<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-481/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0481</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:861">EU:C:2020:861</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>28</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>28</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА Р. Pikamäe — ДЕЛО C‑481/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Consob</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">P. Pikamäe</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20201027">27 октомври 2020 година</DATE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑481/19</HT></P><P>DB</P><P>срещу</P><P>Commissione Nazionale per le Società e la Borsa (Consob)</P><P>в присъствието на</P><P>Presidenza del Consiglio dei Ministri</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Corte costituzionale (Конституционен съд (Италия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Сближаване на законодателствата</KEYWORD><KEYWORD>Пазарна злоупотреба</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2003/6/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Член 14, параграф 3</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 596/2014</KEYWORD><KEYWORD>Член 30, параграф 1, буква б)</KEYWORD><KEYWORD>Отказ за сътрудничество с компетентните органи</KEYWORD><KEYWORD>Административни санкции и/или други административни мерки</KEYWORD><KEYWORD>Тълкуване, съответстващо на основните права</KEYWORD><KEYWORD>Членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Право да се запази мълчание</KEYWORD><KEYWORD>Обхват</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>По настоящото дело Съдът е сезиран с преюдициално запитване от Corte Costituzionale (Конституционен съд, Италия) относно тълкуването и валидността на член 14, параграф 3 от Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20030128">28 януари 2003 година</DATE> относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба)<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="096" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2003">ОВ L 96, 2003 г., стр. 16</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г. глава 6, том 5, стр. 210.</P></NOTE> и на член 30, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140416">16 април 2014 година</DATE> относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="173" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">ОВ L 173, 2014 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, които задължават държавите членки да санкционират неизпълнението на задължението за сътрудничество с органа, който отговаря за надзора върху пазара (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>надзорният орган<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>По-конкретно Corte Costituzionale (Конституционен съд) иска от Съда да установи дали тези разпоредби могат да се тълкуват по начин, който съответства на правото да се запази мълчание (nemo tenetur se detegere), както се извежда от членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), и евентуално обхвата, който следва да се признае на това право.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Накратко, в бъдещото си решение Съдът ще има повод да се произнесе по редица деликатни правни въпроси, по-специално относно приложимостта на правото да се запази мълчание в рамките на административни производства, които могат да приключат с налагането на санкция с наказателноправен характер, както и относно точния обхват на такова право, чието определяне е проблематично поради твърдяната разлика по този въпрос между релевантната практика на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>ЕСПЧ<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) и тази на Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">ЕКПЧ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Βсяко лице, при решаването на правен спор относно […] основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Хартата</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 47, параграф 2 от Хартата гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон […]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 48, параграф 1 от Хартата:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Всеки обвиняем се счита за невинен до установяване на вината му в съответствие със закона<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директива 2003/6</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 12 от Директива 2003/6 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="012.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Компетентният орган има всички надзорни и разследващи правомощия, необходими за изпълнението на неговите задължения. Той упражнява тези правомощия:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>пряко; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>в сътрудничество с други органи или с предприятия на пазара; или</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="3"?><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>от негово име чрез делегиране на правомощия на други органи или предприятия на пазара; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>като сезира компетентните съдебни органи.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="012.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Без да се засягат разпоредбите на член 6, параграф 7, правомощията, посочени в параграф 1 на настоящия член, се упражняват в съответствие с вътрешното право и включват поне правото:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>да се искат сведения от всички лица, включително и тези, които участват последователно при предаването на нареждания или при изпълнението на съответните транзакции, както и от техните упълномощители и, ако е необходимо, да се призове едно лице и да бъде изслушано;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 14 от тази директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="014.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засяга правото им да налагат наказателноправни санкции, държавите членки следят, в съответствие с тяхното вътрешно право, да бъде възможно взимането на подходящи административни мерки или прилагането на административни санкции по отношение на лицата, отговорни за нарушаването на разпоредбите, приети въз основа на настоящата директива. Държавите членки правят необходимото тези мерки да бъдат ефикасни, съразмерни на нарушението и възпиращи.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Комисията изработва за сведение, при спазване на процедурата, предвидена в член 17, параграф 2, списък с административните мерки и санкции, посочени в параграф 1.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки определят санкциите, които се прилагат в случай на отказ за сътрудничество в рамките на разследване от категорията на предвидените в член 12.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки предвиждат, че съответният компетентен орган може да прави публично достояние мерките и санкциите, които ще бъдат прилагани при неспазване на разпоредбите, приети в изпълнение на настоящата директива, с изключение на случаите, в които тяхното публикуване би застрашило сериозно финансовите пазари или би причинило неоправдано голяма вреда на заинтересуваните страни<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 596/2014</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 23 от Регламент № 596/2014, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Правомощия на компетентните органи<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="023.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Компетентните органи изпълняват своите функции и правомощия по всеки един от следните начини:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>пряко;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>в сътрудничество с други органи или с пазарни образувания;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>на своя отговорност чрез делегиране на правомощия на други органи или на пазарни образувания;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="4"?><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>като сезират компетентните съдебни органи.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="023.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>За да изпълняват своите задължения по настоящия регламент, компетентните органи разполагат най-малко със следните надзорни и разследващи правомощия в съответствие с националното право:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>да изискват информация от всички лица, включително и тези, които участват последователно в предаването на нареждания или в изпълнението на съответните операции, както и от техните упълномощители и, ако е необходимо, да призовават и разпитват тези лица с оглед получаването на информация;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 30 от този регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Административни санкции и други административни мерки<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="030.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Без да се засягат наказателноправните санкции и надзорните правомощия на компетентните органи по член 23, държавите членки в съответствие с националното право предвиждат компетентните органи да имат правомощията да налагат подходящи административни санкции и други административни мерки по отношение най-малко на следните нарушения:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>липса на сътрудничество или неспазване на правилата при разследване, проверка или искане съгласно посоченото в член 23, параграф 2.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">В.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Италианското право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Италианската република транспонира Директива 2003/6 с член 9 от Legge n. 62 — Disposizioni per l’adempimento di obblighi derivanti dall’appartenenza dell’Italia alle Comunità europee. Legge comunitaria 2004 (Закон № 62 за приемане на разпоредби за изпълнение на задълженията, произтичащи от принадлежността на Италия към Европейските общности — Общностен закон от 2004 г.) от <DATE ISO="20050418">18 април 2005 г.</DATE> (GURI бр. 96 от <DATE ISO="20050427">27 април 2005 г.</DATE>– редовна притурка към GURI бр. 76). С тази разпоредба в Testo unico delle disposizioni in materia di intermediazione finanziaria, ai sensi degli articoli 8 e 21 della legge <DATE ISO="19960206">6 febbraio 1996</DATE>, n. 52 (Единен текст на разпоредбите в областта на финансовото посредничество по смисъла на членове 8 и 21 от Закон № 52) от <DATE ISO="19960206">6 февруари 1996 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Единният текст<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>), който фигурира в decreto legislativo n. 58 (Законодателен декрет № 58) от <DATE ISO="19980224">24 февруари 1998 г.</DATE> (допълнителна притурка към GURI бр. 71 от <DATE ISO="19980326">26 март 1998 г.</DATE>), са включени много разпоредби, сред които член 187 bis относно административното нарушение <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>злоупотреба с вътрешна информация<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> и член 187 quinquiesdecies относно санкциите, приложими в случай на отказ за сътрудничество в рамките на разследване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 187 bis от Единния текст, в редакцията му, в сила към момента на настъпване на фактите, предмет на главното производство, е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Злоупотреба с вътрешна информация<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> и гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="187.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Освен наказателноправни санкции, когато деянието съставлява престъпление, административна имуществена санкция в размер между двадесет хиляди и три милиона евро се налага на всеки, който разполагайки с вътрешна информация поради качеството си на член на административния, управителния или надзорния орган на емитента, поради дяловото си участие в капитала на емитента или поради изпълнението на работа, професия или функция, включително публична, или длъжност:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>придобива, продава или извършва други сделки с финансови инструменти, пряко или косвено, за собствена сметка или за сметка на трета страна, като използва посочената информация;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>b)</NO.P><TXT>разкрива информация на други лица, извън рамките на обичайното упражняване на работата, професията, функцията или длъжността си;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>c)</NO.P><TXT>въз основа на тази информация препоръчва на други лица или ги склонява да извършат някоя от сделките, посочени в буква a).</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="187.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Санкцията по параграф 1 се налага и на всяко лице, което, разполагайки с вътрешна информация поради подготовката или извършването на престъпна дейност, извърши някое от деянията, посочени в същия параграф 1.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="187.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Санкцията по параграф 1 се налага и на всяко лице, което, като разполага с вътрешна информация и знае или при полагане на обичайната грижа е можело да узнае, че това е вътрешна информация, извърши някое от деянията, описани в същия параграф 1.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="187.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Размерът на административните имуществени санкции, предвидени в параграфи 1, 2 и 4, се увеличава до три пъти или до по-висок размер, който съответства на десетократната стойност на продукта или на печалбата, получена от нарушението, когато поради личността на извършителя на нарушението или размера на продукта или печалбата, получена от нарушението, те изглеждат недостатъчни дори ако се приложи максималният размер.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>В редакцията му, в сила към момента на настъпване на фактите, предмет на главното производство, член 187 quinquiesdecies от Единния текст е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Защита на надзорната дейност на Consob<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="187.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Извън случаите, предвидени в член 2638 от codice civile (Граждански кодекс), всяко лице, което не изпълни в установения срок исканията на Consob или забави упражняването на нейните функции, се наказва с административна имуществена санкция в размер от десет хиляди до двеста хиляди евро<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>В редакцията му, която понастоящем е в сила, същият член 187 quinquiesdecies от Единния текст, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Защита на надзорната дейност на Италианската централна банка и на Consob<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="187.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Извън случаите, предвидени в член 2638 от сodice civile (Граждански кодекс), по силата на настоящия член се наказва всяко лице, което не изпълни в установения срок исканията на Banca d’Italia (Италианска централна банка) и на Consob или което не сътрудничи на тези органи за целите на осъществяване на съответните надзорни функции или забави упражняването им.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="187.001A"><NO.PARAG>1 bis.</NO.PARAG><ALINEA>Ако нарушението е извършено от физическо лице, то се наказва с административна имуществена санкция в размер от десет хиляди до пет милиона евро.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="187.001B"><NO.PARAG>1 ter.</NO.PARAG><ALINEA>Ако нарушението е извършено от дружество или институция, то/тя се наказва с административна имуществена санкция в размер от десет хиляди до пет милиона евро или санкцията може да достигне десет процента от оборота, когато тази сума е по-голяма от пет милиона, а оборотът се определя съгласно член 195, параграф 1 bis. Без да се засягат разпоредбите относно дружествата и институциите, по отношение на които са установени нарушенията, административната имуществена санкция по параграф 1 bis се налага на представителите на персонала на дружеството или на институцията в случаите по член 190 bis, параграф 1, буква a).</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="187.001C"><NO.PARAG>1 quater.</NO.PARAG><ALINEA>Ако стойността на облагата, получена от извършителя на нарушението след извършването му, надхвърля границите, установени в настоящата разпоредба, административната имуществена санкция се равнява на двойния размер на получената облага, при условие че този размер може да се определи<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите в основата на спора, главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>С решение № 18199 от <DATE ISO="20120518">18 май 2012 г.</DATE> Commissione Nazionale per le Società e la Borsa (Consob) (Национална комисия за дружествата и фондовата борса, Италия) налага на DB имуществени санкции за административното нарушение злоупотреба с пазарна информация, което има два аспекта: злоупотреба с вътрешна информация и незаконосъобразно разкриване на вътрешна информация, извършени в периода <DATE ISO="20090219">19</DATE>—<DATE ISO="20090226">26 февруари 2009 г.</DATE> Тя му налага и имуществена санкция в размер на <FT TYPE="NUMBER">50000</FT> EUR за извършено административно нарушение по член 187 quinquiesdecies от Единния текст, затова, че е отлагал многократно датата на изслушването, за което е бил призован в качеството си на информирано за фактите лице, и затова, че след като се е явил е отказал да отговори на поставените му въпроси. Освен това Consob налага на DB санкцията временна загуба на професионална репутация по член 187 quater, параграф 1 от Единния текст за срок от осемнадесет месеца и разпорежда конфискация на равностойността на печалбата или на използваните за получаването ѝ средства съгласно член 187 sexies от Единния текст.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>В рамките на главното производство, довело до преюдициалното запитване, предмет на настоящото дело, DB най-напред подава възражение до Corte d’appello di Roma (Апелативен съд Рим, Италия), като едно от твърденията му е, че наложената му съгласно член 187 quinquiesdecies от Законодателен декрет № 58 от <DATE ISO="19980224">24 февруари 1998 г.</DATE> санкция е незаконосъобразна. След отхвърлянето на това възражение DB подава касационна жалба. С определение от <DATE ISO="20180216">16 февруари 2018 г.</DATE> Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) поставя два инцидентни въпроса за конституционосъобразност, които трябва да бъдат разгледани от Corte costituzionale (Конституционен съд).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Първият от тези въпроси е относно член 187 quinquiesdecies от Единния текст, както е включен с член 9 от Закон № 62 от <DATE ISO="20050418">18 април 2005 г.</DATE>, доколкото с тази разпоредба се санкционира неизпълнението в установения срок на исканията на Consob или причиняването на забавяне при упражняването на нейните функции, в това число и от лицето, което при упражняването на надзорните си функции Consob обвинява в злоупотреба с вътрешна информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>В акта за преюдициално запитване Corte costituzionale (Конституционен съд) изтъква, че член 187 quinquiesdecies влиза в противоречие с няколко принципа, някои от които произтичат от националното право (правото на защита и принципът на равнопоставеност на страните в процеса, предвидени съответно в член 24, втора алинея и в член 111, втора алинея от италианската конституция), а други — от международното право и от правото на Съюза (правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 6 от ЕКПЧ, в член 14 от Международния пакт за граждански и политически права и в член 47 от Хартата), като неспазването им може да доведе до противоконституционността на въпросната разпоредба съгласно член 11 и член 117, първа алинея от италианската конституция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Според Corte costituzionale (Конституционен съд) не изглежда, че само по себе си <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>правото да се запази мълчание<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, основано на посочените разпоредби на Конституцията, на правото на Съюза и на международното право, може да обоснове отказа на едно лице да се яви на разпореденото от Consob изслушване, нито явяването му със закъснение на това изслушване, стига, за разлика от настоящия случай, да е гарантирано правото му да не отговаря на поставените му по време на това изслушване въпроси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Всъщност според Corte costituzionale (Конституционен съд) текстът на член 187 quinquiesdecies от Единния текст, както в редакцията му, в сила към момента на настъпване на фактите, така и в редакцията му, в сила понастоящем, обхващал и хипотезата, при която личното изслушване е разпоредено по отношение на лице, което Consob вече е идентифицирала, въз основа на информацията, с която разполага, като възможния извършител на нарушение, чието установяване е от нейната компетентност. Поради това следвало да се установи дали правото да се запази мълчание се прилага не само в рамките на наказателните производства, но и по време на изслушванията, разпоредени от Consob в рамките на надзорната ѝ дейност. Доводите, основани както на член 24 от италианската конституция, така и на член 6 от ЕКПЧ, както го тълкува ЕСПЧ, били в подкрепа на утвърдителен отговор на този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>При извод в обратния смисъл имало опасност поради задължението си за сътрудничество с надзорния орган презумираният извършител на административно нарушение, което може да доведе до налагане на санкция с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>наказателен<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> характер, да допринесе и за повдигането на наказателно обвинение срещу него самия. Всъщност в италианската правна уредба злоупотребата с вътрешна информация била уредена едновременно като административно нарушение (член 187 bis от Единния текст) и като престъпление (член 184 от Единния текст). Приложимите в съответната област производства можели да се образуват и водят успоредно, както всъщност се е случило по отношение на DB, стига това да е съвместимо с принципа ne bis in idem<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Вж. в това отношение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180320">20 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Garlsson Real Estate и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑537/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:193">EU:C:2018:193</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Впрочем Corte costituzionale (Конституционен съд) изтъква, че така изложените съмнения се подкрепяли и от практиката на ЕСПЧ относно член 6 от ЕКПЧ.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Според Corte costituzionale (Конституционен съд), при положение че член 187 quinquiesdecies от Единния текст е въведен в италианския правен ред в изпълнение на конкретно задължение, наложено с член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, и че понастоящем прилага точно член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014, тези две разпоредби, изглежда, също задължават надзорните органи на държавите членки да санкционират мълчанието, запазено по време на изслушване от лице, извършило сделки, осъществяващи състава на нарушения от компетентността на тези органи, и има опасност евентуалното обявяване на член 187 quinquiesdecies за противоконституционен да влезе в противоречие с правото на Съюза. Ето защо можело да има съмнение относно съвместимостта на такова задължение за налагане на санкция с членове 47 и 48 от Хартата, които, изглежда, също признават основно право на лицата да не допринасят за самоуличаването си и да не бъдат принуждавани да правят изявления, с характер на признания, в същите граници като тези, произтичащи от член 6 от ЕКПЧ и от член 24 от италианската конституция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>В това отношение Corte costituzionale (Конституционен съд) посочва, че е запознат с практиката на Съда на Европейския съюз относно правото да се запази мълчание в областта на антиконкурентното поведение, която, като задължава нарушителя да отговаря на изцяло фактически въпроси, несъмнено значително ограничава обхвата на принципа nemo tenetur se detegere, доколкото в областта на наказателното право той включва правото на заинтересованото лице да не допринася с изявленията си, дори и непряко, за самоуличаването си. Той посочва, че тази съдебна практика — която се е формирала по отношение на юридически, а не на физически лица, и до голяма степен преди приемането на Хартата и придаването ѝ на същата правна сила като тази на Договорите — изглежда трудно съвместима с признатия от самия Съд в решение Di Puma и Zecca<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180320">20 март 2018 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑596/16 и C‑597/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:192">EU:C:2018:192</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>наказателен<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> характер на административните санкции, предвидени в италианския правен ред в областта на злоупотребата с вътрешна информация. Според тази юрисдикция този характер, изглежда, подсказва необходимостта на предполагаемия извършител на нарушението да се признае гаранция, аналогична на признатата му в областта на наказателното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Освен това Corte costituzionale (Конституционен съд) счита, че практиката на Съда не е изцяло в синхрон с практиката на ЕСПЧ, който, обратно, като че ли признавал по-широк обхват на правото на обвиненото лице да запази мълчание, включително в рамките на административни производства, насочени към налагането на санкции с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>наказателен<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Тъй като досега Съдът и законодателят на Съюза не са разглеждали въпроса дали с оглед на практиката на ЕСПЧ във връзка с член 6 от ЕКПЧ членове 47 и 48 от Хартата налагат да се признае съществуването на това право и в рамките на административни производства, които могат да приключат с налагането на санкции с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>наказателен<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> характер, запитващата юрисдикция счита за необходимо, преди да се произнесе по поставения ѝ въпрос за конституционосъобразност, да сезира Съда, за да получи разяснения относно тълкуването и евентуално относно валидността с оглед на членове 47 и 48 от Хартата на член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, доколкото е приложим ratione temporis, както и на член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014. По-специално следва да се установи дали тези разпоредби позволяват на държава членка да не санкционира лицата, които отказват да отговарят на въпроси на надзорния орган, от които би могла да се установи отговорността им за нарушение, за което се налагат наказателноправни санкции или административни санкции с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>наказателен<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> характер.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Corte costituzionale (Конституционен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, доколкото все още е приложим ratione temporis, и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите членки да не санкционират лицата, които отказват да отговарят на въпроси на компетентния орган, от които може да се установи тяхната отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>наказателен<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> характер?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на първия въпрос, съвместими ли са член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, доколкото все още е приложим ratione temporis, и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 с членове 47 и 48 от [Хартата], включително в светлината на практиката на [ЕСПЧ] относно член 6 от ЕКПЧ и на общите конституционни традиции на държавите членки, доколкото те изискват да се санкционират и лицата, които отказват да отговарят на въпроси на компетентния орган, от които може да се установи тяхната отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>наказателен<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> характер?<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Писмени становища по тези въпроси представят DB, италианското и испанското правителство, Съветът на Европейския съюз, Европейският парламент и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Устните състезания на същите заинтересовани страни са изслушани в съдебното заседание от <DATE ISO="20200713">13 юли 2020 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По допустимостта на преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>В писменото си становище Съветът отбелязва, че в акта за преюдициално запитване самият Corte Costituzionale (Конституционен съд) посочва, че само Директива 2003/6 се прилага ratione temporis спрямо фактите по делото в главното производство, докато Регламент № 596/2014, който отменя и заменя тази директива, понастоящем урежда материята, но по никакъв начин не е свързан с положението, което е в основата на разглежданото национално производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Според Съвета, като подчертава, че единствената разпоредба, която е релевантна за спора в главното производство, е член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, Corte costituzionale (Конституционен съд), изглежда, имплицитно признава, че отговорите на въпросите му относно тълкуването и валидността на член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 не са необходими за решаването на спора в основата на делото, а основното им предназначение е да изяснят нормативното положение за в бъдеще.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Ето защо самото начало следва да се установи дали член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 също е релевантен, за да позволи на Corte costituzionale (Конституционен съд) да се произнесе по запитването на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>За тази цел най-напред ще припомня, че съгласно постоянната съдебна практика въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Тя може да бъде оборена само в изключителни случаи, когато е съвсем очевидно, че исканото<?PAGE NO="10"?> тълкуване на правото на Съюза или проверката на валидността няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси, както и да разбере защо националната юрисдикция смята, че се нуждае от отговорите на тези въпроси, за да реши висящия пред нея спор<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. ex multis решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191212">12 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Slovenské elektrárne</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑376/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1068">EU:C:2019:1068</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Струва ми се, че в случая изложеният от Съвета довод почива на констатацията, че актът за преюдициално запитване не отговаря на изискването по член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда, тъй като, от една страна, в него не са изложени причините, поради които Corte costituzionale (Конституционен съд) си задава въпроси относно тълкуването и валидността на Регламент № 596/2014, и от друга страна, в него не е установена връзката между този регламент и законодателството, приложимо в главното производство. Според Съвета в резултат от тези пропуски Съдът би могъл само да даде консултативно становище по хипотетични въпроси, което означавало, че настоящото преюдициално запитване е частично недопустимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Не мога да се съглася с това становище по следните съображения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Що се отнася до първия аспект на изискването по член 94, буква в) от Процедурния правилник, ще отбележа, че в акта за преюдициално запитване Corte Costituzionale (Конституционен съд) ясно посочва, че исканото тълкуване е обосновано от факта, че има и опасност евентуално обявяване на член 187 quinquiesdecies от Единния текст за противоконституционен да се окаже в противоречие със задължението за санкциониране, което понастоящем произтича от член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014. Струва ми се, че по този начин Сorte сostituzionale (Конституционен съд) имплицитно признава, че актът му ще се отнася не само до член 187 quinquiesdecies от Единния текст в редакцията му, в сила към настъпване на фактите по главното производство, но и до същата тази разпоредба в редакцията ѝ, която е в сила понастоящем. Всъщност, както констатира Комисията в писменото си становище, от член 27 от Legge n. 87 — Norme sulla costituzione e sul funzionamento della Corte Costituzionale (Закон № 87 за приемането на разпоредби относно Конституцията и функционирането на Конституционния съд) от <DATE ISO="19530311">11 март 1953 г.</DATE> (GURI бр. 62 от <DATE ISO="19530314">14 март 1953 г.</DATE>) следва, че когато Сorte сostituzionale (Конституционен съд) уважава иск или жалба за конституционосъобразност на закон или на акт, със силата на закон, той се произнася в рамките на предмета на иска/жалбата, не само по законовите разпоредби, които са противоконституционни, но и по тези, <HT TYPE="ITALIC">чиято противоконституционност е последица от приетото решение</HT>. Липсата на изрично позоваване в акта за преюдициално запитване на тази разпоредба, която определя обхвата на решенията, с които се уважава искът или жалбата за конституционосъобразност по начин, който със сигурност не е чужд на тези на други конституционни съдилища в Съюза, изобщо не изглежда достатъчна, за да се обоснове изводът, че първият аспект на посоченото изискване не е изпълнен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Що се отнася до втория аспект, достатъчно е да се посочи, че в акта за преюдициално запитване Corte costituzionale (Конституционен съд) посочва, че разглежданата вътрешна разпоредба, а именно член 187 quinquiesdecies от Единния текст, транспонира, към момента на настъпване на фактите по главното производство, член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, а понастоящем — член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014. Според мен, макар обаче да е вярно, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>приложимото в главното производство законодателство<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> е член 187 quinquiesdecies от Единния текст, в редакцията му, с която се транспонира Директива 2003/6, вярно е също, че като се има предвид съгласуваността между разпоредбите на Директива 2003/6 и на Регламент № 596/2014, трябва да се приеме, че връзката между последния и приложимото в главното производство законодателство е установена.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Поради това предлагам на Съда да обяви въпросите за допустими.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По същество</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Преформулиране на преюдициалните въпроси</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване е видно, че наред с останалото, Corte Costituzionale (Конституционен съд) иска да получи разяснения относно обхвата, който следва да признае на правото на физическите лица да запазят мълчание поради твърдяната разлика по този въпрос между практиката на ЕСПЧ и тази на Съда<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. точка 9.2 от акта за преюдициално запитване.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Като се имат предвид начинът, по който са формулирани преюдициалните въпроси, и това, че разглеждането на втория въпрос зависи от отговора на първия, според мен има опасност тази проблематика да не бъде разгледана от Съда в предстоящото му решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Ето защо, за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, който да ѝ позволи да изготви съдържанието на решението си относно конституционосъобразността, ми се струва необходимо да се преформулират въпросите, които тя поставя на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Всъщност следва да се припомни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, възможността, с която разполага Съдът, да преформулира поставените му въпроси, намира основанието си във факта, че той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200514">14 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>T-Systems Magyarország</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑263/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:373">EU:C:2020:373</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>От друга страна, искам да посоча, че според мен преформулирането на преюдициалните въпроси по принцип е деликатна задача, изискваща висока степен на предпазливост от страна на Съда, за да се избегне всякакво навлизане в компетентността на запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да прецени релевантността на правните въпроси, поставени по спора, с който е сезирана, както и необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180222">22 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kubota (UK) и EP Barrus</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑545/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:101">EU:C:2018:101</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>В случая някои от заинтересованите страни предлагат първият въпрос да се преформулира така, че по същество да се установи дали член 14, параграф 3 от Директива 2003/6 и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014, <HT TYPE="ITALIC">разглеждани в светлината на членове</HT> <HT TYPE="ITALIC">47 и 48 от Хартата</HT>, трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държавите членки да не санкционират лицата, които отказват да отговарят на въпроси на надзорния орган, от които би могла да се установи тяхната отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>наказателноправен<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Според мен такова преформулиране означава да се изопачи предметът на първия въпрос — който се отнася до <HT TYPE="ITALIC">самата възможност</HT> за държавите членки при приемането на мерки за транспониране или за изпълнение да тълкуват посочените разпоредби в съответствие с правото да се запази мълчание — и de facto да се заобиколи проблематиката, свързана с валидността на разглежданите разпоредби, която е предмет на втория въпрос.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>За да се избегне това, считам, че преформулирането трябва да засегне въпроса дали с оглед на текста на член 14, параграф 3 от Директива 2003/6 и на член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 тези разпоредби <HT TYPE="ITALIC">могат</HT> да се тълкуват в съответствие с основните права, и по-специално с правото да се запази мълчание, както се извежда от членове 47 и 48 от Хартата, или напротив, такова тълкуване би било contra legem. Ясно е, че ако отговорът е утвърдителен, ще се изключи всякакво съмнение относно валидността на тези разпоредби с оглед на посочените членове от Хартата. Нещо повече, това преформулиране трябва да даде възможност на Съда да се произнесе по проблематиката, свързана с точния обхват на правото да се запази мълчание, както е изложена в точка 39 от настоящото заключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>В светлината на тези съображения предлагам на Съда да преформулира двата преюдициални въпроса на запитващата юрисдикция по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>Какъв обхват следва да се признае на правото на физическите лица да запазят мълчание, както се извежда от членове 47 и 48 от Хартата, като се има предвид практиката на ЕСПЧ и практиката на Съда в областта на антиконкурентното поведение и при положение че формулировките на член 14, параграф 3 от Директива 2003/6 и на член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 позволяват те да се тълкуват в съответствие с посоченото право?<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Разглеждане на преформулирания въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Съгласно вътрешната логика на преформулирания въпрос ще проверя дали предвид текста на разглежданите разпоредби е възможно тълкуване, което е в съответствие с правото да се запази мълчание, като в такъв случай не може да се оспори валидността на тези разпоредби. Това зависи от отговора на въпроса дали трябва да се приеме, че тези разпоредби задължават държавите членки да санкционират лицата, които отказват да отговарят на въпроси на надзорния орган, от които може да се установи тяхната отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>наказателноправен<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> характер<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Заменям израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>наказателен характер<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, посочен в преюдициалния въпрос, с израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>наказателноправен характер<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, тъй като от акта за преюдициално запитване е видно, че за първия се счита, че е последица от факта, че са налице критериите, установени в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120605">5 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bonda</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑489/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:319">EU:C:2012:319</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> [(част б)]. Следва да се отбележи обаче, че този въпрос предполага утвърдителен отговор на въпроса дали правото да се запази мълчание е <HT TYPE="ITALIC">приложимо</HT> не само в рамките на наказателните производства, но и в административните производства, които могат да приключат с налагането на посочените санкции. Макар че излага няколко довода в подкрепа на такъв отговор, запитващата юрисдикция, изглежда, иска от Съда да разсее всякакво останало съмнение по този въпрос. Затова ще разгледам първо този въпрос [(част a)]. Накрая, ще взема становище по обхвата, който трябва да се даде в този контекст на правото да се запази мълчание, както се извежда от членове 47 и 48 от Хартата [(част в)].</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По признаването на правото да се запази мълчание в административните производства, които могат да приключат с налагане на санкции с наказателноправен характер</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Най-напред следва да се отбележи, че нито член 47, параграф 2 (право на справедлив съдебен процес), нито член 48, параграф 2 (презумпция за невиновност) от Хартата прогласяват изрично право да се запази мълчание.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Все пак в съответствие с клаузата за съгласуваност по член 52, параграф 3 от Хартата, съгласно която значението и обхватът на прогласените от нея права, които съответстват на гарантираните от ЕКПЧ права, трябва да бъдат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>същите като дадените им в<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> съответния член от ЕКПЧ, в Разясненията относно Хартата по отношение на член 47, параграф 2 се посочва, че гаранциите, произтичащи от член 6, параграф 1 от ЕКПЧ <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>се прилагат по сходен начин в Съюза<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, а по отношение на член 48, параграф 2 — че това право има <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>същото значение и обхват<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> като правото, прогласено в член 6, параграф 2 от ЕКПЧ<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P><REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="17" DATE.PUB="2007">ОВ C 303, 2007 г., стр. 17</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Макар да е вярно, че правото да се запази мълчание изобщо не се споменава и в текста на член 6 от ЕКПЧ, следва да се припомни, че ЕСПЧ многократно е постановявал, че въпреки липсата на такова изрично признаване, правото на лицето да запази мълчание и правото да не се самоуличава, като част от правото да се запази мълчание, са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>общопризнати международни стандарти, които стоят в основата на понятието за справедлив процес, прогласено в член 6 [ЕКПЧ]<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. ЕСПЧ, <DATE ISO="19930225">25 февруари 1993 г.</DATE> Funke с/у Франция (CE:ECHR:1993:0225JUD001082884, § 44) и ЕСПЧ, <DATE ISO="19941028">28 октомври 1994 г.</DATE> Murray с/у Обединеното кралство (CE:ECHR:1996:0208JUD001873191, § 45).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Що се отнася до материалното приложно поле на член 6 от ЕКПЧ, от текста му следва, че наказателноправният аспект на тази разпоредба намира приложение всеки път при наличие на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>наказателно обвинение<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Общоизвестно е обаче, че ЕСПЧ тълкува разширително понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>наказателна сфера<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, за да се обхванат не само производствата, които могат да приключат с налагането на санкции, които националният законодател определя като спадащи към наказателната сфера, но и тези, които, макар да са квалифицирани като административни, данъчни или дисциплинарни, имат главно наказателноправен характер. Такова самостоятелно тълкуване се основава на критериите, установени в решение Engel<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="19760608">8 юни 1976 г.</DATE> Engel и др. с/у Нидерландия (CE:EHCR:1976:0608JUD000510071, § 82).</P></NOTE>, които впоследствие са възприети от Съда в решение Bonda<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120605">5 юни 2012 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑489/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:319">EU:C:2012:319</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130226">26 февруари 2013 г.</DATE> <NAME.CASE>Åkerberg Fransson</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑617/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:105">EU:C:2013:105</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, а именно квалификацията на нарушението в националното право, естеството на това нарушение и тежестта на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>критериите, установени в решение Bonda<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Тези критерии следва да се разгледат накратко, както са характеризирани в практиката на ЕСПЧ<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>За изчерпателно изложение на тези критерии вж. заключение на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Bonda</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑489/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:845">EU:C:2011:845</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и заключение на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Menci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑524/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:667">EU:C:2017:667</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Първият критерий — <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>квалификация на нарушението в националното право<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>, не е релевантен, когато става въпрос за санкция, квалифицирана като административна<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="19760608">8 юни 1976 г.</DATE>, Engel и др. с/у Нидерландия (CE:EHCR:1976:0608JUD000510071, § 82).</P></NOTE>. В такъв случай е необходимо да се премине към разглеждането на другите два критерия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Вторият критерий, чиято цел е да се установи истинското естество на нарушението, се преценява въз основа на редица фактори, като нарушението ще бъде счетено за наказателноправно по-специално когато санкцията, предвидена в националното право, визира неограничен кръг от лица, а не добре определена група от адресати<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="19980902">2 септември 1998 г.</DATE>, Lauko с/у Словакия (CE:ECHR:1998:0902JUD002613895, § 58).</P></NOTE>, когато тази санкция цели превенция и репресия<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20090625">25 юни 2009 г.</DATE>, Maresti с/у Хърватия (CE:ECHR:2009:0625JUD005575907, § 59).</P></NOTE>, а не само поправяне на имуществени вреди<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20061123">23 ноември 2006 г.</DATE>, Jussila с/у Финландия (CE:ECHR:2006:1123JUD007305301, § 38).</P></NOTE>, и когато националната санкционна разпоредба защитава правен интерес, чиято защита обикновено се осигурява от наказателното право<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20140304">4 март 2014 г.</DATE>, Grande Stevens и др. с/у Италия (CE:ECHR:2014:0304JUD001864010, § 90).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Третият критерий се отнася по-специално до тежестта на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице, която се определя с оглед на санкцията, която може да бъде наложена a priori на съответното лице, а не с оглед на действително наложената санкция<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20140304">4 март 2014 г.</DATE>, Grande Stevens и др. с/у Италия (CE:ECHR:2014:0304JUD001864010, § 98).</P></NOTE>. Наказанието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>лишаване от свобода<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> по дефиниция e с наказателноправен характер<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="19760608">8 юни 1976 г.</DATE>, Engel и др. с/у Нидерландия (CE:EHCR:1976:0608JUD000510071, § 82).</P></NOTE>, също както имуществените санкции, чието неизпълнение може да доведе до лишаване от свобода или които се вписват в регистъра за съдимост<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20110531">31 май 2011 г.</DATE>, Zugic с/у Хърватия (CE:ECHR:2011:0531JUD000369908, § 68).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Вторият и третият критерий по принцип са алтернативни. Възможно е обаче да се възприеме кумулативен подход, когато анализът на всеки критерий поотделно не позволява да се направи ясен извод за наличието на наказателно обвинение<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20061123">23 ноември 2006 г.</DATE> Jussila с/у Финландия (CE:ECHR:2006:1123JUD007305301, § 30 и 31).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Когато обаче въз основа на тези критерии се прецени, че въпросното административно производство може да доведе до налагане на санкция от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>наказателната сфера<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, се прилага <HT TYPE="ITALIC">пълният набор</HT> от гаранциите, свързани с наказателноправния аспект на член 6 от ЕКПЧ, а следователно в това число и правото да се запази мълчание. Всъщност, когато ЕСПЧ установи, че санкцията, която може да се наложи в края на разглежданото производство по разследване, има наказателноправен характер, той не си задава никакъв допълнителен въпрос относно приложимостта на конкретното право, предмет на разглеждане, тъй като тази приложимост е неизбежната последица от тази квалификация на санкцията<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. по-специално ЕСПЧ, <DATE ISO="20140304">4 март 2014 г.</DATE>, Grande Stevens и др. с/у Италия (CE:ECHR:2014:0304JUD001864010, § 101), в което преценката на ЕСПЧ относно приложимостта на член 6 ЕКПЧ завършва по следния начин: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>Съдът счита, че глобите, наложени на жалбоподателите, са с наказателен характер, <HT TYPE="ITALIC">поради което</HT> в случая член 6, параграф 1 се прилага в наказателноправния му аспект<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> (курсивът е мой).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>При всички положения, както правилно отбелязва запитващата юрисдикция, следва да се подчертае, че правото да се запази мълчание вече е признато многократно на лица, които не са отговаряли на въпросите на административните органи в рамките на производства за установяване на административни нарушения. В тези случаи ЕСПЧ е приел, че от решаващо значение е именно наказателноправният характер на санкциите, които административният орган налага за нарушенията, предмет на воденото от него разследване<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. ЕСПЧ, <DATE ISO="20010503">3 май 2001 г.</DATE>, J.B. с/у Швейцария (CE:EHCR:2001:0503JUD003182796) (производство по разследване за отклонение от данъчно облагане), ЕСПЧ, <DATE ISO="20051004">4 октомври 2005 г.</DATE>, Shannon с/у Великобритания (CE:EHCR:2005:1004JUD000656303) (производство за установяване на фалшиво счетоводство и измамно споразумение) и ЕСПЧ, <DATE ISO="20120405">5 април 2012 г.</DATE>, Chambaz с/у Швейцария (CE:EHCR:2012:0405JUD001166304) (производство по разследване за отклонение от данъчно облагане).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Предвид гореизложеното следва да се заключи, че когато разглежданите санкции са квалифицирани като наказателноправни с оглед на критериите, установени в решение Bonda, правото да се запази мълчание се признава автоматично.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="15"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По възможността разглежданите разпоредби да се тълкуват в съответствие с правото да се запази мълчание</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>На този етап следва да се определи дали с оглед на формулировките на член 14, параграф 3 от Директива 2003/6 и на член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 тези разпоредби могат да се тълкуват в съответствие с правото да се запази мълчание, тоест в смисъл, че не задължават държавите членки да санкционират всеки, който отказва да отговаря на въпросите на надзорния орган, от които би могла да се установи отговорността му за нарушение, за което се налагат административни санкции с наказателноправен характер. Всъщност само ако се потвърди, че е налице такава възможност, отговорът на въпроса за валидността на тези разпоредби с оглед на членове 47 и 48 от Хартата ще бъде утвърдителен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>За тази цел най-напред следва да се очертае накратко правният контекст на разпоредбите, посочени в този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Директива 2003/6 има за цел да се бори срещу пазарните злоупотреби. Както се установява от съображения 2 и 12, тя забранява търговията с вътрешна информация, както и действия, свързани с манипулиране на пазара, за да се защити интегритетът на финансовите пазари и да се укрепи доверието на инвеститорите в тези пазари, доверие, което почива по-специално на обстоятелството, че те ще бъдат равнопоставени и защитени от незаконосъобразно използване на вътрешна информация<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091223">23 декември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Spector Photo Group и Van Raemdonck</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:806">EU:C:2009:806</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110707">7 юли 2011 г.</DATE> <NAME.CASE>IMC Securities</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑445/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:459">EU:C:2011:459</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120628">28 юни 2012 г.</DATE> <NAME.CASE>Geltl</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑19/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:397">EU:C:2012:397</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150311">11 март 2015 г.</DATE> <NAME.CASE>Lafonta</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑628/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:162">EU:C:2015:162</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>За да се осигури ефективност на тази нормативна уредба, всяко нарушение на забраните или задълженията, приети въз основа на Директива 2003/6, ще трябва бързо да бъде открито и санкционирано<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. съображение 38 от Директива 2003/6.</P></NOTE>. С оглед на това в член 14 от тази директива са посочени изискванията, с които държавите членки трябва да съобразят националната си система от санкции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Преследвайки същите цели като Директива 2003/6<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. съображение 24 от Регламент № 596/2014.</P></NOTE>, Регламент № 596/2014 е насочен и към създаване на по-единна и по-стабилна правна уредба, по-специално чрез засилване на надзорните, разследващите и санкционните правомощия на надзорния орган<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. съображение 4 от Регламент № 596/2014.</P></NOTE>. В областта на санкциите член 30 от този регламент разширява набора от изисквания, на които трябва да съответства националната система на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Що се отнася до разпоредбите, които Съдът е приканен да тълкува по настоящото дело, следва да се посочи, че съгласно член 14, параграф 3 от Директива 2003/6 държавите членки трябва да определят административните санкции, които се прилагат в случай на отказ за сътрудничество в рамките на разследване, водено от надзорния орган. Съдържащото се в тази разпоредба изрично препращане към член 12 от същата директива обаче изисква въпросната разпоредба да се тълкува във връзка с член 12, който, що се отнася до минималното съдържание на правомощията на надзорния орган, предвижда в параграф 2, буква б), че тези правомощия трябва да включват правото <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>да се искат сведения от <HT TYPE="ITALIC">всички</HT> лица, включително и тези, които участват последователно при предаването на нареждания или при изпълнението на съответните транзакции, както и от техните упълномощители и, ако е необходимо, да се призове едно лице и да бъде изслушано<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. С други думи, член 12 от Директива 2003/6 указва, че обхватът на категорията лица, по отношение на които надзорният орган може да упражни това право, по принцип е неограничен.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Що се отнася до член 30, параграф 1, буква б), тази разпоредба предвижда по същество, че държавите членки трябва да осигурят на надзорния орган възможността да разполага с правомощието да налага административни санкции и мерки за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>липса на сътрудничество или неспазване на правилата при разследване, проверка или искане<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>. Тъй като член 30 от Регламент № 596/2014 изрично препраща към член 23 от същия този регламент, той задължително трябва да се тълкува във връзка с последната разпоредба, която в параграф 2 определя минималното съдържание на надзорните и разследващите правомощия на надзорния орган в смисъл, че те включват по-специално правомощието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>да [се изисква] информация от <HT TYPE="ITALIC">всички</HT> лица, включително и тези, които участват последователно в предаването на нареждания или в изпълнението на съответните операции, както и от техните упълномощители и, ако е необходимо, да [се] призовават и разпитват тези лица с оглед получаването на информация<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Според писменото становище на италианското правителство семантичната сила на прилагателните <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>всички<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>всеки<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> в съчетание с факта, че не е изрично изключена възможността държавите членки да налагат санкции за отказ за сътрудничество на лицата, от чиито отговори би могла да се установи отговорността им за нарушение, което е от компетентността на надзорния орган, може да обоснове тълкуване на член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, както и на член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 в смисъл, че държавите членки са длъжни също да налагат и санкции по административен ред на посочените лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Убеден съм обаче, че този извод е неправилен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Във връзка с това държа да подчертая, от една страна, че във въпросните два правни акта прилагателните <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>всички<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>всеки<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> се отнасят до лицата, от които надзорният орган има право да поиска информация или които има право да призове, за да разпита, а не пряко до лицата, които той е длъжен да санкционира поради отказ за сътрудничество в рамките на воденото от него разследване, което не е без значение за обосноваността на това буквално тълкуване. От друга страна и преди всичко, считам, че тълкуване, което отдава значение на липсата на изрично изключване на възможността да се санкционират лицата, от чиито отговори би могла да се установи отговорността им за нарушението, което е от компетентността на надзорния орган, задължително се основава на схващането, че както член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, така и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 задължават държавите членки да следят неизпълнението на задължението за сътрудничество в рамките на водените от този орган разследвания да се наказва с <HT TYPE="ITALIC">административни санкции с наказателноправен характер</HT>. Всъщност, както бе обяснено по-горе, правото да се запази мълчание се прилага само в наказателните производства или в административните производства, при които може да се стигне до налагане на санкции с такъв характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Още сега обаче отбелязвам, че използването на други класически методи на тълкуване на Съда, като този на систематичното и историческото тълкуване на разпоредбите, предмет на разглеждане, според мен ясно показва, че този прочит на въпросните разпоредби е неправилен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Систематичното тълкуване на член 14, параграф 3 от Директива 2003/6 изисква най-напред да се вземе предвид параграф 1 от същата тази разпоредба, съгласно който <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>[б]ез да се засяга правото им да налагат наказателноправни санкции, държавите членки следят, в съответствие с тяхното вътрешно право, да бъде възможно взимането на подходящи административни мерки или прилагането на административни санкции по отношение на лицата, отговорни за нарушаването на разпоредбите, приети въз основа на настоящата директива. Държавите членки правят необходимото тези мерки да бъдат ефикасни, съразмерни на нарушението и възпиращи<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>. От този параграф е видно обаче, че държавите членки разполагат с <HT TYPE="ITALIC">широка свобода на преценка</HT><?PAGE NO="17"?> при въвеждането на мерки за санкциониране на нарушения на националните разпоредби, с които се транспонира Директива 2003/6. По принцип те не само че не са изрично задължени да предвидят, освен евентуални наказателноправни санкции, административни санкции с наказателноправен характер, но дори имат право да изберат да налагат само <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>подходящи административни мерки<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> вместо същински административни санкции. Освен това, дори ако държавите членки решат да предвидят в националното си законодателство <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>административни санкции<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, правото на преценка, с което разполагат относно обхвата на тези санкции, е ограничено само от задължението да гарантират, че те са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>ефикасни, съразмерни на нарушението и възпиращи<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Няколко малки уточнения относно определението на това ограничение произтичат от последното изречение на съображение 38 от Директива 2003/6, съгласно което: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>[с]анкциите следва да бъдат достатъчно възпиращи, пропорционални на сериозността на нарушението и на реализираните печалби и следва да се прилагат последователно<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>.</P></NOTE>. Според мен това задължение не означава непременно, че трябва да се предвидят санкции с наказателноправен характер, тъй като по принцип санкции, които нямат такъв характер, също могат да бъдат ефикасни, съразмерни на нарушението и възпиращи<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Квалифицирането на тези санкции като наказателноправни обаче може да произтича от критериите, установени в националното законодателство, за да се прецени дали са ефикасни, съразмерни на нарушението и възпиращи. Вж. в това отношение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091223">23 декември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Spector Photo Group и Van Raemdonck</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:806">EU:C:2009:806</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което Съдът уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>член 14, параграф 1 от Директива 2003/6 не установява никакъв критерий за преценката дали санкцията е ефикасна, съразмерна на нарушението и възпираща. Националното законодателство определя тези критерии<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>.</P></NOTE>. Всъщност не виждам как би могла да се изключи възможността санкция, която не отговаря на втория критерий, установен в решение Bonda, поради изключително превантивната или поправителна цел, или на третия критерий, установен в решение Bonda, поради намаления си размер, да отговаря на посочените характеристики.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Впрочем струва ми се, че това тълкуване е в същия ред на мисли като пасаж от заключението на генералния адвокат Kokott, представено по дело Spector Photo Group и Van Raemdonck<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Заключение на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Spector Photo Group и Van Raemdonck</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:534">EU:C:2009:534</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. След като посочва, че член 14 от Директива 2003/6 е сред разпоредбите от тази директива, с които се установяват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>минимални правила<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> и че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>държавите членки могат да приемат по-строги мерки<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, генералният адвокат всъщност посочва, че тази разпоредба <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>гласи само че държавите членки трябва да предвидят ефикасни и възпиращи административни мерки<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> и следователно по отношение на вида на санкциите Директива 2003/6 осъществява само <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>минимална хармонизация<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Заключение на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Spector Photo Group и Van Raemdonck</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:534">EU:C:2009:534</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Що се отнася до систематичното тълкуване на член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014, считам, че и то не позволява да се заключи, че тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да въведат система от административни санкции с наказателноправен характер. Наистина член 30, параграф 1 от този регламент ограничава свободата на преценка на държавите членки, тъй като по същество предвижда, че те са длъжни да въведат <HT TYPE="ITALIC">както</HT> административни мерки, <HT TYPE="ITALIC">така и</HT> административни санкции за целите на санкциониране на нарушенията на неговите разпоредби, без да им даде възможност за избор между тези два санкционни механизма. Следва да се отбележи обаче, че неизпълнението на задължението за сътрудничество е изключено от приложното поле на<?PAGE NO="18"?> член 30, параграф 2 от посочения регламент, който включва сред минималния набор от административни мерки и санкции, които надзорните органи трябва да имат право да налагат в допълнение към наказателните санкции, и някои санкции, които според критериите, установени в решение Bonda, вероятно са с наказателноправен характер<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. в този смисъл заключение на генералния адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Garlsson Real Estate и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑537/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:668">EU:C:2017:668</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Подобно на генералния адвокат, препращам по-специално към следните административни санкции: отнемане или прекратяване на лиценз на инвестиционен посредник, временна или постоянна забрана за изпълнение на ръководни функции в инвестиционни посредници, временна забрана да се търгува за собствена сметка, максимални административни имуществени санкции в размер най-малко на три пъти размера на реализираната печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушението, когато размерът им може да бъде определен, максимални административни имуществени санкции в размер на най-малко <FT TYPE="NUMBER">5000000</FT> EUR по отношение на физическо лице или <FT TYPE="NUMBER">15000000</FT> EUR по отношение на юридическо лице. При всички положения следва да се посочи, че освен тези санкции, списъкът по член 30, параграф 2 от Регламент № 596/2014 включва също и обикновени административни мерки (разпореждане, с което се изисква лицето, отговорно за нарушението, да преустанови поведението и да не извършва повторно нарушение, както и публично предупреждение, в което се посочва лицето, отговорно за нарушението, и естеството на нарушението), както и една санкция, чийто изцяло административен характер изглежда не може да се постави под въпрос (принудително възстановяване на реализираната печалба или избегнатата загуба в резултат на нарушението, доколкото размерът им може да бъде определен).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Следователно това са критериите, които надзорният орган трябва да прилага в съответствие с националното право, за да определи вида и тежестта на санкцията в границите, предвидени в член 31, параграф 1, букви a)—ж) от Регламент № 596/2014<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Става въпрос за тежестта и продължителността на нарушението, както и за редица други обстоятелства, свързани с лицето, което носи отговорност за нарушението, а именно степента на отговорност на това лице, финансовото му състояние, размера на печалбите, които е получило, или на загубите, които е избегнало, доколкото те могат да се определят, степента на сътрудничество с надзорния орган, извършените по-рано от него нарушения и мерките, които е взело, за да избегне повторното извършване на нарушението.</P></NOTE>, както и различната тежест, която този орган трябва да придаде съгласно същото право на тези критерии, които според мен са от решаващо значение, за да се направи извод дали санкцията има наказателноправен характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Историческото тълкуване на член 14, параграф 3 от Директива 2003/6 и на член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 според мен също показва, че при приемането на тези два правни акта волята на законодателя на Съюза не е била да задължи държавите членки да преследват неизпълнението на мерките за транспониране на Директива 2003/6 или на разпоредбите на Регламент № 596/2014 с наказателни санкции или с административни санкции с наказателноправен характер, тъй като целта на тази директива и на този регламент е просто <HT TYPE="ITALIC">минимална хармонизация</HT> на националните санкционни режими. Що се отнася до Директива 2003/6, това личи по безспорен начин от предложението за директива, в което Комисията уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>самите [правила в областта на санкциите] остават от компетентността на държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> и че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>[с]анкциите трябва да бъдат ефикасни, съразмерни на нарушението и възпиращи. Все пак всяка държава членка е свободна сама да определи санкциите, приложими за нарушение на тези мерки, или за отказ за сътрудничество в рамките на производствата по разследване по член 12 от настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно злоупотребата с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) (COM(2001) 281 окончателен — 2001/0118(COD) (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="240E" PAGE.FIRST="265" DATE.PUB="2001">ОВ C 240E, 2001 г., стр. 265</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Що се отнася до Регламент № 596/2014, намерението за постигане на същата степен на хармонизация личи също толкова явно в пасажа от предложението за регламент, в който Комисията посочва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>с настоящия регламент се въвеждат минимални правила за административни мерки, санкции и глоби. Това не пречи на отделните държави членки да фиксират по-високи стандарти<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно злоупотребата с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) (COM/2011/0651 окончателен — 2011/0295 (COD).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Като се имат предвид широката свобода на преценка, предоставена на държавите членки във връзка с прилагането на задълженията им по член 14, параграф 3 от Директива 2003/6 и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014, и стремежът за постигане на минимална степен на хармонизация, според мен не е изненадващо, че законодателят на Съюза не се е погрижил да уточни, че ако на национално равнище бъдат приети административни санкции с наказателноправен характер, те няма да могат да се прилагат по отношение на лицата, които в рамките на разследване във връзка с нарушение, за което се налагат такива санкции, отказват<?PAGE NO="19"?> да отговарят на въпросите на надзорния орган, от които би могла да се установи отговорността им за въпросното нарушение. Всъщност, според мен, като е оставил на държавите членки свободата да установят естеството и обхвата на санкциите за нарушение на задължението за сътрудничество с надзорния орган, законодателят по необходимост е приел, че налагането на санкция може да се изключи вследствие на признаването на основните права, които Хартата свързва със санкциите с наказателноправен характер. С други думи, както посочва Съветът в писменото си становище, фактът, че както член 14, параграф 3 от Директива 2003/6, така и член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 596/2014 са формулирани общо и безусловно, не означава, че по тълкувателен път не могат да се въведат изключения, свързани със зачитането на основно право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Във връзка с това следва да се отбележи, че съображение 44 от Директива 2003/6<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Това съображение гласи следното: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати особено от [Хартата]<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>.</P></NOTE> и съображение 77 от Регламент № 596/2014<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Съгласно това съображение: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>Настоящият регламент спазва основните права и съблюдава принципите, признати в [Хартата]. Съответно настоящият регламент следва да бъде тълкуван и прилаган в съответствие с тези права и принципи […]<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>.</P></NOTE> кодифицират принципа, че разпоредбите от вторичното право на Съюза трябва да се тълкуват по начин, който съответства на основните права<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. ex multis решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091119">19 ноември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sturgeon и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑402/07 и C‑432/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:716">EU:C:2009:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. В настоящия случай този принцип изисква задължението за санкциониране на отказа за сътрудничество с надзорния орган да се тълкува в съответствие с правото да се запази мълчание, както се извежда от членове 47 и 48 от Хартата, което трябва да бъде признато, ако производството може да приключи с налагането на санкции с наказателноправен характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Следва да се уточни обаче, че противно на това, което, изглежда, смята запитващата юрисдикция, горепосоченият принцип не изисква при тълкуването на задължението за санкциониране на отказ за сътрудничество с надзорния орган да се взема предвид необходимостта от спазване на стандартите за защита на основните права, гарантирани от <HT TYPE="ITALIC">законодателствата на държавите членки</HT>, в случай че те са по-високи от гарантираните на равнището на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Най-напред, такова тълкуване не се подкрепя, както, изглежда, твърди запитващата юрисдикция, от изразите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>в съответствие с […] вътрешно[то] право<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>в съответствие с националното право<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>, фигуриращи съответно в член 14, параграф 1 от Директива 2003/6 и в член 30, параграф 1 от Регламент № 596/2014, които се отнасят до задължението на държавите членки за налагане на санкции. Всъщност струва ми се, че въвеждането на тези изрази има за цел просто да открои факта, че е необходимо правилата в областта на санкциите да бъдат приложени от националния законодател<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>В това отношение следва да се обърне внимание и на Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарни злоупотреби) (COM(2001) 281 окончателен — 2001/0118(COD) (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="240E" PAGE.FIRST="265" DATE.PUB="2001">ОВ C 240E, 2001 г., стр. 265</REF.DOC.OJ>), в член 14 от което Комисията уточнява, че когато Хартата все още не е приета, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>[з]а да се определят санкциите и за да се организира производството за налагане на санкции държавите членки трябва да спазват принципите, прогласени в [ЕКПЧ]<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>, без изобщо да споменава правата, закрепени на национално равнище.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>При всички положения такова тълкуване вече е отхвърлено като цяло от Съда в решение Melloni<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130226">26 февруари 2013 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑399/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:107">EU:C:2013:107</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. По делото, приключило с това решение, третият преюдициален въпрос, поставен от Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания), се отнася до това дали член 53 от Хартата<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Член 53 от Хартата гласи: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>Никоя разпоредба на настоящата Харта не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права на човека и основни свободи, които в съответните им приложни полета са признати от правото на Съюза, от международното право и от международните конвенции, по които Съюзът или всички държави членки са страни, и по-специално от [ЕКПЧ], както и от <HT TYPE="ITALIC">конституциите на държавите членки</HT><QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> (курсивът е мой).</P></NOTE> разрешава на държава членка да приложи по-висок стандарт за защита на основните права, гарантиран от нейната конституция. Съдът, голям състав, дава отрицателен отговор, тъй като такова тълкуване на посочения член 53 би могло да засегне предимството, единството и ефективността на правото на Съюза<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. също и решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130226">26 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Åkerberg Fransson</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑617/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:105">EU:C:2013:105</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140911">11 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>A</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑112/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2195">EU:C:2014:2195</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pelham и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑476/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:624">EU:C:2019:624</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190729">29 юли 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Spiegel Online</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑516/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:625">EU:C:2019:625</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>По същия начин по настоящото дело такова тълкуване би засегнало принципа на предимство на правото на Съюза, тъй като би позволило на държава членка да попречи на прилагането на разпоредби от правото на Съюза, които са в пълно съответствие с Хартата, а именно член 14, параграф 3 от Директива 2003/6 и член 30, параграф 1 от Регламент № 596/2014, само с мотива че те не зачитат основните права, гарантирани от конституцията на тази държава. Освен това то би засегнало еднаквото и ефективно прилагане на правото на Съюза, тъй като би поставило под въпрос еднаквото равнище на защита на правото да се запази мълчание в случай на налагане на санкция за неизпълнение на задължението за сътрудничество с надзорния орган, и би могло да попречи на хармонизацията на санкционните правомощия на надзорните органи по отношение на посоченото неизпълнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>В светлината на изложените съображения считам, че формулировките на член 14, параграф 1 от Директива 2003/6 и на член 30, параграф 1, буква б) от Регламент № 594/2016 позволяват те да се тълкуват в съответствие с правото да се запази мълчание, както се извежда от членове 47 и 48 от Хартата, и следователно тяхната валидност от гледна точка на тези разпоредби не може да бъде поставена под съмнение. Поради това е възможно да се разгледа проблематиката, свързана с обхвата на въпросното право.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По обхвата на правото да се запази мълчание по смисъла на членове 47 и 48 от Хартата</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Както беше посочено в точка 39 от настоящото заключение, запитващата юрисдикция отправя запитване до Съда и относно обхвата, който следва да се признае на правото на физическите лица да запазят мълчание, както се извежда от членове 47 и 48 от Хартата, в рамките на административни производства за налагане на санкции с наказателноправен характер, като предвидените в националното законодателство, за да се санкционират пазарните злоупотреби<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Правилно запитващата юрисдикция и някои заинтересовани страни припомнят, че Съдът вече е отговорил утвърдително на въпроса дали производството, образувано по отношение на жалбоподателя в главното производство, и наложената му санкция за нарушение на член 187 bis от Единния текст са с наказателен характер по смисъла на съдебната практика по дело Bonda. Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180320">20 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Di Puma и Zecca</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑596/16 и C‑597/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:192">EU:C:2018:192</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че практиката на ЕСПЧ относно член 6 от ЕКПЧ, изглежда, предоставя на това право по-широк обхват, отколкото този, който произтича от практиката на Съда в областта на антиконкурентното поведение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Тази проблематика ще бъде разгледана в следващите точки. Ще анализирам по-специално въпроса дали в настоящия случай на правото да се запази мълчание, както е изведено от членове 47 и 48 от Хартата, трябва да се придаде същия обхват като този, който му е признат в практиката на Съда, и отговорът ми ще е отрицателен (част 1). След това в съответствие с клаузата за съгласуваност, която се съдържа в член 52, параграф 3 от Хартата, и с Разясненията относно Хартата<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. точка 50 от настоящото заключение.</P></NOTE>, ще се опитам да определя обхвата на това право в конкретния случай с оглед на практиката на ЕСПЧ относно член 6 от ЕКПЧ (част 2).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Преди да започна този анализ, се налага едно уточнение. Запитващата юрисдикция вече е изключила, според мен правилно, възможността само по себе си правото да се запази мълчание да обоснове отказа на лице да се яви на разпореденото от надзорния орган изслушване или неоснователното закъснение, с което се явява на такова изслушване, без да се засяга възможността тази юрисдикция да прецени дали и доколко този отказ може да се дължи на факта, че заинтересованото лице не е получило гаранция, че правото му да запази мълчание ще бъде зачетено. Поради това моят анализ ще се отнася само до фактическата хипотеза на отказ да се отговаря на въпросите на посочения орган.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правото да се запази мълчание в практиката на Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Доколкото ми е известно, Съдът се е произнасял относно обхвата на правото да се запази мълчание само в областта на правото на конкуренцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Отправната точка на всеки преглед на тази съдебна практика е принципното решение Orkem/Комисия<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19891018">18 октомври 1989 г.</DATE> (<NO.CASE>374/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:387">EU:C:1989:387</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>По делото, приключило с това решение, дружеството жалбоподател повдига основание, изведено от довода, че в резултат на искане за предоставяне на информация, изпратено му от Комисията след извършена от нея проверка относно евентуалното участие на посоченото дружество в споразумения или съгласувани практики, то е било задължено да се самоуличи, като признае, че е нарушило правилата на конкуренцията. В отговор на този довод Съдът най-напред посочва, от една страна, че такова право не съществува в общностния правен ред, и от друга страна, че предприятията, по отношение на които се провежда разследване, за да се установи дали са извършили нарушение на правото на конкуренцията, имат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>задължение за активно сътрудничество<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>. След това Съдът приема, че все пак е възможно да се признаят някои ограничения на разследващите правомощия на Комисията поради необходимостта да се зачита правото на защита на предприятията, така че това право да не бъде непоправимо засегнато в хода на производствата по предварително разследване, които могат да са от решаващо значение за доказването на незаконосъобразното поведение на тези предприятия<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19891018">18 октомври 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Orkem/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>374/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:387">EU:C:1989:387</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>)</P></NOTE>. Тези ограничения са определени от Съда по следния начин: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>[Д]ори […] Комисията да е в правото си да задължи предприятието да предостави цялата необходима информация относно факти, които може да са му известни, и при необходимост да ѝ предостави свързаните с тях документи, с които разполага, дори ако могат да послужат за установяване по отношение на него или на друго предприятие на съществуването на антиконкурентно поведение, тя все пак не може да го задължи да даде отговори, с които би било принудено да признае съществуването на нарушението, което Комисията трябва да докаже<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19891018">18 октомври 1989 г.</DATE>, <NAME.CASE>Orkem/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>374/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1989:387">EU:C:1989:387</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Както подсказва запитващата юрисдикция, от постановените впоследствие съдебни решения обаче става ясно, че Съдът не променил съществено определението на тези ограничения<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010220">20 февруари 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mannesmannröhren-Werke/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑112/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2001:61">EU:T:2001:61</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021015">15 октомври 2002 г.</DATE> <NAME.CASE>Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:582">EU:C:2002:582</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0273">273</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060629">29 юни 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/SGL Carbon</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑301/04 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:432">EU:C:2006:432</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090924">24 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Erste Group Bank и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑125/07 P, C‑133/07 P и C‑137/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:576">EU:C:2009:576</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0271">271</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070125">25 януари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dalmine/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑407/04 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:53">EU:C:2007:53</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Точно обратното, той счита, че така предоставеният обхват на правото да се запази мълчание е в съответствие с членове 47 и 48 от Хартата, тъй като изискването да се осигури ефективността на правото на конкуренцията налага да се претеглят правото да се запази мълчание и общественият интерес, който е в основата на преследването на нарушенията на правото на конкуренцията<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010220">20 февруари 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mannesmannröhren-Werke/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑112/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2001:61">EU:T:2001:61</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060629">29 юни 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/SGL Carbon</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑301/04 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:432">EU:C:2006:432</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100428">28 април 2010 г.</DATE> <NAME.CASE>Amann &amp; Söhne и Cousin Filterie/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑446/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2010:165">EU:T:2010:165</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0326">326</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0328">328</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140314">14 март 2014 г.</DATE> <NAME.CASE>Buzzi Unicem/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑297/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:122">EU:T:2014:122</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност признаването на право да се запази мълчание, което би обхванало също и всички чисто фактически въпроси (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>право да се запази пълно мълчание<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>) според тази съдебна практика би надхвърлило необходимото за запазване на правото на защита на предприятията и би представлявало неоправдана пречка пред изпълнението от Комисията на поверената ѝ мисия да следи за спазването на правилата на конкуренцията във вътрешния пазар. Отново съгласно тази съдебна практика, не съществува пречка за предприятието, отговорило на чисто фактическите въпроси, по-късно в рамките на административното производство или в производството пред съда на Съюза да докаже, че изложените в неговите отговори факти имат значение, различно от възприетото от Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Накратко, според Съда правото да се запази мълчание не обхваща отговорите на въпросите, които се отнасят до факти, освен ако целта им е да се получи признанието на съответното предприятие за извършване на разследваното от Комисията нарушение. С други думи, както уточнява Съдът в решение Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, осигурената от това право защита предполага да се определи дали отговор на предприятието адресат на посочените въпроси <HT TYPE="ITALIC">по същество е равносилен</HT> на признание за нарушение<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Решение от <DATE ISO="20021015">15 октомври 2002 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:582">EU:C:2002:582</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0273">273</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. в това отношение заключение на генералния адвокат Wahl по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>HeidelbergCement/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑247/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:694">EU:C:2015:694</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0154">154</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Ако това не е така, въпросът се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>чисто фактически<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061214">14 декември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Raiffeisen Zentralbank Österreich и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑259/02—T‑264/02 и T‑271/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:396">EU:T:2006:396</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0539">539</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>от чисто фактическо естество<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010220">20 февруари 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mannesmannröhren-Werke/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑112/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2001:61">EU:T:2001:61</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и поради това не попада в приложното поле на правото да се запази мълчание, дори ако отговорът на съответното предприятие <HT TYPE="ITALIC">може да се използва, за да се</HT> <HT TYPE="ITALIC">установи, че то е нарушило правилата на конкуренцията</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>В писменото си становище италианското правителство по същество твърди, че тази съдебна практика може да се приложи по аналогия при установяването на обхвата на правото на физическите лица да запазят мълчание в рамките на административни производства, образувани с цел разкриването на пазарни злоупотреби. По-специално според същото правителство изискването да се гарантира ефективността на разпоредбите на вторичното право, които предвиждат санкционирането на такива злоупотреби, като член 14 от Директива 2003/6 и член 30 от Регламент № 596/2014, налага да се определи обхватът на правото да се запази мълчание чрез претегляне, от една страна, на това право, и от друга страна, на обществения интерес да се защити интегритетът на финансовите пазари и да се укрепи доверието на инвеститорите в тези пазари<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. съображения 2 от Директива 2003/6 и от Регламент № 596/2014.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Не мога да се съглася с това становище.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Изведена по отношение на предприятията, за които се води разследване във връзка с нарушения на правото на конкуренцията, тази съдебна практика явно се отнася само до <HT TYPE="ITALIC">юридическите лица</HT>, както впрочем отбелязва запитващата юрисдикция. Всъщност предприятията и сдруженията на предприятия са единствените субекти на правото на конкуренцията на Съюза, както и единствените образувания, на които Комисията може да налага глоби за нарушение на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Вж. заключение на генералния адвокат Geelhoed по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/SGL Carbon</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑301/04 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:53">EU:C:2006:53</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Струва ми се обаче, че въпросът за обхвата на правото на физическите лица да запазят мълчание досега не е разглеждан от Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правото да се запази мълчание в практиката на ЕСПЧ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>За разлика от Съда, ЕСПЧ никога не се е произнасял, освен ако не греша, относно възможността юридическо лице да се позове на правото да запази мълчание в рамките на водено спрямо него наказателно производство или административно производство за налагане на санкции с наказателноправен характер. С други думи, обхватът на това право, както в общи линии е очертан в следващите точки, досега е признат само по отношение на <HT TYPE="ITALIC">физически лица</HT><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Вж. в този смисъл <HT TYPE="ITALIC">Wils</HT>, W. Self-Incrimination in EC Antitrust Enforcement: A Legal and Economic Analysis. — World Competition: Law and Economics Review, vol 26, No. 4, 2003, р. 577, и <HT TYPE="ITALIC">Oliver</HT>, P. Companies and their Fundamental Rights: a Comparative Perspective. — International and Comparative Law Quarterly, Wolters Kluwer, vol. 64, No. 3, 2015, р. 686. Впрочем, както отбелязват някои от заинтересованите страни по настоящото дело, същият прочит е направен от законодателя на Съюза в Директива (ЕС) 2016/343 на Парламента и на Съвета от <DATE ISO="20160309">9 март 2016 година</DATE> относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="065" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ L 65, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), в чийто член 7 се защитава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>правото да се запази мълчание<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0080" ID="QS0080"/>правото на лицата да не се самоуличават<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>. Вж. по-специално съображение 13, съгласно което: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0081" ID="QS0081"/>[н]астоящата директива отчита различните нужди и степени на защита на някои аспекти на презумпцията за невиновност по отношение на физическите и юридическите лица. По отношение на физическите лица тази защита е отразена в трайната практика на [ЕСПЧ]. От своя страна, Съдът на Европейския съюз все пак признава, че юридическите лица не се ползват от правата, произтичащи от презумпцията за невиновност, по същия начин, както физическите лица<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Това следва съвсем ясно от начина, по който ЕСПЧ характеризира основанието за съществуването на правото да се запази мълчание и на правото на лицето да не се самоуличава, като второто е част от първото. Всъщност според ЕСПЧ това основание е защитата на лицата, на които е повдигнато <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0082" ID="QS0082"/>наказателно обвинение<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>, от неправомерна принуда от страна на властите. Според тази юрисдикция целта на тази защита е да се избегнат съдебните грешки и да се гарантира постигането на търсения с член 6 от ЕКПЧ<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="19960208">8 февруари 1996 г.</DATE> Murray с/у Обединено кралство (CE:ECHR:1996:0208JUD001873191, § 45).</P></NOTE> резултат, и по-специално да се гарантира, че обвинението следва да съумее да докаже тезите си по наказателното дело, без да прибягва до доказателства, събрани <HT TYPE="ITALIC">против волята на обвиняемия</HT> — чрез принуда или натиск. Последният елемент е подкрепен с уточнението, че правото на лицето да не се самоуличава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0083" ID="QS0083"/>се отнася, на първо място, до зачитането на решението на обвиняемия да запази мълчание<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="19961217">17 декември 1996 г.</DATE> Saunders с/у Обединено кралство (CE:ECHR:1996:1217JUD001918791, § 69).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>С други думи, както Комисията добре посочва в писменото си становище, уважението към лицето и свободата му на вземане на решения, чрез предотвратяване на упражняваната от публичните органи принуда при формиране на волята му, заема централно място сред целите на правото да се запази мълчание, така както го разбира ЕСПЧ. Ето защо тази юрисдикция разглежда въпросното право като част от човешкото достойнство, както основателно посочва съдия Martens в особеното си мнение към решение Saunders с/у Обединено кралство, в което се уточнява, че ЕСПЧ, изглежда, споделя възгледа, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0084" ID="QS0084"/><HT TYPE="ITALIC">зачитането на достойнството и<?PAGE NO="24"?> свободата на човека</HT> изисква всеки заподозрян да бъде напълно свободен да решава каква позиция да заеме по отношение на отправените му обвинения<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="19961217">17 декември 1996 г.</DATE>, Saunders с/у Обединено кралство (CE:ECHR:1996:1217JUD001918791), т. 9 и 10 от особеното мнение на съдия Martens, към което се присъединява съдия Kūris.</P></NOTE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. При тези обстоятелства не изглежда възможно обхватът, който тази съдебна практика придава на правото да се запази мълчание, да се приложи направо по отношение на юридическите лица<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Впрочем от неговата съдебна практика относно други основни права може да се заключи, че понякога ЕСПЧ провежда разграничение между равнището на защита, предоставено на физическите лица, от една страна, и на юридическите лица, от друга страна. Класическият пример е решение Niemiеtz с/у Германия (ЕСПЧ, <DATE ISO="19921216">16 декември 1992 г.</DATE> CE:ECHR:1992:1216JUD001371088), в което ЕСПЧ постановява, че полицейско претърсване в офиса на адвокат на свободна практика, където последният и живее, представлява посегателство срещу неговото <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0085" ID="QS0085"/>жилище<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>. Тази юрисдикция обаче посочва, че намесата на държавните власти в съответствие с член 8, параграф 2 от ЕКПЧ би могла да бъде още по-голяма <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0086" ID="QS0086"/>при професионалните или търговските помещения или дейности, отколкото в други случаи<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> (§ 31). Следва да се посочи, че в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150618">18 юни 2015 г.</DATE> <NAME.CASE>Deutsche Bahn и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑583/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:404">EU:C:2015:404</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Съдът се основава на тази съдебна практика, за да потвърди преценката на Общия съд, че липсата на предварително разрешение от съд сама по себе си не може да доведе до незаконосъобразност на извършената от Комисията проверка в рамките на разследващите ѝ правомощия в областта на конкуренцията (т. 20—25).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>С оглед на обхвата на правото да се запази мълчание, който ЕСПЧ признава по отношение на физическите лица, най-напред следва да се припомни, че съгласно тази юрисдикция това право е свързано със защитата на лицата, на които е повдигнато наказателно обвинение, от <HT TYPE="ITALIC">неправомерна принуда</HT> от страна на властите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>От това следва, че при проверката дали е нарушен член 6 от ЕКПЧ, ЕСПЧ най-напред се опитва да установи дали е налице доказано упражняване на принуда с цел получаване на доказателства и след това проверява дали такава принуда трябва да се квалифицира като неправомерна. В практиката си той установява няколко положения, при които могат да възникнат опасения от наличие на неправомерна принуда, като първото е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0087" ID="QS0087"/>това на заподозрян, който след като е заплашен с налагането на санкции ако не даде показания — или дава показания или му е наложено наказание, защото е отказал да го направи<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20160913">13 септември 2016 г.</DATE> Ibrahim и др. с/у Обединено кралство (CE:ECHR:2016:0913JUD005054108, § 267).</P></NOTE>. За да установи дали опасенията се превръщат в реалност, ЕСПЧ преценява естеството и степента на принудата, които личат от вида и тежестта на санкцията за отказ да се отговаря<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20001221">21 декември 2000 г.</DATE>, Heaney и McGuinness с/у Ирландия (CE:ECHR:2000:1221JUD003472097, § 53) (наказание шест месеца лишаване от свобода).</P></NOTE>, и наличието на подходящи гаранции във въпросното производство<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20070629">29 юни 2007 г.</DATE>, O’Halloran и Francis с/у Обединено кралство (CE:ECHR:2007:0629JUD001580902, § 59).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>ЕСПЧ обаче многократно посочва, че не всички форми на пряка принуда, упражнена по отношение на обвиняем, за да бъде принуден да направи против волята си изявления, които го уличават в престъпление, могат да доведат до нарушение на член 6 от ЕКПЧ. Всъщност, тъй като според тази юрисдикция правото да се запази мълчание не е абсолютно<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Вж. по-специално ЕСПЧ, <DATE ISO="20001221">21 декември 2000 г.</DATE>, Heaney и McGuinness с/у Ирландия (CE:ECHR:2000:1221JUD003472097, § 47).</P></NOTE>, степента на упражнената от органите принуда е несъвместима с тази разпоредба, ако в резултат от нея това право е напълно изпразнено от съдържание<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="19960208">8 февруари 1996 г.</DATE>, Murray с/у Обединено кралство (CE:ECHR:1996:0208JUD001873191, § 49).</P></NOTE>. Според ЕСПЧ от решаващо значение при такава преценка е <HT TYPE="ITALIC">начинът</HT>, <HT TYPE="ITALIC">по който са използвани</HT> в рамките на наказателно производство доказателства, получени чрез упражняване на принуда<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="19961217">17 декември 1996 г.</DATE>, Saunders с/у Обединено кралство (CE:ECHR:1996:1217JUD001918791, § 71).</P></NOTE>, както в контекста на самото производство, така и извън него<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20040408">8 април 2004 г.</DATE>, Weh с/у Австрия (CE:ECHR:2004:0408JUD003854497, § 42—44).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Именно този последен критерий позволява да се определи евентуално неправомерният характер на принудата, когато поставените на обвиняемия въпроси се отнасят до <HT TYPE="ITALIC">факти</HT>. ЕСПЧ разглежда тази проблематика за първи път по дело Saunders с/у Обединено кралство. В отговор на довода на британското правителство, че правото на лицето да не допринася за<?PAGE NO="25"?> самоуличаването си в престъпление не е приложимо при обстоятелствата по това дело, поради факта че жалбоподателят не е бил длъжен да дава отговори, които са от самоуличаващо естество, ЕСПЧ най-напред посочва, че правото да се запази мълчание <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0088" ID="QS0088"/>не може разумно да се ограничи до признания на престъпления или до забележки, които пряко го уличават<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/>, а след това уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0089" ID="QS0089"/>[п]оказания, получени в условия на принуда, които на пръв поглед изглеждат лишени от уличаващ характер — като забележки, оневиняващи своя автор, или <HT TYPE="ITALIC">обикновена информация по фактически въпроси</HT> — впоследствие могат да бъдат използвани в наказателно производство в подкрепа на тезата на обвинението<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="19961217">17 декември 1996 г.</DATE>, Saunders с/у Обединено кралство (CE:ECHR:1996:1217JUD001918791, § 71).</P></NOTE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Основни уточнения в това отношения са внесени по-нататък с решение Corbet с/у Франция. Всъщност, след като установява наличието на принуда, както и липсата на самоуличаващ характер на изявленията на обвиняемите, ЕСПЧ приема, с оглед на използването на изявленията относно факти, събрани в условията на принуда, че за да е налице нарушение на член 6 от ЕКПЧ тези изявления трябва да са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0090" ID="QS0090"/>оказали влияние върху присъдата, с която се установява вината, или върху наказанието<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20150319">19 март 2015 г.</DATE>, Corbet и др. с/у Франция (CE:ECHR:2015:0319JUD000749411, § 34).</P></NOTE>. Струва ми се, че тъй като употребата на терминология, която е присъща на същинската наказателна материя, се обосновава единствено със спецификата на фактическия контекст по това дело, трябва да се счита, че този принцип е приложим и когато тези изявления са оказали влияние върху <HT TYPE="ITALIC">решението, с което</HT> <HT TYPE="ITALIC">приключва</HT> административно производство, което спада към наказателната материя по смисъла на член 6 от ЕКПЧ, <HT TYPE="ITALIC">или върху санкцията</HT>, наложена в края на това производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Освен това ЕСПЧ уточнява, че обхватът на правото да се запази мълчание не може да се ограничава чрез претеглянето му в съпоставка с обществен интерес. Тази насока е възприета от решение Sanders с/у Обединено кралство, в което ЕСПЧ отхвърля становището на правителството, че основният обществен интерес за преследване на измамите в областта на дружествата и за санкционирането на виновните лица може да бъде основание на обвиняемия да не се признае правото да не се самоуличава<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="19961217">17 декември 1996 г.</DATE>, Saunders с/у Обединено кралство (CE:ECHR:1996:1217JUD001918791, § 74). Макар да е вярно, че такова претеглян, изглежда, се потвърждава от ЕСПЧ в решение от <DATE ISO="20060711">11 юли 2006 г.</DATE> Jalloh с/у Германия (CE:ECHR:2006:0711JUD005481000, § 117), вярно е също, че решение от <DATE ISO="20160913">13 септември 2016 г.</DATE>, Ibrahim и др. с/у Обединено кралство (CE:ECHR:2016:0913JUD005054108, § 252), ограничава обстоятелствата, при които се разрешава съобразяването на обществения интерес, до тези, които са свързани с преследването на нарушения, които спадат към особено деликатни въпроси като тероризма или други тежки престъпления.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Следователно правото на физическите лица да запазят мълчание в рамките на административни производства, които могат да завършат с налагането на санкция с наказателноправен характер, като тази в главното производство, обхваща и отговорите на въпросите относно факти, които не предполагат непременно признаването на вина, при условие че те са оказали влияние върху мотивите на приетото решение или върху санкцията, наложена в края на това производство. За целите на определянето на този обхват общественият интерес, свързан с преследването на съответното нарушение, няма никакво значение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>В това отношение е необходимо да се вземе становище по довода, изложен от Комисията както в писменото ѝ становище, така и в съдебното заседание, че принципът, произтичащ от решение, постановено от ЕСПЧ, голям състав, по дело Jussila с/у Финландия (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0091" ID="QS0091"/>решение Jussila<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/>)<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20061123">23 ноември 2006 г.</DATE>, Jussila с/у Финландия (CE:ECHR:2006:1123JUD007305301).</P></NOTE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>При прочита на писменото становище на Комисията този довод изглежда изложен във връзка с предложеното тълкуване, че практиката на ЕСПЧ относно правото да се запази мълчание се прилага по отношение на физическите лица, докато тази на Съда се прилага само за юридическите лица. Аз лично считам, че има смисъл този довод да бъде разгледан самостоятелно.</P></NOTE>, което Общият съд на Европейския съюз прилага в решение<?PAGE NO="26"?> Schindler Holding Ltd и др./Комисия<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Решение от <DATE ISO="20110713">13 юли 2011 г.</DATE> (<REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑138/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:362">EU:T:2011:362</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, разрешавал <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0092" ID="QS0092"/>умерено<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/> прилагане на правото да се запази мълчание в области като тази на наказанията за пазарни злоупотреби, така че това право имало също толкова ограничен обхват, както правото, признато на юридическите лица в практиката на Съда на ЕС в областта на антиконкурентното поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че по това дело ЕСПЧ е сезиран с въпроса за съвместимостта с член 6 от ЕКПЧ на непровеждането на съдебно заседание в производството по въззивно обжалване на решение за увеличаване на данъчно задължение, постановено от финландските данъчни органи. По този повод ЕСПЧ затвърждава принципа, че сред всички производства, които водят до прилагането на санкции и които трябва да се квалифицират като наказателноправни в съответствие с член 6 от ЕКПЧ, трябва да се прокара разграничение между производства и санкции, които попадат в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0093" ID="QS0093"/>твърдото ядро на наказателното право<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/> и имат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0094" ID="QS0094"/>позорящ характер<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/> за лицата, за които се отнасят, и тези, които са извън него. Всъщност, след като припомня, че самостоятелното тълкуване на приетото от ЕСПЧ понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0095" ID="QS0095"/>наказателно обвинение<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/> е довело до прогресивно разширяване на наказателния обхват на член 6 от ЕКПЧ към области, които формално не попадат сред традиционните категории на наказателното право, ЕСПЧ уточнява, че що се отнася до категориите, които не попадат в твърдото ядро на наказателното право, свързаните с наказателния обхват на член 6 от ЕКПЧ гаранции <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0096" ID="QS0096"/>не трябва непременно да се прилагат с цялата им строгост<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20061123">23 ноември 2006 г.</DATE>, Jussila с/у Finlande (CE:ECHR:2006:1123JUD007305301, § 43).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>При положение че правото да се запази мълчание е част от тези гаранции, всъщност би могло да се твърди, че признатият от ЕСПЧ обхват на посоченото право зависи от това дали материята, към която се прилага член 6 от ЕКПЧ, попада в твърдото ядро на наказателното право, така че при отрицателен отговор трябва да се счита, че този обхват е по-ограничен и поради това съответства на обхвата, признат в практиката на Съда в областта на антиконкурентното поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Според мен този довод не може да се приеме по настоящото дело, доколкото в решение Grande Stevens и др. с/у Италия ЕСПЧ вече е постановил, че приетите от италианския законодател санкции с оглед транспонирането на Директива 2003/6 действително попадат в твърдото ядро на наказателното право, тъй като позорящият им характер произтича от факта, че могат да навредят на професионалната репутация на съответните лица и доверието в тях<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0081"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20140304">4 март 2014 г.</DATE>, Grande Stevens и др. с/у Италия (CE:ECHR:2014:0304JUD001864010, § 122).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>При всички положения, изпитвам съмнения относно самата възможност да се направи позоваване на принципа, произтичащ от решение Jussila, за да се обоснове по-стеснително тълкуване на обхвата на правото да се запази мълчание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Най-напред следва да се подчертае, че макар Общият съд действително да прилага този принцип в няколко случая<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0082"><P>Освен съдебното решение, посочено в точка 107 от настоящото заключение, решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130913">13 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Total/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑548/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:434">EU:T:2013:434</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0183">183</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0185">185</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140711">11 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sasol и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑541/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:628">EU:T:2014:628</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0206">206</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0208">208</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Съдът изобщо не го е използвал, въпреки че три пъти е бил приканен от генералните си адвокати да направи това<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0083"><P>Заключения на генералния адвокат Sharpston по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>KME Germany и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑272/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:63">EU:C:2011:63</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), на генералния адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Elf Aquitaine/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑521/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:89">EU:C:2011:89</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Schindler Holding и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑501/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:248">EU:C:2013:248</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Освен това не трябва да се забравя, че прилагането му е ограничено на двойно основание. На първо място, макар да е вярно, че точка 43 от това съдебно решение препраща общо към <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0097" ID="QS0097"/>гаранциите, предоставени от наказателноправния аспект на член 6<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/>, трябва да се отбележи също че в последващата си практика ЕСПЧ ясно подсказва, че това не толкова строго прилагане на наказателноправния аспект на член 6 от ЕКПЧ се отнася единствено до <HT TYPE="ITALIC">някои</HT> от<?PAGE NO="27"?> тези гаранции. Като пример в решение Kammerer c/у Австрия тази юрисдикция приема, че възприетият в решение Jussila подход <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0098" ID="QS0098"/>не се свежда до въпроса за непровеждането на съдебно заседание, а <HT TYPE="ITALIC">може да се разпростре</HT> и по отношение на други процедурни гаранции, обхванати от член 6, като по настоящото дело присъствието на обвиняемия в съдебното заседание<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0084"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20100512">12 май 2010 г.</DATE>, Kammerer с/у Австрия (CE:ECHR:2010:0512JUD003243506, § 27) (свободен превод). В този смисъл вж. също ЕСПЧ, <DATE ISO="20140710">10 юли 2014 г.</DATE>, Marčan с/у Хърватия (CE:ECHR:2014:0710JUD004082012, § 35).</P></NOTE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0085"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Като се има предвид това съображение, струва ми се спорна възможността да се приеме не толкова строго прилагане на такава гаранция като правото да се запази мълчание, което според практиката на ЕСПЧ „заема централно място в понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0099" ID="QS0099"/>справедлив процес<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/>. На второ място, споделям изцяло тълкуването, че произтичащият от решение Jussila принцип не означава да се премахне разглежданата гаранция или да се ограничи обхватът ѝ, а само да се <HT TYPE="ITALIC">замени</HT> с алтернативни начини за защита на правото на справедлив процес<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0086"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Smits</HT>, C. et D., Waelbroeck. When the Judge Prosecutes, Power Prevails Over Law. — In: <HT TYPE="ITALIC">Govaere</HT>, I., R. Quick, M. <HT TYPE="ITALIC">Bronckers</HT> (ed.). Trade and Competition Law in the EU and Beyond. Edward Elgar Publishing, 2011, р. 452.</P></NOTE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0087"><P>Струва ми се, че това е обобщено в последното изречение на точка 42 от съдебното решение, което гласи: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0100" ID="QS0100"/>Тук следва […] преди всичко да се има предвид принципът на справедливост, прогласен в член 6, който е от основно значение […]<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/>.</P></NOTE>. Всъщност в това решение се стига до извода, че няма нарушение на член 6 от ЕКПЧ след <HT TYPE="ITALIC">контекстуална</HT> преценка за това дали правната проблематика, с която е сезиран съдът, е била от такова естество, че да позволи по изключение на националните органи да отхвърлят искането за провеждане на съдебно заседание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>От изложеното следва, че въведеният с решение Jussila принцип не може да бъде основание отговорите на въпросите на надзорния орган относно факти, които служат за установяването на нарушение, да не се покриват от правото да се запази мълчание, освен ако в такава хипотеза не са приложими алтернативни способи за защита на правото на справедлив процес, което би трябвало да се провери чрез преценка от контекстуално естество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>Според мен това второ съображение е валидно и за да се изключи релевантността на решение A. Menarini Diagnostics s.r.l. с/у Италия (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0101" ID="QS0101"/>решение Menarini<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/>)<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0088"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20110927">27 септември 2011 г.</DATE>, A. Menarini Diagnostics s.r.l. с/у Италия (CE:ECHR:2011:0927JUD004350908).</P></NOTE>, което също е посочено от Комисията в този контекст поради изразения в него сходен принцип, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0102" ID="QS0102"/>[м]акар [разликите между административно и наказателно производство в строгия смисъл на думата] да не могат да освободят договарящите държави от задължението им да спазват всички гаранции, предоставени от наказателноправния аспект на член 6, те все пак могат да окажат влияние върху условията за тяхното прилагане<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0089"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20110927">27 септември 2011 г.</DATE>, A. Menarini Diagnostics s.r.l. с/у Италия (CE:ECHR:2011:0927JUD004350908, § 62).</P></NOTE>. В това решение даденият от ЕСПЧ отрицателен отговор относно евентуално нарушение на правото на всяко лице на справедливо гледане на неговото дело от орган, който се ползва в пълна степен с правомощията на юрисдикция, във връзка с контрола, осъществяван от италианския административен съд, върху решенията на националния орган за защита на конкуренцията, по същество е мотивиран от факта, че дори италианското законодателство и съдебна практика да насърчават административния съд да осъществява само контрол за законосъобразност, <HT TYPE="ITALIC">при обстоятелствата в конкретния случай</HT> Държавният съвет е извършил пълен съдебен контрол<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0090"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20110927">27 септември 2011 г.</DATE>, A. Menarini Diagnostics s.r.l. с/у Италия (CE:ECHR:2011:0927JUD004350908), особено мнение на съдия Sajó. Вж. в това отношение <HT TYPE="ITALIC">Muguet-Poullennec</HT>, G. et D.Р. <HT TYPE="ITALIC">Domenicucci</HT>. Amende infligée par une autorité de concurrence et droit à une protection juridictionnelle effective: les enseignements de l'arrêt Menarini de la CEDH. — Revue Lamy de la concurrence, No. <DATE ISO="20120130">30</DATE>, <DATE ISO="20120101">1.1.2012</DATE>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="28"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>Поради това считам, че нито принципът, произтичащ от решение Jussila, нито този, изведен в решение Menarini, могат да се изтъкнат, за да се подкрепи доводът, че правото на физическите лица да запазят мълчание в рамките на административни производства, които могат да приключат с налагането на санкция с наказателноправен характер, трябва да има също толкова ограничен обхват, колкото този, който има това право, когато от него се ползва юридическо лице в съответствие с практиката на Съда в областта на антиконкурентното поведение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>В заключение считам, че като се има предвид клаузата за съгласуваност, която се съдържа в член 52, параграф 3 от Хартата, обхватът, който трябва да се признае на правото на физическите лица да запазят мълчание — както се извежда от членове 47 и 48 — в рамките на административните производства, които могат да приключат с налагането на санкция с наказателноправен характер, трябва да съответства на обхвата, определен в релевантната практика на ЕСПЧ, а когато става дума по-специално за отговори на въпроси относно факти — на обхвата, определен в решение Corbet и др. с/у Франция<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0091"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20150319">19 март 2015 г.</DATE>, Corbet и др. с/у Франция (CE:ECHR:2015:0319JUD000749411).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>В светлината на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на двата преюдициални въпроса, поставени от Corte Costituzionale (Конституционен съд, Италия), както са преформулирани, по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0103" ID="QS0103"/>Формулировките на член 14, параграф 3 от Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20030128">28 януари 2003 година</DATE> относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба) и на член 30, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140416">16 април 2014 година</DATE> относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията позволяват тези членове да се тълкуват в съответствие с правото да се запази мълчание, както се извежда от членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тъй като те трябва да се разбират в смисъл, че не задължават държавите членки да санкционират лицата, които отказват да отговарят на въпроси на надзорния орган, от които може да се установи тяхната отговорност за нарушение, за което се налагат административни санкции с наказателноправен характер. По силата на клаузата за съгласуваност, която се съдържа в член 52, параграф 3 от Хартата на основните права, обхватът, който следва да се признае на правото на физическите лица да запазят мълчание в рамките на административни производства, които могат да приключат с налагането на санкция с наказателноправен характер, е този, който се извежда от релевантната практика на Европейския съд по правата на човека, съгласно която това право обхваща по-специално отговорите на въпросите относно факти, при условие че те оказват влияние върху решението, постановено в края на посочените производства, или върху наложената санкция<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>