<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-303/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CJ0303</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:479">EU:C:2021:479</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20210610">10.6.2021 г.</DATE> — Дело C‑303/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">Ultimo Portfolio Investment (Luxembourg)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (шести състав)</P><P><DATE ISO="20210610">10 юни 2021 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: полски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Договори за потребителски кредити</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2008/48/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Риск от свръхзадлъжнялост</KEYWORD><KEYWORD>Член 8</KEYWORD><KEYWORD>Задължение на заемодателя да провери кредитоспособността на потребителя</KEYWORD><KEYWORD>Член 23</KEYWORD><KEYWORD>Ефективен, пропорционален и възпиращ характер на санкцията в случай на неизпълнение на това задължение</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑303/20</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Rejonowy w Opatowie I Wydział Cywilny (Районен съд Опатов, I гражданско отделение, Полша) с акт от <DATE ISO="20190927">27 септември 2019 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20200708">8 юли 2020 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Ultimo Portfolio Investment (Luxembourg)</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">KM,</HT></P><P>при участието на:</P><P><HT TYPE="BOLD">Prokuratura Okręgowa w Kielcach,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (шести състав),</P><P>състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, C. Toader (докладчик) и M. Safjan, съдии,</P><P>генерален адвокат: G. Pitruzzella,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Ultimo Portfolio Investment (Luxembourg) SA, от W. Kołosza, radca prawny,</P></ITEM><ITEM><P>за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за Европейската комисия, от G. Goddin и A. Szmytkowska, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 8 и 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080423">23 април 2008 година</DATE> относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="133" PAGE.FIRST="66" DATE.PUB="2008">OВ L 133, 2008 г., стр. 66</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Ultimo Portfolio Investment (Luxembourg) SA (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Ultimo Portfolio Investment<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), цесионер на Aasa Polska SA, и KM, физическо лице, относно плащането на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображения 26 и 47 от Директива 2008/48 гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>(26)</NO.P><TXT>[…] В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин. […] кредиторите следва да имат отговорността да проверяват кредитоспособността на всеки отделен потребител. За тази цел те могат да използват не само информацията, предоставена от потребителя при изготвянето на съответния договор за кредит, но също и информацията, придобита по време на продължителни търговски отношения. Властите на държавите членки могат да предоставят на кредиторите подходящи указания и насоки. Потребителите също така следва да действат благоразумно и да спазват договорните си задължения.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(47)</NO.P><TXT>Държавите членки следва да установят система от санкции за нарушаване на [националните разпоредби, приети съгласно] настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение. Докато изборът на санкции е по усмотрение на държавите членки, то предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 8 от тази директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Задължение за оценка на кредитоспособността на потребителя<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, предвижда в параграф 1:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Държавите членки гарантират, че преди сключването на договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, получена, когато е уместно, от потребителя и, ако е необходимо, въз основа на справка в съответната база данни. Държавите членки, чието законодателство задължава кредиторите да направят оценка на кредитоспособността на потребителя въз основа на справка в съответната база данни, могат да запазят в сила това изискване<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 23 от разглежданата директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Санкции<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Полското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Ustawa o kredycie konsumenckim (Закон за потребителския кредит) от <DATE ISO="20110512">12 май 2011 г.</DATE> (Dz. U. от 2011 г., бр. 126, позиция 715) транспонира Директива 2008/48 в полското право. Член 9 от този закон (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Законът за потребителския кредит<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>), в редакцията му, приложима към главното производство, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="009.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Преди сключване на договор за потребителски кредит кредиторът е длъжен да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="009.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Оценката на кредитоспособността се извършва въз основа на информация, получена от потребителя, или въз основа на информация, събрана от съответните бази данни или регистрите с данни на кредитора.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="009.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>При поискване от кредитора потребителят е длъжен да представи документите и информацията, необходими за извършване на оценката на кредитоспособността.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="009.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Ако кредиторът е банка или друга институция, оправомощена по силата на закона да отпуска кредити, оценката на кредитоспособността се извърша съгласно член 70 от Закон за банките от <DATE ISO="19970829">29 август 1997 г.</DATE> и другите приложими правила за тези субекти, като се вземат предвид параграфи 1—3<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 24 от Ustawa — Kodeks Wykroczeń (Закон за приемане на Административнонаказателен кодекс) от <DATE ISO="19710520">20 май 1971 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Административнонаказателният кодекс<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="024.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Глобата е в размер на 20—5 000 злоти (полски злоти (PLN), освен ако в закон е предвидено друго.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="024.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Ако за административно нарушение, извършено с цел извличане на имуществена облага, се налага наказание арест, заедно с това наказание се налага и глоба, освен ако налагането на глоба не е целесъобразно.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="4"?><PARAG IDENTIFIER="024.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>При налагането на глоба се вземат под внимание доходите на извършителя, неговите лично и семейно положение, имуществено положение и възможности за приходи<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Съгласно член 45, параграф 1 от този кодекс наказуемостта за административното нарушение отпада, ако е изтекла една година от извършването му, ако в същия период е започнало производство, наказуемостта за административното нарушение отпада с изтичането на 2 години след края на този период.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 138c от посочения кодекс предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="138C.001A"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>1a.</NO.PARAG><ALINEA>Със същото наказание (глоба) се наказва онзи, който при сключването с потребител на договор за потребителски кредит не изпълни задължението за оценка на кредитоспособността.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="138C.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Ако предприятието е субект, който не е физическо лице, предвидената в разпоредбите на параграфи 1—3 отговорност се носи от лицето, управляващо предприятието, или лицето, оправомощено да сключва договори с потребителите<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Съгласно член 5 от Ustawa — Kodeks cywilny (Закон за приемането на Гражданския кодекс) от <DATE ISO="19640423">23 април 1964 г.</DATE>, в редакцията му, приложима към делото по главното производство, граждански съд може по искане на някоя от страните или служебно да отхвърли претенциите на ищеца, като се позове на разпоредбата, санкционираща злоупотребата с право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Съгласно член 320 от Ustawa — Kodeks postępowania cywilnego (Закон за приемането на Граждански процесуален кодекс) от <DATE ISO="19641117">17 ноември 1964 г.</DATE>, в редакцията му, приложима към спора в главното производство:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>В случаите, когато това е особено обосновано, съдът може да разпореди изпълнението на престацията да се извърши на няколко части, а при доставки на недвижим имот или при извеждане от имот, може да определи подходяща дата за изпълнението на тази престация<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Както следва от акта за преюдициално запитване, на <DATE ISO="20180523">23 май 2018 г.</DATE> Aasa Polska, установено във Варшава (Полша), и KM сключват договор за потребителски кредит. Размерът на този кредит е 5000 PLN (приблизително 1080 EUR), а общата дължима сума възлиза на 8626,58 PLN (приблизително 1862 EUR). Тази сума се състои от главницата по заема, лихвите за целия срок на действие на договора в размер на 536,58 PLN (приблизително 115 EUR), такса за подготовка в размер на 2490 PLN (приблизително 537 EUR) и административна такса в размер на 600 PLN (приблизително 130 EUR). Заемът е трябвало да бъде погасен на 24 вноски по 408,00 PLN (приблизително 88 EUR) в периода от <DATE ISO="20180622">22 юни 2018 г.</DATE> до <DATE ISO="20200522">22 май 2020 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Вземането, произтичащо от този договор, е прехвърлено от Aasa Polska на Ultimo Portfolio Investment, чието седалище се намира в Люксембург (Люксембург).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Към момента на сключване на посочения договор KM има задължения по 23 договора за кредит и заем, в размер на <FT TYPE="NUMBER">261850</FT> PLN (приблизително <FT TYPE="NUMBER">56500</FT> EUR), а общият размер на месечните вноски по тези задължения е 8198 PLN (приблизително 1770 EUR), като съпругът ѝ също има задължения по 24 договора за кредит и заем. Произтичащите от всички тези договори задължения възлизат на сумата от <FT TYPE="NUMBER">457830</FT> PLN (приблизително <FT TYPE="NUMBER">98840</FT> EUR), а съответните месечни вноски възлизат на 9974,35 PLN (приблизително 2153 EUR). Към посочения момент KM работи по трудов договор и получава възнаграждение от 2300 PLN нето (приблизително 500 EUR). Съпругът ѝ, който поради здравословни причини не работи, не получава никакъв доход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Sąd Rejonowy w Opatowie I Wydział Cywilny (Районен съд Опатов, I гражданско отделение), сезиран на <DATE ISO="20190404">4 април 2019 г.</DATE> от Ultimo Portfolio Investment, цесионер на дълг в размер на 7139,76 PLN (приблизително 1540 EUR), ведно със законните лихви, посочва, че разглежданият в главното производство договор е сключен чрез кредитен посредник и че преди сключването на този договор Aasa Polska не е проверило имущественото положение на KM, нито размера на задълженията ѝ, доколкото при разговорите, предхождащи сключването на посочения договор, не са задавани никакви въпроси относно имущественото ѝ положение, нито въпроси за размера на доходите и за задълженията на съответното домакинство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>В акта за преюдициално запитване тази юрисдикция посочва, че макар на <DATE ISO="20190614">14 юни 2019 г.</DATE> да е разпоредила на Ultimo Portfolio Investment да ѝ предостави допълнителни данни относно предприетите от заемодателя действия за оценка на кредитоспособността на KM, не ѝ е била предоставена никаква информация в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 държавите членки гарантират, че преди сключването на договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, получена, когато е уместно, от потребителя, и ако е необходимо, въз основа на справка в съответната база данни. Освен това съгласно член 23 от тази директива държавите членки установяват система от ефективни, пропорционални и възпиращи санкции в случай на нарушаване на това задължение, като вземат всички необходими мерки за тяхното прилагане. Според тази юрисдикция обаче действащото полско право не гарантира спазването на тези изисквания, наложени от посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Така запитващата юрисдикция отбелязва, че член 138c, параграфи 1a и 4 от Административнонаказателния кодекс санкционира неспазването на задължението за проверка на кредитоспособността на потребителя единствено с предвидената в член 24 от този кодекс глоба. Освен това член 45 от същия кодекс установява кратки давностни срокове за налагането на тази глоба. Запитващата юрисдикция посочва също, че националното законодателство предвижда ангажиране на отговорността не на заемодателите в качеството им на юридически лица, сключили договори за заем, а само на физически лица като ръководителя на заемодателя или лице, оправомощено от заемодателя да сключва договори с потребителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Ето защо запитващата юрисдикция иска да се установи дали предвидената в Административнонаказателния кодекс санкция отговаря на изискванията на Директива 2008/48 и изразява съмнения относно ефективния, пропорционален и възпиращ характер на тази санкция в случай на неизпълнение на задължението за проверка от заемодателя на кредитоспособността на потребителя.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Sąd Rejonowy w Opatowie (Районен съд Опатов, I гражданско отделение) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Изпълнено ли е надлежно и в достатъчна степен изискването, наложено на държавите членки в член 23 от Директива [2008/48] — за въвеждане в националното право на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции при неизпълнение от кредитора на задължението за оценка на кредитоспособността на потребителя — със санкцията за отговорност за административно нарушение, която е предвидена в член 138c, параграф 1[a] от [Административнонаказателния кодекс] при неизпълнение на задължението за оценка на кредитоспособността на потребителя, съдържащо се в член 8, параграф 1 от [същата директива]?<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Ultimo Portfolio Investment и полското правителство считат по същество, главно, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като запитващата юрисдикция, която е граждански съд, сезиран с гражданскоправен спор, не е компетентна да наложи на заемодател търговец евентуална глоба по силата на Административнонаказателния кодекс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда, в рамките на сътрудничеството между него и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, доколкото поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>От това следва, че въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, които той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да не се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140910">10 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kušionová</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑34/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2189">EU:C:2014:2189</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция иска да се установят смисълът и обхвата на разпоредба от правото на Съюза, в случая член 23 от Директива 2008/48, чието тълкуване иска от Съда. Посочената юрисдикция е изложила надлежно и точно фактите по спора в главното производство, както и приложимата в главното производство правна уредба, поради което поставеният въпрос не е хипотетичен.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Освен това, макар Ultimo Portfolio Investment и полското правителство да поддържат по-специално че съгласно полските процесуални норми граждански съд, който се произнася по гражданско дело, не може да приложи санкциите, предвидени в Административнонаказателния кодекс, и че санкцията, предвидена в член 138c, параграф 1a от този кодекс, може да бъде наложена само от наказателна юрисдикция, следва да се припомни, че Съдът по-специално е оправомощен единствено да се произнася по тълкуването или валидността на акт на Съюза с оглед на фактите, които са му посочени от националната юрисдикция. За сметка на това само запитващата юрисдикция е компетентна да тълкува националното законодателство (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210311">11 март 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Firma Z</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑802/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:195">EU:C:2021:195</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Поради това преюдициалното запитване е допустимо.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че преценката дали предвидените в този член санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи, по-специално в случай на неизпълнение на задължението за проверка на кредитоспособността на потребителя, предвидено в член 8 от тази директива, трябва да се извърши, като се вземе предвид единствено разпоредбата от националното право, специално приета при транспонирането на посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 следва, че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като това задължение евентуално може да включва справка в съответните бази данни. Това задължение цели също така да насърчи отговорното поведение на заемодателя и да му попречи да предоставя кредити на некредитоспособни потребители (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>CA Consumer Finance</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑449/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2464">EU:C:2014:2464</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190606">6 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schyns</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑58/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:467">EU:C:2019:467</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200305">5 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>OPR-Finance</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑679/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:167">EU:C:2020:167</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Доколкото цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, това задължение е от основно значение за тези тях (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190606">6 юни 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schyns</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑58/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:467">EU:C:2019:467</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200305">5 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>OPR-Finance</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑679/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:167">EU:C:2020:167</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Член 23 от Директива 2008/48 предвижда, от една страна, че системата от санкции, приложими в случай на нарушение на националните разпоредби, приети съгласно член 8 от същата директива, трябва да бъде определена по такъв начин, че санкциите да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, а от друга страна, че държавите членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. В тези граници изборът на санкции е по усмотрение на държавите членки (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140910">10 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kušionová</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑34/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2189">EU:C:2014:2189</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200305">5 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>OPR-Finance</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑679/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:167">EU:C:2020:167</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Макар в случая въпросите на запитващата юрисдикция да се отнасят до единствената санкция, произтичаща от член 24 и член 138c от Административнонаказателния кодекс, от представените пред Съда писмени становища следва — при условие че запитващата юрисдикция потвърди това — че полското право предвижда няколко други санкции,<?PAGE NO="8"?> по-специално с гражданскоправен характер, които националните юрисдикции могат да наложат в случай на неизпълнение на задължението за проверка на кредитоспособността на потребителя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>На първо място, въпреки че глобата несъмнено може да представлява възпираща санкция, малкият ѝ размер все пак може да доведе до недостатъчност на тази санкция. Също така обстоятелството, че такава санкция се налага само на физически лица, може да разкрие пропуските на съответното законодателство (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200304">4 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bank BGŻ BNP Paribas</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑183/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:153">EU:C:2020:153</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Освен това, за да бъде дадена санкция ефективна и възпираща, е важно нарушителите да бъдат лишени от икономическите облаги, произтичащи от извършените от тях нарушения (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>K. M. (Санкции, наложени на капитана на плавателен съд)</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑77/20</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:112">EU:C:2021:112</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Преди всичко подобна санкция не може да осигури достатъчно ефективно защитата на потребителите срещу рисковете от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, която Директива 2008/48 цели, ако не оказва влияние върху положението на потребител, на когото е бил предоставен кредит в нарушение на член 8 от тази директива (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200305">5 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>OPR-Finance</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑679/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:167">EU:C:2020:167</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>При това положение следва да се припомни, на второ място, че съгласно член 288, трета алинея ДФЕС директивата, като обвързва държавите членки адресати по отношение на постигането на даден резултат, оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160421">21 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Radlinger и Radlingerová</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑377/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:283">EU:C:2016:283</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Следователно транспонирането на дадена директива не изисква непременно законодателни действия във всяка държава членка. В частност, съгласно постоянната практика на Съда, наличието на общи принципи или на общи правила може да обезсмисли транспонирането чрез допълнителни специфични законови или подзаконови мерки, при условие все пак че тези норми гарантират на практика цялостното прилагане на директивата и че ако съответната разпоредба от посочената директива цели да създаде права за частноправните субекти, произтичащото от тези принципи правно положение е достатъчно точно и ясно и предоставя възможност на носителите на права да се запознаят с тези права в пълния им обем и при необходимост да се позовават на тях пред националните юрисдикции (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091203">3 декември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑475/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:751">EU:C:2009:751</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>От това следва, че за да се определи дали национална правна уредба гарантира в достатъчна степен изпълнението на задълженията, произтичащи от дадена директива, е важно да се вземе предвид не само правната уредба, специално приета за целите на транспониране на тази директива, но и всички налични и приложими правни норми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Така от практиката на Съда следва, че макар член 23 от Директива 2008/48 да изисква санкциите да бъдат възпиращи, съдилищата трябва да разполагат с право на преценка, което им позволява да изберат, в зависимост от обстоятелствата по случая, мярката, пропорционална на тежестта на установеното неизпълнение на задължение (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161109">9 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Home Credit Slovakia</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑42/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:842">EU:C:2016:842</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200305">5 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>OPR-Finance</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑679/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:167">EU:C:2020:167</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Ето защо националните юрисдикции трябва да вземат предвид всички норми на националното право и да ги<?PAGE NO="9"?> тълкуват, доколкото е възможно, с оглед на текста и на целите на тази директива (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140327">27 март 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>LCL Le Crédit Lyonnais</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑565/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:190">EU:C:2014:190</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200305">5 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>OPR-Finance</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑679/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:167">EU:C:2020:167</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>След като, както в настоящия случай, за да санкционира нарушение на задължението за проверка на кредитоспособността на потребителя, националният законодател е предвидил, освен санкция по административнонаказателния кодекс, и гражданскоправни санкции в полза на съответния потребител, тези санкции трябва — с оглед на особеното значение, което Директива 2008/48 придава на защитата на потребителите — да се прилагат при спазване на принципа на ефективност (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200305">5 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>OPR-Finance</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑679/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:167">EU:C:2020:167</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>В настоящия случай от преписката, с която разполага Съдът следва — при условие че запитващата юрисдикция направи съответните проверки — че сред предвидените от националната правна уредба разпоредби се включва отпадане на правото на лихви, разделяне на изпълнението на договора на траншове, които не са лихвоносни, и недействителност на някои клаузи по силата на националната правна уредба за транспониране на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19930405">5 април 1993 година</DATE> относно неравноправните клаузи в потребителските договори (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="095" PAGE.FIRST="29" DATE.PUB="1993">ОВ L 95, 1993 г., стр. 29</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273) или на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20050511">11 май 2005 година</DATE> относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Директива за нелоялни търговски практики<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="149" PAGE.FIRST="22" DATE.PUB="2005">ОВ L 149, 2005 г., стр. 22</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Що се отнася най-напред до отпадането на правото на лихви, Съдът вече е постановил, че подобна санкция, предвидена от националното право, трябва да се счита за пропорционална по смисъла на член 23 от Директива 2008/48 по отношение на случаите на нарушение от страна на заемодателя на задължение със съществено значение в контекста на посочената директива (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161109">9 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Home Credit Slovakia</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑42/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:842">EU:C:2016:842</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Както бе посочено в точки 29 и 30 от настоящото решение, предвиденото в член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 задължение за проверка на кредитоспособността на потребителя има такова съществено значение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>По-нататък, що се отнася до разделянето на изпълнението на договора, то може да позволи да се вземе предвид положението на потребителя и да се избегне излагането му на особено неблагоприятни последици (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190326">26 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abanca Corporación Bancaria и Bankia</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑70/17 и C‑179/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:250">EU:C:2019:250</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Накрая, за да изпълни изискванията на член 23 от Директива 2008/48, запитващата юрисдикция може да приложи последната във връзка с Директива 93/13, за да стигне евентуално до извода, че клаузите относно прекомерните такси не обвързват потребителя (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200903">3 септември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Profi Credit Polska</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑84/19, C‑222/19 и C‑252/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:631">EU:C:2020:631</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0097">97</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция трябва да провери дали прилагането на санкцията, предвидена в Директива 93/13, не е в по-малка степен благоприятно за потребителя от прилагането на обикновената санкция, състояща се в отпадане на правото на лихви, предвидена в националната правна уредба в изпълнение на член 23 от Директива 2008/48 (вж. в този смисъл определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101116">16 ноември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pohotovosť</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑76/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:685">EU:C:2010:685</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>В същия ред на мисли Съдът вече е постановил, че установяването на нелоялния характер на дадена търговска практика по смисъла на Директива 2005/29 представлява един от елементите, на които компетентният съд може да основе преценката си за неравноправния характер по смисъла на Директива 93/13 на клаузите на договора относно тази практика, съдържащи се в договора между търговеца и потребителя (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120315">15 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pereničová и Perenič</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑453/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:144">EU:C:2012:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, и от същия ден — BNP Paribas Personal Finance, C‑776/19—C‑782/19, т. 76)</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че преценката дали установените в тази разпоредба санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи, по-специално в случай на нарушение на предвиденото в член 8 от тази директива задължение за проверка на кредитоспособността на потребителя, трябва да се извършва, в съответствие с член 288, трета алинея ДФЕС, с оглед не само на специалната разпоредба, приета в националното право за транспониране на посочената директива, но и на всички разпоредби на това право, които следва да се тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на текста и на целите на тази директива, така че посочените санкции да са съобразени с изискванията на член 23 от нея.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20080423">23 април 2008 година</DATE> относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че преценката дали установените в тази разпоредба санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи, по-специално в случай на нарушение на предвиденото в член 8 от тази директива задължение за проверка на кредитоспособността на потребителя, трябва да се извършва, в съответствие с член 288, трета алинея ДФЕС, с оглед не само на специалната разпоредба, приета в националното право за транспониране на посочената директива, но и на всички разпоредби на това право, които следва да се тълкуват, доколкото е възможно, в светлината на текста и на целите на тази директива, така че посочените санкции да са съобразени с изискванията на член 23 от нея.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><?PAGE NO="11"?><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>