ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 16.6.2025
COM(2025) 290 final
ПРИЛОЖЕНИЕ
към
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите
Състояние на цифровото десетилетие за 2025 г.: продължаване на изграждането на суверенитета и цифровото бъдеще на ЕС
{SWD(2025) 290 final} - {SWD(2025) 291 final} - {SWD(2025) 292 final} - {SWD(2025) 293 final} - {SWD(2025) 294 final} - {SWD(2025) 295 final}
Общ преглед
Полша разполага с добре развита фиксирана инфраструктура за свързаност, но продължава да бъде засегната от ниското ниво на цифрови умения сред населението и ограниченото внедряване на авангардни технологии от страна на предприятията. Страната счита киберсигурността, развитието на революционни технологии като квантовата изчислителна технология и изкуствения интелект, както и развитието на капацитета за производство на полупроводници за важни области за развитие.
Полша проявява умерена амбиция по отношение на своя принос към цифровото десетилетие, като е определила 14 национални цели, 71 % от които са в съответствие с целите на ЕС за 2030 г. Страната следва сравнително добре своите траектории, като 63 % от тях са в съответствие с плана (въз основа на траекториите за 2024 г., определени за 8 от 8-те анализирани КПЕ). Полша отговори на 55 % от 11-те препоръки, отправени от Комисията през 2024 г., като внесе някои промени чрез нови мерки.
|
КПЕ на „Цифровото десетилетие“ (1)
|
Полша
|
ЕС
|
Цел на „Цифровото десетилетие“ до 2030 г.
|
|
|
DESI за 2024 г. (година 2023)
|
DESI за 2025 г. (година 2024)
|
Годишен напредък
|
Национална траектория 2024 г. (3)
|
DESI за 2025 г.
|
Годишен напредък
|
Полша
|
ЕС
|
|
Покритие с фиксирана мрежа с много голям капацитет (ММГК)
|
81,1 %
|
83,8 %
|
3,4 %
|
84,1 %
|
82,5 %
|
4,9 %
|
100,0 %
|
100 %
|
|
Покритие с оптични линии до помещенията (FTTP)
|
75,4 %
|
77,8 %
|
3,1 %
|
84,1 %
|
69,2 %
|
8,4 %
|
100,0 %
|
-
|
|
Цялостно 5G покритие
|
71,9 %
|
89,3 %
|
24,1 %
|
98,3 %
|
94,3 %
|
5,9 %
|
100,0 %
|
100 %
|
|
Периферни възли (приблизителни стойности)
|
42
|
82
|
95,2 %
|
11
|
2 257
|
90,5 %
|
370
|
10 000
|
|
МСП с поне основно ниво на цифров интензитет (2)
|
-
|
69,0 %
|
6,4 %
|
-
|
72,9 %
|
2,8 %
|
90,0 %
|
90 %
|
|
Услуги в облак
|
46,5 %
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
75,0 %
|
75 %
|
|
Изкуствен интелект
|
3,7 %
|
5,9 %
|
60,8 %
|
4,3 %
|
13,5 %
|
67,2 %
|
10,0 %
|
75 %
|
|
Анализ на данни
|
19,3 %
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
35,0 %
|
75 %
|
|
ИИ или услуги в облак или анализ на данни
|
51,8 %
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
75 %
|
|
Еднорози
|
10
|
11
|
10,0 %
|
13
|
286
|
4,4 %
|
20
|
500
|
|
Поне основни цифрови умения
|
44,3 %
|
-
|
-
|
-
|
-
|
-
|
80,0 %
|
80 %
|
|
Специалисти в областта на ИКТ
|
4,3 %
|
4,5 %
|
4,7 %
|
4,3 %
|
5,0 %
|
4,2 %
|
6,0 %
|
~10 %
|
|
Уведомление за схема за електронна идентификация
|
|
Да
|
|
|
|
|
|
|
|
Цифрови обществени услуги за гражданите
|
63,7
|
70,7
|
10,9 %
|
81,5
|
82,3
|
3,6 %
|
100,0
|
100
|
|
Цифрови обществени услуги за предприятията
|
72,9 %
|
85,0
|
16,6 %
|
87,4
|
86,2
|
0,9 %
|
100,0
|
100
|
|
Достъп до електронни здравни досиета
|
90,0 %
|
91,8
|
2,0 %
|
88,0
|
82,7
|
4,5 %
|
100,0
|
100
|
|
(1) Вж. методическата бележка за описание на показателите и други показатели
(2) С DESI от 2025 г. се отчита версия 4 на индекса за цифров интензитет (ИЦИ), който е съпоставим със стойността на ИЦИ от DESI от 2023 г. (отнасяща се за 2022 г.) за изчисляване на годишния напредък. Това не е съпоставимо с националната траектория, която се основава на версия 3 на индекса.
(3) Национална траектория, ако е налична в националната пътна карта и ако показателят е отчетен в DESI от 2025 г. (2024 г.)
|
Според специалното проучване на Евробарометър „Цифрово десетилетие“, 2025 г., 78 % от полските граждани смятат, че цифровизацията на ежедневните обществени и частни услуги улеснява живота им. Що се отнася до действията на публичните органи, 84 % считат, че е важно да се противодейства и да се смекчава проблемът с фалшивите новини и дезинформацията в интернет. А по отношение на конкурентоспособността 84 % считат за важно да се гарантира, че европейските предприятия могат да постигат растеж и да се превърнат в „европейски шампиони“, способни да се конкурират на световно равнище.
Конкурентоспособен, суверенен и устойчив ЕС въз основа на технологично лидерство
Фиксираната инфраструктура за свързаност в страната е добре развита, но внедряването на 5G е забавено поради късното разпределение на „пионерни“ ленти: честотите в диапазона 3,4—3,8 GHz бяха разпределени през декември 2023 г., а търгът за 700 MHz приключи през март 2025 г. Полша значително се е доближила до средните стойности за ЕС по отношение на цифровия интензитет на предприятията, но все още отбелязва резултати под средните за ЕС в това отношение, както и по отношение на внедряването на авангардни технологии от страна на предприятията. Въпреки това страната отбелязва напредък в области като квантовата изчислителна технология – първият квантов компютър трябва да бъде инсталиран през 2025 г. – и изкуствения интелект, където полският голям езиков модел (PLLuM) стана достъпен през февруари 2025 г., а страната е част от консорциума, който ще домакинства на един от инфраструктурните комплекси за изкуствен интелект. Накрая, киберсигурността е един от основните приоритети на полската администрация, която предприема мерки за нейното подобряване на различни равнища на управление и за повишаване на съответните умения на гражданите. Директивата МИС2 обаче все още не е транспонирана в полската правна система.
Защита и овластяване на хората и обществото в ЕС
По отношение на поне основните цифрови умения разстоянието до националната цел за 2030 г. остава значително, а ниското ниво на цифрови умения сред по-възрастните и по-малко образованите хора продължава да съществува. Липсата на специалисти в областта на ИКТ е една от пречките пред цифровизацията на предприятията като цяло, както и пред внедряването на авангардни технологии и осигуряването на защита срещу кибератаки. Целта на Полша да гарантира, че специалистите в областта на ИКТ ще представляват 6 % от работната сила до 2030 г., е по-ниска от целта на ЕС. От друга страна, Полша е постигнала напредък в цифровизацията на обществените услуги и е отбелязала ръст в използването на електронни лични документи и достъпа до медицински досиета онлайн. Въпреки това страната все още трябва да се справи с проблеми като дезинформацията, да подобри координацията между държавните участници в тази област и да усъвършенства критичните умения на хората за справяне с онлайн заплахите.
Използване на цифровата трансформация за интелигентно екологизиране
Полските органи признават връзката между цифровата и екологичната трансформация, като проектът на държавна стратегия за цифровизация има за цел да насърчи екологично чист ИКТ сектор и цифрова екология. Очаква се обаче енергопотреблението в цифровия сектор на страната да нарасне бързо, подтикнато от нуждите на центровете за данни. Мерките за осигуряване на достъпността и повторното използване на данни за дейностите в енергийния сектор все още са в етап на планиране. Освен това рециклирането на ИКТ оборудване е ниско, въпреки че поляците дават приоритет на енергийната ефективност при закупуването на устройства за ИКТ. Страната обаче е въвела мерки за насърчаване на използването на цифрови технологии за по-добра защита на околната среда, включително някои решения за интелигентни градове. Проектът за държавна стратегия за цифровизация включва мерки, насочени към повишаване на осведомеността на гражданите относно въздействието на ИКТ върху околната среда и насърчаване на основни познания за цифровата устойчивост.
Национална стратегическа пътна карта за цифровото десетилетие
На 22 октомври 2024 г. Полша официално прие националната си пътна карта за цифровото десетилетие. В резултат на това предишният доклад по държави, публикуван през юли 2024 г., се основаваше на проекта на пътна карта, който беше предоставен на Комисията на 30 януари 2024 г. Разликите между проекта и официално одобрения документ не бяха съществени. Полската пътна карта се състои от 55 мерки с бюджет от 12,4 милиарда евро, което се равнява на 1,47 % от БВП. Полските органи изразиха намерението си да коригират националната пътна карта в съответствие с член 8, параграф 3 от Решението за създаване на политическа програма „Цифрово десетилетие“, но към момента на изготвяне на настоящия документ нито официално одобреният документ, нито негов проект са били предоставени на Комисията.
През 2024 г. Полша работи по изготвянето на всеобхватна Държавна стратегия за цифровизация, която да очертае приоритетите за цифровата трансформация на Полша до 2035 г. и да предостави основа за публичните разходи в тази област. Прилагането на стратегията, чието приемане се очаква до средата на 2025 г., ще бъде съгласувано с различни съществуващи и предстоящи документи, както на национално, така и на европейско равнище, за да се гарантира цялостен и координиран подход към цифровото развитие.
Финансиране и проекти за цифрови технологии
21 % от общия размер на плана за възстановяване и устойчивост на Полша са разпределени за областта на цифровите технологии (7,5 милиарда евро). Освен това, в рамките на политиката на сближаване, 5,7 милиарда евро, представляващи 8 % от общото финансиране на страната по политиката на сближаване, са предназначени за насърчаване на цифровата трансформация на Полша. Полша е член на КЕЦИ за Алианса за езикови технологии и на КЕЦИ за EUROPEUM. Полша участва пряко във ВПОИ за микроелектроника и комуникационни технологии (ВПОИ-ME/KT) и във ВПОИ за инфраструктура и услуги в облак (ВПОИ-ИУО) от следващо поколение. Полша е също така държава, участваща в съвместното предприятие (СП) EuroHPC и в СП „Интегрални схеми“.
Полша все още не е представила проекти в рамките на Програмата за ускоряване на най-добрите практики на цифровото десетилетие.
Цифрови права и принципи
Според проучване за подкрепата Полша е била относително активна в прилагането на
Европейската декларация относно цифровите права и принципи
с общо 62 инициативи и 6 нови инициативи, стартирани през 2024 г. Полша е най-активна в областта на цифровото образование, обучение и умения. По-малко активност е отбелязана по отношение на справедливата цифрова среда и устойчивост. Мерките в областта на свободата на избор изглежда имат най-голямо въздействие на място, за разлика от мерките, насочени към взимането на участие в цифровото публично пространство.
|
Препоръки
-Основни цифрови умения: за се повиши на привлекателността на предметите по НТИМ в училище, за да се повиши интересът към изучаването и кариерата в областта на ИКТ, включително сред момичетата и жените. Да се засилят мерките, насочени към социални групи с по-ниски цифрови умения, като възрастни хора, жители на селските райони и хора с увреждания.
-Специалисти в областта на ИКТ: да се предприемат мерки за повишаване на броя на специалистите в областта на ИКТ (например по-добра видимост и достъпност на възможностите за обучение и преквалификация; стимулиращи схеми за привличане на нови/задържане на настоящи ИКТ специалисти, включително специалисти от други страни) и продължаване на насърчаването на ИКТ обучението и кариерата сред жените и момичетата.
-МСП: да се повиши степента на цифровизация на МСП, включително чрез насочване на съществуващата подкрепа към тези, които изостават в цифровизацията, и повишаване на осведомеността им относно ползите от цифровизацията и наличните възможности за подкрепа.
-Киберсигурност: да се продължат усилията в областта на киберсигурността за справяне с променящите се заплахи, особено за предприятията и администрацията.
-Изкуствен интелект: да се създаде благоприятна за изкуствения интелект екосистема чрез стимулиране на публични и частни инвестиции в научни изследвания и иновации, повишаване на осведомеността сред предприемачите, увеличаване на достъпа до специализирани знания и изчислителна мощност, както и въвеждане на последователни правни рамки и стандарти.
-5G: да се насърчават операторите да ускорят разгръщането на самостоятелни 5G основни мрежи.
-Услуги в облак: да се насърчава внедряването на услуги в облак от предприятията, като се поставя акцент върху суверенни европейски решения.
-Еднорози: да продължава подобряването на бизнес средата и достъпа до финансиране за стартиращи цифрови предприятия, предоставяне на по-адаптирана подкрепа за справяне с предизвикателствата при разрастването на предприятията.
-Полупроводници и цифрови иновации: да се инвестира в разработването и производството на критични технологии в областта на цифровите и дълбоките технологии.
-Екологосъобразност: да се разработи система за мониторинг и количествено измерване на намаляването на емисиите от внедрените цифрови решения.
|