Брюксел, 16.6.2025

COM(2025) 290 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите

Състояние на цифровото десетилетие за 2025 г.: продължаване на изграждането на суверенитета и цифровото бъдеще на ЕС

{SWD(2025) 290 final} - {SWD(2025) 291 final} - {SWD(2025) 292 final} - {SWD(2025) 293 final} - {SWD(2025) 294 final} - {SWD(2025) 295 final}


Кратки доклади по държави от 2025 г.

Швеция

 

 

Общ преглед

Швеция продължава да се стреми да бъде водеща страна в областта на цифровизацията. Въпреки че разполага с добра цифрова инфраструктура, страната изостава в областта на електронното здравеопазване. Населението ѝ се отличава с високи постижения както в основните, така и в задълбочените ИТ умения. Страната предприема редица мерки за по-нататъшна цифровизация на обществените си услуги и за насърчаване на използването на изкуствен интелект.

Швеция проявява умерена амбиция по отношение на своя принос към цифровото десетилетие, като е определила 13 национални цели, 54 % от които са в съответствие с целите на ЕС за 2030 г. Държавата следва добре своите траектории, като 83 % от тях са в съответствие с плана (въз основа на траекториите за 2024 г., определени за 6 от 8 анализирани ключови показатели за ефективност (КПЕ). В момента страната преразглежда националните си стратегии за цифровизация и се очаква да представи преразгледаната си пътна карта едва по-късно през 2025 г. Швеция е изпълнила 55 % от 9-те препоръки, отправени от Комисията през 2024 г., като е внесла значителни промени в политиките си (11 %) или е направила някои промени (44 %) чрез нови мерки.

Нейното покритие с оптични кабели и 5G продължава да се разширява; обаче свързването на останалите сгради ще става все по-скъпо. Значителна част от средствата по плана за възстановяване и устойчивост на Швеция бяха предназначени за подкрепа на разширяването на широколентовия достъп в селските райони.

 

КПЕ на „Цифровото десетилетие“ (1)

Швеция

ЕС

Цел на „Цифровото десетилетие“ до 2030 г.

DESI за 2024 г. (година 2023)

DESI за 2025 г. (година 2024)

Годишен напредък

Национална траектория 2024 г. (3)

DESI за 2025 г.

Годишен напредък

SE

ЕС

Покритие с фиксирана мрежа с много голям капацитет (ММГК)

88,5 %

89,7 %

1,4 %

-

82,5 %

4,9 %

98,5 %

100 %

Покритие с оптични линии до помещенията (FTTP)

83,9 %

85,6 %

2,0 %

-

69,2 %

8,4 %

98,5 %

-

Цялостно 5G покритие

90,3 %

98,6 %

9,2 %

99,0 %

94,3 %

5,9 %

100,0 %

100 %

Периферни възли (приблизителни стойности)

32

63

96,9 %

-

2 257

90,5 %

-

10 000

МСП с поне основно ниво на цифров интензитет (2)

-

86,6 %

-0,2 %

-

72,9 %

2,8 %

95,0 %

90 %

Услуги в облак

66,0 %

-

-

-

-

-

94,0 %

75 %

Изкуствен интелект

10,4 %

25,1 %

141,9 %

15,4 %

13,5 %

67,2 %

39,5 %

75 %

Анализ на данни

35,0 %

-

-

-

-

-

56,5 %

75 %

ИИ или услуги в облак или анализ на данни

73,1 %

-

-

-

-

-

-

75 %

Еднорози

39

39

0,0 %

44

286

4,4 %

64

500

Поне основни цифрови умения

66,4 %

-

-

-

-

-

89,7 %

80 %

Специалисти в областта на ИКТ

8,7 %

8,6 %

-1,1 %

9,7 %

5,0 %

4,2 %

12,9 %

~10 %

Уведомление за схема за електронна идентификация

Да

Цифрови обществени услуги за гражданите

93,3

85,9

-7,9 %

87,0

82,3

3,6 %

90,0 %

100

Цифрови обществени услуги за предприятията

96,0

90,4

-5,8 %

88,7

86,2

0,9 %

90,5 %

100

Достъп до електронни здравни досиета

77,9

77,9

0,0 %

75,5

82,7

4,5 %

78,5 %

100

(1) Вж. методическа бележка за описание на показателите и други показатели

(2) С DESI от 2025 г. се отчита версия 4 на индекса за цифров интензитет (ИЦИ), който е съпоставим със стойността на ИЦИ от DESI от 2023 г. (отнасяща се за 2022 г.) за изчисляване на годишния напредък. Това не е сравнимо с националната траектория, която се основава на версия 3 на индекса.

(3) Национална траектория, ако е налична в националната пътна карта и ако показателят е отчетен в DESI от 2025 г. (2024 г.)

Според специалното проучване на Евробарометър „Цифрово десетилетие“, 2025 г., 85 % от шведските граждани считат, че цифровизацията на ежедневните публични и частни услуги улеснява живота им. По отношение на действията на публичните органи 97 % считат, че е важно да се противодейства и да се смекчава проблемът с разпространението на фалшиви новини и дезинформацията онлайн. Що се отнася до конкурентоспособността, 82 % считат за важно да се гарантира, че европейските дружества могат да постигнат растеж и да се превърнат в „европейски шампиони“, способни да се конкурират на световно равнище.

Конкурентоспособен, суверенен и устойчив ЕС въз основа на технологично лидерство

Показателите за инфраструктурата (ММГК, оптични ленти до помещенията (FTTP), 5G) са над средните за ЕС. По-специално 5G покритието се е увеличило през последните години след разпределянето на останалата част от спектъра в честотните ленти 900 MHz, 2,1 GHz и 2,6 GHz. Въпреки това Швеция посочи в своята пътна карта, че няма да постигне напълно целта за 100 % покритие с ММГК поради високите разходи за свързване на последните сгради. Швеция е в напреднала фаза на преминаване към безжична мрежа, като се очаква процесът да приключи през 2026 г. Страната се отличава с насърчаването на благоприятна среда за стартиращи предприятия и има голям брой „еднорози“, като се има предвид размерът на икономиката ѝ. От миналата година Швеция отбелязва добър напредък в използването на изкуствен интелект от предприятията. През 2023 г. Швеция поиска от Комисията по изкуствен интелект да анализира и представи предложения за най-доброто използване на изкуствения интелект. Швеция в момента оценява доклада, който беше представен през ноември 2024 г. Киберсигурността е приоритет за Швеция, както показва създаването на Националния център за киберсигурност и представянето на нова стратегия за киберсигурност през март 2025 г.

Защита и овластяване на хората и обществото в ЕС

От няколко години Швеция е водещ участник в областта на основните и задълбочените цифрови умения. Тя има най-голям дял на завършилите с диплома по ИКТ в ЕС. През февруари 2025 г. Швеция представи стратегия за увеличаване на броя на завършилите висше образование в областта на науката и технологиите. В стратегията се поставят няколко дългосрочни цели относно дела на учениците, изучаващи природни науки в средното образование, и броя на учениците, изучаващи науки, технологии, инженерство и математика (НТИМ).

ИКТ секторът в Швеция се характеризира с голям брой предприятия, предлагащи обучение в областта на ИКТ, и голям дял на специалисти в областта на ИКТ в общата заетост. Въпреки това страната се сблъсква с предизвикателства при поддържането на темповете на растеж в тези области, особено в контекста на предприятията, предоставящи обучение в областта на ИКТ, и общия брой на специалистите в областта на ИКТ. Изключение прави темпът на растеж на жените специалисти в областта на ИКТ, който е значително по-висок от средния за ЕС, което показва положителна тенденция към равенство между половете в сектора на ИКТ.

Швеция обаче остава под средната стойност за ЕС по отношение на онлайн достъпа до електронни здравни досиета и съществува риск да не постигне целта на ЕС от 100 % до 2030 г.

Използване на цифровата трансформация за интелигентно екологизиране

Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на Швеция е фокусиран върху екологичния преход, с конкретни реформи и инвестиции, насочени предимно към сектори с високи въглеродни емисии. За тази цел ПВУ подкрепя местни и регионални инвестиции за намаляване на емисиите, свързани с климата, и за преход на промишлеността, енергийна ефективност в многофамилните жилища, железопътния транспорт и биологичното разнообразие.

Национална стратегическа пътна карта за цифровото десетилетие

Швеция не представи корекция на националната си пътна карта за цифровото десетилетие. Очаква се коригирана пътна карта по-късно през 2025 г. Първоначалната пътна карта се състои от 40 мерки с бюджет от 3,5 милиарда евро, от които 2,8 милиарда евро са от публично финансиране (равностойни на 0,5 % от БВП).

Финансиране и проекти за цифрови технологии

21 % от общия размер на средствата по плана за възстановяване и устойчивост на Швеция са разпределени за областта на цифровите технологии (674 милиона евро) 1 . Освен това в рамките на политиката на сближаване 230 милиона евро, представляващи 13 % от общото финансиране на страната по политиката на сближаване, са предназначени за насърчаване на цифровата трансформация на Швеция 2 .

Швеция е също така държава, участваща в съвместното предприятие (СП) EuroHPC и в СП „Интегрални схеми“.

Швеция все още не участва активно в Програмата за ускоряване на най-добрите практики на цифровото десетилетие 3 .

Цифрови права и принципи

Според проучване за подкрепата Швеция е била относително активна в прилагането на Европейската декларация относно цифровите права и принципи с общо 54 инициативи и 15 нови инициативи, стартирани през 2024 г. Швеция е най-активна в областта на цифровото образование, обучение и умения, както и взаимодействията с алгоритми и системи за изкуствен интелект. По-малко активност е отбелязана по отношение на справедливите и честни условия на труд. Мерките в областта на солидарността и приобщаването изглежда имат най-голямо въздействие на място, за разлика от мерките, насочени към свободата на избор

Препоръки

-5G: да се насърчават операторите да ускорят разгръщането на самостоятелни 5G основни мрежи.

-Фиксиран широколентов достъп: да се осигури завършването на оптичната мрежа.

-Електронно здравеопазване: да се продължат усилията за увеличаване на достъпността на електронните здравни досиета.

-Изкуствен интелект: да се продължи насърчаването на използването на изкуствен интелект от предприятията.

-Специалисти в областта на ИКТ и задълбочени умения: да продължи работата за увеличаване на броя на завършилите специалности в областта на НТИМ.

-Eкологосъобразност: да се наблюдава и да се измерва количествено намаляването на емисиите от внедрените цифрови решения.

(1)

Делът на разпределените финансови средства, които допринасят за постигането на цифровите цели, е изчислен въз основа на приложение VII към Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост. Последно обновяване на данните: 16 май 2025 г.

(2)

Тази сума включва всички инвестиции, които са специално насочени към цифровата трансформация или допринасят съществено за нея през програмния период на политиката на сближаване 2021—2027 г. Източниците на финансиране са Европейският фонд за регионално развитие, Кохезионният фонд, Европейският социален фонд плюс и Фондът за справедлив преход.

(3)

 Програмата за ускоряване на най-добрите практики (BPA) е платформа, която позволява на държавите членки да споделят успешни мерки и предизвикателства, с които се сблъскват в усилията си да постигнат целите и задачите си за цифровото десетилетие. Най-добрите практики се предоставят на държавите членки чрез хранилището на BPA и се представят на редовни семинари, които понастоящем са фокусирани върху три тематични клъстера: „Цифрови умения“, „Екологични ИТ“ и „Внедряване на цифрови технологии“.