<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-634/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0634</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:29">EU:C:2020:29</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>17</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>17</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на E. Sharpston — Дело C‑634/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Prokuratura Rejonowa w Słupsku</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">E. Sharpston</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20200122">22 януари 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дeло C‑634/18</HT></P><P>Prokuratura Rejonowa w Słupsku</P><P>срещу</P><P>JI</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Rejonowy w Słupsku (Полша)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Рамково решение 2004/757/ПВР</KEYWORD><KEYWORD>Минимални разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици</KEYWORD><KEYWORD>Приложно поле</KEYWORD><KEYWORD>Член 2, параграф 1, буква в) и член 4, параграф 2, буква а)</KEYWORD><KEYWORD>Лично потребление</KEYWORD><KEYWORD>Големи количества наркотици</KEYWORD><KEYWORD>Принцип на законоустановеност на престъпленията и наказанията</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Nullum crimen nulla poena sine lege scripta, praevia, certa et stricta</HT>. Тази пословица, изразяваща ясно правило и основен принцип, че както престъплението, така и наказанието трябва да бъдат определени със закон, все пак изисква тълкуване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Вж. например заключението ми по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>IK (изпълнение на допълнителна присъда)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑551/18 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:890">EU:C:2018:890</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Вж. също така заключението на покойния и уважаван мой колега генерален адвокат Bot по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>M.A.S. и M.B</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑42/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:564">EU:C:2017:564</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което напомня, че принципът на законоустановеност на престъплението и наказанието представлява един от главните принципи на съвременното наказателно право, изведен по-специално от италианския специалист по наказателно право Cesare Beccaria, който го е цитирал в известния си трактат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>За престъпленията и наказанията<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> (1764) и произведенията на Монтескьо (книга XI, глава VI от Британската конституция) 1748).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>В настоящия случай Sąd Rejonowy w Słupsku — XIV Wydział Karny (Районен съд Слупск, XIV наказателно отделение, Полша) иска насоки относно тълкуването на Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета от <DATE ISO="20041025">25 октомври 2004 година</DATE> за установяване на минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="335" PAGE.FIRST="8" DATE.PUB="2004">ОВ L 335, 2004 г., стр. 8</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 66.</P></NOTE>. По същество запитващата юрисдикция пита дали положение съгласно националното право, при което понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>големи количества наркотици<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>, което води до по-тежко престъпление по член 4, параграф 2, буква а) от Рамково решение 2004/757, е определено не от националното законодателство, а от националните съдилища за всеки отделен случай, е съвместимо с това Рамково решение и принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията. За да отговори на този въпрос, Съдът ще трябва първо да разгледа въпроса дали е компетентен да отговаря на преюдициални въпроси по дела относно притежаването на наркотични вещества за лично потребление, което е изключено от приложното поле на Рамковото решение по силата на член 2, параграф 2 от него, както и въпроса дали Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) е приложима в този случай<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2007">ОВ C 303, 2007 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Член 7, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>ЕКПЧ<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>[н]икой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на неговото извършване не е било квалифицирано като престъпление по националното или международното право. Не може да бъде налагано наказание по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Договорът за Европейския съюз</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 31, параграф 1, буква д) от Договора за Европейския съюз, в редакцията му, приложима към момента на приемане на Рамково решение 2004/757, предвижда, че съвместното действие за съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси включва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>постепенно приемане на мерки за установяване на минимални правила относно съставните елементи на престъпните деяния и на санкциите в областта на организираната престъпност, тероризма и движението на наркотични вещества<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>. Член 34, параграф 2, буква б) от Договора дава на Съвета, действащ единодушно по инициатива на която и да било държава членка или на Европейската комисия, компетентността да приема рамкови решения <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>за сближаването на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите членки. Рамковите решения са обвързващи за държавите членки по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но оставят на националните власти избора на формата и средствата. Тези решения нямат пряко действие<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Хартата</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 49 от Хартата отразява и разширява обхвата на член 7, параграф 1 от ЕКПЧ. Той предвижда, че:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="049.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на извършването му не е представлявало престъпление съгласно националното или международното право. По същия начин, не може да бъде налагано по-тежко наказание от това, което е било приложимо към момента на извършване на престъплението. Ако в по-късен момент след престъплението законът предвижда по-леко наказание, трябва да се приложи това наказание.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="049.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящият член не засяга осъждането и наказанието на лице, виновно за действие или бездействие, което в момента на извършването му е било престъпление по смисъла на общите принципи, признати от всички народи.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Съгласно член 51, параграф 1 от Хартата нейните разпоредби <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза […] и за държавите членки, единствено когато те прилагат правото на [ЕС]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>. Член 52, параграф 3 предвижда, че: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>[д]околкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от [ЕКПЧ], техният смисъл и обхват са същите като дадените им в [ЕКПЧ] […]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Рамково решение 2004/757</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Изложеното по-долу е посочено в съображенията на Рамково решение 2004/757. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Трафикът на наркотици представлява заплаха за здравето, сигурността и качеството на живот на гражданите на Европейския съюз, както и за законната стопанска дейност, стабилността и сигурността на държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Съображение 1.</P></NOTE>. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Необходимо е да се приемат минималните правила по отношение на съставните елементи на престъпленията с трафик на наркотици и прекурсори, които дават възможност за определяне на общия подход на равнище Европейски съюз в борбата с трафика на наркотици<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Съображение 3.</P></NOTE>. Действията на ЕС следва да се съсредоточат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>върху по-тежките престъпления в областта на упойващите вещества<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, докато <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>[и]зключението, което се прави от приложното поле на [Рамково решение № 2004/757], за известно поведение, свързано с личната консумация, не е част от насоката на Съвета за начина, по който държавите членки смятат да третират тези други случаи в своето законодателство<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Съображение 4.</P></NOTE>. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Предвидените от държавите членки санкции следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи и да включват наказания лишаване от свобода. За определяне на равнището на наказанията следва да бъдат отчитани фактическите елементи, като количество и вид на наркотика, станал обект на трафик, фактът, че нарушението е или не е извършено в рамките на организираната престъпност<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Съображение 5.</P></NOTE>. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Ефективността на полаганите усилия в борбата срещу трафика на наркотици зависи основно от сближаването на националните мерки за прилагане на разпоредбите на настоящото рамково решение<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Съображение 9.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 2 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че следните видове умишлени деяния, когато са извършени неправомерно, са наказуеми:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>производството, получаването, добиването, подготовката, предлагането, пускането на пазара, разпространението, продажбата, доставянето, независимо при какви условия, дилърството, експедицията, транзитното изпращане, транспортирането или износът на наркотици;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>отглеждането на мак за опиум, на кока или на канабис;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>притежаването или покупката на наркотици с цел упражняване на дейностите, изброени в буква а);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>производството, транспортирането, дистрибуцията на прекурсори, при които този, който се занимава с това, е наясно, че трябва да ги използва при или за незаконното получаване или производство на наркотици.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Описаните в параграф 1 деяния не се включват в приложното поле на настоящото рамково решение, когато са извършени изключително за лична облага на извършителите, така както е определена в националното законодателство<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 4 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="004.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че деянията по членове 2 и 3 се наказват с ефективни, съразмерни и възпиращи наказания.</ALINEA><?PAGE NO="4"?><ALINEA>Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че за престъпленията, посочени в член 2, се налага наказание лишаване от свобода най-малко от една до три години.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="004.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Всяка държава членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че за престъпленията, посочени в член 2, параграф 1, букви а), б) и в), се налага наказание лишаване от свобода най-малко от пет до десет години за всеки от следните случаи:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>престъплението се отнася за големи количества наркотици;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Националното законодателство</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 62 от Ustawa z dnia 29 lipca 2005 roku o przeciwdziałaniu narkomanii (Закон от <DATE ISO="20050729">29 юли 2005 г.</DATE> за борба с наркоманиите, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Законът за противодействие на наркоманиите<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="062.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Който в нарушение на закона притежава упойващи или психотропни вещества, се наказва с лишаване от свобода до три години.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="062.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Ако предметът на деянието по параграф 1 е значително количество упойващи или психотропни вещества, извършителят се наказва с лишаване от свобода от една до десет години<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Фактите, производството и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Prokuratura Rejonowa w Słupsku (Районна прокуратура Слупск, Полша, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Prokuratura<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>) внася обвинителен акт срещу JI, inter alia за притежаването: a) на <DATE ISO="20161107">7 ноември 2016 г.</DATE> на значително количество психотропни вещества, а именно амфетамини с общо нетно тегло 10,73 грама, и упойващи вещества, а именно марихуана с общо тегло 16,07 грама, с което е извършил престъплението по член 62, параграф 2 от Закона за противодействие на наркоманиите; и б) на <DATE ISO="20161128">28 ноември 2016 г.</DATE> на упойващи вещества, а именно марихуана, с нетно тегло 2,00 грама, както и психотропни вещества, а именно амфетамини, с нетно тегло 0,49 грама, с което е извършил престъплението по член 62, параграф 1 от този закон.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Безспорно е, че JI е притежавал тези наркотични вещества за лична употреба. В хода на наказателното производство, последвало фактите, JI се признава за виновен за всички престъпления, за които е обвинен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Sąd Rejonowy w Słupsku — XIV Wydział Karny (Районен съд Слупск, XIV наказателно отделение) изтъква, че Рамково решение 2004/757 не съдържа определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>големи количества наркотици<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>. В националното право също не се съдържа определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>значително количество<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, използвано в член 62, параграф 2 от Закона за противодействие на наркоманиите. Запитващата юрисдикция посочва, че съдебната практика се е опитала да запълни тази празнота, установявайки съвкупност от критерии, чиято цел е да се определи дали количеството наркотици е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>значително<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>незначително<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>нормално<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>. Тези критерии са теглото (грамове, килограми, тонове, количество дози), видът на упойващите вещества (разделение на наркотиците на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>тежки<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>леки<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>) и предназначението им (за търговски цели, за лична употреба). Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>значително количество<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> обаче остава неясно и се определя по различен начин от различните национални съдилища. Запитващата юрисдикция дава няколко<?PAGE NO="5"?> примера за различно тълкуване на това понятие от национална съдебна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. също точка 76 и бележки под линия 45 и 46.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>На тази основа запитващата юрисдикция изразява съмнения относно съвместимостта на тази съдебна практика с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, уреден в член 7 от ЕКПЧ. Тя отбелязва също, че обстоятелството, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>големи количества наркотици<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> не е дефинирано на равнището на Съюза, а е оставено на преценката на държавите членки, би могло да доведе до различно третиране на гражданите на Съюза в зависимост от държавата членка на тяхното пребиваване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че тези въпроси вече са били разгледани от Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд, Полша), който в решение от <DATE ISO="20120214">14 февруари 2012 г.</DATE> приема, че що се отнася до съставния елемент на нарушението, свързан с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>значително количество<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> вещество, член 62, параграф 2 от Закона за противодействие на наркоманиите е съвместим с полската конституция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства запитващата юрисдикция задава на Съда следните въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли нормата на правото на Съюза в член 4, параграф 2, буква а) във връзка с член 2, параграф 1, буква в) от [Рамково решение 2004/757] да се тълкува в смисъл, че допуска да се дава във всеки отделен случай тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>значително количество наркотици<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> като част от извършваната от националния съд индивидуална преценка, при положение че тази преценка не предполага да се приложи някакъв обективизиран критерий, и в частност не предполага да се установи, че извършителят притежава наркотици с цел упражняване на дейностите, посочени в член 4, параграф 2, буква а) от Рамковото решение, тоест с цел производство, предлагане, пускане на пазара, разпространение, дилърство и доставяне, независимо при какви условия?</TXT></NP></ITEM></LIST><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Доколкото полският закон за противодействие на наркоманиите не съдържа точна формулировка какво е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>значително количество наркотици<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> и позволява това да се тълкува от решаващите състави по конкретните дела в рамките на т.нар. преценка на съда, може ли да се приеме, че средствата за съдебна защита, необходими за осигуряването на полезното действие и ефективността на нормите на правото на Съюза, съдържащи се в [Рамково решение 2004/757], и в частност в член 4, параграф 2, буква а) във връзка с член 2, параграф 1, буква в) от него, са достатъчни, за да осигурят на полските граждани ефективната защита, произтичаща от нормите на правото на Съюза, които установяват минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Съвместима ли е националната правна норма, съдържаща се в член 62, параграф 2 от Закона за противодействие на наркоманиите, с правото на Съюза, и в частност с [нормата на] член 4, параграф 2, буква а) във връзка с член 2, параграф 1, буква в) от [Рамково решение 2004/757], и ако е съвместима, възприетото от полските национални съдилища тълкуване на понятието за значително количество психотропни и упойващи вещества не е ли в противоречие с нормата на правото на Съюза, която предвижда да се носи по-тежка наказателната отговорност за престъплението, изразяващо се в притежаване на големи количества наркотици с цел упражняване на дейностите, посочени в член 2, параграф 1, буква в) от [Рамково решение 2004/757]?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>Член 62, параграф 2 от Закона за противодействие на наркоманиите, който предвижда по-тежка наказателна отговорност за деянието, съставляващо притежаване на психотропни и упойващи вещества в значително количество по смисъла на възприетото от полските<?PAGE NO="6"?> национални съдилища тълкуване, не е ли в противоречие с принципа на равенство и недопускане на дискриминация (член 14 [от ЕКПЧ], членове 20 и 21 [от Хартата] във връзка с член 6, параграф 1 [от Договора за Европейския съюз])?<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Писмени становища представят Prokuratura, чешкото, нидерландското, полското, испанското и шведското правителство, както и Комисията. В съдебното заседание на <DATE ISO="20191002">2 октомври 2019 г.</DATE> Prokuratura, полското, испанското и шведското правителство, както и Комисията представят устните си становища.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Компетентността на Съда</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Prokuratura поддържа, че Съдът няма компетентност да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от запитващата юрисдикция, тъй като те се отнасят до тълкуването на националното право, а именно член 62, параграф 2 от Закона за противодействие на наркоманиите и съвместимостта на тази разпоредба с Рамково решение 2004/757.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>В това отношение съгласно установената съдебна практика по силата на член 267 ДФЕС Съдът не е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на норми, спадащи към вътрешното право. Компетентността на Съда е ограничена до разглеждането единствено на разпоредбите от правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110721">21 юли 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fuchs и Köhler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑159/10 и C‑160/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:508">EU:C:2011:508</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Той все пак може да предостави на националната юрисдикция всички насоки за тълкуването на правото на Съюза, които могат да ѝ бъдат полезни, когато преценява действието на тези разпоредби от националното право. Освен това няма пречка този въпрос да бъде преформулиран от Съда, за да може на посочената юрисдикция да се предостави тълкуване на разпоредбите от правото на Съюза, което ще ѝ бъде полезно за решаване на спора, с който е сезирана<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090305">5 март 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kattner Stahlbau</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑350/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:127">EU:C:2009:127</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>В настоящия случай преюдициалните въпроси се отнасят до тълкуването на член 2, параграф 1, буква в) и на член 4, параграф 2, буква а), буква а) от Рамково решение 2004/757. Следва също да се анализира член 2, параграф 2 от него, за да се определи дали настоящото дело попада в обхвата на правото на Съюза. Следователно преюдициалните въпроси са prima facie допустими.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Комисията изтъква, че настоящото дело не попада в приложното поле на Рамково решение 2004/757. От фактите, така както са представени от запитващата юрисдикция, е видно, че JI e притежавал наркотиците за лична употреба. Член 2, параграф 2 изключва такова поведение от приложното поле на Рамково решение 2004/757.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>По време на съдебното заседание Prokuratura, както и полското, испанското и шведското правителство се съгласяват с тезата на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Действително от текста на член 2, параграф 2 следва, че притежаването на наркотици <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>за лична облага<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> не попада в приложното поле на Рамково решение 2004/757 и че националното право е това, което регламентира (и санкционира) подобно поведение. Както обаче пояснява съображение 4 от Рамковото решение, изключението, което се прави от приложното поле на Рамковото решение, за известно поведение, свързано с личната консумация, не е част от насоката на Съвета за начина, по който държавите членки смятат да третират тези други случаи в своето законодателство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Така в съдебното заседание полското правителство обяснява, че Законът за противодействие на наркоманиите, който е транспонирал Рамково решение 2004/757, <HT TYPE="ITALIC">не</HT> въвежда разграничение, за целите на инкриминиране на притежаването на наркотици, между притежаване за лична употреба и притежаване за други цели. Така в член 62, параграф 1 (притежаване на наркотици, наказуемо с лишаване от свобода до три години) и параграф 2 (притежаване на значително количество наркотици, наказуемо с лишаване от свобода за срок от една до десет години), притежаването на наркотици се инкриминира, <HT TYPE="ITALIC">независимо</HT> от целта му. Като третира притежаването на наркотици по този начин, член 62 от Закона за противодействие на наркоманиите надхвърля рамките на притежаването на наркотици по смисъла на член 2, параграф 1 от Рамковото решение и действително обхваща притежаването на наркотици, предназначени за лична облага.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Следователно предоставената от полското правителство информация потвърждава, че националното законодателство третира притежаването на наркотици за лична облага по същия начин като притежаване на наркотични вещества, свързани с трафик на наркотици, което се наказва по силата на член 2, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2004/757<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от <DATE ISO="19881220">20 декември 1988 г.</DATE> (<HT TYPE="ITALIC">Treaty Series</HT>, Vol. 1582, p. 95). Член 3, параграф 2 от нея гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>[о]тчитайки своите конституционни принципи и основни положения на своята правна<BR/>система, всяка страна взема такива мерки, които могат да бъдат необходими, за да<BR/>признае за престъпление в съответствие с националното си законодателство, когато<BR/>действието е извършено преднамерено, държането, закупуването и култивирането на упойващи или психотропни вещества за лична употреба в нарушение на разпоредбите<BR/>на Конвенцията от 1961 г., изменената Конвенция от 1961 г. или Конвенцията от 1971 г.<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>. Както Съюзът, така и Полша са страни по тази конвенция.</P></NOTE>. Освен това съгласно полското право е възможно да се прекрати наказателното производство за притежание на наркотици за лична консумация само ако количеството на наркотиците е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>незначително<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика Съдът е компетентен да се произнесе по преюдициални запитвания относно разпоредби на правото на Съюза в случаи, в които фактите в разглежданото от националния съд производство не попадат пряко в приложното поле на правото на Съюза, но разпоредбите от правото на Съюза са станали приложими по силата на вътрешното право, в което възприетите за чисто вътрешни положения разрешения са в съответствие с тези в правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161115">15 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ullens de Schooten</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑268/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:874">EU:C:2016:874</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. В подобни случаи е налице несъмнен интерес на Съюза от еднакво тълкуване на възприетите въз основа на правото на Съюза разпоредби или понятия, независимо от изискванията за прилагането им, за да се избегнат последващи различия в тълкуването<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Allianz Hungária Biztosító и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑32/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:160">EU:C:2013:160</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>При условие че националната юрисдикция извърши необходимата проверка на фактите, струва ми се, че тази съдебна практика се прилага в настоящия случай. Законът за противодействие на наркоманиите транспонира Рамково решение 2004/757 в националния правен ред. Член 62 от този закон прави приложим за ситуации, които иначе биха попаднали извън обхвата на Рамковото решение, същия подход като този, предвиден в правото на Съюза. По-конкретно член 62, параграф 2 от този закон третира престъпленията, включващи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>значително количество упойващи или психотропни вещества<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, като квалифицирани състави. По мое разбиране този термин представлява транспониране в националното право на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>големи количества наркотици<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, съдържащо се в член 4, параграф 2, буква а) от Рамково решение 2004/757. Притежаването за лична употреба се определя и наказва по същия начин, както притежаването, което попада в приложното поле на член 2, параграф 1, буква в) от Рамковото решение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Съставните елементи на тези престъпления са определени в Рамковото решение и следователно трябва да се тълкуват еднакво като понятия от правото на Съюза. Рамковото решение не определя понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>големи количества наркотици<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>. Ето защо Съдът следва да даде необходимите насоки относно смисъла на това понятие в интерес на предотвратяването на последващи различия в тълкуването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>По-конкретно от постоянната практика на Съда следва, че задължителният характер на рамково решение води до задължение за националните органи, включително националните юрисдикции, да тълкуват националното право в съответствие с правото на Съюза. Следователно при прилагането на националното право тези юрисдикции, които трябва да го тълкуват, са длъжни да го правят, доколкото е възможно, с оглед на текста и целта на рамковото решение, за да се постигне търсеният с него резултат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170629">29 юни 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Popławski</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑579/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:503">EU:C:2017:503</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>В съдебното заседание испанското правителство изтъква, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>големи количества наркотици<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, съдържащо се в член 4, параграф 2, буква а) от Рамковото решение, е ирелевантно, когато притежаването на наркотични вещества е за лична употреба. В рамките на настоящото производство този довод следва да бъде отхвърлен. Това е така, тъй като националният законодател е решил да третира по един и същ начин притежаването на наркотични вещества за лична употреба и с цел трафик. В този смисъл тълкуването на това какво представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>голямо количество наркотици<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, е релевантно и в двата случая.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Испанското и шведското правителство поддържат, че принципите, установени в решение Ullens de Schooten<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161115">15 ноември 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑268/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:874">EU:C:2016:874</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, не са приложими в конкретния случай, тъй като не следва да се дава еднакво тълкуване на понятията, които законодателят на Съюза не е искал да определи в контекста на рамково решение. Въпреки това принципът на еднакво тълкуване на правото на Съюза се прилага и по отношение на тълкуването на разпоредби на рамковите решения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160524">24 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dworzecki</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑108/16 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:346">EU:C:2016:346</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Когато разпоредба от правото на Съюза предоставя на държавите членки свобода на преценка за прилагането ѝ, надлежното и еднакво тълкуване на смисъла на тази разпоредба от правото на Съюза е основен предвестник за определяне на границите на тази свобода на преценка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Във всеки случай установената съдебна практика е, че в рамките на сътрудничество между Съда и националните съдилища, установено от член 267 ДФЕС, само националният съд може да прецени — предвид особеностите на всяко дело — както необходимостта от преюдициално заключение, за да може да постанови решението си, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, доколкото въпросите, поставени от националните юрисдикции, се отнасят до тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, Съдът по правило е длъжен да се произнесе<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130314">14 март 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Allianz Hungária Biztosító и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑32/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:160">EU:C:2013:160</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>При тези условия смятам, че Съдът има компетентност да отговори на преюдициалните въпроси.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Приложимостта на Хартата</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция задава въпроси относно тълкуването на няколко члена от Хартата, за да определи дали описаното от нея положение по националното право е съвместимо с правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>В писменото си становище Комисията изразява съмнения по въпроса дали в случая е приложима Хартата. Според нея член 62, параграф 2 от Закона за противодействие на наркоманиите не прилага правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>От член 51, параграф 1 следва ясно, че разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>От постоянната съдебна практика следва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уредени от правото на Съюза, но не и извън тези случаи. В тази връзка Съдът вече е припомнял, че не може да преценява с оглед на Хартата национална правна уредба, която не попада в обхвата на правото на Съюза. От друга страна, когато такава уредба попада в обхвата на посоченото право, във връзка с преюдициалното запитване Съдът трябва да даде всички насоки за тълкуване, необходими за преценката на националната юрисдикция относно това дали тази правна уредба е съобразена с основните права, чието спазване Съдът гарантира<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>. Съдът също така е посочил, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>[…] доколкото гарантираните от Хартата основни права трябва да се зачитат, когато националната правна уредба попада в приложното поле на правото на Съюза, не може да е налице положение, което се обхваща от това право, но при което посочените основни права са неприложими. Приложимостта на правото на Съюза включва приложимостта на основните права, гарантирани от Хартата<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>Когато обаче дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът няма компетентност да го разгледа и евентуално посочените разпоредби на Хартата сами по себе си не биха могли да учредят такава компетентност<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130226">26 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Åkerberg Fransson</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑617/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:105">EU:C:2013:105</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. По този начин понятието за прилагане на правото на Съюза по смисъла на член 51 от Хартата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>предполага съществуването на връзка между правния акт на Съюза и разглежданата национална мярка, надхвърляща сходството между разглежданите области или непрякото въздействие на една от областите върху другата<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161006">6 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Paoletti и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑218/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:748">EU:C:2016:748</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Ясно е, че Съдът не може да се произнесе по тълкуването на Рамковото решение, без да вземе предвид Хартата, която е първично право на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. член 6, параграф 1 ДЕС: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в [Хартата], която има същата юридическа сила като Договорите<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>.</P></NOTE>. Както обясних в точки 26—28 по-горе, член 62, параграф 2 от Закона за противодействие на наркоманиите транспонира квалифициран състав на престъпление, свързано с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>големи количества наркотици<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, предвидено в член 4, параграф 2, буква а) от Рамково решение 2004/757. Следователно ясно е, че тази разпоредба <HT TYPE="ITALIC">е</HT> национално законодателство <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>което попада в приложното поле на правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>: всъщност тя е средството, с което Полша <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>прилага правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> (в настоящия случай Рамковото решение) по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Решението, което Съдът постановява относно тълкуването на член 4, параграф 2, буква а) от Рамково решение 2004/757 <HT TYPE="ITALIC">в светлината на Хартата</HT>, (очевидно) ще урежда тълкуването на член 62, параграф 2 от този закон по отношение на лица, които са обвинени в притежаване на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>значително количество упойващи или психотропни вещества<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> с цел трафик. <HT TYPE="ITALIC">В този контекст</HT><?PAGE NO="10"?> обаче е безспорно, че държавата членка е длъжна да зачита основните права, гарантирани от Хартата. За изчерпателност ще добавя, че съгласно постоянната съдебна практика Протокол № 30 към Договорите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Протокол (№ 30) относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз към Полша и към Обединеното кралство. Съгласно член 1, параграф 1 от този протокол <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>Хартата не разширява възможността на Съда на Европейския съюз или на всеки правораздавателен орган на Полша или Обединеното кралство да прецени дали законовите, подзаконови и административни разпоредби, практики или действия на Полша или на Обединеното кралство са несъвместими с основните права, свободи и принципи, които се потвърждават в нея<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>.</P></NOTE> не поставя под въпрос приложимостта на Хартата в Полша, нито цели да освободи Република Полша от задължението да спазва разпоредбите на Хартата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191119">19 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната камара на Върховния съд)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:982">EU:C:2019:982</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111221">21 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>N. S. и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑411/10 и C‑493/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:865">EU:C:2011:865</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0119">119</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0120">120</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Трябва да се припомни, че Рамковото решение се отнася само до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>по-тежките престъпления в областта на упойващите вещества<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Съображение 4 от Рамковото решение (вж. т. 7 по-горе).</P></NOTE> и така покрива трафика, но не и консумацията за лична облага. В рамките на първата хипотеза обвиняемият е защитен от изискването, че тълкуването, което следва да се даде на квалифицираните състави на престъпленията, свързани с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>големи количества наркотици<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, <HT TYPE="ITALIC">трябва</HT> да съответства на Хартата. Все пак, както видяхме, член 62, параграф 2 от Закона за противодействие на наркоманиите не прави <HT TYPE="ITALIC">никакво разграничение</HT> между притежаването за лична употреба и притежаването с цел трафик. Националният законодател <HT TYPE="ITALIC">е избрал</HT> да третира двете хипотези по абсолютно еднакъв начин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>В този контекст може ли да бъде правилно от правна гледна, че докато член 62, параграф 2 от Закона за противодействие на наркоманиите <HT TYPE="ITALIC">трябва</HT> да носи значение, което да съответства на Хартата, когато лица биват обвинени по него за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>по-тежките престъпления в областта на упойващите вещества<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> (квалифицираните състави на престъпленията в областта на трафика на наркотици), точно същата разпоредба може да носи различен (<HT TYPE="ITALIC">ex hypothesi</HT>, несъответстващ на Хартата) смисъл, когато служи за основа за преследване на лице за <HT TYPE="ITALIC">по-леко</HT> престъпление, а именно притежаване на <HT TYPE="ITALIC">същото количество</HT> наркотици за лична употреба?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>В крайна сметка се пада на запитващата юрисдикция да отговори на този въпрос както от гледна точка на националното конституционно право, така и на изискванията на ЕКПЧ. Ще се огранича да изложа само две съображения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>На първо място, струва ми се, че такъв резултат би бил едновременно странен и неподходящ. Веднага възникват въпроси относно съгласуваността и пропорционалността на такова третиране в контекста на наказателното право, заедно с въпросите за правната сигурност, ако един и същ правен текст има две коренно различни значения в зависимост от това дали се използва за наказателно преследване на i) притежаване на големи количества наркотици с цел трафик, или ii) притежаване на големи количества наркотици за лична употреба. Що се отнася до мен бих отхвърлила възможността такова разграничение да е юридически правилно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>На второ място, ясно е, че Съдът трябва да даде указания на националния съд относно това какво е тълкуването на член 4, параграф 2, буква а) от Рамково решение 2004/757, което е в съответствие с Хартата. Ако не го направи, националният съд не би бил в състояние да реши спора, с който е сезиран.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Преюдициалните въпроси</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Най-добре е четирите преюдициални въпроса да се разгледат заедно. По същество запитващата юрисдикция задава въпроса дали член 4, параграф 2, буква а) от Рамково решение 2004/757/ПВР във връзка с член 2, параграф 1, буква в) от него и принципите на равенство, на недопускане на дискриминация и на законоустановеност на престъпленията и наказанията, установени съответно в членове 20, 21 и 49 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не определя квалифициран състав на престъпление, свързано с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>големи количества наркотици<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> въз основа на обективен критерий (като целта на притежаването на наркотици), а оставя тълкуването на това понятие на индивидуалната преценка на националните съдилища за всеки отделен случай.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Разширяване на наказателната отговорност за квалифициран състав на престъпление, свързано с притежаването на големи количества наркотици, извън обхвата на престъпленията, изброени в Рамково решение 2004/757</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Член 2, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2004/757 се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>притежаването или покупката на наркотици<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> с оглед осъществяването на една от (дълъг) списък с дейности, подробно описани в член 2, параграф 1, буква а)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>A именно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>производството, получаването, добиването, подготовката, предлагането, пускането на пазара, разпространението, продажбата, доставянето, независимо при какви условия, дилърството, експедицията, транзитното изпращане, транспортирането или износът на наркотици<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>.</P></NOTE>. Член 4, параграф 2, буква а) от Рамковото решение установява квалифициран състав на престъпление, за което <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>се налага наказание лишаване от свобода най-малко от пет до десет години<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>, докато престъпленията по член 2, параграф 1, букви а), б) и в) се отнасят до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>големи количества наркотици<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>. Член 2, параграф 2 изключва от приложното поле на Рамковото решение поведение, което попада в приложното поле на член 2, параграф 1, когато е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>извършен[o]<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> изключително за лична облага на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>извършителите<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, както е определено в националното законодателство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Някои от дейностите, посочени в член 2, параграф 1, буква а), във всеки случай изглеждат несъвместими с притежаване за лична облага (предлагането, пускането на пазара, разпространението, продажбата, доставянето, дилърството, експедицията, транзитното изпращане).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Държавите членки обаче имат свободата да третират притежаването на големи количества наркотици, предназначени за лична облага, като квалифициран състав на престъпление. Рамковото решение гласи, че установява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. още съображение 3.</P></NOTE>. Следователно по дефиниция държавите членки могат да надхвърлят тези минимални изисквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Съображение 4 от Рамковото решение обяснява надлежно, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>[и]зключението, което се прави от приложното поле на [Рамково решение 2004/757], за известно поведение, свързано с личната консумация, не е част от насоката на Съвета за начина, по който държавите членки смятат да третират тези други случаи в своето законодателство<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>. Това съображение отразява законодателната история на Рамковото решение. Европейският парламент изменя предложението за рамково решение, като въвежда посочения член 2, параграф 2, за да отрази принципа на субсидиарност. Той уточнява, че изменението означава, че ако държавите членки искат, те биха могли да санкционират личната облага, но не са длъжни да го правят съгласно Рамковото решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Доклад на Европейския парламент относно предложението за Рамково решение на Съвета за установяване на минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици (A5‑0095/2004, <DATE ISO="20040223">23 февруари 2004 г.</DATE>, т. 6).</P></NOTE>. Споделям този анализ. Следва, че държавите членки са свободни да инкриминират притежаването на наркотици за лична облага и да определят съставните елементи на това престъпление, както и свързаните с него наказания.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Така стигам до извода, че член 2, параграф 1, буква в) и член 4, параграф 2, буква а) от Рамково решение 2004/757 допускат държавите членки да разширят наказателната отговорност за квалифицирания състав на престъплението притежаване на значителни количества наркотици с цел трафик, както е определенa в това рамково решение, дo притежаване на наркотици извън обхвата на престъпленията, изброени в Рамковото решение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>големи количества наркотици<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>, съдържащо се в член 4, параграф 2, буква а) от Рамково решение 2004/757, и принципите на равенство, недопускане на дискриминация и законоустановеност на престъпленията и наказанията</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Допуска ли тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>големи количества наркотици<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>, съдържащо се в член 4, параграф 2, буква а) от Рамково решение 2004/757, в светлината на тези принципи положение, при което терминът, транспониращ това понятие в националното право, не е определен от законодателя, а се тълкува за всеки отделен случай от националните съдилища?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Рамково решение 2004/757 не определя понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>големи количества наркотици<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>, което се съдържа в член 4, параграф 2, буква а) и което представлява едно от квалифициращите обстоятелства, което води до по-тежки наказания за престъпленията, чиито съставни елементи са установени в Рамковото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Целта на Рамково решение 2004/757 е да определи минимални правила относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Член 31, параграф 1, буква д) от Договора за Европейския съюз предоставя правно основание за установяването на <HT TYPE="ITALIC">минимални</HT> правила в някои области на наказателното право, включително трафика на наркотични вещества. Вж. също съображение 3 от Рамково решение 2004/757/ПВР.</P></NOTE>. По това време рамкови решения се използваха за сближаване на законите и разпоредбите на държавите членки в тези области на правото. Такива решения са обвързващи за държавите членки по отношение на постигането на даден резултат, но оставят на националните органи свобода по отношение на формата и средствата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Член 34, параграф 2, буква б) от Договора за Европейския съюз. Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161108">8 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Огнянов</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑554/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:835">EU:C:2016:835</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Така Рамково решение 2004/757 се ограничава до това да наложи на държавите членки минимално задължение за въвеждане в тяхното наказателно право на квалифициращо обстоятелство, като изборът на формата и средствата е оставен на тяхната преценка. Държавите членки също трябва да осигурят, че наказанията за такива престъпления са ефективни, съразмерни и възпиращи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Член 4, параграф 1 от Рамково решение 2004/757.</P></NOTE>. Съображение 9 допълнително ги окуражава да осигурят ефективността на полаганите усилия в борбата срещу трафика на наркотици.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Изложените пред Съда обстоятелства в рамките на настоящото производство не му помагат много за определянето на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>големи количества наркотици<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>, които са от естество да доведат до извършено престъпление, предвидено в член 4, параграф 2, буква а) от Рамковото решение. С известна сдържаност предлагам следните съображения като насоки за обличането на това понятие с някакво осезаемо значение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Първо, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>голямо количество<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> може отчасти да бъде разпознато чрез противоположното: малкото количество наркотици, което най-вероятно би задоволило личните нужди на притежаващия ги. Доставка, която би била достатъчна за един човек най-много няколко седмици, не е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>голямо количество<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/>. Обратно, количествата, които биха били достатъчни за един пристрастен за една година, <HT TYPE="ITALIC">са</HT> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>големи количества<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/> и могат да сочат на реалната възможност наркотиците да не са за лична употреба, а да са предназначени за търговия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Второ, струва ми се убедително да се заключи, че са налице <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>големи количества наркотици<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>, когато намерените наркотици включват <HT TYPE="ITALIC">или</HT> множество различни наркотици, всеки от които присъства в умерени количества, <HT TYPE="ITALIC">или</HT> много значително количество от един наркотик. И отново, и двата феномена по-скоро сочат на притежаване с цел трафик, а не за лична употреба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Трето, считам, че понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>количество<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/> се измерва повече по отношение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>дозата<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>, необходима за единично <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>упойване<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> с един конкретен наркотик, отколкото по отношение на тегло. Различните наркотици предизвикват различни психотропни ефекти. Лицата, които имат необходимия технически опит в борбата с трафика на наркотици, ще могат да формулират убедителни насоки за това какво означава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>доза<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/> за наркотици в обща употреба, и да разширят тези насоки в зависимост и когато (уви) бъдат разработени нови наркотици. Понятието какво представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>голямо количество<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>, тогава ще бъде сравнимо (между различни видове наркотици), когато е посочено по отношение на броя на <HT TYPE="ITALIC">дозите</HT>, но може да предполага различни количества от всеки наркотик, когато се измерва по отношение на <HT TYPE="ITALIC">тегло</HT>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В този контекст държавите членки имат широка свобода на преценка по отношение на точните данни, които използват в подкрепа на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>големи количества наркотици<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> на тяхна територия. При все това те трябва да гарантират, че прилагането на наказателното право е разумно предвидимо<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. точка 66 и сл. по-долу.</P></NOTE> и е осигурена ефективността на Рамковото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция отбелязва, че в резултат на свободата на преценка, с която разполагат държавите членки при транспонирането на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>големи количества наркотици<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>, могат да се прилагат различни режими съгласно наказателното законодателство на различни държави членки. Освен това липсата на точност на разглежданото тук национално правило може да доведе до това лица, които извършват престъпления при подобни факти, да бъдат подложени на различно третиране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Припомням, че наказанието за незаконно притежаване на наркотици по силата на член 62, параграф 1 от Закона за противодействие на наркоманиите е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>лишаване от свобода до три години<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>, при положение че съгласно член 62, параграф 2 от този закон участието на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>значително количество упойващи или психотропни вещества<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/> е наказуемо с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>лишаване от свобода от една до десет години<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/> (вж. т. 10 по-горе).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Що се отнася до първия поставен от запитващата юрисдикция проблем, Рамково решение 2004/757 няма за цел да хармонизира напълно разпоредбите, които се прилагат по отношение на съставните елементи на престъпленията и на наказанията в обхванатата от него област. От това следва, че различията между националните мерки за транспониране не могат да се считат за нарушение на принципа на равенство и на недопускане на дискриминация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070503">3 май 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Advocaten voor de Wereld</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑303/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:261">EU:C:2007:261</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Що се отнася до втория въпрос, според постоянната съдебна практика принципите на равенство и недопускане на дискриминация изискват да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091006">6 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wolzenburg</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑123/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:616">EU:C:2009:616</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070503">3 май 2007 година</DATE>, <NAME.CASE>Advocaten voor de Wereld</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑303/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:261">EU:C:2007:261</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>В конкретния случай от представената пред Съда информация не следва, че Законът за противодействие на наркоманиите третира по различен начин сходни положения. Нито пък фактът, че националните юрисдикции разполагат с известна свобода на преценка при тълкуването на националното право, сам по себе си представлява нарушение на тези принципи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Положението, както е представено от запитващата юрисдикция, трябва обаче да се разглежда през призмата на принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, предвиден в член 49 от Хартата. Хартата се прилага, тъй като една и съща разпоредба от националното право (член 62, параграф 2 от Закона за противодействие на наркоманиите) транспонира член 4, параграф 2, буква а) от Рамковото решение и <HT TYPE="ITALIC">също така</HT> се прилага към положения (притежаване за лична употреба), които не попадат в неговото приложно поле (вж. т. 36 и сл.).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция изразява съмнения относно съвместимостта с този принцип на положение, при което националното право не определя понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>значително количество наркотици<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>, а съдебната практика не във всеки случай тълкува по един и същ начин това понятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>В писменото си становище полското правителство потвърждава, че националното право не определя понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>значително количество наркотици<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>. Полското правителство изтъква, че това позволява на съдилищата да разгледат релевантните обстоятелства във всеки конкретен случай, което е от основно значение за преценката на въпроса дали става въпрос за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>значително количество наркотици<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>. Когато правят това, националните юрисдикции трябва да прилагат принципите, произтичащи от съдебната практика на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша). В съдебното заседание полското правителство посочва практика на този съд от <DATE ISO="20090923">23 септември 2009 г.</DATE>, която предвижда определени насоки за оценка на обстоятелствата в конкретен случай, свързани със <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>значително количество наркотици<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията, както и следващите го изисквания за предвидимост, точност и недопускане на обратно действие са от първостепенно значение както в правния ред на Съюза, така и в националните правни системи. Този принцип е закрепен в член 49 от Хартата, но е част и от общите за държавите членки конституционни традиции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171205">5 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.A.S. и M.B</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑42/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:936">EU:C:2017:936</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Съгласно член 52, параграф 3 от Хартата гарантираното в член 49 право има същия смисъл и обхват, както правото, гарантирано от ЕКПЧ, включително практиката на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>Съдът в Страсбург<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Във връзка с това вж. също Разяснения относно Хартата на основните права (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="17" DATE.PUB="2007">ОВ C 303, 2007 г., стр. 17</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>По силата на принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията наказателноправните разпоредби трябва да зачитат определени изисквания за достъпност и предвидимост, що се отнася както до установяването на престъплението, така и до определянето на наказанието<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171205">5 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.A.S. и M.B</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑42/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:936">EU:C:2017:936</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Изискването за точност на приложимия закон, което е присъщо на посочения принцип, предполага, че законът ясно определя престъпленията и наказанията, които се налагат за тях. Това условие е изпълнено, когато правният субект може да установи от формулировката на съответната разпоредба и при необходимост с помощта на даденото от съда тълкуване кои действия и бездействия ангажират наказателната му отговорност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171205">5 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>M.A.S. и M.B</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑42/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:936">EU:C:2017:936</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Съдът в Страсбург уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>[в]следствие на принципа, че законите трябва да имат общо приложение, текстът на законите невинаги е точен. Това означава, че много закони са неизбежно свързани с термини, които в по-голяма или по-малка степен са неясни и тяхното тълкуване и приложение зависят от практиката. Следователно във всяка законодателна система, колкото и ясно да е изготвена дадена правна разпоредба, включително и наказателноправна<?PAGE NO="15"?> разпоредба, съществува неизбежен елемент на съдебно тълкуване. Винаги ще има нужда от изясняване на съмнителни точки и от адаптиране към променящите се обстоятелства. Макар че сигурността е много желателна, тя може да внесе във влака си прекомерна твърдост и законът трябва да може да бъде в крак с променящите се обстоятелства. Законът все пак може да удовлетвори изискването за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>предвидимост<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/>, когато засегнатото лице е задължено да потърси подходящи правни съвети, за да прецени до степен, която е разумна с оглед обстоятелствата, последиците, до които може да доведе дадено действие<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20140715">15 юли 2014 г.</DATE>, Ashlarba/Грузия (CE:ECHR:2014:0715JUD004555408, § 34).</P></NOTE>. Освен това <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>нивото на прецизност, изисквано от националното законодателство — което в никакъв случай не може да предвиди всяка евентуална ситуация — зависи до голяма степен от съдържанието на въпросния инструмент, областта, която е предназначена да покрие, и състоянието на онези, към които е адресирано<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20090115">15 януари 2009 г.</DATE>, Association of Citizens Radko &amp; Paunkovski/Бивша югославска република Македония (CE:ECHR:2009:0115JUD007465101, § 54).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>В това отношение практиката на Съда счита, че принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>не може да се тълкува като забраняващ постепенното изясняване на нормите относно наказателната отговорност чрез тълкуванията от съдебната практика, стига тези тълкувания да са достатъчно предвидими<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170328">28 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rosneft</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑72/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:236">EU:C:2017:236</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0167">167</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>От посочената по-горе съдебна практика следва, че принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията изисква: i) законът да определя ясно нарушенията и наказанията, налагани за тях; ii) трябва да е достъпен и предвидим; iii) фактът, че някои разпоредби изискват тълкуване от страна на Съда, да не води автоматично до това, че тези изисквания не са изпълнени (включително по наказателноправни въпроси); iv) нивото на точност, изисквано от вътрешното законодателство, да зависи до голяма степен от естеството и контекста на такова законодателство; v) да следва, че макар например естеството на конституционните разпоредби да оправдава по-ниско ниво на точност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="19990520">20 май 1999 г.</DATE>, Rekvényi/Унгария (CE:ECHR:1999:0520JUD002539094, § 34).</P></NOTE>, наказателното право, което често води до сериозни наказания лишаване от свобода, изисква по-висока степен на прецизност; vi) да е разрешено постепенно изясняване на правилата относно наказателна отговорност чрез тълкувания в съдебната практика, при условие че тези тълкувания са разумно предвидими; vii) засегнатото лице трябва да бъде в състояние да прецени (с подходящ правен съвет до степен, която е разумна при конкретните обстоятелства) последиците, до които може да доведе дадено действие и какви действия или бездействия ще ангажират неговата наказателна отговорност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Според мен това последно предложение обхваща и оценката на степента на потенциална наказателна отговорност на дадено лице, и по-специално дали ще се счита, че са налице отегчаващи обстоятелства, които могат да доведат до по-тежки наказания, както и тежестта на тези наказания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Националната юрисдикция е тази, която трябва да се увери, че положението, което описва, в което понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>значително количество наркотици<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/> не е дефинирано в Закона за противодействие на наркоманиите, а се тълкува от съдилищата за всеки отделен случай, позволява на правния субект да разбере кои действия и бездействия биха могли да ангажират наказателната му отговорност и какъв е обхватът на тази отговорност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Йерархията, връзките и взаимодействието между различните инстанции на юрисдикции се определят от правния ред на всяка държава членка. В този контекст и с известна несигурност предлагам следните общи бележки като насоки за запитващата юрисдикция при предприемането на това упражнение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>От доказателствата, представени пред Съда от запитващата юрисдикция, е видно, че националната съдебна практика за периода от 1997 г. (т.е. преди приемането на Рамковото решение и на Закона за противодействие на наркоманиите) до 2012 г. прилага количествен критерий за определяне на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>значително количество наркотици<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>, свързан с броя на лицата, за които въпросното количество наркотици може да осигури единично <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>упойване<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/>. Според запитващата юрисдикция обаче използваният референтен брой варира<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Всъщност посочените на Съда цифрови данни варират от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>поне няколко десетки лица<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/> до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>няколко стотин<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>няколко десетки хиляди<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>2000 порции<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/>.</P></NOTE>. Националните съдилища допълват тези правила с допълнителни критерии<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Например количество наркотици, което би могло да задоволи нуждите на поне няколко десетки зависими или да се установи дали изобщо е възможно да се вземе количеството от намереното наркотично вещество и дали, като се има предвид вида наркотик, може да предизвика наркотично опиянение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Полското правителство изтъква ролята на висшестоящите съдилища за гарантиране еднаквото прилагане на наказателния закон. То насочва вниманието на Съда към постоянната съдебна практика на Sąd Najwyższy (Върховен съд) (от 2006 г. до 2018 г.), която определя <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>значително количество наркотици<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/> с оглед само на един количествен критерий: количество, което отговаря едновременно на нуждите на поне няколко десетки зависими. Освен това той се позовава и на някои допълнителни или субсидиарни критерии като масата на продукта, неговия вид (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>лек<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>тежък<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/>), както и дали е предназначен за лична употреба. Sąd Najwyższy (Върховен съд), в решението си от <DATE ISO="20090923">23 септември 2009 г.</DATE>, също посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>опитът на Sąd Najwyższy (Върховен съд) да създаде почти правно определение [на това понятие], е равносилен на неразрешено упражняване на правомощието на законодателя<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/> и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>никой модел, [който] се създава от Sąd Najwyższy (Върховен съд), не може да обхваща всички евентуални бъдещи положения, като се отчита актуалната скорост на технологичния напредък (и производството на нови синтетични наркотици, още по-опасни за живота и здравето на хората, способни да генерират желания ефект чрез все по-малки количества)<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Прогресивното развитие на наказателното право чрез съдебно законотворчество е добре утвърдена и необходима част от европейската правна традиция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20131021">21 октомври 2013 г.</DATE>, Del Río Prada/Испания (CE:ECHR:2013:1021JUD004275009, § 93).</P></NOTE>. Това е особено вярно, когато става въпрос за оценка на обстоятелствата, свързани с вещества като наркотици. Естеството, разнообразието, ефектите и присъщите свойства на различните видове наркотици затрудняват установяването на определение тип <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>един размер за всички<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/> за това, което представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>големи количества<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/> от тези вещества. Както констатира Съдът в Страсбург, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>необходимостта да се избягва прекомерната твърдост и да се върви в крак с променящите се обстоятелства, означава, че много от законите неизбежно са свързани с термини, които в по-голяма или по-малка степен са неясни. Тълкуването и прилагането на такива актове зависи от практиката<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>ЕСПЧ, <DATE ISO="20040217">17 февруари 2004 г.</DATE>, Maestri/Italy (CE:ECHR:2004:0217JUD003974898, § 26).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>При все това ситуация, при която съществуващата съдебна практика на по-долните съдилища не позволява дадено лице да разбере дали притежаването на наркотици, достатъчни за единично наркотично упойване на няколко десетки лица, е достатъчно, за да представлява квалифициран състав на престъпление или дали само държането на количества, достатъчни за няколко стотици (или наистина хиляди) лица, представлява престъпление, според мен не би удовлетворила критерия за предвидимост. Тя би надхвърлила нивото на гъвкавост, необходимо за избягване на прекомерната твърдост и за съответствие с променящите се обстоятелства. Ако фактите са такива, каквито са представени от запитващата юрисдикция в нейното определение, не ми се струва хармонизираният критерий, за който се твърди, че е установен от съдебната практика на Sąd Najwyższy (Върховен съд), да води до разумно предвидимо прилагане на наказателния закон. Sąd Najwyższy (Върховен съд) също така е изразил нежеланието си да дефинира понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/>значително количество наркотици<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/> по-всеобхватно, тъй като счита това<?PAGE NO="17"?> за узурпиране на ролята на законодателната власт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. точка 77 по-горе.</P></NOTE>. При тези обстоятелства необоснованото тълкуване за всеки конкретен случай от националните съдилища на отегчаващото обстоятелство за това какво представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>значително количество<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/> наркотици, не е съвместимо с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>От това стигам до извода, че тълкуването на член 4, параграф 2, буква а) от Рамково решение 2004/757 от гледна точка на принципите на равенство, на недопускане на дискриминация и на законоустановеност на престъплението и наказанието допуска в националното право понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>големи количества наркотици<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/> да не е дефинирано от законодателя, а да се изяснява чрез тълкуване в съдебната практика. Това тълкуване обаче трябва да позволи на заинтересованото лице да прецени наличието и обхвата на наказателната му отговорност, когато се установи, че притежава определено количество наркотици. Тълкуване във всеки отделен случай на това понятие от националните юрисдикции въз основа на критерий, който не предоставя разумна степен на предвидимост и сигурност, не е съвместимо с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, уреден в член 49 от Хартата. Националната юрисдикция е тази, която трябва да определи дали това в действителност е положението, което е установено в нейния национален правен ред.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Sąd Rejonowy w Słupsku — XIV Wydział Karny (Районен съд Слупск, XIV наказателно отделение, Полша), както следва:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Член 2, параграф 1, буква в) и параграф 2 и член 4, параграф 2, буква а) от Рамково решение 2004/757/ПВР от <DATE ISO="20041025">25 октомври 2004 година</DATE> за установяване на минималните разпоредби относно съставните елементи на наказуемите деяния и прилаганите наказания в областта на трафика на наркотици допускат държавите членки да разширяват наказателната отговорност за квалифицирани състави на престъпление, свързано с притежаването на големи количества наркотици с цел трафик, така както е дефинирано от него, до притежаване на наркотични вещества извън обхвата на престъпленията, изброени в това рамково решение.</P></ITEM><ITEM><P>Тълкуването на член 4, параграф 2, буква а) от Рамково решение 2004/757 в светлината на принципите на равенство, недискриминация и законоустановеност на престъпленията и наказанията не е пречка понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>големи количества наркотици<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/> в националното право да не е дефинирано от законодателя, а да е изяснено чрез тълкуване в съдебната практика. Това тълкуване обаче трябва да позволява на заинтересованото лице да прецени наличието и обхвата на наказателната му отговорност, когато се установи, че притежава определено количество наркотици. Тълкуване във всеки отделен случай на това понятие от националните юрисдикции въз основа на критерий, който не предоставя разумна степен на предвидимост и сигурност, не е съвместимо с принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията, уреден в член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Националната юрисдикция е тази, която трябва да определи дали това в действителност е положението, което е установено в нейния национален правен ред.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>