I.

Въведение

1.

Когато регламент за налагане на окончателни антидъмпингови мита поставя като условие за освобождаване от такива мита да бъде представена фактура, която отговаря на определени изисквания за форма, може ли вносител да представи коригирана фактура след подаване на митническата декларация, и по-специално в рамките на процедура за последваща проверка на тази декларация? При условия на евентуалност, за да се упражни правото на освобождаване от антидъмпинговото мито, винаги ли е необходимо към момента на представяне на митническата декларация да се представи фактура, която отговаря на изискванията за форма?

2.

Това по същество са въпросите, поставени в настоящото дело, което се отнася до отправено от Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург, Германия) преюдициално запитване за тълкуване на член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/82 на Комисията от 21 януари 2015 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на лимонена киселина с произход от Китайската народна република, след провеждане на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета и частични междинни преразглеждания съгласно член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 ( 2 ).

3.

Запитването е отправено в рамките на спор между германското дружество Jebsen & Jessen (GmbH & Co.) KG (наричано по-нататък „жалбоподателят“) и Hauptzollamt Hamburg (Главна митническа служба Хамбург, Германия, наричана по-нататък „главната митническа служба“) по повод искане за пълно освобождаване от антидъмпинговото мито, начислено на жалбоподателя поради непредставяне на фактури във връзка с ценовия ангажимент по смисъла на член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/82.

II.

Правна уредба

1.

Митническият кодекс

4.

Член 62 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността ( 3 ) в редакцията, приложима към фактическите обстоятелства по главното производство (наричан по-нататък „Митническият кодекс“), предвижда:

5.

Член 68 от Митническия кодекс гласи:

6.

Съгласно член 77 от Митническия кодекс:

7.

Член 78 от Митническия кодекс предвижда:

2.

Регламент за изпълнение 2015/82

8.

Регламент за изпълнение 2015/82 заменя Регламент (ЕО) № 1193/2008 на Съвета от 1 декември 2008 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временните мита върху вноса на лимонена киселина с произход от Китайската народна република ( 4 ).

9.

Съгласно съображения 184 и 186 от Регламент за изпълнение 2015/82:

10.

Съгласно член 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/82 ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване, за лимонената киселина и тринатриевия цитрат дихидрат, произведени от съответния китайски производител износител в главното производство — Weifang Ensign Industry Co. Ltd (наричан по-нататък „Weifang“) — е 33,8 %.

11.

Член 2 от Регламент за изпълнение 2015/82 предвижда:

12.

Съгласно точка 9 от приложението към Регламент за изпълнение 2015/82 в търговската фактура, придружаваща продажбите на дружеството в Европейския съюз на стоки, които са предмет на ангажимент за спазване на минимален ценови праг, трябва да се посочи името на длъжностното лице от дружеството, издало търговската фактура, както и следната подписана декларация:

13.

Съгласно член 3 от Регламент за изпълнение 2015/82 той влиза в сила на 23 януари 2015 г.

3.

Решение за изпълнение 2015/87

14.

Съображение 11 от Решение за изпълнение 2015/87 гласи: „[с] цел да се даде възможност на Комисията да наблюдава ефективно спазването на гаранциите от страна на дружествата, когато искането за допускане за свободно обращение съгласно гаранциите е представено на съответните митнически органи, освобождаването от антидъмпингово мито ще се извърши, при условие че се представи фактура, съдържаща поне данните, изброени в приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/82. Тези данни са необходими също така, за да могат митническите органи да се уверят с достатъчна точност, че пратката съответства на търговските документи. Когато такава фактура не е представена или когато не са спазени останалите условия, предвидени в горепосочения регламент за изпълнение, следва съответно да се заплати приложимата ставка на антидъмпингово мито“.

15.

Weifang е споменато в член 1 от Решение за изпълнение 2015/87.

16.

Съгласно членове 2 и 3 от Решение за изпълнение 2015/87 Решение на Комисията 2008/899/ЕО от 2 декември 2008 година за приемане на предложените гаранции във връзка с антидъмпинговата процедура относно вноса на лимонена киселина с произход от Китайската народна република ( 5 ) се отменя и Решение за изпълнение 2015/87 влиза в сила на 23 януари 2015 г.

III.

Факти в главното производство

17.

Жалбоподателят и Weifang се споразумяват с три договора от 9, 13, съответно от 15/16 януари 2015 г. за доставката на общо 360 тона лимонена киселина на цена от 884,70 EUR на тон. Лимонената киселина е изпратена на 30 януари 2015 г. с кораб от Китайската народна република.

18.

Със съобщение, изпратено по електронна поща на 22 януари 2015 г., Комисията уведомява адвокатите на Weifang за публикуването на Регламент за изпълнение 2015/82 в Официален вестник на Европейския съюз.

19.

С дванадесет митнически декларации от 10, съответно 11 март 2015 г., подадени по електронен път, жалбоподателят декларира 360 тона лимонена киселина, предназначени за свободно обращение, като посочва три фактури на Weifang от 29 януари 2015 г.

20.

Преди да разреши допускането на стоките, Главната митническа служба иска от жалбоподателя да представи тези фактури във връзка с ценовия ангажимент, всички от които съдържат декларацията, предвидена в приложението към Регламент за изпълнение 2015/82. В тази декларация обаче се посочва „Решение 2008/899“. В удостоверенията за поет ангажимент при износ на лимонена киселина от Китай (издадени от Китайската търговска камара на вносителите и износителите на метали, минерали и химикали), представени в подкрепа на посочените фактури, също се посочва „Решение 2008/899“.

21.

Тъй като в първоначалните фактури във връзка с ценовия ангажимент е налице позоваване на Решение 2008/899, а не на влязлото в сила на 23 януари 2015 г. Решение за изпълнение 2015/87, Главната митническа служба отказва заявеното освобождаване от антидъмпингово мито и с дванадесет акта за установяване на митническо задължение от 10, съответно от 11 март 2015 г. определя антидъмпингово мито за горепосочения внос въз основа на общата антидъмпингова митническа ставка от 42,7 %.

22.

С писмо от 13 март 2015 г. жалбоподателят подава искане за възстановяване на антидъмпинговото мито. С 12 решения от 28, съответно 29 юли 2015 г., Главната митническа служба отхвърля искането за възстановяване, тъй като условията за освобождаването от антидъмпингово мито не били изпълнени поради неправилно посочване на Решение 2008/899 в първоначалните фактури във връзка с ценовия ангажимент.

23.

С писмо от 7 август 2015 г. жалбоподателят обжалва тези решения по административен ред, което е задължителна предпоставка за евентуалното оспорване на решенията по съдебен ред на по-късен етап. В рамките на административното производство представя коригирани фактури във връзка с ценовия ангажимент, в които се посочват „Регламент за изпълнение 2015/82“ и „Решение за изпълнение 2015/87“.

24.

На 7 юни 2016 г. Главната митническа служба частично уважава искането на жалбоподателя и прилага индивидуалната ставка на антидъмпинговото мито. На 13 юни 2016 г. обаче отказва освобождаване от антидъмпинговите мита на основание, че условията за предоставяне на това освобождаване не са изпълнени, тъй като в представените от жалбоподателя първоначални фактури във връзка с ценовия ангажимент е посочено не „Решение за изпълнение 2015/87“, а „Решение 2008/899“.

25.

На 18 юли 2016 г. жалбоподателят обжалва това решение пред Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург), в съответствие с член 236 от Митническия кодекс, като иска възстановяване на наложените му антидъмпингови мита.

26.

Първо, запитващата юрисдикция отбелязва, че новите гаранции, дадени от Weifang, предвид конкретния израз в Решение за изпълнение 2015/87, са били приложими в момента на вноса на разглежданите в главното производство стоки. При тези обстоятелства въпросната юрисдикция иска да се установи дали фактурите, представени в рамките на проверката на митническата декларация, отговарят на условията, предвидени в член 2, параграф 1, буква б) от Регламент за изпълнение 2015/82, така че да се считат за фактури във връзка с ценовия ангажимент, въпреки че установените в приложението към посочения регламент условия очевидно не са били изпълнени, и дали принципът на пропорционалност би могъл да окаже влияние върху отговора на този въпрос.

27.

Второ, според запитващата юрисдикция в член 2 от Регламент за изпълнение 2015/82 не е посочен изрично краен срок за представяне на фактурите във връзка с ценовия ангажимент. В член 2, параграф 2 от Регламента е указан само моментът на възникване на митническото задължение, а именно моментът на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение. В този контекст тя счита, че член 2, параграф 2 от Регламент за изпълнение 2015/82 не определя последния възможен момент за подаване на документи, за да се предостави освобождаване от антидъмпинговото мито.

28.

Освен това запитващата юрисдикция счита, че подаването на митническа декларация по електронен път би могло да окаже въздействие и върху тълкуването на член 2 от Регламент за изпълнение 2015/82, тъй като действащите национални разпоредби във връзка с такива процедури предвиждат само съответните документи да се запазват на разположение на митническите власти, както допуска член 77, параграф 2 от Митническия кодекс.

29.

Накрая, запитващата юрисдикция изтъква и че въз основа на принципа на пропорционалност може да се направи изводът, че някои от данните във фактура във връзка с ценовия ангажимент могат да бъдат посочени впоследствие или да бъдат коригирани, доколкото преследваната цел все още може да бъде постигната.

IV.

Преюдициалното запитване и производството пред Съда

30.

В този контекст Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

31.

Писмени становища са представили жалбоподателят в главното производство, италианското правителство и Европейската комисия. Поради пандемията от Covid-19 насроченото за 6 май 2020 г. съдебно заседание е отменено. Вместо това с решение от 20 април 2020 г. изпратените на страните преди заседанието въпроси, на които да се предостави устен отговор, бяха преобразувани във въпроси, на които да се отговори писмено. Следователно на жалбоподателя, италианското правителство и Комисията е предоставена възможност да изразят становището си по всички въпроси, поставени с преюдициалното запитване.

V.

Анализ

1.

По първия въпрос

32.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали вносител може да се възползва от освобождаване от антидъмпингово мито, както е предвидено в член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/82, когато в представената за тази цел фактура във връзка с ценовия ангажимент се посочва не предвиденото в точка 9 от приложението към този регламент Решение за изпълнение 2015/87, а предходното решение, т.е. Решение 2008/899.

33.

Първо, от постоянната съдебна практика следва, че освобождаване от антидъмпингови и изравнителни мита може да бъде предоставено само при определени условия, в специално предвидени случаи, представлявайки по този начин изключение от общия режим на антидъмпинговите и изравнителните мита. Следователно разпоредбите, които предвиждат това освобождаване, подлежат на стриктно тълкуване ( 6 ).

34.

Второ, следва също да се отбележи, че Съдът приема, че когато е необходимо позоваване на разпоредбата на законодателството на ЕС, чрез която е приета предложената от дружество гаранция, посочването на правилния приложим акт е от особено значение, доколкото позволява на митническите органи да проверят към момента на настъпване на фактите дали са изпълнени всички изисквания, свързани с освобождаването от антидъмпинговите и изравнителните мита ( 7 ).

35.

Поради съображенията, свързани с контрола, упражняван от или Комисията, или от компетентните органи на държавите членки върху изпълнението на поетите от дружествата гаранции в обхвата на приложимите правила, в настоящия случай тази обосновка намира потвърждение в съображение 184 от Регламент за изпълнение 2015/82 и съображение 11 от Решение за изпълнение 2015/87 ( 8 ).

36.

В по-широк план тези правила и условия имат за цел да премахнат причиняващите вреда последици от дъмпинга и да ограничат риска от заобикаляне на мерките ( 9 ). С други думи, те не са приети за защита преди всичко на специфичните интереси на конкретен вносител. Напротив, трябва да се припомни, че освобождаванията са изключение от антидъмпинговите мита, които са защитна и превантивна мярка срещу нелоялна конкуренция, произтичаща от дъмпинговите практики ( 10 ). Това се потвърждава от съображение 186 от Регламент за изпълнение 2015/82, в което се подчертава, че „[в]носителите следва да имат предвид, че митническо задължение може да възникне като обикновен търговски риск в момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение […], дори ако Комисията е приела ценови ангажимент, предложен от производителя, от когото те закупуват пряко или косвено“.

37.

В този контекст считам, че обстоятелствата, свързани със специфичните интереси на съответния вносител или с условията на конкретен договор — като желанието да се извлекат ползи от запазването на по-добра цена въз основа на минималната цена, приета в предишен момент от Комисията — които биха могли да застрашат целта да се проверява изпълнението на гаранцията, поета от производител, за да бъде освободен от антидъмпинговите мита, които са в сила към момента на настъпване на фактите — а именно към момента на проверката от страна на митническите органи — не могат да се приемат за дерогация от стриктното прилагане на условията за форма за освобождаване от антидъмпингови мита. Подобна възможност би породила вероятност от произвол и би била в противоречие с принципа за стриктно тълкуване на законодателните изключения, на който вече се позовах ( 11 ).

38.

Колкото и тясно и формалистично да изглежда това, опитът все пак показва, че ефективното и безпроблемно функциониране на целия митнически режим зависи от стриктното и точно спазване на съответните законодателни изисквания по отношение на митническата документация. Това обаче не означава, че не съществува разпоредба за коригиране на такива грешки в документацията на по-късен етап. Предлагам да разгледам този въпрос в контекста на втория преюдициален въпрос на запитващата юрисдикция.

39.

В съответствие с това с оглед на предходните съображения считам, че освобождаването от въведеното с член 1 от Регламент за изпълнение 2015/82 антидъмпингово мито не е допустимо, ако в изискваната по член 2, параграф 1, буква б) от този регламент фактура във връзка с ценовия ангажимент не се посочва изрично предвиденото в точка 9 от приложението към Регламент за изпълнение 2015/82 Решение за изпълнение 2015/87.

2.

По втория въпрос

40.

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали с цел да се получи освобождаването от антидъмпинговото мито съгласно член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/82, може в рамките на процедура за възстановяване на антидъмпингови мита да бъде представена фактура във връзка с ценовия ангажимент, която отговаря на изискванията, установени в приложението към посочения регламент.

41.

В преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция се позовава неколкократно на решението, постановено от Съда по дело Tigers ( 12 ). В това дело Съдът постановява, че разпоредба на регламент за изпълнение, съгласно която прилагането на индивидуална ставка на антидъмпинговото мито зависи от представянето пред митническите органи на държавите членки на валидна търговска фактура, която отговаря на изискванията, посочени в едно от приложенията на съответния регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определяне на окончателно антидъмпингово мито разрешава след митническото деклариране да се представи валидна търговска фактура, когато са изпълнени всички други предварителни условия, необходими за получаване на конкретна за предприятието антидъмпингова митническа ставка, и ако с това е осигурено правилното прилагане на антидъмпинговите мита ( 13 ).

42.

Въпреки че разглежданата в настоящото дело разпоредба се отнася до освобождаване от антидъмпингови мита, а не до индивидуална ставка на антидъмпинговото мито, считам, че по отношение на настоящия случай трябва да се възприеме същото тълкуване, основано на буквално тълкуване и тълкуване на контекста.

43.

Преди да се спра на тези методи за тълкуване, според мен е важно да се има предвид, че макар, както вече отбелязах, освобождаването от антидъмпингови мита да не се извършва за защита на интересите на конкретен вносител, то обратното също е вярно. С други думи, приемането на антидъмпингови мита не трябва да се разглежда като наказание, свързано с предишно поведение. То е по-скоро защитна и превантивна мярка, която има за цел да осигури защита срещу нелоялна конкуренция в резултат на дъмпингови практики ( 14 ).

44.

На следващо място може да се отбележи, че член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/82 е формулиран по сходен начин като разглежданата разпоредба по дело Tigers (C‑156/16, EU:C:2017:754). Въпреки че съгласно тази разпоредба „временните антидъмпингови митнически ставки […] се прилагат, ако пред митническите органи на държавите членки се представи валидна търговска фактура, която отговаря на изискванията в приложение II“, член 2, параграф 1, буква б) от Регламент за изпълнение 2015/82 по подобен начин предвижда, че вносът, деклариран за допускане за свободно обращение, който е фактуриран от дружествата, чиито ценови ангажименти Комисията е приела и чиито имена са изброени в Решение за изпълнение 2015/87, „се освобождава от антидъмпинговото мито […] при условие че […] вносът се придружава от фактура във връзка с ценовия ангажимент, представляваща търговска фактура, която съдържа поне информацията и декларацията, посочени в приложението към настоящия регламент“.

45.

Също както и разглежданата разпоредба в дело Tigers (C‑156/16, EU:C:2017:754), нито формулировката на член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/82, нито която и да е друга разпоредба на този регламент уточняват момента, в който на митническите органи трябва да бъде представена валидна фактура във връзка с ценовия ангажимент.

46.

Както вече обясних във връзка със сходна разпоредба в заключението си по делото Krohn & Schröder (C‑226/18, EU:C:2019:211, т. 62), въпреки че използваната формулировка предполага, че „подходящият“ момент е, когато е извършено митническото деклариране, тази формулировка не може да бъде сравнявана с разпоредба като посочената от генералния адвокат Mengozzi в неговото заключение по дело Tigers (C‑156/16, EU:C:2017:474, т. 60). В действителност съответната разпоредба, на която той се позовава, предвижда, че „при представянето на декларацията за допускане за свободно обращение освобождаването от митните сборове зависи от представяне на валиден оригинален сертификат за производство пред компетентните митнически служби на държавите членки, издаден от едно от дружествата, изброени в параграф 4“ [неофициален превод] ( 15 ).

47.

В този контекст фактът, че член 2, параграф 2, буква а) от Регламент за изпълнение 2015/82 предвижда, че „митническо задължение възниква от момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение всеки път, когато се установи, че […] не са изпълнени едно или повече от условията в [член 2, параграф 1 от Регламента]“, според мен не променя това тълкуване. Смятам, че от формулировката на тази разпоредба става ясно, че член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/82 се отнася до факта на възникване на митническото задължение и няма за цел да определя кога трябва да бъде представена фактурата във връзка с ценовия ангажимент.

48.

При тези обстоятелства според мен член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/82 следва да се тълкува в смисъл, че допуска съответните вносители да представят в рамките на процедура за възстановяване на антидъмпингови мита изискваната фактура във връзка с ценовия ангажимент.

49.

Следователно, тъй като член 1, параграф 4 от Регламент за изпълнение 2015/82 препраща към действащите разпоредби в областта на митническото облагане, освен ако не е предвидено друго, подробните правила за подаване и за проверка на митническата декларация за стоки, облагани с антидъмпингови мита, се уреждат от Митническия кодекс ( 16 ), и по-конкретно от член 78 в случай на процедура за възстановяване като административната процедура по възражение, довела до главното производство. В действителност това може да бъде приравнено на процедура за „последваща проверка на декларации“ по смисъла на член 78 от Митническия кодекс ( 17 ).

50.

Както е посочено от Съда, тази разпоредба въвежда процедура, която позволява на митническите органи по своя инициатива или по искане на декларатора да поправят декларацията след вдигането на посочените в нея стоки, с други думи, след декларацията ( 18 ).

51.

За тази цел тези органи могат съгласно член 78, параграфи 1 и 2 от Митническия кодекс, от една страна, да преразгледат и, ако е необходимо, да поправят митническата декларация, а от друга страна, да извършват контрол на релевантните документи и данни, за да установят истинността на данните от декларацията. Когато проверката или контролът установят, че разпоредбите, отнасящи се до съответния митнически режим, са били приложени въз основа на неверни или непълни данни — например фактически грешки или пропуски — митническите органи трябва да вземат в съответствие с член 78, параграф 3 необходимите мерки, за да отстранят нередностите, като отчитат новите данни, с които разполагат ( 19 ). Обхватът на тези разпоредби е такъв, че съгласно посоченото от Съда това трябва да е така дори ако деклараторът с поведението си пряко е засегнал възможността митническите органи да извършват проверки, при условие че поправката на митническата декларация или извършеният контрол покаже, че постигането на целите на въпросния митнически режим не е застрашено ( 20 ).

52.

В такава ситуация, т.е. в случаите, когато няма риск от заобикаляне на приложимия митнически режим, съм съгласен с генералния адвокат Mengozzi, че прилагането на антидъмпингова митническа ставка за вноса, която е по-висока от действително определената ставка за дружеството — производител на внасяните продукти, би противоречало на присъщия на налагането на антидъмпингови мита дух, тъй като би надхвърлило целта за елиминиране на вредата, нанесена от дъмпинговия внос ( 21 ). Всъщност, както вече беше посочено в точка 43 от настоящото заключение, целта на антидъмпинговите и изравнителните мита е да се избегне вреда за промишлеността на ЕС, а не да се предвиди форма на наказание във връзка с нарушаването на митническите правила, още по-малко да се наказват онези, които са били небрежни или невнимателни при попълването на митническите формуляри.

53.

Така от член 78 от Митническия кодекс като цяло следва, че е допустимо да се представят нови данни, които могат да бъдат взети предвид от митническите органи, и то след митническото деклариране. Всъщност общата цел на посочения член е да съобрази митническата процедура с действителното положение ( 22 ).

54.

При тези обстоятелства според мен няма обстоятелства, които да сочат, че фактура във връзка с ценовия ангажимент, която отговаря на изискванията, посочени в приложението към Регламент за изпълнение 2015/82, е изключена от тези данни, особено ако постигането на целите на въпросния митнически режим не е застрашено.

55.

Положението в настоящия случай е следното: първо, по време на производството пред германските органи жалбоподателят е представил фактура във връзка с ценовия ангажимент, която отговаря на изискванията, посочени в приложението към Регламент за изпълнение 2015/82, и второ, от материалите по преписката е видно, че постигането на целите на въпросния антидъмпингов режим не е застрашено.

56.

Всъщност няма съмнение — и това е безспорно — че внесените от жалбоподателя стоки са дошли от едно от предприятията, изброени в Решение за изпълнение 2015/87, и че приетата от Комисията минимална вносна цена е спазена в рамките на въпросния внос. В останалата част, изпълнението на другите изисквания, предвидени в член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/82, не се оспорва.

57.

При тези условия е видно, че в настоящия случай изобщо не е съществувал риск от заобикаляне като посочения в съображение 183 от Регламент за изпълнение 2015/82, така че не е било застрашено правилното прилагане на антидъмпинговите мита. Окончателното установяване на това обстоятелство обаче е от компетентността на запитващата юрисдикция.

58.

Съобразно с това, предвид гореизложените съображения според мен на втория въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/82 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на възстановяването на антидъмпингово мито допуска след митническото деклариране да се представи фактура във връзка с ценовия ангажимент, когато са изпълнени всички други предпоставки за освобождаване от такова мито, и ако е осигурено правилното прилагане на антидъмпинговите мита — като запитващата юрисдикция трябва да провери това обстоятелство.

VI.

Заключение

59.

Съобразно с това, по изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург, Германия) преюдициални въпроси по следния начин: