<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-83/19</NO.CASE><NO.CASE>C-127/19</NO.CASE><NO.CASE>C-195/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0083</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:746">EU:C:2020:746</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>76</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>76</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на M. Bobek — Съединени дела C‑83/19, C‑127/19 и C‑195/19, Дело C‑291/19 и Дело C‑355/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Asociaţia ‘Forumul Judecătorilor Din România’ и др.</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Bobek</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200923">23 септември 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Съединени дела C‑83/19, C‑127/19 и C‑195/19</HT></P><P>Asociaţia <QUOT.START CODE="2018" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Forumul Judecătorilor din România<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="2019" ID="QE0001"/></P><P>срещу</P><P>Inspecţia Judiciară</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване от Tribunalul Mehedinţi (Окръжен съд Мехединц, Румъния)</HT></P><P>и</P><P>Asociaţia <QUOT.START CODE="2018" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Forumul Judecătorilor din România<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="2019" ID="QE0002"/> и</P><P>Asociaţia <QUOT.START CODE="2018" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Mişcarea pentru Apărarea Statutului Procurorilor<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="2019" ID="QE0003"/></P><P>срещу</P><P>Consiliul Superior al Magistraturii</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване от Curtea de Apel Alba Iulia (Апелативен съд Алба Юлия, Румъния)</HT></P><P>и</P><P>PJ</P><P>срещу</P><P>QK</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване от Curtea de Apel Bucureşti (Апелативен съд Букурещ, Румъния)</HT></P><P>Дело C‑291/19</P><P>SO</P><P>срещу</P><P>TP и др.</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване от Curtea de Apel Braşov (Апелативен съд Брашов, Румъния)</HT></P><P>Дело C‑355/19</P><P>Asociaţia <QUOT.START CODE="2018" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Forumul Judecătorilor din România<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="2019" ID="QE0004"/>,</P><P>Asociaţia <QUOT.START CODE="2018" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Mişcarea pentru Apărarea Statutului Procurorilor<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="2019" ID="QE0005"/> и</P><P>OL</P><P>срещу</P><P>Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie — Procurorul General al României</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване от Curtea de Apel Piteşti (Апелативен съд Питещ, Румъния)</HT></P></STI></TITLE><?PAGE NO="2"?><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Договор за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Решение 2006/928/EО на Комисията за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка (МСП)</KEYWORD><KEYWORD>Характер и правни последици на МСП и докладите, изготвени от Комисията въз основа на него</KEYWORD><KEYWORD>Временно назначаване на ръководството на Съдебния инспекторат</KEYWORD><KEYWORD>Национални правила за създаване и организиране на отдел на прокуратурата за разследване на престъпления, извършени в рамките на съдебната система</KEYWORD><KEYWORD>Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС</KEYWORD><KEYWORD>Правова държава</KEYWORD><KEYWORD>Независимост на съдебната власт</KEYWORD></INDEX><TOC><TITLE><TI><P>Съдържание</P></TI></TITLE><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>I.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Въведение</ITEM.CONT><ITEM.REF>5</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>II.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правна уредба</ITEM.CONT><ITEM.REF>6</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>А.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правото на Европейския съюз</ITEM.CONT><ITEM.REF>6</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Първичното право</ITEM.CONT><ITEM.REF>6</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Решението за МСП</ITEM.CONT><ITEM.REF>7</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Румънското право</ITEM.CONT><ITEM.REF>8</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Конституцията на Румъния</ITEM.CONT><ITEM.REF>8</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Нормативна уредба относно Съдебния инспекторат</ITEM.CONT><ITEM.REF>8</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Закон № 317/2004</ITEM.CONT><ITEM.REF>8</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Извънредно постановление № 77/2018</ITEM.CONT><ITEM.REF>9</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Нормативна уредба относно Отдела за разследване на престъпленията, извършени в рамките на съдебната система</ITEM.CONT><ITEM.REF>10</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Закон № 207/2018</ITEM.CONT><ITEM.REF>10</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Извънредно постановление № 90/2018</ITEM.CONT><ITEM.REF>12</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>в)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Извънредно постановление № 92/2018</ITEM.CONT><ITEM.REF>12</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>г)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Извънредно постановление № 7/2019</ITEM.CONT><ITEM.REF>13</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>д)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Извънредно постановление № 12/2019</ITEM.CONT><ITEM.REF>13</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>III.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Фактите, националното производство и преюдициалните въпроси</ITEM.CONT><ITEM.REF>14</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>А.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Дело C‑83/19</ITEM.CONT><ITEM.REF>14</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><?PAGE NO="3"?><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Дело C‑127/19</ITEM.CONT><ITEM.REF>15</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>В.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Дело C‑195/19</ITEM.CONT><ITEM.REF>17</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Г.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Дело C‑291/19</ITEM.CONT><ITEM.REF>19</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Д.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Дело C‑355/19</ITEM.CONT><ITEM.REF>20</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Е.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Производството пред Съда</ITEM.CONT><ITEM.REF>22</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>IV.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Анализ</ITEM.CONT><ITEM.REF>23</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>А.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Допустимост на преюдициалните въпроси</ITEM.CONT><ITEM.REF>23</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>C‑83/19</ITEM.CONT><ITEM.REF>24</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Дела C‑127/19 и C‑355/19</ITEM.CONT><ITEM.REF>27</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Дела C‑195/19 и C‑291/19</ITEM.CONT><ITEM.REF>28</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>4.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Междинно заключение относно допустимостта</ITEM.CONT><ITEM.REF>30</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Относимото право на Съюза и релевантните критерии</ITEM.CONT><ITEM.REF>31</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Механизмът за сътрудничество и проверка</ITEM.CONT><ITEM.REF>31</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Актове на Съюза ли са Решението за МСП и докладите по МСП?</ITEM.CONT><ITEM.REF>31</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Надлежното правно основание ли е Договорът за присъединяването?</ITEM.CONT><ITEM.REF>32</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Формално правно основание</ITEM.CONT><ITEM.REF>33</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Съдържание и цели</ITEM.CONT><ITEM.REF>33</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Темпорален обхват на МСП</ITEM.CONT><ITEM.REF>34</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>4)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Междинно заключение</ITEM.CONT><ITEM.REF>35</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>в)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Юридически последици от МСП</ITEM.CONT><ITEM.REF>35</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правни последици на Решението за МСП</ITEM.CONT><ITEM.REF>35</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правни последици на докладите по МСП</ITEM.CONT><ITEM.REF>38</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>г)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Попадат ли спорните национални мерки в обхвата на МСП?</ITEM.CONT><ITEM.REF>41</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Принципът на съдебна независимост: член 47 от Хартата и/или член 19, параграф 1 ДЕС</ITEM.CONT><ITEM.REF>42</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Член 47 от Хартата</ITEM.CONT><ITEM.REF>43</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Член 19, параграф 1 ДЕС</ITEM.CONT><ITEM.REF>47</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><?PAGE NO="4"?><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>в)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Член 19, параграф 1 ДЕС и опасността от твърде широки решения</ITEM.CONT><ITEM.REF>49</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Критериите и характерът на оценката</ITEM.CONT><ITEM.REF>52</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Критериите: външните аспекти на независимостта на съдебната власт и доктрината за външното впечатление</ITEM.CONT><ITEM.REF>52</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Характерът на оценката: какво трябва да се установи</ITEM.CONT><ITEM.REF>54</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>В.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Преценка на разглежданите национални разпоредби</ITEM.CONT><ITEM.REF>57</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Общ контекст</ITEM.CONT><ITEM.REF>57</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Временно назначаване на ръководството на Съдебния инспекторат</ITEM.CONT><ITEM.REF>58</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Актът за преюдициално запитване и позицията на страните</ITEM.CONT><ITEM.REF>58</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Анализ</ITEM.CONT><ITEM.REF>60</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>в)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Междинно заключение</ITEM.CONT><ITEM.REF>63</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Отдел за разследване на престъпленията в правосъдието</ITEM.CONT><ITEM.REF>63</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Актовете за преюдициални запитвания и позицията на страните</ITEM.CONT><ITEM.REF>63</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Анализ</ITEM.CONT><ITEM.REF>65</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>i)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Обосновка</ITEM.CONT><ITEM.REF>66</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>–</NO.ITEM><ITEM.CONT>Недвусмислена и достъпна обосновка?</ITEM.CONT><ITEM.REF>67</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>–</NO.ITEM><ITEM.CONT>Действителната причина?</ITEM.CONT><ITEM.REF>67</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>ii)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Гаранции</ITEM.CONT><ITEM.REF>69</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>iii)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Контекст и практическо функциониране</ITEM.CONT><ITEM.REF>71</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>iv)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Разумен срок</ITEM.CONT><ITEM.REF>72</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>в)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Междинно заключение</ITEM.CONT><ITEM.REF>74</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>V.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Заключение</ITEM.CONT><ITEM.REF>75</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC></INTERMEDIATE><?PAGE NO="5"?><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящите дела се отнасят до два институционални аспекта на румънската съдебна система, които наскоро бяха изменени чрез реформата на така наречените <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>закони в областта на правосъдието<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Legea nr. 303/2004 privind statutul judecătorilor și procurorilor (Закон № 303/2004 за статута на съдиите и прокурорите), публикуван повторно в Monitorul Oficial, бр. 826 от <DATE ISO="20050913">13 септември 2005 г.</DATE>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Закон № 303/2004<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>); Legea nr. 304/2004 privind organizarea judiciară (Закон № 304/2004 за организацията на съдебната власт), Monitorul Oficial, бр.827 от <DATE ISO="20050913">13 септември 2005 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Закон № 304/2004<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>) и Legea nr. 317/2004 prifind Consiliul Superior al Magistraturii (Закон № 317/2004 за Висшия съдебен съвет), Monitorul Oficial, бр. 628 от <DATE ISO="20120901">1 септември 2012 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Закон № 317/2004<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>).</P></NOTE> в тази държава членка. По същество петте преюдициални запитвания, разгледани заедно в настоящото заключение, се отнасят, от една страна, до временното назначаване на ръководител на Inspecția Judiciară (Съдебен инспекторат, Румъния) и от друга страна — до създаването на специализиран прокурорски отдел, отговорен за разследване на престъпленията, извършени в рамките на съдебната система<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Паралелно Съдът разглежда и преюдициално запитване по дело C‑397/19. То се отнася до промените в националната система на гражданската отговорност на съдиите. По него представям отделно заключение на датата, на която е представено заключението по настоящите дела.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Два преюдициални въпроса обаче са общи за всички тези дела и те трябва да бъдат разгледани в самото начало. Първият се отнася до това какви са правният характер и последиците на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>механизма за сътрудничество и проверка<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>МСП<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>С оглед на многото съкращения, използвани в настоящото заключение наред с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>МСП<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, е полезно още тук да посоча най-често срещаните от тях: Direcția Națională Anticorupție (Национална дирекция за борба с корупцията, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>НДБК<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>), Consiliul Superior al Magistraturii (Висш съдебен съвет, Румъния, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>ВСС<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>) и Secția pentru investigarea infracțiunilor din justiție (Отдел за разследване на престъпления, извършени в рамките на съдебната система, Румъния, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>ОРПСС<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>).</P></NOTE>, създаден с Решение 2006/928/ЕО на Комисията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Решение от <DATE ISO="20061213">13 декември 2006 година</DATE> за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на Румъния в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията, <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="354" PAGE.FIRST="56" DATE.PUB="2006">ОВ L 354, 2006 г., стр. 56</REF.DOC.OJ> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Решението за МСП<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Въз основа на МСП Европейската комисия представя периодични доклади. В доклада си, публикуван през 2018 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка, COM(2018) 851 final от <DATE ISO="20181113">13 ноември 2018 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>докладът по МСП от 2018 г.<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>), придружен от работния документ на службите на Комисията — Румъния: технически доклад SWD (2018) 551 окончателен (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>техническият доклад по МСП от 2018 г.<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>).</P></NOTE>, Комисията установява няколко проблемни аспекта, свързани с последните реформи в румънската съдебна система, които са предмет на настоящите преюдициални запитвания. В този контекст запитващите юрисдикции искат разяснения относно правния статут на МСП и докладите на Комисията, по-конкретно с цел да установят дали съдържащите се в докладите на Комисията препоръки са задължителни за румънските органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Освен това, поставяйки под въпрос съвместимостта на националните законодателни промени с принципите на правовата държава, на ефективната съдебна защита и на независимостта на съдебната власт, преюдициалните въпроси се позовават на редица разпоредби на първичното право, по-специално на член 2 ДЕС, на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и на член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>). Следователно вторият преюдициален въпрос, който се нуждае от разяснение, е коя от тези разпоредби е приложима в настоящия случай, по-конкретно през периода след присъединяването на Румъния, когато MСП продължава да се прилага.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правото на Европейския съюз</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Първичното право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съгласно член 4, параграф 3 от Договора за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Договорът за присъединяването<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="157" PAGE.FIRST="11" DATE.PUB="2005">ОВ L 157, 2005 г., стр. 11</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> институциите на Съюза могат да приемат мерките, посочени в членове 37 и 38 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Актът за присъединяване<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="157" PAGE.FIRST="203" DATE.PUB="2005">ОВ L 157, 2005 г., стр. 203</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 2 от Акта за присъединяване предвижда, че от датата на присъединяване, разпоредбите на Учредителните договори и актовете, които са приети от институциите преди присъединяването, са задължителни за Румъния и се прилагат при условията, предвидени в тези договори и в Акта за присъединяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 37 от Акта за присъединяване гласи: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Ако България или Румъния не успеят да изпълнят ангажиментите, които са поели в контекста на преговорите за присъединяване, като с това причиняват сериозно нарушение на функционирането на вътрешния пазар, включително нарушат свои ангажименти по отношение на всички секторни политики, които засягат икономическите дейности с транс-граничен ефект, или представляват неизбежен риск за такова нарушение, Комисията може, до края на период от три години след присъединяването, след мотивирано искане от държава членка или по своя собствена инициатива, да предприеме подходящи мерки.</TXT><P><ALINEA>Мерките са пропорционални, като се отдава приоритет на мерки, които най-слабо затрудняват функционирането на вътрешния пазар, а когато е подходящо, на прилагането на съществуващите секторни защитни механизми. Такива защитни мерки не следва да се налагат като средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки. Защитната клауза може да бъде приведена в действие дори преди присъединяването въз основа на заключенията от мониторинга, а приетите мерки влизат в сила от първия ден на присъединяването, освен ако те не предвиждат по-късна дата. Мерките остават в сила не по-дълго, отколкото е строго необходимо и, във всеки случай, се отменят, когато съответните задължения се изпълнят. Въпреки това, те могат, да се прилагат и след периода, определен в първи параграф, доколкото съответните ангажименти не са изпълнени. В отговор на напредъка, който съответната нова държава членка е постигнала при изпълнение на своите ангажименти, Комисията може да промени съответно мерките, доколкото е необходимо. Комисията информира своевременно Съвета, преди да отмени защитните мерки и надлежно отчита всички съображения на Съвета в това отношение<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 38 от Акта за присъединяване <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>[а]ко има сериозни недостатъци или какъвто и да било неизбежен риск от настъпването на такива в България или Румъния при транспонирането, състоянието на изпълнение или прилагането на рамковите решения или други съответни ангажименти, инструменти за сътрудничество и решения, отнасящи се до<?PAGE NO="7"?> взаимното признаване в областта на наказателното право по смисъла на дял VI от Договора за ЕО и директивите и регламентите, отнасящи се за взаимното признаване на решения по граждански дела, съгласно дял IV на Договора за ЕО, Комисията може, до края на период от най-много три години след присъединяването, след мотивирано искане от държава членка или по собствена инициатива и след консултации с държавите членки, да предприеме подходящи мерки и да определи реда и условията, съгласно които тези мерки се привеждат в действие.</TXT><P><ALINEA>Тези мерки могат да се изразят във временно спиране на прилагането на съответните разпоредби и решения в отношенията между България или Румъния и всяка друга държава членка или държави членки, без да се засяга продължаването на тясното съдебно сътрудничество. Защитната клауза може да бъде приложена дори и преди присъединяването въз основа на заключенията от мониторинга, а приетите мерки влизат в сила от първия ден на присъединяването, освен ако те не предвиждат по-късна дата. Мерките остават в сила не по-дълго, отколкото е строго необходимо и, във всеки случай, се отменят, когато недостатъци се отстранят. Въпреки това, те могат да се прилагат и след периода, определен в първи параграф, доколкото съответните недостатъци съществуват. В отговор на напредъка, който съответната нова държава членка е постигнала при коригирането на констатираните недостатъци, Комисията може, след консултации с държавите членки, да промени съответно мерките, доколкото е необходимо. Комисията информира своевременно Съвета преди да отмени защитните мерки и надлежно взема предвид всички съображения на Съвета в това отношение<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</ALINEA></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Решението за МСП</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 5 от Решението за МСП последното е прието на основание членове 37 и 38 от Акта за присъединяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 6 от Решението за МСП <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>[о]ставащите проблемни въпроси в отчетността и ефикасността на съдебната система и правоохранителните органи налагат създаването на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на Румъния в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 1 от Решението за МСП предвижда, че всяка година Румъния следва да докладва на Комисията за напредъка, направен по отношение на постигането на всяка от целите, посочени в приложението. Съгласно член 2 Комисията ще представи на Европейския парламент и на Съвета своите коментари и констатации по отношение на доклада на Румъния за първи път през юни 2007 г., а впоследствие отново, когато е наложително, и най-малко веднъж на всеки шест месеца. Член 3 предвижда, че Решението за МСП <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>влиза в сила само при условие че Договорът за присъединяването влезе в сила, на датата на неговото влизане в сила<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>. Съгласно член 4 адресати на Решението за МСП са всички държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Приложението към Решението за МСП съдържа <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>показатели, които Румъния трябва да постигне, посочени в член 1<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>. Първият, третият и четвъртият показател, посочени в него, са съответно: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>[д]а осигури по-прозрачен и ефикасен съдебен процес, по-специално чрез повишаване на капацитета и отчетността на Висшия [съдебен] съвет. […]<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.; <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>[к]ато се опира на вече постигнатия напредък, да продължи провеждането на професионални и<?PAGE NO="8"?> безпристрастни разследвания по твърдения за корупция на високо равнище<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>[д]а предприеме по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, по-специално на равнище местно управление<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Румънското право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Конституцията на Румъния</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 115, параграф 4 от Constituția României (Конституция на Румъния) предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>правителството може да приема извънредни постановления само в изключителни случаи, чието уреждане не търпи отлагане, като е длъжно във всяко постановление да посочи причините за неотложността<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Съгласно член 133, параграф 1 от Конституцията на Румъния <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>Висшият съдебен съвет е гарант за независимостта на правосъдието<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 132, параграф 1 от Конституцията на Румъния гласи, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>прокурорите извършват своята дейност в съответствие с принципите на законност, безпристрастност и йерархичен контрол, под ръководството на министъра на правосъдието<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Нормативна уредба относно Съдебния инспекторат</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Закон № 317/2004</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Съгласно член 65 от Закон № 317/2004 за ВСС:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="065.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Съдебният инспекторат се създава като орган с юридическа правосубектност в рамките на [ВСС] със седалище в Букурещ чрез реорганизация на съдебната инспекция.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="065.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Съдебният инспекторат се ръководи от главен инспектор, подпомаган от заместник главен инспектор, като и двамата се назначават след конкурс, организиран от [ВСС].</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="065.003"><NO.PARAG>(3)</NO.PARAG><ALINEA>Съдебният инспекторат действа в съответствие с принципа на оперативна самостоятелност, като осъществява анализ, проверка и контрол на определени дейности чрез съдебни инспектори, назначени при условията, определени със закон<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Съгласно член 67 от Закон № 317/2004:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="067.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Главният инспектор и заместник главният инспектор се назначават от Пленума на Висшия съдебен съвет сред действащите съдебни инспектори посредством конкурс, който включва представянето на проект относно изпълнението на специфичните за разглежданата ръководна длъжност правомощия и писмен изпит за проверка на познанията в областта на управлението, комуникацията, човешките ресурси, способността на кандидата да взема решения и да поема отговорност, устойчивостта му на стрес, както и психологически тест.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="067.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Конкурсът се организира от [ВСС], съгласно правилника, одобрен с решение на Пленума на [ВСС], който се обнародва в Monitorul Oficial al României, част I.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="9"?><PARAG IDENTIFIER="067.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Конкурсите за заемане на длъжностите главен инспектор и заместник главен инспектор се насрочват най-малко 3 месеца преди датата на провеждането им.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="067.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Мандатът на главния инспектор и на заместник главния инспектор е 3 години и може да бъде подновяван еднократно, при условията на член 67, параграф 1.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="067.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Главният инспектор и заместник главният инспектор могат да бъдат освободени от длъжност от Пленума на [ВСС] в случай на неизпълнение или на неправилно изпълнение на управленските им функции. Освобождаването им от длъжност се решава въз основа на годишния одиторски доклад, предвиден в член 68.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="067.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Решението за освобождаване от длъжност, взето от Пленума на [ВСС], подлежи на обжалване в 15‑дневен срок от датата на съобщаването му пред Отделението по административни и данъчни дела на Înalta Curte de Casație și Justiție [Върховен касационен съд, Румъния]. Жалбата спира изпълнението на решението на [ВСС]. Решението по жалбата не подлежи на отмяна<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Извънредно постановление № 77/2018</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Член I от Извънредно постановление № 77/2018 на правителството за допълнение на член 67 от Закон № 317/2004 за ВСС (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>Извънредно постановление № 77/2018<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Ordonanța de Urgență a Guvernului nr. 77/2018, din <DATE ISO="20180905">5 septembrie 2018</DATE>, pentru completarea art. 67 din Legea nr. 317/2004 privind Consiliul Superior al Magistraturii (Monitorul Oficial, бр. 767 от <DATE ISO="20180905">5 септември 2018 г.</DATE>). Няколко разпоредби на Закон № 317/2004, сред които са членове 65 и 67, са изменени впоследствие с Legea nr. 234/2018 pentru modificarea și completarea Legii nr. 317/2004 privind CSM (Закон № 234/2018 за изменение и допълнение на Закон № 317/2004 за ВСС, Monitorul Oficial, бр. 850 от <DATE ISO="20181008">8 октомври 2018 г.</DATE>).</P></NOTE>, добавя два нови параграфа след член 67, параграф 6 от Закон № 317/2004:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="067.007"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>7.</NO.PARAG><ALINEA>В случай на овакантяване на длъжностите главен инспектор или заместник главен инспектор на Съдебния инспекторат след изтичане на мандата, длъжността се изпълнява временно от главния инспектор или съответно от заместник главния инспектор, чийто мандат е изтекъл, до деня, в който бъде заета в съответствие с предвидените в закона условия.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="067.008"><NO.PARAG>8.</NO.PARAG><ALINEA>При прекратяване на мандата на главния инспектор на основание, различно от изтичане на мандата, длъжността се изпълнява временно от заместник главния инспектор до деня, в който бъде заета в съответствие с предвидените в закона условия, а при прекратяване на мандата на заместник главния инспектор на основание, различно от изтичане на мандата, длъжността се изпълнява временно от съдебен инспектор, назначен от главния инспектор, до деня, в който бъде заета в съответствие със законово определените условия<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Съгласно член II от Извънредно постановление № 77/2018, член 67, параграф 7 от Закон № 317/2004 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>се прилага и в случаите, когато длъжността главен инспектор или съответно заместник-главен инспектор на Съдебния инспекторат е вакантна към деня на влизане в сила на настоящото извънредно постановление<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Нормативна уредба относно Отдела за разследване на престъпленията, извършени в рамките на съдебната система</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Закон № 207/2018</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>С член I, точка 45 от Закон № 207/2018 за изменение и допълнение на Закон № 304/2004 за организацията на съдебната власт (наричан по нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>Закон № 207/2018<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Legea nr. 207/2018 pentru modificarea și completarea Legii nr. 304/2004 privind organizarea judiciară (Monitorul Oficial, част I, бр. 636 от <DATE ISO="20180720">20 юли 2018 г.</DATE>).</P></NOTE>, след член 88 от Закон № 304/2004 се добавя нов раздел, регламентиращ Отдела за разследване на престъпленията, извършени в рамките на съдебната система (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>ОРПСС<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>), който съдържа членове от 88<HT TYPE="SUP">1</HT> до 88<HT TYPE="SUP">9</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Измененият член 88<HT TYPE="SUP">1</HT> от Закон № 304/2004 гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="088.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>В рамките на Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție [Прокуратура към Върховния касационен съд] се създава [ОРПСС]. Този отдел има изключителна компетентност по наказателни производства относно престъпления, извършени от съдии и прокурори, включително от военни съдии и прокурори, както и от членове на [ВСС].</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="088.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>[ОРПСС] запазва компетентността си по наказателни производства, когато освен по отношение на посочените в параграф 1 лица, съответното наказателно преследване се провежда и по отношение на други лица.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="088.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>[ОРПСС] се управлява от ръководител на отдела, подпомаган от заместник-ръководител, назначени от Пленума на [ВСС] при спазване на условията, предвидени в този закон.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="088.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Главният прокурор на Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție [Прокуратура към Върховния касационен съд] урежда споровете за компетентност между [ОРПСС] и другите структури или звена на прокуратурата.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Съгласно изменения член 88<HT TYPE="SUP">2</HT> от Закон № 304/2004:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="088.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>[ОРПСС] извършва своята дейност в съответствие с принципите на законност, безпристрастност и йерархичен контрол.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="088.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Делегирането или командироването на прокурори в [ОРПСС] е забранено.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="088.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>[ОРПСС] извършва дейността си в състав от най-много 15 прокурори.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="088.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>В зависимост от обема на дейността броят на членовете на [ОРПСС] може да се променя със заповед на главния прокурор на Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție [Прокуратура към Върховния касационен съд], по искане на ръководителя на отдела, със съгласие на Пленума на [ВСС]<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Изменените член 88<HT TYPE="SUP">3</HT> и член 88<HT TYPE="SUP">4</HT> от Закон № 304/2004 регламентират съответно процедурата за назначаване на ръководителя и на заместник-ръководителите на ОРПСС, включително състава на комисията за подбор на ръководителя и изискванията за участие в конкурса. По-конкретно, член 88<HT TYPE="SUP">3</HT> параграф 1 гласи, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>ръководителят на [ОРПСС] се назначава от Пленума на [ВСС] след конкурс, състоящ се в представяне на проект за изпълнението на задачи, специфични за въпросната ръководна позиция, въз основа на който се оценяват управленските качества на кандидата, ефективността при управление на ресурси, способността за вземане на решения и поемане на отговорности, комуникационните умения и устойчивостта на стрес, както и неговата почтеност, дейността му като прокурор и отношението му към ценности, специфични за тази професия, като например независимостта при правораздаването и зачитането на основните права и свободи<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>. Освен това съгласно член 88<HT TYPE="SUP">3</HT>, параграф 7 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>решението за отстраняване на ръководителя на [ОРПСС] се взима от Пленума на [ВСС] по предложение на предвидената в параграф 2 комисия, ако той не изпълнява присъщите за длъжността му задължения или ако е бил обект на дисциплинарни производства през последните три години<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>. Съгласно член 88<HT TYPE="SUP">3</HT>, параграф 8 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>ръководителят на [ОРПСС] се назначава с мандат от три години, който може да бъде подновен само веднъж<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Измененият член 88<HT TYPE="SUP">5</HT> от Закон № 304/2004 регламентира процедурата за подбор на прокурорите в ОРПСС и правилата на конкурса, който включва провеждане на интервю пред Пленума на ВСС и оценка на дейността на кандидатите. Съгласно параграф 1 прокурорите се назначават от Пленума на ВСС след конкурс за срок от три години, с възможност за подновяване на мандата в рамките най-много на девет години. Съгласно параграф 3, за да могат да участват в конкурса, прокурорите трябва да отговарят на следните кумулативни условия: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>а) да не са били обект на дисциплинарни производства през последните три години; б) да имат най-малко ранг, необходим за назначаване в прокуратура към апелативен съд; в) действителният им стаж като прокурори да е не по-малко от 18 години; г) да са получили подходящо професионално обучение и д) да притежават високи нравствени качества<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Член 88<HT TYPE="SUP">8</HT>, параграф 1 установява правомощията на ОРПСС, които включват: а) провеждане на наказателно производство за престъпления, попадащи в рамките на неговата компетентност; б) сезиране на съдилищата по дела относно престъпления, предвидени в буква а); в) създаване и поддържане на база данни относно престъпленията, попадащи в неговата компетентност и г) упражняване на други правомощия, предоставени му по силата на закон. Съгласно член 88<HT TYPE="SUP">8</HT>, параграф 2 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>в съдебните заседания по дела от компетентността на отдела участват прокурори от Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție (Прокуратура към Върховния касационен съд) или прокурори от прокуратурата към съда, който разглежда делото<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Член III от Закон № 207/2018 предвижда, че:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>[ОРПСС] започва своята дейност до 3 месеца от датата на влизане в сила на настоящия закон.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Висящите пред друг отдел на прокуратурата дела, които са от компетентността на [ОРПСС] и не са приключени към датата, на която отделът започва да функционира, се препращат на този отдел за разглеждане след започване на дейността му<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Извънредно постановление № 90/2018</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Извънредно постановление на правителството № 90/2018 за мерките, свързани с правилата относно дейността на [ОРПСС] (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>Извънредно постановление № 90/2018<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Ordonanța de urgență a guvernului nr. 90/2018 privind unele măsuri pentru operaționalizarea Secției pentru investigarea infracțiunilor din justiție (Monitorul Oficial, бр. 862 от <DATE ISO="20181010">10 октомври 2018 г.</DATE>).</P></NOTE> е прието, за да може ОРПСС да започне да действа в срока, предвиден в член III, параграф 1 от Закон № 207/2018. Съгласно преамбюла на постановлението — като се има предвид, че към датата на приемането му ВСС не е приключил процедурата, необходима за да може ОРПСС да започне да функционира — румънското правителство счита за необходимо чрез дерогация на новите членове 88<HT TYPE="SUP">3</HT>—88<HT TYPE="SUP">5</HT> от Закон № 304/2004 да приеме спешни законодателни мерки, въвеждащи опростена процедура за временно назначаване на ръководител, заместник-ръководител и на най-малко една трета от прокурорите в отдела.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Член I от Извънредно постановление № 90/2018 изменя член 88<HT TYPE="SUP">2</HT>, параграф 3 от Закон № 304/2004 както следва: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>Дейността на [ОРПСС] се осъществява от 15 прокурора<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Член II от Извънредно постановление № 90/2018 въвежда процедура за временно назначаване на ръководителя и на най-малко една трета от прокурорите към ОРПСС чрез дерогация на членове 883—885 от Закон № 304/2004. По-специално, съгласно параграф 1 от тази разпоредба, преди приключване на конкурсите за ръководител на ОРПСС и за ръководните прокурорски постове в този отдел, функциите на ръководителя и на поне една трета от ръководните прокурорски постове следва да се изпълняват временно от прокурори, които отговарят на предвидените в закона условия за назначаване на тези длъжности, избрани от комисията за подбор, съставена в съответствие с член 88<HT TYPE="SUP">3</HT>, параграф 2 от Закон № 304/2004. Съгласно параграф 2 кандидатите се избират от комисията за подбор, която осъществява дейността си в състав от най-малко трима членове, в съответствие с процедура, която се провежда в рамките на пет календарни дни след образуването ѝ от председателя на ВСС. Съгласно параграф 11 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>Считано от датата, на която [ОРПСС] започва своята дейност, този отдел поема преписките по делата, попадащи в компетентността му, които са висящи пред Direcţia Naţională Anticorupţie [Национална дирекция за борба с корупцията, Румъния, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>НДБК<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>] и пред други отдели на прокуратурата, както и преписките по делата, свързани с престъпленията, предвидени в член 88<HT TYPE="SUP">1</HT>, параграф 1 от Закон № 304/2004, публикуван отново, съответно изменен и допълнен, които са приключени към датата на започване на дейността на отдела<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Извънредно постановление № 92/2018</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Извънредно постановление на правителството № 92 от <DATE ISO="20181015">15 октомври 2018 г.</DATE> относно изменение и допълнение на някои нормативни актове в областта на правосъдието (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>Извънредно постановление № 92/2018<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Ordonanța de urgență nr. 92 din <DATE ISO="20181015">15 octombrie 2018</DATE> pentru modificarea și completarea unor acte normative în domeniul justiției (Monitorul Oficial, бр. 874 от <DATE ISO="20181016">16 октомври 2018 г.</DATE>).</P></NOTE> изменя, inter alia, Закон № 304/2004, като въвежда нов параграф 5 към член 88<HT TYPE="SUP">2</HT>, който предвижда, че прокурорите към ОРПСС имат статут на командировани прокурори за времето, в което осъществяват дейност в този отдел. Член 88<HT TYPE="SUP">5</HT>, параграф 5 се изменя и занапред предвижда, че интервюто в рамките на процедурата за подбор на прокурорите към ОРПСС се провежда пред комисията за подбор, а не пред Пленума на ВСС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="13"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">г)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Извънредно постановление № 7/2019</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Извънредно постановление на правителството № 7 от <DATE ISO="20190220">20 февруари 2019 г.</DATE> за въвеждане на някои временни мерки по отношение на конкурса за приемане в Institutul Național al Magistraturii (Национален съдебен институт, Румъния), първоначалното обучение на съдиите и прокурорите, изпита за завършване на посочения институт, стажа и изпита за правоспособност на стажантите съдии и прокурори, както и за изменение и допълнение на Закон № 303/2004, Закон № 304/2004 и Закон № 317/2004<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Ordonanța de urgență nr. 7/2019 din <DATE ISO="20190220">20 februarie 2019</DATE> privind unele măsuri temporare referitoare la concursul de admitere la Institutul Național al Magistraturii, formarea profesională inițială a judecătorilor și procurorilor, examenul de absolvire a Institutului Național al Magistraturii, stagiul și examenul de capacitate al judecătorilor și procurorilor stagiari, precum și pentru modificarea și completarea Legii nr. 303/2004 privind statutul judecătorilor și procurorilor, Legii nr. 304/2004 privind organizarea judiciară și Legii nr. 317/2004 privind Consiliul Superior al Magistraturii (Monitorul Oficial, бр. 137 от <DATE ISO="20190220">20 февруари 2019 г.</DATE>).</P></NOTE>, inter alia, изменя и допълва Закон № 304/2004. Това постановление добавя нов параграф 6 към член 88<HT TYPE="SUP">1</HT>, съгласно който, когато в Codul de procedură penală (Наказателно-процесуален кодекс) или в друг специален закон се използва израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>йерархически висшестоящ прокурор<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> по дела за престъпления от компетентността на ОРПСС, той се отнася до ръководителя на ОРПСС, включително когато става въпрос за решения, постановени преди отделът да започне да функционира.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Въвеждат се и два нови параграфа 11<HT TYPE="SUP">1</HT> и 11<HT TYPE="SUP">2</HT> след член 88<HT TYPE="SUP">5</HT>, параграф 11, които изменят предвидената в тази разпоредба процедура за назначаване. Съгласно параграф 11<HT TYPE="SUP">1</HT> членовете на комисията за подбор, посочена в член 88<HT TYPE="SUP">5</HT>, запазват гласа си в Пленума на ВСС. Параграф 11<HT TYPE="SUP">2</HT> предвижда, че дейността на комисиите за подбор, съответно предвидени в член 88<HT TYPE="SUP">3</HT> и 88<HT TYPE="SUP">5</HT>, е законосъобразна, ако присъстват най-малко трима от членовете им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Постановлението изменя и член 88<HT TYPE="SUP">8</HT>, като предвижда в параграф 1, буква d) ново правомощие на ОРПСС за предявяване или оттегляне на обвинителни актове по дела, които са от компетентността на отдела, включително и по дела, висящи пред съдилищата или решени окончателно преди той да започне да функционира.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">д)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Извънредно постановление № 12/2019</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Извънредно постановление на правителството № 12 от <DATE ISO="20190305">5 март 2019 г.</DATE> за изменение и допълнение на някои нормативни актове в областта на правосъдието (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>Извънредно постановление № 12/2019<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Ordonanța de urgență nr.12 din <DATE ISO="20190305">5 martie 2019</DATE> pentru modificarea şi completarea unor acte normative în domeniul justiţiei (Monitorul Oficial, бр. 185 от <DATE ISO="20190307">7 март 2019 г.</DATE>).</P></NOTE> изменя Закон № 303/2004 за статута на съдиите и прокурорите, като въвежда членове 88<HT TYPE="SUP">10</HT> и 88<HT TYPE="SUP">11</HT> в Закон № 304/2004. Член 88<HT TYPE="SUP">10</HT> предвижда командироването на служители на съдебната полиция в ОРПСС по искане на ръководителя на отдела с решение на министъра на вътрешните работи. Продължителността на командироването може да бъде до три години и да бъде продължено за същия срок.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="14"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите, националното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Дело C‑83/19</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180827">27 август 2018 г.</DATE> Asociația <QUOT.START CODE="2018" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>Forumul Judecătorilor din România<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="2019" ID="QE0055"/> (Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>Форум на съдиите от Румъния<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, наричано по-нататък Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>Форум на съдиите<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>жалбоподателят<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>) подава заявление за достъп до информация от обществен интерес до Съдебния инспекторат (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>ответникът<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>). Исканата информация е свързана с дейността на Съдебния инспекторат в периода от 2014 г. до 2018 г. Тя се отнася конкретно до статистическа информация за случаите, разглеждани от този орган, поводите за образуване на дисциплинарни производства и резултата от тях, както и информация относно сключването на споразумение между Serviciul Român de Informații (Румънска разузнавателна служба) и Съдебния инспекторат и участието на тази служба в разследванията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180924">24 септември 2018 г.</DATE> жалбоподателят подава жалба срещу ответника пред Tribunalul Olt (Окръжен съд Олт, Румъния) като поддържа, че ответникът е отговорил само частично на заявлението му. Жалбоподателят иска съдът да задължи последния да оповести определена информация, която е била предмет на заявлението от <DATE ISO="20180827">27 август 2018 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>В писмената си защита, подадена на <DATE ISO="20181026">26 октомври 2018 г.</DATE>, ответникът поддържа, че субективните права на жалбоподателя не са били нарушени и че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Тази писмена защита е подписана от съдия Lucian Netejoru.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Г‑н Netejoru е назначен за главен инспектор на Съдебния инспекторат с решение № 702 от <DATE ISO="20150630">30 юни 2015 г.</DATE> на Пленума на ВСС с мандат от три години (от <DATE ISO="20150901">1 септември 2015 г.</DATE> до <DATE ISO="20180901">1 септември 2018 г.</DATE>). Към момента на подаване на писмената защита в главното производство г‑н Netejoru е действал в качеството на временно назначен главен инспектор въз основа на Извънредно постановление № 77/2018, прието на <DATE ISO="20180905">5 септември 2018 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>В писмената си реплика жалбоподателят прави възражение, че са налице две причини, поради които не е доказано, че подписалият писмената защита, г‑н Netejoru, има правото да представлява ответника. Първо, Пленумът на ВСС, който е компетентен да назначи главния инспектор на Съдебния инспекторат, не е приел административен акт, удостоверяващ, че са спазени законовите изисквания ad interim за заемане на този пост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Второ, разпоредбите на Извънредно постановление № 77/2018 са противоконституционни. Жалбоподателят твърди, че удължавайки мандатите на ръководството на Съдебния инспекторат посредством Извънредно постановление № 77/2018, правителството е иззело конституционните правомощия на ВСС. Жалбоподателят основава възражението си на констатациите от доклада на Комисията по MСП от 2018 г., съгласно който <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>фактът, че министърът на правосъдието решава да се намеси, удължавайки мандатите на действащото управление, може да се разглежда като засягане правомощията на ВСС<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> и твърди, че Извънредно постановление № 77/2018 нарушава гаранцията за независимост, заложена в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Жалбоподателят твърди, че ако се установи, че МСП и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС налагат на Румъния правнообвързващи задължения и че тя не е изпълнила посочените задължения, това ще означава, че г‑н Netejoru няма право да действа в качеството на<?PAGE NO="15"?> процесуален представител и съответно депозираната по делото писмена защита следва да бъде върната (заедно с изложението на основанията, представените доказателства и възраженията).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Ответникът изтъква, че Решение № 702/2015 на ВСС, с което г‑н Netejoru се назначава за главен инспектор, може да бъде консултирано на уебсайта на Съдебния инспекторат. Освен това ответникът се позовава на Извънредно постановление № 77/2018. Във връзка с изложените основания последният твърди, че възражението на жалбоподателя следва да бъде отхвърлено като неоснователно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Tribunalul Olt (Окръжен съд Олт, Румъния) решава да спре производството и да постави следните преюдициални въпроси до Съда:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>1.</NO.P><TXT>Трябва ли [МСП], създаден с [Решението за МСП], да се счита за акт, приет от институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, по тълкуването на който може да се произнесе Съдът на Европейския съюз?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Попадат ли съдържанието, характерът и темпоралният обхват на [МСП], създаден съгласно [Решението за МСП], в приложното поле на [Договора за присъединяването]? Имат ли задължителен характер за румънската държава изискванията, съдържащи се в изготвяните в рамките на този механизъм доклади?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Следва ли член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да установят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза, тоест гаранции за независимо дисциплинарно производство за румънските съдии, като се премахне всеки риск, свързан с политическо влияние върху хода на дисциплинарното производство, като прякото, макар и временно назначаване от правителството на ръководството на Inspecția Judiciară (Съдебен инспекторат, Румъния)?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Трябва ли член 2 [ДЕС] да се тълкува в смисъл, че държавите членки имат задължението да спазват критериите за правовата държава, които се изискват и съгласно докладите, изготвяни в рамките на [МСП], създаден с [Решението за МСП], в процедурите за пряко, макар и временно назначаване от правителството на ръководството на Inspecția Judiciară (Съдебен инспекторат, Румъния)?<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Дело C‑127/19</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Жалбоподателите по това дело са Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>Форум на съдиите<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> и Asociația <QUOT.START CODE="2018" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>Mișcarea pentru Apărarea Statutului Procurorilor<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="2019" ID="QE0063"/> (Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>Движение за защита статута на прокурорите<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>). На <DATE ISO="20181213">13 декември 2018 г.</DATE> жалбоподателите сезират Curtea de Apel Pitești (Апелативен съд Питещ, Румъния) с искане за отмяна на две решения на Пленума на ВСС: Решение № 910/<DATE ISO="20180919">19.09.2018 г.</DATE>, с което се одобряват правилата за назначаване на прокурори на ръководни длъжности в ОРПСС и отстраняването им от такива длъжности<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Consiliului Superior al Magistraturii, CSM nr. 910/2018 din <DATE ISO="20180919">19 septembrie 2018</DATE> pentru aprobarea Regulamentului privind numirea şi revocarea procurorilor cu funcţii de conducere din cadrul Secţiei pentru investigarea infracţiunilor din justiţie (Monitorul Oficial, бр. 812 от <DATE ISO="20180921">21 септември 2018 г.</DATE>).</P></NOTE> и Решение<?PAGE NO="16"?> № 911/<DATE ISO="20180919">19.09.2018 г.</DATE>, с което се одобряват правилата за назначаване на прокурори на ръководни длъжности в ОРПСС, за продължаване на мандата им и за отстраняването им от такива длъжности<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Consiliului Superior al Magistraturii, CSM nr. 911/2018 din <DATE ISO="20180919">19 septembrie 2018</DATE> pentru aprobarea Regulamentului privind numirea, continuarea activităţii şi revocarea procurorilor cu funcţii de execuţie din cadrul Secţiei pentru investigarea infracţiunilor din justiţie (Monitorul Oficial, бр. 812 от <DATE ISO="20180921">21 септември 2018 г.</DATE>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Тези решения са приети на основание на Закон № 207/2018. С член 1, параграф 45 от този закон след член 88 от Закон № 304/2004 се добавят членове 88<HT TYPE="SUP">1</HT>—88<HT TYPE="SUP">9</HT>, които създават и регламентират функционирането на ОРПСС. Съгласно параграф 12 на новия член 88<HT TYPE="SUP">5</HT> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>процедурите по назначаването, продължаването на мандата в отдела и освобождаването от ръководни и изпълнителски длъжности в рамките на отдела се уреждат подробно с наредба, одобрена от Пленума на [ВСС]<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>. Двете решения, чиято отмяна се иска в настоящия случай, са приети въз основа на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че тези два административни акта са противоконституционни, тъй като противоречат на разпоредбата от румънската конституция, съгласно която Румъния е длъжна да изпълнява задълженията си съгласно Договорите, по които е страна (член 11 и член 148, параграф 2 от румънската конституция). Жалбоподателите твърдят също, че някои разпоредби от оспорваните законодателни актове противоречат на нормативни актове от по-висок ранг, в това число на закона, на Конституцията и на Договора за функционирането на ЕС. Жалбоподателите се позовават и на МСП. Те поддържат, че създаването на ОРПСС пряко накърнява компетенциите на НДБК — структура, която съгласно докладите на Комисията е постигнала значителни резултати в рамките на МСП. Създаването на ОРПСС позволява десетки висящи пред НДБК дела за корупция по високите етажи на властта да бъдат препратени на ОРПСС просто чрез подаване на фиктивни оплаквания срещу член на съдебната власт, обуславяйки окончателното ликвидиране на значителна част от дейностите на НДБК.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>В решение № 33 от <DATE ISO="20180123">23 януари 2018 г.</DATE> Curtea Constituțională a României (Конституционнен съд на Румъния) разглежда разпоредбите на Закон № 207/2018 в рамките на предварителния контрол за конституционосъобразност. Този съд постановява, че оплакванията относно последиците от създаването на ОРПСС върху компетенциите на НДБК са неоснователни и че няма обвързващи актове на правото на Съюза в подкрепа на твърденията за противоконституционност на основание член 148, параграфи 2 и 4 от Конституцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва, че създаването на ОРПСС е критикувано в доклади на Групата държавите срещу корупцията (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>ГРЕКО<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>) и Европейската комисия за демокрация чрез правото (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>Венецианската комисия<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>). В своите доклади по МСП Европейската комисия се позовава на горепосочените доклади. Запитващата юрисдикция посочва, че тъй като МСП и изготвените по него доклади пораждат задължение, което държавата следва да изпълни, последното е обвързващо не само за законодателния орган на държавата, но и за административните органи, в конкретния случай за ВСС, който приема подзаконови актове за изпълнение, както и за съдилищата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че в своето решение № 104 от <DATE ISO="20180306">6 март 2018 г.</DATE> Curtea Constituțională (Конституционнен съд) постановява, че Съдът на Европейския съюз не е тълкувал Решението за МСП <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>по отношение на неговото съдържание, характер и темпорален обхват и по отношение на това дали посочените<?PAGE NO="17"?> аспекти попадат в приложното поле на Договора за присъединяването<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>. Ето защо запитващата юрисдикция счита, че разрешаването на спора изисква изясняване на естеството и правната сила на решението за МСП и изготвените по него доклади.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Curtea de Apel Pitești (Апелативен съд Питещ, Румъния) решава да спре производството и да отправи следните преюдициални въпроси към Съда:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>1.</NO.P><TXT>Трябва ли [МСП], създаден с [Решението за МСП], да се счита за акт, приет от институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, по тълкуването на който може да се произнесе Съдът на Европейския съюз?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Попадат ли съдържанието, характерът и темпоралният обхват на [МСП], създаден с [Решението за МСП], в приложното поле на [Договора за присъединяването]? Имат ли задължителен характер за румънската държава изискванията, съдържащи се в изготвяните в рамките на този механизъм доклади?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Трябва ли член 2, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, да се тълкува в смисъл, че в обхвата на задължението на държавата членка да спазва принципите на правовата държава попада и задължението на Румъния да спазва изискванията, съдържащи се в докладите, изготвяни в рамките на [МСП], създаден с [Решението за МСП]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Допуска ли член 2 ДЕС, и по-конкретно необходимостта от спазване на ценностите на правовата държава, законодателна уредба, по силата на която се създава и се определя устройството на [ОРПСС] в рамките на Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție [Прокуратура към Върховния касационен съд, Румъния], с оглед на възможността за непряко оказване на натиск върху магистратите?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>Допуска ли принципът за независимост на съдиите, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от [Хартата], съгласно тълкуването, което му е дадено в практиката на [Съда] (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180227">27 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Associação Sindical dos Juízes Portugueses</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑64/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:117">EU:C:2018:117</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), създаването на [ОРПСС] в рамките на Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție [Прокуратура към Върховния касационен съд], с оглед на реда и условията за назначаване/освобождаване от длъжност на прокурорите в този отдел, на реда и условията за осъществяване на неговата дейност, на начина на определяне на неговите правомощия, съотнесено към неголемия брой на длъжностите в този отдел?<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">В.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Дело C‑195/19</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Жалбоподателят PJ подава жалба във връзка с данъчен спор, която ответникът — съдия по образуваното дело — отхвърля като неоснователна. Според жалбоподателя ответникът не е изпълнил законовото си задължение да изложи мотиви за решението си в законоустановения 30‑дневен срок, като по този начин е възпрепятствал по-нататъшното упражняване на законовите способи за обжалване. На това основание жалбоподателят подава сигнал пред Parchetul de pe lângă Curtea de Apel București (Прокуратура към Апелативния съд Букурещ, Румъния) с искане да се ангажира наказателната отговорност на ответника за престъплението злоупотреба със служебно положение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Прокурорът по делото от Parchetul de pe lângă Curtea de Apel București (Прокуратура към Апелативния съд Букурещ) решава да образува досъдебно производство за извършване на престъплението, което впоследствие е прекратено на основание, че злоупотребата, в извършването на която е обвинен съдията, не съществува. Жалбоподателят обжалва постановлението за прекратяване на производството пред прокурор от по-горестоящата прокуратура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>След влизането в сила на Закон № 207/2018, в съответствие с член III от този закон и с новия член 88<HT TYPE="SUP">1</HT> от Закон № 304/2004 Parchetul de pe lângă Curtea de Apel București (Прокуратура към Апелативния съд Букурещ), препраща жалбата на ОРПСС, тъй като се отнася до магистрат. Заместник-ръководителят на ОРПСС отхвърля жалбата като неоснователна. Жалбоподателят подава жалба пред Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ) (запитващата юрисдикция) срещу първоначалното постановление на прокуратурата към тази юрисдикция, потвърдено с постановлението на заместник-ръководителя на ОРПСС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция пояснява, че пред нея стоят две възможности: или да отхвърли жалбата, или да я уважи. Във втория случай решението ѝ ще доведе до отмяна на посочените прокурорски постановления и връщане на преписката на прокурора по делото. В съответствие с раздел 2<HT TYPE="SUP">1</HT> от Закон № 304/2004 прокурорът от по-висок ранг, който осъществява контрол за законност и основателност на постановлението на прокурора по делото, е член на ОРПСС. Следователно, ако жалбата бъде уважена, както прокурорът по делото, така и йерархически висшестоящият прокурор ще бъдат членове на един и същ специализиран отдел (ОРПСС).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства запитващата юрисдикция счита, че е длъжна да установи дали правото на Съюза допуска националното законодателство, с което се създава ОРПСС. Тази юрисдикция припомня, че в доклада на Комисията по МСП от 2018 г. се препоръчва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>[н]езабавно да се спре прилагането на Законите в областта на правосъдието и на последвалите извънредни постановления<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>[д]а се преразгледат Законите в областта на правосъдието, като изцяло се вземат под внимание препоръките по линия на МСП, препоръките на Венецианската комисия и препоръките на ГРЕКО<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва, че ако член 67, първа алинея ДФЕС, член 2, първо изречение ДЕС и член 9, първо изречение ДЕС не допускат разглежданото национално законодателство, това би било причина запитващата юрисдикция да прогласи за нищожни всички процесуални актове, издадени от ОРПСС в главното производство. Запитващата юрисдикция ще трябва също да вземе предвид отговора на Съда при определяне на компетентния отдел на прокуратурата, в случай че жалбата бъде уважена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ) решава да спре производството и да отправи следните преюдициални въпроси до Съда:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>1.</NO.P><TXT>Имат ли задължителен характер за румънската държава [МСП], създаден с [Решението за МСП], и изискванията, съдържащи се в докладите, изготвяни в рамките на този механизъм?</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="19"?><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Допускат ли член 67, параграф 1 ДФЕС, член 2, първо изречение ДЕС и член 9, първо изречение ДЕС национална правна уредба, с която се създава отдел на прокуратурата с изключителна компетентност за разследване на всякакъв вид престъпления, извършени от съдии или прокурори?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Допуска ли принципът на върховенството на европейското право, прогласен в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19640715">15 юли 1964 г.</DATE>, <NAME.CASE>Costa</NAME.CASE>, <NO.CASE>6/64</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1964:66">EU:C:1964:66</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, и в последващата постоянна практика на Съда, правна уредба, която позволява на правно-политическа институция като Curtea Constituțională a României (Конституционен съд на Румъния) да накърнява горепосочения принцип с решения, които не подлежат на обжалване?<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Г.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Дело C‑291/19</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>С четири сигнала, подадени през декември 2015 г. и февруари 2016 г., жалбоподателят SO съобщава за извършването от страна на четирима прокурори на престъплението злоупотреба със служебно положение и за извършването от страна на адвокат от адвокатската колегия в Брашов на престъплението търговия с влияние. Впоследствие жалбоподателят подава сигнал срещу двама съдии от Judecătoria Brașov (Районен съд Брашов, Румъния) и Tribunalul Brașov (Окръжен съд Брашов, Румъния), като твърди, че те са част от организирана престъпна група и че са постановили присъди срещу него по различни дела.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>С постановление от <DATE ISO="20170908">8 септември 2017 г.</DATE> отделът на НДБК за борба с престъпленията, приравнени на корупционни престъпления, прекратява производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Жалбоподателят подава жалба срещу първоначалното постановление, потвърдено с постановлението от <DATE ISO="20170908">8 септември 2017 г.</DATE>, пред висшестоящия прокурор, който е ръководителят на отдела към НДБК за борба с престъпленията, приравнени на корупционни престъпления. Последният отхвърля жалбата като неоснователна с постановление от <DATE ISO="20171020">20 октомври 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180911">11 септември 2018 г.</DATE> жалбоподателят подава жалба срещу постановлението от <DATE ISO="20171020">20 октомври 2017 г.</DATE> пред запитващата юрисдикция Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов, Румъния).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Тъй като производството пред съда изисква в съдебните заседания да участва прокурор, запитващата юрисдикция посочва, че първоначално в съдебните заседания е участвал прокурор от НДБК. След влизането в сила на измененията на Закон № 304/2004 и след приемането на решение № 3 от <DATE ISO="20190226">26 февруари 2019 г.</DATE> на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) участващият в съдебното заседание прокурор от НДБК е бил заменен от прокурор от Parchetul de pe lângă Curtea de Apel Brașov (Прокуратура към Апелативен съд Брашов).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция пояснява, че провеждането на главното производство изисква участието на прокурори от ОРПСС. Тя посочва също така, че ако се установи, че жалбата на жалбоподателя е основателна, тази юрисдикция следва да върне делото на ОРПСС за провеждане на наказателното преследване. При тези обстоятелства запитващата юрисдикция счита, че е необходимо да се установи дали правото на Съюза допуска национално законодателство, с което се създава ОРПСС, като се има предвид докладът на Комисията по МСП от 2018 г. По-конкретно, в случай че Съдът приеме, че<?PAGE NO="20"?> докладите по МСП са задължителни, националният съд иска да знае какъв е обхватът на задължението за спазването им и дали той е ограничен само до заключенията от докладите или националният съд трябва да вземе предвид и съдържащите се в тях констатации, включително тези, направени въз основа на документи на Венецианската комисия и на ГРЕКО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов) решава да спре производството и да отправи следните преюдициални въпроси до Съда:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>1.</NO.P><TXT>Трябва ли [МСП], създаден с [Решението за МСП], да се счита за акт, приет от институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, който подлежи на тълкуване от [Съда]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Имат ли задължителен характер за румънската държава изискванията, съдържащи се в изготвяните в рамките на този механизъм доклади, по-специално (но не само) по отношение на необходимостта от извършване на законодателни промени, които са в съответствие със заключенията от [МСП], с препоръките на Венецианската комисия и на [ГРЕКО]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Трябва ли член 2 във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че в обхвата на задължението на държавата членка да спазва принципите на правовата държава попада и задължението на Румъния да спазва изискванията, съдържащи се в докладите, изготвени в рамките на [МСП], създаден с [Решението за МСП]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Допуска ли принципът за независимост на съдиите, установен в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и в член 47 от [Хартата], съгласно тълкуването, което му е дадено в практиката на [Съда] (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180227">27 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Associação Sindical dos Juízes Portugueses</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑64/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:117">EU:C:2018:117</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), създаването на [ОРПСС] в рамките на Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție [Прокуратура към Върховния касационен съд], с оглед на реда и условията за назначаване/освобождаване от длъжност на прокурорите в този отдел, на реда и условията за осъществяване на неговата дейност, на начина на определяне на неговите правомощия, съотнесено към неголемия брой на длъжностите в този отдел?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>Допуска ли член 47 [втора алинея] от [Хартата] относно правото на справедлив съдебен процес чрез разглеждане на делото в разумен срок, създаването на [ОРПСС] в рамките на Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție [Прокуратурата към Върховния касационен съд], с оглед на реда и условията за осъществяване на неговата дейност и на начина на определяне на неговите правомощия, съотнесено към неголемия брой на длъжностите в този отдел?<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Д.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Дело C‑355/19</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Жалбоподатели по посоченото дело са Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>Форум на съдиите<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>, Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>Движение за защита статута на прокурорите<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> и физическото лице OL (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>жалбоподателите<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190123">23 януари 2019 г.</DATE> жалбоподателите подават пред Curtea de Apel Pitești (Апелативен съд Питещи) жалба за отмяна на Постановление № 252 от <DATE ISO="20181023">23 октомври 2018 г.</DATE> на Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie — Procurorul General al României (главен<?PAGE NO="21"?> прокурор към Върховния касационен съд, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>ответникът<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Ordinul procurorului general al Parchetului de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție nr. 252 din <DATE ISO="20181023">23 octombrie 2018</DATE> privind organizarea și funcționarea în cadrul Parchetului de pe lângă Înalta Curte de Casație și Justiție a Secției pentru investigarea infracțiunilor din justiție.</P></NOTE>. Това постановление засяга организацията и функционирането на ОРПСС. Издадено е на основание на Закон № 207/2018, с който се създава ОРПСС, в приложение на член II, параграфи 10 и 11 от Извънредно постановление № 90/2018.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят на първо място, че постановлението е противоконституционно, тъй като противоречи на разпоредбата от румънската конституция, съгласно която тази държава членка е длъжна да изпълнява задълженията си съгласно Договорите, по които е страна (член 11 и член 148, параграф 2 от румънската конституция). На второ място те оспорват текста на постановлението на основание, че някои от неговите разпоредби противоречат на нормативни актове от по-висок ранг (на закона, Конституцията, Договора за Европейския съюз). По-конкретно, жалбоподателите твърдят, че постановлението не е съобразено с препоръките на Комисията, съдържащи се в докладите, изготвени в рамките на МСП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>При тези условия и въз основа на мотиви, сходни с изложените от запитващата юрисдикция по дело C‑127/19, Curtea de Apel Pitești (Апелативен съд Питещ, Румъния) решава да спре производството и да отправи следните преюдициални въпроси до Съда:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>1.</NO.P><TXT>Трябва ли [МСП], създаден с [Решението за МСП], да се счита за акт, приет от институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, който подлежи на тълкуване от [Съда]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Попадат ли съдържанието, характерът и темпоралният обхват на [МСП], създаден с [Решението за МСП], в приложното поле на [Договора за присъединяването]? Имат ли задължителен характер за румънската държава изискванията, съдържащи се в изготвяните в рамките на този механизъм доклади?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Трябва ли член 2 [ДЕС] да се тълкува смисъл, че държавите членки са длъжни да спазват критериите на правовата държава, изисквани и в докладите, изготвени в рамките на [МСП], създаден с [Решението за МСП], когато спешно е създаден отдел в прокуратурата, на който е възложено да разследва само престъпления, извършени от магистрати, и който поражда конкретно безпокойство във връзка с борбата с корупцията и може да се използва като допълнителен инструмент за натиск и сплашване на магистрати?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея [ДЕС] да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да приемат необходимите разпоредби, за да осигурят ефективна съдебна защита в уредените от правото на Съюза области, като премахнат всички рискове от упражняване на политическо влияние върху провеждането на разследвания срещу съдии, когато спешно е създаден отдел в прокуратурата, на който е възложено да разследва само престъпления, извършени от магистрати, и който поражда конкретно безпокойство във връзка с борбата с корупцията и може да се използва като допълнителен инструмент за натиск и сплашване на магистрати?<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="22"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Е.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Дела C‑83/19, C‑127/19 и C‑195/19 са съединени с решение на председателя на Съда от <DATE ISO="20190321">21 март 2019 г.</DATE> Със същото решение се отхвърля искането на запитващите юрисдикции тези дела да бъдат разгледани по реда на бързото производство съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, но по силата на член 53, параграф 3 от Процедурния правилник Съдът постановява, че трите дела ще бъдат разгледани с предимство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>С писма от <DATE ISO="20190211">11</DATE> и <DATE ISO="20190220">20 февруари 2019 г.</DATE> жалбоподателите по дела C‑83/19 и C‑127/19 искат съответно да бъде постановено приемането на временни мерки съгласно член 279 ДФЕС и член 160, параграфи 2 и 7 от Процедурния правилник. В отговор Съдът посочва, че не е компетентен да постановява такива мерки в рамките на преюдициални производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>След постановяване на решението от <DATE ISO="20190208">8 февруари 2019 г.</DATE> на Curtea de Apel Craiova (Апелативен съд Крайова, Румъния), с определение от <DATE ISO="20190212">12 февруари 2019 г.</DATE> Tribunalul Olt (Окръжен съд Олт) препраща главното производство по дело C‑83/19 на Tribunalul Mehedinţi (Окръжен съд Мехединци, Румъния). Въпреки това Tribunalul Olt (Окръжен съд Олт) информира Съда, че всички процесуални актове, включително преюдициалното запитване, се поддържат. След постановяване на решението на Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie (Върховен касационен съд) от <DATE ISO="20200610">10 юни 2020 г.</DATE>, Curtea de Apel Pitești (Апелативен съд Питещ, Румъния) препраща главното производство по дело C‑127/19 на Curtea de Apel Alba Iulia (Апелативен съд Алба Юлия, Румъния). Curtea de Apel Pitești (Апелативен съд Питещ) информира Съда, че всички процесуални актове се поддържат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Искане за разглеждане по реда на бързото производство е отправено от запитващата юрисдикция по дело C‑355/19. То е отхвърлено с решение на председателя на Съда от <DATE ISO="20190627">27 юни 2019 г.</DATE> При все това с решение на председателя на Съда от <DATE ISO="20190918">18 септември 2019 г.</DATE> е постановено разглеждането с предимство на посоченото дело, както и на дело C‑291/19.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Писмени становища по дела C‑83/19, C‑127/19 и C‑195/19 представят Съдебният инспекторат, правителствата на Белгия, Нидерландия, Полша и Румъния, както и Комисията. Шведското правителство представя писмени становища по дела C‑83/19 и C‑127/19. ВСС и Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>Движение за защита статута на прокурорите<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> представят писмени становища по дело C‑127/19.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>По дело C‑291/19 писмени становища представят правителствата на Нидерландия, Полша, Румъния и Швеция, както и Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>По дело C‑355/19 писмени становища представят Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0080" ID="QS0080"/>Форум на съдиите<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>, главният прокурор към Върховния касационен съд, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0081" ID="QS0081"/>главният прокурор<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>), правителствата на Нидерландия, Полша, Румъния и Швеция, както и Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20200120">20</DATE> и <DATE ISO="20200121">21 януари 2020 г.</DATE> се провежда общо съдебно заседание, на което следните заинтересовани страни представят устни становища: Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0082" ID="QS0082"/>Форум на съдиите<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>, Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0083" ID="QS0083"/>Движение за защита статута на прокурорите<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>, ВСС, OL, главният прокурор, правителствата на Белгия, Дания, Нидерландия, Румъния и Швеция, както и Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="23"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Настоящото становище е структурирано по изложения по-долу начин. Ще започна с разглеждане на повдигнатите пред Съда възражения за недопустимост по различните дела (част А). След това ще изложа приложимото право на Съюза и критериите, с оглед на които трябва да се извърши анализът по настоящите дела (част Б). Накрая ще извърша оценка на разглежданите национални разпоредби (част В).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Допустимост на преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Заинтересованите страни, представили становища по различните дела, поддържат, че Съдът не трябва да дава отговор на някои или на всички преюдициални въпроси, отправени по настоящите дела. Основните <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0084" ID="QS0084"/>теми<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>, повдигнати в рамките на различните дела, по същество биха могли да бъдат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0085" ID="QS0085"/>прегрупирани<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/> в зависимост от възраженията относно липсата на компетентност на Съюза в областите, обхванати от преюдициалните въпроси, и по-специално относно: i) липсата на правомощия на Съюза по отношение на вътрешната организация на съдебните системи, ii) липсата на компетентност на Съда за тълкуване на Решението за МСП, iii) неотносимостта на отговорите на Съда за решаването на делата пред запитващите юрисдикции и iv) фактът, че е отпаднала необходимостта от произнасяне по някои от преюдициалните въпроси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Всички тези възражения са повдигнати срещу допустимостта на преюдициалните въпроси. Струва ми се обаче, че доводите, свързани с i) липсата на правомощия на Съюза в областта на организацията на съдебните системи на държавите членки и с ii) правната природа на МСП, в действителност се отнасят до преценката на компетентността на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Освен това тези елементи от компетентността на Съда до голяма степен се припокриват с материалноправния анализ на посочените разпоредби. Въпросът дали разглежданите понастоящем национални разпоредби, които са свързани с организацията на съдебната система, попадат в обхвата на правото на Съюза, е неразривно свързан с отговорите на преюдициалните въпроси, които се отнасят конкретно до обхвата, изискванията и последиците на член 2 и член 19, параграф 1 ДЕС, както и на член 47 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170307">7 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>X и X</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑638/16 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:173">EU:C:2017:173</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180926">26 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Belastingdienst/Toeslagen (Суспензивен ефект на жалбата)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑175/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:776">EU:C:2018:776</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Както отбелязва Съдът в решение A.K. и др. по отношение на подобни доводи, тези въпроси се отнасят до тълкуването на посочените разпоредби и следователно са от компетентността на Съда на основание член 267 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>По тези причини ще разгледам заедно двете възражения срещу компетентността на Съда в част Б от настоящото заключение, където ще посоча разпоредбите, които действително са приложими по настоящите дела, както и какъв вид анализ е необходим. В настоящата част А ще се спра само на възраженията, които се явяват същински възражения за недопустимост, повдигнати от различни страни по отделните въпроси, поставени по всяко от делата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Ще отбележа, че в писменото си становище румънското правителство поддържа, че повечето преюдициални въпроси по всички дела, с които е сезиран Съдът, са недопустими<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>По-конкретно, първият и вторият въпрос по дело C‑83/19, първият, вторият и третият въпрос по дело C‑127/19, първият въпрос по дело C‑195/19, първият, вторият и третият въпрос по дело C‑291/19; първият, вторият и четвъртият въпрос по дело C‑355/19.</P></NOTE>. В съдебното заседание обаче посоченото правителство значително променя позицията си, което според мен се дължи на факта, че след настъпилата междувременно промяна в неговия състав на национално равнище, политиката на новото правителство също е различна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. точки 144, 263, 284 и 285 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>При все това в съдебното заседание румънското правителство не оттегля изрично писменото си становище, нито изложените в него доводи относно допустимостта. Ето защо приемам, че Съдът е длъжен да отговори на тези доводи относно допустимостта, изтъкнати от посоченото правителство в писменото му становище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Като общо встъпление към отделните дела, в тази част от заключението е полезно да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика само националният съд, който носи отговорност за съдебното решение в главното производство, е компетентен да прецени както необходимостта от постановяване на решение по преюдициалното запитване, така и релевантността на преюдициалните въпроси. Съдът по принцип е длъжен да се произнесе, щом поставените въпроси се отнасят до тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза. Преюдициалните въпроси се ползват с презумпция за релевантност. Поради това Съдът отказва да се произнесе по преюдициален въпрос само при ограничени обстоятелства, например когато изискванията на член 94 от Процедурния правилник не са спазени или когато е очевидно, че тълкуването на съответното законодателство на Съюза няма връзка с фактите, или когато въпросите са хипотетични<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Confédération paysanne и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑528/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:583">EU:C:2018:583</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191001">1 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Blaise и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑616/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:800">EU:C:2019:800</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Именно в светлината на тези принципи ще направя преценка на възраженията относно допустимостта по настоящите дела.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Дело C‑83/19</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>По допустимостта на това преюдициално запитване са повдигнати две групи възражения. Първата се отнася до липсата на необходимост или релевантност на въпросите за разрешаване на делото в главното производство. Втората се отнася до твърдението, че делото е останало без предмет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>От една страна, Съдебният инспекторат твърди, че въпросите, поставени по дело C‑83/19, не са от значение за решаването на делото по главното производство. Що се отнася до първия и втория въпрос, този довод е изтъкнат и в писменото становище на румънското правителство, в допълнение към твърдението, че запитващата юрисдикция не е обяснила причините, поради които счита, че отправянето на преюдициалните въпроси е необходимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>От друга страна, Комисията поддържа, че спорът в главното производство е загубил своя предмет и следователно въпросите вече не са релевантни. Тя твърди, че на <DATE ISO="20190515">15 май 2019 г.</DATE> г‑н Netejoru е назначен от Пленума на ВСС за главен инспектор на Съдебния инспекторат с нов тригодишен мандат на основание разпоредбите на Закон № 317/2004. Комисията счита, че в резултат от това преюдициалните въпроси са загубили своята релевантност.<?PAGE NO="25"?> Последващото назначаване на същото лице след провеждане на конкурс в съответствие със закона прекратявало всяка намеса в независимостта на съдебната власт от страна на изпълнителната власт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>По отношение на липсата на представителна власт преди <DATE ISO="20190515">15 май 2019 г.</DATE>, включително на датата на депозиране на писменото становище, изготвено от г‑н Netejoru от името на Съдебния инспекторат, Комисията счита, че тази нередност може да бъде отстранена по реда на член 82, параграф 1 от Codul de procedură civilă al României (Гражданскопроцесуален кодекс на Румъния). Тази разпоредба гласи, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0086" ID="QS0086"/>когато съдът установи, че липсва доказателство за качеството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0087" ID="QS0087"/>процесуален представител<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/> на лицето, което е действало от името на страната, той определя кратък срок за отстраняване на нередовността […]<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/>. Следователно преюдициалните въпроси са хипотетични и следва да бъдат отхвърлени като недопустими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Считам, че нито едно от възраженията относно допустимостта не е убедително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Първо, запитващата юрисдикция е обяснила защо преюдициалните въпроси са релевантни за целите на главното производство. Съгласно акта за преюдициално запитване, в съответствие с националните процесуални разпоредби запитващата юрисдикция трябва да се произнесе <HT TYPE="ITALIC">предварително</HT> по процесуалните възражения, които могат да направят излишно събирането на доказателства и разглеждането на делото по същество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Член 248 от Legea nr. 134/2010 privind Codul de procedură civilă (Закон № 134/2010 за приемане на Гражданскопроцесуалния кодекс), повторно публикуван в Monitorul Oficial, бр. 247 от <DATE ISO="20150410">10 април 2015 г.</DATE></P></NOTE>. На този етап главното производство е спряно точно поради процесуалното възражение, че г‑н Netejoru, който е подписал писмената защита като представител на Съдебния инспекторат, и по-специално в качеството си на главен инспектор съгласно Извънредно постановление № 77/2018, не е разполагал с представителна власт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Ясно е какъв <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0088" ID="QS0088"/>домино ефект<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/> ще има потенциалният отговор на Съда по отношение на националното производство. Ако запитващата юрисдикция уважи това направено в хода на производството възражение, писмената защита няма да бъде приета и съответно няма да бъдат приети изложените в нея доказателства и възражения. Това решение на запитващата юрисдикция безспорно би се отразило върху решението по същество в националното производство, свързано с искането на Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0089" ID="QS0089"/>Форум на съдиите<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/> ответникът да бъде задължен да разкрие информация, с която разполага Съдебният инспекторат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Признавам, че съдържанието на преюдициалните въпроси, поставени по това дело, наистина е малко отдалечено от основния предмет на главното производство, който е искане за достъп до информация. Нещо повече, би могло да изглежда донякъде нагласено в рамките на такова производство подробно да се разисква въпроса за потенциално проблематичното назначаване на главния инспектор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Делото, по което се търси становището на Съда, има обаче за предмет повдигнатият в рамките на основния спор предварителен въпрос относно обстоятелството дали г‑н Netejor има представителна власт. Фактът, че това производство се отнася до предварителен въпрос, не води до липса на релевантност и съответно до недопустимост на преюдициалното запитване. Всъщност, когато преценява дали даден преюдициален въпрос е необходим, за да позволи на запитващата юрисдикция да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0090" ID="QS0090"/>бъде постановено нейното решение<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/> по смисъла на член 267, параграф 2 ДФЕС, Съдът възприема разширително тълкуване на посочения израз. По-специално той обхваща <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0091" ID="QS0091"/>цялата съвкупност от<?PAGE NO="26"?> процесуални действия, подготвящи решението на запитващата юрисдикция, за да може Съдът да се произнесе по тълкуването на всички процесуални разпоредби на правото на Съюза, които запитващата юрисдикция е длъжна да приложи, за да постанови своето решение<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110217">17 февруари 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Weryński</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑283/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:85">EU:C:2011:85</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това тълкуване дава възможност процедурни въпроси, свързани с целия процес на съставяне на съдебното решение, да се считат за допустими, включително всички въпроси, свързани с отговорността за съдебните разноски или със събирането на доказателства<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Пак там, точки 35—45. Относно различните хипотези, в които могат да бъдат допустими преюдициални въпроси, като тези, свързани с разпределението на съдебните разноски, вж. моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Pegaso и Sistemi di Sicurezza</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:306">EU:C:2020:306</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>. Нещо повече, в миналото Съдът по традиция е проявявал определено великодушие, като не е разглеждал прекалено задълбочено материалноправната обвързаност на преюдициалните въпроси с главното производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Като скорошен пример ще посоча, че във вече цитираното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191001">1 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Blaise и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑616/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:800">EU:C:2019:800</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), националното производство, дало повод за преюдициалните въпроси, по същество е наказателно производство за умишлено повреждане на чуждо имущество. В този контекст Съдът разглежда редица въпроси с голяма сложност относно валидността на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20091021">21 октомври 2009 година</DATE> относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="309" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 309, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) и разрешаването на глифозата, които също могат да бъдат считани за отдалечени от същинските въпроси, с които е сезиран националният съд.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Второ, възражението на Комисията също трябва да бъде отхвърлено. Наистина, съгласно установената съдебна практика, преюдициалното производство предполага пред национална юрисдикция действително да има <HT TYPE="ITALIC">висящ</HT> спор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180619">19 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gnandi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑181/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:465">EU:C:2018:465</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това означава, че ако предметът на спора е отпаднал и поради това поставените въпроси стават хипотетични или несвързани с действителен спор, Съдът следва да реши, че не е необходимо да се произнася по преюдициалното запитване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. например определения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190110">10 януари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahmood и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑169/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:5">EU:C:2019:5</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <DATE ISO="20190502">2 май 2019 г.</DATE>, Faggiano (C‑524/16, непубликувано, ЕС:C:2019:399, т. 23 и 24), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191001">1 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>YX (Изпращане на решение до държавата членка по произход на осъденото лице)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑495/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:808">EU:C:2019:808</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>В настоящия случай обаче в преписката, с която разполага Съдът, не се съдържа никакво доказателство, което да сочи, че предварителното възражение в главното производство или самото главно производство е останало без предмет. Не е потвърдено, че последващото законосъобразно назначаване на г‑н Netejoru на длъжността главен инспектор ще има някакво отражение върху редовността на действията му като процесуален представител, извършени преди това назначаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Макар да оценявам помощта на Комисията при идентифицирането на потенциално приложимото национално законодателство по този въпрос, тълкуването на посочените разпоредби не следва да се извършва от Съда. Освен това от преюдициалното запитване се установява, че запитващата юрисдикция се счита за задължена да се произнесе по направеното от жалбоподателя процесуално възражение и че трябва да прецени редовно ли е бил представляван Съдебният инспекторат <HT TYPE="ITALIC">към датата на подаване на писмената защита</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Националният съд пояснява, че съгласно член 208, параграф 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс на Румъния <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0092" ID="QS0092"/>непредставянето на писмената защита в законоустановения срок води до загуба на правото на ответника да представя нови доказателства и да прави възражения извън свързаните с обществения ред, освен ако законът предвижда друго<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>.</P></NOTE>. Преценен от тази гледна точка, чиято правилност може да бъде преценена само от националните съдилища, фактът, че дадено лице е назначено на същата длъжност <HT TYPE="ITALIC">след тази дата</HT>, може да не води до отстраняване на нередовността, свързана с предишната липса на представителна власт.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="27"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>В светлината на горепосочените съображения считам, че преюдициалните въпроси по дело C‑83/19 са напълно допустими.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Дела C‑127/19 и C‑355/19</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>В писменото си становище по дело C‑127/19 румънското правителство посочва, че първият, вторият и третият въпрос относно правния характер и последиците на решението за МСП, нямат връзка с предмета в главното производство. По същия начин, но правейки общо възражение за недопустимост на всички преюдициални въпроси по дело C‑127/19, ВСС поддържа, че въпросите, поставени от запитващата юрисдикция, не се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, а от Съда се иска да приложи правото на Съюза към разглеждания казус и се търси консултативно становище по национални разпоредби. В съдебното заседание ВСС добавя, че поставените въпроси нямат отношение към предмета на главното производство, който е свързан със законността на двата административни акта, приети от ВСС, а не със закона за създаване на ОРПСС. Тъй като запитващата юрисдикция няма компетентност да тълкува националното законодателство, което е предмет на висящо дело пред Curtea Constituțională (Конституционен съд), въпросите следвало да се обявяват за недопустими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>В писменото си становище по дело C‑355/19 румънското правителство изтъква, че запитващата юрисдикция не е посочила релевантността на първия, втория и четвъртия въпрос за целите на главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Дело C‑127/19 се отнася до отмяната на Решения № 910 и № 911 на Пленума на ВСС от <DATE ISO="20180919">19 септември 2018 г.</DATE> Запитващата юрисдикция пояснява, че тези актове са приети с оглед прилагането на измененията, въведени със Закон № 207/2018, и следователно имат за цел да осигурят функционирането на ОРПСС. В този контекст запитващата юрисдикция счита за необходимо да бъде дадено тълкуване на МСП, на член 2, член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, както и на член 47 от Хартата, за да може да прецени дали създаването на ОРПСС със Закон № 207/2018 е съвместимо с посочените разпоредби. Посоченият закон е правното основание на актовете, чиято отмяна се иска в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Тези разяснения показват, че съществува явна функционална връзка между разглежданите в главното производство актове и Закон № 207/2018, с който се създава ОРПСС. Ако бъде направен извод, че създаването на ОРПСС е несъвместимо с правото на Съюза, този извод неизбежно ще повлияе върху преценката относно административните актове, които са предмет на главното производство. Казано по-просто, ако се установи, че основният акт е несъвместим с посочените разпоредби, такива ще бъдат и последващите актове за неговото прилагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Това според мен ясно показва релевантността на преюдициалните въпроси по дело C‑127/19 за целите на жалбата за отмяна, с която е сезирана запитващата юрисдикция в главното производство. Следователно направените по това дело възражения за недопустимост трябва да бъдат отхвърлени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>По подобен начин дело С‑355/19 се отнася до отмяната на административен акт, приет с оглед на прилагане на измененията, въведени със Закон № 207/2018, и на осигуряване на функционирането на ОРПСС. В този контекст запитващата юрисдикция счита за необходимо да се даде тълкуване на МСП, на член 2, член 4, параграф 3 и член 19,<?PAGE NO="28"?> параграф 1 ДЕС, както и на член 47 от Хартата, за да се прецени дали създаването на ОРПСС посредством Закон № 207/2018, който е правното основание на актовете, чиято отмяна се иска в главното производство, е съвместимо с посочените разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Тези въпроси са допустими по същите причини като изложените по дело C‑127/19: тук отново става въпрос за логиката на прилагане. Всъщност, ако правното основание, тоест създаването на ОРПСС със Закон № 207/2018, бъде обявено за несъвместимо с посочените разпоредби, несъвместим би бил и разглежданият в главното производство административен акт за прилагането на този закон.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Следователно първият, вторият и четвъртият въпрос по дело C‑355/19 също са допустими.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Дела C‑195/19 и C‑291/19</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>В писменото си становище румънското правителство оспорва допустимостта на първия въпрос по дело C‑195/19 и на първия, втория и третия въпрос по дело C‑291/19. Според това правителство въпросите, които засягат правния характер на Решението за МСП и на докладите на Комисията, не са релевантни за целите на главните производства по тези дела.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Дело C‑195/19 се отнася до висящо дело, в което се разглежда ангажирането на наказателната отговорност на съдия. Запитващата юрисдикция посочва, че ако жалбата бъде уважена, както прокурорът по делото, така и йерархически висшестоящият прокурор, който осъществява контрол върху него, ще се окажат членове на един и същ специален отдел: ОРПСС. Именно в този контекст запитващата юрисдикция счита, че е длъжна да установи дали правото на Съюза допуска националното законодателство, с което се създава ОРПСС. За тази цел посочената юрисдикция иска да разбере дали тази национална уредба е съвместима с MСП, а във втория въпрос по дело C‑195/19, и с член 2 ДЕС. Запитващата юрисдикция отбелязва, че ако бъде установено, че правото на Съюза не допуска националното законодателство, с което се създава ОРПСС, на това основание тя трябва да обяви за нищожни всички процесуални действия, предприети от страна на ОРПСС в главното производство. Отговорът на Съда трябва да бъде взет предвид от запитващата юрисдикция и когато тя определя кой е компетентният отдел на прокуратурата, в случай че жалбата бъде уважена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Тези причини сочат ясно релевантността за целите на главното производство на първия и втория въпрос по дело C‑195/19, доколкото вторият въпрос се отнася до член 2 ДЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>По отношение на допустимостта на първия, втория и третия въпрос по дело C‑291/19 запитващата юрисдикция обосновава релевантността на тези преюдициални въпроси с факта, че провеждането на главното производство включва участието на прокурори от ОРПСС. Следователно е необходимо да се установи дали правото на Съюза допуска националното законодателство, с което се създава ОРПСС. Ако запитващата юрисдикция установи, че жалбата на жалбоподателя е основателна, тази юрисдикция следва да върне делото на ОРПСС за провеждане на наказателното преследване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="29"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>В светлината на тези разяснения, поради същите причини, изтъкнати във връзка с първия въпрос и частично с втория въпрос по дело C‑195/19, считам, че първият, вторият и третият въпрос по дело C‑291/19 също са допустими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Въпреки това съм съгласен с румънското правителство, че вторият въпрос по дело C‑195/19, доколкото се отнася до член 9 ДЕС и до член 67, параграф 1 ДФЕС, както и третият въпрос по това дело, следва да се обявят за недопустими. По отношение на третия въпрос по дело C‑195/19, румънското правителство посочва, че въпрос, целящ да се установи дали принципът на върховенство на правото на Съюза допуска национално законодателство, позволяващо на Curtea Constituțională (Конституционен съд) да не спазва този принцип чрез решения, които не подлежат на обжалване, е от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0093" ID="QS0093"/>теоретичен и общ<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/> характер и като такъв няма връзка с предмета на главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>По отношение на втория въпрос по дело C‑195/19, преюдициалното запитване не съдържа никакво обяснение защо конкретно член 9 ДЕС (прокламиращ принципа на равенство между гражданите на Съюза) и член 67, параграф 1 ДФЕС (съгласно който Съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие) са от значение за разглеждания случай. Следователно, доколкото се позовава на тези разпоредби, вторият въпрос не отговаря на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда. Всъщност съгласно установената съдебна практика е необходимо националният съд да даде минимални разяснения относно причините да иска тълкуване именно на посочените от него разпоредби от правото на Съюза, както и относно връзката, която установява между тях и националното законодателство, приложимо към разглеждания от него спор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160310">10 март 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safe Interenvíos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑235/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:154">EU:C:2016:154</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0115">115</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160512">12 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Security Service и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑692/15 до C‑694/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:344">EU:C:2016:344</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>По мое мнение третият въпрос по дело C‑195/19 страда от същия недостатък, като същевременно към него се добавя и друг. От една страна, както правилно посочва румънското правителство, този въпрос също не отговаря на изискванията на член 94 от Процедурния правилник. С него по същество се цели да се установи дали принципът на върховенство на правото на Съюза допуска национално законодателство, което позволява на Curtea Constituțională (Конституционен съд) ефективно да пренебрегва този принцип чрез решения, които не подлежат на обжалване. В преюдициалното запитване обаче не се споменава в нито един момент за кои разпоредби става въпрос и защо те са проблематични. Запитващата юрисдикция просто цитира някои откъси от решения на Curtea Constituțională (Конституционен съд), в които по различни дела този съд е изразил позиция по отношение на МСП, като запитващата юрисдикция не посочва контекста, нито пояснява дали тези съдебни решения се отнасят до национални разпоредби, свързани с главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>От друга страна, така както е формулиран, третият въпрос съдържа и имплицитна (всъщност не особено ласкава) оценка на съдебната практика на Curtea Constituțională (Конституционнен съд), като Съдът е приканен да подкрепи конкретно тълкуване на тази съдебна практика в различни несвързани помежду си производства, за които (избирателно) е предоставена малко информация, като едновременно с това се поставя под въпрос институционалният авторитет на висша национална юрисдикция. Това обаче определено не е ролята на Съда в преюдициалното производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>В същия смисъл, по отношение на формулирани по сходен начин въпроси от национален съд, вж. моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Hochtief Solutions Magyarországi Fióktelepe</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑620/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:340">EU:C:2019:340</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="30"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>В резултат на това считам, че вторият преюдициален въпрос по дело C‑195/19, доколкото се отнася до член 9 ДЕС и член 67, параграф 1 ДФЕС, както и третият преюдициален въпрос по това дело, са недопустими.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Междинно заключение относно допустимостта</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>Считам, че вторият преюдициален въпрос по дело C‑195/19, доколкото се отнася до член 9 ДЕС и член 67, параграф 1 ДФЕС, както и третият преюдициален въпрос по това дело, трябва да се обявят за недопустими. Останалите преюдициални въпроси по настоящите пет дела считам за допустими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>За по-голяма яснота обаче бих прегрупирал всички преюдициални въпроси по настоящите дела, отнасящи се до приложимото право, които, след като бъдат изяснени, ще осигурят рамката за двете обстоятелства, за които става дума по същество в настоящите дела.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>Първо, по настоящите дела запитващите юрисдикции са формулирали въпросите си от гледна точка на няколко акта от законодателството на Съюза. От една страна има въпроси, които засягат характера, юридическата сила и последиците на МСП<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Първият и вторият въпрос по дела C‑83/19, C‑127/19, C‑291/19 и C‑355/19, както и първият въпрос по дело C‑195/19.</P></NOTE>, както и дали разглежданите национални разпоредби попадат в обхвата на този механизъм<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Според мен това се цели от запитващите юрисдикции с четвъртия въпрос по дело C‑83/19 и с третия въпрос по дела C‑127/19, C‑291/19 и C‑355/19. Запитващите юрисдикции по същество питат дали държавите членки са задължени да спазват критериите относно правовата държава съгласно член 2 ДЕС и дали тези изисквания, наложени също така с Решението за МСП и с докладите по МСП, следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разглежданите национални мерки. Вж. точки 121 и 173 от настоящото заключение.</P></NOTE>. От друга страна, с въпросите се иска тълкуване на член 47 от Хартата, както и на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, член 2 ДЕС и член 4, параграф 3 ДЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Третият въпрос по дело C‑83/19; четвъртият и петият въпрос по дело C‑127/19; вторият въпрос по дело C‑195/19, доколкото засяга член 2 ДЕС; четвъртият и петият въпрос по дело C‑291/19 и четвъртият въпрос по дело C‑355/19.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Второ, тези въпроси, отнасящи се до анализа на законодателната рамка, са поставени, за да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да позволи на националните съдилища да преценят съвместимостта на разглежданите национални разпоредби относно временното назначаване на ръководството на Съдебния инспекторат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Третият въпрос по дело C‑83/19.</P></NOTE> и създаването на ОРПСС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Четвъртият и петият въпрос по дела C‑127/19 и C‑291/19; вторият въпрос по дело C‑195/19 и четвъртият въпрос по дело C‑355/19.</P></NOTE> с посочените разпоредби от правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>В останалата част от настоящото заключение най-напред ще разгледам относимите разпоредби от правото на Съюза (Решението за MCП, член 47 от Хартата, член 2 и член 19, параграф 1 ДЕС) и критериите, които те установяват за целите на настоящите дела (Б). След това ще приложа изискванията, произтичащи от тези разпоредби, в контекста на разглежданите национални разпоредби, за да подпомогна запитващите юрисдикции при разрешаването на висящите пред тях спорове по същество (В).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="31"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Относимото право на Съюза и релевантните критерии</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Механизмът за сътрудничество и проверка</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>Различните преюдициални запитвания, предмет на настоящото заключение, повдигат няколко въпроса относно характера, юридическата сила и последиците на Решението за МСП, както и на докладите, приети въз основа на него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>Първо се поставя въпросът дали Решението за МСП и докладите на Комисията, приети въз основа на него, са актове на институциите на Съюза по смисъла на член 267 ДФЕС и дали Съдът може да ги тълкува<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Първият въпрос по дела C‑83/19, C‑127/19, C‑291/19 и C‑355/19.</P></NOTE>. Второ, поставя се въпросът дали съдържанието, характерът и темпоралният обхват на МСП попадат в обхвата на Договора за присъединяването<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Първата част от втория въпрос по дела C‑83/19; C‑127/19 и C‑355/19.</P></NOTE>. Трето, запитващите юрисдикции искат да установят дали изискванията, залегнали в МСП<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Първият въпрос по дело C‑195/19.</P></NOTE> и в докладите на Комисията, приети в контекста на МСП, са задължителни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Втората част от втория въпрос по дела C‑83/19, C‑127/19 и C‑355/19, първият въпрос по дело C‑195/19 и вторият въпрос по дело C‑291/19.</P></NOTE>. Четвърто, пита се дали член 2 ДЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че задължението на Румъния да спазва изискванията, установени в докладите по МСП, е част от задължението за спазване на принципа на правовата държава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Третият въпрос по дела C‑127/19 и C‑291/19.</P></NOTE> и дали това задължение се прилага относно временното назначаване на ръководството на Съдебния инспекторат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Четвъртият въпрос по дело C‑83/19.</P></NOTE> и създаването на ОРПСС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Третият въпрос по дело C‑355/19.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>Ще се спра последователно на всички тези въпроси в следния ред. Най-напред ще потвърдя, че Решението за МСП и докладите, приети от Комисията въз основа на него, действително са актове на Съюза (а). След това ще разгледам въпроса дали Договорът за присъединяването представлява надлежното правно основание на Решението за МСП (б). На трето място ще се спра на въпроса за юридическата сила и последиците на МСП и докладите на Комисията, приети в рамките на посочения механизъм (в). Накрая ще завърша тази част с изследване на въпроса дали разглежданите по настоящите дела национални мерки попадат в обхвата на МСП (г).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Актове на Съюза ли са Решението за МСП и докладите по МСП?</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>Всички заинтересовани страни, представили становище по този въпрос<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0094" ID="QS0094"/>Движение за защита статута на прокурорите<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/>, Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0095" ID="QS0095"/>Форум на съдиите<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>, главният прокурор, Комисията, както и правителствата на Белгия, Нидерландия, Румъния и Швеция.</P></NOTE>, с изключение на ВСС, са съгласни, че на него трябва да се отговори утвърдително. В писменото си становище ВСС посочва, че Решението за МСП е инструмент за сътрудничество на Комисията, а не законодателен акт, обхванат от компетентността на Съда съгласно член 267 ДФЕС. В съдебното заседание обаче ВСС заявява, че Решението за МСП е задължителен акт, въпреки че съдържащите се в него препоръки не са задължителни.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="32"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>Според мен няма съмнение, че независимо дали Решението за МСП и приетите въз основа на него доклади имат задължителен характер, всички те са актове на правото на Съюза и следователно Съдът е компетентен да ги тълкува в рамките на преюдициалното производство по член 267 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>Първо, Решението за МСП е решение по смисъла на член 288, четвърта алинея ДФЕС. То е прието от Комисията въз основа на членове 37 и 38 от Акта за присъединяване. Не виждам причина, поради която това решение не може да бъде сред <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0096" ID="QS0096"/>актовете на институциите<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/> по смисъла на член 267 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>Второ, същото е валидно и за докладите, приети от Комисията въз основа на Решението за МСП. Оставяйки настрана въпроса за техния (не)задължителен характер, който е предмет на различна тема, тук отново член 267 ДФЕС предоставя на Съда компетентност да се произнася преюдициално относно валидността и тълкуването <HT TYPE="ITALIC">на всички актове на институциите на Съюза</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19891213">13 декември 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grimaldi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑322/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:646">EU:C:1989:646</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170613">13 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Florescu и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑258/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:448">EU:C:2017:448</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно компетентността на Съда не се ограничава до актовете, имащи задължителни правни последици<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161027">27 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>James Elliott Construction</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑613/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:821">EU:C:2016:821</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE> — обстоятелство, потвърдено по различни поводи, при които в преюдициалното производство Съдът се произнася относно тълкуването на препоръки или други нетипични актове с незадължителен характер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19891213">13 декември 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grimaldi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑322/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:646">EU:C:1989:646</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), наскоро потвърдено с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180220">20 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Белгия/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑16/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:79">EU:C:2018:79</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>В резултат на това на първия въпрос по дела C‑83/19, C‑127/19, C‑291/19 и C‑355/19 трябва да се отговори, че Решението за МСП, както и докладите на Комисията, приети въз основа на него, са актове на институция на Съюза по смисъла на член 267 ДФЕС, по тълкуването на които Съдът на Европейския съюз може да се произнася.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Договорът за присъединяването ли е надлежното правно основание?</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128.</NO.P><TXT>Няколко преюдициални въпроса се отнасят до това дали <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0097" ID="QS0097"/>съдържанието, характерът и темпоралният обхват<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/> на МСП попадат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0098" ID="QS0098"/>в приложното поле на Договора за присъединяването<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Първата част на втория въпрос по дела C‑83/19; C‑127/19 и C‑355/19.</P></NOTE>. Според мен с тези въпроси по същество се търси яснота дали по своя характер, обхват и форма Решението за МСП е можело валидно да бъде прието въз основа на Договора за присъединяването. Формулиран по този начин, въпросът относно тълкуването се доближава по-скоро до непризнато оспорване на валидността на акт на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Ако Съдът не желае да се ангажира с това тълкуване на първото изречение на втория въпрос по дела C‑83/19, C‑127/19 и C‑355/19, друг вариант би бил този въпрос да се преформулира в смисъл, че се отнася само до това дали изискванията, определени в МСП и в приетите въз основа на него доклади, са задължителни за Румъния. Предвид целта, с която са зададени тези въпроси, това изглежда наистина е водещото за запитващите юрисдикции.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129.</NO.P><TXT>Въз основа на доводите, изтъкнати в хода на настоящото производство, не виждам причина Решението за МСП да не може да бъде прието въз основа на Договора за присъединяването и на Акта за присъединяване на Румъния и България. Това е така и с оглед на формалното му правно основание (1), на неговото съдържание и цели (2) и на темпоралния му обхват (3).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="33"?><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Формално правно основание</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130.</NO.P><TXT>Що се отнася до <HT TYPE="ITALIC">формалното му правно основание</HT>, Решението за МСП е прието като защитна мярка въз основа на членове 37 и 38 от Акта за присъединяване. Член 4, параграф 3 от Договора за присъединяването дава право на институциите на Съюза да приемат, наред с други мерки, и предвидените в членове 37 и 38 от Акта за присъединяване мерки преди присъединяването на съответните държави членки. Съгласно въпросните разпоредби, известни като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0099" ID="QS0099"/>предпазни клаузи<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/>, тези мерки влизат в сила само под условие и на датата на влизане в сила на Договора за присъединяването. Член 2, параграф 2 от Договора за присъединяването гласи, че разпоредбите на Акта за присъединяване са неразделна част от този договор.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Съдържание и цели</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131.</NO.P><TXT>От гледна точка на съдържанието на мерките, които могат да бъдат предприети въз основа на членове 37 и 38 от Акта за присъединяване, тези разпоредби овластяват Комисията да приеме съответно, по искане на държава членка или по собствена инициатива, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0100" ID="QS0100"/>подходящи мерки<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/> в две хипотези.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132.</NO.P><TXT>Първо, съгласно член 37 защитната клауза за вътрешния пазар може да бъде задействана, ако Румъния не успее да изпълни ангажиментите, поети в контекста на преговорите за присъединяване, причинявайки сериозно нарушение на функционирането на вътрешния пазар или неизбежен риск за такова нарушение. Второ, защитната клауза по член 38 може да бъде задействана, ако има сериозни недостатъци или какъвто и да било неизбежен риск от настъпването на такива при транспонирането, състоянието на изпълнение или прилагането на инструментите за сътрудничество и решения, отнасящи се до взаимното признаване в пространството на свобода, сигурност и правосъдие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>И двете разпоредби са възпроизведени в точки 7 и 8 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133.</NO.P><TXT>Разглеждането на целите и съдържанието на Решението за МСП показва, че то лесно може да бъде включено в обхвата на мерките, предвидени в членове 37 и 38 от Акта за присъединяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134.</NO.P><TXT>По отношение на <HT TYPE="ITALIC">целите</HT> на Решението за МСП, в съображение 4 от него се посочват недостатъците, обосноваващи прибягването до защитните мерки по членове 37 и 38 от Акта за присъединяване. Макар, че отбелязва усилията от страна на Румъния да приключи своята подготовка за членство в Съюза, съображението посочва, че в своя доклад от <DATE ISO="20060926">26 септември 2006 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Съобщение на Комисията: Мониторингов доклад относно степента на готовност за членство в ЕС на България и Румъния COM(2006) 549 окончателен. В този доклад вече се предвижда създаването на МСП.</P></NOTE> Комисията идентифицира няколко <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0101" ID="QS0101"/>оставащи проблемни въпроси<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/>, по-специално отчетността и ефикасността на съдебната система и правоохранителните органи. Необходим е по-нататъшен напредък, за да се гарантира техният капацитет <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0102" ID="QS0102"/>за изпълнение и прилагане на мерките, приети за създаването на вътрешен пазар и на пространството на свобода, сигурност и правосъдие<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/>. Припомняйки в съображение 5, че мерките по членове 37 и 38 от Акта за присъединяване могат да бъдат предприети в случай на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0103" ID="QS0103"/>непосредствен риск<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/>, Комисията счита, че такива рискове са налице. Съображение 6 пояснява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0104" ID="QS0104"/>оставащите проблемни въпроси<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/>, свързани с отчетността и ефикасността на<?PAGE NO="34"?> съдебната система и правоохранителните органи, налагат създаването на МСП, за да се проверява напредъкът на Румъния в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135.</NO.P><TXT>Следователно МСП е продиктуван от съществуването на непосредствени рискове за функционирането на вътрешния пазар и на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, които се дължат на недостатъците, открити в съдебната система и в борбата срещу корупцията в Румъния. Тази цел, изглежда, напълно съответства на членове 37 и 38 от Акта за присъединяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136.</NO.P><TXT>От друга страна, от гледна точка на <HT TYPE="ITALIC">съдържанието</HT> на мерките, които могат да бъдат приети въз основа на тези разпоредби, формулировката на членове 37 и 38 от Акта за присъединяване сочи ясно, че терминът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0105" ID="QS0105"/>мерки<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/> е достатъчно широк, за да обхване и акт, какъвто е Решението за МСП. Нито една от тези разпоредби не съдържа изчерпателен списък на мерките, които могат да бъдат предприети въз основа на тях. Единствената изрично посочена мярка е спиране на взаимното признаване съгласно член 38 от Акта за присъединяване. Следователно членове 37 и 38 от Акта за присъединяване по-скоро определят само границите, с които трябва да са съобразени мерките, а именно да спазват принципа на пропорционалност и не бъдат дискриминационни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137.</NO.P><TXT>Щом членове 37 и 38 от Акта за присъединяване могат легитимно да се използват за (окончателно) спиране на взаимното признаване или на някои елементи на вътрешния пазар и щом нито един от двата члена не съдържа изчерпателен списък на видовете мерки, които могат да бъдат предприети въз основа на тях, тогава би била възможна не една-единствена мярка, а по-скоро множество мерки. Казано по друг начин, ако е възможно спирането, тогава с оглед на изрично предвидената в тази разпоредба пропорционалност трябва a fortiori да е възможно да се приеме много по-лека и в този смисъл много по-пропорционална мярка за сътрудничество и проверка. Фактът, че могат да се приемат допълнителни, по-ограничителни мерки за прилагане на членове 37 и 38, не означава, че въз основа на тези разпоредби и в съответствие с принципа на пропорционалност не могат да бъдат приети по-леки мерки, като например МСП.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Темпорален обхват на МСП</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138.</NO.P><TXT>Членове 37 и 38 от Акта за присъединяване съдържат едни и същи времеви ограничения. Първо, и двете разпоредби посочват, че по принцип мерките могат да се предприемат до края на период от три години след присъединяването. И двете разпоредби обаче посочват, че i) защитните клаузи могат да бъдат приведени в действие <HT TYPE="ITALIC">дори преди присъединяването</HT> въз основа на заключенията от мониторинга, а приетите мерки влизат в сила от първия ден на присъединяването, освен ако те не предвиждат по-късна дата, и ii) мерките могат да се прилагат след периода от три години, доколкото неизпълнението на задълженията продължава да съществува. Въпреки възможността мерките да бъдат запазени в сила за неопределен период от време, членове 37 и 38 от Акта изрично посочват, че iii) тези мерки остават в сила не по-дълго, отколкото е строго необходимо, и във всеки случай, се отменят, когато съответните задължения се изпълнят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139.</NO.P><TXT>Още веднъж, в хода на настоящото производство не бяха изтъкнати никакви доводи, които да сочат, че Решението за МСП не отговаря на тези изисквания. Първо, това решение е прието няколко дни преди присъединяването, а именно на <DATE ISO="20061213">13 декември 2006 г.</DATE>, въз основа на заключенията в доклада от <DATE ISO="20060926">26 септември 2006 г.</DATE>, както е отбелязано в<?PAGE NO="35"?> съображение 4 от Решението за МСП (i). Второ, мерките са оставени в сила за срок, по-дълъг от три години след присъединяването, въз основа на заключенията, че неизпълнението, мотивирало приемането на Решението за МСП, продължава да съществува (ii). Трето, в съображение 9 е отбелязано, че решението следва да бъде отменено, когато всички цели са постигнати успешно. В това отношение е важно да се отбележи, че премахването на МСП е предвидено още в доклада от 2017 г., но действията във връзка с това са спрени след отрицателните заключения в доклада от <DATE ISO="20181113">13 ноември 2018 г.</DATE>, с които са свързани настоящите дела (iii).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140.</NO.P><TXT>Мисля, че анализът, в тази му част, трябва да спре дотук. Съществува естествено основният, по-задълбочен въпрос относно пропорционалността, който понякога възниква при излагане на доводи доколко е подходящо и/или необходимо замисленият като временен постприсъединителен механизъм да бъде запазен в сила повече от тринадесет години. Но в контекста на настоящото производство, в което никоя от страните не твърди, че изложените в предходните две точки материалноправни условия за продължаване на прилагането на Решението за МСП вече не са налице, този конкретен сложен проблем може със сигурност да бъде оставен без обсъждане.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Междинно заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141.</NO.P><TXT>Разглеждането на първата част от втория въпрос по дела C‑83/19, C‑127/19 и C‑355/19 не разкрива нито един фактор, който може да постави под съмнение факта, че в настоящия си вид Решението за МСП е било валидно прието и може да продължи да се прилага въз основа на Договора за присъединяването.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правни последици на МСП</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142.</NO.P><TXT>Друг въпрос, поставен от запитващите юрисдикции по настоящите дела, е дали Решението за МСП (1) и докладите на Комисията, приети въз основа на него (2), са задължителни за Румъния.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правни последици на Решението за МСП</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143.</NO.P><TXT>Правителствата на Белгия и Нидерландия поддържат, че всички части на Решението за МСП са задължителни. По същия начин шведското правителство в писменото си становище, както и Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0106" ID="QS0106"/>Форум на съдиите<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/> и главният прокурор в съдебното заседание твърдят, че Решението за МСП и показателите, посочени в приложението към него, са задължителни за Румъния от правна гледна точка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144.</NO.P><TXT>В писменото си становище румънското правителство сочи, че единственото задължение, наложено на Румъния с Решението за МСП, е да докладва периодично на Комисията за постигнатия напредък по отношение на показателите, посочени в приложението към това решение. Правителството промени позицията си в съдебното заседание и понастоящем поддържа, че показателите в приложението към Решението за МСП дават конкретен израз на условията на Договора за присъединяването в съответствие с ценностите и принципите на членове 2 ДЕС и 19 ДЕС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="36"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145.</NO.P><TXT>Решението за МСП е решение по смисъла на член 288, параграф 4 ДФЕС. Съгласно посочената разпоредба решенията <HT TYPE="ITALIC">са задължителни в своята цялост за адресатите</HT>. В съответствие с член 4 от Решението за МСП негови адресати са държавите членки. Към момента на приемането му Румъния наистина все още не е била държава членка, но в този специфичен контекст задължителният характер на актовете на Съюза, приети преди присъединяването, произтича (също) от член 2 от Акта за присъединяване: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0107" ID="QS0107"/>[о]т датата на присъединяване, разпоредбите на Учредителните договори и актовете, които са приети от институциите и от Европейската централна банка преди присъединяването, са задължителни за България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в тези договори и в настоящия акт<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146.</NO.P><TXT>Поради това е очевидно, че Решението за МСП е задължително. Действителният въпрос тук е по-скоро точно <HT TYPE="ITALIC">какви</HT> са задълженията, наложени на Румъния с Решението за МСП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147.</NO.P><TXT>В член 1 от Решението за МСП се съдържа ясно формулирано правно задължение, което е наложено на Румъния: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0108" ID="QS0108"/>До 31 март всяка година, а за първи път — в срок до <DATE ISO="20070331">31 март 2007 г.</DATE>, Румъния докладва на Комисията за напредъка, направен по отношение на постигането на всяка от целите, посочени в приложението<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/>. Следователно съществува <HT TYPE="ITALIC">задължение за докладване</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148.</NO.P><TXT>Със сигурност обаче задълженията, наложени на Румъния въз основа на член 1 от Решението за МСП, не се ограничават до ежегодно изпращане на документи в определен срок. Всъщност задължението, наложено в член 1, е не просто да се изпращат доклади, а да <HT TYPE="ITALIC">се</HT> <HT TYPE="ITALIC">докладва напредъкът, постигнат по отношение на всеки един от показателите</HT>, посочени в приложението към Решението за МСП. Следователно член 1 от Решението за МСП установява и <HT TYPE="ITALIC">задължението за постигане</HT> на целите, определени в показателите от приложението към разглежданото решение. Освен това член 1, втора алинея, в който се предвижда, че Комисията има право да предоставя техническа помощ посредством различни дейности и да събира и обменя информация във връзка с наблюдаваните цели, както и да организира експертни мисии в Румъния за тази цел, също така се посочва, че румънските власти следва да оказват необходимата подкрепа в този контекст.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149.</NO.P><TXT>Следователно <HT TYPE="ITALIC">докладването на постигнатия напредък</HT> изисква да бъдат положени определени усилия в конкретна посока. Логичната цел на тази разпоредба не би могла да се постигне с ежегодно механично докладване, че положението е почти непроменено. В подобен контекст не бих придал твърде голяма тежест на доводите, изведени от формулировката на приложението към Решението за МСП. Наистина, в текстовете на някои езици приложението се позовава по неясен начин на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0109" ID="QS0109"/>показатели, които Румъния трябва да <HT TYPE="ITALIC">вземе предвид</HT><QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Какъвто е случаят например с текста на английски, чешки, латвийски, литовски, малтийски, нидерландски и словашки език.</P></NOTE>. От друга страна, формулировката, използвана в текстовете на редица други езици, ясно сочи <HT TYPE="ITALIC">задължение за постигане</HT> на тези показатели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Например в текста на български, испански, детски, немски, естонски, френски, италиански, унгарски, полски, португалски, румънски, словенски, фински и шведски език.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0150"><NO.P>150.</NO.P><TXT>Освен това обвързващият характер на задължението за прогресивно покриване на показателите, изброени в приложението към Решението за МСП, е ясно подчертан от мястото на това решение в <HT TYPE="ITALIC">контекста</HT> на задълженията, произтичащи от Договора за присъединяването. Решението за МСП направи присъединяването възможно, въпреки наличието на сериозни опасения относно съществени недостатъци в областта на съдебната<?PAGE NO="37"?> реформа и борбата срещу корупцията в Румъния. Следователно не е изненадващо, че Решението за МСП включва специфично задължение от страна на Румъния да постигне целите, определени в показателите, които се съдържат в приложението. Решението за МСП, което далеч не е замислено като обикновена препоръка, е прието въз основа на членове 37 и 38 от Акта за присъединяване като защитна мярка с основно значение, за да може присъединяването да се осъществи най-късно до <DATE ISO="20070101">1 януари 2007 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0151"><NO.P>151.</NO.P><TXT>Като цяло показателите на МСП са свързани с принципа на правовата държава и конкретизират този принцип, установен в член 2 ДЕС, към който член 49 ДЕС препраща като условие за присъединяване. Съгласно член 49 ДЕС само държави, които зачитат ценностите, посочени в член 2, и се ангажират да ги насърчават, могат да поискат да членуват в Съюза. В преамбюла на Решението за МСП се подчертава централната роля на принципа на правовата държава за Съюза, и по-специално за пространството на свобода, сигурност и правосъдие, както и имплицитната необходимост всички държави членки да имат безпристрастна, независима съдебна и административна система, която е подходящо подготвена за борба с корупцията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Съображения 1, 2 и 3 от Решението за МСП.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0152"><NO.P>152.</NO.P><TXT>Ролята на МСП в процеса на присъединяване е от решаващо значение в този контекст. Още по време на преговорите, предхождащи присъединяването, са съществували притеснения във връзка със съдебната система и борбата с корупцията, а освен това тези притеснения са изрично споменати в приложение IX към Акта за присъединяване, по-специално в списъка на поетите специфични задължения и приетите от страна на Румъния изисквания при приключването на преговорите за присъединяване на <DATE ISO="20041214">14 декември 2004 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. по-специално точки 3 и 4 от приложение IX към Акта за присъединяване. Точка 3 се отнася до приемането и прилагането на план за действие и стратегия за реформата на съдебната система, включително до главните мерки за прилагането на законите в областта на правосъдието. Точка 4 се отнася до борбата с корупцията, по-специално <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0110" ID="QS0110"/>като се осигури строгото прилагане на антикорупционното законодателство и действителната независимост на Националната антикорупционна прокурорска служба […]<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/>.</P></NOTE> Съгласно член 39, параграф 2 от Акта за присъединяване неизпълнението на тези ангажименти би могло да накара Съвета да отложи датата на присъединяване с една година. Според белгийското правителство показателите отразяват поетите от Румъния задължения в рамките на преговорите за присъединяване, както е посочено в приложение IX към Акта за присъединяване. Следователно, както отбелязва датското правителство в съдебното заседание, МСП е бил съществено условие при подписването на Договора за присъединяването от всички държави членки, като се има предвид, че към онзи момент все още са били налице сериозни недостатъци. Тези недостатъци, идентифицирани в последния предприсъединителен доклад на Комисията за Румъния, лежат в основата на приемането на Решението за МСП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0153"><NO.P>153.</NO.P><TXT>В такъв исторически и нормативен контекст тълкуване на Решението за МСП, съгласно което съдържащите се в приложението към него показатели не са задължителни за Румъния, би означавало, че като цяло МСП предоставя на тази държава възможност да не се съобразява с основните изисквания за присъединяването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0154"><NO.P>154.</NO.P><TXT>Както посочва шведското правителство, обвързващият характер на задължението за постигане на целите, посочени в показателите на МСП, се подчертава и от сериозните правни последици при неспазването на това задължение. Както е отбелязано в съображение 7 от Решението за МСП, ако целите не бъдат постигнати, Комисията може да приложи допълнителни и по-строги предпазни мерки въз основа на членове 37 и 38 от Акта за присъединяване, в това число суспендиране на взаимното признаване. Освен това<?PAGE NO="38"?> произтичащите от конкретния режим на МСП специфични правни последици на хипотетично нарушение сами по себе си не пречат да се използват обикновените инструменти за принудително изпълнение посредством производството за установяване на неизпълнение на задължения, в случай че Румъния не изпълни задълженията си по Решението за МСП<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Ако нещо подлежи на принудително изпълнение, то очевидно е задължително — за повече подробности вж. моето заключение по дело Белгия/Комисия (C‑16/16 P, ЕС:C:2017:959, т. 120—122).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0155"><NO.P>155.</NO.P><TXT>В обобщение считам, че макар Решението за МСП да използва термини като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0111" ID="QS0111"/>показатели<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/>, по своя характер и съдържание това решение спада към задължителното законодателство на Съюза. Определянето на показатели в контекста на предприсъединяването може да бъде част от политическите условия за измерване на напредъка, водещ до присъединяването. В контекста, последващ присъединяването, това определяне се превръща в правна норма, приета чрез задължителен правен инструмент — решение, налагащо конкретни задължения, чието нарушение може да има правни последици. Освен възможността за установяване и санкциониране на потенциалното неизпълнение на задължения посредством обичайните средства на правото на Съюза, последиците от това неизпълнение могат да окажат и значително влияние върху участието на Румъния на вътрешния пазар и върху пространството на свобода, сигурност и правосъдие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0156"><NO.P>156.</NO.P><TXT>Що се отнася до съдържанието на тези задължения, наред със задължението за докладване съществува и ясното задължение да се положат всички възможни усилия за покриване на показателите, посочени в приложението към Решението за МСП.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правни последици на докладите по МСП</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0157"><NO.P>157.</NO.P><TXT>Запитващите юрисдикции поставят въпроси и относно правно обвързващата сила на докладите, изготвени от Комисията въз основа на Решението за МСП, както и на препоръките на Венецианската комисия и на ГРЕКО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0158"><NO.P>158.</NO.P><TXT>В съдебното заседание Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0112" ID="QS0112"/>Форум на съдиите<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/> и OL заявяват, че препоръките в докладите на Комисията, разглеждани съвместно с Решението за МСП, са задължителни от правна гледна точка. По подобен начин, в съдебното заседание румънското правителство заявява, че въпреки тяхното sui generis естество и липсата на задължителен характер, препоръките, съдържащи се в докладите, не могат да бъдат игнорирани, а трябва да бъдат зачитани с оглед на задължението за лоялно сътрудничество съгласно член 4, параграф 3 ДЕС и дори да станат задължителни, когато Румъния предприеме законодателни или административни мерки в сферите, обхванати от съдържащите се в приложението към Решението за МСП показатели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0159"><NO.P>159.</NO.P><TXT>В замяна на това Комисията и главният прокурор твърдят, че докладите на Комисията в рамките на МСП нямат правния характер на препоръка за целите на член 288, пета алинея ДФЕС и член 292 ДФЕС, тъй като са по-скоро правни актове sui generis, приети въз основа на Решението за МСП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0160"><NO.P>160.</NO.P><TXT>От изложените доводи се установява, че в контекста на специфичната роля, която съдържащите се в доклада по МСП препоръки играят в рамките на създадената с Решението за МСП система, те представляват нещо много повече от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0113" ID="QS0113"/>традиционни<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/> препоръки. Както отбелязват правителствата на Нидерландия и Швеция, докладите по МСП са инструменти за оценка. Тези доклади се приемат на основание член 2 от Решението за МСП и, както подчертава Комисията, са адресирани до Парламента и до Съвета. Съгласно тази разпоредба Комисията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0114" ID="QS0114"/>ще представи на Европейския парламент и на Съвета своите коментари и констатации по отношение на доклада на Румъния<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/>. Следователно докладите предоставят методологична рамка за оценка на напредъка. Мерките, съдържащи се в препоръките, които са възпроизведени в докладите, дават конкретен израз на показателите по начин, който позволява да се оцени напредъкът на Румъния, което в крайна сметка ще доведе до прекратяване на действието на МСП.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="39"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0161"><NO.P>161.</NO.P><TXT>Следователно правните последици на докладите по отношение на Румъния са резултат от задълженията, произтичащи от принципа на лоялно сътрудничество, залегнал в член 4, параграф 3 ДЕС. В действителност докладите представляват основата за преценката дали Румъния изпълнява задълженията си по отношение на показателите на МСП. Тези доклади съдържат конкретни препоръки с оглед на това да се даде насока на усилията на Румъния. Както подчертава Комисията, препоръките имат за задача да подкрепят Румъния в постигането на целите на Решението за МСП. Тъй като тези показатели дават конкретен израз на условията в Договора за присъединяването и с оглед на това, че Решението за МСП е прието въз основа на посочения договор, Румъния има <HT TYPE="ITALIC">засилено</HT> <HT TYPE="ITALIC">задължение за сътрудничество</HT> въз основа на МСП. Следователно лоялното сътрудничество не се ограничава само до отчитане на напредъка, а включва задължението препоръките да се вземат предвид при приемането на законодателни или административни мерки в областите, обхванати от показателите в Решението за МСП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0162"><NO.P>162.</NO.P><TXT>Както посочва белгийското правителство, оттук следва, че за да се съобрази със съдържащите се в Решението за МСП показатели, Румъния може или да приеме препоръчаните мерки, или да приеме други подходящи мерки за постигане на разглежданите цели. Във всеки случай тази държава членка е <HT TYPE="ITALIC">длъжна да се съобразява с докладите на Комисията</HT> в светлината на член 4, параграф 3 ДЕС. Задължението за лоялно сътрудничество включва също така и задължението за сътрудничество с Комисията в рамките на МСП и задължението да не се приемат мерки, които би могли да възпрепятстват постигането на целите, посочени в показателите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0163"><NO.P>163.</NO.P><TXT>Считам, че да се сравняват правните последици на докладите по МСП с тези на препоръките, формулирани по член 288 ДФЕС, и след това да се обсъди кой от тях е sui generis в по-голяма степен, може би не е от особена полза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>По-специално тъй като точният обхват на задълженията на националните органи, и конкретно на националните съдилища, да се съобразяват с препоръките при разрешаване на отнесените пред тях спорове (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19891213">13 декември 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grimaldi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑322/88</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:646">EU:C:1989:646</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) сам по себе си не е напълно ясен (вж. моето заключение по дело Белгия/Комисия (C‑16/16P, ЕС: C:2017:959, т. 97—101).</P></NOTE>. Поради това по-нататък в заключението предпочитам да очертая накратко каква според мен трябва да бъде съответната роля на докладите по МСП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0164"><NO.P>164.</NO.P><TXT>Първо, споделям цялостния подход на правителствата на Белгия, Дания и Швеция. Също така считам, че що се отнася до съдържанието на изготвените от Комисията доклади, те <HT TYPE="ITALIC">не са задължителни</HT>. Румъния трябва да се запознае с тях, да ги проучи и в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">да ги вземе предвид</HT> в стремежа си да постигне целите, определени в показателите на Решението за МСП. Но това не означава, че трябва да се спазва всяка една от съдържащите се в посочените доклади конкретни препоръки. Има задължение за сътрудничество, но не и задължение за дословно копиране.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="40"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0165"><NO.P>165.</NO.P><TXT>Второ, незадължителният им характер естествено предполага, че е налице <HT TYPE="ITALIC">възможността препоръките да не се следват</HT>. Румъния, както всяка държава членка, си запазва правото да установява своите национални институции и процедури както сметне за добре. При създаването на едни или други модели и процедури обаче тази държава членка трябва да бъде в състояние да докаже как те допринасят за постигането на показателите, съдържащи се в приложението към Решението за МСП или поне да изложи правдоподобна хипотеза в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0166"><NO.P>166.</NO.P><TXT>Трето, за разлика от това, което вече беше изложено по отношение на Решението за МСП<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Точка 155 от настоящото заключение.</P></NOTE>, конкретните препоръки, съдържащи се в докладите, <HT TYPE="ITALIC">не подлежат на принудително изпълнение</HT> като самостоятелно правно задължение. Тъй като докладите по МСП не съдържат правни задължения, логично е, че те самите те не могат да бъдат привеждани в изпълнение, било то пред юрисдикциите на Съюза или пред националните юрисдикции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0167"><NO.P>167.</NO.P><TXT>Гореизложеното обаче не изключва възможността разглежданите доклади, подобно на други видове източници, да се вземат предвид и да се прави позоваване на тях, когато се счита, че те хвърлят светлина върху тълкуването на мерки на Съюза или на национални мерки. Това може да се случи по естествен път, по същия начин, както се случва с всеки друг <HT TYPE="ITALIC">източник, който има убеждаваща</HT> (а не задължителна) функция и който може да варира от протокол от заседание на Европейския съвет до трудовете на Имануел Кант или (в по-несистематизираните, да не кажа многословни, правни култури) незабравим цитат от Тери Пратчет или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0115" ID="QS0115"/>Алиса в страната на чудесата<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0168"><NO.P>168.</NO.P><TXT>Това, което следва ясно да се подчертае в контекста на настоящите преюдициални въпроси, е, че поради липсата на правно задължителен характер на докладите по МСП, националните съдии не могат — от гледна точка на правото на Съюза — да се позовават на съдържащите се в тези доклади препоръки, за да не приложат национални разпоредби, за които считат, че противоречат на препоръките.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0169"><NO.P>169.</NO.P><TXT>Накрая ще изложа съображения по един свързан с темата въпрос, а именно по втория въпрос по дело C‑291/19, свързан със задължението на Румъния да направи законодателни промени, които да съответстват на препоръките на Венецианската комисия и ГРЕКО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0170"><NO.P>170.</NO.P><TXT>Докладите на Венецианската комисия и на ГРЕКО често се споменават в докладите по МСП на Комисията. В този контекст, <HT TYPE="ITALIC">от гледна точка на правото на Съюза</HT>, тези доклади са полезен източник на информация и предлагат насоки с убеждаваща функция относно съответните стандарти за оценяване на постигнатото по показателите, които се съдържат в Решението за МСП. Двата международни органа изготвят авторитетни доклади в области, тясно свързани с показателите за ефективност на съдебната система и с борбата с корупцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0171"><NO.P>171.</NO.P><TXT>Въпреки това, с оглед на гореизложените съображения относно липсата на задължителни правни последици на самите доклади по МСП, последните не могат да направят задължителни докладите на разглежданите международни органи чрез позоваване на тях. Констатациите в докладите на споменатите международни органи,<?PAGE NO="41"?> <HT TYPE="ITALIC">доколкото са посочени конкретно в докладите</HT> на Комисията, не могат да породят същия вид задължения, свързани с лоялното сътрудничество, както препоръките, съдържащи се в самите доклади по МСП<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Изложените в тези доклади доводи имат същата убеждаваща функция при оценката на спазването на изискванията на член 19 ДЕС и на член 47 от Хартата. Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑619/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:531">EU:C:2019:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0172"><NO.P>172.</NO.P><TXT>Въпреки това, всичко казано дотук дава отговор от гледна точка на правото на Съюза. Изложените съображения обаче не изключват, нито засягат възможността националното (конституционно) право да предостави различен статут на подобни доклади при изпълнение на <HT TYPE="ITALIC">международноправни задължения</HT>, поети от държавите членки при условията на независимост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">г)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Попадат ли спорните национални мерки в обхвата на МСП?</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0173"><NO.P>173.</NO.P><TXT>Накрая, както отбелязах в точка 117 от настоящото заключение, следва да се изясни един последен въпрос, свързан с ролята на Решението за МСП в рамките на настоящите дела, а именно дали разглежданите по тези дела национални мерки попадат в обхвата на посочения инструмент на правото на Съюза?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0174"><NO.P>174.</NO.P><TXT>По този въпрос, зададен на Комисията в съдебното заседание, тя потвърди, че според нея измененията в Законите в областта на правосъдието, предмет на настоящите дела, попадат в обхвата на Решението за МСП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0175"><NO.P>175.</NO.P><TXT>Споделям това становище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0176"><NO.P>176.</NO.P><TXT>За да се прецени дали разглежданите в настоящите дела национални мерки попадат в обхвата на МСП, са релевантни три от показателите, съдържащи се в приложението към Решението за МСП, а именно: държавата членка 1) <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0116" ID="QS0116"/>[д]а осигури по-прозрачен и ефикасен съдебен процес, по-специално чрез повишаване на капацитета и отчетността на Висшия [съдебен] съвет. […]<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/>, 3) <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0117" ID="QS0117"/>[к]ато се опира на вече постигнатия напредък, да продължи провеждането на професионални и безпристрастни разследвания по твърдения за корупция на високо равнище<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/> и 4) <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0118" ID="QS0118"/>да предприеме по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, по-специално на равнище местно управление<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0177"><NO.P>177.</NO.P><TXT>Формулировката на първия показател е особено широка. Фактически всеки въпрос, свързан с институционалното устройство на съдебната система, може да бъде включен във формулата за осигуряване на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0119" ID="QS0119"/>по-прозрачен и ефикасен съдебен процес<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/>. При все това, разгледан в светлината на специалното положение на държавите членки, по отношение на които се прилага МСП, изключителният обхват на този показател изобщо не е изненадващ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Както е посочено в точки 134, 135 и 152 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0178"><NO.P>178.</NO.P><TXT>В този контекст и по-специално в светлината на първия показател почти няма съмнение, че разглежданите в настоящите дела разпоредби относно назначаването на ръководни длъжности в Съдебния инспекторат, както и разпоредбите, свързани със създаването и функционирането на ОРПСС, попадат в обхвата на Решението за МСП. Тези разпоредби са въведени чрез изменение на някои важни институционални аспекти на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0120" ID="QS0120"/>Законите в областта на правосъдието<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/>, които заедно образуват основната законодателна рамка на организацията на съдебната система в Румъния.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="42"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0179"><NO.P>179.</NO.P><TXT>Първо, Съдебният инспекторат е орган с юридическа правосубектност към ВСС, чиято отчетност и прозрачност са изрично посочени като цел в рамките на първия показател. Второ, Съдебният инспекторат има решаваща роля в дисциплинарните производства в рамките на съдебната система, пряко свързана с целта за повишаване на отчетността и следователно на ефективността на тази система. Трето, настоящата институционална структура на Съдебния инспекторат е тясно свързана с препоръките на МСП. Както е видно от предоставените на Съда материали, именно с оглед на съдържащата се в докладите по МСП за 2010 г. и 2011 г. информация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Доклад на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно напредъка на Румъния по механизма за сътрудничество и проверка COM(2010) 401 окончателен, и доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на Румъния по механизма за сътрудничество и проверка COM(2011) 460 окончателен.</P></NOTE> Съдебният инспекторат е бил реорганизиран през 2012 г. и е бил установен като отделен орган с юридическа правосубектност и оперативна самостоятелност в рамките на ВСС, който се ръководи от избирани с конкурс главен инспектор и заместник главен инспектор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Член 65 от Закон № 317/2004 в редакцията му към <DATE ISO="20120126">26 януари 2012 г.</DATE></P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0180"><NO.P>180.</NO.P><TXT>По сходни причини считам, че създаването на ОРПСС също попада в обхвата на първия показател от приложението към Решението за МСП. Създаването на този отдел засяга режима на наказателната отговорност на съдиите, който заедно с дисциплинарните производства, провеждани по отношение на съдии, е не само неразривно свързан с отчетността на членовете на съдебната власт, но вероятно е свързан и с ефикасността на съдебния процес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0181"><NO.P>181.</NO.P><TXT>Освен това създаването на ОРПСС е свързано и с третия и четвъртия показател от приложението към Решението за МСП, съгласно които Румъния се съгласява да продължи провеждането на разследвания по твърдения за корупция на високо равнище, опирайки се на вече постигнатия напредък, и да предприеме по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията. Всъщност една от основните тревоги, изразена в преюдициалните запитвания по дела C‑127/19, C‑195/19, C‑291/19 и C‑355/09, е именно тази, че на структурно равнище създаването на ОРПСС има важни последици за компетентността на антикорупционния отдел към прокуратурата, НДБК. В тази връзка, както потвърди румънското правителство в съдебното заседание, консолидирането на НДБК е било изискване в рамките на МСП и на неговия трети показател.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0182"><NO.P>182.</NO.P><TXT>Накратко, почти няма съмнение, че и двата материалноправни въпроса, повдигнати с настоящите преюдициални запитвания, попадат в обхвата на Решението за МСП. Следователно правото на Съюза е приложимо по разглежданите дела и Съдът е компетентен да се произнесе. Запитващите юрисдикции обаче се позовават и на редица други разпоредби от правото на Съюза като потенциално приложими в настоящите случаи, който въпрос ще разгледам сега.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Принципът на съдебна независимост: член 47 от Хартата и/или член 19, параграф 1 ДЕС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0183"><NO.P>183.</NO.P><TXT>Различните въпроси, поставени в рамките на петте преюдициални запитвания, които са предмет на настоящото заключение, следват една и съща структура: първоначално националните юрисдикции искат разяснения относно естеството и правните последици на Решението за МСП и на докладите, приети в рамките на посоченото решение, след което тези юрисдикции поставят и въпроса за съвместимостта на национални разпоредби с<?PAGE NO="43"?> различни разпоредби на правото на Съюза. Повечето преюдициални въпроси сочат член 2 ДЕС, член 4, параграф 3 ДЕС и член 19, параграф 1 ДЕС като релевантни разпоредби от правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Трети и четвърти въпрос по дело C‑83/19, трети, четвърти и пети въпрос по дело C‑127/19, втори въпрос по дело C‑195/19, трети и четвърти въпрос по дело C‑291/19 и трети и четвърти въпрос по дело C‑355/19.</P></NOTE>, като само някои от въпросите се позовават на член 47 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Пети въпрос по дело C‑127/19 и четвърти и пети въпрос по дело C‑291/19.</P></NOTE>. Като цяло преюдициалните въпроси отразяват несигурността по отношение на различния обхват на член 2 ДЕС и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, от една страна, и на член 47 от Хартата от друга страна, както и по отношение на взаимодействието между тези разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0184"><NO.P>184.</NO.P><TXT>Заинтересованите страни, които са представили писмени становища, изразяват различни мнения по отношение на това кои са релевантните разпоредби от правото на Съюза, които следва да се считат за отправна точка. Разминаването на мненията се отнася най-вече до приложимостта на член 47 от Хартата. Всички заинтересовани страни, с изключение на Полша, считат, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС е приложим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0185"><NO.P>185.</NO.P><TXT>По-долу ще обясня защо според мен Решението за МСП обуславя приложимостта на Хартата, включително на член 47 от нея, което дава възможност член 47, втора алинея от Хартата да бъде основна отправна точка (a). Не може да се отрече все пак, че с оглед на начина, по който член 19, параграф 1 ДЕС е тълкуван и прилаган от Съда до този момент, той също е приложим по настоящите дела (б). Ще завърша обаче с няколко предпазливи предложения, които хвърлят светлина върху въпроса защо основаването на цялостната преценка на настоящите дела единствено на член 19, параграф 1 ДЕС не е непременно най-добрият подход (в).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Член 47 от Хартата</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0186"><NO.P>186.</NO.P><TXT>Заинтересованите страни изразяват различни позиции във връзка с евентуалната приложимост на Хартата и на член 47 от нея. Полското правителство и ВСС по същество твърдят, че настоящите дела се отнасят до въпроси, свързани с вътрешната организация на съдебната система, които попадат изключително в компетентността на държавите членки и по отношение на които Съюзът няма компетентност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>В писменото си становище полското правителство коментира само трети въпрос по дело C‑83/19, четвърти и пети въпрос по дело C‑127/19, втори въпрос по дело С‑195/19, четвърти и пети въпрос по дело C‑291/19 и четвърти въпрос по дело C‑355/19. Доводите на това правителство се споделяха по същество в писменото становище на румънското правителство по четвърти и пети въпрос по дело C‑127/19, по четвърти и пети въпрос по дело C‑291/19, по втори въпрос по дело С‑195/19 и по четвърти въпрос по дело C‑355/19. В съдебното заседание обаче румънското правителство промени позицията си и по тези въпроси, представяйки становище по същество по разглежданите дела, като очевидно вече не поддържа възраженията за липсата на компетентност на Съда.</P></NOTE>. Следователно на основание на член 51, параграфи 1 и 2 от Хартата и на член 6, параграф 1 ДЕС, член 47 от Хартата не бил приложим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0187"><NO.P>187.</NO.P><TXT>По отношение на петия въпрос по дело C‑291/19 Комисията отбелязва, макар и без да повдига изрични възражения срещу компетентността на Съда, че член 47 от Хартата ще бъде приложим само при положение че главното производство е свързано с прилагането на правото на Съюза. Например такъв би бил случаят, ако в главното производство става дума за престъпления, хармонизирани по силата на мерки, приети въз основа на член 83, параграфи 1 и 2 ДФЕС, или престъпления, които попадат в обхвата на член 325 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="44"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0188"><NO.P>188.</NO.P><TXT>Обратно на това, Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0121" ID="QS0121"/>Форум на съдиите<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/> и правителствата на Белгия и Швеция подкрепят становището, че Решението за МСП изисква прилагане на Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0189"><NO.P>189.</NO.P><TXT>Съгласен съм с последното посочено становище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0190"><NO.P>190.</NO.P><TXT>Според мен Хартата става приложима в момента, в който разглежданите национални мерки по делата, с които е сезиран Съдът, попаднат в обхвата на Решението за МСП и на Акта за присъединяване. Следователно приемането на такива национални мерки, които, както е отбелязано в точка 178 от настоящото заключение, се отнасят до някои важни институционални аспекти на основната законодателна рамка на организацията на съдебната система в Румъния, представлява пример за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0122" ID="QS0122"/>прилагане<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/> на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0191"><NO.P>191.</NO.P><TXT>Както посочва белгийското правителство в съдебното заседание, въпреки че Румъния разполага със значителна свобода на преценката при изпълнение на задълженията си по МСП, това обстоятелство няма влияние върху приложимостта на Хартата. Съгласно установената съдебна практика обхватът на Хартата, така както е определен в член 51, параграф 1 от самата нея, обхваща и ситуации, при които правото на Съюза предоставя на държавите членки свобода на преценката, която е неразделна част от режима, установен с този акт на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111221">21 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.S. и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑411/10 и C‑493/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:865">EU:C:2011:865</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170309">9 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Милкова</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑406/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:198">EU:C:2017:198</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170613">13 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Florescu и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑258/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:448">EU:C:2017:448</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Характерът на МСП, който се основава на мониторинга на показатели, чието постигане е задължително, е пример за такива <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0123" ID="QS0123"/>ограничени дискреционни правомощия<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/>. В по-новата съдебна практика наистина е подчертано, че налагането на конкретно задължение, произтичащо от правото на Съюза, е едно от най-съществените обстоятелства, което води до прилагане на Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>TSN и AKT</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑609/17 и C‑610/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:981">EU:C:2019:981</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), както и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190924">24 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>QR (Презумпция за невиновност)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑467/19 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:776">EU:C:2019:776</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Въпреки това подобни задължения често се определят с широки и доста неясни термини<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130226">26 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Åkerberg Fransson</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑617/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:105">EU:C:2013:105</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171109">9 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ispas</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑298/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:843">EU:C:2017:843</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0192"><NO.P>192.</NO.P><TXT>Настоящите дела и приложимостта на Хартата по тях обаче следват малко по-различна логика. Решението на Съда по дело Florescu е доста показателно в това отношение. По това дело Съдът констатира, че приемането на национални правила в рамките на изпълнението на условия, широко дефинирани в Меморандум за разбирателство относно финансова помощ, предоставена от Европейския съюз на държава членка, попада в обхвата на правото на Съюза за целите на прилагането на Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170613">13 юни 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑258/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:448">EU:C:2017:448</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0193"><NO.P>193.</NO.P><TXT>От гледна точка на спецификата на ангажиментите (като намаляване на разходите за заплати в публичния сектор или реформа на пенсионната система с цел подобряване на дългосрочната устойчивост, които са от ключово значение за изводите на Съда относно приложимостта на Хартата по дело Florescu)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Вж. и заключение на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Associação Sindical dos Juízes Portugueses</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:395">EU:C:2017:395</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> наистина няма особена разлика между Меморандума за разбирателство, разглеждан по дело Florescu, и показателите, съдържащи се в Решението за МСП.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="45"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0194"><NO.P>194.</NO.P><TXT>Следователно когато приема мерки, тясно свързани с постигането на показателите в приложението към Решението за МСП, съответната държава членка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0124" ID="QS0124"/>прилага<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/> правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата. Фактът, че задълженията, наложени с посоченото решение, са широко формулирани, е логичната последица от характера, целите и съдържанието на самия правен инструмент. И наистина, ако е предвидено Хартата да бъде <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0125" ID="QS0125"/>сянката<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/> на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Lenaerts, K., <HT TYPE="ITALIC">Gutiérrez-Fons</HT>, J.A. The Place of the Charter in the EU Constitutional Edifice. — In: Peers, S., Hervey, T., Kenner, J., и Ward, A. The EU Charter of Fundamental Rights: A Commentary. C.H. Beck, Hart, Nomos, 2014, 1560—1593, р. 1568. Вж. също моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Ispas</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑298/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:650">EU:C:2017:650</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> т. 58—65).</P></NOTE>, тази сянка задължително следва размера и формата на структурата, чиито очертания отразява.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0195"><NO.P>195.</NO.P><TXT>Правителството на Нидерландия обаче твърди, че дори съгласно установените в член 51, параграф 1 от Хартата критерии последната да е <HT TYPE="ITALIC">приложима</HT> <HT TYPE="ITALIC">като цяло</HT>, член 47 от нея не е приложим, защото, за да се приложи този член, е необходимо предмет на съдебното производство да бъде материално право. В настоящите дела това изискване не било изпълнено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0196"><NO.P>196.</NO.P><TXT>Според мен този аргумент намира своето основание във факта, че член 47, първа алинея от Хартата установява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0126" ID="QS0126"/>право[то] на ефективни правни средства за защита<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/> е приложимо за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0127" ID="QS0127"/>всеки, <HT TYPE="ITALIC">чиито права и свободи</HT>, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/>. Всъщност, както предложих в заключението си по дело El Hassani, за да може член 47, първа алинея от Хартата да бъде приложим за конкретен жалбоподател, трябва да са изпълнени две кумулативни условия. Първо, разглежданата ситуация трябва да попада в обхвата на правото на Съюза, за да може Хартата да бъде приложима като цяло съгласно член 51, параграф 1 от нея, и второ, жалбоподателят трябва да има конкретно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0128" ID="QS0128"/>право или свобода<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/>, гарантирано от правото на Съюза, което може да задейства прилагането на специалната разпоредба на първата алинея на член 47<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>По този въпрос вж. моето заключение (C‑403/16, EU: C: 2017: 659, т. 74—83). Различна гледна точка е застъпена в <HT TYPE="ITALIC">Prechal</HT>, S. The Court of Justice and Effective Judicial Protection: What Has the Charter Changed? — In: <HT TYPE="ITALIC">Paulussen</HT>, C., et al. (ed.). Fundamental Rights in International and European Law. TMC Asser Press, The Hague, 2016, 143—157, или <HT TYPE="ITALIC">Peers</HT>, S., et al. ХThe EU Charter of Fundamental Rights A Commentary. C.H. Beck, Hart, Nomos, Oxford 2014, р. 1199. Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170516">16 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Berlioz Investment Fund</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑682/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:373">EU:C:2017:373</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), установяващо основното <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0129" ID="QS0129"/>право<QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/>, гарантирано от правото на Съюза в принципа на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0130" ID="QS0130"/>защитата срещу произволна или непропорционална намеса на публичната власт в частната сфера на физически или юридически лица<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0197"><NO.P>197.</NO.P><TXT>Затова не мога да не се съглася с правителството на Нидерландия, че ако конкретно лице желае да се позове на член 47 от Хартата, за да обоснове процесуално право, гарантирано от тази разпоредба, то трябва да има конкретно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0131" ID="QS0131"/>право или свобода<QUOT.END REF.START="QS0131" CODE="201C" ID="QE0131"/>, гарантирано от правото на Съюза, което иска да защити пред съд. Трудно е да се разбере как чрез позоваване на член 47 от Хартата може да бъде защитено несъществуващо субективно право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0198"><NO.P>198.</NO.P><TXT>Структурата на настоящите дела обаче е доста различна. Позоваването на Хартата се прави не в качеството ѝ на източник на субективни права за конкретни страни в съдебния процес. Позоваването на нея се прави в качеството ѝ на обективен критерий за контрол на конституционността, приложим относно допустимите нормативни решения, възприети от държава членка при изпълнение на задълженията ѝ съгласно правото на Съюза, които произтичат от Решението за МСП и от Акта за присъединяване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="46"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0199"><NO.P>199.</NO.P><TXT>Разглежданите национални разпоредби влизат в обхвата на правото на Съюза, тъй като представляват прилагане на национално ниво, първо, на Решението за МСП и второ, на Акта за присъединяване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Точки 173—182 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Следователно Хартата е приложима, като наблюдението и контрола върху упражняването на националната публична власт се осъществяват с оглед на изпълнението от страна на тези държави членки на задълженията им съгласно правото на Съюза. Това, разбира се, не означава, че Решението за МСП или Актът за присъединяване — дори ако обуславят приложимостта на Хартата съгласно член 51, параграф 1 от нея — ще бъдат източник на конкретно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0132" ID="QS0132"/>право или свобода<QUOT.END REF.START="QS0132" CODE="201C" ID="QE0132"/> на правните субекти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0200"><NO.P>200.</NO.P><TXT>В рамките на това пространство обаче, което е очертано от Решението за МСП и от Акта за присъединяване, Хартата, включително нейният член 47, със сигурност могат да се използват като <HT TYPE="ITALIC">общ обективен критерий</HT> за конституционност на равнището на Съюза. Ролята на основните права като обективни параметри за контрол, използвани при осъществяване на <HT TYPE="ITALIC">абстрактен контрол</HT> за конституционност в редица национални правни системи, присъства и в правото на Съюза. В националните производства, свързани с абстрактния контрол върху национални правни разпоредби, може да се прави позоваване не само на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151223">23 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scotch Whisky Association и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑333/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:845">EU:C:2015:845</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191113">13 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lietuvos Respublikos Seimo narių grupė</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑2/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:962">EU:C:2019:962</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, но и на правата, залегнали в Хартата — която съгласно член 6, параграф 1 ДЕС има същата сила като договорите — като параметри за контрол на актовете и разпоредбите на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Посочвам само няколко примера, а именно решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060627">27 юни 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑540/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:429">EU:C:2006:429</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0108">108</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Volker und Markus Schecke и Eifert</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑92/09 и C‑93/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:662">EU:C:2010:662</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0086">86</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110301">1 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Association belge des Consommateurs Test-Achats и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑236/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:100">EU:C:2011:100</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140408">8 април 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Digital Rights Ireland и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑293/12 и C‑594/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:238">EU:C:2014:238</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, а също и когато става въпрос за оценка на поведението на държавите членки в областите, обхванати от правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>По-специално в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190521">21 май 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Унгария (Ползване на земеделски земи)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑235/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:432">EU:C:2019:432</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0129">129</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0201"><NO.P>201.</NO.P><TXT>В заключение, има поне два вида хипотези, в които може да се прави позоваване на разпоредбите на Хартата. От една страна, става въпрос за класическото прилагане отдолу нагоре на конкретно основно право, гарантирано на дадено лице, което е отражение на традиционно наричаният <HT TYPE="ITALIC">конкретен контрол</HT> за конституционност. Нарушено ли е правото на лицето Х при обстоятелствата в конкретния случай? От друга страна, съществува абстрактна оценка отгоре надолу, която се състои в анализ на съвместимостта на определени законодателни решения, които до голяма степен са отдалечени от конкретни случаи. Съвместимо ли е определено законодателно решение с едно или друго основно право? Това представлява <HT TYPE="ITALIC">абстрактният контрол</HT> за конституционност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0202"><NO.P>202.</NO.P><TXT>По настоящите дела всъщност се иска осъществяване на абстрактен контрол за конституционност на равнището на Съюза на две национални законодателни решения от гледна точка на принципите за независимост на съдебната власт, произтичащи по-специално от правото на справедлив съдебен процес, установено в член 47, втора алинея от Хартата. След като правото на Съюза е приложимо и основанията за прилагането на Хартата в съответствие с член 51, параграф 1 от нея са Решението за МСП и Акта за присъединяване, в чийто обхват очевидно попадат тези национални законодателни решения, следователно Хартата предоставя критерий за подобна оценка.<?PAGE NO="47"?> Това не се дължи непременно на субективните права на конкретни лица, а по-скоро на факта, че отразява национални законодателни решения, приети в рамките на прилагането на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0203"><NO.P>203.</NO.P><TXT>Във всеки случай, ако Съдът реши да не следва моя подход и приеме, че член 47 от Хартата не е приложим по настоящите дела, то член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС ще бъде приложим в светлината на скорошната съдебна практика. Това е въпрос, който ще разгледам сега.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Член 19, параграф 1 ДЕС</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0204"><NO.P>204.</NO.P><TXT>По отношение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС полското правителство настоява, че за разлика от решението на Съда по дело Associação Sindical dos Juízes Portugueses<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>Решение от <DATE ISO="20180227">27 февруари 2018 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑64/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:117">EU:C:2018:117</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, където националната юрисдикция се произнася по жалба на лица, с която се иска отмяна на национални разпоредби, за които се твърди, че нарушават принципа за независимост на съдебната власт, разглежданите понастоящем дела имат чисто национален характер. Подобен довод е изложен по отношение на член 2 ДЕС, като се отбелязва, че общите принципи, произтичащи от тази разпоредба, са приложими само когато е приложимо правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0205"><NO.P>205.</NO.P><TXT>Доводите на полското правителство не могат да бъдат приети.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0206"><NO.P>206.</NO.P><TXT>Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС задължава държавите членки да установят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. Съдът пояснява, че тази разпоредба се прилага независимо от случаите, в които държавите членки прилагат правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180227">27 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Associação Sindical dos Juízes Portugueses</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:117">EU:C:2018:117</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑619/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:531">EU:C:2019:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия към Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0082">82</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200326">26 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Miasto Łowicz и Prokurator Generalny</NAME.CASE> zastępowany przez Prokuraturę Krajową (Дисциплинарен режим, приложим по отношение на съдиите) (<NO.CASE>C‑558/18 и C‑563/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:234">EU:C:2020:234</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС намира приложение, когато националният орган <HT TYPE="ITALIC">може</HT> да се произнася като юрисдикция по въпроси, които се отнасят до прилагането или тълкуването на правото на Съюза и които следователно се отнасят до области, попадащи в обхвата на това право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑619/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:531">EU:C:2019:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия към Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0083">83</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200326">26 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Miasto Łowicz и Prokurator Generalny</NAME.CASE> zastępowany przez Prokuraturę Krajową (Дисциплинарен режим, приложим по отношение на съдиите) (<NO.CASE>C‑558/18 и C‑563/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:234">EU:C:2020:234</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0207"><NO.P>207.</NO.P><TXT>Тъй като би било доста трудно да се намери национален съд, който по дефиниция да не може да се произнася по въпроси от правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>Разбира се, прилагането на правото на Съюза на национално равнище не се ограничава само до <HT TYPE="ITALIC">прякото</HT> прилагане на източниците на правото на Съюза, като например регламентите, а включва и прилагането на националното законодателство, което транспонира правото на Съюза, обикновено директивите, тоест <HT TYPE="ITALIC">косвеното</HT> прилагане на разпоредбите на Съюза, като тези разпоредби се вземат предвид при тълкуването за съответствие.</P></NOTE>, изглежда, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС има неограничено действие както <HT TYPE="ITALIC">от институционална гледна точка</HT> (що се отнася до всички съдилища или дори органи, които потенциално могат да прилагат правото на Съюза), така и <HT TYPE="ITALIC">от материална гледна точка</HT>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="48"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0208"><NO.P>208.</NO.P><TXT>Що се отнася до материалния обхват на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, приложното поле на тази разпоредба, поне съгласно съдебната практика, обхваща всички национални правила и практики, които могат да имат отрицателни последици върху задължението на държавите членки да установят ефективни правни средства за защита, включително върху независимостта и безпристрастността на съответните съдебни системи. Освен това приложното поле на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС не изглежда да има вътрешни количествени ограничения. Няма правило de minimis. Следователно не съществуват изключения въз основа на определена област или на значимостта. Всеки въпрос относно организацията на националната съдебна система, процедури или практики, колкото и незначителен да е, потенциално попада в обхвата на член 19, параграф 1 ДЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0081"><P>Вж. все пак, може би по отношение на логиката, но не непременно на формулировката, скорошното Определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200702">2 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>S.A.D. Maler und Anstreicher OG</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑256/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:523">EU:C:2020:523</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0209"><NO.P>209.</NO.P><TXT>Понастоящем единственото ограничаващо условие се отнася до допустимостта: трябва да е налице функционална връзка. Отправеното преюдициално запитване трябва да е необходимо, за да може запитващата юрисдикция да постанови своето решение по конкретно дело<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0082"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200326">26 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Miasto Łowicz и Prokurator Generalny</NAME.CASE> zastępowany przez Prokuraturę Krajową (Дисциплинарен режим, приложим по отношение на съдиите) (<NO.CASE>C‑558/18 и C‑563/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:234">EU:C:2020:234</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200702">2 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>S.A.D. Maler und Anstreicher OG</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑256/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:523">EU:C:2020:523</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно трябва да има <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0133" ID="QS0133"/>такава връзка, че това тълкуване да е обективно необходимо за акта, който трябва да бъде постановен от запитващата юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0133" CODE="201C" ID="QE0133"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0083"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200326">26 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Miasto Łowicz и Prokurator Generalny</NAME.CASE> zastępowany przez Prokuraturę Krajową (Дисциплинарен режим, приложим по отношение на съдиите) (<NO.CASE>C‑558/18 и C‑563/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:234">EU:C:2020:234</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200702">2 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>S.A.D. Maler und Anstreicher OG</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑256/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:523">EU:C:2020:523</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0210"><NO.P>210.</NO.P><TXT>Както вече беше отбелязано в настоящото заключение по отношение на допустимостта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0084"><P>Точки 89—92, 99—103 и 106—109.</P></NOTE>, разрешаването на споровете в главното производство по настоящите дела е свързано по същество с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, до който се отнасят преюдициалните въпроси<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0085"><P>A contrario, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200326">26 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Miasto Łowicz и Prokurator Generalny</NAME.CASE> zastępowany przez Prokuraturę Krajową (Дисциплинарен режим, приложим по отношение на съдиите) (<NO.CASE>C‑558/18 и C‑563/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:234">EU:C:2020:234</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0211"><NO.P>211.</NO.P><TXT>Следователно, що се отнася до обхвата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, според мен настоящите дела удовлетворяват както критерия за допустимост, така и (несъществуващия) критерий за компетентност на Съда съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Всички тези дела се отнасят до различни елементи на румънската съдебна система, които са общоприложими и които по всяка вероятност крият рискове за независимостта на съдебната система, разглеждана като цяло, поради което засягат съдилищата, които могат да се произнасят в области, обхванати от правото на Съюза. Запитванията са отправени в рамките на производства, за които отговорът на Съда въз основа на член 19, параграф 1 ДЕС действително е обективно необходим, за да може националните съдилища да приемат своите решения.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="49"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Член 19, параграф 1 ДЕС и опасността от твърде широко отворените врати</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0212"><NO.P>212.</NO.P><TXT>Като посочих, при обстоятелствата в настоящия случай бих посъветвал Съда да не се позовава единствено на член 19, параграф 1 ДЕС. Всъщност според мен има солидни доводи в полза на разрешаването на тези дела по-скоро въз основа на Решението за МСП и на Акта за присъединяване, разглеждани във връзка с Хартата, като член 19, параграф 1 ДЕС следва да остане, така да се каже, в орбита, ако изобщо е необходим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0213"><NO.P>213.</NO.P><TXT>На ниво приложими критерии тази дискусия може да изглежда доста теоретична по делата, свързани със <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0134" ID="QS0134"/>структурни<QUOT.END REF.START="QS0134" CODE="201C" ID="QE0134"/> елементи, засягащи независимостта на съдебната власт. Както вече бе отбелязано, такива хипотези, ако удовлетворят изискването за допустимост и връзка, във всички случаи попадат в обхвата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Изискването за независимост на съдилищата и за безпристрастност на съдиите е в крайна сметка съществен елемент от принципа за ефективна правна защита, заложен както в член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, така и в член 47 от Хартата. Нещо повече, скорошната съдебна практика показва, че съдържанието на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС съвпада с гаранциите, изисквани съгласно член 47, втора алинея от Хартата, поне що се отнася изрично до елементите на независимост и безпристрастност на съдебната власт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0086"><P>Вж. припокриването на този критерий що се отнася до член 19, параграф 1 ДЕС в решение от <DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд) (C‑619/18, ЕС:C:2019:531, т. 58, 72—74 и 112) с решение от <DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия към Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, ЕС:C:2019:982, т. 120—125).</P></NOTE>. Този принцип от своя страна е решаващ за защитата на всички права, предоставени от правото на Съюза, и за опазването на общите ценности, прогласени в член 2 ДЕС, по-конкретно на ценността правова държава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0087"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200326">26 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Review Simpson and HG/Съвет и Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑542/18 RX-II и C‑543/18 RX-II</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:232">EU:C:2020:232</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0214"><NO.P>214.</NO.P><TXT>Трябва обаче да бъдат подчертани някои елементи в контекста на настоящите дела, както и практическите последици от позоваването единствено на член 19, параграф 1 ДЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0215"><NO.P>215.</NO.P><TXT>На първо място, по силата на МСП държавите членки се намират в специфично положение, което се характеризира с обвързаността им с доста обширна и подробна правна рамка, по-специално по отношение на техните ангажименти, свързани с ефективната организация на съдебната власт и с борбата с корупцията. Това специфично положение предполага, че има достатъчно разпоредби както от първичното, така и от вторичното право, които служат като основа за изследване на всеки един от аспектите на структурата на съдебната система на тези държава, доколкото може да се счита, че е пряко свързан с критериите и условията, определени в Решението за МСП и в Акта за присъединяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0216"><NO.P>216.</NO.P><TXT>Второ, в същия ред на мисли Хартата е много по-сложен и подробен инструмент от член 19, параграф 1 ДЕС. Член 47, втора алинея от Хартата има ясно съдържание, в което изрично се посочва независимостта на съдилищата. То се подсилва от изискването за връзка със защитата, гарантирана от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0135" ID="QS0135"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0135" CODE="201C" ID="QE0135"/>), тъй като съгласно член 52, параграф 3 от Хартата член 47 от нея трябва да осигурява равнище на защита, което да не се отклонява от гарантираното с членове 6 и 13 от ЕКПЧ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0088"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия към Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0116">116</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0118">118</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съществената роля на член 47 от Хартата по отношение на изискването за независимост на съдебната система се потвърждава и в скорошната съдебна практика, съгласно която нормативното съдържание на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС се<?PAGE NO="50"?> идентифицира чрез позоваване на тази разпоредба. Освен това от гледна точка на неговите правни последици съдебната практика потвърждава, че член 47 от Хартата е пряко приложим<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0089"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180417">17 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Egenberger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑414/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:257">EU:C:2018:257</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Торубаров</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑556/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:626">EU:C:2019:626</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия към Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0162">162</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0217"><NO.P>217.</NO.P><TXT>В резултат на това ми се струва излишно да се набляга на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС като основен или дори единствен показател за анализ, който в крайна сметка ще доведе до прилагането на изискванията на член 47, втора алинея от Хартата, предвид обстоятелството, че тази разпоредба при всички случаи е приложима сама по себе си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0218"><NO.P>218.</NO.P><TXT>Вярно е, че позоваването в близкото минало от страна на Съда на член 19, параграф 1 ДЕС е довело до извода, че по съображения за процесуална икономия не е необходимо разглеждането на член 47 от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0090"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180227">27 февруари 2018 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑64/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:117">EU:C:2018:117</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Но за различен подход, основан на Хартата, вж. заключението на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Associação Sindical dos Juízes Portugueses</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:395">EU:C:2017:395</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това според мен e разбираемо, когато става въпрос за дела, свързани с хоризонтални мерки с трансверсален характер, които по дефиниция ще засегнат всички действия на националните съдилища по силата на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0091"><P>Както отбелязах в своето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Торубаров</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑556/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:339">EU:C:2019:339</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0219"><NO.P>219.</NO.P><TXT>Въпреки това, за разлика от случая, за който става въпрос по дело Associação Sindical dos Juízes Portugueses, разглеждането на приложимостта на член 47 от Хартата изглежда неизбежно в настоящите дела. От една страна, тези дела включват въпрос относно специфичен аспект на член 47 от Хартата, какъвто е правото на справедлив съдебен процес чрез разглеждане на делото в разумен срок<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0092"><P>Петият въпрос по дело C‑291/19, който се отнася до правото на справедлив и публичен съдебен процес в разумен срок.</P></NOTE>. Това във всички случаи неизбежно предполага да се прецени дали член 47 от Хартата е приложим по настоящите дела. От друга страна, анализът, който изискват преюдициалните въпроси, свързан с характера, обхвата и правните последици на МСП по отношение на разглежданите национални разпоредби, вече представлява солидно основание да се потвърди изводът, че Хартата е приложима по тези дела<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0093"><P>Както бе изложено в точки 128—182 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0220"><NO.P>220.</NO.P><TXT>Поради изложените причини в контекста на настоящите дела процесуалната икономия по-скоро изисква анализът да се основе на по-конкретната и ясна правна уредба, а именно на Решението за МСП и на член 47 от Хартата. В действителност, както е посочено в скорошната съдебна практика, когато е неизбежен изводът, че Хартата е приложима, релевантният критерий е член 47 от нея, поради което не е необходим отделен анализ в светлината на член 2 ДЕС и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0094"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия към Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0169">169</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0221"><NO.P>221.</NO.P><TXT>На трето и последно място, в допълнение към довода относно двойния lex specialis, който прави ненужно (изключителното) позоваване на много по-общи и основни норми, стои принципният въпрос дали пътят, който изглежда най-лесен, наистина е най-безопасен, особено ако не е много добре очертан.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0222"><NO.P>222.</NO.P><TXT>Обхватът на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, който понастоящем, изглежда, не е ограничен, не е само силна страна на тази разпоредба, но е и нейна основна слабост. Съдът в бъдеще ще бъде ли готов да осъществява контрол върху всеки въпрос или обстоятелство,<?PAGE NO="51"?> отнесен до него от националните съдилища, които от субективна гледна точка твърдят, че елемент от структурата на националната съдебна система или на съдебното производство може да предизвика адекватни съмнения, свързани със степента на независимост на съдебната система? Обхватът на въпросите е безкраен: от желаното равнище на самоуправление на съдебната власт или самостоятелност на съдебната администрация, през начина за разпределение на делата в националната система, до въпроса за назначаването на определени съдии за председатели на състави или пък любимите въпроси за заплатите, добавките, обезщетенията и коледните бонуси на съдиите. Трябва ли всички тези обстоятелства да бъдат формулирани единствено като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0136" ID="QS0136"/>структурни<QUOT.END REF.START="QS0136" CODE="201C" ID="QE0136"/>, за да попаднат в обхвата на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0095"><P>Което засега, изглежда,, не е така. Вж. все пак заключение на генералния адвокат Танчев по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Полша (Независимост на общите съдилища)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑192/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:529">EU:C:2019:529</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0115">115</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) където се предлага подобен подход.</P></NOTE>? Със сигурност това е възможно. Просто въпросът следва да се формулира по правилния начин. Допустима ли е също така индивидуалната <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0137" ID="QS0137"/>съдебна самозащита<QUOT.END REF.START="QS0137" CODE="201C" ID="QE0137"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0096"><P>По-новата тенденция, разбира се, е по-строга от предишната. Освен вече обсъденото в точки 209 и 210 по-горе решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200326">26 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Miasto Łowicz и Prokurator Generalny</NAME.CASE> zastępowany przez Prokuraturę Krajową (Дисциплинарен режим, приложим по отношение на съдиите) (<NO.CASE>C‑558/18 и C‑563/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:234">EU:C:2020:234</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), вж. и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200702">2 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>S.A.D.Maler und Anstreicher OG</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑256/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:523">EU:C:2020:523</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Тази тенденция не може лесно да се съгласува с наистина доста щедрия подход към въпросите, които един национален съдия принципно може да отправя, отнасящи се до националните производства или институции и тяхната съвместимост с правото на Съюза (вж. по-специално т. 47 от последното цитирано определение, в сравнение с цитираното там решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110217">17 февруари 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Weryński</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑283/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:85">EU:C:2011:85</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и всъщност с много други решения на Съда).</P></NOTE> срещу конкретна мярка или дори срещу проблемен председател на съд? Ако отговорът е отрицателен, как точно трябва да се установи такова структурно нарушение с оглед на факта, че по предходни дела Съдът е отрекъл необходимостта от каквито и да било подобни формализирани механизми, като процедурата по член 7 от ДЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0097"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180725">25 юли 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑216/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:586">EU:C:2018:586</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> за установяването на (системно) нарушение във всеки отделен случай?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0223"><NO.P>223.</NO.P><TXT>Вероятно ще се наложи Съдът отново да разгледа безграничния обхват на член 19, параграф 1 ДЕС, този път може би по-ограничително. Това обстоятелство обаче само подчертава истинската същност на член 19, параграф 1 ДЕС, който трябва да продължи да бъде извънреден инструмент, предназначен за извънредни случаи. За разлика от това МСП изрично повдига широк кръг от въпроси, които може би не са толкова изключителни като цяло, но със сигурност се отнасят до проблемите с ефективността на съдебния процес и съдебната независимост в контекста на борбата с корупцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0224"><NO.P>224.</NO.P><TXT>В подобен контекст позоваването преди всичко на Решението за МСП и на Хартата предоставя солидна основа за подробно разглеждане на всички тези въпроси, като същевременно се зачита равенството на държавите членки пред Договорите. Със сигурност всички държави членки трябва да спазват задълженията си, произтичащи от член 19, параграф 1 ДЕС. Но някои държави членки са обект на много по-подробни и взискателни правила в рамките на МСП поради специфичните условия на тяхното присъединяване. Несправедливост възниква не само когато подобни ситуации се третират различно, но и когато обективно различни ситуации се третират еднакво<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0098"><P>Aristotle’s Nicomachean Ethics. A New Translation by R.C Bartlett and S.D. Collins. University of Chicago Press, 2011, vol. 3.</P></NOTE>. Държавите членки, които са обект на МСП, просто обективно не се намират в същото положение като това на всички останали държави членки.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="52"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0225"><NO.P>225.</NO.P><TXT>Накрая, от съображения за изчерпателност бих добавил, че по сходни причини с тези, които бяха изложени по отношение на взаимодействието между член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и Хартата, не е необходимо да се прави отделен анализ на член 2 ДЕС. Принципът на правовата държава, съставляващ една от ценностите, на които се основава Съюзът, се защитава чрез гарантиране на правото на ефективна съдебна защита и на основното право на справедлив съдебен процес, като принципът на независимост на съдилищата е един от техните основни присъщи компоненти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0099"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑619/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:531">EU:C:2019:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия към Върховния съд)</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0120">120</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно член 47 от Хартата и член 19 ДЕС конкретизират правовата държава като ценност, прогласена в член 2 ДЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0100"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑619/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:531">EU:C:2019:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия към Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0098">98</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Критериите и характерът на оценката</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0226"><NO.P>226.</NO.P><TXT>След като приех, че релевантната правна рамка по настоящите дела се състои от Решението за МСП, член 47, втора алинея от Хартата, евентуално във връзка с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, остава да бъдат изяснени материалноправните елементи, произтичащи от тези разпоредби, които трябва да се използват като критерии за преценката на националните разпоредби, както и характерът на тази преценка.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Критериите: външните аспекти на независимостта на съдебната власт и доктрината за външното впечатление</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0227"><NO.P>227.</NO.P><TXT>Вътрешната организация на съдебната система, включително институционалната уредба за създаване на дисциплинарни органи в рамките на съдебната власт и производството пред тези органи, попадат в компетентността на държавите членки съгласно основния принцип на институционална автономност. Същото се отнася и за държава членка, по отношение на която се прилага МСП.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0228"><NO.P>228.</NO.P><TXT>Румъния обаче следва да изпълни задълженията си по Решението за МСП, по-специално що се отнася до постигането на първия, третия и четвъртия показател от приложението към това решение, а именно да осигури по-прозрачен и ефикасен съдебен процес, да продължи разследванията за корупция на високо равнище и да предприеме мерки за предотвратяване и борба с корупцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0229"><NO.P>229.</NO.P><TXT>При преструктурирането на съдебните си институции и процедури така, че да изпълнят посочените цели, тази държава членка е длъжна да спазва задълженията си съгласно правото на Съюза, произтичащи от член 47 от Хартата, чийто обхват и съдържание трябва да се тълкуват в светлината на член 6, параграф 1 ЕКПЧ, както и на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0101"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑619/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:531">EU:C:2019:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия към Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0115">115</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="53"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0230"><NO.P>230.</NO.P><TXT>Принципът на независимост на съдебната власт не задължава държавите членки да възприемат определен конституционен модел, който да урежда отношенията и взаимодействието между различните власти в държавата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0102"><P>Вж. по отношение на член 47, втора алинея от Хартата решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия към Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0130">130</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, естествено при условие че е налице основно разделение на властите, което е характерно за правовата държава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0103"><P>Пак там, точки 124—126 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>. Няма предварително създаден или единствено валиден модел или система. Налице са различни системи и структури. Съдебната практика по-скоро се стреми да определи минимални изисквания, на които трябва да отговарят националните системи. Тези изисквания са свързани с <HT TYPE="ITALIC">вътрешните</HT> и <HT TYPE="ITALIC">външните</HT> аспекти на съдебната независимост, както и с изискването за <HT TYPE="ITALIC">безпристрастност</HT>, изведено от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0138" ID="QS0138"/>ЕСПЧ<QUOT.END REF.START="QS0138" CODE="201C" ID="QE0138"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0231"><NO.P>231.</NO.P><TXT>Именно <HT TYPE="ITALIC">външният</HT> аспект на независимостта на съдебната власт, тясно свързан с условието за безпристрастност, е този, който изисква <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0139" ID="QS0139"/>съответният орган да упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, като по този начин е <HT TYPE="ITALIC">защитен от външна намеса или натиск</HT>, които могат да накърнят независимостта на преценката на членовете му и да повлияят на техните решения<QUOT.END REF.START="QS0139" CODE="201C" ID="QE0139"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0104"><P>Пак там, точка 121 и цитираната съдебна практика. Курсивът е мой.</P></NOTE>. Това включва не само пряко влияние под формата на инструкции, но и всички <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0140" ID="QS0140"/>форми на косвено влияние, които биха могли да насочват решенията на съответните съдии<QUOT.END REF.START="QS0140" CODE="201C" ID="QE0140"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0105"><P>Пак там, точка 125 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0232"><NO.P>232.</NO.P><TXT>Както подчертава Съдът, припомняйки съдебната практика на ЕСПЧ по член 6, параграф 1 ЕКПЧ, за да се установи дали даден съд е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0141" ID="QS0141"/>независим<QUOT.END REF.START="QS0141" CODE="201C" ID="QE0141"/>, сред относимите обстоятелства, които трябва да се вземат предвид, са, inter alia, начинът на назначаване и продължителността на мандата на съдиите, наличието на защита срещу външен натиск, както и дали съответният орган <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0142" ID="QS0142"/>изглежда независим<QUOT.END REF.START="QS0142" CODE="201C" ID="QE0142"/>, като тук става дума всъщност за доверието, което всеки съд трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0106"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия към Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0127">127</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което се позовава в този смисъл на ЕСПЧ, <DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, Ramos Nunes de Carvalho e Sá с/у Португалия, CE:ECHR:2018:1106JUD005539113, § 144 и цитираната там съдебна практика и на ЕСПЧ, <DATE ISO="20110621">21 юни 2011 г.</DATE>, Fruni с/у Словакия, CE:ECHR:2011:0621JUD000801407, § 141.</P></NOTE>. Външното впечатление също е важен елемент от обективния критерий за безпристрастност, съгласно който трябва да се определи, независимо от личното поведение на съдията, дали определени доказуеми факти не дават основания за съмнение в неговата безпристрастност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0107"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия към Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0128">128</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), което се позовава на ЕСПЧ, <DATE ISO="20030506">6 май 2003 г.</DATE>, Kleyn и др. с/у Нидерландия, CE:ECHR:2003:0506JUD003934398, § 191 и цитираната съдебна практика и на ЕСПЧ, <DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, Ramos Nunes de Carvalho e Sá с/у Португалия, CE:ECHR:2018:1106JUD005539113, § 145, §147 и §149 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0233"><NO.P>233.</NO.P><TXT>Външният аспект на независимостта на съда, съчетан с доктрината за външното впечатление, представляват основата за оценката на съвместимостта на избраните национални съдебни модели с посочените изисквания, осъществена в рамките на действителния абстрактен контрол. Този вид оценка често се отнася до въпроса дали съществуват адекватни гаранции в рамките на системата, които поне в определена степен възпрепятстват упражняването на външен натиск и политическо влияние.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="54"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0234"><NO.P>234.</NO.P><TXT>Въпреки това наистина твърде неясният характер на подобни критерии, съчетан с абстрактния характер на контрола за съвместимост, който трябва да се упражни, изискват да се уточни какво точно трябва да бъде разгледано, колко подробно и въз основа на какви доводи. Това е въпросът, на който ще обърна внимание сега.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Характерът на оценката: какво трябва да се установи</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0235"><NO.P>235.</NO.P><TXT>Първо, трябва да има яснота относно вида на делото, с който е сезиран Съдът. Първото разяснение следователно се отнася до разграничението между два вида дела, при които могат да възникнат въпроси, свързани с независимостта на съдебната власт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0236"><NO.P>236.</NO.P><TXT>От една страна, въпросът за независимостта на съдебната власт може да бъде повдигнат от физическо лице в хода на съдебно производство като въпрос, възникнал в конкретен случай и засягащ нарушаване на гарантирани от правото на Съюза права. При подобна хипотеза липсата на независимост на съдебната власт може да доведе до нарушаване на правата по член 47 от Хартата в съответния случай. Подобна ситуация може да е признак, че системата от правила не функционира като цяло<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0108"><P>Такъв е случаят и в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия към Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, но това не е задължително, тъй като може да става въпрос също така за единичен пропуск в иначе функционираща система.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0237"><NO.P>237.</NO.P><TXT>От друга страна, има дела, които се отнасят до структурната оценка на различни елементи на съдебната система. При такава оценка по същество се разглежда съвместимостта на някои възприети от държавите членки законодателни решения с изискванията на правото на Съюза. Подобна хипотеза може да възникне, както е в настоящия случай, когато спорът в главното производство е свързан с твърдени недостатъци в съдебната система, за които не е задължително (или със сигурност не е задължително всички от тях) да са свързани с конкретен пример на нарушение на субективното право на справедлив съдебен процес по конкретно дело. В такава ситуация анализът изисква абстрактна оценка на съвместимостта на тази система с параметрите на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0109"><P>Вж. относно тези два вида хипотези моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Торубаров</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑556/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:339">EU:C:2019:339</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0238"><NO.P>238.</NO.P><TXT>Втората хипотеза се появи наскоро пред Съда под формата на производство за установяване на неизпълнение на задължения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0110"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑619/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:531">EU:C:2019:531</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191105">5 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Независимост на общите съдилища)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑192/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:924">EU:C:2019:924</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тази хипотеза е била налице и по дела, в които поради липса на връзка с въпроса по същество, който трябва да бъде разгледан от запитващата юрисдикция в главното производство, съответното дело в крайна сметка е било обявено за недопустимо<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0111"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200326">26 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Miasto Łowicz и Prokurator Generalny</NAME.CASE> zastępowany przez Prokuraturę Krajową (Дисциплинарен режим, приложим по отношение на съдиите) (<NO.CASE>C‑558/18 и C‑563/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:234">EU:C:2020:234</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Въпреки това трябва да се признае, че в миналото е имало и дела, при които подобен абстрактен контрол върху структурните елементи е бил в основата на спора по главното производство, за целите на който е трябвало да бъде даден отговор от страна на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0112"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180227">27 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Associação Sindical dos Juízes Portugueses</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:117">EU:C:2018:117</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190207">7 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Escribano Vindel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑49/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:106">EU:C:2019:106</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="55"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0239"><NO.P>239.</NO.P><TXT>Последният тип случаи на абстрактен контрол за съвместимост на някои национални институционални или процедурни решения с изискванията на правото на Съюза със сигурност е възможен в рамките на МСП. Както обясних подробно по-горе<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0113"><P>Точки 198—202 от настоящото заключение.</P></NOTE>, този механизъм позволява абстрактен контрол по отношение на някои модели, възприети от Румъния, без непременно във всеки конкретен случай да е налице твърдение за нарушение на субективно право, основано на законодателството на Съюза. Остава да видим каква точно е настоящата ситуация в това отношение съгласно член 19, параграф 1 ДЕС след скоро постановеното решение на голям състав по дело Miasto Łowicz<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0114"><P>Вж. също цитираното по-горе определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200702">2 юли 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>S.A.D. Maler und Anstreicher OG</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑256/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:523">EU:C:2020:523</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0240"><NO.P>240.</NO.P><TXT>Това, което вероятно би могло да бъде полезно за целите на настоящите дела, както и за други потенциални въпроси, свързани с подходящата степен на независимост на съдебната власт в държавите членки, е да се изясни кои видове доводи са обхванати от подобен абстрактен контрол, било то съгласно Решението за МСП и Хартата или евентуално съгласно член 19, параграф 1 ДЕС. В това отношение бих разграничил три различни случая.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0241"><NO.P>241.</NO.P><TXT>В първия случай е проблематично институционалното или процедурното устройство, разгледано по общ и абстрактен начин. Изглежда грешен самият модел, разгледан самостоятелно, дори при липса на конкретни примери за неговото приложение. Той предполага извършването на злоупотреби, тъй като е очевидно, че не може да гарантира подходяща степен на външна независимост или да се съобрази с установеното в доктрината за външното впечатление, както изисква член 47, втора алинея от Хартата или член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Тази първа опция може да се нарече <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0143" ID="QS0143"/>изцяло теоретична оценка<QUOT.END REF.START="QS0143" CODE="201C" ID="QE0143"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0242"><NO.P>242.</NO.P><TXT>Вторият случай се отнася до положението, при което институционалното устройство не е проблематично само по себе си, но са налице ясни доводи или дори доказателства, представени пред национална юрисдикция или пред Съда, които сочат, че на практика подобни проблеми или възможности за злоупотреба съществуват. Това може да се случи в две хипотези: от една страна, проектът се вписва в контекста на други проекти. Такъв е случаят, когато националното правило не изглежда проблематично, когато се разглежда изолирано и на теория, но става проблематично в значителна степен, когато се комбинира с други правила в рамките на тази система. От друга страна, недостатъците на даден модел може да не са непременно забележими на теория, но да проличат при реалното му приложение. Така общият елемент във втората хипотеза надхвърля рамките на обикновения проект, като разглежда <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0144" ID="QS0144"/>комбинацията от теоретичните модели<QUOT.END REF.START="QS0144" CODE="201C" ID="QE0144"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0145" ID="QS0145"/>практическото приложение на теорията<QUOT.END REF.START="QS0145" CODE="201C" ID="QE0145"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0243"><NO.P>243.</NO.P><TXT>Трето, може да възникне и ситуация, в която предвиденото <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0146" ID="QS0146"/>на теория<QUOT.END REF.START="QS0146" CODE="201C" ID="QE0146"/> институционално устройство изглежда отговаря на правните изисквания на член 47, втора алинея от Хартата или на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС. Въпреки това има индикации, че в конкретната среда и във връзка с конкретния правен и институционален контекст на държава членка в действителност са налице злоупотреби с иначе солиден модел. Този сценарий, който наистина е най-проблемният за оценка от страна на всеки международен съд или на друга международна институция, всъщност се позовава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0147" ID="QS0147"/>само на практиката<QUOT.END REF.START="QS0147" CODE="201C" ID="QE0147"/> или, за съжаление, по-скоро на твърдението, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0148" ID="QS0148"/>теорията няма никаква стойност<QUOT.END REF.START="QS0148" CODE="201C" ID="QE0148"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="56"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0244"><NO.P>244.</NO.P><TXT>Необходимо е да се подчертае, че във втория и третия сценарий националният контекст и действителното прилагане имат особено голямо значение в две насоки. Първо, въпросните разпоредби трябва да бъдат разгледани в контекста на институционалния пейзаж на дадена държава членка. Доколкото е възможно, следва да се разгледа цялостният институционален и структурен контекст и как въпросните правила взаимодействат с други системи от свързани правила. В действителност, дори ако дадена разпоредба може да се счита за правилна, когато се разглежда изолирано, тя може да бъде изключително проблематична, когато бъде разгледана във връзка с други относими елементи на системата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0115"><P>Вж. по отношение на този подход решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия към Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0152">152</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0153">153</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>PG</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑406/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1055">EU:C:2019:1055</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) относно шестдесетдневния срок за постановяване на решение от съд, <HT TYPE="ITALIC">ако бъде разгледан</HT> в контекста на други процедурни правила и институционални ограничения за извършването на ефективен съдебен контрол на решенията за международна закрила в държава членка.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0245"><NO.P>245.</NO.P><TXT>Второ, съществува естествено чувствителният въпрос за проверката на твърденията относно реалното прилагане и действителната национална практика въз основа на материалите по делото и доводите, изложени пред Съда. Със сигурност е възможно и необходимо да се вземе предвид националната практика. Всъщност практиката на Съда потвърждава отново и отново, че релевантно за анализа за съвместимостта с правото на Съюза е не само националното законодателство само по себе си, но и съдебната практика, както и прилагането на това законодателство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0116"><P>Вж. например по отношение на съдебната практика: решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200319">19 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sánchez Ruiz и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑103/18 и C‑429/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:219">EU:C:2020:219</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), или по отношение на административни практики, например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zh. и O</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151217">17 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Viamar</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑402/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:830">EU:C:2015:830</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180620">20 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Enteco Baltic</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:473">EU:C:2018:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0100">100</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0246"><NO.P>246.</NO.P><TXT>Въпреки това, ако подобни свързани с контекста и основани на практиката обстоятелства са повдигнати пред националните съдилища и по-специално пред Съда, те трябва да бъдат надлежно обяснени, доказани и обсъдени, било то от националния съд или от страните и встъпилите страни пред Съда. С други думи, ако се твърди, че дадена система или институционална структура в действителност функционират по различен начин от този, посочен в закона <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0149" ID="QS0149"/>на хартия<QUOT.END REF.START="QS0149" CODE="201C" ID="QE0149"/>, е необходимо тези доводи да бъдат доказани в разумна степен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0247"><NO.P>247.</NO.P><TXT>Искам да поставя акцент върху <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0150" ID="QS0150"/>разумна<QUOT.END REF.START="QS0150" CODE="201C" ID="QE0150"/> степен. От една страна, наистина би било напълно неразумно да се иска национален съд, който в акта си за преюдициално запитване например твърди, че се злоупотребява с националната система на дисциплинарните производства с цел осъществяване на политически натиск върху съдиите, да предостави изчерпателна статистика за всички дисциплинарни производства, които се провеждат в тази държава членка, както и доказателства за това как точно се упражнява посочения натиск и по какъв конкретно начин той влияе на съдията при вземане на решения в отделни случаи. От друга страна, проблематично е също така националният модел само да се спомене и да се направи предположение in abstracto, че ако този модел не бъде сменен с друг, с него <HT TYPE="ITALIC">може</HT> да се злоупотребява.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0248"><NO.P>248.</NO.P><TXT>С всичко може да се злоупотреби. Самата възможност за злоупотреба не е достатъчен довод за премахване на цялата структура или модел. Не може да се забрани използването на ножове или коли, въпреки че в по-безотговорни ръце те могат да бъдат използвани по редица други начини, освен за рязане на хляб или за шофиране до работа. Следователно, дори по отношение на външната съдебна независимост и на външното впечатление трябва<?PAGE NO="57"?> да бъдат изложени убедителни аргументи пред Съда за това как точно и конкретно определен модел предразполага към злоупотреба или, разбира се, показателни примери за вече съществуващи на практика злоупотреби, което е равностойно на структурен проблем.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">В.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Преценка на разглежданите национални разпоредби</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0249"><NO.P>249.</NO.P><TXT>С оглед на изложените наистина доста подробни указания, най-накрая пристъпвам към преценката на двата спорни институционални въпроса. Ще започна с общ преглед на националния правен контекст (1). След това ще разгледам въпросите, свързани с назначаването на ръководството на Съдебния инспекторат, поставени по дело C‑83/19 (2), преди да се спра на преюдициалните въпроси по дела C‑127/19, C‑195/19, C- 291/19 и C‑355/19, свързани със създаването на ОРПСС (3).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Общ контекст</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0250"><NO.P>250.</NO.P><TXT>Всички разглеждани понастоящем дела са свързани с различни елементи от така наречените Закони в областта на правосъдието: Закон № 303/2004 за статута на съдиите и прокурорите, Закон № 304/2004 за организацията на съдебната власт и Закон № 317/2004 за ВСС. Тези закони са приети в рамките на преговорите за присъединяването на Румъния към Съюза с цел подобряване на независимостта и ефективността на съдебната система<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0117"><P>Редовен доклад за 2004 г. за напредъка на Румъния в процеса на присъединяване (SEC(2004)1200), стр. 19.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0251"><NO.P>251.</NO.P><TXT>Посочените закони и последващите им изменения бяха внимателно наблюдавани след присъединяването в рамките на МСП. Въз основа на тези закони и съответните им изменения Комисията периодично отчита напредъка на Румъния що се отнася до независимостта и ефективното функциониране на съдебната система, както и напредъка в борбата с корупцията. Разглежданият напредък беше повод Комисията да формулира някои окончателни препоръки в своя доклад по МСП от 2017 г., които можеха да доведат до прекратяване на МСП<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0118"><P>Вж. доклада по МСП от 2018 г., стр. 3.</P></NOTE>. Напредъкът обаче регресира в периода 2017—2018 г., когато Законите в областта на правосъдието бяха изменени чрез различни закони<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0119"><P>Закон № 207/2018 (вж. т. 20 от настоящото заключение), както и Legea nr. 234/2018 pentru modificarea și completarea Legii nr. 317/2004 privind Consiliul Superior al Magistraturii (Закон № 234/2018 за изменение и допълнение на Закон № 317/2004 за ВСС), Monitorul Oficial, бр. 850 от <DATE ISO="20181008">8 октомври 2018 г.</DATE> и Legea nr. 242/2018 pentru modificarea și completarea Legii nr. 303/2004 privind statutul judecătorilor și procurorilor (Закон № 242/2018 за изменение и допълнение на Закон № 303/2004 за статута на съдиите и прокурорите Monitorul Oficial, бр. 868 от <DATE ISO="20181015">15 октомври 2018 г.</DATE>).</P></NOTE>, приети от Парламента чрез ускорена процедура, което доведе до ограничен дебат в двете камари на Парламента<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0120"><P>Доклад по МСП от 2018 г., стр. 9.</P></NOTE>. Тези закони са приети в контекста на големи политически спорове и публични протести<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0121"><P>Вж. Доклад ad hoc на ГРЕКО за Румъния (член 34), приет на 79-о пленарно заседание от <DATE ISO="20180323">23 март 2018 г.</DATE> (2018/2).</P></NOTE>. Впоследствие, в периода между септември 2018 г. и март 2019 г., румънското правителство приема пет извънредни постановления, които внасят изменения и допълнения към Законите в областта на правосъдието<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0122"><P>Извънредни постановления № 77/2018; № 90/2018; № 92/2018; № 7/2019 и № 12/2019. Вж. точки 18 и 27—34 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0252"><NO.P>252.</NO.P><TXT>Измененията включват и други елементи, които не са предмет на настоящите дела, като например нова схема за ранно пенсиониране, ограничения на свободата на изразяване на съдиите и разширени основания за освобождаване на членовете на ВСС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0123"><P>Вж. също Доклад по МСП от 2018 г., стр. 3</P></NOTE>. Те въвеждат и<?PAGE NO="58"?> измененията, които са в основата на делата, с които е сезиран Съдът, като процедурата за временно назначаване на ръководството на Съдебния инспекторат и създаването на ОРПСС, както и измененията в разпоредбите относно материалната отговорност на съдиите, които анализирам в отделно заключение по дело C‑397/19.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0253"><NO.P>253.</NO.P><TXT>Тези изменения са оценени негативно в докладите на Комисията по МСП от 2018 г. и 2019 г. Някои от тях бяха отразени и в докладите на няколко международни органа, включително на Венецианската комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0124"><P>Становище на Венецианската комисия № 924/2018 относно измененията на Закон № 303/2004 за статута на съдиите и прокурорите, Закон № 304/2004 за организацията на съдебната власт и Закон № 317/2004 за Висшия съдебен съвет (Румъния) CDL- AD (2018) 017.</P></NOTE> и на ГРЕКО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0125"><P>Доклад ad hoc на ГРЕКО за Румъния (член 34), приет на 79-о пленарно заседание от <DATE ISO="20180323">23 март 2018 г.</DATE> (2018/2).</P></NOTE>, които предупредиха за рисковете, които изтъкнатите обстоятелства биха могли да представляват, а именно засягане на независимостта, ефективността и качеството на съдебната система. Венецианската комисия също изрази загриженост по отношение на широкото използване на извънредни постановления<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0126"><P>Становище на Венецианската комисия № 950/2019 относно извънредните постановления GEO № 7 и GEO № 12 за изменение на законите в областта на правосъдието (Румъния) CDL-AD (2019) 014.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0254"><NO.P>254.</NO.P><TXT>Важна обща черта, която е нужно да се подчертае в общия контекст, е ключовата роля на <HT TYPE="ITALIC">извънредните постановления</HT>, приети от румънското правителство за изменение на важни точки от различните Закони в областта на правосъдието. Дали използването на такъв инструмент, който поне теоретично има извънреден характер, е допустимо съгласно националното конституционно право, не е въпрос от компетентността на Съда, а по-скоро от компетентността на националните юрисдикции (в частност на Конституционния съд).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0255"><NO.P>255.</NO.P><TXT>Въпреки това, както признава румънското правителство в съдебното заседание, фактът, че законодателната техника на извънредните постановления се използва интензивно в областта на съдебната реформа, без в действителност винаги да има ясна причина за нейното прилагане от гледна точка на неотложността, е важно обстоятелство в цялостния контекст. В рамките на система, реално зачитаща разделението на властите, законите, които следва да управляват в структурно отношение третата власт в държавата, трябва да бъдат приемани само след надлежно обмисляне и обсъждане и след като се даде думата на всички релевантни законодателни и съдебни органи, които обикновено участват в създаването на законодателството. Всъщност в идеалния случай подобно законодателство не би трябвало да е мимолетно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0256"><NO.P>256.</NO.P><TXT>В обобщение, въпреки че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0151" ID="QS0151"/>управлението на съдебната система чрез извънредни постановления<QUOT.END REF.START="QS0151" CODE="201C" ID="QE0151"/> само по себе си не е нарушение на правото на Съюза, то със сигурност е важно обстоятелство от контекста, което трябва да се вземе предвид при оценката на разглежданите национални разпоредби.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Временно назначаване на ръководството на Съдебния инспекторат</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Актът за преюдициално запитване и позицията на страните</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0257"><NO.P>257.</NO.P><TXT>Актът за преюдициално запитване отразява някои опасения относно законодателната процедура и обстоятелствата при приемането на Извънредно постановление № 77/2018, както и относно последиците от него.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="59"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0258"><NO.P>258.</NO.P><TXT>Първо, запитващата юрисдикция посочва, че обратно на посоченото в преамбюла на извънредното постановление, то няма за последица запълване на твърдяната <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0152" ID="QS0152"/>законодателна празнота<QUOT.END REF.START="QS0152" CODE="201C" ID="QE0152"/>, а по-скоро отнема на ВСС от едно от правомощията, присъщи на конституционната му роля като гарант за независимостта на съдебната власт. Освен това извънредното постановление дава възможност за заемане на управленска длъжност за неопределено време, като изтеклият мандат автоматично се продължава по силата на неограниченото действие на нормативния акт, без ВСС да може да упражни своята дискреционна власт, която е основна и присъща за неговата конституционна роля.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0259"><NO.P>259.</NO.P><TXT>Второ, запитващата юрисдикция обяснява, че по смисъла на член 133, параграф 1 от румънската конституция ВСС има задължение да гарантира независимостта на съдебната власт. Тази юрисдикция посочва също така, че разрешението, възприето в Извънредно постановление № 77/2018, представлява неоправдано изключение от общото правило относно временните назначения, изискващо делегирането на управленски правомощия на определено лице, като по този начин се присвоява компетентността на ВСС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0260"><NO.P>260.</NO.P><TXT>Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0153" ID="QS0153"/>Форум на съдиите<QUOT.END REF.START="QS0153" CODE="201C" ID="QE0153"/> твърди пред Съда, в съответствие с доводите, изложени пред запитващата юрисдикция и подкрепени от самата нея, че Извънредно постановление № 77/2018 има за цел да лиши ВСС от едно от правомощията, присъщи на неговата конституционна роля на гарант за независимостта на съдебната власт. В съдебното заседание жалбоподателят пояснява също така, че в миналото системата на делегиране на правомощия вече е била използвана по отношение на длъжността на главния инспектор на Съдебния инспекторат. Освен това приемането на правила относно статута на съдиите и прокурорите, включително относно организацията и функционирането на Съдебния инспекторат, изисква становището на ВСС. Такова становище обаче не е било поискано по отношение на разглежданото извънредно постановление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0261"><NO.P>261.</NO.P><TXT>Правителствата на Нидерландия и Швеция са съгласни по въпроса, че дисциплинарните производства, приложими по отношение на съдиите, както и процедурата за назначаване на Съдебния инспекторат, трябва да зачитат принципа за независимост на съдебната власт в съответствие с практиката на Съда и на ЕСПЧ. Правителството на Нидерландия отбелязва, че Извънредно постановление № 77/2018, както е описано в акта за преюдициално запитване, изглежда не зачита този принцип. Шведското правителство отбелязва, че тази преценка следва да бъде извършена от националния съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0262"><NO.P>262.</NO.P><TXT>В съдебното заседание Комисията посочва, че намесата на румънското правителство при назначаването на ръководството на Съдебния инспекторат може да породи съмнения относно гаранциите за независимост на съдебната власт, по-специално като се има предвид, че компетентен за извършване на такова назначение е ВСС. Следователно има данни за нарушение на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0263"><NO.P>263.</NO.P><TXT>В съдебното заседание румънското правителство посочва, че член 19 ДЕС не допуска националните разпоредби, съгласно които ръководството на Съдебния инспекторат се назначава, <HT TYPE="ITALIC">дори и временно</HT>, чрез извънредно постановление, доколкото това може да създаде впечатление за политическо влияние или за политически натиск. Това правителство не обсъжда въпроса за неотложността, но заявява, че възможността за делегиране, предвидена в член 57 от Закон № 303/2004, не би могла да бъде използвана, тъй като такова делегиране е предвидено само в рамките на съдилищата и прокуратурите.<?PAGE NO="60"?> Настоящото румънско правителство все пак поддържа, че предишното правителство е могло да възприеме друг механизъм, за да предотврати блокирането на институциите, например чрез временно назначаване в рамките на кратък срок, като ВСС участва в процедурата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0264"><NO.P>264.</NO.P><TXT>Обратно, Съдебният инспекторат изтъква, че както е посочено в преамбюла на посочения нормативен акт, основанието за приемане на мярката е ситуацията, създадена от факта, че мандатът на предишното ръководство е изтекъл на <DATE ISO="20180901">1 септември 2018 г.</DATE>, без компетентният орган да проведе нов конкурс. Освен това разглежданият акт предвижда, че могат да бъдат назначавани само лица, които вече са издържали конкурса и които вече са изпълнявали функциите на главен и заместник-главен инспектор. И накрая, след като впоследствие конкурсът действително е бил проведен от ВСС, същият главен инспектор е бил назначен на позицията с много добра оценка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Анализ</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0265"><NO.P>265.</NO.P><TXT>Нито член 47, втора алинея от Хартата, нито член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС налагат конкретен модел за организация на дисциплинарните режими, приложими по отношение на членовете на съдебната власт. Изискването за независимост обаче налага правилата, уреждащи дисциплинарния режим, приложим по отношение на съдиите, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0154" ID="QS0154"/>да включват необходимите гаранции за пълното избягване на риска от използване на подобен режим като система за политически контрол на съдържанието на съдебните решения<QUOT.END REF.START="QS0154" CODE="201C" ID="QE0154"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0127"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑619/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:531">EU:C:2019:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Поради тази причина Съдът предвижда намесата на независим орган и въвеждането на процедура, гарантираща изцяло прогласените в членове 47 и 48 от Хартата права, по-конкретно правото на защита, като съществени гаранции за целите на опазването на независимостта на съдебната власт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0128"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190624">24 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑619/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:531">EU:C:2019:531</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това недвусмислено означава, че установените в членове 47 и 48 от Хартата критерии се прилагат по отношение на дисциплинарни производства срещу членове на съдебната власт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0129"><P>В тази връзка изглежда, че Хартата наистина осигурява по-високо равнище на защита от ЕСПЧ, въпреки скорошното развитие в практиката на ЕСПЧ, която се съдържа например в решение от <DATE ISO="20130109">9 януари 2013 г.</DATE>, Волков с/у Украйна, CE:ECHR:2013:0109JUD002172211, § 87—91; в ЕСПЧ, <DATE ISO="20160623">23 юни 2016 г.</DATE>, Baka с/у Унгария, CE:ECHR:2016:0623JUD002026112 (голям състав) § 107 и сл.; в ЕСПЧ, <DATE ISO="20170523">23 май 2017 г.</DATE>, Paluda с/у Словакия, CE:ECHR:2017:0523JUD003339212 (трети състав), § 33—35; в ЕСПЧ, <DATE ISO="20180925">25 септември 2018 г.</DATE>, Денисов с/у Украйна, CE:ECHR:2018:0925JUD007663911 (голям състав), § 44 и сл.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0266"><NO.P>266.</NO.P><TXT>Трябва да се отбележи, че тези критерии се прилагат по отношение на самите дисциплинарни органи (обикновено по отношение на дисциплинарната комисия, която взема решение по съответното дисциплинарно нарушение), а не по отношение на институцията, която сезира тези органи (тоест <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0155" ID="QS0155"/>дисциплинарният прокурор<QUOT.END REF.START="QS0155" CODE="201C" ID="QE0155"/>). Съдебният инспекторат няма правомощие да взема решения относно това дали е налице дисциплинарно нарушение. Това е правомощие на компетентния отдел към ВСС, който е дисциплинарният орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0267"><NO.P>267.</NO.P><TXT>Съдебният инспекторат обаче, както бе изяснено от румънското правителство в съдебното заседание и както бе отбелязано от жалбоподателя, има решаваща роля в дисциплинарното производство. Този инспекторат провежда предварителното разследване и решава дали да образува дисциплинарно разследване. След това инспекторатът провежда дисциплинарно разследване преди окончателно да реши дали да отправи искане за образуване на дисциплинарно производство пред компетентния отдел на<?PAGE NO="61"?> ВСС, който следва да се произнесе<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0130"><P>Разясненията от страна на румънското правителство, дадени в съдебното заседание, сочат, че правомощията на съдебните инспектори са изброени в член 74, параграф 1 от Закон № 317/2004. Съгласно член 45, параграф 1 от Закон 317/2004 Съдебният инспекторат може да започне разследване служебно или по искане на всяко заинтересовано лице от състава на ВСС. Съгласно член 44, параграф 3<HT TYPE="SUP">1</HT> от този закон министърът на правосъдието може да поиска от Съдебния инспекторат да установи дали има данни за дисциплинарни нарушения, извършени от прокурори.</P></NOTE>. Инспекторатът има и важни функции и по отношение на образуване на производството за установяване на съдебна грешка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0131"><P>Съгласно член 74 от Закон № 317/2004 и член 94 от Закон № 303/2004. Вж. моето заключение по дело C‑397/19.</P></NOTE>. Освен това, както пояснява запитващата юрисдикция, главният инспектор има ключови правомощия, чийто обхват е разширен с последните изменения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0132"><P>От материалите, представени пред Съда, става ясно, че тези правомощия са били засилени от Legea nr. 234 от <DATE ISO="20181004">4 октомври 2018 г.</DATE> (Monitorul oficial, бр. 850 от <DATE ISO="20181008">8 октомври 2018 г.</DATE>), с който е изменен член 69 от Закон № 317/2004, регламентиращ правомощията на главния инспектор.</P></NOTE>: той назначава инспекторите с управленски функции, ръководи дейността на инспектората и дисциплинарните производства, организира разпределението на преписките, определя специфичните области на дейност, в които се упражнява контрол, издава разпореждания и има правомощието сам да поиска образуването на дисциплинарни производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0268"><NO.P>268.</NO.P><TXT>В подобен контекст е ясно, че с такива правомощия за разследване и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0156" ID="QS0156"/>задействане<QUOT.END REF.START="QS0156" CODE="201C" ID="QE0156"/> на дисциплинарни разследвания е възможно — независимо от гаранциите, предоставени от органа, който взема окончателното решение в дисциплинарното производство — да се оказва натиск върху лицата, които имат за задача да се произнесат по спора<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0133"><P>По отношение на въздействието на самата възможност за откриване на дисциплинарно производство върху независимостта на съдебната власт, вж. ЕСПЧ, <DATE ISO="20120209">9 февруари 2012 г.</DATE>, Kinský с/у Чехия, CE:ECHR:2012:0209JUD004285606, § 97—99.</P></NOTE>. Такъв a fortiori е случаят, когато правомощията за започване на разследване и за образуване на дисциплинарното производство са предоставени на орган, който е специализиран в извършване на проверки и в провеждане на разследвания по отношение на съдии.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0269"><NO.P>269.</NO.P><TXT>Поради тази причина орган, отговорен за образуването на дисциплинарното производство, какъвто е Съдебният инспекторат, трябва да покаже поне известна оперативна самостоятелност и самостоятелност при разследването. И отново, равнището на независимост със сигурност не може да се очаква да бъде това, което се изисква за самите дисциплинарни органи. Имайки предвид обаче ролята на Съдебния инспекторат в рамките на ВСС и правомощията на главния инспектор, процедурата за назначаване на тази длъжност не трябва да предизвиква безпокойство, че с оглед правомощията и функциите на този орган, той може да бъде използван като инструмент за политически контрол и натиск върху дейността на съдебната власт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0270"><NO.P>270.</NO.P><TXT>Как едно правило, което предвижда система за временно назначаване, която се изразява в удължаването на мандата на титуляря, се вписва в тази картина? Разгледано абстрактно и извън контекста, едва ли може да се каже, че такова правило противоречи per se на изискванията, установени в правото на Съюза по отношение на независимостта на съдебната власт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0271"><NO.P>271.</NO.P><TXT>От една страна не всяко участие на изпълнителната власт в назначаването на длъжности в съдебната система поражда автоматично отношение на зависимост, нарушаващо принципа на независимост, ако са налице гаранции, които предпазват<?PAGE NO="62"?> назначените лица от влияние или натиск при изпълнение на техните функции след назначаването<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0134"><P>Вж. например решение от <DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия към Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU: C: 2019: 982, т. 133), където се цитира решение от <DATE ISO="20130131">31 януари 2013 г.</DATE>, D. и A. (C‑175/11, ЕС:C:2013 45, т. 99) и ЕСПЧ, <DATE ISO="19840628">28 юни 1984 г.</DATE>, Campbell и Fell с/у Обединеното кралство, CE:ECHR:1984:0628JUD000781977, § 79; от <DATE ISO="20050602">2 юни 2005 г.</DATE>, Zolotas с/у Гърция, CE:ECHR:2005:0602JUD003824002, § 24 и 25; от <DATE ISO="20061109">9 ноември 2006 г.</DATE>, Sacilor Lormines с/у Франция, CE:ECHR:2006:1109JUD006541101, § 67 и от <DATE ISO="20181018">18 октомври 2018 г.</DATE>, Thiam с/у Франция, CE:ECHR:2018:1018JUD008001812, § 80 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>. По-скоро е налице обратното, тъй като разделението на властите има действие и в двете посоки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0272"><NO.P>272.</NO.P><TXT>Според мен този извод се налага и по отношение на назначаването на ръководни длъжности в орган като Съдебния инспекторат. В тази връзка, както твърди Съдебният инспекторат, румънското правителство не е назначило пряко главния инспектор с индивидуално решение. Извънредно постановление № 77/2018 урежда процедура за осигуряване на временното ръководство на Съдебния инспекторат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0273"><NO.P>273.</NO.P><TXT>От друга страна, член 47, втора алинея от Хартата по принцип допуска система, при която временното ръководство на орган като Съдебния инспекторат се подсигурява от действащия главен инспектор и заместник-инспекторите до избиране на ново ръководство по реда на редовната процедура. Както твърди Съдебният инспекторат, по този начин наистина може да се гарантира, че лицата, заемащи временно длъжността, вече са преминали успешно предвидения в закона конкурс и имат опит на тази длъжност. Подобна система може наистина да е необходима и съществува в редица юрисдикции по отношение на някои ключови длъжности, включително по отношение на назначаването на съдии<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0135"><P>Вж. член 5 от Статута на Съда на Европейския съюз, който е най-очевидният пример в това отношение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0274"><NO.P>274.</NO.P><TXT>Тук обаче проблемът не е в детайлите, а в контекста. Двете на пръв поглед безпроблемни обстоятелства, споменати по-горе, бързо губят своя невинен характер при разглеждане на специфичната система за временно назначаване на ръководството на Съдебния инспекторат, предвидена в Извънредно постановление № 77/2018, както и на конкретния резултат, който е постигнат в настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0275"><NO.P>275.</NO.P><TXT>Съгласно член II от това извънредно постановление системата за временно назначаване е приложима и в случаите, когато ръководна длъжност в Съдебния инспекторат <HT TYPE="ITALIC">е вакантна</HT> към датата на влизане в сила на извънредното постановление, какъвто е бил случаят към датата на приемане на постановлението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0136"><P>Първоначалният мандат на г‑н Netejoru изтича на <DATE ISO="20180901">1 септември 2018 г.</DATE>, а Извънредно постановление № 77/2018 е прието на <DATE ISO="20180905">5 септември 2018 г.</DATE></P></NOTE>. На практика това означава, че целта на правилото, въведено с извънредното постановление, без обсъждане с органа, който обикновено следва да бъде консултиран при подобно назначаване, не е само да осигури приемственост на длъжността. Практическото му действие е да възстанови ex-post facto на тази длъжност лице, чийто мандат вече е изтекъл, чрез процедура, различна от предвидена в закона и чрез заобикаляне на субектите, които обикновено участват в тази процедура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0276"><NO.P>276.</NO.P><TXT>Това обстоятелство от контекста и практическото действие на едно привидно неутрално правило сами по себе си са достатъчни, за да бъде направен изводът, че системата за временно назначаване на ръководството на Съдебния инспекторат, създадена с Извънредно постановление № 77/2018, може да предизвика съмнения относно интереса на румънското правителство да назначи определено лице на ръководната длъжност в органа, отговарящ за дисциплинарните разследвания срещу членове на съдебната власт. В<?PAGE NO="63"?> резултат на това изглежда, че разглежданата система не съдържа гаранции, които да разсеят разумните съмнения на правните субекти относно неподатливостта на съдебните органи на външни фактори и тяхната неутралност по отношение на интересите, които разглеждат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0277"><NO.P>277.</NO.P><TXT>Според мен анализът може и трябва наистина да спре до тук. Запитващата юрисдикция и най-вече (националните) страни в настоящото производство са изложили други контекстуални доводи, касаещи не само въпросите относно разпределянето на компетентностите (на национално равнище), но и отделните лица и органи и техните предполагаеми субективни интереси. Не смятам за необходимо, нито за уместно Съдът да разглежда което и да е от тези други обстоятелства от контекста с оглед на факта, че изложеният по-горе довод сам по себе си е ясен и категоричен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0278"><NO.P>278.</NO.P><TXT>В обобщение, едно неутрално по отношение на правните субекти правило, създадено ex ante, което в името на приемствеността на институциите предвижда, че дадено лице ще остане на длъжност, докато неговият наследник не бъде надлежно назначен, е добро и разумно. При все това прилагането на подобно на пръв поглед неутрално правило, чиято единствена последица е преназначаването на конкретно лице след изтичането на неговия мандат, в противоречие с обичайните процедури за назначаване, не е нито добро, нито разумно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Междинно заключение</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0279"><NO.P>279.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на третия въпрос по дело C‑83/19 да се отговори по следния начин: член 47, втора алинея от Хартата и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, с които правителството приема — чрез дерогация от обикновено приложимите правни норми — система за временно назначаване на ръководни длъжности в органа, отговарящ за провеждането на дисциплинарни разследвания в рамките на съдебната власт, която система на практика води до възстановяването на длъжност на лице, чийто мандат вече е изтекъл.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Отделът за разследване на престъпленията в правосъдието</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Актовете за преюдициални запитвания и позицията на страните</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0280"><NO.P>280.</NO.P><TXT>Четири от петте дела, които са предмет на настоящото заключение, се отнасят до правните разпоредби, уреждащи ОРПСС. В главните производства по дела C‑127/19 и C‑55/19, образувани по преюдициални запитвания на един и същ национален съд, се поставя под въпрос законосъобразността на различните административни актове, приети в изпълнение на разпоредбите, уреждащи ОРПСС. Делата C‑195/19 и C‑291/19 са образувани в рамките на висящи наказателни производства срещу съдии и прокурори, в които ОРПСС е призован да участва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0281"><NO.P>281.</NO.P><TXT>Именно в този контекст четвъртият и петият въпрос по дело C‑127/19, четвъртият въпрос по дело C‑291/19 и четвъртият въпрос по дело C‑355/19 по същество целят да се установи дали принципът на независимост на съдебната власт, залегнал в член 19, параграф 1 ДЕС и в член 47 от Хартата, както и задължението за зачитане на принципа на правовата държава съгласно член 2 ДЕС, допускат създаването на ОРПСС. Петият въпрос<?PAGE NO="64"?> по дело C‑291/19 цели да се установи дали член 47, втора алинея от Хартата, отнасящ се до правото на справедлив съдебен процес чрез разглеждане на делото в разумен срок, допуска създаването на ОРПСС, като се има предвид неголемият брой длъжности в този отдел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0282"><NO.P>282.</NO.P><TXT>Така в рамките на преюдициалните запитвания се отправят различни въпроси, свързани със създаването и функционирането на ОРПСС, като до голяма степен се обхващат доводите на страните в главното производство. Тези доводи са доразвити от някои от заинтересованите страни, които са представили писмени становища пред Съда, а именно Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0157" ID="QS0157"/>Форум на съдиите<QUOT.END REF.START="QS0157" CODE="201C" ID="QE0157"/>, Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0158" ID="QS0158"/>Движение за защита статута на прокурорите<QUOT.END REF.START="QS0158" CODE="201C" ID="QE0158"/>, главният прокурор и OL.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0283"><NO.P>283.</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелствата, изложени в преюдициалните запитвания, правителствата на Нидерландия и Швеция, както и Комисията считат, че са налице съществени улики, съгласно които правилата относно създаването и функционирането на ОРПСС не отговарят на изискванията за независимост и безпристрастност на съдебната власт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0284"><NO.P>284.</NO.P><TXT>Румънското правителство, което в писменото си становище защитава съвместимостта на ОРПСС с тези изисквания, промени позицията си в съдебното заседание. То уведоми Съда, че по причини, изложени в Меморандум, одобрен от правителството на <DATE ISO="20191227">27 декември 2019 г.</DATE>, позицията на сегашното правителство е в подкрепа на премахването на ОРПСС, в съответствие с препоръките, съдържащи се в докладите по МСП и в докладите на Венецианската комисия и ГРЕКО.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0285"><NO.P>285.</NO.P><TXT>Правителството разяснява част от обстоятелствата, на които основава новата си позиция. Ще се спра само на три от тези обстоятелства, изложени от него и обсъдени от заинтересованите страни пред Съда. На първо място, изменените впоследствие разпоредби относно състава на комисиите за подбор изглежда противоречат на принципа за разделяне на кариерите на съдиите и прокурорите, установен в румънското законодателство, съгласно който назначаването на прокурори е от компетентността на прокурорските колегии към ВСС. На второ място, създаването на ОРПСС изглежда е създало риск прокурорите от този отдел de facto да придобият имунитет по отношение на наказателни преследвания. На трето място, правилото, свързано с концепцията за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0159" ID="QS0159"/>йерархически висшестоящия прокурор<QUOT.END REF.START="QS0159" CODE="201C" ID="QE0159"/>, е противоречиво от гледна точка на конституционния принцип на йерархичен контрол.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0286"><NO.P>286.</NO.P><TXT>Така в крайна сметка се оказва, че само ВСС защитава създаването и функционирането на ОРПСС. Съветът обяснява, че създаването на ОРПСС е оправдано от необходимостта да бъдат защитени на членовете на съдебната власт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0137"><P>Това е и позицията, която защитава румънското правителство в писменото си становище.</P></NOTE>. ОРПСС има за цел да предостави допълнителни гаранции на категория лица с оглед на важната роля, която имат в обществото, и да гарантира висока степен на професионализъм на лицата, които разглеждат свързаните с тях преписки. Следователно ОРПСС способства за увеличаване на независимостта на съдебната система, като гарантира защитата срещу натиск и злоупотреби, произтичащи от произволни оплаквания и действия срещу членове на съдебната власт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0287"><NO.P>287.</NO.P><TXT>В съдебното заседание ВСС подчертава, че причина за въвеждане на посочената система е и превишаването на правомощията от страна на НДБК по отношение на членове на съдебната власт, която преди създаването на ОРПСС е разследвала повече от половината<?PAGE NO="65"?> от румънските съдии, както се посочва в доклад, изготвен от Съдебния инспекторат и одобрен от ВСС през октомври 2019 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0138"><P>Румънското правителство цитира доклад на Съдебния инспекторат 5488/IJ/1365/DIP/2018 и 5488/IJ/2510/DIJ/2018.</P></NOTE> Освен това в своето решение № 33/2018 Curtea Constituțională (Конституционен съд) бил потвърдил тази <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0160" ID="QS0160"/>защитна<QUOT.END REF.START="QS0160" CODE="201C" ID="QE0160"/> цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0139"><P>Точка 141 от решението.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0288"><NO.P>288.</NO.P><TXT>ВСС също така твърди, че създаването на ОРПСС е придружено от система от гаранции, способна да разсее всякакво съмнение във връзка с неподатливостта на отдела на политически натиск. Процедурите за назначаване на ръководител на ОРПСС и за подбор на прокурорите в отдела се подсилват от допълнителни защитни мерки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0140"><P>Това е и позицията на румънското правителство в писменото му становище.</P></NOTE>. Ръководителят на ОРПСС се назначава от Пленума на ВСС, за разлика от ръководителите на други отдели в прокуратурата, които се назначават с конкурс, организиран от министъра на правосъдието, в рамките на който ВСС има само консултативно становище. По отношение на прокурорите в ОРПСС се отбелязва също, че допълнителните гаранции за независимост се състоят в изискването за поне 18 години прокурорски стаж, а освен това подборът на посочените прокурори се извършва без политическо влияние в рамките на прозрачна процедура, като се осъществява прецизен преглед на последните пет години от професионалната дейност на съответния прокурор, а също така в разглеждания отдел няма възможност за делегиране на правомощия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Анализ</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0289"><NO.P>289.</NO.P><TXT>Доводите на запитващите юрисдикции, както и опасенията, изразени от страните, представили писмени становища пред Съда, са обширни и комплексни. Те се отнасят до различни обстоятелства по отношение на националните правила, уреждащи създаването на ОРПСС, неговия състав и правомощия, избора на неговото ръководство, неговото по-широко институционално влияние от гледна точка на въздействието му върху компетентността на други отдели в прокуратурата и начина, по който този орган упражнява функциите си на практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0290"><NO.P>290.</NO.P><TXT>В съответствие със скорошната практика на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0141"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия към Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0141">141</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0144">144</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също точки 242—244 от настоящото заключение.</P></NOTE> считам, че макар разгледани поотделно да могат да избегнат критиките, тези обстоятелства, трябва да бъдат подложени на обща преценка, за да се определи въздействието на създаването и функционирането на ОРПСС върху изискванията за независимост на съдебната власт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0291"><NO.P>291.</NO.P><TXT>За начало следва да се посочи, че с оглед на въздействието, което създаването на специализиран прокурорски отдел <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0161" ID="QS0161"/>за съдиите<QUOT.END REF.START="QS0161" CODE="201C" ID="QE0161"/> може да има върху общественото възприятие за съдебната власт, е необходимо причината за създаването на такъв отдел да е особено убедителна, прозрачна и действителна (i). По-нататък, след като този критерий бъде удовлетворен, е наложително съставът, организацията и функционирането на такъв отдел да предоставят гаранции, подходящи за избягване на риска от външен натиск върху съдебната власт (ii). Накрая, специфичните обстоятелства около създаването на ОРПСС и анализът на начина, по който този орган упражнява своите функции, също са от значение за установяването на съответния контекст (iii).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="66"?><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">i)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Обосновка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0292"><NO.P>292.</NO.P><TXT>Както вече бе посочено<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0142"><P>По-горе, основно в точки 227—230, както и в точка 265.</P></NOTE>, изискванията на Съюза за безпристрастност и независимост на съдебната власт, залегнали в член 47, втора алинея от Хартата, както и в член 19, параграф 1 ДЕС, не налагат задължение за държавите членки да приемат конкретна структура или модел при институционалното изграждане на прокуратурата. Всъщност структурата на прокуратурата в европейските държави е изключително разнообразна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0143"><P>По отношение на това разнообразие вж. например доклада на Венецианската комисия за европейските стандарти по отношение на независимостта на съдебната власт: Част II — Прокуратура, приет на 85-ата ѝ пленарна сесия (Венеция, <DATE ISO="20101217">17</DATE> и <DATE ISO="20101218">18 декември 2010 г.</DATE>) CDL-AD(2010)040).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0293"><NO.P>293.</NO.P><TXT>При все това създаването на специализиран отдел за наказателно преследване с <HT TYPE="ITALIC">изключителна</HT> компетентност да разследва престъпления, извършени от членовете на съдебната власт, има реално въздействие върху общественото възприятие за независимостта и безпристрастността на съдебната власт. То определя членовете на съдебната власт като професионална група, която изисква изграждането на отделна административна структура на прокуратурата. Както отбелязва Комисията, това може да създаде впечатление, че в съдебната власт се шири престъпност или дори корупция. Последицата от това е придаването на извършените от съдии нарушения (които могат да бъдат от всякакъв вид) на сериозност, каквато е налице при престъпленията корупция, организирана престъпност или тероризъм, които са единствените други сфери, наложили създаването на специализирани отдели в румънската прокуратура<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0144"><P>Вж. в тази връзка становище на Венецианската комисия № 924/2018 относно измененията на Закон № 303/2004 за статута на съдиите и прокурорите, на Закон № 304/2004 за организацията на съдебната власт и на Закон № 317/2004 за Висшия съдебен съвет (Румъния) CDL-AD(2018)017.</P></NOTE>. Това <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0162" ID="QS0162"/>впечатление за престъпност<QUOT.END REF.START="QS0162" CODE="201C" ID="QE0162"/> засяга един от решаващите елементи за оценката на въздействието на дадена мярка върху независимостта на съдебната власт, а именно доверието, което съдилищата в едно демократично общество трябва да вдъхват на правните субекти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0145"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия към Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0128">128</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната там практика на ЕСПЧ).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0294"><NO.P>294.</NO.P><TXT>Отново ще повторя, едва ли може да се твърди, че създаването на специализирани прокурорски отдели или дори на отделни разследващи органи е изключено per se. В държавите членки наистина съществуват специализирани структури за провеждане на разследвания, които са основани на действителната нужда от специална защита на определена група лица (като например непълнолетните), на специалния статут на определени лица (като например военните прокуратури) или са свързани с конкретен проблем на съвременното общество, изискващ специална експертиза или знания (като например сложните икономически престъпления, киберсигурността и т.н.).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0295"><NO.P>295.</NO.P><TXT>Въпреки това, с оглед на важното въздействие на такава институционална мярка върху възприятието за съдебната власт, от съществено значение е нейната обосновка да се базира на реални и достатъчно важни причини, които освен това трябва да бъдат обяснени на правните субекти по недвусмислен и достъпен начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0296"><NO.P>296.</NO.P><TXT>Налице ли са достатъчно важни причини, обосноваващи създаването на ОРПСС? ВСС обяснява, че създаването на този отдел е обосновано от необходимостта от защита на членовете на съдебната власт.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="67"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0297"><NO.P>297.</NO.P><TXT>Необходимостта от защита на съдебната власт от неоправдан натиск наистина би могла да представлява легитимна и достатъчно важна причина за създаване на прокурорска структура, предназначена да намали подобен риск с оглед на специфичните обстоятелства за дадена държава членка и при спазване на изискванията за независимост и безпристрастност на съдебната власт.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Недвусмислена и достъпна обосновка?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0298"><NO.P>298.</NO.P><TXT>Когато обаче създаването на отдел като ОРПСС не е мотивирано от борбата с престъпността, а по-скоро от необходимостта от защита на самата съдебна власт, е задължително тази обосновка да бъде оповестена по <HT TYPE="ITALIC">недвусмислен и достъпен</HT> начин, така че да не се подкопае доверието на правните субекти в съдебната власт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0299"><NO.P>299.</NO.P><TXT>В съдебното заседание румънското правителство посочва, че причините за създаването на ОРПСС не са обяснени в преамбюла на Закон № 207/2018. Докладът на Съдебния инспекторат относно превишаването на правомощията от страна на НДБК, на който се позовава ВСС, за да обоснове създаването на ОРПСС, е приет едва <HT TYPE="ITALIC">след обнародването на закона</HT>, влязъл в сила на <DATE ISO="20180723">23 юли 2018 г.</DATE> Следователно е трудно обяснимо как този доклад съставлява причина за създаването на отдела. И накрая, в съдебното заседание румънското правителство изтъква, че обосновка, изведена от необходимостта да бъдат защитени конкретни лица поради естеството и значението на тяхната роля, не е основателна, когато същата тази система не се прилага по отношение на други важни лица, като например сенаторите или депутатите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0300"><NO.P>300.</NO.P><TXT>С оглед на тези обстоятелства е трудно да се установи дали целта за защита на съдебната власт от неоправдан натиск действително е била тази, която е мотивирала създаването на ОРПСС. Следователно според мен не може да се приеме за установено, че създаването на този прокурорски отдел е било обяснено на правните субекти по недвусмислен и достъпен начин.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Действителната причина?</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0301"><NO.P>301.</NO.P><TXT>Ключовият и най-спорен аспект на дебата между страните, представили писмени становища пред Съда, се отнася до това дали е <HT TYPE="ITALIC">действителна</HT> обосновката, че целта на създаването на ОРПСС е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0163" ID="QS0163"/>защитна<QUOT.END REF.START="QS0163" CODE="201C" ID="QE0163"/>. Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0164" ID="QS0164"/>Форум на съдиите<QUOT.END REF.START="QS0164" CODE="201C" ID="QE0164"/>, Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0165" ID="QS0165"/>Движение за защита статута на прокурорите<QUOT.END REF.START="QS0165" CODE="201C" ID="QE0165"/>, главният прокурор и OL излагат подробни доводи в подкрепа на твърдението, че създаването на ОРПСС в действителност е вдъхновено от други мотиви. С оглед на това посочените страни се позовават на практическите последици от институционалната структура на ОРПСС. Както отбеляза главният прокурор в съдебното заседание, споменатите обстоятелства могат да оставят впечатление у правните субекти, че целта на създаването на ОРПСС е по-скоро да отслаби борбата срещу корупцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0302"><NO.P>302.</NO.P><TXT>Първо, Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0166" ID="QS0166"/>Движение за защита статута на прокурорите<QUOT.END REF.START="QS0166" CODE="201C" ID="QE0166"/> и главният прокурор оспорват действителния характер на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0167" ID="QS0167"/>защитната<QUOT.END REF.START="QS0167" CODE="201C" ID="QE0167"/> цел. Те се позовават, на първо място, на малкия брой дела, по които обект на наказателно преследване са били членове на<?PAGE NO="68"?> съдебната власт преди създаването на ОРПСС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0146"><P>Вж. също Становище на Венецианската комисия № 924/2018 относно измененията на Закон № 303/2004 за статута на съдиите и прокурорите, Закон № 304/2004 за организацията на съдебната власт и Закон № 317/2004 за Висшия съдебен съвет (Румъния) (CDL-AD(2018)017, т. 88).</P></NOTE>. Освен това от момента, в който ОРПСС започва да функционира, броят на делата срещу членове на съдебната власт се е увеличил, вместо да намалее. Второ, създаването на ОРПСС не е придружено от допълнителни гаранции. ОРПСС прилага същите процедурни правила като другите отдели на прокуратурата и е длъжен, въз основа на принципа на законност, да регистрира и разгледа всяко подадено оплакване, което отговаря на формалните изисквания на Наказателно-процесуалния кодекс. По-скоро обратното, липсват адекватни инструменти, което е равностойно на по-малко гаранции, най-вече поради ограничения брой прокурори в отдела и липсата на подходяща териториална структура на национално ниво, за разлика от други отдели на прокуратурата, тъй като всички прокурори от ОРПСС са базирани в Букурещ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0303"><NO.P>303.</NO.P><TXT>В съдебното заседание румънското правителство се съгласява с последния изложен довод. То отбеляза, че изключителната компетентност на ОРПСС във връзка с всякакъв вид престъпления, извършени от членовете на съдебната власт, не гарантира, че прокурорите имат необходимата специализация, по-конкретно по отношение на корупционните престъпления, като този факт е още по-тревожен, като се има предвид че ОРПСС не разполага с никаква териториална структура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0304"><NO.P>304.</NO.P><TXT>Второ, няколко обстоятелства сочат, че създаването на ОРПСС <HT TYPE="ITALIC">в действителност</HT> води до отслабване на борбата с корупцията на високо равнище. Съгласно член 88<HT TYPE="SUP">1</HT>, параграфи 1 и 2 от Закон № 304/2004 отделът има изключителна компетентност по дела, отнасящи се до членове на съдебната власт, и запазва тази своя компетентност, когато наред с тях, обект на наказателното преследване са и други лица. Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0168" ID="QS0168"/>Движение за защита статута на прокурорите<QUOT.END REF.START="QS0168" CODE="201C" ID="QE0168"/> и главният прокурор обясняват, че преписките, които се разглеждат от други отдели на прокуратурата, следва да бъдат прехвърлени на ОРПСС само защото срещу член на съдебната власт са подадени фиктивни оплаквания. Твърди се също, че това обстоятелство ще засегне най-вече дела, обхванати от компетентността на НДБК, тъй като в някои случаи на корупция могат да са въвлечени и съдии. Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0169" ID="QS0169"/>Движение за защита статута на прокурорите<QUOT.END REF.START="QS0169" CODE="201C" ID="QE0169"/> пояснява в съдебното заседание, че ОРПСС може да поиска всяка преписка, като се позове на елементи на свързаност с преписка, по която този отдел провежда разследване. Освен това съгласно измененията, въведени в член 88<HT TYPE="SUP">8</HT>, параграф 1, буква d) от Извънредно постановление № 7/2009, ОРПСС е компетентен да оттегля обвинителни актове, които са вече внесени от други отдели на прокуратурата. OL заявява в съдебното заседание, че първите действия на ОРПСС са били да оттегли обвинителните актове по важни дела за корупция, производството по които е било на етапа на обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0305"><NO.P>305.</NO.P><TXT>Следва също така да се отбележи, че рискът от възприемането на ОРПСС като орган, чието създаване и функциониране е политически мотивирано, е подчертан в докладите по МСП, както и в докладите на Венецианската комисия и на ГРЕКО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0147"><P>Вж. например технически доклад по МСП от 2018 г., стр. 24; Становище на Венецианската комисия № 950/2019 относно Извънредни постановления GEO № 7 и GEO № 12 за изменение на Законите в областта на правосъдието (Румъния) CDL-AD(2019)014, точка 40; и Ad hoc доклад на ГРЕКО за Румъния (член 34), приет на 79-ото пленарно заседание на <DATE ISO="20180323">23 март 2018 г.</DATE> (2018/2), точка 34.</P></NOTE>. Този риск е изрично признат от румънското правителство в съдебното заседание.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="69"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0306"><NO.P>306.</NO.P><TXT>С оглед на тези съображения, въпреки изтъкнатата от ВСС цел за защита, която не теория е легитимна и сериозна, според мен едва ли може да се твърди, че създаването на ОРПСС е обосновано по ясен, недвусмислен и достъпен начин, така че да не се подкопае доверието на правните субекти в съдебната власт. Освен това очертаните по-горе обстоятелства, които се отнасят до систематичните пагубни последици върху компетентността на други прокурорски отдели, при положение че бъдат проверени от националния съд, не само пораждат сериозни съмнения във връзка с реалния характер на изтъкнатата от ВСС обосновка, но могат също така да вдъхнат недоверие по отношение на безпристрастността на съдебната власт и нейната неподатливост на външен натиск, по-специално като формират впечатлението, че създаването и функционирането на ОРПСС е политически мотивирано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0307"><NO.P>307.</NO.P><TXT>По-просто казано, разгледани заедно, заплахите очертават картина, която не е непременно тази на по-добра защита на съдиите. Това, което по-скоро излиза заплашително на преден план, е всемогъща структура, която разбира се може да защитава, но може и да упражнява контрол и влияние. В това се крие може би парадоксът на цялата идея: въз основа на твърдението, че върху съдиите се оказва натиск чрез безразборно подаване на оплаквания, е необходимо да се създаде централизиран отдел с изключителна компетентност по тези въпроси. При все това, от гледна точка на структурния <HT TYPE="ITALIC">потенциал за злоупотреби</HT>, наличието на централизиран и специализиран отдел вещае още по-големи опасности. Разпръснатите децентрализирани системи невинаги са координирани, но като цяло са много по-устойчиви. За разлика от тях, при централизираните системи всичко, което се цели, е установяването на централизиран контрол.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">ii)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Гаранциите</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0308"><NO.P>308.</NO.P><TXT>Въпреки извода, до който стигнах по-горе, ВСС твърди, че създаването на ОРПСС е придружено от система от гаранции, способни да разсеят всякакво съмнение във връзка с неговата неподатливост на политически натиск<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0148"><P>Вж. точка 288 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0309"><NO.P>309.</NO.P><TXT>Не считам за необходимо да се води продължителна дискусия относно конкретните елементи на националното законодателство, които във всички случаи трябва да се преценят от националния съд. Само ще отбележа, че по този въпрос ВСС беше опроверган от румънското правителство, което посочва в съдебното заседание, че много от гаранциите, на които се позовава ВСС, са значително отслабени от последвалите реформи, осъществени от правителството за кратък период от време посредством извънредните постановления.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0310"><NO.P>310.</NO.P><TXT>Както признава румънското правителство в съдебното заседание, неотложността при приемането на извънредните постановления, изменящи разпоредбите, свързани със ОРПСС, не винаги е била обоснована. Макар по отношение на Извънредни постановления № 90/2018<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0149"><P>Извънредно постановление 90/2018 (по-горе, т. 27), което променя гаранциите относно процедурата за подбор, за да осигури временно назначаване на ръководството и на една трета от прокурорите към ОРПСС, въвежда тримесечен срок, а именно до <DATE ISO="20181023">23 октомври 2018 г.</DATE>, за да започне ОРПСС да функционира. Румънското правителство обяснява в съдебното заседание, че въз основа на преамбюла на постановлението от тази дата нататък останалите отдели на прокуратурата вече нямат правомощия по отношение на нарушенията от компетентността на ОРПСС. Поради това е било счетено за необходимо посредством Извънредно постановление да се създаде процедура, предвиждаща дерогации, с цел да се гарантира временното назначаване на ръководството на отдела и на една трета от прокурорите.</P></NOTE> и № 12/2019<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0150"><P>Неотложността на Извънредно постановление № 12/2019 (по-горе, т. 34) е обоснована с необходимостта от установяване на правила относно статута и функциите на полицейските служители и на специалистите, работещи за ОРПСС.</P></NOTE> да са били изложени някои мотиви, румънското правителство<?PAGE NO="70"?> отбеляза, че Извънредни постановления № 92/2018 и № 7/2019 не съдържат каквато и да е мотивировка на неотложността или необходимостта от изменение на разпоредбите, свързани с ОРПСС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0311"><NO.P>311.</NO.P><TXT>От писмените становища, представени пред Съда, става ясно, че извънредните постановления многократно изменят разпоредбите, свързани с процедурата за подбор, като облекчават изискванията за състава на комисията за подбор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0151"><P>Член 88<HT TYPE="SUP">5</HT>, параграф 5 е изменен с Извънредно постановление № 92/2018 (възпроизведено по-горе в т. 30); Извънредно постановление № 7/2019 въвежда два нови параграфа в член 88<HT TYPE="SUP">5</HT> (т. 32 по-горе).</P></NOTE>. Румънското правителство посочва в съдебното заседание, че макар в писменото си становище да е изтъкнало, че процедурата за назначаване на прокурорите към ОРПСС съставлява допълнителна гаранция, в това становище не са били споменати последващите изменения, въведени с Извънредно постановление № 90/2018. Освен това член II от Извънредно постановление № 90/2018 дерогира разпоредбите относно процедурата за назначаване, за да се осигури временното назначаване на ръководителя на ОРПСС и на най-малко една трета от прокурорите в този отдел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0312"><NO.P>312.</NO.P><TXT>Освен посоченото по-горе изменение на процедурата за подбор, тези извънредни постановления въвеждат и променят основни разпоредби, свързани с правомощията и институционалната структура на отдела. Първо, приетото от правителството Извънредно постановление № 7/2019 добавя нов параграф 6 към член 88<HT TYPE="SUP">1</HT>. Съгласно това изменение, когато Наказателно-процесуалният кодекс или друг специален закон се позовава на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0170" ID="QS0170"/>йерархически висшестоящия прокурор<QUOT.END REF.START="QS0170" CODE="201C" ID="QE0170"/> по делата, свързани с престъпления от компетентността на ОРПСС, следва да се счита, че това е ръководителят на ОРПСС, включително когато става дума за решения, постановени преди този отдел да започне да функционира<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0152"><P>Както отбелязва румънското правителство в съдебното заседание, член 88<HT TYPE="SUP">1</HT>, параграф 5 гласи, че главният прокурор разрешава споровете за компетентност. Венецианската комисия посочва, че не е сигурно дали тази гаранция ще бъде ефективна, като се има предвид потенциалния брой спорове и ресурсите на главния прокурор да разглежда всички преписки. Вж. Становище на Венецианската комисия № 950/2019 относно извънредните постановления GEO № 7 и GEO № 12 за изменение на Законите в областта на правосъдието (Румъния) (CDL-AD(2019)014, точка 40).</P></NOTE>. Второ, това постановление изменя и член 88<HT TYPE="SUP">8</HT>, като предвижда в параграф 1, буква d) ново правомощие на ОРПСС, което се състои във внасяне или оттегляне на обвинителни актове по дела от компетентността на отдела, включително по дела, висящи пред съдилищата или такива, които са решени окончателно, преди отделът да започне да функционира.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0313"><NO.P>313.</NO.P><TXT>Следователно изглежда, че за кратък период от време румънското правителство е приело не по-малко от четири извънредни постановления, изменящи аспекти на разпоредбите, въведени със Закон № 207/2018 относно ОРПСС. Такъв е бил по-специално случаят с процедурата за подбор и назначаване на неговия ръководител и на другите прокурори, а също и с други важни елементи от правомощията на отдела и неговия статут в прокуратурата, като невинаги са били излагани мотиви относно неотложността на намесата на правителството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0314"><NO.P>314.</NO.P><TXT>Както твърди Комисията, тези обстоятелства потвърждават, че съществува сериозен риск от засягане на независимостта на съдебната система, който се увеличава в резултат от бързата и пряка намеса на правителството чрез извънредни постановления, като така се засяга и общественото възприятие за политическото влияние върху съдебната власт.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="71"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0315"><NO.P>315.</NO.P><TXT>Всички тези обстоятелства ме навеждат на извода, че противно на твърдението на ВСС, уредбата на ОРПСС не дава достатъчно гаранции за предотвратяване на риска от политическо влияние върху функционирането и състава на този отдел. Що се отнася до тяхното съдържание, изтъкнатите от ВСС гаранции са били отслабени в следствие от приемането на извънредни постановления, които също многократно променят структурата на отдела, правилата за назначаване на прокурорите и отношенията с други прокурорски отдели. И накрая, всичко това се случва в контекста на вече доста съмнителния модел на ОРПСС, който поради причините, посочени в предишната част от заключението, поначало не е много устойчив от гледна точка на външното възприятие за неговата независимост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">iii)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Контекст и практическо функциониране</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0316"><NO.P>316.</NO.P><TXT>Според мен изложените по-горе съображения са достатъчни, за да се даде полезен отговор на преюдициалните въпроси, отправени до Съда. Все пак, когато националните юрисдикции, които се произнасят окончателно по съвместимостта на националното законодателство с правото на Съюза, преценяват дали гаранциите, които следва да бъдат предоставени, са достатъчни в съответствие с изложените по-горе съображения, те имат основание да вземат предвид фактическите обстоятелства и контекста, при които ОРПСС изпълнява функциите си след неговото създаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0317"><NO.P>317.</NO.P><TXT>Първо, що се отнася до практическите последици на (често изменящите се) правила за подбор и назначаване на ръководителя на ОРПСС и на другите прокурори към отдела, OL изтъква в съдебното заседание, че правомощията за назначаване и освобождаване на практика са били в ръцете на малка група членове на ВСС, които са симпатизирали на правителството по онова време. Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0171" ID="QS0171"/>Движение за защита статута на прокурорите<QUOT.END REF.START="QS0171" CODE="201C" ID="QE0171"/> сочи по-специално, че както временният ръководител, така и ръководителят, назначен впоследствие, са били тясно свързани с тогавашното правителство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0318"><NO.P>318.</NO.P><TXT>От друга страна, по отношение на действията, предприети от ОРПСС след неговото създаване, Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0172" ID="QS0172"/>Форум на съдиите<QUOT.END REF.START="QS0172" CODE="201C" ID="QE0172"/> и Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0173" ID="QS0173"/>Движение за защита статута на прокурорите<QUOT.END REF.START="QS0173" CODE="201C" ID="QE0173"/> предоставят подробна информация за това как отделът упражнява своите функции. Тези заинтересовани страни посочват, че ОРПСС е започнал провеждането на разследвания и е възобновил приключени дела срещу членове на съдебната власт, които са се противопоставили публично на законодателните изменения, включително високопоставени съдии и прокурори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0153"><P>Включително бившият главен прокурор, бившият ръководител на НДБК, председателят на Înalta Curte de Casație şi Justiție (Върховен касационен съд), членове на ВСС и съдии, които отправят преюдициални запитвания до Съда.</P></NOTE>. Тези заинтересовани страни отбелязват също така, че са били предприети разследвания спрямо прокурори, които са провеждали разследвания срещу членове на управляващата партия към момента на приемане на правилата относно ОРПСС. Посочва се също, че без каквато и да е обосновка ОРПСС е оттеглил обвинителните актове по дела във връзка с корупция и обвинителните актове по други дела, отнасящи се до важни членове на бившата управляваща партия, и че отделът се е опитал да се сдобие с компетентност по делата на други прокурорски отдели, касаещи членове на тази партия. Други обстоятелства като изтичането на информация, публикуването на известия без подходящо анонимизиране или официалното оповестяване на неточна информация бяха изложени като доводи в подкрепа на твърдението, че ОРПСС се е превърнал в инструмент за преследване на цели, различни от безпристрастното наказателно преследване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="72"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0319"><NO.P>319.</NO.P><TXT>Съдът не следва да преценява така изброените фактически обстоятелства. Считам обаче, че като част от критериите за обща преценка на разглежданите национални разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0154"><P>Точки 241—247 от настоящото заключение</P></NOTE> националните съдилища имат право да вземат предвид обективни елементи относно контекста, в които е създаден ОРПСС, както и неговото практическо функциониране, в качеството им на фактори, потвърждаващи или опровергаващи наличието на риск от политическо влияние. Потвърждаването на такъв риск може да предизвика основателни съмнения в съзнанието на правните субекти относно неподатливостта на съдиите на влияние, тъй като компрометира впечатлението за тяхната безпристрастност по отношение на интересите, във връзка с които трябва да се произнесат по-специално когато става въпрос за случаи на корупция.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">iv)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Разумен срок</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0320"><NO.P>320.</NO.P><TXT>Накрая, петият въпрос по дело C‑291/19 цели да установи дали член 47, втора алинея от Хартата, който гласи, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0174" ID="QS0174"/>[в]секи има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок<QUOT.END REF.START="QS0174" CODE="201C" ID="QE0174"/>, допуска създаването на ОРПСС, като се имат предвид правилата, с които се уреждат неговите функции, и начина, по който е определена неговата компетентност, във връзка с ограничения брой длъжности в този отдел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0321"><NO.P>321.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция счита, че съществува риск делата да не бъдат разгледани в разумен срок предвид осъществяваните от ОРПСС действия по разследване, най-вече защото този отдел разполага с ограничен брой прокурори от гледна точка на обема на делата. От една страна, към <DATE ISO="20190305">5 март 2019 г.</DATE> са били заети само шест от и без това ограничения брой прокурорски длъжности в отдела, които са общо петнадесет. От друга страна, към момента, в който ОРПСС започва своята дейност, вече има регистрирани 1422 дела.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0322"><NO.P>322.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва също така, че всяка година срещу членове на съдебната власт се подават хиляди фиктивни оплаквания, които изискват поне минимално разследване. Този обем преписки, заедно с разглеждането на други общи преписки, както и възможността (която вече е осъществена на практика) за изземване на дела от други прокурорски отдели, води до сериозни съмнения относно капацитета на ОРПСС да провежда ефективни разследвания в разумен срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0323"><NO.P>323.</NO.P><TXT>В същия смисъл Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0175" ID="QS0175"/>Форум на съдиите<QUOT.END REF.START="QS0175" CODE="201C" ID="QE0175"/>, Сдружение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0176" ID="QS0176"/>Движение за защита статута на прокурорите<QUOT.END REF.START="QS0176" CODE="201C" ID="QE0176"/>, главният прокурор и OL поддържат, че ограниченият брой прокурори в ОРПСС неминуемо води до претоварване на отдела. По-нататък главният прокурор добавя, че към момента на провеждането на съдебното заседание ОРПСС разполага със седем прокурора, като висящите преписки пред този отдел са приблизително <FT TYPE="NUMBER">4000</FT>, а през 2019 г. е успял да разгледа само 400 преписки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0324"><NO.P>324.</NO.P><TXT>Като начало трябва да отбележа, че настоящият въпрос се различава от останалите преюдициални въпроси, разгледани в тази част на заключението, по това, че се отнася само до процесуалните права на членовете на съдебната власт, независимо от влиянието му върху тяхната независимост или безпристрастност. По тази причина Комисията посочва, че въпросът трябва да бъде преформулиран така, че Съдът да се произнесе дали при специфичните обстоятелства в главното производство член 47 от Хартата съставлява пречки запитващата юрисдикция да върне съответното дело на ОРПСС, в случай че<?PAGE NO="73"?> жалбата бъде уважена<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0155"><P>Припомням, както отбелязах в точка 187 по-горе, че според Комисията член 47 е приложим само когато главното производство се отнася до случай на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0177" ID="QS0177"/>прилагане на правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0177" CODE="201C" ID="QE0177"/>.</P></NOTE>. Комисията твърди, че когато националният съд трябва да върне дело на прокуратурата, член 47, втора алинея от Хартата следва да се тълкува в смисъл, че не допуска подобно връщане, ако е налице голяма вероятност наказателното производство да не завърши в разумен срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0325"><NO.P>325.</NO.P><TXT>Не считам за необходимо да се пристъпва към подобно преформулиране. Според мен въпросът, повдигнат от запитващата юрисдикция, отново показва двата аспекта на контролната функция на разпоредбите на Хартата, които вече бяха обсъдени по-горе<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0156"><P>Вж. точки 198—202 по-горе.</P></NOTE>: член 47, втора алинея от Хартата служи като критерий за конкретна преценка на съвместимостта в съответния случай, което не изключва възможността Хартата да служи и като критерий за осъществяване на абстрактен контрол върху националните правила относно ОРПСС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0326"><NO.P>326.</NO.P><TXT>Освен това посочените два аспекта в действителност се сливат в контекста на разглеждания случай. Специфичният (субективен) подход към член 47, втора алинея от Хартата трябва и понастоящем да се приложи чрез позоваване на абстрактното (обективно) разглеждане на въздействието на правилата, уреждащи ОРПСС, върху потенциалната продължителност на производството. Всъщност запитващата юрисдикция не е интересува дали в случая на жалбоподателя производството вече е достигнало необоснована продължителност, а по-скоро дали фактът, че институционалната структура на ОРПСС е такава, че води до подобен резултат, представлява нарушение на гаранциите, установени в член 47, втора алинея от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0327"><NO.P>327.</NO.P><TXT>Втора алинея на член 47 от Хартата съответства на член 6, параграф 1 ЕКПЧ. Съгласно член 52, трета алинея от Хартата обхватът и съдържанието на тази разпоредба следва да се тълкуват по начин, гарантиращ равнище на защита, което не е по-ниско от предвиденото в ЕКПЧ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0328"><NO.P>328.</NO.P><TXT>В съответствие с практиката на ЕСПЧ <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0178" ID="QS0178"/>разумният срок<QUOT.END REF.START="QS0178" CODE="201C" ID="QE0178"/>, посочен в член 6, параграф 1 ЕКПЧ, започва да тече, когато дадено лице бъде <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0179" ID="QS0179"/>обвинено<QUOT.END REF.START="QS0179" CODE="201C" ID="QE0179"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0157"><P>Вж. например ЕСПЧ, <DATE ISO="20171005">5 октомври 2017 г.</DATE>, Kalēja с/у Латвия, CE:ECHR:2017:1005JUD002205908, § 36 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>. Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0180" ID="QS0180"/>обвинение<QUOT.END REF.START="QS0180" CODE="201C" ID="QE0180"/> се тълкува от ЕСПЧ гъвкаво и задълбочено. То препраща към момента на официалното уведомяване на съответното лице от страна на компетентен орган за повдигането на обвинение в извършването на престъпление, но също така и към момента, в който положението на това лице е било сериозно засегнато от действия, предприети от органите въз основа на подозрение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0158"><P>Вж. например ЕСПЧ, <DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, Tychko с/у Русия, CE:ECHR:2015:0611UD005609707, § 63. В контекста на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20131022">22 октомври 2013 година</DATE> относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="294" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2013">ОВ L 294, стр. 1</REF.DOC.OJ>), вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200312">12 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>VW (Право на достъп до адвокат в случай на неявяване)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑659/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:201">EU:C:2020:201</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Както отбелязва Комисията, от това следва, че разглежданото тълкуване може да обхване етапа на предварителното разследване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0159"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="19980522">22 май 1998 г.</DATE> Hozee с/у Нидерландия, CE:ECHR:1998:0522JUD002196193, § 43; ЕСПЧ, <DATE ISO="20070118">18 януари 2007 г.</DATE>, Šubinski с/у Словения, CE:ECHR:2007:0118JUD001961104, § 65—68 и ЕСПЧ, <DATE ISO="20171005">5 октомври 2017 г.</DATE>, Kalēja с/у Латвия, CE:ECHR:2017:1005JUD002205908, § 37—40 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="74"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0329"><NO.P>329.</NO.P><TXT>Вярно е, че ЕСПЧ изследва разумния характер на продължителността на производството в светлината на конкретните обстоятелства на всеки случай, като се основава на сложността на делото, поведението на ищеца или жалбоподателя и на съответните органи, както и на интереса на жалбоподателя от изхода на делото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0160"><P>Inter alia, ЕСПЧ, <DATE ISO="20100910">10 септември 2010 г.</DATE>, McFarlane с/у Ирландия, CE:ECHR:2010:0910JUD003133306, § 140.</P></NOTE>. Според мен обаче това не изключва възможността за разглеждане на институционалните структури, които почти неизбежно могат да нарушат изискването за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0181" ID="QS0181"/>разумен срок<QUOT.END REF.START="QS0181" CODE="201C" ID="QE0181"/> във висящи производства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0330"><NO.P>330.</NO.P><TXT>В рамките на настоящия случай, в който предмет на преценка е спазването на институционалната структура на прокуратурата, релевантните елементи за тази преценка ще бъдат взети предвид in abstracto. Преценката в този контекст се отнася по-специално до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0182" ID="QS0182"/>поведението на компетентните органи<QUOT.END REF.START="QS0182" CODE="201C" ID="QE0182"/>. Член 6, параграф 1 ЕКПЧ налага на държавите задължението да организират своите съдебни системи по такъв начин, че съдилищата им да могат да отговорят на всяко от изискванията на тази конвенция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0161"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="19921125">25 ноември 1992 г.</DATE>, Abdoella с/у Нидерландия, CE:ECHR:1992:1125JUD001272887, § 24.</P></NOTE>. Тези изисквания включват, разбира се, функционирането на прокуратурата и нейните действия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0162"><P>Сред многото случаи, в които поведението на прокуратурата води до необоснована продължителност на производството, вж. ЕСПЧ, <DATE ISO="19911126">26 ноември 1991 г.</DATE>, Francesco Lombardo с/у Италия, CE:ECHR:1992:1126JUD001151985, §22.</P></NOTE>. Следователно забавянията в резултат от натрупани дела не могат да бъдат оправдание, тъй като отговорността на държавите може да бъде ангажирана не само за забавяне по конкретно дело, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0183" ID="QS0183"/>но също така и за неувеличаване на ресурсите при наличие на изоставащи дела или за структурни недостатъци в тяхната съдебна система, които предизвикват забавяния<QUOT.END REF.START="QS0183" CODE="201C" ID="QE0183"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0163"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20110510">10 май 2011 г.</DATE>, Димитров и Хамънов с/у България, CE:ECHR:2011:0510JUD004805906, §72. Вж. също ЕСПЧ, <DATE ISO="19830713">13 юли 1983 г.</DATE>, Zimmermann и Steiner с/у Швейцария, CE:ECHR:1983:0713JUD000873779, § 29—32.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0331"><NO.P>331.</NO.P><TXT>Според мен от тези обстоятелства следва, че член 47, втора алинея от Хартата обхваща задължението на държавите членки да организират своите правосъдни системи така, че да отговарят на изискванията, свързани inter alia с разглеждане на делата в разумен срок. В резултат на това посочената разпоредба не допуска държава членка да създаде прокурорски отдел, който не разполага с достатъчно прокурори предвид натовареността му, произтичаща от неговите правомощия, поради което оперативното функциониране на този отдел със сигурност ще доведе до необоснована продължителност на наказателните производства, включително на тези срещу съдии.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Междинно заключение</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0332"><NO.P>332.</NO.P><TXT>Предвид изложените съображения предлагам на четвъртия и петия въпрос по дело C‑127/19, на четвъртия въпрос по дело C‑291/19 и на петия въпрос по дело C‑355/19 да се отговори, както следва: член 47, втора алинея от Хартата, както и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат създаването на специализиран прокурорски отдел с изключителна компетентност относно престъпления, извършени от членове на съдебната власт, ако създаването на такъв отдел не е оправдано от действителни причини, които са достатъчно важни и са станали известни на обществото по недвусмислен и достъпен начин и ако създаването на подобен отдел не е придружено от достатъчно гаранции, за да се предотврати всякакъв риск от политическо влияние върху неговото функциониране и състав. При преценката дали това наистина е<?PAGE NO="75"?> така националните съдилища имат право да вземат предвид обективни елементи от контекста, в който е създаден прокурорският отдел, както и последващата му практическа дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0333"><NO.P>333.</NO.P><TXT>На петия въпрос по дело C‑291/19 следва да се отговори в смисъл, че член 47, втора алинея от Хартата, отнасящ се до правото на справедлив съдебен процес чрез разглеждане на делото в разумен срок, не допуска държава членка да създаде прокурорски отдел, който не разполага с достатъчно прокурори предвид натовареността му, произтичаща от неговите правомощия, поради което функционирането на този отдел със сигурност ще доведе до необоснована продължителност на наказателните производства. Запитващите юрисдикции трябва да преценят, с оглед на всички релевантни пред тях факти, с които разполагат, дали националните разпоредби относно създаването, състава и функционирането на ОРПСС отговарят на тези изисквания.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0334"><NO.P>334.</NO.P><TXT>Предлагам на Съда да се произнесе, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0184" ID="QS0184"/>–</NO.P><TXT>Вторият въпрос по дело C‑195/19, доколкото се отнася до член 9 ДЕС и член 67, параграф 1 ДФЕС, както и третият въпрос по същото дело, са недопустими.</TXT></NP></ITEM></LIST><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>На първия въпрос по дела C‑83/19, C‑127/19, C‑291/19 и C‑355/19 следва да се отговори по следния начин:</P><P>Решение на Комисията 2006/928/EО от <DATE ISO="20061213">13 декември 2006 година</DATE> за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка на Румъния в постигането на специфични цели в областите на съдебната реформа и борбата срещу корупцията, както и докладите на Европейската комисия, изготвени въз основа на това решение, са актове на институция на Съюза по смисъла на член 267 ДФЕС, по тълкуването на които Съдът на Европейския съюз може да се произнася.</P></ITEM><ITEM><P>Разглеждането на първата част от втория въпрос по дела C‑83/19, C‑127/19 и C‑355/19 не разкрива нито един фактор, който може да постави под съмнение факта, че в настоящия си вид Решение 2006/928/ЕО е било валидно прието въз основа на Договора за присъединяването.</P></ITEM><ITEM><P>На втората част от втория въпрос по дела C‑83/19, C‑127/19 и C‑355/19, на първия въпрос по дело C‑195/19 и на втория въпрос по дело C‑291/19 следва да се отговори по следния начин:</P><P>Решение 2006/928/EО има задължителен характер. Докладите на Комисията, изготвени в рамките на механизма за сътрудничество и проверка, нямат задължителен характер за Румъния. Посочените доклади обаче трябва надлежно да се вземат предвид от тази държава членка в усилията ѝ да изпълни задълженията си за постигане на показателите, установени в приложението към Решение 2006/928/ЕО, с оглед на изискването на принципа на лоялно сътрудничество по смисъла на член 4, параграф 3 ДЕС.</P></ITEM><?PAGE NO="76"?><ITEM><P>На третия въпрос по дело C‑83/19 следва да се отговори по следния начин:</P><P>Член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, с които правителството приема — чрез дерогация от обикновено приложимите правни норми — система за временно назначаване на ръководни длъжности в органа, отговарящ за провеждането на дисциплинарни разследвания в рамките на съдебната власт, която система на практика води до възстановяването на длъжност на лице, чийто мандат вече е изтекъл.</P></ITEM><ITEM><P>На четвъртия и петия въпрос по дело C‑127/19, на четвъртия въпрос по дело C‑291/19 и на четвъртия въпрос по дело C‑355/19 следва да се отговори по следния начин:</P><P>Член 47, втора алинея от Хартата и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат създаването на специализиран прокурорски отдел с изключителна компетентност относно престъпления, извършени от членове на съдебната власт, ако създаването на такъв отдел не е оправдано от действителни причини, които са достатъчно важни и са станали известни на обществото по недвусмислен и достъпен начин и ако създаването на подобен отдел не е придружено от достатъчно гаранции, за да се предотврати всеки риск от политическо влияние върху неговото функциониране и състав. При преценката дали това наистина е така националните съдилища имат право да вземат предвид обективни елементи от контекста, в който е създаден прокурорският отдел, както и последващата му практическа дейност.</P></ITEM><ITEM><P>На петия въпрос по дело C‑291/19 следва да се отговори, че член 47, втора алинея от Хартата, отнасящ се до правото на справедлив съдебен процес чрез разглеждане на делото в разумен срок, не допуска държава членка да създаде прокурорски отдел, който не разполага с достатъчно прокурори предвид натовареността му, произтичаща от неговите правомощия, поради което функционирането на този отдел със сигурност ще доведе до необоснована продължителност на наказателните производства. Запитващите юрисдикции трябва да преценят, с оглед на всички релевантни факти, с които разполагат, дали националните разпоредби относно създаването, състава и функционирането на Secția pentru investigarea infracțiunilor din justiție (Отдел за разследване на престъпления, извършени в рамките на съдебната система) могат действително да доведат до този резултат<QUOT.END REF.START="QS0184" CODE="201C" ID="QE0184"/>.</P></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>