<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2025-12-202512C118202402450-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0245-24-202512607-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="true" name="ParExtraits_2021"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="17/12/2025 15:14:04" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="EuMIU0Y/3AyxBat2UWvVwD7E+4LPjyaFrFh6Y+uLx1ZEKkdjp8KnD0Ko/KeCe7npnYFPGWxRUtMaf08MmbTxwvkBXnwYcraWMNVvhO0pN8L4lvIrt1PJR5bYHYP5ZqwAxDxgGo7GUS/7LXRVwvo+gH4S0o1i9Nz+TLqEm7x44zQ=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0245" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2024" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 07-12-25 16:38:58" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="29489de364e64e4aa62fd3c408b3759c" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0245" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 18.12.2025 г. — Дело C‑245/24</div>
      <div id="rId21" style="default">„Лукойл България“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      18 декември 2025 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Конкуренция — Член 102 ДФЕС — Злоупотреба с господстващо положение — Пазар на съхранение на автомобилни горива — Злоупотреба — Отказан на трети предприятия достъп до съществена инфраструктура — Финансирана с публични средства инфраструктура — Приватизация на тази инфраструктура“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑245/24
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд София-област (България) с акт от 5 април 2024 г., постъпил в Съда на 5 април 2024 г., в рамките на производство по дело
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      „Лукойл България“ ЕООД,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-7" title="page-1">
      „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      Комисия за защита на конкуренцията,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-10" title="page-1">
      СЪДЪТ (трети състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-11" title="page-1">
      състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, O. Spineanu-Matei (докладчик), S. Rodin, S. Gervasoni и N. Fenger, съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      генерален адвокат: L. Medina,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      секретар: Р. Стефанова-Камишева, администратор,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 април 2025 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      като има предвид становищата, представени:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за „Лукойл България“ ЕООД и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, от Юл. Пекунов, Ал. Величков, адвокати, A. Пекунова, юрисконсулт, и A. Robertson, KC,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Комисията за защита на конкуренцията, от М. Горанова, Н. Минчева и Юл. Ненкова,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за българското правителство, от Цв. Митова, Р. Стоянов и Т. Цингилева, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">за Европейската комисия, от F. Castillo de la Torre, V. Hitrovs, Eк. Русева и C. Sjödin, в качеството на представители,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-20" title="page-1">
      след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 юли 2025 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-21" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-22" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 102 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в рамките на спор между „Лукойл България“ ЕООД (наричано по-нататък „Лукойл България“) и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД (наричано по-нататък „Лукойл Бургас“), които принадлежат към икономическата група Лукойл (наричана по-нататък „групата Лукойл“), от една страна, и Комисията за защита на конкуренцията (България) (наричана по-нататък „българският орган по конкуренция“), от друга страна, относно валидността на Решение № 332 от 4 април 2023 г. (наричано по-нататък „решението на българския орган по конкуренция“), с което последната установява, че на пазара за съхранение на автомобилни горива (наричани по-нататък „горивата“) в България тези дружества са извършили злоупотреба с господстващо положение, забранена както от член 102 ДФЕС, така и от съответните разпоредби на правото на тази държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 102 ДФЕС гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-1">
      „Забранена като несъвместима с вътрешния пазар е всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите членки.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-29" title="page-1">
      Такава злоупотреба в частност може да се изразява в:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-30" title="page-2">
      a) пряко или косвено налагане на нелоялни покупни или продажни цени или на други несправедливи условия за търговия;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-31" title="page-2">
      б) ограничаване на производството, пазарите или технологичното развитие във вреда на потребителите;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-32" title="page-2">
      в) прилагане на различни условия по отношение на еквивалентни сделки с други търговски партньори, като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-33" title="page-2">
      г) поставяне на сключването на договори в зависимост от приемането на допълнителни задължения от другите страни, които по своя характер или в съответствие с търговската практика нямат връзка с предмета на тези договори“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Българското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 21 от Закона за защита на конкуренцията (ДВ, бр. 102 от 28 ноември 2008 г., наричан по-нататък „ЗЗК“) гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-36" title="page-2">
      „Забранено е поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите, като:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-37" title="page-2">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-38" title="page-2">
      2. ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-39" title="page-2">
      […]
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-40" title="page-2">
      5. необоснован отказ да се достави стока или да се предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателите в главното производство са две установени в България дружества, принадлежащи към групата Лукойл, чиято дейност в тази държава членка датира от започналата през 1995 г. приватизация на Нефтохимически комбинат — Бургас (България). През 1963 г. този субект започва — под формата на държавно предприятие и като първоначално експлоатира рафинерията в Бургас (България) — дейностите си в нефтения и нефтохимическия сектор, за които след това разполага с транспортна и складова инфраструктура, състояща се от три нефтопровода, както и от седем депа и от петролни терминали.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въз основа на сключен на 12 октомври 1999 г. приватизационен договор българската държава прехвърля на групата Лукойл 58 % от капитала на дружеството правоприемник на Нефтохимически комбинат — Бургас. Съответно тази група става собственик на експлоатираната от това дружество транспортна и складова инфраструктура. С Постановление № 181 от 20 юли 2009 г. българската държава обявява, че пристанище Бургас, включително свързаният с него пристанищен терминал „Росенец“ (България), както и водещите до там нефтопроводи, представляват стратегически обекти, в смисъл че са сред обектите и дейностите от значение за националната сигурност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно предоставените от запитващата юрисдикция данни „Лукойл Бургас“ е основният производител на петролни продукти в България. Това дружество експлоатира бургаската рафинерия, както и пристанищния терминал „Росенец“, за използването на който разполага с концесия за услуги, предоставена на 22 март 2011 г. от българската държава. Последната притежава специална акция в капитала на „Лукойл Бургас“, която ѝ предоставя особени права. Въз основа на тях Общото събрание на „Лукойл Бургас“ трябва да получи предварителното писмено съгласие на тази държава членка и да спазва определени условия, когато възнамерява да приеме решение, с което съществено се намалява производството на горива или се отказва предоставянето на достъп до пристанищните съоръжения и нефтопроводите срещу справедливо възнаграждение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">„Лукойл България“ се занимава с разпространение на петролни продукти. За основните си дейности по продажба на горива на едро това дружество разполага с депа, разпределени на цялата територия на България. В периода от 1 януари 2016 г. до 30 ноември 2020 г. „Лукойл България“ разполага с три данъчни склада, в които се държат акцизни стоки. За дейностите си по разпространение на горива на дребно „Лукойл България“ използва националната си мрежа от бензиностанции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като установява, че през март 2020 г. цената на дребно на горивата в България е спаднала по-малко (минус 11 %) в сравнение с курса на петрола на световните пазари (минус 47 %), Върховна административна прокуратура (България) иска от българския орган по конкуренция да разследва дали са допуснати нарушения на конкурентното право във връзка с формирането на продажните цени на дребно на горивата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според Административен съд София-област (България), който е запитващата юрисдикция, от решението на българския орган по конкуренция следва, че групата Лукойл е най-големият лицензиран складодържател за горива, както и първият оператор на пазара на едро и дребно на тези продукти в България. Тя притежава уникална транспортна и складова инфраструктура в тази държава членка, която улеснява реализацията на продуктите на „Лукойл Бургас“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно това решение в периода от 1 януари 2016 г. до 31 март 2021 г. (наричан по-нататък „периодът на нарушението“) „Лукойл България“ и „Лукойл Бургас“ са извършили нарушение чрез няколко различни форми на злоупотреба с господстващо положение с обща антиконкурентна цел, като са отказвали на други производители или вносители на горива достъп до експлоатираната от двете дружества транспортна и складова инфраструктура. Те по-специално отказвали на трети предприятия достъп до управляваните от тях данъчни складове (наричани по-нататък „земните депа“), до депата, разположени в пристанищните терминали в Росенец и Варна (България) (наричани по-нататък „морските депа“), както и до нефтопроводите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Българският орган по конкуренция приема, че поради различния характер на тези инфраструктурни обекти и различната собственост върху тях някои от тези действия трябва да се квалифицират като „необоснован отказ да се достави стока или да се предостави услуга“ по смисъла на член 21, точка 5 от ЗЗК, докато други трябва да се квалифицират като „ограничаване на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите“ по смисъла на член 21, точка 2 от ЗЗК. Въпреки това обединяването на тези действия в обща стратегия на групата Лукойл е накарало този орган да ги разглежда като едно нарушение както на член 102, втора алинея, буква б) ДФЕС, така и на член 21, точки 2 и 5 от ЗЗК, като посоченият орган уточнява, че нарушението по член 21, точка 5 е частен случай на общото нарушение по член 21, точка 2.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същият орган налага на „Лукойл Бургас“ имуществена санкция в размер на около 140 милиона български лева (BGN) (около 72 милиона евро), а на „Лукойл България“ — имуществена санкция в размер на около 55 милиона BGN (около 28 милиона евро).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, тъй като решението на българския орган по конкуренция се отнася не до едно, а до няколко неправомерни деяния, запитващата юрисдикция счита, че с оглед на принципа на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, на правото на правните субекти да бъдат изслушани преди приемането на мярка, която има неблагоприятни последици за тях, както и на правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано от член 47 от Хартата на основните права, за решаването на спора, с който е сезирана тази юрисдикция, следва да се установи дали българският орган по конкуренция е бил длъжен, преди да установи всяко от тези нарушения, да отграничи съответния засегнат пазар, антиконкурентните действия и последици, както и всички относими факти, позволяващи да се установят тези нарушения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, запитващата юрисдикция отбелязва, че видно от решението на българския орган по конкуренция, последният е приел, че условията, посочени в решение от 26 ноември 1998 г., Bronner (C‑7/97, наричано по-нататък „решение Bronner“, EU:C:1998:569), за да може да се приеме, че отказът на достъп до съществена инфраструктура представлява злоупотреба с господстващо положение, не са приложими за инфраструктурата на предприятие с господстващо положение, което не е неин собственик или не е поело разходите за изграждането ѝ. Следователно според този орган посочените условия са неприложими, когато предприятието с господстващо положение е получило, както в случая, съществена инфраструктура от държавата и направените от това предприятие инвестиции не преодоляват обществения интерес. От решението на българския орган по конкуренция следва, че изграждането на всички морски депа, на земните депа, с изключение на тези в Илиянци (България) и Русе (България), и на нефтопроводите, до които „Лукойл Бургас“ и „Лукойл България“ са отказали да предоставят достъп през периода на нарушението, е финансирано чрез публични средства. Освен това съгласно последното решение, след внесените на 18 септември 2020 г. изменения в законодателството за акцизите и данъчните складове, от 23 декември 2020 г. „Лукойл България“ е длъжно в качеството си на лицензиран складодържател да гарантира достъпа на трети несвързани лица до най-малко 15 % от складовия капацитет, с който разполага във всички свои съоръжения, с изключение на нефтопроводите, свързващи Бургас със София (България).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция иска да се установи дали, за да не се вземат предвид посочените в решение Bronner условия, поради това че предприятието с господстващо положение експлоатира съществена инфраструктура вследствие на приватизация или отдаване на концесия, трябва да се отчетат други обстоятелства, като например задълженията, произтичащи от приватизационен договор, размерът на инвестициите, направени оттогава от предприятието с господстващо положение, както и дали последните са направени по инициатива на това предприятие или по искане на държавата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение тя отбелязва, че макар българският орган по конкуренция да е приел, че условията, посочени в решение Bronner, са неприложими за инфраструктурите, финансирани с публични средства и впоследствие придобити от предприятието с господстващо положение при приватизация или предоставени му чрез концесия, особените мнения на двама от членовете на този орган подсказват, че друг резултат би бил възможен въз основа на решение от 12 януари 2023 г., Lietuvos geležinkeliai/Комисия (C‑42/21 P, EU:C:2023:12).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От точка 75 от Съобщение на Комисията — Насоки за приоритетите на Комисията по прилагането на член [102 ДФЕС] в областта на злоупотребата с практики на отстраняване на конкуренти, наложени от предприятия с господстващо положение (ОВ C 45, 2009 г., стр. 7), обаче следва, че ако едно предприятие знае, че е задължено да изпълнява доставки срещу волята си, това може да накара господстващото предприятие да намали инвестициите си или дори да се откаже от тях. Също така конкурентите на предприятието с господстващо положение биха се изкушили да се възползват от неговите инвестиции. Нито едно от тези последствия не би било в интерес на потребителите.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение Административен съд София-област решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-57" title="page-6">
      „1) При установени от националния орган по конкуренция различни форми на поведение, част от които квалифицирани като отказ да се предостави достъп до съществено съоръжение, а други — като ограничаване на търговията, но обединени в обща стратегия на дружеството, допустимо ли е установяването на едно общо нарушение по чл. 102 от ДФЕС или следва да бъдат установени отделни нарушения, квалифицирани като отказ да се предостави достъп до съществено съоръжение и съответно като ограничаване на търговията?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-58" title="page-6">
      2) Следва ли [органът по конкуренция] да изключи приложението на теста Bronner, по отношение на твърдяното нарушение по чл. 102 от ДФЕС отказ за доставка (refusal to supply) във всички случаи, когато господстващото предприятие за ключовата инфраструктура (essential facility) е получило публични средства (по силата на приватизационен договор/концесия), или следва да се преценява размерът на инвестицията, изпълнението на приватизационния договор/концесията (по силата на които е получена ключовата инфраструктура), както и дали инвестицията е направена във връзка с изпълнение на инвестиционния договор/концесия или е по собствена инициатива?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-59" title="page-6">
      3) Ако отговорът на горния въпрос е положителен, гарантирано ли е спазването на принципа на пропорционалност, даден в [точка 75 (раздел „Отказ за доставки и свиване на маржовете“) от Съобщение на Комисията — Насоки за приоритетите на Комисията по прилагането на член [102 ДФЕС] в областта на злоупотребата с практики на отстраняване на конкуренти, наложени от предприятия с господстващо положение], когато господстващото предприятие е инвестирало в ключовата инфраструктура (essential facility), при използване на рестриктивни критерии, определени на принципа „най-необходимо“ за запазване на конкуренцията, при пропорционално отчитане на интереса на господстващото предприятие?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По допустимостта на преюдициалното запитване</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Българският орган по конкуренция твърди, че преюдициалното запитване е недопустимо. Той изтъква по-специално, че първият въпрос не се отнася до тълкуване на правото на Съюза, а до съществото на спора в главното производство, и че вторият въпрос е формулиран много общо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на производството, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решения от 21 април 1988 г., Pardini, 338/85, EU:C:1988:194, т. 8, и от 22 октомври 2024 г., Kolin Inșaat Turizm Sanayi ve Ticaret, C‑652/22, EU:C:2024:910, т. 36 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 9 септември 2021 г., GE Auto Service Leasing, C‑294/20, EU:C:2021:723, т. 40 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая запитващата юрисдикция иска от Съда да тълкува член 102 ДФЕС поради съмненията си относно, от една страна, доказателствата, които българският орган по конкуренция е трябвало да събере, за да установи наличието на нарушение на тази разпоредба, изразяващо се в отказ на предприятие с господстващо положение да предостави на конкурентите си достъп до контролираната от него транспортна и складова инфраструктура за петролни продукти (първи въпрос), и от друга страна, прилагането в такъв случай на установената с решение Bronner съдебна практика (втори и трети въпрос). В това отношение тази юрисдикция посочва конкретните причини, които са я накарали да отправи преюдициални въпроси до Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение, от една страна, не може да се поддържа, че с първия въпрос запитващата юрисдикция не иска да се тълкува член 102 ДФЕС, а да се приложи тази разпоредба към спора в главното производство, и от друга страна, не е съвсем очевидно, че тълкуването на посочената разпоредба няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, или че повдигнатият в преюдициалното запитване проблем е хипотетичен. Освен това с оглед на акта за преюдициално запитване Съдът разполага с данните, които му позволяват да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо следва да се приеме, че преюдициалното запитване е допустимо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първия въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени (решения от 17 юли 1997 г., Krüger, C‑334/95, EU:C:1997:378, т. 22 и 23, и от 29 април 2025 г., Prezydent Miasta Mielca, C‑453/23, EU:C:2025:285, т. 38 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно предоставените от запитващата юрисдикция сведения българският орган по конкуренция е установил, че през целия период на нарушението „Лукойл България“ и „Лукойл Бургас“ са отказвали да предоставят достъп на трети лица до съответно контролираната от тях инфраструктура за пренос и съхранение на горива, състояща се от земни депа, морски депа и нефтопроводи. Макар да установява наличието на единно нарушение на член 102, втора алинея, буква б) ДФЕС, в решението си този орган приема, че всеки от тези три вида отказ на достъп съставлява поведение, което може да се квалифицира или като ограничаване на търговията по смисъла на член 21, точка 2 от ЗЗК, или като необосновани откази на достъп до услуга по смисъла на член 21, точка 5 от ЗЗК.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От акта за преюдициално запитване е видно също, че запитващата юрисдикция иска да се установи дали българският орган по конкуренция е бил длъжен да установи изпълнението на условията по член 102 ДФЕС за всяко от нарушенията, посочени съответно в точки 2 и 5 от член 21 от ЗЗК, или е можел само да констатира наличието на единно нарушение на член 102 ДФЕС за всички тези деяния.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо следва да се приеме, че с първия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да може орган по конкуренция да приеме, че поведението на две дружества, които са част от едно и също предприятие с господстващо положение, което поведение според този орган се изразява в отказ да се предостави достъп до съоръжения, поставени под съответния контрол на тези дружества и представляващи част от една и съща контролирана от това предприятие съществена инфраструктура, и в ограничаване на търговията в това отношение, представлява злоупотреба с такова господстващо положение, посоченият орган е длъжен да установи, че условията по член 102 ДФЕС са изпълнени както по отношение на поведението, квалифицирано като ограничаване на търговията, така и по отношение на поведението, квалифицирано като отказ на достъп до такива съоръжения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е необходимо да се припомни, че член 102 ДФЕС забранява всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите членки. Член 102 ДФЕС има за цел да се избегне засягането на конкуренцията за сметка на общия интерес, на интересите на отделните предприятия и на потребителите, като не се допуска поведение на предприятията с господстващо положение, което ограничава основаната на качествата конкуренция и по този начин може да причини пряка вреда на потребителите, или което възпрепятства или нарушава тази конкуренция и по този начин може да им причини непряка вреда (решение от 10 септември 2024 г., Google и Alphabet/Комисия (Google Shopping), C‑48/22 P, EU:C:2024:726, т. 87 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Такова е поведението, което на пазар, на който именно поради присъствието на едно или повече предприятия с господстващо положение степента на конкуренция вече е отслабена, създава пречки чрез средства, различни от тези, които управляват основаната на качествата конкуренция между предприятията, за запазването на все още съществуващата на пазара степен на конкуренция или за развитието на тази конкуренция (решение от 10 септември 2024 г., Google и Alphabet/Комисия (Google Shopping), C‑48/22 P, EU:C:2024:726, т. 88 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За сметка на това член 102 ДФЕС няма за цел нито да попречи на дадено предприятие да завоюва господстващо положение на един или повече пазари въз основа на своите качества, нито да гарантира, че конкурентите, които са по-малко ефективни от заемащо такова положение предприятие, ще останат на пазара (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 126 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Напротив, основаната на качествата конкуренция може по дефиниция да доведе до изчезването или изтласкването на конкуренти, които са по-малко ефективни и следователно по-малко привлекателни за потребителите с оглед по-специално на цените, продуктите, избора, качеството или нововъведенията (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 127 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да може в даден случай да се приеме, че определено поведение трябва да се квалифицира като „злоупотреба с господстващо положение“, по принцип е необходимо да се докаже, че като прибягва до средства, различни от тези, които ръководят основаната на качествата конкуренция между предприятията, това поведение има за действителен или потенциален ефект ограничаването на тази конкуренция чрез отстраняване на също толкова ефективни конкурентни предприятия от съответния или съответните пазари или като възпрепятства развитието им на тези пазари, като се има предвид, че последните могат да бъдат както пазарите, на които е притежавано господстващото положение, така и свързани или съседни пазари, където посоченото поведение може да породи своите настоящи или потенциални последици (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 129 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това доказване, което може да включва използването на различни рамки за анализ в зависимост от вида на разглежданото в дадения случай поведение, трябва обаче да се осъществи при всяко положение с оглед на всички релевантни фактически обстоятелства, независимо дали се отнасят до самото поведение, до съответния пазар или пазари или до функционирането на конкуренцията на този пазар или тези пазари. Освен това посоченото доказване трябва да има за цел, въз основа на точни и конкретни елементи на анализ и доказателства, да установи, че посоченото поведение може най-малкото да породи отстраняващ ефект (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 130 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен поведението, което има за действителна или потенциална последица ограничаване на основаната на качествата конкуренция чрез отстраняването на също толкова ефективни конкурентни предприятия от съответния пазар или пазари, като „злоупотреба с господстващо положение“ може да се квалифицира и поведение, за което е доказано, че има за действителен или потенциален резултат или дори за цел да попречи на един предварителен етап, чрез въвеждането на бариери за навлизане на пазара или чрез използването на други блокиращи мерки или на други средства, различни от тези, които ръководят основаната на качествата конкуренция, потенциални конкурентни предприятия дори само да имат достъп до този пазар или до тези пазари и по този начин да възпрепятства развитието на конкуренцията на тези пазари в ущърб на потребителите, като ограничава производството, разработването на алтернативни продукти или услуги или нововъведения (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 131 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът вече е постановил, че списъкът на практики и поведение, посочени в член 102 ДФЕС, не е изчерпателен, поради което съдържащото се в тази разпоредба изброяване на представляващите злоупотреба практики не изчерпва начините за злоупотреба с господстващо положение, които са забранени от правото на Съюза (вж. в този смисъл решения от 21 февруари 1973 г., Europemballage и Continental Can/Комисия, 6/72, EU:C:1973:22, т. 26, и от 16 март 2023 г., Towercast, C‑449/21, EU:C:2023:207, т. 46).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая запитващата юрисдикция е сезирана със спор относно едностранно поведение на две дружества, принадлежащи към едно и също предприятие, които са били санкционирани поотделно по същество за отказа им да предоставят достъп до няколко съоръжения под съответния им контрол, които заедно съставляват съществена инфраструктура на съответния пазар. Поради това „Лукойл България“ и „Лукойл Бургас“ са упрекнати с оглед на член 102 ДФЕС за един и същ вид поведение, съставляващо злоупотреба, а не за различни видове поведение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение е достатъчно да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, като визира дейността на предприятията, конкурентното право на Съюза установява като решаващ критерий съществуването на едно-единствено поведение на пазара, без формалното разделение между различните дружества, произтичащо от отделната им юридическа правосубектност, да може да бъде пречка това едно-единствено поведение да се вземе предвид за целите на прилагане на правилата на конкуренцията (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 41 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая две дружества на едно и също предприятие са допринесли за извършването на злоупотреба с господстващо положение, състояща се в отказ да се предостави достъп до съоръжения, поставени под съответния им контрол и представляващи част от една и съща съществена инфраструктура, контролирана от това предприятие, и в ограничаване на търговията в това отношение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случай като разглеждания в главното производство органът по конкуренция не е длъжен да установява, че както категорията действия, считани от този орган за отказ на достъп до съществената инфраструктура, така и категорията действия, считани от посочения орган за ограничаване на търговията във връзка с тази инфраструктура, изпълняват поотделно всички елементи от фактическия състав на злоупотребата с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, стига да може да установи, че всички тези елементи са изпълнени по отношение на цялостното представляващо злоупотреба поведение, в което е упрекнато това предприятие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да може орган по конкуренция да приеме, че поведението на две дружества, които са част от едно и също предприятие с господстващо положение, което поведение според този орган се изразява в отказ да се предостави достъп до съоръжения, поставени под съответния контрол на тези дружества и представляващи част от една и съща контролирана от това предприятие съществена инфраструктура, и в ограничаване на търговията в това отношение, представлява злоупотреба с такова господстващо положение, посоченият орган не е длъжен да установи, че условията по член 102 ДФЕС са изпълнени както по отношение на поведението, разглеждано като необосновани откази за предоставяне на достъп до тези съоръжения, така и по отношение на поведението, разглеждано като ограничаване на търговията, стига да може да установи, че тези условия са изпълнени по отношение на цялостното представляващо злоупотреба поведение, в което е упрекнато това предприятие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втория и третия въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втория и третия въпрос, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че условията, посочени в точка 41 от решение Bronner, които позволяват да се приеме, че отказ за предоставяне на достъп до инфраструктура може да представлява злоупотреба с господстващо положение, са неприложими, когато тази инфраструктура не е развита от предприятието с господстващо положение за нуждите на собствената му дейност, а от публичните органи и или е била предмет на концесия за услуги, предоставена на това предприятие от държавата, или е била придобита от същото след приватизационна сделка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се припомни, че Съдът вече е постановил, че отказът да се предостави достъп до инфраструктура, развита от предприятие с господстващо положение за нуждите на собствената му дейност и притежавана от него, може да представлява злоупотреба с господстващо положение, при условие не само че отказът може да предотврати всяка конкуренция на съответния пазар от страна на търсещия достъпа и не може да бъде обективно обоснован, но и че инфраструктурата сама по себе си е абсолютно необходима за упражняването на дейността на последния, в смисъл че няма никакъв реален или потенциален заместител на тази инфраструктура (вж. в този смисъл решение Bronner, т. 41, и решение от 10 септември 2024 г., Google и Alphabet/Комисия (Google Shopping), C‑48/22 P, EU:C:2024:726, т. 89 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че установяването на тези условия в точка 41 от решение Bronner е обосновано от конкретните обстоятелства по това дело, изразяващи се в отказ на предприятие с господстващо положение да предостави на конкурент достъп до инфраструктура, която то притежава и е развило за нуждите на собствената си дейност, като се изключи всяко друго поведение (вж. в този смисъл решения от 25 март 2021 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑152/19 P, EU:C:2021:238, т. 45, и от 10 септември 2024 г., Google и Alphabet/Комисия (Google Shopping), C‑48/22 P, EU:C:2024:726, т. 89 и 90 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тези условия са предназначени да установят справедлив баланс между, от една страна, изискванията за ненарушена конкуренция и от друга страна, свободата на договаряне и правото на собственост на предприятието с господстващо положение (решение от 12 януари 2023 г., Lietuvos geležinkeliai/Комисия, C‑42/21 P, EU:C:2023:12, т. 86 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност констатацията, че предприятие с господстващо положение е злоупотребило с това свое положение поради отказ да договаря с конкурент, води до това, че посоченото предприятие е принудено да договаря с този конкурент. Подобно задължение обаче накърнява в значителна степен свободата на договаряне и правото на собственост на предприятието с господстващо положение, тъй като предприятието, дори да има господстващо положение, по принцип е свободно да откаже да договаря и да предоставя за използване инфраструктурата, която е развило за свои собствени нужди (решения от 25 март 2021 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑152/19 P, EU:C:2021:238, т. 46, и от 10 септември 2024 г., Google и Alphabet/Комисия (Google Shopping), C‑48/22 P, EU:C:2024:726, т. 91).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, макар в краткосрочен план санкционирането на предприятие за злоупотреба с господстващото му положение поради отказ да договаря с конкурент да води до насърчаване на конкуренцията, то в дългосрочен план обикновено е благоприятно за развитието на конкуренцията и е в интерес на потребителите да се позволи на дадено дружество да запази за собствена употреба инфраструктурите, които е развило за нуждите на своята дейност. Всъщност, ако достъпът до инсталация за производство, продажба или доставка се предоставя твърде лесно, конкурентите няма да бъдат насърчени да създадат конкурентни инсталации. Освен това предприятието с господстващо положение би било в по-малка степен склонно да инвестира в ефикасни инфраструктури, ако е възможно просто по искане на конкурентите му да се окаже принудено да споделя с тях ползите от неговите собствени инвестиции (вж. в този смисъл решения от 25 март 2021 г., Deutsche Telekom/Комисия, C‑152/19 P, EU:C:2021:238, т. 47, и от 25 март 2021 г., Slovak Telekom/Комисия, C‑165/19 P, EU:C:2021:239, т. 47).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно по-специално необходимостта да продължат да се насърчават предприятията с господстващо положение да инвестират в разработването на качествени стоки или услуги в интерес на потребителите обосновава прилагането на условията, посочени в точка 41 от решение Bronner, в хипотезата, в която предприятие с господстващо положение, от една страна, е развило инфраструктура за нуждите на собствената си дейност и от друга страна, притежава тази инфраструктура (решение от 25 февруари 2025 г., Alphabet и др., C‑233/23, EU:C:2025:110, т. 43). Тъй като последните два критерия са кумулативни, достатъчно е един от тях да не е налице, за да бъдат неприложими условията, посочени в точка 41 от решение Bronner.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася по-конкретно до критерия, че предприятието с господстващо положение трябва да притежава инфраструктурата, той цели да ограничи прилагането на условията, посочени в точка 41 от решение Bronner, до случаите, в които, за да се постигне справедлив баланс между наличните интереси, следва да се обърне особено внимание на правото на собственост или на еквивалентната степен на контрол, с която разполага предприятието с господстващо положение и която му позволява да откаже достъп на трети лица до тази инфраструктура. След като обаче предприятието с господстващо положение разполага по отношение на посочената инфраструктура със самостоятелност при вземането на решения, ограничена от предвидени в закон, подзаконов акт или договор правомощия или задължения, които му забраняват да отказва достъп на трети лица до същата инфраструктура, не може да се счита, че това предприятие притежава последната и следователно то не се намира в положение, сходно с това по делото, по което е постановено решение Bronner.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във всички тези хипотези справедливият баланс между конкуренцията и правата на предприятието с господстващо положение върху съществената инфраструктура трябва да отразява ограниченията на тези права, произтичащи по-специално от намесата на публичните органи. Ето защо Съдът вече е постановил, че когато предприятие с господстващо положение има нормативно установено задължение да предоставя достъп до инфраструктурата си, условията, посочени в точка 41 от решение Bronner, не са приложими (вж. в този смисъл решение от 12 януари 2023 г., Lietuvos geležinkeliai/Комисия, C‑42/21 P, EU:C:2023:12, т. 89).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това следва да се приеме, че фактът, че дадено предприятие с господстващо положение не разполага с пълна самостоятелност при вземането на решения относно достъпа до експлоатираната от него инфраструктура, е достатъчен, за да се изключи възможността да се смята, че то я притежава, и следователно да се изключи прилагането на условията, посочени в точка 41 от решение Bronner. При това положение кумулативният характер на двата критерия за прилагане на тези условия прави напълно ирелевантен въпроса дали разглежданата инфраструктура е развита за нуждите на собствената дейност на предприятието с господстващо положение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">„Лукойл България“ и „Лукойл Бургас“ обаче изтъкват по същество, че положението би трябвало да е различно, когато инфраструктура, по отношение на която предприятието с господстващо положение несъмнено не разполага с пълна самостоятелност при вземането на решения, е създадена и развита от публични органи с публични средства, а след това е придобита от това предприятие на цена, определена по конкурентен начин, и в която посоченото предприятие е направило последващи инвестиции на висока стойност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Все пак независимо от значимостта на платената цена и на направените от предприятието с господстващо положение в разглежданата инфраструктура инвестиции, докато това предприятие не разполага с пълна самостоятелност при вземането на решения относно достъпа до тази инфраструктура, положението му не може да се счита за аналогично на това по делото, по което е постановено решение Bronner.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обратно, при наличието на такава пълна самостоятелност при вземането на решения не може да се приеме, че фактът, че дадена инфраструктура е създадена или развита от публични органи или с публични средства, е достатъчен, за да се изключи във всички случаи прилагането на условията, посочени в точка 41 от решение Bronner. Всъщност, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 53 от заключението си, след като такава инфраструктура е придобита от предприятието с господстващо положение на цена и при условия, произтичащи от състезателна процедура, тя е сходна с инфраструктура, създадена или развита от това предприятие. За сметка на това, ако се установи, че процедурата по приватизация не e могла да гарантира конкурентния характер на цената и на условията за придобиване, тогава подобно приравняване би трябвало да се изключи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Аналогично, когато предприятието с господстващо положение, без обаче да е собственик на съответната инфраструктура, разполага с изключителни права, които предоставят на това предприятие самостоятелност при вземането на решения, позволяваща му да контролира напълно достъпа до тази инфраструктура, последната трябва да се приравни на притежавана от това предприятие инфраструктура. Освен това, както по същество посочва генералният адвокат в точка 65 от заключението си, след като тези изключителни права върху същата инфраструктура са придобити от предприятието с господстващо положение на цена и при условия, произтичащи от състезателна процедура, тя е сходна с инфраструктура, създадена или развита от това предприятие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на гореизложените съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че условията, посочени в точка 41 от решение Bronner, които позволяват да се приеме, че отказ за предоставяне на достъп до инфраструктура може да представлява злоупотреба с господстващо положение, са приложими за инфраструктура, която е била развита от публичните органи, преди да бъде придобита от предприятие с господстващо положение след приватизационна сделка или преди да бъде използвана от предприятието по силата на изключителни права, които са му били прехвърлени от публичните органи, стига, от една страна, приватизационната сделка да е протекла или изключителните права да са прехвърлени при условия, годни да гарантират конкурентния характер на цената и на другите условия на тази приватизация, и от друга страна, посоченото предприятие да разполага с пълна самостоятелност при вземането на решения относно достъпа до тази инфраструктура.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-104" title="page-15">
      По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че за да може орган по конкуренция да приеме, че поведението на две дружества, които са част от едно и също предприятие с господстващо положение, което поведение според този орган се изразява в отказ да се предостави достъп до съоръжения, поставени под съответния контрол на тези дружества и представляващи част от една и съща контролирана от това предприятие съществена инфраструктура, и в ограничаване на търговията в това отношение, представлява злоупотреба с такова господстващо положение, посоченият орган не е длъжен да установи, че условията по член 102 ДФЕС са изпълнени както по отношение на поведението, разглеждано като необосновани откази за предоставяне на достъп до тези съоръжения, така и по отношение на поведението, разглеждано като ограничаване на търговията, стига да може да установи, че тези условия са изпълнени по отношение на цялостното представляващо злоупотреба поведение, в което е упрекнато това предприятие.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че условията, посочени в точка 41 от решение от 26 ноември 1998 г., Bronner (C‑7/97, EU:C:1998:569), които позволяват да се приеме, че отказ за предоставяне на достъп до инфраструктура може да представлява злоупотреба с господстващо положение, са приложими за инфраструктура, която е била развита от публичните органи, преди да бъде придобита от предприятие с господстващо положение след приватизационна сделка или преди да бъде използвана от предприятието по силата на изключителни права, които са му били прехвърлени от публичните органи, стига, от една страна, приватизационната сделка да е протекла или изключителните права да са прехвърлени при условия, годни да гарантират конкурентния характер на цената и на другите условия на тази приватизация, и от друга страна, посоченото предприятие да разполага с пълна самостоятелност при вземането на решения относно достъпа до тази инфраструктура.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div class="signatures">
<p class="C77SignaturesComposition" id="para-107" title="page-16">
<span class="signatory">Lycourgos</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Spineanu-</span>
<span class="signatory">Matei</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Rodin</span>
</p>
<p class="C77SignaturesComposition" id="para-108" title="page-16">
<span class="signatory">Gervasoni</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Fenger</span>
</p>
<p class="C77SignaturesAlinea" id="para-109" title="page-16">
<span class="signatory">Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 декември 2025 година. </span>
</p>
<p class="C77Signatures" id="para-110" title="page-16">
<span class="signatory">Секретар</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">Председател на състава</span>
</p>
<p class="C77SignaturesAlinea" id="para-111" title="page-16">
<span class="signatory">A. Calot Escobar</span>
<span class="signatory_separator"> </span>
<span class="signatory">C. </span>
<span class="signatory">Lycourgos</span>
</p>
</div>
    
    
    
    
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: български.</p>
</body>
</html>
