Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)
15 октомври 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Обществени поръчки — Директива 2014/24/ЕС — Възлагане на поръчки — Член 57, параграф 4, първа алинея, буква з) и параграфи 6 и 7 — Факултативни основания за изключване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка — Представяне от икономически оператор на невярна информация относно спазването на условия за капацитет — Включване в списък на доставчици, представили невярна информация в процедура за възлагане на обществена поръчка — Член 18, параграф 1 — Принцип на пропорционалност — Директива 89/665/ЕИО — Член 1 — Право на ефективни правни средства за защита “
По дело C‑402/25
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Lietuvos administracinių ginčų komisija (Комисия по административни спорове, Литва) с акт от 12 юни 2025 г., постъпил в Съда на 17 юни 2025 г., в рамките на производство по дело
Plungės rajono savivaldybės administracija
срещу
Viešųjų pirkimų tarnyba,
при участието на
„Va Statyba“ UAB,
СЪДЪТ (седми състав),
състоящ се от: Z. Csehi, председател на състава, M. Gavalec (докладчик) и F. Schalin, съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: V. Di Bucci,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за литовското правителство, от K. Dieninis, U. Jakaitytė и V. Kazlauskaitė-Švenčionienė, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от A. Biolan, J. Jokubauskaitė и G. Wils, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 18, параграф 1 и член 57, параграф 4, първа алинея, буква з) от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65), изменена с Делегиран регламент (ЕС) 2021/1952 на Комисията от 10 ноември 2021 г. (ОВ L 398, 2021 г., стр. 23) (наричана по-нататък „Директива 2014/24“), на член 1, параграф 1, четвърта алинея от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, 1989 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. (ОВ L 94, 2014 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директива 89/665“), както и на принципа на пропорционалност.
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Plungės rajono savivaldybės administracija (общинска администрация на област Плунге, Литва) (наричана по-нататък „възлагащият орган“) и Viešųjų jų pirkimų tarnyba (Орган за обществените поръчки, Литва) относно включването на дружество „VA Statyba“ UAB в предвидения от литовското право списък на доставчиците, представили невярна информация.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 89/665
3 Член 1 („Приложно поле и наличие на процедури за преразглеждане“) от Директива 89/665 предвижда в параграфи 1 и 3:
„1. „Настоящата директива се прилага за поръчките, посочени в Директива [2014/24], освен ако тези поръчки не са изключени от обхвата на директивата в съответствие с членове 7, 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, 17 и 37 от същата директива.
[…]
Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че по отношение на обществените поръчки, попадащи в обхвата на Директива [2014/24], решенията, взети от възлагащите органи, могат да бъдат ефективно преразглеждани, и по-специално колкото е възможно най-бързо в съответствие с условията, посочени в членове 2—2е от настоящата директива, на основание, че тези решения са в нарушение на правото на Съюза в областта на обществените поръчки или националните разпоредби, транспониращи това право.
[…]
3. Държавите членки гарантират достъпност до процедурите по преразглеждане съгласно подробни разпоредби, които държавите членки могат да установят, най-малко за всяко лице, имащо или имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или рискува да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение.“
Директива 2014/24
4 Съображения 14, 101 и 102 от Директива 2014/24 гласят:
„(14) Следва да се поясни, че понятието „икономически оператори“ следва да се тълкува широко, така че в него да бъдат включени всички лица и/или субекти, които предлагат изпълнението на строителство, доставката на продукти или предоставянето на услуги на пазара, независимо под каква правна форма са избрали да извършват дейност. Съответно предприятията, клоновете, дъщерните дружества, партньорствата, кооперациите, капиталовите дружества, университетите, публични или частни, и другите форми на субекти, различни от физически лица, следва да попадат в обхвата на понятието „икономически оператор“, независимо от това дали са „юридически лица“ във всеки един случай.
[…]
(101) Възлагащите органи следва също така да имат възможността да изключват икономически оператори, които са се оказали ненадеждни, например заради нарушения на екологични или социални задължения, включително правилата за достъпност за хора с увреждания, или други форми на тежки професионални нарушения — например нарушения на правилата за защита на конкуренцията или на правата върху интелектуална собственост. Следва да се поясни, че тежкото професионално нарушение може да постави под въпрос честността на икономическия оператор и по този начин да го направи неподходящ за възлагането на обществена поръчка, независимо от това дали икономическият оператор разполага с техническия и икономическия капацитет да изпълни поръчката.
[…] [В]ъзлагащите органи следва също така да разполагат със свободата да преценят, че е налице тежко професионално нарушение, когато преди вземането на окончателно и обвързващо решение относно наличието на задължителни основания за изключване те могат да докажат с подходящи средства, че икономическият оператор е нарушил задълженията си, включително задълженията си по отношение на плащане на данъци или социалноосигурителни вноски, освен ако в националното право не е предвидено друго. Те следва да могат също така да изключват кандидати или оференти, показали значителни слабости при изпълнението на съществени изисквания в предходни поръчки, например неосъществени доставки или неизпълнение, значителни недостатъци на предоставения продукт или услуга, които ги правят неизползваеми по предназначение, или недопустими действия, които пораждат сериозни съмнения относно надеждността на икономическия оператор. В националното право следва да се предвиди максимален срок на такова изключване.
При прилагането на факултативни основания за изключване възлагащите органи следва да обръщат особено внимание на принципа на пропорционалност. Само в изключителни случаи дребните нередности следва да водят до изключване на икономически оператор. Независимо от това повтарящите се незначителни нередности могат да породят съмнения относно надеждността на даден икономически оператор, което може да обоснове неговото изключване.
(102) Следва обаче да се предвиди възможност икономическите оператори да приемат мерки за съответствие, насочени към отстраняването на последиците от евентуални престъпления или нарушения и ефективното предотвратяване на бъдещи случаи на неправомерни прояви. Тези мерки могат да включват по-специално кадрови и организационни мерки като прекъсване на всякакви връзки с лица или организации, замесени в неправомерните прояви, подходящи мерки за кадрова реорганизация, внедряване на системи за отчетност и контрол, създаване на структура за вътрешен одит, която да следи за съответствието, и приемане на вътрешни правила за търсене на отговорност и обезщетяване. Когато такива мерки осигуряват достатъчно гаранции, въпросният икономически оператор не следва повече да бъде изключван само на тези основания. […]“.
5 Член 2 („Определения“) от тази директива предвижда в параграф 1:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[…]
10) „икономически оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице или публично образувание, или група от такива лица и/или образувания, включително временно сдружение от предприятия, които предлагат на пазара изпълнение на строителство и/или строеж, доставка на продукти или предоставяне на услуги;
[…]“.
6 Член 4, буква а) от Директива 2014/24 гласи, че тази директива се прилага за поръчки, чиято прогнозна стойност без данък добавена стойност (ДДС) е по-голяма или равна на 5 382 000 евро за обществени поръчки за строителство.
7 Съгласно член 18 („Принципи на обществените поръчки“) от тази директива:
„1. Възлагащите органи третират икономическите оператори при условията на равнопоставеност и без да ги дискриминират, и действат по прозрачен и пропорционален начин.
Обществените поръчки не трябва да се подготвят с цел изключването им от обхвата на настоящата директива или изкуствено ограничаване на конкуренцията. Приема се, че има изкуствено ограничаване на конкуренцията, когато обществената поръчка е подготвена с цел да се даде неоправдано предимство на определени икономически оператори или те да се поставят в неизгодно положение.
2. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че при изпълнението на договорите за обществени поръчки икономическите оператори спазват приложимите задължения в областта на екологичното, социалното и трудовото право, установени с правото на Съюза, националното право, колективни споразумения или с разпоредби на международното екологично, социално и трудово право, които са изброени в приложение X“.
8 Член 57 („Основания за изключване“) от посочената директива предвижда в параграфи 4—7:
„4. Възлагащите органи, по собствена инициатива или по искане на държавите членки, могат да изключат от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка всеки икономически оператор, който се намира в което и да е от следните положения:
а) когато възлагащият орган може да докаже по какъвто и да е подходящ начин нарушение на приложимите задължения по член 18, параграф 2;
[…]
з) когато икономическият оператор е виновен за сериозно изопачаване на данни при предоставянето на информацията, необходима за удостоверяване на липсата на основания за изключване или на изпълнението на критериите за подбор, не е предоставил такава информация или не е в състояние да представи придружаващите документи, изисквани съгласно член 59; или
[…]
5. Във всеки момент от процедурата възлагащите органи изключват икономически оператор, ако се окаже, че икономическият оператор, поради свои действия или пропуски преди или по време на процедурата, се намира в едно от положенията, посочени в параграфи 1 и 2.
Във всеки момент от процедурата възлагащите органи могат да изключат, по собствена инициатива или по искане на държавите членки, икономически оператор, ако се окаже, че икономическият оператор, поради свои действия или пропуски преди или по време на процедурата се намира в едно от положенията, посочени в параграф 4.
6. Всеки икономически оператор, който се намира в едно от положенията по параграфи 1 и 4, може да представи доказателства за това, че предприетите от него мерки са достатъчни за доказване на неговата надеждност, въпреки наличието на съответното основание за изключване. Ако бъде преценено, че тези доказателства са достатъчни, икономическият оператор не се изключва от процедурата за възлагане на обществена поръчка.
За тази цел икономическият оператор доказва, че е платил или е в процес на плащане на обезщетение за всички вреди, настъпили в резултат от престъплението или нарушението, изяснил е изчерпателно фактите и обстоятелствата, като активно е съдействал на разследващите органи, и е взел конкретни технически, организационни и кадрови мерки, които са подходящи за предотвратяването на нови престъпления или нарушения.
Мерките, предприети от икономическите оператори, се оценяват при отчитане на тежестта и конкретните обстоятелства, свързани с престъплението или нарушението. Ако бъде преценено, че мерките не са достатъчни, икономическият оператор получава становище с мотивите за това решение.
Икономически оператор, който е бил изключен с окончателна присъда от участие в процедури за възлагане на обществени поръчки или концесии, няма право да използва предвидената в настоящия параграф възможност по време на срока на изключването, произтичащ от тази присъда в държавата членка, в която присъдата поражда последици.
7. Държавите членки определят условията за прилагане на настоящия член чрез законови, подзаконови или административни разпоредби при спазване на правото на Съюза. Те определят по-специално максималния срок на изключване, в случай че икономическият оператор не е предприел мерките, посочени в параграф 6, за да докаже своята надеждност. Когато срокът на изключване не е определен с окончателна присъда, той не може да надвишава пет години от датата на осъждането с окончателна присъда в случаите по параграф 1 и три години от датата на съответното събитие в случаите по параграф 4“.
9 Член 58 („Критерии за подбор“) от Директива 2014/24 гласи в параграф 1:
Критериите за подбор могат да се отнасят до:
а) годността за упражняване на професионалната дейност;
б) икономическото и финансовото състояние;
в) техническите и професионалните способности.
Възлагащите органи могат да налагат на икономическите оператори като изисквания за участие само критериите, посочени в параграфи 2, 3 и 4. Възлагащите органи ограничават изискванията само до тези, които са необходими, за да се гарантира, че кандидат или оферент има както правните и финансовите възможности, така и техническите и професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка. Всички изисквания трябва да са пропорционални на предмета на поръчката и да са свързани с него.“
Литовското право
Законът за публичната администрация
10 Съгласно член 3, точки 4 и 10 от Lietuvos Respublikos viešojo administravimo įstatymas (Закон на Република Литва за публичната администрация) органите на публичната администрация упражняват дейността си при спазване по-специално на принципите на законност и на пропорционалност.
Законът за обществените поръчки
11 Съгласно член 2, точка 36 от Lietuvos Respublikos viešųjų pirkimų įstatymas (Закон за обществените поръчки на Република Литва) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за обществените поръчки“):
„Доставчик“ означава икономически оператор — публично- или частноправно физическо или юридическо лице, друга организация и нейните членове или група, съставена от такива лица, включително временно обединение на икономически оператори, което предлага на пазара извършване на строителство, доставка на стоки или предоставяне на услуги“.
12 Член 46 („Основания за изключване на доставчик“) от този закон предвижда в параграфи 4 и 10—12:
„4. Възлагащият орган изключва доставчика от участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка, когато:
[…]
4) в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка този доставчик е укрил информация или е представил невярна информация относно спазването на изискванията по този член и по член 47 от този закон и възлагащият орган може да докаже това обстоятелство с всякакви правни средства или когато, поради това че е представил невярна информация, доставчикът не е в състояние да представи изискваните съгласно член 50 от този закон удостоверителни документи. На това основание доставчикът се изключва от участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка и когато в предишна процедура за възлагане на обществена поръчка […] той е укрил информация или е представил невярна информация, посочена в тази точка, или — тъй като е представил невярна информация — не е бил в състояние да представи изискваните съгласно член 50 от този закон удостоверителни документи и по тази причина през последната година е бил изключен от процедури за възлагане на обществени поръчки […].
[…]
10. Когато спрямо доставчик се прилага някое от основанията за изключване, поместени в параграфи 1, 4 и 6 от този член, възлагащият орган не го изключва от процедурата за възлагане на обществена поръчка, когато са изпълнени следните две условия:
1) доставчикът е предоставил на възлагащия орган информация, от която е видно, че е предприел следните мерки:
а) доброволно е платил или е поел задължение да плати обезщетение за вредите, причинени от неизпълнение или нарушение по параграфи 1, 4 или 6 от този член, ако е приложимо;
b) оказал е съдействие, активна помощ или е взел други мерки, които допринасят за изясняването или уточняването на неговото неизпълнение или нарушение, ако е приложимо;
c) взел е технически, организационни мерки или мерки за управление на персонала с цел предотвратяване на други случаи на неизпълнение или нарушения;
2) възлагащият орган е оценил представената от доставчика информация съгласно точка 1 от този параграф и е приел мотивирано решение, с което се установява, че предприетите от доставчика мерки за доказване на неговата надеждност са достатъчни. Въпросът дали тези мерки са достатъчни се преценява, като се отчитат тежестта и обстоятелствата на нарушението. Възлагащият орган уведомява писмено доставчика за мотивираното си решение не по-късно от десет дни след получаване на информацията, посочена в точка 1 от този параграф.
11. Когато е бил изключен с влязъл в сила съдебен акт от процедури за възлагане на обществени поръчки и на концесии, доставчикът не може да се възползва от възможността, предвидена в точка 10 от този параграф, за срока, определен в този съдебен акт.
12. Когато по отношение на доставчик с влязъл в сила съдебен акт е определен срок на изключване на някое от основанията за изключване, посочени в параграфи 1, 2, 21, 4 и 6 от този член, възлагащият орган изключва доставчика от процедурата за възлагане на обществена поръчка за срока, определен в този съдебен акт“.
13 Член 52 („Укриване на информация, представяне на невярна информация или непредставяне на документи“) от Закона за обществените поръчки предвижда в параграфи 1 и 4:
„1. Възлагащият орган публикува в централния портал за обществените поръчки, по предвидения от Органа за обществените поръчки ред, следната информация за доставчика (в случай на група от доставчици — за всеки от членовете на тази група), който в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка е укрил информация или е представил невярна информация относно спазването на изискванията по членове 46 и 47 от този закон или който, поради това че е дал невярна информация, не е представил удостоверителните документи по член 50 от този закон:
1) името на доставчика (в случай на физическо лице — собствено и фамилно име), датата, на която възлагащият орган е приел решението за изключване на доставчика от процедурата за възлагане на обществена поръчка съгласно член 46, параграф 4, точка 4 от този закон, както и причините за приемането на това решение;
2) датата, на която доставчикът е подал жалба по съдебен ред срещу решението на възлагащия орган да го изключи от процедурата за възлагане на обществена поръчка;
3) датата, на която е влязъл в сила съдебният акт, с който се установява, че не следва да се уважава искането на доставчика, с което се оспорва решението на възлагащия орган да го изключи от процедурата за възлагане на обществена поръчка, както и връзка към това решение.
[…]
4) Целта на публикуването, предвидено в този член, е да се информират възлагащите органи, възложителите и концедентите за причината, поради която доставчикът е бил изключен от процедурата за възлагане на обществена поръчка или концесионерът от процедурата за възлагане на концесия. В рамките на функциите, възложени му с член 95, параграф 1, точка 11 от този закон, Органът за обществените поръчки гарантира, че периодът на публикуване на информацията, упомената в този член, не надвишава една година, считано от датата, на която е прието решението на възлагащия орган да изключи доставчика от участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка съгласно член 46, параграф 4, точка 4 от този закон“.
14 Член 95 от Закона за обществените поръчки гласи:
„1. Органът за обществените поръчки изпълнява следните функции:
[…]
11) управлява публикуваната от възлагащите органи информация в съответствие с член 91, параграф 1 от този закон за доставчиците, които не са изпълнили или не са изпълнили надлежно дадена поръчка, а съгласно член 52, параграф 1 от този закон — за доставчиците, които в рамките на процедури за възлагане на обществени поръчки са укрили информация или са представили невярна информация относно спазването на изискванията по членове 46 и 47 от този закон, или за доставчиците, които поради това, че са дали невярна информация, не са представили изискваните съгласно член 50 от този закон удостоверителни документи;
[…]
2. Органът за възлагане на обществени поръчки има правомощие:
[…]
6) ако е установил нарушение на този закон или на акт за неговото прилагане, да разпореди на юридическото лице, при спазване на принципите на справедливост и на разумност, да прекрати процедурата за възлагане на обществена поръчка, да проведе процедурите за възлагане на обществена поръчка в съответствие с този закон, да измени или отмени незаконосъобразни решения или актове, включително решението да бъдат получени стоки, услуги или строителни работи, без да се прилагат предписанията на този закон и на актовете за неговото прилагане, и ако установи, че договорът за възлагане на поръчка или рамковото споразумение са сключени незаконосъобразно, да сезира съда с искане за прогласяване на договора или на рамковото споразумение за недействителни и/или за налагане на други санкции с цел да се защити общественият интерес;
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
15 С покана за участие в състезателна процедура, публикувана през юли 2023 г., възлагащият орган започва процедура за възлагането на международна открита обществена поръчка с предмет изграждането на смесен спортен и здравен комплекс в Плунге (Литва).
16 В тази покана възлагащият орган по-специално е предвидил сред условията за участие, изисквани от икономическите оператори, две условия за капацитет, които по същество са свързани, от една страна, с размера на годишните приходи от строителна дейност през последните три финансови години, и от друга, със задоволителното изпълнение на специфични видове строителни работи през предходните пет години.
17 Видно от представените от запитващата юрисдикция факти, прогнозната стойност на поръчката е 7 453 375 EUR без ДДС, т.е. стойност над предвидения в член 4, буква а) от Директива 2014/24 праг, посочен в точка 6 от настоящото решение.
18 След като на 5 септември 2023 г. уведомява доставчиците за окончателното класиране на подадените оферти и за възлагането на поръчката на VA Statyba, на 10 октомври 2023 г. възлагащият орган сключва с това дружество поръчката за строителни работи.
19 Класираният на второ място оферент подава жалба пред Klaipėdos apygardos teismas (Окръжен съд Клайпеда, Литва), в която твърди, че VA Statyba е представило невярна информация относно спазването на тези две условия за капацитет и моли, наред с другото, това дружество да бъде включено в списъка на доставчиците, представили невярна информация, в приложение на релевантните разпоредби от Закона за обществените поръчки.
20 С решение от 29 декември 2023 г. този съд установява, че VA Statyba е представило на възлагащия орган невярна информация относно спазването на посочените условия за капацитет, като квалифицира така констатираните действия като въвеждане на възлагащия орган в заблуждение, извършено при груба небрежност. Поради това същият съд приема, че в случая са налице условията за изключване на това дружество от процедурата за възлагане на обществена поръчка на основание член 46, параграф 4, точка 4 от Закона за обществените поръчки.
21 Ето защо тази юрисдикция решава да отмени решението на възлагащия орган от 5 септември 2023 г., като същевременно остави в сила незаконосъобразно възложената от него обществена поръчка на VA Statyba, както и да спре производството в частта, която се отнася до задължението на възлагащия орган да включи наименованието на това дружество в списъка на доставчиците, представили невярна информация. Освен това тя налага имуществена санкция на възлагащия орган в размер на 1 % от стойността на поръчката.
22 С решение от 15 март 2024 г. Lietuvos apeliacinis teismas (Апелативен съд, Литва) потвърждава първоинстанционното решение.
23 След това решение възлагащият орган не включва името на VA Statyba в списъка на доставчиците, представили невярна информация, понеже според него не са изпълнени релевантните изисквания на Закона за обществените поръчки.
24 Тъй като не е съгласен с тази позиция на възлагащия орган, с решение от 27 февруари 2025 г. Органът за обществените поръчки му разпорежда да включи името на VA Statyba в списъка на доставчиците, представили невярна информация.
25 На 28 април 2025 г. възлагащият орган подава жалба за отмяна на това решение пред Lietuvos administracinių ginčų komisija (Комисия по административни спорове, Литва), която е запитващата юрисдикция.
26 В подкрепа на жалбата си възлагащият орган поддържа, че от член 52, параграф 1 от Закона за обществените поръчки следва, че в списъка на доставчиците, представили невярна информация, се включват само доставчиците, които съгласно член 46, параграф 4, точка 4 от този закон са били изключени от процедурата за възлагане на обществена поръчка с решение на възлагащия орган. Според възлагащия орган следователно посоченият закон не предвижда, че възлагащият орган може да включи доставчик в този списък, когато не той, а съд е установил, че този доставчик е представил невярна информация.
27 Органът за обществените поръчки пък поддържа, че член 52, параграф 1 от Закона за обществените поръчки не оставя никаква свобода на възлагащия орган да прецени дали да включи даден доставчик в списъка на доставчиците, представили невярна информация, щом това обстоятелство е било установено с влязъл в сила съдебен акт.
28 При тези обстоятелства Lietuvos administracinių ginčų komisija (Комисия по административни спорове, Литва) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Съвместима ли е с целите на Директива [2014/24], член 18, параграф 1 и член 57, параграф 4, буква з) от нея и с целите на Директива [89/665] и член 1, параграф 1, четвърта алинея от нея, разглеждани заедно или поотделно (но и не само с оглед на тези разпоредби), както и с принципа на пропорционалност практиката, при която възлагащият орган е задължен да обяви името на всеки доставчик (икономически оператор), който е предоставил невярна информация относно спазването на изискванията, независимо от обстоятелството, че възлагащият орган не е взел решение да изключи такъв доставчик (икономически оператор) от участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка преди приключването на тази процедура (сключването на договора)?“.
По преюдициалния въпрос
По допустимостта
29 Литовското правителство твърди, че преюдициалното запитване е недопустимо.
30 В тази насока споменатото правителство изтъква, че Директиви 89/665 и 2014/24 не съдържат никаква разпоредба, която да задължава възлагащия орган евентуално по силата на решение на Органа за обществените поръчки да включи икономически оператор в списъка на доставчиците, представили невярна информация, така че разрешаването на спора в главното производство зависело само от тълкуването на релевантните разпоредби на националното право.
31 Освен това според същото правителство макар поставеният въпрос да се отнася до тълкуването на разпоредби от Директиви 89/665 и 2014/24, запитващата юрисдикция не обяснява нито каква е връзката на тези разпоредби с делото по главното производство, нито защо поисканото тълкуване ѝ е необходимо, за да се произнесе.
32 В тази насока е уместно да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправено от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 19 декември 2024 г., Tudmur, C‑185/24 и C‑189/24, EU:C:2024:1036, т. 26 и цитираната съдебна практика).
33 За да може Съдът да даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда изисква преюдициалното запитване да излага причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство.
34 В случая от преюдициалното запитване става ясно, че пред запитващата юрисдикция е образувано дело между възлагащия орган и Органа за обществените поръчки относно включването на икономически оператор, който е представил невярна информация относно спазването на условия за капацитет — съответно наказуемо с решение за изключване от процедурата за възлагане на обществена поръчка — в списъка на доставчиците, представили невярна информация.
35 С преюдициалния си въпрос тази юрисдикция изрично иска от Съда да разтълкува правото на Съюза, и в частност член 1, параграф 1, четвърта алинея от Директива 89/665, както и член 18, параграф 1 и член 57, параграф 4, първа алинея, буква з) от Директива 2014/24.
36 Тази юрисдикция иска да се установи дали цитираните разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или практика, която дава възможност на такъв орган да разпореди на възлагащ орган да включи името на даден икономически оператор в споменатия списък, въпреки че този възлагащ орган не е изключил същия оператор от процедурата за възлагане на обществена поръчка преди да приключи тази процедура и че виновността на този оператор за невярно представяне на информация е установена с влязъл в сила съдебен акт.
37 Ето защо не е очевидно, че исканото тълкуване на Директиви 89/665 и 2014/24 няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство или че поставеният проблем е хипотетичен.
38 Всъщност преюдициалният въпрос се отнася до тълкуването на норми от правото на Съюза и тъй като отговорът на Съда ще позволи на запитващата юрисдикция да се произнесе по съответствието на националната правна уредба и практика с Директива 89/665 и Директива 2014/24, този въпрос е релевантен за решаването на спора в главното производство.
39 При тези условия твърдението, че тези директиви са неприложими в главното производство, няма отношение към допустимостта на преюдициалното запитване, а засяга съществото на това запитване (вж. в този смисъл решение от 27 ноември 2025 г.,Gryczara, C‑746/24, EU:C:2025:925, т. 38 и цитираната съдебна практика).
40 Следователно преюдициалното запитване е допустимо.
По същество
41 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 18, параграф 1 и член 57, параграф 4, първа алинея, буква з) от Директива 2014/24, както и член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба или практика, съгласно която компетентен в областта на обществените поръчки орган има правомощието да разпореди на възлагащ орган да публикува името на икономически оператор, представил невярна информация относно спазването на условията за капацитет, въпреки че този възлагащ орган не е изключил същия оператор от процедурата за възлагане на обществена поръчка преди да приключи тази процедура и че виновността на този оператор за невярно представяне на информация е установена с влязъл в сила съдебен акт.
42 В тази насока следва да се припомни, че член 57, параграф 4, първа алинея от Директива 2014/24 задължава държавите членки да транспонират в националното си право факултативните основания за изключване, изброени в същата разпоредба, и че в рамките на това задължение за транспониране тези държави трябва да предвидят или възможността, или задължението на възлагащите органи да прилагат тези основания (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., Infraestruturas de Portugal et Futrifer Indústrias Ferroviárias, C‑66/22, EU:C:2023:1016, т. 58).
43 Сред посочените основания в член 57, параграф 4, първа алинея, буква з) от тази директива е случаят, когато икономическият оператор е виновен за сериозно изопачаване на данни при предоставянето на информацията, необходима за удостоверяване по-специално на изпълнението на критериите за подбор.
44 Както следва от тази разпоредба, разглеждана във връзка със съображение 101 от споменатата директива, предметът и целта на това факултативно основание са да се изключат икономическите оператори, чиято надеждност е сериозно компрометирана поради декларации с невярно съдържание, направени от тези оператори умишлено или поради небрежност.
45 Когато определя в националното си законодателство условията за прилагане на това факултативно основание за изключване, всяка държава членка е длъжна да се съобразява с основните му характеристики, както са изразени в член 57, параграф 4, първа алинея, буква з) от Директива 2014/24 (вж. в този смисъл решение от 19 юни 2019 г., Meca, C‑41/18, EU:C:2019:507, т. 33).
46 В допълнение, прилагането на това факултативно основание за изключване трябва да е съобразено с принципа на пропорционалност — общ принцип на правото на Съюза, който в областта на възлагането на обществени поръчки е припомнен в член 18, параграф 1 от Директива 2014/24 и спазването на който заслужава особено внимание при прилагането на същото факултативно основание за изключване (решение от 30 януари 2020 г., Tim, C‑395/18, EU:C:2020:58, т. 45 и 48 и цитираната съдебна практика).
47 В тази насока посоченото изключване трябва, първо, да е временно. Всъщност от съображение 101 от Директива 2014/24 следва, че всеки акт на националното право, който определя по-специално условията за прилагане на член 57, параграф 4, първа алинея, буква з) от тази директива, трябва да предвиди максимален срок на изключване. Член 57, параграф 7 от въпросната директива уточнява досежно факултативните основания за изключване, че когато не е определен с окончателен съдебен акт, този срок не може да надвишава три години (решение от 26 януари 2023 г., HSC Baltic и др., C‑682/21, EU:C:2023:48, т. 39).
48 Второ, през този период на изключване съответният икономически оператор трябва — освен ако не е изключен с окончателен съдебен акт от всякакво участие в процедура за възлагане на обществена поръчка — да бъде допуснат до участие в такава процедура, ако в съответствие с член 57, параграф 6 от Директива 2014/24, разглеждан във връзка със съображение 102 от нея, представи доказателства, че предприетите от него мерки са достатъчни за установяване на неговата надеждност. По този начин икономическите оператори се насърчават да предприемат коригиращи мерки (вж. в този смисъл решения от 3 юни 2021 г., Rad Service и др., C‑210/20, EU:C:2021:445, т. 35, и от 26 януари 2023 г., HSC Baltic и др., C‑682/21, EU:C:2023:48, т. 40 и цитираната съдебна практика).
49 Трето, принципът на пропорционалност изисква конкретна преценка на поведението и действията на съответния оператор въз основа на всички релевантни обстоятелства (вж. в този смисъл решение от 3 юни 2021 г., Rad Service и др., C‑210/20, EU:C:2021:445, т. 40 и цитираната съдебна практика). В това отношение от текста на член 57, параграф 4, първа алинея, буква з) от тази директива следва, че що се отнася по-специално до сериозното изопачаване на данни при предоставянето на информацията, необходима за проверката дали критериите за подбор са изпълнени, вината на съответния икономически оператор трябва да бъде проучена и доказана. Също така, съгласно съображение 101 от тази директива само в изключителни случаи дребните нередности следва да водят до изключване на икономически оператор.
50 Запитващата юрисдикция иска да се установи дали по време на процедурата за възлагане на обществена поръчка само възлагащият орган може да установи, че условията за прилагане на факултативното основание за изключване по член 57, параграф 4, първа алинея, буква з) от Директива 2014/24 са изпълнени, или такава възможност има и съдът след приключването на тази процедура. Освен това тя иска да се установи дали компетентен орган в областта на обществените поръчки може да има правомощието да разпореди на възлагащ орган, с оглед на такава констатация, да публикува името на съответния икономически оператор в списъка с доставчици, които са признати за виновни за представянето на невярна информация.
51 Член 57 от Директива 2014/24 не е пречка обстоятелството, че икономически оператор е представил невярна информация относно изпълнението на критериите за подбор в процедура за възлагане на обществена поръчка, да бъде установено от съд след приключването на тази процедура.
52 В тази насока е без значение дали този икономически оператор е бил изключен от съответната процедура за възлагане на обществена поръчка.
53 От една страна, всъщност съгласно член 57, параграф 5, втора алинея от Директива 2014/24 във всеки момент от процедурата възлагащите органи могат да изключат, по собствена инициатива или по искане на държавите членки, икономически оператор, ако се окаже, че икономическият оператор, поради свои действия или пропуски преди или по време на процедурата се намира в положението, визирано в член 57, параграф 4, първа алинея, буква з). Ето защо предвиденото в тази разпоредба основание за изключване може да се приложи както в процедурата за възлагане на обществена поръчка, в която икономическият оператор е виновен за сериозно изопачаване на данни при предоставянето на информацията, необходима за удостоверяване на изпълнението на критериите за подбор, така и в последващи процедури за възлагане на обществени поръчки (вж. в този смисъл решения от 3 октомври 2019 г., Delta Antrepriză de Construces ii Montaj 93, C‑267/18, EU:C:2019:826, т. 34 и 35, и от 21 декември 2023 г., Infraestruturas de Portugal и Futrifer Indústrias Ferroviárias, C‑66/22, EU:C:2023:1016, т. 67—69).
54 Освен това, щом като може да задължи възлагащите органи да изключат от процедурите за възлагане на обществена поръчка икономически оператор, който се намира в такава хипотеза, държавата членка трябва да има и възможността да възложи на компетентен в тази област национален орган да прецени дали да приеме решение, което съдържа такова задължение за посочените възлагащи органи.
55 От друга страна, като се има предвид, че решението, с което възлагащ орган отказва да изключи, дори мълчаливо, икономически оператор от процедура за възлагане на обществена поръчка на едно от факултативните основания за изключване, залегнали в член 57, параграф 4, първа алинея от Директива 2014/24, трябва да може да бъде оспорено, сезираната национална юрисдикция може да провери извършената от този възлагащ орган преценка дали по отношение на съответния икономически оператор са били изпълнени условията за прилагане на това основание за изключване (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2021 г., Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centra, C‑927/19, EU:C:2021:700, т. 143 и 144).
56 В настоящия случай с решението си от 29 декември 2023 г., потвърдено във въззивното производство, Klaipėdos apygardos teismas (Окръжен съд Клайпеда) констатира, че поради груба небрежност VA Statyba е представило невярна информация относно спазването на двете условия за капацитет, определени от възлагащия орган, за да може икономически оператор да участва в разглежданата по главното производство процедура за възлагане на обществена поръчка. В това решение въз основа на споменатата констатация този съд установява, че са изпълнени всички условия за прилагане на факултативното основание за изключване по член 57, параграф 4, първа алинея, буква з) от Директива 2014/24.
57 За да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция е уместно да се уточни дали и евентуално при какви условия Директива 2014/24 допуска на компетентен в областта на обществените поръчки орган да се предостави правомощие да издаде разпореждане, с което същият може да задължи възлагащ орган да включи икономически оператор в списък, насочен към икономическите оператори, признати с окончателен съдебен акт за виновни за представянето на невярна информация в процедура за възлагане на обществена поръчка.
58 В тази насока от практиката на Съда следва, че временното публикуване в списък, предназначен да улесни провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки, на имената на икономическите оператори, по отношение на които е установено, че са представили виновно в такива процедури невярна информация относно спазването на условията за капацитет, е съвместимо с член 57, параграф 4, първа алинея, буква з) от Директива 2014/24 и с принципа на пропорционалност, прогласен в член 18, параграф 1 от тази директива. От една страна, всъщност целта на това факултативно основание за изключване е да позволи ограничаването на достъпа на такива оператори до процедурите за възлагане на обществени поръчки чрез принципна забрана да участват в тези процедури, и от друга страна, с тази публикация, която е достъпна за възлагащите органи и другите субекти, компетентни в областта на обществените поръчки, трябва да се улесни прилагането на това ограничение (вж. по аналогия решение от 26 януари 2023 г., HSC Baltic и др., C‑682/21, EU:C:2023:48, т. 44 и 45).
59 Следователно тези разпоредби на Директива 2014/24 не са пречка на национален орган, компетентен в областта на обществените поръчки, да бъде предоставено правомощието да разпореди на възлагащ орган да публикува името на икономически оператор, когато с окончателен съдебен акт е установено, че в процедура за възлагане на обществена поръчка този оператор виновно е представил невярна информация относно спазването на условията за капацитет, предвидени за участието в тази процедура, независимо от факта, че посоченият икономически оператор не е бил изключен от същата процедура.
60 В подобна хипотеза обаче, от една страна, с оглед на съдебната практика, припомнена в точки 47 и 49 от настоящото решение, периодът на това публикуване трябва да бъде пропорционален на тежестта на поведението на съответния икономически оператор, като съгласно член 57, параграф 7 от Директива 2014/24 във всеки случай споменатият период не може да надвишава три години, считано от датата, на която този икономически оператор е предоставил такава невярна информация.
61 От друга страна, с оглед на съдебната практика, припомнена в точка 48 от настоящото решение, дори през периода на такова публикуване съответният икономически оператор по принцип трябва да бъде допуснат до участие в процедура за възлагане на обществена поръчка, ако в съответствие с член 57, параграф 6 от Директива 2014/24 представи доказателства, че предприетите от него коригиращи мерки са достатъчни, за да не се повтори нередността, която се изразява в предоставянето на невярна информация относно спазването на условията за капацитет, и че следователно тези мерки са годни да докажат неговата надеждност.
62 Всъщност представянето от икономически оператор, който се намира в положението по член 57, параграф 4, първа алинея, буква з) от тази директива — и по принцип не е бил изключен с окончателен съдебен акт от участие в процедури за възлагане на обществени поръчки — на такива коригиращи мерки, доколкото възлагащият орган ги приеме за достатъчни, дава възможност този икономически оператор да не бъде изключен от съответната процедура за възлагане на обществена поръчка. Ето защо тази възможност следва да се признае на икономическия оператор, за когото е налице такава публикация.
63 Освен това следва да се припомни, че понятието „решения, взети от възлагащите органи“ по смисъла на член 1, параграф 1, четвърта алинея от Директива 89/665 трябва да се тълкува разширително (решение от 7 септември 2021 г., Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras, C‑927/19, EU:C:2021:700, т. 105 и цитираната съдебна практика). Списъкът с представили невярна информация доставчици, който дава възможност на възлагащите органи да узнаят имената на икономическите оператори, считани за ненадеждни доставчици, обаче по принцип предполага временното им изключване от всякаква процедура за възлагане на обществена поръчка, освен ако съответният икономически оператор докаже, че е взел подходящи коригиращи мерки. При тези условия член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665 във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз изисква на съдебния контрол, предвиден в тази директива, да подлежи най-малко или решението, с което компетентният в областта на обществените поръчки национален орган разпорежда на възлагащия орган да публикува името на икономически оператор в такъв списък, или решението за публикуване, прието от този възлагащ орган, за да изпълни това разпореждане.
64 С оглед на изложеното дотук на поставения въпрос следва да се отговори, че член 18, параграф 1 и член 57, параграф 4, първа алинея, буква з) от Директива 2014/24, както и член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба или практика, съгласно която компетентен в областта на обществените поръчки орган има правомощието да разпореди на възлагащ орган да публикува името на икономически оператор, представил невярна информация относно спазването на условията за капацитет, въпреки че този възлагащ орган не е изключил същия оператор от процедурата за възлагане на обществена поръчка преди да приключи тази процедура и че виновността на този оператор за невярно представяне на информация е установена с влязъл в сила съдебен акт, при условие че:
– периодът на това публикуване е пропорционален на тежестта на поведението на съответния икономически оператор и не надвишава максималния срок, предвиден в член 57, параграф 7 от Директива 2014/24,
– през периода на това публикуване посоченият икономически оператор може да представи доказателства за своята надеждност в съответствие с член 57, параграф 6 от Директива 2014/24, за да бъде допуснат до участие в последваща процедура за възлагане на обществена поръчка,
– този икономически оператор разполага с ефективно правно средство за защита срещу поне едно от решенията относно такова публикуване, приети респективно от този орган и от съответния възлагащ орган.
По съдебните разноски
65 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:
Член 18, параграф 1 и член 57, параграф 4, първа алинея, буква з) от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, изменена с Делегиран регламент (ЕС) 2021/1952 на Комисията от 10 ноември 2021 г., и член 1, параграфи 1 и 3 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г.,
трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат национална правна уредба или практика, съгласно която компетентен в областта на обществените поръчки орган има правомощието да разпореди на възлагащ орган да публикува името на икономически оператор, представил невярна информация относно спазването на условията за капацитет, въпреки че този възлагащ орган не е изключил същия оператор от процедурата за възлагане на обществена поръчка преди да приключи тази процедура и че виновността на този оператор за невярно представяне на информация е установена с влязъл в сила съдебен акт, при условие че:
– периодът на това публикуване е пропорционален на тежестта на поведението на съответния икономически оператор и не надвишава максималния срок, предвиден в член 57, параграф 7 от Директива 2014/24, с измененията,
– през периода на това публикуване посоченият икономически оператор може да представи доказателства за своята надеждност в съответствие с член 57, параграф 6 от Директива 2014/24, с измененията, за да бъде допуснат до участие в последваща процедура за възлагане на обществена поръчка,
– този икономически оператор разполага с ефективно правно средство за защита срещу поне едно от решенията относно такова публикуване, приети респективно от този орган и от съответния възлагащ орган.
Подписи
* Език на производството: литовски.