ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 16.6.2025
COM(2025) 290 final
ПРИЛОЖЕНИЕ
към
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите
Състояние на цифровото десетилетие за 2025 г.: продължаване на изграждането на суверенитета и цифровото бъдеще на ЕС
{SWD(2025) 290 final} - {SWD(2025) 291 final} - {SWD(2025) 292 final} - {SWD(2025) 293 final} - {SWD(2025) 294 final} - {SWD(2025) 295 final}
Резюме
Чехия се ползва с високи постижения в областта на цифровите умения и с национално покритие с 5G мрежи, но все още изостава в разгръщането на мрежи с много голям капацитет (ММГК) и в цифровата трансформация на предприятията. В същото време динамичната ѝ екосистема от стартиращи предприятия, задълбочаващите се възможности на изкуствения интелект и нарастващите инвестиции в стратегически технологии като квантовата и полупроводниковата подкрепят амбицията ѝ да укрепи технологичния суверенитет и устойчивост.
Чехия проявява ниско равнище на амбиция в своя принос към цифровото десетилетие, като е определила 14 национални цели, само 43 % от които са изцяло съгласувани с целите на ЕС за 2030 г. Страната следва добре своите траектории, като 75 % от тях са в съответствие с плана (въз основа на траекториите за 2024 г., определени за всички осем анализирани КПЕ). Чехия е изпълнила 82 % от 11-те препоръки, отправени от Комисията през 2024 г., като е внесла значителни промени в политиките си (9 %) или е направила някои промени (73 %) чрез нови мерки.
Корекцията от 2024 г. на националната стратегическа пътна карта на Чехия за цифровото десетилетие отразява по-еднороден и стратегически съгласуван подход. С нея се въвеждат нови цели (например за оптични линии до помещенията (FTTP), периферни възли), засилват се мерките за подкрепа на МСП и се потвърждават приоритетите на страната по отношение на полупроводниците и стартиращите предприятия. Все още има пропуски — например не са въведени изрични мерки за разгръщане на периферни възли или за ускоряване на внедряването на самостоятелно 5G покритие и електронна идентификация. Като цяло коригираната пътна карта представлява значително подобрение по отношение на яснотата на политиката, секторната дълбочина и съгласуваността с целите на ЕС. Въпреки това за няколко мерки биха били полезни по-солиден финансов ангажимент и по-амбициозни цели.
|
КПЕ на цифровото десетилетие (1)
|
Чехия
|
ЕС
|
Цел на цифровото десетилетие до 2030 г.
|
|
|
DESI за 2024 г. (година 2023)
|
DESI за 2025 г. (година 2024)
|
Годишен напредък
|
Национална траектория за 2024 г. (3)
|
DESI за 2025 г.
|
Годишен напредък
|
Чехия
|
ЕС
|
|
Покритие с фиксирана мрежа с много голям капацитет (ММГК)
|
50,5 %
|
53,9 %
|
6,7 %
|
63,7 %
|
82,5 %
|
4,9 %
|
95,0 %
|
100 %
|
|
Покритие с оптични линии до помещенията (FTTP)
|
36,0 %
|
40,6 %
|
12,6 %
|
39,4 %
|
69,2 %
|
8,4 %
|
60,0 %
|
-
|
|
Цялостно 5G покритие
|
94,6 %
|
99,1 %
|
4,7 %
|
87,3 %
|
94,3 %
|
5,9 %
|
100,0 %
|
100 %
|
|
Периферни възли (прогнозни стойности)
|
10
|
21
|
110,0 %
|
21
|
2 257
|
90,5 %
|
144
|
10 000
|
|
МСП с поне основно ниво на цифров интензитет (2)
|
-
|
70,8 %
|
2,0 %
|
-
|
72,9 %
|
2,8 %
|
80,0 %
|
90 %
|
|
Услуги в облак
|
35,2 %
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
60,0 %
|
75 %
|
|
Изкуствен интелект
|
5,9 %
|
11,3 %
|
90,8 %
|
8,6 %
|
13,5 %
|
67,2 %
|
21,0 %
|
75 %
|
|
Анализ на данни
|
19,5 %
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
35,0 %
|
75 %
|
|
ИИ или технологии в облак или анализ на данни
|
43,1 %
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
60,0 %
|
75 %
|
|
Еднорози
|
4
|
4
|
0,0 %
|
4
|
286
|
4,4 %
|
6
|
500
|
|
Поне основни цифрови умения
|
69,1 %
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
80,0 %
|
80 %
|
|
Специалисти в областта на ИКТ
|
4,3 %
|
4,5 %
|
4,7 %
|
5,1 %
|
5,0 %
|
4,2 %
|
7,0 %
|
~10 %
|
|
Уведомление за схемата за електронна идентификация
|
|
Да
|
|
|
|
|
|
|
|
Цифрови обществени услуги за гражданите
|
76,3
|
81,5
|
6,7 %
|
80,2 %
|
82,3
|
3,6 %
|
100,0
|
100
|
|
Цифрови обществени услуги за предприятията
|
83,8
|
86,3
|
3,0 %
|
87,3
|
86,2
|
0,9 %
|
100,0
|
100
|
|
Достъп до електронни здравни досиета
|
51,1
|
77,4
|
51,6 %
|
54,6
|
82,7
|
4,5 %
|
100,0
|
100
|
|
(1) Вж. методическата бележка за описание на показателите и други измерители
(2) С DESI за 2025 г. се отчита версия 4 на индекса за цифровия интензитет, който е съпоставим със стойността на ИЦИ от DESI за 2023 г. (отнасяща се за 2022 г.) за изчисляване на годишния напредък. Той не е съпоставим с националната траектория, която се основава на версия 3 на индекса.
(3) Стойността на националната траектория, ако е налична в националната пътна карта и ако показателят е измерен в DESI за 2025 г. (година 2024).
|
Според специалното проучване на Евробарометър „Цифрово десетилетие“, 2025 г., 73 % от чешките граждани считат, че цифровизацията на ежедневните обществени и частни услуги улеснява живота им. По отношение на действията на публичните органи 78 % считат за важно да се противодейства и да се ограничава проблемът с фалшивите новини и дезинформацията онлайн. А по отношение на конкурентоспособността 81 % считат за важно да се гарантира, че европейските предприятия могат да постигат растеж и да се превърнат в „европейски шампиони“, способни да се конкурират на световно равнище.
Конкурентоспособен, суверенен и устойчив ЕС въз основа на технологично лидерство
Чехия отбелязва стабилен напредък в стратегическите цифрови сектори като изкуствен интелект, полупроводници и квантови технологии, подкрепен от увеличени публични инвестиции и последователни национални стратегии. Макар че покритието на 5G е почти повсеместно, широколентовата инфраструктура (FTTP, ММГК) все още изостава от средните стойности за ЕС. Въпреки динамичната картина на стартиращите предприятия и силния потенциал за научноизследователска и развойна дейност МСП се сблъскват с пречки при въвеждането на цифрови технологии и осигуряването на финансиране. Попълването на празнините в инфраструктурата, увеличаването на финансирането и внедряването на цифрови технологии ще бъдат от ключово значение за повишаване на конкурентоспособността и технологичния суверенитет на Чехия.
Защита и овластяване на хората и обществото в ЕС
Цифровото приобщаване е силна страна на Чехия, където основните цифрови умения са широко разпространени, а разликите между половете и между селските и градските райони са минимални. Реформите в областта на цифровото образование и подкрепата за кариери в областта на ИКТ напредват, като все по-голямо внимание се обръща на жените и по-възрастните учащи. Обществените услуги се подобряват бързо, особено достъпът до електронно здравеопазване и услугите, насочени към гражданите. Цифровото гражданско участие и устойчивостта срещу дезинформацията все още са слаби места и се нуждаят от по-силни политики за ангажираност.
Използване на потенциала на цифровата трансформация за интелигентно екологизиране
Въпреки че Чехия започна да признава важността на двойния екологичен и цифров преход, тази област остава недостатъчно развита. Новият закон за енергийна ефективност за центровете за данни е важна стъпка, но в пътната карта липсват пълноценни мерки за цифрова устойчивост. Съществуват разпръснати инициативи — в областта на интелигентните електроенергийни мрежи, мониторинга на почвите и рециклирането — но все още няма цялостна национална стратегия за екологична цифровизация.
Национална стратегическа пътна карта за цифровото десетилетие
През януари 2025 г. Чехия представи своята коригирана национална пътна карта за цифровото десетилетие, в която са заложени по-амбициозни цели и преразгледани мерки, по-специално в областта на цифровизацията на предприятията и нововъзникващите технологии. Актуализацията отразява подобрено стратегическо съгласуване с приоритетите на ЕС. С нея се отговаря и на няколко препоръки, съдържащи се в доклада „Състоянието на цифровото десетилетие“ от 2024 г., като се въвеждат липсващи цели за оптичните линии до помещенията и периферните възли и се изясняват траекториите на внедряване на изкуствен интелект, облачни технологии и анализ на данни. Въпреки това някои цели остават относително предпазливи в сравнение с еталонните стойности на ЕС – като например 60 % покритие с FTTP и 7 % специалисти в областта на ИКТ до 2030 г., но целите за 5G са добре съгласувани. Пътната карта запазва националните приоритети в областта на изкуствения интелект, технологиите за квантови изчисления и полупроводниците. Тя консолидира броя на мерките в подкрепа на целите и задачите на цифровото десетилетие на 58 с общ бюджет от 2,26 милиарда евро, което се равнява на 0,71 % от БВП на Чехия през 2024 г. Макар пътната карта да показва напредък по отношение на дълбочината, секторния обхват и съгласуваността, са необходими продължаващи усилия за подобряване на свързаността в селските райони, повишаване на амбициозността на целите за работната сила и засилване на подкрепата за цифровия и екологичния преход.
Финансиране и проекти за цифрови технологии
Чехия отпуска 23 % от общото финансиране по плана си за възстановяване и устойчивост за цифровизация (1,9 милиарда евро). Освен това в рамките на политиката на сближаване 1,9 милиарда евро, представляващи 9 % от общото финансиране на страната по политиката на сближаване, са предназначени за насърчаване на цифровата трансформация на Чехия. Чехия е член на консорциума за европейска цифрова инфраструктура (КЕЦИ) за Алианса за езикови технологии и на местните цифрови близнаци към КЕЦИ LDT CitiVERSE. Страната участва пряко във важния проект от общ европейски интерес в областта на микроелектрониката и комуникационните технологии (ВПОИ-ME/КТ) и е държава, участваща в съвместното предприятие (СП) EuroHPC и в СП „Интегрални схеми“.
Чехия също допринася за Програмата за ускоряване на най-добрите практики на цифровото десетилетие чрез своята водеща инициатива „Чешка цифрова седмица, 2023 г.“, представена като част от клъстера „Цифрови умения“.
Цифрови права и принципи
Според проучване за подкрепа Чехия е била относително активна в прилагането на
Европейската декларация относно цифровите права и принципи
с общо 76 инициативи и 9 нови инициативи, стартирани през 2024 г. Чехия е най-активна в областта на цифровото образование, обучение и умения. По-малко активност е отбелязана по отношение на справедливите и честни условия на труд и справедливата цифрова среда. Мерките в областта на поставянето на хората в центъра на цифровата трансформация изглежда имат най-голямо въздействие на място, за разлика от мерките, насочени към вземането на участие в цифровото публично пространство.
|
Препоръки
-MMГК и FTTP: да се ускори разгръщането на оптични линии до помещенията (FTTP) и мрежи с много голям капацитет (MMГК), особено в селските райони, и да се рационализират процедурите за издаване на разрешения и повишаване на осведомеността относно предимствата на гигабитовата свързаност сред предприятията и домакинствата.
-Периферни изчисления: да бъдат въведени конкретни мерки за подкрепа на разгръщането на периферни възли и привеждането в оперативна готовност на националната цел за 2030 г. да се осигури наличието на специално финансиране и на механизми за координация между публичния и частния сектор.
-МСП и авангардни технологии: да се продължи и разшири целевата подкрепа за цифровата трансформация на МСП, с особен акцент върху намаляване на разликата в приемането на изкуствен интелект, технологии в облак и анализи на данни между МСП и големите предприятия. Да се повиши видимостта на инструментите за подкрепа и насърчаване на регионалните иновационни екосистеми за разпространение на цифрови решения.
-Специалисти в областта на ИКТ: да се увеличат привлекателността и значимостта на кариерите в областта на ИКТ на пазара на труда с особен акцент върху увеличаване на броя на жените, работещи в тази сфера. Да се съгласуват допълнително програмите за цифрово образование и преквалификация с нуждите на предприятията, особено в областта на киберсигурността, изкуствения интелект и авангардните цифрови технологии.
-Киберсигурност: да се подсили готовността за киберсигурност, особено в секторите на критичната инфраструктура. Да се финализира новата национална стратегия за киберсигурност и да се изяснят механизмите за финансиране в подкрепа на нейното изпълнение в публичния и частния сектор.
-Цифров и екологичен преход: да се разработи цялостна стратегия за съгласуване на цифровизацията с екологичните цели.
|