I.

Въведение

1.

Съпрузи, пребиваващи в Чешката република, които са избрали договорен режим на имуществена разделност, придобиват в съсобственост съвкупност от недвижими имоти, намиращи се във Франция. След развода им единият от тях сезира чешки съд с цел прекратяване на тази съсобственост и делба въз основа на общите правила на чешкото право.

2.

Nejvyšší soud (Върховен съд, Чешка република), който е запитващата юрисдикция, трябва да се произнесе относно международната компетентност на сезирания съд. Той иска да се установи значението на връзката на спора с брака, за да прецени дали спорът попада в приложното поле на Регламент (ЕС) 2016/1103 ( 2 ), който определя понятието „имуществен режим между съпрузи“, или на Регламент (ЕС) № 1215/2012 ( 3 ) поради обстоятелството, че съпрузите са избрали брачен режим, който не урежда имуществените им отношения, и че съществуването на съсобственост между тях не зависи от запазването на брачната им връзка.

3.

Това искане за тълкуване на понятието „имуществен режим между съпрузи“ е отправено в неразгледан досега контекст с оглед на практиката на Съда по граждански и търговски дела, предхождаща приложимия в областта на имуществения режим между съпрузи Регламент 2016/1103, и на произтичащите от нея решения на законодателя на Съюза.

4.

Проблематиката е очевидна, като се има предвид, че от приложното поле на този регламент са изключени въпросите, свързани с „естеството на вещните права върху имущество“ ( 4 ), че съгласно член 24, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“ по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот, изключителна компетентност имат съдилищата на държавата членка, в която е разположен имотът, и че разглежданата в настоящия случай съсобственост се урежда от такива вещни права. Ясно е, че се сблъскват две притегателни сили, а именно тази на семейното право и тази на вещното право.

5.

Следователно на Съда се предоставя възможност да определи точно какво спада към имуществените отношения между съпрузи във връзка с брака или неговото прекратяване в много често срещана фактическа обстановка, а именно при съвместно придобиване на недвижим имот от съпрузи, които са в режим на имуществена разделност. Задачата е сложна, тъй като това определяне следва да бъде съгласувано с практиката на Съда в областта на вещните права върху недвижим имот, която очертава приложното поле на Регламент „Брюксел Iа“ и на Регламент (ЕС) № 650/2012 ( 5 ). Освен това е необходимо да се подходи внимателно поради ефекта от разграничаването на приложното поле на Регламент 2016/1103 върху други видове съсобственост, които могат да съществуват между (бившите) съпрузи, в зависимост евентуално от момента на прекратяване на съсобствеността (по време на брака или след неговото прекратяване), и върху правата на третите лица.

6.

Тъй като очертанията на понятието „имуществен режим между съпрузи“ трябва да се разгледат от гледна точка на определението му в член 3, параграф 1, буква а) от Регламент 2016/1103 и на изключението по член 1, параграф 2, буква ж) от него, ще изложа причините, поради които считам, че:

–

това понятие обхваща имуществените отношения между съпрузите в рамките на съсобственост, която не се урежда от избрания от тях договорен режим на имуществени отношения, и

–

производството за прекратяване на съсобственост върху недвижим имот и делба не се отнася до естеството на вещните права върху този имот по смисъла на този регламент.

II.

Правна уредба

А.

Правото на Съюза

1.

Регламент „Брюксел Iа“

7.

Член 1 от Регламент „Брюксел Iа“, който се намира в глава I, озаглавена „Приложно поле и определения“, гласи:

8.

Глава II от този регламент, озаглавена „Компетентност“, съдържа няколко раздела, и по-специално раздел 6, озаглавен „Изключителна компетентност“. Член 24, точка 1, първа алинея от този раздел гласи:

2.

Регламент 2016/1103

9.

Съображения 15, 18 и 52 от Регламент 2016/1103 гласят:

10.

Член 1 от този регламент, озаглавен „Приложно поле“, предвижда:

11.

Член 3 от посочения регламент, озаглавен „Определения“, предвижда в параграф 1:

12.

Член 6 от същия регламент, озаглавен „Компетентност в други случаи“, предвижда в буква б):

13.

Член 21 от Регламент 2016/1103, озаглавен „Единство на приложимото право“, гласи:

14.

Член 27 от този регламент, озаглавен „Обхват на приложимото право“, гласи:

Б.

Чешкото право

15.

Zákon č. 89/2012 Sb., občanský zákoník (Закон № 89/2012 —Граждански кодекс) (наричан по-нататък „Гражданският кодекс“) предвижда в член 708, че към съпружеската имуществена общност принадлежи това, което е собственост на съпрузите, има имуществена стойност и може да бъде предмет на правни отношения. Съгласно параграф 2 от този член тази общност се урежда със закон, чрез договор или въз основа на съдебно решение.

16.

Съгласно член 709, параграф 1 от Гражданския кодекс, съгласно законовия режим имуществената общност включва всичко, което е придобито по време на брака от единия съпруг или съвместно от двамата съпрузи, освен имуществото, изрично изключено от тази разпоредба.

17.

Член 716, параграф 1, първо изречение от този кодекс предвижда, че съпрузите могат да договорят режим на имуществени отношения, различен от законовия режим.

18.

Съгласно член 717, параграф 1, първо изречение от посочения кодекс сред договорните режими на имуществени отношения между съпрузите е и имуществената разделност.

19.

Съгласно член 729 от същия кодекс при режим на имуществена разделност всеки съпруг може да се разпорежда със своето имущество без съгласието на другия съпруг.

20.

Съгласно член 1115, параграф 1 от Гражданския кодекс лицата, на които съвместно принадлежи правото на собственост върху дадена вещ, са съсобственици.

21.

Член 1140 от този кодекс предвижда, че никой не може да бъде принуден да остане в съсобственост, и че всеки от съсобствениците може по всяко време да поиска отделяне на своя дял от съсобствеността, ако предметът на съсобствеността е делим, или прекратяване на съсобствеността.

22.

Съгласно член 1143 от посочения кодекс, ако съсобствениците не постигнат споразумение за прекратяване на съсобствеността, прекратяването се решава от съда по искане на един от тях. Ако съдът прекрати съсобствеността, той едновременно с това решава и начина на уреждане на отношенията между съсобствениците.

III.

Фактите по делото в главното производство и преюдициалният въпрос

23.

Ищецът SQ и ответницата YR сключват брак на 1 май 2015 г. и решават имуществените им отношения да бъдат подчинени на договорния режим на имуществена разделност ( 6 ) и на чешкото право.

24.

По време на брака си те придобиват в съсобственост недвижим имот ( 7 ), намиращ се в Париж (Франция), като според SQ всеки от тях притежава по половин идеални части ( 8 ). През 2020 г. бракът им е прекратен. Последното обичайно местопребиваване на съпрузите е в Чешката република. Предмет на спора между бившите съпрузи е прекратяването на съсобствеността върху недвижимия имот и неговата делба ( 9 ).

25.

С определение от 26 октомври 2022 г. първоинстанционният съд Obvodní soud pro Prahu 5 (Районен съд Прага 5, Чешка република) постановява, че производството по прекратяване на съсобствеността и нейната делба касае правоотношения по общото право и следователно попада в материалното приложно поле на Регламент „Брюксел Iа“. Съгласно член 24, точка 1 от този регламент съдилищата на държавата членка, в която е разположен недвижимият имот, в случая — френските съдилища, са компетентни да разгледат такова производство.

26.

Това решение е изменено от Městský soud v Praze (Градски съд Прага, Чешка република), сезиран с въззивна жалба от жалбоподателя SQ. Той приема, че спорът попада в приложното поле на Регламент 2016/1103, тъй като понятието „имуществен режим между съпрузи“, което е самостоятелно понятие на правото на Съюза, включва всички факултативни правила, които съпрузите могат да договорят в съответствие с приложимото право. Следователно режимът на имуществена разделност също представлявал имуществен режим между съпрузи по смисъла на този регламент, доколкото се отнася до имуществените права, произтичащи от брака. Следователно чешките съдилища имали международна компетентност да разгледат това дело на основание член 6, буква б) от посочения регламент.

27.

Ответницата YR подава касационна жалба срещу това решение пред Nejvyšší soud (Върховен съд).

28.

Той подчертава, че спорът относно прекратяването и делбата на съсобствеността, съществуваща между бившите съпрузи върху притежавания от тях недвижим имот, се урежда от общите разпоредби на националното частно право ( 10 ), без да има връзка с брака или с правото, уреждащо имуществените отношения между съпрузите, и че по принцип се приема, че такова производство попада в обхвата на гражданските и търговските дела по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент „Брюксел Iа“. Що се отнася до съсобственост, която има за предмет недвижим имот, съгласно член 24, точка 1 от този регламент изключителна международна компетентност биха имали съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен недвижимият имот.

29.

Запитващата юрисдикция обаче иска да се установи значението на наличието на брак за решаването на спора, както и на факта, че съсобствеността е между самите (бивши) съпрузи и произтича от избора им на договорен режим на имуществена разделност.

30.

В това отношение тя уточнява, че съгласно чешкото право съсобствеността между съпрузите, които са избрали режима на имуществена разделност, не се разграничава от другите форми на съсобственост, които също се уреждат от общото право, включително що се отнася до причините за нейното прекратяване или до условията и сроковете за нейната делба.

31.

Тя констатира, че Съдът все още не се е произнасял по въпроса дали в положение като разглежданото става въпрос за особен имуществен спор между съпрузи, произтичащ пряко от брачното правоотношение или от неговото прекратяване ( 11 ) — който следователно попада в обхвата на режима на имуществени отношения между съпрузи по смисъла на Регламент 2016/1103, или за обикновен имуществен спор между съпрузи, който няма връзка с брака и следователно попада в обхвата на гражданските и търговските дела по смисъла на Регламент „Брюксел Iа“.

32.

При тези обстоятелства Nejvyšší soud (Върховен съд) решава да спре производството и да отправи към Съда следния преюдициален въпрос:

33.

SQ, YR, чешкото правителство и Европейската комисия представят писмени становища и участват в съдебното заседание, проведено на 16 април 2026 г., на което отговарят на поставените от Съда въпроси за устен отговор.

IV.

Анализ

34.

С преюдициалния въпрос се цели да се определи международната компетентност на чешкия съд, сезиран на основание член 6 от Регламент 2016/1103 ( 12 ) с иск за прекратяване ( 13 ) и делба на съсобственост, произтичаща от покупка на намиращ се във Франция недвижим имот от съпрузи в режим на имуществена разделност ( 14 ). Този въпрос се отнася до приложното поле на този регламент ( 15 ), което води до необходимостта да се уточнят границите на понятието „имуществен режим между съпрузи“, както е определено в член 3, параграф 1, буква а) от посочения регламент, и може да се изведе от изключението по член 1, параграф 2, буква ж) от него.

35.

Критериите трябва да се определят, като се вземат предвид ограниченията, наложени на съда на етапа на проверка на международната му компетентност. Всъщност от практиката на Съда относно регламентите на Съюза по граждански и търговски дела следва, че сезираният съд не преценява нито допустимостта, нито основателността на иска, а само установява обстоятелствата, които обосновават неговата компетентност в конкретното правно положение и съгласно посоченото право ( 16 ).

36.

Уточнявам, че допълненото в съдебното заседание изложение на обстоятелствата по делото в главното производство ( 17 ) веднага ме кара да изключа от разсъжденията понятието „споразумение за имуществени отношения между съпрузи“, съдържащо се в член 3, параграф 1, буква б) от Регламент 2016/1103, тъй като между съпрузите не е сключено никакво споразумение за уреждане на съществуващата между тях съсобственост и за организиране на избрания от тях режим на имуществена разделност ( 18 ).

А.

Предварителни методологически бележки за целите на тълкуването на понятието „имуществен режим между съпрузи“

37.

Следва да се констатира, първо, подобно на множество автори ( 19 ), че понятието „имуществен режим между съпрузи“ се използва в повечето други регламенти на Европейския съюз като критерий за изключване от приложното поле или за разграничаване, по-специално в член 1, параграф 2, буква а) от Регламент „Брюксел Iа“ ( 20 ), в член 1, параграф 2, буква в) от Регламент „Рим I“ ( 21 ), в член 1, параграф 2, буква б) от Регламент „Рим II“ ( 22 ) и в член 1, параграф 2, буква г) от Регламент № 650/2012. Най-точната разпоредба е член 1, параграф 2, буква д) от Регламент „Рим III“ ( 23 ). Тя гласи, че последният не се прилага по отношение на имуществените последици от брака. Следователно за определянето на понятието „имуществен режим между съпрузи“ може да се използват съдебната практика и коментарите по тези членове.

38.

Второ, в решение от 1 март 2018 г., Mahnkopf ( 24 ), Съдът определя правилото, което позволява да се разграничи приложното поле на два регламента, отнасящи се до въпроси, изключени от Регламент „Брюксел Iа“, а именно наследяването и имуществения режим между съпрузи. Ето защо ми се струва важно да подчертая в самото начало, че искането за тълкуване, с което е сезиран Съдът, има различен контекст. Всъщност Регламент „Брюксел Iа“, който представлява основата за сътрудничеството по гражданскоправни въпроси ( 25 ), се прилага във всички държави членки. Не такъв е случаят с Регламент 2016/1103, който обвързва само 18 държави членки в рамките на засилено сътрудничество ( 26 ). Следователно основаващите се на принципа на взаимно доверие правила относно компетентността на съдилищата и признаването на постановените решения се прилагат само между държавите членки, обвързани от този регламент. Широко тълкуване на приложното поле на посочения регламент би довело до ограничаване на приложното поле на Регламент „Брюксел Iа“ и до отпадане на изключителната компетентност на съда на държавата членка, в която е разположен разглежданият в настоящия случай недвижим имот. Следователно съдилищата на държавите, които не са обвързани от Регламент 2016/1103, ще трябва да прилагат вътрешните правила, за да определят международната си компетентност и да признават постановените решения. Според мен тези последици не би трябвало да оказват влияние върху тълкуването на понятието „имуществен режим между съпрузи“ ( 27 ). В това отношение ще добавя, че следва да се вземе предвид фактът, че някои правила за компетентност са приложими в случаи, засягащи държави, които не са обвързани от Регламент 2016/1103 ( 28 ), или трети държави ( 29 ) и че стълкновителните разпоредби са приложими и в отношенията с държави, които не са обвързани от този регламент ( 30 ).

39.

Трето, глава I от Регламент 2016/1103 включва членове 1—3, посветени на приложното му поле и на определенията, което представлява значителна разлика в сравнение с Конвенцията относно приложимото право към имуществения режим между съпрузи ( 31 ).

40.

Член 1 от този регламент, който определя в параграф 1, първа алинея неговото приложно поле ratione materiae относно „имуществения режим между съпрузи“, е представен в доктрината като определящ за тълкуването му, тъй като изброява изчерпателно изключените области ( 32 ). Тези, които не са посочени в него, се считат за включени, ако попадат в обхвата на посочения регламент ( 33 ).

41.

Член 3, параграф 1, буква а) от Регламент 2016/1103 определя „имуществения режим между съпрузи“ като „съвкупността от правилата, отнасящи се до имуществените отношения между съпрузите и техните отношения с трети лица, в резултат на брак или неговото прекратяване“ ( 34 ).

42.

Четвърто, в съображение 18 от този регламент е уточнено, че:

–

„понятието „имуществен режим между съпрузи“ следва да се тълкува самостоятелно“,

–

то „следва да обхваща не само правилата, от които съпрузите не могат да дерогират, но и всички други незадължителни правила, които съпрузите могат да договорят в съответствие с приложимото право, както и всички основни правила съгласно приложимото право“, и

–

то „включва не само имуществените договорености, предвидени специално и изключително от някои национални правни системи при брак, но и всякакви имуществени отношения между съпрузите и в отношенията им с трети лица, които произтичат пряко от брачното правоотношение или от неговото прекратяване“.

43.

Пето, член 3, параграф 1, буква а) и съображение 18 от Регламент 2016/1103 са в съответствие с практиката на Съда относно изключването на имуществения режим между съпрузи от приложното поле на европейските актове в областта на гражданските и търговските дела. Освен това те обхващат отношенията на съпрузите с трети лица, произтичащи пряко от брачното правоотношение или от прекратяването му.

44.

Ето защо следва да се припомни тази съдебна практика, за да се определи по какъв начин при конкретните обстоятелства по главното производство тя може да послужи за тълкуването на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент 2016/1103 (Б), преди да се уточни какво следва от установената с този регламент рамка, що се отнася както до приложното му поле (В), така и до ограниченията, които той налага в областта на вещните права в зависимост от предмета на разглеждания въпрос и определянето на приложимото право (Г).

Б.

Съдебната практика, предхождаща член 3, параграф 1, буква а) от Регламент 2016/1103

45.

Запитващата юрисдикция правилно цитира две решения на Съда, определящи понятието „имуществен режим между съпрузи“ в контекста на изключенията от приложното поле на Брюкселската конвенция в член 1, втора алинея, точка 1 от нея ( 35 ) и на Регламент „Брюксел Iа“ в член 1, параграф 2, буква а) от него.

46.

В решение de Cavel Съдът е постановил, че „понятието „имуществен режим между съпрузи“ включва не само режимите на собственост, които са специално и изключително уредени от някои национални законодателства с оглед на брака, но и всички имуществени отношения, произтичащи пряко от брачното правоотношение или от прекратяването му; че при това положение споровете за вещи на съпрузи в хода на производство по развод [ ( 36 )] могат според случая да се отнасят или да бъдат тясно свързани с: 1) въпроси относно гражданското състояние на физически лица, 2) имуществени правоотношения между съпрузи, произтичащи пряко от брачното правоотношение или от неговото прекратяване, или, 3) имуществени правоотношения между тях, които нямат връзка с брака, [и] че макар споровете от последната категория да попадат в приложното поле на [Брюкселската конвенция], тези от първите две категории трябва да бъдат изключени от него“ ( 37 ).

47.

В определение Илиев, прилагайки втория от тези критерии, Съдът приема, че спор между бивши съпрузи за делба на движима вещ, придобита по време на брака, се отнася до имуществените правоотношения, произтичащи пряко от прекратяването на брака, и следователно не попада в приложното поле на Регламент „Брюксел Iа“ ( 38 ).

48.

Що се отнася до делата, по които са постановени тези решения, в първото от тях имуществените въпроси, с които е сезирана запитващата юрисдикция, са свързани с производството за развод. Във второто дело спорът, възникнал след развода, се отнася до това дали превозно средство, придобито и регистрирано на името на съпругата, е общо, като за целите на делбата това е трябвало да се определи съгласно специфични правила на семейния кодекс относно съвместно придобитото имущество ( 39 ).

49.

След като критерият, изведен от имуществените правоотношения между съпрузи, произтичащи от брака или от прекратяването му, се съдържа в член 3, параграф 1, буква а) от Регламент 2016/1103, в настоящия случай следва да се постави въпросът за прилагането по аналогия на решение de Cavel и на определение Илиев.

50.

Запитващата юрисдикция основателно подчертава точките, по които могат да бъдат изразени резерви.

51.

Всъщност в настоящия случай положението е различно по две причини. От една страна, спорът се отнася до недвижим имот, съсобствеността върху който няма пряка връзка с избрания режим на имуществени отношения между съпрузите, тъй като съпрузите са избрали режима на имуществена разделност, който по дефиниция не поражда имуществена общност. От друга страна, този недвижим имот е подчинен на общия режим на съсобственост, приложим за всички лица, независимо дали са сключили брак, или не ( 40 ).

52.

Ще добавя, че макар съсобствеността като имуществено правоотношение между бившите съпрузи да е възникнала по време на брака, не е лесно да се приеме, че тя произтича пряко от брачната връзка поради избора на съпрузите да разделят имуществото си в самото начало на брака ( 41 ). При тези условия имуществените правоотношения между тях не биха ли били лишени от връзка с брака? Тази констатация би трябвало да доведе до ползване на третия критерий, посочен в решение de Cavel ( 42 ), при прилагането на който спорът не би бил изключен от гражданските и търговските дела.

53.

Следователно от Съда се иска да се произнесе дали фактът, че тази съсобственост съществува само между съпрузите и че по необходимост е свързана с избора им на договорен режим на имуществени отношения, който изключва всяка имуществена общност, е достатъчен, за да се приеме, че това положение попада в приложното поле на Регламент 2016/1103.

54.

Отговорът на този въпрос предполага да се определи до каква степен законодателят на Съюза се е ръководил от практиката на Съда и е възприел широко разбиране за понятието „имуществен режим между съпрузи“ при дефинирането му в този регламент.

В.

Понятието „имуществен режим между съпрузи“ в Регламент 2016/1103

55.

Различни причини, произтичащи от методите на тълкуване на Съда, обосновават разглеждането на това понятие в широк смисъл.

1.

По текста на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент 2016/1103

56.

Първо, определението на понятието „имуществен режим между съпрузи“, съдържащо се в този член, трябва да се доближи до решение de Cavel, в което се посочва, че то обхваща „всички имуществени отношения, произтичащи пряко от брачното правоотношение или от неговото прекратяване“ ( 43 ). Тази формулировка е вдъхновена от съдържащия се в доклада Schlosser израз, а именно „имуществените права на съпрузите, произтичащи от брачното правоотношение“ ( 44 ). Там се уточнява, че „[н]асрещните права на съпрузите, произтичащи от имуществения режим между съпрузи, до голяма степен съответстват на това, което английският израз „rights in property arising out of a matrimonial relationship“ (права на собственост, произтичащи от брачното правоотношение) много добре описва“ ( 45 ).

57.

В това отношение се посочват трудностите, породени от понятието „имуществен режим между съпрузи“, произтичащи от обстоятелството, че в Обединеното кралство и Ирландия не съществува подобен правен институт. Имуществените отношения между съпрузите там по принцип се уреждат от общото право ( 46 ).

58.

Установено е също, че понятието „имуществен режим между съпрузи“ не обхваща едни и същи правоотношения във всички „първоначални държави членки“ ( 47 ). Така г‑н Schlosser подчертава съществуването на различни видове неизключителни системи, като държавите членки са изготвили специфични за отношенията между съпрузи правни институти, чиято основна особеност е да съставляват общ, но не и единствен имуществен режим, който може да бъде договорен или законоустановен и който при необходимост се допълва от правила относно имуществените отношения, приложими за всички съпрузи ( 48 ), независимо от възприетия конкретен имуществен режим между съпрузи.

59.

Тези все още актуални ( 49 ) елементи, изведени от доклада Schlosser относно многообразието на правните системи, ми се струват съществени. От тях стигам до извода, че определението на понятието „имуществен режим между съпрузи“ обхваща имуществените отношения между съпрузи, уредени от общото право, а не само от цялостна правна система.

60.

Съдът все още не е имал повод да се произнесе по този въпрос, тъй като той е разглеждал обстоятелства, които попадат в обхвата на специални разпоредби, уреждащи имуществените отношения между съпрузите, а именно обезпечителни мерки в хода на производство за развод (решение de Cavel) или оспорване на общия характер на придобитото по време на брака имущество (определение Илиев) ( 50 ).

61.

Второ, отбелязвам, че макар съображение 18 от Регламент 2016/1103 да се отнася до всички имуществени отношения между съпрузите, „които произтичат пряко от брачното правоотношение или от неговото прекратяване“ ( 51 ), това наречие не се съдържа в определението на понятието „имуществен режим между съпрузи“, съдържащо се в член 3, параграф 1, буква а) от този регламент.

62.

Подобно на Dirk Looschelders ( 52 ) считам, че от текста на тази разпоредба, аналогичен на различни езици ( 53 ), трябва да се заключи, че обикновената причинно-следствена връзка с брака или с неговото прекратяване е достатъчен критерий. Следователно може да се приеме, че не е необходимо да се търси прекият характер на връзката, посочен в решение de Cavel и в определение Илиев ( 54 ).

63.

При тези условия следва да се гарантира, че широкото тълкуване на понятието „имуществен режим между съпрузи“, произтичащо от текста на член 3, параграф 1, буква а) от Регламент 2016/1103, е обосновано и с оглед на преследваните от законодателя на Съюза цели, структурата на този регламент и неговия контекст.

2.

По преследваните с Регламент 2016/1103 цели, неговата структура и контекст

64.

Първо, законодателят на Съюза ясно е изразил намерението си да приеме инструмент, позволяващ да се премахнат трудностите, които срещат двойките при управление на имуществото си или при неговата делба ( 55 ), като в Регламент 2016/1103 са обединени всички правила, отнасящи се до имуществения режим между съпрузи, които се състоят от разпоредбите относно компетентността, приложимото право, признаването или, според случая, приемането, изпълняемостта и изпълнението на съдебни решения, автентични актове и съдебни спогодби ( 56 ).

65.

Регламент 2016/1103 се базира на основния принцип на единството: поначало само един орган е компетентен да се произнася по всички въпроси, свързани с имуществените отношения между съпрузите, той прилага само едно право ( 57 ), избрано от съпрузите ( 58 ) или определено в съответствие с обективните критерии за привързване, определени в този регламент ( 59 ), и противопоставимо на трети лица при определени условия ( 60 ). Това право се прилага за цялото им имущество, независимо от неговото местонахождение ( 61 ), както и за техните задължения.

66.

Целта за опростяване на правното положение на съпрузите се проявява много ясно чрез последиците от този принцип на единство в областта на компетентността и приложимото право.

67.

Така, що се отнася до компетентността, по-специално когато предмет на спора е недвижим имот, желанието да се запази нейното единство ( 62 ), както и това на приложимото към цялото имущество право ( 63 ), има превес над основанията за компетентност на съдилищата на държавата членка по местонахождение на недвижимия имот. Тази компетентност в Регламент 2016/1103 е замислена като субсидиарна ( 64 ), докато в решение от 17 декември 2015 г., Komu и др. ( 65 ), което се отнася до тълкуването на член 22, точка 1, първа алинея от Регламент № 44/2001 ( 66 ), Съдът, изхождайки главно от съображения за добро правораздаване ( 67 ), е постановил, че иск за прекратяване на съсобственост между няколко лица върху недвижими имоти с местонахождение в Испания, предявен пред финландски съд от съсобственици, пребиваващи във Финландия ( 68 ), спада към категорията на споровете по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот и по отношение на които изключителна компетентност имат съдилищата на държавата членки по местонахождението на недвижимия имот ( 69 ).

68.

Що се отнася до правото, приложимо към имуществените отношения на двойката, неизменността ( 70 ) на това право засилва принципа на единство. Освен това, що се отнася до недвижимите имоти, трябва да се отбележи липсата на специална привръзка с правото на държавата по местонахождението на имота за уреждане на защитата на семейното жилище ( 71 ). Както е посочено във второто изречение на съображение 53 от Регламент 2016/1103, правилата, отнасящи се до това жилище, попадат в приложното поле на този регламент ( 72 ). Освен това не е допустимо да се предвижда прилагането на различни закони към отделни вещи или в зависимост от тяхното естество ( 73 ). Накрая, в по-общ план, трябва да се отбележи, че посоченият регламент обхваща не само императивните правила, но и факултативните и основните правила ( 74 ).

69.

Следователно изглежда, че понятието „имуществен режим между съпрузи“ по смисъла на Регламент 2016/1103 би трябвало да обхваща всички имуществени последици от брака, доколкото те не попадат в обхвата на специален режим, като например режима на задълженията за издръжка, режима на пенсионните права ( 75 ) или пък наследяването на починалия съпруг ( 76 ).

70.

Второ, други доводи, изведени от структурата на Регламент 2016/1103, подкрепят тълкуването, че съдържащото се в член 3, параграф 1, буква а) от този регламент самостоятелно понятие „имуществен режим между съпрузи“ е преднамерено широко. Те могат да бъдат изведени от връзката между това определение и член 27 от посочения регламент, който урежда обхвата на приложимото право ( 77 ) по време на брака и след прекратяването му.

71.

Според Peter Mankowski ( 78 ) член 27 от Регламент 2016/1103 изброява в позитивен и неизчерпателен списък това, което във всички случаи трябва да попада в обхвата на режима на имуществени отношения между съпрузите. Той добавя, че този член 27 представлява ясно утвърждаване на един общ режим, както и на принципа на единство на режима. Понятието „имуществен режим между съпрузи“ по смисъла на този регламент е изключително широко и много разнородно по своя замисъл ( 79 ).

72.

По-конкретно, член 27, буква г) от посочения регламент гласи, че „правомощията, правата и задълженията на който и да било от съпрузите или на двамата съпрузи по отношение на имуществото“ се уреждат от правото, приложимо към имуществения режим между съпрузи. Sara Godechot-Patris и Patrick Wautelet ( 80 ) изразяват становището, че тази разпоредба се прилага в случай на придобиване на вещ в съсобственост, особено когато тя се урежда от конвенционален режим на имуществена разделност. Не споделям това становище поради подхода, наложен с Регламент 2016/1103. В случай на съсобственост имуществените отношения между съпрузите, избрали режима на имуществена разделност, които не се уреждат от императивни разпоредби на правото в областта на имуществения режим между съпрузи, могат да се уреждат само от общото право. Ако не се вземе предвид, че тази последица е присъща на този режим, приложното поле на този регламент би било ограничено.

73.

Освен това член 27, буква д) от посочения регламент предвижда, че правото, приложимо към имуществения режим между съпрузи, урежда „прекратяването на имуществения режим между съпрузите и разделянето, разпределянето или осребряването на имуществото“.

74.

На това основание някои автори твърдят, че Регламент 2016/1103 се прилага по отношение на делбата на имущество между съпрузи, независимо дали тя се основава на разпоредбите на конкретен режим на имуществени отношения между съпрузите, или на общи разпоредби на облигационното или вещното право, стига да съществува неразривна връзка с брака ( 81 ), и че организирането на имуществените отношения е достатъчно, без да е необходимо да се изисква наличието на конкретен режим, който по необходимост да предполага обединяване на имуществото между съпрузите ( 82 ).

75.

Следователно, що се отнася до положението, при което съпрузите са сключили брак, като са избрали режим на имуществена разделност, и заедно са придобили имущество в съсобственост, от член 3, параграф 1, буква а) от Регламент 2016/1103, тълкуван във връзка с член 27 от него, може да се заключи, че делбата на тази съсобственост попада в приложното поле на този регламент и че тя трябва да се урежда от правото, определено с посочения регламент, независимо дали се извършва преди, или след прекратяването на брака.

76.

Трето, контекстът около целта на законодателя на Съюза, която се състои в широко конкретизиране на принципа на единство на правилата, уреждащи имуществените отношения на двойките ( 83 ), също подкрепя широкото разбиране на понятието „имуществен режим между съпрузи“. Всъщност трябва да се вземе предвид до известна степен, че Регламент 2016/1103 е продължение на Регламент № 650/2012. Съдът потвърждава, че в повечето случаи „принцип[ът] за единство на съдебната и законодателната компетентност […] стои в основата на [този регламент]“ ( 84 ) и че той е също в основата на правилото, установено в член 4 от посочения регламент, доколкото този член уточнява, че това правило определя компетентността на съдилищата на държавите членки да се произнасят „по въпроси, свързани с наследяването като цяло“ ( 85 ). Както обаче отбелязват някои автори ( 86 ), съгласуваността между Регламент № 650/2012 и Регламент 2016/1103 на практика има ограничения, тъй като към имуществените отношения на двойката, от една страна, и към наследяването, от друга страна, може да се прилага различно право поради различните привръзки, предвидени в тези регламенти. Освен това една от целите на Регламент № 650/2012, а именно да се гарантира, че сезираният съд прилага своето право, невинаги е постигната в рамките на Регламент 2016/1103 поради принципа на неизменност на приложимото право ( 87 ).

77.

Накрая, следва да се подчертаят конкретните последици от прилагането на принципа на единство в областта на компетентността и приложимото право в случаи, аналогични на тези в главното производство, които потвърждават интереса от широко тълкуване на понятието „имуществен режим между съпрузи“. Така, когато съпрузи в режим на имуществена разделност са съсобственици на няколко недвижими имота, намиращи се в различни държави членки, и спорът има за предмет прекратяването на съсобствеността и делбата на всеки от тези имоти, от съществено значение е Регламент 2016/1103 да урежда правилата за определяне на компетентния съд и приложимото право ( 88 ). Освен това при прекратяването и делбата на съсобственост между съпрузи в режим на имуществена разделност могат да възникнат и въпроси, свързани със семейните и имуществените отношения, което обосновава съсредоточаването на разрешаването на споровете от един съд. Може да става въпрос за евентуални сметки между съпрузите, например, ако един от съпрузите е финансирал имота в съотношение, различно от дела му, определен към момента на придобиването на недвижимия имот, при условия, присъщи на съвместния живот, или към момента на присъждането на семейното жилище ( 89 ).

78.

В края на анализа на понятието „имуществен режим между съпрузи“, определено в член 3, параграф 1, буква а) от Регламент 2016/1103, считам, че то трябва да обхваща имуществените отношения между съпрузи в режим на имуществена разделност, породени от възникнала между тях съсобственост по общото право.

79.

Въпреки това констатацията, че в правото на Съюза недвижимите имоти са предмет на специални разпоредби ( 90 ), налага да се подчертаят някои ограничения, които трябва да се вземат предвид при тълкуването на понятието „имуществен режим между съпрузи“.

Г.

Ограниченията в областта на вещните права

80.

От методологическа гледна точка ( 91 ), поради изключенията, посочени в член 1, параграф 2 от Регламент 2016/1103, според мен не е достатъчна констатацията, че съсобственост между съпрузи в режим на имуществена разделност по принцип попада в обхвата на понятието „имуществен режим между съпрузи“, както то произтича от този регламент. В зависимост от въпроса, по който трябва да се произнесе сезираният съд, следва да се провери дали няма ограничения, свързани с предмета на спора и с приложимото право.

1.

Предметът на спора и връзката с „естеството на вещните права“

81.

Според мен фактът, че предмет на спора е съсобственост между (бивши) съпрузи, не означава непременно, че той попада в приложното поле на Регламент 2016/1103 независимо от предявените искове ( 92 ). Всъщност поради тясната връзка между правото в областта на имуществените отношения между съпрузите и вещните права ( 93 ), и по-специално в такъв спор, следва да се постави въпросът за приложното поле на изключението по член 1, параграф 2, буква ж) от този регламент, отнасящо се до въпросите, свързани с „естеството на вещните права върху имущество“.

82.

На първо място, може да се констатира, че макар в други регламенти вещните права да се разглеждат като основание за изключителност или за изключване от приложното поле ( 94 ), никакво определение не им е дадено ( 95 ).

83.

На второ място, Съдът е дал определение на исковете, които имат за предмет „вещни права върху недвижим имот“ по смисъла на член 24, точка 1 от Регламент „Брюксел Iа“. Той е постановил, че изключителната компетентност на съдилищата на държавата членка, в която е разположен недвижимият имот, не обхваща всички искове за вещни права върху недвижими имоти, а само тези, които попадат в приложното поле на този регламент и едновременно с това са насочени, от една страна, към определяне на площта, състоянието, собствеността и владението на недвижим имот или към установяване на наличието на други вещни права върху тези имоти и от друга страна, към осигуряване спрямо носителите на тези права на защита, що се отнася до произтичащите от положението им правомощия ( 96 ). Най-важният критерий е дали предоставените от правото правомощия могат да бъдат противопоставени на трети лица ( 97 ).

84.

Накрая, що се отнася до „естеството на вещните права“, което също е предвидено като изключение в член 1, параграф 2, буква к) от Регламент № 650/2012, Съдът е постановил, че тази разпоредба се отнася до класификацията на вещите и вещните права и определянето на правомощията на носителите на тези права ( 98 ) и че в обхвата на тази разпоредба попадат и въпросите на съществуването и броя на вещните права в правния ред на държавите членки („numerus clausus“) ( 99 ).

85.

Освен това връзката между изключението по член 1, параграф 2, буква ж) от Регламент 2016/1103 и член 29 от него ( 100 ), озаглавен „Адаптиране на вещните права“, потвърждава, че тези разпоредби имат за цел да гарантират автономията на държавите членки в областта на вещните права, за да не се налага признаването на непознати права, предявени съгласно чуждо право.

86.

Следователно, тълкувано в светлината на съображение 24 от Регламент 2016/1103, изключението по член 1, параграф 2, буква ж) от него не е приложимо, когато например въпросът е дали вещта, придобита заедно от съпрузи в режим на имуществена разделност, им е съсобствена ( 101 ). Такъв е и случаят с искане като това в главното производство, което се отнася до прекратяването и делбата на съсобствеността, тъй като то води до определяне на правата на всеки от бившите съпрузи в съответствие с приложимото към техните имуществени отношения право ( 102 ). Освен това от член 29 от този регламент, който има за предмет вещните права, произтичащи от имуществените отношения между съпрузите, може да се направи извод, че констатацията, че тези права се уреждат от разпоредби, различни от тези, които уреждат режима на имуществени отношения между съпрузите в тесен смисъл, е без значение ( 103 ). Накрая, установеният с него механизъм за адаптиране обосновава изследването на функцията на претендираното вещно право в рамките на имуществения режим между съпрузите.

87.

Ето защо считам, че подобен анализ на вещните права е част от определението на понятието „имуществен режим между съпрузи“, възприето от законодателя на Съюза. Следователно изглежда, че изключването на „естеството на вещните права“ трябва да се тълкува ограничително въз основа на критерии, които не налагат на сезирания съд да разгледа жалбата в степен, надхвърляща необходимото за проверката на неговата компетентност ab initio.

88.

Освен това, макар в случая други ограничения, свързани с приложимото право, да не са приложими поради предмета на спора, струва ми се, че те трябва да бъдат подчертани, тъй като показват, че някои въпроси, които не се отнасят до „естеството на вещните права“, все пак попадат в областта на вещното право и следователно са изключени от приложното поле на Регламент 2016/1103.

2.

Предметът на спора и областта на вещното право

89.

Могат да бъдат посочени няколко ограничения. Така Patrick Wautelet посочва, че условията за придобиване от единия от съпрузите на вещно право върху вещ се уреждат както от вещното право, така и от правото, което урежда начина на придобиване на вещта ( 104 ). Той също така е на мнение, подобно на други автори, че намесата на вещното право би могла да бъде ограничена само до актовете, с които конкретно се извършва делбата на имуществото ( 105 ).

90.

Трябва да се направи изключение и по отношение на извършването на такава делба, която предполага вписване в регистър. Формалностите по вписване са изключени от приложното поле на Регламент 2016/1103 по силата на член 1, параграф 2, буква з) от него ( 106 ).

91.

Въз основа на анализа на различните елементи за преценка на приложното поле на Регламент 2016/1103, за целите на тълкуването на понятието „имуществен режим между съпрузи“ по същество считам, че:

–

принципът на единство в областта на компетентността и приложимото право е определен и конкретизиран в този регламент, за да се опрости уреждането на имуществените отношения между (бивши) съпрузи поради особеностите на съвместния им живот,

–

не се допуска раздробяване на съдебните спорове поради местонахождението на имуществото на двойката,

–

придобиването на имущество в режим на съсобственост от съпрузите, сключили брак при режим на имуществена разделност, произтича от брачното правоотношение и a fortiori от този режим,

–

фактът, че общото вещно право е приложимо, е без значение, тъй като става въпрос за единствената правна уредба, с която съпрузите разполагат при режим на имуществена разделност, и целта на тази уредба е да се организира имущественото правоотношение, което произтича от брака или от неговото прекратяване, или, с други думи, да се уреди брачната съсобственост. В настоящия случай, за да се разреши спорът, тази уредба служи за разпределяне на имуществото между съпрузите,

–

въпросът за прекратяването на съсобствеността върху общи за съпрузите недвижими имоти и тяхната делба не попада в обхвата на изключението, свързано с „естеството на вещните права“, което има ограничено приложно поле, и

–

член 27, буква д) от Регламент 2016/1103 предвижда, че правото, приложимо към имуществения режим между съпрузи, урежда „прекратяването на имуществения режим между съпрузите и разделянето, разпределянето или осребряването на имуществото“.

92.

Накрая, с този до голяма степен всеобхватен подход според мен е изпълнено изискването да не се усложнява с множество критерии проверката от съда на неговата международна компетентност на етапа на сезирането му.

93.

Ето защо предлагам на Съда да отговори утвърдително на въпроса на запитващата юрисдикция, в резултат на което международно компетентният съд ще бъде съдът, сезиран в Чешката република.

V.

Заключение

94.

С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Nejvyšší soud (Върховен съд, Чешка република) преюдициален въпрос по следния начин: