Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
A. BIONDI
представено на 11 септември 2025 година(1)
Съединени дела C‑448/24 и C‑449/24
British American Tobacco Belgium NV,
Nicoventures Holdings Ltd (C‑448/24)
DSE International BV (C‑449/24)
срещу
Belgische Staat
(Преюдициално запитване, отправено от Raad van State (Държавен съвет, Белгия)
„ Преюдициално запитване — Raad van State (Държавен съвет, Белгия) — Тълкуване на член 7, параграф 6 и член 20, параграф 3, буква в) от Директива 2014/40 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО — Производство, представяне и продажба на тютюневи изделия — Забрана за пускане на пазара на тютюневи изделия, съдържащи определени добавки — Добавки, улесняващи вдишването или абсорбирането на никотин — Приложимост на забраната за електронните цигари “
I. Въведение
1. Настоящото преюдициално запитване поставя един-единствен въпрос, свързан с регулирането на електронните цигари и на специфична категория добавки в рамките на Директива 2014/40(2). По-конкретно, поставеният от запитващата юрисдикция въпрос се отнася до това дали съгласно член 20, параграф 3 от Директивата държавите членки трябва да гарантират, че течностите, съдържащи никотин в електронните цигари, не съдържат добавките, които улесняват абсорбирането му или вдишването, както предвижда член 7, параграф 6 от Директивата.
2. Посоченият въпрос предоставя възможност релевантните разпоредби да се тълкуват в светлината на научните доказателства, които са се появили през последните години, относно отрицателното въздействие на електронните цигари.
3. В анализа си най-напред ще изложа някои бележки относно тълкуването на двете разпоредби, а след това ще се спра на отрицателното въздействие на електронните цигари върху човешкото здраве. Това ще ми позволи да твърдя, че в случая на Директива 2014/40 тълкуването вече няма да се извършва (rectius, не само) с оглед на принципа на предпазните мерки, но и с оглед на регулирането на сектора на тютюневите и свързаните с тях изделия и следователно на пропорционалността на направения от законодателя на Съюза избор.
II. Нормативен контекст
А. Правото на Съюза
4. Съображения 18, 39 и 41 от Директива 2014/40 гласят:
„18. Някои добавки се използват за създаване на впечатлението, че тютюневите изделия са полезни за здравето, че са опасни за здравето в по-малка степен или че увеличават умствената активност и физическите постижения. Тези добавки, както и добавките, които притежават [канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията свойства, КМТР] свойства в неизгорена форма, следва да бъдат забранени с цел осигуряването на еднакви правила в Съюза и високо равнище на защита на човешкото здраве. Добавките, които увеличават опасността от пристрастяване и токсичността, следва също да бъдат забранени.
[…]
39. Единствено за електронните цигари, които подават никотин равномерно в еднакви дози, следва да бъде разрешено да бъдат пускани на пазара по настоящата директива. Подаването на никотин в еднакви дози при нормални условия на употреба е необходимо за целите на защитата на здравето, безопасността и качеството, включително за избягване на риска от случайна употреба на големи дози.
[…]
41. Предвид факта, че никотинът е токсично вещество и с оглед на потенциалните рискове за здравето и безопасността, включително за лицата, за които това изделие не е предназначено, течността, съдържаща никотин, следва да бъде пускана на пазара единствено в електронни цигари или в контейнери за многократно пълнене, които отговарят на определени изисквания за безопасност и качество […]“.
5. Член 1 от Директива 2014/40, озаглавен „Предмет“, гласи следното:
„Целта на настоящата директива е сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно:
[…]
е) пускането на пазара и етикетирането на определени изделия, които са свързани с тютюневите изделия, а именно — електронните цигари […];
за да се улесни безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар на тютюневи и свързани с тях изделия, като основното съображение е осигуряването на високо равнище на защита на човешкото здраве, особено на младите хора, и за да се изпълнят задълженията на Съюза съгласно Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна (РККТ)“.
6. Член 7, параграф 6, буква г) от същата директива, озаглавен „Регулиране на съставките“, гласи следното:
„Държавите членки забраняват пускането на пазара на тютюневи изделия, съдържащи следните добавки:
[…]
г) за тютюневи изделия за пушене — добавки, улесняващи вдишването или абсорбирането на никотина“.
7. Член 20, параграф 1 от същата директива, озаглавен „Електронни цигари“, гласи следното:
„Държавите членки гарантират, че електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене се пускат на пазара само ако са в съответствие с настоящата директива и с останалото приложимо законодателство на Съюза“.
8. Член 20, параграф 3, буква в) предвижда:
„Държавите членки гарантират, че:
[…]
в) течностите, съдържащи никотин, не съдържат добавките, посочени в член 7, параграф 6“.
Б. Белгийското право
9. Член 4, параграф 4, точка 5 от Koninklijk besluit van 28 oktober 2016 betreffende het fabriceren en het in de handel brengen van elektronische sigaretten (Кралски указ от 28 октомври 2016 г. относно производството и търговията с електронни цигари, наричан по-нататък „Кралският указ от 28 октомври 2016 г.“), изменен с член 3 от Koninklijk besluit van 7 november 2022 tot wijziging van het Koninklijk besluit van 28 oktober 2016 betreffende het fabriceren en het in handel brengen van elektronische sigaretten (Кралски указ от 7 ноември 2022 г. за изменение на Кралския указ от 28 октомври 2016 г. относно производството и търговията с електронни цигари(3), наричан по-нататък „Кралският указ от 7 ноември 2022 г.“), озаглавен „Състав и технически правила“, гласи следното:
„Течността, съдържаща никотин, не съдържа следните добавки:
[…]
5. Добавки, улесняващи вдишването или абсорбирането на никотина“.
III. Главното производство и преюдициалният въпрос
10. Кралският указ от 28 октомври 2016 г. за производството и търговията с електронни цигари транспонира правната уредба на електронните цигари, предвидена в Директива 2014/40.
11. На 6 юли 2021 г., в съответствие с Директива 2015/1535(4), Belgische Staat (белгийската държава) уведомява Европейската комисия за проект за изменение на член 4 от Кралския указ от 28 октомври 2016 г., като първоначално предвижда включването на четири групи добавки, забранени за електронните цигари.
12. На 7 ноември 2022 г. обаче Belgische Staat (белгийската държава) приема кралски указ, който при изменението на член 4 от Кралския указ от 2016 г., за разлика от първоначално предвиденото, включва пета категория забранени добавки, а именно добавките, свързани с вдишването или абсорбирането на никотина.
13. На 13 март 2023 г. British American Tobacco (наричано по-нататък „BAT“), Nicoventures Holdings Ltd (наричано по-нататък „NH“) и DSE International BV (наричано по-нататък „DSE“) (наричани по-нататък заедно „жалбоподателите в главните производства“) подават пред Raad van State (Държавен съвет, Белгия) две жалби за отмяна на Кралския указ от 7 ноември 2022 г. въз основа на две основания за отмяна, от които само второто е релевантно в рамките на производството за отправяне на преюдициално запитване(5).
14. По-конкретно, с второто основание жалбоподателите твърдят, че член 3 от Кралския указ от 7 ноември 2022 г. „надхвърля регулаторния обхват по отношение на електронните цигари и противоречи на [Директива 2014/40]“. По-специално, според жалбоподателите член 7, параграф 6, буква г) се отнася изключително за категорията „тютюневи изделия за пушене“, в която не попадат електронните цигари, като се има предвид, че тъй като не съдържат тютюн, при тях не възниква горене.
15. В подкрепа на тезата си жалбоподателите излагат доводи, че с оглед на определенията за „тютюневи изделия за пушене“ и „електронна цигара“, съдържащи се в член 2, съответно точки 9 и 16 от Директивата, обхватът на член 7, параграф 6, буква г) от нея е ограничен само до „тютюневите изделия за пушене“, с ясното изключване на електронните цигари.
16. Освен това жалбоподателите считат, че член 3 от Кралския указ от 2022 г. представлява ограничение, което противоречи на член 24 от Директива 2014/40, доколкото той предвижда, че държавите членки не могат да забраняват или ограничават пускането на пазара на тютюневи и свързани с тях изделия, що се отнася до аспектите, които са хармонизирани с Директивата.
17. Тъй като има съмнения относно препратката, направена в член 20, параграф 3, буква в) от Директива 2014/40 към член 7, параграф 6 от нея, Raad van State (Държавен съвет) решава да спре двете главни производства и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 20, параграф 3, буква в) във връзка с член 7, параграф 6 от Директива 2014/40 да се тълкува в смисъл, че що се отнася до пускането на пазара на електронни цигари и контейнери за многократно пълнене, задължава държавите членки да забранят течностите, съдържащи никотин, да съдържат добавки, улесняващи вдишването или абсорбирането му, както е предвидено в член 7, параграф 6, буква г) от Директивата, независимо че при електронната цигара не възниква горене, нито се образува дим?“.
18. Жалбоподателите в главното производство, белгийското, чешкото, германското, френското, австрийското и португалското правителство, както и Комисията представят писмени становища.
IV. Анализ
19. С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 20, параграф 3, буква в) във връзка с член 7, параграф 6 от Директива 2014/40 трябва да се тълкува в смисъл, че не могат да бъдат предлагани на пазара електронни цигари и контейнери за многократно пълнене, чиято течност, съдържаща никотин, съдържа добавки, улесняващи вдишването или абсорбирането му. Белгийската правна уредба, отнасяща се конкретно до електронните цигари, изрично предвижда, че течността, съдържаща никотин, не трябва да съдържа добавки, които улесняват вдишването или абсорбирането му.
20. По съображенията, които ще изложа по-нататък, считам, че на поставения от запитващата юрисдикция въпрос следва да се отговори утвърдително.
21. Изминали са вече двадесет и пет години от историческото решение от 5 октомври 2000 г. по дело Германия/Парламент и Съвет, в което Съдът е постановил, че законодателят на Съюза може да се позове на разпоредбите относно създаването на вътрешния пазар, макар защитата на човешкото здраве да е определяща при избора, който трябва да се направи, когато приетият акт действително има за цел подобряване на условията за създаване и функциониране на вътрешния пазар(6). Освен това Съдът е уточнил, че Договорът за функционирането на ЕС изключва хармонизирането на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите членки, целящи защита и подобряване на човешкото здраве, но това не означава, че мерките по хармонизиране, приети на основание на други разпоредби от Договора, в случая — член 114 ДФЕС, не могат да окажат влияние върху защитата на човешкото здраве(7).
22. След това Съдът многократно е потвърждавал, че мерките за хармонизиране, приети от Европейския съюз в областта на тютюневите и свързаните с тях изделия, отговарят на „двойната цел“ а) да се улесни безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар на тези изделия, б) като основното съображение е осигуряването на високо равнище на защита на човешкото здраве, особено на младите хора(8).
23. Взаимозависимостта на двете цели може да бъде постигната само на равнището на Съюза, за да се избегне появата на различия в националните правни уредби в тази специфична област и следователно на пречки пред свободното движение и нарушения на конкуренцията(9).
24. Също така, като се има предвид първостепенното значение на защитата на човешкото здраве в правото на Съюза(10), законодателят на Съюза трябва да включи в своите регулаторни решения, от една страна, възможните икономически последици, които биха могли да възникнат за предприятията, от които се изисква да спазват задължения и забрани, произтичащи от мерките за хармонизация, и от друга страна, необходимостта да се осигури високо равнище на закрила на здравето. Необходимост, чието задоволяване, както припомня Съдът, „може да обоснове негативни икономически последици, дори в големи мащаби“(11).
25. Като се има предвид това, е безспорно, че разглежданата директива също отговаря на разгледаната по-горе „двойна цел“, както е посочено в член 1 от нея. В член 1 от Директивата се предвижда сближаване на разпоредбите на държавите членки с цел да се улесни безпрепятственото функциониране на пазара на тютюневи и свързани с тях изделия и да се осигури високо равнище на защита на човешкото здраве, както и да се изпълнят задълженията на Съюза съгласно Рамковата конвенция [на Световната здравна организация (СЗО) за контрол на тютюна].
26. Анализът на конкретните разпоредби, чието тълкуване запитващата юрисдикция иска, води до същия извод.
27. Съгласно постоянната съдебна практика, за целите на тълкуването на разпоредба от правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът, в който тя се вписва, и целите на правната уредба, от която тя е част(12).
28. Що се отнася до буквалното тълкуване, в самото начало смятам за полезно да припомня, че Директивата се отнася по същество до два вида изделия. От една страна, са „тютюневите изделия“, посочени в дял II от Директивата, които от своя страна се разделят на тютюневи изделия „за пушене“ (т.е. изделията, които включват процес на горене) и „бездимни“ (като тютюн за дъвчене, за смъркане и за орална употреба)(13). От друга страна, Директивата се отнася до „електронни[те] цигари и растителни[те] изделия за пушене“, посочени в дял III от нея.
29. Член 7 се намира в глава I на дял II, озаглавен „Тютюневи изделия“. Следователно разпоредбите, съдържащи се в този дял, се отнасят само до тютюневите изделия. Член 7, параграф 6, буква г) обаче се отнася конкретно до тютюневите изделия за пушене, тъй като законодателят на Съюза е искал да забрани добавките, улесняващи вдишването или абсорбирането на никотина, за конкретна категория тютюневи изделия, каквито са тютюневите изделия за пушене. От това следва, че като се има предвид разположението на текста на член 7 от Директивата, параграф 6 от тази разпоредба не би могъл изрично да се отнася и до електронните цигари.
30. С други думи, да се твърди като цяло, че за да се прилага за електронните цигари, член 7, параграф 6 е трябвало и е могло да се позове изрично на електронните цигари, би означавало да се пренебрегне структурата на самата директива.
31. Член 20, който се намира в дял III, озаглавен „Електронни цигари и растителни изделия за пушене“, предвижда в параграф 3, буква в), че „течностите, съдържащи никотин, не съдържат добавките, посочени в член 7, параграф 6“, без да прави разграничение по отношение на тютюневите изделия за пушене. Следователно законодателят е имал предвид всички добавки, изброени в член 7, параграф 6, включително тези, улесняващи вдишването или абсорбирането на никотина.
32. Поради това буквалното тълкуване би могло да е достатъчно, за да се заключи, че съгласно член 20, параграф 3 във връзка с член 7, параграф 6 държавите членки трябва да гарантират, че електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене не съдържат добавки, улесняващи вдишването или абсорбирането на никотина.
33. Съзнавам обаче, че както изтъкват някои от страните, все още могат да съществуват съмнения относно тълкуването. Според мен това са съмнения, които могат да бъдат изцяло преодолени чрез тълкуване въз основа на целите, и по-специално с оглед на една от целите(14) на Директивата, а именно осигуряване на високо равнище на защита на човешкото здраве, тъй като научните доказателства сочат, че вредността на електронните цигари може да се приравни в качествено отношение на тази на традиционните цигари.
34. Както се посочва в съображение 7 от Директива 2014/40, „[з]аконодателните действия на равнището на Съюза са необходими и за прилагането на Рамковата конвенция за контрол на тютюна на СЗО (РККТ) от май 2003 г., чиито разпоредби са обвързващи за Съюза и неговите държави членки. […]“.
35. В научната общност няколко изследвания показват, че електронните цигари оказват отрицателно въздействие върху човешкото здраве. Това въздействие се дължи по-специално на вида на веществата, генерирани от употребата на електронни цигари, и на никотина, съдържащ се в течността на самата цигара. Отрицателното въздействие на електронните цигари върху човешкото здраве може да се счита за сравнимо с въздействието на традиционните цигари.
36. Всъщност в становището на Научния комитет (НКЗЕВР) за Европейската комисия от 16 април 2021 г. се посочва, че абсорбирането на никотин чрез такива устройства може да бъде сравнимо с това на традиционните цигари(15). Например посоченият комитет твърди, че въз основа на продължителността на употребата и броя на „всмукванията“ серумните нива на никотин в електронните цигари могат да достигнат тези на традиционната цигара(16).
37. Техническите доклади, публикувани от СЗО, също потвърждават отрицателното въздействие на електронните цигари върху човешкото здраве. Поради това СЗО призова страните по Конвенцията да приемат политики за предотвратяване и намаляване на никотиновото пристрастяване, които следва да бъдат част от по-широка програма за контрол на тютюна(17).
38. В тази специфична област, в която актуалните научни познания са ясни, съществуването на риск за общественото здраве е реално и достатъчно доказано(18).
39. Впрочем може би е уместно да се припомни, че принципът на предпазните мерки — параметърът, използван от Съда при оценката на научни данни и на възможни рискове за здравето — всъщност включва два етапа, а именно: а) установяване на потенциалните отрицателни последици за здравето от съответните вещества или храни и обстойна оценка на риска за здравето, основана на най-достоверните налични научни данни и на най-актуалните резултати от международните научни изследвания; и б) само когато се окаже невъзможно да се определи със сигурност съществуването или обхватът на твърдения риск поради недостатъчния, неубедителен или неточен характер на резултатите от направените научни изследвания, а вероятността от действително увреждане на общественото здраве продължава да съществува, в случай че рискът настъпи, принципът на предпазните мерки обосновава приемането на ограничителни мерки, при условие че те не са дискриминационни и са обективни(19).
40. В случая с разглежданата директива, за да се следва предложеният начин на тълкуване от гледна точка на защитата на здравето, изглежда, няма (повече) съображения за предпазливост, а само регулиране.
41. Следователно може да се приеме, че във основа на актуалните научни познания от необходимата гледна точка на защитата на човешкото здраве, електронните цигари не могат да се считат за лишени от риск за човешкото здраве; абсорбирането на никотин, което те причиняват, не се различава значително от това на традиционните цигари.
42. Като излезем извън логиката на принципа на предпазните мерки, е необходимо да се спрем на преценката на пропорционалността на направения от законодателя избор — тъй като става въпрос за това. По силата на член 114 ДФЕС законодателят на Съюза разполага с известна свобода на преценка при хармонизацията и е овластен да се намеси чрез приемане на мерки, които счита за подходящи, при спазване на параграф 3 от този член(20), както и на принципите, упоменати в Договора за функционирането на ЕС и в съдебната практика(21).
43. Жалбоподателите в главното производство твърдят, че по отношение на електронните цигари не може да се прилага режим, идентичен с този на тютюневите изделия, тъй като при електронните цигари не възниквали горене или дим. Те твърдят, че именно по този начин трябва да се тълкува хармонизацията, а именно че като се имат предвид различните обективни характеристики на двата продукта, електронните цигари трябвало да се регулират отделно от тютюневите изделия. Този довод не е убедителен: вярно е, че в предходни решения Съдът изрично е приел, че „[електронните цигари] се различават от [тютюневите изделия] по обективните си характеристики и по това, че са новост за съответния пазар, което оправдава прилагането на специфична правна уредба спрямо тях“(22).
44. Фактът обаче, че електронните цигари могат да бъдат предмет на специфична правна уредба, не обосновава същевременно възможността тази правна уредба да надхвърля основната цел за защита на човешкото здраве, която Директивата се стреми да постигне(23).
45. По същата причина, да се твърди, че хармонизацията трябва да се постигне, като се запази различно регулаторно третиране на двата вида засегнати продукти — електронните цигари и тютюневите изделия, според мен би означавало да се вземе предвид само една от целите, която е да се гарантира безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, като по този начин се пренебрегне другата цел, а именно постигането на високо равнище на защита на човешкото здраве. Тази цел обаче, както е посочено в точка 24 по-горе, служи като насока за тълкуването на разпоредби като разглежданите.
46. В това отношение се опасявам, че ако се приеме, че забраната на добавките, улесняващи вдишването или абсорбирането на никотина, не се прилага за електронните цигари, това би увеличило риска от възникване на неблагоприятни последици за здравето на потребителите, и по-специално на младите хора, които представляват най-многобройната група потребители на този вид продукти(24).
47. Впрочем, ако законодателят на Съюза изрично беше предвидил, че забраната на разглежданите добавки не се прилага за електронните цигари, това щеше да доведе до това, в явно противоречие с логиката, залегнала в съображение 43 от Директивата, електронните цигари да се превърнат в „мост“ към никотиновото пристрастяване(25).
48. Следователно става въпрос за риск, който законодателят на Съюза може да поеме с оглед на принципите на предпазните мерки (преди) и на пропорционалност (понастоящем), още повече в светлината на актуалните научни познания. Наред с другото, съгласно принципа на предпазните мерки законодателят на Съюза вече е напълно оправомощен да вземе защитни мерки, без да е необходимо да се изчаква, докато съществуването и сериозността на тези рискове бъдат напълно доказани, когато има несигурност относно наличието или обхвата на рисковете за здравето на човека(26).
49. Това се потвърждава ясно от съображение 41 от Директивата, в което се посочва, че никотинът „е токсично вещество“, което поражда „потенциални рискове за здравето […], включително за лицата, за които това изделие не е предназначено“, и се установява, че течността, съдържаща никотин, т.е. течността, използвана в електронните цигари, „следва да бъде пускана на пазара единствено в електронни цигари или в контейнери за многократно пълнене, които отговарят на определени изисквания за безопасност и качество“.
50. В допълнение към това, да се твърди, че разглежданата забрана не се прилага и за електронните цигари, би означавало да не се вземе предвид предупреждението на СЗО в това отношение. Всъщност на Шестата сесия на конференцията на страните по Рамковата конвенция, проведена на 18 октомври 2014 г., на страните се препоръчва да забранят или регламентират и употребата на електронни цигари, „като вземат предвид високото равнище на защита на човешкото здраве“(27). Освен това наскоро в техническата бележка от 2023 г., след като подчертава, че според научните изследвания електронните цигари не са ефективни по отношение на спиране на тютюнопушенето, СЗО призовава страните да предприемат действия за намаляване на рисковете, произтичащи от употребата на електронни цигари, като обърнат особено внимание на младите хора(28).
51. Следователно може да се заключи, че с оглед на принципите на предпазните мерки и на пропорционалност, за разлика от твърденията на жалбоподателите в главното производство, не може да се приеме, че ограничение като въведеното от Belgische Staat (белгийската държава) е допълнително към вече предвидените в Директива 2014/40, поради което то не противоречи на член 24, параграф 1 от Директива 2014/40, озаглавен „Свободно движение“.
52. Поради това съм на мнение, че член 3 от Кралския указ от 7 ноември 2022 г. на Belgische Staat (белгийската държава), който предвижда, че течността, съдържаща никотин, не трябва да съдържа добавки, улесняващи вдишването или абсорбирането му, не противоречи на Директива 2014/40 като цяло.
53. От това следва, че прилагането на забраната за добавките, улесняващи вдишването или абсорбирането на никотина, и по отношение на електронните цигари според мен трябва да се разбира като мярка, насочена към постигане на целта да се осигури високо равнище на защита на човешкото здраве в съответствие с релевантните разпоредби на Договора за функционирането на ЕС и Хартата(29).
V. Заключение
54. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване, отправено от Raad van State (Държавен съвет, Белгия), по следния начин:
„Член 20, параграф 3, буква в) във връзка с член 7, параграф 6 от Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че държавите членки трябва да гарантират, че течностите, съдържащи никотин, не съдържат добавки, улесняващи вдишването или абсорбирането на никотина, както е предвидено в член 7, параграф 6, буква г), независимо че при електронната цигара не възниква горене, нито се образува дим“.
1 Език на оригиналния текст: италиански.
2 Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (ОВ L 127, 2014 г., стр. 1).
3 Belgisch Staatsblad от 11 януари 2023 г., стр. 5873.
4 Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (кодифициран текст) (ОВ L 241, 2015 г., стр. 1). Съгласно тази директива по силата на принципа на лоялно сътрудничество държавите членки трябва да уведомяват Комисията за законодателните си предложения в областта на техническите регламенти преди тяхното приемане.
5 Тъй като счита, че първото основание може да бъде разгледано при условията на евентуалност спрямо второто, запитващата юрисдикция спира разглеждането на първото основание, без да отправи преюдициално запитване в това отношение. За пълнота на изложението, с първото основание, изтъкнато в главните производства, страните твърдят, че Белгия не е нотифицирала правилно на Европейската комисия проекта за кралски указ, поради което е налице нарушение на процесуалните изисквания на Директива 2015/1535.
6 Решение от 5 октомври 2000 г., Германия/Парламент и Съвет (C‑376/98, EU:C:2000:544, т. 88).
7 Решение от 5 октомври 2000 г., Германия/Парламент и Съвет (C‑376/98, EU:C:2000:544, т. 77 и 78). Вж., последно, решение от 26 юни 2025 г, PJ Carroll и Nicoventures Trading (C‑759/23, EU:C:2025:477, т. 40 и цитираната съдебна практика).
8 Вж. в този смисъл решения от 10 декември 2002 г., British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco (C‑491/01, EU:C:2002:741, т. 124), и от 4 май 2016 г., Полша/Парламент и Съвет (C‑358/14, EU:C:2016:323, т. 80).
9 Вж. в този смисъл решения от 10 декември 2002 г., British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco (C‑491/01, EU:C:2002:741, т. 64 и 179), и от 4 май 2016 г., Полша/Парламент и Съвет (C‑358/14, EU:C:2016:323, т. 117 и 118).
10 В съответствие с член 35, второ изречение от Хартата на основните права, както и с член 9, член 114, параграф 3 и член 168, параграф 1 ДФЕС при разработването и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза — следователно и при извършването на хармонизацията — трябва да се осигурява високо равнище на закрила на човешкото здраве; вж. последно решение от 22 юни 2023 г., Комисия/Унгария (C‑823/21, EU:C:2023:504, т. 55).
11 Вж. по-специално решение от 22 ноември 2018 г., Swedish Match (C‑151/17, EU:C:2018:938, т. 54).
12 Вж. последно решение от 9 януари 2025 г., Holding Communal (C‑627/23, EU:C:2025:9, т. 28 и цитираната съдебна практика).
13 Вж. в това отношение член 2, точки 4, 5, 9 и 13, както и член 19, параграф 4 от Директива 2014/40.
14 Вж. решение от 4 май 2016 г., Полша/Парламент и Съвет (C‑358/14, EU:C:2016:323, т. 80), в което Съдът изрично потвърждава „двойната цел на [Директивата] — да улесни безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар на тютюневи и свързани с тях изделия, като основното съображение е осигуряването на високо равнище на защита на човешкото здраве, особено на младите хора“. Вж. също решения от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др. (C‑547/14, EU:C:2016:325, т. 220), от 22 февруари 2022 г., Stichting Rookpreventie Jeugd и др. (C‑160/20, EU:C:2022:101, т. 32), и от 15 май 2025 г., Bundesminister für Gesundheit (C‑717/23, EU:C:2025:351, т. 49). Вж., последно, решение от 26 юни 2025 г, PJ Carroll и Nicoventures Trading (C‑759/23, EU:C:2025:477, т. 54 и 55).
15 Scientific Committee on Health, Environmental and Emerging Risks, European Commission, Opinion on electronic cigarettes, 16 април 2021 г., стр. 6.
16 Пак там, стр. 8. Освен това, с оглед на научните доказателства за отрицателното въздействие на така наречените „нововъзникващи“ продукти, като електронните цигари (вж. точка 2 от Препоръка на Съвета относно среда без тютюнев дим и аерозоли за замяна на Препоръка 2009/C 296/02 на Съвета (правно основание, предложено от Комисията: член 168, параграф 6 ДФЕС) — Приемане (Нота ST 15059 2024 INIT) на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз (14 ноември 2024 г.), Съветът на Европейския съюз приема препоръка, озаглавена „Препоръка на Съвета относно среда без тютюнев дим и аерозоли за замяна на Препоръка 2009/C 296/02 на Съвета“ (ОВ C, C/2024/7425). За разлика от предходната отменена препоръка, обхватът на тази препоръка, приета на 3 декември 2024 г., е разширен и по отношение на електронните цигари.
17 OMS, Technical Note on Call to action on electronic cigarettes, декември 2023 г., стр. 5. Впрочем в решение от 4 май 2016 г., Pillbox 38 (C‑477/14, EU:C:2016:324, т. 51), като разглежда валидността на член 20 от Директива 2014/40, Съдът взема предвид и доклад на СЗО от 1 септември 2014 г., озаглавен „Електронни никотинови инхалатори“ [Electronic nicotine delivery systems: Report by WHO (FCTC/COP/6/10 Rev.1), достъпен на: https://iris.who.int/handle/10665/147110]. Вж. по аналогия решение от 9 септември 2003 г., Monsanto Agricoltura Italia и др. (C‑236/01, EU:C:2003:431, т. 79).
18 Вж. по аналогия решения от 2 декември 2004 г., Комисия/Нидерландия (C‑41/02, EU:C:2004:762, т. 49), от 9 септември 2003 г., Monsanto Agricoltura Italia и др. (C‑236/01, EU:C:2003:431, т. 109), и от 28 януари 2010 г., Комисия/Франция (C‑333/08, EU:C:2010:44, т. 87).
19 Вж. по аналогия решение от 19 януари 2017 г., Queisser Pharma (C‑282/15, EU:C:2017:26, т. 56 и 57).
20 Член 114, параграф 3 ДФЕС предвижда следното: „[в] своите предложения, предвидени в параграф 1, в областта на здравето, сигурността, защитата на околната среда и защитата на потребителите, Комисията приема за база високо равнище на защита, като взема под внимание, по-специално, всяко ново развитие, основаващо се на научните факти. В рамките на съответните им компетенции Европейският парламент и Съветът също ще се стремят към постигане на тази цел“. Вж. също, последно, решение от 26 юни 2025 г, PJ Carroll и Nicoventures Trading (C‑759/23, EU:C:2025:477, т. 41 и цитираната съдебна практика).
21 Вж. в този смисъл решения от 4 май 2016 г., Philip Morris Brands и др. (C‑547/14, EU:C:2016:325, т. 62 и 63), и от 22 юни 2017 г., E.ON Biofor Sverige (C‑549/15, EU:C:2017:490, т. 49).
22 Вж. решение от 4 май 2016 г., Pillbox 38 (C‑477/14, EU:C:2016:324, т. 62). По-нататък, в точка 63, Съдът е приел за ирелевантно да се сравняват правилата за тютюневите изделия и правилата по отношение на електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене, като се имат предвид разликите между двете категории продукти.
23 В това отношение съм съгласен със становището на Комисията по този въпрос. Комисията твърди, че е несъвместимо с целта за гарантиране на високо равнище на защита на човешкото здраве да се приеме, че тъй като електронните цигари отделят пара, добавките, улесняващи вдишването или абсорбирането на никотина, могат да бъдат изключени от забранените и изброени в Директивата добавки в съответствие с член 20, параграф 3, буква в) във връзка с член 7, параграф 6.
24 Съгласно становището на Научния комитет (НКЗЕВР) за Европейската комисия, цитирано в бележка под линия 15 по-горе, броят на младите хора, използващи електронни цигари, се е увеличил значително в рамките на Съюза, от 7,2 % през 2012 г. на 14,6 % през 2017 г. (стр. 17). Освен това според неотдавнашно проучване, проведено съвместно от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейската комисия, озаглавено „Health at a Glance: Europe 2024: State of Health in the EU Cycle“ (OECD Publishing, 2024 г., Париж), употребата на електронни цигари в европейските страни „е значително по-висока сред младите хора“ (стр. 118).
25 В съображение 43 от Директива 2014/40 законодателят на Съюза посочва, че „[е]лектронните цигари могат да се превърнат в „мост“ към никотиновото пристрастяване и в крайна сметка към традиционната употреба на тютюн, тъй като те имитират и придават нормалност на акта на пушене“.
26 Вж. в този смисъл решение от 10 април 2014 г., Acino/Комисия (C‑269/13 P, EU:C:2014:255, т. 57 и цитираната съдебна практика).
27 Вж. решение „Electronic nicotine delivery systems and electronic non-nicotine delivery systems“ на конференцията на страните по Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна, прието на Шестата ѝ сесия в Москва на 18 октомври 2014 г., FCTC/COP/6(9) (т. 3 от решението), достъпно на: https://iris.who.int/handle/10665/145116.
28 Вж. OMS, Technical Note on Call to action on electronic cigarettes, декември 2023 г., по-специално на стр. 3, в която се посочва, че „[y]oung people in many countries are increasingly taking up the use of e-cigarettes and this trend has been reported to be of great public health concern by several countries“ [в много страни употребата на електронни цигари сред младите хора нараства, като тази тенденция се отбелязва от много страни като основание за сериозно безпокойство за общественото здраве (свободен превод)].
29 Посочена в бележка под линия 10 по-горе.