Брюксел, 16.6.2025

COM(2025) 290 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите

Състояние на цифровото десетилетие за 2025 г.: продължаване на изграждането на суверенитета и цифровото бъдеще на ЕС

{SWD(2025) 290 final} - {SWD(2025) 291 final} - {SWD(2025) 292 final} - {SWD(2025) 293 final} - {SWD(2025) 294 final} - {SWD(2025) 295 final}


Дания

Кратки доклади по държави от 2025 г.


Резюме

Дания се ползва с надеждна цифрова инфраструктура, която осигурява условия за развитие на висококачествени обществени услуги и иновации. Въпреки това страната се бори с недостиг на квалифицирани кадри и с увеличаващото се неравенство между малките и големите предприятия по отношение на внедряването на ключови цифрови технологии. Дания се очертава като лидер в областта на приобщаването, доверието и сигурността в цифровия сектор.

Страната проявява висока амбиция в своя принос към цифровото десетилетие, като е определила 10 национални цели, 90 % от които са съгласувани с целите на ЕС за 2030 г. Тя следва сравнително добре своите траектории, като 67 % от тях са в съответствие с плана (въз основа на траекториите за 2024 г., определени за 3 от 8-те анализирани ключови показатели за ефективност (КПЕ). Общо погледнато Дания е изпълнила 70 % от 10-те препоръки, отправени от Комисията през 2024 г., като е внесла значителни промени в политиките си (10 %) или е направила някои промени (60 %) чрез нови мерки.

През 2024 г. Дания поддържаше солидно широколентово покритие и 5G покритие, отбеляза напредък в квантовата технология и постигна растеж в сектора на полупроводниците. Въпреки това предизвикателствата остават, включително разликата в степента на цифровизация между малките и големите предприятия, особено по отношение на внедряването на изкуствен интелект (ИИ), и недостига на таланти в областта на ИКТ. Цифровите обществени услуги бяха допълнително подобрени с инициативи като Центъра за социални медии, технологии и демокрация, които повишават онлайн безопасността, особено за децата. Създаването на Министерство на цифровизацията бе ключова стъпка в обединяването на усилията в областта на телекомуникациите, изкуствения интелект и нововъзникващите технологии, което постави Дания на водеща позиция в цифровата трансформация.

 

КПЕ на цифровото десетилетие (1)

Дания

ЕС

Цел на цифровото десетилетие до 2030 г.

DESI за 2024 г. (година 2023)

DESI за 2025 г. (година 2024)

Годишен напредък

Национална траектория за 2024 г. (3)

DESI за 2025 г.

Годишен напредък

Дания

ЕС

Покритие с фиксирана мрежа с много голям капацитет (ММГК)

97,2 %

96,8 %

-0,4 %

-

82,5 %

4,9 %

-

100 %

Покритие с оптични линии до помещенията (FTTP)

84,0 %

87,2 %

3,7 %

-

69,2 %

8,4 %

-

-

Цялостно 5G покритие

100,0 %

100,0 %

0,0 %

100,0 %

94,3 %

5,9 %

100,0 %

100 %

Периферни възли (прогнозни стойности)

24

46

91,7 %

-

2 257

90,5 %

-

10 000

МСП с поне основно ниво на цифров интензитет (2)

-

90,5 %

0,9 %

-

72,9 %

2,8 %

95,0 %

90 %

Услуги в облак

66,2 %

-

-

-

-

-

77,2 %

75 %

Изкуствен интелект

15,2 %

27,6 %

81,8 %

24,6 %

13,5 %

67,2 %

76,6 %

75 %

Анализ на данни

49,5 %

-

-

-

-

-

75,0 %

75 %

ИИ или технологии в облак или анализ на данни

77,4 %

-

-

-

-

-

-

75 %

Еднорози

9

9

0,0 %

-

286

4,4 %

-

500

Поне основни цифрови умения

69,6 %

-

-

-

-

-

80,0 %

80 %

Специалисти в областта на ИКТ

5,9 %

5,8 %

-1,7 %

6,4 %

5,0 %

4,2 %

7,7 %

~10 %

Уведомление за схемата за електронна идентификация

 

Да

 

 

 

 

 

 

Цифрови обществени услуги за гражданите

84,2

79,5

-5,6 %

-

82,3

3,6 %

100,0

100

Цифрови обществени услуги за предприятията

88,7

87,5

-1,3 %

-

86,2

0,9 %

100,0

100

Достъп до електронни здравни досиета

97,9

97,9

0,0 %

-

82,7

4,5 %

100,0

100

(1) Вж. методическата бележка за описание на показателите и други измерители

(2) С DESI за 2025 г. се отчита версия 4 на индекса за цифровия интензитет, който е съпоставим със стойността на ИЦИ от DESI за 2023 г. (отнасяща се за 2022 г.) за изчисляване на годишния напредък. Той не е съпоставим с националната траектория, която се основава на версия 3 на индекса.

(3) Стойността на националната траектория, ако е налична в националната пътна карта и ако показателят е измерен в DESI за 2025 г. (година 2024).

Според специалното проучване на Евробарометър „Цифрово десетилетие“, 2025 г., 81 % от датските граждани считат, че цифровизацията на ежедневните обществени и частни услуги улеснява живота им. Освен това 94 % считат за важно публичните органи да противодействат на проблема с фалшивите новини и дезинформацията онлайн и да го ограничават. И накрая по отношение на конкурентоспособността 88 % считат за важно европейските предприятия да могат да се разрастват и да се превърнат в „европейски шампиони“, способни да се конкурират на световно равнище.

Конкурентоспособен, суверенен и устойчив ЕС, основан на технологично лидерство

Всички показатели за инфраструктурата на Дания са над средните за ЕС, въпреки че обхватът на покритието в по-малките градове и отдалечените райони все още може да бъде подобрен. Страната се отличава и в областта на научните изследвания и иновациите, с някои забележителни инициативи, насочени към развитието на екосистемите за полупроводници и квантова технология. Въпреки силната научноизследователска и развойна общност технологичните иновации и идеи са съсредоточени в ограничен брой университети и иновационни центрове. По същия начин, научноизследователските и развойните дейности и инвестиции са насочени предимно към големите предприятия, което създава риск от ограничаване на широко разпространеното внедряване на ключови технологии в по-широкия контекст на предприятията. Това разделение е особено очевидно при разликите в цифровизацията между големите предприятия и малките и средните предприятия (МСП), като много МСП се сблъскват с предизвикателства при въвеждането на най-модерни цифрови технологии. В преразгледаната пътна карта се прави опит да се отговори на това предизвикателство с нова стратегическа инициатива в областта на изкуствения интелект. По отношение на киберсигурността датското правителство прилага нови мерки за сигурност за защита на онлайн обществени услуги. То също така продължава да повишава осведомеността относно опасностите в интернет и да предоставя инструменти, които помагат на предприятията да подобрят практиките си в областта на киберсигурността.

Защита и овластяване на хората и обществото в ЕС

Като цяло нивото на цифровите умения сред различните категории от населението на Дания е високо, което позволява на хората да използват и да се възползват от високо цифровизираните обществени услуги в страната. Преразгледаната пътна карта включва и мерки за по-добро разбиране на цифровите решения и технологии в началното и средното образование. По отношение на цифровите обществени услуги подходът „цифрово по подразбиране“ на правителството е бил от ключово значение за предоставянето на ориентирани към потребителя и ефективни обществени услуги както на гражданите, така и на предприятията. Сега акцентът е върху по-нататъшното укрепване на приобщаването и общественото доверие, като се гарантира, че никой няма да бъде изоставен в процеса на цифровата трансформация.

Друг ключов приоритет за Дания е да защити и подобри благосъстоянието в интернет, особено за уязвими групи като децата. Въпреки че разполагат със солидна цифрова база, датските предприятия — особено по-малките предприятия — продължават да се сблъскват със значителни предизвикателства при намирането и задържането на квалифицирани специалисти в областта на ИКТ, като същевременно се борят да поддържат темпото на практиките за повишаване на квалификацията и преквалификация. Освен това все още съществува неравенство между половете сред заетите специалисти в областта на ИКТ. Преразгледаната пътна карта се фокусира върху подобряването на курсовете, свързани с ИКТ, във висшето образование, подобряването на компетенциите на преподавателите в тази област, продължаване на дейностите за обучение на хора, работещи в сектора на ИТ, и задържане на чуждестранните студенти на пазара на труда в областта на ИКТ. Въпреки това към момента страната изостава от националната си траектория за 2024 г.

Използване на потенциала на цифровата трансформация за интелигентно екологизиране

Датските организации от публичния и частния сектор все по-често използват цифрови решения за мониторинг на енергопотреблението, което води до по-голяма ефективност и устойчивост. В преразгледаната пътна карта са определени няколко мерки, които демонстрират това. Осъзнаването на значимостта на устойчивите цифрови технологии също нараства, но това остава развиваща се област, която изисква допълнително внимание.

Национална стратегическа пътна карта за цифровото десетилетие

На 7 януари 2025 г. Дания представи преработена национална пътна карта за цифровото десетилетие, съдържаща 12 допълнителни мерки и четири преработени цели и траектории. Преработената пътна карта отразява значителен брой препоръки относно пътната карта, отправени през 2024 г. Страната не е представила официални цели за покритие с оптични линии до помещенията, периферни възли и еднорози, докато траекторията и целта за мрежите с много голям капацитет (ММГК) приключват през 2025 г. (98 % покритие). С изключение на специалистите в областта на ИКТ, които остават малко под целта на ЕС (7,7 % от общата заетост в сектора на ИКТ вместо 10 %), всички останали национални цели са съгласувани с целите на ЕС. Някои цели (например 95 % от МСП да имат основно ниво на цифровизация, 77,2 % от МСП да възприемат облачни услуги и 76,6 % да възприемат изкуствен интелект) са по-амбициозни от целите на ЕС.

Преразгледаната пътна карта продължава да се фокусира върху изкуствения интелект и цифровизацията на МСП, като същевременно насърчава изграждането на основни цифрови умения в сферата на образованието и подкрепя специалистите в областта на ИКТ. Тези усилия са в ясно съответствие с новите приоритети на Комисията в областта на изкуствения интелект и цифровите умения. Преработената пътна карта включва 67 мерки с бюджет от 1,07 милиарда евро, от които 832 милиона евро са от публични бюджети (равностойни на 0,21 % от БВП). Пътната карта обхваща широк спектър от цели на цифровото десетилетие, с подсилени ангажименти в областта на цифровизацията и екологизирането, както и подновен фокус върху насърчаването на цифрово пространство, ориентирано към човека, и защитата на обществото в интернет.

Финансиране и проекти за цифрови технологии

Дания отпуска 27 % от общия си план за възстановяване и устойчивост за цифровизация (382 милиона евро) 1 . Освен това в рамките на политиката на сближаване 63 милиона евро, представляващи 14 % от общото финансиране на страната по политиката на сближаване, са предназначени за насърчаване на цифровата трансформация на Дания 2 .

Дания е член на консорциума за европейска цифрова инфраструктура за „Алианса за езикови технологии“. Тя е също така държава, участваща в съвместното предприятие (СП) за европейски високопроизводителни изчислителни технологии и в СП „Интегрални схеми“.

Страната допринесе за Програмата за ускоряване на най-добрите практики на цифровото десетилетие 3 , като сподели един пример за най-добра практика в клъстера „Внедряване от предприятията“ (т.е. инициативата „SME:Digital“).

Цифрови права и принципи

Според проучване за подкрепа Дания е била относително активна в прилагането на Европейската декларация относно цифровите права и принципи с общо 52 инициативи и две нови инициативи, стартирани през 2024 г. Страната е най-активна в осигуряването на това хората да останат в центъра на цифровата трансформация, докато по-малко активност е отбелязана по отношение на цифровата солидарност и приобщаване. Въпреки това мерките в последната област изглежда имат най-голямо въздействие на място, за разлика от усилията, насочени към свободата на избор.

Препоръки

-Внедряване на авангардни цифрови технологии от МСП: да се продължи повишаването на осведомеността на МСП относно цифровите решения за подобряване на производителността и конкурентоспособността; да им се оказва помощ при използването и интегрирането на ключови цифрови технологии в техните модели на стопанска дейност.

-Специалисти в областта на ИКТ и задълбочени умения: да се наблюдават новите мерки за подобряване на напредналите цифрови умения във висшето образование и за повишаване на квалификацията и преквалификация на специалистите в областта на ИКТ, които вече са на пазара на труда. Да се намерят нови начини за повишаване на интереса на младите хора към ИКТ и НТИМ, включително сред жените. Да продължи привличането на чуждестранни таланти в ИКТ предприятията, като същевременно се задържат чуждестранните студенти в специалности, свързани с ИКТ.

-Иновационни екосистеми: да се засили сътрудничеството между университетите и предприятията с цел подобряване на пазарната реализация на научните изследвания. Да се обмисли целеви трансфер на знания и финансови средства за МСП, стартиращи и разрастващи се предприятия в ключови стратегически сектори, така че повече предприятия да могат да допринесат за цифровата иновация в страната.

-Киберсигурност: да се оказва подкрепя на мерките за киберсигурност с оглед на развиващите се заплахи, изграждане на капацитет както в предприятията, така и в публичната администрация.  

-Екологичен преход: да продължи употребата на цифрови инструменти за наблюдение на екологичния преход и да се постави по-силен акцент върху действия за повишаване на енергийната ефективност на цифровите решения чрез публично-частни партньорства.

(1)

Делът на разпределените финансови средства, които допринасят за постигането на цифровите цели, е изчислен въз основа на приложение VII към Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост. Последно обновяване на данните: 16 май 2025 г.

(2)

Тази сума включва всички инвестиции, които са специално насочени към цифровата трансформация или допринасят съществено за нея през програмния период на политиката на сближаване 2021—2027 г. Източниците на финансиране са Европейският фонд за регионално развитие, Кохезионният фонд, Европейският социален фонд плюс и Фондът за справедлив преход.

(3)

Програмата за ускоряване на най-добрите практики (BPA) е платформа, която позволява на държавите членки да споделят успешни мерки и предизвикателства, с които се сблъскват в усилията си да постигнат своите цели и задачи в областта на цифровото десетилетие. Най-добрите практики се предоставят на държавите членки чрез хранилището на BPA и се представят на редовни семинари, които понастоящем са съсредоточени върху три тематични групи: „Цифрови умения“, „Екологични ИТ“ и „Внедряване на цифрови технологии“.