<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-580/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0580</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:797">EU:C:2020:797</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>19</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>19</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на G. Pitruzzella — Дело C‑580/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Stadt Offenbach am Main (Постоянно разположение на пожарникар)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">G. Pitruzzella</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20201006">6 октомври 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: италиански.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑580/19</HT></P><P>RJ</P><P>срещу</P><P>Stadt Offenbach am Main</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Darmstadt (Административен съд Дармщад, Германия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Защита на безопасността и здравето на работниците</KEYWORD><KEYWORD>Организация на работното време</KEYWORD><KEYWORD>Понятия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></KEYWORD><KEYWORD>Професионални пожарникари</KEYWORD><KEYWORD>Дежурство, без работодателят да определя място</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>При какви условия времето, през което работникът е в домашно дежурство, може да се счита за работно време?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Може ли понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, съдържащо се в Директива 2003/88/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20031104">4 ноември 2003 година</DATE> относно някои аспекти на организацията на работното време (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="9" DATE.PUB="2003">ОВ L 299, 2003 г., стр. 9</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).</P></NOTE>, да обхване случаи, в които работникът, макар да не е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>на работа<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, е в положение, което не му позволява действителна почивка? Какви са характеристиките на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>действителната почивка<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> в съответствие с целите на посочената директива за защита на здравето и безопасността на работниците?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Може ли да се предположи, че съществуват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>сиви зони<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, в които работникът не е на работа, но не е и в почивка?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Това са въпросите в основата на настоящото дело, което, разгледано съвместно с дело C‑344/19, предоставя възможност на Съда да анализира въпроса за правната квалификация на периодите на разположение и домашно дежурство в светлината на Директива 2003/88.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съдът вече многократно се е произнасял по този въпрос, но настоящото дело поради особеностите на конкретния случай (липса на задължение за работника да присъства физически на определено от работодателя място, кратко време за реакция на повикването и някои допълнителни ограничения, свързани с особеностите на работата) изисква преразглеждане на установените до този момент принципи, за да се прецени евентуалното им развитие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>По-конкретно необходимо е да се разбере дали периодите на дежурство със задължението за работника да може да бъде намерен по всяко време и да започне работа, ако е необходимо, в рамките на двадесет минути, трябва да се считат за работно време или за почивка по смисъла на посочения член 2 от Директива 2003/88.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Горното е по-специално предвид обстоятелството, че жалбоподателят — пожарникар — е задължен при повикване да стигне до границите на града на местоработата му в служебно облекло със служебното превозно средство в рамките на посоченото по-горе ограничено време за реакция.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съображение 5 от Директива 2003/88 гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Всички работници трябва да ползват почивка с достатъчна продължителност. Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> трябва да се изразява в единици за време, т.е. в дни, часове и/или части от тях. Работниците в Общността трябва да ползват ежедневни, седмични и годишни почивки с минимална продължителност и почивки по време на работа с достатъчна продължителност. В този смисъл е необходимо да се постави и ограничение на максималната продължителност на седмичното работно време<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 2 от Директива 2003/88 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>По смисъла на настоящата директива се прилагат следните определения:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> означава всеки период, през който работникът работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> означава всеки период, който не е работно време;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>9)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>достатъчна почивка<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> означава, че работниците имат редовни почивки, чиято продължителност се измерва в единици за време, и които са с достатъчна продължителност и непрекъснати, за да се гарантира, че вследствие на умора или други режими на нередовна работа, те [няма] да наранят себе си, свои колеги или други лица и че няма да увредят здравето си, било в краткосрочен или дългосрочен план<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Германското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Приложението към Verordnung über die Organisation, Mindeststärke und Ausrüstung der öffentlichen Feuerwehren (Правилник за организацията, минималния състав и оборудването на обществените противопожарни служби) от <DATE ISO="20031217">17 декември 2003 г.</DATE> гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Оборудването от ниво 2, в това число необходимите за целта служители, по правило трябва да бъдат налице на мястото на операцията в рамките на 20 минути от подаване на сигнала […]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно Einsatzdienstverfügung der Feuerewehr Offenbach (Оперативни правила на обществените противопожарни служби на Офенбах на Майн), в редакцията от <DATE ISO="20180618">18 юни 2018 г.</DATE>, служителят, който работи като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Beamter vom Einsatzleitdienst<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>служител в звено за управление на операции<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>BvE<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>), трябва незабавно да се придвижи до мястото на операцията, като използва специалните права при движение по пътищата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Задълженията на служителя, който работи като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>BvE<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, са посочени конкретно на стр. 6 от горепосочените правила:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>По време на службата като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>BvE<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> служителят трябва да бъде на разположение и да се намира на място, което му позволява да спазва времето за реакция от 20 минути. Това правило се счита за спазено, ако времето, за което служителят пътува от местонахождението си до границите на град Офенбах на Майн, при използване на специални права и привилегии при движение по пътищата, е по-малко или равно на 20 минути. Това време е валидно при средна натовареност на движението и нормални пътни и метеорологични условия<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите, главното производство и преюдициалният въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Жалбоподателят в главното производство, RJ, е служител и заема длъжност на пожарникар към противопожарната служба в град Офенбах на Майн.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Наред с редовните си задължения съгласно приложимата за противопожарната служба в Офенбах на Майн нормативна уредба и в качеството си на ръководител на група жалбоподателят трябва редовно да изпълнява служебни задължения като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>BvE<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>домашно дежурство<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>По време на тази служба RJ трябва да е постоянно на разположение и да поддържа в готовност служебното си облекло, както и предоставеното от ответника служебно превозно средство. Той трябва да приема входящите обаждания, чрез които получава информация за събития и следва да взема решения във връзка с тези събития. Понякога той трябва да отиде до мястото на операцията или до местоработата. По време на домашното дежурство жалбоподателят трябва да избере местонахождението си, така че в случай на необходимост от оперативни действия да стигне в рамките на 20 минути до границите на град Офенбах на Майн със служебното превозно средство и в служебно облекло.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>През седмицата домашното дежурство продължава от 17,00 часа до 07,00 часа на следващия ден, докато през уикенда то продължава от петък от 17,00 часа до понеделник до 07,00 часа и може да се случи то да е след 42‑часова работна седмица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Жалбоподателят е давал домашни дежурства през уикенда средно от 10 до 15 пъти годишно. В периода от <DATE ISO="20130101">1 януари 2013 г.</DATE> до <DATE ISO="20151231">31 декември 2015 г.</DATE> той е дал общо 126 домашни дежурства, по време на които е трябвало да отговаря на сигнали или да участва реално в операции 20 пъти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>RJ подава молба горепосочените периоди на домашно дежурство да бъдат признати за работно време и да му бъде заплатено съответно възнаграждение. С решение от <DATE ISO="20140806">6 август 2014 г.</DATE> работодателят обаче отхвърля тази молба, тъй като е на мнение, че това дежурство в никакъв случай не може да се счита за работно време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150731">31 юли 2015 г.</DATE> RJ подава жалба до запитващата юрисдикция, като твърди, че времето на дежурство може да бъде счетено за работно време и когато, макар работникът да не е длъжен физически да присъства на определено от работодателя място, последният определя много кратък срок, в рамките на който работникът трябва да се върне на работа. В случая RJ твърди, че за да спази срока от 20 минути, при сигнал той трябва незабавно да тръгне от дома си, така че няма възможност да се занимава с дейности, които не могат да бъдат прекъсвани. Освен това извън дома си той можел да извършва само дейности, при които се намира в непосредствена близост до автомобила си. Следователно по време на домашното дежурство той търпи значителни ограничения на свободата на избор на заниманията, на които да се посвети, по-специално с децата си.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Според работодателя обаче службата като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>BvE<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> не може да се счита за работно време, тъй като RJ не е длъжен да е на разположение на определено от работодателя място, което се намира извън неговата лична сфера. Срокът от 20 минути, с който разполага жалбоподателят, за да достигне границите на града, определял за RJ подходящ географски периметър, в рамките на който той може да се движи свободно, особено като се има предвид, че при използването на алармен сигнал служебното превозно средство разполага със специални привилегии при движение по пътищата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>В самото начало запитващата юрисдикция посочва, че съгласно практиката на Съда, от една страна, дейностите, осъществявани от оперативните екипи в обществените противопожарни служби, попадат в приложното поле на Директива 2003/88<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Вж. определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050714">14 юли 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Personalrat der Feuerwehr Hamburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑52/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:467">EU:C:2005:467</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, а от друга страна, въпросите, свързани с възнаграждението за домашните дежурства, обаче не попадат в приложното поле на Директивата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180221">21 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Matzak</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:82">EU:C:2018:82</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Въпреки това тя счита, че въпросът относно квалифицирането на домашното дежурство като работно време по смисъла на Директива 2003/88 е от решаващо значение за разрешаването на висящия спор. Всъщност съгласно националното право работодателят на RJ е длъжен да изплати възнаграждение за домашното дежурство, както е поискал жалбоподателят, само ако последният е извършвал дейности, които могат да се квалифицират като работно време, в нарушение на допустимата съгласно Директива 2003/88 максимална продължителност на седмичното работно време. Освен това искането на жалбоподателя да се приеме, че домашното дежурство представлява работно време, не се отнася до евентуалното възнаграждение, а има за цел да бъде избегнато в бъдеще RJ да бъде задължаван да работи над определената от правото на Съюза максимална продължителност на работното време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>По отношение на първия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция отбелязва, че досега становището на Съда е било дежурството да се счита за работно време само когато работникът е длъжен физически да присъства на определено от работодателя място.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Тя обаче подчертава, че в решение Matzak<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180221">21 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Matzak</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:82">EU:C:2018:82</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът приема, че дежурството, което работникът дава в дома си, също трябва да се квалифицира като работно време, като се основава, от една страна, на обстоятелството, че работникът е бил длъжен да се намира физически на определено от работодателя място (в случая — в дома си), и от друга страна, на ограничаването на възможностите за работника да се посвети на личните си и обществените си интереси, произтичащо от необходимостта той да стигне до работното си място в рамките на 8 минути.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция изводите на Съда в решение Matzak не изключват възможността да се приеме, че периодите на дежурство като разглежданите по настоящото дело — през които, макар работодателят да не задължава работника да присъства на точно определено място, все пак са му наложени значителни ограничения във връзка със свободния избор на мястото, където да се намира и с организацията на свободното му време — също могат да се квалифицират като работно време. Това е така например, когато работодателят, както в настоящия случай, като налага кратък период от време, в рамките на който работникът трябва да се върне на работа, определя географска област, в която работникът трябва да се намира физически, ограничавайки по този начин свободния му избор по отношение на местонахождението му и на развлекателните дейности, на които да се посвети.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция потвърждение на това твърдение може да се намери в заключението на генералния адвокат по дело Matzak, тъй като той, изглежда, е разбрал положението, което е в основата на решение Matzak, не в смисъл, че въпросният пожарникар е бил длъжен да остане в дома си, а че е трябвало просто да е в състояние да достигне до противопожарната служба в рамките на 8 минути.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Освен това запитващата юрисдикция се позовава на точка 63 от решение Matzak и на точка 66 от определение Grigore<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110304">4 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grigoire</NAME.CASE> (<NAME.CASE>C‑258/10</NAME.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:122">EU:C:2011:122</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, от които е видно, че качеството на времето, с което разполага работникът, е от значение, за да се определи дали времето на дежурство трябва да се квалифицира като работно време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Тя също така отбелязва, че Bundesarbeitsgericht (Федерален съд по трудови спорове, Германия) е приел, че времето на дежурство представлява работно време, когато работникът е задължен да се върне на работа в рамките на 20 минути, независимо дали работодателят е определил или не конкретно място, където работникът е длъжен да се намира физически през този период. Решаващият фактор всъщност е ограничаването на свободата на работника по отношение на възможността за избор на мястото, където да се намира, и на организацията на свободно му време поради наложения от работодателя строг график.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Според националната юрисдикция би било дискриминиращо дежурствата да се изключат от работното време само поради това че работодателят не е предвидил конкретно място, където работникът трябва да се намира физически, тъй като за последния задължението за 20 минути да стигне до определено място (в случая до границите на Офенбах на Майн) в униформата си и със служебното превозно средство може да има ефект по отношение на организацията на свободното му време, който в крайна сметка е също толкова ограничаващ, колкото ефектът от определянето от страна на работодателя на конкретно място, на което той да се намира. Освен това юрисдикцията посочва, че с налагането на изискване за кратък срок за реакция работодателят косвено определя и мястото, на което работникът трябва да се намира физически, като по този начин значително ограничава възможността му да води личния си живот, както счита за уместно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва също, че по отношение на въпроса за определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> трябва да се вземе предвид фактът, че поради цифровизацията на работата и съществуването на работа от разстояние определянето на конкретно местонахождение от работодателя трябва да играе второстепенна роля при определянето на това понятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>По отношение на втория преюдициален въпрос запитващата юрисдикция припомня, че използваният от Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд, Германия) критерий за определяне дали времето на дежурство е част от работното време, е свързан с предвидимостта въз основа на опита на повикванията, които налагат работникът да се върне на работа. В този контекст решаващият фактор е честотата, с която работникът трябва да очаква да бъде повикан по време на дежурството, и следователно, ако дежурството се прекъсва от необходимост от оперативни действия само в редки случаи, не се приема, че е налице работно време.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Ако отговорът на първия преюдициален въпрос е утвърдителен, запитващата юрисдикция иска да се установи дали, що се отнася до квалифицирането като работно време на дежурствата, които не трябва непременно да бъдат давани на работното място или у дома, но които поради други свои характеристики водят до значителни ограничения при организирането на свободното време на работника, честотата на повикванията за оперативни действия може да бъде релевантен критерий.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Verwaltungsgericht Darmstadt (Административен съд Дармщад, Германия) спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че дежурствата, по време на които даден работник е задължен да стигне до границите на града на местоработата му в служебно облекло със служебното превозно средство в рамките на двадесет минути, следва да се считат за работно време, независимо че работодателят не е определил къде да е местонахождението на работника, но работникът все пак е съществено ограничен в избора на място и във възможностите да се посвети на личните и обществените си интереси?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли в случай като разглеждания в първия преюдициален въпрос член 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че при определянето на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> следва да се отчита и дали и доколко по време на дежурство, полагано на място, което не е определено от работодателя, се очаква работникът да бъде редовно извикан?<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Директива 2003/88, която е приета на основание член 153, параграф 2 ДФЕС, урежда само някои аспекти на организацията на работното време с цел да се защитят безопасността и здравето на работниците и по силата на параграф 5 от същия член не се прилага спрямо възнагражденията на работниците, попадащи в приложното ѝ поле, с изключение на особената хипотеза на платения годишен отпуск по член 7, параграф 1 от същата директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. последно решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180221">21 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Matzak</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:82">EU:C:2018:82</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170726">26 юли 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hälvä и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑175/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:617">EU:C:2017:617</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>; така че по принцип тя не се прилага спрямо възнаграждението на работниците.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Обстоятелството, че предмет на главното производство е искането за заплащане на възнаграждение като за работно време на часовете на домашно дежурство, не означава, че не следва да се отговори на преюдициалните въпроси, поставени на Съда по настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Всъщност от акта за преюдициално запитване е видно, че националната юрисдикция иска указания относно тълкуването на член 2 от Директива 2003/88 — тълкуване, което счита за необходимо за решаването на спора в главното производство. Обстоятелството, че в крайна сметка спорът е във връзка с възнаграждението, е ирелевантно, тъй като националната юрисдикция, а не Съдът следва да разреши този въпрос в рамките на спора в главното производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180221">21 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Matzak</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:82">EU:C:2018:82</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Ето защо считам, че поставените от запитващата юрисдикция преюдициални въпроси са допустими.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Цел на Директивата, понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>дежурство<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Целта на Директива 2003/88 е да определи минимални изисквания, предназначени да подобрят опазването на здравето и безопасността на работното място — цел, която се постига, наред с другото, посредством сближаване на националните законодателства относно продължителността на работното време<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171109">9 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Maio Marques da Rosa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑306/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:844">EU:C:2017:844</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:578">EU:C:2015:578</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Този стремеж е ключов елемент в структурата на европейското осигурително право. След като на основание член 153 ДФЕС законодателят установява в Директива 89/391/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19890612">12 юни 1989 г.</DATE> общите принципи за защита на безопасността и здравето на работниците, той конкретизира тези насоки чрез поредица от специфични директиви. Сред тях е именно Директива 2003/88, която кодифицира предходната Директива 93/104/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19931123">23 ноември 1993 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Всъщност според постоянната практика на Съда, като се има предвид, че членове 1—8 от Директива 2003/88 имат по същество същото съдържание като това на членове 1—8 от Директива 93/104/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19931123">23 ноември 1993 година</DATE> относно някои аспекти на организацията на работното време (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="307" PAGE.FIRST="18" DATE.PUB="1993">ОВ L 307, 1993 г., стр. 18</REF.DOC.OJ>), изменена с Директива 2000/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20000622">22 юни 2000 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="195" PAGE.FIRST="41" DATE.PUB="2000">ОВ L 195, 2000 г., стр. 41</REF.DOC.OJ>), даденото от Съда тълкуване на последните е приложимо към горепосочените членове на Директива 2003/88; ex multis, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180221">21 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Matzak</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:82">EU:C:2018:82</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110304">4 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grigore</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑258/10</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:122">EU:C:2011:122</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>За постигането на посочените по-горе цели разпоредбите на Директива 2003/88 определят минимална продължителност на междудневната и междуседмичната почивка, както и таван от четиридесет и осем часа на средната продължителност на седмичното работно време, включително извънредния труд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Чрез посочените разпоредби се прилага член 31 от Хартата на основните права, който, след като в параграф 1 посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>[в]секи работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, в параграф 2 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>[в]секи работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>. Това право е пряко свързано със зачитането на човешкото достойнство, което е предмет на по-широка закрила в дял I от Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. в този смисъл също заключението на генералния адвокат Танчев по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>King</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑214/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:439">EU:C:2017:439</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Именно в тази нормативна рамка Съдът приема, че установените с Директива 2003/88 правила представляват особено важни разпоредби от осигурителното право на Съюза, от които трябва да се ползва всеки работник, като минимални предписания, необходими за гарантиране на защитата на неговата безопасност и здраве<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones Obreras</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:578">EU:C:2015:578</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051201">1 декември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dellas и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑14/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:728">EU:C:2005:728</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика); определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110304">4 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grigore</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑258/10</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:122">EU:C:2011:122</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, защита, която не е само в личен интерес на работника, а и в интерес на неговия работодател, както и в обществен интерес<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Bot по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑684/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:338">EU:C:2018:338</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Първата последица, която според мен може да се изведе от функционалната връзка между Директива 2003/88 и основните социални права, признати от Хартата, е че тълкуването на Директива 2003/88 и определянето на нейното приложно поле трябва да позволяват пълното и ефективно упражняване на субективните права, които тя предоставя на работниците, като се премахне всяка пречка, която в действителност може да ограничи или да засегне посоченото упражняване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>CCOO</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑55/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:87">EU:C:2019:87</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>За тази цел при тълкуването и прилагането на Директива 2003/88 трябва да се има предвид, че както Съдът многократно е подчертавал, работникът трябва да се счита за по-слабата страна в трудовото правоотношение, поради което работодателят не следва да разполага с каквито и да било възможности да ограничава правата му<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101125">25 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fuß</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑429/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:717">EU:C:2010:717</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑684/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:874">EU:C:2018:874</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Предвид горното <HT TYPE="ITALIC">съображението</HT> за защита е идеята, от която се ръководи Съдът при тълкуването на Директива 2003/88.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Ясен и показателен пример за телеологично ориентираното тълкуване на Съда може да бъде открит най-напред при тълкуването, което той прави на определенията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> — тълкуване, което оказва неблагоприятно въздействие върху регулаторното равновесие в много държави членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>В този смисъл в правната теория вж. <HT TYPE="ITALIC">Leccese</HT> V. Directive 2003/88/EC concerning certain aspects of the organisation of working time — In: <HT TYPE="ITALIC">Ales</HT> E., <HT TYPE="ITALIC">Bell</HT> M., <HT TYPE="ITALIC">Deinert</HT> O., <HT TYPE="ITALIC">Robin-Olivier</HT> S. (Ed.), International and European Labour Law. Article-by-Article Commentary, Nomos Verlagsgesellshaft, Baden-Baden 2018 г., 1285—132, по-специално стр. 1291.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>При определянето на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/><HT TYPE="ITALIC">работно време</HT><QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> за целите на прилагането на предвидените в нея защитни мерки в Директивата всъщност се сочи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>всеки период, през който работникът <HT TYPE="ITALIC">работи на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>[…]<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>; обратно на това, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/><HT TYPE="ITALIC">почивка</HT><QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> означава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/><HT TYPE="ITALIC">всеки период, който не е работно време</HT><QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> (член 2, параграфи 1 и 2).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Както Съдът многократно е уточнявал, понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> по смисъла на Директива 2003/88 са понятия от правото на Съюза, които трябва да бъдат определени съгласно обективни характеристики, като се отчитат структурата и целта на тази директива, насочена към установяване на минимални изисквания, за да бъдат подобрени условията на живот и труд на работниците<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180221">21 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Matzak</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:82">EU:C:2018:82</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:578">EU:C:2015:578</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>; следователно те <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>не трябва да се тълкуват въз основа на разпоредбите на различните законодателства на държавите членки […]. Всъщност само такова автономно тълкуване е в състояние да осигури на тази директива пълна ефективност, както и еднакво приложение на посочените понятия във всички държави членки […]. Обстоятелството, че дефиницията на понятието за работно време препраща към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>националното законодателство и/или практика<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, не означава, че държавите членки могат едностранно да определят обхвата на това понятие. Освен това тези държави не могат да поставят в зависимост от каквото и да е условие правото на работниците на надлежно отчитане на периодите на работа и съответно на почивка, тъй като такова право произтича пряко от разпоредбите на тази директива. Всяко друго тълкуване би попречило на целта на Директива 93/104<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Както беше посочено по-горе, тя е същата като на Директива 2003/88, по отношение на която следователно остават валидни предишните тълкувания на Съда на разпоредбите на предишната директива.</P></NOTE> за хармонизиране на защитата на безопасността и здравето на работниците посредством минимални изисквания<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030909">9 септември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jaeger</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑151/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:437">EU:C:2003:437</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Следователно Съдът възприема категорично двуполюсен подход: времето на работника е или работно време, или почивка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Всъщност понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>взаимно изключващи се<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180221">21 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Matzak</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:82">EU:C:2018:82</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001003">3 октомври 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Simap</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑303/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:528">EU:C:2000:528</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:578">EU:C:2015:578</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. При сегашното състояние на правото на Съюза „дежурството, дадено от работник като част от дейностите, които извършва за своя работодател, трябва да се квалифицира или като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>, или като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180221">21 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Matzak</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:82">EU:C:2018:82</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>В правната теория се поддържа, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>тази двуполюсна система се характеризира с опростеност, но не е лишена от недостатъци<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>F. Kéfer e J. Clesse, Le temps de garde inactif, entre le temps de travail et le temps de repos, Revue de la Faculté de droit de l’Université Liège, 2006 г., стр. 161.</P></NOTE>. Всъщност, наред с другото, се посочва, че по време на периода на разположение, макар работникът да не извършва никаква работа, свободата му на движение, качеството на почивката му, възможността да се посвети на собствените си интереси е ограничена, макар и не напълно изключена; възможно е, ако периодът на разположение се квалифицира като почивка, той системно да е на разположение между два периода на работа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>По този въпрос в правната теория се провежда широко обсъждане относно възможността да се определи tertium genus между работното време и почивката<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. за всички <HT TYPE="ITALIC">Supiot</HT> A. Alla ricerca della concordanza dei tempi (le disavventure europee del <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>tempo di lavoro<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>) — In: Lav. dir., 1997, p. 15 et sq.; в италианската правна теория P., Ichino L’orario di lavoro e i riposi. Artt. 2107—2109 — In: <HT TYPE="ITALIC">Schlesinger</HT> P. (сборник под ръководството на), <HT TYPE="ITALIC">Il Codice Civile. Commentario</HT>, Giuffrè Editore Milano, 1987, р. 27. Неотдавна, <HT TYPE="ITALIC">Ray</HT> J.‑E. Les astreintes, un temps du troisième type, <HT TYPE="ITALIC">Dr. soc</HT>. (F), 1999, р. 250; <HT TYPE="ITALIC">Barthelemy</HT> J. Temps de travail et de repos : l’apport du droit communautaire, <HT TYPE="ITALIC">Dr. soc</HT>. (F), 2001, р. 78.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Понастоящем, макар да разбирам необходимостта, която е в основата на предложенията за преодоляване на съществуващото строго разделение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Mitrus</HT> L. Potential implictions of the Matzak judgement (quality of rest time, right to disconnect) — In: European Labour Law Journal, 2019, р. 393, според когото <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>двуполюсното отношение между <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> невинаги отговаря на изискванията на съвременния пазар на труда<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>.</P></NOTE>, това преодоляване според мен може евентуално да се осъществи само от европейския законодател.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>По този въпрос отбелязвам, че при евентуалното въвеждане на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>сива зона<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> между работа и почивка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Всички страни, участвали в съдебното заседание, са против въвеждането на tertium genus между работа и почивка.</P></NOTE> виждам някои рискове във връзка с конкретното прилагане във всички страни, и следователно — с правната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Във всеки случай ми се струва много трудно да се стигне до това преодоляване по тълкувателен път предвид ясния и недвусмислен нормативен текст: всеки период, който не е работно време, е почивка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Единственият инструмент, несвързан с целите на Директива 2003/88, който националните законодатели могат да използват, за да осигурят допълнителна гъвкавост на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>, в смисъл да се заплатят ограниченията, наложени на работника през периода на постоянно разположение, е възнаграждението. Всъщност Съдът е потвърдил принципа на свобода на националните законодателства да предвиждат диференцирани възнаграждения за заплащане при положения, при които работникът е на постоянно разположение; вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180221">21 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Matzak</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:82">EU:C:2018:82</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което се посочва, че „член 2 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да определят възнаграждението за домашни дежурства, като разглежданите в главното производство, в зависимост от това дали тези дежурства са квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>, или като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>; вж. определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110304">4 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grigore</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑258/10</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:122">EU:C:2011:122</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0084">84</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>[Д]иректива 2003/88 следва да се тълкува в смисъл, че задължението на работодателя да изплаща заплатите и аналогичните възнаграждения в периода, през който горският надзирател е длъжен да осигурява опазването на поверения му горски участък, попада в приложното поле не на тази директива, а на относимите националноправни разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Що се отнася до елементите, характеризиращи понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, посочени в член 2 от Директива 2003/88, те ефективно са обобщени като: 1) пространствен критерий (лицето да бъде на работното място), 2) критерий за власт (лицето да бъде на разположение на работодателя), 3) служебен критерий (лицето да изпълнява своите дейност или задължения)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Bot по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:391">EU:C:2015:391</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и правната теория, посочена в бележка под линия 12.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Както ще видим, при телеологично ориентираното тълкуване Съдът е трябвало да се отклони от буквалното тълкуване на тази разпоредба на Директивата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>В този смисъл е и писменото становище на Комисията в точка 40.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Всъщност в решенията относно дежурствата Съдът следва последователна линия на развитие, за да предложи солидна рамка за тълкуване на понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, за да включи в едното или в другото понятие периодите, прекарани от работниците в това особено положение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Още от първите решения по този въпрос<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001003">3 октомври 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Simap</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑303/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:528">EU:C:2000:528</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът разграничава двете хипотези на: 1) дежурство, дадено съгласно режима за физическо присъствие на работното място (период на дежурство на работното място); 2) дежурство съгласно системата, според която трябва постоянно да е възможно работниците да бъдат открити, без обаче те да са длъжни да се намират на работното си място (период на постоянно разположение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Първата хипотеза не създава особени проблеми при тълкуването, тъй като е безспорно, че работник, който е задължен да присъства и да е на разположение на работното си място, за да извършва работата си, трябва да се счита, че изпълнява своите професионални задължения, и следователно е в работно време<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001003">3 октомври 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Simap</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑303/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:528">EU:C:2000:528</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, включително в периода, през който той не извършва конкретно трудова дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Втората хипотеза, която е и тази, която е предмет на настоящото дело, със сигурност е по-сложна от гледна точка на тълкуването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>В случаите на домашни дежурства Съдът всъщност е утвърдил различни принципи, включително въз основа на поставените преюдициални въпроси, които обаче могат да бъдат съгласувани с посочената по-горе телеологична гледна точка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Началото е поставено с решение Simap, отнасящо се за лекари от екипи за спешна помощ, които давали дежурства в медицински център; трябвало е те да присъстват на работното си място през една част от времето, докато през останалата част е трябвало да бъдат просто <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>на разположение<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Що се отнася до втората ситуация, въпреки че са били на разположение на своя работодател, тъй като е трябвало да е възможно да бъдат намерени, лекарите са можели да организират по-свободно времето си и да се посветят на собствените си интереси. Поради това посоченото време попада в категорията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> с изключение на времето, действително прекарано на работа вследствие на повикването.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Дело Matzak<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Както е известно, отнася се за домашно дежурство на пожарникар доброволец, който по времето, когато е бил на разположение, е бил длъжен да остане в дома си в очакване на обаждане, на което е бил длъжен да отговори, като в противен случай се налагат дисциплинарни наказания, и да стигне в рамките на 8 минути до противопожарната служба, вече готов в работно облекло.</P></NOTE> се различава от Simap по това, че работникът не се намира <HT TYPE="ITALIC">на работното си място</HT>, за да се отзове <HT TYPE="ITALIC">незабавно</HT> на повикването, а се намира на <HT TYPE="ITALIC">място, определено от работодателя</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE> (в случая в дома на работника), със задължението да се отзове на повикването <HT TYPE="ITALIC">в рамките на 8 минути</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>По същество Съдът приема, че домашно дежурство като това на г‑н Matzak трябва да се счита изцяло за работно време, тъй като, въпреки че не се изпълнява на работното място, е подчинено на географски (присъствие на място, определено от работодателя) и времеви ограничения (задължение след повикване да се върне на работното място в рамките на много кратък период от време), които възпрепятстват значително свободата на работника да се посвети на личните и обществените си интереси по време на почивката.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Съдът приема, че изискването работникът да се намира на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>определено от работодателя място<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> е равностойно на това да се намира <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>на работното място<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>, тъй като е съчетано с факта, че е трябвало да се отзове на повикването в срок, който е толкова кратък, че е близък до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>незабавно<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Следователно Съдът, както вече е направил във връзка с дежурствата, давани на работното място<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Където от едновременното съществуване на два елемента на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/>, съдържащо се в член 2 от Директива 2003/88 (пространствен елемент, т.е. лицето да присъства на работното място, и елемент за власт, т.е. лицето да бъде на разположение на работодателя), е достигнал до извода за наличието на трети (служебен елемент, т.е. лицето да изпълнява своята дейност или задължения).</P></NOTE>, от едновременното съществуване на два елемента на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>, е достигнал до извода за наличието на трети: присъствието на определено от работодателя място и поставянето на разположение за извършване на работа се допълват също от упражняването на своята професионална дейност само в случай че времето за реакция на повикването е особено ограничено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Следователно от практиката на Съда може да се направи извод, че за да се приеме, че времето на постоянно разположение е работно време, трябва да са изпълнени три условия: 1) работникът да присъства на определено от работодателя място; 2) работникът да е на разположение на работодателя, за да се отзове на повикването; 3) времето за реакция на повикването да е особено ограничено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Това, което сега се иска от Съда, е да прецени дали с оглед на многократно посочената гледна точка на телеологичното тълкуване на Директива 2003/88, за да се квалифицира времето на домашното дежурство като работно време, винаги е необходимо наличието на тези критерии и дали тези задължения трябва да се преценяват конкретно с оглед на ограниченията за работника, за да се определи дали те могат да попречат на действителните му възможности да се посвети на собствените си интереси по време на почивката.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Преюдициалните въпроси: ограниченията, наложени от работодателя, и действителната почивка</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>С двата преюдициални въпроса националната юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че дежурствата, наложени на работника при обстоятелствата в настоящия случай, трябва да се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>, или напротив, като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>почивка<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> по смисъла на определенията в посочената директива.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Описаните от запитващата юрисдикция особени обстоятелства, които са породили съмнения относно възможността случай като разглеждания от нея да бъде включен в ситуациите, които вече са анализирани от Съда, са следните: a) обстоятелството, че работникът е трябвало да може да бъде намерен по телефона и да достигне до границите на града, в който работи, в рамките на 20 минути; б) обстоятелството, че при подаване на сигнал за предприемане на оперативни действия работникът е трябвало да достигне до съответното място в рамките на горепосочения период от време в работно облекло; в) обстоятелството, че през този период на домашно дежурство работникът разполагал със служебно превозно средство, с което е трябвало да участва в операции, което се ползвало със специални привилегии при движение по пътищата, и г) малката честота на случаите, в които работникът е бил повикван или е трябвало да участва в операции по време на дежурствата (20 пъти от общо 126 дежурства, дадени между 2013 г. и 2015 г.).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Преценките, които следва да се направят с оглед на изложеното по-горе, се отнасят до: 1) мястото, където работникът трябва да се намира през времето, когато е в домашно дежурство; 2) времето за реакция на повикването; 3) особеностите, свързани с условията на участие в операции (необходимост от носене на работно облекло и наличие на служебно превозно средство), и 4) честотата, с която работникът трябва да се отзовава на повикванията за участие в операции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Що се отнася до първия аспект — местонахождението по време на домашното дежурство, от преписката става ясно, че работникът не е имал правното задължение да остава нито на работното място, нито на определено от работодателя място: всъщност той е бил свободен да прекарва времето си, където пожелае, и единственото наложено му ограничение е било да бъде в състояние да достигне до границите на град Офенбах на Майн в рамките на времето за реакция от двадесет минути.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Вторият аспект — времето за реакция на повикването, равняващо се на двадесет минути, изглежда най-сложен, тъй като не може да се счита за почти <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>незабавна<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> реакция, но също така не може напълно да позволи на работника да планира почивка в очакване на повикването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>С оглед на тези първи два аспекта, следвайки насоките на практиката на Съда, описани в точка 69 по-горе, в случай като разглеждания в главното производство би следвало да се изключи определянето на периода на разположение като работно време. Всъщност, докато второто условие — работникът да е на разположение на работодателя, за да се отзове на повикването — със сигурност е изпълнено, първото условие — работникът да се намира на определено от работодателя място — не е изпълнено; по-нататък, що се отнася до третото условие — времето за реакция на повикването да е особено ограничено — то трябва да бъде проверено, тъй като времето за реакция, макар и значително по-голямо от това по дело Matzak, все пак е по-скоро кратко.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Третият и четвъртият аспект — съответно този, който е свързан със задължението за участие в операции в униформа и наличието на служебно превозно средство, и този, който е свързан с предвидимостта на честотата на повикванията за участие в операции по време на домашните дежурства — според изложеното от запитващата юрисдикция, налагат да бъде извършен анализ на действителната квалификация на времето, прекарано от работника на постоянно разположение. Всъщност, както беше посочено, тя изразява съмнения относно факта, че с оглед на всички обстоятелства по конкретния случай обстоятелството, че когато работникът е на постоянно разположение, той не е длъжен да пребивава в определено от работодателя място, е достатъчно, за да се изключи квалифицирането на това време като работно време.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Що се отнася до третия аспект — особеностите, свързани с условията за участие в операции — от преписката по делото е видно, че през периодите на постоянно разположение работникът не само трябва да може да бъде намерен и да избере местонахождението си така, че да може да стигне до границите на град Офенбах на Майн в рамките на 20 минути, но и че работодателят изисква от него да участва в операциите в работно облекло и с предоставеното му служебно превозно средство. Последните две обстоятелства, които засягат времето на реакция, са наложени от работодателя ограничения, а не обективни положения, които са извън управленските правомощия на работодателя (за разлика от дело C‑344/19 относно особеното географско положение на мястото на работа).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Изискването за участие в операциите в работно облекло води до намаляване на времето за реакция в зависимост от сложността на това техническо облекло и времето, необходимо за обличането му, като националната юрисдикция трябва конкретно да прецени това обстоятелство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Предоставянето на служебно превозно средство за достигане до мястото на операцията при повикване би могло обаче да увеличи времето, с което работникът действително разполага, ако националната юрисдикция установи това, което, изглежда, следва от преписката по делото, а именно че става въпрос за служебно превозно средство със специални права и привилегии при движение по пътищата поради спешността на оперативните действия. Всъщност това би позволило на работника да стигне по-бързо до местоназначението, където е необходимо да се проведе операция, отколкото ако разполагаше само с лично транспортно средство или обикновен обществен транспорт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Накрая, що се отнася до четвъртия аспект — свързан с предвидимостта на честотата, с която може да се наложи работникът да отговаря на обажданията или да участва в операции по време на домашните дежурства — според мен този аспект също, поне отчасти, зависи от управленските правомощия на работодателя, който в рамките на организацията на предприятието си може да прави прогнозни преценки на необходимостта от оперативни действия. От преписката по делото е видно, че по време на периодите на постоянно разположение между 2013 г. и 2015 г. работникът е трябвало да се отзовава средно на 6,67 повиквания годишно. Според мен такава честота на необходимите оперативни действия не означава, че работникът обикновено трябва да очаква да бъде потърсен или да участва в операции по време на домашното дежурство. И по този въпрос националната юрисдикция трябва да направи проверки по същество и свързаните с тях преценки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Според мен за разрешаването на настоящия случай се потвърждават принципите, изведени до този момент от Съда: определящите фактори за квалифицирането на домашното дежурство като работно време са наложените от работодателя ограничения, които не позволяват на работника да ползва достатъчна почивка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>В този смисъл вж. също <HT TYPE="ITALIC">Leccese</HT> V. Il diritto del lavoro europeo: l’orario di lavoro. Un focus sulla giurisprudenza della Corte di giustizia, 2016, p. 7, непубликуван, доколкото е известно, но наличен на http://giustizia.lazio.it/appello.it/form_conv_didattico/Leccese%20-%20Diritto%20lavoro%20europeo%20e%20orario%20lavoroLECCESE.pdf, според когото <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>няма съмнение, че крайъгълният камък на всички разсъждения е точно представен от телеологична преценка, която установява с оглед на преследваната от Директивата цел дали предоставената на работника почивка е достатъчна<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Допълнителният елемент, който Съдът би могъл днес да добави, отново с оглед на многократно посочената телеологична гледна точка на тълкуване на съдържащите се в Директива 2003/88 понятия, е че обстоятелството, че работникът се намира в определено от работодателя място, не се счита за необходимо условие за определянето на времето на домашно дежурство като работно време, а е достатъчно обстоятелството, че работникът е на разположение на работодателя и трябва да предприеме действия, за да извърши своята<?PAGE NO="14"?> действителна работа в рамките на много кратко време. Освен това в някои случаи в рамките на цялостната преценка, която националните юрисдикции трябва да направят, към решаващите фактори могат да бъдат добавени някои допълнителни критерии, които могат да помогнат при разрешаването на случаи, при които има съмнения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Както се вижда в неотдавнашното решение Matzak, Съдът възприема гъвкаво тълкуване на използвания в Директивата израз, който сред елементите на работното време включва изискването работникът да е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>[на работа]<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>, като има предвид не само работното място, но и друго място, определено от работодателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Когато работникът не се намира на работното си място, както и в някои предходни случаи, разгледани от Съда, решаваща роля играят наложените от работодателя ограничения, и по-специално времето за реакция на повикването, а не присъствието на определено от работодателя място или в близост до работното място.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Всъщност по делата Grigore и Tyco обстоятелството, че работникът се намира или не на конкретно място, определено от работодателя или в близост до работното място, е счетено за неутрално по отношение на квалифицирането на времето на домашното дежурство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>По дело Grigore, като се има предвид, че предоставянето на служебно жилище в близост до работното място не е решаващ фактор за квалифицирането на времето на домашно дежурство като работно време или почивка, Съдът все пак оставя на националния съд да прецени въз основа на следния критерий: времето на домашно дежурство би могло да се счита за работно време, ако се установи наличието на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>задължения, при които съответният работник няма възможност да избере мястото на пребиваване по време на периодите, когато не работи<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>. Всъщност, когато са установени, тези периоди <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>трябва да се считат за част от изпълнението на служебните му задължения<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110304">4 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grigore</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑258/10</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:122">EU:C:2011:122</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>От друга страна по дело Tyco<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150910">10 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federación de Servicios Privados del sindicato Comisiones obreras</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:578">EU:C:2015:578</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът приема, че в случай като разглеждания в главното производство времето за пътуване на работници, които нямат фиксирано работно място, между тяхното жилище и посочените от работодателя клиенти, трябва да се счита за работно време, тъй като, макар да са имали известна свобода по време на пътуванията, тези работници все пак са били длъжни да действат съгласно конкретните указания на работодателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Следователно прочитът на предишните решения на Съда от гледна точка на телеологичното тълкуване, на което вече многократно се позовах, ме навежда на мисълта, че решаващият фактор при квалифицирането на времето на домашно дежурство е интензитетът на ограниченията, произтичащи от подчиняването на работника на заповедите на работодателя, и по-специално времето за реакция на повикването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Времето за реакция на повикването е решаващ фактор, тъй като влияе пряко по обективен и недвусмислен начин на свободата на работника да се посвети на собствените си интереси и по същество да почива: време за реакция на повикването от няколко минути не позволява никакво планиране на почивката, дори и с възможност за промяна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>От друга страна разумното време за реакция на повикването позволява на работника да се посвети на други дейности през периода на разположение, макар да съзнава, че е възможно да бъде извикан обратно на работа.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Според мен времето за реакция влияе и на мястото, където работникът трябва да се намира през времето на домашно дежурство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Задължението да се отзове на повикването в твърде кратък срок <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>ограничава свободата на работника да организира времето си. То налага както географски, така и времеви ограничения на действията на работника<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>; вж. <HT TYPE="ITALIC">Mitrus</HT> L. Potential implications of the <HT TYPE="ITALIC">Matzak</HT> judgment (quality of rest time, right to disconnect) — In: European Labour Law Journal, 2019, р. 391.</P></NOTE>: очевидно е, че твърде краткото време за реакция налага, когато е в домашно дежурство, работникът да се намира в рамките на определен географски периметър, който по същество се определя от работодателя<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P><HT TYPE="ITALIC">Frankart</HT> A. и <HT TYPE="ITALIC">Glorieux</HT> M. Temps de garde: regards rétrospectifs et prospectifs à la lumière des développements européens, La loi sur le travail ‑ 40 ans d’application de la loi du <DATE ISO="19710316">16 mars 1971</DATE> (научни ръководители S. Gilson и L. Dear), Anthémis, Limal, 2011, р. 374.</P></NOTE>. Всъщност последният, макар да не задължава работника да бъде на определено място, ако му наложи твърде кратко време за реакция на повикването, той практически му налага и значително ограничение на свободата му на движение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Ето защо считам, че не толкова мястото, където се намира работникът по време на домашното дежурство, играе решаваща роля за квалифицирането на този период като почивка или работа, колкото ограничението на свободата на движение на този работник, което произтича от изискваното време за реакция на повикването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Всъщност не виждам големи различия по отношение на ограниченията на работника между положението, при което той е длъжен да остане в дома си по време на домашното дежурство, и положението, при което той няма това задължение, но е длъжен да се отзове на повикването в твърде кратък срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Следователно, както бе посочено по-горе, според мен интензитетът на ограниченията, произтичащи от подчиняването на заповедите на работодателя, играе решаваща роля за квалифицирането на времето на домашно дежурство като работа или като почивка. Произтичащите от това подчиняване ограничения могат да бъдат най-различни, но на първо място, за решаващо трябва да се счита времето за реакция на повикването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Налагането на място за прекарване на времето на домашно дежурство може да играе роля като белег на горепосочения интензитет на подчиняване на заповедите на работодателя само в рамките на цялостната преценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Дори ако се направи анализ на ситуацията от гледна точка на работодателя, възможността за осъществяване на връзка с работника чрез преносими електронни средства (клетъчни телефони, таблети, преносими компютри), позволяващи във всеки момент да се установи контакт с него, прави по-малко обосновано и разбираемо изискването на работодателя през времето на домашно дежурство работникът да присъства физически на определено от него място. От първостепенно значение за работодателя е <HT TYPE="ITALIC">периодът от време</HT>, в рамките на който работникът, където и да се намира, трябва да може да стигне до определеното от работодателя място.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>След като беше установен решаващият фактор за квалифицирането на времето на дежурство като работа или почивка, е необходимо на националните юрисдикции да бъдат предложени някои допълнителни критерии, които да използват, когато основното ограничение — времето за реакция на повикването — не е очевидно толкова кратко, че да възпрепятства действителната почивка на работника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Всъщност, когато времето за реакция на повикването е очевидно кратко, тоест в рамките на няколко минути, считам, че това е достатъчно, за да се квалифицира времето на домашно дежурство като работно време, без да се правят допълнителни проверки поради изложените по-горе съображения: свободата на движение на работника в този случай е толкова ограничена, че трябва да се счита, че и мястото на пребиваване е задължително определено от указанията на работодателя.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Ако обаче, както в настоящия случай, времето за реакция на повикването е кратко, но не толкова, че почти напълно да възпрепятства свободата на избор на работника на мястото, където да прекарва времето на домашно дежурство, могат да се вземат предвид допълнителни критерии, които да бъдат разгледани съвместно, като се обърне внимание на цялостния ефект, който могат да имат върху почивката на работника всички условия за прилагане в дадена система за постоянно разположение: наложените като цяло ограничения намаляват ли възможностите на работника да задоволява личните и семейните си интереси и свободата му на придвижване от работното място, или ги възпрепятстват почти напълно? Всъщност естествено е времето на домашно дежурство да налага определени ограничения на свободата на работника; целта на правото на Съюза е да не се допусне тези ограничения да бъдат толкова тежки, че да не позволяват на работника да ползва ефективна почивка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>В този смисъл имам предвид, че трябва да се обърне внимание на ефективността на почивката на работника. Бих бил по-предпазлив обаче при използването като критерий, дори ако е от авторитетен източник<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Sharpston по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Matzak</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑518/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:619">EU:C:2017:619</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>качеството на времето<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>, с което разполага работникът, когато е в домашно дежурство. Всъщност считам, че този критерий може да се окаже прекалено субективен и следователно да подлежи на различни тълкувания на националните юрисдикции, включително поради различната чувствителност в отделните държави, които тълкувания не биха били от полза за правната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>В писмените си становища и в съдебното заседание участвалите страни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>В хода на общото съдебно заседание с дело C‑344/19.</P></NOTE> посочват множество критерии, състоящи се от ограничения, от които може да зависи квалифицирането на времето на домашно дежурство като работа или като почивка: задължителен характер на отзоваването на повикването; свобода на действие на работника при такова повикване (възможност за предприемане на действия от разстояние, възможно заместване от друг работник); предвиждане на санкции, ако не се отзове или се забави при повикването; степен на спешност на операцията, равнище на отговорност на работника, специфични характеристики на професията, разстояние, което трябва да се измине между мястото, където се намира работникът, и мястото на работа, географски ограничения, които могат да забавят пътуването до работното място, необходимост от носене на работно облекло, наличие на служебно превозно средство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>В допълнение към тях критерият за разумното очакване да бъде извикан отново на работа, предмет на втория преюдициален въпрос по настоящото дело, изглежда се отнася до отражението на честотата на операциите върху характера на ефективна почивка на времето на домашно дежурство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Според мен Съдът би трябвало само да определи общи и обективни критерии, без да навлиза прекалено в спецификата на конкретните ситуации, и вместо това да остави преценката на всички фактически обстоятелства на националните юрисдикции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Поради това считам, че би трябвало да се ограничим до примерното посочване на някои допълнителни критерии, които да се използват при съмнение, както в посочения по-горе случай, които обаче попадат в обхвата на управленските правомощия на работодателя — и на свързаното с тях положение на подчинение на работника, който е по-слабата страна в правоотношението — и които не произтичат от обективни положения извън сферата на контрол на работодателя.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Ето защо бих изключил възможността предмет на преценка да бъдат обстоятелства като разстоянието, което трябва да се измине, за да се достигне до мястото на извършване на трудовата дейност (освен ако не е различно от обичайното и следователно не зависи от конкретната воля на работодателя), или географските ограничения, които, както беше посочено, също не зависят от работодателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Бих изключил също така възможността да се придаде особено значение на равнището на отговорност и на изпълняваните конкретни задачи: домашното дежурство е начин за организиране на работата, който е от управленските правомощия на работодателя. За работника отзоваването на повикването представлява изпълнение на трудовите задължения, за което той трябва да положи нормална грижа. Ето защо считам, че работникът трябва да изпълнява трудовата си дейност в полза на предприятието с еднакво старание, независимо от заеманата длъжност и нивото на отговорност. Всъщност би било трудно да се направи обективна оценка на интереса на предприятието, тъй като това, което може да изглежда незначително за някого, може да е от изключително значение за друг. Същото се отнася и за критерия за степента на неотложност на операцията и за естеството и значението на интересите, свързани с извършваната дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Вярно е, че степента на психологически натиск върху работника може да варира в зависимост от равнището на отговорност, но според мен това е твърде субективен елемент, за да може да има значение при квалифицирането.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>По различен начин според мен трябва да се разгледат някои критерии, свързани с обстоятелствата, които зависят от работодателя: например свободата на действие на работника при повикване би могла да се използва като допълнителен критерий, както в случай че тя се изразява в гъвкавост на времето за реакция на повикването, така и в случай че се изразява във възможност за предприемане на действия от разстояние, без да се отива до работното място, или в случай че работникът може да разчита на възможността за заместване от друг работник, който вече е на работното място или е в състояние да го достигне по-лесно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Същото трябва да се каже и за последствията, предвидени в случай на забавяне или липса на реакция след повикване по време на домашното дежурство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>Както беше посочено, по време на домашно дежурство отзоваването на повикването представлява за работника изпълнение на трудовите задължения. Работодателят обаче може да предвиди повече или по-малко значими последици за неправилното изпълнение. Фактът, че не е предвидена изрично санкция за неизпълнение или забавяне на изпълнението, както и размерът на евентуалните предвидени санкции, биха могли да имат значение за квалифицирането на времето на домашно дежурство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Дори привидно по-маловажни обстоятелства, като тези по настоящото дело, а именно необходимостта да се носи техническо облекло за работа и наличието на служебен автомобил, за да се достигне до мястото на операцията, биха могли да имат значение за квалифицирането на времето на домашно дежурство, по-специално при преценката дали времето за отзоваване на повикването е достатъчно или не.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Както бе посочено в точки 77—79, ако работникът разполага с относително кратко време, за да реагира на служебното повикване през периода на домашно дежурство и работодателят го задължава да носи в същия промеждутък от време специално облекло, за обличането на което се изисква особено дълго време, това обстоятелство би могло да повлияе на горепосочената преценка дали времето за реакция е достатъчно.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>По същия начин, напротив, предоставянето от работодателя на служебно превозно средство за достигане до мястото на операцията в случай на повикване, при което хипотетично може да не се спазват някои разпоредби от правната уредба за движението по пътищата поради значимостта на свързаните с операцията интереси, би могло да повлияе на преценката дали времето за реакция е достатъчно предвид улесняването и следователно да бъде основание да се приеме за подходящо и време за реакция, което без това обстоятелство би могло да изглежда неподходящо, за да позволи ефективна почивка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>Друго обстоятелство, също зависещо от работодателя, което според мен в случай на съмнение може да повлияе върху квалифицирането на периода на домашно дежурство, е свързано с времевия диапазон и продължителността на периода на домашно дежурство. Всъщност, ако този период често е през нощта или по време на официалните празници, или е особено продължителен, степента на натоварване на работника е по-голяма, отколкото ако е през деня или през работни дни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>Накрая, що се отнася до обстоятелството, свързано с вероятната честота на операциите, която, както беше отбелязано, е специфичен предмет на втория преюдициален въпрос по настоящото дело, според мен тя може да бъде включена в обстоятелствата, които да се преценяват в случай на съмнение, обаче без никакъв автоматизъм: малката честота на операциите не позволява периодът на домашно дежурство да бъде квалифициран като почивка, както друга честота не позволява да се счита за работно време.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>Обстоятелството, което може да играе роля при цялостна преценка, е дали и в каква степен работникът по принцип трябва да очаква да бъде извикан по време на дежурството<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>В този смисъл е писменото становище на финландското правителство (т. 22).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Това обстоятелство, както беше посочено, поне отчасти зависи от управленските правомощия на работодателя, който в рамките на организацията на предприятието си може да прави прогнозни преценки относно необходимостта от операции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>Ако по време на периодите на домашно дежурство операциите се повтарят често, ангажирането на работника става толкова значимо, че възможността му да планира свободното си време през тези периоди намалява почти напълно, а ако е съчетано с условието за кратък срок за отзоваване на повикването, има опасност тези операции да застрашат сериозно ефективността на неговата почивка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>Въз основа на изложените по-горе критерии националните юрисдикции — след като проверят обстоятелствата по конкретния случай, като използват подход, чиято цел е да се отчете цялостният ефект, който могат да имат върху ефективността на почивката на работника всички условия за прилагане на дадена система за дежурства — трябва да квалифицират времето, прекарано от работника в домашно дежурство, като работно време или като почивка. Те трябва конкретно да проверят дали така прекараното време по принцип е почивка или поради особено строгите ограничения, въведени от работодателя, то губи присъщите си естествени си характеристики, за да се превърне в работно време.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="19"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от запитващата юрисдикция преюдициални въпроси по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>1)</NO.P><TXT>Член 2 от Директива 2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на квалифицирането на времето на дежурство като работно време или като почивка решаващият фактор е интензитетът на ограниченията, произтичащи от подчиняването на работника на заповедите на работодателя, и по-специално времето за реакция на повикването.</TXT><P>Ако времето за реакция на повикването е кратко, но не толкова, че почти напълно да възпрепятства свободата на избор на работника на мястото, където да прекарва времето на домашно дежурство, могат да се вземат предвид допълнителни характеристики, които да бъдат разгледани съвместно, като се обърне внимание на цялостния ефект, който могат да имат върху почивката на работника всички условия за прилагане в дадена система за домашно дежурство.</P><P>Тези характеристики трябва да попадат в обхвата на упражняването на управленските правомощия на работодателя — и на свързаното с него положение на подчинение на работника, който е по-слабата страна в правоотношението — и да не произтичат от обективни ситуации извън сферата на контрол на работодателя.</P><P>Тези характеристики могат да бъдат например свободата на действие на работника при повикване, последствията, предвидени в случай на забавяне или липса на реакция след повикване, необходимостта да се носи техническо облекло за работа, наличието на служебен автомобил, за да се достигне до мястото на операцията, времевият диапазон и продължителността на времето на домашно дежурство, вероятната честота на операциите.</P><P>При обстоятелствата в настоящия случай периодите на домашно дежурство на пожарникар, който е задължен да бъде в състояние да стигне до границите на града на местоработата му в служебно облекло със служебното превозно средство в рамките на 20 минути — време за реакция, което очевидно не е кратко, но също така не може да гарантира ефективна почивка на работника — макар и без конкретни ограничения по отношение на мястото, наложени от работодателя, биха могли да се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>, ако фактическите констатации, които националният съд трябва да направи, потвърдят наличието на някои характеристики, които заедно с продължителността на времето за реакция не могат да гарантират ефективността на почивката на работника.</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>работно време<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>, съдържащо се в член 2 от Директива 2003/88, трябва да се тълкува в смисъл, че следва да се отчита — макар и без никакъв автоматизъм, а само като допълнителен критерий — и дали и колко често се очаква по време на дежурство да бъде поискано от работника да се отзове на повикване. Всъщност голямата честота на операциите по време на домашните дежурства би могла да доведе до толкова голямо ангажиране на работника, че възможността му да планира свободното си време през тези периоди да намалее почти напълно, и ако е съчетана с условието за кратък срок за отзоваване на повикването, има опасност тя да застраши сериозно ефективността на почивката на работника<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>