Обстоятелствата по спора

1

С решение C(2009) 4694 от 12 юни 2009 година Комисията на Европейските общности е поискала от Bundesnetzagentur (BNetzA, Федерална мрежова агенция, Германия) по силата на член 22 от Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година, относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО (ОВ L 176, 2003 г., стр. 57; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 80), да измени решението си от 25 февруари 2009 г. за изключване на капацитета за пренос на проекта за газопровод Ostseepipeline-Anbindungsleitung (OPAL), който представлява наземният участък на изток на газопровод Nord Stream 1, чиято входна точка се намира в околностите на Лубмин, близо до Грайфсвалд, в Германия, а изходната точка в околностите на Брандов, в Чешката република, от прилагането на предвидените в член 18 от посочената директива правила за достъп на трети лица и от правилата за тарифите по член 25, параграфи 2—4 от нея.

2

Решението на Комисията от 12 юни 2009 г. е определяло следните условия:

3

На 7 юли 2009 г. BNetzA изменя решението си от 25 февруари 2009 г., като го адаптира към гореспоменатите условия, предвидени с решението на Комисията от 12 юни 2009 г. Дерогацията от правилата е предоставена от BNetzA за период от 22 години.

4

Газопроводът OPAL е пуснат в действие на 13 юли 2011 г. и притежава капацитет от около 36,5 милиарда m³. По силата на решението на Комисията от 12 юни 2009 г. и на решението на BNetzA от 25 февруари 2009 г., изменено с решението му от 7 юли 2009 г., капацитетът на газопровод OPAL е напълно освободен от прилагането на правилата относно регламентирания достъп на трети лица и на тарифните правила въз основа на Директива 2003/55.

5

Нерезервираните 50 % от капацитета на този газопровод така и не са използвани, тъй като „Газпром“ не е приложило програмата за прехвърляне на газ, посочена в решението на Комисията от 12 юни 2009 г. Входният капацитет на газопровода до Грайфсвалд представлява интерес единствено за третите лица, които са в състояние да вкарат газа в тази точка от газопровода. При настоящата техническа конфигурация природният газ може да се достави на тази входна точка само от газопровод Nord Stream 1, използван от групата „Газпром“ за пренос на газ с произход от руските находища, поради което явно само 50 % от капацитета за пренос на газопровод OPAL a priori се използват.

6

На 13 май 2016 г. BNetzA съобщава на Комисията въз основа на член 36 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55 (ОВ L 211, 2009 г., стр. 94) намерението си да измени някои разпоредби на дерогацията, предоставена през 2009 г. относно отсечката от газопровод OPAL, управлявана от Opal Gastransport GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „OGT“).

7

На 28 октомври 2016 г. въз основа на член 36, параграф 9 от Директива 2009/73 Комисията приема Решение C(2016) 6950 окончателен за изменение на условията за изключване на газопровода OPAL от обхвата на задължението за прилагане на правилата за достъп на трети лица (TPA) и тарифните регулации съгласно Директива 2003/55 (наричано по-нататък „обжалваното решение“), което е изпратено на BNetzA.

8

В обжалваното решение Комисията запазва освобождаването от правилата за достъп на трети лица, предоставено на газопровод OPAL за отсечката между входната точка, намираща се близо до Грайфсвалд и изходната точка, намираща се в Брандов, за максимум 50 % от капацитета, което тя е била вече одобрила в решението си от 12 юни 2009 г. За сметка на това останалите 50 % от капацитета върху тази отсечка — неизползвани дотогава поради липсата на прилагане от „Газпром“ на програмата за прехвърляне на газ — са освободени, тоест подложени на правилата за достъп на трети лица. Това освобождаване трябва да се извърши под формата на разпределяне на капацитета за пренос, който операторът на газопровода е длъжен да възложи в рамките на прозрачна и недискриминационна тръжна процедура.

9

Тъй като това недискриминационно и прозрачно предоставяне на така освободения капацитет за пренос е можело на практика също да доведе до неговото използване от „Газпром Експорт“, за да се увери, че третите лица могат действително да имат достъп до „освободения“ капацитет, Комисията увеличава предложената от BNetzA горна граница относно междусистемния капацитет от вида FZK (feste frei zuordenbare Kapazitäten/свободно разпределяем гарантиран капацитет) в изходната точка на газопровода. По този начин операторът на газопровод OPAL ще бъде принуден да предостави на разположение на ползватели, различни от дружеството с господстващо положение на чешкия пазар на природен газ, в рамките на търг, междусистемен капацитет FZK с първоначален обем от 3,2 милиона киловатчаса. Ако обаче в хода на годишната тръжна процедура се окаже, че търсенето на капацитети от вида FZK във входната точка на Брандов е по-голямо от 90 % от предложения капацитет, BNetzA е длъжна да увеличи с 1,6 милиона киловатчаса количеството наличен капацитет FZK при следващия годишен търг. Наличният капацитет FZK може да достигне в крайна сметка обем от 6,4 милиона киловатчаса, тоест 20 % от общия капацитет на газопровод OPAL.

10

Освен това с оглед на възходящия характер на търговете и за да се избегне всякакво свръхнаддаване от страна на субекта с доминиращо положение на чешкия пазар, Комисията въвежда допълнително условие, според което подобен субект може да представи своята оферта в рамките на търг на капацитета FZK, само на базовата цена на капацитета, което води до това, че предложената цена не може да надхвърли средната основна цена по регламентираната тарифа на транспортната мрежа на търговската зона на Gaspool в Германия към Чешката република за сходни стоки през същата година.

11

На 28 ноември 2016 г. BNetzA изменя дерогацията, предоставена на оператора на газопровод OPAL с решението от 25 февруари 2009 г., в съответствие с обжалваното решение.

Производството и исканията на страните

12

С жалба, подадена на 4 декември 2016 г. в секретариата на Общия съд, жалбоподателят PGNiG Supply & Trading GmbH (наричан по-нататък „PGNiG Supply“) иска отмяна на обжалваното решение.

13

С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на същия ден, PGNIG Supply иска образуването на настоящото обезпечително производство, като по същество в нея моли председателя на Общия съд:

–

да спре изпълнението на обжалваното решение до произнасяне на решението, с което се слага край на главното производство,

–

да разпореди на Комисията да изиска от BNetzA да спре прилагането на становището на Комисията, изложено в обжалваното решение, до произнасяне на решението, с което се слага край на главното производство,

–

да разпореди на Комисията да изиска от BNetzA да вземе всички възможни правни мерки, за да спре, до произнасянето на решението, с което се слага край на главното производство, изпълнението на решение, сделка, конвенция на публичното право или всякаква друга мярка за прилагане, с която се изменя, допълва, отменя или засяга по някакъв друг начин решението на BNetzA от 25 февруари 2009 г., в редакцията му от 7 юли 2009 г.,

–

да разпореди на Комисията да изиска от BNetzA да упражни правото на разваляне на договора, сключен на 28 ноември 2016 г. с OGT, ПАО „Газпром“ и „Газпром Експорт“ и да приеме след това нов инструмент за прилагане на национално право, съгласно производство, гарантиращо участието на трети лица, включително неправителствени организации,

–

да разпореди на Комисията да изиска от OGT да се въздържи, до произнасянето на решението, с което се слага край на главното производство, да предоставя достъп до капацитета за пренос на газопровод OPAL при условия, различни от определените в решението на BNetzA от 25 февруари 2009 г., в редакцията му от 7 юли 2009 г.,

–

да постанови всякакво друго определение, което председателят на Общия съд намери за подходящо, по отношение на Комисията и на OGT, с цел да постигне сходни последици;

–

да разгледа настоящата молба преди 23 декември 2016 г. в приложение на член 157, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд.

14

В становището си по молбата за допускане на обезпечение, подадено в секретариата на Общия съд на 14 декември 2016 г., Комисията моли по същество председателя на Общия съд:

–

да отхвърли тази молба,

–

да осъди PGNiG Supply да заплати съдебните разноски.

15

С определение от 23 декември 2016 г., PGNiG Supply & Trading GmbH/Комисия (T‑849/16 R), председателят на Общия съд, по силата на член 157, параграф 2 от Процедурния правилник, предоставя поисканото спиране на изпълнението до приемането на определението за прекратяване на настоящото обезпечително производство. Освен това той поставя редица въпроси на страните, на които те отговарят на 16 януари 2017 г.

16

С молби, заведени в секретариата на Общия съд на 10 януари 2017 г., OGT и „Газпром Експорт“ искат да встъпят в настоящото обезпечително производство в подкрепа на исканията на Комисията. На 18 януари 2017 г. главните страни представят своите становища по тези искания.

17

На 1 февруари 2017 г. председателят на Общия съд уважава искането за встъпване на Федерална република Германия, подадено на 19 януари 2017 г., по което нито Комисията, нито PGNiG Supply са направили възражения в своите становища, представени съответно на 30 и 31 януари 2017 г. Писменото становище при встъпване на Федерална република Германия в подкрепа на исканията на Комисията е подадено в секретариата на Общия съд на 9 февруари 2017 г. Комисията и PGNiG Supply представят бележките си по това становище съответно на 3 и 10 март 2017 г.

18

На 3 февруари 2017 г. Operator Gazociągów Przesyłowych Gaz-System S.A. (наричано по-нататък „Gaz-System“) иска да встъпи в производството в подкрепа на исканията на PGNiG Supply. На 14 февруари 2017 г. главните страни представят своите становища по това искане.

19

На 28 февруари 2017 г. PGNiG Supply представя допълнителна писмена защита, както и приложение, състоящо се в [поверително] ( 2 ). На 28 юни 2017 г. PGNiG Supply иска по отношение на тази документи да бъде приложено поверително третиране спрямо Федерална република Германия, която не оспорва това искане.

20

Тъй като обжалваното решение е публикувано на 3 януари 2017 г. на интернет сайта на Комисията, PGNiG Supply представя на 13 март 2017 г. допълнително писмено становище към молбата си за допускане на обезпечение, по което Комисията и Федерална република Германия представят своите становища на 3 април 2017 г.

21

С писмо от 22 юни 2017 г. страните са поканени на заседание, насрочено на 5 юли 2017 г., за да изложат своите доводи относно условията, свързани с неотложността и сравнителното претегляне на интересите. По този повод Комисията и Федерална република Германия са уведомени, че поради искането за поверително третиране относно допълнителното становище и неговото приложение, представени от PGNiG Supply на 28 февруари 2017 г., тези документи няма да бъдат разглеждани в хода на изслушването, което не е пречка техните становища по тези документи да бъдат поискани впоследствие.

22

OGT, „Газпром“ и Gaz-System (наричани по-нататък, взети заедно, „тримата молители за встъпване“) също са поканени да присъстват на заседанието, за да представят в него своите доводи относно сравнителното претегляне на интересите, без да се накърнява окончателното решение относно уважаването на техните съответни молби за встъпване по делото.

23

На 5 юли 2017 г., PGNiG Supply, Комисията и Федерална република Германия, както и тримата молители за встъпване представят своите доводи на заседанието и отговарят на въпросите, поставени от председателя на Общия съд. Макар и на тримата молители при встъпване да е било разрешено да представят доводи относно сравнителното претегляне на засегнатите интереси в рамките на настоящата молба за допускане на обезпечение, председателят на Общия съд въпреки това не се произнася по тяхното окончателно допускане в производството по делото.

От правна страна

Общи съображения

24

От прочита на членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, от една страна, във връзка с член 256, параграф 1 ДФЕС, от друга страна, следва, че съдията по обезпечителното производство може, ако счита, че обстоятелствата го изискват, да постанови спиране на изпълнението на обжалван пред Общия съд акт или да разпореди необходимите временни мерки съгласно член 156 от Процедурния правилник. Независимо от това член 278 ДФЕС закрепва принципа, че обжалването няма суспензивно действие, тъй като актовете на институциите на Европейския съюз се ползват с презумпция за законосъобразност. Следователно в обезпечителното производство съдът може само по изключение да разпореди спиране на изпълнението на обжалван пред Общия съд акт или да постанови временни мерки (определение от 19 юли 2016 г., Белгия/Комисия, T‑131/16 R, EU:T:2016:427, т. 12).

25

Освен това член 156, параграф 4, първо изречение от Процедурния правилник предвижда, че молбите за допускане на обезпечение трябва да излагат „предмета на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правни основания, които обосновават вероятната основателност на поисканата временна мярка“.

26

В този смисъл спирането на изпълнението и другите временни мерки могат да бъдат предоставени от съда по обезпечителното производство, ако е установено, че има вероятна основателност постановяването им да е фактически и правно обосновано (fumus boni juris) и че тези действия са неотложни, в смисъл че е необходимо те да бъдат постановени и да породят действието си преди решението по главното производство, за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на молителя. Тези условия са кумулативни, така че молбата за постановяване на временни мерки трябва да се отхвърли при неизпълнение на някое от тях. При необходимост съдът в обезпечителното производство извършва и сравнително претегляне на засегнатите интереси (вж. определение от 2 март 2016 г., Evonik Degussa/Комисия, C‑162/15 P-R, EU:C:2016:142, т. 21 и цитираната съдебна практика).

27

При тази цялостна проверка съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и е свободен да определи в зависимост от особеностите на случая как следва да провери дали са налице различните условия и какъв е редът за тази проверка, тъй като няма правна норма, която да му налага предварително установен аналитичен модел за преценка на необходимостта от постановяване на временни мерки (вж. определение от 19 юли 2012 г., Akhras/Съвет, C‑110/12 P(R), непубликувано, EU:C:2012:507, т. 23 и цитираната съдебна практика).

28

При конкретните обстоятелства, без да е необходимо произнасяне по възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията, следва най-напред да се провери дали е изпълнено условието, свързано с неотложността.

По неотложността

29

За да се прецени дали исканите временни мерки са неотложни, следва да се припомни, че целта на обезпечителното производство е да гарантира пълната ефикасност на бъдещото окончателно решение, като се избегне празнота в съдебната защита, осигурявана от съда на Съюза. За да се постигне тази цел, неотложността трябва да се преценява във връзка с необходимостта от постановяване на временни мерки, за да се избегне причиняването на значителна и непоправима вреда за страната, която иска временната защита. Тази страна следва да представи доказателства, че не би могла да изчака края на производството по разглеждането на жалбата по същество, без да претърпи значителна и непоправима вреда (вж. определение от 14 януари 2016 г., AGC Glass Europe и др./Комисия, C‑517/15 P-R, EU:C:2016:21, т. 27 и цитираната съдебна практика).

30

В конкретния случай PGNiG Supply се опасява да понесе вреда, състояща се по същество от значително и непоправимо изменение на неговата позиция на пазара в случай на отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение.

31

Всъщност то счита, че обжалваното решение и решението на BNetzA от 28 ноември 2016 г., с което то се прилага, ще имат за последица да ограничат неговия достъп както до газопровода OPAL, така и до газопровода Yamal-Europe с цел доставяне на газ на полския пазар.

32

На първо място, що се отнася до твърдението относно ограничението на неговия достъп до газопровода OPAL, от една страна, PGNiG Supply подчертава, че резервациите на капацитетите за пренос, отдадени на търг в съответствие с новите условия за използване на газопровода OPAL, ще могат да се направят за период от петнадесет години. То обаче твърди, че следва да се очаква, че „Газпром“ ще резервира по-голямата част от капацитета за пренос за този период, като по този начин ще определи положението за следващите петнадесет години.

33

Всъщност PGNiG Supply поддържа, че изпълнението на обжалваното решение ще позволи на „Газпром“ да резервира най-малко 90 % от капацитета за пренос на газопровод OPAL. Обжалваното решение организирало търг за 50 % от общия капацитет за пренос на газопровод OPAL. Въпреки това според PGNiG Supply определените в обжалваното решение условия за регулирано дерогиране ще имат за последица да позволят на „Газпром“ да поеме най-малко 80 % от отдадения на търг частично регулиран капацитет за пренос на газопровод OPAL. Доколкото останалите 50 % от капацитета за пренос на газопровод OPAL са изключени от правото на Съюза, както и от правилата относно достъпа на трети лица, и предоставени изцяло на „Газпром“, последното на практика можело да се ползва от гарантиран достъп от най-малко 90 % от общия капацитет за пренос на газопровод OPAL. При това положение обжалваното решение засилвало господстващото положение на „Газпром“ и именно по този начин отслабвало пряко позицията на PGNiG Supply на пазара.

34

От друга страна, PGNiG Supply уточнява, че резервацията от „Газпром“ на наскоро „освободения“ допълнителен капацитет за пренос на газопровод OPAL ще има необратими последици върху договорите надолу по веригата, сключени с операторите, участващи в преноса, дистрибуцията и доставянето на газ, предоставен от „Газпром“. Всъщност според PGNiG Supply резервациите, направени под формата на частноправни договори, ще станат впоследствие източници на права и задължения за физическите или юридическите лица, подлежащи на защита, независимо от изхода на главното производство. При това положение, дори отмяната на обжалваното решение няма да доведе до отмяна на договорите за пренос или за доставка на газ посредством газопровод OPAL. То подчертава също, че тези договори за пренос ще имат за паралелна последица сключването на търговски договори за търговия с газ, създавайки по този начин допълнителна пречка за развалянето на договорите за пренос.

35

Така поради, от една страна, сложността на отношенията между административните органи и отделните участващи правни субекти, и от друга страна, правоотношенията между тези правни субекти, които ще действат въз основа на актове, ползващи се от презумпцията за законосъобразност на обжалваното решение, PGNiG Supply счита, че няма да е възможно да се измени така породеното правно положение, за да възстанови позицията, която то е имало преди това, нито то да получи финансово обезщетение.

36

Без да е необходимо да се преценява, от една страна, евентуалният хипотетичен характер на поведението, което „Газпром“ би имало при отдаването на търг на освободения с обжалваното решение капацитет за пренос, и от друга страна, релевантността на доводите на PGNiG Supply относно ограничаването на достъпа до газопровода OPAL поради условията, поставени с обжалваното решение, в сравнение с тези, които преди това са били в сила, достатъчно е да се отбележи, че твърдяната вреда изглежда a priori зависима от невъзвратимостта в дългосрочен план на положенията, възникнали от правния режим, станал възможен с обжалваното решение.

37

Всъщност PGNiG Supply явно счита, че възможността за „Газпром“ да направи резервации в дългосрочен план на следващите годишни търгове относно частта от 50 % от капацитета за пренос, освободен с обжалваното решение, ще има за последица да замрази положението по такъв начин, че обхватът на правните последици на обжалваното решение ще надхвърли продължителността на неговото съществуване в правото.

38

При все това следва да се отбележи, най-напред, че този анализ се основава на погрешно разбиране на функционирането на собствения правен ред, въведен с Договорите (вж. в този смисъл решение от 15 юли 1964 г., Costa, 6/64, EU:C:1964:66, стр. 1158). В случай на отмяна на обжалваното решение условията за използване на газопровод OPAL, както са разрешени с това решение, не следва повече да се прилагат. Вследствие на това нито един частноправен акт, основан на тези условия, няма да може да се прилага. Както Комисията, така и Федерална република Германия са подчертали напълно правилно този аспект в своите писмени изявления, а също и на заседанието от 5 юли 2017 г.

39

В това отношение освен правните пречки, чието съществуване не може да се приеме, както беше припомнено в точка 38 по-горе, PGNiG Supply изтъква наличието на практически трудности при прилагането на последиците от подобна отмяна. При все това следва това възражение също да се отхвърли. Всъщност, от една страна, както категорично подчертават Федерална република Германия в своето писмено становище при встъпване и Комисията в бележките си по това становище, ако Общият съд отмени обжалваното решение, договорите за резервиране на продукти за капацитет за периодите след произнасянето на решението на Общия съд няма да могат да бъдат изпълнени. От друга страна, в хода на заседанието от 5 юли 2017 г. Комисия е подчертала, първо, че от общите условия на договора, приложими за преноса на газ с газопровод OPAL, следва, че договорът за пренос, сключен между ползвателите на мрежата и OGT, що се отнася до придобиването на продукти за капацитет посредством търг, би могъл да се развали незабавно поради важни причини, като отмяната на обжалваното решение от Общия съд безспорно е една от тези причини; второ, тази отмяна представлява случайно обстоятелство, имащо правни последици върху договора, в смисъл че тя оправдавала адаптирането на договорните условия; и трето, че тези общи условия разрешавали на OGT да измени договорните условия в бъдеще, ако е налице необходимост от отчитане на изменението на правното положение, например при наличието на решение, постановено от международна юрисдикция. Впрочем не е изключено, a priori, че с оглед на висящия пред Общия съд спор, да бъде включена защитна клауза във всички сключени договори относно бъдещите търгове (например договорите надолу по веригата, сключени с операторите, участващи в преноса, дистрибуцията и доставянето на газ, предоставян от „Газпром“, но и търговските договори за търговия с газ), за да се предвидят последиците от ново евентуално спиране на изпълнението на обжалваното решение или от отмяна на същото. При всички случаи, доколкото производствата пред Общия съд са образувани срещу обжалваното решение, несъмнено съществува търговски риск, който участниците на пазара не могат да игнорират.

40

Накрая, както в своите писмени бележки от 10 март 2017 г. по писменото становище при встъпване на Федерална република Германия, така и в неговото допълнително становище от 13 март 2017 г. PGNiG Supply подчертава факта, че въпреки определението на председателя на Общия съд от 23 декември 2016 г., PGNiG Supply & Trading/Комисия (T‑849/16 R), газопроводът OPAL е бил експлоатиран на ниво, свидетелстващо за използване на капацитети, организирани преди спирането на изпълнението на обжалваното решение съгласно условията, разрешени с това решение. В това отношение е достатъчно да се отбележи, първо, че макар и да могат да се поставят основателни въпроси по фактите, свързани с условията за използване на капацитета за пренос върху газопровода OPAL, които са последвали приемането на настоящото определение, от преписката по делото, по-конкретно от писменото становище при встъпване на Федерална република Германия, следва, че настоящото използване на този газопровод вече наистина е уредено съгласно условията, приложими преди приемането на обжалваното решение, и второ, че макар в хода на заседанието от 5 юли 2017 г. Федерална република Германия наистина да е потвърдила, че някои договори, свързани с търгове, организирани преди приемането на определението от 23 декември 2016 г., PGNiG Supply & Trading/Комисия (T‑849/16 R), да са били изпълнени в нарушение на последиците от спирането, произнесено от съдията по обезпечителното производство в неговото определение, тази държава все пак е подчертала объркването, възниквало в тази ситуация. Всъщност вследствие на приемането на посоченото определение е било образувано производство пред Oberlandesgericht (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия), което е довело да приемането на решение с дата 30 декември 2016 г., спиращо действието на споразумението между OGT и BNetzA от 28 ноември 2016 г. Така Федерална република Германия е приела погрешно, както тя признава в хода на заседанието, че е било засегнато единствено организирането на търгове в бъдеще, изключвайки каквито и да било последици върху изпълнението на договорите, свързани с прилагането на възложените търгове. С оглед на писмата, които впоследствие са разменени в рамките на настоящото производство, Федерална република Германия счита, че до подобно погрешно тълкуване не би се стигнало в хипотезата както на ново спиране, произнесено от съдията по обезпечителното производство, така и на отмяна на обжалваното решение от Общия съд. В това отношение тази държава уточнява, че германското законодателство ѝ предоставя разпоредителни правомощия спрямо BNetzA, които били достатъчни, за да се осигури пълното действие на решенията на Общия съд и на съдията по обезпечителното производство. При това положение не може да се счита, че ново спиране, разпоредено в хипотезата на сезиране на съдията по обезпечителното производство по силата на член 160 от Процедурния правилник, и отмяната на обжалваното решение няма да имат последиците, свързани с подобни съдебни решения.

41

От гореизложеното следва, че макар техният сигурен характер да е доказан с изискваната степен на вероятност, всички последици, свързани с описаните в точки 32—34 по-горе събития, далеч не се отнасят за период от петнадесет години, са на практика ограничени до периода, предшестващ датата на произнасянето на решението на Общия съд, с което се слага край на главното производство.

42

При това положение единствено хипотезата, описана в точки 32 и 33 по-горе и предположена от PGNiG Supply, би могла евентуално да настъпи по време на периода, предшестващ приемането на решението на Общия съд, с което се слага край на главното производство. Тази хипотеза обаче, състояща се в използването на най-малко 90 % от капацитета за пренос на газопровода OPAL от „Газпром“, сама по себе си не е част от фактическия състав на твърдяната от PGNiG Supply вреда, доколкото тя зависи от просъществуването в дългосрочен план на това положение. Вследствие на това, макар последиците от тази хипотеза да са необратими, изискването за доказване на значителна и непоправима вреда за PGNiG Supply, оправдаваща приемането на поисканите временни мерки, не би било изпълнено.

43

На второ място, що се отнася до твърдението относно ограничението на достъпа му до газопровода Yamal-Europe, PGNiG Supply описва своята основна сфера на дейност като търговия с природен газ и електроенергия както на германския пазар, така и на международните пазари, включително по-конкретно износа на газ към Полша посредством точките на междусистемно свързване Малнов и Ласов. Това дружество обаче счита, че доколкото обжалваното решение ще доведе до увеличаването на капацитета за пренос посредством газопровода OPAL, експлоатацията на другите газопроводи, позволяващи износа на газ от „Газпром“ към Западна Европа, по-конкретно газопроводите Yamal-Europe и Fraternité, ще се намали. Това намаляване на използването би довело до увеличаване на тарифите за пренос, водещо до значителна загуба на приходи за PGNiG Supply в точката Ласов и би направило невъзможен виртуалния превоз в обратна посока от точка Малнов.

44

Отново, без да е необходимо да се преценява, първо, евентуалният хипотетичен характер на събитията, описани в точка 43 по-горе, за които PGNiG Supply представя известен брой данни и документи, целящи да докажат достатъчната степен на сигурност, която въпреки това е оспорвана от Комисията и Федерална република Германия; второ, дали е налице причинно-следствена връзка между тези събития и обжалваното решение; и трето, евентуалният изключително паричен характер на вредата, достатъчно е да се отбележи, че в настоящия случай неизбежността на твърдяната вреда не е налице.

45

Както беше припомнено в точка 29 по-горе, съгласно постоянната съдебна практика неотложният характер на молба за постановяване на обезпечителни мерки трябва да се преценява във връзка с необходимостта от постановяване на такива мерки, за да се избегне причиняването на значителна и непоправима вреда за страната, която иска временната защита, преди да се вземе решение по главното искане за отмяна, и че тази страна следва да представи сериозно доказателство, че не би могла да изчака края главното производство, без да претърпи лично вреда от подобно естество.

46

В конкретния случай обаче от молбата за допускане на обезпечителни мерки следва, че понастоящем се прилага договор за транзит, сключен с „Газпром“ за преноса на природен газ по полската отсечка на газопровода Yamal-Europe за целите на снабдяването на пазарите на Западна Европа, включително Полша, до 2020 г., както и договор, сключен между PGNiG S.A. и „Газпром“ за доставките на природен газ, срокът на който ще изтече в края на 2022 г. В отговорите си на въпросите на Общия съд от 23 декември 2016 г., представени на 16 януари 2017 г., PGNiG Supply уточнява, че евентуалното решение на „Газпром“ да ориентира целия настоящ поток, минаващ през газопровода Yamal-Europe, към други транспортни инфраструктури, би могло да бъде взето едва след изтичане на срока на действащите договори за пренос на газ, действащи до май 2020 г. Впрочем двата възможни сценария, които това дружество счита за увреждащи неговото положение, се отнасят, от една страна, за периода 2020—2022 г., и от друга страна, за периода, започващ след 2023 г.

47

От тези договори следва, че експлоатацията на капацитета за пренос на полската отсечка на газопровода Yamal-Europe е на пръв поглед осигурена поне до края на 2019 г. и че доставките на „Газпром“ на полския пазар са осигурени до 2022 г. Както правилно подчертава Федерална република Германия в своето становище при встъпване от 9 февруари 2017 г., доколкото използването на газопровода Yamal-Europe е определено поне до 2020 г. за транзита към Западна Европа въз основа на дългосрочен договор, не се очаква изменение на пренасяния поток посредством газопровода Yamal-Europe. В това отношение трябва да се припомни, че при неспазването на тези договорни задължения могат да се използват специфични правни средства за защита, които евентуално PGNiG Supply би могло да задейства. В този контекст за PGNiG Supply освен това е възможно да използва член 160 от Процедурния правилник, който по този начин му гарантира ефективна съдебна защита в рамките на неговия съдебен спор пред Общия съд в случай на нарушение на тези задължения.

48

Като последица от това, дори в хипотезата, в която сигурният характер на твърдяната от PGNiG Supply вреда бъде доказан в достатъчна степен, тази вреда би могла да настъпи най-рано едва с изтичането на срока на посочените договори, и освен това ако последните не бъдат подновени. С оглед обаче на средната продължителност на производствата пред Общия съд, решението по същество в настоящото дело ще бъде по всяка вероятност постановено в срок от две години, тоест през 2019 г. Освен това, ако срокът на посочените договори изтече още преди Общият съд да е постановил своето решение, не е изключено Общият съд да приеме, че са налице извънредни обстоятелства, поради което той да реши да се произнесе служебно по това дело по реда на бързото производство по силата на член 151, параграф 2 от Процедурния правилник. Ако Общият съд не направи това, също не е изключено, ако обстоятелствата го налагат, той да реши да разгледа това дело с предимство в съответствие с член 67, параграф 2 от същия правилник.

49

При това положение следва да се отбележи, че дружеството PGNiG Supply не е представило сериозно доказателство, че не би могло да изчака изхода на главното производство, без да понесе лично значителна и непоправима вреда.

50

В това отношение следва обаче да се отбележи, че в своите бележки по становището при встъпване на Федерална република Германия PGNiG Supply отбелязва, че е възможно да претърпи вреда преди 2020 г. Макар данните, на които се основава подобно твърдение, да не произтичат ясно от неговите писмени изявления, изглежда, че то най-малкото препраща към доводите, изтъкнати в неговото допълнително становище от 28 февруари 2017 г. При това положение, макар все пак да изглежда, че подкрепя неговите доводи относно доказването на наличието на fumus boni juris, документът, приложен от PGNiG Supply към това становище, би могъл по този начин да се тълкува като елемент, целящ да докаже неизбежността на твърдяната вреда, въпреки наличието на договорите за пренос и за доставка на газ, споменати в точка 46 по-горе, чието изтичане е предвидено съответно през 2020 г. и 2022 г.

51

[поверително]

52

[поверително] Следователно според PGNiG Supply осъществяването на споменатите в точка 43 по-горе опасности не е свързано единствено с изтичането на срока на договора за транзит на газ по газопровода Yamal-Europe към Западна Европа през 2020 г., последвано от изтичането на срока на договора за доставка на газ на Полша посредством същия газопровод през 2022 г., а по-специално с подхода, следван от „Газпром“ и Руската федерация относно въпросите, свързани със спазването на сключените споразумения и с риска от спиране на доставките на газ във всеки момент, при положение че ще съществува алтернатива, позволяваща да се достави газ по друг път (например този на Nord Stream 1 и на OPAL).

53

Най-напред, следва да се отбележи, че въпреки водещия характер, който PGNiG Supply явно придава на това допълнително доказателство, последното не е било посочено в неговата молба за налагане на обезпечителни мерки, подадена на 4 декември 2016 г. По-нататък, без да е необходимо на този стадий произнасяне по наличието на връзка между съдържанието на този документ и обжалваното решение, достатъчно е да се отбележи, че твърдените заплахи са на пръв поглед обусловени от прилагането на решението на полската служба за регулиране на енергията от 19 май 2015 г., което е трябвало да се направи най-късно през май 2017 г., но все още не е направено. При това положение, ако подобни репресивни действия бъдат предприети след това прилагане, по всяка вероятност те биха представлявали нови елементи, позволяващи на PGNiG Supply да сезира съдията по обезпечителното производство в съответствие с член 160 от Процедурния правилник, който в този случай би могъл да постанови нова мярка за спиране inaudita altera parte по силата на член 157, параграф 2 от Процедурния правилник, за да възстанови временно приложимата правна уредба преди въвеждането на режима, предвиден с обжалваното решение, докато се произнесе по основателността на новото искане с оглед на новите факти.

54

Поради това трябва да се заключи, че доколкото неизбежността на твърдяната вреда не е доказана, PGNiG Supply не е изпълнило условието да не може да изчака изхода на главното производство, без да понесе лично значителна и непоправима вреда поради факта на изпълнението на обжалваното решение.

55

От това следва, че изискването за неотложност не е изпълнено, поради което настоящата молба за допускане на обезпечение трябва да се отхвърли, без да е необходимо да се разглежда условието за наличие на fumus boni juris, нито да се извършва сравнително претегляне на интереси.

56

При тези условия и с оглед на съдебната практика, според която изтъкнатият от встъпилата страна интерес се взема предвид евентуално в рамките на сравнителното претегляне на интересите (вж. определение от 26 юли 2004 г., Microsoft/Комисия, T‑201/04 R, EU:T:2004:246, т. 34), не е необходимо произнасяне по молбите за встъпване на тримата молители за встъпване.

57

В тази връзка следва да се отбележи, че с молба от 18 януари 2017 г. PGNiG Supply иска поверително третиране на известен брой данни спрямо OGT и „Газпром“. С оглед на точка 56 по-горе това искане следва да се преквалифицира като искане за поверително третиране спрямо обществеността в съответствие с член 66 от Процедурния правилник. В този контекст е достатъчно да се отбележи, че данните, съдържащи се в настоящото определение, с изключение на тези, които са специално премахнати от общественодостъпната редакция на настоящото определение в точки 19, 51 и 52, са били представени и обсъждани в хода на проведеното на 5 юли 2017 г. публично заседание, или тяхното заличаване не е било обосновано в достатъчна степен и че поради това няма законно основание да се уважи искането за заличаването им.

58

По силата на член 158, параграф 5 от Процедурния правилник Общият съд не следва да се произнася по съдебните разноски.

1)

Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)

Отменя определението от 23 декември 2016 г., PGNiG Supply& Trading/Комисия (T‑849/16 R).

3)

Не се произнася по съдебните разноски.