<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-208/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0208</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:382">EU:C:2020:382</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>14</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>14</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20200514">14.5.2020 г.</DATE> — Дело C‑208/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">NK (Проект за еднофамилна къща)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (шести състав)</P><P><DATE ISO="20200514">14 май 2020 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: немски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Защита на потребителите</KEYWORD><KEYWORD>Права на потребителите</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2011/83/ЕС</KEYWORD><KEYWORD>Приложно поле</KEYWORD><KEYWORD>Член 3, параграф 3, буква е)</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>договори за строеж на нови сгради<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Член 16, буква в)</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></KEYWORD><KEYWORD>Договор между архитект и потребител за изготвянето на проект за нова еднофамилна къща</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑208/19</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landesgericht für Zivilrechtssachen Graz (Областен съд по граждански дела Грац, Австрия) с акт от <DATE ISO="20190205">5 февруари 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20190304">4 март 2019 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">NK</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">MS,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">AS,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (шести състав),</P><P>състоящ се от: M. Safjan, председател на състава, L. Bay Larsen и N. Jääskinen (докладчик), съдии,</P><P>генерален адвокат: G. Pitruzzella,</P><P>секретар: г‑н A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за NK, от F. Schubert, Rechtsanwalt,</P></ITEM><ITEM><P>за испанското правителство, от L. Aguilera Ruiz, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann и C. Valero, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, точки 3 и 4, на член 3, параграф 3, буква е) и на член 16, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20111025">25 октомври 2011 година</DATE> относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="304" PAGE.FIRST="64" DATE.PUB="2011">ОВ L 304, 2011 г., стр. 64</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между NK, от една страна, и MS и AS, от друга, относно плащането от MS и AS на възнаграждение за архитектурните услуги, предоставени им от NK.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображения 3, 4, 7, 21 и 26 от Директива 2011/83 гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>(3)</NO.P><TXT>Член 169, параграф 1 и член 169, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвиждат, че Съюзът допринася за постигане на високо равнище на защита на потребителите посредством мерките, които приема съгласно член 114 от него.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(4)</NO.P><TXT>[…] Хармонизацията на някои аспекти на потребителските договори от разстояние или извън търговския обект е необходима с цел утвърждаването на истински вътрешен пазар за потребителите, който предлага справедлив баланс между високо равнище на защита на потребителите и конкурентоспособност на предприятията, при спазване на принципа на субсидиарността.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(7)</NO.P><TXT>Пълната хармонизация на някои съществени нормативни аспекти следва да увеличи значително правната сигурност както за потребителите, така и за търговците. […] Същевременно потребителите следва да се ползват от общо високо равнище на защита в целия Съюз.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(21)</NO.P><TXT>Договор извън търговския обект следва да бъде определен като договор, сключен при едновременното физическо присъствие на търговеца и на потребителя на място, което е различно от търговския обект на търговеца, например в дома или работното място на потребителя. В условията на среда, различна от тази на търговския обект, потребителят може да бъде поставен под потенциален психологически натиск или да бъде изправен пред елемент на изненада, независимо дали той е поискал посещението на търговеца или не. […]</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><?PAGE NO="3"?><CONSID><NP><NO.P>(26)</NO.P><TXT>Договорите, свързани с прехвърлянето на недвижимо имущество или на ограничени вещни права върху недвижимо имущество или с учредяването на ограничени вещни права, или с придобиването на недвижимо имущество или ограничени вещни права върху недвижимо имущество, договорите за строеж на нови сгради, за съществено преустройство на съществуващи сгради, както и договорите за отдаване под наем на жилища за жилищни нужди, вече са предмет на редица специфични изисквания в националното законодателство. Тези договори включват например продажби на недвижимо имущество, което предстои да бъде построено, и продажби на изплащане. Разпоредбите на настоящата директива не са подходящи по отношение на тези договори и поради това те следва да бъдат изключени от нейното приложно поле. Съществено преустройство е преустройството, сравнимо със строежа на нова сграда, например случаите, в които се запазва само фасадата на старата сграда. Договорите за услуги, свързани в частност със строежа на пристройки към сгради (например гараж или веранда) или с ремонта и обновяването на сгради, с изключение на съществено преустройство, следва да бъдат включени в приложното поле на настоящата директива, както и договорите за услуги на агент за недвижими имоти и за отдаването под наем на жилища за нежилищни нужди<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 1 от тази директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Целта на настоящата директива е чрез постигането на високо равнище на защита на потребителите да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като сближи някои аспекти на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно договорите, сключени между потребители и търговци<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 2 от посочената директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>потребител<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> означава всяко физическо лице, което като страна по договори, попадащи в приложното поле на настоящата директива, действа извън рамките на своята търговска или стопанска дейност, занаят или професия;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>търговец<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> означава всяко физическо лице или юридическо лице, независимо дали е частна или държавна собственост, което действа, включително чрез посредничеството на друго лице, действащо от негово име или за негова сметка, за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия във връзка с договори, попадащи в приложното поле на настоящата директива;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>стоки<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> означава всички движими материални вещи, с изключение на вещите, продавани при принудително изпълнение или чрез други мерки от оправомощен от закона орган; вода, газ и електрическа енергия се считат за стоки по смисъла на настоящата директива, когато се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или определено количество;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>стоки, изработени по поръчка на потребителя<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> означава стоки, които не са изработени предварително, а въз основа на индивидуален избор или решение на потребителя;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>договор за продажба<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> означава всеки договор, по силата на който търговецът прехвърля или се задължава да прехвърли собствеността на стоки на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за тях, включително договорите, имащи за предмет едновременно стоки и услуги;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>договор за услуга<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> означава всеки договор, различен от договор за продажба, по силата на който търговецът предоставя или се задължава да предостави услуга на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за нея;</TXT></NP></ITEM></LIST><?PAGE NO="4"?><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>договор извън търговския обект<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> означава всеки договор между търговеца и потребителя:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>сключен при едновременното физическо присъствие на търговеца и на потребителя на място, което е различно от търговския обект на търговеца;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Съгласно член 3 от същата директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива се прилага при условията и до степента, предвидени в разпоредбите ѝ, към всички договори, сключени между търговец и потребител. […]</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящата директива не се прилага за договори:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>e)</NO.P><TXT>за строеж на нови сгради, съществено преустройство на съществуващи сгради и отдаване под наем на жилища за жилищни нужди;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 6 от Директива 2011/83 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Преди потребителят да се обвърже с договор от разстояние или договор извън търговския обект, или от съответно предложение за сключване на договор, търговецът предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>з)</NO.P><TXT>когато съществува право на отказ, условията, срока и начина за неговото упражняване в съответствие с член 11, параграф 1, както и стандартния формуляр за отказ, предвиден в приложение I, част Б;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>к)</NO.P><TXT>когато правото на отказ не е предвидено в съответствие с член 16, потребителят се уведомява, че не може да ползва право на отказ или, когато е приложимо, за обстоятелствата, при които потребителят губи правото си на отказ;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 7, параграф 3 от тази директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Когато потребителят желае предоставянето на услугите или доставката на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или определено количество, или за централно отопление да започне по време на срока за отказ, предвиден в член 9, параграф 2, търговецът изисква от потребителя да направи изрично искане върху траен носител<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 9, параграф 1 от посочената директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Освен когато са приложими изключенията, предвидени в член 16, потребителят разполага със срок от 14 дни за отказ от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, без да посочва причини за това и без да заплаща никакви разходи, с изключение на разходите, предвидени в член 13, параграф 2 и член 14<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Съгласно член 10, параграф 1 от същата директива:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Ако търговецът не е информирал потребителя за правото му на отказ, както се изисква съгласно член 6, параграф 1, буква з), срокът за отказ изтича 12 месеца след края на първоначалния срок за отказ, определен съгласно член 9, параграф 2<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 12 от Директива 2011/83 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Упражняването на правото на отказ прекратява задълженията на страните:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>да изпълнят договора от разстояние или договора извън търговския обект; или</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 14, параграфи 3 и 4 от тази директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="014.003"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>3.</NO.PARAG><ALINEA>Когато потребителят упражнява правото си на отказ, след като е отправил искане в съответствие с член 7, параграф 3 или член 8, параграф 8, той заплаща на търговеца сума, пропорционална на това, което е било действително предоставено до момента, в който потребителят е уведомил търговеца за упражняването на правото си на отказ, съпоставена с общата сума по договора. Пропорционалната сума, която потребителят трябва да заплати на търговеца, се изчислява на базата на крайната цена, уговорена в договора. Ако общата цена е прекомерна, пропорционалната сума се изчислява на базата на пазарната стойност на това, което е било действително предоставено.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="014.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA><P>Потребителят не дължи разходи за:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>предоставяне на услуги или доставка на вода, газ или електрическа енергия, когато те не се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или определено количество, или за централно отопление, изцяло или отчасти, извършени по време на срока за отказ, когато:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>търговецът не е предоставил информация съгласно член 6, параграф 1, буква з) или й); или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>потребителят не е поискал изрично изпълнението да започне по време на срока за отказ в съответствие с член 7, параграф 3 и член 8, параграф 8; или</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 16 от посочената директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Държавите членки не предоставят правото на отказ, предвидено в членове 9—15 за договори от разстояние или договори извън търговския обект, по отношение на:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>договори за предоставяне на услуга, при които услугата е напълно изпълнена, когато изпълнението е започнало с изричното предварително съгласие на потребителя и потвърждение от негова страна, че знае, че ще загуби правото на отказ, след като договорът е изцяло изпълнен от търговеца;</TXT></NP></ITEM></LIST><?PAGE NO="6"?><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Австрийското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Съгласно член 1 от Bundesgesetz über Fernabsatz- und ausserhalb von Geschäftsräumen geschlossene Verträge (Федерален закон за договорите от разстояние и договорите извън търговския обект, BGBl. I, 33/2014, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>FAGG<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>), който транспонира Директива 2011/83 в австрийското право:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Този федерален закон се прилага за договори, сключени между търговци и потребители от разстояние или извън търговския обект (дистанционни и външни договори) […].</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA><P>Този федерален закон не се прилага […] за договори:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>7.</NO.P><TXT>за строеж на нови сгради, съществено преустройство на съществуващи сгради и отдаване под наем на жилища за жилищни нужди;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Член 4 от FAGG гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA><P>Преди потребителят да се обвърже с договор или със свое предложение за сключване на договор, търговецът предоставя на потребителя по ясен и разбираем начин следната информация:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT>когато съществува право на отказ — условията, срока и начина за неговото упражняване,</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>10.</NO.P><TXT>когато е приложимо, в случай на отказ на потребителя от договора — относно задължението на потребителя по член 16 да заплати пропорционална сума за доставените до момента услуги;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>11.</NO.P><TXT>когато е приложимо — относно липсата на право на отказ по член 18 или относно случаите, в които потребителят изгубва правото си на отказ;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>В член 10 от FAGG се предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Когато договор от разстояние или договор извън търговския обект има за предмет услуга […] и потребителят желае търговецът да започне да изпълнява договора още преди изтичането на срока за отказ по член 11, търговецът изисква от потребителя да направи изрично искане за такова предсрочно изпълнение, като при договор извън търговския обект искането се прави върху траен носител<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Съгласно член 11, параграф 1 от FAGG:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>В 14‑дневен срок потребителят може да се откаже от договор от разстояние или от договор извън търговския обект, без да посочва причини за това<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Член 12, параграф 1 от FAGG гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Ако търговецът не е изпълнил задължението си за предоставяне на информация по член 4, параграф 1, точка 8, срокът за отказ, предвиден в член 11, се удължава с 12 месеца<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Член 16 от FAGG има следния текст:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="016.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Ако потребителят се откаже от договор за услуги в съответствие с член 11, параграф 1 […], след като е направил искане по член 10 и търговецът съответно е започнал изпълнението на договора, потребителят заплаща на търговеца сума, пропорционална на услугите, които са били предоставени до момента на отказа, съпоставено с общата сума по договора. […]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="016.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Потребителят не дължи заплащане на пропорционалната сума по параграф 1, когато търговецът не е изпълнил задължението си за предоставяне на информация по член 4, параграф 1, точки 8 и 10.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Съгласно член 18 от FAGG:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="018.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA><P>Потребителят няма право на отказ от договори от разстояние и договори извън търговския обект с предмет:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>услуги, когато търговецът — по изрично искане на потребителя съгласно член 10 и потвърждение от негова страна, че знае, че ще загуби правото на отказ, след като договорът е изцяло изпълнен от търговеца — е започнал да изпълнява услугата още преди изтичането на срока за отказ от договора, предвиден в член 11, и след това услугата е била напълно изпълнена.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване е видно, че на <DATE ISO="20161222">22 декември 2016 г.</DATE> MS и AS, потребители по смисъла на Директива 2011/83, сключват с NK, архитект и търговец по смисъла на тази директива, извън офисите на NK, договор за проектирането на еднофамилна къща, която трябва да бъде построена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170202">2 февруари 2017 г.</DATE> NK изпраща на MS и на AS изготвената проектна документация, приблизителна обща калкулация на разходите и фактура за сумата <FT TYPE="NUMBER">3780</FT> EUR за предоставената услуга.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>С електронно писмо от <DATE ISO="20170212">12 февруари 2017 г.</DATE> MS и AS уведомяват NK за неудовлетворението им от качеството на тази услуга и заявяват, че незабавно прекратяват правоотношението и се отказват от възложената поръчка за проектиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>NK предявява иск пред Bezirksgericht Graz-Ost (Районен съд Грац-Изток, Австрия) MS и AS да бъдат осъдени да ѝ заплатят хонорара за извършените проектантски услуги. В иска си NK поддържа основно, че FAGG не е приложим към сключения с тях договор за проектиране, тъй като предоставените услуги били във връзка със строежа на нова сграда и следователно попадали в обхвата на изключението по член 1, параграф 2, точка 7 от FAGG. Във всеки случай, дори да се предположи, че FAGG е приложим, според NK по силата на член 18, параграф 1, точка 3 от FAGG MS и AS нямали право на отказ от този договор, защото той изисквал да се изготвят недвусмислено персонализирани проекти съобразно техните нужди. Накрая, NK уточнява, че изготвените проекти са стоки по смисъла на член 2, точки 3 и 4 от Директива 2011/83.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>MS и AS молят искът да бъде отхвърлен, като отбелязват, че FAGG е приложим към процесния по главното производство договор. Всъщност, освен че член 3, параграф 3, буква е) от Директива 2011/83 — транспониран в австрийското право с член 1, параграф 2, точка 7 от FAGG — се отнасял до строителните, а не до проектантските услуги, сключените с архитект договори не били упоменати в изложения в съображение 26 от нея списък на договорите, изключени от приложното поле на тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>MS и AS подчертават, че тъй като NK не е изпълнила задължението си за предоставяне на информация по член 4, параграф 1, точки 8 и 10 от FAGG, предвиденият в член 11, параграф 1 от FAGG 14‑дневен срок за отказ е удължен с 12 месеца в съответствие с член 12, параграф 1 от FAGG, така че направеният на <DATE ISO="20170212">12 февруари 2017 г.</DATE> отказ от договора бил валиден. Освен това NK започнала да изпълнява договора преди изтичането на срока за отказ, без да изиска от MS и от AS изрично да поискат това предсрочно изпълнение в съответствие с член 10 от FAGG. Накрая, MS и AS нямали предвиденото в член 16, параграф 1 от FAGG задължение да платят пропорционална сума в случай на отказ, доколкото NK не била изпълнила задълженията си за предоставяне на информация. Ето защо MS и AS не дължали никакво възнаграждение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20180612">12 юни 2018 г.</DATE> Bezirksgericht Graz-Ost (Районен съд Грац-Изток) отхвърля изцяло иска на NK. Според тази юрисдикция процесният по главното производство договор всъщност попада в приложното поле на FAGG, защото не се отнася до строежа на нова сграда по смисъла на член 1, параграф 2, точка 7 от него. Освен това тя приема, че съгласно член 18, параграф 1, точка 3 от FAGG MS и AS нямат право на отказ, тъй като проектът за строителство на еднофамилната къща трябва да се изготви според специфичните желания на заинтересованите лица. Тази юрисдикция обаче постановява, че задълженията за предоставяне на информация по член 4, параграф 1, точки 8 и 10 от FAGG не са изпълнени, поради което MS и AS не дължат никакво възнаграждение по член 16, параграф 1 от FAGG.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>NK обжалва това решение пред Landesgericht für Zivilrechtssachen Graz (Областен съд по граждански дела Грац, Австрия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция най-напред изразява съмнения дали договор относно архитектурната услуга, изразяваща се в проектирането на нова сграда, която трябва да бъде построена, попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>договор за строеж на нова сграда<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> по смисъла на член 3, параграф 3, буква е) от Директива 2011/83. Според нея аргумент да се даде положителен отговор е, че за строежа на нова сграда винаги е необходимо изготвянето на проект и изработването на строителни планове, така че договорът относно необходимите за строителството проектантски услуги задължително е част от услугите, свързани със строежа на нова сграда. По нейно мнение отрицателният отговор на този въпрос пък би могъл да се основава на довода, че когато основната услуга по сключен с архитект договор предвижда единствено изработването на проекти, в тесен смисъл такава услуга не спада към строителството на сграда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че ако трябва се даде отрицателен отговор и съответно, че FAGG е приложим към случая по главното производство, по-нататък следва да се провери дали MS и AS са имали основание да се откажат от процесния по главното производство договор и са длъжни да платят възнаграждение за вече доставените от NK услуги. В тази насока според нея се поставя по-специално въпросът дали този договор е договор, който се отнася до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>доставката на стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, и за който член 16, буква в) от Директива 2011/83 изобщо изключва правото на отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Landesgericht für Zivilrechtssachen Graz (Областен съд по граждански дела Грац) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>1)</NO.P><TXT>Представлява ли договорът между архитект и потребител, с който архитектът приема да извърши (само) проектирането на нова еднофамилна къща и да изготви съответните проекти, договор <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>за строеж на нови сгради<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> по смисъла на член 3, параграф 3, буква е) от Директива [2011/83]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на първия въпрос:</TXT><P>Представлява ли договорът между архитект и потребител, с който архитектът приема да извърши проектирането на нова еднофамилна къща и да изготви съответните проекти в съответствие с указанията и желанията на възложителите, договор за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> по смисъла на член 16, буква в) и член 2, точки 3 и 4 от Директива 2011/83/ЕС?<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, параграф 3, буква е) от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че сключеният между архитект и потребител договор, съгласно който първият се задължава спрямо втория единствено да проектира еднофамилна къща, която трябва да бъде построена, и във връзка с това да изготви проекти, представлява договор за строеж на нова сграда по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 3, буква е) от Директива 2011/83 тази директива не се прилага по-специално към договорите за строеж на нови сгради.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Като начало следва да се констатира, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>договор за строеж на нова сграда<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> не е дефинирано в същата директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>В съображение 26 от Директива 2011/83 обаче се посочва, че по-специално договорите, които са за строеж на нови сгради или за съществено преустройство на съществуващи сгради и които имат за предмет например продажби на недвижимо имущество, което предстои да бъде построено, и продажби на изплащане, вече са предмет на редица специфични изисквания в националното законодателство и че тъй като разпоредбите на тази директива не са подходящи по отношение на въпросните договори, те следва да бъдат изключени от нейното приложно поле. В тази насока цитираното съображение уточнява, че съществено преустройство на сграда е преустройството, сравнимо със строежа на нова сграда, например случаите, в които се запазва само фасадата на старата сграда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>От друга страна, съгласно същото съображение договорите за услуги, свързани в частност със строежа на пристройки към сгради (например гараж или веранда) или с ремонта и обновяването на сгради, с изключение на съществено преустройство, следва да бъдат включени в приложното поле на Директива 2011/83, както и договорите за услуги на агент за недвижими имоти и за отдаването под наем на жилища за нежилищни нужди.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>В писменото си становище NK изхожда от съображение 26 от Директива 2011/83 в подкрепа на тезата си, че сключен между архитект и потребител договор, като процесния по главното производство, съгласно който първият се задължава спрямо втория единствено да проектира еднофамилна къща, и във връзка с това да изготви проекти, представлява договор за строеж на нова сграда по смисъла на член 3, параграф 3, буква е) от тази директива и следователно е изключен от приложното поле на посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Този довод не може да бъде приет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Всъщност, както следва от член 1 от Директива 2011/83 във връзка със съображения 3, 4 и 7, тази директива има за цел да осигури високо равнище на защита на потребителите. Освен това в политиките на Съюза защитата на потребителите — които са в положение на по-слаба страна спрямо търговците, доколкото трябва да се счита, че са по-малко информирани, икономически по-слаби и с по-малко юридически опит в сравнение със съдоговорителите си — е закрепена в член 169 ДФЕС и в член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190327">27 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>slewo</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑681/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:255">EU:C:2019:255</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Освен това, когато текстът, който трябва да се тълкува, е част от разпоредба, която дерогира принцип или по-конкретно норми от правото на Съюза, чиято цел е защитата на потребителите, той трябва да се тълкува стеснително (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050310">10 март 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>EasyCar</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑336/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:150">EU:C:2005:150</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190327">27 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>slewo</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑681/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:255">EU:C:2019:255</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200312">12 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Verbraucherzentrale Berlin</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑583/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:199">EU:C:2020:199</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Ето защо, доколкото изключва от приложното поле на Директива 2011/83 договорите за строеж на нови сгради, член 3, параграф 3, буква е) от тази директива трябва да се тълкува стеснително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>В тази насока, след като текстът на същата разпоредба изрично визира договорите за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>строеж на нови сгради<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, предмет на такива договори задължително трябва да е строителството на нова сграда. От съображение 26 от Директива 2011/83 следва, че разпоредбите ѝ, като членове 9—16 от нея относно правото на отказ, не са подходящи за този вид договори.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Договорът, съгласно който архитектът се задължава спрямо потребителя единствено да проектира еднофамилна къща, която трябва да бъде построена — проект, който може никога да не бъде последван от реално строителство, обаче е твърде отдалечен във времето от процеса на строителство на нова сграда, за да попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>договор за строеж на нова сграда<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> по смисъла на член 3, параграф 3, буква е) от Директива 2011/83.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>В настоящия случай от преписката на разположение на Съда е видно, че в съответствие с процесния по главното производство договор NK просто е проектирала за MS и AS еднофамилна къща, която трябва да бъде построена, като е изготвила проекти за тази цел. Впрочем запитващата юрисдикция е формулирала преюдициалните си въпроси, изхождайки от хипотезата, че ролята на архитекта се свежда до тази задача.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>При това положение за договор като процесния по главното производство няма как да се счита, че се отнася до строежа на нова сграда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>От друга страна, изключването от приложното поле на Директива 2011/83 на всички договори за архитектски услуги, свързани със строителството на нови сгради, като договорите, съгласно които архитектът се задължава спрямо потребителя единствено да проектира еднофамилна къща, която трябва да бъде построена, дори когато липсва тясна връзка между тези договори и реалното строителство на нови сгради, би могло да следва само от разширително тълкуване на член 3, параграф 3, буква е) от Директива 2011/83 и така би било в разрез с целта на тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>При това положение, макар да е вярно, че сключеният между архитект и потребител договор, съгласно който първият се задължава спрямо втория единствено да проектира еднофамилна къща, която трябва да бъде построена, и във връзка с това да изготви проекти, може да предхожда бъдещото строителство на нова сграда, все пак няма как да се приеме, че този договор се отнася до строежа на нова сграда по смисъла на член 3, параграф 3, буква е) от Директива 2011/83.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>С оглед на изложените дотук съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 3, буква е) от Директива 2011/83 трябва да се тълкува в смисъл, че сключеният между архитект и потребител договор, съгласно който първият се задължава спрямо втория единствено да проектира еднофамилна къща, която трябва да бъде построена, и във връзка с това да изготви проекти, не представлява договор за строеж на нова сграда по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, точки 3 и 4 и член 16, буква в) от Директива 2011/83 трябва да се тълкуват в смисъл, че сключеният между архитект и потребител договор, съгласно който първият се задължава спрямо втория да проектира еднофамилна къща, която трябва да бъде построена, в съответствие с указанията и желанията на потребителя и във връзка с това да изготви проекти, представлява договор за доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани, по смисъла на последната разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>В тази насока следва да се припомни, че членове 9—16 от Директива 2011/83 предоставят на потребителя право на отказ, по-специално след сключването на договор извън търговския обект по смисъла на член 2, точка 8 от същата директива, и установяват условията и реда за упражняването на това право (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180807">7 август 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Verbraucherzentrale Berlin</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑485/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:642">EU:C:2018:642</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Целта на тези разпоредби е посочена по-конкретно в съображение 21 от цитираната директива, съгласно което, когато се намира извън търговския обект на търговеца, потребителят може да бъде поставен под потенциален психологически натиск или да бъде изправен пред елемент на изненада, независимо дали той е поискал посещението на търговеца или не (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180807">7 август 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Verbraucherzentrale Berlin</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑485/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:642">EU:C:2018:642</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2011/83, освен когато са приложими изключенията, предвидени в член 16, потребителят разполага със срок от 14 дни за отказ от договор извън търговския обект, без в частност да заплаща никакви разходи, с изключение на предвидените разходи в член 13, параграф 2 и член 14 от посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>От член 12, буква а) от Директива 2011/83 следва, че упражняването на правото на отказ прекратява задълженията на страните да изпълнят договора извън търговския обект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Член 16 от посочената директива обаче предвижда изключения от правото на отказ, по-специално в хипотезата по член 16, буква в), на договори извън търговския обект за доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>В писменото си становище NK поддържа, че това изключение от правото на отказ е приложимо в настоящия случай, защото процесните по главното производство строителни проекти попадат в тази категория стоки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>В това отношение член 16, буква в) от Директива 2011/83, който представлява изключение от правото на отказ — като разпоредба от правото на Съюза, която ограничава правата, предоставени с цел защита на потребителите — подлежи на стеснително тълкуване, видно от припомнената в точка 40 от настоящото решение съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>От определенията в член 2, точки 3 и 4 от Директива 2011/83 следва, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>стока, изработена по поръчка на потребителя<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> трябва да се разбира в смисъл, че се отнася до движима материална вещ, която не е изработена предварително, а въз основа на индивидуален избор или решение на потребителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Наистина, сключеният между архитект и потребител договор, съгласно който първият се задължава спрямо втория да проектира еднофамилна къща, която трябва да бъде построена, в съответствие с указанията и желанията на потребителя, непременно налага архитектът да изготви строителни проекти, които след това се предават на потребителя, за да може той да ги използва за по-нататъшни строителни работи. Тези проекти могат да бъдат доставени под формата на документ на хартиен носител или да са в дигитален формат. В първия случай те представляват движими материални вещи, изработени от архитекта въз основа на указанията и решенията на потребителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Това не променя факта, че основният предмет на този договор e извършването от архитекта на интелектуална услуга, състояща се в проектирането на еднофамилна къща, която трябва да бъде построена, при което доставянето на проектите като вещи е само второстепенно спрямо основната услуга, която трябва да се извърши.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Ето защо не може да се приеме, че договор като процесния по главното производство се отнася до доставката на стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани, по смисъла на член 16, буква в) от Директива 2011/83.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>За сметка на това, споменатият договор попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>договор за услуга<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> — договор, за който в член 16, буква а) тази директива също предвижда изключение от правото на отказ, когато услугата е била напълно изпълнена, но при условие че изпълнението е започнало с изричното предварително съгласие на потребителя и че същият освен това е потвърдил, че знае, че ще загуби правото на отказ, след като договорът е изцяло изпълнен от търговеца.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Всъщност понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>договор за услуга<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> е определено широко в член 2, точка 6 от Директива 2011/83, в смисъл че визира всеки договор, различен от договор за продажба, по силата на който търговецът предоставя или се задължава да предостави услуга на потребителя, а потребителят заплаща или се задължава да заплати цената за нея. От текста на въпросната разпоредба следва, че това понятие трябва да се разбира в смисъл, че включва всички договори, които не спадат към понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>договор за продажба<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, определено в член 2, точка 5 от цитираната директива (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200312">12 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Verbraucherzentrale Berlin</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑583/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:199">EU:C:2020:199</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Договор като процесния по главното производство, предмет на който е единствено проектирането на еднофамилна къща, която трябва да бъде построена, всъщност не се отнася до прехвърлянето на собствеността върху стоки по смисъла на член 2, точка 5 от Директива 2011/83.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>В настоящия случай изглежда, че не са изпълнени условията за прилагане на изключението от правото на отказ, предвидено в член 16, буква а) от Директива 2011/83, а именно — от една страна, изричното предварително съгласие на потребителя относно изпълнението на разглежданата услуга, и от друга, информирането от търговеца за възможността за упражняване на правото на отказ; това обаче следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>С оглед на изложените дотук съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 2, точки 3 и 4 и член 16, буква в) от Директива 2011/83 трябва да се тълкуват в смисъл, че сключеният между архитект и потребител договор, съгласно който първият се задължава спрямо втория да проектира еднофамилна къща, която трябва да бъде построена, в съответствие с указанията и желанията на потребителя и във връзка с това да изготви проекти, не представлява договор за доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани, по смисъла на последната разпоредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 3, параграф 3, буква е) от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20111025">25 октомври 2011 година</DATE> относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че сключеният между архитект и потребител договор, съгласно който първият се задължава спрямо втория единствено да проектира еднофамилна къща, която трябва да бъде построена, и във връзка с това да изготви проекти, не представлява договор за строеж на нова сграда по смисъла на тази разпоредба.</HT></TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="14"?><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 2, точки 3 и 4 и член 16, буква в) от Директива 2011/83 трябва да се тълкуват в смисъл, че сключеният между архитект и потребител договор, съгласно който първият се задължава спрямо втория да проектира еднофамилна къща, която трябва да бъде построена, в съответствие с указанията и желанията на потребителя и във връзка с това да изготви проекти, не представлява договор за доставка на стоки, изработени по поръчка на потребителя или недвусмислено персонализирани, по смисъла на последната разпоредба.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>