Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
R. NORKUS
представено на 6 март 2025 година(1)
Дело C-656/23 [Karaman](i)
В
срещу
Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid
(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Noord-Holland (Първоинстанционен съд за Северна Холандия, Нидерландия)
(Преюдициално запитване — Политика в областта на убежището — Директива 2011/95/ЕС — Стандарти за определянето на лице като лице, на което е предоставена международна закрила, и за съдържанието на предоставената закрила — Декларативен характер на статута на бежанец — Член 13 — Съображение 21 — Разрешение за пребиваване — Член 24, параграф 1 — Определяне на датата, от която влиза в сила разрешението за пребиваване, издадено на бежанец — Директива 2013/32/ЕС — Общи процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила — Член 6 — Дата на „подаване“, „регистриране“ или „внасяне“ на молбата — По-благоприятни национални стандарти)
I. Въведение
1. Това преюдициално запитване(2) дава възможност на Съда да изясни допълнително понятието за статут на бежанец и свързаните с него права. Съдът трябва да провери дали декларативният характер на признаването на статут на бежанец е свързан с правни последици при определянето на датата, от която влиза в сила разрешението за пребиваване, издадено от държава членка на бежанец. Като се има предвид, че държавите членки са длъжни да издадат разрешение за пребиваване на лицата, на които е предоставен статут на бежанец, във възможно най-кратък срок след предоставянето на международна закрила(3), възниква въпросът дали това разрешение влиза в сила с обратно действие — от момента, в който въпросното лице има субективно право да му бъде признат статут на бежанец, или в друг момент.
2. Rechtbank Noord-Holland (Първоинстанционен съд за Северна Холандия, Нидерландия) иска по-специално да се установи дали моментът, от който влиза в сила издаденото на бежанец разрешение за пребиваване, се определя от член 6 от Директива 2013/32/ЕС(4) и ако това е така, дали релевантната дата е датата на подаване, регистриране или внасяне на молба за международна закрила в съответствие с тази разпоредба. В случай че издаденото разрешение за пребиваване на бежанец не влиза в сила „когато дадено лице подава молба за международна закрила“ съгласно член 6, параграф 1 от Директивата за процедурите, запитващата юрисдикция пита как това може да се съчетае с член 13 и съображение 21 от Директивата относно определянето, които се отнасят до задължението на държавите членки да предоставят статут на бежанец на лицата, които отговарят на съответните критерии, и до декларативния характер на този акт.
3. Настоящото преюдициално запитване е отправено в контекста на твърдения за (продължителни) забавяния при разглеждането на молбите за международна закрила и произтичащото от това в някои случаи отлагане на придобиването или упражняването на права — като правото на получаване на разрешение за пребиваване — предоставени от правото на Съюза на лицата, ползващи се от международна закрила.
II. Правна уредба
А. Правото на Съюза
Директивата относно определянето
4. Съображение 21 от тази директива гласи:
„Признаването на статутa на бежанец е декларативен акт“.
5. Член 2 от тази директива предвижда:
„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
[...]
г) „бежанец“ означава гражданин на трета държава, който поради основателни опасения от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група се намира извън държавата, чийто гражданин е, и който не може или поради тези опасения не желае да се обърне за закрила към тази държава, или лице без гражданство, което, като се намира по горепосочените причини извън държавата на предишното си обичайно пребиваване, не може или поради такива опасения не желае да се завърне в нея [...]
д) „статут на бежанец“ означава признаването от държава членка на гражданин на трета държава или лице без гражданство за бежанец;
[…]“.
6. Съгласно член 13 от тази директива, озаглавен „Предоставяне на статут на бежанец“:
„Държавите членки предоставят статут на бежанец на всеки гражданин на трета държава или на лице без гражданство, които отговарят на условията за определяне като бежанци съгласно разпоредбите на глави II и III“.
7. Член 24, параграф 1 от тази директива, озаглавен „Разрешения за пребиваване“, предвижда:
„Във възможно най-кратък срок след предоставянето на международната закрила държавите-членки издават на лицата, на които е предоставен статут на бежанец, разрешение за пребиваване, валидно за най-малко три години и подлежащо на подновяване, освен ако наложителни причини, свързани с националната сигурност или с обществения ред, изискват друго […]“.
Директивата за процедурите
8. Член 6 от тази директива е озаглавен „Достъп до процедурата“ и предвижда:
„1. Когато дадено лице подава молба за международна закрила до орган, който съгласно националното право е компетентен да регистрира подобни молби, регистрацията се извършва не по-късно от 3 работни дни след подаването на молбата.
[...]
2. Държавите членки следят за това лице, което е подало молба за международна закрила, да разполага с действителна възможност да внесе своята молба възможно най-скоро. [...]
3. Без да се засяга параграф 2, държавите членки могат да поставят изискване молбите за международна закрила да бъдат подавани лично и/или на определено място.
4. Независимо от параграф 3 молбата за международна закрила се счита за подадена след като кандидатът подаде формуляр или когато това е предвидено в националното право, след като съответните компетентни органи на заинтересованата държава членка получат официален доклад.
[...]“.
9. Член 9, параграф 1 от тази директива е озаглавен „Право за оставане в държавата членка до разглеждането на молбата“ и гласи:
„Кандидатите могат да останат в държавата членка единствено за целите на процедурата, докато решаващият орган се произнесе, в съответствие с процедурите на първа инстанция, установени в глава III. Това право за оставане в държавата членка не съставлява право на пребиваване“.
10. Член 31 е озаглавен „Процедура по разглеждане“ и предвижда:
„[...]
2. Държавите членки гарантират, че процедурата по разглеждане приключва възможно най-скоро, без да се засягат точността и пълнотата на разглеждането.
3. Държавите членки гарантират, че процедурата по разглеждане приключва в срок от шест месеца от подаването на молбата.
[...]
Държавите членки могат да удължат шестмесечния срок, установен в настоящия параграф, за допълнителен период, който не надвишава девет месеца […]
[...]
По изключение при надлежно обосновани обстоятелства държавите членки могат да надвишат сроковете, предвидени в настоящия параграф, с най-много три месеца, когато това е необходимо, за да се осигури точно и пълно разглеждане на молбата за международна закрила.
[...]“.
Директива 2013/33/ЕС(5)
11. В член 6 от тази директива, озаглавен „Документи“, се посочва:
„1. Държавите членки гарантират, че в срок от три дни след подаването на молба за международна закрила кандидатът получава документ, издаден на негово име, с който се удостоверява неговият статут на кандидат или че му е разрешено да остане на територията на държавата членка, докато молбата му предстои да бъде разгледана или е в процес на разглеждане.
Ако титулярът не е свободен да се движи на цялата или на част от територията на държавата членка, документът удостоверява също и този факт.
[...]
4. Държавите членки приемат необходимите мерки, за да предоставят на кандидатите документа, посочен в параграф 1, който трябва да бъде валиден за срока, за който на тях им е разрешено да пребивават на територията на съответната държава членка.
[...]“.
12. Член 7 от тази директива е озаглавен „Пребиваване и свобода на движение“ и предвижда:
„1. Кандидатите могат да се движат свободно на територията на приемащата държава членка или в рамките на зоната, която им е определена от тази държава членка. Определената зона не засяга неприкосновената сфера на личния живот и дава достатъчно възможност за движение, за да гарантира достъпа до всички предимства, предвидени с настоящата директива.
[...]“.
Б. Нидерландското право
Закон за чужденците
13. Vreemdelingenwet (Законът за чужденците) от 23 ноември 2000 г.(6) предвижда в член 28:
„1. [Ответникът] има право:
(a) да удовлетвори молбата за издаване на разрешение за временно пребиваване, да я отхвърли, да не я разглежда, да я обяви за недопустима или да откаже да я разгледа; [...]“.
14. Член 29 от този закон предвижда:
„1. Разрешение за временно пребиваване съгласно [член 28] може да бъде издадено на чужденец:
(a) който има статут на бежанец; или
[...]“.
15. Съгласно член 44 от този закон:
„[...]
2. Ако молбата за издаване на разрешение за временно пребиваване съгласно член 28, параграф 1, буква а) бъде уважена, това разрешение за пребиваване се издава от датата на получаване на молбата“.
III. Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
16. На 10 октомври 2021 г. В (наричан по-нататък „жалбоподателят“) гражданин на трета страна, се явява в приемния център Aanmeldcentrum Ter Apel на Immigratie- en Naturalisatiedienst (Служба по имиграция и натурализация, наричана по-нататък „IND“), за да подаде молба за убежище. Молбата му е регистрирана още на същия ден. От тази дата жалбоподателят пребивава законно в Нидерландия, ползва се от условията за прием на лицата, търсещи убежище и не е изложен на риск от депортиране (риск от връщане).
17. На 20 октомври 2021 г. IND, която е подчинена на Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Държавен секретар по въпросите на правосъдието и сигурността, наричан по-нататък „ответникът“), предоставя на жалбоподателя стандартния национален формуляр за молба за международна закрила, формуляр M35-H, който той подписва и внася на същия ден.
18. С решение от 26 август 2022 г. ответникът предоставя на жалбоподателя международна закрила на основание член 29, параграф 1, буква а) от Закона за чужденците(7). В съответствие с член 44, параграф 2 от този закон това решение влиза в сила на 20 октомври 2021 г., а именно на датата, на която жалбоподателят внася формуляра за кандидатстване M35-H. На жалбоподателя е издадено разрешение за пребиваване за периода от 20 октомври 2021 г. до 20 октомври 2026 г.
19. Жалбоподателят подава жалба пред запитващата юрисдикция, с която оспорва датата, на която е влязло в сила разрешението му за пребиваване. Той счита, че разрешението за пребиваване влиза в сила от датата, на която търсещият убежище е уведомил за желанието си да получи убежище. Това е моментът, в който търсещият убежище подава молба съгласно член 6, параграф 1 от Директивата за процедурите — в случая на 10 октомври 2021 г.
20. Според жалбоподателя обстоятелството, че разрешението за пребиваване не поражда последици докато не бъдат изпълнени процесуалните изисквания на ответника за внасяне на молба за международна закрила, подкопава потвърдения от Съда(8) декларативен характер на статута на бежанец и противоречи на член 13 от Директивата относно определянето. Това обстоятелство противоречало също така на ефективността и целта на Директивата за процедурите, тъй като жалбоподателят би бил неоправдано поставен в зависимост от компетентните органи по отношение на правото на убежище, възможността да се възползва от правата, гарантирани от член 18 (озаглавен „Право на убежище“) от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и придобиването на статут на дългосрочно пребиваващ съгласно Директива 2003/109/ЕО(9). Упражняването на правото на убежище не можело да зависи от натовареността на компетентните органи или от политическия избор на държавите членки по отношение на персонала на тези органи и лицата, търсещи убежище, не трябвало да бъдат третирани по различен начин единствено в зависимост от обстоятелството кога са успели да внесат формална молба за международна закрила.
21. Освен това в съответствие с член 31, параграф 2 от Директивата за процедурите държавите членки трябвало да гарантират, че процедурата по разглеждане приключва възможно най-скоро. Член 31, параграф 3 от тази директива гласял, че срокът, в който трябва да се вземе решение, започва да тече от момента на внасяне на молбата за международна закрила. По този начин изрично се правело изключение от разбирането, че лицето може да се позовава на посочените в Директивата за процедурите права от момента на „подаване“ на молбата. От това можело да се заключи, че всички права се прилагат от „подаването“ на молбата, освен ако в Директивата за процедурите не е предвидена друга дата.
22. Ответникът счита, че член 44 от Закона за чужденците е в съответствие с правото на Съюза. Съгласно него молбата за убежище се счита за получена само след като е внесена по предвидения ред. Жалбоподателят посочил, че желае да подаде молба за убежище на 10 октомври 2021 г. Това желание било регистрирано на същия ден. На 20 октомври 2021 г. формалните изисквания били изпълнени с подписването на формуляра на молбата и процедурата за предоставяне на убежище е започнала. На жалбоподателя било издадено разрешение за пребиваване, считано от датата на подаване на молбата, а именно от 20 октомври 2021 г. Ответникът счита, че това е в съответствие с член 24, параграф 1 от Директивата относно определянето и с изискването в него разрешението за пребиваване, което може да бъде подновено, да се издаде „във възможно най-кратък срок след предоставянето на международната закрила“. От тази разпоредба ставало ясно, че има разлика между статута на бежанец, който има декларативен характер, и разрешението за пребиваване, което няма декларативен характер. Директива 2003/86/ЕО(10) и решения A и S и XC, в които тази директива е тълкувана, не могли да се прилагат по аналогия, тъй като член 24 от Директивата относно определянето изрично урежда датата, на която трябва да се издаде разрешение за пребиваване.
23. Като заявил желанието си да получи убежище, жалбоподателят подал молба за международна закрила съгласно член 6 от Директивата за процедурите и молба за убежище съгласно член 28 от Закона за чужденците от 2000 г. Това не означавало, че издаденото на жалбоподателя разрешение за пребиваване следва да влезе в сила от тази дата. Член 6 от Директивата за процедурите предвиждал, че държавите членки могат да правят разлика между подаването (да подаде) на молба за убежище и внасянето (да внесе) на тази молба. От член 6, параграф 3 от Директивата за процедурите ставало ясно, че държавите членки са компетентни да установят подробни правила за внасянето на молбата.
24. Освен това, като се има предвид натискът върху IND към датата на молбата на жалбоподателя, периодът от 10 дни между момента, в който той е заявил желанието си да получи международна закрила, и момента, в който е могъл да внесе молба за убежище, не бил необосновано дълъг. Жалбоподателят бил в състояние да внесе молба за международна закрила „възможно най-скоро“ и по този начин ответникът действал в съответствие с член 6, параграф 2 от Директивата за процедурите.
25. При изчисляването на продължителността на законното пребиваване гражданите на трети държави се третирали по-благоприятно в Нидерландия, отколкото се изисква от законодателството на Съюза(11). В случай че молбата за убежище бъде уважена, издаденото разрешение за пребиваване влизало в сила от датата на внасяне на молбата. Това означавало, че цялата продължителност на процедурата за предоставяне на убежище се счита за период на законно пребиваване при разглеждането на молбите за статут на дългосрочно пребиваващ.
26. Запитващата юрисдикция не е сигурна дали националната правна уредба, която предвижда, че разрешението за пребиваване не може да влезе в сила преди спазването на националните процедурни изисквания(12), противоречи на декларативния характер на статута на бежанец и/или на член 13 от Директивата относно определянето(13). От член 6 от Директивата за процедурите става ясно, че има разлика между подаването и внасянето на молба за убежище. Спорът по настоящото дело по същество се отнася до това дали правото на Съюза урежда датата, на която влиза в сила издадено на бежанец разрешение за пребиваване, и ако това е така, дали съгласно правото на Съюза тези последици са свързани с датата на „подаване“ или на „внасяне“ на молбата за международна закрила, или с друга дата.
27. Поради това Rechtbank Noord-Holland (Първоинстанционен съд за Северна Холандия, Нидерландия) решава да спре производството и да постави следните преюдициални въпроси на Съда:
„1) Има ли значение член 6 от [Директивата за процедурите] за отговора на въпроса от коя дата следва да влезе в сила разрешението за пребиваване?
2) При утвърдителен отговор трябва ли член 6 от Директивата за процедурите да се тълкува в смисъл, че датата на влизане в сила на разрешението за пребиваване се определя от датата, на която молбата за международна закрила:
– е подадена (член 6, параграф 1, първа алинея от Директивата за процедурите) или
– е регистрирана (член 6, параграф 1, първа алинея и параграф 5 от Директивата за процедурите), или
– е (формално) внесена (член 6, параграфи 2, 3 и 4 от Директивата за процедурите)?
3) Ако подаването на молбата не е от определящо значение за датата на влизане в сила на разрешението за пребиваване, как това се съвместява с член 13 от Директивата относно определянето, разглеждан във връзка със съображение 21 от същата директива, като се има предвид, че признаването на статута на бежанец е декларативен акт?“.
IV. Производството пред Съда
28. Жалбоподателят, правителството на Нидерландия и Европейската комисия представят писмени становища. Същите страни представят устни становища и отговорят на въпросите на Съда в заседанието, проведено на 5 декември 2024 г.
V. Анализ
А. Доводи
29. Жалбоподателят счита, че първо трябва да се даде отговор на третия въпрос на запитващата юрисдикция, тъй като декларативният характер на признаването на статута на бежанец трябва да има предимство пред отговора на въпросите на запитващата юрисдикция. Той счита, че разрешението за пребиваване, издадено на основание член 24, параграф 1 от Директивата относно определянето, влиза в сила от датата на „подаване“ на молбата за международна закрила съгласно член 6, параграф 1 от Директивата за процедурите. Всяка по-късна дата щяла да подкопае декларативния характер на признаването на статута на бежанец, потвърден от член 13 и съображение 21 от Директивата относно определянето, и кандидатите щели да бъдат неоправдано зависими от компетентните органи при упражняване на правото им на убежище, гарантирано от член 18 от Хартата. При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че разрешението за пребиваване следва да влиза в сила от датата на регистриране на молбата за международна закрила.
30. Правителството на Нидерландия и Комисията считат, че член 6 от Директивата за процедурите не определя кога влиза в сила разрешението за пребиваване. Комисията отбелязва, че в съответствие с член 9, параграф 1 от Директивата за процедурите, член 6, параграф 1 от Директива 2013/33 и член 24 от Директивата относно определянето държавите членки могат да издават разрешение за пребиваване, което влиза в сила от датата на предоставяне на международна закрила. Комисията счита, че националното законодателство, което предвижда, че разрешението за пребиваване влиза в сила с обратно действие — от датата на внасяне на молбата за международна закрила, „надхвърля“ изискванията на Директивата относно определянето и Директивата за процедурите. Правителството на Нидерландия отбелязва, че член 24, параграф 1 от Директивата относно определянето не посочва кога влиза в сила разрешението за пребиваване, издадено на бежанец. Правото на Съюза обаче не забранявало национална правна уредба, съгласно която такова разрешение за пребиваване влиза в сила от момента на внасяне на молбата за международна закрила. Както нидерландското правителство, така и Комисията считат, че фактът, че разрешението за пребиваване влиза в сила от датата на внасяне на молбата за международна закрила, не накърнява декларативния характер на признаването на статута на бежанец.
Б. Анализ
31. С въпросите си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 6 от Директивата за процедурите урежда датата, на която влиза в сила разрешението за пребиваване(14), издадено на бежанец. В случай че тази разпоредба не урежда този въпрос и разрешението за пребиваване не влиза в сила на датата, на която бежанецът е подал молба за международна закрила, запитващата юрисдикция пита как това може да се съчетае с декларативния характер на статута на бежанец.
32. Преди да анализирам значението на член 6 от Директивата за процедурите в контекста на настоящото преюдициално запитване, ще разгледам понятието за статут на бежанец и разграничението в правото на Съюза между този статут и „да бъдеш бежанец“. Освен това ще разглеждам различните права, свързани с тези правни институти. По-специално се обяснява връзката между предоставянето на статут на бежанец(15) и правото да се получи разрешение за пребиваване съгласно правото на Съюза, както и значението на член 6 от Директивата за процедурите в този контекст. Накрая е разгледан въпросът дали Директивата относно определянето и Директивата за процедурите забраняват приемането на национална правна уредба, която предвижда, че разрешението за пребиваване има обратно действие — от датата на внасянето на молбата за международна закрила.
Статутът на бежанец и правото да се получи разрешение за пребиваване съгласно член 24, параграф 1 от Директивата относно определянето
33. Целта на Директивата относно определянето е да се установят общи критерии за определяне на лицата, които се нуждаят от международна закрила, и да се гарантира минимално равнище на обезщетения за тези лица във всички държави членки(16). Член 13 от Директивата относно определянето предвижда, че държавите членки предоставят статут на бежанец на всички граждани на трети държави или лица без гражданство, които отговарят на материалните условия за определяне като бежанци съгласно разпоредбите на глави II и III от тази директива. Държавите членки нямат право на преценка в това отношение(17).
34. Макар да потвърждава, че признаването или предоставянето на статут на бежанец има декларативен характер и не представлява конститутивно условие за това, че лицето е бежанец(18), Съдът подчертава, че съществува разлика между факта, че лицето е „бежанец“, както това понятие е определено в член 2, буква г) от Директивата относно определянето, и официалното предоставяне или признаване на „статут на бежанец“, както това понятие е определено в член 2, буква д) същата директива(19). Съгласно член 2, буква б) от Директивата относно определянето едва след официалното признаване на статут на бежанец съответното лице става „лице, ползващо се с международна закрила“ по смисъла на тази директива и има право на всички права и обезщетения, предвидени в глава VII от Директивата относно определянето(20).
35. Разграничението между това едно лице да е бежанец и статута на бежанец и различните права, свързани с тези понятия, е особено ясно от член 14, параграфи 4—6 от Директивата относно определянето по отношение на отнемането, прекратяването или отказа за подновяване на статута на бежанец и съдебната практика по този въпрос. Държавата членка може да отнеме или да не предостави статут на бежанец по член 14, параграфи 4 или 5 от Директивата относно определянето, дори когато съответното лице отговаря на материалните условия, от които зависи дали то е бежанец. Бежанците продължават да се ползват от някои права, гарантирани от Женевската конвенция, въпреки загубата на статут на бежанец, но вече няма да имат право на всички предимства по глава VII от Директивата относно определянето. В съответствие с член 14, параграф 6 от тази директива трябва да се спазва минималното ниво на закрила, установено от Женевската конвенция, както се изисква от член 78, параграф 1 ДФЕС и член 18 от Хартата(21).
36. От това следва, че някои права в глава VII от Директивата относно определянето като например защитата от връщане (член 21) по принцип се предоставят на всички бежанци, а други, включително правото на информация относно правата и задълженията, свързани по-специално със статута на бежанец (член 22), правото на разрешение за пребиваване (член 24), правото на документи за пътуване (член 25) и достъпът до заетост (член 26), зависят от предоставянето на международна закрила(22). Освен това глава VII от Директивата относно определянето съдържа права, равностойни на тези по Женевската конвенция, и права, осигуряващи по-висока степен на защита, които нямат съответствие в тази конвенция. Правото на разрешение за пребиваване съгласно член 24 от Директивата относно определянето попада във втората категория.
37. Правото на разрешение за пребиваване е от особена важност, тъй като то може де факто да улесни достъпа до други права съгласно глава VII от Директивата относно определянето. В това отношение съображение 40 от Директивата относно определянето гласи, че „[в] рамките, определени от техните международни задължения, държавите членки могат да установят, че предоставянето на предимства по отношение на достъпа до работа, до социално осигуряване, до медицински грижи и до средства за интегриране изисква предварителното издаване на разрешение за пребиваване“. Макар Съдът да уточнява, че условието в това съображение „се отнася до изпълнението на чисто административни формалности“, тъй като глава VII от Директивата относно определянето има за цел на бежанците да се гарантира минимално равнище на предимства във всички държави членки(23), свидетелство за значението на разрешението за пребиваване и ефективния достъп до права е неотдавнашното законодателно приемане на член 20, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2024/1347(24). Тази разпоредба гласи, че „[в] случай че разрешението за пребиваване не бъде издадено на лице, на което е предоставена международна закрила в срок от 15 дни от предоставянето на международна закрила, съответната държава членка предприема временни мерки като регистрация или издаване на документ, за да гарантира, че лицето има ефективен достъп до правата, установени в [глава VII] […] до момента на издаване на разрешението за пребиваване в съответствие с член 24“(25).
38. В решение M и др. (Отнемане на статут на бежанец) Съдът потвърждава, че гражданин на трета държава или лице без гражданство, чийто статут на бежанец не е официално признат, няма право на разрешение за пребиваване съгласно член 24, параграф 1 от Директивата относно определянето(26). Това е така, въпреки че лицето е подало молба за международна закрила в съответствие с глава II от Директивата относно определянето, отговаря на материалните условия, предвидени в глава III от тази директива, и има субективно право да му бъде признат статут на бежанец(27).
39. От това следва, че правото на разрешение за пребиваване съгласно член 24, параграф 1 от Директивата относно определянето е „свързано“ или „привързано към“ статута на бежанец(28), както е определено в член 2, буква д) от тази директива(29). В това отношение член 24, параграф 1 от Директивата относно определянето задължава държавите членки да издадат разрешение за пребиваване на бежанците във възможно най-кратък срок след като им е предоставена международна закрила. В Директивата относно определянето няма изискване за издаване на разрешение за пребиваване преди тази дата. Освен това, въпреки че тази разпоредба не определя изрично момента, в който разрешението за пребиваване влиза в сила съгласно правото на Съюза, в текста на Директивата относно определянето няма нищо, което да показва, че законодателят на Съюза е възнамерявал разрешенията за пребиваване, издадени на бежанци, да влизат в сила със задна дата и следователно преди официалното предоставяне на международна закрила. От текста на член 24, параграф 1 от Директивата относно определянето следва, че държавите членки трябва да ускорят издаването на разрешение за пребиваване след предоставянето на международна закрила на бежанец(30). За да не се подкопава или осуетява целта на тази разпоредба и за да се гарантира, че лицето със статут на бежанец действително се ползва от всички права, предвидени в глава VII от тази директива, считам, че разрешението за пребиваване трябва да влезе в сила от датата на издаването му.
40. Това тълкуване на член 24, параграф 1 от Директивата относно определянето не се поставя под въпрос от член 4, параграф 2, трета алинея от Директива 2003/109(31). Член 4, параграф 1 от Директива 2003/109 изисква държавата членка да предостави статут на дългосрочно пребиваващ на граждани на трети страни, които са пребивавали легално и без прекъсване на нейна територия в рамките на пет години непосредствено преди подаването на съответната молба. В член 4, параграфи 2 и 3 от Директива 2003/109 се определят точни правила за изчисляване на 5-годишния период на пребиваване, предвиден в член 4, параграф 1 от тази директива. В това отношение член 4, параграф 2, трета алинея от Директива 2003/109, която се отнася до кандидатите за международна закрила, предвижда, че „най-малко половината от периода между датата на подаване на молбата за международна закрила, въз основа на която е била предоставена международната закрила, и датата, на която е издадено разрешението за пребиваване по смисъла на член 24 от [Директивата относно определянето] или за целия период, ако той е над 18 месеца, се взема предвид при изчисляване на периода, посочен в параграф 1“. Трябва да се подчертае, че член 4, параграф 2, трета алинея от Директива 2003/109 не урежда момента, в който влиза в сила разрешението за пребиваване, издадено в съответствие с член 24, параграф 1 от Директивата относно определянето, а по-скоро предвижда периодите на пребиваване на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се изчисляват при определени обстоятелства от подаването на молбата им за международна закрила единствено с цел изчисляване на въпросното изискване за „петгодишно пребиваване“. Член 4, параграф 2, трета алинея от Директива 2003/109 не може да се прилага извън контекста и не подкрепя твърдението на жалбоподателя, че разрешението за пребиваване, издадено в съответствие с член 24, параграф 1 от Директивата относно определянето, влиза в сила от датата на подаване на молбата за международна закрила.
Член 6 и член 9, параграф 1 от Директивата за процедурите
41. Смятам, че член 6 от Директивата за процедурите и съдебната практика по него не променят и не опровергават това тълкуване на член 13 и член 24, параграф 1 от Директивата относно определянето. Директивата за процедурите има за цел да гарантира ефективен и бърз достъп до процедура за международна закрила(32). Член 6 от тази директива задължава държавите членки да гарантират, че съответните лица могат ефективно да упражняват правото си да кандидатстват за международна закрила, и прави разграничение между подаване, регистриране и внасяне на молба за международна закрила.
42. Гражданин на трета държава или лице без гражданство „подава“ молба за международна закрила, като изразява желание да кандидатства за такава закрила пред орган, който съгласно националното право е компетентен да регистрира подобна молба(33). Съгласно член 6, параграф 1 от тази директива държавите членки трябва да регистрират молбите за международна закрила най-късно три или шест работни дни след „подаването“ на такава молба(34).
43. В член 6, параграф 2 от Директивата за процедурите се предвижда, че държавите членки следят за това лице, което е „подало“ молба за международна закрила, да разполага с действителна възможност да „внесе“ своята молба възможно най-скоро(35). Последното действие по принцип изисква от кандидата за международна закрила да попълни предвидения за тази цел формуляр съгласно член 6, параграф 4 от Директивата за процедурите. За действието да се „подаде“ молба за международна закрила не се изисква никаква административна формалност. Тези формалности обаче трябва да бъдат спазени при „внасянето“ на молбата(36). Така подаването и внасянето на молбата за международна закрила представляват последователни и различни етапи. Въпреки това между тези действия съществува тясна връзка, тъй като целта им е да се гарантират ефективният достъп до процедурата, позволяваща разглеждането на молба за международна закрила, и ефективността на член 18 от Хартата(37).
44. Съгласно установената съдебна практика държава членка не може неоправдано да забавя момента, в който съответното лице има възможност да подаде молбата си за международна закрила, без да наруши така полезното действие на член 6 от Директивата за процедурите(38). Според мен този подход се прилага mutatis mutandis към член 6, параграф 2 от посочената директива и към внасянето на молба за международна закрила, като се има предвид използването в тази разпоредба на понятията „действителна възможност“ и „възможно най-скоро“(39). Внасянето на молба за международна закрила дава началото на шестмесечния срок(40), в който съгласно член 31, параграф 3 от Директивата за процедурите решаващият орган по принцип трябва да се произнесе по тази молба(41).
45. Въпреки че гражданинът на трета държава придобива статут на „кандидат за международна закрила“ по смисъла на член 2, буква в) от Директивата за процедурите(42), от момента, в който „подаде“ такава молба, тази директива не предвижда издаването на разрешение за пребиваване на такъв кандидат и a fortiori не посочва датата, на която това разрешение за пребиваване влиза в сила(43).
46. Член 9, параграф 1 от Директивата за процедурите обаче предоставя на кандидата за международна закрила правото да остане на територията на държавата членка до разглеждането на молбата му. Правото за оставане е единствено за целите на процедурата и действа до приемането на решение съгласно глава III от Директивата за процедурите. В тази разпоредба също така изрично се посочва, че правото за оставане не съставлява право на разрешение за пребиваване(44); това право на оставане предотвратява възможността кандидатът за международна закрила да бъде считан за „незаконно пребиваващ“ по смисъла на Директива 2008/115/ЕО(45) за срока от подаването на молбата за международна закрила до приемането на решение на първа инстанция по тази молба(46).
47. Правото на кандидата за международна закрила да остане в държава членка (или в част от нея), докато молбата му е в процес на разглеждане, се потвърждава по-специално от член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 2013/33. Освен това в съответствие с член 6, параграф 1 от тази директива държавите членки трябва да предоставят на кандидата за международна закрила документ, удостоверяващ статута му на кандидат или свидетелстващ, че му е разрешено да остане на територията на държавата членка, докато молбата му е висяща или се разглежда.
48. Като се има предвид, че етапът на разглеждане на процедурата започва едва след приключване на етапа на достъп до процедурата(47), забавянето на етапа на достъп ще доведе до забавяне на започването на процедурата по разглеждане(48). Това в крайна сметка ще забави евентуалното предоставяне на статут на бежанец(49) и ще се отложи възможността бежанците да се възползват от правата, свързани с този статут — включително правото на разрешение за пребиваване съгласно член 24, параграф 1 от Директивата относно определянето. Въпреки това при липсата на законодателна разпоредба като например член 4, параграф 2, трета алинея от Директива 2003/109 не считам, че при такова забавяне бежанецът има право на разрешение за пребиваване при предоставяне на статут на бежанец, който влиза в сила с обратно действие. Противното би довело до нарушаване на ясното разграничение между това „да бъдеш бежанец“ и статута на бежанец и различните права, свързани с тези правни понятия(50).
49. В настоящия случай жалбоподателят отбелязва, че макар да е успял да „внесе“ молбата си за международна закрила 10 дни след подаването ѝ(51), въпросният период не е представителен и някои кандидати е трябвало да чакат с месеци, преди да подадат молбите си. Според мен, като се има предвид, че в разглеждания от запитващата юрисдикция случай няма необосновано или неоправдано забавяне, което да накърнява ефективността на член 6, параграф 2 от Директивата за процедурите и достъпа до процедурата по подаване на молба, доводите на жалбоподателя относно други евентуални обстоятелства, свързани с трети лица, са напълно безпредметни.
50. Във всеки случай кандидатите за международна закрила са длъжни да подадат молба до компетентните органи съгласно член 6, параграф 2 от Директивата за процедурите, въпреки че държавата членка трябва да им предостави по-специално необходимия формуляр в съответствие с член 6, параграф 4 от нея(52). В преписката на делото пред Съда няма данни ответникът да не е предоставил на кандидатите необходимите формуляри, да не ги е приел, след като са попълнени, или да е възпрепятствал или забавил по необоснован начин тяхното приемане.
51. Трябва също така да се посочи, че за разлика от фактите, разгледани в решение A и S(53), при които непридружен непълнолетен е бил безвъзвратно лишен от правото на събиране на семейството съгласно член 10, параграф 3, буква а) от Директива 2003/86 поради това, че вече не е непълнолетен, в зависимост от датата, на която този факт е бил преценен, в преписката пред Съда няма данни, че в настоящия случай правата, предоставени на жалбоподателя съгласно по-специално Директивата относно определянето, ще бъдат изгубени с течение на времето по подобен начин.
Междинно заключение
52. В член 6 от Директивата за процедурите не се определя датата, на която влиза в сила разрешението за пребиваване, издадено на лице със статут на бежанец. Съгласно член 13 от Директивата относно определянето, във връзка със съображение 21 и член 24, параграф 1 от тази директива разрешението за пребиваване на бежанец трябва да бъде издадено във възможно най-кратки срокове, след като му е предоставен статут на бежанец, и по принцип влиза в сила от датата на издаването му, независимо от декларативния характер на статута на бежанец. Съгласно тези разпоредби няма изискване разрешението за пребиваване да бъде издадено или да влезе в сила преди официалното предоставяне или признаване на статут на бежанец.
Правото на държавите членки да въведат по-благоприятни норми
53. Съгласно член 5 от Директивата за процедурите държавите членки могат да въведат или да запазят по-благоприятни норми по отношение на процедурите за предоставяне и отнемане на международна закрила, стига тези норми да бъдат съвместими с посочената директива. Член 3 от Директивата относно определянето също предвижда, че държавите членки могат да въвеждат или да запазват по-благоприятни стандарти за определяне на съдържанието на международната закрила, доколкото тези стандарти са съвместими с тази директива(54). С оглед на това Съдът по същество е постановявал, че приложното поле на Директивата относно определянето не може да бъде разширено ratione personae, така че да включва лица, които a priori са напълно лишени от връзка с логиката на международната закрила(55).
54. Считам обаче, че след като предостави на дадено лице статут на бежанец, държавата членка може да приеме, че разрешението за пребиваване, издадено на това лице съгласно член 24, параграф 1 от Директивата относно определянето, има обратно действие от датата на подаване на молбата му за международна закрила в съответствие с член 6, параграф 2 от Директивата за процедурите(56). В това отношение национална разпоредба като член 44, параграф 2 от Закона за чужденците не разширява приложното поле на Директивата относно определянето ratione personae спрямо лица, които a priori са напълно лишени от връзка с логиката на международната закрила. Тя само разширява правото, предоставено съгласно глава VII от Директивата относно определянето на лица, ползващи се с международна закрила. Въпреки че това може да размие границите между статута и съответните права на кандидатите за международна закрила и на лицата, на които е предоставена международна закрила, тази разпоредба не накърнява целите на Директивата за процедурите или на Директивата относно определянето. В точка 57 от решение A и S Съдът подчертава обстоятелството, че процедурата по предоставяне на убежище може да продължи дълго. По-специално в периоди на значително нарастване на броя на молбите за международна закрила сроковете, предвидени в това отношение от правото на Съюза, често биват надвишавани. Като се има предвид, че национални разпоредби като член 44, параграф 2 от Закона за чужденците от 2000 г. могат да облекчат до известна степен забавянето на процедурата, не изглежда — при условие че това бъде проверено от запитващата юрисдикция — че те накърняват целите на разглежданите директиви.
VI. Заключение
55. С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на въпросите, поставени от Rechtbank Noord-Holland (Първоинстанционен съд за Северна Холандия, Нидерландия), както следва:
„(1) Член 6 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила
трябва да се тълкува в следния смисъл, че не определя датата, на която влиза в сила разрешението за пребиваване, издадено на лице със статут на бежанец.
(2) Член 13 във връзка със съображение 21 и член 24, параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила,
трябва да се тълкуват в смисъл, че разрешението за пребиваване на бежанец трябва да бъде издадено възможно най-скоро след като му е предоставен статут на бежанец. Без да се накърнява правото на държава членка при определени обстоятелства да въвежда или да запазва по-благоприятни стандарти, такова разрешение за пребиваване трябва да влезе в сила от датата на издаването му, независимо от декларативния характер на статута на бежанец.“
1 Език на оригиналния текст: английски.
i Името, дадено на настоящото дело, е фиктивно и не отговаря на името на никоя от страните в производството.
2 Запитването е постъпило в деловодството на Съда на 7 ноември 2023 г.
3 Вж. член 24, параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9, наричана по-нататък „Директивата относно определянето“).
4 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60, наричана по-нататък „Директивата за процедурите“).
5 Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (преработен текст) (ОВ L 180, 2013 г., стр. 96).
6 Stb. 2000, № 495.
7 Тази разпоредба се отнася до статута на бежанец.
8 Вж. решения от 12 април 2018 г., A и S (C-550/16, EU:C:2018:248, т. 53 и 54, наричано по-нататък „решение A и S“), и от 1 август 2022 г., Bundesrepublik Deutschland (Събиране на семейството на навършило пълнолетие дете) (C-279/20, EU:C:2022:618, т. 46, наричано по-нататък „решение XC“).
9 Директива на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 2004 г., стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225), изменена с член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2011/51/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 година за изменение на Директива 2003/109/ЕО на Съвета за разширяване на обхвата ѝ до лица, ползващи се с международна закрила (ОВ L 132, 2011 г., стр. 1).
10 Директива на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164).
11 Вж. член 4 от Директива 2003/109.
12 В настоящия случай, на 20 октомври 2021.
13 Вж. и съображение 21 от Директивата относно определянето, както и решение A и S.
14 Съгласно член 2, буква м) от Директивата относно определянето „разрешение за пребиваване“ означава всяко разрешение или удостоверение, издадено от органите на държава членка и във формата, предвидена от нейното право, позволяващо на гражданин на трета държава или на лице без гражданство да пребивава на нейна територия“.
15 В съображение 21 от Директивата относно определянето се посочва „the recognition of refugee status“ (текст на английски език), „la reconnaissance du statut de réfugié“ (текст на френски език), „pabėgėlio statuso pripažinimas“ (текст на литовски език), „el reconocimiento del estatuto de refugiado“ (текст на испански език), „o reconhecimento do estatuto de refugiado“, (текст на португалски език) и „recunoașterea statutului de refugiat“ (текст на румънски език). Според мен тези изрази се отнасят до официалното признаване на вече съществуващо положение. В член 13 от тази директива се говори за „granting of refugee status“ (текст на английски език), „l’octroi du statut de réfugié“ (текст на френски език), „pabėgėlio statuso suteikimas“ (текст на литовски език), „concesión del estatuto de refugiado“ (текст на испански език), „concessão do estatuto de refugiado“ (текст на португалски език) и acordarea statutului de refugiat“ (текст на румънски език). Според мен тези изрази се отнасят до предоставянето на статут, който не е съществувал непременно преди това. Въпреки това считам, че тези изрази в съображение 21 и член 13 от Директивата относно определянето са взаимозаменяеми и ще ги използвам съответно в настоящото заключение. Вж. например точка 35 от настоящото заключение. Този подход се потвърждава например от текстовете на Директивата относно определянето на италиански и на немски език, които използват едно и също понятие — съответно „riconoscimento“ и „zuerkennen“ — както в съображение 21, така и в член 13 от тази директива. Вж. също решение от 14 май 2019 г., M и др. (Отнемане на статут на бежанец) (C-391/16, C-77/17 и C-78/17, EU:C:2019:403, т. 91, наричано по-нататък „решение M и др. (Отнемане на статут на бежанец)“). Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. (Recueil des traités des Nations unies, том 189, 1954 г., стр. 150, № 2545), допълнена с Протокола за статута на бежанците, сключен в Ню Йорк на 31 януари 1967 г., влязъл в сила на 4 октомври 1967 г. (наричана по-нататък „Женевската конвенция“), се отнася по същество до признаването на „статута на бежанец“ (член 1, буква С., точка 6) и до правата, произтичащи от тази конвенция (членове 4, 13, 14 и 15).
16 Вж. съображение 12 от Директивата относно определянето.
17 Вж. решение M и др. (Отнемане на статут на бежанец) и решение от 18 юни 2024 г., Bundesrepublik Deutschland (Действие на решение за предоставяне на статут на бежанец) (C-753/22, EU:C:2024:524, т. 71 и цитираната съдебна практика). Вж. обаче член 14, параграф 4 от Директивата относно определянето по отношение на отнемането, прекратяването или отказа за подновяване на статута на бежанец. Вж. и член 14, параграф 5 от Директивата относно определянето по отношение на решението да не се предоставя статут на бежанец в случаите, описани в член 14, параграф 4 от тази директива.
18 Вж. и съображение 21 от Директивата относно определянето.
19 Вж. в този смисъл решение M и др. (Отнемане на статут на бежанец), точки 90—92 и точки 98, 99, 106, 110 и 111. В заключението си по дело M и др. (Отнемане на статут на бежанец) (C-391/16, C-77/17 и C-78/17, EU:C:2018:486, т. 78) генералният адвокат Wathelet посочва, че „от общата структура на [Директивата относно определянето] е видно, че условията за придобиване на качеството на бежанец, от една страна, и предоставянето или отнемането на статута на бежанец, от друга страна, са две различни понятия“.
20 Незабавното предоставяне на права по глава VII от Директивата относно определянето на лица, на които е предоставена международна закрила, може да се противопостави на постепенното или поетапно придобиване на права по Женевската конвенция. „За разлика от обичайния подход в международното право в областта на правата на човека, не е вярно, че всички права, предвидени в Конвенцията, се полагат незабавно на всеки предполагаем бежанец, пристигнал на територията на дадена държава. Вместо това бежанците имат право на разширяващ се набор от права, тъй като отношенията им с държавата, предоставяща убежище, се задълбочават“; вж. Hathaway, J.C., ‘The Architecture of the UN Refugee Convention and Protocol’, in Costello, C., Foster, M., and Mc Adam, J., (eds), The Oxford Handbook of International Refugee Law, Oxford University Press, 2021, pp. 180—182.
21 Решение M и др. (Отнемане на статут на бежанец), точки 91, 98, 99, 110 и 111. Вж. и решение от 6 юли 2023 г., Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides (Бежанец, извършил тежко престъпление) (C-8/22, EU:C:2023:542, т. 66—70).
22 Решение M и др. (Отнемане на статут на бежанец), точка 91. Вж. и решение от 18 юни 2024 г., Generalstaatsanwaltschaft Hamm (Молба за екстрадиция на бежанец към Турция) (C-352/22, EU:C:2024:521, т. 39—41).
23 Вж. по аналогия решение от 24 юни 2015 г., T. (C-373/13, EU:C:2015:413, точка 96).
24 Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година относно стандартите за определянето на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила за единен статут на бежанците, или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила и за съдържанието на предоставената закрила, за изменение на Директива 2003/109 и за отмяна на Директива 2011/95 (ОВ L 2024/1347).
25 Вж. и съображение 57 от Регламент 2024/1347. Този регламент не е приложим ratione temporis към настоящото преюдициално запитване. Вж. член 42 от този регламент, който предвижда, че той се прилага от 1 юли 2026 г.
26 Решение M и др. (Отнемане на статут на бежанец), точки 91, 99 и 103.
27 Вж. по аналогия решение A и S, точка 54.
28 Вж. и член 24, параграф 2 от Директивата за признаване на правото на пребиваване на лицата, ползващи се със статут на субсидиарна закрила.
29 Решение по дело M и др. (Отнемане на статут на бежанец), точки 91, 99 и 103. Правото на бежанец на разрешение за пребиваване може да бъде отнето съгласно член 24, параграф 1 от Директивата относно определянето по наложителни причини, свързани с националната сигурност или обществения ред. При такива обстоятелства бежанецът запазва статута си на бежанец до фактическото прекратяване на този статут. Вж. по аналогия решение от 24 юни 2015 г., T. (C-373/13, EU:C:2015:413, т. 45—55 и 95). Вж. и член 24, параграфи 1 и 5 от Регламент 2024/1347. Член 24, параграф 1 от този регламент предвижда, че „[л]ицата, на които е предоставена международна закрила, имат право на разрешение за пребиваване, за срока за който им е предоставен статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила“. Член 24, параграф 5 от него гласи, че „органи могат да отнемат или откажат подновяването на разрешението за пребиваване единствено, когато те са отнели статута на бежанец [...]“.
30 Вж. и член 24, параграф 2 от Регламент 2024/1347, който предвижда, че „разрешение за пребиваване се издава във възможно най-кратък срок след предоставянето на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила и не по-късно от 90 дни след съобщаването на решението за предоставяне на международна закрила [...]“ (курсивът е мой).
31 Вж. т. 20 и 25 от настоящото заключение.
32 Решение от 17 декември 2020 г., Комисия/Унгария (Приемане на кандидати за международна закрила) (C-808/18, EU:C:2020:1029, т. 104 и цитираната съдебна практика).
33 Или пред „други органи“ по смисъла на член 6, параграф 1, трета алинея от Директивата за процедурите. Вж. в този смисъл решение от 25 юни 2020 г., Ministerio Fiscal (Орган, който има вероятност да получи молба за международна закрила) (C-36/20 PPU, EU:C:2020:495, т. 94 и 98).
34 Срокът зависи от това дали молбата е „подадена“ до органа, който съгласно националното право е компетентен да регистрира подобна молба, или до други органи, които има вероятност да получат подобна молба, но съгласно националното право не са компетентни да я регистрират. Срокът може да бъде удължен, когато е налице едновременно подаване на молби от голям брой лица. Вж. член 6, параграф 5 от Директивата за процедурите.
35 Докато в член 6, параграф 1 от Директивата за процедурите се определят конкретни срокове за регистриране на молба за международна закрила, в член 6, параграф 2 от същата директива това не е предвидено за внасянето на молба за международна закрила. В член 28, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32 (ОВ L 2024/1348) обаче се предвижда, че по принцип кандидатът за международна закрила „подава молбата до компетентния орган на държавата членка [...] възможно най-скоро и не по-късно от 21 дни от момента на регистриране на молбата [...]“. Този срок може да бъде удължен до два месеца съгласно член 28, параграф 5 от посочения регламент. Регламент № 2024/1348 не е приложим ratione temporis към настоящото преюдициално запитване. Вж. член 79, параграф 1 от него, който предвижда, че този регламент се прилага от 12 юни 2026 г.
36 Решение от 25 юни 2020 г., Ministerio Fiscal (Орган, който може да получи молба за международна закрила) (C-36/20 PPU, EU:C:2020:495, т. 93).
37 Решение от 30 юни 2022 г., Valstybės sienos apsaugos tarnyba и др. (C-72/22 PPU, EU:C:2022:505, т. 62).
38 Решение от 22 юни 2023 г., Комисия/Унгария (Декларация за намерение преди молба за убежище) (C-823/21, EU:C:2023:504, т. 46 и 47 и цитираната съдебна практика). Правата, предоставени на кандидатите за международна закрила, варират в зависимост от етапа на съответната процедура. Така съгласно член 22, параграф 1 от Директивата за процедурите кандидатите имат право да се консултират със съветник на всички етапи от процедурата. За разлика от това гаранциите за кандидатите, предвидени в член 12 от Директивата за процедурите, се прилагат само за процедурите, предвидени в глава III от тази директива.
39 Вж. и член 4, параграф 1 от Директивата за процедурите, който предвижда, че държавите членки следят за това решаващият орган, отговарящ за разглеждането на молбите, да „разполага с подходящи средства, включително с достатъчно на брой компетентни служители, за изпълнението на своите задачи в съответствие с настоящата директива“.
40 Шестмесечният срок не засяга възможността за удължаване на този срок на основанията, посочени в член 31, параграфи 3 и 4 от Директивата за процедурите.
41 Решение от 17 декември 2020 г., Комисия/Унгария (Приемане на кандидати за международна закрила) (C-808/18, EU:C:2020:1029, т. 101). Сроковете, предвидени в членове 6 и 31 от Директивата за процедурите, наскоро са изменени с членове 27, 28 и 35 от Регламент 2024/1348.
42 Идентични определения могат да бъдат намерени в член 2, буква и) от Директивата относно определянето и член 2, буква б) от Директива 2013/33.
43 Както отбелязва нидерландското правителство, член 6 от Директивата за процедурите, озаглавен „Достъп до процедурата“, се отнася само до етапа на кандидатстване в процедурата за предоставяне на международна закрила. Той не се отнася до разрешението за пребиваване, издадено съгласно член 24, параграф 1 от Директивата относно определянето след приключване на цялата процедура.
44 Нидерландското правителство подчертава, че член 9, параграф 1 от Директивата за процедурите е единствената разпоредба от тази директива, която се отнася до разрешението за пребиваване, само за да изключи изрично правото на такова.
45 Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98).
46 Вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2023 г., Odbor azylové a migrační politiky MV (Приложно поле на Директивата за връщането) (C-257/22, EU:C:2023:852, т. 37—42 и цитираната съдебна практика), и от 22 юни 2023 г., Комисия/Унгария (Декларация за намерение преди молба за убежище) (C-823/21, EU:C:2023:504, т. 45).
47 По смисъла на член 6 от Директивата за процедурите.
48 Вж. по аналогия решение от 16 ноември 2021 г., Комисия/Унгария (Инкриминиране на оказването на помощ на търсещите убежище лица) (C-821/19, EU:C:2021:930, т. 81).
49 За лица, които са подали молба за международна закрила в съответствие с глава II от Директивата относно определянето и отговарят на материалните условия, предвидени в глава III от същата директива.
50 Според мен предвид недвусмисления характер на задължението на държавите членки, предвидено в член 6, параграф 2 от Директивата за процедурите, кандидатът все пак може да има право да предяви иск или жалба, за да принуди компетентния орган на държавата членка да му разреши да внесе молба за международна закрила, или иск за обезщетение за вреди поради необосновано забавяне.
51 От преюдициалното запитване става ясно, че между датата, на която жалбоподателят е подал молба за международна закрила (10 октомври 2021 г.), и датата, на която му е предоставена тази закрила (26 август 2022 г.), са изминали повече от десет месеца.
52 Държавите членки могат да поставят изискване молбите да бъдат подавани лично и/или на определено място. Вж. член 6, параграф 3 от Директивата за процедурите.
53 Вж. т. 57 от това решение.
54 Вж. съображение 12 от Директивата относно определянето, в което се посочва необходимостта да се осигури минимално равнище на обезщетения. Вж. и съображение 41 от същата директива, което предвижда, че държавите членки могат да въвеждат или запазват по-благоприятни стандарти за лицата, ползващи се с международна закрила, от тези, които се предоставят на собствените им граждани.
55 Решение от 4 октомври 2018 г., Ahmedbekova (C-652/16, EU:C:2018:801, т. 71 и цитираната съдебна практика).
56 Както вече беше посочено в точка 40 от настоящото заключение, такъв период на пребиваване може да бъде взет предвид и съгласно член 4, параграф 2, трета алинея от Директива 2003/109. Трябва да се подчертае, че ако сроковете и условията, предвидени в член 4, параграф 2, трета алинея от Директива 2003/109, не са спазени, се прилага член 13 от тази директива и се изключва правото на пребиваване в други държави членки, предвидено в глава III от тази директива.