<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-452/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015TJ0452</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:822">EU:T:2017:822</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>14</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>14</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20171120">20.11.2017 г.</DATE> — Дело T‑452/15</HT></P><P><HT TYPE="SC">Petrov и др./Парламент</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия Съд</HT> (четвърти състав)</P><P><DATE ISO="20171120">20 ноември 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: немски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Член на Европейския парламент</KEYWORD><KEYWORD>Отказ на достъп до сградите на Парламента</KEYWORD><KEYWORD>Граждани на трета държава</KEYWORD><KEYWORD>Член 21 от Хартата на основните права</KEYWORD><KEYWORD>Дискриминация, основана на етнически произход</KEYWORD><KEYWORD>Дискриминация, основана на гражданство</KEYWORD><KEYWORD>Допустимост на дадено основание</KEYWORD><KEYWORD>Дискриминация, основана на политически възгледи</KEYWORD><KEYWORD>Равно третиране</KEYWORD><KEYWORD>Злоупотреба с власт</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело Т-452/15,</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Andrei Petrov</HT>, с местоживеене в Санкт Петербург (Русия),</P><P><HT TYPE="BOLD">Fedor Biryukov</HT>, с местоживеене в Москва (Русия),</P><P><HT TYPE="BOLD">Alexander Sotnichenko</HT>, с местоживеене в Санкт Петербург,</P><P>за които се явява P. Richter, avocat,</P><PARTY.STATUS>жалбоподатели,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейския парламент</HT>, за който се явяват N. Görlitz и M. Windisch, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник:</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><P>с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Парламента от <DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE>, с което на жалбоподателите се отказва достъп до неговите помещения,</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),</P><P>състоящ се от: H. Kanninen, председател, L. Calvo-Sotelo Ibáñez-Martín (докладчик) и I. Reine, съдии,</P><P>секретар: S. Bukšek Tomac, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20170124">24 януари 2017 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>На проведените на <DATE ISO="20140525">25 май 2014 г.</DATE> избори г‑н Udo Voigt, жалбоподател по дело, вписано в регистъра към Общия съд под номер Т‑618/15, е избран за член на Европейския парламент от листата на германската партия Nationaldemokratische Partei Deutschlands (Националдемократическа партия на Германия, наричана накратка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>NPD<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>). От тази дата той има кабинет в Парламента в качеството си на депутат, който не е вписан в конкретна политическа група.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150322">22 март 2015 г.</DATE> в Санкт Петербург (Русия) се провежда политически форум под надслова <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Руски национален форум<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>, на който г‑н Voigt е поканен от руската партия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Родина<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, а там участват и тримата жалбоподатели: Andrei Petrov, Fedor Biryukov и Alexander Sotnichenko.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Като продължение на този форум членът на Европейския парламент възнамерява да организира на <DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE> пресконференция, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Нашите действия, с които да избегнем студена и гореща война в Европа<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>пресконференцията<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>), за което сътрудник на г‑н Voigt уведомява пресслужбата на Парламента с имейл от <DATE ISO="20150603">3 юни 2015 г.</DATE> Тази пресконференция следвало да се проведе в присъствието на шест участници, а именно г‑н Voigt, друг член на ЕП от Гърция, двама бивши членове на ЕП от Италия и от Обединеното кралство и господата Petrov и Biryukov — и двамата руски граждани и членове на руската партия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Родина<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>. Сътрудникът на г‑н Voigt иска да му бъдат предоставени на разположение за тази цел зала на Парламента и оборудване за устен превод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Отново като продължение на форума под надслов <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Руски национален форум<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> на <DATE ISO="20150609">9 юни 2015 г.</DATE> сътрудникът на г‑н Voigt иска от генерална дирекция (по-нататък наричана <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>ГД<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Сигурност<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> на Парламента, която отговаря за въпросите на акредитацията, да бъдат издадени пропуски на 21 лица, сред които са и пет руски граждани, а именно тримата жалбоподатели и госпожите E. N. и P. E., като се предвижда провеждането на второ мероприятие — работна среща под надслов <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Среща по темата за европейското сътрудничество<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, планирана също за следващия 16 юни (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>работната среща<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>С имейл от същата дата, <DATE ISO="20150609">9 юни 2015 г.</DATE>, ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Сигурност<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> потвърждава получаването на искането за акредитация. Това потвърждение за получаване съдържа референтен номер, под който да бъдат получени пропуските на <DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE>, и е придружено от приложение, потвърждаващо, че организираното мероприятие е съвместимо с изискванията в областта на сигурността, но се уточнява, че организаторът не се освобождава от обичайната разрешителна процедура.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>С имейл отново от <DATE ISO="20150609">9 юни 2015 г.</DATE> пресслужбата уведомява сътрудника на г‑н Voigt, че е получила инструкции от политическото ръководство да не му предоставя на разположение поисканото оборудване и съоръжения за целите на провеждането на пресконференцията (по-нататък наричан <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>имейлът от пресслужбата<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>). В този имейл се прави позоваване на наложените от институцията ограниченията за достъп на руски политици и дипломати, като се посочва и рискът, че присъствието на господата Petrov и Biryukov може да смути дейността на институцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150610">10 юни 2015 г.</DATE> Парламентът приема резолюция относно състоянието на отношенията между Европейския съюз и Русия (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="407" PAGE.FIRST="35" DATE.PUB="2016">OВ C 407, 2016 г., стр. 35</REF.DOC.OJ>, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>резолюцията от <DATE ISO="20150610">10 юни 2015 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>), която е предмет на обсъждане от предходния 15 януари.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE> сътрудникът на г‑н Voigt получава пропуските, предназначени за поканените от члена на ЕП във връзка с работната среща. Въпреки това преди обяд на същия ден отдел <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Акредитация<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> към ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Сигурност<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> го уведомяват с имейл, че предвид включените в списъка участници в тази среща и съгласно получените инструкции от председателя на Парламента на петте руски граждани, сред които са и жалбоподателите, се отказва достъп до помещенията на институцията (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>обжалваното решение<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производството и исканията на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Настоящата жалба срещу Парламента и неговия председател е подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20150810">10 август 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>С определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150918">18 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Petrov и др./Парламент и председател на Парламента</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑452/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:709">EU:T:2015:709</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Общият съд отхвърля жалбата в частта ѝ относно председателя на Парламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160112">12 януари 2016 г.</DATE> жалбоподателите подават реплика, а на 25 февруари Парламентът прави дуплика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Жалбоподателят молят Общия съд:</TXT><P>– да отмени обжалваното решение,</P><P>– да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Парламентът моли Общия съд:</TXT><P>– да отхвърли жалбата като неоснователна,</P><P>– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20161207">7 декември 2016 г.</DATE> Общият съд уведомява Парламента за предприетите процесуално-организационни действия, като Парламентът представя отговор на 21 декември.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на репликата</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>В направената дуплика Парламентът изразява съмнения относно допустимостта на репликата, като посочва, че последната съдържа непоследователни разсъждения и твърдения, чиято връзка с изложените в жалбата основания изглеждала неясна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Във връзка с това съгласно член 83 от Процедурния правилник на Общия съд жалбата може да бъде допълнена с реплика. Освен това от точка 142 от Практическите разпоредби по прилагането на посочения правилник следва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>рамката на спора и най-съществените за него основания, твърдения за нарушения или оплаквания се излагат […] задълбочено в исковата молба или жалбата […], целта на репликата [... е] да се даде възможност на ищеца или жалбоподателя […] да уточнят позицията си или да конкретизират доводите си по даден важен въпрос и да отговорят на нови обстоятелства, изложени в писмената защита […]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>В настоящия случай, макар и да съдържа неясноти, като цяло репликата отговаря на описаните по-горе цели. Освен това, дори и да се предположи, че тя съдържа оплаквания, които могат да се считат за нови основания, това обстоятелство не обосновава пълното ѝ изключване от обсъжданията. Това обстоятелство е единствено от естеството да постави под съмнение допустимостта на разглежданите оплаквания, която следва да бъде проверена при разглеждането на всяко от изложените основания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Ето защо репликата следва да се счита за допустима.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По съществото на спора</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Предварителни съображения</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Жалбоподателите повдигат две основания в жалбата, като първото е изведено от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>нарушаване на Договорите<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, а второто — от злоупотреба с власт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Наистина на основание член 263, втора алинея ДФЕС във връзка с член 256, параграф 1, първа алинея от същия договор Общият съд е компетентен да се произнася по жалби относно нарушения на Договорите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Член 76, буква г) от Процедурния правилник обаче постановява, че исковата молба или жалбата трябва да съдържа кратко изложение на посочените основания. Съгласно постоянната съдебна практика, за да се гарантира правната сигурност и доброто правораздаване, е необходимо съществените правни обстоятелства да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160929">29 септември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bach Flower Remedies/EUIPO — Durapharma (RESCUE</NAME.CASE>), <NO.CASE>T‑337/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:578">EU:T:2016:578</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Така, макар и жалбоподателят да не е длъжен да посочва изрично конкретната правна норма, на която той основава оплакването си, се поставя условието доводите му да са достатъчно ясни, за да могат ответната страна и съдът на Съюза да установят тази норма без затруднения (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060510">10 май 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Galileo International Technology и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑279/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:121">EU:T:2006:121</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081113">13 ноември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>SPM/Съвет и Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑128/05</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2008:494">EU:T:2008:494</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>От горепосочените разпоредби следва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>нарушаването на Договорите<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> е само общо посочване на случаите, в които е възможно да бъде подадена жалбата за отмяна, която Общият съд е компетентен да разгледа, но с него не може да се обоснове правно едно от основанията на жалбата (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19971127">27 ноември 1997 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tremblay и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑224/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1997:187">EU:T:1997:187</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0081">81</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Поради това следва да се провери дали първото основание е правно обосновано по-конкретно, а не единствено с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>нарушаване на Договорите<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>В конкретния случай, видно от съдържанието на жалбата и на приложеното към нея резюме, което може да бъде взето предвид при нейното тълкуване (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071025">25 октомври 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Komninou и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑167/06 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:633">EU:C:2007:633</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160412">12 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>CP/Парламент</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑98/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2016:76">EU:F:2016:76</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в действителност жалбоподателите обосновават първото изложено основание с нарушаване на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>). По-конкретно те твърдят, че са обект на дискриминация, основана на етническия им произход, както и че е нарушена забраната за допускане на дискриминация, основана на гражданство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>В репликата жалбоподателите твърдят освен това, че са дискриминирани поради техните политически възгледи. Те изтъкват също така, че е нарушен общият принцип на равенство, тъй като те са били третирани по различен начин от другите посетители и гости на Парламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Накрая, както в жалбата, така и в репликата се намеква за непропорционалния характер на обжалваното решение, във връзка с което преди всичко следва да се определи дали става въпрос за самостоятелно основание или не.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>В това отношение и противно на предлаганото от Парламента, макар принципът на пропорционалност да има самостоятелно съществуване, той може също така да бъде неразделна част от принципа на равно третиране и от принципа на недопускане на дискриминация. Поради това Съдът е приел, че принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация изискват разликата в третирането да е основана на обективен и разумен критерий, т.е. да е свързана с допустима от закона цел на разглежданото законодателство и тази разлика да е пропорционална на преследваната със съответното третиране цел (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131017">17 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schaible</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑101/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:661">EU:C:2013:661</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940323">23 март 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Huet/Сметна палата</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑8/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1994:35">EU:T:1994:35</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030130">30 януари 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>C/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑307/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2003:21">EU:T:2003:21</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В съдебното заседание на жалбоподателите е поставен въпрос във връзка с това, като те потвърждават, че в настоящия случай твърдението за непропорционалния характер на обжалваното решение не представлява отделно правно основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>С оглед на изложеното следва да се разгледа:</TXT><P>– на първо място, основанието, изведено от нарушаване на член 21 от Хартата, доколкото се твърди, че обжалваното решение било опорочено поради допускането на дискриминация, основана на етническия произход или на гражданството на жалбоподателите,</P><P>– на второ място, основанието, изведено, от една страна от нарушаване на член 21 от Хартата, доколкото се твърди, че обжалваното решение било опорочено поради допускането на дискриминация, основана на политическите възгледи на жалбоподателите, и от друга страна, от нарушаване на общия принцип на равенство,</P><P>– на трето място, основанието, изведено от злоупотреба с власт.</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Освен това в отговор на поставен от Общия съд въпрос жалбоподателите посочват, че по същество са запознати с преобладаващия политически контекст по време на посещението им в Парламента и че г‑н Voigt им е разяснил обжалваното решение. В допълнение жалбоподателите представят като приложение към жалбата копия от това решение и от имейла от пресслужбата, с който сътрудникът на г‑н Voigt е уведомен, че исканото оборудване и съоръжения за провеждането на пресконференцията няма да бъдат предоставени поради наложени от институцията ограниченията за достъпа на руските политици и дипломати, както и че присъствието на господата Petrov и Biryukov е свързано с риска да се смутят дейностите на институцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Жалбата следва да бъде разгледана в контекста на гореизложеното.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По основанието, изведено от нарушаване на член 21 от Хартата, доколкото се твърди, че обжалваното решение било опорочено поради допускането на дискриминация, основана на етническия произход или на гражданството на жалбоподателите</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че не представляват риск за нормалното протичане на работата на Парламента или за неговата сигурност. Тъй като не били налице обективни аргументи, обжалваното решение било опорочено поради допускане на дискриминация, основана на тяхната национална принадлежност или етническия им произход, и следователно то нарушавало член 21 от Хартата. Освен това, дори и да можело да се предположи, че някои руски граждани действително можели да представляват риск за нормалното функциониране на Парламента, било достатъчно забраната за достъп да бъде ограничена по отношение на тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Парламентът счита, че основанието е необосновано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Съгласно член 21, параграф 1 от Хартата е забранена всяка форма на дискриминация, основана по-специално на етнически произход. Съгласно параграф 2 от същия член в областта на прилагане на Договорите и без да се засягат техните особени разпоредби, е също забранена всякаква дискриминация, основана на гражданство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Тъй като жалбоподателите не разграничават ясно двата аспекта на дискриминация, на които те се позовават, следва да се припомни, че когато в текст с общо приложение се използват два различни термина, съображенията за последователност и правна сигурност не допускат те да получават еднакъв обхват. С аргумент за по-силното основание това се прилага и когато, какъвто е настоящият случай, тези термини имат различни значения в говоримия език (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130925">25 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Marques/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑158/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2013:135">EU:F:2013:135</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140514">14 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cocco/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>F‑17/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2014:92">EU:F:2014:92</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Следователно, въпреки че гражданството е политическа и правна връзка между дадено лице и суверенна държава, понятието за етнически произход изхожда от идеята, че групите в обществото споделят чувство за принадлежност към една нация или споделят общност от религиозни вярвания, език, културен произход и традиции, както и жизнена среда (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150716">16 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>ЧЕЗ Разпределение България</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑83/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:480">EU:C:2015:480</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Що се отнася до забраната за допускане на дискриминация, основана на етнически произход, Парламентът изтъква, че в състава на Русия се включват над 185 различни етнически групи. Жалбоподателите обаче се позовават единствено на руското си гражданство, като не посочват, че са част от определена етническа група. С аргумент за по-силното основание те по никакъв начин не доказват, че обжалваното решение е прието поради конкретната им етническа принадлежност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>От това следва, че жалбоподателите не са доказали, че са изпълнени условията за прилагане на член 21, параграф 1 от Хартата и че поради това не могат да претендират, че са били обект на дискриминация, основана на определен етнически произход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Що се отнася до забраната за допускане на дискриминация, основана на гражданството, следва да се припомни, че съгласно член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52, параграф 7 от Хартата Разясненията относно нея (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="303" PAGE.FIRST="17" DATE.PUB="2007">ОВ C 2007, 303 г., стр. 17</REF.DOC.OJ>) трябва да се вземат предвид при нейното тълкуване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Съгласно Разясненията относно Хартата, член 21, параграф 2 от Хартата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>съответства на член 18, първа алинея [ДФЕС], и трябва да се прилага в съответствие с него<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>. Освен това съгласно член 52, параграф 2 от Хартата, признатите от нея права, които са предмет на<?PAGE NO="7"?> разпоредби на Договорите, се упражняват при определените от тях условия и граници. От това следва, че член 21, параграф 2 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че има един и същи обхват с член 18, първа алинея ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Член 18, първа алинея ДФЕС постановява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>[в] обхвата на приложение [на] Договорите и без да се засягат специалните разпоредби, съдържащи се в [тях], се забранява всякаква дискриминация на основание гражданство<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>. Тази разпоредба се съдържа в част втора от този договор, която е озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Недискриминация и гражданство на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>. Нормата се отнася до ситуации, попадащи в обхвата на правото на Съюза, в които гражданин на дадена държава членка е подложен на дискриминационно третиране в сравнение с гражданите на друга държава членка единствено на основание на неговото гражданство. Този член следователно не е предназначена да се прилага при евентуално различно третиране между гражданите на държавите членки и гражданите на трети държави (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090604">4 юни 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vatsouras и Koupatantze</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑22/08 и C‑23/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:344">EU:C:2009:344</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110407">7 април 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Francesco Guarnieri &amp; Cie</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑291/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:217">EU:C:2011:217</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Следователно руските граждани не могат да се позовават на член 21, параграф 2 от Хартата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>С оглед на изложеното следва да се отхвърли основанието, изведено от нарушаване на член 21 от Хартата, доколкото с него се твърди, че обжалваното решение е опорочено поради допускане на дискриминация, основана на етническия произход или на гражданството на жалбоподателите. При всички случаи по отношение на твърденията, че обжалваното решение е с непропорционален характер поради липса на разграничение на руските граждани в зависимост от рисковете, които представлявали те, се препраща към точки 75—78 по-нататък.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По основанието, изведено, от една страна, от нарушаване на член 21 от Хартата, доколкото се твърди, че обжалваното решение било опорочено поради допускането на дискриминация, основана на политическите възгледи на жалбоподателите, и от друга страна, от нарушаване на общия принцип на равенство</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В репликата жалбоподателите твърдят, че са обект на дискриминационно третиране поради техните политически възгледи. Те посочват също, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>в крайна сметка [обжалваното решение] трябва във всички случаи да бъде разгледано в светлината на принципа на равно третиране<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>. Всъщност в резултат на това решение те били третирани различно в сравнение с други посетители и гости на Парламента. Жалбоподателите твърдят по същество, че обжалваното решение има за цел да им попречи да изкажат в Парламента политическо становище, което не е одобрявано от председателя на институцията и което противоречи на резолюцията от <DATE ISO="20150610">10 юни 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Парламентът оспорва допустимостта на тези оплаквания, тъй като ставало въпрос за основания, изтъкнати за първи път и със закъснение в репликата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят обаче, че едва след като са прочели писмената защита, са осъзнали, че са дискриминирани на политическо основание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Съгласно член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд посочването на нови основания в хода на производството е забранено, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Въпреки това основание, което представлява разгръщане на основание, посочено по-рано изрично или имплицитно в исковата молба или в жалбата, и което се намира в тясна връзка с последното, следва да бъде обявено за допустимо. За да може да се счита за разгръщане на изложено по-рано основание или оплакване, новият довод трябва да има достатъчно тясна връзка с първоначално изложените в жалбата основания оплаквания, така че да може да се разглежда като резултат от<?PAGE NO="8"?> обичайното развитие на обсъжданията в състезателното производство (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Groupe Gascogne/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑72/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:671">EU:T:2011:671</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>На първо място, по отношение на забраната на всякаква дискриминация, основана на политически възгледи, тази забрана се съдържа в член 21, параграф 1 от Хартата, който жалбоподателите посочват в жалбата в рамките на тяхното основание, изведено от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>нарушаване на Договорите<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>. Все пак в тази жалба жалбоподателите ограничават своите доводи, основани на тази разпоредба, до твърденията за нарушаване на забраната на всякаква дискриминация, основана на етнически произход. Освен това, като се позовават на член 21, параграф 2 от Хартата, те твърдят, че е допусната дискриминация, основана на гражданство. В нито един момент в подадената жалба те не посочват, че е налице нарушение на забраната за дискриминация, основана на техните политически възгледи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Обстоятелството, че жалбоподателите не излагат твърдения в жалбата относно тази форма на дискриминация, има особено значение в конкретния случай. Всъщност обжалваното решение не може да бъде изолирано от неговия контекст. По-специално от преписката по делото следва, че при подаването на жалба жалбоподателите разполагали с имейла от пресслужбата, с който Парламентът отказва да предостави на г‑н Voigt необходимите съоръжения и оборудване за провеждане на пресконференцията, предвидена също за <DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE> В основата на този отказ обаче са два довода. Първо, в имейла от пресслужбата се припомнят ограниченията за достъпа, наложени от институцията, от една страна, на руски дипломати и от друга страна, на руски политици, тоест по-специално на членовете на Государственная Дума Федерального Собрания Российской Федерации (Държавна дума на федералното събрание на Руската федерация) и на Совет Федерации Федерального Собрания Российской Федерации (Съвет на федерацията на Федералната дума на Руската федерация), както това е видно от отговорите на Парламента в рамките на процесуално-организационни действия, посочени в точка 14 по-горе. Второ, в същия този имейл се посочва и рискът, че присъствието на господата Petrov и Biryukov ще смути дейността на институцията. Освен това обжалваното писмо има за предмет да забрани на жалбоподателите достъпа до сградите на Парламента, който е политическа институция, където по покана на член на ЕП те да участват в среща на политическа тема, а именно относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>европейското сътрудничество<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>. В допълнение на двамата жалбоподатели са възложени важни отговорности в рамките на руската политическа партия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Родина<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, а третият жалбоподател е представен като университетски преподавател по международни отношения. В допълнение разглежданата среща е замислена като продължение на политически форум, а именно на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>Руския национален форум<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, в който взели участие тримата жалбоподатели и който Парламентът критикува в резолюцията си от <DATE ISO="20150610">10 юни 2015 г.</DATE> Накрая, жалбоподателите потвърждават в съдебното заседание, че планираните за <DATE ISO="20150616">16 юни 2015 г.</DATE> мероприятия, на които са поканени, имат за цел да им позволят да изложат политическото си становище относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>европейското сътрудничество<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, за да могат, от една страна, да представят форума под надслов <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>Руски национален форум<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> в светлина, която е противоположна на възприетата в резолюцията от <DATE ISO="20150610">10 юни 2015 г.</DATE>, и от друга страна, да продължат започнатата в рамките на този форум работа. При тези обстоятелства жалбоподател, който е запознат с политическата действителност и полага дължимата грижа, би следвало да прояви внимание към политическия контекст около обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Следва да се констатира също така, че позоваването в репликата на нарушение на забраната за дискриминация, основана на политическите възгледи на жалбоподателите, не е разширяване на посочено в жалбата основание, което е резултат от обичайното развитие на обсъжданията в състезателното производство, а е ново основание. Следователно това основание трябва да се счита за недопустимо, тъй като то почива на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до довода, изведен в репликата отново от нарушаване на принципа на равно третиране, следва да се отбележи, че в рамките на основанието относно допускането на злоупотреба с власт жалбоподателите твърдят в подадената жалба по-специално че обжалваното решение е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>напълно произволно и диаметрално противоположно на установената в първичното право забрана за допускане на дискриминация<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>. Това твърдение обаче препраща към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>горепосочените основания<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, тоест към изложените съображения относно твърденията за допускане на дискриминация, основана на гражданство или на етнически произход. В нито един момент в подадената жалба жалбоподателите не посочват нарушението на общия принцип на равенство с оглед на начина, по който са третирани всички останали посетители и гости на Парламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Следователно, ако жалбоподателите са се стремели с репликата да разширят обхвата на тяхното първо основание извън оплакванията за нарушение на забраната за допускане на всякаква дискриминация, основана на гражданство или на етнически произход, като са се позовали по общ начин на общия принципа на равенство предвид начина, по който са третирани останалите посетители и гости на Парламента, основанието, изведено от нарушение на посочения принцип, трябва да се разглежда като ново основание, което не е резултат от обичайното развитие на обсъжданията в състезателното производство. Във връзка с това, тъй като не почива върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството, това основание трябва също да се счита за недопустимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Вярно е, че в стремежа си да гарантира правото си на защита Парламентът предвижда в писмената защита при условията на евентуалност възможността Общият съд да преквалифицира основанието, изведено от забраната на всякаква дискриминация, основана на гражданство или етнически произход, в основание, изведено от нарушаване на принципа на равенство. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се приеме, че доказателствата в подкрепа на твърдението, че този принцип е повдигнат в репликата, са изложени едва в рамките на съдебното производство. Предвид контекста, припомнен в точка 48 по-горе, този защитен довод на Парламента не разкрива мотиви от обжалваното решение, които жалбоподателите са могли обосновано да пренебрегват до този момент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>Важно е да се добави, че член 21 от Хартата, с който се обосновава основанието, изведено от забраната за дискриминация, основана на гражданство или на етнически произход, е особен израз на принципа на равно третиране (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150429">29 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Léger</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑528/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:288">EU:C:2015:288</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и че както този принцип, така и забраната за допускане на дискриминация се две названия на един и същ общ правен принцип, който забранява, от една страна, да се третират по различен начин сходни положения, а от друга страна, да се третират еднакво различни положения, освен ако обективни причини оправдават подобно третиране (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050127">27 януари 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Europe Chemi-Con (Германия)/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑422/02 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:56">EU:C:2005:56</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Също така, доколкото с оглед на посочената съдебна практика позоваването на общия принцип на равенство в репликата следва да се разглежда, казано с други думи, като израз на изложеното в жалбата основание, изведено от забраната за допускане на всякаква дискриминация, основана на гражданство или на етнически произход, разглежданото оплакване трябва да бъде отхвърлено като неоснователно поради вече изложените съображения в точка 33 и сл. по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>При всички обстоятелства основанието, изведено, от една страна, от нарушаване на член 21 от Хартата, доколкото се твърди, че обжалваното решение било опорочено поради допускането на дискриминация, основана на политическите възгледи на жалбоподателите, и от друга страна, от нарушаване на общия принцип на равенство, е необосновано, тъй като от точки 63—78 по-нататък следва, че в основата на обжалваното решение са обективни и разумни по отношение на допустима от закона цел мотиви и то е пропорционално на преследваната цел.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По второ основание: злоупотреба с власт</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение е опорочено поради злоупотреба с власт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика понятието за злоупотреба с власт има точно определен обхват, който се отнася до използването от административен орган на правомощията му за цел, различна от тази, с оглед на която те са му предоставени. Едно решение е опорочено поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви данни изглежда, че то е било прието, за да бъдат постигнати различни от изложените в него цели. В това отношение не е достатъчно да се посочат определени факти в подкрепа на направените твърдения, а трябва също да се предоставят достатъчно точни, обективни и непротиворечиви данни от естество да подкрепят истинността или поне правдоподобността на тези факти. В противен случай фактическата точност на твърденията на съответната институция не може да бъде поставена под въпрос. Ето защо цялостната преценка на данните за злоупотреба с власт не може да се основава само на твърдения или доказателства, които не са достатъчно точни, обективни или относими (вж. определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Da Silva Tenreiro/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑32/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:721">EU:T:2013:721</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>На първо място, жалбоподателите твърдят, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>по изложените причини<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> обжалваното решение е опорочено поради злоупотреба с власт, доколкото то е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>изцяло произволно и диаметрално противоположно на забраната за допускане на дискриминация<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Въпреки това, доколкото жалбоподателите се основават на твърденията за нередности, изложени в основанията, които са изведени от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>нарушаване на Договорите<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, следва да се припомни, че тъй като тези основания бяха отхвърлени по-горе, това позоваване не може да бъде прието.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>На второ място, жалбоподателите признават, че сигурността и пълноценното функциониране на Парламента са допустими от закона цели, които могат да обосноват решение, с което се отказва достъп до помещенията на институцията на трети лица. За сметка на това те оспорват твърдението, че с обжалваното решение действително се преследват тези цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че те не представляват опасност за сигурността и пълноценното функциониране на Парламента. Макар да било място за обмяна на политически идеи, целта на обжалваното решение всъщност била да държи жалбоподателите далеч поради политическите им убеждения и партийната им принадлежност, които не са харесвани от мнозинството от пленарното заседание.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Важно е да се отбележи, че с този довод жалбоподателите възнамеряват да изведат доказателство за наличието на злоупотреба с власт от неточността на мотивите, обосноваващи обжалваното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>В това отношение следва да се посочи, че видно от точка 48 по-горе, въпреки че жалбоподателите не са членове нито на Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация, нито на Съвета на федерацията на Федералното събрание на Руската федерация, обжалваното решение е мотивирано, като се посочва, че присъствието на жалбоподателите в Парламента би могло да навреди на обществения ред, на сигурността и на пълноценното функциониране на институцията в общия контекст на събитията в основата на посочените ограничения за достъп.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>По-специално в светлината на резолюцията от <DATE ISO="20150610">10 юни 2015 г.</DATE> Парламентът изтъква особения контекст на политическите отношения между Руската федерация и Съюза към момента на настъпване на фактите. По този начин той се позовава на положението в Украйна и на<?PAGE NO="11"?> публикувания от Руската федерация черен списък на настоящи и бивши членове на Парламента и длъжностни лица на ЕС, последица от които е ограничаването на достъпа на руски политици и дипломати до сградите на Парламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>В светлината на специфичния контекст, характеризиращ отношенията между Руската федерация и Европейския съюз по това време, от една страна, и с оглед на твърдяното от Парламента активизиране на отношенията между европейските партии, квалифицирани като популистки, и описваните като националистическите сили в Русия, от друга страна, Парламентът подчертава, че жалбоподателите са участвали във форума под надслов <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>Руски национален форум<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, който неотдавна е остро осъден от пленарната асамблея. Парламентът също така подчерта, че първите двама жалбоподатели са били активни членове на руска политическа партия, която била считана за националистическа. Той допълва, че трима жалбоподатели в крайна сметка са поканени в Парламента и имат определена роля — от една страна, да изразят в рамките на институцията становище, различаващо се от приетото в резолюцията от <DATE ISO="20150610">10 юни 2015 г.</DATE> относно форума под надслов <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>Руски национален форум<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, и от друга страна, да продължат работата, започната по време на този форум, като жалбоподателите потвърждават тези обстоятелства в съдебното заседание (вж. т. 48 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Въпреки това жалбоподателите твърдят, че правото на председателя на Парламента <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>да бъде господар в дома си<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, на което се позовава Парламентът, не следва да се използва, за да се осуетяват заседания, чиято тематика е в противоречие с възгледите на мнозинството, защото именно парламентите са подиумите за обмен на политически идеи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Въпреки това член 22 от Правилника за дейността на Европейския парламент предоставя на председателя на институцията необходимите правомощия, за да гарантира общата сигурност в помещенията на Парламента, с оглед предотвратяване и преустановяване на всякакви смущения на хода на парламентарната дейност, както и с оглед защитата на авторитета на институцията. Освен това Парламентът с основание твърди, че няма задължение да създава благоприятни условия в неговите сгради за политическата дейност на дадена партия от трета страна. Жалбоподателите се съгласяват с това в представените писмени становища. Следователно Парламентът не е длъжен да приема членове или симпатизанти на подобна партията, за да могат те да се изкажат в неговите помещения. В по-общ план от член 14 ДЕС следва, че правото на участие в законодателните или бюджетните функции или във функциите на политически контрол и консултиране в помещенията на Парламента е запазено за представителите на гражданите на Съюза, избрани чрез всеобщо, пряко, свободно и тайно гласуване, а специални разпоредби, като например член 15, параграф 6, буква г) ДЕС и член 230, първа алинея ДФЕС, гарантират в по-конкретен план правото на изслушване на председателя на Европейския съвет и на Европейската комисия. Освен това, макар член 115 от Правилника за дейността на Европейския парламент да постановява, че обсъжданията са публични, а заседанията на комисиите също са обикновено публични, член 157 от посочения правилник уточнява, че представителите на обществеността, които са допуснати до галериите, трябва да седят и да пазят тишина. Също така, от структурата на Договорите и на приетите с оглед на тяхното прилагане текстове, както и от необходимостта да се гарантира свободното упражняване на предоставените на Парламента правомощия следва, че той не е мястото, където всички представители на обществеността получават автоматично възможност да се изказват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят също, че Парламентът има задължение да не възпрепятства работата на членовете на ЕП, сред които е и г‑н Voigt. Този довод обаче е ирелевантен в конкретния случай, доколкото жалбоподателите нямат личен и пряк интерес да се позоват на него. В отговор на въпрос на Общия съд те впрочем потвърждават в съдебното заседание, че това твърдение само по себе си не представлява оплакване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>По-нататък жалбоподателите твърдят, че са им издадени пропуските, което кара г‑н Voigt да смята, че дори и да не можело да се проведе пресконференцията, работната среща с тяхно участие би могла да бъде проведена в помещенията на институцията. Издаването на тези пропуски показвало, че жалбоподателите не представлявали особен риск, а рязката промяна в отношението на Парламента разкривал обстоятелството, че характерно за обжалваното решение били съдържащите се в него увъртания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>Въпреки това, макар да е вярно, че Парламентът потвърждава получаването на искането за акредитация за работната среща с имейла на ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>Сигурност<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> от <DATE ISO="20150609">9 юни 2015 г.</DATE>, и като се има предвид, че този имейл има референтен номер, под който могат да бъдат получени предназначените за жалбоподателите пропуски, следва да се припомни, че докато този имейл е изпратен ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>Сигурност<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, решението, с което на жалбоподателите се отказва достъп до сградите, се основава на извършената преценка на политическия контекст, който надхвърля пределите на компетентност на административните служби на Парламента и е в сферата на компетентност единствено на политическите органи на институцията. Освен това имейлът на ГД <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>Сигурност<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> от <DATE ISO="20150609">9 юни 2015 г.</DATE> съдържа приложение, в което се уточнява, че организаторът на събитието не е освободен от обичайната разрешителна процедура, която е в сила за институцията. Следователно очевидното противоречие, произтичащо от предоставянето на референтен номер, под който могат да бъдат получени пропуските, и от отказа в крайна сметка да се разреши на жалбоподателите да влязат в Парламента, се обяснява с различната роля, която имат административните служби и политическите органи. Ето защо не може да се твърди, че единствено с цел да увърта Парламентът е допуснал да се създаде представа, че спорната среща можела да се проведе в неговите помещения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>С оглед на изложеното, тъй като приемането на мерки като отказа да се позволи на определени лица да влизат в Парламента, за да се предотврати всяко нарушаването на неговата дейност, изисква да бъде извършена прогнозна оценка на рисковете въз основа на наличните данни, което по необходимост предполага определена степен на несигурност, не изглежда да липсва разумна връзка между, от една страна, целта да се гарантира сигурността и пълноценното функциониране на Парламента и от друга страна, изложените от него мотиви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Накрая жалбоподателите твърдят, че данни за злоупотреба с власт се откривали в обстоятелството, че обжалваното решение във всички случаи надхвърляло необходимото. Те посочват също така, че председателят на Парламента има на свое разположение служба за сигурност, която е в състояние да преустанови всякакви форми на провокации. Освен това от обстоятелството, че обжалваното решение се отнасяло до всички руски граждани, въпреки че съгласно имейла от пресслужбата само първите двама жалбоподатели представлявали риск за безопасността и пълноценното функциониране на институцията, следвало, че обжалваното решение представлявало форма на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>колективна санкция<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>Въпреки това трябва да се припомни, че жалбоподателите нито доказват, нито дори твърдят, че всяко лице разполага с безусловен достъп до помещенията и оборудването на Парламента, за да може да провежда в тях политическа пропаганда или за да бъде обсъдена в тях политическата ориентация на пленарното събрание. Напротив, както бе посочено в точка 67 по-горе, Парламентът твърди, без това да се оспорва, че правото на Съюза не предоставя автоматично право на достъп на представителите на обществеността до своите сгради, за да ги използва за прокламиране на своите становища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>При тези условия обстоятелството, че председателят на Парламента е възпрепятствал жалбоподателите да влязат в помещенията на институцията, за да се изкажат в рамките на политическо заседание, вместо да разчита на готовността за намеса от страна на службите за сигурност, не следва да се разглежда като индиция за злоупотреба с власт в припомнения в<?PAGE NO="13"?> точки 64 и 65 по-горе международен контекст. Това е така още повече предвид потвърденото от Парламента в съдебното заседание обстоятелство, че тъй като обжалваното решение е свързано с въпросния контекст, то има само временен характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Жалбоподателите не могат да продължават да се позовават на обстоятелството, че обжалваното решение е прието в ущърб на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>цялата група руски посетители<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, тоест и срещу госпожите E. N. и P. E., като по този начин в действителност се демонстрирало, че с това решение се налагала колективна санкция и то било непропорционално. Всъщност отказът да бъде разрешен достъп до Парламента на тези две лица, се обяснява с факта, че както става ясно по време на съдебните прения в рамките на съдебното заседание, те са придружители на жалбоподателите — първата е съпруга на втория жалбоподател, а втората е устен преводач.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>Накрая, също така напразно жалбоподателите оспорват колективния характер на обжалваното решение, като се позовават на обстоятелството, че с аргумент от противното предвид имейла от пресслужбата следва, че третият жалбоподател, г‑н Сотчиненко, не представлява особен риск за самия Парламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>От обстоятелството, че в имейла от пресслужбата, с който се отказва да предостави на разположение на г‑н Voigt зала, в която да бъде организирано провеждането на пресконференция, не може обаче да се изведе аргумент, че Парламентът приема, че присъствието на първите двама жалбоподатели представлява риск за пълноценното функциониране на институцията, без да посочва конкретно и г‑н Сотчиненко. В действителност от имейла, изпратен от сътрудника на г‑н Voigt до пресслужбата на Парламента на <DATE ISO="20150603">3 юни 2015 г.</DATE> относно организацията на тази конференция, следва, че заинтересованото лице не може да участва в тази пресконференция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>Освен това Парламентът посочва, че г‑н Сотничеко, както и останалите двама жалбоподатели, е участвал във форума под надслов <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>Руски национален форум<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, като това твърдение не се оспорва от страните, и че в описания в точки 64 и 65 по-горе контекст именно това негово участие е в основата на мотивите, поради които на него също е отказан достъпът до сградите на институцията, където той да вземе участие в работната среща.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>От изложеното следва, че жалбоподателите не са представили достатъчно точни, обективни и непротиворечиви данни, които да позволят да се приеме, че реално преследваната от председателя на Парламента цел при приемането на обжалваното решение не е била гарантирането на сигурността и пълноценното функциониране на Парламента. Основанието, изведено от злоупотреба с власт, също следва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>Тъй като никое от изложените основания не е обосновано по същество, жалбата следва да бъде отхвърлена в нейната цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>По силата на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Тъй като жалбоподателите са загубили делото, а Парламентът е направил искане в този смисъл, те трябва да бъдат осъдени да заплатят всички съдебни разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),</P><?PAGE NO="14"?><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда господата Andrei Petrov, Fedor Biryukov и Alexander Sotnichenko да заплатят освен направените от тях съдебни разноски, така и съдебните разноски, направени от Парламента.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Kanninen</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Calvo-Sotelo Ibáñez-Martín</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Reine</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20171120">20 ноември 2017 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>