<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-655/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CJ0655</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:157">EU:C:2020:157</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>9</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>9</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20200304">4.3.2020 г.</DATE> — Дело C‑655/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Шенкер</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (осми състав)</P><P><DATE ISO="20200304">4 март 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: български.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Митнически съюз</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 952/2013</KEYWORD><KEYWORD>Отклоняване от митнически надзор</KEYWORD><KEYWORD>Кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране</KEYWORD><KEYWORD>Член 242</KEYWORD><KEYWORD>Лице, отговорно за отклоняването</KEYWORD><KEYWORD>Титуляр на разрешение за митническо складиране</KEYWORD><KEYWORD>Санкция за неспазване на митническото законодателство</KEYWORD><KEYWORD>Член 42</KEYWORD><KEYWORD>Задължение да се плати равностойността на липсващите стоки</KEYWORD><KEYWORD>Кумулиране с имуществена санкция</KEYWORD><KEYWORD>Пропорционалност</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑655/18</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Варна (България), с акт от <DATE ISO="20181005">5 октомври 2018 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20181019">19 октомври 2018 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Териториална дирекция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Северна морска<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> към Агенция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Митници</HT><QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>, правоприемник на Митница Варна</P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD"><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Шенкер<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> ЕООД,</HT></P><P>в присъствието на</P><P><HT TYPE="BOLD">Варненска окръжна прокуратура,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (осми състав),</P><P>състоящ се от: L. S. Rossi, председател на състава, J. Malenovský и F. Biltgen (докладчик), съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,</P><P>секретар: R. Schiano, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20191114">14 ноември 2019 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Териториална дирекция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Северна морска<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> към Агенция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Митници<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, правоприемник на Митница Варна, от С. K. Кирилова, М. Ф. Босилкова-Колипаткова и Б. Борисов, в качеството на представители,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Шенкер<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> ЕООД, от Г. Горанов, адвокат,</P></ITEM><ITEM><P>за българското правителство, от Л. Захариева и Ел. Петранова, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от И. Залогин, V. Bottka и M. Kocjan, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20131009">9 октомври 2013 година</DATE> за създаване на Митнически кодекс на Съюза (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="269" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2013">OВ L 269, 2013 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Териториална дирекция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Северна морска<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> към Агенция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Митници<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Митница Варна<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>) и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Шенкер<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> ЕООД по повод санкциите, наложени му като титуляр на разрешение за митническо складиране след кражбата на стоки, за които е отговаряло.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображение 45 от Регламент № 952/2013 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Целесъобразно е на равнището на Съюза да се предвидят правила за унищожаване на стоки или разпореждане с тях по друг начин от страна на митническите органи, доколкото това са въпроси, които преди това са изисквали уреждане в националното законодателство<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съгласно член 42, параграфи 1 и 2 от този регламент:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="042.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Всяка държава членка предвижда санкции за неспазване на митническото законодателство на Съюза. Тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="042.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Когато се прилагат административни санкции, те могат да бъдат в една от следните две форми или в двете:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>имуществена санкция или глоба от митническите органи, включително, където е уместно, прилагане на споразумение вместо налагане на наказание за извършено престъпление;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>отмяната, спирането или изменението на разрешение, чийто титуляр е съответното лице<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 79 от този регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Възникване на митническо задължение при неизпълнение<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, в параграфи 1 и 3 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="079.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, възниква при неизпълнение на което и да е от следните:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, тяхното отклоняване от митнически надзор или движението, усъвършенстването, складирането, временното складиране, временния внос или разпореждането с тези стоки на тази територия;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>едно от задълженията, установени в митническото законодателство за специфичната употреба на стоки на митническата територия на Съюза;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="079.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>В случаите по букви а) и б) от параграф 1 длъжникът е едно от следните лица:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>лицето, което е трябвало да изпълни съответното задължение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>лицето, което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че дадено задължение по митническото законодателство не е изпълнено, и което е действало за сметка на лицето, което е трябвало да изпълни задължението, или което е участвало в действието, довело до неизпълнението на задължението;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 198 от същия регламент гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="198.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Митническите органи предприемат всички необходими мерки за разпореждане със стоките, включително отнемане и продажба или унищожаване, в следните случаи:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>когато едно от задълженията, установени в митническото законодателство за въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, не е изпълнено или стоките са били отклонени от митнически надзор;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="198.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Разходите по мерките, посочени в параграф 1, се поемат:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>в случаите по параграф 1, буква а), от всяко лице, от което е изискано да изпълни съответните задължения или което е отклонило стоки от митнически надзор;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Съгласно член 242, параграф 1 от Регламент № 952/2013:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Титулярят на разрешението и титулярят на режима отговарят за:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>гарантирането, че стоките под режим митническо складиране не се отклоняват от митнически надзор; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>изпълнението на задълженията, произтичащи от складирането на стоки под режим митническо складиране<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Българското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 233, алинея 6 от Закона за митниците (обн. ДВ, бр. 15 от <DATE ISO="19980206">6 февруари 1998 г.</DATE>), в неговата редакция, приложима към фактите в главното производство, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Стоките — предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ — стойността на стоките<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Съгласно член 234, алинеи 1 и 3 от Закона за митниците:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="234A.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Който отклони временно складирани стоки или стоки, декларирани за митнически режим или реекспорт, като не изпълни установените в нормативните актове или определените от митническите органи условия, се наказва с глоба — за физическите лица, или имуществена санкция — за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от митническата стойност на стоките, или при износ — стойността на стоките — предмет на нарушението.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="234A.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>В случаите по алинеи 1 и 2 се прилагат съответно разпоредбите на член 233, алинеи 6, 7 и 8<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170316">16 март 2017 г.</DATE> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Телд консултинг<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> OOД подава митническа декларация за пускане в режим на митническо складиране на 13 контейнера, съдържащи шперплат. Декларацията е подадена от името и за сметка на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Балкантрейд пропъртис<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> ЕООД.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>След извършване на митническите формалности по оформянето на посочения режим контейнерите трябвало да бъдат превозени до митнически склад, стопанисван и управляван от Шенкер съгласно притежаваното от него разрешение за митническо складиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Шенкер възлага на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Фортис трейд<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> OOД да осигури този превоз. По пътя обаче един от тези контейнери е откраднат, а също и превозното средство, собственост на Фортис трейд, което го е превозвало. Ето защо стоките от този контейнер не са доставени в склада на Шенкер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Проверката, извършена във въпросния склад от Митница Варна (България) установява, че не всички стоки в режим на митническо складиране се намират в него. При така установените факти на Шенкер е съставен акт за установяване на административно нарушение на член 234a, алинея 1 от Закона за митниците за това, че дружеството отклонило от митнически надзор част от стоките, декларирани за режим на митническо складиране. Въз основа на този акт е издадено наказателно постановление от началника на Митница Варна, с което на основание член 234а, алинея 1 и член 234а, алинея 3 във връзка с член 233, алинея 6 от Закона за митниците на Шенкер е наложена имуществена санкция в размер на <FT TYPE="DECIMAL">23826,06</FT> лева (около <FT TYPE="NUMBER">12225</FT> EUR) и е присъдено дружеството да заплати равностойността на липсващите стоки, също в размер на <FT TYPE="DECIMAL">23826,06</FT> лева.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Сезиран с жалба от Шенкер срещу това постановление, Варненският районен съд (България) го отменя. Той по-специално приема, че кражбата представлява форсмажорно обстоятелство и че не е установена причинна връзка между противоправно действие или бездействие, реализирано от дружеството, и настъпилия от кражбата резултат, изразяващ се във възпрепятстване достъпа на митническите органи до стоката под митнически надзор и упражняването на техния контрол.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Митница Варна подава касационна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, Административен съд Варна (България). Митница Варна счита, че с прилагането на режима на митническо складиране възниква задължение стоките да не се отклоняват от митнически надзор, и сочи, че въпросната кражба не е форсмажорно обстоятелство, което да изключи отговорността на складодържателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция констатира, че на Шенкер са наложени две административни санкции. Според нея санкцията, с която е присъдено да заплати стойността на откраднатите стоки, не попада в нито в една от двете форми на санкции, предвидени в член 42, параграф 2 от Регламент № 952/2013 и освен това не представлява отнемане по смисъла на националното законодателство. Ето защо запитващата юрисдикция иска да установи дали присъждането на равностойността на стоките съответства на посочената разпоредба и на критериите за ефективност и пропорционалност, като се има предвид фактът, че едновременно с него е наложена и имуществена санкция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Административен съд Варна (България) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>1)</NO.P><TXT>Следва ли чл. 242, пар.1, б. <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>а<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>б<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20131009">9 октомври 2013 година</DATE> за създаване на Митнически кодекс на Съюза да се тълкува в смисъл, че кражбата на стока, поставена в режим на митническо складиране, при обстоятелствата на конкретния случай, представлява отклонение от митнически режим складиране, вследствие на което да възникне основание за налагане на имуществена санкция за митническо нарушение на титуляра на разрешението?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Има ли характер на административна санкция по смисъла на чл. 42, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20131009">9 октомври 2013 година</DATE> за създаване на Митнически кодекс на Съюза присъждане на равностойността на стоките предмет на митническо нарушение — отклонение от режим <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>митническо складиране<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> и допустима ли е национална правна уредба, която да го регламентира, едновременно с налагането на имуществена санкция. Отговаря ли тази правна уредба на въведените критерии в чл. 42, пар. 1, изр. 2 от Регламента за ефективност, пропорционалност и възпиране на санкциите за неспазване на митническото законодателство на Съюза?<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>В писменото си становище Шенкер счита, че първият въпрос е недопустим, тъй като се отнася единствено и само до прилагането на национални разпоредби, и по-специално до това дали конкретно действие или бездействие покрива състава на определеното от националния законодател нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>В това отношение следва, разбира се, да се припомни постоянната съдебна практика, според която в рамките на производството по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, последният не е компетентен да тълкува националното право и единствено националният съд може да установи и прецени фактите по главното производство и да определи точния обхват на националните законови,<?PAGE NO="6"?> подзаконови или административни разпоредби (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191003">3 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fonds du Logement de la Région de Bruxelles-Capitale</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑632/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:833">EU:C:2019:833</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>В случая от самия текст на първия въпрос обаче е видно, че с него запитващата юрисдикция иска от Съда тълкуване на член 242, параграф 1 от Регламент № 952/2013, и по-конкретно на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>отклоняване от митнически надзор<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> във връзка с тази разпоредба, както и отговор на въпроса дали правото на Съюза допуска за такова отклоняване да бъде налагана имуществена санкция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Шенкер твърди също и че изходът на спора в главното производство зависи не от тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза, а от фактически въпроси, а именно да се определи кой е конкретният извършител на съответното нарушение, какво е неговото качество към момента на извършването му и за какви действия или бездействия, които представляват нарушение, отговаря посоченият извършител.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>В това отношение е необходимо да се напомни, че в рамките на установеното с член 267 ДФЕС сътрудничество между Съда и националните юрисдикции само националният съд може да прецени, предвид особеностите на делото, както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, доколкото въпросите, поставени от националните юрисдикции, се отнасят до тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, Съдът по правило е длъжен да се произнесе (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Allianz Hungária Biztosító и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑32/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:160">EU:C:2013:160</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Настоящият случай обаче явно е такъв.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>При това положение първият въпрос е допустим.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>В самото начало е важно да се отбележи, че член 242, параграф 1, букви a) и б) от Регламент № 952/2013, посочен в първия въпрос, се отнася до отговорността на титуляря на разрешението и на титуляря на режима на митническо складиране, когато стоките са отклонени от митнически надзор, макар че този въпрос е свързан и с това дали на отговорното за такова отклоняване лице може да бъде наложена предвидената в националното право имуществена санкция, аспект, който се разглежда в други разпоредби на този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>При все това, макар запитващата юрисдикция формално да е ограничила въпроса си до тълкуването на определена разпоредба от правото на Съюза, това обстоятелство не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което тя е сезирана, независимо дали тази юрисдикция ги е посочила или не в своите въпроси. В това отношение Съдът е длъжен да изведе от цялата информация, предоставена от националния съд, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190918">18 септември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>VIPA</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑222/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:751">EU:C:2019:751</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Ето защо следва да се приеме, че с първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране, на титуляря на разрешението за митническо складиране се налага имуществена санкция за неспазване на митническото законодателство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>От практиката на Съда следва, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>отклоняване от митнически надзор<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> от Регламент № 952/2013 трябва да се разбира като обхващащо всяко действие или бездействие, което има за последица, макар и само временно, да възпрепятства достъпа на компетентния митнически орган до стоката под митнически надзор и извършването на предвидения в член 37, параграф 1 от Митническия кодекс контрол (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171122">22 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aebtri</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑224/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:880">EU:C:2017:880</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0093">93</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Както Съдът вече е имал повод да постанови, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>отклоняване от митнически надзор<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> по смисъла на този регламент има когато, както е в случая, стоки, поставени под режим с отложено плащане, са били откраднати (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130711">11 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Harry Winston</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑273/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:466">EU:C:2013:466</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Що се отнася до лицето, отговорно за отклоняването от митнически надзор, член 242, параграф 1, буква a) от Регламент № 952/2013 предвижда, че титулярят на разрешението е отговорен да гарантира, че стоките под режим на митническо складиране не се отклоняват от митнически надзор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>В това отношение съгласно постоянната съдебна практика, за да е налице отклоняване на стока от митнически надзор, се изисква само да са изпълнени определени обективни условия като например физическата липса на стоката на одобреното място за складиране в момента, в който митническият орган възнамерява да извърши проверка на въпросната стока (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE> <NAME.CASE>SEK Zollagentur</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑75/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:1759">EU:C:2014:1759</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Следователно отговорността на титуляря на разрешение за митническо складиране в случая на отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, е обективна по своя характер и при това положение не зависи нито от поведението на този титуляр, нито от това на трети лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Що се отнася до последиците от такова отклоняване от митнически надзор за посочения титуляр, от практиката на Съда следва, че митническо нарушение е неизпълнението на някое от задълженията, определени в митническото законодателство, приложимо за отклоняването на стоки от митнически надзор, от което неизпълнение, съгласно член 79, параграф 1, буква a) от Регламент № 952/2013, възниква вносно митническо задължение. При липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на такива митнически нарушения, държавите членки са компетентни да приемат подходящи санкции, за да гарантират спазването на митническото законодателство на Съюза (вж. в този случай решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031016">16 октомври 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hannl-Hofstetter</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑91/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:556">EU:C:2003:556</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която при кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране, на титуляря на разрешението за митническо складиране се налага подходяща имуществена санкция за неспазване на митническото законодателство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013 следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране е длъжен да плати и равностойността на тези стоки.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>В това отношение от акта за преюдициално запитване става ясно, че докато член 234a, алинея 1 от Закона за митниците предвижда при отклоняване на стоки от митнически надзор имуществена санкция от 100 до 200 на сто от стойността на отклонените стоки, съгласно член 234a, алинея 3 от този закон във връзка с член 233, алинея 6 от същия отговорното за това отклоняване лице е длъжно да плати равностойността на тези стоки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>В писмените си становища и в съдебното заседание Митница Варна и българското правителство изтъкват, че последното задължение не е санкция по смисъла на член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013, а мярка по член 198, параграф 1, буква a) от този регламент, който изисква от митническите органи да предприемат всички необходими мерки <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>за разпореждане със стоките<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, отклонени от митнически надзор, включително отнемане и продажба или унищожаване. Тези заинтересовани субекти считат, че тъй като изброяването на посочените в тази разпоредба мерки не е изчерпателно, когато компетентните органи не могат да установят физическото наличие на съответните стоки, присъждането на тяхната равностойност представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>средство за разпореждане [с тях]<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> по смисъла на посочената разпоредба, аналогично на отнемането им в полза на държавата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Такова тълкуване обаче не може да се възприеме.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Всъщност член 198 от Регламент № 952/2013 се намира в дял V, глава 4, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>Разпореждане със стоки<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, от този регламент. От това следва, че разпоредбите, включени в тази глава, се отнасят само до мерките, които трябва да се вземат <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>за разпореждане със стоките<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, за които компетентните органи са могли да установят, че физически са налице. Това тълкуване се потвърждава от съображение 45 от този регламент, според което е целесъобразно на равнището на Съюза да се предвидят правила за унищожаване на стоки или разпореждане с тях по друг начин от страна на митническите органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Присъждането на равностойността на съответните стоки обаче не може да се разглежда като средство за разпореждане с тях, което би допринесло за постигането на тази цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Следователно запитващата юрисдикция правилно квалифицира като санкция задължението на отговорното за нарушението лице освен имуществена санкция да заплати и равностойността на отклонените от митнически надзор стоки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Съгласно член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013 санкциите, предвидени от държавите членки за неспазване на митническото законодателство, трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>В това отношение следва да се напомни, че при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, които се налагат при неизпълнение на условията, предвидени във въведен с това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chmielewski</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑255/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:475">EU:C:2015:475</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В частност предвидените в национално законодателство административни или санкционни мерки не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели и освен това не трябва да са несъразмерни спрямо тези цели (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170322">22 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Euro-Team и Spirál-Gép</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑497/15 и C‑498/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:229">EU:C:2017:229</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>В случая обаче санкция, която се състои в задължение да се плати равностойността на отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда пропорционална, при това независимо от факта, че се прибавя към санкцията по член 234а, алинея 1 от Закона за митниците. Всъщност санкция в подобен размер надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира по-специално че допуснатите в режим на митническо складиране стоки няма да бъдат отклонени от митнически надзор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>В този контекст следва да се припомни, че санкциите, предвидени в член 42 от Регламент № 952/2013, имат за цел да санкционират не евентуални измамни или противозаконни действия, а всяко неспазване на митническото законодателство (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chmielewski</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑255/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:475">EU:C:2015:475</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Освен това, както отбелязва Комисията в писменото си становище, санкция като предвидената в член 234а, алинея 3 във връзка с член 233, алинея 6 от Закона за митниците изглежда несъразмерна спрямо митническото задължение, възникнало поради отклоняването от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>С оглед на изложеното на втория въпрос следва да се отговори, че член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране е длъжен да плати и равностойността на тези стоки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20131009">9 октомври 2013 година</DATE> за създаване на Митнически кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която при кражба на стоки, поставени под режим на митническо складиране, на титуляря на разрешението за митническо складиране се налага подходяща имуществена санкция за неспазване на митническото законодателство.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 42, параграф 1 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране е длъжен да плати и равностойността на тези стоки.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Rossi</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Malenovský</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Biltgen</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20200304">4 март 2020 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Секретар</P><P>A. Calot Escobar</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Председател на осми състав</P><P>L. S. Rossi</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>