<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.00-20081231.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="ECRCJ2007BGB.0800770901.case.xml"><NO.CASE>C-371/06</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62006J0371</NO.CELEX><NO.SEQ>0008.0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>7711</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>7722</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>12</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><LEFT>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20070920">20.9.2007 г.</DATE> — ДЕЛО С-371/06</LEFT><RIGHT>BENETTON GROUP</RIGHT></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (шести състав)</P><P><DATE ISO="20070920">20 септември 2007 година</DATE><NOTE NOTE.ID="E0001" NUMBERING="STAR"><P>Език на производството: нидерландски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C-371/06</P><P>c предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия) c акт от <DATE ISO="20060908">8 септември 2006 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20060912">12 септември 2006 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P>Benetton Group SpA</P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P>G-Star International BV,</P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (шести състав),</P><P>състоящ се от: г-н P. Kūris, председател на състав, г-н К. Schiemann и г-н L. Bay Larsen (докладчик), съдии,</P><P>генерален адвокат: г-н D. Ruiz-Jarabo Colomer,</P><P>секретар: г-н R. Grass,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><?PAGE NO="I-7712"?><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за Benetton Group SpA, от адв. N. W. Mulder, advocaat,</P></ITEM><ITEM><P>за G-Star International BV, от адв. G. van der Wal, advocaat,</P></ITEM><ITEM><P>за италианското правителство, от г-н L M. Braguglia, в качеството на представител, подпомаган от г-н S. Fiorentino, avvocato dello Stato,</P></ITEM><ITEM><P>за Комисията на Европейските общности, от г-н W. Wils, в качеството на представител,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL><P>постанови настоящото</P></PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Решение</P></TI></TITLE><NP><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1, буква д), трето тире от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19881221">21 декември 1988 година</DATE> за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="040" DATE.PUB="1989" PAGE.FIRST="1">OB L 40, 1989 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92, наричана по-нататък <QUOT.START ID="QS0001" REF.END="QE0001" CODE="201E"/>Директивата<QUOT.END ID="QE0001" REF.START="QS0001" CODE="201C"/>).</TXT></NP><?PAGE NO="I-7713"?><NP><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването e отправено в рамките на спор между Benetton Group Spa (наричано по-нататък <QUOT.START ID="QS0002" REF.END="QE0002" CODE="201E"/>Benetton<QUOT.END ID="QE0002" REF.START="QS0002" CODE="201C"/>) и G-Star International BV (наричано по-нататък <QUOT.START ID="QS0003" REF.END="QE0003" CODE="201E"/>G-Star<QUOT.END ID="QE0003" REF.START="QS0003" CODE="201C"/>) във връзка c пускането на пазара от Benetton на дреха, която c формата си засяга две марки за форми, регистрирани от G-Star.</TXT></NP><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Правна уредба</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Общностно право</P></TI></TITLE><NP><NO.P>3</NO.P><TXT>Член 2 от Директивата, озаглавен <QUOT.START ID="QS0004" REF.END="QE0004" CODE="201E"/>Знаци, от които може да се състои марката<QUOT.END ID="QE0004" REF.START="QS0004" CODE="201C"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0005" REF.END="QE0005" CODE="201E"/>Марка може да се състои от всеки знак, който може да бъде представен графично, по-специално думи, включително лични имена, рисунки, букви, цифри, формата на стоката или на нейната опаковка, при условие че тези знаци могат да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия<QUOT.END ID="QE0005" REF.START="QS0005" CODE="201C"/>.</P></QUOT.S></P></NP><NP><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 3 от Директивата, озаглавен <QUOT.START ID="QS0006" REF.END="QE0006" CODE="201E"/>Основания за отказ или недействителност<QUOT.END ID="QE0006" REF.START="QS0006" CODE="201C"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><NP><NO.P><QUOT.START ID="QS0007" REF.END="QE0007" CODE="201E"/>1.</NO.P><TXT>Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>знаци, които не могат да съставляват марка;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="I-7714"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>марки, които са лишени от отличителен характер;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да послужат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или времето на производство на стоките или предоставяне на услугите, или на други характеристики на стоките или услугите;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които са станали обичайни в говоримия език или в добросъвестната и трайно установена търговска практика;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>знаци, които се състоят изключително от:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>формата, която произтича от естеството на самите стоки, или</P></ITEM><ITEM><P>формата на стоките, която е нужна за постигане на технически резултат, или</P></ITEM><ITEM><P>формата, която придава на стоките значителна стойност,</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></P></NP><P>[...]</P><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Не се отказва регистрация на марка, а регистрираната марка не се обявява за недействителна в съответствие c параграф 1, буква б), в) или г), ако преди датата на заявката за регистрация и след използването на марката тя е<?PAGE NO="I-7715"?> придобила отличителен характер. Наред c това всяка държава-членка може да предвиди, че настоящата разпоредба се прилага и когато отличителният характер е придобит след датата на заявката за регистрация или след датата на регистрация.</TXT></NP><P>[...]<QUOT.END ID="QE0007" REF.START="QS0007" CODE="201C"/></P></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Национално законодателство</P></TI></TITLE><NP><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 1 от Еднообразния закон за марките на Бенелюкс от <DATE ISO="19620319">19 март 1962 година</DATE> (Trb. 1962, 58) в редакцията му, приложима към настъпването на фактите по главното производство, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START ID="QS0008" REF.END="QE0008" CODE="201E"/>За индивидуални марки се считат наименования, рисунки, отпечатъци, печати, букви, цифри, формата на стоката или на нейната опаковка и всички други знаци, служещи за да се отличат стоките на едно предприятие.</P><P>Въпреки това не могат да се смятат за марки формите, които произтичат от самото естество на стоката, които засягат съществената ѝ стойност или които създават промишлени резултати.<QUOT.END ID="QE0008" REF.START="QS0008" CODE="201C"/></P></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси</P></TI></TITLE><NP><NO.P>6</NO.P><TXT>G-Star произвежда и пуска на пазара облекла c едноименната марка, по-специално дънки.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7716"?><NP><NO.P>7</NO.P><TXT>То е притежател на две марки за форми за стоки от клас 25, определен от Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от <DATE ISO="19570615">15 юни 1957</DATE> година, изменена и допълнена, а именно за облекла. Двете марки са регистрирани на <DATE ISO="19970807">7 август 1997 г.</DATE> и на <DATE ISO="19991124">24 ноември 1999 г</DATE>.</TXT></NP><NP><NO.P>8</NO.P><TXT>Защита се иска за всяка от тях, съответно на основание на следните отличителни елементи:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>тегели, спускащи се по диагонал от височината на ханша до шева на частта от панталона, която се намира между краката, наколенки, платка върху дъното на панталон, хоризонтални тегели върху задната част на височината на колената, ивица c контрастиращ цвят или от друг плат върху задната лицева част от долнището на панталона, всичко съчетано,</P></ITEM><ITEM><P>шевове, тегели и нарези на наколенките на панталон, леко бухнала наколенка.</P></ITEM></LIST></P></NP><NP><NO.P>9</NO.P><TXT>Benetton притежава текстилни търговски предприятия. В Нидерландия то продава стоките си посредством лицензирани магазини.</TXT></NP><NP><NO.P>10</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20000525">25 май 2000 г.</DATE> G-Star призовава Benetton пред Rechtbank te Amsterdam, за да се противопостави на производството, пускането на пазара и/или разпространението в Нидерландия на панталон c марката <QUOT.START ID="QS0009" REF.END="QE0009" CODE="201E"/>Benetton<QUOT.END ID="QE0009" REF.START="QS0009" CODE="201C"/>. В подкрепа на искането си то поддържа, че това предприятие е засегнало неговите права върху марка, свързани c панталон от модела <QUOT.START ID="QS0010" REF.END="QE0010" CODE="201E"/>Elwood<QUOT.END ID="QE0010" REF.START="QS0010" CODE="201C"/>, като през лятото на 1999 г. е произвело и пуснало на пазара панталон, който по-конкретно има овална наколенка и два тегела, спускащи се по диагонал от височината на ханша до частта от панталона, която се намира между краката.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7717"?><NP><NO.P>11</NO.P><TXT>Benetton оспорва това искане и чрез насрещен иск настоява за обявяване на регистрираните марки за недействителни въз основа на член 1, втора алинея от Еднообразния закон за марките на Бенелюкс, c мотива че въпросните форми, предмет на спора, определят в голяма степен търговската стойност на стоките поради своята красота или оригиналност.</TXT></NP><NP><NO.P>12</NO.P><TXT>Първоинстанционният съд отхвърля исканията на G-Star, основани на нарушение на правата му върху марка, както и насрещния иск на Benetton.</TXT></NP><NP><NO.P>13</NO.P><TXT>Двете страни обжалват това решение пред въззивния съд Gerechtshof te Amsterdam, който уважава жалбата на G-Star и отхвърля искането на Benetton за обявяване на недействителност.</TXT></NP><NP><NO.P>14</NO.P><TXT>Gerechtshof отсъжда, че Rechtbank правилно е преценил, че панталонът <QUOT.START ID="QS0011" REF.END="QE0011" CODE="201E"/>Elwood<QUOT.END ID="QE0011" REF.START="QS0011" CODE="201C"/> е имал голям търговски успех, че G-Star е провело усилени рекламни кампании, за да придаде на този панталон със специфични характеристики общоизвестността на стока c марката <QUOT.START ID="QS0012" REF.END="QE0012" CODE="201E"/>G-Star<QUOT.END ID="QE0012" REF.START="QS0012" CODE="201C"/>, и че следователно добрата репутация на панталона <QUOT.START ID="QS0013" REF.END="QE0013" CODE="201E"/>Elwood<QUOT.END ID="QE0013" REF.START="QS0013" CODE="201C"/> се обяснява до голяма степен не c естетическата притегателност на формата, а c притегателната сила на общоизвестността на марката.</TXT></NP><NP><NO.P>15</NO.P><TXT>Съдът подчертава, че чрез осъществената широка реклама G-Star е привлякло силно внимание върху отличителните характеристики на панталона и на наколенката.</TXT></NP><NP><NO.P>16</NO.P><TXT>Benetton обжалва тази преценка на Gerechtshof пред касационния съд Hoge Raad der Nederlanden.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7718"?><NP><NO.P>17</NO.P><TXT>Hoge Raad отбелязва, че в основата на оспорваните разсъждения на Gerechtshof стои схващането, че изключението, предвидено в член 3, параграф 1, буква д), трето тире от Директивата, не трябва да засяга действителността на регистрацията на марка, ако преди заявката за регистрация притегателността на формата е произтекла от притегателната сила, свързана c общоизвестността на формата като марка.</TXT></NP><NP><NO.P>18</NO.P><TXT>Hoge Raad напомня, че в своето Решение от <DATE ISO="20020618">18 юни 2002 г.</DATE> по дело Philips (С-299/99, стр. I-5475) Съдът приема, че съгласно член 3, параграф 3 от Директивата знаците, които не могат да се регистрират на основание член 3, параграф 1, буква д) от тази директива, не могат да придобият отличителен характер чрез използването им.</TXT></NP><NP><NO.P>19</NO.P><TXT>Същевременно според него Съдът не дава отговор на въпроса, предмет на спора в главното производство, който не се отнася до отличителния характер на оспорваните марки.</TXT></NP><NP><NO.P>20</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството и да постави на Съда следните въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START ID="QS0014" REF.END="QE0014" CODE="201E"/>1)</NO.P><TXT>Следва ли член 3, параграф 1, буква д), трето тире [от Директивата] да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него основание за изключване трайно възпрепятства регистрирането на форма като марка, ако естеството на стоката е такова, че нейният облик и форма определят изцяло или в голяма степен търговската стойност поради своята красота или оригиналност, или в смисъл, че основанието за изключване престава да е от значение, когато преди заявката за регистрация притегателната сила на въпросната форма е възникнала главно в резултат на общоизвестността ѝ сред потребителите като отличителен знак?</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="I-7719"?><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Ако отговорът на първия въпрос се доближава до втория смисъл, то в каква степен притегателната сила трябва да има първостепенна роля, за да се приеме, че основанието за изключване престава да е от значение?<QUOT.END ID="QE0014" REF.START="QS0014" CODE="201C"/></TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По преюдициалните въпроси</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>По първия въпрос</P></TI></TITLE><NP><NO.P>21</NO.P><TXT>C първия си въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3, параграф 1, буква д), трето тире от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че формата, която придава значителна стойност на стока, може все пак да представлява марка в приложение на член 3, параграф 3 от тази директива, когато преди заявката за регистрация тя е придобила притегателна сила поради общоизвестността си като отличителен знак в резултат на рекламни кампании, представящи специфичните характеристики на стоката, предмет на спора.</TXT></NP><NP><NO.P>22</NO.P><TXT>По такъв начин въпросът се отнася до хипотезата, при която знак, съставен в началото изключително от форма, придаваща значителна стойност на стоката, впоследствие, но преди заявката за регистрация, придобива общоизвестност в резултат на рекламни кампании, тоест в резултат на използването им.</TXT></NP><NP><NO.P>23</NO.P><TXT>C други думи, препращащата юрисдикция иска да установи дали използването преди заявката за регистрация на знак по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), трето тире от Директивата може да позволи регистрацията му като марка или да попречи на обявяването ѝ за недействителна, когато знакът е бил регистриран.</TXT></NP><?PAGE NO="I-7720"?><NP><NO.P>24</NO.P><TXT>Във връзка c това на първо място е необходимо да се установи, че член 3, параграф 3 от Директивата е свързан c понятието <QUOT.START ID="QS0015" REF.END="QE0015" CODE="201E"/>отличителен характер на знак<QUOT.END ID="QE0015" REF.START="QS0015" CODE="201C"/> по смисъла на член 2 от Директивата. Всъщност текстът допуска регистрацията или действителността на марките, посочени в параграф 1, букви б), в) или г) от същия член, поради тяхното използване, когато именно в резултат на това използване марката <QUOT.START ID="QS0016" REF.END="QE0016" CODE="201E"/>е придобила отличителен характер<QUOT.END ID="QE0016" REF.START="QS0016" CODE="201C"/>.</TXT></NP><NP><NO.P>25</NO.P><TXT>Следва да се отбележи освен това, че за да определи обхвата на предвиденото в него изключение, член 3, параграф 3 от Директивата не споменава посочените в параграф 1, буква д) от същия член знаци.</TXT></NP><NP><NO.P>26</NO.P><TXT>Трябва най-накрая да се напомни, че в посоченото по-горе Решение по дело Philips Съдът приема, че:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>форма, чиято регистрация е отказана на основание член 3, параграф 1, буква д) от Директивата, не може в никакъв случай да бъде регистрирана по силата на параграф 3 от същия член (точка 57),</P></ITEM><ITEM><P>знак, чиято регистрация е отказана на основание член 3, параграф 1, буква д), не може никога да придобие отличителен характер за целите на член 3, параграф 3 чрез използването им (точка 75),</P></ITEM><ITEM><P>член 3, параграф 1, буква д) се отнася до някои знаци, които по естеството си не представляват марки, и че тази разпоредба е предварителна пречка за регистрирането на знак, съставен изключително от формата на стока, така че дори един от споменатите в тази разпоредба критерии да е изпълнен, то съставеният изключително от формата на стоката знак не може да бъде регистриран като марка (точка 76).</P></ITEM></LIST></P></NP><?PAGE NO="I-7721"?><NP><NO.P>27</NO.P><TXT>От горното следва, че при хипотеза като описаната от препращащата юрисдикция използването чрез рекламни кампании на знак, посочен в член 3, параграф 1, буква д) от Директивата, не позволява прилагането на член 3, параграф 3 от Директивата към този знак.</TXT></NP><NP><NO.P>28</NO.P><TXT>Следователно на първия въпрос е необходимо да се отговори, че член 3, параграф 1, буква д), трето тире от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че формата, която придава значителна стойност на стока, не може да представлява марка в приложение на член 3, параграф 3 от тази директива, когато преди заявката за регистрация тя е придобила притегателна сила поради общоизвестността си като отличителен знак в резултат на рекламни кампании, представящи специфичните характеристики на стоката, предмет на спора.</TXT></NP></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>По втория въпрос</P></TI></TITLE><NP><NO.P>29</NO.P><TXT>Предвид отговора на първия въпрос, не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По съдебните разноски</P></TI></TITLE><NP><NO.P>30</NO.P><TXT>C оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="I-7722"?><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:</P></INTRO><P>Член 3, параграф 1, буква д), трето тире от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19881221">21 декември 1988 година</DATE> за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че формата, която придава значителна стойност на стока, не може да представлява марка в приложение на член 3, параграф 3 от тази директива, когато преди заявката за регистрация тя е придобила притегателна сила поради общоизвестността си като отличителен знак в резултат на рекламни кампании, представящи специфичните характеристики на стоката, предмет на спора.</P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><P>Подписи</P></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>