Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
L. MEDINA
представено на 16 юли 2026 година(1)
Дело C‑328/25
Consorcio de Compensación de Seguros
срещу
Ministerio Fiscal,
MLVM,
LRMG,
LMR,
JMV,
LMMV,
AHM
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания)
„ Преюдициално запитване — Директива 2009/103/ЕО — Директива (ЕС) 2021/2118 — Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства — Моторно превозно средство, използвано за извършване на престъпление срещу лице — Обезщетяване на пострадалото лице — Понятието „използване на превозни средства“ — Понятието „произшествие“ — Система за обезщетяване “
I. Въведение
1. Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка(2) с оглед на съображение 9 от Директива (ЕС) 2021/2118 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2021 година за изменение на Директива 2009/103(3). По-конкретно настоящото дело повдига в частност въпроса дали умишленото използване на моторно превозно средство като средство за причиняване на телесно увреждане или смърт на друго лице попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, първа алинея от Директива 2009/103.
2. В колективното въображение на съвременните западни общества моторното превозно средство се възприема широко като символ на свободата. Независимо дали под формата на литературния шедьовър на Джак Керуак („По пътя“), или на кинематографичния шедьовър на Ридли Скот („Телма и Луиз“), този символ е почти постоянна черта на западната култура от втората половина на ХХ век насам. Още много преди това обаче, през 1846 г., в реч, произнесена пред Chambre des pairs (Камара на перовете, Франция), Виктор Юго подчертава, че според него „свободата носи със себе си отговорност“ [свободен превод] и че е „сред онези, които не желаят да се ползват свободи, без да се поема отговорност“[свободен превод](4).
3. В известен смисъл изискването за застраховане на превозните средства днес въплъщава именно този дух на отговорност. Всъщност именно този дух е ръководил законодателя на Съюза при приемането от 1972 г. насам на поредица от директиви относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства(5) — област, която е предмет на постепенна хармонизация в преследване на целта за защита на пострадалите при произшествия, причинени от моторни превозни средства(6). В този контекст Съдът вече многократно се е произнасял по тълкуването на тези директиви, по-специално за да дефинира понятието „използване на превозни средства“(7). Въпреки това обхватът на вредите, които се покриват от застраховката „Гражданска отговорност“, е постоянен източник на въпроси като тези, които са в основата на настоящото дело.
4. В настоящото дело обстоятелствата, породили съмнения относно тълкуването на понятието „използване на превозни средства“, са особено сериозни, тъй като се отнасят до използването на моторно превозно средство, довело до умишлено причиняване на смъртта на друго лице.
II. Спорът в главното производство, поставените въпроси и производството пред Съда
5. На сутринта на 12 юли 2020 г. AHM участва в сбиване с няколко лица, сред които и AMV, пред дискотека в Испания. След сбиването AHM, който никога не е имал свидетелство за управление на МПС, включва двигателя на автомобила си, за който няма задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Той умишлено се насочва с автомобила с висока скорост и изключени светлини към AMV, който върви по тротоара, и го блъска. След този първи удар AHM прави обратен завой с автомобила и прегазва AMV. AMV умира по-късно същия ден вследствие на множеството наранявания, които е претърпял.
6. Към момента на настъпване на фактите в главното производство в Испания съществуват две системи, които могат да доведат до обезщетяване на лица, претърпели вреди или увреждания, причинени от моторни превозни средства, а именно система за обезщетяване за вреди или увреждания, причинени от моторно превозно средство, и система за предоставяне на държавни помощи на пострадали лица от умишлени престъпления.
7. С присъда от 19 септември 2022 г., допълнена с последващо произнасяне, Audiencia Provincial de Barcelona (Областен съд Барселона, Испания) (съд със съдебни заседатели) осъжда AHM на 16 години и 8 месеца лишаване от свобода като извършител на умишлено убийство, както и на 4 месеца лишаване от свобода като наказателноотговорен извършител на престъпление срещу безопасността на движението по пътищата. В допълнение Audiencia Provincial de Barcelona (Областен съд Барселона) го осъжда да заплати съдебните разноски и обезщетения. Consorcio de Compensación de Seguros (Национален гаранционен фонд, Испания, наричан по-нататък „Фондът“) също е осъден като лице, носещо пряка и солидарна гражданска отговорност, да плати тези обезщетения, без да се засяга правото му на регресен иск.
8. Фондът подава жалба до гражданско и наказателно отделение на Tribunal Superior de Justicia de Cataluña (Висш съд Каталуня, Испания), който с решение от 7 март 2023 г. потвърждава присъдата, постановена на първа инстанция. Размерът обаче на дължимото от Фонда обезщетение и броят на бенефициерите са леко намалени, като по-конкретно Фондът е освободен от задължението да заплати обезщетение на бабата и дядото на пострадалия.
9. Фондът подава жалба до Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), който е запитващата юрисдикция, като иска отмяна на съдебното решение от 7 март 2023 г. по-специално на основание, че предметът на главното производство не се отнася до „използването на превозно средство“. Този довод се основава на член 1, параграф 6 от Real Decreto Legislativo 8/2004, de 29 de octubre, por el que se aprueba el texto refundido de la Ley sobre responsabilidad civil y seguro en la circulación de vehículos a motor (Кралски законодателен декрет № 8/2004 от 29 октомври 2004 г. за одобрение на преработения текст на Закона за гражданската отговорност и за застраховането при използване на моторни превозни средства), в редакцията, приложима към спора в главното производство, като съгласно тази разпоредба „не е налице използване на превозно средство, когато моторното превозно средство е използвано за извършване на умишлени престъпления против лица или имущество“.
10. Запитващата юрисдикция изразява съмнения относно съвместимостта на тази разпоредба от испанското право с правото на Съюза, като има предвид по-специално текста на съображение 9 от Директива 2021/2118, от което по същество става ясно, че държавите членки следва или да предвидят обезщетение в съответствие с Директива 2009/103 за вредите или уврежданията, причинени умишлено чрез моторно превозно средство, или да предвидят алтернативна еквивалентна система за обезщетяване, която да гарантира, че тези вреди или увреждания се обезщетяват по начин, който е възможно най-близък до предвидените в тази директива механизми за обезщетяване. Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че Директива 2021/2118 не се прилага ratione temporis по отношение на фактите, които са предмет на спора в главното производство. В този контекст запитващата юрисдикция поставя въпроса дали първоначалната редакция на Директива 2009/103 вече е съдържала принципа на еквивалентно обезщетяване за вреди и увреждания, посочен в съображение 9 от Директива 2021/2118. Ако това е така, тази юрисдикция иска да се установи дали испанската държавна система за обезщетяване на вреди, произтичащи от умишлено извършени престъпления с използване на моторно превозно средство, може да се счита за предвиждаща механизми за обезщетяване, „които са възможно най-близки“ до установените в Директива 2009/103.
11. При тези обстоятелства Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и с определение, постъпило в канцеларията на Съда на 13 май 2025 г., да постави следните преюдициални въпроси на Съда:
„1. Може ли принципът на еквивалентно обезщетяване на всички пострадали при използване на превозни средства, включително вследствие на умишлено престъпление, извършено с насилие при използване на превозно средство в движение, предвиден изрично в съображение 9 от Директива 2021/2118, да се счита за право на Европейския съюз, действащо още с първоначалната редакция на [Директива 2009/103]?
2. При утвърдителен отговор, може ли система за предоставяне на обезщетения от държавата, при която се предоставя обезщетение на пострадали от умишлени престъпления, извършени с моторни превозни средства, но размерът на обезщетенията е намален (понякога до по-малко от половината) и са изключени някои бенефициери, да се счита за близка до режима на задължителното застраховане и следователно да води до отпадане на необходимостта от включване на такива пострадали лица в обезщетяването, предвидено в [Директива 2009/103]?“.
12. Писмени становища пред Съда представят един от гражданските ищци (LRMG), Ministerio Fiscal (Прокуратура, Испания), испанското правителство и Европейската комисия. Всички тези страни присъстват на съдебното заседание, проведено на 21 май 2026 г.
III. Анализ
А. Предварителни бележки
13. Както посочих в точка 3 от настоящото заключение, Директива 2009/103 обединява пет предишни, вече отменени директиви в една с цел да консолидира и изясни правото в областта на застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства. Въпреки това посочената директива не променя същността на предишните директиви, в резултат на което съдебната практика по тези по-ранни директиви е релевантна и при тълкуването на еквивалентните разпоредби на Директива 2009/103(8). В този контекст през 2017 г. Комисията извършва оценка на функционирането на Директива 2009/103, в която се стига до заключението, че са необходими редица изменения, за да се подобри ефикасността, ефективността и съгласуваността на тази директива с други политики на Съюза. За тази цел е приета Директива 2021/2118(9).
14. В настоящия случай причина за поставените въпроси е именно последователността на тези различни директиви, и по-конкретно значението на включеното в Директива 2021/2118 съображение 9, чийто текст ще опиша по-подробно по-долу.
15. Основният проблем е този за обезщетяването на пострадалите, които се претърпели такива вреди или увреждания, като се има предвид, че Директива 2009/103 предвижда, първо, в член 3 от нея, че всяка държава членка предприема подходящи мерки с цел застраховане на гражданската отговорност при използването на превозно средство, което обичайно се намира на нейна територия(10), и, второ, в член 10 от нея, че като крайна мярка трябва да бъде създаден орган, който да изплаща обезщетения на пострадалите в случаите, в които превозното средство, причинило увреждането или вредата, не може да бъде идентифицирано или за него не е било изпълнено задължението на застраховане, посочено в член 3 от същата директива, т.е. превозно средство, за което няма сключен застрахователен договор(11).
16. Въпреки това в редакцията ѝ, приложима към фактите по спора в главното производство, Директива 2009/103 не съдържа разпоредба, която изрично да урежда въпроса за вредите или уврежданията, причинени умишлено с моторни превозни средства.
17. В същото време Директива 2021/2118, която изисква от държавите членки до 23 декември 2023 г. да приемат разпоредбите, необходими за да се съобразят с нея, посочва в съображение 9, че когато дадена държава членка изключва телесните увреждания или имуществените вреди, причинени умишлено чрез използването на моторно превозно средство, от задължителната застраховка на автомобилистите, тя може да продължи тази правна практика при едно условие. Съответно, за да не се „намалява защитата, предоставена с [Директива 2009/103], такива правни практики следва да бъдат разрешени само ако държавата членка гарантира, че в такива случаи увредените лица получават обезщетение за такива вреди [или увреждания] по начин, който е възможно най-близък до начина, по който биха били обезщетени по силата на [Директива 2009/103]“.
18. От граматическото тълкуване на това съображение следва, че законодателят счита за необходимо да се спазва принципът на еквивалентно обезщетяване (i) на вреди или увреждания, причинени умишлено, и (ii) на вреди или увреждания, причинени неумишлено, при използването на превозно средство, тъй като вредите или уврежданията, които са умишлено причинени при използването на превозно средство, могат да бъдат изключени от задължителната застраховка на автомобилистите само ако увредените лица бъдат обезщетени по начин, който е „възможно най-близък“ до обезщетението, което би било предоставено съгласно Директива 2009/103. В съображение 9 също се пояснява, че този механизъм трябва да бъде гарантиран, за да „не се намалява защитата, предоставена с [Директива 2009/103]“, което изглежда предполага, че такава защита вече е съществувала съгласно тази директива.
19. Тези съображения повдигат въпроси в два аспекта.
20. Първо, принципът на еквивалентност, описан в точка 18 от настоящото заключение, се споменава единствено в съображение 9 от Директива 2021/2118, но не фигурира в нито един от членовете на тази директива. Съгласно установената практика на Съда, макар да имат важна тълкувателна стойност, тъй като могат да уточнят съдържанието на разпоредба от съответния акт и да изяснят волята на автора на този акт, съображенията от акт на Съюза нямат задължителна правна сила(12). Следователно, макар от текста на съображение 9 да става ясно, че от държавите членки се очаква да гарантират, че обезщетението за вреди или увреждания, причинени умишлено при използването на превозно средство, е възможно най-близко до обезщетението за вреди или увреждания, причинени неумишлено, това съображение само по себе си не може да наложи такова пряко задължение на държавите членки.
21. Второ, няма спор, че Директива 2021/2118 не е била приложима към момента на настъпване на трагичните събития, които са се случили на 12 юли 2020 г. В този контекст и освен съображенията, изложени в точка 20 от настоящото заключение, възниква въпросът дали съображение 9 от посочената директива е от значение за целите на тълкуването на Директива 2009/103 и ако е така, какво е неговото въздействие върху спора по главното производство. Въпреки това, предвид описанието на фактическите обстоятелства, предоставено от запитващата юрисдикция, и от формулировката на поставените въпроси, е ясно, че тази юрисдикция не иска да установи дали Директива 2021/2118 е приложима по спора в главното производство, а единствено дали принципът на еквивалентност, посочен в точка 18 от настоящото заключение, може да бъде изведен от Директива 2009/103, която е приложима в контекста на разглеждания спор.
22. И двата преюдициални въпроса трябва да бъдат разгледани с оглед на изложените по-горе съображения.
Б. Първият преюдициален въпрос
23. С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 3 и 10 от Директива 2009/103, разгледани с оглед на съображение 9 от Директива 2021/2118, трябва да се тълкуват в смисъл, че вредите или уврежданията, причинени умишлено чрез моторно превозно средство, за което не е било изпълнено задължението за застраховане, трябва да бъдат обезщетени съгласно първата директива. С други думи въпросът, на който трябва да се отговори, е дали приложното поле на Директива 2009/103 обхваща вреди или увреждания, причинени умишлено от лице, което използва моторно превозно средство.
1. Определяне на обхвата на член 3 от Директива 2009/103 посредством понятието „използване на превозни средства“
24. Приложното поле на Директива 2009/103 не е ясно определено в нито един от членовете на тази директива. Поради това то е предмет на обширна практика на Съда, която може да бъде обобщена в общи линии, както следва: Директива 2009/103 установява задължение за застраховане по отношение на превозни средства, които се използват по начин, съответстващ на тяхната обичайна функция(13). Това включва установяване, първо, дали предметът, причинил въпросната вреда или увреждане, може да се счита за превозно средство(14) и, второ, какво се разбира под понятието „използване на превозни средства“. Настоящият спор се отнася до второто условие и по-точно до използването на такова превозно средство с цел умишлено извършване на убийство.
25. Следователно, за да се даде полезен отговор на поставения въпрос, е необходимо да се разгледа дали такова използване попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, първа алинея от посочената директива. Това е въпрос от основно значение, тъй като само онези случаи на използване на застраховано превозно средство, които попадат в обхвата на понятието „използване на превозни средства“, могат да доведат до ангажиране на отговорността на застрахователя съгласно договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на това превозно средство за вредите или уврежданията, причинени от него(15).
26. Този предварителен анализ предопределя по-широкото разбиране за приложното поле на Директива 2009/103, тъй като същата аргументация неизбежно се отнася и за обхвата на член 10 от тази директива, гарантиращ обезщетение за вреди и увреждания, причинени от незастраховани или неидентифицирани превозни средства. В това отношение с оглед на съображение 14 от Директива 2009/103 отбелязвам, че член 10 от нея има за цел да гарантира чрез създаването на орган за тази цел, че пострадалите няма да останат без обезщетение, ако превозното средство, причинило произшествието, е незастраховано или неидентифицирано. Успоредно с това съображение 2 от Директива 2009/103, което спомага за разбирането на контекста на член 3 от нея, подчертава значението на застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства както за застрахованите лица, така и за пострадалите при произшествие. И двете съображения използват едни и същи термини, за да опишат приложното поле на Директива 2009/103, която има за цел да обхване отговорността спрямо пострадалите при произшествия. Следователно членове 3 и 10 от Директива 2009/103 се отнасят до покритието на един и същ вид събития, а именно произшествия, които са причинили телесни увреждания на пострадалите, като в същото време се допълват по отношение на наличието или възможността за установяване на застрахованите лица.
27. Съдът вече е постановил, че понятието „използване на превозни средства“, както е определено в член 3, първа алинея от Директива 2009/103, не може да се остави на преценката на всяка държава членка, а е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да бъде тълкувано от Съда(16). То обхваща всяко използване на моторно превозно средство в съответствие с обичайната му функция(17), което в крайна сметка означава всяко използване като средство за транспорт(18). Както вече съм припомнил в заключението си по дело KBC Verzekeringen(19), Съдът постепенно изяснява съответния критерий, който трябва да се прилага, за да се определи дали дадена конкретна ситуация попада в обхвата на използването на превозно средство като средство за транспорт.
28. В обобщение, този критерий включва фактическа преценка на използването на въпросното превозно средство, като се вземат предвид редица критерии, разработени в практиката на Съда.
29. Първо, това понятие не следва да обхваща само хипотезите на движение по пътищата (движение по обществената пътна мрежа), а следва да обхваща и всяко използване на превозното средство в съответствие с обичайната му функция(20). Второ, фактът, че превозното средство се е движело или не се е движело, или че двигателят му е бил включен или не към момента на настъпване на събитието, довело до въпросните вреди или увреждания, сам по себе си не е решаващ, тъй като релевантният въпрос е единствено дали то е било използвано като средство за транспорт или не(21). Трето, реалното използване на превозно средство като средство за транспорт трябва да се разглежда в широк смисъл. То включва по-специално използването, което позволява качването и слизането на лица или товаренето и разтоварването на стоки, които се транспортират с това превозно средство(22). То включва също така „нормални и необходими етапи, присъщи за използването му като средство за транспорт“, като например паркирането му и периодът, в който превозното средство не се движи(23). Използването попада извън обхвата на това понятие само когато превозното средство се използва за цел, която е ясно различна от обичайната му транспортна функция(24).
30. С оглед на гореизложеното отбелязвам, че релевантната съдебна практика се характеризира с прагматичен подход(25), който е следван с цел да се предоставят на националните съдилища полезни насоки за еднаквото прилагане на изискванията, установени в Директива 2009/103. Въпреки че може да изглежда като подход, прилаган за всеки отделен случай, все пак е ясно, че става дума за обективна преценка, фокусирана върху самото превозно средство, като последното е обединяващият елемент в практиката на Съда, определяща понятието „използване на превозни средства“. По този начин досега този подход винаги е имал чисто функционален фокус, което е довело до широко тълкуване на това понятие. Доколкото ми е известно обаче, Съдът никога не е разглеждал субективния елемент на поведението на водача на превозното средство, довело до вредите или уврежданията, причинени от това превозно средство.
31. Следователно настоящото дело повдига конкретния въпрос дали — и ако да, по какъв начин — правната квалификация на субективния елемент от поведението на водача засяга приложното поле на Директива 2009/103. За да се отговори на поставения въпрос, е необходимо да се изясни дали обхватът на понятието „използване на превозни средства“ включва преценката на този субективен елемент, а именно психическото състояние на водача спрямо обективните елементи на престъплението и по-конкретно последствията от използването на въпросното превозно средство.
2. Значението на „психическото състояние“ на водача при определението на понятието „използване на превозни средства“
32. В настоящия случай в допълнение към елементите, които са от значение за обективната преценка на използването на превозното средство, Съдът е помолен да даде разяснение относно това дали психическото състояние на водача на превозното средство, причинило разглежданите вреди или увреждания, е от значение за целите на определянето дали дадено положение представлява „използване“ на това превозно средство по смисъла на член 3, първа алинея от Директива 2009/103. По-конкретно, както вече беше споменато в точка 1 от настоящото заключение, въпросът, на който Съдът трябва да отговори, е дали психическото състояние на дадено лице при използването на моторно превозно средство като средство за причиняване именно на вредите или уврежданията, пораждащи правото на обезщетение на пострадалото лице, следва да се вземе предвид при решаването на въпроса дали въпросните вреди или увреждания попадат в приложното поле на Директива 2009/103. За да дам отговор, ще приложа методите за тълкуване на Съда с оглед на текста на членове 3 и 10 от Директива 2009/103 с цел да доразвия анализа, вече извършен от Съда в неговата практика относно обичайното значение на понятието „използване на превозни средства“, като същевременно държа сметка за контекста, в който то се използва, и за целите, преследвани от правната уредба, от която то е част(26).
а) Текстът на член 3, първа алинея и член 10, параграф 1 от Директива 2009/103
33. Що се отнася до текста на член 3, първа алинея от Директива 2009/103, Съдът вече е посочил, че тази разпоредба е твърде широко формулирана(27). По-конкретно граматическото тълкуване на понятието „използване на превозни средства“ не позволява да се направят каквито и да било заключения в една или друга посока относно тежестта, която следва да се придаде на психическото състояние на водача при определянето дали дадено действие представлява такава „използване“.
34. По сходен начин в член 10, параграф 1 от същата директива не се указва нищо по въпроса дали вредите или уврежданията, причинени от неидентифицирано превозно средство или от превозно средство, за което не е било изпълнено задължението за застраховане, посочено в член 3, следва да бъдат обезщетени от органа, който държавите членки са длъжни да създадат или да оправомощят, ако тези вреди или увреждания са настъпили в резултат на умишлено деяние на водача на моторно превозно средство.
35. Следователно от граматическото тълкуване на член 3, първа алинея и член 10, параграф 1 от Директива 2009/103 не следва, че законодателят на Съюза е имал ясно и изрично намерение да гарантира покритие чрез задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или чрез публични средства за вреди или увреждания, претърпени от пострадал при умишлено деяние на водача на моторно превозно средство. От същото граматическо тълкуване обаче не следва и че законодателят е имал намерение да не гарантира такова покритие. При тези обстоятелства трябва да се отдаде особено значение на контекста и на целите, преследвани от Директива 2009/103.
б) Контекстът на Директива 2009/103
36. Що се отнася до контекста, в който се вписват член 3, първа алинея и член 10, параграф 1 от Директива 2009/103, трябва да се отбележи, че застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства в тази директива последователно се използва във връзка с понятието „произшествие“, въпреки че това понятие не е споменато в никоя от тези две разпоредби.
37. В това отношение следва да се посочат няколко съображения от тази директива. По-специално в съображение 2, в което се излага основната цел на директивата, се посочва, че „[з]астраховката „Гражданска отговорност“ по отношение на използването на моторни превозни средства (застраховка на автомобилистите) е особено важна за европейските граждани, независимо дали са застраховани или са пострадали при произшествие“. Съображение 18, което излага съображенията на законодателя относно органа, посочен в член 10 от директивата, гласи, че „[в] случай на произшествие, причинено от незастраховано превозно средство, органът, който обезщетява пострадалите при произшествия, причинени от незастраховано или неидентифицирано превозно средство, е в по-благоприятна позиция от пострадалия да предяви иск срещу отговорното лице“. Освен това съображение 20, което описва мотивите за хармонизирането на правото на пострадалите да получат обезщетение съгласно Директива 2009/103, гласи, че „[н]а пострадалите при произшествия с моторни превозни средства следва да се гарантира съпоставимо третиране, независимо от това къде в Общността е настъпило произшествието“.
38. Освен това от член 10, параграф 3, трета алинея от Директива 2009/103 следва, че „[у]словията, при които телесните увреждания се считат за сериозни, се определят от законовите или административните разпоредби на държавите членки, в които е настъпило произшествието“. Освен това процедурните разпоредби за обезщетяване за вреди или увреждания, причинени от моторно превозно средство, са изложени в глава 7, която е озаглавена „Уреждане на претенции за застрахователни събития, свързани с произшествия, причинени от застраховани съгласно член 3 превозни средства“(28).
39. От различните разпоредби и съображения, които току-що разгледах, следва, че контекстът на член 3, първа алинея и член 10, параграф 1 не може да бъде правилно разбран, ако се пренебрегне връзката между понятието „използване на превозни средства“ и понятието „произшествие“.
40. Подготвителните работи, довели до приемането на Директива 2021/2118, допълнително потвърждават, че Директива 2009/103 е насочена към пострадалите при произшествия. В това отношение предложението на Комисията дава по-специално полезна насока, като посочва, че Директива2009/103 „си поставя за цел постигането на висока степен на сближаване по отношение на защитата на потенциалните жертви на пътнотранспортни произшествия“ и че „[п]ървата директива на ЕС относно автомобилното застраховане […] беше приета през 1972 г. с двойната цел да защити жертвите на пътнотранспортни произшествия“(29).
41. Самият Съд многократно е подчертавал, че „целта за защита на пострадалите при произшествия, предизвикани от тези превозни средства“ е ръководила развитието на законодателството на Съюза в областта на задължителното застраховане(30).
42. С оглед на съображенията, изложени в точки 36—41 от настоящото заключение, неизбежното заключение е, че понятието „използване на превозни средства“ и следователно обхватът на отговорността за вреди и увреждания, покрити от член 3 и от член 10 от Директива 2009/103, се отнасят до произшествията. Следователно определянето на приложното поле на посочената директива се основава на кумулативната комбинация от понятията „използване на превозни средства“ и „произшествие“. При тези обстоятелства възниква въпросът дали вредите или уврежданията, причинени умишлено от водач на моторно превозно средство, могат да се считат за такова „произшествие“.
43. Директива 2009/103 не съдържа определение на понятието „произшествие“(31), за което се признава, че е понятие, което трудно подлежащо на дефиниране(32). Въпреки това под „произшествие“ обикновено се разбира неблагоприятно, неумишлено и непредвидено събитие(33). В това отношение Съдът вече е посочил, че обичайното значение, което се дава на това понятие, се схваща като непредвидено, неумишлено, увреждащо събитие(34) или като „непредвидено и внезапно събитие, което води до щети или опасности като наранявания и смърт“(35).
44. Що се отнася до националните правни системи, съображение 9 от Директива 2021/2118 посочва, че съществуват различни национални подходи към прилагането на това понятие и че по отношение на движението по пътищата и гражданската отговорност някои държави членки са избрали да изключат умишлените деяния от определението на понятието „произшествие“(36). Това наблюдение е и в съответствие с подхода на хармонизиране, залегнал в основата на Директива 2009/103, която установява безусловно задължение да се гарантира, че гражданската отговорност при използването на превозни средства е покрита от застраховка, както и изключенията от това задължение, като същевременно оставя на държавите членки свобода на преценка при прилагането на допълнителни изисквания на тази директива, насочени към осигуряване на ефективността на това покритие на гражданската отговорност(37).
45. Следователно тълкуването на понятието „произшествие“ — било то в обичайния му смисъл, или както се разбира в правната литература — не подкрепя становището, че ситуация, при която водачът на моторно превозно средство умишлено е причинил вреда или увреждане на трето лице, представлява такова произшествие.
46. Това би означавало, че тази ситуация не попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, първа алинея от Директива 2009/103. Този подход не е лишен от трудности, тъй като може да се постави въпроса дали приложното поле на Директива 2009/103 и следователно степента на защита, която тя предоставя на пострадалите от моторни превозни средства, могат да бъдат стеснени единствено с оглед на контекстуално тълкуване на тази директива, което неразривно свързва използването на превозно средство с настъпването на произшествие. С други думи, като се приеме, че законодателят изпълнява ролята си на „рационален субект“(38), може да се постави въпроса доколко е възможно да се тълкува намерението на законодателя при определянето на понятието „използване на превозни средства“ като обхващащо само вреди или увреждания, причинени неумишлено или поради непредпазливост, без това да е изрично посочено.
47. Трябва да се признае, че тези наблюдения наистина създават объркване при тълкуването на политическите цели на законодателя, преследвани чрез този нормативен акт. От една страна, в съображение 9 от Директива 2021/2118 изрично се посочва, че в определени ситуации използването на превозни средства за умишлено причиняване на вреди или телесни увреждания следва да бъде обхванато от обезщетението съгласно Директива 2009/103. От друга страна, това твърдение изглежда противоречи на текста и контекста на Директива 2009/103, която поради причините, изложени в точка 42 от настоящото заключение, следва да се тълкува в смисъл, че съгласно тази директива се обезщетяват само вредите или уврежданията, причинени при произшествие. Тази критика обаче трябва да се разглежда с оглед на факта, че съображенията в един правен акт на Съюза нямат самостоятелна задължителна правна сила(39).
48. Тези затруднения, свързани с граматическото и контекстуалното тълкуване на понятието „използване на превозни средства“, означават, че съществува особена необходимост това понятие да бъде разгледано с оглед на целите, преследвани от Директива 2009/103(40).
3. Целите на Директива 2009/103
49. Трябва да се направи разграничение между целите на Директива 2009/103 и целта на националните правни режими, уреждащи задължителната застраховка на автомобилистите. Директивата преследва свои собствени специфични цели(41), които включват по-специално насърчаването на свободното движение и свободното предоставяне на услуги. Това съображение не е непременно, а всъщност изобщо не е, в центъра на вниманието на националните нормативни актове, чиято основна цел може например да бъде определянето на правата и задълженията на застрахователя, длъжен да заплати обезщетение за въпросните вреди или увреждания(42). Защитата на пострадалите обаче е от значение както за мерките на Съюза, така и за националните мерки.
50. Отбелязвам, първо, че Директива 2009/103 се основава на член 95, параграф 1 от Договора за ЕО (понастоящем член 114, параграф 1 ДФЕС), който оправомощава Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да приемат мерки за сближаване на разпоредбите, които имат за цел създаването или функционирането на вътрешния пазар. Тази директива не се позовава на разпоредбите на Договорите, които имат за цел да улеснят съдебното сътрудничество по наказателни дела с трансгранично измерение, нито по-конкретно на член 82, параграф 2 ДФЕС, за разлика например от Директива 2012/29/ЕС, която има за цел да повиши нивото на защита на жертвите по-специално в рамките на наказателните производства(43).
51. Целта на член 114 ДФЕС е да се гарантира постигането на целите, заложени в член 26 ДФЕС, който има за цел да установи функционирането на вътрешния пазар — пространство без вътрешни граници, в което се гарантира свободното движение на лица, стоки, услуги и капитали. В това отношение законодателен акт, приет на основание член 114 ДФЕС, трябва, от една страна, да съдържа мерки за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, и от друга страна, да има за цел създаването и функционирането на вътрешния пазар(44). За разлика от това жертвите на престъпления попадат в обхвата на дял V от Договора за функционирането на ЕС, който установява компетентността на Европейския съюз да приема законодателни актове в областта на свободата, сигурността и правосъдието при зачитане на основните права и различните правни системи и традиции на държавите членки. Следователно съществува ясно разграничение между целите, преследвани от ДФЕС по отношение на мерките, които насърчават вътрешния пазар, и тези, които имат за цел предотвратяването и борбата с престъпността. Тези разлики не трябва да бъдат пренебрегвани.
52. Второ, бих искала да отбележа, че Директива 2009/103 не съдържа никакви правни разпоредби, които да сочат, че тя е била предназначена да защити пострадалите лица от умишлени престъпления, извършени при използване на моторно превозно средство. По-точно казано, нито един от членовете на този законодателен акт не посочва, че законодателят е имал намерение да обезщети такива пострадали по начин, който е „възможно най-близък“ до начина, по който биха били обезщетени пострадалите при произшествия съгласно членове 3 и 10 от същата директива. Следователно Директива 2009/103 се основава по-скоро на логиката на вътрешния пазар, отколкото на логиката на наказателните дела, които попадат в различна рамка, в която законодателят е решил да се позове на други инструменти.
53. Предвид гореизложеното считам, че въпреки двусмислията, дължащи се както на текста на съответните разпоредби, така и на контекста им в Директива 2009/103, а и на объркващото използване на методите, приети от законодателя за определяне и обясняване на приложното ѝ поле, най-последователното тълкуване, имайки предвид обхвата съответно на членове 82 и 114 ДФЕС, е, че понятието „използване на превозни средства“ не може да обхваща вреди или увреждания, причинени умишлено с моторно превозно средство. В това отношение считам, че независимо от съдържанието му, съображение 9 от Директива 2021/2118 не може да промени този анализ, тъй като съдържанието на това съображение не е изрично включено в членовете, съставляващи основната част на посочената директива. От установената практика на Съда следва, че единствено разпоредбите на законодателния акт, а не неговите съображения(45), са средството, чрез което законодателят на Съюза упражнява своята компетентност да приема законодателство и по-конкретно да хармонизира правилата в частност за обезщетяване на пострадали лица, които са претърпели вреди или увреждания вследствие на моторно превозно средство. Тъй като, както беше показано по-горе, понятието „използване на превозни средства“ е неразривно свързано с понятието „произшествие“, обезщетяването за вредите или уврежданията, причинени на пострадалите лица, не попада в приложното поле на Директива 2009/103, ако психическото състояние на извършителя отразява намерение нарочно да причини вреди или увреждания на пострадалия, като този въпрос остава в компетентността на държавите членки.
4. Приложение по настоящото дело
54. Извършването на цялостна преценка на всички релевантни факти и правни въпроси с цел разрешаване на спора в главното производство е изцяло отговорност на запитващата юрисдикция. Нищо обаче не пречи на Съда да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, като ѝ предостави необходимите насоки за тълкуването на правото на Съюза, които са необходими, за да може тази юрисдикция сама да се произнесе по разглеждания спор. В това отношение методологията, описана в точки 23—31 от настоящото заключение, следва да се приложи, за да се определи дали обстоятелства като тези в главното производство могат да бъдат квалифицирани като попадащи в обхвата на понятието „използване на превозни средства“. Както посочих в точки 27—30 от настоящото заключение, при тази преценка трябва да се установи дали при причиняване на разглежданите вреди или увреждания съответното превозно средство е било използвано по начин, съответстващ на обичайната му функция. От точки 32—53 от настоящото заключение следва също, че установяването на психическото състояние на водача по отношение на причинените вреди или увреждания е от значение за целите на определянето дали дадено деяние, довело до настъпване на тези вреди или увреждания, попада в приложното поле на Директива 2009/103, тъй като разпоредбите на тази директива обхващат само вреди или увреждания, причинени в резултат на произшествие (неумишлено психическо състояние по отношение на последиците).
55. При разглеждане на методологията, обобщена в предходната точка, е видно, че обстоятелствата по спора в главното производство биха могли да породят объркване. Така от представената пред Съда преписка и от съдебното заседание става ясно, че въпросният автомобил (с шофьора и един пътник в него) е бил използван за придвижване по обществен път с цел да се стигне до мястото на настъпване на трагичното събитие, довело до смъртта на човек, и след това да се избяга от него. Става ясно обаче и че деянието, което е довело до причиняване на вредата или увреждането, предмет на разглеждане в главното производство, се е състояло в умишленото използване на това превозно средство именно с цел причиняване на тази вреда или това увреждане(46). От акта за преюдициално запитване следва, че със съдебно решение е установено, че AHM умишлено е управлявал своето незастраховано превозно средство с висока скорост и без включени светлини, за да удари AMV два пъти с голяма сила. Запитващата юрисдикция обяснява, че AHM е имал намерение да причини смъртта на AMV или е предвиждал вероятното ѝ настъпване с действията си.
56. При тези обстоятелства и при условие че това бъде проверено от запитващата юрисдикция, използването на превозното средство в настоящия случай не може да се счита за попадащо в обхвата на понятието „използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, първа алинея и следователно на член 10, параграф 1 от Директива 2009/103. Следователно от предвиденото в нея покритие не може да се изведе никакво право на обезщетение за тези вреди и увреждания, ако е ясно установено, че психическото състояние на водача е било такова, че той е извършил умишлено деяние с цел да причини разглежданата вреда, а именно смъртта на лице(47).
57. Според мен всеки друг подход би придал на съображението задължителна правна сила, което би било в явно противоречие с постоянната практика на Съда относно ролята на съображенията при тълкуването на разпоредбите от правото на Съюза(48).
58. С оглед на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос, както следва: Член 3, първа алинея и член 10, параграф 1 от Директива 2009/103, разгледани с оглед на съображение 9 от Директива 2021/2118, трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат на държава членка задължение да обезщетява вреди или увреждания, причинени чрез моторно превозно средство, по начин, който е възможно най-близък до начина, по който те биха били обезщетени съгласно Директива 2009/103, ако се установи, че психическото състояние на водача отразява умишлено намерение да причини разглежданата вреда като например смъртта на лице. Държавите членки обаче остават свободни да го направят.
В. Вторият преюдициален въпрос
59. С втория въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установят условията, при които система за обезщетяване за вреди или увреждания, причинени умишлено с моторно превозно средство, може да се счита за обезщетяваща увредените лица по начин, който е възможно най-близък до начина, по който те биха били обезщетени съгласно Директива 2009/103.
60. Поради изложените в предходния раздел причини считам, че няма необходимост да се отговаря на този въпрос. Въпреки това за пълнота ще се спра накратко на този въпрос, в случай че Съдът не възприеме това становище и констатира по същество, че Директива 2009/103 — в редакцията, приложима към фактите по спора в главното производство — имплицитно предвижда, че вредите или уврежданията, причинени умишлено от водач на превозно средство, за което не е било изпълнено задължението за застраховане, следва да бъдат обезщетени в съответствие с изискванията на член 10 от посочената директива или по начин, който е възможно най-близък до последния.
61. Съдът многократно е постановявал, че задължението за покриване от застраховката „Гражданска отговорност“ на вредите или уврежданията, причинени от моторни превозни средства на трети лица, се различава от обхвата на обезщетяването на последните на основание на гражданската отговорност. Всъщност, докато първото се определя и гарантира от правната уредба на Съюза, второто по същество е уредено от националното право(49). Следователно при сегашното състояние на правото на Съюза държавите членки остават по принцип свободни да определят в частност задължително подлежащите на обезщетяване вреди или увреждания, причинени от моторни превозни средства, обхвата на правото на обезщетение и лицата, които трябва да имат такова право. Тази свобода обаче е ограничена от посочената директива, тъй като последната въвежда задължение за покриване на някои вреди или увреждания до определени от нея минимални размери. Сред вредите или уврежданията, които задължително трябва да бъдат покрити, са по-специално „телесните увреждания“, както уточнява член 3, последна алинея от Директива 2009/103(50).
62. В този контекст и като се имат предвид значителните правомощия, които остават в компетентността на държавите членки в тази област, обезщетението, което трябва да бъде възможно най-близко до предвиденото в Директива 2009/103, трябва по-специално да съответства на минималните размери, определени в тази директива, и да обхваща видовете вреди или увреждания, посочени в нея, включително неимуществени вреди. Освен това, що се отнася до лицата, които имат право на обезщетение за такива неимуществени вреди съгласно Директива 2009/103, държавите членки са длъжни да гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната правна уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществените вреди, претърпени от близките на пострадалите от пътнотранспортни произшествия, се покрива от задължителната застраховка до минималните размери, определени в Директива 2009/103(51). В случай на незастраховано превозно средство се прилагат същите съображения, тъй като обхватът както на член 3, така и на член 10 от посочената директива неизбежно води до същия резултат за съответното пострадало лице.
63. Всички тези обстоятелства обаче следва да бъдат проверени от запитващата юрисдикция.
64. С оглед на всички гореизложени съображения и в случай че Съдът счете за необходимо да отговори на този въпрос, предлагам на Съда да отговори на втория преюдициален въпрос, както следва: система за обезщетяване за вреди или увреждания, причинени умишлено чрез моторно превозно средство, може да се счита за обезщетяваща увредените лица по начин, който е възможно най-близък до начина, по който те биха били обезщетени съгласно Директива 2009/103, ако тя съответства на минималните суми, предвидени в тази директива, и обхваща видовете вреди, посочени в нея, включително неимуществените вреди, претърпени от близките на пострадалите от пътнотранспортни произшествия.
IV. Заключение
65. С оглед на всички гореизложени съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), както следва:
(1) Член 3, първа алинея и член 10, параграф 1 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, разгледани с оглед на съображение 9 от Директива (ЕС) 2021/2118 на Европейски парламент и на Съвета от 24 ноември 2021 година за изменение на Директива 2009/103,
трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат на държава членка задължение да обезщетява вреди или увреждания, причинени чрез моторно превозно средство, по начин, който е възможно най-близък до начина, по който те биха били обезщетени съгласно Директива 2009/103, ако се установи, че психическото състояние на водача отразява умишлено намерение да причини разглежданата вреда като например смъртта на лице. Държавите членки обаче остават свободни да го направят.
(2) Система за обезщетяване за вреди или увреждания, причинени умишлено чрез моторно превозно средство, може да се счита за обезщетяваща увредените лица по начин, който е възможно най-близък до начина, по който те биха били обезщетени съгласно Директива 2009/103, ако тя съответства на минималните суми, предвидени в тази директива, и обхваща видовете вреди, посочени в нея, включително неимуществените вреди, претърпени от близките на пострадалите от пътнотранспортни произшествия.
1 Език на оригиналния текст: английски.
2 ОВ L 263, 2009 г., стр. 11.
3 ОВ L 430, 2021 г., стр. 1.
4 Hugo, V. Actes et paroles, p. 554.
5 В това отношение вж. заключение на генерален адвокат Biondi по дело Stichting Koskea (C‑490/24, EU:C:2025:735, т. 2 и по-специално бележка под линия 3).
6 В този смисъл вж. решение от 28 ноември 2017 г., Rodrigues de Andrade (C‑514/16, EU:C:2017:908, т. 33 и цитираната съдебна практика).
7 В това отношение вж. заключение на генерален адвокат Biondi по дело Stichting Koskea (C‑490/24, EU:C:2025:735, т. 2 и по-специално бележка под линия 5).
8 В този смисъл вж. решение от 10 юни 2021 г., Van Ameyde España (C‑923/19, EU:C:2021:475, т. 23 и цитираната съдебна практика).
9 В това отношение вж. съображение 2 от Директива 2021/2118.
10 В това отношение вж. решение от 4 септември 2018 г., Juliana (C‑80/17, EU:C:2018:661, т. 36 и 37 и цитираната съдебна практика).
11 В това отношение вж. решение от 19 септември 2024 г., Matmut (C‑236/23, EU:C:2024:761, т. 48 и цитираната съдебна практика).
12 В това отношение вж. решение от 5 март 2024 г., Kočner/Европол (C‑755/21 P, EU:C:2024:202, т. 59 и цитираната съдебна практика).
13 В това отношение вж. решение от 4 септември 2014 г., Vnuk (C‑162/13, EU:C:2014:2146, т. 56).
14 В това отношение вж. решение от 4 септември 2014 г., Vnuk (C‑162/13, EU:C:2014:2146, т. 37—40); това условие не е предмет на спора в главното производство, тъй като е безспорно, че автомобилът, причинил трагичното произшествие, който е в основата на спора, трябва да се счита за превозно средство по смисъла на посочената директива.
15 В този смисъл вж. определение от 29 октомври 2021 г., Ubezpieczeniowy Fundusz Gwarancyjny (C‑688/20, EU:C:2021:897, т. 28 и цитираната съдебна практика).
16 В този смисъл вж. решение от 28 ноември 2017 г., Rodrigues de Andrade (C‑514/16, EU:C:2017:908, т. 31).
17 Решение от 20 юни 2019 г., Línea Directa Aseguradora (C‑100/18, EU:C:2019:517, т. 35 и цитираната съдебна практика).
18 Решение от 28 ноември 2017 г., Rodrigues de Andrade (C‑514/16, EU:C:2017:908, т. 38).
19 Вж. заключението на генерален адвокат Medina по дело KBC Verzekeringen (C‑323/25, EU:C:2026:572, т. 32—52).
20 Решение от 20 юни 2019 г., Línea Directa Aseguradora (C‑100/18, EU:C:2019:517, т. 35 и цитираната съдебна практика).
21 Решение от 28 ноември 2017 г., Rodrigues de Andrade (C‑514/16, EU:C:2017:908, т. 39).
22 Решение от 15 ноември 2018 г., BTA Baltic Insurance Company (C‑648/17, EU:C:2018:917, т. 36).
23 Решение от 20 юни 2019 г., Línea Directa Aseguradora (C‑100/18, EU:C:2019:517, т. 41).
24 Например селскостопански трактор, който към момента на настъпване на разглежданото произшествие е бил използван единствено като генератор на двигателната сила, необходима за задвижване на помпата на хербицидна пръскачка, като такъв не е бил счетен за средство за транспорт (решение от 28 ноември 2017 г., Rodrigues de Andrade (C‑514/16, EU:C:2017:908, т. 41).
25 Този подход е бил обект на критика; по този въпрос вж., например, заключение на генерален адвокат Bobek по дело „Van Ameyde España“ (C‑923/19, EU:C:2021:125).
26 В този смисъл вж. решение от 12 февруари 2026 г., Stichting Koskea (C‑490/24, EU:C:2026:89, т. 24 и цитираната съдебна практика).
27 Решение от 4 септември 2018 г., Juliana (C‑80/17, EU:C:2018:661, т. 36 и цитираната съдебна практика).
28 Понятието „произшествие“ се среща в членове 1, 2, 5, 6, 8, 10, 12, 13, 15 и 17—25 от Директива 2009/103.
29 Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, COM(2018) 336 final, от 24 май 2018 г.
30 Решение от 19 септември 2024 г., Matmut (C‑236/23, EU:C:2024:761, т. 31 и цитираната съдебна практика).
31 По този въпрос вж. например заключението на генерален адвокат Mengozzi по дело Vnuk (C‑162/13, EU:C:2014:106, т. 32).
32 В това отношение вж. Bakouche, D. L’accident: responsabilité civile et assurances — Responsabilité civile et assurances, July-August 2014, p. 5.
33 Вж. Cornu, G., Vocabulaire juridique, PUF, Paris, 2024.
34 Решение от 19 декември 2019 г., Niki Luftfahrt (C‑532/18, EU:C:2019:1127, т. 35).
35 Решение от 17 декември 2020 г., CLCV и др. (Измервателно-коригиращо устройство на дизелов двигател) (C‑693/18, EU:C:2020:1040, т. 108).
36 Например, в контекста на френската правна система се подчертава, че „етимологично погледнато (accidens: нещо, което се случва случайно), понятието „произшествие“ се отнася до събитие, което настъпва неочаквано — като че ли изненадващо — внезапно и неумишлено събитие. Следователно произшествието на пръв поглед съответства на внезапно събитие, водещо до непреднамерена вреда. Това означава, че ако вредата е причинена умишлено, то строго погледнато вече не става дума за произшествие. От тази гледна точка съдебната практика изключва квалифицирането като „произшествие“ на ситуация, при която водачът или отговорникът за превозното средство, участвало в произшествието, или дори трето лице, е виновен за осъществяване на умишлено или най-малкото небрежно поведение“ (Leduc, F. Le cœur et la raison en droit des accidents de la circulation. — Responsabilité civile et assurances, March 2009).
37 Например в член 9 от Директива 2009/103 се предвижда, че застраховката, посочена в член 3, е задължителна поне по отношение на някои минимални суми, определени в същия член, които не засягат евентуални по-високи гаранции, които държавите членки могат да предвиждат. Освен това Съдът последователно приема, че обхватът на обезщетението, което трябва да се изплати на основание на гражданската отговорност на застрахованото лице, по същество се урежда от националното право (решение от 17 март 2011 г., Carvalho Ferreira Santos (C‑484/09, EU:C:2011:158, т. 31 и цитираната съдебна практика). Освен това, що се отнася до член 10 от Директива 2009/103 и органите, отговорни за предоставяне на обезщетенията, предвидени в този член, държавите членки запазват правото си да предвидят, че обезщетението, предоставяно от тези органи, има субсидиарен характер.
38 Lenaerts, K., J. A., Gutierrez-Fons. To say what the law of the EU is: methods of interpretation and the European Court of Justice. — Columbia Journal of European Law, Vol. 20, no 2, 2014, p. 20.
39 Вж. точки 19—21 от настоящото заключение.
40 В това отношение следва да се припомни, че „когато въпросната разпоредба от правото на Съюза е двусмислена, неясна или непълна, всички методи на тълкуване, използвани от Съда, действат по начин, при който се подсилват взаимно“ (Lenaerts, K., J. A., Gutierrez-Fons., бележка под линия 38 по-горе, стр. 61)).
41 Решение от 28 ноември 2017 г., Rodrigues de Andrade (C‑514/16, EU:C:2017:908, т. 33 и цитираната съдебна практика).
42 Hocquet-Berg, S. La notion d’accident de la circulation — Responsabilité civile et assurances, July-August 2014, p.34.
43 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (ОВ L 315, 2012 г., стр. 57). По този въпрос отбелязвам, че Директива 2009/103 установява подробни изисквания относно минималните суми, покривани от задължителната застраховка, което не е така по отношение на Директива 2012/29. В това отношение Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно обезщетението на жертвите на престъпления (ОВ L 261, 2004 г., стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 31) се отнася до обезщетяването за уврежданията, претърпени от жертвите на престъпления, и до националните системи за обезщетяване, които трябва да бъдат въведени в това отношение, но по същество тя има за цел да гарантира свободното движение на физическите лица и тяхната защита в случай на претърпени вреди в друга държава членка.
44 В това отношение вж. заключението на генерален адвокат Kokott по дело Philip Morris Brands и др. (C‑547/14, EU:C:2015:853, т. 55 и цитираната съдебна практика).
45 В този смисъл вж. решение от 5 март 2024 г., Kočner/Европол (C‑755/21 P, EU:C:2024:202, т. 59 и цитираната съдебна практика), посочено по-горе в настоящото заключение. По този въпрос генерален адвокат Szpunar подчертава в своето заключение по съединени дела X и Visser (C‑360/15 и C‑31/16, EU:C:2017:397, т. 132), че „[в] правния ред на Съюза те са описателни, а не обвързващи по своята същност“. Вж. и den Heijer, M., T. van Os van den Abeelen et A. Maslyka. On the use and misuse of recitals in European Union law. — Amsterdam Law School Legal Studies Research Paper No. 2019‑31, Amsterdam Center for International Law, Amsterdam, 2019.
46 От акта за преюдициално запитване става ясно, че AHM е осъден, като извършител на умишлено убийство, на 16 години и 8 месеца лишаване от свобода, а като извършител, носещ отговорност за престъпление срещу безопасността на движението, на 4 месеца лишаване от свобода.
47 В това отношение вж. умишлено преувеличения пример, посочен от генерален адвокат Bobek в бележка под линия 20 от заключението му по делото Ubezpieczeniowy Fundusz Gwarancyjny z siedzibą (C‑383/19, EU:C:2020:1003).
48 Вж. точка 44 от настоящото заключение.
49 Решение от 12 февруари 2026 г., Stichting Koskea (C‑490/24, EU:C:2026:89, т. 35 и цитираната съдебна практика).
50 Решение от 15 декември 2022 г., HUK-COBURG-Allgemeine Versicherung (C‑577/21, EU:C:2022:992, т. 37 и 38 и цитираната съдебна практика).
51 Решение от 15 декември 2022 г., HUK-COBURG-Allgemeine Versicherung (C‑577/21, EU:C:2022:992, т. 40—42 и цитираната съдебна практика).