което се позовава Съветът.
13 Пак там и цитираната съдебна практика.
14 Това посочва Общият съд в точка 27 от обжалваното определение.
15 Член 41, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).
16 Точка 29 от обжалваното определение, в която е цитирано решение от 14 юли 2022 г., Италия и Comune di Milano/Съвет и Парламент (Седалище на Европейската агенция по лекарствата) (C-106/19 и C-232/19, EU:C:2022:568, т. 113 и 116).
17 Точка 32 от обжалваното определение.
18 В същия смисъл е точка 33 от обжалваното определение: „статутът на ЕНОЗД като независим надзорен орган е споменат в член 16, параграф 2 ДФЕС, който гласи, че спазването на правилата за защитата на физическите лица по отношение на обработката на личните данни от страна на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза подлежи на контрол от независими органи, а в член 8, параграф 3 от Хартата е предвидено, че спазването на правилата относно защитата на личните данни подлежи на контрол от независим орган“.
19 Точка 41 от обжалваното определение. В решение Парламент/Съвет се признава (т. 16), че различните правни средства за защита, които в решение от 27 септември 1988 г., Парламент /Съвет (302/87, EU:C:1988:461) са счетени за достатъчни за отнасяне пред Съда на актовете на Съвета или на Комисията, приети, като се пренебрегват правомощията на Парламента, могат да се окажат „неефективни и несигурни“.
20 Решение Парламент/Съвет, точка 21.
21 Решение Парламент/Съвет, точка 23.
22 Решение Парламент/Съвет, точка 25.
23 Решение Парламент/Съвет, точка 26.
24 Решение Парламент/Съвет, точка 27. Курсивът е мой.
25 Точка 30 от жалбата му.
26 От тази гледна точка е без значение, че според ЕНОЗД тези условия са изпълнени в резултат на „съвсем изключителните“ обстоятелства в настоящия случай.
27 Точки 32 и 33 от жалбата му.
28 Решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci (C-622/16 P—C-624/16 P, EU:C:2018:873, т. 47): „Всъщност условието за пряко засягане изисква спорният акт да поражда преки последици за правното положение на жалбоподателя, поради което съдът на Съюза е длъжен да провери дали жалбоподателят е изложил надлежно съображенията си защо счита, че решението на Комисията може да го постави в по-неблагоприятно конкурентно положение и следователно да засегне правното му положение“. Курсивът е мой.
29 Точка 74 от обжалваното определение.
30 Точка 78 от обжалваното определение.
31 По-специално решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет (C-348/20 P, EU:C:2022:548, т. 43 и 44) и цитираната съдебна практика.
32 Точки 80 и 82 от обжалваното определение.
33 Точка 83 от обжалваното определение.
34 Решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет (C-348/20 P, EU:C:2022:548, т. 98) и цитираната съдебна практика.
35 Точка 13 от обжалваното определение.
36 В съдебното заседание е обсъден подробно този въпрос, който според мен е свързан с произнасянето по същество по исканията на ЕНОЗД, а не с преценката за допустимост на жалбата.
37 Дори когато Общият съд е изключил наличието на пряко засягане, решението му да отхвърли жалбата на ЕНОЗД като недопустима би могло в крайна сметка да е обосновано по други правни съображения, по-конкретно ако не е изпълнено условието за лично засягане. По-специално решения от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori y Comisión/Ferracci (C-622/16 P—C-624/16 P, EU:C:2018:873, точка 48, и цитираната съдебна практика), и от 22 юни 2021 г., Венецуела/Съвет (Засягане на трета държава) (C-872/19 P, EU:C:2021:507, т. 86 и 87).
38 Становище на ЕНОЗД от 8 март 2021 г. относно предложението за изменение на регламента за Европол, достъпно на: https://www.edps.europa.eu/data-protection/our-work/publications/opinions/edps-opinion-proposal-amendment-europol-regulation_en.
39 Достъпен на https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-5370-2022-INIT/fr/pdf.
40 Точка 11 от обжалваното определение.
41 Регламент (ЕС) на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (OВ L 295, 2018 г., стр. 39).
42 Член 52, параграф 3 от Регламент 2018/1725.
43 Точка 68 in fine от жалбата му по настоящото дело.