<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-272/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CJ0272</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:535">EU:C:2020:535</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>15</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>15</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20200709">9.7.2020 г.</DATE> — Дело C‑272/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Land Hessen</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (трети състав)</P><P><DATE ISO="20200709">9 юли 2020 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: немски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Член 267 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Защита на физическите лица при обработването на лични данни</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) 2016/679</KEYWORD><KEYWORD>Приложно поле</KEYWORD><KEYWORD>Член 2, параграф 2, буква a)</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></KEYWORD><KEYWORD>Член 4, точка 7</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>администратор<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/></KEYWORD><KEYWORD>Комисия по петиции на парламента на федерална провинция на държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Член 15</KEYWORD><KEYWORD>Право на достъп на субекта на данните</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑272/19</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден, Германия) с акт от <DATE ISO="20190327">27 март 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20190401">1 април 2019 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">VQ</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Land Hessen,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (трети състав),</P><P>състоящ се от: A. Prechal, председател на състава, L. S. Rossi (докладчик), J. Malenovský, F. Biltgen и N. Wahl, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Szpunar,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за VQ, от A.‑K. Pantaleon, наричана Stemberg, Rechtsanwältin,</P></ITEM><ITEM><P>за Land Hessen, от H.‑G. Kamann, M. Braun и от L. Hesse, Rechtsanwälte,</P></ITEM><ITEM><P>за германското правителство, от J. Möller, M. Hellmann и от A. Berg, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за чешкото правителство, от M. Smolek, O. Serdula и от J. Vláčil, в качеството на представители,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за естонското правителство, от N. Grünberg, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от H. Krämer, D. Nardi и от F. Erlbacher, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването, от една страна, на член 4, точка 7 и на член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20160427">27 април 2016 година</DATE> относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="119" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2016">ОВ L 119, 2016 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), и от друга страна, на член 267 ДФЕС във връзка с член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на правен спор, страни по който са VQ и Land Hessen (провинция Хесен, Германия) по повод на законосъобразността на отхвърлянето от страна на председателя на Hessischer Landtag (парламент на провинция Хесен) на молбата за достъп на заинтересованото лице до свързани с него лични данни, регистрирани от Комисията по петициите на посочения парламент.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 95/46/ЕО</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19951024">24 октомври 1995 година</DATE> за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="281" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="1995">ОВ L 281, 1995 г., p. 31</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10), отменена с Регламент 2016/679, е съдържала член 3, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Приложно поле<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, който е предвиждал:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива се прилага към пълната или частична обработка на лични данни с автоматизирани средства, както и към обработката със средства, които не са автоматизирани, на лични данни, съставляващи част от файлова система, или които са предназначени да съставляват част от файлова система.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящата директива не се прилага за обработването на лични данни:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>при извършване на дейности, извън приложното поле на правото на Общността, например дейностите, предвидени в дял V и дял VI от Договора за Европейския съюз, и във всички случаи при дейности по обработването на данни, отнасящи се до обществената сигурност,<?PAGE NO="3"?> отбраната, държавната сигурност (включително икономическото благосъстояние на държавата, когато процесът на обработка е свързани с държавната сигурност) и при дейности на държавата в областта на наказателното право,</P></ITEM><ITEM><P>когато се извършва от физическо лице в хода на предимно лични или домашни занимания<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</P></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Регламент 2016/679</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съображения 16 и 20 от Регламент 2016/679 гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>(16)</NO.P><TXT>Настоящият регламент не се прилага за въпросите на защитата на основните права и свободи или на свободното движение на лични данни, свързани с дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза, например дейности в областта на националната сигурност. Настоящият регламент не се прилага за обработването на лични данни от държавите членки, когато извършват дейности във връзка с общата външна политика и политика на сигурност на Съюза.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(20)</NO.P><TXT>Макар настоящият регламент да се прилага, inter alia, спрямо дейностите на съдилищата и други съдебни органи, в правото на Съюза или в правото на държава членка могат да се определят конкретно операциите и процедурите по обработване на лични данни от съдилищата и другите съдебни органи. Компетентността на надзорните органи не следва да обхваща обработването на лични данни, когато съдилищата действат при изпълнение на своите съдебни функции, за да се гарантира независимостта на съдебната власт при изпълнението на съдебните ѝ задължения, включително вземането на решения. Следва да е възможно да се повери надзорът на такива операции по обработване на данни на специални органи в рамките на съдебната система на държавата членка, които по-конкретно следва да осигурят спазването на правилата на настоящия регламент, да повишават осведомеността сред членовете на съдебното съсловие за техните задължения по силата на настоящия регламент и да се занимават с жалбите във връзка с такива операции по обработване на данни<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 2 от посочения регламент е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Материален обхват<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящият регламент се прилага за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър с лични данни.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящият регламент не се прилага за обработването на лични данни:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>в хода на дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>от държавите членки, когато извършват дейности, които попадат в приложното поле на дял V, глава 2 от ДЕС;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност.</TXT></NP></ITEM></LIST><?PAGE NO="4"?><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 4 от посочения регламент е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>За целите на настоящия регламент:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>7)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>администратор<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 15 от същия регламент е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Право на достъп на субекта на данните<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> и предвижда в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация:</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 23 от Регламент 2016/679 е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Ограничения<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> и предвижда в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>В правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора или обработващия лични данни, чрез законодателна мярка може да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в членове 12—22 и в член 34, както и в член 5, доколкото неговите разпоредби съответстват на правата и задълженията, предвидени в членове 12—22, когато подобно ограничение е съобразено със същността на основните права и свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество с цел да се гарантира:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>националната сигурност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>отбраната;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>обществената сигурност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>други важни цели от широк обществен интерес за Съюза или за държава членка, и по-специално важен икономически или финансов интерес на Съюза или на държава членка, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="5"?><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT>предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регламентираните професии;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>з)</NO.P><TXT>функция по наблюдението, проверката или регламентирането, свързана, дори само понякога, с упражняването на официални правомощия в случаите, посочени в букви а)—д) и ж);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>и)</NO.P><TXT>защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>й)</NO.P><TXT>изпълнението по гражданскоправни искове<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Германското право</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Федералното право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 97 от Grundgesetz für die Bundesrepublik Deutschland (Основен закон на Федерална република Германия) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="097.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Съдиите са независими и се подчиняват само на закона.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="097.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Съдиите, които са редовно и пожизнено назначени на постоянна длъжност, могат преди изтичане на срока на техните правомощия да бъдат уволнени или постоянно или временно освободени от длъжност, или да бъдат преместени на друга длъжност, или пенсионирани против волята им само със съдебно решение, и то само на законоустановените основания и в законоустановените форми. В законодателството може да се предвиди възрастова граница, при достигането на която пожизнено назначените съдии могат да се пенсионират. При изменение на организацията на съдилищата или на съдебните им райони съдиите могат да бъдат преместени в друг съд или да бъдат отстранени от длъжност, като продължават обаче да получават пълното си възнаграждение<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 26 от Deutsches Richtergesetz (Германски федерален закон за статута на магистратите, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>DRiG<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>) гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="026.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Съдията подлежи на дисциплинарен контрол само доколкото това не накърнява неговата независимост.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="026.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Без да се засяга разпоредбата на параграф 1, дисциплинарният контрол обхваща и правомощието за порицаване на съдията поради незаконосъобразното изпълнение на служебните задължения и за отправянето на предупреждение за надлежно и срочно изпълнение на служебните си задължения.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="026.003"><NO.PARAG>(3)</NO.PARAG><ALINEA>Ако съдията твърди, че мярка за дисциплинарен контрол накърнява неговата независимост, по искане на този съдия се произнася съд по реда на настоящия закон<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на провинция Хесен</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 126 от Verfassung des Landes Hessen (Конституция на провинция Хесен) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="126.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Съдебната власт се упражнява само от създадени със закон съдилища.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="126.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Съдиите са независими и се подчиняват само на закона<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 127 от посочената конституция има следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="127.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Редовно назначените съдии на постоянна длъжност се назначават пожизнено.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="127.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Съдиите се назначават пожизнено само ако след временно назначение за изпитателен срок с определена от закона продължителност поради своите личностни характеристики и дейността си като съдия те предоставят гаранция, че ще изпълняват своята длъжност в дух на демокрация и социално разбирателство.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="127.003"><NO.PARAG>(3)</NO.PARAG><ALINEA>Решението за временно назначаване и за пожизнено назначаване се взема съвместно от министъра на правосъдието и комисия за избор на съдии.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 2b от Hessisches Richergesetz (Закон на провинция Хесен за статута на магистратите, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>HRiG<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>Оценката на пригодността, компетентността и изпълнението на служебните задължения на съдиите се урежда в издадени от Министерството на правосъдието указания<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 3 от HRiG гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Съдиите се назначават от министъра на правосъдието<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Член 18 от Verwaltungsgerichtsordnung (Административнопроцесуален кодекс) има следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>За задоволяване на временна нужда от персонал пожизнено назначен държавен служител, който има правоспособността да заема магистратска длъжност, може да бъде временно назначен на длъжността съдия за срок от най-малко две години, но не по-дълъг от срока на основната му длъжност. Член 15, параграф 1, първа и втора алинея, както и параграф 2 от DRiG се прилагат съответно<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Hessisches Datenschutz- und Informationsfreiheitsgesetz (Закон на провинция Хесен за защита на данните и свободата на информацията), с който правото на провинция Хесен в областта на защитата на данните се привежда в съответствие по-специално с Регламент 2016/679, предвижда в член 30, параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>С изключение на членове 15 и 29, разпоредбите на настоящия закон се прилагат за парламента на провинцията само доколкото той извършва административни дейности, по-специално когато става въпрос за икономически въпроси на парламента на провинцията, управлението на персонала или прилагането на законови разпоредби, за чието изпълнение отговаря председателят на парламента на провинцията. Освен това парламентът на провинцията приема правилник за дейността в областта на защитата на данните в съответствие със своя конституционен статут. […]<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Приложение 2 към Geschäftsordnung des Hessischen Landtags (Правилник за дейността на парламента на провинция Хесен) от <DATE ISO="19931216">16 декември 1993 г.</DATE> съдържа указания за работата с квалифицирана информация на парламента на провинцията от 1986 г., а член 13 от тях е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Защита на лични тайни<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="013.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Доколкото е необходимо за защитата на лични, търговски или производствени тайни, преписките, другите документи и заседанията на комисиите са поверителни. Това важи по-специално за данъчните преписки и за петициите. […]</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="7"?><PARAG IDENTIFIER="013.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Справка с тези преписки или документи могат да правят членовете на компетентната комисия. Това важи и за справката с протоколите от заседанията на комисиите по поверителни въпроси по смисъла на параграф 1. Комисията взема решение относно разпространяването на преписи<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>След като подава петиция до Комисията по петициите на парламента на провинция Хесен, на основание член 15 от Регламент 2016/679 VQ иска от посочената комисия да му предостави достъп до свързаните с него лични данни, които тя е регистрирала в рамките на разглеждането на неговата петиция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Председателят на парламента на провинция Хесен решава да отхвърли това искане, тъй като процедурата за разглеждането на петиции е задача на парламента, а посоченият парламент не попада в приложното поле на Регламент 2016/679.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130322">22 март 2013 г.</DATE> VQ подава жалба до Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден, Германия) срещу решението на председателя на парламента на провинция Хесен, с което е отхвърлено искането му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Посоченият съд изтъква, че като се има предвид по-специално член 13 от указанията за работа с квалифицирана информация на парламента на провинция Хесен от 1986 г., германското право не предоставя никакво право на достъп до лични данни в рамките на петиция като разглежданата в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Той обаче иска, на първо място, да установи дали Комисията по петициите на парламента на провинция Хесен може да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>публичен орган<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> по смисъла на член 4, точка 7 от Регламент 2016/679 и в случая може да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>администратор<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> на личните данни на VQ. В този случай последният можел да се позовава на право на достъп по член 15 от посочения регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>В Регламент 2016/679 обаче не се съдържало определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>публичен орган<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>. Според Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден) този израз можел да се разбира във функционален или в институционален смисъл. В първия смисъл <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>публични органи<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> били всички публични организации, които изпълняват функции на публичната администрация, съответно включително парламентът на провинция Хесен, когато той изпълнява такива задачи. Съгласно второто разбиране Комисията по петициите на този парламент била самостоятелна структура и съответно публичен орган в институционален смисъл. Тя не участвала в законодателната дейност на посочения парламент, тъй като, от една страна, нейната дейност изобщо нямала задължителен характер, а от друга страна, тя нямала нито право на инициатива, нито право да приема нормативна уредба, като нейната дейност винаги зависела от петициите на гражданите и от съдържанието на исканията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Освен това, тъй като член 2, параграф 2 от Регламент 2016/679 не изключвал органите или институциите, които действат при упражняване на правораздавателни или законодателни правомощия, тази разпоредба означавала, че е възприето широко значение на понятието за администрация и съответно за публичен орган. Ето защо, що се отнася до правото на петиция, тази комисия по нищо не се различавала от всеки друг административен орган в провинция Хесен.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Поради това Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден) счита, че Комисията по петициите на парламента на провинция Хесен е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>публичен орган<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> по смисъла на член 4, точка 7 от посочения регламент и че в случая няма основание, което да е пречка за упражняването на правото на достъп по член 15 от посочения регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>При все това посоченият съд иска, на второ място, да установи дали той самият може да се счита <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> по смисъла на член 267 ДФЕС във връзка с член 47 от Хартата с оглед на критериите, изведени в това отношение от Съда, и по-специално с оглед на свързания с независимостта на съответния орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>В това отношение той припомня, че изискването за независимост има два аспекта. Първият аспект, който е външен, предполага, че посочената инстанция упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е подчинена на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, като по този начин е защитена от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на членовете ѝ при вземане на решение по повдигнатите пред тях спорове. Вторият аспект, който е вътрешен, е свързан с понятието за безпристрастност и визира еднаквата отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси с оглед на предмета на спора. Този аспект изисквал запазването на обективност и липсата на всякакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Що се отнася до външния аспект на независимостта, обвързаността на дадена юрисдикция с министерството на правосъдието означавала, че тази юрисдикция не може да изпълнява своите функции напълно самостоятелно. В случая организацията на съдилищата в провинция Хесен била установена от министерството на правосъдието в тази провинция. По-специално това министерство определяло начините за комуникация (телефон, телефакс, интернет и други) и компютърното оборудване, по-конкретно създадения за администрацията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>HessenPC<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, доставчикът на който е централен, а именно Hessische Zentrale für Datenverarbeitung (Централа на провинция Хесен за обработка на данни), която е подведомствена на министерството на финансите на провинция Хесен. Посочената централа осигурявала и поддръжката на цялото посочено оборудване, като по този начин администрацията имала възможност за достъп до всички данни на съдилищата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Самата опасност от упражняване на политическо влияние върху съдилищата, по-конкретно посредством оборудване или посредством персонал, назначен от министерството на правосъдието, била достатъчна, за да доведе до опасност от влияние върху решенията на съдилищата и да засегне тяхната независимост при изпълнението на техните задачи. За тази цел бил достатъчен дори предполагаем натиск за бързото приключване на производствата посредством водена от посоченото министерство статистика за натоварването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Освен това юрисдикциите в провинция Хесен не разполагали с независим контрол в областта на защитата на данните, тъй като основната част от обработката на данни се налагала по същество от министерството на правосъдието на провинция Хесен, без да се осъществява съдебният контрол, посочен в съображение 20 от Регламент 2016/679.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Що се отнася до вътрешния аспект на независимостта, Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден) уточнява, че германското конституционно право не гарантира институционалната независимост на съдилищата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Всъщност, на първо място, както следвало от членове 2b и 3 от HRiG, назначаването, атестирането и повишаването на съдиите, включително влизащите в състава на запитващата юрисдикция, са от компетентността на министъра на правосъдието на провинция Хесен. От това следвало, че спрямо тях се прилагали правните разпоредби относно държавните служители,<?PAGE NO="9"?> поради което по-специално решенията относно служебните командировки в чужбина на съдиите — като извършваните в рамките на Европейската мрежа за съдебно обучение — трябвало да се взимат от посочения министър.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>На следващо място, съгласно член 18 от Административнопроцесуалния кодекс за задоволяване на временна нужда от персонал държавен служител можел временно да бъде назначен за съдия. Такъв съдия можел обаче да идва от публичен орган, който се явява пред него в качеството на ответник в съдебно производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Освен това министерството на правосъдието на провинция Хесен вписвало професионалните координати на всички съдии в система за управление на данните на личния състав, която се поддържа от правителството на провинция Хесен, така че всички административни органи на тази провинция имали възможност за достъп до тези данни, при все че те могат да имат качеството на страна по дело, предявено пред същите съдии.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>На последно място, министерството на правосъдието взимало решения и относно броя на съдиите и длъжностите във всеки съд, относно служителите, които <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>не заемат длъжности на съдии<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, а всъщност се числят към изпълнителната власт, както и относно компютърното оборудване на всеки съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Така съдилищата разполагали само с функционална независимост, доколкото само съдиите били независими и се подчинявали на закона съгласно член 126 от Конституцията на провинция Хесен. Функционалната независимост обаче сама по себе си не била достатъчна за предпазването на съдилищата от всякакво външно влияние.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Въз основа на това Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден) стига до заключението, че той вероятно не отговаря на условията, предвидени в член 47, втора алинея от Хартата, за да се счита за независим и безпристрастен съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>При тези условия Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>1)</NO.P><TXT>Прилага ли се [Регламент 2016/679] — в случая член 15 от [него], озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>Право на достъп на субекта на данните<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> — спрямо комисия в парламента на федерална провинция на държава членка, която отговаря за разглеждането на петиции на граждани — в случая Комисията по петициите на парламента на провинция Хесен — и следва ли тя да се счита в това отношение за публичен орган по смисъла на член 4, точка 7 от [Регламент 2016/679]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Представлява ли запитващата юрисдикция независим и безпристрастен съд по смисъла на член 267 ДФЕС във връзка с член 47, втора алинея от [Хартата]?<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Относно компетентността на Съда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>В своето становище полското правителство поставя под въпрос компетентността на Съда, по-специално за да се произнесе по втория въпрос, тъй като правото на Съюза не урежда организацията на съдилищата на държавите членки и че поради това този въпрос се уреждал само от националното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>В това отношение е достатъчно да се отбележи, че преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на правото на Съюза, независимо дали става въпрос за Регламент 2016/679 или за член 267 ДФЕС във връзка с член 47 от Хартата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>При това положение Съдът е очевидно компетентен да се произнесе по това запитване в неговата цялост, т.е. както по първия, така и по втория въпрос (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По допустимостта на преюдициалното запитване</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>С втория си въпрос Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден) изразява съмнение относно собственото си качество на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> по смисъла на член 267 ДФЕС, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата. По този начин той всъщност приканва Съда да разгледа допустимостта на отправеното от него преюдициално запитване, тъй като качеството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> по смисъла на посочения член 267 представлява предпоставка за тази допустимост и следователно предварително условие за тълкуването от страна на Съда на разпоредбата от правото на Съюза, за която се отнася първият въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда, за да прецени дали съответният запитващ орган притежава качеството на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> по смисъла на член 267 ДФЕС — въпрос, уреден единствено от правото на Съюза — и съответно за да прецени дали преюдициалното запитване е допустимо, Съдът взема предвид съвкупност от обстоятелства, а именно дали органът е законоустановен, дали е постоянно действащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали той прилага правни норми и дали е независим (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200121">21 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco de Santander</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑274/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:17">EU:C:2020:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Съмненията, изпитвани от Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден), се отнасят до собствената му независимост по отношение на законодателната или изпълнителната власт. Тези съмнения се основават на обстоятелства, при които, първо, съдиите били назначавани и повишавани от министъра на правосъдието, второ, атестирането на съдиите се уреждало от министерството на правосъдието съгласно същите разпоредби като приложимите спрямо длъжностните лица, трето, личните данни и професионалните координати на съдиите се управлявали от посоченото министерство, което по този начин имало достъп до тези данни, четвърто, за задоволяването на временна нужда от персонал длъжностни лица можело да бъдат временно назначени като съдии и пето, посоченото министерство установявало външната и вътрешната организация на съдилищата, определяло назначенията на персонала, начините на комуникация и компютърното оборудване на съдилищата и вземало решения и относно служебните командировки на съдиите в чужбина.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че независимостта на съдилищата на държавите членки е от основно значение за правния ред на Съюза на различни основания. На първо място тя е част от принципа на правовата държава, който е сред общите за държавите членки ценности, на които съгласно член 2 ДЕС е основан Съюзът, като тя попада и в обхвата на член 19 ДЕС, който конкретизира тази ценност и възлага и на националните съдилища задачата да се осигури съдебен контрол в посочения правен ред (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180227">27 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Associação Sindical dos Juízes Portugueses</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑64/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:117">EU:C:2018:117</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Освен това тази независимост е необходимо условие, за да се гарантира на правните субекти в обхвата на правото на Съюза предвиденото в член 47 от Хартата основно право на независим и безпристрастен съд, което има кардинално значение като гаранция за защитата на всички права, които правните субекти черпят от правото на Съюза (вж. в този смисъл по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200326">26 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Réexamen Simpson/Съвет и HG/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑542/18 RX‑II и C‑543/18 RX‑II</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:232">EU:C:2020:232</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, както и цитираната съдебна практика). На последно място, тази независимост е от основно значение за правилното функциониране на системата за съдебно сътрудничество, въплътена в предвидения в член 267 ДФЕС механизъм на преюдициалното запитване, доколкото този механизъм може да бъде задействан само от орган, на който е<?PAGE NO="11"?> възложено да прилага правото на Съюза и който изпълнява именно този критерий за независимост (вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200121">21 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco de Santander</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑274/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:17">EU:C:2020:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика)..</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Ето защо, за да се провери допустимостта на преюдициално запитване, критерият за независимост, на който трябва да отговаря запитващият орган, за да може да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> по смисъла на член 267 ДФЕС, може да се подложи на преценка само от гледна точка на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Следователно, както подчертава Европейската комисия, в случая тази преценка трябва да се отнася до независимостта само на Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден) в рамките на спора по главното производство, който, както следва от точки 22—25 от настоящото решение, се отнася до тълкуването на правото на Съюза, а именно на Регламент 2016/679.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В това отношение определени обстоятелства, изтъкнати от посочения административен съд, са явно ирелевантни за целите на тази преценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>На първо място, това се отнася до правилата относно процедурите по временно назначаване на съдии, тъй като тези съдии не са част от съдебния състав, който в случая се състои само от председателя на Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до ролята на министерството на правосъдието на провинция Хесен във връзка с управлението на командировките на съдиите или организацията на съдилищата, определянето на щатните бройки, управлението на начините на комуникация и на компютърното оборудване, както и управлението на лични данни, достатъчно е да се отбележи, че в преюдициалното запитване не се съдържа никаква информация, която дава възможност да се установи доколко тези обстоятелства биха могли да поставят под въпрос независимостта на Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден) в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Ето защо по същество остава да се провери влиянието, което се твърди, че законодателната или изпълнителната власт могат да упражняват върху съдиите в състава на посочения административен съд поради тяхното участие в назначаването, повишаването и атестирането им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика гаранциите за независимост и безпристрастност, с които трябва да се ползват юрисдикциите в държавите членки, изискват наличието на правила, по-конкретно що се отнася до състава на органа, назначаването, срока на упражняване на функциите, както и основанията за самоотвод, отвод и освобождаване от длъжност на членовете му, които правила да дават възможност да се отстрани всяко оправдано съмнение в съзнанието на страните в производството относно неподатливостта на органа към външни фактори и неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200121">21 януари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Banco de Santander</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑274/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:17">EU:C:2020:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>В това отношение германското правителство уточнява, че в случая магистратите имат самостоятелен статут в рамките на държавната служба, осигурен по-специално от гаранцията за несменяемост, предвидена в член 97 от Основния закон на Федерална република Германия, от компетентността на съдилищата по отношение на съдебната защита на магистратите, както и от процедурата по назначаване, в рамките на която комисията за избор на съдиите играе решаваща роля. Посочената комисия е предвидена в член 127 от Конституцията на провинция Хесен и се е състояла от седем членове, назначавани от парламента на провинцията, от петима членове, избирани от магистратите, и от председателя на една от двете адвокатски колегии в<?PAGE NO="12"?> провинцията, определян всяка година на ротационен принцип. Членовете, определяни от парламента пропорционално на състава му, трябвало да гарантират демократичната легитимност на посочената комисия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Що се отнася до условията за назначаване на съдии в състава на запитващата юрисдикция, важно е в самото начало да се припомни, че сам по себе си фактът, че законодателната или изпълнителната власт участват в процеса по назначаването на съдии, не е от естество да породи зависимост от тях, нито да породи съмнения в тяхната безпристрастност, ако от момента на назначаването им нататък заинтересованите лица не са изложени на натиск и не получават инструкции при упражняването на функциите си (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0133">133</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден) изглежда обаче си поставя и въпроса относно съвместимостта на състава на комисията за избор на съдии с принципа за независимост поради преобладаващото наличие на членове, избрани от законодателната власт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Само по себе си това обстоятелство не може да породи съмнение относно независимостта на запитващата юрисдикция. Всъщност и от гледна точка на условията, при които се назначават нейните членове, независимостта на национална юрисдикция трябва да се преценява с оглед на всички релевантни фактори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>В това отношение следва обаче да се припомни, че когато запитваща юрисдикция е представила на Съда съвкупност от обстоятелства, която според нея може да породи съмнение относно независимостта на комисия, която участва в избора на съдии, Съдът е приел, че макар едно или друго от така изтъкнатите от посочената юрисдикция обстоятелства да може и да не е проблематично само по себе си и в такъв случай да е въпрос на компетентност на държавите членки и на техен избор, съвкупното им наличие в съчетание с обстоятелствата, при които е направен този избор, може обаче да събуди съмнение в независимостта на органа, определен да участва в процедурата по назначаване на съдиите, въпреки че такъв извод не би се наложил, ако тези обстоятелства се разглеждат поотделно (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд)</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0142">142</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>В случая не може да се заключи, че комисия като разглежданата в главното производство не е независима само поради наличието на обстоятелството, посочено в точка 55 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Що се отнася до условията за атестиране и повишаване на съдиите, които Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден) също поставя под въпрос, достатъчно е да се отбележи, че в представената на Съда преписка не се съдържат данни, които да сочат, че начинът, по който изпълнителната власт упражнява тези правомощия в това отношение, би могъл да породи основателни съмнения по-специално в съзнанието на страните в производството относно неподатливостта на съответния съдия към външни фактори и неутралността му по отношение на интересите, които могат да се противопоставят пред него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>По изложените съображения обстоятелствата, изтъкнати от Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден) в подкрепа на съмненията, които той изпитва по отношение на собствената си независимост, сами по себе си не са достатъчни, за да се заключи, че тези съмнения са основателни и че този съд не е независим, въпреки всички други правила, предвидени в правния ред, в обхвата на който попада посоченият административен съд, и които имат за цел да гарантират неговата независимост, като към тях по-специално спадат посочените в точка 53 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>При това положение Verwaltungsgericht Wiesbaden (Административен съд Висбаден) трябва в случая да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> по смисъла на член 267 ДФЕС. Следователно преюдициалното запитване е допустимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Важно е да се уточни, че този извод не влияе върху разглеждането на допустимостта на втория въпрос, който сам по себе си е недопустим. Всъщност, тъй като този въпрос се отнася до тълкуването на самия член 267 ДФЕС, който не е от значение за целите на решаването на спора в главното производство, няма обективна нужда от поисканото в този въпрос тълкуване за решението, което запитващата юрисдикция трябва да постанови (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980525">25 май 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nour</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑361/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:250">EU:C:1998:250</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалното запитване</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>С преюдициалното запитване запитващата юрисдикция по същество отправя до Съда въпроса дали член 4, точка 7 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че комисията по петициите на парламента на федерална провинция на държава членка трябва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>администратор<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> по смисъла на посочената разпоредба, поради което извършваното от тази комисия обработване на лични данни попада в приложното поле на посочения регламент, и по-специално на член 15 от него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>За да се отговори на този въпрос, на първо място следва да се припомни, че съгласно определението в член 4, точка 7 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>администратор<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Следователно определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>администратор<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> в Регламент 2016/679 не се ограничава до публичните органи, а както изтъква чешкото правителство, е достатъчно широко, за да включи всяка структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до становището на провинция Хесен, че дейностите на парламентарна комисия са извън приложното поле на правото на Съюза по смисъла на член 2, параграф 2 от Регламент 2016/679, следва да се припомни, че Съдът вече е имал повод да уточни по отношение на член 3, параграф 2 от Директива 95/46, че тъй като тази директива е основана член 100а от Договора за ЕО (след измененията член 95 ЕО), използването на това правно основание не предполага наличието на действителна връзка със свободното движение между държавите членки във всяка от хипотезите, посочени в акта, приет на това основание, и че не би било подходящо изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>дейности, които са извън приложното поле на правото [на Съюза]<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> да се тълкува в смисъл, че има такъв обхват, който води до необходимост във всеки отделен случай да се провери дали конкретно разглежданата дейност пряко засяга свободното движение между държавите членки (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lindqvist</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑101/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:596">EU:C:2003:596</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>На по-силно основание това важи за Регламент 2016/679, който се основава на член 16 ДФЕС, съгласно който Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз определят правилата за защита на физическите лица по отношение на обработката на личните данни по-специално от държавите членки при извършване на дейности, които попадат в обхвата на правото на Съюза, както и по отношение на свободното движение на тези данни, и член 2, параграф 2, който по същество съответства на член 3, параграф 2 от Директива 95/46.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>На трето място, член 2, параграф 2, буква а) от посочения регламент трябва да се тълкува стеснително, тъй като представлява изключение от твърде широко определения обхват на Регламента, посочен в член 2, параграф 1.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Безспорно Съдът е подчертал по същество, че примерно посочените дейности в член 3, параграф 2, първо тире от Директива 95/46 (т.е. дейностите, предвидени в дялове V и VI от Договора за Европейския съюз, както и дейности по обработването на данни, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност и дейностите в областта на наказателното право) във всички случаи са присъщи на държавите или държавните органи и че предназначението им е да се определи обхватът на предвиденото в посочената разпоредба изключение, така че то да се прилага само към дейности, които или са изрично споменати в разпоредбата, или могат да бъдат причислени към същата категория (ejusdem generis) (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031106">6 ноември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lindqvist</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑101/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:596">EU:C:2003:596</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>При все това обстоятелството, че дадена дейност е присъща на държавата или на държавен орган, не е достатъчно, за да се прилага това изключение автоматично спрямо такава дейност. Необходимо е всъщност тази дейност да е сред изрично споменатите в посочената разпоредба или тя да може да бъде причислена към същата категория като тези дейности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Макар дейностите на Комисията по петициите на парламента на провинция Хесен несъмнено да са от публично естество и да са присъщи на тази провинция, тъй като посочената комисия косвено допринася за парламентарната дейност, факт е не само че тези дейности са от политически и административен характер, но и че от преписката на разположение на Съда по никакъв начин не следва, че посочените дейности в случая съответстват на споменатите в член 2, параграф 2, букви б) и г) от Регламент 2016/679 или че могат да бъдат причислени към същата категория като тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>На четвърто и последно място, в Регламент 2016/679, и по-специално в съображение 20 и в член 23 от него не се предвижда никакво изключение по отношение на парламентарните дейности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Следователно, доколкото Комисията по петициите на парламента на провинция Хесен сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни, тя трябва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>администратор<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> по смисъла на член 4, точка 7 от Регламент 2016/679 и поради това в случая се прилага член 15 от посочения регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>По изложените съображения член 4, точка 7 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че доколкото комисия по петиции на парламент на федерална провинция на държава членка сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни, тази комисия трябва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>администратор<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> по смисъла на посочената разпоредба, поради което извършваното от нея обработване на лични данни попада в приложното поле на посочения регламент, и по-специално на член 15 от него.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 4, точка 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20160427">27 април 2016 година</DATE> относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че<?PAGE NO="15"?> доколкото комисия по петиции на парламент на федерална провинция на държава членка сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни, тази комисия трябва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>администратор<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> по смисъла на посочената разпоредба, поради което извършваното от нея обработване на лични данни попада в приложното поле на посочения регламент, и по-специално на член 15 от него.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>