В настоящото заключение цитирам практиката на Съда по Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела 4  – ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3. , изменена с последващите конвенции относно присъединяването на новите държави членки към нея (наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“), тъй като, доколкото Регламент № 44/2001 заменя Брюкселската конвенция, даденото от Съда тълкуване на разпоредбите на Конвенцията важи и за разпоредбите на посочения регламент, когато разпоредбите на тези актове могат да се квалифицират като еквивалентни 5  – Решение TNT Express Nederland (C‑533/08, EU:C:2010:243, т. 36 и цитираната съдебна практика). . Всъщност ключовата за настоящото дело разпоредба, а именно член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, е формулирана по почти идентичен начин като съответната разпоредба от Брюкселската конвенция и възпроизвежда структурата ѝ. С оглед на тази еквивалентност е важно да се гарантира, съгласно съображение 19 от Регламент № 44/2001, приемствеността в тълкуването на тези два акта 6  – Що се отнася именно до член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, вж. също решение Zuid-Chemie (C‑189/08, EU:C:2009:475, т. 19). .

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че за „място, където е настъпило вредоносното събитие“, може да се приеме намиращото се в дадена държава членка място на настъпване на вредата 7  – Бележката под линия няма отношение за текста на български език. , когато тази вреда представлява само имуществена вреда, която е пряка последица от действия на непозволено увреждане, извършени в друга държава членка.

Следователно запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали претърпяната в една държава членка имуществена вреда е достатъчен критерий за привързване, за да се определи компетентният съд по силата на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001.

Единствено като отклонение от прогласения в член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001 основен принцип, че спорът е подсъден на съдилищата в държавата членка, на чиято територия е местоживеенето на ответника, в глава II, раздел 2 от този регламент са предвидени някои хипотези на специална компетентност, сред които е тази по член 5, точка 3 от посочения регламент 8  – Вж. по-специално решения Coty Germany (C‑360/12, EU:C:2014:1318, т. 44) и Melzer (C‑228/11, EU:C:2013:305, т. 23). . Тъй като правилото за компетентност на съдилищата по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие, е правило за специална компетентност, то подлежи на самостоятелно и стриктно тълкуване 9  – Съгласно постоянната съдебна практика. Вж. по-специално решения Holterman Ferho Exploitatie и др. (C‑47/14, EU:C:2015:574, т. 72), CDC Hydrogen Peroxide (C‑352/13, EU:C:2015:335, т. 37) и Kolassa (C‑375/13, EU:C:2015:37, т. 43). , като не се допуска тълкуване, което излиза извън изрично предвидените в този регламент хипотези 10  – Вж. по-специално решения Coty Germany (C‑360/12, EU:C:2014:1318, т. 45) и Melzer (C‑228/11, EU:C:2013:305, т. 24). .

Съгласно постоянната практика на Съда основната причина за правилото за специална компетентност, установено в член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001, е наличието на особено тясна връзка между спора и съда по мястото, където е настъпило вредоносното събитие, която обосновава предоставянето на компетентност на този съд за целите на доброто правораздаване и надлежната организация на процеса 11  – Вж. решение Zuid-Chemie (C‑189/08, EU:C:2009:475, т. 24 и цитираната съдебна практика). . Всъщност съдът по мястото, където е настъпило вредоносното събитие, по принцип е най-подходящият да се произнесе по-специално поради близостта на спора и улесненото събиране на доказателства 12  – Решение Zuid-Chemie (C‑189/08, EU:C:2009:475, т. 24 и цитираната съдебна практика). .

Ето защо член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 предвижда, че срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка по дела относно деликтна отговорност в съдилищата по мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие.

Бих искал да отбележа, че в тази разпоредба ни най-малко не се говори за вреда, а за вредоносно събитие. Следователно текстът на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 се отнася главно не до вредата, а до пораждащия я факт. Логиката на тази разпоредба ми се струва очевидна: обикновено съдът по мястото, където вредата е била причинена, най-добре ще може да установи фактите, да изслуша свидетелите и да предприеме каквото и да е процесуално действие.

Въпреки това е добре известно, че след основополагащото решение Bier, наречено „Mines de potasse d’Alsace“ 13  – 21/76, EU:C:1976:166. , Съдът тълкува израза „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“, като обхващащ две различни места, а именно мястото, където е настъпила вредата 14  – Наречено „Erfolgsort“ в германската доктрина. , и това на настъпване на събитието 15  – Наречено „Handlungsort“ в германската доктрина. , което е причинило тази вреда 16  – 21/76, EU:C:1976:166, т. 24; вж. също решения Zuid-Chemie (EU:C:2009:475, т. 23) и Kainz (C‑45/13, EU:C:2014:7, т. 23). .

Що се отнася до имуществената вреда, в решение Marinari 17  – C‑364/93, EU:C:1995:289. Съдът постановява, че с понятието „място, където е настъпило вредоносното събитие“, не се има предвид мястото, където според твърденията на увреденото лице то е претъпяло имуществена вреда като последица от първоначална вреда, настъпила и претърпяна от него в друга държава членка 18  – Вж. решение Marinari (C‑364/93, EU:C:1995:289, т. 21). . В случая ищецът е депозирал в банков клон в Обединеното кралство пакет записи на заповед, които служителите на банката са отказали да възстановят, като същевременно са подали сигнал до полицията за тези ценни книги, обявявайки, че са със съмнителен произход, което е довело до задържането на ищеца и конфискуването на записите на заповед. След като английският съд постановява по отношение на него оправдателна присъда, ищецът сезира италиански съд с искане да бъде осъдена банката да поправи причинените от нейните служители вреди. Предмет на иска е изплащането на стойностното изражение на записите на заповед и поправянето на вредите, които той е претърпял в резултат от задържането си, както и от прекратяването на няколко договора и накърняването на доброто му име.

В делото в главното производство договорът, съдържащ грешната клауза, е договорен и подписан в Чешката република. Правата и задълженията на страните са определени в тази държава членка, в това число задължението на Universal Music да заплати сума, по-висока от първоначално предвидената, за останалите 30 % от дяловете от капитала. Това договорно задължение, което страните по договора не са имали намерението да пораждат, е възникнало в Чешката република. Ето защо именно в тази държава членка е станало необратимо и неизбежно задължението за заплащане на по-висока цена от предвидената и според мен, е настъпила вредата.

От тази констатация би следвало, че първият и вторият въпрос стават хипотетични, доколкото съгласно постоянната съдебна практика „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“, се намира в Чешката република.

Запитващата юрисдикция при все това изтъква, че не е намерила в практиката на Съда отговор на въпроса дали само имуществената вреда може да представлява „Erfolgsort“ и следователно да обоснове компетентност по силата на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001. С други думи, тази юрисдикция иска да се установи дали е налице компетентност по силата на споменатата по-горе разпоредба, когато не е имало първоначална вреда, както е в делото, във връзка с което е постановено решение Marinari 19  – C‑364/93, EU:C:1995:289. .

В такава хипотеза, и то при условията на субсидиарност, ключовият за настоящото дело въпрос следователно е дали изводът на Съда в решение Mines de potasse d’Alsace 20  – 21/76, EU:C:1976:166. , че изразът „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“, обхваща двете места, е валиден и когато вредата е изцяло имуществена.

Не мисля така.

Когато е налице имуществена вреда, а именно вреда, която се състои единствено в намаляване на финансовите активи 21  – Запитващата юрисдикция използва понятието „Vermogensschade“. , не считам, че понятието „Erfolgsort“ е изцяло релевантно 22  – Очевидно случаят е различен, ако непозволеното увреждане е било насочено към имуществото като такова. При такова положение за мен е ясно, че е съвсем възможно „Erfolgsort“ да бъде мястото, където е претърпяна имуществената вреда. В този смисъл вж. също Mankowski, P. — In: Magnus, U. et Mankowski, P., Brussels Ibis Regulation — Commentary, Verlag Dr. Otto Schmidt, Köln, 2016, art. 7, point 328. . В някои случаи не може да се направи разлика между понятията „Handlungsort“ и „Erfolgsort“. За евентуалното определяне на „Erfolgsort“ при такова положение всичко би зависило от това къде се намират финансовите активи, а това място обикновено съвпада с местоживеенето или, при юридическо лице, със седалището. По този въпрос често липсва яснота и той е свързан със съображения, които нямат нищо общо с разглежданите факти.

Поради това подхождам с предпазливост по отношение на прякото прилагане на съдебната практика, установена в решение Mines de potasse d’Alsace 23  – 21/76, EU:C:1976:166. , за положение, в което вредата е имуществена. Както Комисията правилно подчертава в становището си, приемайки в решение Mines de potasse d’Alsace 24  – 21/76, EU:C:1976:166. възможността ищецът да избере между мястото, където е настъпила вредата, и това на настъпване на събитието, което е причинило тази вреда, Съдът не е имал намерение да разшири обхвата на изключението от общото правило за компетентност. Причината за такъв избор е необходимостта да се остане възможно най-близо до обстоятелствата по спора и да се определи съдът, който е най-подходящ да разреши спора, и в този контекст, да се организира надлежно процес, например чрез събирането на доказателства и изслушването на свидетели.

Следователно, както бе посочено по-горе, в Чешката република са налице всички фактори, позволяващи на съответния съд да организира надлежно процес.

С други думи, поради свързани с доброто правораздаване и процесуалната икономия съображения само фактът, че сумата по спогодбата е била заплатена от установено в Нидерландия дружество, не е достатъчен да обоснове компетентността на нидерландския съд.

Струва ми се, че при анализа на практиката на Съда не може да се опровергае този подход.

В делото, във връзка с което е постановено решение Kronhofer 25  – C‑168/02, EU:C:2004:364. , увреденото лице, установено в Австрия, отговаря на оферта, състояща се в откриването на сметка в Германия, по която превежда капитал. Съдът постановява, че член 5, точка 3 от Брюкселската конвенция трябва да се тълкува в смисъл, че изразът „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“, не се отнася до местоживеенето на ищеца, където се е намирал „центърът на неговите имуществени интереси“, само защото същият е претърпял там имуществена вреда, произтичаща от загубата на части от неговото имущество, настъпила и претърпяна в друга договаряща държава 26  – Решение Kronhofer (C‑168/02, EU:C:2004:364, т. 21). . Тази констатация е убедителна, като се има предвид, че това място по-скоро е случайно и не представлява непременно надежден критерий за привързване.

В делото, във връзка с което е постановено решение Kolassa 27  – C‑375/13, EU:C:2015:37. , в собствената си страна, а именно Австрия, инвеститор е инвестирал ясно определена сума в банка. Според Съда вредата е настъпила на мястото, където инвеститорът я е претърпял 28  – Решение Kolassa (C‑375/13, EU:C:2015:37, т. 54). , тоест в Австрия. Съдът счита, че е била установена компетентност по силата на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 29  – Решение Kolassa (C‑375/13, EU:C:2015:37, т. 57). .

Считам обаче, че от това дело не може да се изведе общо правило, съгласно което дадена имуществена вреда е достатъчна като критерий за привързване за целите на посочената по-горе разпоредба. Всъщност обстоятелствата по делото, във връзка с което е постановено решение Kolassa 30  – C‑375/13, EU:C:2015:37. , са особени. Ответникът по това дело, британска банка, е публикувал проспект относно въпросните финансови сертификати в Австрия 31  – Вж. също заключението ми по дело Kolassa (C‑375/13, EU:C:2014:2135, т. 64). , а австрийска банка (пре)продава тези сертификати.

По делото, във връзка с което е постановено решение CDC Hydrogen Peroxide и което е свързано с правото на конкуренцията, пострадалите лица са се намирали в няколко държави членки, като Съдът е признал, че тези различни места могат да служат за привръзка 32  – C‑352/13, EU:C:2015:335, т. 52. . Съдът е постановил, че „[щ]о се отнася до вредата, която се изразява в направените поради изкуствено завишена цена преразходи, […] това място може да бъде определено само за всяко предполагаемо пострадало лице, взето поотделно, и по принцип ще бъде в седалището на това лице“ 33  – Решение CDC Hydrogen Peroxide (C‑352/13, EU:C:2015:335). .

Не считам, че това твърдение може да обоснове общо правило, съгласно което седалището на увреденото предприятие е мястото, където е настъпила вредата. Напротив, това твърдение в случая също се обяснява с особеностите на посоченото дело, в което голям брой лица са били увредени. Поради това не е било възможно да се определи едно-единствено място като място, в което е бил създаден картелът, а оттам и мястото на настъпване на пораждащия факт. Освен това ми се струва, че поначало седалището на дадено предприятие съвпада с икономическата му дейност.

В обобщение, не виждам по какъв начин член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 би могъл да обоснове компетентността на съд в държава членка, когато единствената връзка на тази държава със спора е фактът, че увреденото лице е претърпяло в нея имуществена вреда.

Ето защо предлагам на първия въпрос да се отговори, че член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че при липсата на други връзки за „място, където е настъпило вредоносното събитие“, не може да се приеме намиращото се в дадена държава членка място на настъпване на вредата, когато тя представлява само имуществена вреда, която е последица от действия на непозволено увреждане, извършени в друга държава членка.

С оглед на това предложение няма вече основание да бъде разглеждан вторият въпрос.

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че националните съдилища, които следва да преценят имат ли компетентност съгласно тази разпоредба, са длъжни да основат преценката си на изложените от ищеца твърдения, или тези съдилища следва да вземат предвид и доводите, с които ответникът оспорва тези твърдения.

Макар запитващата юрисдикция да поставя този въпрос единствено в случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, считам, че е от полза да се даде отговор, тъй като въпросът е с общ обхват и се отнася до преценката на компетентността, а не само до това дали имуществена вреда е достатъчна, за да се установи компетентност.

Като начало следва да се напомни 34  – Вж. също заключението ми по дело Kolassa (C‑375/13, EU:C:2014:2135, т. 69). , че компетентността на съдилищата се определя от самостоятелните правила на Регламент № 44/2001, докато по същество делото се решава в съответствие с приложимото национално право, определено в съответствие със стълкновителните норми относно договорните 35  – Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (ОВ L 177, стр. 6 и поправка в ОВ L 309, 2009 г., стр. 87). или извъндоговорните 36  – Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) (ОВ L 199, стр. 40). задължения.

Струва ми се, че съществуващата съдебна практика вече дава няколко насоки за отговор на този въпрос.

Регламент № 44/2001 не уточнява обхвата на задълженията за контрол, които националният съд следва да изпълнява при проверката на своята компетентност. От постоянната съдебна практика следва, че Брюкселската конвенция има за цел не да уеднакви процесуалните правила на договарящите държави, а да разпредели съдебната компетентност за разрешаването на спорове по граждански и търговски дела в отношенията между договарящите държави и да улесни изпълнението на съдебните решения 37  – В това отношение вж. решения Shevill и др. (C‑68/93, EU:C:1995:61, т. 35), Italian Leather (C‑80/00, EU:C:2002:342, т. 43) и DFDS Torline (C‑18/02, EU:C:2004:74, т. 23). . Пак от постоянната съдебна практика е видно, че сезираният съд следва да вземе предвид приложимите национални процесуални правила, стига прилагането им да не накърнява полезния ефект на Брюкселската конвенция 38  – Решения Hagen (C‑365/88, EU:C:1990:203, т. 19 и 20) и Shevill и др. (C‑68/93, EU:C:1995:61, т. 36). .

В този смисъл Съдът е постановил, че ищецът се ползва от подсъдността по мястото на изпълнение на договора съгласно член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция дори ако сключването на договора в основата на иска е предмет на спор между страните 39  – Решение Effer (38/81, EU:C:1982:79, т. 8). . Той е уточнил също, че е в духа на правната сигурност сезираният национален съд да може да се произнася относно собствената си компетентност на основание на правилата на въпросната конвенция, без да се налага да разглежда делото по същество 40  – Решение Benincasa (C‑269/95, EU:C:1997:337, т. 27). .

Съдът също така е приел, че във фазата на проверката на международната компетентност сезираният съд не преценява нито допустимостта, нито основателността на отрицателния установителен иск съгласно правилата на националното право, а само установява връзката с държавата на сезирания съд, обосноваваща компетентността ѝ по силата на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 41  – Решение Folien Fischer и Fofitec (C‑133/11, EU:C:2012:664, т. 50). . Той също така приема, че за целите на прилагането на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 сезираният съд може, само за да провери компетентността си съгласно тази разпоредба, да приеме за доказани твърденията на ищеца, що се отнася до предпоставките на деликтната или квазиделиктната отговорност 42  – Решение Hi Hotel HCF (C‑387/12, EU:C:2014:215, т. 20). . Накрая, Съдът постановява, че при проверката на компетентността съгласно Регламент № 44/2001 не е необходимо да се извършват действия по пълно събиране на доказателства във връзка със спорните факти, които са релевантни както за въпроса за компетентността, така и за съществуването на предявеното право, и че сезираният съд обаче може да провери международната си компетентност в светлината на цялата информация, с която разполага, включително, ако е необходимо, твърденията на ответника 43  – Решение Kolassa (C‑375/13, EU:C:2015:37, т. 65). .

Поради това предлагам на третия въпрос да се отговори, че за да определи дали е компетентен съгласно разпоредбите на Регламент № 44/2001, сезираният със спора съд трябва да прецени всички данни, с които разполага, включително, ако е необходимо, данните, изтъкнати от ответника.