<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.21-20110601.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="ECRCJ2011BGB.1101195901.case.xml"><NO.CASE>C-70/10</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62010CC0070</NO.CELEX><NO.SEQ>0023.0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>I-11962</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>I-12005</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>44</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><LEFT>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА Г-Н CRUZ VILLALÓN — ДЕЛO C-70/10</LEFT><RIGHT>SCARLET EXTENDED</RIGHT></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">Г-Н P. Cruz Villalón</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20110414">14 април 2011 година</DATE><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><CONTENTS.CONCLUSION><TITLE><TI><P>Съдържание</P></TI></TITLE><TOC><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>I —</NO.ITEM><ITEM.CONT>Въведение</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11964</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>II —</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правна уредба</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11967</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>A —</NO.ITEM><ITEM.CONT>Право на Съюза</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11967</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правна уредба относно защитата на интелектуалната собственост</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11967</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11967</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Директива 2004/48 относно упражняването на права върху интелектуалната собственост</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11968</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правна уредба относно защитата на личните данни</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11969</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Директива 95/46 за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11969</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Директива 2002/58 относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11969</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правна уредба относно електронната търговия: Директива 2000/31</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11970</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б —</NO.ITEM><ITEM.CONT>Национално право</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11970</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><?PAGE NO="I-11963"?><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>III —</NO.ITEM><ITEM.CONT>Факти в основата на спора по главното производство и преюдициални въпроси</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11971</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>A —</NO.ITEM><ITEM.CONT>Факти и главно производство</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11971</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б —</NO.ITEM><ITEM.CONT>Преюдициални въпроси</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11974</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>В —</NO.ITEM><ITEM.CONT>Производство пред Съда</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11974</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>IV —</NO.ITEM><ITEM.CONT>Анализ</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11975</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>A —</NO.ITEM><ITEM.CONT>Предварителни бележки</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11975</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Преформулиране на първия въпрос: ЕКПЧ и Хартата</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11975</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Структура на отговора</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11977</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>3.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Подход в четири етапа</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11978</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б —</NO.ITEM><ITEM.CONT>Искана мярка (разпореждане за преустановяване) и изисквана <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>система<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> (филтриране и блокиране)</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11979</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Система за филтриране и блокиране</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11980</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Механизъм за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>филтриране<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11980</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Механизъм за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>блокиране<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/></ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11982</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Характеристики на мярката за постановяване на разпореждане</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11982</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>без ограничение във времето<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>: приложно поле ratione temporis на мярката</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11983</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>всички електронни съобщения, както получени, така и изпратени<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>: приложно поле ratione materiae на мярката</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11983</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>в)</NO.ITEM><ITEM.CONT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>за всички свои клиенти<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>: приложно поле ratione personae на мярката</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11984</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>г)</NO.ITEM><ITEM.CONT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>in abstracto и превантивно<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>: превантивна и възпираща функция на исканата мярка</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11985</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>д)</NO.ITEM><ITEM.CONT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>на свои разноски<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>: тежестта на разходите, свързани с изпълнението на исканата мярка</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11985</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Междинно заключение</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11986</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><?PAGE NO="I-11964"?><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>В —</NO.ITEM><ITEM.CONT>Квалифициране на мярката с оглед на директивите и на членове 7, 8 и 11 от Хартата: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>ограничаване<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11988</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>[Т]ълкувани по-специално с оглед на членове 7 и 8 от Хартата<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>: относно зачитането на личния живот и правото на защита на личните данни</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11989</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Защита на личните данни (член 8 от Хартата)</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11990</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Тайна на електронните съобщения (член 7 от Хартата)</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11992</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>[Т]ълкувани по-специално с оглед на член 11 от Хартата<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>: относно гарантирането на свобода на изразяване на мнение и право на информация</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11993</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>3.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Междинно заключение</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11995</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Г —</NO.ITEM><ITEM.CONT>Относно условията за ограничаване на упражняването на признатите от Хартата права и свободи и особено условието по-специално за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>качество на закона<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> (член 52, параграф 1 от Хартата)</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 11995</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>Д —</NO.ITEM><ITEM.CONT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>[Е]динствено въз основа на законовата разпоредба<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>: преглед на националното законодателство с оглед на условието за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>качество на закона<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> (член 52, параграф 1 от Хартата)</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 12000</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>V —</NO.ITEM><ITEM.CONT>Заключение</ITEM.CONT><ITEM.REF>I - 12004</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I —</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото дело дава на Съда възможност на свой ред да разгледа въпроса за нарушенията на авторското право и сродните права в интернет, незаконното изтегляне на защитени произведения, което обикновено се означава като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>пиратство<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> на музикални, кинематографични, аудиовизуални или литературни произведения, и да се заинтересува от борбата, водена от притежателите на тези права или техните<?PAGE NO="I-11965"?> правоприемници срещу това явление, което се представя като бедствие в световен мащаб<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Няма никаква нужда да се подчертава, че проблемът с пиратството в интернет има световни измерения и е дал основание за разнообразни противодействия в различните страни, най-често от съдебно естество (било срещу самите ползватели на интернет или срещу доставчиците на услуги, доставчиците на интернет услуги, доставчиците на услуги за съхраняване на информация, издателите на софтуери <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> или доставчиците на услуги (вж. по-специално дела Napster (A&amp;M Records v Napster, 239 F.3d 1004, 9th Cir. 201) и Grokster (Metro-Goldwyn-Mayer Studios v Grokster, 125 S. Ct. 2764, 2005) в САЩ, дела Kazaa в Австралия (Kazaa [2005] F. C. A. 1242) или още дело PirateBay в Швеция (Svea hovrätt), <DATE ISO="20101126">26 ноември 2010 г.</DATE>, дело № B 4041-09), понякога от законодателно естество (например във Франция законът, наричан <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Hadopi<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> по името на създадения с него Върховен орган за разпространение на произведенията и защита на правата в интернет (loi n<HT TYPE="SUP">o</HT> 2009-669 du <DATE ISO="20090612">12 juin 2009</DATE> favorisant la diffusion et la protection de la création sur Internet, JORF n<HT TYPE="SUP">o</HT> 135 du <DATE ISO="20090613">13 juin 2009</DATE>, p. 9666 [Закон № 2009-669 от <DATE ISO="20090612">12 юни 2009 г.</DATE> за насърчаване на разпространението и защитата на творчеството в интернет, JORF № 135 от <DATE ISO="20090613">13 юни 2009 г.</DATE>, стр. 9666]); в Испания, Disposición final cuadragésima tercera de la Ley 2/2011, de 4 de marzo, de Economía Sostenible (BOE от <DATE ISO="20110305">5 март 2011 г.</DATE> стр. 25033), понякога sui generis (вж. например Joint Memorandum of Understanding on an approach to reduce unlawful file sharing, подписан през 2008 г. между основните доставчици на интернет услуги в Обединеното кралство и представителите на творческите индустрии), които са подробно коментирани и които очевидно не могат да бъдат представени тук дори и съвсем накратко, а дебатът, който този проблем поставя, също е световен и особено противоречив; за преглед на френския подход към проблема вж. по-специално Derieux, E. et A. Granchet. La lutte contre le téléchargement illégal, Lois DADVSI et HADOPI. Lamy Axe Droit, 2010; за преглед на подхода, защитаван от Комисията, вж. нейния Първи доклад за прилагането на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20000608">8 юни 2000 година</DATE> за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар, от <DATE ISO="20031121">21 ноември 2003 г.</DATE> (COM(2003) 702 окончателен, точка 4.7); нейния доклад <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Прилагане на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно упражняването на права върху интелектуалната собственост<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> (COM(2010) 779 окончателен, точка 3.3, както и нейното Съобщение от <DATE ISO="20080716">16 юли 2008 г.</DATE> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Европейска стратегия за правата върху индустриална собственост<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, COM(2008) 465 окончателен, точка 5.3. Следва също така да се прегледат, измежду работите, осъществявани в рамките на Съвета на Европа, Препоръка CM/Rec(2008)6 на Комитета на министрите на държавите членки от <DATE ISO="20080326">26 март 2008 г.</DATE> относно мерките за насърчаване зачитането на правото на изразяване и на информация във връзка с филтрирането на интернет, както и Ръководните насоки в помощ на доставчиците на интернет услуги от юли 2008 г.; вж. също доклада на ОИСР, представен на <DATE ISO="20051213">13 декември 2005 г.</DATE> пред Working Party on the Information Economy, Digital Broadband Content: Music, DSTI/ICCP/IE(2004)12/FINAL.</P></NOTE>. По-специално Съдът е приканен да се произнесе по неразглеждания досега въпрос относно жизнеспособността, от гледна точка на правото на Съюза, на някои технически мерки за борба с пиратството, които, независимо че тяхната надеждност не е напълно установена и те постоянно са под въздействието на технологичния прогрес и на развитието на практиките, се представят като възможен подходящ отговор на ежедневно извършваните посегателства върху правата върху интелектуална собственост в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>глобалната мрежа<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Поставените пред Съда преюдициални въпроси по това дело изискват тълкуване на сложна съвкупност от разпоредби от актове на вторичното право и на разпоредби на първичното право, по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</P></NOTE>, с оглед на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</P></NOTE>. Необходимо е обаче веднага да се посочи, че не може да става въпрос за разглеждане в рамките на настоящото заключение на съвкупността от правни въпроси и технически проблеми<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Така в правно отношение няма да бъдат разглеждани правната квалификация на въпросните действия по нарушаване на права и влиянието на изключенията за копиране за лично ползване; в техническо отношение не могат да бъдат разгледани нито техниките за незаконно сваляне, нито възможните средства за препятстването му. В по-общ план във връзка с това препращам към обилната правна теория, породена от юридическия смисъл на това явление.</P></NOTE>, повдигани от посочените мерки. На основата на самата формулировка на поставените от запитващата юрисдикция въпроси, както и на изразите, с които тя излага правното и фактическо положение по делото по главното производство, ще се опитам да представя полезен отговор,<?PAGE NO="I-11966"?> като се съсредоточа върху най-основните му аспекти.</TXT></NP><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>В това отношение от Съда се иска основно да посочи конкретно на запитващата юрисдикция дали от гледна точка на правото на Съюза е допустимо национален съд да приема мярка като исканата в делото по главното производство, като разпореди на доставчик на интернет услуги<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>ДИУ<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</P></NOTE> да въведе система за филтриране и блокиране на електронните съобщения. Тъй като обаче така исканата мярка има съвършено различен обхват за този ДИУ, от една страна, и за ползвателите на услугите на този ДИУ и в по-широк план, за интернет ползвателите, от друга страна, ще трябва да се има предвид тази двойна перспектива, независимо че поставеният въпрос е насочен съвсем конкретно към правата на ползвателите.</TXT></NP><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Необходимо е също така да се уточни от самото начало, че настоящото дело се отличава от случая, по който е постановено Решение по дело Promusicae<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение от <DATE ISO="20080129">29 януари 2008 г.</DATE>, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-275/06" PAGE.ECR="I-271" YEAR="2008">С-275/06, Сборник, стр. I-271</REF.DOC.ECR>, заключение на генералния адвокат Kokott от <DATE ISO="20070718">18 юли 2007 г.</DATE></P></NOTE>, независимо че съществуват очевидни прилики в правната им рамка и общия им контекст. Макар и настоящото дело да изисква също както по дело Promusicae, посочено по-горе, съчетаване на изискванията, свързани със защитата на различни основни права, между двете дела съществуват различия, които, както подчертава самата запитваща юрисдикция, изключват възможността изводите от Решение по дело Promusicae, и по-специално определеният в него принцип на подходящото равновесие между правата, да са достатъчни, за да ѝ позволят да се произнесе. Действително в дело Promusicae от ДИУ се иска да разкрие в рамките на съдебно производство самоличността и физическия адрес на лица, идентифицирани с техния IP адрес<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>IP адресът е уникален адрес, който устройствата, осъществяващи комуникация в съответствие с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>интернет протокола<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, използват за своето идентифициране и за връзка помежду си в компютърна мрежа; вж. по-специално Jon Postel ed. Internet Protocol, RFC 791, September 1981, http://www.faqs.org/rfcs/rfc791.html. Вж. също заключението на генералния адвокат Kokott по посоченото по-горе дело Promusicae, точки 30 и 31.</P></NOTE>, датата и часа на свързването им. Следователно се касае за съобщаване в съдебен контекст на известни и идентифицирани данни. Обратно, в делото по главното производство от доставчик на интернет услуги се иска да въведе система за филтриране на електронните съобщения и блокиране на електронни файлове, за които се предполага, че нарушават право върху интелектуална собственост. Не става въпрос за изисквана последваща намеса след установяване на нарушаване на авторски или сродни права, а за предварителна намеса, за да се избегне подобно нарушаване, и по-точно за да се въведе система, която да препятства по превантивен начин всяко бъдещо нарушаване на право върху интелектуална собственост<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>В действителност, макар, както ще видим, от въпросния ДИУ да се изисква въвеждането на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>превантивен<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> механизъм за борба с нарушенията на правата върху интелектуална собственост, трябва обаче да се подчертае, че в случая по отношение на него е постановено съдебно разпореждане като реакция срещу установени нарушения на правата върху интелектуална собственост в рамките на гражданско производство.</P></NOTE> при условия, в които,<?PAGE NO="I-11967"?> както ще видим, съществуват множество несигурности.</TXT></NP><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>Като се има предвид това, съвсем естествено обаче ще се наложи разглеждане на положението в делото по главното производство в перспективата на основните права.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II —</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>A —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Право на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT>От Съда се иска най-вече тълкуване на Директиви 2001/29/ЕО<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010522">22 май 2001 година</DATE> относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="167" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2001">ОВ L 167, стр. 10</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).</P></NOTE> и 2004/48/ЕО<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="157" PAGE.FIRST="45" DATE.PUB="2004">ОВ L 157, стр. 45</REF.DOC.OJ>, поправки <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="195" PAGE.FIRST="16" DATE.PUB="2004">ОВ L 195, 2004 г., стр. 16</REF.DOC.OJ> и <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="204" PAGE.FIRST="27" DATE.PUB="2007">ОВ L 204, 2007 г., стр. 27</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56).</P></NOTE> относно защитата на интелектуалната собственост, на Директивr 95/46/ЕО<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19951024">24 октомври 1995 година</DATE> за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="281" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="1995">ОВ L 281, стр. 31</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10).</P></NOTE> и 2002/58/ЕО<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20020712">12 юли 2002 година</DATE> относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="201" PAGE.FIRST="37" DATE.PUB="2002">ОВ L 201, стр. 37</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 63).</P></NOTE> относно защитата на личните данни и на Директива 2000/31/ЕО<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20000608">8 юни 2000 година</DATE> за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="178" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2000">ОВ L 178, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257).</P></NOTE> относно електронната търговия, между които съществуват сложни връзки. Като се има предвид тази сложност, в представянето на правната уредба по делото ще бъдат посочени само разпоредбите, необходими за разбирането на спора по главното производство.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Правна уредба относно защитата на интелектуалната собственост</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 8 от Директива 2001/29, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Санкции и средства за правна защита<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="008.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки предвиждат съответни санкции и средства за правна защита по отношение на нарушения на правата и задълженията, определени в настоящата директива, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на тези санкции и средства за правна защита. Санкциите са ефективни, съразмерни и възпиращи.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="I-11968"?><PARAG IDENTIFIER="008.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Всяка държава членка взема необходимите мерки, за да гарантира притежателите на права, чиито интереси са засегнати от нарушаващата дейност, извършена на тяхна територия, да могат да предявят иск за [вреди] и/или да поискат [постановяването на съдебно разпореждане] и при необходимост изземване на материала на нарушението, както и на съоръжения, продукти или компоненти, посочени в член 6, параграф 2.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="008.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки гарантират притежателите на права да могат да поискат […] [постановяването на съдебно разпореждане] срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродно на него право<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Директива 2004/48 относно упражняването на права върху интелектуалната собственост</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/48 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>Държавите членки гарантират, че по искане на заявителя съдебните органи могат:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>да постановят неокончателна забрана на предполагаемия нарушител, чието предназначение е да се предотврати всяко неминуемо нарушение на право върху интелектуална собственост, или да се забрани, на временни начала и при заплащане, когато е приложимо, на парична глоба, когато това е предвидено в националното законодателство, продължаването на предполагаемите нарушения на това право или това продължаване да стане обект на внасяне на гаранции с цел да се гарантира обезщетение за притежателя на правото. Неокончателна забрана може също така да се постанови при същите условия за посредник, чиито услуги се ползват от трето лице за нарушаване на право върху интелектуална собственост. Забраните спрямо посредници, чиито услуги се използват от трето лице за нарушаване на авторско право или на сродно на него право, са обхванати от Директива 2001/29/ЕО<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 11 от Директива 2004/48, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>Забрани<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>Държавите членки гарантират, че когато съдебните органи [се произнасят] със съдебно решение, [с] което се установява нарушение на право върху интелектуална собственост, те могат да постановят [разпореждане спрямо] нарушителя, чиято цел е да се забрани по-нататъшно извършване на нарушението. Когато [това] е предвидено в националното законодателство, [неизпълнението на разпореждане], [ако] е уместно, [подлежи на периодична имуществена санкция] с цел да [се] гарантира спазването [му]. Държавите членки също така гарантират, че притежателите на права могат да [искат постановяване на<?PAGE NO="I-11969"?> разпореждане спрямо] посредници, чиито услуги се ползват от трети страни за нарушаване на правото върху интелектуална собственост, без да се накърнява член 8, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Правна уредба относно защитата на личните данни</TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Директива 95/46 за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 13, параграф 1, буква ж) от Директива 95/46 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>Държавите членки могат да приемат законодателни мерки за ограничаване на обхвата на правата и задълженията, предвидени в член 6, параграф 1, член 10, член 11, параграф 1, член 12 и член 21, ако подобно ограничаване представлява необходима мярка за гарантиране на:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT>защита на съответното физическо лице или на правата и свободите на други лица<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Директива 2002/58 относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 5, параграф 1 от Директива 2002/58, посветен на поверителността на комуникациите, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>Държавите членки гарантират [поверителност] на съобщенията и [свързаните с тях данни за трафика] през публични комуникационни мрежи и публично достъпни електронни комуникационни услуги, чрез националното си законодателство. По-специално те забраняват слушане, записване, съхранение и други видове подслушване или наблюдение на съобщения и свързаните данни за трафика от страна на лица, различни от потребители без съгласието на заинтересованите потребители, с изключение на законно упълномощени да извършват това в съответствие с член 15 параграф 1. Настоящият параграф не пречи на техническото съхранение, което е необходимо за пренасяне на комуникация, без да противоречи на принципа за [поверителност]<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, който предвижда приложение на някои разпоредби от Директива 95/46/ЕО, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>Държавите членки могат да приемат законодателни мерки, за да ограничат обхвата<?PAGE NO="I-11970"?> на правата и задълженията, предвидени в член 5, член 6, член 8, параграфи 1, 2, 3, и 4 и член 9 от настоящата директива, когато такова ограничаване представлява необходима, подходяща и пропорционална мярка в рамките на демократично общество, за да гарантира национална сигурност (т.е държавна сигурност), отбрана, обществена безопасност и превенцията, разследването, разкриването и преследването на [престъпления] или неразрешено използване на електронна комуникационна система, както е посочено в член 13, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО. В тази връзка, държавите членки могат, <HT TYPE="ITALIC">inter alia</HT>, да одобрят законодателни мерки, предвиждащи съхранението на данни за ограничен период, оправдани на основанията, изложени в настоящия параграф. Всички мерки, упоменати в настоящия параграф, трябва да бъдат в съответствие с общите принципи на законодателството на Общността, включително онези, упоменати в член 6, параграфи 1 и 2 от Договора за Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Правна уредба относно електронната търговия: Директива 2000/31</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 15 от Директива 2000/31, с който завършва раздел IV, посветен на отговорността на междинни доставчици на услуга, въвежда принципа за отсъствие на общо задължение за контрол по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="015.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки не налагат общо задължение на доставчиците при предоставянето на услугите по членове 12, 13 и 14 да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="015.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки могат да установят задължения за доставчиците на услуги на информационното общество за бързо информиране на компетентните публични органи за предполагаеми незаконни действия или информация, предоставена [от] получателите на техните услуги, или задължения за предаване на компетентните органи, по тяхно искане, на информация която позволява идентифицирането на получатели на техните услуги, с които те имат договори за съхраняване на данни<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Национално право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 87, параграф 1 от Закона от <DATE ISO="19940630">30 юни 1994 г.</DATE> относно авторското право и сродните права<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Moniteur belge от <DATE ISO="19940727">27 юли 1994 г.</DATE>, стр. 19297.</P></NOTE>, изменен със Закон от<?PAGE NO="I-11971"?> <DATE ISO="20070510">10 май 2007 г.</DATE> за транспониране на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 11 от Директива 2004/48, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>Председателят на първоинстанционния съд и председателят на търговския съд […] установяват съществуването и разпореждат преустановяването на всяко нарушение на авторско право или сродно право.</P><P>Те могат също да постановят разпореждане за преустановяване срещу посредници, чиито услуги се ползват от трето лице за нарушаване на авторско право или на сродно право<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III —</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Факти в основата на спора по главното производство и преюдициални въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>A —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Факти и главно производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>15.</NO.P><TXT>С акт от <DATE ISO="20040624">24 юни 2004 г.</DATE> Société belge des auteurs compositeurs et éditeurs (Sabam) сезира председателя на Tribunal de première instance de Bruxelles, при произнасяне в обезпечително производство, с искане за преустановяване срещу доставчика на интернет услуги Scarlet Extended SA<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>Scarlet<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</P></NOTE> в рамките на белгийския Закон от <DATE ISO="19940630">30 юни 1994 г.</DATE> относно авторското право и сродните права.</TXT></NP><NP><NO.P>16.</NO.P><TXT>Sabam изтъква, че в качеството си на ДИУ Scarlet е в най-подходящо положение, за да вземе мерки за преустановяване на нарушенията на авторското право, извършвани от неговите клиенти — интернет ползватели, които незаконно изтеглят фигуриращи в каталога му произведения посредством софтуери <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, без да заплащат за авторските права, от която практика Scarlet се възползва, доколкото тези произведения могат да увеличат обема на неговия трафик и оттук — търсенето на неговите услуги.</TXT></NP><NP><NO.P>17.</NO.P><TXT>Sabam иска, първо, да се установи наличието на нарушения на авторското право върху музикални произведения, принадлежащи към неговия репертоар, и по-специално на правото на възпроизвеждане и правото на публично разгласяване, които нарушения произтичали от неразрешения обмен на електронни музикални файлове посредством доставяните от Scarlet услуги, осъществяван със софтуери <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>18.</NO.P><TXT>По-нататък Sabam иска Scarlet да бъде осъдено да преустанови тези нарушения, под страх от периодична имуществена санкция, като направи невъзможна или спре всякаква форма на изпращане или приемане от неговите клиенти, без разрешение на правоимащите, на файлове, възпроизвеждащи музикално произведение, посредством софтуер <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</TXT></NP><?PAGE NO="I-11972"?><NP><NO.P>19.</NO.P><TXT>Накрая Sabam иска Scarlet да му изпрати в осемдневен срок от връчването на бъдещото решение описание на приетите мерки, да публикува текст на началната страница на уебсайта си, както и да публикува посоченото решение в два ежедневника и един седмичник по свой избор, като в противен случай да му бъде наложена периодична имуществена санкция.</TXT></NP><NP><NO.P>20.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20041126">26 ноември 2004 г.</DATE> председателят на съда установява наличието на твърдените нарушения на авторското право. Преди обаче да се произнесе по искането за преустановяване, той назначава експерт, който да провери дали предложените от Sabam технически решения са технически осъществими, дали те позволяват да се филтрира единствено незаконният обмен на електронни файлове и дали съществуват други средства за контрол на използването на софтуери <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, както и да определи разходите за така разглежданите технически средства.</TXT></NP><NP><NO.P>21.</NO.P><TXT>Назначеният експерт представя своя доклад на <DATE ISO="20070129">29 януари 2007 г.</DATE>, а заключенията от него, възпроизведени в акта за преюдициално запитване, гласят следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>1.</NO.P><TXT>Мрежа <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> е прозрачно средство за споделяне на съдържание, което е независимо, децентрализирано и снабдено с напреднали функции за търсене и изтегляне.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>С изключение на предложеното от Audible Magic решение, всички решения се опитват да възпрепятстват използването на мрежите <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> независимо от предаваното в тях съдържание;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Освен това дълготрайността на решенията за филтриране на приложения <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> далеч не е осигурена в краткосрочен план (2-3 години) поради нарастващото използване на криптиране в този вид приложения;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Следователно предложеното от дружество Audible Magic решение е единственото, което се опитва да отговори по специфичен начин на проблемите. Това решение, предназначено основно за областта на образованието, само по себе си обаче не е с такива параметри, че да отговори на обема на трафик на един ДИУ. Оттук използването на тази техника в контекста на ДИУ води до високи разходи за придобиване и експлоатация за компенсиране на нейните малки размери.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>Тези разходи следва да се съотнесат с периода, през който това решение ще бъде ефективно, тъй като посоченото по-горе криптиране превръща това решение в неефективно и в рамките на филтрирането на пренасянето на данни;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="I-11973"?><ITEM><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT>Използването на методи за вътрешно разследване, приложени отвътре на мрежа <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, е по-сложно за осъществяване, но дава по-добри резултати. Действително a priori тези методи са насочени само към подлежащата на санкциониране част от обмена и могат да държат сметка за контекста, в който се извършва този обмен.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>7.</NO.P><TXT>Освен това тези методи не са чувствителни или са осезаемо по-слабо чувствителни към криптиране и според мен представляват най-добрата насока за инвестиции в средносрочен и дългосрочен план за осигуряване на зачитането на авторските права при същевременно зачитане на правата на всички граждани<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>22.</NO.P><TXT>На основата на това експертно заключение председателят на Tribunal de première instance de Bruxelles постановява на <DATE ISO="20070629">29 юни 2007 г.</DATE> второ решение, с което осъжда Scarlet да преустанови установените в решението от <DATE ISO="20041126">26 ноември 2004 г.</DATE> нарушения на авторското право, като направи невъзможна всякаква форма на изпращане или приемане от неговите клиенти посредством софтуери <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> на електронни файлове, възпроизвеждащи музикално произведение от репертоара на Sabam, като в противен случай ще му бъде наложена периодична имуществена санкция от <FT TYPE="NUMBER">2500</FT> EUR на ден, в случай че Scarlet не спазва решението след изтичането на шестмесечен срок.</TXT></NP><NP><NO.P>23.</NO.P><TXT>Scarlet подава жалба срещу това решение пред Cour d’appel de Bruxelles на <DATE ISO="20070906">6 септември 2007 г.</DATE></TXT></NP><NP><NO.P>24.</NO.P><TXT>Освен това Scarlet сезира председателя на Tribunal de première instance de Bruxelles с акт от <DATE ISO="20071207">7 декември 2007 г.</DATE> с искане за отмяна или най-малкото за спиране на постановената срещу него периодична имуществена санкция. Scarlet изтъква, че няма материална или времева възможност да се съобрази с нареждането за преустановяване, доколкото системата <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>Audible Magic<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> не функционира и не е установена техническа възможност за доставчик на интернет услуги да осъществява филтриране или ефективно блокиране на трафик <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>25.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20081022">22 октомври 2008 г.</DATE> председателят на Tribunal de première instance de Bruxelles отхвърля това искане, като приема, че деволутивният ефект на обжалването не допуска повторното пледиране по делото от страните. Като признава, че решението Audible Magic не е могло да бъде приложено с успех, той обаче установява, че Scarlet не е изпробвало други решения за филтриране или блокиране и оттук, не е доказало, че нареждането за преустановяване не е можело да бъде изпълнено. Въпреки това той спира периодичната имуществена санкция до <DATE ISO="20081031">31 октомври 2008 г.</DATE>, за да даде възможност на Scarlet да изследва други възможности.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="I-11974"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Преюдициални въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>26.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Cour d’appel de Bruxelles решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>1.</NO.P><TXT>Допускат ли Директиви 2001/29 и 2004/48, във връзка с Директиви 95/46, 2000/31 и 2002/58, тълкувани по-специално с оглед на членове 8 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, държавите членки да разрешават на националния съд, сезиран в рамките на производство по същество и единствено въз основа на законовата разпоредба, която предвижда, че: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>[националният съд може] също да постанов[и] разпореждане за преустановяване по отношение на посредник, чиито услуги се ползват от трето лице за нарушаване на авторско право или на сродно право<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>, да разпореди на доставчик на интернет услуги да въведе за всички свои клиенти, in abstracto и превантивно, изцяло на свои разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на всички електронни съобщения, както получени, така и изпратени, пренасяни посредством предлаганите от него услуги, по-специално чрез използването на софтуери <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>, с цел да се идентифицира в неговата мрежа движението на електронни файлове, съдържащи музикално, кинематографско или аудио-визуално произведение, върху което ищецът твърди, че притежава права, и да се блокира впоследствие прехвърлянето на тези файлове в момента, в който те се заявяват, или в момента, в който се изпращат?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>При положителен отговор на [първия] въпрос, налагат ли тези директиви на националния съд, който трябва да се произнесе по искане за постановяване на разпореждане спрямо посредник, чиито услуги се ползват от трето лице с оглед на нарушаване на авторско право, да прилага принципа на пропорционалност, когато той следва да се произнесе по ефикасността и възпиращото действие на поисканата мярка?<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Производство пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>27.</NO.P><TXT>Scarlet, Sabam съвместно с Belgian Entertainement Association Video (BEA Video) и Belgian Entertainement Association Video (BEA Music), както и Internet Service Provider Association (ISPA), а също така Кралство Белгия, Чешката република, Кралство Нидерландия, Република Полша, Република Финландия и Европейската комисия представят писмени становища.</TXT></NP><NP><NO.P>28.</NO.P><TXT>Съдът изслушва представителите на Scarlet, Sabam, ISPA, както и представителите на Кралство Белгия, Чешката<?PAGE NO="I-11975"?> република, Италианската република, Кралство Нидерландия, Република Полша и представителя на Европейската комисия в съдебно заседание, проведено на <DATE ISO="20110113">13 януари 2011 г.</DATE></TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV —</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>A —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Преформулиране на първия въпрос: ЕКПЧ и Хартата</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>29.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че първият преюдициален въпрос се отнася до тълкуването на редица разпоредби на вторичното право на Съюза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>с оглед на членове 8 и 10 от ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>. По този начин тя несъмнено може да се опре на член 6, параграф 3 ДЕС, по силата на който <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>[о]сновните права, както са гарантирани от [ЕКПЧ] […], са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>. Във връзка с това са необходими обаче някои предварителни бележки, които ще ни доведат до преформулиране на въпроса в случая.</TXT></NP><NP><NO.P>30.</NO.P><TXT>На първо място, същият член 6 ДЕС започва с уточнение в параграф 1, първа алинея, че Хартата <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>има същата юридическа сила като Договорите<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, както Съдът не пропуска да подчертае в най-новата си съдебна практика<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. по-специално измежду най-новите Решение от <DATE ISO="20101014">14 октомври 2010 г.</DATE> по дело Fuß (C-243/09, точка 66), Решение от <DATE ISO="20101109">9 ноември 2010 г.</DATE> по дело Volker und Markus Schecke и Eifert (C-92/09 и C-93/09, точка 45 и сл.) и Решение по дело B и D (C-57/09 и C-101/09, точка 78), Решение от <DATE ISO="20101112">12 ноември 2010 г.</DATE> по дело Asparuhov Estov (C-339/10, точка 12), Решение от <DATE ISO="20101123">23 ноември 2010 г.</DATE> по дело Tsakouridis (C-145/09, точка 52), Решение от <DATE ISO="20101222">22 декември 2010 г.</DATE> по дело DEB Deutsche Energiehandels-und Beratungsgesellschaft, точка 30, Решение по дело Sayn-Wittgenstein (C-208/09, точка 52), Решение по дело Gavieiro Gavieiro и Iglesias Torres (C-444/09 и C-456/09, точка 75), Решение по дело Aguirre Zarraga (C-491/10 PPU) и Решение от <DATE ISO="20110301">1 март 2011 г.</DATE> по дело Association Belge des Consommateurs Test-Achats и др. (C-236/09, точка 16).</P></NOTE>. Така, след като определените в Хартата права, свободи и принципи сами по себе си имат юридическа сила, която освен това е и от първи порядък, прибягването към посочените общи принципи, доколкото първите могат да се приравнят към вторите, вече не е така необходимо. Това е първият елемент в подкрепа на разглеждането на въпроса с оглед на разпоредбите на Хартата, а не с оглед на разпоредбите на ЕКПЧ, ceteris paribus<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. също в този смисъл заключението на генералния адвокат Bot от <DATE ISO="20110405">5 април 2011 г.</DATE> по дело C-108/10, Scattolon.</P></NOTE> <HT TYPE="ITALIC">.</HT></TXT></NP><NP><NO.P>31.</NO.P><TXT>По-нататък, член 52, параграф 3 от Хартата предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/>[д]околкото [тя] съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от [ЕКПЧ], техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, като се уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>[т]ази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка<?PAGE NO="I-11976"?> защита<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. Решение от <DATE ISO="20101005">5 октомври 2010 г.</DATE> по дело McB., C-400/10 PPU, точка 53 и Решение по дело DEB Deutsche Energiehandels-und Beratungsgesellschaft, точка 35.</P></NOTE>. В обстоятелствата на делото по главното производство обаче гарантираните в член 8 от ЕКПЧ права <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>съответстват<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> по смисъла на член 52, параграф 3 от Хартата на гарантираните в член 7 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>зачитане на личния и семейния живот<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>) и в член 8 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>защита на личните данни<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>) от Хартата права, също както гарантираните в член 10 от ЕКПЧ права <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>съответстват<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> на гарантираните в член 11 от Хартата права (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>свобода на изразяване на мнение и свобода на информация<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>) независимо от съответни различия в употребените формулировки и използваните понятия<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. също в това отношение разясненията, изготвени, за да направляват тълкуването на Хартата, които са посочени в член 52, параграф 7, и в частност разясненията по член 7, член 8, член 11 и член 52 от Хартата.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>32.</NO.P><TXT>Накрая, важно е да се посочи, че разпоредбите на ЕКПЧ, които разрешават при определени условия мерки, ограничаващи така гарантираните права и свободи, по-конкретно член 8, параграф 2 и член 10, параграф 2 от нея, също намират съответствие при леко отличаваща се формулировка в една хоризонтална разпоредба на Хартата, обща за цялата съвкупност от права и свободи, които тя гарантира, а именно, параграф 1 от нейния член 52, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>Обхват и тълкуване на правата и принципите<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>33.</NO.P><TXT>Последната разпоредба подчинява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>[в]сяко ограничаване на упражняването на правата и свободите<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> на редица условия. Самият термин <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>ограничаване<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> на свой ред съответства на термините <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>намеса<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>, използван в член 8 от ЕКПЧ, и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>ограничение<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>, използван в член 10 от ЕКПЧ, разпоредби, в които се изброяват различни условия, които също до голяма степен съответстват на условията, поставени в член 52, параграф 1 от Хартата и чието тълкуване от Европейския съд по правата на човека следва да се вземе предвид от Съда<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Както припомня Съдът в точка 35 от Решение по дело DEB Deutsche Energiehandels-und Beratungsgesellschaft, посочено по-горе, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>съдържанието и обхватът на гарантираните права се определят не само от текста на ЕКПЧ, но по-специално и от практиката на Европейския съд по правата на човека<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> в съответствие с разясненията, изготвени, за да направляват тълкуването на Хартата, посочени в член 52, параграф 7 от нея.</P></NOTE>. Доколкото обаче в тези условия би имало различия, според мен е ясно, че е необходимо да се даде самостоятелно тълкуване на разпоредбите на Хартата<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. във връзка с това моето заключение от <DATE ISO="20110301">1 март 2011 г.</DATE> по дело Samba Diouf (C-69/10, точка 42).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>34.</NO.P><TXT>Като следствие от това и при изразените по-горе резерви предлагам въпросът на запитващата юрисдикция да се измени така, че посочването на членове 8 и 10 от ЕКПЧ да се замени с позоваване на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>членове 7, 8 и 11 от Хартата във връзка с член 52, параграф 1 от нея, тълкувани, доколкото е необходимо, с оглед на членове 8 и 10 от ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="I-11977"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Структура на отговора</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>35.</NO.P><TXT>Scarlet и ISPA, както и белгийското, чешкото, италианското, нидерландското, полското и финландското правителство като цяло смятат, въз основа на задълбочен анализ на релевантните разпоредби, но при различия в подхода към проблема, че правото на Съюза не допуска мярка като исканата. Комисията, от своя страна, смята, че макар и посочените директиви сами по себе си да допускат въвеждане на система за филтриране и блокиране като изискваната, конкретните условия за нейното прилагане обаче не съответстват на принципа на пропорционалност. Така тя по същество преценява, че в крайна сметка националната първоинстанционна юрисдикция не е зачела изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност, а не може да се направи никакъв упрек по отношение на самите национални правни разпоредби.</TXT></NP><NP><NO.P>36.</NO.P><TXT>Наистина, във връзка с това следва да се припомни, че съгласно член 52, параграф 1 от Хартата всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите трябва да се извършва, освен при други условия, при спазване на принципа на пропорционалност. Спазването на принципа на пропорционалност без никакво съмнение се налага, когато възниква въпросът за ограничение по смисъла на тази разпоредба, тоест, не само на етапа на налагането на такова in concreto от съда, което именно е и предметът на втория въпрос, а също и предварително, на етапа на определянето му in abstracto и формулирането от законодателя. По мое мнение по този аспект от проблема липсват доводи на Комисията.</TXT></NP><NP><NO.P>37.</NO.P><TXT>Във всички случаи е несъмнено, че макар и самият <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>закон<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> да трябва да бъде подложен на контрол за пропорционалност, последният може да се осъществи едва след евентуалното установяване на самото <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>съществуване<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> на този закон. В това отношение не е случайно, че първото от признатите в Хартата условия за всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, определени в член 52, параграф 1 от нея, е то да бъде <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>предвидено в закон<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>. Оказва се обаче, че като поставя въпроса дали разглежданата мярка може да бъде приета <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>единствено въз основа на законовата разпоредба<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>, която посочва, запитващата юрисдикция ни приканва на първо място да разгледаме спазването на това първо условие. По мое мнение този аспект от въпроса не може да бъде пренебрегнат и се поставя преди всичко друго<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Именно такъв е смисълът на въпроса, който зададох подробно в съдебното заседание на различните участници.</P></NOTE>. Действително при липсата на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>закон<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата не би имало основание да се разглеждат последователно условията, на които е подчинено всяко ограничаване на упражняването на признатите от Хартата права и свободи, и по-специално условието за пропорционалност. Макар и Съдът рядко да е имал повод да си поставя въпроси по<?PAGE NO="I-11978"?> това условие<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>За обикновени <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>посочвания<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/> на условието вж. по-специално Решение от <DATE ISO="19890921">21 септември 1989 г.</DATE> по дело Hoechst/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="46/87+227/88" PAGE.ECR="2859" YEAR="1989">46/87 и 227/88, Recueil, стр. 2859</REF.DOC.ECR>, точка 19), Решение от <DATE ISO="19891017">17 октомври 1989 г.</DATE> по дело Dow Benelux/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="85/87" PAGE.ECR="3137" YEAR="1989">85/87, Recueil, стр. 3137</REF.DOC.ECR>, точка 30 и сл.), Решение от <DATE ISO="19970626">26 юни 1997 г.</DATE> по дело Familiapress (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-368/95" PAGE.ECR="I-3689" YEAR="1997">C-368/95, Recueil 1997, стр. I-3689</REF.DOC.ECR>, точка 26), Решение от <DATE ISO="20020711">11 юли 2002 г.</DATE> по дело Carpenter (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-60/00" PAGE.ECR="I-6279" YEAR="2002">C-60/00, Recueil, стр. I-6279</REF.DOC.ECR>, точка 42) и Решение от <DATE ISO="20100701">1 юли 2010 г.</DATE> по дело Knauf Gips/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-407/08 P" PAGE.ECR="I-6375" YEAR="2010">C-407/08 P, Сборник, стр. I-6375</REF.DOC.ECR>, точка 91); за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> на условието вж. Решение по дело Volker und Markus Schecke и Eifert, посочено по-горе, точка 66). Вж. също заключението на генералния адвокат Kokott по посоченото по-горе дело Promusicae, точка 53.</P></NOTE>, то все пак е общо за членове 8 и 10 от ЕКПЧ и отдавна е дало основание за богата практика на Европейския съд по правата на човека, поради което ще трябва да се обърнем специално към тази съдебна практика, за да дадем пълен и най-вече полезен отговор на запитващата юрисдикция.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Подход в четири етапа</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>38.</NO.P><TXT>Cour d’appel de Bruxelles формулира своето преюдициално запитване под формата на два въпроса, вторият от които, свързан със зачитането от националните юрисдикции на принципа на пропорционалност, е поставен само при условията на евентуалност, в случая при положителен отговор на Съда на първия въпрос. Съгласно моята хипотеза, доколкото считам, че на първия въпрос следва да се даде отрицателен отговор, няма да има основания за разглеждане на втория въпрос<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Поради това по-нататък ще се позовавам на преюдициалния въпрос в единствено число.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>39.</NO.P><TXT>Като се има предвид това, самата забележително богата и точна формулировка на първия преюдициален въпрос ще ми даде възможност да развия разсъжденията си, като пряко се опирам на различните елементи, от които тя се състои. За тази цел възнамерявам да представя разсъжденията си в четири етапа.</TXT></NP><NP><NO.P>40.</NO.P><TXT>На първо място, ще трябва подробно да се разгледат естеството и характеристиките на мярката, чието приемане или по-точно чието потвърждаване или отхвърляне при обжалване е поискано от запитващата юрисдикция, в случая — въвеждането на система за филтриране и блокиране, като се разграничат характеристиките на исканата мярка, тоест на самото разпореждане за преустановяване, и тези на неговото съдържание. Би трябвало анализът на тази мярка вече да ми позволи да предложа принципен отговор на поставения въпрос, най-малкото от гледна точка на правата и интересите на Scarlet. Тъй като обаче от мен се иска основно да предложа отговор на поставения въпрос от гледна точка на основните права на ползвателите на услугите на Scarlet и в<?PAGE NO="I-11979"?> по-широк план — на интернет ползвателите, моето разглеждане трябва да продължи по-подробно в тази перспектива.</TXT></NP><NP><NO.P>41.</NO.P><TXT>На основата на този анализ следователно ще бъде възможно, на второ място, да се разгледа исканата мярка с оглед на различните посочени директиви, и по-специално на релевантните разпоредби от Хартата, тълкувани при необходимост с оглед на съответните разпоредби от ЕКПЧ, посочени от запитващата юрисдикция. Така задълбоченият анализ на разглежданите мерки ще ни позволи да разгледаме мярката в перспективата на предвидените в член 52, параграф 1 от Хартата ограничавания на правата и свободите.</TXT></NP><NP><NO.P>42.</NO.P><TXT>Тъй като, както ще бъде установено, тази мярка се явява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>ограничаване<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/> на упражняването на признатите от Хартата права и свободи по смисъла на член 52, параграф 1 от нея, на трето място следва да се разгледа при какви условия то би било допустимо, като се обърне внимание най-вече на изискването да бъде <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>предвидено в закон<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>. Действително не би трябвало да е необходимо, като се има предвид текстът на преюдициалното запитване и за да му бъде даден полезен отговор, тази мярка да бъде съпоставена с останалите предвидени в тази разпоредба условия.</TXT></NP><NP><NO.P>43.</NO.P><TXT>С оглед на тези разсъждения на трето и последно място ще бъде разгледан въпросът дали от гледна точка на ползвателите на услугите на Scarlet и в по-общ план — на интернет ползвателите, мярка като исканата може да бъде приета единствено въз основа на правните разпоредби на националното право, посочени от запитващата юрисдикция.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Искана мярка (разпореждане за преустановяване) и изисквана <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>система<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> (филтриране и блокиране)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>44.</NO.P><TXT>Що се отнася до този аспект, запитващата юрисдикция поставя по същество въпроса дали юрисдикция на държава членка може <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>да разпореди на [ДИУ] да въведе за всички свои клиенти, in abstracto и превантивно, на [свои] собствени разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на всички електронни съобщения, както получени, така и изпратени, пренасяни посредством предлаганите от него услуги, по-специално чрез използването на софтуери [<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0080" ID="QS0080"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>], с цел да се идентифицира в неговата мрежа движението на електронни файлове, съдържащи музикално, кинематографско или аудио-визуално произведение, върху което ищецът твърди, че притежава права, и да се блокира впоследствие пренасянето на тези произведения в момента, в който те се заявяват, или в момента, в който те се изпращат<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>, всичко това под формата на разпореждане за преустановяване.</TXT></NP><?PAGE NO="I-11980"?><NP><NO.P>45.</NO.P><TXT>Като се основавам на използваните в тази част от въпроса думи и изрази, ще разгледам характеристиките както на самата система за филтриране и блокиране, така и на исканата мярка за постановяване на разпореждане.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Система за филтриране и блокиране</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>46.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0081" ID="QS0081"/>Системата<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>, която трябва да се въведе, е двойна. Тя трябва, на първо място, да гарантира филтриране на всички съобщения на данни, пренасяни посредством мрежата на Scarlet, за да се открият или, с други думи, да се отделят онези, които предполагат нарушаване на авторско право<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0082" ID="QS0082"/>система за филтриране<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>.</P></NOTE>. Въз основа на това филтриране системата трябва, на второ място, да гарантира блокиране на съобщенията, които предполагат действително нарушаване на авторското право, било <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0083" ID="QS0083"/>в момента, в който те се заявяват<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>, или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0084" ID="QS0084"/>в момента, в който те се изпращат<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0085" ID="QS0085"/>механизъм за блокиране<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>.</P></NOTE>. Доколкото ефективността на системата за филтриране е условие за ефективност на механизма за блокиране, тези две операции, макар и тясно свързани, се оказват с много различно естество и следователно имат различни последици.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Механизъм за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0086" ID="QS0086"/>филтриране<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>47.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че исканата мярка би наложила на Scarlet, на първо място, въвеждане по отношение на всички негови клиенти на система за филтриране на всички електронни съобщения, както получени, така и изпратени, пренасяни посредством предлаганите от него услуги, по-специално чрез използването на софтуери <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0087" ID="QS0087"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>. Тя уточнява, че преследваната с това филтриране цел е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0088" ID="QS0088"/>да се идентифицира […] движението на електронни файлове, съдържащи музикално, кинематографско или аудио-визуално произведение, върху което [Sabam] твърди, че притежава права<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>48.</NO.P><TXT>Предметът на контрола е определен именно като възможност за филтриране на получените и изпратени електронни съобщения, пренасяни посредством услугата на Scarlet. Самото това филтриране трябва да позволи да се идентифицират <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0089" ID="QS0089"/>електронните файлове<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/>, изпратени и получени от абонатите на услугите на Scarlet, за които се предполага, че нарушават авторско право или сродни права. Следователно контролът, който трябва да бъде въведен и който по този начин включва фаза на филтриране и фаза на идентифициране, е определен основно от резултатите, до които трябва да доведе във връзка с целта за блокиране на файловете, открити като нарушаващи право върху интелектуална собственост. Той също така трябва да може да се адаптира към технологичното развитие.<?PAGE NO="I-11981"?> За да бъде ефективен, той трябва да бъде едновременно системен, всеобщ и подлежащ на развитие<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>В писменото си становище обаче Sabam подчертава, че исканата мярка е насочена само към <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0090" ID="QS0090"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/> съобщенията. Изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0091" ID="QS0091"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/> (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0092" ID="QS0092"/>равен към равен<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>) означава метод за комуникация, съгласно който компютри, свързани в мрежа по пряка линия, обменят с помощта на софтуери, използващи специфични протоколи, данни, които могат да бъдат файлове (посоченото в настоящото дело <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0093" ID="QS0093"/>file sharing<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/> (споделяне на файлове), но също например и телефонни услуги като Skype. Като примери могат да се посочат следните протоколи и софтуери за споделяне на файлове: BitTorrent (Azureus, BitComet, Shareaza, MlDonkey…), eDonkey (eDonkey2000, MlDonkey), FastTrack (Kazaa, Grokster, iMesh, MlDonkey), Gnutella (BearShare, Shareaza, Casbos, LimeWire, MlDonkey…), Gnutella2 (Shareaza, Trustyfiles, Kiwi Alpha, FileScope, MlDonkey…), OpenNap (Napster, Lopster, Teknap, MlDonkey); за по-подробно представяне на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0094" ID="QS0094"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/> вж. по-специално Stevens, R. Peer-to-Peer (P2P) Resource Sharing, юли 2010 г. (на сайта на Оксфордския университет, Information and Communications Technology &lt;http://www.ict.ox.ac.uk/oxford/rules/p2p.xml&gt;). Sabam уточнява, че мярката е предназначена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0095" ID="QS0095"/>да направи невъзможна всякаква форма на изпращане или приемане […] с помощта на софтуери <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0096" ID="QS0096"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/> на електронни файлове, възпроизвеждащи музикално произведение от репертоара на Sabam<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>. Задача на запитващата юрисдикция е да определи какво точно е положението, и по-специално дали системата трябва също така да се адаптира към алтернативните на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0097" ID="QS0097"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/> начини за обмен на файлове, като например streaming (поток от данни) и direct download (пряко сваляне, например през RapidShare, MegaUpload). Съдът, обвързан от текста на отправения към него преюдициален въпрос и мотивите на акта за преюдициално запитване, трябва да тръгне от принципа, че изискваната система за филтриране и за блокиране е насочена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0098" ID="QS0098"/>по-специално<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/>, а следователно не изключително към съобщенията, осъществени чрез софтуери <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0099" ID="QS0099"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>49.</NO.P><TXT>Трябва да се посочи, че нито запитващата юрисдикция, нито Sabam не дават никакви указания относно конкретните условия, в съответствие с които този контрол може или трябва да бъде извършван, нито по отношение на техниките на филтриране, нито по отношение на начините за идентифициране на файловете, които предполагаемо са пиратски<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Това е неизбежно следствие от защитавания от Sabam принцип на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0100" ID="QS0100"/>технологична неутралност<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/>, по силата на който исканата мярка не налага на Scarlet възприемане на конкретна технология.</P></NOTE>. По-специално Съдът не разполага с никакви уточнения нито във връзка с интензивността, нито във връзка със задълбочеността на контрола, който трябва да се извършва.</TXT></NP><NP><NO.P>50.</NO.P><TXT>Макар и да е необходимо да се припомни във връзка с това, че не е задача на Съда, а единствено на запитващата юрисдикция, ако е необходимо, да разглежда техническите аспекти на този въпрос<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>С цялата наложителна за неспециалисти предпазливост изглежда, че въвеждането на система за филтриране и блокиране може да се основава на няколко механизъма за откриване. Могат да се разграничат: 1) откриване на използвания мрежов протокол: тъй като всеки <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0101" ID="QS0101"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/> протокол има свои собствени механизми за управление на мрежата и координиране на разпределението на трафика, възможно е да се въведат филтри, които да търсят във всеки IP пакет присъщия за всеки протокол отпечатък (подпис). По-нататък е възможно, след като подписът стане известен, да се блокират или съществено да се забавят с възпираща цел всички съобщения, използващи този протокол, или да се използват възможностите за задълбочен контрол на съдържанието на файловете, така че да се блокират само определените като нарушаващи право; 2) откриване на съдържанието на обменяните файлове: този вид система може да открие предварително поставен в даден файл информационен белег или да сравни информационния отпечатък на даден файл с предварително определените отпечатъци на произведенията. Посочената в акта за преюдициално запитване система <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0102" ID="QS0102"/>CopySense<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/> на Audible Magic е от този тип; 3) откриване на поведението на участниците в спорната комуникация: откриване на комуникационните портове, откриване на отварянето от компютър сървър/клиент на няколко съединения с няколко други клиенти; откриване на заявките за търсене/прехвърляне на файлове или дори откриване на криптирането на обмена като показател за опит да се заобиколят мерките за откриване. За преглед на различните възможни техники срв. например доклада <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0103" ID="QS0103"/>Kahn-Brugidou<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/> от <DATE ISO="20050309">9 март 2005 г.</DATE> и доклада <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0104" ID="QS0104"/>Olivennes<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/> за развитието и закрилата на културните произведения в новите мрежи от <DATE ISO="20071123">23 ноември 2007 г.</DATE>, вдъхновил посочения по-горе закон <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0105" ID="QS0105"/>Hadopi<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/>.</P></NOTE>, все пак е важно да се уточни, че естеството на филтрирането, което трябва да се<?PAGE NO="I-11982"?> извърши, очевидно не е лишено от въздействия в правно отношение<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Независимо от защитавания от Sabam принцип на технологична неутралност изборът на системата, която да бъде въведена, също не е неутрален в технологично отношение. Така например може разумно да се смята, че система за филтриране по съдържание на всички съобщения по всяка вероятност ще има по-съществено въздействие върху комуникационната мрежа, отколкото филтриране само на обменените файлове по протокол, чийто подпис е идентифициран.</P></NOTE>.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Механизъм за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0106" ID="QS0106"/>блокиране<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>51.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че механизмът за блокиране трябва да може да се задейства било <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0107" ID="QS0107"/>в момента, в който се изпращат<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/>, било <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0108" ID="QS0108"/>в момента, в който се заявяват<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/> файловете, но не дава никакво допълнително уточнение за modus operandi на подобен механизъм. Sabam подчертава идеята, според която необходимият механизъм се определя основно от своето предназначение, от способността си <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0109" ID="QS0109"/>да направи невъзможна всякаква форма на изпращане или приемане от нейните клиенти посредством софтуер <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0110" ID="QS0110"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/> на електронни файлове, възпроизвеждащи музикално произведение от репертоара на Sabam<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/>. То уточнява, че целта е да се попречи на предаването на определени данни с изпращането на съобщения, наречени <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0111" ID="QS0111"/>time out<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/>, които посочват невъзможност да се извърши предаването.</TXT></NP><NP><NO.P>52.</NO.P><TXT>В действителност<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Това е пряко следствие от отстояваната от Sabam идея за технологична неутралност.</P></NOTE> е невъзможно да се опише конкретният начин на функциониране, modus operandi, на системата за филтриране и на механизма за блокиране, чието въвеждане би наложила исканата мярка. Обхватът на изискваното филтриране, тоест съвкупността от засегнатите от контрола лица, засегнатите от контрола съобщения и интензивността на изисквания контрол, е едновременно твърде общ и отчасти неопределен. Следователно нито неговото конкретно въздействие върху обмена на данни, нито общата му икономическа цена, по-специално разходите за инсталиране и разходите за поддръжка, не могат да бъдат определени a priori.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Характеристики на мярката за постановяване на разпореждане</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>53.</NO.P><TXT>Естеството и основните характеристики на изискваната система за филтриране и блокиране, както са описани, имат пряко въздействие върху самото естество на исканата от юрисдикцията мярка. Твърде общият обхват на системата, която трябва да бъде внедрена, води до това, че самите приложни полета ratione personae и ratione materiae на исканата мярка под формата на разпореждане имат по необходимост общ характер също като приложното ѝ поле ratione temporis, както уточнява запитващата юрисдикция.</TXT></NP><NP><NO.P>54.</NO.P><TXT>Исканата мярка притежава и други характеристики, които е важно да бъдат изтъкнати. Тя би наложила превантивно на Scarlet задължение за резултат под страх<?PAGE NO="I-11983"?> от периодична имуществена санкция, от една страна, и би разпределила за негова сметка разходите за въвеждане на система за филтриране и блокиране, от друга. Следователно тази мярка се определя и чрез своята основна цел, която е да се делегира на ДИУ правната и икономическа отговорност за борбата срещу незаконното изтегляне на пиратски копия на произведения от интернет. Нека да ги разгледаме по-подробно.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0112" ID="QS0112"/>без ограничение във времето<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/>: приложно поле ratione temporis на мярката</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>55.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция уточнява, че мярката е искана <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0113" ID="QS0113"/>без ограничение във времето<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/>. От своя страна, Sabam потвърждава в писменото си становище, че исканото разпореждане не би трябвало да бъде предмет на ограничение във времето, различно от присъщото на продължителността на самото авторско право. То също така набляга върху развиващото се измерение на мярката, която трябва да бъде съобразена с технологичното развитие и следователно трябва да може да бъде адаптирана.</TXT></NP><NP><NO.P>56.</NO.P><TXT>Така исканата мярка би наложила на Scarlet и както ще видим — в по-общ план на ДИУ изобщо, едновременно постоянно и вечно задължение за търсене, изпробване, въвеждане и актуализиране на система за филтриране и за блокиране, определена изключително спрямо ефективността на резултатите си с оглед на преследваната цел за защита на правата върху интелектуална собственост.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0114" ID="QS0114"/>всички електронни съобщения, както получени, така и изпратени<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/>: приложно поле ratione materiae на мярката</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>57.</NO.P><TXT>Както видяхме, съобщенията, подложени на филтриране и при необходимост — на блокиране, не са предмет на никаква спецификация. Не е възможно да се определи дали проверките трябва да засягат всички съобщения, или само съобщенията, осъществявани чрез софтуери <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0115" ID="QS0115"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/>, но все пак става ясно, че за да доведе до ефективни резултати, контролът, който трябва да се въведе, следва да бъде едновременно системен и всеобщ.</TXT></NP><NP><NO.P>58.</NO.P><TXT>Следователно исканата мярка, представена като обикновено разпореждане, насочено спрямо ДИУ в рамките на гражданско производство за установяване и санкциониране на нарушение на права върху интелектуална собственост, както и за обезщетяване на последвалите от това вреди, всъщност е насочена към постоянното и вечно въвеждане на системна и универсална система за филтриране на всички електронни съобщения, пренасяни посредством услугата на посочения ДИУ.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="I-11984"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0116" ID="QS0116"/>за всички свои клиенти<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/>: приложно поле ratione personae на мярката</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>59.</NO.P><TXT>Системата, която трябва да бъде въведена, е предназначена — като пряко следствие от контрола за универсалност на филтрирането на съобщенията — да прехваща поведението на всички ползватели на услугите на посочения ДИУ, а не само на неговите абонати. Както уточнява Sabam в писменото си изявление, не е важно дали съобщението излиза от или е предназначено за клиент на ДИУ. За да бъде ефективна, системата трябва да функционира, както е посочено в самия текст на преюдициалния въпрос, без лицата, за които се предполага, че са в основата на извършените нарушения на авторското право, да бъдат предварително индивидуализирани и независимо от каквото и да било договорно отношение между посочените лица и ДИУ.</TXT></NP><NP><NO.P>60.</NO.P><TXT>Системата, която трябва да бъде въведена, следва да може да блокира изпращането от всеки абониран за Scarlet интернет ползвател до всеки друг интернет ползвател, независимо дали последният е абонат на Scarlet, на всички файлове, за които се предполага, че нарушават авторско право, чието управление, събиране и защита осигурява Sabam. Тя обаче трябва и да може да блокира приемането от всеки абониран за Scarlet интернет ползвател на всички файлове, които нарушават авторското право и произхождат от който и да е друг интернет ползвател, независимо дали последният е абонат на Scarlet. Системата трябва да позволява блокиране на всеки файл, чието съдържание влиза в репертоара на Sabam, без нарушението на авторското право да е било предварително и конкретно индивидуализирано.</TXT></NP><NP><NO.P>61.</NO.P><TXT>Освен това непременно трябва да бъде изтъкнато още едно измерение на твърде големия обхват на исканата мярка. Макар и да е ясно, че спорът по главното производство тук противопоставя само Sabam и Scarlet, от акта за преюдициално запитване и от писмените изявления на различните встъпили страни следва, че обхватът на спора по необходимост надхвърля интересите на страните по главното производство. Бъдещото решение на спора по главното производство несъмнено е предназначено да бъде разширено и генерализирано не само за всички ДИУ, но и в по-широк план за други важни интернет участници<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Впрочем Съдът е сезиран с идентичен преюдициален въпрос в рамките на друг спор между Sabam и платформата на социална мрежа Netlog; вж. дело Sabam (C-360/10), висящо пред Съда (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="288" PAGE.FIRST="18" DATE.PUB="20101023">ОВ С 288, 23 октомври 2010 г., стр. 18</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, не само в държавата членка по произход на преюдициалните въпроси, но и за всички държави членки или дори и отвъд тях<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Действително решенията на белгийските юрисдикции по това дело получиха съществен отзвук отвъд границите на Европа, както може да се установи с бързо търсене в интернет.</P></NOTE>. Всъщност запитващата юрисдикция действително иска от Съда, както вече подчертах, да се установи дали правото на Съюза допуска да ѝ бъде признато правомощие за постановяване на мярка като исканата и в по-широк смисъл, дали то допуска притежателите на права да могат да засилят своята борба срещу незаконното изтегляне, като умножават<?PAGE NO="I-11985"?> подобни искове във всички държави членки и отвъд тях<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Изобщо не е необходимо да се изтъкват съществените преимущества, които би имало за притежателите на права или техните правоприемници, и по-специално за ангажираните в борбата срещу нелегалното сваляне дружества за колективно управление на права, всеобщото въвеждане на системи за филтриране и блокиране, ако се предположи, че те могат да бъдат действително ефективни, преди всичко в процесуално и имуществено отношение, спрямо стратегия, изразяваща се в искане по съдебен път на съдействието на ДИУ за откриване и регистриране на извършителите на нарушения, за да може след това срещу тях да бъдат започнати преследвания.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>62.</NO.P><TXT>Следователно исканата мярка, представена като разпореждане, насочено спрямо определено юридическо лице, и която му налага да въведе система за филтриране и блокиране, в действителност е предназначена да засегне трайно неопределен брой юридически или физически лица, ДИУ или интернет ползватели, доставчици на услуги за информационното общество и ползватели на тези услуги.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0117" ID="QS0117"/>in abstracto и превантивно<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/>: превантивна и възпираща функция на исканата мярка</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>63.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция изрично посочва, че от нея се иска да наложи на Scarlet исканата мярка <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0118" ID="QS0118"/>in abstracto<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0119" ID="QS0119"/>превантивно<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/>, без обаче да уточни какво точно има предвид с тези изрази. Може обаче да се предполага, че исканата мярка няма за предмет да наложи на ДИУ задължение за действие, основано на установяване in concreto от юрисдикция и в рамките на граждански иск на действително нарушение или на риск от предстоящо нарушение на авторско право или сродни права. Така последната е замислена като едновременно превантивна и възпираща мярка<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Във връзка с това Sabam уточнява, че не възнамерява да привлича Scarlet като извършител или носещ отговорност за нарушаванията на интелектуалната собственост, а да го възпре да предоставя услугите си на трети лица, доколкото последните ги използват, за да нарушават авторско право или сродни права. Важно е обаче да се припомни в тази връзка, че в първоинстанционното производство срещу Scarlet са постановени разпореждане за преустановяване и периодична имуществена санкция, които са предмет на обжалване по главното производство, и че Sabam иска потвърждаване на съдебните актове в първоинстанционното производство, както и превод и публикуване на бъдещото решение на сайта и в няколко вестника.</P></NOTE>.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0120" ID="QS0120"/>на свои разноски<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/>: тежестта на разходите, свързани с изпълнението на исканата мярка</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>64.</NO.P><TXT>Накрая запитващата юрисдикция уточнява, че разходите за въвеждане на исканата система за филтриране и блокиране трябва да се поемат от доставчика. От тази гледна точка разглежданата мярка има като последица прехвърляне върху Scarlet на несъмнено значителната тежест на разходите, присъщи на завеждането на граждански производства, каквито обичайно трябва да завеждат притежателите на авторски права или сродни права или техните правоприемници за установяване,<?PAGE NO="I-11986"?> за санкциониране и ако е необходимо, за обезщетяване за нарушенията на посочените права.</TXT></NP><NP><NO.P>65.</NO.P><TXT>Освен това прякото икономическо въздействие на разглежданата мярка<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Експертът, към който се обръща председателят на Първоинстанционния съд в Брюксел, подчертава този аспект на въпроса. Вж. точки 4 и 5 от заключенията в неговия доклад от <DATE ISO="20070129">29 януари 2007 г.</DATE>, посочени в акта за преюдициално запитване и възпроизведени по-горе в точка 21.</P></NOTE>, което не е било и всъщност не може да бъде<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Още веднъж, защитаваният от Sabam принцип на технологична неутралност предполага, че е невъзможно предварително да се преценят общите разходи за въвеждане на такава система за филтриране и блокиране, независимо дали става въпрос за разходи, свързани с изследвания и тестове на самата система, инвестиционни разходи (кутии за филтриране, маршрутизатори…), разходи за инженеринг и управление на проекта или още повтарящи се разходи за поддръжка и оперативен контрол.</P></NOTE> предмет на каквато и да било оценка, е утежнено и от периодичните имуществени санкции, които могат да придружават исканата мярка, и по-специално санкцията за закъснение при въвеждането на системата за филтриране и блокиране.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Междинно заключение</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>66.</NO.P><TXT>От изложеното дотук следва, че като налага на ДИУ въвеждане на система за филтриране и блокиране като описаната по-горе, исканата мярка всъщност се явява като ново <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0121" ID="QS0121"/>задължение<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/> от общ характер, предназначено с времето да бъде разширено трайно спрямо всички ДИУ. Тя не притежава сама по себе си характеристиките конкретност и индивидуализация, които обичайно се очакват от всеки отговор или реакция на предполагаемо конкретно и определено поведение. Като реакция на повече или по-малко индивидуализирани нарушения на права върху интелектуална собственост от запитващата юрисдикция се иска да приеме мярка, която, ще повторя, по самото си естество може да бъде единствено обща във всяко едно отношение: личностно, пространствено и времево.</TXT></NP><NP><NO.P>67.</NO.P><TXT>Ще посоча тук, че от тази гледна точка и ако въпросът на запитващата юрисдикция трябваше да бъде разгледан единствено в перспективата на правата и интересите на Scarlet, то на него би могло да се даде отрицателен отговор в приложение на принципа на законност в неговия най-общ смисъл. Действително, както подчертава Съдът в Решение по дело Hoechst/Комисия, посочено по-горе<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Точка 19.</P></NOTE>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0122" ID="QS0122"/>намесата на публичната власт в сферата на частната дейност на лицата, независимо дали са физически или юридически лица, трябва да има законово основание и да се обосновава с предвидени в закона причини<QUOT.END REF.START="QS0122" CODE="201C" ID="QE0122"/>. Това изискване за защита, признато като общ принцип на правото на Съюза, е следствие от принципите на законност и на правна сигурност, които от своя страна произтичат от идеята<?PAGE NO="I-11987"?> за правовата държава<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Едва ли има нужда да се припомня, че съгласно член 2 ДЕС Съюзът се основава на ценностите, по-специално на правовата държава, а Съдът отдавна е утвърдил в своята практика идеята за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0123" ID="QS0123"/>правова общност<QUOT.END REF.START="QS0123" CODE="201C" ID="QE0123"/>; вж. по-специално Решение от <DATE ISO="19860423">23 април 1986 г.</DATE> по дело Зелени/Парламент (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="294/83" PAGE.ECR="1339" YEAR="1986">294/83, Recueil, стр. 1339</REF.DOC.ECR>, точка 23) и Решение от <DATE ISO="20080903">3 септември 2008 г.</DATE> по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-402/05 P+C-415/05 P" PAGE.ECR="I-6351" YEAR="2008">С-402/05 Р и С-415/05 Р, Recueil, стр. I-6351</REF.DOC.ECR>, точка 281). По тези въпроси и с всички резерви, с които следва да се придружава използването на национални понятия в правото на Съюза, вж. по-специално Calliess, C. et M. Ruffert. EUV/EGV, Das Verfassungsrecht der Europäischen Union mit Europäischer Grundrechtcharta, Kommentar. Beck, 2007, р. 62; Schwarze, J. Droit administratif européen, Bruylant 2009, р. 219 sq.; Azoulai, L. Le principe de légalité. — In: Auby, J.-B. et J. Dutheil de la Rochère. Droit administratif européen. Bruylant 2007, р. 394, и по-специално р. 399; Simon, D. La Communauté de droit. — In: Sudre, F. et H. Labayle. Réalité et perspectives du droit communautaire des droits fondamentaux. Bruylant, 2000, р. 85, по-специално р. 117 sq.</P></NOTE>. Така Съдът многократно се е произнасял, че принципът на правната сигурност изисква правна уредба, която налага разходи на данъкоплатците<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. Решение от <DATE ISO="19810709">9 юли 1981 г.</DATE> по дело Gondrand и Garancini (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="169/80" PAGE.ECR="1931" YEAR="1981">169/80, Recueil, стр. 1931</REF.DOC.ECR>, точка 17), Решение от <DATE ISO="19890222">22 февруари 1989 г.</DATE> по дело Комисия/Франция и Обединено кралство (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="92/87+93/87" PAGE.ECR="405" YEAR="1989">92/87 и 93/87, Recueil, стр. 405</REF.DOC.ECR>, точка 22), Решение от <DATE ISO="19960213">13 февруари 1996 г.</DATE> по дело Van Es Douane Agenten (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-143/93" PAGE.ECR="I-431" YEAR="1996">C-143/93, Recueil, стр. I-431</REF.DOC.ECR>, точка 27), Решение от <DATE ISO="19970717">17 юли 1997 г.</DATE> по дело National Farmers’ Union и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-354/95" PAGE.ECR="I-4559" YEAR="1997">C-354/95, Recueil, стр. I-4559</REF.DOC.ECR>, точка 57), Решение от <DATE ISO="19971016">16 октомври 1997 г.</DATE> по дело Banque Indosuez и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-177/96" PAGE.ECR="I-5659" YEAR="1997">C-177/96, Recueil, стр. I-5659</REF.DOC.ECR>, точка 27), Решение от <DATE ISO="20030923">23 септември 2003 г.</DATE> по дело BGL (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-78/01" PAGE.ECR="I-9543" YEAR="2003">C-78/01, Recueil, стр. I-9543</REF.DOC.ECR>, точка 71) и Решение от <DATE ISO="19971120">20 ноември 1997 г.</DATE> по дело Wiener SI (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-338/95" PAGE.ECR="I-6495" YEAR="1997">C-338/95, Recueil, стр. I-6495</REF.DOC.ECR>, точка 19).</P></NOTE>, има неблагоприятни последици по отношение на частноправните субекти<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. напр. Решение от <DATE ISO="20050607">7 юни 2005 г.</DATE> по дело VEMW и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-17/03" PAGE.ECR="I-4983" YEAR="2005">C-17/03, Recueil, стр. I-4983</REF.DOC.ECR>, точка 80), Решение от <DATE ISO="20100114">14 януари 2010 г.</DATE> по дело Stadt Papenburg (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-226/08" PAGE.ECR="I-131" YEAR="2010">C-226/08, Сборник, стр. I-131</REF.DOC.ECR>, точка 45), Решение от <DATE ISO="20100914">14 септември 2010 г.</DATE> по дело Akzo Nobel Chemicals и Akcros Chemicals/Комисия и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-550/07 P" PAGE.ECR="I-8301" YEAR="2010">C-550/07 P, Сборник, стр. I-8301</REF.DOC.ECR>, точка 100) и Решение от <DATE ISO="20101202">2 декември 2010 г.</DATE> по дело Jakubowska (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-225/09" PAGE.ECR="I-12329" YEAR="2010">C-225/09, Сборник, стр. I-12329</REF.DOC.ECR>, точка 42).</P></NOTE> или налага ограничителни мерки, засягащи в значителна степен правата и свободите на посочените лица<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Решение от <DATE ISO="20100429">29 април 2010 г.</DATE> по дело М и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-340/08" PAGE.ECR="I-3913" YEAR="2010">С-340/08, Сборник, стр. I-3913</REF.DOC.ECR>, точка 65).</P></NOTE>, да бъде ясна и точна, така че съответните лица да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. също Решение от <DATE ISO="19850130">30 януари 1985 г.</DATE> по дело Комисия/Дания (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="143/83" PAGE.ECR="427" YEAR="1985">143/83, Recueil, стр. 427</REF.DOC.ECR>, точка 10), Решение от <DATE ISO="19880621">21 юни 1988</DATE> по дело Комисия/Италия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="257/86" PAGE.ECR="3249" YEAR="1988">257/86, Recueil, стр. 3249</REF.DOC.ECR>, точка 12), Решение от <DATE ISO="19930616">16 юни 1993 г.</DATE> по дело Франция/Комисия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-325/91" PAGE.ECR="I-3283" YEAR="1993">C-325/91, Recueil, стр. I-3283</REF.DOC.ECR>, точка 26), Решение от <DATE ISO="20091001">1 октомври 2009 г.</DATE> по дело Комисия/Съвет (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-370/07" PAGE.ECR="I-8917" YEAR="2009">C-370/07, Сборник, стр. I-8917</REF.DOC.ECR>, точка 39), Решение от <DATE ISO="20101111">11 ноември 2010 г.</DATE> по дело Grootes (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-152/09" PAGE.ECR="I-11285" YEAR="2010">C-152/09, Сборник, стр. I-11285</REF.DOC.ECR>, точка 43) и Решение от <DATE ISO="20101222">22 декември 2010 г.</DATE> по дело Gowan Comércio (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-77/09" PAGE.ECR="I-13533" YEAR="2010">C-77/09, Сборник, стр. I-13533</REF.DOC.ECR>, точка 47). Относно изискването за яснота и точност на мерките за транспониране на директивите вж. по-специално Решение от <DATE ISO="20051020">20 октомври 2005 г.</DATE> по дело Комисия/Обединено кралство (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-6/04" PAGE.ECR="I-9017" YEAR="2005">C-6/04, Recueil, стр. I-9017</REF.DOC.ECR>, точка 21), Решение от <DATE ISO="20070510">10 май 2007 г.</DATE> по дело Комисия/Австрия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-508/04" PAGE.ECR="I-3787" YEAR="2007">C-508/04, Recueil, стр. I-3787</REF.DOC.ECR>, точка 73) и. Решение от <DATE ISO="20110303">3 март 2011 г.</DATE> по дело Комисия/Ирландия (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-50/09" PAGE.ECR="I-873" YEAR="2011">C-50/09, Сборник, стр. I-873</REF.DOC.ECR>, точка 46).</P></NOTE>. Както обаче ще покажа подробно по-долу<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. по-долу в раздел Д, точка 101 и сл.</P></NOTE>, като се съсредоточава върху перспективата на ползвателите на услугите на Scarlet и в по-широк план върху интернет ползвателите, националната законова разпоредба, на чието основание може да бъде прието наложеното на Scarlet задължение, не съответства, освен на други, на тези изисквания.</TXT></NP><NP><NO.P>68.</NO.P><TXT>Освен това и съгласно подхода, с основание защитаван по-специално от Комисията, става достатъчно ясно, че липсва съотношение на пропорционалност между изтъкваното нарушаване на правата върху интелектуална собственост и исканата мярка. Според мен обаче основният поставен въпрос не е този. Въпросът, който се поставя, е дали това ново <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0124" ID="QS0124"/>задължение<QUOT.END REF.START="QS0124" CODE="201C" ID="QE0124"/> за въвеждане на система за филтриране и блокиране с описаните по-горе характеристики може, като се има предвид въздействието му върху основните права на ползвателите на услуги на посочения ДИУ, а именно интернет ползвателите, да бъде наложено на ДИУ под формата на<?PAGE NO="I-11988"?> разпореждане и на правно основание, което предстои да разгледам.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Квалифициране на мярката с оглед на директивите и на членове 7, 8 и 11 от Хартата: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0125" ID="QS0125"/>ограничаване<QUOT.END REF.START="QS0125" CODE="201C" ID="QE0125"/> по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>69.</NO.P><TXT>Преюдициалният въпрос се отнася до тълкуването от Съда на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0126" ID="QS0126"/>Директива 2001/29 и Директива 2004/48, във връзка с Директива 95/46, Директива 2000/31 и Директива 2002/58, тълкувани по-специално с оглед на членове [7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата]<QUOT.END REF.START="QS0126" CODE="201C" ID="QE0126"/>. По същество трябва да се определи дали, като се има предвид съществуващото национално законодателство, тази нормативна съвкупност, съставена от първично и вторично право на Съюза, дава на юрисдикциите на държавите членки възможност да постановяват с разпореждане мярка като описаната по-горе. Същевременно делото по главното производство следва да бъде разгледано преди всичко с оглед на първичното право, а вторичното право да бъде тълкувано, тъй като, както ще видим, гарантираните от членове 7, 8 и 11 от Хартата права и свободи са пряко засегнати от въпросната мярка. Това твърдение изисква някои предварителни бележки.</TXT></NP><NP><NO.P>70.</NO.P><TXT>Тук е важно да се припомни, че посочените във въпроса директиви образуват правната рамка, в която се очаква да се впише постановяването на исканата мярка<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>За сведение член 8, параграф 3 от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/48 налагат на държавите членки двойно задължение за въвеждане на съдебни механизми, които да предотвратяват и санкционират нарушаването на правата върху интелектуална собственост. Член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 налага на държавите членки двойно задължение за въздържане от действие: те трябва да не налагат общо задължение на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0127" ID="QS0127"/>доставчиците<QUOT.END REF.START="QS0127" CODE="201C" ID="QE0127"/> да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност. Директиви 95/46 и 2002/58 със самия си предмет гарантират правото на защита на личните данни. Член 4 от Директива 2006/24 предвижда, че държавите членки предприемат мерки, за да гарантират, че данните, запазени в съответствие с тази директива, се предоставят само на компетентните национални органи в специфични случаи и в съответствие с националното право.</P></NOTE>, като някои смятат, че тези директиви допускат или не препятстват това постановяване, а други, обратно, смятат, че тези директиви не допускат или дори се противопоставят на това постановяване<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. във връзка с това заключението на генералния адвокат Kokott по посоченото по-горе дело Promusicae, в което се разглеждат подробно връзките между различните директиви.</P></NOTE>. Тези директиви се позовават по повече или по-малко изричен начин на основните права, гарантирани от ЕКПЧ, а вече и от Хартата<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. по-специално съображения 1, 2, 10 и 37 от Директива 95/46/ЕО, съображения 3, 11 и 24 от Директива 2002/58, съображение 9 от Директива 2000/31 и съображения 9 и 25, както и член 4 от Директива 2006/24.</P></NOTE>. В Решение по дело Promusicae Съдът приема, че при транспониране и прилагане на тези директиви държавите членки трябва да следят за запазване на подходящо равновесие между основните права, за чието гарантиране те допринасят.</TXT></NP><NP><NO.P>71.</NO.P><TXT>Както е известно, членове 7, 8 и 11 от Хартата гарантират съответно право на<?PAGE NO="I-11989"?> зачитане на личния и семейния живот, право на защита на личните данни, както и свобода на изразяване на мнение и свобода на информация. Не е необходимо да се подчертава, че по настоящото дело са разглеждани и други основни права, а по-специално правото на собственост, гарантирано с член 17, параграф 1 от Хартата, и по-конкретно правото на зачитане на интелектуалната собственост, гарантирано с член 17, параграф 2 от Хартата, чието нарушаване посредством незаконно изтегляне от интернет приема мащабни измерения, които права очевидно са в центъра на спора по главното производство. Същевременно с оглед на исканата мярка и на изискваната система за филтриране и блокиране, както и на текста на поставения въпрос, въпроси възникват най-вече във връзка с гарантираните с членове 7, 8 и 11 от Хартата права, а правото на собственост е засегнато само вторично, доколкото въвеждането на системата трябва да стане изключително за сметка на ДИУ<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Доколкото системата за филтриране и блокиране трябва да бъде въведена изключително за сметка на ДИУ, посочената мярка може също така да изглежда като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0128" ID="QS0128"/>лишаване<QUOT.END REF.START="QS0128" CODE="201C" ID="QE0128"/> от правото на собственост по смисъла на член 17 от Хартата, тълкуван с оглед на член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ и релевантната практика на Европейския съд по правата на човека. Този аспект на въпроса няма обаче да бъде разглеждан в настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>72.</NO.P><TXT>Именно при тези условия сега следва да се запитаме дали исканата мярка може да бъде квалифицирана като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0129" ID="QS0129"/>ограничаване<QUOT.END REF.START="QS0129" CODE="201C" ID="QE0129"/> на правата и свободите по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата, тълкуван с оглед на член 8, параграф 2 и член 10, параграф 2 от ЕКПЧ. Ако посочената мярка следва да се квалифицира в това си качество като ограничаване<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Или още като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0130" ID="QS0130"/>намеса<QUOT.END REF.START="QS0130" CODE="201C" ID="QE0130"/> по смисъла на член 8 от ЕКПЧ или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0131" ID="QS0131"/>ограничение<QUOT.END REF.START="QS0131" CODE="201C" ID="QE0131"/> по смисъла на член 10 от ЕКПЧ. Относно тези понятия вж. по-специално Ganshof van der Meersch, W. J. Réflexions sur les restrictions à l’exercice des droits de l’homme dans la jurisprudence de la Cour européenne de Strasbourg, Völkerrecht als Rechtsordnung - Internationale Gerichtsbarkeit - Menschenrechte, Festschrift für H. Mosler. Springer, 1983, р. 263; Kiss, C.-A. Les clauses de limitation et de dérogation dans la CEDH. — In: Turp, D. et G. Beaudoin. Perspectives canadiennes et européennes des droits de la personne. Yvon Blais, 1986, р. 119; Duarte, B. Les restrictions aux droits de l’homme garantis par le Pacte international relatif aux droits civils et politiques et les Conventions américaine et européenne des droits de l’homme, thèse. Université de Lille II, 2005; Viljanen, J. The European Court of Human Rights as a Developer of the General Doctrines of Human Rights Law. A Study of the Limitation Clauses of the European Convention on Human Rights, Thesis, University of Tampere, 2003; Loucaides, L. G. Restrictions or limitations on the Rights guaranteed by the European Convention on Human Rights. The Finnish Yearbook of International Law. Vol. 3, р. 334.</P></NOTE>, то тогава би трябвало да се провери дали тя съответства на различните условия, поставени от тези разпоредби.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0132" ID="QS0132"/>[Т]ълкувани по-специално с оглед на членове 7 и 8 от Хартата<QUOT.END REF.START="QS0132" CODE="201C" ID="QE0132"/>: относно зачитането на личния живот и правото на защита на личните данни</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>73.</NO.P><TXT>Следва да се разгледа последователно исканата мярка като възможно<?PAGE NO="I-11990"?> ограничаване на правото на защита на личните данни, от една страна, и на правото на опазване на тайната на съобщенията, от друга. Като цяло, както понякога установява Комисията<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите — Създаване на по-сигурно информационно общество чрез укрепване на сигурността на информационните инфраструктури и борба с киберпрестъпността — еЕвропа 2002 (COM(2000) 890 окончателен, по-специално стр. 23).</P></NOTE>, възможността за запазване на анонимност е от основно значение, ако искаме да запазим основните права на личния живот в киберпространството. Същевременно, макар и ясно да се вижда, че Директива 95/46 и Директива 2002/58 следва да се тълкуват с оглед на членове 7 и 8 от Хартата<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Вж. във връзка с това по-специално Решение от <DATE ISO="20030520">20 май 2003 г.</DATE> по дело Rundfunk (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-465/00+C-138/01+C-139/01" PAGE.ECR="I-4989" YEAR="2003">C-465/00, C-138/01 и C-139/01, Recueil, стр. I-4989</REF.DOC.ECR>, точка 68), Решение от <DATE ISO="20081216">16 декември 2008 г.</DATE> по дело Satakunnan Markkinapörssi и Satamedia (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-73/07" PAGE.ECR="I-9831" YEAR="2008">C-73/07, Recueil, стр. I-9831</REF.DOC.ECR>) и Решение по дело Volker und Markus Schecke, посочено по-горе, точка 56 и сл. Вж. също заключението на генералния адвокат Kokott по посоченото по-горе дело Promusicae (точка 51 и сл.).</P></NOTE>, разглеждани при необходимост с оглед на член 8 от ЕКПЧ<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. по-специално съображение 10 от Директива 95/46, съображения 1, 2, 7, 10, 11 и 24, както и член 1, параграф 1 от Директива 2002/58.</P></NOTE>, връзката между правото на защита на личните данни (член 8 от Хартата) и прилагането на исканата система за филтриране и блокиране далеч не е толкова ясна<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Scarlet и ISPA, както и белгийското, чешкото и нидерландското правителство изтъкват по същество, че въвеждането на такава система за филтриране и блокиране би довело до това ДИУ да осъществяват обработка на лични данни в нарушение на разпоредбите на директиви 95/46 и 2002/58. Sabam, полското и финландското правителство и Комисията смятат, обратно, че въвеждането на такава система не противоречи на Директиви 95/46 и 2002/58. За преглед на предвидените от тези директиви забрани за обработка на лични данни вж. по-специално заключението на генералния адвокат Kokott по посоченото по-горе дело Promusicae (точка 64 и сл.).</P></NOTE>.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Защита на личните данни (член 8 от Хартата)</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>74.</NO.P><TXT>Донякъде е трудно да се извърши конкретна оценка на въздействието на система за филтриране и блокиране върху правото на защита на личните данни. Първата трудност е в идентифицирането на въпросните лични данни, тъй като, освен във връзка с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0133" ID="QS0133"/>IP адресите<QUOT.END REF.START="QS0133" CODE="201C" ID="QE0133"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Scarlet и ISPA смятат, че IP адресът, индивидуален за всеки ползвател на интернет, представлява лични данни, доколкото именно позволява идентифициране на интернет ползвателите. Оттук събирането и определянето на IP адресите на интернет ползвателите, необходими за идентифицирането им и следователно за функционирането на такава система, представлявали обработка на лични данни, каквато директивите не допускали.</P></NOTE>, тези данни не са ясно идентифицирани. Действително, изискваната от Sabam технологична неутралност предполага, че a priori не е възможно да се определи дали системата, която трябва да бъде въведена, предполага обработка на лични данни. A fortiori не е възможно да се определи дали тя предполага събиране и определяне на IP адреси.</TXT></NP><NP><NO.P>75.</NO.P><TXT>Втора трудност се крие в определянето дали IP адресите представляват лични данни. До днес Съдът е разглеждал единствено случаи, в които са засягани поименни данни, свързани с IP адреси<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Решение по дело Promusicae, посочено по-горе, точка 45, Определение от <DATE ISO="20090219">19 февруари 2009 г.</DATE> по дело LSG-Gesellschaft zur Wahrnehmung von Leistungsschutzrechten, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-557/07" PAGE.ECR="I-1227" YEAR="2009">C-557/07, Сборник, стр. I-1227</REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>. Той обаче още никога не е имал повод да разгледа<?PAGE NO="I-11991"?> дали IP адрес като такъв може да се смята за принадлежащ към личните данни<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Може да се отбележи, че въпросът се поставя по непряк начин в дело C-461/10 Bonnier и др., висящо пред Съда (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="317" PAGE.FIRST="24" DATE.PUB="2010">ОВ С 317, 2010 г., стр. 24</REF.DOC.OJ>), в рамките на което от Съда по същество се иска отговор дали Директива 2006/24 за изменение на Директива 2002/58 изключва прилагането на национална разпоредба, която е приета въз основа на член 8 от Директива 2004/48 и която допуска, с цел да се идентифицира даден абонат, доставчикът на интернет услуги да бъде задължен да предостави на притежателя на авторското право или на неговия представител IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението на посоченото право.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>76.</NO.P><TXT>От своя страна, Европейският надзорен орган по защита на данните е имал повод да посочи<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните относно текущите преговори, водени от Европейския съюз за Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="147" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2010">ОВ С 147, 2010 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>, точка 24); Становище на Европейския надзорен орган по защита на данните от <DATE ISO="20100510">10 май 2010 г.</DATE> относно предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със сексуалното малтретиране, сексуалната експлоатация на деца и детската порнография и за отмяна на Рамково решение 2004/68/ПВР (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="323" PAGE.FIRST="6" DATE.PUB="2010">ОВ С 323, 2010 г., стр. 6</REF.DOC.OJ>, точка 11).</P></NOTE>, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0134" ID="QS0134"/>извършването на наблюдение върху поведението на потребителите на интернет и събирането на данни за техните IP адреси е равностойно на нарушение на техните права на зачитане на личния им живот и кореспонденцията им<QUOT.END REF.START="QS0134" CODE="201C" ID="QE0134"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>По този повод той се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека, Решение от <DATE ISO="20060626">26 юни 2006 г.</DATE> по дело Weber и Saravia с/у Германия, жалба № 54934/00, Rec. 2006-XI, и Решение от <DATE ISO="20080701">1 юли 2008 г.</DATE> по дело Liberty и други с/у Обединеното кралство, жалба № 58243. Необходимо е обаче да се отбележи, че тези две дела не засягат пряко събирането на IP адреси в интернет, а надзора на далекосъобщенията.</P></NOTE>. Създадената с Директива 95/46 група за защита на лицата при обработката на лични данни<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Т.нар. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0135" ID="QS0135"/>работна група по член 29<QUOT.END REF.START="QS0135" CODE="201C" ID="QE0135"/>.</P></NOTE> също смята, че IP адресите без никакво съмнение представляват лични данни по смисъла на член 2, буква а) от посочената директива<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Вж. по-специално Становище 4/2007 от <DATE ISO="20070620">20 юни 2007 г.</DATE> за понятието за лични данни, WP 136, достъпно на адрес &lt;http://ec.europa.eu/justice/policies/privacy/&gt;. Вж. още, в по-общ план, Препоръка № 3/97 от <DATE ISO="19971203">3 декември 1997 г.</DATE> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0136" ID="QS0136"/>Анонимността в интернет<QUOT.END REF.START="QS0136" CODE="201C" ID="QE0136"/>, WP 6, и работния документ, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0137" ID="QS0137"/>Зачитане на личния живот в интернет — Интегриран европейски подход за защита на данните онлайн<QUOT.END REF.START="QS0137" CODE="201C" ID="QE0137"/>, приет на <DATE ISO="20001121">21 ноември 2000 г.</DATE>, WP 37, по-специално стр. 22.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>77.</NO.P><TXT>Тези позиции съответстват на правната реалност, произтичаща от член 5 от Директива 2006/24/ЕО<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20060315">15 март 2006 година</DATE> за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="105" PAGE.FIRST="54" DATE.PUB="2006">ОВ L 105, стр. 54</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 53, стр. 51).</P></NOTE>, който задължава доставчиците на интернет услуги по-специално да запазват определен брой данни за целите на търсене, откриване и преследване на тежки нарушения. Тук се имат предвид по-конкретно, от една страна, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0138" ID="QS0138"/>данни, необходими за проследяване и идентифициране на източника на съобщението<QUOT.END REF.START="QS0138" CODE="201C" ID="QE0138"/>, сред които името и адреса на абоната или регистрирания ползвател, на който е бил присвоен IP адрес, и от друга страна, данни, необходими за определяне на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0139" ID="QS0139"/>датата и времето на влизането и излизането от услугата за интернет достъп на базата на определена часова зона заедно с IP адреса […], бил той динамичен или статичен, присвоен на дадено съобщение от доставчика на достъпа до интернет<QUOT.END REF.START="QS0139" CODE="201C" ID="QE0139"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>78.</NO.P><TXT>В тази перспектива IP адрес може да се квалифицира като принадлежащ към лични данни, доколкото може да позволи<?PAGE NO="I-11992"?> идентифицирането на лице чрез позоваване на идентификационен номер или на всеки друг свойствен за него елемент<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Такъв е например подходът на Commission nationale de l’informatique et des libertés [Национална комисия по въпросите на информатиката и свободите] във Франция; вж. разискване № 2007-334 от <DATE ISO="20071108">8 ноември 2007 г.</DATE> По тези въпроси вж. напр. González Pascual, M. La Directiva de retención de datos ante el Tribunal Constitucional Federal alemán. La convergencia de jurisprudencias en la Europa de los Derechos: un fin no siempre deseable. — REDE, 2010, No 36, р. 591.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>79.</NO.P><TXT>Оттук въпросът, който възниква, е не толкова какъв е правният статут на IP адресите, колкото да се определи при какви условия и за какви цели те могат да бъдат събирани, при какви условия може да се пристъпи към тяхното определяне и произтичащата от тях обработка на личните данни или още при какви условия може да се изисква тяхното събиране и определяне<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>За обхвата на забраната за съхранение и предаване на данни за трафик по смисъла на Директива 2002/58 и изключенията от нея вж. по-специално заключението на генералния адвокат Kokott по посоченото по-горе дело Promusicae, точка 64 и сл.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>80.</NO.P><TXT>Тук е важно да се вземе предвид, че независимо от посочените по-горе несигурности от технологичен порядък, система за филтриране и блокиране като изискваната несъмнено може да засегне правото на защита на личните данни<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Член 11 от Директива 2006/24 добавя параграф 1а към член 15 от Директива 2002/58, съгласно който член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 не се прилага по отношение на данни, специално изисквани от Директива 2006/24. Член 4 от Директива 2006/24 гласи всъщност, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0140" ID="QS0140"/>държавите членки предприемат мерки, за да гарантират, че данните, запазени в съответствие с настоящата директива, се предоставят само на компетентните национални органи в специфични случаи и в съответствие с националното право. Процедурите, които трябва да бъдат следвани, и условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се получи достъп до запазените данни, в съответствие с изискванията за необходимост и съразмерност, се определят от всяка държава членка в нейното национално право при условията на съответните разпоредби на правото на Европейския съюз или на публичното международно право, и в частност на ЕСHR, така както тя се тълкува от Европейския съд за правата на човека<QUOT.END REF.START="QS0140" CODE="201C" ID="QE0140"/>.</P></NOTE> в достатъчна степен, за да може да бъде квалифицирана като ограничение по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Тайна на електронните съобщения (член 7 от Хартата)</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>81.</NO.P><TXT>Прилагането на система за филтриране на електронните съобщения като изискваната също не е без последици за правото на зачитане на кореспонденцията и в по-широк план за гарантираното с член 7 от Хартата право на тайна на съобщенията<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Scarlet, подкрепяно от ISPA, изтъква, че въвеждането на такава система би нарушило разпоредбите на Директива 2002/58 относно поверителността на електронните съобщения, като се позовава в това отношение на съображение 26 и член 5 от посочената директива.</P></NOTE>, тълкувано с оглед на член 8 от ЕКПЧ<?PAGE NO="I-11993"?> и релевантната практика на Европейския съд по правата на човека.</TXT></NP><NP><NO.P>82.</NO.P><TXT>Европейският съд по правата на човека още не е имал повод да се произнесе по съвместимостта с Конвенцията на специални мерки за контрол на електронните съобщения, нито a fortiori на система за филтриране и блокиране като изискваната. Може обаче да се смята, че като се има предвид съдебната практика във връзка с подслушването на телефони<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Впрочем той разглежда мярка за поставяне на подслушвателна техника в апартамент с изрично позоваване на тази съдебна практика. Вж. ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="20050531">31 май 2005 г.</DATE> по дело Vetter с/у Франция, жалба № 59842/00, точка 27, в което се препраща изрично към разсъжденията в Решение от <DATE ISO="19900424">24 април 1990 г.</DATE> по дело Huvig с/у Франция, жалба № 11105/84, серия А, № 176-В и Решение от <DATE ISO="19900424">24 април 1990 г.</DATE> по дело Kruslin с/у Франция, жалба № 11801/85, серия А, № 176-А.</P></NOTE>, подобни мерки биха представлявали намеси по смисъла на член 8 от ЕКПЧ. Освен това той вече е имал повод да се произнесе, че събирането и съхраняването без знанието на лицето на лични данни, свързани с неговото използване на телефона, електронната поща и интернет, представляват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0141" ID="QS0141"/>намеса<QUOT.END REF.START="QS0141" CODE="201C" ID="QE0141"/> в упражняването на правото на заинтересованото лице на зачитане на личния живот и кореспонденцията му по смисъла на член 8 от ЕКПЧ<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="20070403">3 април 2007 г.</DATE> по дело Copland с/у Обединено кралство, жалба № 62617/00, §§ 43 и 44.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>83.</NO.P><TXT>От своя страна, член 5 от Директива 2002/58<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Трябва да се отбележи, че съображение 15 от Директива 2000/31 изрично препраща към член 5 от Директива 97/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19971215">15 декември 1997 г.</DATE> относно обработката на лични данни и защитата на неприкосновеността на личния живот в телекомуникационния сектор (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="024" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1998">ОВ L 24, 1998 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), отменена с Директива 2002/58.</P></NOTE> определя и гарантира поверителност на съобщенията и свързаните с тях данни за трафика през публични комуникационни мрежи и публично достъпни електронни комуникационни услуги. Тази разпоредба налага по-специално на държавите членки задължението да забранят всяко наблюдение или подслушване на съобщения извън предвидените в законодателството случаи в съответствие с член 15 от посочената директива. Последната разпоредба позволява на държавите членки да приемат законодателни мерки, за да ограничат обхвата на правото на поверителност на съобщенията, когато такова ограничаване представлява необходима мярка за осигуряване на превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления. Мерките, които могат да бъдат приети в това отношение, трябва във всички случаи <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0142" ID="QS0142"/>да бъдат в съответствие с общите принципи на законодателството на Общността, включително онези, упоменати в член 6, параграфи 1 и 2 от Договора за Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0142" CODE="201C" ID="QE0142"/>.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0143" ID="QS0143"/>[Т]ълкувани по-специално с оглед на член 11 от Хартата<QUOT.END REF.START="QS0143" CODE="201C" ID="QE0143"/>: относно гарантирането на свобода на изразяване на мнение и право на информация</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>84.</NO.P><TXT>Член 11 от Хартата, който гарантира не само право да се разпространява<?PAGE NO="I-11994"?> информация, но и право да се получава информация<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Подобно на член 10 от ЕКПЧ. Вж. по-специално ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="19911126">26 ноември 1991 г.</DATE> по дело Observer и Guardian с/у Обединено кралство, жалба № 13585/88, серия А, № 216, § 59 и Решение от <DATE ISO="19980219">19 февруари 1998 г.</DATE> по дело Guerra и др. с/у Италия, жалба № 14967/89, Rec. 1998-I, § 53.</P></NOTE>, очевидно трябва да се прилага за интернет<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Може да се отбележи, че Европейският съд по правата на човека също така е имал повод да отчете <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0144" ID="QS0144"/>могъществото<QUOT.END REF.START="QS0144" CODE="201C" ID="QE0144"/> на интернет, който, тъй като е достъпен за всички per se, създава широкомащабен мултипликационен ефект, в своята преценка за съвместимостта на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0145" ID="QS0145"/>ограничение<QUOT.END REF.START="QS0145" CODE="201C" ID="QE0145"/> на свободата на изразяване на мнение с оглед на изискванията на член 10, параграф 2 от ЕКПЧ. Вж. по-специално ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="20110113">13 януари 2011 г.</DATE> по дело Mouvement Raëlien Suisse с/у Швейцария, жалба № 16354/05, §§ 54 и сл., Решение от <DATE ISO="20100216">16 февруари 2010 г.</DATE> по дело Akdaş с/у Турция, жалба № 41056/04, § 28 и Решение от <DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE> по дело Willem с/у Франция, жалба № 10883/05, §§ 36 и 38.</P></NOTE>. Както подчертава Европейският съд по правата на човека, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0146" ID="QS0146"/>благодарение на тяхната достъпност и на способността им да съхраняват и разпространяват големи количества информация уебсайтовете имат голям принос за подобряване на достъпа на обществеността до актуалните новини и като цяло за улесняване на предаването на информация<QUOT.END REF.START="QS0146" CODE="201C" ID="QE0146"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="20090510">10 май 2009 г.</DATE> по дело Times Newspapers Limited с/у Обединено кралство, жалби № 3002/03 и 23676/03, § 27. В случая ЕСПЧ преценява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0147" ID="QS0147"/>тъй като съставянето на архиви в интернет представлява основен аспект на ролята, изпълнявана от интернет сайтовете<QUOT.END REF.START="QS0147" CODE="201C" ID="QE0147"/>, то попада в приложното поле на член 10 от ЕКПЧ.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>85.</NO.P><TXT>Няма никакво съмнение, както подчертава Scarlet, че въвеждането на система за филтриране и блокиране като исканата, и по-специално на механизма за блокиране, който може да предполага контрол на всички електронни съобщения, пренасяни посредством предлаганите от него услуги, по самото си естество представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0148" ID="QS0148"/>ограничение<QUOT.END REF.START="QS0148" CODE="201C" ID="QE0148"/> по смисъла на член 10 от ЕКПЧ на свободата на разпространяване на информация, утвърдена с член 11, параграф 1 от Хартата<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Твърдяно е, че разпоредбите на правото върху интелектуална собственост на дадена държава членка могат сами по себе си да представляват ограничение по смисъла на член 10 от ЕКПЧ; вж. Danay, R. Copyright vs. Free Expression: the Case of peer-to-peer File-sharing of Music in the United Kingdom. — Yale Journal of Law &amp; Technology, 2005—2006, Vol. 8, No 2, р. 32.</P></NOTE>, независимо от техническите условия, в съответствие с които се осъществява конкретно контролът на съобщенията, независимо от обхвата и задълбочеността на извършвания контрол и каквито и да са ефективността и надеждността на действително извършвания контрол, които са предмет на дискусия, както подчертах по-горе.</TXT></NP><NP><NO.P>86.</NO.P><TXT>Както изтъква Scarlet, една съчетана система за филтриране и блокиране неизбежно ще засегне законния обмен на съдържания, а следователно ще има последици за съдържанието на гарантираните с член 11 от Хартата права, дори и само защото законният или незаконният характер на дадено съобщение, който зависи от обхвата на разглежданото авторско право, е различен в различните страни и следователно не може да бъде определен от техниката. Доколкото може да се прецени, никоя система за филтриране и блокиране не изглежда способна да гарантира по съвместим с изискванията на член 11 и член 52, параграф 1 от Хартата начин блокиране само на обмена, който може да бъде конкретно идентифициран като незаконен.</TXT></NP></GR.SEQ><?PAGE NO="I-11995"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Междинно заключение</TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>87.</NO.P><TXT>От всичко по-горе следва, че исканата мярка, с това, че налага въвеждане на система за филтриране и блокиране на електронните съобщения като описаната по-горе, може да засегне отрицателно упражняването на анализираните по-горе права и свободи, защитени от Хартата, и следователно трябва да бъде квалифицирана, по отношение на ползвателите на услугите на Scarlet и в по-широк план — на ползвателите на интернет, като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0149" ID="QS0149"/>ограничаване<QUOT.END REF.START="QS0149" CODE="201C" ID="QE0149"/> по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Или като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0150" ID="QS0150"/>намеса<QUOT.END REF.START="QS0150" CODE="201C" ID="QE0150"/> по смисъла на член 8 от ЕКПЧ или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0151" ID="QS0151"/>ограничение<QUOT.END REF.START="QS0151" CODE="201C" ID="QE0151"/> по смисъла на член 10 от ЕКПЧ.</P></NOTE>. Ограничавания на упражняването на основните права на ползвателите обаче, каквито би включвало въвеждането на такава система за филтриране и блокиране, са допустими само доколкото отговарят на определен брой условия, които сега трябва да разгледаме.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Г —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Относно условията за ограничаване на упражняването на признатите от Хартата права и свободи и особено условието по-специално за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0152" ID="QS0152"/>качество на закона<QUOT.END REF.START="QS0152" CODE="201C" ID="QE0152"/> (член 52, параграф 1 от Хартата)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>88.</NO.P><TXT>Хартата предвижда с познати изрази условията, на които е подчинено всяко ограничаване на упражняването на признатите от нея права и свободи, също както ЕКПЧ определя условията, при които по-специално всяка намеса в правото на личен живот или всяко ограничение на свободата на изразяване могат да се смятат за законни.</TXT></NP><NP><NO.P>89.</NO.P><TXT>Така член 52 от Хартата се позовава на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0153" ID="QS0153"/>необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора<QUOT.END REF.START="QS0153" CODE="201C" ID="QE0153"/>, както и на необходимостта всяка подобна мярка да преследва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0154" ID="QS0154"/>цели от общ интерес<QUOT.END REF.START="QS0154" CODE="201C" ID="QE0154"/> и да съответства на принципа на пропорционалност. Макар и защитата на правата върху интелектуална собственост без съмнение да представлява цел от общ интерес, за което свидетелстват Директива 2001/29 и Директива 2004/48, исканата система за филтриране и блокиране обаче намира при обстоятелствата на делото по главното производство главното си основание в необходимостта от защита на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0155" ID="QS0155"/>правата и свободите на други хора<QUOT.END REF.START="QS0155" CODE="201C" ID="QE0155"/>. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0156" ID="QS0156"/>Необходимостта да се защитят правата<QUOT.END REF.START="QS0156" CODE="201C" ID="QE0156"/> на притежателите на авторски права или сродни права е в центъра на настоящото дело, тя е главното основание на заведеното от Sabam гражданско производство срещу Scarlet.</TXT></NP><NP><NO.P>90.</NO.P><TXT>Така тук е важно настоятелно да се подчертае, че правото на собственост вече е закрепено с член 17 от Хартата, вторият параграф от който, важно е това да не се забравя, изрично уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0157" ID="QS0157"/>[и]нтелектуалната собственост е защитена<QUOT.END REF.START="QS0157" CODE="201C" ID="QE0157"/>. Ще припомня също така, че Съдът вече е утвърдил правото на собственост като основно право, принадлежащо към<?PAGE NO="I-11996"?> общите правни принципи<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Вж. по-специално Решение от <DATE ISO="20060912">12 септември 2006 г.</DATE> по дело Laserdisken, <REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-479/04" PAGE.ECR="I-8089" YEAR="2006">C-479/04, Recueil, стр. I-8089</REF.DOC.ECR>, точка 62.</P></NOTE>, и е признал, че авторските права са част от правото на собственост<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Решение по дело Laserdisken, посочено по-горе, точка 65.</P></NOTE>. Самите директиви 2001/29 и 2004/48<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>Вж. по-специално съображения 3 и 4 от Директива 2001/29 и съображения 1 и 10 от Директива 2004/48.</P></NOTE> имат за предмет осигуряване на високо равнище на защита на интелектуалната собственост. Впрочем съгласно трайната практика на Европейската комисия по правата на човека и на Европейския съд по правата на човека интелектуалната собственост като такава несъмнено се ползва от защитата на член 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>Вж. по-специално Европейска комисия по правата на човека, Решение от <DATE ISO="19901004">4 октомври 1990 г.</DATE> по дело Smith Kline и French Laboratories Ltd. с/у Нидерландия, жалба № 12633/87, DR 66, стр. 81 и Решение от <DATE ISO="19940111">11 януари 1994 г.</DATE> по дело A. D. с/у Нидерландия, жалба № 21962/93; ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="19951120">20 ноември 1995 г.</DATE> по дело British-American Tobacco Company Ltd с/у Нидерландия, серия A, № 331, §§ 71-72, Решение от <DATE ISO="19890330">30 март 1989 г.</DATE> по дело Chappel с/у Обединено кралство, жалба № 10461/83, серия A, № 152A, § 59, Решение от <DATE ISO="20070111">11 януари 2007 г.</DATE> по дело Anheuser-Bush Inc. с/у Португалия, жалба № 73049/01, §§ 71 и 72 и Решение от <DATE ISO="20050705">5 юли 2005 г.</DATE> по дело Melnychuk с/у Украйна, жалба № 28743/03, § 3.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>91.</NO.P><TXT>Накрая, Съдът посочва, че главното основание за съществуване на авторското право е да предостави на създателя на изобретателни и оригинални произведения изключително право да използва тези произведения<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Вж. Решение от <DATE ISO="19880517">17 май 1988 г.</DATE> по дело Warner Brothers и Metronome Video (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="158/86" PAGE.ECR="2605" YEAR="1988">158/86, Recueil, стр. 2605</REF.DOC.ECR>, точка 13).</P></NOTE>. Така авторското право и сродните права имат икономически характер с това, че включват по-специално възможността за търговско използване на пускането в обращение на защитеното произведение под формата по-специално на лицензи, издавани срещу заплащане на такси<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>Вж. Решение от <DATE ISO="19810120">20 януари 1981 г.</DATE> по дело Musik-Vertrieb membran и K-tel International (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="55/80+57/80" PAGE.ECR="147" YEAR="1981">55/80 и 57/80, Recueil, стр. 147</REF.DOC.ECR>, точка 12) и Решение от <DATE ISO="19931020">20 октомври 1993 г.</DATE> по дело Phil Collins и др. (<REF.DOC.ECR EDITION="GEN" NO.CASE="C-92/92+C-326/92" PAGE.ECR="I-5145" YEAR="1993">C-92/92 и C-326/92, Recueil, стр. I-5145</REF.DOC.ECR>, точка 20).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>92.</NO.P><TXT>Следователно без съмнение е налице <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0158" ID="QS0158"/>необходимост да се защити право<QUOT.END REF.START="QS0158" CODE="201C" ID="QE0158"/> по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата, която би могла да обоснове <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0159" ID="QS0159"/>ограничаването<QUOT.END REF.START="QS0159" CODE="201C" ID="QE0159"/> на други права и свободи по смисъла на същата разпоредба.</TXT></NP><NP><NO.P>93.</NO.P><TXT>Като се има предвид това, следва да се посочи, че няма да е необходимо подробно разглеждане на всички условия за допустимост на ограничаванията на признатите от Хартата права и свободи, за да се даде на запитващата юрисдикция полезен отговор на нейния въпрос. Действително последната пита съвсем конкретно дали ограничаването на упражняването на правата и свободите, каквото според изложеното по-горе би представлявало прилагането на изискваната система за филтриране и блокиране, може да се осъществи <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0160" ID="QS0160"/>единствено въз основа на [националната] законова разпоредба<QUOT.END REF.START="QS0160" CODE="201C" ID="QE0160"/> в член 87, параграф 1 от Закона от <DATE ISO="19940630">30 юни 1994 г.</DATE> относно авторското право и сродните права, която впрочем тя цитира изцяло. Този аспект на преюдициалния въпрос налага приоритетно разглеждане на първото условие, определено в член 52, параграф 1 от Хартата, а именно ограничаването <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0161" ID="QS0161"/>да бъде предвидено в закон<QUOT.END REF.START="QS0161" CODE="201C" ID="QE0161"/>, което е буквално общо както<?PAGE NO="I-11997"?> за последната разпоредба, така и за член 8, параграф 2 и член 10, параграф 2 от ЕКПЧ, като това разглеждане ще бъде осъществено с оглед на релевантните решения на Европейския съд по правата на човека, тълкуващи последните две разпоредби, които, както вече подчертах, с времето образуват особено богат корпус от съдебна практика, който може да ни позволи да определим параметрите на това условие.</TXT></NP><NP><NO.P>94.</NO.P><TXT>Европейският съд по правата на човека нееднократно се е произнасял, че разпоредбите на ЕКПЧ, които подчиняват намесата в упражняването на право или ограничаването на упражняването на свобода, гарантирани от нея, на условието те да са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0162" ID="QS0162"/>предвидени в закона<QUOT.END REF.START="QS0162" CODE="201C" ID="QE0162"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0081"><P>По-специално van Dijk, P. et al. Theory and practice of the European Convention on Human Rights. 4. ed., Intersentia, 2006, р. 336; Jacobs, F. G, R. C. A. White et C. Ovey. The European Convention on Human Rights. 5. ed., Oxford University Press, 2010, р. 315; Harris D. J., M. O’Boyle et C. Warbrick. Law of the European Convention on Human Rights. 2. ed., Oxford University Press, 2009; Grabenwarter, C. Europäische Menschenrechtskonvention : ein Studienbuch. 3. ed., Helbing &amp; Lichtenhahn, 2008, р. 112; Matscher, F. Der Gesetzesbegriff der EMRK. — In: Adamovich et Kobzina, A. Der Rechstaat in der Krise — Festschrift Edwin Loebenstein zum 80. Geburstag. Mainz, 1991, р. 105; Gundel, J. Beschränkungsmöglichkeiten. — In: Handbuch der Grundrechte. Band. VI/1, Müller, 2010, р. 471; Weiß, R. Das Gesetz im Sinne der europäischen Menschenrechtskonvention. Duncker &amp; Humblot, 1996.</P></NOTE>, предполага не само мярката да има правно основание като такова, да има <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0163" ID="QS0163"/>основа във вътрешното право<QUOT.END REF.START="QS0163" CODE="201C" ID="QE0163"/>, но също така налагат и изисквания, свързани, както се посочва в неговия вече утвърден израз, с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0164" ID="QS0164"/>качеството на въпросния закон<QUOT.END REF.START="QS0164" CODE="201C" ID="QE0164"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0082"><P>Вж. по-специално Martín-Retortillo Baquer, L. La calidad de la ley según la jurisprudencia del Tribunal europeo de derechos humanos. — Derecho Privado y Constitución, 2003, No 17, р. 377; Wachsmann, P. De la qualité de la loi à la qualité du système juridique. — In: Libertés, Justice, Tolérance, Mélanges en hommage au doyen Gérard Cohen-Jonathan. Bruylant, Bruxelles, Vol. 2, р. 1687.</P></NOTE>. Действително този <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0165" ID="QS0165"/>закон<QUOT.END REF.START="QS0165" CODE="201C" ID="QE0165"/> трябва да бъде <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0166" ID="QS0166"/>достатъчно достъпен и предвидим, тоест, формулиран с достатъчно точност, за да може правният субект — при необходимост прибягвайки до компетентен съвет — да съобрази поведението си<QUOT.END REF.START="QS0166" CODE="201C" ID="QE0166"/>, да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0167" ID="QS0167"/>предвиди последиците за себе си<QUOT.END REF.START="QS0167" CODE="201C" ID="QE0167"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0083"><P>ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="19870326">26 март 1987 г.</DATE> по дело Leander с/у Швеция, жалба № 9248/81, серия А, № 116, § 50.</P></NOTE>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0168" ID="QS0168"/>да предвиди в разумна степен при наличните обстоятелства последиците, които могат да възникнат от определен акт<QUOT.END REF.START="QS0168" CODE="201C" ID="QE0168"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0084"><P>ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="19920225">25 февруари 1992 г.</DATE> по дело Margareta и Roger Andersson с/у Швеция, жалба № 12963/87, серия А, № 226-А, стр. 25, § 75.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>95.</NO.P><TXT>Следователно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0169" ID="QS0169"/>законът<QUOT.END REF.START="QS0169" CODE="201C" ID="QE0169"/> трябва да бъде достатъчно ясен<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0085"><P>ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="20070703">3 юли 2007 г.</DATE> по дело Tan с/у Турция, жалба № 9460/03, §§ 22—26; в това дело ЕСПЧ разглежда съответствието на правна уредба за кореспонденцията на лишени от свобода лица с принципа за яснота на закона. Той приема, че правната уредба, която по решение на дисциплинарна комисия дава на директорите на местата за лишаване от свобода правомощия да отказват предаването, да цензурират или да унищожават всяка пощенска пратка, счетена за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0170" ID="QS0170"/>пречеща<QUOT.END REF.START="QS0170" CODE="201C" ID="QE0170"/>, не посочва достатъчно ясно обхвата и условията на правото на преценка на органите в разглежданата област.</P></NOTE> и предвидим, що се отнася до смисъла и естеството на приложимите мерки<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0086"><P>Вж. по-специално ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="19900424">24 април 1990 г.</DATE> по дело Kruslin с/у Франция, жалба № 11801/85, серия А, № 176-А, § 30 и Решение от <DATE ISO="20060925">25 септември 2006 г.</DATE> по дело Coban с/у Испания, жалба № 17060/02.</P></NOTE>, да определя достатъчно ясно обхвата и условията за упражняване<?PAGE NO="I-11998"?> на правомощието за намеса в упражняването на гарантираните от ЕКПЧ права<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0087"><P>Вж. по-специално ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="20100914">14 септември 2010 г.</DATE> по дело Sanoma Uitgevers с/у Нидерландия, жалба № 38224/03, §§ 81 и 82.</P></NOTE>. Закон, който дава право на преценка, сам по себе си не противоречи на това изискване, при условие че обхватът и условията за упражняване на такова право са определени с достатъчна точност, като се има предвид законната цел в случая, за да се осигури на лицето подходяща защита от произвол<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0088"><P>Наред с други, Решение по дело Margareta и Roger Andersson, посочено по-горе, § 75.</P></NOTE>. Така закон, даващ право на преценка, трябва да определя и неговия обхват<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0089"><P>ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="19830325">25 март 1983 г.</DATE> по дело Silver и др. с/у Обединеното кралство, жалби № 5947/72, 6205/73, 7052/75, 7061/75, 7107/75, 7113/75 и 7136/75, серия А, № 61, § 88.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>96.</NO.P><TXT>Следователно ограничение би било допустимо само ако се опира на законово основание във вътрешното право; това законово основание трябва да бъде достъпно, ясно, предвидимо<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0090"><P>Вж. по този въпрос точка 53 от заключението на генералния адвокат Kokott по посоченото по-горе дело Promusicae, в което се посочва Решение по дело Österreichischer Rundfunk, посочено по-горе (точки 76 и 77).</P></NOTE>, като всички тези условия произтичат от идеята за върховенство на правото<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0091"><P>За сбита формулировка на тези различни изисквания вж. по-специално ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="19980525">25 май 1998 г.</DATE> по дело Kopp с/у Швейцария, жалба № 23224/94, Rec. 1998-II, § 55.</P></NOTE>. Именно от това изискване за върховенство на правото произтичала<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0092"><P>ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="19980730">30 юли 1998 г.</DATE> по дело Valenzuela Contreras с/у Испания, жалба № 27671/95, Rec. 1998-V, § 46, препращащо към Решение от <DATE ISO="19840802">2 август 1984 г.</DATE> по дело Malone, жалба № 8691/79, серия А, № 82 и към посочените по-горе Решение по дело Kruslin и Решение по дело Kopp.</P></NOTE> необходимостта от достъпност и предвидимост на закона за засегнатото лице<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0093"><P>Принципът за върховенство на правото, който фигурира в преамбюла на ЕКПЧ, предполага, че вътрешното право предлага известна защита срещу произволните нарушения от страна на публичната власт на гарантираните от нея права. Макар и този принцип <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0171" ID="QS0171"/>да предполага, че намесата на властите в правата на дадено лице може да подлежи на ефективен контрол<QUOT.END REF.START="QS0171" CODE="201C" ID="QE0171"/> (ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="19780906">6 септември 1978 г.</DATE> по дело Klass и др. с/у Германия, жалба № 5029/71, серия А № 28, стр. 25 и 26, § 55, Решение по дело Malone, посочено по-горе, § 68, Решение по дело Silver и др., посочено по-горе, § 90), <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0172" ID="QS0172"/>предполага, наред с други, че намеса на изпълнителната власт в правата на дадено лице подлежи на ефективен контрол, който обикновено следва да се осъществява, най-малкото като последна инстанция, от съдебната власт, тъй като тя предлага най-добрите гаранции за независимост, безпристрастност и редовно производство<QUOT.END REF.START="QS0172" CODE="201C" ID="QE0172"/> (ЕСПЧ, Решение по дело Klass и др., посочено по-горе, § 55), той също така изисква <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0173" ID="QS0173"/>минимална степен на закрила<QUOT.END REF.START="QS0173" CODE="201C" ID="QE0173"/>, която би била пренебрегната, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0174" ID="QS0174"/>ако даденото на изпълнителната власт право на преценка е без определени граници<QUOT.END REF.START="QS0174" CODE="201C" ID="QE0174"/> (по член 8 от ЕКПЧ, освен посочените по-горе Решение по дело Malone, § 68 и Решение по дело Kruslin, § 30, ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="20000504">4 май 2000 г.</DATE> по дело Rotaru с/у Румъния, жалба № 28341/95, Rec. 2000-V, § 55, Решение от <DATE ISO="20060606">6 юни 2006 г.</DATE> по дело Segerstedt-Wiberg и др. с/у Швеция, жалба № 62332/00, Rec. 2006-VII, § 76, Решение от <DATE ISO="20060608">8 юни 2006 г.</DATE> по дело Lupsa с/у Румъния, жалба № 10337/04, Rec. 2006-VII, § 34, Решение от <DATE ISO="20060629">29 юни 2006 г.</DATE> по дело Weber и Saravia с/у Германия, жалба № 54934/00, Rec. 2006-XI, § 94; по член 10 от ЕКПЧ, Решение по дело Sanoma Uitgevers, посочено по-горе, § 82) или още, ако правото на преценка, дадено на съд, е без определени граници (ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="19900424">24 април 1990 г.</DATE> по дело Huvig с/у Франция, жалба № 11105/84, серия А, № 176-В, стр. 55, § 29, Решение по дело Weber и Saravia с/у Германия, посочено по-горе, § 94, Решение по дело Liberty и др., посочено по-горе, § 62, Решение от <DATE ISO="20090310">10 март 2009 г.</DATE> по дело Bykov с/у Русия, жалба № 4378/02, § 78).</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>97.</NO.P><TXT>Следователно условието, според което всяко ограничаване трябва да бъде <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0175" ID="QS0175"/>предвидено в закон<QUOT.END REF.START="QS0175" CODE="201C" ID="QE0175"/>, предполага съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека действието на носителите на публична власт да се вписва в граници, предварително определени от правни норми, което <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0176" ID="QS0176"/>налага определени изисквания, на които трябва да отговарят както самите правни норми, така и процедурите,<?PAGE NO="I-11999"?> предназначени да наложат действителното им спазване<QUOT.END REF.START="QS0176" CODE="201C" ID="QE0176"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0094"><P>Wachsmann, P. La prééminence du droit. — In: Le droit des organisations internationales. Recueil d’études à la mémoire de Jacques Schwob. р. 241, по-специално р. 263; вж. още Wiarda, G. La Convention européenne des droits de l’homme et la prééminence du droit. — Rivista di studi politici internazionali, 1984, р. 452; Grabarczyk, K. Les principes généraux dans la jurisprudence de la Cour européenne des droits de l’homme. PUAM, 2008, по-специално стр. 194 и сл.; Morin, J.-Y. La prééminence du droit dans l’ordre juridique européen. — In: Theory of International Law at the Threshold of the 21st Century. Essays in Honour of Krzysztof Skubiszewski. Kluwer Law International, 1996, р. 643.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>98.</NO.P><TXT>Европейският съд по правата на човека също така приема, че обхватът на понятието за предвидимост и достъпност на закона до голяма степен зависи от съдържанието на разглеждания текст, от областта, която той обхваща, както и от броя и качеството на неговите адресати<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0095"><P>ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="19900328">28 март 1990 г.</DATE> по дело Groppera Radio и др. с/у Швейцария, жалба № 10890/84, серия А, № 173, стр. 26, § 68; Решение от <DATE ISO="19961115">15 ноември 1996 г.</DATE> по дело Cantoni с/у Франция, жалба № 17862/91, Rec. 1996-V, § 35. Както подчертава ЕСПЧ по повод на мярка за наблюдение чрез GPS на движенията на лице в публични места, относително стриктните критерии, установени и следвани в конкретния контекст на наблюдение на далекосъобщенията, не могат да бъдат прилагани mutatis mutandis към всяка форма на намеса. Вж. ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="20090902">2 септември 2009 г.</DATE> по дело Uzun с/у Германия, жалба № 35623/06, § 66. В това дело ЕСПЧ е предпочел да следва общите принципи, които трябва да се спазват, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0177" ID="QS0177"/>за да е налице подходяща защита срещу произволна намеса в упражняването на правата, защитени от член 8<QUOT.END REF.START="QS0177" CODE="201C" ID="QE0177"/> от ЕКПЧ. В случая, както той припомня, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0178" ID="QS0178"/>когато става въпрос за мерки за тайно наблюдение от публичните органи, липсата на публичен контрол и рискът от злоупотреба с власт предполагат вътрешното право да предлага защита срещу произволните намеси в упражняването на правата, гарантирани от член 8<QUOT.END REF.START="QS0178" CODE="201C" ID="QE0178"/>. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0179" ID="QS0179"/>Съдът трябва да бъде убеден в съществуването на подходящи и достатъчни гаранции срещу злоупотреби. Тази преценка зависи от съвкупността от обстоятелствата по делото, например естество, обхват и продължителност на евентуалните мерки, необходими причини за тяхното постановяване, компетентни органи за тяхното разрешаване, изпълняване и контролиране, вид правна защита, предоставен от вътрешното право<QUOT.END REF.START="QS0179" CODE="201C" ID="QE0179"/>.</P></NOTE>. Предвидимостта на закона допуска засегнатото лице да прибегне до компетентен съвет, за да може да оцени в разумна степен при наличните обстоятелства последиците, които могат да възникнат от определен акт<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0096"><P>Наред с други, Решение по дело Groppera Radio, посочено по-горе, § 68 и Решение по дело Tolstoy Miloslavsky, посочено по-горе, § 37.</P></NOTE>. Това е особено вярно по отношение на упражняващите професионална дейност, които са свикнали с необходимостта да демонстрират високо ниво на грижа при упражняване на професията си.</TXT></NP><NP><NO.P>99.</NO.P><TXT>Накрая, Европейският съд по правата на човека е имал повод да уточни, че терминът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0180" ID="QS0180"/>закон<QUOT.END REF.START="QS0180" CODE="201C" ID="QE0180"/> следва да се разбира в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0181" ID="QS0181"/>материалноправен<QUOT.END REF.START="QS0181" CODE="201C" ID="QE0181"/>, а не само във формален смисъл, а именно че той може да включва както <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0182" ID="QS0182"/>писаното<QUOT.END REF.START="QS0182" CODE="201C" ID="QE0182"/>, така и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0183" ID="QS0183"/>неписаното право<QUOT.END REF.START="QS0183" CODE="201C" ID="QE0183"/> или още <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0184" ID="QS0184"/>правото, създадено<QUOT.END REF.START="QS0184" CODE="201C" ID="QE0184"/> от съдиите<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0097"><P>Вж. по-специално ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="19790426">26 април 1979 г.</DATE> по дело Sunday Times с/у Обединено кралство (№ 1), жалба № 6538/74, серия А, № 30, § 49, Решение от <DATE ISO="19950713">13 юли 1995 г.</DATE> по дело Tolstoy Miloslavsky с/у Обединено кралство, жалба № 18139/91, серия А, № 316-В, § 37 и Решение по дело Sanoma Uitgevers, посочено по-горе, § 83.</P></NOTE>. От тази гледна точка по-специално може да се наложи при необходимост да се вземе предвид съдебната практика. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0185" ID="QS0185"/>Постоянна съдебна практика<QUOT.END REF.START="QS0185" CODE="201C" ID="QE0185"/>, която е публикувана и следователно достъпна и е следвана от по-нисшестоящите юрисдикции, при определени обстоятелства може да допълни законодателна разпоредба и да я изясни така, че да я направи предвидима<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0098"><P>По-специално ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="19880524">24 май 1988 г.</DATE> по дело Müller и др. с/у Швейцария, жалба № 10737/84, серия А, № 133, § 29.</P></NOTE>.</TXT></NP><?PAGE NO="I-12000"?><NP><NO.P>100.</NO.P><TXT>В заключение както Хартата, така и ЕКПЧ допускат възможност за ограничаване на упражняването на правата и свободите, за намеса в упражняването на правата или за ограничение в упражняването на свободите, които те гарантират, при условие по-специално те да са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0186" ID="QS0186"/>предвидени в закон<QUOT.END REF.START="QS0186" CODE="201C" ID="QE0186"/>. Като се основава предимно на принципа за върховенство на правото, утвърден в преамбюла на ЕКПЧ, Европейският съд по правата на човека, изгражда на основата на този израз и основно чрез понятието за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0187" ID="QS0187"/>качество на закона<QUOT.END REF.START="QS0187" CODE="201C" ID="QE0187"/><NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0099"><P>Трябва да се отбележи, че практиката на Европейския съд по правата на човека постепенно придава на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0188" ID="QS0188"/>качество на закона<QUOT.END REF.START="QS0188" CODE="201C" ID="QE0188"/> собствено значение, съобразено с осъществяването на преследваните от ЕКПЧ цели, което го отличава от близки понятия с нерядко по-широко съдържание, каквито се откриват в правото на някои държави членки; вж. наред с други Milano, L. Contrôle de constitutionnalité et qualité de la loi. — Revue du Droit public, 2006, No 3, р. 637; La mauvaise qualité de la loi: Vagueness Doctrine at the French Constitutional Council. — Hastings Constitutional Law Quarterly, Winter 2010, No 37, р. 243; Reicherzer, M. Legitimität und Qualität von Gesetzen. — Zeitschrift für Gesetzgebung, 2004, р. 121; Wachsmann, P. La qualité de la loi. Mélanges Paul Amselek, р. 809; Montalivet, P. de. La <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0189" ID="QS0189"/>juridicisation<QUOT.END REF.START="QS0189" CODE="201C" ID="QE0189"/> de la légistique. À propos de l’objectif de valeur constitutionnelle d’accessibilité et d’intelligibilité de la Loi. — In : La confection de la loi. PUF, 2005, р. 99; Moysan, H. L’accessibilité et l’intelligibilité de la loi. Des objectifs à l’épreuve de la pratique normative. AJDA, 2001, р. 428.</P></NOTE> истинска доктрина, според която всяко ограничаване, намеса или ограничение трябва предварително да е било предвидено в закон, най-малкото в материалноправния смисъл на думата, който да е достатъчно точен с оглед на преследваната цел, тоест да съответства на минимални изисквания. Тази съдебна практика трябва да бъде взета под внимание от Съда при тълкуването на обхвата на съответните разпоредби от Хартата.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Д —</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC"><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0190" ID="QS0190"/>[Е]динствено въз основа на законовата разпоредба<QUOT.END REF.START="QS0190" CODE="201C" ID="QE0190"/>: преглед на националното законодателство с оглед на условието за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0191" ID="QS0191"/>качество на закона<QUOT.END REF.START="QS0191" CODE="201C" ID="QE0191"/> (член 52, параграф 1 от Хартата)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>101.</NO.P><TXT>На този етап от нашето разглеждане остава само да се отговори на въпроса дали законовото основание, установено от запитващата юрисдикция в правния ред на държавата членка, от гледна точка на ползвателите на услугите на ДИУ и в по-общ план — на интернет ползвателите, действително може да представлява изискваният от Хартата <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0192" ID="QS0192"/>закон<QUOT.END REF.START="QS0192" CODE="201C" ID="QE0192"/> по смисъла на разгледаната по-горе практика на Европейския съд по правата на човека, адаптирана евентуално към спецификите на правния ред на Съюза.</TXT></NP><NP><NO.P>102.</NO.P><TXT>Да започнем с припомняне на буквалното съдържание на разглежданата национална законова разпоредба, а именно, член 87, параграф 1, втора алинея от Закона от <DATE ISO="19940630">30 юни 1994 г.</DATE> относно авторското право и сродните права, която запитващата юрисдикция се е погрижила да възпроизведе in extenso в самия си преюдициален въпрос: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0193" ID="QS0193"/>[председателят на първоинстанционния съд и председателят на търговския съд] могат също да постановят разпореждане за преустановяване по отношение на посредник, чиито услуги се ползват от трето лице за нарушаване на авторско право или на сродно право<QUOT.END REF.START="QS0193" CODE="201C" ID="QE0193"/>.</TXT></NP><?PAGE NO="I-12001"?><NP><NO.P>103.</NO.P><TXT>Като се има предвид това, несъмнено белгийското право съдържа законово основание за постановяване, в рамките на граждански иск, заведен за установяване, санкциониране и обезщетение на нарушаване на авторско право или сродни права, на разпореждане за преустановяване по отношение, както в делото по главното производство, на ДИУ като Scarlet с цел да осигури действителното преустановяване на това нарушаване. Поставеният от запитващата юрисдикция проблем обаче не е дали компетентната белгийска юрисдикция може като цяло да постановява разпореждане за преустановяване в такъв контекст и с такава цел, а дали може с оглед на изискванията, произтичащи от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0194" ID="QS0194"/>качеството на закона<QUOT.END REF.START="QS0194" CODE="201C" ID="QE0194"/> по смисъла на ЕКПЧ, а вече и на Хартата, да постанови мярка от естеството на исканата в случая на основата на това правомощие за постановяване на разпореждане.</TXT></NP><NP><NO.P>104.</NO.P><TXT>В тази перспектива е необходимо първо да се върна към първоначалното си разсъждение за характеристиките и в крайна сметка — към <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0195" ID="QS0195"/>естеството<QUOT.END REF.START="QS0195" CODE="201C" ID="QE0195"/> на исканата мярка.</TXT></NP><NP><NO.P>105.</NO.P><TXT>Както видяхме по-горе, по отношение на Scarlet и на ДИУ задължението да въведат единствено на свои разноски система за филтриране и блокиране като разглежданата е толкова характерно, дори особено, от една страна, и толкова <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0196" ID="QS0196"/>ново<QUOT.END REF.START="QS0196" CODE="201C" ID="QE0196"/>, дори неочаквано, от друга страна, че може да бъде допуснато единствено при условие че е предвидено изрично, предварително, ясно и точно в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0197" ID="QS0197"/>закон<QUOT.END REF.START="QS0197" CODE="201C" ID="QE0197"/> по смисъла на Хартата. Трудно обаче може да се смята, че постановявайки исканата мярка на основание на разглежданата национална разпоредба, компетентната национална юрисдикция би останала в изрично, предварително, ясно и точно определените от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0198" ID="QS0198"/>закона<QUOT.END REF.START="QS0198" CODE="201C" ID="QE0198"/> рамки, особено ако се вземат предвид разпоредбите на член 15 от Директива 2000/31<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0100"><P>Член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 налага на държавите членки двойно задължение за въздържане от действие. Те трябва да не налагат общо задължение на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0199" ID="QS0199"/>доставчиците<QUOT.END REF.START="QS0199" CODE="201C" ID="QE0199"/> да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност. Освен това член 12, параграф 1 от Директива 2000/31 налага на държавите членки да гарантират, че доставчикът на услуги за предоставяне на достъп до комуникационна мрежа, а значи по-специално и ДИУ, не носи отговорност за пренесената информация.</P></NOTE>. От гледна точка на Scarlet постановяването от белгийска юрисдикция на мярка от това естество е трудно предвидимо<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0101"><P>Съображение 30 от Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20091125">25 ноември 2009 година</DATE> за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="337" PAGE.FIRST="11" DATE.PUB="2009">OB L 337, стр. 11</REF.DOC.OJ>—36), също уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0200" ID="QS0200"/>[д]иректива 2002/22/ЕО не изисква доставчиците на услуги да наблюдават информацията, предавана чрез техните мрежи, или да възбуждат съдебно преследване на своите клиенти въз основа на такава информация, нито предвижда доставчиците на услуги да носят отговорност за тази информация<QUOT.END REF.START="QS0200" CODE="201C" ID="QE0200"/>.</P></NOTE>, а като се имат предвид потенциалните ѝ икономически последици, би се доближило дори до произвол.</TXT></NP><NP><NO.P>106.</NO.P><TXT>По отношение на ползвателите на услугите на Scarlet, и в по-общ план на интернет ползвателите, изискваната система<?PAGE NO="I-12002"?> за филтриране е предназначена, независимо от условията на конкретното ѝ функциониране, да се прилага систематично, всеобщо, трайно и непрекъснато, но нейното въвеждане не е придружено с никаква конкретна гаранция, що се отнася по-специално до защитата на личните данни и поверителността на съобщенията. Освен това механизмът за блокиране, също независимо от условията на конкретното му функциониране, е предназначен да влиза в действие, без да е изрично предвидена възможност за засегнатите лица, тоест интернет ползвателите, да се противопоставят на блокирането на даден файл или да оспорват основателността на такова блокиране.</TXT></NP><NP><NO.P>107.</NO.P><TXT>Трудно може да бъде другояче, след като разглежданият национален закон изобщо няма за цел да разреши на компетентните национални юрисдикции да постановяват мярка за филтриране на всички електронни съобщения на абонатите на ДИУ, упражняващи своята дейност на територията на разглежданата държава членка.</TXT></NP><NP><NO.P>108.</NO.P><TXT>Следователно се налага изводът, че разглежданата разпоредба на националното право не може, с оглед на членове 7, 8 и 11 от Хартата, и по-специално с оглед на изискванията във връзка с <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0201" ID="QS0201"/>качеството на закона<QUOT.END REF.START="QS0201" CODE="201C" ID="QE0201"/> и в по-общ план на изискванията за върховенство на правото, да се счита за достатъчно законово основание за приемане на мярка за постановяване на разпореждане, налагаща система за филтриране и блокиране като изискваната в делото по главното производство.</TXT></NP><NP><NO.P>109.</NO.P><TXT>Освен това от гледна точка на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0202" ID="QS0202"/>материалноправното<QUOT.END REF.START="QS0202" CODE="201C" ID="QE0202"/> понятие за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0203" ID="QS0203"/>закон<QUOT.END REF.START="QS0203" CODE="201C" ID="QE0203"/> трябва също така да се установи, че изобщо не е имало позоваване на съществуването на богата практика на белгийските юрисдикции, която да е повтаряла и уточнявала тълкуването и прилагането на разглежданата разпоредба от националното право в съответствие с правото на Съюза и правото на ЕКПЧ, в смисъла на исканата мярка, и по този начин да е позволила да се направи заключение за спазено изискване за предвидимост на закона<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0102"><P>Вж. по-специално ЕСПЧ, Решение по дело Chappel, посочено по-горе, § 56. Вж. също ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="20070215">15 февруари 2007 г.</DATE> по дело Bock и Palade с/у Румъния, жалба № 21740/02, §§ 61—64, Решение от <DATE ISO="20080214">14 февруари 2008 г.</DATE> по дело July et Libération с/у Франция, жалба № 20893/03, § 55 и Решение от <DATE ISO="20090205">5 февруари 2009 г.</DATE> по дело Brunet-Lecomte и др. с/у Франция, жалба № 42117/04, § 42.</P></NOTE>.</TXT></NP><NP><NO.P>110.</NO.P><TXT>Като се има предвид направената по-горе констатация, не е необходимо да се разглежда въздействието на правото на Съюза<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0103"><P>По вземането предвид от Европейския съд по правата на човека на правото на Съюза при разглеждането на въпроса за качеството на закона вж. по-специално ЕСПЧ, Решение по дело Cantoni, посочено по-горе, § 30 и Решение от <DATE ISO="20080527">27 май 2008 г.</DATE> по дело Marchiani с/у Франция, жалба № 30392/03.</P></NOTE> върху <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0204" ID="QS0204"/>качеството<QUOT.END REF.START="QS0204" CODE="201C" ID="QE0204"/> на националното законово основание. Във връзка с това генералният адвокат Kokott подчертава в своето заключение по посоченото по-горе дело Promusicae<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0104"><P>Точка 56.</P></NOTE>, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0205" ID="QS0205"/>[р]авновесието между засегнатите основни права трябва да се установи първо от общностния законодател<QUOT.END REF.START="QS0205" CODE="201C" ID="QE0205"/>, и че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0206" ID="QS0206"/>[д]ържавите членки обаче също са задължени да го съблюдават в оставащото им свободно поле<?PAGE NO="I-12003"?> за законодателно действие при транспонирането на директивите<QUOT.END REF.START="QS0206" CODE="201C" ID="QE0206"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>111.</NO.P><TXT>Така се повдига особено деликатният въпрос за съответната <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0207" ID="QS0207"/>отговорност<QUOT.END REF.START="QS0207" CODE="201C" ID="QE0207"/> на Съюза и на държавите членки по отношение на разгледаните по-горе изисквания за върховенство на правото в положение, в което директиви заедно с национални мерки за транспониране са предмет на приложение, водещо до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0208" ID="QS0208"/>ограничаване<QUOT.END REF.START="QS0208" CODE="201C" ID="QE0208"/> на гарантирано право или призната свобода от Хартата. Текстът на поставения от запитващата юрисдикция въпрос, изрично насочен към разпоредбите на националното законодателство, предназначени да транспонират Директива 2001/29 и Директива 2004/48 относно защитата на интелектуалната собственост, ни позволява обаче, след като предварително е установено, че никоя от разглежданите директиви не налага въвеждане на система за филтриране и блокиране като изискваната в делото по главното производство, да оставим временно настрани този въпрос.</TXT></NP><NP><NO.P>112.</NO.P><TXT>Накрая, идеята, съгласно която посочените директиви, и по-специално Директива 2000/31, би трябвало да са предмет на актуализирано тълкуване, което да вземе предвид развитието на технологията и на използването на интернет, в този контекст следва да се отхвърли. Макар и очевидно изискването за предвидимост да не предполага абсолютна сигурност, както многократно се е произнасял Европейският съд по правата на човека<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0105"><P>Както той подчертава, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0209" ID="QS0209"/>сигурността, макар и твърде желателна, често се съпровожда с прекомерна липса на гъвкавост; правото обаче трябва да може да се адаптира към промените в ситуацията<QUOT.END REF.START="QS0209" CODE="201C" ID="QE0209"/>; по-специално Решение по дело Sunday Times, посочено по-горе, § 49, ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="20040518">18 май 2004 г.</DATE> по дело Éditions Plon с/у Франция, жалба № 58148/00, Rec. 2004-IV, § 26.</P></NOTE>, подходът, защитаващ <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0210" ID="QS0210"/>живото<QUOT.END REF.START="QS0210" CODE="201C" ID="QE0210"/> тълкуване на текстовете, не може да компенсира липсата на каквото и да било национално законово основание, посочващо изрично система за филтриране и блокиране на електронните съобщения. Тълкуване на правото на Съюза, и по-специално на член 15 от Директива 2000/31 като позволяващ или допускащ постановяването на мярка като исканата, не би съответствало на изискванията за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0211" ID="QS0211"/>качество на закона<QUOT.END REF.START="QS0211" CODE="201C" ID="QE0211"/> и би противоречало на принципите на правна сигурност<NOTE NUMBERING="ARAB" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0106"><P>Относно връзката, която понякога установява Европейският съд по правата на човека между принципите за върховенство на правото и за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0212" ID="QS0212"/>сигурност на правните положения<QUOT.END REF.START="QS0212" CODE="201C" ID="QE0212"/>, вж. по-специално ЕСПЧ, Решение от <DATE ISO="20020725">25 юли 2002 г.</DATE> по дело Sovtransavto Holding с/у Украйна, жалба № 48553/99, Rec. 2000-VII, § 77 и Решение от <DATE ISO="20051108">8 ноември 2005 г.</DATE> по дело Timotiyevich с/у Украйна, жалба № 63158/00, § 32. Вж. също Grabarczyk, K. Les principes généraux dans la jurisprudence de la Cour européenne des droits de l’homme, дисертация, посочена по-горе, по-специално р. 209 sq., № 583 sq.</P></NOTE> и на защита на оправданите правни очаквания.</TXT></NP><NP><NO.P>113.</NO.P><TXT>Бих искал да добавя няколко заключителни съображения. Когато Хартата, също като ЕКПЧ, изисква всяко <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0213" ID="QS0213"/>ограничаване<QUOT.END REF.START="QS0213" CODE="201C" ID="QE0213"/> (или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0214" ID="QS0214"/>намеса<QUOT.END REF.START="QS0214" CODE="201C" ID="QE0214"/>, или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0215" ID="QS0215"/>ограничение<QUOT.END REF.START="QS0215" CODE="201C" ID="QE0215"/>) на правата и свободите да бъде <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0216" ID="QS0216"/>предвидено в закон<QUOT.END REF.START="QS0216" CODE="201C" ID="QE0216"/>, тя препраща съвсем конкретно към функцията на закона и фактически на правото като източник на tranquillitas publica, и то в изключително чувствителната област, която ни занимава. Хартата обаче не само изисква законът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0217" ID="QS0217"/>да предхожда<QUOT.END REF.START="QS0217" CODE="201C" ID="QE0217"/> всяко ограничаване на правата и свободите, но освен това изисква това ограничаване да зачита <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0218" ID="QS0218"/>основното съдържание<QUOT.END REF.START="QS0218" CODE="201C" ID="QE0218"/> на тези права и свободи, което налага практически неизбежно намеса на законодателя за определяне на границата<?PAGE NO="I-12004"?> между ограничаването на правото и по принцип недосегаемата територия на това основно съдържание. Също така Хартата изисква всяко ограничаване на упражняването на признатите от нея права и свободи да спазва принципа на пропорционалност, да съответства на принципа на необходимост и действително да отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. По отношение на всички тези условия по мое мнение липсва самото съществуване на такъв <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0219" ID="QS0219"/>закон<QUOT.END REF.START="QS0219" CODE="201C" ID="QE0219"/>, като под <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0220" ID="QS0220"/>закон<QUOT.END REF.START="QS0220" CODE="201C" ID="QE0220"/> се разбира <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0221" ID="QS0221"/>разисквано<QUOT.END REF.START="QS0221" CODE="201C" ID="QE0221"/>, тоест демократично узаконено, право. Действително само закон в парламентарния смисъл на думата би могъл да позволи да се продължи разглеждането на останалите условия, поставени в член 52, параграф 1 от Хартата. В това отношение може да се твърди, че член 52, параграф 1 от Хартата включва имплицитно изискване за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0222" ID="QS0222"/>разискван<QUOT.END REF.START="QS0222" CODE="201C" ID="QE0222"/> закон в съответствие с интензивността на общественото разискване. Тук обаче става въпрос за изричното изискване за закон като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0223" ID="QS0223"/>предварително право<QUOT.END REF.START="QS0223" CODE="201C" ID="QE0223"/>. Тъй като беше установено, че такъв в случая липсва, на първия въпрос на запитващата юрисдикция може да бъде даден отговор.</TXT></NP><NP><NO.P>114.</NO.P><TXT>В заключение предлагам на Съда да даде отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос, поставен от Cour d’appel de Bruxelles, и вследствие на това да обяви, че няма основание да се отговаря на втория въпрос, поставен при условията на евентуалност.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V —</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP><NO.P>115.</NO.P><TXT>В заключение предлагам на Съда да отговори на поставения от Cour d’appel de Bruxelles преюдициален въпрос по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0224" ID="QS0224"/>Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20010522">22 май 2001 година</DATE> относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно упражняването на права върху интелектуалната собственост във връзка с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19951024">24 октомври 1995 година</DATE> за<?PAGE NO="I-12005"?> защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20020712">12 юли 2002 година</DATE> относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20000608">8 юни 2000 година</DATE> за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), тълкувани с оглед на членове 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз предвид членове 8 и 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможност, единствено въз основа на законовата разпоредба, която предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0225" ID="QS0225"/>[компетентните юрисдикции] могат също да постановят разпореждане за преустановяване по отношение на посредник, чиито услуги се ползват от трето лице за нарушаване на авторско право или на сродно право<QUOT.END REF.START="QS0225" CODE="201C" ID="QE0225"/>, национална юрисдикция да приеме мярка, разпореждаща <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0226" ID="QS0226"/>на [доставчик на интернет услуги] да въведе за всички свои клиенти, in abstracto и превантивно, изцяло на свои разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на всички електронни съобщения, както получени, така и изпратени, пренасяни посредством предлаганите от него услуги, по-специално чрез използването на софтуери <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0227" ID="QS0227"/>peer-to-peer<QUOT.END REF.START="QS0227" CODE="201C" ID="QE0227"/>, с цел да се идентифицира в неговата мрежа движението на електронни файлове, съдържащи музикално, кинематографско или аудио-визуално произведение, върху което ищецът твърди, че притежава права, и да се блокира впоследствие прехвърлянето на тези файлове, в момента, в който те се заявяват, или в момента, в който те се изпращат<QUOT.END REF.START="QS0226" CODE="201C" ID="QE0226"/>.<QUOT.END REF.START="QS0224" CODE="201C" ID="QE0224"/></P></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>