1992L0065 — BG — 03.09.2008 — 009.002
Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите
Изменен с
Изменен с
поправен от
▼B
ДИРЕКТИВА 92/65/ЕИО НА СЪВЕТА
от 13 юли 1992 година
за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 43 от него,
като взе предвид предложенията на Комисията (
1
),
като взе предвид становището на Европейския парламент (
2
),
като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (
3
),
като има предвид, че живите животни и продукти от животински произход са включени в списъка на продуктите в приложение II към Договора; като има предвид, че пускането на пазара на тези животни и продукти съставлява източник на доходи за част от населението, занимаващо се със селско стопанство;
като има предвид, че за да гарантира рационалното развитие в този сектор и да се повиши производителността, на ниво Общност трябва да се формулират ветеринарно-санитарни правила за животните и животинските продукти;
като има предвид, че Общността трябва да приеме мерки, които са предназначени да формират постепенно вътрешния пазар за периода, изтичащ на 31 декември 1992 г.;
като има предвид, че с оглед на гореспоменатите цели Съветът е определил ветеринарно-санитарни правила, приложими към говедата, свинете, овцете и козите, еднокопитните животни, към птиците и яйцата за люпене, за рибите и рибните продукти, за двучерупчестите мекотели, спермата от биволи и от нерези, ембриони от овце, прясното месо, птичето месо, месните продукти, дивечовото месо и заешкото месо;
като има предвид, че следва да бъдат приети ветеринарно-санитарни правила за пускането на пазара на животни и продукти от животински произход, които все още не са обхванати от горепосочените правила;
като има предвид, че следва да се предвиди разпоредба за прилагането на настоящата директива, без да се засяга Регламент (ЕИО) № 3626/82 на Съвета от 3 декември 1982 г. относно прилагането в Общността на Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (
4
);
като има предвид, че по отношение на определени технически аспекти трябва да се направи позоваване на Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине (
5
) и Директива 85/511/ЕИО от 18 ноември 1985 г. относно въвеждане на мерки на Общността за борба с болестта шап (
6
);
като има предвид, че с оглед на организацията на проверките и техните последици, както и на мерките за безопасност, които трябва да се въведат, трябва да се направи позоваване на общите правила, формулирани в Директива 90/425/ЕИО от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (
7
);
като има предвид, че освен ако не е предвидено друго, търговията с животни и продукти от животински произход трябва да бъде либерализирана, без това да засяга прибягването към вероятни мерки за безопасност;
като има предвид, че съгласно значителния риск от разпространението на заболяванията, на които животните са изложени, за определени животни и продукти от животински произход трябва да се определят специфични изисквания, които да се наложат, когато те бъдат пускани на пазара с цел търговия, особено когато са предназначени за региони с висок здравен статус;
като има предвид, че специфичната ситуация в Обединеното кралство и Северна Ирландия, както и в Ирландия поради островното положение на тези страни, както и поради факта, че в тези страни от доста дълъг период няма бяс, оправдава специални разпоредби, които да осигурят, че пускането на пазара в Обединеното кралство и Ирландия на кучета и котки, произходът на които не е от тези страни, не включва риска от въвеждане на бяс в тези държави, без обаче това да повлияе върху премахването на ветеринарните проверки на границите между държавите-членки;
като има предвид, че здравният сертификат е най-подходящото средство, с което да се гарантира и контролира спазването на тези изисквания;
като има предвид, че за да се запази ситуацията на здравето в Общността, когато животни и продукти с животински произход, посочени в настоящата директива, бъдат пускани на пазара, те трябва да са обект на минималните изисквания, определени за търговията и спазването им, контролирано в съответствие с принципите и правилата, определени в Директива 90/675/ЕИО на Съвета от 10 декември 1990 г. за определяне на принципите относно организацията на ветеринарните проверки на продукти, въведени в Общността от трети страни (
8
);
като има предвид, че следва да се предвиди процедура, установяваща тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в рамките на Постоянния ветеринарен комитет;
като има предвид, че крайният срок за транспониране в националното право, фиксиран на 1 януари 1994 г. в член 29, не би следвало да засегне премахването на ветеринарните проверки на границите от 1 януари 1993 г.,
ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
ГЛАВА I
Общи разпоредби
Член 1
▼M7
Настоящата директива определя ветеринарно-санитарните изисквания, регулиращи търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение Е.
▼B
Настоящата директива се прилага, без да се засягат разпоредбите, приети съгласно Регламент (ЕИО) № 3626/82.
Настоящата директива не засяга националните правила, приложими за домашни любимци, въпреки че тяхното задържане не може да засегне премахването на ветеринарните проверки на границите между държавите-членки.
Член 2
1. За целите на настоящата директива:
|
а)
|
„търговия“е търговия, така както е определена в член 2, параграф 3 от Директива 90/425/ЕИО;
|
|
б)
|
„животни“са животински видове, различни от посочените в Директиви 64/432/ЕИО, 90/426/ЕИО (
9
), 90/539/ЕИО (
10
), 91/67/ЕИО (
11
); 91/68/ЕИО (
12
), 91/492/ЕИО (
13
) и 91/493/ЕИО (
14
);
|
|
в)
|
„одобрен орган, институт или център“ е всяко постоянно, географски ограничено учреждение, одобрено в съответствие с член 13, в което се отглеждат или развъждат обикновено един или няколко вида животни, независимо дали за търговски цели или не и изключително за една или няколко от следните цели:
— излагане на животните и обучение на обществеността,
— запазване на животинските видове,
— базови или приложни научни изследвания или развъждане на животни с цел осъществяването на такива изследвания;
|
|
г)
|
„подлежащи на задължително обявяване болести“са болестите, посочени в приложение А.
|
2. Освен това определенията, различни от тези за одобрените центрове и органи, съдържащи с в член 2 от Директиви 64/432/ЕИО, 91/67/ЕИО и 90/539/ЕИО, се прилагат mutatis mutandis.
ГЛАВА II
Разпоредби, приложими за търговията
Член 3
Държавите-членки гарантират, че търговията, посочена в член 1, параграф първи, не е забранена или ограничена поради ветеринарно-санитарни причини, различни от тези, произтичащи от прилагането на настоящата директива или от законодателството на Общността, и по-специално всякакви взети мерки за безопасност.
▼A1
До приемането на разпоредби на Общността Швеция запазва националните си разпоредби по отношение на доставки на змии и други влечуги.
▼B
Член 4
Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че с цел прилагането на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 90/425/ЕИО животните, посочени в членове 5 — 10 на настоящата директива, могат, без да се засяга член 13 и особените разпоредби, които следва да бъдат приети в изпълнение на член 24, да са обект на търговия, само ако отговарят на изискванията, предвидени в членове 5 — 10, и ако идват от стопанствата или предприятията, посочени в член 12, параграфи 1 и 3 от настоящата директива, които са регистрирани от компетентните органи и които се задължават:
— да осигуряват редовно изследването на животните в съответствие с член 3, параграф 3 от Директива 90/425/ЕИО,
— да известят компетентните органи, освен за появата на подлежащи на задължително обявяване болести, за появата на болестите, посочени в приложение Б, за които съответната държава-членка е създала програма за борба или надзор,
— да се съобразят със специфичните национални мерки за борба със заболяване, което е от особено значение за определена държава-членка и е предмет на програма, съставена в съответствие с член 14, или на решение съгласно член 15, параграф 2,
— да пускат на пазара с цел търговия само животни, които не показват никакви признаци на заболяване и които идват от стопанства или райони, които не са предмет на каквато и да е забрана поради ветеринарно-санитарни основания и по отношение на животни, които не се придружават от здравен сертификат или от търговски документ, предвиден в членове от 5 до 11 — само животни, които се придружават от сертификат от оператора, който удостоверява, че въпросните животни по време на изпращането им не показват никакви явни признаци на заболяване и че неговото стопанство не е обект на каквито и да е ветеринарно-санитарни ограничения,
— да отговарят на изискванията, гарантиращи хуманното отношение към държаните животни.
Член 5
1. Държавите-членки гарантират, че търговията с маймуни (simiae и prosimiae) се ограничава само до животни, които биват изпращани от и до орган, институт или център, одобрени от компетентните органи на държавите-членки в съответствие с член 13, и че тези животни се придружават от ветеринарен сертификат, съответстващ на образеца от приложение Д, декларацията в който трябва да е попълнена от официалния ветеринарен лекар на органа, института или центъра в страната на произхода с цел гарантиране здравето на животните.
2. Компетентният орган на държавата-членка може, чрез дерогация от параграф 1, да разреши получаването му от одобрен орган, институт или център за маймуни, принадлежащ на физическо лице.
Член 6
А. Без да се засягат членове 14 и 15, държавите-членки гарантират, че копитните животни от видове, различни от посочените в Директиви 64/432/ЕИО, 90/426/ЕИО и 91/68/ЕИО, могат да бъдат обект на търговия само ако отговарят на следните изисквания:
1. По принцип те:
а) трябва да са идентифицирани в съответствие с член 3, параграф 1, буква в) от Директива 90/425/ЕИО;
б) не трябва да са предназначени за клане по програма за унищожаване на инфекциозно заболяване;
в) не трябва да са били ваксинирани срещу шап и трябва да отговарят на съответните изисквания на Директива 85/511/ЕИО и член 4а от Директива 64/432/ЕИО;
г) трябва да идват от някое от стопанствата, посочени в член 3, параграф 2, букви б) и в) от Директива 64/432/ЕИО, които не са предмет на ветеринарно-санитарни мерки, по-специално тези, взети в съответствие с Директиви 85/511/ЕИО, 80/217/ЕИО (
15
) и 91/68/ЕИО, и които са били отглеждани там постоянно от тяхното раждане или през последните тридесет дни преди тяхното изпращане;
▼M7
д) трябва да бъдат придружени от сертификат, съответстващ на образеца, даден в приложение Д, част 1, съдържащ следната декларация:
▼M7 —————
▼B
2. Когато се касае за преживни животни:
а) те трябва да идват от стадо, официално признато за свободно от туберкулоза или бруцелоза/от стопанство в съответствие с Директива 64/432/ЕИО или Директива 91/68/ЕИО и да отговарят по отношение на ветеринарно-санитарните правила на съответните изисквания, определени за животните от рода на едрия рогат добитък в член 3, параграф 2, букви в), г), е), ж) и з) от Директива 64/432/ЕИО или в член 3 от Директива 91/68/ЕИО;
▼M7
б) където те не произхождат от стадо, отговарящо на условията, определени в буква а), те трябва да произхождат от стопанство, в което няма регистриран случай на бруцелоза или туберкулоза в продължение на 42 дни преди товаренето на животните и в които преживните животни трябва, 30 дни преди тяхното изпращане, да са били подложени и да са преминали с отрицателни резултати тест за бруцелоза и туберкулоза;
▼A1
в) в съответствие с процедурата, предвидена в член 26, може да се приемат разпоредби във връзка с левкозата.
▼B
3. Когато се касае за свине:
а) те не трябва да идват от район, който е предмет на мерки за забрана, свързани с наличието на африканската чума по свинете, в съответствие с член 9а от Директива 64/432/ЕИО;
б) те трябва да идват от стопанство, което не е обект на което и да е от ограниченията, определени в Директива 80/217/ЕИО, в резултат на класическата чума по свинете;
в) те трябва да идват от стопанство, свободно от бруцелоза в съответствие с Директива 64/432/ЕИО, и да отговарят на съответните ветеринарно-санитарни изисквания, определени за свинете в Директива 64/432/ЕИО;
г) когато животните не идват от стадо, което отговаря на условията, определени в буква в), те трябва в рамките на 30-те дни, предшестващи товаренето на животните, да са били подложени на тест, предназначен да докаже отсъствието на антитела за бруцелоза, който да е дал отрицателни резултати.
▼M7 —————
▼M7
4. Изискванията по отношение на тези тестове, посочени в настоящия член, и техните критерии могат да бъдат формулирани в съответствие с процедурата, определена в член 26. Тези решения взимат предвид отглеждане на преживни животни в арктическите райони на Общността.
За случаите, които не са уредени с решенията, предвидени в предходната алинея, продължават да се прилагат националните правила.
▼B
Б. Директива 64/432/ЕИО се изменя, както следва:
1. в член 2, букви б) и в), вместо „говеда“ да се чете „видове говеда (включително Bubalus bubalus)“;
2. добавя се следният член:
„Член 10а
Съгласно процедурата, определена в член 12, здравните сертификати, образец на които се съдържа в приложение Е, могат да бъдат изменяни или допълвани по-специално с оглед да се отчетат изискванията на член 6 от Директива 92/65/ЕИО.“
Член 7
А. Всяка държава-членка гарантира, че птиците, които са различни от посочените в Директива 90/539/ЕИО, могат да бъдат обект на търговия, само ако отговарят на следните изисквания:
1. по принцип те трябва:
а) да идват от стопанство, в който няма диагностицирана инфлуенца по птиците по време на 30-те дни, предшестващи тяхното изпращане;
б) да идват от стопанство или район, които не са обект на ограничения в изпълнение на мерките, които трябва да бъдат приложени за борба с нюкасълската болест.
До въвеждане на мерките на Общността, посочени в член 19 от Директива 90/539/ЕИО, националните изисквания за борба с нюкасълската болест продължават да се прилагат в съответствие с общите разпоредби на Договора;
в) в съответствие с член 10, параграф 1, трето тире от Директива 91/496/ЕИО да са били поставени под карантина, ако са били внесени от трета страна в стопанството, в което са били въведени, след влизането им на територията на Общността;
2. в допълнение към горното папагалите трябва:
а) да не идват от стопанство, нито да са били в контакт с животни от стопанство, по отношение на което е диагностицирана болестта пситакоза (Chlamydia psittaci).
Периодът на забрана от последно регистрирания случай и периодът на лечение под ветеринарен надзор по процедурата, предвидена в член 26, трябва да са минимум два месеца;
б) да бъдат идентифицирани в съответствие с член 3, параграф 1, буква в) от Директива 90/425/ЕИО.
Методите за идентифициране на папагалите, и по-специално на болните папагали, се установяват по процедурата, предвидена в член 26;
в) да са придружени от търговски документ, подписан от официалния ветеринарен лекар или от ветеринарния лекар, отговарящ за стопанството или предприятието на произход и оправомощен за тази цел от компетентните органи.
Б. В член 2, параграф 2, втора алинея от Директива 91/495/ЕИО на Съвета от 27 ноември 1990 г. относно здравните и ветеринарно-санитарните проблеми относно производството и пускането на пазара на месо от зайци и на месо от дивеч, отглеждан във ферми (
16
) думите „и щраусови птици (Ratitae)“ се добавят в ред трети след думите „Директива 90/539/ЕИО“.
В точка 1 от член 2, параграф 2 от Директива 90/539/ЕИО на Съвета от 15 октомври 1990 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания за търговията в Общността и вноса от трети страни на домашни птици и яйца за люпене (
17
) думите „и щраусови птици (Ratitae)“ се добавят след думите „и яребици“.
Член 8
Държавите-членки гарантират, че пчелите (Apis melifera) могат да бъдат обект на търговия, само ако отговарят на следните изисквания:
а) да идват от област, която не е обект на заповед за забрана, свързана с появата на американски гнилец.
Периодът на забрана трябва да продължи в течение на най-малко 30 дни след последно регистрирания случай и датата, на която всички кошери в радиус от три километра са били проверени от компетентния орган и след като инфектираните кошери са били изгорени или третирани и инспектирани, така че да отговарят на изискванията на този компетентен орган.
В съответствие с процедурата, определена в член 26 и след консултация с Научния ветеринарен комитет изискванията, прилагани за пчели (Apis melifera) или еквивалентни изисквания могат да бъдат прилагани и за земните пчели;
б) да са придружени от здравен сертификат, съответстващ на образеца в приложение Д, декларацията в която е попълнена от компетентния орган, за да удостовери това, че изискванията, определени в буква а), са спазени.
Член 9
1. Държавите-членки гарантират, че лагоморфите могат да бъдат обект на търговия, само ако отговарят на следните изисквания:
а) не идват от страни или не са били в контакт с животни от стопанство, в което има бяс или за което съществува подозрение, че е имало бяс през последния месец;
б) идват от стопанство, в което нито едно животно не е показало клинични признаци на миксоматоза.
2. Държавите-членки, които изискват здравен сертификат за движението на лагоморфите на тяхна територия, могат да поискат лагоморфите, които им се изпращат, да бъдат придружени от здравен сертификат, съответстващ на образеца в приложение Д, допълнен от следната декларация:
„Аз, долуподписаният …, удостоверявам, че горепосочената пратка отговаря на изискванията на член 9 от Директива 92/65/ЕИО и че при изследването им животните не са показали никакви клинични признаци на заболяване.“
Този сертификат трябва да бъде издаден от официалния ветеринарен лекар или от ветеринарния лекар, отговарящ за стопанството на произход и упълномощен за целта от компетентния орган и за промишлено отглеждане, от официалния ветеринарен лекар. Държавите-членки, които искат да използват тази възможност, информират Комисията, която трябва да гарантира, че е удовлетворено изискването, определено в параграф първи.
3. Ирландия и Обединеното кралство могат да поискат представянето на здравен сертификат, който да гарантира, че е удовлетворено изискването, определено в параграф 1, буква а).
Член 10
1. Държавите-членки гарантират, че съществува забрана за търговия с
►M5
————— ◄ , норки и лисици, които идват от или са били в контакт с животни от стопанство, в което има бяс или за което съществува съмнение, че е имало бяс в рамките на предишните шест месеца, тъй като не е била прилагана програма за системно ваксиниране.
▼M5
2. За да бъдат предмет на търговия кучетата, котките и поровете трябва да отговарят на изискванията, посочени в членове 5 и 16 от Регламент (ЕО) № 998/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци, и за изменение на Директива 92/65/ЕИО на Съвета (
18
).
Сертификатът, който придружава животните, трябва също така да потвърждава, че 24 часа преди експедицията на животните е извършен клиничен преглед от ветеринар, оправомощен от компетентния орган, който показва, че животните са в добро здраве и са в състояние да понесат пренасянето им до тяхното местоназначение.
3. Чрез дерогация от параграф 2, когато търговията е предназначена за Ирландия, Обединеното кралство или Швеция, кучетата, котките и поровете са предмет на условията, изложени в членове 6 и 16 от Регламент (ЕО) № 998/2003.
Сертификатът, който придружава животните, трябва да потвърждава също така, че 24 часа преди експедицията на животните е извършен клиничен преглед от ветеринар, оправомощен от компетентния орган, който преглед показва, че животните са в добро здраве и в състояние да понесат пренасянето им до тяхното местоназначение.
▼A2
4. Ирландия, Кипър, Малта и Обединеното кралство могат, Без да се засягат алинеи 2 и 3, да запазят своите национални разпоредби за карантина на всички месоядни, примати
►M5
с изключение на видовете посочени в параграфи 2 и 3 ◄ , прилепи и други животни, възприемчиви към бяс, обхванати от тази Директива, за които не може да се докаже, че са родени в страната на произхода им и са държани затворени от раждането си, макар че запазването на тези разпоредби не може да застрашава премахването на ветеринарните проверки на границите между държавите-членки.
▼B
5. Решение 90/638/ЕИО се изменя, както следва:
1. към член 1 се добавя следното тире:
— „за програми за борба с бяса: критериите, установени в приложение III.“;
2. добавя се следното приложение:
„ПРИЛОЖЕНИЕ III
Критерии за програмите за борба с бяса
Програмите за борба с бяса съдържат като минимум следното:
а) критериите, посочени в точки от 1 до 7 на приложение 1;
б) подробна информация относно региона или регионите, в които трябва да бъде извършена устна имунизация на лисиците, както и техните естествени граници. Регионът или тези региони трябва да покриват поне 6 000 км2 или цялата национална площ на държавата-членка и могат да включват съседните площи на трета страна;
в) подробна информация относно ваксините, които да се използват, системата за разпространение, плътността и честотата на залагането на примамката;
г) когато е целесъобразно, всички подробности и разходите и целта на схемите за консервиране или запазване на флората и фауната, предприети от доброволни организации върху територията, която обхващат тези проекти.“
6. Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение от Комисията, посочва определен институт, който да създаде критериите, необходими за стандартизацията на серологичните тестове и взема решение относно неговите задачи.
7. Държавите-членки гарантират, че разходите за прилагането на серологичните тестове трябва да бъдат поети от вносителите.
▼M5 —————
▼A1
Член 10a
Във връзка с болестта бяс, в съответствие с процедурата, определена в член 26 и след предоставяне на съответните информации, членове 9 и 10 се изменят така, че да отчетат ситуацията във Финландия и Швеция с оглед прилагане на разпоредби, идентични с разпоредбите, прилагани в останалите държави-членки при равностойни обстоятелства.
▼M9
Член 11
1. Държавите-членки гарантират, че без да се засягат решенията, които следва да се вземат в изпълнение на членове 21 и 23, предмет на търговия са единствено спермата, яйцеклетките и ембрионите, които отговарят на условията, определени в параграфи 2, 3, 4 и 5.
2. Спермата от животни от рода на овцете, козите и конете, без да се засягат критериите, които следва да се спазват с оглед вписването на еднокопитни животни в родословни книги за определени конкретни породи, следва:
— да е събрана, обработена и съхранявана с цел изкуствено осеменяване в център, одобрен от здравна гледна точка в съответствие с приложение Г, глава I, или ако се отнася за животни от рода на овце и кози, чрез дерогация от горепосоченото — в стопанство, което отговаря на изискванията на Директива 91/68/ЕИО,
— да е събрана от животни, които изпълняват условията, определени в приложение Г, глава II,
— да е събрана, обработена, съхранена, складирана и транспортирана в съответствие с приложение Г, глава III,
— да е придружена по време на транспортирането ѝ до друга държава-членка от здравен сертификат, отговарящ на образеца, който се определя съгласно процедурата по член 26.
3. Яйцеклетките и ембрионите от животни от рода на овцете, козите, конете и свинете следва:
— да са взети от женски животни донори, които отговарят на условията, определени в приложение Г, глава IV, от екип за събиране или да са произведени от екип за производство, одобрени от компетентния орган на държавата-членка и изпълняващи условията, които следва да се установят в приложение Г, глава I в съответствие с процедурата, посочена в член 26,
— да са събрани, обработени и съхранени в подходяща лаборатория и да са складирани и транспортирани в съответствие с приложение Г, глава III,
— да са придружени по време на транспортирането им до друга държава-членка от здравен сертификат, отговарящ на образеца, който следва да се определи в съответствие с процедурата, посочена в член 26.
Спермата, използвана за осеменяване на женските животни донори, следва да отговаря на разпоредбите на параграф 2 в случай на овце, кози и коне, а за свине — на разпоредбите на Директива 90/429/ЕИО.
Допълнителни гаранции могат да се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 26.
4. Одобрените центрове, посочени в параграф 2, първо тире, и одобрените екипи, посочени в параграф 3, първо тире, се регистрират от компетентния орган на съответната държава-членка, като за всеки център и за всеки екип се определя ветеринарен регистрационен номер.
Всяка държава-членка съставя и актуализира списък на тези одобрени центрове и екипи заедно с техните ветеринарни регистрационни номера, който предоставя на останалите държави-членки и на обществеността.
Подробни правила за еднаквото прилагане на настоящия параграф могат да се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26.
5. Изискванията за здравето на животните и образците на здравните сертификати, приложими за сперма, яйцеклетки и ембриони от животинските видове, неупоменати в параграфи 2 и 3, се установяват в съответствие с процедурата, посочена в член 26.
До установяването на изискванията за здравето на животните и образците на здравните сертификати, които се отнасят за търговията с тази категория сперма, яйцеклетки и ембриони, продължават да се прилагат националните правила.
▼B
Член 12
1. Правилата за проверките, установени с Директива 90/425/ЕИО, се прилагат по-специално по отношение на организацията и последиците на проверките, които трябва да бъдат извършени върху животните, спермата, яйцеклетките и ембрионите, обхванати от настоящата директива и които се придружават от здравен сертификат. Другите животни трябва да идват от стопанства, които са подчинени на принципите на тази директива по отношение на проверките за произхода и местоназначението.
2. Член 10 от Директива 90/425/ЕИО се прилага за животните, спермата, яйцеклетките и ембрионите, обхванати от настоящата директива.
3. За целите на търговията, обхватът на член 12 от Директива 90/425/ЕИО се разширява и върху търговците, които отглеждат на постоянна или случайна основа животните, посочени в членове 7, 9 и 10.
4. Съобщението за местоназначението, предвидено в член 4, параграф 2 от Директива 90/425/ЕИО относно животните, спермата, яйцеклетките и ембрионите, които се придружават от здравен сертификат в съответствие с настоящата директива се извършва посредством системата „Анимо“.
5. Без да се засягат специфичните разпоредби на настоящата директива, компетентният орган трябва, когато съществува съмнение, че настоящата директива не е била спазена или ако има съмнение относно здравето на животните или качеството на спермата, яйцеклетките и ембрионите, посочени в член 1, да осъществи всички проверки, които сметне за целесъобразни.
6. Държавите-членки предприемат подходящите административни или наказателни мерки, за да санкционират всяко нарушение на настоящата директива и по-специално когато бъде установено, че съставените сертификати или документи не отговарят на действителното състояние на животните, посочени в член 1, и че идентификацията на животните или маркировката на въпросните сперма, яйцеклетки и ембриони не съответства на настоящата директива или че въпросните животни или животински продукти не са били подложени на проверките, предвидени в настоящата директива.
Член 13
1. Търговията със животни от животинските видове, които са податливи на заболяванията, посочени в приложение А или на заболяванията, посочени в приложение Б, при които държавата-членка на местоназначение прилага гаранцията, предвидена в членове 14 и 15 и търговията със сперма, яйцеклетки и ембриони на тези животни, изпращани до и от органи, институти или центрове, одобрени в съответствие с приложение В, се подчинява на представянето на транспортен документ, който съответства на образеца от приложение Д. Този документ, който трябва да бъде попълнен от ветеринарния лекар, отговарящ за органа, института или центъра в страната на произход, трябва да посочва, че животните, спермата, яйцеклетките или ембрионите идват от органи, институти или центрове, одобрени в съответствие с приложение В и трябва да ги придружава през време на транспорта.
2.
а) За да бъдат одобрени органите, институтите или центровете трябва, по отношение на подлежащите на задължително обявяване болести, да представят на компетентния орган на държавата-членка всички съответни придружаващи документи, свързани с изискванията, съдържащи се в приложение В.
б) След като получи досието, отнасящо се за искането за одобрение или за подновяването на одобрение, компетентният орган го проучва с оглед на съдържащата се в него информация и, когато това е целесъобразно, на резултатите от проведените на място тестове.
в) Компетентният орган оттегля одобрението в съответствие с точка 3 на приложение В.
▼M9
г) Компетентният орган регистрира всички одобрени органи, институти и центрове и им издава номер на одобрение.
Всяка държава-членка съставя и актуализира списък на одобрените органи, институти и центрове, заедно с техните номера на одобрение, който предоставя на останалите държави-членки и на обществеността.
Подробни правила за еднаквото прилагане на настоящата буква могат да се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26.
▼A1
д) На Швеция се отпуска период от две години, считано от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване, през който период да се приложат мерките с оглед създаване на органи, институции и центрове.
▼B
Член 14
1. Когато една държава-членка състави или е съставила, директно или посредством животновъдите, задължителна или доброволна програма за борба със или надзор на някое от заболяванията, посочени в приложение Б, тя може да представи на Комисията тази програма, като очертае по-специално:
— разпространението на заболяването върху нейната територия,
— дали това заболяване подлежи на задължително обявяване,
— причините за съставянето на тази програма, като се отчете нейната ефективност и значението на заболяването,
— географския район, в който програмата ще се изпълнява,
— разичните статуси, приложими за предприятията, изискванията за всеки животински вид, когато той се въвежда в стопанството и процедурите за тестване, които да се използват.
— процедурите за мониторинг на програмата, включително размерът на участието на животновъдите в изпълнението на програмата за контрол или наблюдение,
— действията, които следва да се предприемат при положение, че поради някаква причина определено стопанство изгуби своя статус,
— мерките, които трябва да се предприемат, ако резултатите от тестовете, проведени в изпълнение на програмата, дадат положителни резултати,
— недискриминационния характер на търговията на територията на съответната държава-членка и търговията в рамките на Общността.
2. Комисията проучва програмите, представени от държавите-членки. Програмите могат да бъдат одобрени по процедурата, предвидена в член 26, в съответствие с критериите, определени в параграф 1. Съгласно същата процедура допълнителните гаранции, общи или ограничени, които могат да се изискват за търговията, се определят по същото време или най-късно три месеца след представянето на програмите. Тези гаранции не трябва да превишават гаранциите, които съответната държава-членка прилага в национален мащаб.
3. Представените от държавите-членки програми могат да бъдат изменяни съгласно процедурата, предвидена в член 26. Съгласно същата процедура могат да бъдат направени изменения по отношение на гаранциите, посочени в параграф 2.
Член 15
1. Когато държава-членка счита, че нейната територия или част от нейната територия е свободна от някое от заболяванията, изброени в приложение Б, на които животните, които настоящата директива обхваща са податливи, тя представя на Комисията съответна подкрепяща документация, която да установява по-специално следното:
— характера на заболяването и историята на неговата поява върху нейната територия,
— резултатите от контролното тестване, базиращо се на серологично, микробиологично, патологично или епидемиологично изследване,
— периода, по време на който това заболяване е подлежало на задължително обявяване на компетентните органи,
— периода, по време на който е било осъществявано наблюдението,
— когато това е приложимо, периода, по време на който е било забранено ваксинирането срещу заболяването, както и географският район, засегнат от тази забрана,
— правилата за удостоверяване отсъствието на това заболяване.
2. Комисията проучва документацията, предвидена в параграф 1 и представя на Постоянния ветеринарен комитет решение, с което одобрява или отхвърля плана, представен от държавата-членка. Ако планът бъде приет, допълнителните гаранции, общи или специфични, които могат да бъдат поискани за търговията, се определят по процедурата, предвидена в член 26. Тези гаранции не трябва да превишават гаранциите, които съответната държава-членка прилага в национален мащаб.
В очакване на решение, съответната държава-членка може да поддържа при своя търговски обмен съответните изисквания, които са необходими, за да поддържа своя статус.
3. Съответната държава-членка уведомява Комисията за всяко изменение в данните, посочени в параграф 1. Гаранциите, определени съгласно параграф 2, могат, с оглед това уведомяване, да бъдат изменени или отменени по процедурата, предвидена в член 26.
ГЛАВА III
Разпоредби, приложими за вноса в Общността
Член 16
Условията, приложими за вноса на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, обхванати от настоящата директива, трябва да бъдат най-малко еквивалентни на условията, определени в глава II.
▼M5
По отношение на кучета, котки и порове условията за внос трябва да бъдат поне еквивалентни на тези от глава III от Регламент (ЕО) № 998/2003.
Сертификатът, който придружава животните, трябва също така да потвърждава, че 24 часа преди експедицията на животните е извършен клиничен преглед от ветеринар, оправомощен от компетентния орган, който преглед показва, че животните са в добро здраве и в състояние да понесат пренасянето им до тяхното местоназначение.
▼B
Член 17
1. За целите на еднообразното прилагане на член 16 се прилагат разпоредбите на следващите параграфи.
▼C1
2. Само животни и сперма, яйцеклетки и ембриони, посочени в член 11, които отговарят на следните изисквания, могат да бъдат внасяни в Общността:
▼M9
а) следва да идват от трета държава, фигурираща в списък, който следва да се състави в съответствие с параграф 3, буква а);
б) следва да са придружени от здравен сертификат, съответстващ на образеца, който ще бъде изготвен съгласно процедурата, посочена в член 26, подписан от компетентния орган на държавата износител и удостоверяващ, че:
i) животните:
— отговарят на допълнителните условия или за тях са предоставени равностойните гаранции, посочени в параграф 4; и
— идват от одобрени центрове, органи, институти, за които са предоставени гаранции, най-малкото равностойни на гаранциите в приложение В;
ii) спермата, яйцеклетките и ембрионите идват от одобрени центрове за събиране и съхранение или от екипи за събиране и производство, за които са предоставени гаранции, най-малкото равностойни на гаранциите, които следва да се установят в приложение Г, глава I съгласно процедурата по член 26.
До установяването на списъците на трети държави, на одобрените заведения, описани в буква б), на изискванията за здравето на животните и образците на здравни сертификати, посочени в буквии а) и б), продължават да се прилагат националните правила, при условие че не са по-благоприятни от определените в глава II.
3. Установява се следното:
а) в съответствие с процедурата, посочена в член 26, списък на трети държави или части от трети държави, които са в състояние да предоставят на държавите-членки и на Комисията гаранции, равностойни на гаранциите, предвидени в глава II във връзка с животни, сперма, яйцеклетки и ембриони;
б) в съответствие с настоящата буква, списък на одобрените центрове или екипи, посочени в член 11, параграф 2, първо тире и параграф 3, първо тире, намиращи се в една от третите държави, които фигурират в списъка, посочен в буква а) от настоящия параграф, и за които компетентният орган е в състояние да предостави гаранциите, предвидени в член 11, параграфи 2 и 3.
Списъкът на одобрени центрове и екипи, посочени в първа алинея, както и техните ветеринарни регистрационни номера се съобщават на Комисията.
Компетентният орган на третата държава следва незабавно да спре действието или да оттегли одобрението на центъра или екипа, когато той престане да отговаря на условията, определени в член 11, параграфи 2 и 3, и следва незабавно да уведоми Комисията за това.
Комисията предоставя на държавите-членки всички нови и актуализирани списъци, които получава от компетентния орган на третата държава в съответствие с втора и трета алинея, и ги предоставя на обществеността за информация.
Подробни правила за еднаквото прилагане на настоящата буква могат да се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 26;
в) в съответствие с процедурата, посочена в член 26, специфичните изисквания за здравето на животните, по-специално тези за защита на Общността от определени екзотични заболявания или за гаранции, които са равностойни на предвидените в настоящата директива.
Специфичните изисквания и равностойните гаранции, определени за трети държави, не могат да бъдат по-благоприятни от тези, предвидени в глава II.
▼B
4. Предвиденият в параграф 3 списък може да включва само трети страни или части от трети страни:
а) вносът от които не е бил забранен:
— в резултат на съществуването на някоя от болестите, посочени в приложение А или на която да е друга екзотична болест за Общността,
— съгласно членове 6, 7 и 14 от Директива 72/462/ЕИО и член 17 от Директива 91/495/ЕИО и от Директива 71/118/ЕИО (
19
) или, ако се касае за другите животни, които настоящата директива обхваща, съгласно решение, взето в съответствие с процедурата, предвидена в член 26, като се вземе предвид тяхното здравословно състояние;
б) които, с оглед техните законодателства и организацията на техните ветеринарни служби и служби за инспекция, правомощията на тези служби и надзорът, на който те са подложени, са били признати в съответствие с член 3, параграф 2 от Директива 72/462/ЕИО като способни да гарантират изпълнението на тяхното законодателство, което е в сила;
в) ветеринарните служби на които са в състояние да гарантират, че са спазени здравните изисквания, които са като поне еквивалентни на изискванията, определени в глава II.
5. Експерти от Комисията и държавите-членки извършват инспекции на място, които да удостоверят дали гаранциите, дадени от третата страна във връзка с условията на производство и пускането на пазара, могат да бъдат разглеждани като еквивалентни на гаранциите, прилагани в Общността.
Експертите от държавите-членки, отговарящи за тези инспекции, се назначават от Комисията, която действа по предложение на държавите-членки.
Тези инспекции се извършват за сметка на Общността, която понася всички разноски в тази връзка.
6. В очакване на организацията на инспекциите, посочени в параграф 5, трябва да продължат да се прилагат националните правила, които се прилагат за инспекциите в трети страни, при спазване на изискването за уведомяване на Постоянния ветеринарен комитет, когато по време на тези инспекции бъде установено каквото и да е неспазване на гаранциите, предложени в съответствие с параграф 3.
Член 18
1. Държавите-членки гарантират, че животните, спермата, яйцеклетките и ембрионите, обхванати от настоящата директива, са внесени в Общността, само ако те:
— са придружени от сертификат, който е съставен от официалния ветеринарен лекар.
— В зависимост от конкретния животински вид образецът на сертификата се съставя в съответствие с процедурата, определена в член 26,
— отговарят на проверките, които се изискват с Директива 90/675/ЕИО и 91/496/ЕИО (
20
),
— са били подложени, преди да бъдат експедирани за територията на Общността, на проверка от официалния ветеринарен лекар, с цел да се гарантира, че са спазени условията за транспорт, определени в Директива 91/628/ЕИО (
21
) и по-специално тези, които се отнасят за поенето и храненето,
— са били поставени под карантина, когато се касае за животните, посочени в членове 5 - 10, преди да бъдат пуснати на пазара, в съответствие с процедурата, предвидена в член 26.
2. В очакване на установяването на специалните правила за прилагане на настоящия член, трябва да продължат да се прилагат националните правила за внос от трети страни, за които такива изисквания не са били приети на общностно ниво, при условие че те не са по-благоприятни от онези, които са определени в глава II.
Член 19
Съгласно процедурата, определена в член 26, се определят:
а) специфичните ветеринарно-санитарни изисквания за вноса в Общността, както и характерът и съдържанието на придружаващите ги документи, които са предназначени за зоологически градини, циркове, развлекателни паркове или експериментални лаборатории, според животинските видове;
б) допълнителни гаранции към тези, предвидени с оглед на различните видове животни, които се обхващат от настоящата директива, за защита на съответните животински видове на Общността.
Член 20
▼M9
Правилата, установени в Директива 97/78/ЕО, се прилагат по-специално за организирането на контрола, извършван от държавите-членки, и последващите действия във връзка него, както и за защитните мерки, които следва да се прилагат в съответствие с процедурата, описана в член 22 от споменатата директива.
▼B
В очакване на изпълнението на решенията, предвидени в член 8, параграф 3 и член 30 от Директива 91/496/ЕИО, съответните национални правила за прилагане на член 8, параграфи 1 и 2 от посочената директива продължават да се прилагат, без да се засяга спазването на принципите и правилата, посочени в параграф 1 на настоящия член.
ГЛАВА IV
Общи и заключителни разпоредби
Член 21
Всички образци на сертификати за търговия и ветеринарно-санитарните условия, които трябва да бъдат спазени, за да бъде възможно да се осъществи търговията на животни, яйцеклетки и ембриони, различни от тези, които са посочени в членове 5 – 11, трябва, когато възникне такава необходимост, да бъдат определени съгласно процедурата, предвидена в член 26.
Член 22
Приложенията към настоящата директива, ако възникне необходимост, се изменят в съответствие с процедурата, предвидена в член 26.
▼A1
Преди датата на влизане в сила на Договора за присъединяване се прави нов преглед на приложение Б и по-специално с оглед на списъка на заболяванията, в който да се включат заболявания, към които са склонни преживните животни и свинете и които се предават посредством сперма, яйца и ембриони.
▼B
Член 23
Съгласно процедурата, предвидена в член 26, могат да бъдат определени специални изисквания, ако това е целесъобразно, чрез дерогация
►M7
————— ◄ глава II, за движението на животните, които придружават цирковете и развлекателните панаири и за търговията на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, предназначени за зоологически градини.
Член 24
1. Държавите-членки са оправомощени да изискат при влизане в тяхната територия на животни (включително птици в клетки), сперма, яйцеклетки и ембриони, посочени в настоящата директива, които са преминали през територията на трета страна, представяне на здравен сертификат, удостоверяващ спазването на изискванията на настоящата директива.
2. Държавите-членки, които могат да се възползват от възможността, предвидена в параграф 1, информират Комисията и другите държави-членки в рамките на Постоянния ветеринарен комитет.
Член 25
Към приложение А към Директива 90/425/ЕИО се добавя следното:
„Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО (ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 54).“
▼M7
Член 26
1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните, създаден с член 58 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и Съвета (
22
).
2. Членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО се прилагат при позоваване на този параграф.
Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО (
23
) се определя на три месеца.
3. Комитетът приема свой процедурен правилник.
▼B
Член 27
Държавите-членки, които въвеждат алтернативен режим за контрол, който осигурява гаранции, еквивалентни на гаранциите, определени в настоящата директива по отношение на движението в рамките на тяхната територия на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които са предмет на същата, могат да си предоставят дерогации от член 6, параграф А, буква 1 е) и член 11, параграф 1, буква г) на взаимна основа.
Член 28
В съответствие с процедурата, определена в член 26, могат да бъдат приети преходни мерки за период от три години, за да се улесни преходът към новия режим, създаден с настоящата директива.
Член 29
1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 1 януари 1994 г. Те незабавно информират Комисията за това.
Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.
2. Държавите-членки предоставят на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които приемат в областта, уредена с настоящата директива.
3. Установяването на краен срок за транспониране в националното право, а именно 1 януари 1994 г., не засяга отмяната на ветеринарните проверки на границите между държавите-членки, предвидени в Директиви 89/662/ЕИО и 90/425/ЕИО.
Член 30
Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
▼M6
ПРИЛОЖЕНИЕ А
Болести, които задължително се обявяват по смисъла на настоящата директива
|
Болест
|
Ред/семейство/вид
|
|
Африканска чума по конете
|
Equidae
|
|
Африканска чума по свинете
|
Suidae и Tayassuidae
|
|
Инфлуенца по птиците
|
Aves
|
|
Американски гнилец
|
Apis
|
|
Антракс
|
Bovidae, Camelidae, Cervicae Elephantida, Equidaee и Hippopotamidae
|
|
Син език
|
Antilocapridae, Bovidae, Cervidae, Giraffidae и Rhinocerotidae
|
|
Бруцелоза (Brucellа abortus)
|
Antilocapridae, Bovidae,Camelidae, Cervidae, Giraffidae, Rhinocerotidae и Tragulidae
|
|
Бруцелоза (Brucellа melitensis)
|
Antilocapridae, Bovidae,Camelidae, Cervidae, Giraffidae, Rhinocerotidae и Tragulidae
|
|
Бруцелоза (Brucellа ovis)
|
Camelidae, Tragulidae, Cervidae, Giraffidae, Bovidae и Antilocapridae
|
|
Бруцелоза (Brucellа suis)
|
Cervidae, Leporidae, Ovibos moschatus, Suidae и Tayassuidae
|
|
Класическа чума по свинете
|
Suidae и Tayassuidae
|
|
Заразна плевропневмония по говедата
|
Говеда (включително зебу, бивол, бизон и як)
|
|
Ебола
|
Нечовекоподобни примати
|
|
Шап
|
Artiodactyla и азиатски слонове
|
|
Заразна хематопоетична некроза
|
Salmonidae
|
|
Заразен нодуларен дерматит
|
Bovidae и Giraffidae
|
|
Едра шарка по маймуните
|
Rodentia и нечовекоподобни маймуни
|
|
Туберкулоза (Mycobacterium bovis)
|
Бозайници, и по-специално Antilocapridae, Bovidae,Camelidae, Cervidae, Giraffidae и Tragulidae
|
|
Нюкасълска болест
|
Aves
|
|
Чума по дребните преживни
|
Bovidae и Suidae
|
|
Заразен енцефалит по свинете
|
Suidae
|
|
Пситакоза
|
Psittaciformes
|
|
Бяс
|
Carnivora и Chiroptera
|
|
Треска от долината на Рифт
|
Bovidae, видовете Carnelus и Rhinocerotidae
|
|
Чума по говедата
|
Artiodactyla
|
|
Малък кошерен бръмбар (Aethina tumida)
|
Apis и Bombus
|
|
Шарка по овцете и едра шарка по козите
|
Bovidae
|
|
Везикулозна болест по свинете
|
Suidae и Tayassuidae
|
|
Тропилелапс
|
Пчели
|
|
Везикулозен стоматит
|
Artiodactyla и Equidae
|
|
Трансмисивна спонгиформна енцефалопатия
|
Bovidae, Cervidae, Felidae и Mustelidae
|
▼B
ПРИЛОЖЕНИЕ Б
СПИСЪК НА БОЛЕСТИТЕ, ЗА КОИТО СЪГЛАСНО НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА МОГАТ ДА БЪДАТ ПРИЗНАТИ НАЦИОНАЛНИ ПРОГРАМИ
|
Норки
|
Вирусни ентерити
Алеутска болест
|
|
Пчели
|
Европейски гнилец
Вароазис и акариазис
|
|
Пчели и животни от семейство „котки“
|
Туберкулоза
|
|
Преживни животни
|
Туберкулоза
|
|
Лагоморфи
|
Миксоматозис
Вирусно хеморагично заболяване
Туларемия
|
▼M3
ПРИЛОЖЕНИЕ В
УСЛОВИЯ ЗА ОДОБРЕНИЕ ОТ ОРГАНИТЕ, ИНСТИТУТИТЕ ИЛИ ЦЕНТРОВЕТЕ
1. За да бъде официално одобрен по член 13, параграф 2 от настоящата директива, орган, институт или център по смисъла на член 2, параграф 1, буква в), трябва:
а) да бъде определено разграничен от заобикалящата го среда или животните, които подслонява, трябва да бъдат затворени или настанени така, че да не представляват никакъв санитарен риск за земеделските стопанства, чийто санитарен статут би могъл да бъде застрашен;
б) да разполага с адекватни средства да улавя, затваря и да изолира животните; да притежава подходящо обзавеждане за карантина и да следи одобрените процедури за животните, които произхождат от неодобрени източници;
в) да бъде незасегнат от болестите, изброени в приложение А, и от болестите, изброени в приложение Б, когато засегнатата страна разполага с програма в съответствие с член 14. За да може даден орган, институт или център да бъде обявен за незасегнат от тези болести, компетентният орган преценява регистрите за здравословното състояние на животните, запазени най-малко за последните три години, и резултатите от клиничните и лабораторни прегледи, извършени върху животните в орган, институт или център. При все това, в нарушение на това изискване, нови предприятия се одобряват, ако животните, които се настаняват в тях, произхождат от одобрени предприятия;
г) да поддържа в изправност регистрите, които показват:
i) броя и идентичността (възраст, пол, вид и по възможност индивидуалната идентификация) на животните от всеки вид, които се намират в предприятието;
ii) броя на животните, които са пристигнали в предприятието или са го напуснали, и тяхната идентичност (възраст, пол, вид и по възможност индивидуалната идентификация) с указание за техния произход или за тяхното местоназначение, както и данни относно транспорта от предприятието, от което са изпратени или към това по местопоназначението, и за здравословното състояние на животните;
iii) резултатите от кръвните изследвания или от всяка друга диагностична процедура;
iv) случаите на заболяване и, в краен случай, приложените лечения;
v) резултатите от следкланичните изследвания на всички животни, умрели в предприятието, включително мъртвородените животни;
vi) направените констатации през всеки период на изолация или на карантина;
д) или да натовари компетентна лаборатория да извършва следкланичните изследвания, или да разполага с едно или няколко помещения, където тези изследвания могат да се извършват от компетентно лице под ръководството на правоспособен ветеринарен специалист;
е) или да разполага с подходяща система или с инсталации на място, които позволяват подходящо отстраняване на мъртвите животни вследствие на болест или на евтаназия;
ж) да си осигури с договор или юридически документ услугите на правоспособен ветеринарен специалист, одобрен от компетентния орган и подложен на неговия контрол, който:
i) спазва mutatis mutandis условията, предвидени в член 14, параграф 3, буква В от Директива 64/432/ЕИО;
ii) да се грижи подходящите мерки за надзор и за борба срещу заболеваемостта, пригодени към епидемиологичната ситуация на съответната страна, да бъдат одобрени от компетентния орган и прилагани от органа, института или центъра. Тези мерки включват:
— план за годишно наблюдение, включително борбата срещу заразните болести на животните,
— клинични, лабораторни и следкланични тестове на животните, заподозрени да се засегнати от болести, предавани чрез инфекция,
— ваксиниране на животните, податливи на инфекциозните болести, в краен случай, изключително в съответствие със законодателството на Общността;
iii) да се грижи всяка подозрителна смърт или наличието на всеки симптом, който насочва да се предполага, че животните са прихванали една или няколко от болестите, предвидени в приложения А и Б да се декларират незабавно на компетентния орган, ако тази болест е подложена за деклариране в засегнатата държава-членка;
iv) да се грижи приетите животни да бъдат изолирани, ако е необходимо, в съответствие с изискванията на настоящата директива и, в краен случай, в съответствие с инструкциите на компетентния орган;
v) да бъде отговорен за ежедневното спазване на изискванията на санитарната полиция от настоящата директива и на законодателството на Общността относно благосъстоянието на животните през време на транспорта и при отстраняването на животинските отпадъци;
з) да задържа животни, предназначени за лабораторни опити, в съответствие с разпоредбите на член 5 от Директива 86/609/ЕИО.
2. Одобрението се поддържа, ако са удовлетворени следните изисквания:
а) помещенията се поставят под контрола на официален ветеринарен лекар, одобрен от компетентния орган, който:
i) посещава помещенията на органа, института или на центъра, най-малко един път годишно;
ii) контролира дейността на одобрения ветеринарен специалист и прилагането на плана за годишно наблюдение на болестите;
iii) грижи се за спазването на разпоредбите на настоящата директива;
б) единствено животните, които произхождат от други одобрени органи, институти или центрове, се приемат в предприятието в съответствие с разпоредбите на настоящата директива;
в) официалният ветеринарен специалист проверява, че:
— разпоредбите на настоящата директива се спазват,
— резултатите от клиничните, следкланичните и лабораторни тестове върху животните не са открили никакъв показател за болестите, предвидени в приложения А и Б;
г) органът, институтът или центърът запазва регистрите, предвидени в точка 1, буква г), след одобрение, за период най-малко от десет години.
3. Въпреки това, чрез дерогация от член 5, параграф 1 от настоящата директива и на точка 2, буква г) от настоящото приложение, животните, включително маймуните (Simiae и Prosimiae), които не произхождат от орган, институт или от одобрен център, могат да бъдат въведени в орган, институт или одобрен център, при условие да бъдат предварително подложени на карантина под официален контрол и в съответствие с инструкциите, дадени от компетентния орган.
Що се отнася до маймуните (Simiae и Prosimiae) изискванията за карантина, определени в зоосанитарния международен кодекс на OIЕ — Международното бюро по епизоотиите (глава 2.10.1 и допълнение 3.5.1) се спазват.
За другите животни, подложени на карантина за болестите изброени в приложение А, съгласно точка 2, буква б) от настоящото приложение, периодът за карантина трябва да бъде най-малко тридесет дни.
4. Животните, настанени в орган, институт или одобрен център, могат да напускат тези предприятия, само за да се преместят в орган, институт или одобрен център, разположен в същата или в друга държава-членка; обаче, ако животните нямат направление за орган, институт или одобрен център, те могат да напуснат тези предприятия само ако спазват изискванията, установени от компетентния орган, за да се избегне всеки риск от евентуално разпространение на болестта.
5. Когато държава-членка се ползва с допълнителни гаранции по силата на законодателството на Общността, тя може да иска съответстващи допълнителни изисквания и сертифициране за чувствителните видове да бъдат наложени на органа, института или на одобрения център.
6. Одобряването се прекратява, оттегля или се възстановява, частично или изцяло, в следните случаи:
а) когато компетентният орган прецени, че изискванията, предвидени в точка 2 не се спазват, или когато се отнася до различно употребяване, необхванато от член 2 от настоящата директива, одобрението се прекратява или оттегля;
б) в случай на уведомяване за подозрение доколкото се отнася до наличието на една от болестите, предвидени в приложение А или в приложение Б, компетентният орган прекратява одобрението на органа, института или на центъра, докато подозрението официално се отстрани. В зависимост от подозираната болест и от риска за нейното разпространение, прекратяването може да се прилага към цялото предприятие или единствено към някои категории животни, чувствителни към въпросната болест. Компетентният орган се грижи необходимите мерки да потвърдят или да отстранят подозрението и, за да избегнат всякакво разпространение на болестта, да бъдат взети в съответствие със законодателството на Общността относно мерките за борба срещу въпросната болест и за обмена на животни;
в) когато подозираната болест е потвърдена, органът, институтът или центърът възвръща своето одобрение, само ако след пълното ликвидиране на болестта и на инфекциозните огнища в инсталациите, включително дезинфекция и адекватно почистване, предвидените условия в точка 1 от настоящото приложение, с изключение на тези изброени в точка 1, буква в), са отново изпълнени;
г) компетентният орган информира Комисията за прекратяването, оттеглянето или възстановяването на одобрението на орган, институт или център.
▼B
ПРИЛОЖЕНИЕ Г
▼M1
ГЛАВА I
I. Условия за одобряване на центровете за събиране на сперма
Центровете за събиране на сперма трябва:
1. да са под надзора на ветеринарен лекар на центъра;
2. да разполагат с минимум:
а) със заключващи се обори и при необходимост, за еднокопитните, с тренировъчна площадка, физически отделена от съоръженията за събиране, както и от помещенията за преработка и съхранение;
б) изолационни съоръжения без пряк контакт с помещенията, които обичайно обитават животните.
в) семесъбирателни съоръжения, включващи отделно помещение за почистване и дезинфекция или стерилизация на принадлежностите.
г) помещение за преработка на спермата, отделено от семесъбирателните съоръжения, което не е непременно в същия обект;
д) помещение за съхранение на спермата, което не е непременно в същия обект;
3. да са построени или изолирани така че да няма контакт с добитъка, който е извън центъра.
4. да са построени така че целият център без кабинетите, а за еднокопитните и тренировъчната площадка, лесно да се почиства и дезинфекцира.
II. Условия за надзор на центровете за събиране на сперма
Центровете за събиране на сперма трябва:
1. да бъдат контролирани така че да държат само животните, от които се събира сперма;
При все това обаче в тях могат да бъдат приемани и други домашни животни, при условие че не носят никакъв риск от инфекция за видовете, от които се събира сперма, и отговарят на условията, поставени от ветеринарния лекар на центъра.
Ако за еднокопитните центърът е в един и същи обект с център за изкуствено осеменяване или за естествено оплождане, кобилите и жребците за събиране на сперма или естествено оплождане се приемат при условие че отговарят на изискванията от приложение Г, глава II, буква A, параграфи 1, 2, 3 и 4.
2. да бъдат контролирани по отношение на регистрите, позволяващи да се установи:
— видът, породата, рождената дата и идентификацията на всяко животно в центъра;
— евентуалните придвижвания на животни, постъпващи в или излизащи от центъра;
— здравната история и всички диагностични тестове и резултатите от тях, леченията и ваксинациите на животните в центъра,
— датата на събиране и обработка на спермата,
— предназначението на спермата,
— съхранението на спермата;
3. да бъдат инспектирани от официален ветеринарен лекар по време на разплодния сезон поне веднъж годишно за животните със сезонно възпроизводство и два пъти годишно при несезонно възпроизводство, за да се анализират и проверяват всички аспекти на условията за одобряване и надзор;
4. да разполагат с надзор, възпрепятстващ достъпа на лица, нямащи разрешение за достъп. Освен това, посетителите с разрешение трябва да се съобразяват с условията, определени от ветеринарния лекар на центъра.
5. да разполагат с компетентен персонал със съответната подготовка за методите на дезинфекция и хигиенните условия, способен да предотвратява разпространението на болести;
6. да се контролират, за да гарантират, че:
— нито едно животно от центъра да не се използва за естествено осеменяване поне 30 дни преди първото събиране на сперма и по време на периода на събиране;
— събирането, обработката и съхранението на спермата да се извършва изключително в предвидените за това помещения;
— всички принадлежности, влизащи в контакт със спермата или животното донор по време на събирането и обработката, да бъдат подходящо дезинфекцирани или стерилизирани преди всяка употреба или да са нови за еднократна употреба и да се изхвърлят след употреба;
— ако при еднокопитните центърът за събиране се намира в един и същи обект с център за изкуствено или естествено осеменяване, принадлежностите за изкуствено осеменяване или събиране на сперма при естественото осеменяване трябва да са строго отделени от принадлежностите, влизащи в контакт с животните донори или с други животни, намиращи се в центъра за събиране на сперма,
— за обработката на спермата се използват продукти от животински произход като разтворители, добавки или разредители, които не носят никакъв риск за здравето на животните или предварително са третирани, за да се отстрани такъв риск;
— при охладената или замразената сперма се използват криогенни агенти, които не са използвани преди това за други продукти от животински произход;
— всеки съд за съхранение или транспорт на сперма е подходящо дезинфекциран или стерилизиран преди употреба или е нов, за еднократна употреба и се изхвърля след употреба.
7. да гарантират неизличима идентификация на всяка доза сперма, указваща държавата-членка на произход, датата на събиране, вида, породата, идентичността на животното донор и името или номера на одобрения център, в който е била събрана спермата.
▼B
ГЛАВА II
Условия, приложими за центровете за събиране
Изисквания по отношение на допускането на мъжки животни - донори:
▼M1
А. ЖРЕБЦИ
За събиране на сперма се допуска само жребец, който по условията на ветеринарния лекар на центъра:
1. не показва риск от инфекциозно или заразно заболяване към момента на приемане и деня на събиране на сперма;
2. идва от територия или, в случай на регионализация, от част от територия на държава-членка или трета страна или от стопанство под ветеринарен надзор, отговарящ на изискванията на Директива 90/426/ЕИО на Съвета;
3. Поне 30 дни преди събирането на спермата е държан в стопанство, където нито едно от еднокопитните животни не е проявило клинични признаци на вирусен артериит по време на този период;
4. Поне 60 дни преди събирането на спермата е държан в стопанство, където нито едно от еднокопитните животни не е проявило клинични признаци на заразен метрит по време на този период;
5. не е бил използван за естествено осеменяване поне 30 дни преди първото събиране на сперма и по време на периода на събиране;
6. бил е подложен на следните тестове, извършени и удостоверени от лаборатория, одобрена от компетентния орган съгласно програмата, установена в параграф 7;
i) агар-гел имунодифузионен тест (тест на Когинс) за откриване на инфекциозна анемия с отрицателен резултат;
ii) серонеутрализиращ тест за откриване на вирусен артериит. Ако не се получи отрицателен резултат от серумен разтвор 1:4, се провежда тест за изолация на вируса, причиняващ болестта, с отрицателен резултат върху аликуот на цялата сперма на донора;
iii) тест за откриване на заразен метрит, проведен на два пъти на през седем дни за изолиране на Taylorella equigenitalis от предеякулаторна течност или проба от сперма и от генитални тампони, взети от поне една уретрална фоса, включваща уретралния синус и от пениса, включваща уретралната фоса, с отрицателен резултат от всеки случай;
7. е бил подложен на една от следните тестови програми:
i) ако спермата се събира с оглед търговия с прясна или охладена сперма:
— и ако жребецът донор е държан постоянно в центъра за събиране в продължение на 30 дни преди първото събиране и по време на периода на събиране и ако нито едно от еднокопитните животни в центъра за събиране не е влизало в контакт с животни с по-нисък здравен статус от този на донора, тестовете по параграф 6, i), ii) и iii) се извършват най-рано 14 дни след началото на въпросния период и поне веднъж годишно в началото на разплодния сезон.
— и ако жребецът донор не е бил държан постоянно в центъра за събиране на сперма и/или други еднокопитни животни от центъра за събиране са били в контакт с животни с по-нисък здравен статус, тестовете по параграф 6, i), ii) и iii) се извършват през 14-те дни, предхождащи събирането на сперма и поне веднъж годишно в началото на разплодния сезон. Нещо повече, тестът по параграф 6, i) се повтаря най-малко на всеки 120 дни през периода на събирането на сперма. Тестът по параграф 6, ii) се извършва най-късно 30 дни преди всяко събиране на сперма, освен ако състоянието на неактивен вирусоносител на жребец със серопозитивна реакция за вирусен артериит е потвърдено от тест за изолиране на вируса, който се прави всяка година;
ii) ако спермата се получава с оглед търговия със замразена сперма, се прилагат програмите тестове, описани в параграф 7, i), първо и второ тире, или евентуално тестовете, предвидени в параграф 6, i), ii) и iii) се извършват по време на тридесетдневния задължителен период на съхранение на спермата и най-рано 14 дни след събирането на спермата, независимо от статуса на престой на жребеца.
▼B
Б. ОВЦЕ И КОЗИ
1. За събирането на сперма могат да бъдат използвани само овце и кози от центрове или стопанства, които отговарят на следните изисквания, и за които официалният ветеринарен лекар е установил, че:
а) са в добро здраве в деня, в който ще се събира спермата;
б) отговарят на изискванията, формулирани в членове 4, 5 и 6 от Директива 91/68/ЕИО относно търговията в рамките на Общността.
В допълнение към това, животните-донори трябва да бъдат подложени на следните тестове, които да дадат отрицателни резултати:
— тест за откриване на бруцелоза (Brucellosis melitensis), в съответствие с приложение В към Директива 91/68/ЕИО.
— тест за откриване на заразен епидидимит (Brucellosis ovis), в съответствие с приложение Г към Директива 91/68/ЕИО.
— тест за откриване на вируса на Бордер;
в) са преминали през съответните тестове или проверки, предназначени да гарантират съответствие с изискванията, изложени в букви а) и б) по-горе.
2. Тестовете, посочени в точка 1, трябва да бъдат проведени от лаборатория, одобрена от държавата-членка.
▼M1
|
В.
|
Ако едно от изследванията по букви А и Б е с положителен резултат, животното трябва да бъде изолирано и спермата, получена след датата на последния отрицателен тест, не може да бъде обект на търговия. Същото важи и за спермата, получена от останалите животни, изложени на риск от болестта и пребиваващи в стопанството или в центъра за събиране след датата, на която е направен положителният тест. Търговията може да бъде подновена единствено, когато санитарният статус на центъра се възстанови.
|
ГЛАВА III
Изисквания за спермата, яйцеклетките и ембрионите
Спермата, яйцеклетките и ембрионите трябва да се събират, преработват и съхраняват съгласно следните принципи:
а) Промиването на яйцеклетките и ембрионите, включително на еднокопитните животни, се извършва при условията, които се определят съгласно процедурата от член 26. До тяхното приемане се прилагат международните стандарти.
Да не се нарушава zona pellucida на яйцеклетките и ембрионите преди и след промиването.
Заедно могат да се промиват само яйцеклетки и ембриони от един донор.
След промиване всяка яйцеклетка и ембрион се изследва микроскопски по цялата си повърхност с най-малко 50-кратно увеличение, като zona pellucida трябва да е непокътната и свободна от всякакъв прилепнал материал.
б) Средата и разтворите, използвани за събиране, преработка (изследване, промиване и третиране), съхранение и замразяване на яйцеклетките и ембрионите се стерилизират по одобрени методи и манипулират така че да останат стерилни. В средата на събиране, промиване и съхранение се добавят антибиотици за яйцеклетките и ембрионите и разредители за спермата.
При необходимост ще бъдат определени подробни правила съгласно процедурата по член 26.
в) Всички принадлежности, използвани за събиране, преработка, съхранение или замразяване на спермата, яйцеклетките и ембрионите трябва подходящо да се дезинфекцират или стерилизират преди употреба или да са нови, за еднократна употреба и да се изхвърлят след употреба.
г) Съгласно процедурата по член 26 могат да бъдат определени и допълнителни изследвания, по-специално за течностите за събиране и съхранение, за откриването на патогенни причинители.
д) яйцеклетките и ембрионите, които отговарят на изискванията на изследването по буква а), както и спермата, се поставят в стерилни надлежно идентифицирани съдове, които съдържат само продукти от един и същ донор, и незабавно се запечатват.
Идентификацията, която се извършва съгласно процедурата по член 26, трябва да указва минимум страната на произход, датата на събиране, вида, породата, идентичността на донора и името и/или номера на центъра/екипа за събиране.
е) Замразените яйцеклетки, ембриони и сперма се съхраняват в стерилни контейнери с течен азот без риск от заразяване.
ж) Замразените яйцеклетки, ембриони и сперма се съхраняват при одобрени условия за минимален период 30 дни преди експедицията.
з) Спермата, яйцеклетките и ембрионите се транспортират в контейнери, които са подходящо почистени, дезинфекцирани или стерилизирани преди употреба или са нови, за еднократна употреба и се изхвърлят след употреба.
ГЛАВА IV
Женски животни донори
За събиране на ембриони или яйцеклетки могат да се използват само женски които, както и стадата, от които произхождат, по одобрение от официалния ветеринарен лекар отговарят на изискванията на съответните директиви, регулиращи търговията в рамките на Общността с живи животни за разплод и за доотглеждане от съответния вид.
Разпоредбите на Директива 64/432/ЕИО на Съвета се прилагат животните от рода на свинете, а тези на Директива 91/68/ЕИО на Съвета за животните от рода на овцете и козите.
Освен изискванията на Директива 90/426/ЕИО на Съвета, преди събирането на яйцеклетки и ембриони еднокопитните трябва да се държат в стопанства, в които няма клинични признаци на заразен метрит през период от 60 дни. Те не трябва да се използват за естествено осеменяване през период от 30 дни преди събирането на яйцеклетки или ембриони.
▼M8
ПРИЛОЖЕНИЕ Д
Част 1 – Здравен сертификат за търговия с животни с произход от стопанства
![Част II: СертифициранеЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ92/65 EI Животни с произход от стопанства (копитни животни, птици, лагоморфи, кучета, котки и порове)II. Здравна информацияII.a. Референтен номер на сертификатаII.б. Местен референтен номерАз, долуподписаният официален ветеринарен лекар (1)/ветеринарен лекар, отговарящ за предприятието на произход и одобрен от компетентния орган, потвърждавам, че:II.1. по време на инспекцията горепосочените животни бяха годни за транспортиране при планираното пътуване съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) No. 1/2005.на Съвета.II.2. условията, посочени в член 4 от Директива 92/65/ЕИО на Съвета са изпълнени.II.3.1. Преживно животно/семейство свине (Suidae) (1), различно от обхванатите в Директива 64/432/ЕИО (1):а) е от вида;б) по време на прегледа не показва никакъв клиничен признак за болест, към която да е податливо;в) произхожда от официално признато за свободно от туберкулоза или бруцелоза стадо/стопанство, което не е предмет на ограничения във връзка с чума по свинете (1) или от стопанство, в което животното е било подложено на тестовете с отрицателен резултат, предвидени в член 6, параграф 2, буква б) от Директива 92/65/ЕИО.II.3.2. птици, различни от посочените в Директива 90/539/ЕИО (1)отговарят на изискванията на член 7 от Директива 92/65/ЕИО и че животните не показват никакъв клиничен признак за болест по време на прегледа.II.3.3. лагоморфи (1)отговарят на изискванията на член 9 от Директива 92/65/ЕИО и че животните не показват никакъв клиничен признак за болест по време на прегледа.II.3.4. кучета, котки и порове (1)Или [а) отговарят на изискванията, установени в членове 5 и 16 от Регламент (ЕО) No. 998/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания, които са приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци, и за изменение на Директива 92/65/ЕИО на Съвета, и]или [а) отговарят на изискванията, установени в членове 6 и 16 от Регламент (ЕО) No. 998/2003, когато търговията е предназначена за Ирландия, Обединеното кралство или Швеция, и]б) 24 часа преди експедицията на животните е извършен клиничен преглед от ветеринарен лекар, оправомощен от компетентния орган, който преглед показва, че животните са в добро здраве и са годни за пътуване.II.4. Допълнителните гаранции, свързани с тези болести, изброени в приложение Б (2) към Директива 92/65/ЕИО са следните (1):БолестРешениеБолестРешениеБолестРешениеЗабележкиЧаст I:Поле с референтен номер I.6: Номер/а на придружаващите документи: CITES, ако е приложимо.Поле с референтен номер I.19: използвайте съответните кодове по ХС: 01.06.19, 01.06.31, 01.06.32, 01.06.39.Поле с референтен номер I.31: Идентификация: когато е възможно трябва да се използва отделна за всяко животно идентификация, но за малките животни може да се използва и идентификацията на партидата.Възраст и пол: попълва се само за живи животни, ако е целесъобразно.](http://publications.europa.eu/resource/celex/01992L0065-20080903.BUL.xhtml.L_2007114BG.01002001.tif.jpg)
Част 2 – Здравен сертификат за търговия с пчелни колонии/пчели майки и земни пчели
Част 3 – Здравен сертификат за търговия с животни, сперма, ембриони и яйцеклетки с произход от одобрени органи, институции или центрове
▼M7
ПРИЛОЖЕНИЕ Е
Директива 64/432/ЕИО на Съвета от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, които засягат търговията в Общността с говеда и свине.
Директива 88/407/ЕИО на Съвета от 14 юни 1988 г. относно определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността c дълбоко замразена сперма от животни от рода на едрия рогат добитък.
Директива 89/556/ЕИО на Съвета от 25 септември 1989 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи търговията в рамките на Общността и вноса от трети страни на ембриони от домашни животни от рода на едрия рогат добитък.
Директива 90/426/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни.
Директива 90/429/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изискванияза внос и търговията в рамките на Общността със сперма от животни от рода на свинете.
Директива 90/539/ЕИО на Съвета от 15 октомври 1990 г. относно ветеринарно-санитарните изискванияза търговията в рамките на Общността и вноса от трети страни на домашни птици и яйца за люпене.
Директива 91/67/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания при пускането на пазара на аквакултури и продукти от тях.
Директива 91/68/ЕИО на Съвета от 28 януари 1991 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Общността.
Директива 2004/68/ЕИО на Съвета от 26 април 2004 г. относно определяне на ветеринарно-санитарните правила за внос и транзит в Общността на някои живи копитни животни, за изменение на Директиви 90/426/ЕИО и 92/65ЕИО и за отмяна на Директива 72/462/ЕИО.