T-255/1762017TJ0255EU:T:2020:46000011177T

Решение от 5.10.2020 г. — Дело T‑255/17 [Откъси]

Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия

<TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия съд</HT> (девети разширен състав)</P><P><DATE ISO="20201005">5 октомври 2020 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE></P></TI>КонкуренцияКартелиАдминистративно производствоРешения, с които се разпореждат проверкиВъзражение за незаконосъобразност на член 20 от Регламент (ЕО) № 1/2003Право на ефективни правни средства за защитаЗадължение за мотивиранеПраво на неприкосновеност на жилищетоДостатъчно сериозни уликиПропорционалностЖалба за отмянаОплаквания, свързани с провеждането на проверкаОтказ да се защити поверителността на данните от личния животНедопустимост

По дело T‑255/17

Les Mousquetaires, установени в Париж (Франция),

ITM Entreprises, установено в Париж,

за които се явяват N. Jalabert-Doury, B. Chemama и K. Mebarek, адвокати,

жалбоподатели,срещу

Европейска комисия, за която се явяват B. Mongin, A. Dawes и I. Rogalski, в качеството на представители, подпомагани от F. Ninane, адвокат,

ответник,

подпомагана от

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват S. Boelaert, С. Петрова и O. Segnana, в качеството на представители,

встъпила страна,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС, първо, за отмяна на Решение C(2017) 1361 final на Комисията от 21 февруари 2017 г., с което се разпорежда на Les Mousquetaires и на всички пряко или непряко контролирани от тях дружества да се подчинят на проверка по член 20, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (дело AT.40466 — Tute 1), и на Решение C(2017) 1360 final на Комисията от 21 февруари 2017 г., с което се разпорежда на Les Mousquetaires и на всички пряко или непряко контролирани от тях дружества да се подчинят на проверка по член 20, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (дело AT.40467 — Tute 2), а при условията на евентуалност, на Решение C(2017) 1057 final на Комисията от 9 февруари 2017 г., с което се разпорежда на Intermarché и на всички пряко или непряко контролирани от него дружества да се подчинят на проверка по член 20, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (дело AT.40466 — Tute 1), и на Решение C(2017) 1061 final на Комисията от 9 февруари 2017 г., с което се разпорежда на Intermarché и на всички пряко или непряко контролирани от него дружества да се подчинят на проверка по член 20, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (дело AT.40467 — Tute 2), и второ, за отмяна на решението, с което Комисията, от една страна, е иззела и копирала данните от средства за комуникация и съхранение, съдържащи данни от личния живот на ползвателите на тези средства, и от друга страна, е отхвърлила отправеното от жалбоподателите искане да им бъдат върнати въпросните данни,

ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав),

състоящ се от: S. Gervasoni (докладчик), председател, L. Madise, R. da Silva Passos, K. Kowalik-Bańczyk и C. Mac Eochaidh, съдии,

секретар: M. Marescaux, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 януари 2020 г.,постанови настоящото<TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0002"><P>Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.</P></NOTE></HT></P></TI><STI><P>[…]</P></STI><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството и исканията на страните</HT></TXT></NP></TI>12На 28 април 2017 г. жалбоподателите подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.13С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 28 юли 2017 г., Съветът на Европейския съюз иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С решение от 22 септември 2017 г. председателят на девети състав на Общия съд допуска встъпването. Съветът представя съответното изявление, а главните страни — становище по него в определения срок.14В жалбата жалбоподателите молят Общия съд:

като процесуално-организационно действие да разпореди на Комисията да уточни предположенията си и да представи уликите, с които е разполагала, за да обоснове предмета и целта на решенията от 9 и 21 февруари 2017 г. (наричани по-нататък обжалваните решения),

да отмени решенията от 21 февруари 2017 г.,

при условията на евентуалност, да отмени решенията от 9 февруари 2017 г.,

да отмени решението, с което Комисията, от една страна, е иззела и копирала данните от средства за комуникация и съхранение, съдържащи данни от личния живот на ползвателите на тези средства, и от друга страна, е отхвърлила отправеното от жалбоподателите искане да им бъдат върнати въпросните данни,

да осъди Комисията и Съвета да заплатят съдебните разноски.

15Що се отнася до искането им във връзка с решенията от 9 февруари 2017 г., в репликата жалбоподателите уточняват, че искат тези решения да бъдат обявени за несъществуващи поради липсата на надлежно връчване, а при условията на евентуалност — да бъдат отменени.16Комисията, подкрепена от Съвета, моли Общия съд:

да отхвърли жалбата,

да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

[…]

<TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></TXT></NP></TI><STI><P>[…]</P></STI><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></HT></TXT></NP></TI><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на четвъртото искане</HT></TXT></NP></TI>30Следва да се приеме, че това четвърто искане е за отмяна, от една страна, на решението, с което, както се твърди, Комисията е разпоредила да се изземат и копират данни от личния живот на някои служители и ръководители на дружествата жалбоподатели, и от друга страна, на решение за отхвърляне на отправеното от последните искане да им бъдат върнати тези данни (вж. т. 14, четвърто тире по-горе).31Жалбата и репликата, а и писмените изявления на Комисията, дават основание първата част на това искане да се тълкува като отнасяща се до отказа да се защити поверителността на въпросните лични данни.32Що се отнася до правния интерес на жалбоподателите да обжалват този отказ, какъвто според Комисията те нямат, следва да се подчертае, че предвид задължението на предприятията да осигуряват защита на наетите от тях лица и на личния им живот (вж. по-специално, що се отнася до задължението за защита на личния живот на физическите лица при обработването на лични данни, Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10), заменена с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46 (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1)], може да се окаже нужно проверяваното предприятие да поиска от Комисията да не изземва от помещенията му някои данни, които могат да засегнат личния живот на служителите или ръководителите му, или да поиска от Комисията да върне тези данни. В този контекст такива искания — противно на поддържаното от Комисията — могат да правят не само съответните членове на персонала. Поради същото съображение може да се приеме, че това предприятие има интерес да оспорва пред съда на Съюза отказа на Комисията да уважи исканията му.33Що се отнася до това дали отказът да се защити поверителността на въпросните лични данни е подлежащ на обжалване акт, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика актове, които подлежат на обжалване по смисъла на член 263 ДФЕС, са само мерките, произвеждащи задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение. Междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение, по принцип не представляват актове, подлежащи на обжалване (вж. в този смисъл решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 9 и 10 и от 14 ноември 2012 г., Nexans France и Nexans/Комисия, T‑135/09, EU:T:2012:596, т. 115 и 116).34В специфичния контекст на проверките на Комисията, и по-точно този на производствата в областта на конкуренцията, съдебният контрол на условията, при които е проведена дадена проверка, по правило се извършва при жалба за отмяна срещу окончателното решение, прието от Комисията в приложение на тази разпоредба (вж. решение от 14 ноември 2012 г., Nexans France и Nexans/Комисия, T‑135/09, EU:T:2012:596, т. 132 и цитираната съдебна практика).35От съдебната практика обаче следва и че приетите по време на предварителната процедура актове, които сами по себе си представляват завършекът на една специална процедура, различна от тази, която трябва да даде възможност на Комисията да се произнесе по същество, и които произвеждат задължителни правни последици, годни да засегнат интересите на жалбоподателя, като променят съществено неговото правно положение, представляват също подлежащи на обжалване актове (решения от 11 ноември 1981 г., IBM/Комисия, 60/81, EU:C:1981:264, т. 10 и 11 и от 14 ноември 2012 г., Nexans France и Nexans/Комисия, T‑135/09, EU:T:2012:596, т. 116).36В този смисъл се приема, че в контекста на производствата в областта на конкуренцията решението, с което Комисията отхвърля искане за защита на конкретен документ въз основа на поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокат и клиент, слага край на една специална процедура, различна от тази, която трябва да даде възможност на Комисията да се произнесе по въпроса за съществуването на нарушение на правилата за конкуренция и при това положение представлява акт, който може да бъде предмет на жалба за отмяна (вж. решение от 17 септември 2007 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия, T‑125/03 и T‑253/03, EU:T:2007:287, т. 46, 48 и 49 и цитираната съдебна практика).37Също така, макар съдът на Съюза към настоящия момент да не е обявил такава жалба за допустима, може да се приеме, че Общият съд допуска възможността проверяваното предприятие да подаде при същите условия жалба срещу решението, с което се отхвърля молбата за защита на членовете на персонала му, основана на правото им на личен живот. Всъщност, след като припомня решение от 17 септември 2007 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия (T‑125/03 и T‑253/03, EU:T:2007:287) и цитираната в него съдебна практика, Общият съд споменава възможността за решение, с което се отказва […] защитата [на основание на правото на личен живот], но същевременно констатира, че в случая такова решение не е било прието. В това отношение той се основава на обстоятелството, че към момента на приемане на решението за копиране на данните жалбоподателите не са изтъкнали, че притежаваните от тях документи се ползват от защита, подобна на защитата, предоставена на разговорите и кореспонденцията между адвокат и клиент, нито пък са посочили конкретните документи или съответните части от тях (решение от 14 ноември 2012 г., Nexans France и Nexans/Комисия, T‑135/09, EU:T:2012:596, т. 129 и 130).38В случая жалбоподателите поддържат именно че отказът, който визират в първата част на четвъртото искане от жалбата си, би могъл да се приравни на отказа, който съгласно тази съдебна практика представлява обжалваем акт.39Несъмнено може да се приеме, че когато дадено предприятие се позовава на правото на зачитане на личния живот на своите служители или ръководители, за да се противопостави на извършваните при проверка изземване на компютърно оборудване или средства за комуникация и копиране на съдържащите се в тях данни, решението, с което Комисията отхвърля това искане, произвежда правни последици по отношение на това предприятие, като изменя съществено правното му положение (вж. т. 37 по-горе). Въпросното решение всъщност засяга условията, при които предприятието осигурява защитата на наетите от него лица и на личния им живот. Освен това подобно решение е равнозначно на отказ да се изпълни установено както в член 20, параграф 2, буква б) от Регламент № 1/2003, така и в съдебната практика изискване проверката да се ограничава само до документите, свързани със стопанската дейност (вж. решение от 6 септември 2013 г., Deutsche Bahn и др./Комисия, T‑289/11, T‑290/11 и T‑521/11, EU:T:2013:404, т. 80 и цитираната съдебна практика).40В това отношение следва да се отбележи, че в точки 51 и 52 от решение от 17 септември 2007 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия (T‑125/03 и T‑253/03, EU:T:2007:287), Общият съд приема, че когато преди да предприеме действия по копиране на документи, Комисията е била сезирана с искане за защита на основание на предвидено в правото на Съюза право, мълчаливото решение за отхвърляне се е материализирало в действието по копиране и прилагане на копираните документи към преписката.41В случая обаче жалбоподателите не са изтъкнали преди приемането на спорните актове, че иззетото от Комисията оборудване и копираните от нея данни подлежат на защита на основание на правото на зачитане на личния живот на техните служители или ръководители. Всъщност едва след копирането на посочените данни и след връщането на оборудването, съдържащо евентуално такива данни, а именно на 24 февруари и впоследствие на 13 април 2017 г., жалбоподателите заявяват, че въпросните данни подлежат на защита по силата на правото на зачитане на личния живот на техните служители или ръководители.42В тази връзка може да се отбележи, че не е в разрез с правото на ефективна съдебна защита да се изисква от предприятието, по отношение на което е разпоредена проверка, да предприеме определени действия, за да запази правата си и достъпа си до способите за тяхна защита, и в частност да отправи до Комисията искания за защита (вж. т. 36, 37 и 40 по-горе), още повече че преди да направи копия, последната е длъжна да предостави на предприятието кратък срок за консултиране със своите адвокати с оглед евентуално на отправянето на такива искания (вж. в този смисъл решение от 6 септември 2013 г., Deutsche Bahn и др./Комисия, T‑289/11, T‑290/11 и T‑521/11, EU:T:2013:404, т. 89).43Поради това в случая Комисията не е имало как да приеме, когато е изземала въпросното оборудване и след това копирала съдържащите се в него данни, решение, с което да отхвърли такова искане на жалбоподателите за защита.44Следователно настоящото дело се различава от делото, по което е постановено решение от 17 септември 2007 г., Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия (T‑125/03 и T‑253/03, EU:T:2007:287). Всъщност при липсата на отправено преди това от жалбоподателите искане за защита, изземването на въпросното оборудване и копирането на съдържащите се в него данни не са могли да доведат до приемането на подлежащо на обжалване решение, с което Комисията да е отхвърлила, макар и имплицитно, подобно искане за защита (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2012 г., Nexans France и Nexans/Комисия, T‑135/09, EU:T:2012:596, т. 120—125).45Следователно при конкретните обстоятелства жалбоподателите не могат да твърдят, че към датата на подаване на настоящата жалба Комисията е била приела в хода на проверката изричен или мълчалив акт, произвеждащ правни последици, които могат да засегнат техните интереси, като изменят съществено правното им положение.46Може да се добави, че това би важало и ако първата част на четвъртото искане трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася до решение, с което Комисията просто изземва и копира данни от личния живот на някои служители и ръководители на дружествата жалбоподатели. Всъщност, както следва от точка 44 по-горе, при липсата на отправено от жалбоподателите преди това искане за защита, извършените в случая по време на спорната проверка действия по изземване и копиране сами по себе си не са могли да доведат до подлежащи на обжалване актове.47Що отнася до втората част на четвъртото искане, насочена срещу твърдения отказ да се уважи искането за връщане на въпросните лични данни, следва да се отбележи, че това искане за връщане, без значение дали е с дата 24 февруари 2017 г., както твърдят жалбоподателите в писмените си изявления, или с дата 13 април 2017 г., както се посочва в съдебното заседание, не е формулирано достатъчно точно, за да може Комисията адекватно да изрази становище по него, така че към датата на подаване на настоящата жалба, към който момент трябва да се преценява допустимостта на същата (вж. в този смисъл решения от 3 декември 2014 г., Castelnou Energía/Комисия, T‑57/11, EU:T:2014:1021, т. 34 и от 22 юни 2016 г., Whirlpool Europe/Комисия, T‑118/13, EU:T:2016:365, т. 49), жалбоподателите не са получили от Комисията отговор, който да може да представлява обжалваем акт. Всъщност жалбоподателите само споменават множество документи, засягащи неприкосновеността на личния живот на техните автори, посочвайки общо, че става въпрос за лични съобщения, адресни указатели, телефонни обаждания и т.н., и признавайки в искането си от 13 април 2017 г., че понастоящем проучват множеството копирани от служителите на Комисията документи, за да установят кои от тях са били обект на това посегателство.48Следователно четвъртото искане трябва да се отхвърли като недопустимо и в двете му части.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав)

реши:

1)Отменя член 1, буква б) от Решение C(2017) 1057 final на Комисията от 9 февруари 2017 г., с което се разпорежда на Intermarché и на всички пряко или непряко контролирани от него дружества да се подчинят на проверка по член 20, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (дело AT.40466 — Tute 1), и член 1, буква б) от Решение C(2017) 1361 final на Комисията от 21 февруари 2017 г., с което се разпорежда на Les Mousquetaires и на всички пряко или непряко контролирани от тях дружества да се подчинят на проверка по член 20, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета (дело AT.40466 — Tute 1).2)Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.3)Les Mousquetaires и ITM Entreprises, Европейската комисия, както и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски.

Gervasoni

Madise

da Silva Passos

Kowalik-Bańczyk

Mac Eochaidh

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 5 октомври 2020 година.

Подписи